НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
49
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_01 ) Великата среда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега Бялата раса минава колективно през фазата на
алчността
(напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през
алчността
; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.
Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото.
Сега Бялата раса минава колективно през фазата на
алчността
(напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през
алчността
; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.
Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил. На няколко пъти България е била море и суша, обаче Рилският масив всякога е оставал суша и е стърчал като голям остров над водите. Следобед стигнахме до х. Мусала, където пренощувахме и на другия ден рано сутрин потеглихме към върха. На връх Мусала при изгрева на Слънцето Учителя прочете Второ послание на ап.
към текста >>
2.
3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Центърът на
алчността
е над ушите и малко напред (Н).
Да разгледаме човешката глава (виж Фигура 9). Светските способности са поставени по-долу, духовните – по-високо, а умствените и Божествените – най-горе на главата. Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А). Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото.
Центърът на
алчността
е над ушите и малко напред (Н).
Центърът на индивидуалността е между веждите (J). От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L). Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него. Когато главата горе е вдлъбната, това показва слабо развито религиозно чувство. Да кажем, че си наследил от баща си широка глава и затова кипваш; тогава ще пратиш енергия и кръв към челото и към горната част на главата.
към текста >>
3.
66) Психични причини за болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от
алчност
, от злоба, от омраза.
Докато човек мрази другите, ще боледува, и престане ли да мрази, ще се излекува. Някой се е делил с брат си, който при подялбата е извършил неправда. Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост.
Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от
алчност
, от злоба, от омраза.
Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза. Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо противоречие, трябва да вземе мерки. Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести. Глупостта и насилието са основна причина за някои болести.
към текста >>
4.
84) Речник на остарели и чужди думи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Стяжание (рус.) –
алчност
, корист
Салтамарка (тур.) – връхна дреха Сензитив (лат.) – „чувствителен“, способен да приема и превежда усещания и информация извън физическия свят Скържаво (ост.) – скъперническо Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт
Стяжание (рус.) –
алчност
, корист
Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р. Херц, 19 в.
към текста >>
5.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да контролирате вашата гордост и
алчност
, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
„Ако се разсърдите или ако направите някоя неестествена постъпка, в тялото ви настава война и настъпва едно болезнено състояние, което ви отнема няколко месеца или няколко години, докато се съвземете от настанилата се във вас болест. На какво се дължи това? – На неправилните мисли.“ (“Лечебното действие на музиката“, ООК, лекция от 2.05.1938 г.) „Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб и ако не ги контролирате, то тогава той ще се разстрои. А това ще повлече разстройство на всички други системи.
Трябва да контролирате вашата гордост и
алчност
, за да бъде в изправно положение черният ви дроб.
Също така не проявявайте нервност – тя също разстройва черния дроб.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Едно голямо вътрешно притеснение или разочарование в живота може да подпуши жизнените енергии; едно подрязване на крилата, при което човек се чувства смазан и разбит, може да доведе до болестта рак. Дисхармонията и разочарованията в чувствата могат да се проявят в белодробни болести. Нека разгледаме по-подробно как неправилни психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята е кондензирана енергия и е в състояние на постоянно трептене.
към текста >>
6.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гордостта и
алчността
ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Гордостта и
алчността
ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха.
към текста >>
7.
18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро.
НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. Пристигнахме на Боровец (Чам Кория), натоварихме багажа на коне и потеглихме пеш към Мусала. През време на почивките из пътя Учителя каза: "Които уповава на материалното, в края на краищата той непременно ще се разочарова. Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото.
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро.
България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта.
към текста >>
8.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гордостта и
алчността
ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото.
Гордостта и
алчността
ще причинят повреда пак на черния дроб.
Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха.
към текста >>
9.
113 БЕЗКОРИСТИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес, в основата на производството лежи човешката
алчност
.
Като казвам най - добрите майстори, не разбирам само майстори в занаята, но разбирам и добри хора. Хората казват: „Столовете, масите може да ги направи кой да е”. Досега те са правени от кого и да е и виждаме, какво възпитание имаме. Всяка работа, вършена без Любов, е горчивина. Недоволството създава горчивината.
Днес, в основата на производството лежи човешката
алчност
.
Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Каква мисъл е внесъл онзи, който е одирал кожата на животните, както и онзи, който е щавил кожите? Едните са внесли своето недоволство, че трудът им не се заплаща добре, другите са вложили желанието за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки?
към текста >>
10.
Ново разбиране на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
колективно пример: италианците в Абисиния.
Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото.
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
колективно пример: италианците в Абисиния.
А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша.
към текста >>
А сега българинът индивидуално минава през
алчността
.
краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.
А сега българинът индивидуално минава през
алчността
.
Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша.
към текста >>
11.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В 1914 година демонична
алчност
завладя германския народ.
Тя усилва дарбите и способностите на човека. Носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има.
В 1914 година демонична
алчност
завладя германския народ.
И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към "справедливост" завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените. Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас.
към текста >>
12.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква
алчност
и жажда да използва чуждите затруднения.
Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства.
Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква
алчност
и жажда да използва чуждите затруднения.
Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия. Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти.
към текста >>
13.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива,
алчност
, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи.
Така бил изграден Сфинксът, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледище на френологията и науката за израза на лицето, става ясно какъв е бил психичният облик на последната владетелка на Атлантида - царицата Коба. Горната част на главата й е съвсем ниска, слабо изпъкнала, което говори за неразвити морални мозъчни центрове на благоговение, уважение, милосърдие и съвест. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо, а ушите са щръкнали и са по-нависоко от нормалното. Това показва смел, но брутален човек, който с груби средства се налага над околните.
Широкото, немного високо чело и големите очи говорят за инициатива,
алчност
, безогледен стремеж към власт, нетърпимост към всичко, което може да му попречи.
Устата са големи, със стиснати устни, което говори за изпълнителност при всяка поставена задача и твърда решителност за нейното постигане. Ето какво още е написано за знанията и възможностите на хората от тази Велика раса в свещената книга "Попул- Вух": " Хората от тази Велика раса имат познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж и наблюдават всичко както по небесния свод, така и във вътрешността на Земята. Те виждат неща, скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират." Велика е била тяхната мъдрост.
към текста >>
14.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и
алчност
.
Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в демонически утроби. Хвърлени в демонически утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти.
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и
алчност
.
Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията и следва подбудите на желанията, той не достига съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел. Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който да ти показва какво трябва да се прави и какво не. Като научиш какво се предписва от Писанията, ти трябва да работиш в този свят.
към текста >>
15.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или
алчност
.
Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или
алчност
.
Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им.
към текста >>
16.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична
алчност
искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб.
В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична
алчност
искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма.
към текста >>
17.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от
алчност
и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно.
Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите.
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от
алчност
и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно.
Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това.
към текста >>
Но онези, в които страстите, греховете и
алчността
още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита.
Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение. Тук, в това ужасно място, смеят и могат да слизат безопасно само чистите. Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме.
Но онези, в които страстите, греховете и
алчността
още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита.
Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него.
към текста >>
18.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото в тези хора има
алчност
и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си.
Природата е външен израз на тази Велика реалност, а човекът е външен израз на Природата. А сега хората отричат съществуването на Бога и искат да подчинят Природата, която считат неразумна. С тези си възгледи за Бога и Природата, човечеството в своята целокупност е създало най-ужасните престъпления, които историята отбелязва в Битието. Сега трябва да се даде обратно движение на човешката мисъл и на човешкия живот. Тази нова мисъл трябва да я поставим срещу хората, които са родени в нощта.
Защото в тези хора има
алчност
и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си.
Трябва в нас да умре злото, т.е. да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи.
към текста >>
19.
15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на
алчността
.
По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания.
Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на
алчността
.
Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията.
към текста >>
Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на
алчността
в бялата раса.
Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания. Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността.
Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на
алчността
в бялата раса.
Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде.
към текста >>
20.
ОПОЗНАВАНЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко това не е
алчност
, такъв човек не е нахален, но изучава всичко, каквото види в света.
Онзи, който люби, трябва да обича Знанието, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа в него. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учим.
Всичко това не е
алчност
, такъв човек не е нахален, но изучава всичко, каквото види в света.
Качеството на Мъдростта е точно обратно: у мъдрия има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, има желание да му направи една услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре и ще го разрови, ще му направи услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи това. Сега, като дойда във вашия дом, аз мога да позная дали вие търсите Любовта или Мъдростта.
към текста >>
21.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той вдъхва упование, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда
алчност
, жажда за частна собственост.
Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко израстващо в природата. Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променливи и романтични, обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона фа и на зеления цвят. Това е цветът, който произвежда растеж в органично и психично отношение.
Той вдъхва упование, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда
алчност
, жажда за частна собственост.
Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. Материализмът, който съществува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят). Луната изминава своя път през 12 знака на зодиака за около 27 дни, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от нея и затова се казва, че има северна или южна широчина (северно или южно отклонение от еклиптиката), както планетите. Луната е като медиум, който възприема влиянието на всички планети и ги предава на Земята.
към текста >>
22.
ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
В нея преобладават насилието,
алчността
и разрушението.
Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. * Винаги при преход от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотии, защото всички форми на старата култура се разрушават, за да се създадат условия за новата. * Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея повече преобладава обективният ум, а отчасти само висшият ум.
