НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Свинята е символ на грубата
алчност
, на грубото разрушение и на материализма, който се саморазрушава.
На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето. Тук ще бъде приложен същият метод - Христос ще ги изпрати в свинете.
Свинята е символ на грубата
алчност
, на грубото разрушение и на материализма, който се саморазрушава.
Вероятно едно друго поколение ще провери метода на Христа и тогава ще имате поуките от разрушаването на двата салона, където Всемировият Учител е държал Словото Божие и тогава ще видите, че Бог поругаем не бива. А това ще се сбъдне в определеното от Учителя време. Забележк а на редактора: СССР или Съветска Русия, или нейната съветска комунистическа империя, се разруши отвътре през 1990 година - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя от физическия свят. Толкова - четиридесет и пет години - колкото Той бе предсказал, което бяха записали учениците му за поука за следващото поколение. Това е истината за тази Епоха.
към текста >>
2.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве
алчността
на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства.
Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен войник, правихме скривалище срещу самолетните бомби. Аз ходех с една черна чанта до Мърчаево и в нея носех някои продукти на Учителя от София. А тогава всичко се купуваше с купони. Така стои истината. Но всички повярваха за този куфар със скъпоценности.
Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве
алчността
на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства.
Като мой обвинител застана и Милка Периклиева. Имаше един момент, когато тя идваше у нас и контактуваше с нас. Бяхме добри приятели. А това се дължеше на това, че веднъж Мария сподели един сън с Учителя, че е сънувала Георги Радев, който си беше заминал. Тогава Учителят добавил: „Да, той сега има още работа.
към текста >>
3.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето,
алчността
, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля.
Те са само дре- 273 20. "Изгревът"... т. 3 ха. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят. 28. Злото върви с властта.
Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето,
алчността
, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля.
Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство. 29. Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка.
към текста >>
4.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и
алчността
нямаме нищо общо.
Комунизмът, който дойде в България след 1944 г. е наказание на българския народ за това, че той не узна времето кога беше посетен от Бога. Ние подавам ръка на всички идейни хора в света. Хората, които служат на една свещена идея, те са едно. Ние подаваме ръка на всички честни хора по света и с тях ще работим.
Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и
алчността
нямаме нищо общо.
За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм. 10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите.
към текста >>
5.
6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази
алчност
- всичко да използва за користни цели.
Смирението само може да доведе ученика до онова просветление, да вижда, че едничкият източник на всички материални и духовни блага, и на всички културни ценности е Великото Космично Начало. Хората са само проводници на тези творчески импулси, на всички духовни постижения. Много тънко и задълбочено наблюдавах Учителя, как работеше с тези реторти на съзнания, виждах Неговите усилия да свърже света на самосъзнанието, един свят, който вече се разлагаше, с обновителните струи на свръхсъзнанието. Общественият и културен живот като че ли в сегашното си развитие беше изминал своя път и Учителят трябваше да му даде друга ориентация. Светът на самосъзнанието боравеше с едно откъслечно знание.
Това знание създаваше условия със своята статичност за събуждане гордостта в човека и онази
алчност
- всичко да използва за користни цели.
Цялата западна култура беше потопена в света на самосъзнанието и се стимулираше от идеята за свръхчовека. А ще видим как впоследствие Михаил Иванов ще наметне тази културна мантия в дейността си, която ще разгърне в един малък кръг във Франция. Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество.
към текста >>
6.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната
алчност
да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота".
Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках. Защо свещена ли?
Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната
алчност
да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота".
Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия. Обикновено българите, когато искат да кажат, че някой, който се старал в нещо, което предварително е трябвало да пропадне, казват такъв израз „Не било в тиквите, а било в кратуните", т.е. един човек насадил тикви до плета си, те вързали, станали ей такива големи тикви и той решил, че като ги продаде ще спечели много пари. Но тиквите се били прехвърлили през плета не към неговия двор, а от другата страна на пътя и радвали очите на всички селяни и това възбуждало гордостта на стопанина им. Но веднъж се отвързали някакви крави, дошли и му изпояли всички тикви.
към текста >>
7.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и
алчността
на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната.
Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева.
В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и
алчността
на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната.
Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме. Говори му: „Как може да се провали една Божествена идея слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух.
към текста >>
След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на
алчността
на Жечо Вълков.
А останалите биват натоварени на една кола от Жечо и докарани до Карнобат и от там на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: „Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: „На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца.
След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на
алчността
на Жечо Вълков.
Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме готови да заминем в Русе да правим комуна. Учителят ни посрещна и като ни чу си сложи двете ръце на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот.
към текста >>
8.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Цялата бяла раса минава през фазата на
алчността
.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото.
Цялата бяла раса минава през фазата на
алчността
.
(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини.
към текста >>
(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през
алчността
колективно, а пък българина индивидуално.
Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността.
(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през
алчността
колективно, а пък българина индивидуално.
Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл.
към текста >>
9.
56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
666 - животинство, грубост, война,
алчност
.
То означава всички човешки лъжливи системи и учения, които отдалечават човека от правия път на Любовта. Числото 666, това е смърт, разрушение, събрано дава 18 число на човешки погрешки, събрано втори път дава число 9, число на ликвидиране на всички стари сметки. На християнски език означава възкресение. 3 - смърт, 6 - спожертвование, 9 - възвисение. 3 - слизание, 6 - труд, еволюция, 9 - братство, равенство.
666 - животинство, грубост, война,
алчност
.
И всички, които имат тия качества особено държавни глави водители са 666. Това е плътта, света и дявола в тоя свят в днешния ред на нещата. Болшевизмът е другата страна на християнството. Учението само по себе си не е лошо, но които го прилагат. Монархите прилагат тяхното право със смърт, а така и болшевиките.
към текста >>
10.
01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Алчността
на богатите излязла наяве.
През нея година имало голяма суша. Реколтата в полето не станала. Настъпил глад. Бедните скоро изяли онова, което били оставили за семе, за посев. Като нямали пари, почнали да вземат заем срещу новата реколта.
Алчността
на богатите излязла наяве.
Някои от тях, като Христо Върбицалията, давали царевица вместо жито. Между гладните бил и Ильо-Късия, който бил купил храна, която скоро била изядена. Само от бай Георги не бил взел, защото се стеснявал от него, като знаел каква беля му бил направил. Но гладът го принудил и той отишъл при него. "Бай Георге, гладни сме.
към текста >>
11.
08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Това с
алчността
, с която човек трябва да се бори и да я победи.
Царската корона, това е символ на монархизма. Властолюбието, което е една от най-силните човешки страсти, Времето на монархизма вече е минало. Втората фигура: човек, който пази съкровището си, а нечии ръце посягат да го задушат и да му отнемат съкровището. Това е сребролюбието. Желание за трупане на земни блага.
Това с
алчността
, с която човек трябва да се бори и да я победи.
Зад тези фигури се виждат пожари, причинени от падащи бомби, чрез които самолетите сипят страх и ужас към всичко живо. Война и изтребление, ето виждаме докъде човечеството е стигнало. Вдясно долу на картината се съзират три символа: Корона и скиптър, шлем и меч, попско расо и килимявка. Корона и скиптър - това е монархията. Време е вече тя да слезе от сцената.
към текста >>
12.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Отначало разпрата започнала заради
алчността
и грабежа на гръцките владици.
Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици.
Отначало разпрата започнала заради
алчността
и грабежа на гръцките владици.
И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски!
към текста >>
13.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Защото в духовния свят има кражба, има
алчност
в умствено отношение.
Оттук се ражда и нуждата за обмяна. Вие трябва да се обменяте. Например някой ти даде 5000 лева назаем, и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер. Доброжеланието да бъде пълно. А не бива като вземеш парите, да си помислиш и кажеш: „Хе, той има, нека дава." Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава.
Защото в духовния свят има кражба, има
алчност
в умствено отношение.
Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство.
към текста >>
14.
Наряди за 1935 г.
,
,
ТОМ 12
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
(пример: италианците в Абисиния).
12 март 1935 година Изгрев-София. С братски поздрав: П.Епитропов 2) РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ 9,10,11 септемврий 1935 год. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова, това е Божествено.
Цялата бяла раса сега минава през фазата на
алчността
(пример: италианците в Абисиния).
Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх на Европа. После се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море.
към текста >>
Бялата раса минава през
алчността
колективно, а пък българинът - индивидуално.
С братски поздрав: П.Епитропов 2) РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ 9,10,11 септемврий 1935 год. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова, това е Божествено. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността (пример: италианците в Абисиния).
Бялата раса минава през
алчността
колективно, а пък българинът - индивидуално.
Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх на Европа. После се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>
15.
Наряди за 1938 г.
,
,
ТОМ 12
" У всичките хора има една
алчност
.
" Онзи казал: „Струва колкото злато тежи." Като турили на везните окото, турили всичкото злато на царя, но пак не се дигало окото. Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото!
" У всичките хора има една
алчност
.
Отвореното око е алчността. Човек и милиони да има, пак остава ненаситен. И да е най-красивият човек, пак остава ненаситен. И да е най-силният или най-богатият човек, пак остава ненаситен. Три неща има в света, които могат да задоволят човешката душа.
към текста >>
Отвореното око е
алчността
.
Толкоз окото било лакомо. Но понеже царят дал дума да даде толкоз злато, колкото тежи окото, трябвало да види колко тежи. Попитали един мъдрец. Той казал: „Посипете окото с малко прах, та да се затвори окото! " У всичките хора има една алчност.
Отвореното око е
алчността
.
Човек и милиони да има, пак остава ненаситен. И да е най-красивият човек, пак остава ненаситен. И да е най-силният или най-богатият човек, пак остава ненаситен. Три неща има в света, които могат да задоволят човешката душа. Това са животът, знанието и свободата, когато са съединени заедно.
към текста >>
И няма да остане във вас нито помен от оная
алчност
и ще кажеш: „Разбрах сега в какво седи Истината!
Любовта на Бог е създала света! Вие казвате, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Но вие виждали ли сте един човек, създаден по образ и подобие на Бога? Ако вие бихте видели образа на Бога във вас, моментално във вас щяха да изчезнат всичките ви страдания и щяхте да се измените съвършено. Тогава във вас няма да имате желания вече и от всичко в живота ще се освободиш!
И няма да остане във вас нито помен от оная
алчност
и ще кажеш: „Разбрах сега в какво седи Истината!
" Проявата на любовта започва с малките работи. Бог в малките работи се проявява. Трябва да почнем с проявлението на Любовта и да стигнем до постижението на Любовта! Когато говорим за единството на Любовта, ние мислим за Цялото, което обединява всички части в себе си. Това е постижението на Любовта.
към текста >>
16.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, то е да не дадете ход на вашата
алчност
.
Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели. Когато искате да работите в този свят, трябва да си представлявате, че сте на една Божествена сватба, или в епохата на един нов живот. Само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или какво и да е друго.
Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, то е да не дадете ход на вашата
алчност
.
Един ангел бил изпратен от Бога на една сватба като представител, но той много харесал царската дъщеря, която била невестата на тази сватба, и пожелал да я вземе за себе си. Когато вие присъствувате на една сватба, не пожелавайте никога мястото на невестата, нито самата невеста, защото с това започват всички раздори и падания. Аз виждам между вас неуспехи, раздори, несъгласия, защото искате да заместите царската дъщеря, невестата. Казвате: „Ние искаме да сме на нейно място.“ Може, но в някоя далечна епоха, а засега сте сватбари. Да сте сватбари значи да работите.
към текста >>
17.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята
алчност
за богатства за мизерията на широките народни маси.
Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й). А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява становището на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му становище ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр. 201-202: „У Учителя Дънов ще четете, между другото, какви преобразования ще настанат в икономическия, в стопанския, в семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат любовта като активен принцип в живота си.
Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята
алчност
за богатства за мизерията на широките народни маси.
Крупни индустриалци на военни материали подготвят чрез пресата, голяма част от която е под тяхно влияние, войни; а и по други недостойни пътища са предизвиквали и предизвикват войни. За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие. Но нали дипломацията се води от дипломати, от държавници, от хора? Ако те бяха хора не на грубия егоизъм, а на една по-висока духовна култура, с един духовен мироглед, какъвто е бил, например, английският държавник Гладстон, нима това няма да се отрази в духа на провежданата от тях политика? Ще гледат ли тогава те на милионите хора (свои и чужди), които ще хвърлят в ужасите на войната, като на материал, като на средство за постигане на национални цели?
