НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Молитвата наподобява простиране крачето на
амебата
, за да хване храната си.
Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек.
Молитвата наподобява простиране крачето на
амебата
, за да хване храната си.
Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива.
към текста >>
2.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от
амебата
до човека.
В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка.
Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от
амебата
до човека.
Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот.
към текста >>
3.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от
амебата
до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро. Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване.
Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от
амебата
до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
към текста >>
НАГОРЕ