Търсене в текстове за 'Амбиция'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо.
Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот. В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си. Трябва умереност. Най-високите върхове са непристъпни, там стават бури. Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо. Някои сестри се излъчиха на Мусалла с лекота, защото на тази височина налягането е по-малко и става по-голямо разширение. Мусалла е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични. На екскурзия в планината, когато времето е хубаво, ние сме в Причинния свят; когато има вятър, буря, ние сме в Умствения свят, а когато има облаци, мъгла, ние сме в Астралния свят; върнем ли се у дома, ние сме във физическия свят. Една сестра разказа как един брат заспал близо до Граничарското езеро и сънувал, че едно Същество го спохожда, отваря близката канара и го завежда вътре в едни обширни помещения, като му показва как живеят и какво работят там. Сестрата запита дали всичко това е реално.
към текста >>

2. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си.
Човек трябва да работи в света за Бога с пълно съзнание, с вяра, и да остави на Невидимия свят и на Бога за крайните резултати. Нали се казва: „Словото няма да се върне, без да принесе своя плод.“ В света ние сме тези, които Бог предузна, предопредели и призва. Видиш ли един призван, ще му кажеш: „Ти си призван, ела.“ Ако някой ти каже, че си се заблудил, няма нищо – той вижда себе си. Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплиташ се и страдаш от това, страдат и тези, на които помагаш. В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде.
към текста >>

3. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Интересно е, че англичанинът, като се качи на такава височина, забравя, че е англичанин, изгубва своята амбиция, става вегетарианец и със седмици после не може да яде месо.
* На Еверест, най-високия връх на Хималаите, много често стават бури. Там скоро се опитаха да отидат англичани, но не можаха. Сега се готви друга ескпеди-ция. Като се качиш на най-високия връх, трябва да научиш нещо. Интересно е, че англичанинът, като се качи на такава височина, забравя, че е англичанин, изгубва своята амбиция, става вегетарианец и със седмици после не може да яде месо. Хималаите, които са най-високата планина, кога се съградиха? Те са сравнително млада планина. Тяхното създаване има своята дълбока причина. В бъдеще ще се създадат може би още по-високи върхове на Земята. На Мусала някои сестри се излъчиха.
към текста >>

4. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото.
С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон.
към текста >>

5. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като търговец на едро през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по-високо обществено положение.
В тези много тесни граници се ограничаваше вносната търговия през военния период. Търговците на едро у нас неофициално се деляха на такива, които търгуваха само със стоки от местен произход и други, които имаха за предмет на своята търговия предимно стоки от други държави. Последните носеха титлата "вносител". Да бъдеш вносител беше голямо звание, свързано с авторитет и с тежест в обществото. За такова обществено положение по това време бяха необходими по-големи капитали, усет и замах към стопанските въпроси. Като търговец на едро през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по-високо обществено положение. Беше началото на 1943 година, когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино. Манифактурата беше от онзи сектор на производство, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност. Отидох при сеньор Денизи - сух и слаб, но с добре оформена глава. Той ме прие с голямо внимание. Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските дела: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа".
към текста >>

6. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели.
Този път Фердинанд го послушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навярно да се посъветва и сподели впечатленията си. По-късно чух един път в клас по този повод Учителя да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно! “
към текста >>

7. МАРСОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът при висшите типове е силен, с добре развита горна част (корен), показваща амбиция за постигане на поставените задачи.
Когато веждите са събрани, между тях се появяват една или две вертикални бразди, чиято дълбочина определя степента на Марсовата твърдост. Упоритите Марсови типове въсят и сключват веждите си много силно. Погледът е твърд, дързък и прям. При висшите типове е съсредоточен, честен и проницателен. Скулите на лицето са добре развити и показват устой. Носът при висшите типове е силен, с добре развита горна част (корен), показваща амбиция за постигане на поставените задачи. Често носът е заорлен и показва фанатично настояване на своето. Устата е голяма и показва изпълнителност. Устните са притиснати, изразявайки безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което също изразява непоклатимост и устойчивост в решенията. Долната челюст е силно развита, широка и с четвъртити задни ъгли.
към текста >>

8. ЮПИТЕРОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът е едър, а при някои типове горната му част (коренът) е добре развита и показва амбиция за постигане на големи цели и за заемане на големи постове.
Тези хора обикновено заемат отговорни ръководни места в стопанския живот или големи обществени постове, като президенти на държави и големи обществени организации, председатели на парламенти и пр. Челото е голямо, с добър интелектуален израз и поради добрия контакт с Идейния свят е слабо набръчкано. Макар и да имат моментни напрежения, при Юпитеровите типове идеите и методите за разрешаване на поставените задачи идват бързо и не се налага продължително да се напрягат и да мислят. Веждите са гъсти, добре оформени и почти хоризонтални, показващи дълбоки и богати чувства. Очите са големи и отворени, определящи жажда за власт и за материални придобивки. Носът е едър, а при някои типове горната му част (коренът) е добре развита и показва амбиция за постигане на големи цели и за заемане на големи постове. При други личности, долната част на носа е по-добре развита, по-месеста и показва човек, който обича удоволствия и преди всичко - добра трапеза. У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна.
към текста >>

9. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа.
Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи. Ще започна това историческо изложение със Зороастър, като, както казах най-напред, ще направя едно бегло очертание на езотеричния път на развитие. ...Онзи, който тръгне в този път, от него преди всичко се изисква чистота на сърцето и самообладание на ума. Той трябва да има сила и смелост да се противопостави на ужасите, които ще срещне на пътя си.
към текста >>

10. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа.
Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие.
към текста >>

11. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия.
Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели. Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия свят Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат Христовия импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия. Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната. Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно. Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е.
към текста >>

12. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят.
към текста >>

13. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

него и Слави влязъл с надутостта на учен, който има амбицията да опровергае
вашия Учител и на бърза ръка ще го оборя." Той мислел, че Учителят е някакъв книжник като него и с диалектически спорове можел да го обори. Един ден, когато Учителят отишъл в Стара Загора, там били и тримата братя. Отишли при него и Слави влязъл с надутостта на учен, който има амбицията да опровергае Учителя. Учителят го приел и повел с него научно-философски разговор за четирите степени на съзнанието и за четвъртото измерение. Слави Камбуров не бил чувал за тези работи и се объркал, не успял на нищо да възрази. Учителят му говорил повече от два часа.
към текста >>

14. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Огнените хора са смели и решителни, със силно развити лични чувства и с голяма амбиция.
Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават енергията им. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математиката. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. Затова те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. Могат да бъдат силни военачалници и въобще добри войници, смели борци, ловци, оратори, съдии. Огнените хора са смели и решителни, със силно развити лични чувства и с голяма амбиция. Инициативни и постоянни, те действат бързо и неочаквано. Буйни са, сприхави, огнени. Те са хора на делото и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен.
към текста >>

15. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция.
Символизира организаторските качества на ума. 10. Козирог. Това е земен и кардинален знак. Във физическото тяло управлява колената. В психичния живот дава икономичност, постоянство. В умствено отношение - такт, дипломация и амбиция. 11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката - социалните чувства, верността, точността и искреността. Артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност.
към текста >>

16. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви.
Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст. Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх.
към текста >>

В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности.
Той излива любов и светлина към всички обкръжаващи. При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо.
към текста >>

17. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.
Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Това ни показва общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр. Четвъртият дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на изгрева, показва последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят.
към текста >>

18. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя.
И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее роденият и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде краят на живота. Вторият дом дава указания за финансовите възможности и връзки, нещата, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и прочие. Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя. Следователно указва придобитото чрез лични усилия. Показва до известна степен и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини.
към текста >>

19. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В него обаче се заражда амбиция и той да пее.
Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други лични чувства, резултат на червения цвят. Музикантите като се съберат, не могат да се търпят. Някой като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пение или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. То е резултат на червения цвят. Аз желая като пеем нашите песни да внасяме синия цвят. От вас зависи това. По някой път като ви слушам виждам червен цвят, зелен, портокален и се явява дисхармония. Тогава пението ви изглежда като че цепите дърва.
към текста >>