към текста >>
18.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Едно дете вземе всичките ябълки от братчетата си, те плачат, а тези ябълки са много за него, за един ден не може да ги изяде, но има
алчност
, иска да заграбва.
Във физическия свят трапа седи на едно място, например счупил си нещо, развалил си го, то е погрешка на физическото поле. Но погрешките в духовния свят вървят след тебе, трапа се движи с тебе навсякъде и там е лошото. Добро и зло вървят, движат се в духовния свят. Трябва да изправим погрешките си, за да дойде знанието. Ние се занимаваме с малки работи, не искаме да се учим.
Едно дете вземе всичките ябълки от братчетата си, те плачат, а тези ябълки са много за него, за един ден не може да ги изяде, но има
алчност
, иска да заграбва.
Какъвто е господарят, такива са и мислите, като се разбъркат, дойде стълкновението. Ти си първата причина, а че си обидил някого, то са посторонни неща. Разумни бъдете най-първо. Вън от Любовта животът може да се поправи чрез Любов. Придобием ли Любовта, ще дойде Мъдростта, придобием ли и Мъдростта, ще дойдат и всички добродетели и тогава дохожда съвършенство.
към текста >>
19.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
демонична
алчност
завладя германския народ и той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите.
Справедливостта подобрява живота". И казва още Учителя: „Страданията учат". И природата, Разумният свят, започнаха да учат хората и народите, първо на Справедливостта. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори Справедливостта между отделните личности, между народите, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има. В 1914 г.
демонична
алчност
завладя германския народ и той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите.
Този устрем към несправедливост, завърши с катастрофа за този народ. Победителите французи и англичани, обаче жестоко и несправедливо се отнесоха с победените. Такъв бе подписаният на 28 юни 1919 г. мирен договор във Версайл. Победителите на Германия - французи и англичани, след като й отнемат всички колонии, цялата флота, я задължават да им изплати репарации в размер на сумата от Сто двадесет и три милиарда златни марки.
към текста >>
Алчността
и лакомията не е изоставила човечеството.
Навсякъде вече се говори за правата на отделния човек. В ООН този висш обществен институт, ярко се изрази в стремежа да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява. Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, най-големият енергиен източник, е в центъра на вниманието на целия човешки род.
Алчността
и лакомията не е изоставила човечеството.
Чувството за справедливост все още не е залегнало в отношенията между народите. Големите и силни държави, водят засега все още подмолна борба за господството на това богатство. И ако тези народи не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на този проблем, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала за него катастрофа. Разумният свят има здрави клещи, за да оправи както отделния човек, така и обществата и народите. Човекът и човешкият род ще бъдат оправени, като най-напред си научат урока за справедливостта.
към текста >>
20.
69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В него нямаше и нотка от някаква
алчност
и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение.
Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен.
В него нямаше и нотка от някаква
алчност
и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение.
Имаше много голямо умение в своята професия, като кираджия. Той се приобщи към нас. като наш брат и при нашето летуване, всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си.
към текста >>
21.
2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Когато констатирате известна
алчност
у човека, то показва, че Земята има силно влияние върху този човек.
Но онези, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни, светещи. Невидимият свят е затворен за нашият ум, за обикновените сетива и схващания. Но за един УМ, който е организиран по-добре, нищо не е скрито от неговият поглед. Земята е свързана с крайният материализъм.
Когато констатирате известна
алчност
у човека, то показва, че Земята има силно влияние върху този човек.
Изправянето на човека е един бавен процес. Когато оста на Земята се изправи и човека ще се изправи. Тогава климата на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен, формата на човешката фигури и физика ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за Братството.
към текста >>
22.
5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
от
алчността
на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството).
- се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ.
от
алчността
на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството).
Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
към текста >>
23.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието,
алчността
и егоизмът са развити у нас в максимални размери.
И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието,
алчността
и егоизмът са развити у нас в максимални размери.
Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
към текста >>
24.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята
алчност
, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални.
Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята
алчност
, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
към текста >>
25.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тя е изродена в ненаситна
алчност
.
Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
Тя е изродена в ненаситна
алчност
.
Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния.
към текста >>
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от
алчност
болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране.
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от
алчност
болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля!
към текста >>
26.
11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на
алчност
и насилие, на грабеж и егоизъм.
В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение.
Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на
алчност
и насилие, на грабеж и егоизъм.
Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител.
към текста >>
Трябва да се стремим не само към благото на отделната
алчност
, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ". На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ - своята държава.
Трябва да се стремим не само към благото на отделната
алчност
, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5).
към текста >>
27.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството,
алчността
, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България.
Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството,
алчността
, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. [2]Вж.
към текста >>
28.
22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори
алчността
, егоизма и животинските инстинкти у хората.
Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори
алчността
, егоизма и животинските инстинкти у хората.
Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро".
към текста >>
29.
27. ИСТИНСКИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът,
алчността
, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония.
Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът,
алчността
, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>
30.
32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична
алчност
и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична
алчност
и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
към текста >>
31.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от
алчност
хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с.
35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от
алчност
хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
към текста >>
32.
21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Алчността
е също.
А сега малко се потривате. Ти си на правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто. Вие сега се потривате, когато не трябва, и се учите, когато не трябва. Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката.
Алчността
е също.
Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш.
към текста >>
33.
74. Реалното богатство
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Ако само за нас желаем, е
алчност
.
Грей се на Слънцето, после го учи. Не чакай да познаеш Господа, тогава да Му служиш. Слугувай на Господа беззаветно с всичкото си сърце, ум, душа и дух. Старото да седи, но да се опита новата система на възпитанието. Да желаем общото добро за всички.
Ако само за нас желаем, е
алчност
.
Омразата е само за един. Двама едновременно не можеш да мразиш. Да имаме материално, колкото ни трябва. Да се създават и се подкрепят. Сиромахът е мъдрец.
към текста >>
34.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Тревожат го безотговорността и безогледната
алчност
на управляващите.
писатели от 90-те г., намира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социалните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглежда като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на обществото Г. вижда в полит. борби.
Тревожат го безотговорността и безогледната
алчност
на управляващите.
Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен").
към текста >>
35.
3. Сп. „Българска реч, год. XI, кн. 7 (IV.1936), с. 217-219, Е.Багряна
,
VI. Очерци за Мара Белчева
,
ТОМ 17
Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и
алчността
, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
- „На прага стъпки"; 1925 г. - „Сонети" и 1931 г. - „Избрани песни". НЕЙНИЯТ ОБРАЗ Напоследък я виждахме съвсем рядко. Тя се беше отделила от всичко и от всички, за да доживее своя земен живот като отшелница, в килията на своя дълбок духовен мир, чувствувайки връзката с умрелите по-жива, отколкото връзката с живите.
Виждахме я рядко, но все пак, само мисълта, че тя живее между нас, тук на земята, тя - толкова нематериалистична, в този толкова материалистичен век, тя, въплъщение на женствеността, на любовта, и верността - в този век на желязото и бетона, на спекулациите и
алчността
, когато думите любов и вярност са изхвърлени от употреба като анахронични, - мисълта, че тя живее, ни сгряваше някак, даваше ни някаква духовна опора, вдъхваше ни загубената вяра, възкресяваше и осветяваше тези осмени и компрометирани понятия - човешки добродетели, които никой днешен писател не смее да напише, за да не изглежда старомоден... И макар да знаехме, че възрастта й вече клони към залез, макар да знаехме, че е болнава, мисълта за смърт никога не минаваше през ума ни по отношение на нея, навярно именно защото тя се движеше между нас не като материално същество, а като дух.
И както е с чувството към майка ни и баща ни - виждаме ги вече остарели, съсипани, грохнали, знаем, че и те са смъртни хора като всички, но все някак ни се струва невъзможно, те да ни оставят, да си отидат, а когато това стане, усещаме една особена, вътрешна, с нищо незапълнима празднина, - такова чувство приблизително изпитваме и сега, при смъртта на Мара Белчева. - Навярно защото самата тя винаги се отнасяше към нас като с нейни деца. И нейният образ в нашата памет ще остане така: засмяна, добра, внимателна, никога от нищо неоплакваща се, всичко понасяща с едно върховно примирение, радваща се на чуждите успехи, доверчива, възхищаваща се с младежки жар от всичко хубаво, не вървяща, а носеща се сякаш над земята, над всекидневните дребнавости, над човешките низости. - И вечно диреща, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота. И един човешки образ и един човешки живот, издържани в своята линия открай докрай.
към текста >>
36.
II. Към моето сърце
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
По-голяма има, която облива не с пот челото, а с кръв, защото ти за своята
алчност
безсрамно продаде млади деца за пари.
Ти донесе този ужас на адски злини и ти ще изкупиш със страдания, скръб и беди. Скърби за тези млади момци, що леят кръв! Сдробените им на части тела огрява ги силното слънце и лунната вечер за позор на земята. Изплащай скъпо, о сърце, превивай се по-дълбоко! Малка е тази мъка.
По-голяма има, която облива не с пот челото, а с кръв, защото ти за своята
алчност
безсрамно продаде млади деца за пари.
И в миг сърце ми се сви и престана да тупти. Умря ли то сега - не зная, но в миг трепет го обхвана и от страшен вик се порази. Огън, буря, дим, лава - всичко кипи на бойното поле, обхванато от пламъците на хвърлените гранати, които като светкавици падат по изгорялата земя. За миг се представи пред мен страшната сцена. Пюф, пиюф, пюф, прелитат непрестанно, кат пороен дъжд гранати и разстила се огънят по черната огоряла земя.
към текста >>
37.
IX. Жената като майка и нейната задача
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Плътта може да се омърси, но сърца дайте ми, в които да няма егоизъм, да няма
алчност
, да няма измама, а измъчени като страдалци, те да протягат ръка към светлината.
Моята душа ще ви просветва през всички ваши мъчнотии и ще ви покаже метод, как да се освободите от тия окови на този хитър и лукав дух, който се е разперил, за да заграби и най-чистите души. Той е взел ума на цялото човечество, вплел го е в неговата мрежа, скарал е брат с брата, син с бащата, майка с дъщерята и пирува над своята мръсна слава. Турил е на огън цялото човечество, всял е между тях омраза и затова са в конфликт постоянно. Не земя ни трябва нам, нито богатство - това са само условия, за да се развива човешката душа, да расте и да се движи в по-висш живот, а не да остане в този дребнав животински живот. [5] Силата е в живота, и затова животът трябва да е чист.
Плътта може да се омърси, но сърца дайте ми, в които да няма егоизъм, да няма
алчност
, да няма измама, а измъчени като страдалци, те да протягат ръка към светлината.
Само жената е в сила да измени това положение, да изхвърли този разврат, да изгони престъпници, да затвори тъмници, да изкърти бесилки и да заличи продажните домове. Само жената ще може да създаде весел ден, честит ден, и всички ще намерят щастливо огнище, уредено жилище, добри учреждения, щастливи бракове, умни и мъдри деца и ще настъпи царството Божие, което ще даде блага за всички. Две хиляди години идват от Христа, и ето. Той идва светящ в малко умове и сърца, но бърже ще се запали целият свят от този Божествен огън. Той идва със Своята нова сватбарска дреха и зове всички деви, които Го чакат да дойде.
към текста >>
38.
59. Надежда Конова. 59.2. Бараката на Надежда Конова
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
-
Алчност
!
И живее. Сега е на четиридесет и четрири години и е по болници. От Банки отива в Момин проход - пострадал като партизанин. Получава, естествено, и значителна пенсия. Има двама сина, с които не живее, жена си е раз- карал, тьй като се е развел с нея.
-
Алчност
!
Ненаситна човешка алчност - заключава приказката си сестра Конова. - Аз нищо не казвам, само търпя - може би все пак ще се нареди и така, че да стане по-добре, отколкото е било! Сестра Конова ми предложи добре приготвен рачел от тиква. - Какво друго бих могла да Ви черпя! Пак заповядайте!
към текста >>
Ненаситна човешка
алчност
- заключава приказката си сестра Конова.
Сега е на четиридесет и четрири години и е по болници. От Банки отива в Момин проход - пострадал като партизанин. Получава, естествено, и значителна пенсия. Има двама сина, с които не живее, жена си е раз- карал, тьй като се е развел с нея. - Алчност!
Ненаситна човешка
алчност
- заключава приказката си сестра Конова.