В нея преобладават насилието,
алчността
и разрушението.
* Съвършени същества ръководят човечеството. Първоначално центърът им е бил в Атлантида, после е бил в Египет - те са ръководели строежа на пирамидите. Сега направляват събитията от Хималаите. В Европа има два клона - на Рила и на Алпите. * Евреите може да са пръснати по света, но не могат да изчезнат.
към текста >>
23.
1. ПРЕДГОВОР
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия,
алчност
и егоизъм, който ни отдалечава от Бога.
Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид. Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души.
Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия,
алчност
и егоизъм, който ни отдалечава от Бога.
Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.
към текста >>
24.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата
алчност
и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества.
Вниманието върху усъвършенствуването на първичното, вроденото не трябва да е по-малко, отколкото е усърдието за развитие и усъвършенствуване на присадката. Човек не бива да е доволен от това, което е, а да се стреми към по-високите стъпала на духовния прогрес. Волът не трябва да е доволен от своите рога, конят - от своите копита. Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство.
Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата
алчност
и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества.
Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата. В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“. Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво?
към текста >>
25.
50. ОБРАЗИТЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата неблагодарност, ненаситност и
алчност
.
В този случай човек трябва да се заеме да разрежда гъстата маса на чувствата и мислите си, или да префинва тоновете, да ги избистря и пречиства. Разлагането на мислите и чувствата ще трае дотогава, докато се постигне тяхното първично, без примеси състояние, или с други думи, тяхната лекота, чистота и свежест. Човек ще започне да диша един вид с душата си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега. Душевната хигиена е нужна вече на порасналия умствено човек. Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го задушават и пращат преждевременно на онзи свят.
Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата неблагодарност, ненаситност и
алчност
.
Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес. Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко. 02.03.1984 г. 07.30 ч.
към текста >>
26.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Алчността
да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното.
Алчността
да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>
27.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е
алчността
.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е
алчността
.
Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността.
към текста >>
Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на
алчността
.
Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка.
Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на
алчността
.
И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
28.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
(Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот,
алчност
и гняв.
Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия.
(Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот,
алчност
и гняв.
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява.
към текста >>
И най-накрая - заглушаване на
алчността
и гордостта, което е истинското смирение.
Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта.
И най-накрая - заглушаване на
алчността
и гордостта, което е истинското смирение.
По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
към текста >>
29.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в
алчност
, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в
алчност
, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично.
към текста >>
30.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие,
алчност
и корист.
Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност.
Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие,
алчност
и корист.
Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н.
към текста >>
31.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието,
алчността
, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието,
алчността
, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.
И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928).
към текста >>
32.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната
алчност
и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П.
Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много.
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната
алчност
и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук
към текста >>
33.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието,
алчността
, егоизмът, корупцията и деморализацията.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“
В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието,
алчността
, егоизмът, корупцията и деморализацията.
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>
34.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Или молитвата ти за нещо възвишено е била чута и изпълнена, а не можеш да се пребориш с
алчността
си за материални притежания.
С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път. А където е нужно, е съвсем категоричен и дори строг. Например, по повод приказливците, които изгарят от нетърпение да разгласят навред колко много са напреднали в духовно отношение, той отбелязва: „Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.“ На какво можем да се осланяме? – Само на трайно придобитото, на непоклатимото, на онова, което е пуснало дълбоки корени в нетленното ни естество. Ако днес си чул Бог да ти говори, а не можеш да се помириш със съседа си, това трайна придобивка в Духа ли е?
Или молитвата ти за нещо възвишено е била чута и изпълнена, а не можеш да се пребориш с
алчността
си за материални притежания.
Имаш ли причина да се похвалиш със себе си? Някой би опонирал, че между едното и другото няма връзка. Напротив, има! Връзката е в това, че не можеш да бъдеш истински ученик за едно, а за друго – обикновен, заблуден човек. Ти си или едното, или другото, но не и двете наведнъж.
към текста >>
35.
Очите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Големите очи са израз на
алчност
.
Очи във форма на бадеми (заострени на края) говорят за човек, който навсякъде търси своя интерес. Колкото зениците на очите са по-малки, толкова човек е по-интелигентен и обратното - големите зеници са признак на слаба интелигентност. Ако дейността на ума отслабва, то зрението на човека започва да отслабва. Децата имат по-силно зрение, защото напрягат ума си, за да разберат и научат всичко. Възрастните хора започват да не се интересуват от външния свят, поради което и зрението им започва до отслабва.
Големите очи са израз на
алчност
.