У всички има личен елемент на амбиция, на докачение.
Действително, той е един малък свят. 503. Закон. Първото нещо, което се иска от вас като Ученици, е да си създадете един определен характер. А второ, не се занимавайте един с друг, не се занимавайте с погрешките на другите. 504. Закон на Школата. У всички има личен елемент на амбиция, на докачение. Вие трябва да знаете, че като влезете в една Божествена Школа, въпрос за докачение никога не трябва да става. Защото законът е такъв: Ако някой би се опитал да ви докачи, да ви обиди, с това престъпва един закон и той се намира вън от Школата. В Школата всеки има право да бъде една свещ. И като кажем на някого да каже Истината, нека я каже по закона на Любовта. 505. Правило за критикуване на погрешките.
към текста >>

20. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка, за материални облаги, или по амбиция.
Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка, за материални облаги, или по амбиция. Тогава и двамата, и децата теглят и носят последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна. Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво. - Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно.
към текста >>

21. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция.
Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери.
към текста >>

22. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство.
Последните внасят разнообразие, което освежава духа и настроението. При всяко извънредно събитие бихме могли да свържем приятното с полезното, играта с радостта и труда, изкуството с децата. Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца.
към текста >>

Подобни изложби ще развият у децата съревнование, амбиция, творческа дейност и цел.
Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени. През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и демонстрация — самите 'деца да работят. Подобни базар-изложби могат да се уреждат при известни случаи, празници или сезони. Тук всяко дете може да види своите собствени сили и да ги сравни с тези на своите другарчета. Подобни изложби ще развият у децата съревнование, амбиция, творческа дейност и цел. Не е излишно да подчертаем още веднъж, че всяка детска изложба е ценна дотолкова, доколкото ни представя самостоятелни детски работи. А такива ще имаме тогава, когато даваме на децата възможност да работят повече и при това работа, която е по силите на възрастта им. Смешно и наивно е да хабим време и материал и да работим ние, за сметка на децата. Малка помощ от време на време за поощрение е полезна, но не и повече. Това, което могат да изработят малките деца, е предостатъчно.
към текста >>

23. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението.
Просветният съюз беше си турил за задача да изясни отношенията между Братството във Франция и Братството в България. Във Франция действува-ха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и Стела Белмен. Михаил Иванов замина за Париж през 1937 година за световното изложение. В последствие той остава там с проект да следва в Париж. Амбицията на неговата приятелка Стела беше да измести центъра на учението от София в Париж, тъй като тя смяташе, че българския народ не е дорасъл да стане разпространител на учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил Иванов до фалшивата поза да играе ролята на Учител. За този център по-нататък ще има да говорим по-подробно. Вторият център се образуваше от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо трамвай". Участниците в тази група, хора просветени, не можеха да паднат под влиянието на Михаил Иванов, който не притежаваше онези необходими качества, чрез които можеше да им импонира. Не след дълго се образува и трета груба, която се възглавяваше от брат Бертоли.
към текста >>

24. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Той има голяма амбиция да се свърже с цар Борис.
Преди погребението Лулчев успява да отиде при Учителя да пита какво да прави. Учителя го съветва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си." Когато шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Марина и Станка Тимеви и гледат през решетките на прозореца, Учителя им пробужда съзнанието, те започват да викат и си признават, че са извършили престъплението. Така отпада тежкото обвинение срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор. В братството Лулчев изпълнява задачата на връзка на Учителя с обществото. Той има голяма амбиция да се свърже с цар Борис. Лулчев го посещава и предупреждава, че ще стане атентат и го моли да отиде на погребение на двама загинали авиатори. Така царят се спасява. Лулчев е имал връзка със Стамболийски и заедно с приятеля си генерал Никифор Никофоров му дават идеята за трудовата повинност, която той въведе. Преди преврата на 9 юни идват негови подчинени и му предлагат той да вземе властта. Те имат достатъчно оръжие, само да ги поведе.
към текста >>

25. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

Днес при дискусиите впечатлява амбицията кой ще каже повече по даден въпрос, кой ще бъде водещата фигура.
Много повече са онези, които приказват, а малко са онези, които изслушват. Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях. За това, което мисли ближният, е оставено толкова място, колкото позволяват любезността и възпитанието, т. е. изискванията на цивилизованото общество. В разцвета на френската култура изслушването е било едно от първостепенните правила на „Савоар вивър" изкуството да се живее. Днес при дискусиите впечатлява амбицията кой ще каже повече по даден въпрос, кой ще бъде водещата фигура. Изясняването на дискутирания проблем, доколкото е възможно при подобни обстоятелства, често зависи от това в каква посока се насочва разговорът. То е следствие от прекъсването на говорещите, преди да са казали същественото, или е абсурдно и невъзможно поради виртуозната словоохотливост на някой, който залива с порой от думи аудиторията. Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности. Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията.
към текста >>

26. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде.
А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел. Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде. Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре.
към текста >>

27. Работа с най-голямата дарба - Влад Пашов (1902- 1974)

Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат онези, които са се проявили като майстори в тази област.
• 521 • Работа с най-голямата дарба. Искате ли да постигнете нещо ценно в живота си, намерете най-голямата дарба, която Природата е вложила във вас, и работете с нея. Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба. Значи човек трябва да работи главно в това направление, дето е най-силен. Мнозина не успяват в живота си, защото се предават на работа в област, дето са най-слаби. Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат онези, които са се проявили като майстори в тази област. Така не се работи. Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води към опропастяване на човека. Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него. За да постигне това, той трябва да започне от най-голямата дарба в себе си.
към текста >>

Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води към опропастяване на човека.
Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба. Значи човек трябва да работи главно в това направление, дето е най-силен. Мнозина не успяват в живота си, защото се предават на работа в област, дето са най-слаби. Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат онези, които са се проявили като майстори в тази област. Така не се работи. Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води към опропастяване на човека. Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него. За да постигне това, той трябва да започне от най-голямата дарба в себе си.
към текста >>

28. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът при висшите типове е силен, с добре развита горна част (костта в началото на носа), показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заорлен, показващ фанатичен устой на своето.
Когато веждите се съберат, между тях се явяват една или две вертикални бразди; дълбочината на браздите определя мярката за марсовата твърдост. Упоритите Марсови типове навъсват и свеждат веждите си много силно. Погледът е твърд, дързък, прям. При висшите типове той е съсредоточен, честен, проницателен. Скулите на лицето са добре развити, показващи устой. Носът при висшите типове е силен, с добре развита горна част (костта в началото на носа), показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заорлен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма, показваща изпълнителност. Устните са стиснати - израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което също изразява безогледна непоклатимост. Долната челюст е силно развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и здрави кости.
към текста >>

29. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът е едър, като при някои типове горната част (костта на носа)с добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове.
Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото име голямо, с добър интелектуален израз, слабо набръчкано, защото поради Добрия си контакт с идейния свят (макар и да имат моментни напрежения) идеите и методите за решаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което създава и по- дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства. Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства. Носът е едър, като при някои типове горната част (костта на носа)с добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове. При други случаи долната част е по- добре развита и е месеста, показваща човек, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават.
към текста >>

30. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача.
42 в). Най-малката повреда на носа, някаква пъпка или лишеи, върху него се отразява неблагоприятно на човешката интелигентност. Носът може да се раздели на три части, на три дяла. Първият дял е от корена на носа до края на носната кост (фиг. 43), вторият дял е централната част и е от края на носната кост до началото на заобления връх, а третият дял е последната част, която включва върха на носа и неговите криле. Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача. Такъв нос е имал полярният изследовател Амундсен. Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било. Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра интелигентност (фиг. 42 в). Ако ръбът на носа в тази част е прав, имаме човек не само интелигентен, но и с активна, динамична мисъл, с устой в своите разбирания и възгледи.
към текста >>

Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било.
Носът може да се раздели на три части, на три дяла. Първият дял е от корена на носа до края на носната кост (фиг. 43), вторият дял е централната част и е от края на носната кост до началото на заобления връх, а третият дял е последната част, която включва върха на носа и неговите криле. Ако първият дял (носната кост) е добре развит, ясно очертан и издаден навън, пред нас е човек с голяма, ясно изразена амбиция за постигане на всяка поставена задача. Такъв нос е имал полярният изследовател Амундсен. Ако тази част от носа е слаба и костта едва се забелязва, имаме човек без амбиция, без стремеж за постигане на каквото и да било. Ако разстоянието от края на носната кост до началото на заобления край (централната част) е дълго, имаме добра интелигентност (фиг. 42 в). Ако ръбът на носа в тази част е прав, имаме човек не само интелигентен, но и с активна, динамична мисъл, с устой в своите разбирания и възгледи. Такъв не се подава на влияния от когото и да било и при каквито и да било обстоятелства. Всичко в него е достойно и ясно изразено.
към текста >>

31. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Орлово закривени нокти показват себичност, скържавост, нетърпеливост, амбиция, хитрост, преструване, склонност към преувеличаване, но също и артистичност.
Обичат да мислят по-дълго и повече, преди да кажат или изпълнят нещо; сдържани са, тайни, недоверчиви, имат системност в работата си, прекалено въображение и отсъствие на агресивност. Тези дълги нокти имат по-голяма дължина от ширината. Дългите тесни нокти показват прекалено въображение, стремеж към лукс, подвластност на настроения, егоизъм, слабо здраве. Ако такива нокти са извити като на тигър, показват още жестокост - егоистичен човек. Ако не са извити, показват и артистичност. Орлово закривени нокти показват себичност, скържавост, нетърпеливост, амбиция, хитрост, преструване, склонност към преувеличаване, но също и артистичност. Късите нокти, когато са розови,еластични, гладки, добре оформени и без каквито и да било белези, показват активен, деятелен човек с инициатива и прямота. Той е приказлив и склонен към критика, с бърза схватливост Когато късите нокти нямат описаните качества, а са твърди, негладки, неправилно оформени, нямат розов цвят, нямат необходимата еластичност, тогава имаме един раздразнителен, докачлив, критичен, дребнав, склонен към кавгаджийство човек. Кръглите нокти дават указание за сърдечна слабост и нервни смущения, а също и за възможни страдания в гръбнака. Когато ноктите са кръгли, издути, с форма на часовниково стъкло, циркулацията на кръвта не е добра, а също е налице и предразположение към заболяване на белите дробове. Това наблюдение е било направено още от Хипократ - най-великия медик на древността, живял между 460 и 350 преди Христа.
към текста >>

32. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо.
— Ей така, дърпам ги, да ги нареждам! — отговори през зъби Рашко, продължавайки с още по-голям шум, съзнавайки, че е предмет па внимание. — О, ти искаш да ги наредиш като в театър! Нямаш ли си помощници ? — действувах крайно внимателно, използвайки дадения интерес. — Пегю и Гошко, нареждайте и вие столчета в нрава редица, само че без шум. Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното. — Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени. — Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици. — Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите.
към текста >>

33. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща.
И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога.
към текста >>

Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци".
Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава.
към текста >>

34. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна.
Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов.
към текста >>

35. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред.
Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.
към текста >>

Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво.
Снегът спускаше тънката си завеса в здрача на умиращия ден над всичко, което бе останало там, дето бе висял духът на този човек в звездния си миг, и сърцето на младия учен се свиваше в сладка неясна болка. Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом. * Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата.
към текста >>

36. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят.
Според спомени на негови ученици Дънов разправял, че за да не наруши думата си, се съгласил да изпълни задължението си като проповедник, но при условие, че не му заплащат. Това не е за учудване, като се има предвид какво ниско ниво се е изисквало в работата му. Нарушаването на правилата на играта обаче разклащало системата и уплашени от това, че отказът му от заплата може да стане прецедент, неговите колеги поискали да се отърват от него. Така той едновременно не нарушил думата си и се освободил от задължението да прави нещо, което не е както трябва. Покрусата му наистина трябва да е била голяма. Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят. Разбира се, между Петър Дънов и методистката и евангелска мисия няма външен срив. В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“. Връзките му със стария му съученик Делчев са възстановени, пастор Ватралски му остава близък приятел, когато се връща от САЩ, Величко Граблашев си остава верен другар, докато вратите на д-р Лонг, на учителя му Томов, на пастор Фурнаджиев и много други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник. Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката църква.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45676898956299