- Аз нищо не казвам, само търпя - може би все пак ще се нареди и така, че да стане по-добре, отколкото е било! Сестра Конова ми предложи добре приготвен рачел от тиква. - Какво друго бих могла да Ви черпя! Пак заповядайте! 18.XII.1960 г.
към текста >>
39.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека -
алчността
.
То е Слънце всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип.
Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека -
алчността
.
Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила. Психологически то представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето.
към текста >>
40.
(Продължение)
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство,
алчност
, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие.
Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство,
алчност
, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>
41.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Събужда у него
алчност
, жажда за частна собственост и осигуряване.
Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека.
Събужда у него
алчност
, жажда за частна собственост и осигуряване.
Низшият зелен цвят е крайно матерналистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa”.” .
към текста >>
42.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда
алчност
, жажда за частна собственост.
Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко възрастващо в природата. Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променчиви и романтични и обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона „фа” и на зеления цвят. Този цвят е, който произвежда растене в органическо и психическо отношение.
Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда
алчност
, жажда за частна собственост.
Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който царува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят). Луната изминава своя път през 12 знакове на зодиака за около 27 дена, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от неят и затова се казва, че има северна или южна широчина или северно или южно отклонение от еклиптиката, както планетите. Луната е като медиум, който възприема влиянията на всичките планети и ги предава на Земята.
към текста >>
43.
17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава
алчност
, грубост, егоизъм, скъперничество.
Жълтият цвят е свързан с принципа на Мъдростта, следователно, когато силите на жълтия цвят са умерени в човешкия организъм, това прави главния мозък и човешкия ум активни, работоспособни, плодовити, дава добро здраве и равновесие на силите в нервно-мозъчната система. В такъв случай човек се интересува от науката и може да има успех в коя да е нейна област. Ако влиянието на жълтия цвят у човека е чрезмерно, главната нервна система е в напрежение, човек е нетърпелив, припрян и амбициозен, умът му е наклонен към отрицателното и дребнавото в живота. Липсата на сили от жълтия цвят дава на човека отпадналост на нервната система и вследствие на това по-голямо или по-малко безсилие за умствена дейност и безразличие към науката. Ясно-зеленият цвят има отношение към Надеждата, когато неговите сили в организма са умерени, човек се чувства жизнерадостен, всякога обнадежден, жизнен и устойчив е, притежава силна воля и изпълнителни способности, похватен, сръчен и практичен е, има успех в материалните работи.
Прекаленото натрупване на сили от зеления цвят дава
алчност
, грубост, егоизъм, скъперничество.
Когато у човека липсват силите на зеления цвят, човек губи надежда, лесно се обезсърчава, волята му отслабва, обърква материалните си работи. Ясно-синият цвят се свързва с принципа на Истината и със свободата. Умереното влияние на ясно-синия цвят у човека го прави истинолюбив, религиозен, благоразумен, идеалист, благороден, толерантен, независим, справедлив, свободолюбив, спокоен, добре разположен, доволен, благодарен, весел, благожелателен, благодетелен, покровителствен, изобилен. Прекаленото влияние на ясно-синия цвят прави човека тщеславен, празнодумец, показен, самодоволен, жаден за почести, слава, удоволствия и развлечения, студен, безразличен, неискрено доброжелателен. Слабото влияние на ясно-синия цвят показва загуба на любов към истината, свободата, загуба на благородство, съвестност, справедливост и т.н.
към текста >>
44.
12. ЮПИТЕР
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
При дисхармония между Юпитер и Марс човек често ще избухва, ще се ядосва, ще дава ход на своята
алчност
, на своята жлъчност, вследствие на което дейността на жлъчката ще бъде чрезмерна и кръвта на човека ще бъде наситена с повече жлъчност.
е., ако е по-високо в хороскопа, такъв човек ще заема висши постове в обществения живот, но често ще има смущения и много пречки в работата си, ще има разправии с колегите си, подчинените си и с много врагове. Отношенията му с околната среда не всякога ще бъдат добри. При дисхармония между Юпитер и Марс, последният разваля добродетелните качества на Юпитер и от време на време такъв човек е арогантен, брутален, лош началник и лош ръководител изобщо. При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Марс стои по-високо в хороскопа и е по-силен, тогава творческите сили на висшия разум у такъв човек са заглушени и унищожени от животинските му инстинкти. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Марс, и Марс стои по-високо в хороскопа, толкова по-силни и по-разрушителни са инстинктите на човека, толкова по-низши, по-нечисти и по-бездейни са желанията и стремежите на човека.
При дисхармония между Юпитер и Марс човек често ще избухва, ще се ядосва, ще дава ход на своята
алчност
, на своята жлъчност, вследствие на което дейността на жлъчката ще бъде чрезмерна и кръвта на човека ще бъде наситена с повече жлъчност.
Дисхармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен органите, управлявани от Юпитер и Марс са изложени на разстройство и заболявания. Юпитер управлява главно артериалната кръвоносна система, а Марс - мускулната, отделителната и половата. Тези системи са здрави и активно функционират, когато между Юпитер и Марс има хармония в хороскопа. Хармонията между Юпитер и Марс показва до каква степен човек е успял да организира, контролира, направлява и оползотворява низшето, Марсово естество у себе си посредством силите и светлината на висшия разум, т,е. доколко с разума си човек има правилни връзки, отношения и обмяна с животинския свят, доколко човек се е научил да контролира своите инстинкти и да жертва по-низшето на по-висшето, до каква степен също човек е подчинил стомаха на разума си.
към текста >>
45.
13. САТУРН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност,
алчност
, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество.
Силната и трайна омраза откриват много силна Сатурновска дисхармония в хороскопа на проявяващи тази омраза. Колкото повече и по-силни са Сатурновските дисхармонии, толкова по-силно е у такъв човек непослушанието му към Божествените закони и Божието слово, толкова по-силни са съмненията му в справедливия Божествен ред и толкова по-тежко е неговото черногледство. Само люде с твърде дисхармоничен Сатурн могат да кажат: „Ако Господ беше справедлив и всезнаещ, нямаше да устрои такъв свят, в който има страдания”. Когато преобладаващите Сатурнови дисхармонични съчетания са главно върху ума на човека, той се отличава с неверие, необикновена гордост, презрение към другите, с жажда за власт и богатства, добити по всички нечестни начини. Такъв човек се стреми да играе роля на Божество, а всички други да му се подчиняват.
Ако дисхармоничните влияния на Сатурн са главно върху сърцето на човека, такъв човек се отличава със силна омраза, жестокост, студенина, ревност,
алчност
, славолюбие, краен егоизъм и силно скъперничество.
Ако преобладаващите дисхармонични Сатурнови влияния са главно върху физическото естество, върху тялото на човека, тогава те се изразяват в тежки и продължителни болести, лишават също човека от условия и възможности да се ползва от материални блага. Такъв човек не може никога нито сладко да яде, нито сладко да пие, нито сладко да спи. Посредством формите си Сатурн упражнява главно влияние върху ума и затова всяка дисхармония във формите на лицето откриват доколко е силно Сатурновото дисхармонично влияние върху ума на човека. Посредством своите цветове - тъмно-кафяв и черен, Сатурн влияе върху чувствата и затова дисхармонията на Сатурн в чувствата на човека се изразява чрез кафяво-черния цвят на кожата. Оттук и поговорката: „Почернял човекът от мъка”.
към текста >>
46.
16. ПЛУТОН
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е
алчността
, жестокостта и по-силни са грабителските наклонности на човека.
Плутон в дисхармония с Венера прави човека нещастен в любовта, при което нещастието винаги е свързано със загуба на материални средства, с неуредици в използването на материални богатства. Хармонията на Плутон с Марс придава на човека необикновена физическа енергия и издръжливост. Такъв аспект имат почти всички борци. Човек с такъв аспект се отличава с необикновена физическа работоспособност, с издръжливост до края на живота си. Дисхармонията на Плутон с Марс придава на човека силни животински наклонности, животински инстинкти, непокорство, чрезмерна лакомия, безредие и нечистота, поради което още в млада възраст е придобиват редица болести.
Колкото по-голяма е дисхармонията между Плутон и Марс, толкова по-голяма е
алчността
, жестокостта и по-силни са грабителските наклонности на човека.
Ако в хороскопа няма други благоприятни съчетания с добротворците, такъв човек може да извърши най-големи жестокости. Хармонията на Плутон с Юпитер е в помощ на висшия творчески Юпитеров разум, затова такива люде успяват да съчетават по най-благороден и полезен начин своите висши идеи и замисли с придобиването и оползотворяването на най-големи материални богатства. Всяка хармония между Плутон и Юпитер свидетелства, че идеите и замислите на човека ще имат материални условия и възможности за тяхното приложение. Дисхармонията на Плутон с Юпитер показва, че много благородни идеи, замисли и стремежи от Юпитерово естество няма да имат възможност да се осъществят. Всяка дисхармония между Плутон и Юпитер показва несъответствие, неразбиране, заблуждение между висшите стремежи на човека и придобиването на средства за тяхното реализиране.
към текста >>
47.
4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
Отрицателен полюс: мудност,
алчност
, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия.
Природа: пасивен, женствен, срамежлив, материален. Носи спокойствие, усет към природните хубости, полските места и красивите пейзажи. Марс е в заточение Астросоциологично значение: обществени строежи, селското стопанство, финансите на държавата, банкерството, печалбите, артистичния свят, приложните изкуства, скулптура, живопис и певческото изкуство. От друга страна - градинарството и тежката атлетика. Положителен полюс: привързаност по силата на дълбоки и устойчиви чувства, трудолюбие, под знака на една твърдо постоянство, спокойствие и примерно търпение.
Отрицателен полюс: мудност,
алчност
, високомерие, завист, склонност към плътни и ненаситни чувствени удоволствия.
Управлява: шията и гърлото. Третият дом се управлява от Близнаци Негов управител е Меркурий. Планетата Юпитер се намира в падение. Природа: Въздушен, интелектуален, пластичен, съобразителен, положителен, разпоредителен и инициативен. Астросоциологично значение: Интелектуалният свят, журналистиката, пресата, издателствата, търговските и финансови сделки, съобщи-телното дело, транспорта, късите пътувания, съседите на страната, бюрокрацията, посредниците, лекарите и лекия спорт.
към текста >>
48.
15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 19
Тиамат, създаващ ненаситната жажда, устрема за обсебване на всичко, до което се докосне всякаква форма в човека, като устрем е определен и понятието егоизъм,
алчност
.
Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите, светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца на смъртта, покоя, светове на крайното вцепеняване, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влива светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат електрони, протони, мезони и ред други с подобни имена. Те не са нищо друго, освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Всяка жива форма е поставена под влиянието на тези две сили, Тиамат и Мардук, намиращи се е една вечна борба.
Тиамат, създаващ ненаситната жажда, устрема за обсебване на всичко, до което се докосне всякаква форма в човека, като устрем е определен и понятието егоизъм,
алчност
.
Другата - Мардук, предразполагаща, даваща подтика към жертва, към грижа за другите. Всяка жива форма ражда един велик процес. Какъв красив е подтикът на майката, на бащата да дават, да подпомагат своите рожби. Божествен е този подтик, даден от Мардук. Учителят казва: „Даването облагородява човека.
към текста >>
Колкото човек повече се освобождава от Тиамат, от егоизма,
алчността
, жаждата да заграби всичко за себе си, толкова той по- бързо се освобождава от един ограничен свят, толкова в него по-свободно и пълно ще протича светлината, живота, толкова той по-бързо приближава Боговете”.
Другата - Мардук, предразполагаща, даваща подтика към жертва, към грижа за другите. Всяка жива форма ражда един велик процес. Какъв красив е подтикът на майката, на бащата да дават, да подпомагат своите рожби. Божествен е този подтик, даден от Мардук. Учителят казва: „Даването облагородява човека.
Колкото човек повече се освобождава от Тиамат, от егоизма,
алчността
, жаждата да заграби всичко за себе си, толкова той по- бързо се освобождава от един ограничен свят, толкова в него по-свободно и пълно ще протича светлината, живота, толкова той по-бързо приближава Боговете”.
София, август, 1972 година Николай
към текста >>
49.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
Когато констатирате известна
алчност
у човека, то показва, че земята има влияние на него.
- В: Сила и Живот: Неделни беседи, серия ІІІ. Солта. София, 1920, с. 206 ÷ 207 „Сега, за влиянието на планетите върху хората. Онези, които се намират под влиянието на Земята, знаете ли как ще се отрази то върху тях? Ще ги направи алчни за имане.
