Търсене в текстове за 'Амбиция'

д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).

д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна.
към текста >>

Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста.

в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски. По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие. Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи.
към текста >>

Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.

Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота. (115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>

Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8

Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8
Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват. Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал. Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”. Това обаче не смущава смелия народен будител. Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8 Явно е, че освен внушенията на светогорския монах, върху Константин Дъновски са оказвали своето влияние и бунтовните огнени слова на даскал Никифор Мудрон от Татар-Пазарджик. В скоро време даскал Константин става прицелна точка за тежки обвинения от страна на гръцкото духовенство. Преди още да изтече втората година от учителстването му, той става неудобен и се принуждава да замисли напускане на родния си край. Случаят му предлага такава възможност. Не е той първият, който напуска родна стряха.
към текста >>

Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва.

Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва.
Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора. Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на гръбнака заради някакви интереси, на лъжи и на какви ли не низости. Това ми е било много противно. Така че и Любомир, каквото ми разказваше, не ми харесваше. Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
към текста >>

Изхожда от личната си политика и амбиция.

Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време. Учителят живя между българите, когато управляваше династията на Кобургите. Една от най-големите грешки на Стефан Стамболов бе, че отиде в Европа и измъкна от един вертеп, от едно кабаре Фердинанд, доведе го и го направи княз на България. И оттук започва цялата трагедия на българския народ след освобождението му от турско робство чрез Русия. По този случай Учителят каза: "Фердинанд води много тесногръда политика. Изхожда от личната си политика и амбиция. Иска целият свят да загине, но да я осъществи. Той е много лош гений. Където стъпи и отиде, никой не прокопсва. Това е злият гений на Европа, дошъл в България." Ние, съвременниците на тази епоха, проверихме, че думите на Учителя са верни. Фердинанд имаше адютант, казваше се Алекси Стоянов.
към текста >>

Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже.

Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на Земята показва, че има една култура на насилие, а насилието ражда насилие... Често казвам, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете, а вземам жената като емблема на Любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже. Не, жената трябва най-напред да стане Любов и като стане Любов, тя ще намери истинския път за духовното повдигане на света И ще си създаде каквато форма иска. Съвременните мъже пък действат обратно. Те са без сърца и без души. Колко мъже има, които живеят в Любов с жените си? Отговорете ми според вашата статистиката...
към текста >>