Те са станали големи поради стремежа на човек да обсеби нещата; и желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си той е изразил чрез силния стремеж да отваря очите си. Ако миглите на очите са дълги, извити нагоре, то такъв човек е под силното влияние на Венера. Той е привлекателен за противоположния пол, много е влюбчив и ще има много любовни приключения. За усилване на очите се препоръчва в бурни и тъмни нощи да се прекарва навън на открито около един час. По този начин очите се напрягат и към тях приижда повече кръв.
към текста >>
36.
Меркуриевият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Умеят да се преструват, има артистичен елемент в техните прояви, който при нисшите типове се изразява като нескромност,
алчност
, престореност.
Обичат да дават съвети и планове кое как да стане, но друг да го направи, т.е. не са много работливи. В тези случаи нисшите типове проявяват хитрост и фалш, за да изклинчат от своето задължение. Разбират добре интересите си и се стараят да се домогнат до всичко, което лично тях ще задоволи, особено към парите, поради което те могат да бъдат добри търговци. Търговският елемент - сметката, е ясно изразена у тях.
Умеят да се преструват, има артистичен елемент в техните прояви, който при нисшите типове се изразява като нескромност,
алчност
, престореност.
В умението си да се нагаждат към създадените условия и да ги използват за своя изгода нямат равни на себе си.Тялото им е гъвкаво, без излишни мускули и тлъстини, способни са за художествени телесни упражнения. Ръцете от рамото до китката са дълги и гъвкави. Всички хора на изкуството трябва да имат добре изразено Меркуриево влияние, за да могат да дадат израз на идеите, които ги вълнуват. Дланите са малки, гъвкави. Пръстите са гладки, без възли.
към текста >>
37.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той вдъхва
алчностъ
за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения.
Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията.
Той вдъхва
алчностъ
за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения.
Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега. Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато? Ала отрадно е това, че въ човѣчеството днесъ се образува едно ядро отъ хора, въ които този дълбокъ алхимиченъ процесъ се извършва. Като въ атанора на древнитѣ алхимици, въ преходното имъ естество се вече образува, всрѣдъ велики страдания, златото на мъдростъта.
към текста >>
38.
Два свята
 
- Георги Радев (1900–1940)
Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му
алчност
за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие.
Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят.
Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му
алчност
за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие.
„Заповядай!" - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля.
към текста >>
39.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната
алчност
на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре.
Дънов по това време има много специфично отношение към тукашната квартална особеност. Той вижда „Изгрева“ като селище на Бялото братство изградено между Борисовата градина на запад, Дървенишкото шосе на север и изток, където по това време стърчи Виларовата фабрика за тухли и керемиди, и на юг до околовръстната линия на София, която минаваше през Дианабад. Учителят настоява тези терени да се закупуват от последователите му и да се дават доброволно за общо ползване, а не да стават юридическа собственост на самото Бяло братство. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Неговата концепция е, че братството трябва да е духовно общество, което да не е свързано с никакво юридическо лице - било то стопанско, обществено, - духовно никакво! Основните причини за това са две: Първо - постоянните гонения срещу Изгрева от православната църква и непрекъснатите му арести и следствия, които можеха да доведат до окончателна забрана на Братството и тогава, съвсем естествено, всичко построено, всичко изградено от братята щеше да изчезне от лицето на земята.
Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната
алчност
на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре.
След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици. Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър председател Богдан Филов. Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени.
към текста >>
40.
И така ...
 
- Атанас Славов
Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си
алчност
.
Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват. Ще колят католици в Англия. Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина.
Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си
алчност
.
Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна.
към текста >>
41.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
И пак на първа страница започва статия срещу
алчността
и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг).
„Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата.
И пак на първа страница започва статия срещу
алчността
и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг).
С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
към текста >>
42.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия,
алчност
, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот.
Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов. За това имаме много данни, а в неговото „Призвание към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина. За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа.
Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия,
алчност
, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот.
Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно. Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания.
към текста >>
43.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството,
алчността
, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България.
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството,
алчността
, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>
44.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че
алчността
е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят.
При това сравнение спомням си разговора ми с един другар - левичар, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.“ Аз му отговорих, че съм напълно съгласен с една справедлива уредба на живота, но трябва да се започне предимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да почне от човека, а после от веществената действителност. Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеологическия фронт? Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици.
Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че
алчността
е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят.
Този приятел, който бе идеен и честен човек, отначало се възмущаваше от тоя начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи. Убеди се, че в душите на хората не бива да остава горчива утайка. Убеди се и в това, че любовта ще обедини човеците по-бързо от всяка организация. Селянинът, при когото работим, се казва бай Жечо. Той е наш приятел по идеи, но ние употребяваме доста усилия да смирим у него собственическото чувство.
към текста >>
НАГОРЕ