Когато констатирате известна
алчност
у човека, то показва, че земята има влияние на него.
Когато у вас се породи желание и движение да довършите или да създадете нещо, върху ви има влияние Меркурий. Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте под влиянието на планетата Венера. Когато Марс влияе върху вас, у вас ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силен и мощен. Когато планетата Юпитер има влияние върху вас, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по-умерен, мълчалив и ще се стремите към свобода и братство. Когато Сатурн има влияние, ще се усили вашето чувствуване, вашето обоняние.
към текста >>
50.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
Вечният извор
,
ТОМ 20
» - Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на
алчността
и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!
Печатница «Братство» - Севлиево, стр. 1-56) ВЕЧНИЯТ ИЗВОР «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек може да добие истинското щастие.» от «Книгата на Живота» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните, светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте! Любовта е извор!
» - Ела и пий, ти, който си минал през пустинята на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на
алчността
и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!
- Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите, направи няколко крачки, не губи надеждата. Ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопаченият живот измъкнаха свидни чеда едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огреят и ще се родиш наново. - И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно, и тъй често свършваш дните, станали тягостни, преди време - ела и пий!
към текста >>
51.
13. Вечният извор (от Любомир)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Любовта е извор.» - Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на
алчността
и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!
"Живот», бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1) «Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човекът може да добие истинското щастие.» Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват: «Елате и пийте!
Любовта е извор.» - Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на
алчността
и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!
- Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите - направи няколко крачки, не губи надеждата - ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още! - И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопачения живот измъкнаха свидни чада едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи. И светлината и Истината ще те огрее и ще се родиш наново. - И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий. Очите ти ще се отворят и мъдростта ще споходи немощния ти ум.
към текста >>
52.
14. В живота всякога е важна първата стъпка... (ЕЛА СЛЕД МЕН!)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 9, 17.V.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Тоя, който върви, той с всяка крачка се приближава разумно към поставената цел - другите се спират тук и там, лутат в тъмни нощи на своя живот, сподиряни от сенките на
алчността
, безмислието и самата смърт.
Здравият човек може да разреши всичко - той е млад, защото действува там, където болният само безконечно разсъждава. Значението на една длъжност в живота ни се състои в предаността и послушанието, с които тя се изпълнява. Ако слугата изпълнява точно своята длъжност, той струва повече от един цар, който не разбира значението си за народа, на когото е поставен глава. Всеки е сам цар на себе си и ако той не може да заповяда на своето тяло, на своите ръце, на своите крака да го слушат - как ще го слушат другите, външните хора? Може да води само тоя, който е намерил себе си, знае къде отива: този, който познава пътя, в който върви и с кого върви - останалите се само лутат!
Тоя, който върви, той с всяка крачка се приближава разумно към поставената цел - другите се спират тук и там, лутат в тъмни нощи на своя живот, сподиряни от сенките на
алчността
, безмислието и самата смърт.
Но този, който вижда и знае, на когото душата е копняла за нов живот, когото неправдата терзае, а сърцето се стреми към всичко живо, към великото братство от человеци - той се приближава при своя брат човек, бута го леко, както слънчевият лъч милва главицата на разцъфналото цветче и му шепне нежно: «Братко, не е ли време да се събудиш? Погледай около теб, има само братя, които търсят светлината, както и ти, които мислят и страдат, както и ти! А ето, пред нас слънце ще изгрей. Зазорявание е дошло - няма ли да станеш? » И с каква радост трепва сърцето, когато се дава отговор: - Разбрах, ето ме, ида.
към текста >>
53.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Кражби и лъжи, партизански ежби и самозабравяния, стигащи до преследвания и убийства; егоизъм, лъгания и
алчност
-това са всекидневни картини на престъпници бащи, които утре се сърдят на своите деца за същите недостатъци... Но, да се разберем - грешките на децата са преди всичко грешки на родителите.
Които имат уши да слушат - нека слушат - и нека знаят, че тия, на които много е дадено - много и ще се иска от тях! Днеска работата може да закрепи и промени съдбата - утре ще ни остане само да оплакваме престъпното си небрежие... Дано го не дочакаме! Будните трябва да будят - докато има още време. И тъй, работа непрестанна, усилна да се даде на нашата младеж здрава храна, чист въздух, необходимо знание, високи идеали, кален характер, широко любвеобилно сърце, готовност за себепожертвувание, непрестанен стремеж към Истината и безкористна работа - но преди всичко никога да се не забравя4 че истинският национализъм не ще думи, а дела. Всеки възрастен е възпитател на по-малките и по-слабите духом.
Кражби и лъжи, партизански ежби и самозабравяния, стигащи до преследвания и убийства; егоизъм, лъгания и
алчност
-това са всекидневни картини на престъпници бащи, които утре се сърдят на своите деца за същите недостатъци... Но, да се разберем - грешките на децата са преди всичко грешки на родителите.
И затова всичко за децата, всичко за младежта, защото това значи всичко за бъдещето! Тогава и сегашното ще добие и смисъл, и идеал, и ний, хората, ще станем не подобни на животни, търсещи цял ден своя хляб, а люди, които подготвят щастлив живот на своята нация. Да подхраним духа на младежта, с истинския хпяб, а не с отрови, защото горко на тая нация, която отглежда хилаво поколение-животът не се церемони със слабите и болните! Здрава и обилна храна - и физическа, и духовна за всички - ето идеалът на Младите Будители. Правда за всички, помощ на слабите - безкористна работа на силните.
към текста >>
54.
XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов. 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО
,
(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята
алчност
и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда.
Църквата първа разбра опасността, която застрашаваше народа, и овреме нададе тревога. Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя.
Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята
алчност
и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда.
Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си самостоятелност. Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство? Погуби ли то Христовата църква?
към текста >>
55.
(10) От Учителя
,
,
ТОМ 20
Тоя народ, който може да развие своя живот -силата, а не
алчността
, може да се развива и получи плодове.
Паневритмията [.......] филантропия.** Един народ е един уд в общочовешкото. Трябва да се види каква функция изпълнява, и тогава може да се види как ще се повдигне народът.53 Те сега имат гимнастики, но те не служат за обединението на цялото, а само [на] частите. Но ако се увеличи частта (един народ) повече, отколкото трябва, то е като да стане коремът на един человек по-голям - то е болезнено. Ако той съдействува сега за Паневритмията, ще остане, че в негово време са внесени тия упражнения. Животът може да се усили.54 Животът е най-мощната сила [в] природата.
Тоя народ, който може да развие своя живот -силата, а не
алчността
, може да се развива и получи плодове.
Сега народите икономически се ограничават и не могат да воюват (ограничават се едни други). Силният човек е богат и може да се справи с мъчнотиите. Той - царят -трябва да изпълни волята Божия. Горе при палатката Учителят продължи. Благодарих му, че беше ми изпратил 9 праскови и 21 джанки.
към текста >>
56.
(95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта
,
,
ТОМ 20
Бог да пази България - това е, сега българите са по-опасни за нея от чужденците - пуста
алчност
за власт и богатства...
Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).» Царят каза: - Много се молих на Бога да го поживи. Казах: «Господи, аз пуснах най-големия си враг, а Ти ми вземаш най-добри[я] приятел...» Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления, тоя сукин син, да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, [че] тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там, в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък - на министъра си, да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там... Царят бързаше, защото имаше министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по другите въпроси: формиране щаб за работа и пр. Следобед дойде Севов и ми каза, че германците почнали да бият отбой, че не било за събота, ами за 10 дена срок да отговорим, че ако може, да се не прави въпрос и прочее... Предполагам, че от Русия са получили в зъбите или в Берлин са разбрали, че са жалки оръдия на професорчета, кандидати за министри, че от това, което им даваме, повече не може да се вземе.
Бог да пази България - това е, сега българите са по-опасни за нея от чужденците - пуста
алчност
за власт и богатства...
към текста >>
57.
40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
1) Общоевропейската война дойде да поразруши онова, що безогледната политика и
алчността
в последните години твореше.
40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 26.ІV.1924 г., София, стр.
1) Общоевропейската война дойде да поразруши онова, що безогледната политика и
алчността
в последните години твореше.
Войната раздруса до основите морала, тъй както тук, така и в Европа. Догдето едни слагаха живота си на фронта за отечеството, други слагаха за сметка на това отечество мазни банкноти в касите си. Оттук се усилиха политическите обществени различия. Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха.
към текста >>
58.
11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г)
,
,
ТОМ 21
досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства,
алчност
, стремеж за владение.
Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е.
досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства,
алчност
, стремеж за владение.
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво: - Заповядайте, качете се! Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда! ” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото.
към текста >>
59.
21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 21
Техният егоизъм и
алчност
за забогатяване с узаконени и незаконни средства доведоха българското племе до днешното положение, неговите живи меса да бъдат разпокъсани и разхвърляни по всички страни на света и да носят робския тежък хомот под чуждо владичество.
Драги селяни, Вие имате във вашето село хора добри, умни, честни, справедливи, смели в живота, решителни пред спънките в живота, прилежни и трудолюбиви в своята дейност, каквато и да бъде тя: земледелец, занаятчия, бивши учители и пр. Помолете тях, заставете тях, те да застанат начело на една селска обща листа. Стр. 143/1036 За тях подайте гласа си - братската ръка - те са вашите ратници на свободата. Те ще насочат вашето селско благосъстояние в добър път. Драги избиратели, Пресечете пътя на измамата, на лукавството, на хитростта, на моралните изроди, на изчадията человечески да ви управляват.
Техният егоизъм и
алчност
за забогатяване с узаконени и незаконни средства доведоха българското племе до днешното положение, неговите живи меса да бъдат разпокъсани и разхвърляни по всички страни на света и да носят робския тежък хомот под чуждо владичество.
Тяхната духовна тъмнота ни доведе до днешната тежка криза в парично, материално, умствено-просветно и духовно, културно отношение и физическо израждание. Те забравиха, че тялото, умът и сърцето - душата са неделими, едно без друго не могат, и че Божественият Дух е, Който ги управлява, възраства и оплодява. Драги Ратници на Свободата, Заживейте братски помежду си, заживейте в мир помежду си, заживейте с Божествената Любов - тя е всеобемаща и всички блага ще ви донесе. Тя е безкористна и всичко щедро дава, но е неумолима, когато нарушим нейните закони, почиващи на неумолими, неизменяеми и непроменяеми принципи. Братя, Смели бъдете, напред към изборните урни с листата на Ратниците на Свободата.
към текста >>
60.
50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието,
алчността
, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест!
„Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства.
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието,
алчността
, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на живота си, да продават чест и съвест!
Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят?
към текста >>
61.
53. ОТ НАШИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗАВИСИ (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист,
алчност
развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни. Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите животни, които хората ядат. В животните има жажда за живот и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно животно за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина.
Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист,
алчност
развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр.
177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва. Ако едно учение, ако една религия изгубват връзката с Истината, с живата природа, със страдащите хора, на които трябва да донесе напътствие, облекчение и светлина в пътя, това не са никакви учения, никакви религии, никакви науки!
към текста >>
62.
84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието,
алчността
, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта.
24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Онзи, който стои - ще устои; и твърдият в Истината ще е винаги твърд! И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е деяние в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си.
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието,
алчността
, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта.
Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят.
към текста >>
63.
88. ОБЩЕСТВЕНОТО ЗЛО (бр. 25, 14.VІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Нека да създадем любов и разбирателство между хората, а не както е сега - надпреварване към забогатяване и
алчност
за пари.
ето източника на общественото зло. Ние, „Ратниците на Свободата” казваме: да се премахне това обществено зло, народът трябва най-после да разбере, да не слуша вече сладките приказки на партизаните, старите пътища на партизанщината, политическите акробати и създадените от тях закони и закончета - плод на фарисейщината, омразата, заблудата и пр., и пр., да се изхвърли и изчисти коренно всичко гнило и на това място да се поставят хора, които да имат за основа Христовия закон, т. е. „прави това, което искаш и на теб да го правят”. Нека да създадем закони, с които да предотвратяваме злото - да третираме еднакво престъпника мошеник с престъпника убиец; защото от малкото престъпление се отива към по-голямото. Адвокатите трябва да поучават и разубеждават своите доверители от вършене на злини, а не да ги защищават и насърчават към престъпността, като с това си създават повече работа и печелене на пари.
