Търсене в текстове за 'Анархисти'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти.
С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма.
към текста >>

Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата.
Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони.
към текста >>

2. Съдържание на 5 бр. Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България.
Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България. И това е добър признак, това показва, че българинът разполага с грамадни количества от енергии за работа и има добри перспективи за бъдещето си развитие. * * * С настоящата книжка се завършва първото полугодие от настоящата годишнина. На неизплатилите се абонати ще се изпратят квитанции, ако не побързат с изплащането абонамента си.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене.
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни.
към текста >>

4. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него.
Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него. Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия". Из в. „АБВ".
към текста >>

5. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства.
Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат.
към текста >>

6. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната.
Нека всички да действат. Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел! Долу войната! Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Анархистите и комунистите ли?
Вашият егоизъм и вашата неправда ще му дадат лош пример. Ще започне да живее всеки за себе си, без да иска да знае, че е вреден за другите, че им отнема труда и благата, че ги лишава от свобода и радост. И таке ще се дойде до най-страшното: ще се подронят основите на държавата, ще се разруши всеки обществен живот, ще изчезне всяко взаимно подпомагане. Ще се дойде точно до онова, от което сами вие най-много се страхувате. И кой ще бъде виновен тогава? Анархистите и комунистите ли? Безбожниците и сектантите ли? Бунтовници измежду народа ли? Не и не! Виновни ще бъдете вий, защото не питахте народа, когато си гласувахте големите заплати: не питахте ония,от чийто труд идат тия ваши заплати: не питахте ония, чийто представители се наричате. Виновни ще бъдете, защото народа е господар и той трябва да определя (а не вие, слугите) какви заплати трябва да получават неговите служители.
към текста >>

8. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци.
А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение. Вести Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда. От едната страна е правителството, което за сега е господар на половината от страната, включваща двата главни града — Мадрид и Барселона. На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци. От друга страна са монархистите, водени от генералите Франко и Моле, които владеят Мароко, останалата половина от Испания и Балеарските острови. Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички.
Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят. Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за всестранно развитие на всички. Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.
синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца.
към текста >>

0.38605904579163