Търсене в текстове за 'Амеба'

Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си.

Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си. При всяка молитва трябва да се внесе нещо ново в душата. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния.
към текста >>

И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество.

««Братство», бр. 179, 7.II.1937 г, стр. 3-4) ЗА СЛОВОТО И ДУМИТЕ Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпородения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща - неясни, стават разбрани в Неговата светлина. Не бързайте да разбирате - достатъчно е само ако приемете или допуснете - разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна. ХРАНАТА А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж.
към текста >>

Когато дълго време не е валяло дъжд - цветята и дърветата се молят; когато някое животно дълго е гладувало и то се моли - може да е вълк, може да е амеба - всичко живо се моли по свой специфичен начин.

Когато дълго време не е валяло дъжд - цветята и дърветата се молят; когато някое животно дълго е гладувало и то се моли - може да е вълк, може да е амеба - всичко живо се моли по свой специфичен начин.
Нуждата да се моли човек я носи в душата си, тя е непреривен процес. Как се моли, за какво се моли са неща, които определят развитието и духовните нужди на човека. Понякога той знае за какво се моли, понякога не знае. На земята няма живо същество, което да не се моли. Цялата природа се моли. Когато дълго време не е валяло дъжд - цветята и дърветата се молят; когато някое животно дълго е гладувало и то се моли - може да е вълк, може да е амеба - всичко живо се моли по свой специфичен начин. Къде се моли човек? Не е било време, когато човек да не е построявал светилища, капища, храмове, църкви, катедрали, където да принесе своите молитви и жертвоприношения. Дори и по време на странствуванията в пустинята старите евреи си построяват “Скиния”, тоя великолепен пътуващ шедьовър на човешкото строително изкуство. Процесът на молитвата бива придружен с известен церемониал. Богослуженията през всичките времена не са били нищо друго, а сбор от приети правила и ритуали.
към текста >>

По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества.

По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества.
Няма мъртва материя. Всяко нещо е живо, всяко нещо е одухотворено. А под думите „Жива Природа" ние разбираме не само органичния и неорганичния свят, но и цялата редица принципи и закони, от които е проникнат и направляван в своето развитие този свят, които са легнали в неговата основа и които са живи - защото са представлявани и използвани за общата еволюция от цяла редица разумни същества и защото, сами по себе си, съществуват като нещо самостоятелно, като нещо живо; те са живите сили, които регулират живота на целия космос и обуславят целия му развой в течение на милионогодишни, сменящи се и повтарящи се периоди. Те проникват и се проявяват еднакво, както в цяла една слънчева система, така и в най-малкия атом - в техните сложни, но безкрайно точни и хармонични движения, които по закона на аналогията /един от основните закони в Живота Природа/ са в своята същност еднакви, като се различават само по големината на пространството и продължителността на времето, в които действуват. Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни. Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим.
към текста >>

Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци.

Всяко нещо е живо, всяко нещо е одухотворено. А под думите „Жива Природа" ние разбираме не само органичния и неорганичния свят, но и цялата редица принципи и закони, от които е проникнат и направляван в своето развитие този свят, които са легнали в неговата основа и които са живи - защото са представлявани и използвани за общата еволюция от цяла редица разумни същества и защото, сами по себе си, съществуват като нещо самостоятелно, като нещо живо; те са живите сили, които регулират живота на целия космос и обуславят целия му развой в течение на милионогодишни, сменящи се и повтарящи се периоди. Те проникват и се проявяват еднакво, както в цяла една слънчева система, така и в най-малкия атом - в техните сложни, но безкрайно точни и хармонични движения, които по закона на аналогията /един от основните закони в Живота Природа/ са в своята същност еднакви, като се различават само по големината на пространството и продължителността на времето, в които действуват. Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни. Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим. И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност.
към текста >>

Всичко е свързано с едно голямо Цяло - от малката клетка, до гигантските Слънца, зареяни в безкрайния простор на Космоса, от амебата до човека, от човека до ангела.

Следователно, и нашия земен човешки живот е в пълна зависимост от тези закони, които ние трябва да познаваме и прилагаме. От това зависи нашия възход, нашето развитие, нашето благоденствие и щастие. ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВОТО Първият основен закон на Космичния живот, а също така и на всеки индивидуален живот, е закона за Единството. Има един единствен, велик, всеобгръщащ, вечно съществуващ, вечно възраждащ се, вечно растящ, вечно разцъфтяващ във все по-голяма сила и красота, космичен, единен, Божествен живот. Всичко, което съществува - видимо и невидимо, близко и далечно, одушевено и „неодушевено", малко и голямо, съвършено и несъвършено, положително и отрицателно, е само частица от този безграничен, всеобгръщащ вселенски живот. Всичко е свързано с едно голямо Цяло - от малката клетка, до гигантските Слънца, зареяни в безкрайния простор на Космоса, от амебата до човека, от човека до ангела. И всичко е в непрекъснато взаимодействие, в непрекъснато взаимно влияние: всичко влияе на всичко и всичко се влияе от всичко. Външен израз, външна проява на този велик, единен космичен живот е видимата и невидимата /за нашите ограничени човешки сетива/ Вселена - безбройните Галактики, милиардите слънца, слънчеви системи планети, комети, спътници. Всичко това е Едно. Всичко това е един единен, цялостен жив Организъм, от всички части, от всички отделни центрове или органи, на които бликат непрестанно по всички посоки най-различни сили, енергии, подтици, влияния. Това е Макрокосмоса, това е тялото на Космичния Човек, който обгръща всичко, от малката прашинка до най-огромните слънца и в което и ние, всички хора и всички същества, сме отделни, по-малки или по-големи частици.
към текста >>

Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.

Светът е едно Цяло, един Организъм, и всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си. Затуй - най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро. Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си, космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче граница за неговото усъвършенствуване. Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности, които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по-висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човек? - Човек е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
към текста >>