Нека да създадем любов и разбирателство между хората, а не както е сега - надпреварване към забогатяване и
алчност
за пари.
Събудете се, братя, време е вече да приложим идеите на „Ратниците на Свободата”, да се обичаме един друг като рождени братя. Гълъбов
към текста >>
64.
20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.
,
ТОМ 21
” Змеят е човешкият егоизъм,
алчността
: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
„И мъчеше се да роди.” - Де е жената, която ражда? - По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство!
” Змеят е човешкият егоизъм,
алчността
: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
Като дойде Архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: „Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората.” Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово.
към текста >>
65.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете
алчността
и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога.
Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията.
Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете
алчността
и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога.
Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата вземат надмощие, а у когото главата е малко надясно - умът взима надмощие.
към текста >>
66.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е
алчността
на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство (ин- телек.[туалците] я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието.
Чуден е човек понякога - има в себе си толкова много отделения, че нито даже подозира за съществуванието на някои... Много неща го изненадват със своето присъствие - той се мисли едно, а излиза често друго съвсем... Много, много поздрави на Бебо! Моли се и за, мен мили Бебо. Твоят Бати. 14. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 21 юли 1927 г. 21 .VII.1927, Изрева Снощи, отивайки за последнята тазгодишна беседа (школна), Учителят ми говори през всичкия път.
Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е
алчността
на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство (ин- телек.[туалците] я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието.
След това започна за културата на животните. Конете са работили и милиони години, докато направят своята грива, опашка и пр., копита и т. н. - своите форми те също са обработвали. При грехопаданието те са изгубили своя език и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошел до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”). След туй минахме върху събуждагощите се диви народи... Ще настъпи такъв ужас, че хората няма да издържат и ще искат да станат мъртвите, да легнат живите а гробовете им!
към текста >>
67.
Предговор
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 22
Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия,
алчност
и егоизъм, който ни отдалечава от Бога.
Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свърхсъзнание като вдъхновение - импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота: като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта, в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумните постъпки на даден индивид. Когато, макар и за малко, сме озарени от тази Виделина, и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти. Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни, е вложил в нашите души.
Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия,
алчност
и егоизъм, който ни отдалечава от Бога.
Тогава Той ни остава свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта, човек се срещ а с Бога, този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа, след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които ние много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.
към текста >>
68.
1. ЖЕНАТА И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ
,
,
ТОМ 22
Не, не ви съдя, не съдя никого, но казвам истината.Христос казва: „извади гредата от твоето око", а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото,
алчността
, завистта и т.н.
Всички самоубийства в света произтичат от закона за собствеността. Жена иска да владее мъжа си, и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива Жената дава наставления на мъжа си, как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Сега мъжът е попаднал в тия погрешки, защото е роден от жена. Жените са отговорни за грешките, в които изпадат мъжете, те ги научиха на този закон. Ще кажете, че аз ви осъждам.
Не, не ви съдя, не съдя никого, но казвам истината.Христос казва: „извади гредата от твоето око", а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото,
алчността
, завистта и т.н.
Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде: във всички общества, църкви, религии все греди виждам." „С клане светът вече няма да се поправи. Аз не съм от тези , които може да ги колят и бесят . Всички да знаят това . От сега нататък мене няма да разпъват.
към текста >>
69.
I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Богатите страдат духовно и физически, когато не спира тяхната
алчност
, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните.
Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички. Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценностите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието.
Богатите страдат духовно и физически, когато не спира тяхната
алчност
, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните.
Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познаваме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живота си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота.
към текста >>
70.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Истинското смирение, като основа за заглушаване на
алчността
и гордостта - най-главната пречка за пробуждане на човешкото съзнание.
То зачита и уважава човешката личност, защото Бог живее в нея. Чрез това учение се цели да се създаде пълна свобода на мисълта и личността, но не изразени в слободия, а в рамките на любовта, мъдростта, истината и правдата. Чрез същото се цели да се постигне: 1. Истинското търпение, чрез което се идва до положение да се обича всяка човешка душа и да се не прави насилие; 2. Истинската кротост, чрез която ще се добие един чист външен и вътрешен живот, с което да се заглуши гневът и яростта у човека. 3.
Истинското смирение, като основа за заглушаване на
алчността
и гордостта - най-главната пречка за пробуждане на човешкото съзнание.
Затова между другото, то започва с въздържанието от алкохол, тютюн и пълно вегетарианство, но не като фанатизъм, а като здравословна предпоставка, като условие за по-нататъшно телесно и духовно усъвършенствуване. То поставя като друга основа: Разумното осъзнаване на проблемата на храненето и правилното й прилагане. След това има пред вид пиенето, дишането и използуване на слънчевата енергия. Това са важни фактори за съзиждане на едно здраво тяло и бодър дух. А като цел, това учение поставя чистите мисли, желания и разумни постъпки за един морален живот.
към текста >>
71.
VI. ВЛАСТ И НАРЕДБИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ, УПОТРЕБИТЕЛИ И НАРОД (НАВРЕМЕННИ НАСТАВЛЕНИЯ)
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ужасна е човешката
алчност
!
Нито ние ще изнасяме добрите им неща, освен грижата на правителството да се предпазим от вътрешния смут - главно за хранителните продукти и нормиране почти на повечето артикули. Жестът на властвующите да се нормират почти повечето артикули, както и ръчния труд, и да се поставят в респект нарушителите, алчните и безсрамни обирачи на народа в тия трудни времена, това е една голяма заслуга, това им прави чест! Вярно е, че отделни личности, както и някои професионални организации - каквито са за зеленчука, може би, използуват добротата на властвующи в моменти за свои облаги и за по-високи цени. Но ако не са тези строгости с нормировката, бихме се видели в чудо! А и нормировките трябва да почиват на справедливостта.
Ужасна е човешката
алчност
!
Но кой трябва да дойде на помощ на властта, за да се приложат тия хубави наредби? Не смели ние, гражданите, селяните, които трябва да го подпомогнем? Но нека си признаем, че ние в това отношение трябва още много да работим върху себе си. От страх за някакво илюзорно бъдеще, да не останем гладни, не само не подпомагаме, но и много души пречат на тия хубави наредби - едни безогледно да купуват, макар и скъпо, а алчни продавачи безогледно да продават скъпо. У нас още не е настанало съзнанието да се жертвуваме за цялото!
към текста >>
72.
3. За възпитанието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Другите отрицателни качества, наследени от нашите праотци, са: Гордостта, тщеславието, омразата, завистта,
алчността
, лукавството и извратената полова любов.
Тези отрицателни качества са: Лъжата, кражбата и непослушанието, от една страна, и от друга - раздвоението на съзнанието и безверието. Затова всички трябва да работим, да избягваме най-първо лъжата, кражбата и непослушанието, да скъсаме с тях! Нека заменим лъжата с истината или, както казва народът: «Прав Иван с право сърце.» Нека запомним, че грубата лъжа, както и бялата - невинната, са недъзи, за които трябва голямо усилие и силна воля, да се освободим от тях. Нека заменим кражбата с правдата и справедливостта, а непослушанието - с послушание за разумните неща. Нека знаем още, че човек, който лъже и краде, мирише като мърша, но ние не можем да го подушим, защото не всички сме развили онова обоняние, за да го усетим.
Другите отрицателни качества, наследени от нашите праотци, са: Гордостта, тщеславието, омразата, завистта,
алчността
, лукавството и извратената полова любов.
Гордостта и тщеславието, това са животински прояви. Те са едни от най- опасните недъзи. Горделивият счита себе си най-знаещ, могъщ, а другите - за невежи, прости, грешни. Тщеславецът иска само него да хвалят, почитат и пр. За да се освободим от тия недъзи, трябва да проявим вътрешно самообладание и да се не надценяваме, но и да не се подценяваме.
към текста >>
Алчността
, това е друга отрова.
Тщеславецът иска само него да хвалят, почитат и пр. За да се освободим от тия недъзи, трябва да проявим вътрешно самообладание и да се не надценяваме, но и да не се подценяваме. Омразата и завистта, това са отрови за организма. Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм. За да се освободим от тези отрови, трябва да обикнем всяка човешка душа и по смисъл, и по съдържание, и по форма.
Алчността
, това е друга отрова.
Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки. Ако не бе тази алчност за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечеството не би дошло до тия войни. Страшната черна борса не би се изразила в тази страшна форма. Мен ме е срам да говоря по този въпрос.
към текста >>
Ако не бе тази
алчност
за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечеството не би дошло до тия войни.
Те се складират в черния дроб и чрез кръвта и нервите тровят целия организъм. За да се освободим от тези отрови, трябва да обикнем всяка човешка душа и по смисъл, и по съдържание, и по форма. Алчността, това е друга отрова. Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки.
Ако не бе тази
алчност
за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечеството не би дошло до тия войни.
Страшната черна борса не би се изразила в тази страшна форма. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. За да се освободим от алчността, трябва да проявим доброто и възвишеното милосърдие. Не че хората трябва да живеят от милосърдието на ближния; всеки трудещ се е достоен да изкара прехраната си. Тази добродетел е турена от природата в човека, с цел да се жертвува, дори с цената на живота си, в полза на страдащия.
към текста >>
За да се освободим от
алчността
, трябва да проявим доброто и възвишеното милосърдие.
Причината е закоравялото сърце и липса на възвишено милосърдие. Тук очите са ненаситни за придобивки. Ако не бе тази алчност за завладяване на земи, народи, блага, в ущърб на другите, човечеството не би дошло до тия войни. Страшната черна борса не би се изразила в тази страшна форма. Мен ме е срам да говоря по този въпрос.
За да се освободим от
алчността
, трябва да проявим доброто и възвишеното милосърдие.
Не че хората трябва да живеят от милосърдието на ближния; всеки трудещ се е достоен да изкара прехраната си. Тази добродетел е турена от природата в човека, с цел да се жертвува, дори с цената на живота си, в полза на страдащия. То обаче е турено в нас, главно да развиваме и другите си способности. Само така текат правилно електромагнитните течения у нас. Лукавството, изразено в клюкарство и клевета, също е непростено да го проявява един разумен човек, а още повече - младото поколение.
към текста >>
Тези недъзи - лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, омразата, завистта и
алчността
, както и извратената полова любов, са били, са и ще бъдат най-важните спънки на личността, в семейството, обществата, народите.
Затова именно, като благородна стъпка, особено за младото поколение, се препоръчва и се желае въздържанието от алкохол и тютюн, за което ще се спомене след малко. Тези недъзи - отрицателни прояви - по-лесно се изкореняват, когато материалните нужди са задоволени. Разбира се, има дълбоки причини за тези недъзи, на които не ще се спираме. Ето защо, пак споменям - за всички е нужна просвета! Само чрез просвета ще се дойде до положението да се пробуди колективното съзнание у всички, та да се работи повече и върху личността.
Тези недъзи - лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, омразата, завистта и
алчността
, както и извратената полова любов, са били, са и ще бъдат най-важните спънки на личността, в семейството, обществата, народите.
А след този егоизъм идват логически войните и страданията. И затова, ако не работим сериозно върху тия недъзи, човечеството ще върви по утъпканите пътища и нищо ново и добро не ще се изгради за народите. Ние трябва да знаем още, че материалните блага и науката са само подобри условия за това усъвършенствуване. Те не са цел в живота. Нека спомена и това, че в живота има хора, които, при всички охолности, си остават същите.
към текста >>
73.
5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Тъмнозеленият цвят пробужда в човека
алчност
към материалните неща, към грубия егоизъм.
Ако жълтият цвят е нечист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека. Чрез него се развиват упованието и надеждата. Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално.
Тъмнозеленият цвят пробужда в човека
алчност
към материалните неща, към грубия егоизъм.
Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата, честността на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психическото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера.
към текста >>
74.
6. Основи на морала
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омразата,
алчността
- плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти.
Това са прояви на хищните животни. Нима е разумно и красиво да се дели и Христовото учение на клонки, и всяка клонка да мисли, че е на правата страна, а другите - на крив път? Не, сега трябва да се подеме новото във всички области на живота и да се работи разумно. Трябват вече хора образци, с дела, за да проповядват. Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа.
Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омразата,
алчността
- плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти.
Такива хора гледат да открият само една добра черта и у най-лошия човек, защото и той е частица от цялото. А добри черти има положително у всякого. Тези хора работят върху всеки лош човек, да му помогнат да се издигне, защото е частица на цялото. Старите схващания са тъкмо обратни. Ако видят 98 добри качества, само за една или две погрешки могат много да му напакостят.
към текста >>
75.
8. За милосърдието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Именно от липсата на съзнание за истинското милосърдие се развила
алчността
, и човечеството е дошло в това безизходно положение.
VIII. За милосърдието Тази добродетел е вложена от природата в човека, като подтик да развиваме всички добродетели и всички способности. Далоч е от мене мисълта да живеят хората от милосърдие. Всеки разумен човек е достоен с труда си да изкара своята прехрана. Че сега има анормалности, у едни - много, а у други - мизерия, това са човешки изобретения.
Именно от липсата на съзнание за истинското милосърдие се развила
алчността
, и човечеството е дошло в това безизходно положение.
Какво виждаме днес? Има хора, които, като дадат нещо, искат да им се пише името, да ги похвалят. И те мислят, че това е милосърдие! Не е! Истинското милосърдие ще отврати човека и от тези войни.
към текста >>
76.
9. Някои характерни черти на българския народ и славянството
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, завистта, омразата,
алчността
, лукавството, извратената полова любов.
Следователно християни, без благородни дела; комунизъм, без благородни дела; атеизъм, без вяра в доброто, без благородни дела в живота, безкористна любов, истина и правда, са само етикети. Сега е нужно да се даде съдържание на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство». Като завършвам своя скромен труд, пожелавам на всички да станем първо човеци. Човекът, в началото на своето развитие, е същество на противоречията, гдето изпъква личността с егоизма, с всички контрасти: проявява истината, а също и лъжата; проявява доброто, а и злото; има радости и скърби, проявява правдата и неправдата и пр. А човек, това е пробудената душа, която работи за общото благо на цялото.
Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гордостта, тщеславието, завистта, омразата,
алчността
, лукавството, извратената полова любов.
Той е прегърнал и всички добродетели - вяра в доброто, вяра в Твореца. Той проявява безкористната любов, истината и правдата с мъдрост. И ако той е възприел и приложил правилното хранене, пиене, дишане и разумно използуване на слънчевата енергия, той е вече истински здрав и разумен човек, той е творец в живота си. Това е новият път на човечеството. Това желая и аз на всички човеци, за да станем напълно здрави, честни, разумни, добри, справедливи и любвеобилни.
към текста >>
77.
2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
С една дума, освободил ли се е човекът от
алчността
и станал ли е ал- труист.
Само така ще разберем правилно томчетата: 1. «Пробуждане на колективното съзнание» (Главно желание на милия Учител през 1947 година[1]). 2. «Мировата любов и космичната обич». 3. «Живот за цялото». Ето защо тези мъдреци, с тази легенда - «Кой живее», още преди векове право са преценявали живота, не по живените години, а по това колко е живял и работил с дела за общото добро на цялото.
С една дума, освободил ли се е човекът от
алчността
и станал ли е ал- труист.
А с новите идеи и днес се иска да се прилага: «Един за всички и всички за един». (Но не всички за един, да използва труда единият на всичките, но да го издигнат-единият да бъде като всички.) Нали и милият Учител, още от 1896 година, а и до заминаването Си, е говорил против този егоизъм и алчността? Нали Той иска да пробудим своето колективно съзнание и да работим за цялото? Ето защо, за тези пратени две зрънца: «Хълмовете на Пловдив» и «Кой живее», които са за всички човеци, а особено за ученика, за да запази здравето, които желаят от любов да се отплатят морално на този мил Учител, която задача е и цел на сегашната власт, макар и по друга форма, бих молил, след като прочетат внимателно всичко, да го дадат да се прочете и от други. Тази молба е: 1.
към текста >>
(Но не всички за един, да използва труда единият на всичките, но да го издигнат-единият да бъде като всички.) Нали и милият Учител, още от 1896 година, а и до заминаването Си, е говорил против този егоизъм и
алчността
?
«Мировата любов и космичната обич». 3. «Живот за цялото». Ето защо тези мъдреци, с тази легенда - «Кой живее», още преди векове право са преценявали живота, не по живените години, а по това колко е живял и работил с дела за общото добро на цялото. С една дума, освободил ли се е човекът от алчността и станал ли е ал- труист. А с новите идеи и днес се иска да се прилага: «Един за всички и всички за един».
(Но не всички за един, да използва труда единият на всичките, но да го издигнат-единият да бъде като всички.) Нали и милият Учител, още от 1896 година, а и до заминаването Си, е говорил против този егоизъм и
алчността
?
Нали Той иска да пробудим своето колективно съзнание и да работим за цялото? Ето защо, за тези пратени две зрънца: «Хълмовете на Пловдив» и «Кой живее», които са за всички човеци, а особено за ученика, за да запази здравето, които желаят от любов да се отплатят морално на този мил Учител, която задача е и цел на сегашната власт, макар и по друга форма, бих молил, след като прочетат внимателно всичко, да го дадат да се прочете и от други. Тази молба е: 1. Сутрин след събуждането, мислено или с думи, да благодарят, че са останали живи и здрави. Това е за едно вътрешно спокойствие. 2.
към текста >>
Този е пътят за заглушаване на
алчността
и недоволството, в широк смисъл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания.
Да пожелаят на същия и всичко най-добро. 4. Да се не тровят с отрицателностите на когото и да е. А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба. 5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри. И всичко това да се върши под контрола на съвестта, както спомнихме.
Този е пътят за заглушаване на
алчността
и недоволството, в широк смисъл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания.
Освободени от алчността и недоволството, тогава съзнателно ще се стремим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее». Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, който е написал това, и да благодарим на А. И., който е превел тази легенда. 3. Разумният ученик, а и всеки пробуден за в този път, особено в сегашното ново време, трябва да се смири, за да се учи и от Живата природа, която е жив образец, а и най-великият университет на Земята. От що да се учи?
към текста >>
Освободени от
алчността
и недоволството, тогава съзнателно ще се стремим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее».
Да се не тровят с отрицателностите на когото и да е. А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба. 5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри. И всичко това да се върши под контрола на съвестта, както спомнихме. Този е пътят за заглушаване на алчността и недоволството, в широк смисъл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания.
Освободени от
алчността
и недоволството, тогава съзнателно ще се стремим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее».
Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, който е написал това, и да благодарим на А. И., който е превел тази легенда. 3. Разумният ученик, а и всеки пробуден за в този път, особено в сегашното ново време, трябва да се смири, за да се учи и от Живата природа, която е жив образец, а и най-великият университет на Земята. От що да се учи? 1. От минералното царство. а.
към текста >>
78.
1. Лев Толстой и войната
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Ето защо ние се надяваме, че всички разумни люде в света ще се присъединят към апела на 350-те лекари психиатри по целия свят, които са изобщо против войните и като се разтръби това, а и като се приложат горните добродетели, то вместо завист,
алчност
, убийства, войни, ще настъпи братолюбие и царството Божие на земята.
А кое е това ново? Да проявим в живота си и духовната чистота, придружена с Божията любов, мъдрост, истина и правда, като постоянно държим връзка с Бога. Това иска Бог от нас! Имаме ли тия качества, врагове, нито вътрешни - в нас и в държавата, нито външни, не ще имаме. Тогава няма да казваме: «Долу войните», защото няма кой и за какво да воюва, защото тия Божествени качества водят винаги към мир и щастие.
Ето защо ние се надяваме, че всички разумни люде в света ще се присъединят към апела на 350-те лекари психиатри по целия свят, които са изобщо против войните и като се разтръби това, а и като се приложат горните добродетели, то вместо завист,
алчност
, убийства, войни, ще настъпи братолюбие и царството Божие на земята.
Зъболекар Стоицев
към текста >>
79.
XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 23
Затова Бог постави една троица: привличане, завладяване и умножаване (
алчността
).
А същевременно сте един във всички и всички в единия. Какво е Адам? В Адама са вложени още отначало тези пет добродетели. а) добродетел, безкористна любов, правда, истина, справедливост и мъдрост. Но Адам беше изпитан дали ще издържи на тези пет добродетели.
Затова Бог постави една троица: привличане, завладяване и умножаване (
алчността
).
Адам се бори срещу тази троица, но не можа да издържи изпита си и насочи своята глава надолу, към земята. И когато дойде в низшия астрал и видя животинското царство, че са двойки, пожела и той да има двойка. Затова в сънно състояние Бог създаде чрез Адама неговата половина. Ева. Тогава ги остави в Райската градина - казва им да не ядат [от плодовете на дървото за познаване на] доброто и злото. Тогава се явява Сатаната, въплотен в [човешка] форма, и говори с Ева.
към текста >>
80.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
То иска от човека да махне недъзите: гордост, завист, самохвалство, надменност,
алчност
, разврат и леност.
След време, когато тази Божествена любов се разбере и преживява от всекиго и се достигне до едно висше духовно стъпало, бракът не ще бъде като днешния - който става повечето за интерес, и няма да се казва, че тази или онази са красиви, та могат лесно да се оженят. Тогава вече не ще има тази плътска отпадналост, както е днес с развитите у нас пороци. Нека тия, които имат червеи в сърцата си, не се грижат кога ще дойде това време; те могат спокойно да си карат старите вярвания и традиции. 7. За да може да се издига всеки в своя живот, трябва да знае закона на прераждането и закона на кармата, да има пред очите си стълбата на живота и всеки да почне да се изкачва от най-долното стъпало нагоре. Първото стъпало е най-бодливото.
То иска от човека да махне недъзите: гордост, завист, самохвалство, надменност,
алчност
, разврат и леност.
Човек с тези недъзи е обкован като с обръч и живее без любов, без състрадание към хора и животни и без вяра в Бога. Ако човек преодолее и отстрани тия недостатъци, неговото съзнание се пробужда и тогава почват да се развиват у него Божествените добродетели. Най- после ще се развие и Божествената любов, която, прилагана към Бога и околните, дава сила и радост на човека. С тия качества човек достига до степен да се самопожертвува за Бога и за ближния си и става смел и решителен. Но за всичко това се иска човек да има воля - не гранитна, която дига само шум; воля - не желязна, която руши, а воля диамантна, която по пътя на Божествените добродетели може да стопи всичко лошо и да достигне всичко възвишено. 8.
към текста >>
81.
VII. СКРОМЕН, НО ЦЕНЕН ДАР, ЗА 1961 г
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Животът на първото геометрично измерение: абсолютна справедливост и истина в живота, добродетелта в широк смисъл на думата и милосърдието, с което ще се заглуши
алчността
, за да се придобият търпението, кротостта и смирението!
На вас трябва и Божията мъдрост! Иначе няма да ви се поверят секретните думи за влизането. 3. Докато вие не разбирате, че в най-малкото живо същество живее и най- големият и да не му правите насилие и обратно, вие не сте разбрали как да служите на Бога! 4. Ако вие разглеждате нещата със субективните си чувства, лично за вас и за близките си, а не и за общо добро на цялото, вие ще грешите и ще страдате! Но този мил Учител ни открива какво още ценно да придобием!
Животът на първото геометрично измерение: абсолютна справедливост и истина в живота, добродетелта в широк смисъл на думата и милосърдието, с което ще се заглуши
алчността
, за да се придобият търпението, кротостта и смирението!
Алчността е най-големият бич в човешкия живот. Само с такъв живот човек ще разбере да работи без страх и тъмнина и с мир и любов - светлина! Тези бисери за 1961 г. поднасям за всички. На всички сестри и братя мил поздрав, живот и здраве само за добри дела!
към текста >>
Алчността
е най-големият бич в човешкия живот.
Иначе няма да ви се поверят секретните думи за влизането. 3. Докато вие не разбирате, че в най-малкото живо същество живее и най- големият и да не му правите насилие и обратно, вие не сте разбрали как да служите на Бога! 4. Ако вие разглеждате нещата със субективните си чувства, лично за вас и за близките си, а не и за общо добро на цялото, вие ще грешите и ще страдате! Но този мил Учител ни открива какво още ценно да придобием! Животът на първото геометрично измерение: абсолютна справедливост и истина в живота, добродетелта в широк смисъл на думата и милосърдието, с което ще се заглуши алчността, за да се придобият търпението, кротостта и смирението!
Алчността
е най-големият бич в човешкия живот.
Само с такъв живот човек ще разбере да работи без страх и тъмнина и с мир и любов - светлина! Тези бисери за 1961 г. поднасям за всички. На всички сестри и братя мил поздрав, живот и здраве само за добри дела! Да обичаме всичко около нас с любов и мислено - всички человеци!
към текста >>
82.
5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.
,
,
ТОМ 24
Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма,
алчността
и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея!
Тези мисли на разсъждения ни даде не преди дълго време дневния печат, че Св. Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г. Петър Дънов разяснение за приложението в съвременния живот на живото Христово учение!... За тази инициатива на светите старци, за всекиго понятна, ние няма какво повече да кажем, основавайки се на цитирания в началото ни стих освен предварително да им изразим нашата сърдечна благодарност, бидейки партизани, че само чрез тракането на думи и мисли, по какъв да било въпрос бихме могли да се доберем до истината, и защото "само критиката е, която може да превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство"; а и самото общество при това положение би съумяло да прецени и възприеме едно, и несъмнено по-доброто, защото ще види и почувствува дълбоко вътре, в самата възприета от него мисъл, че е пропита от Божествената истина, мъдрости любов! .. Народната ни душа е празна, тя е куха, това всеки поединично вижда и чувствува: от едновремешния морал и нрави почти ни следа!
Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма,
алчността
и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея!
И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено! И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си! Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"!
към текста >>
83.
47. Америка е страна на големите контрасти
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Основана на най-чистото религиозно общество - квакерите, които избягаха от Англия да търсят религиозна свобода в Новия свят, там и до днес има истински потомци на тези строги последователи на духовните си принципи, както и крайно пропаднали духовно и погълнати от
алчност
златотърсачи, за които единствения Бог е всемогъщия долар.
47. Америка е страна на големите контрасти Америка е страна на крайните контрасти.
Основана на най-чистото религиозно общество - квакерите, които избягаха от Англия да търсят религиозна свобода в Новия свят, там и до днес има истински потомци на тези строги последователи на духовните си принципи, както и крайно пропаднали духовно и погълнати от
алчност
златотърсачи, за които единствения Бог е всемогъщия долар.
Някъде по средата между силно вярващите и пълните безверници са милионните маси, които посещават църквата по традиция и гонят материалните изгоди като необходима цел в един свят, който изцяло се е отдал на материално замогване. Надпреварата в трупане на земни блага е ненадмината от никоя страна. Там в един дом ще намериш подробности в обслужване на домакинята, за каквито у нас и на ум не ни идва. Обществените класи са основани на материалното положение на семействата. Има затворени общества, до които не може никой да се докосне сред елитните финансови кръгове, и никой не знае как живеят те и какво правят с парите си.
към текста >>
84.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.
,
ТОМ 25
Змеят е човешкият егоизъм,
алчността
: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
"И мъчеше се да роди." - Де е жената, която ражда? - По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство!
Змеят е човешкият егоизъм,
алчността
: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
Като дойде архангел Михаил, ще повали змея, и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу.
към текста >>
85.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
И следствие на това се заражда сегашната
алчност
, поскъпването на храната.
Следователно, ако вие дадете истината на хората, ако тази истина е храна и ако вие им дадете тази храна, вие ще им влияете. Не вие ще им влияете, но храната, която влезе в тях, ще създаде това влияние. Затова Христос казва: "Ти кога се молиш, влез в тайната си стаичка, да научиш този процес." Нещастен си, не живееш с жена си, с децата си, с обществото, не можеш да намериш причината, заради която не ти върви, казваш: "В този свят има голямо противоречие." Христос казва: "Иди при Бога да те научи коя е причината." А сега ние съвременните хора сме гостилничари и казваме, че яденето трябва да бъде евтино, износно, за да печелим. Гостилничарят трябва да печели наполовина от това, което струва самата храна. И тъй, ако му струва тя 50 лв., ще я даде 100 лв.
И следствие на това се заражда сегашната
алчност
, поскъпването на храната.
Маслото скъпо, сиренето скъпо, маслините скъпи, житото скъпо, всичко скъпо. Сега питат: "Какво трябва да се направи в България, за да се премахне скъпотията? " Аз питам земеделеца колко му е коствувало, за да произведе 1 кг жито, колко е похарчил? Питам също търговеца, който е произвел 1 кг масло, колко енергия е иждивил? Сега в света иде великият закон.
към текста >>
86.
50. ЕДНАКВО ВИНОВНИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
- Може, но не по човешкия път на мисъл, чувство, воля, амбиция, омраза,
алчност
, егоизъм и пр., а с Божествените принципи на Учителя за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Човечеството не поумня и се готви за ново още по-безумно човешко изтребление. В моето съзнание и сега чувам Божествените думи "Еднакво са виновни". Не са ли верни тези думи и за днешното човечество, което без разлика на това дали са религиозни или атеисти, капиталисти или социалисти, се ръководят не от Божествените закони, а от своите човешки инстинкти. Да, еднакво са виновни, а за днешното време бихме казали: "Всички еднакво сме виновни! " Може ли да се избегне злото и да се намери изход и разрешение?
- Може, но не по човешкия път на мисъл, чувство, воля, амбиция, омраза,
алчност
, егоизъм и пр., а с Божествените принципи на Учителя за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Ето в тия съдбоносни времена нека се обърнем към Господа, Той единствен ще ни посочи правилния спасителен път и ще ни спаси от беда. Ние всички сме еднакво виновни и отговорни за своята съдба и за своето бъдеще.
към текста >>
87.
1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Генчо и Елиезер се спускат да огледат имението, пък аз скрита зад купите сено си записвам: „Лъжата, лицемерието и
алчността
се събрали тука и образували „комуна”.
Той помълча и сетне каза: „Не се обвързвайте с никакви обещания.” Обзима ни и тримата нерадостно чувство, но тръгваме с Павля към „комунта”. Пристигаме. Никой не ни посреща. Влъхвата Михаил Сандев дойде после, като да ни „прегледа” само. Той е собственик на „фабрикта” - висок, личен,... гъста апостолска брада, красноречив и сладкодумен. Яви се и някакъв Йовчу и белокоса Мадона от Айтоския специален клас-бъдещата майка на „комунта”.
Генчо и Елиезер се спускат да огледат имението, пък аз скрита зад купите сено си записвам: „Лъжата, лицемерието и
алчността
се събрали тука и образували „комуна”.
На вечеря. Павлю сготвил някаква водна яхнийка и ни гощава. „Майката” е облечена в дълга бяла рокля и когато говори мъничките й очички постоянно мигат. „Бащата” е дългобрадия сладкодумен влъхва, а ръководител на комунта - Павлю. Още през нощта вдигаме партушината си от нашите спални и право в сеното, да се спасим от гад.
към текста >>
88.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Може да се изнесат няколко не добри отношения между хората (угнетени вдовици, изоставени сирачета,
алчност
на силните, които с това карма си навличат.) Негово заключение е, че само добрият пример ще научи хората и той предприема своята дейност.
В свръзка с това, мисля да Ви изтъкна необходимостта особено сега през време на изпитите да имате възможната пълня хармония с учители и със съучениците Ви. С малки усилия, вярвам ще може да се постигне това, а то е необходимо за взаимното Ви подпомагане. Използувам случая да Ви предам записаното по последния ни сюжет; това по-скоро е „суров материал”, от който Вий ще се ползувате до колкото Ви е потребно. Едно от определенията на наший дядо „Еделвайс” е това, че е приятел на един от седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя. Неговата скръб е не само, че е неразбран от хората, но и от самото жалко положение на последните.
Може да се изнесат няколко не добри отношения между хората (угнетени вдовици, изоставени сирачета,
алчност
на силните, които с това карма си навличат.) Негово заключение е, че само добрият пример ще научи хората и той предприема своята дейност.
Най-после като епилог ще хвърлим един поглед върху резултатите от пребиванието на този дядо сред народа, който става добър и привлича множество добри духове да се заселят между него. Ще трябва да поставите на подходящо място описание на действителни срещи на тоя дядо - срещан на яве и на сън - при Олтаря, в недрата на Балкана, из „Сините камъни”, на „Братия”, и на морския бряг, где с вълните се разговаря! Венец на всичко ще бъде благоволението на Учителя, лично да Ви даде наставления. Приветствувам Ви още еднаж с благопожелания за щастлив изпит. В. В. Асавита.
към текста >>
89.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
А не е ли мързелът,
алчността
, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин!
Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда... Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността.
А не е ли мързелът,
алчността
, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин!
Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч. Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни. Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена.
към текста >>
90.
6.1. Предупреждения
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
126) Ако съвременните народи не се откажат от своята
алчност
и не изпълнят волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания: земетресения, наводнения, циклони, войни.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ Ако българският народ не приеме Божественото учение, нещо страшно иде за него. И съдбата е започнала най-напред от България. (24 март 1923 г.) Ако европейските народи не приемат Христовото учение, след 10 години ще дойде такава война, каквато светът не помни. („Петимата братя", с.
126) Ако съвременните народи не се откажат от своята
алчност
и не изпълнят волята Божия, те ще минат през големи изпитания и страдания: земетресения, наводнения, циклони, войни.
(„Влизане", с. 118) Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята и хлябът ще се намали дневно на 200-300 грама. („Все що е писано", с. 6) Цяла Европа ще мине през такива изпитания, каквито през ума не са минавали. (,Да възлюбим Господа", с.
към текста >>
91.
6. Решил съм
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Този крадец не цели само материални блага и ценности, които по някакъв начин могат да се съхранят, заключат в желязна каса например, за да станат недостъпни за
алчността
на такива.
Той има отлична външна обхода, меко говори, учтив и вежлив, възпитан и готов да услужи, до момента, когато постигне целта си. Такива нападатели вълци се срещат навред. Христос ги изобличава безпощадно. А Учителят се доизказва по същия въпрос, като доизгражда образа до релефност. Върху този образ може да се размишлява.
Този крадец не цели само материални блага и ценности, които по някакъв начин могат да се съхранят, заключат в желязна каса например, за да станат недостъпни за
алчността
на такива.
Тук, обаче, въпроса се касае за ония, които могат да откраднат духовни богатства. Затова и човек трябва да бъде всякога нащрек. Човек може да бъде обран духовно и когато му дават материални блага. Такъв поразителен случай имаме с изкушенията на Христа. Какво не беше обещано на Него, само да се поклони, т. е.
към текста >>
92.
16. Да опитаме новото
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Ще бъде великолепен миг, когато човек реши да опита другото, непознатото, скъсвайки старите сметки и простят дълговете на своите кредитори, а други платят дълговете на непознати, направени кое от немотия, кое от немара, кое от
алчност
.
Нашите бащи са постъпвали по този начин - закона. Нашите прадеди също. Резултатите на този правов ред нито са блестящи, нито са красиви. Човечеството не може да се похвали нито с реда, нито със законността, нито с морала, а най-малко с правдата. Тогава ние казваме: да опитаме необикновеното, чудноватото, странното, което раздвиженият адвокат успя да види жеста на Учителя, а свещеника го отмина със затворени очи.
Ще бъде великолепен миг, когато човек реши да опита другото, непознатото, скъсвайки старите сметки и простят дълговете на своите кредитори, а други платят дълговете на непознати, направени кое от немотия, кое от немара, кое от
алчност
.
Няма значение - важна е идеята важен е принципа, новото, което беше влязло в живота на Един, а трябваше да влезе в живота на всички. Живите идеи бързо се разпространяват. Само те надживяват времето, остават трайни следи и градят характер. Новото покорява и привлича. До сега светът е бил покоряван от насилниците, от сатрапите, от лъжците.
към текста >>
93.
11. Животът - школа
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
В тая среда на богат духовен живот, където се оперира с най-ценното в живота, много заинтересовани се привличат, повлечени от случайни течения, водими от лични попълзновения с манията за водачество с
алчността
към знания, чрез които да се домогнат до тайни и лесни постижения.
Това е момент на разпукването на житното зрънце и никаква сила отвън не може да ускори по механичен начин този процес, да реализира или непокълването, разцъфтяването и връзването на плода. Ученикът знае какво търси и къде ще намери търсеното. Той е минал през много перипетии, опитал е обикновената философия, научил е изкуството да различава, познава ценността на нещата и чака само уречения час, когато ще намери жадуваното - Учителя и школата, където мястото го чака. И там, както във всичките видове училища го чакат упражнения, уроци, задачи, мъчнотии, усилия, труд и работа. За него е важно да знае на кое място е застанал - слушател ли е, оглашен ли е, или ученик, дошъл по закона на любовта и свободата да учи великата наука, как да живее.
В тая среда на богат духовен живот, където се оперира с най-ценното в живота, много заинтересовани се привличат, повлечени от случайни течения, водими от лични попълзновения с манията за водачество с
алчността
към знания, чрез които да се домогнат до тайни и лесни постижения.
Баластът не липсва и в една подобна школа. Ученикът трябва да познава мястото на което е застанал и хората с които се среща и общува. Необходимо е да познава и себе си, да контролира мислите, чувствата и да се съобразява с вътрешния ред и морал на школата; да е готов да пожертвува всичко за едното - “Отиде и продаде всичко, за да купи скъпоценния бисер.” Ясни и определени са отличителните белези на ония, които идват с чистия копнеж да се учат в школата, ала невъзможно е да се скрият и ония, които идват с неясни, користни цели. Едните горят от жаждата да учат и да вършат волята на Бога; а другите с желанието да учат другите; едните жадуват да бъдат слуги, а другите - господари; едните искат да бъдат свободни и да подаряват свободата и на ближните си; а другите с подчертано желание да властвуват, да ограничават; едните живеят скромно и безшумно, повече мислят по малко говорят; а другите обратно; едните крият своите съкровища и живеят незабелязано, а другите изваждат на показ своите знания, за да пленяват другите, да ги привличат и накрая да ги заробят. Едните са трудолюбиви, прилежни, търпеливи, а другите правят всичко, за да изглеждат такива.
към текста >>
94.
12. “Вода газите, жадни ходите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми,
алчността
на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят.
Или трябва да е глупав, луд, пиян, да мине със затворени очи през такава свежа местност. Човек е ударен просто е плесница, защото тъкмо такъв човек се рисува във въображението на народния творец, който е сътворил тази поговорка. Тя е изречена от първия автор в момент на гняв или остра сатира. Да гази вода и да ходи жаден в живота, не в буквален смисъл на думата, което наистина граничи с глупост, неразбиране или детинска упоритост. Вариантите са различни, многообразни, тях можем да изгребем с шепи от живота.
Можем да ги открием във взаимните отношения между хората, в семейната среда, между приятели, другари, съседи, роднини, навсякъде, където се пресичат отношенията - неблагодарността на някои, не е нищо друго, а сюжет за тази мъдрост; недоволството, което съществува във всичките му форми,
алчността
на човека, завистта, докачението, сърденето, карането, ако щете, всичките тези отрицателни прояви на нашето ежедневие носят в основата частичка от тази мъдрост - вода газят, жадни ходят.
Животът на човека може да се оцвети от нея. Тази мъдрост говори от всичките ъгли на живота, стига да него по всичките пътища и му напомня за времето, което лети и което би могло да се използува по-разумно, за многото срещи с хората близки, скъпи, любими, които можеха да протекат при друга атмосфера - по-топла, по-приятна, за всичките щастливи моменти, които не сме успели да уловим, за всичките топли думи, които не сме казали, за хубавия поглед, който бихме могли да отправим, за всичките светли мисли, топли чувства, и много, много хубави планове и обещания, които не сме успели да реализираме, да проявим и за начина на живота ни, който би могъл да се противопостави на мъдрото сказание и да кажем: “Вода газихме, ала жадни не останахме.” Човекът напук сякаш на всичкото отредено добро е правил обратното, мъчи се там, където би могъл да мине без мъка, страда там, където би могъл да избегне страданието, пропуща да се радва, да се весели, да бъде доволен, благодарен, когато печели да речем един лев, иска два, когато има едноетажна къща, иска двуетажна, когато има хубава жена, иска по-хубава, когато има една дреха, иска втора и още много, много неща, които говорят, колко близо застава човек до красивото, ценното, доброто без да ги оценява, до радостта и успеха без да бъде благодарен. Понесени от тези мисли, които спонтанно изникват, ние се връщаме на онова време и си спомняме за многото срещи на поляната, на катедрата, на пейките, при личните срещи, когато при всичкото обилие, което се разливаше край Него, все нещо не ни достигаше, за да бъдем “много щастливи”, за да бъде всичко много “пълно". “Липсва ви това, което не ви е нужно.” И добавяше “Пауново перо”-като се усмихваше на всички ония, които не знаеха защо страдат и какво не им достига. Какво се бе случило, обаче?
към текста >>
95.
9. Под сянката на лешниците
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Може би правим това и за самите нас от някакво чувство на отговорност, че държим перо в ръка, или като израз на благодарност за всичко преживяно по тези места, или в последна сметка да кажем, че открита и явна е графата, където е нанесен съществения знак за ударите на глупостта, на невежеството, на насилието, на грубостта и
алчността
с които всячески си послужиха, за да заличат всичките следи на Неговото съществувание и дело.
Казват, че когато нещата се изгубват - ценните разбира се, тогава човек разбира тяхната цена. Не отричаме, голямата хубост и цена на Изгрева остро и все по болезнено я усещаме, когато се отдалечаваме по време от него, усещахме и тогава, когато за няколко месеца само трябваше да се откъснем от Изгрева. Усещахме го дори и когато за часове трябваше да се лутаме из голяма София по работа и бързахме тогава да се върнем на Изгрева. Ние все бързахме, все пътувахме, все летяхме само към Изгрева станал фокус и съдба за всички, които бяха преживяли необикновения живот, който пулсираше тук. Сега Изгрева живее някъде, някъде... и някога... Сега правим опит да съберем неговите части, късове на една голяма епопея, за да я поднесем на ония, които ще искат един ден да знаят и да огледат дори и детайлите на цялата постановка, където- премина една голяма част от Неговия живот.
Може би правим това и за самите нас от някакво чувство на отговорност, че държим перо в ръка, или като израз на благодарност за всичко преживяно по тези места, или в последна сметка да кажем, че открита и явна е графата, където е нанесен съществения знак за ударите на глупостта, на невежеството, на насилието, на грубостта и
алчността
с които всячески си послужиха, за да заличат всичките следи на Неговото съществувание и дело.
Всяка епоха имаше своите екзекутори - изключение нямаше и сега. Но винаги при тези случаи и през всичките времена има едно “но”. То крие ясно и четливо цялата история на голямата разруха, неизбежния край на всички нетленни неща и на всички човешки недомислия. Никак не ни е работа сега през това ясно мартенско утро да се впущаме в тая мрачна световна джунгла. Ние имахме съвсем друга цел, устремени към една хубост, която се мерна пред очите ни, грабна сърцето ни и ние решихме не друго, не, повярвайте, а слънцето, слънцето над Изгрева, слънцето, което щедро, любовно се изливаше като кипящи струи на водопад над Изгрева, над поляната, над градините, над дървените къщички, над разпънатите палатки през летния сезон и над това място, което сме набелязали в случая - двора - не голям, не малък пред салона.
към текста >>
96.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Само Учителят може със снизхождение и обич да махне с ръка и да не се занимае с човешките недомислия, с човешките беззакония и с човешката
алчност
- една световна каша в която Той не обичаше да се бърка, каша която положително щеше да ликвидира, кога да е, за да освободи човечеството от най-голямата язва на нашето време.
А Изгрева бе купен, изграден, подреден и разкрасен е лептата на всички от цялата страна и с техния безвъзмезден труд, ония с червените пояси от нашите села се бяха отзовали и бяха донесли най-хубавите фиданки с избрани сортове плодове; учени и прости, бедни и богати до един се бяха отзовали, за да направят от тая почти гола площ Изгрева. Направиха го - Изгрева процъфтя като палмово дърво, като столетник дъб, като розова градина - малък кът от райска градина. Празниците като тия, които се постарахме да възстановим с перо,отшумяха далеч - липсваха условията, законите на земята бяха неумолими. На мястото на Изгрева се построи един монумент - голям, масивен, израз на тежкия пестник на нашето време и на големия строителен прогрес и на голямата цивилизация. На кое място бе построено всичко това и как с цената на какво, ние не питаме, защото знаем, ала историята и поколенията непременно ще питат, живи да сме ние да отговорим и ще бъдем абсолютно точни и справедливи, никой не ще може да ни обвини - наше право е; казали сме истината, а дали трябва да я кажем не се питаме, ние сме ученици и не сме съвършени.
Само Учителят може със снизхождение и обич да махне с ръка и да не се занимае с човешките недомислия, с човешките беззакония и с човешката
алчност
- една световна каша в която Той не обичаше да се бърка, каша която положително щеше да ликвидира, кога да е, за да освободи човечеството от най-голямата язва на нашето време.
Започнахме с празнично настроение, опитахме се да нарисуваме Изгрева по време на неговата слънчева история, палитрата и четките ни бяха чудесни, багрите великолепни, направо взети от пролетните, летните, есенните и зимните пейзажи на Изгрева, които всички взети в куп представляваха шедьовъра на нашата природа, изявила се на нашия паралел богата, разнообразна, вълнуваща. Празничните дни на Изгрева с многото цветя, с многото слънце, игри и музика бяха незабравими, светящи. Приключваме с една тъмна контура, завършваме с един тъжен акорд - такъв е живота -съчетание на две разнородни реки, на две светлини, на два тона – светли и тъмни; бели и черни; радостни и скръбни. Изгрева ги съчета, за да се получи нещо цялостно и забележително недокоснато и недостижимо за всичките набези на тъмнината. Изгрева като идея и като фокус ще си остане и като материален обект на който много пъти ще се връщаме и като духовен оазис всред пустинята на нашето време, чийто горещ и пустинен дъх напира до праговете на уморените и отеготени хора.
към текста >>
97.
23. Шосето: поема
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Слънцето потайно се усмихва на човешката
алчност
и дрязга, на човешките домогвания и власт да станат стопани на цялата земя, на цялото небе и да се разпореждат като пълновластни господари.
Ще могат ли да ограбят слънцето? Ще могат ли да помрачат блясъка на Изгрева? Ще могат ли да сграбят простора? Или да се преборят с океана?... Слънцето пак блести по това шосе, и оня път, оня път недокоснат сияе - защото не се краде светлината, нито красотата, нито богатствата нетленни, нито дори земните срещу които не си дал труд.
Слънцето потайно се усмихва на човешката
алчност
и дрязга, на човешките домогвания и власт да станат стопани на цялата земя, на цялото небе и да се разпореждат като пълновластни господари.
Наше скъпо шосе, благодаря за всеки миг, изживян по тебе - шосето неразделна част на голямата епопея на нашето време шосето - път по който е вървяла оная първа младост на нашия век. Изгрева!... В оня далечен свят!... Изгрева, където блести оня път, път по който вървяхме ние; път здрав и чист - неуязвим за набезите на: невежеството, на насилието, на тъмнината. Шосе и път, ти живееш, ти съществуваш, ти продължаваш да светиш. По тебе много стрелки, безброй сигнали, и песента на славея пак се носи и романтиката чертае новата зора... По този път ще тръгнат други, други, които следват оставените стъпки - сигналите, други белязани със знака на новото, други ожидали Изгрева, закопняли за оная жар и наковалня - където се извайва новия човек.
към текста >>
98.
49. Статията „Международен език” от Лудвиг Заменхоф
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Има една опасност шовинизма и
алчността
да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати.
78, 24.12.1933, с. ???? С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. Всъщност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен.
Има една опасност шовинизма и
алчността
да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати.
Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безмислеността и безрезултаността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувствува ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици. По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество.
към текста >>
99.
59. Стоил Стефанов . Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Писмо до редакцията / Стоил Стефанов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.19
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
В тия времена на обща „безпътица” и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богаства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато у нас повече от всеки друг път „човек за човека е вълк”; в тия времена, когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато
алчността
, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход - в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.1929, с. 4. „... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов. Мъдрост и Истина ваше вестниче?
В тия времена на обща „безпътица” и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богаства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато у нас повече от всеки друг път „човек за човека е вълк”; в тия времена, когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато
алчността
, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход - в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
Защото той ни възвестява великата и вечна истина, че „има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес". Защото той иде да ни посочи, че „има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част на хората. -Това е радостта на жертвата и щастието на самоотричането. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още.
към текста >>
100.
84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Гордостта, завистта,
алчността
, самохвалството.
А и който люби всички хора. той люби и Бога. Тъй стои въпроса. Затова народ, който отхвърля Бога. рано или късно не ще хароса.
Гордостта, завистта,
алчността
, самохвалството.
леността, разврата, войните - това са плод само когато липсват тия две основи в человека - вяра в Бога и любов между хората. И кой може да отрече тези велики истини? Никой разумен човек. Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата.
към текста >>
НАГОРЕ