Търсене в текстове за 'Абсолютно'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога.
Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл. Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога.
към текста >>

2. 2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен.
Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
към текста >>

3. 2_23 ) Любовта е служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта ти трябва да бъде абсолютно безкористна.
Там ще бъдеш слуга. Любовта е жертва. Любовта трябва да бъде приложена. Полей и малкото цвете, полей и голямото. За да познаеш любовта си към някого, виж каква жертва можеш да направиш заради него. Любовта ти трябва да бъде абсолютно безкористна. Даже онзи, когото обичаш, да не подозира, че го обичаш. Любовта има една вътрешна страна: като обичаш някого, ти вече му даваш, понеже от теб излиза Живот и се влива в него и ако той е болен, би оздравял, ако е тъжен, би се зарадвал, ако е грозен, би се разкрасил, ако е лош, би станал добър, ако е глупав, би поумнял, ако е обездарен, дарбите му биха разцъфтели. Любовта е в най-малките подбуди. Например кажат ти отвътре: „Походи с този човек няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.“ И тази малка услуга може да стане причина след време за голяма промяна в живота ти. Гледам, че в тъмната нощ някой е загазил; запаля му лампа, изкарвам го от мочурляка, прибирам го и му казвам: „Утре всичко ще се оправи!
към текста >>

4. 3_01 ) Разумност в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумното управлява всичко и е абсолютно свободно.
Какво трябва да се разбира под израза Жива природа? Живата природа е съвкупност от всички живи, разумни души. Силите, с които Природата се движи, са Разумни същества. Неразумното е произлязло от Разумното. В Природата има закономерност, която е разумна, а не механична. Разумното управлява всичко и е абсолютно свободно. Външната страна на Природата е механична, неразумна, но има Разумни сили, които стоят зад нея. Ако туриш суха пръчка до бобово растение, то се обвива около нея; има съзнание в боба. Разумната Природа обгръща неразумната. Материята е само външен израз на Духа. Разумното е извън материята, както Разумното не е в колелата на машината.
към текста >>

5. 4_01 ) Истината - Боян Боев (1883 – 1963)

В Любовта няма абсолютно никаква лъжа.
Щом живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие. Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата. Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества.
към текста >>

6. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия.
За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място. Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон. В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия. Жената да не е заставена поради материални условия да се омъжва и мъжът да не е заставен поради материални условия да се оженва. Природата е задържала най-хубавото същинско благо за най-после.
към текста >>

7. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие.
Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство. Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “ Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Големият ще уважава правата на слабия. Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи.
към текста >>

8. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко ограничение.
Земният живот представлява една от Великите школи. Засега по-велико училище от това за нас няма. Тук, на Земята, щом живеете добре, има шанс в бъдеще да бъдете Ангели, но ако като хора не живеете добре, Ангели не може да бъдете. Трябва да се даде стимул на душата, за да се освободи от ограниченията. Човек доброволно е станал роб на условията. В началото на всяка работа човек е абсолютно свободен и като не спази първата свобода, която има, после се явява вече едно малко ограничение. Най-първо ти се намираш на плоска повърхност, но после идваш до една повърхност с малък наклон и изгубваш вече част от своята сила. После наклонът става все по-голям и по-голям, ти ще започнеш да се хлъзгаш надолу и най-сетне ще слезеш до дъното. Тъй че, когато паднеш в първото сражение, губиш. Ето защо човек в първото сражение трябва да бъде силен. Трябва да се работи върху младите братя, защото някои от тях се намират под изкушенията на Майя – илюзиите на външните форми, които заблуждават.
към текста >>

9. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно.
Способният човек и най-долу да го туриш, ще изплува нагоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне надолу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги поправяме. Цялото Небе работи, всички работят – и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се; направил си я, поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант, като прилага голямо налягане и висока температура. Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти.
към текста >>

10. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си.
Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва.
към текста >>

Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие.
Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва. Някои от вас не са още в Школата, не съм ги поставил на изпит. Например някой иска първо място, а има задача, която не може да разреши.
към текста >>

11. 5_24 ) Абсолютно възможно за силния - Боян Боев (1883 – 1963)

АБСОЛЮТНО ВЪЗМОЖНО ЗА СИЛНИЯ
АБСОЛЮТНО ВЪЗМОЖНО ЗА СИЛНИЯ Всичко е постижимо за силните. Непостижимите неща стават постижими. Съзнанието трябва да бъде толкова гъвкаво, че човек да не си каже, че еди кой си въпрос не може да се разреши. Например някой казва: „Това е абсолютно невъзможно за мен! “ Това, което е за теб невъзможно, за друг е възможно.
към текста >>

Например някой казва: „Това е абсолютно невъзможно за мен!
АБСОЛЮТНО ВЪЗМОЖНО ЗА СИЛНИЯ Всичко е постижимо за силните. Непостижимите неща стават постижими. Съзнанието трябва да бъде толкова гъвкаво, че човек да не си каже, че еди кой си въпрос не може да се разреши. Например някой казва: „Това е абсолютно невъзможно за мен! “ Това, което е за теб невъзможно, за друг е възможно. Кажи противоположното: „Невъзможно е да не свърша тази работа.“ Ние се отричаме от света, а го търсим. Значи има нещо в света, което трябва да избягваме и друго, което да търсим. И най-възвишените същества слизат долу в материята, защото само при тези условия могат да се развият известни качества.
към текста >>

12. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори.
Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично.
към текста >>

13. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме за абсолютно новото!
Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили. Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват. Някога те са били верни, но днес не са. Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания. Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно. Старото, което ви е дотегнало, оставете го настрани. Освободете се от старите си дрипи. Важно качество за ученика е обходата.
към текста >>

Трябват вътрешни връзки и когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни.
Да ви дам едно правило за обхода: във всеки човек да виждате хубавото, да му дадете подтик и да не изгубите случая, в който да го забележите. Когато видиш лошото в някого, ти си в ада, а като видиш доброто – ти си в Рая. Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и Доброто навсякъде? Едно правило при среща с някой човек: първо говорете с Бога в него и после със самия него. Трябват вътрешни връзки и когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни. Тогава Любовта е устойчива. Но когато има користолюбие, последното е като един червей, който разрушава. Всякога можем да определим колко дълго време е устойчива Любовта. Например един беден човек обикне някой богат; доколко време ще трае любовта му? – Докато богатият има пари.
към текста >>

14. 99) Работите на сърцето остават свободни - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен.
Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен. Щом я нарушиш, вече не си свободен; Бог прилага закона спрямо теб. Онзи, който те обича, ще те намери в най-трудното положение и ще те развърже, ще те освободи. Говориш за Идеална Любов, но не знаеш как да я проявяваш. И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.
към текста >>

15. 26) Единство в чувствата - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярващият трябва да бъде абсолютно неподкупен; тя издига човека във висша област.
Ако любиш себе си повече от Бога, не си на правия път. Ако любиш една част повече от Цялото, не си на правия път. Цялото ще любиш с Любовта на Цялото. А частта ще любиш с Любовта на частта. Не само Любовта, но и Вярата е необходимо начало. Вярващият трябва да бъде абсолютно неподкупен; тя издига човека във висша област. Обект на Любовта, това е Бог. Проявеното има за обект непроявеното. Любов безспир, Живот без край, Вяра непоколебима – това са трите ключа на ученика. Учителя беше дал една формула, с която започвахме и завършвахме събранията на духовната група: “Братство, единство, свобода да всади Господ в нашите сърца“.
към текста >>

16. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение.
Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“.
към текста >>

17. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

В Любовта абсолютно никой не може да те измами; това е велик закон.
Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли Живота по всички посоки и ще даде това, което човек желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието няма да реализира цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, а само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами; това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно. Ти казваш: „Колко съм нещастен! “ Ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, а щастлив съм в своята Любов“. – „Защо?
към текста >>

18. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата, само със съзнанието си ще работите.
Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва. Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Всеки може да развие интуицията си, да познава промяната на времето. Стана въпрос за възпитанието на децата. Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата, само със съзнанието си ще работите. И след време ще дойде детето да ви се извинява. Ние през въздуха изпращаме на хората хубави неща. Най-напредналите на Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идват отгоре, и така двете съединени души в една плът ще работят. Това е идването на Шестата раса. Една сестра каза: „Учителю, днес чувстваме особен подем в нас, като че ли сме в Рая“.
към текста >>

19. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Измежду съвременното човечество има хора, които се отличават със съвършено пластично тяло, защото водят абсолютно чист и свят живот и се явяват, като помагат за развитието на човечеството.
Освен напреднали братя, които живеят в центровете на Агарта, има странстващи членове на Агарта. Напредналите същества, които живеят в България, са във физическо тяло. Колко пъти сте ги срещали! Понеже хората се страхуват от жителите на онзи свят, затова напредналите същества не се явяват често, за да не предизвикват смущение. Един член от Агарта ще ти се яви, като че е бивал и пребивавал тук от векове, иначе ще се стреснеш. Измежду съвременното човечество има хора, които се отличават със съвършено пластично тяло, защото водят абсолютно чист и свят живот и се явяват, като помагат за развитието на човечеството. Такива хора се срещат навсякъде по света. Те живеят 200, 300, 400, 500 години. Ще поживее 50-60 години на едно място, после ще иде някьде другаде, за да помага, като променя или не името си. Бялото Братство е работило в Индия, в Египет, в Персия, в Палестина, във Вавилон, в Римската империя, в Гърция, в Италия и във Франция. После, като остави Италия и Франция, премина да работи в Англия и в Германия.
към текста >>

20. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро.
Един брат попита: На колка земни години трябва да се равняват тези седем години? За най-учените хора да се разбират на десет години, обаче колкото хората са по-неуки, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравката, има доста да чака. Ключовете на касата ви са загубени. Намерете ги, не бива да разчупвате касата. Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро. Най-напред се образуват вътрешните блага, а после външните. Първо ще садиш и после ще ядеш плода. Светът изисква време, за да се оправи. Човек е слязъл на Земята преди повече от 18 милиона години и още колко има да изкара. След още 18 милиона години той ще разбере много работи, после ще му трябват още други 18 милиона години, тогава ще бъде на друго място, ще има друга Месечина, може би светлината Ă ще бъде синя, хората ще ходят до нея и обратно, а и ще получават последни новини от Слънцето, от Марс, от Юпитер, от Венера и пр.
към текста >>

21. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие.
Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието? Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот. Въпрос: Какво ще кажете за славяните? Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре.
към текста >>

22. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид.
Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
към текста >>

23. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

В политиката трябва абсолютно безкористие.
Кой от вас е свободен? Министри, учители, стражари – те не са свободни. Не ги оставят да правят това, което е Божествено. А Бог ги е оставил да бъдат свободни. Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на душата му. В политиката трябва абсолютно безкористие. Един политик трябва да се ръководи от една по-висша политика – политиката на Невидимия свят. Търпението на Невидимия свят е голямо, но в края на краищата те вземат мерки. Какво стана с Римската империя? Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати. Казват: „Да минем моста.“ Но като минеш моста и срещнеш неприятели, каква полза, ако ще трябва да се връщаш назад?
към текста >>

24. 60) Организирано духовно тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва да бъде абсолютно свободен, да се е издигнал над кармата си.
Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика? Най-важната работа на ученика, за да бъде идеен, е постоянната му връзка с Бога. Той трябва да бъде абсолютно свободен, да се е издигнал над кармата си. При молитвата се организира духовното тяло на човека. Въпрос: По какво се разпознава дали духовното тяло на човека е организирано? Има един белег, по който се познава: когато човек има организирано духовно тяло, не губи равновесие при страданията и противоречията и ги посреща с вътрешна сила. Хубаво е всеки ден да прекарвате половин час в размишление и в молитва – така се организира духовното тяло.
към текста >>

25. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни.
Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек? Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни. Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си я втасал, че втори път ще я втасаш. Там е кривото разбиране. В човешката душа Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага душата, за да прояви Божественото. На душата не Ă липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие.
към текста >>

26. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуща никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното.
Всички наши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки. Ти физически един човек не можеш да го поправиш. С това нищо не се постига. ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуща никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава животът ти е радостен и весел... Тогава, ако е остарял човек, ще се подмлади. Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вниманието и помощта им. Може човек в един живот да стане ангел.
към текста >>

27. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.”
Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.” Ето що казва Г. Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее.
към текста >>

28. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.”
Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.” „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.” Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен. Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния.
към текста >>

29. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има любов, той е абсолютно неуязвим.
Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта.
към текста >>

30. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В нея няма абсолютно никаква грубост.
Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.”
към текста >>

31. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта.
В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата. При животните силният побеждава, слабият няма право. И днес до известна степен има остатъци от това право. Например във време на война побеждава силният, а слабият, който е победен, няма право.
към текста >>

32. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог.
Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш.
към текста >>

Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма.
Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си.
към текста >>

33. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си.
Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко.
към текста >>

34. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика.
У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне."
към текста >>

35. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В Любовта абсолютно никой не може да те измами.
Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон! Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно! Казваш: „Колко съм нещастен! " - Ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов!
към текста >>

36. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата!
Учителя каза: - Всеки може да развие интуицията си, да познава промяната на времето например. Ние по радиото, през Въздуха изпращаме на хората хубави неща. * - Учителю, кажете нещо за възпитанието на децата - помоли една учителка. - Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата! Само със съзнанието си ще работиш. И след Време детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе.
към текста >>

37. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел.
Човек е странник, пътник на земята и не знае кога ще го повикат (когато сам той не очаква), затова трябва да е готов. Сръднята, карането, отмъщението, гнева и пр., това са все животински състояния у човека. Човек трябва да има висок стремеж у себе си, та кръвта му да отива в предните и горни части на мозъка в главата и да се развиват висшите му центрове — тогава той ще може да напредва и умствено, и музикално, и сърдечно и пр. За да се оправи един човек физически, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА, ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СРЕДСТВО! Всяка направена грешка от вас и поправена е благословение. Човек трябва да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното, тогава животът му само ще бъде радостен и весел. Най-добрият начин за еволюцията на човека е: направи ли той грешка да я поправи моментално (макар, че тя се придружава със страдания, някой път големи, но нищо). Щом си сгрешил, поправи се и нищо повече. Човек трябва да бъде вече изразител на Божественото в себе си. Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя. Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи.
към текста >>

38. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в изправянето си трябва да бъде абсолютно безпощаден, да не допуска никаква грешка и да се изчисти до дъното.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Сега, всеки трябва да работи върху себе си, за да се самовъзпита. Престанете да плачете, а се коригирайте. Направиш грешка, поправи я и се радвай. Човек в изправянето си трябва да бъде абсолютно безпощаден, да не допуска никаква грешка и да се изчисти до дъното. Няма да се критикувате, само ще констатирате грешката и ще се поправите. Не съжалявайте за грешките си, то е губене на време, а ги поправяйте. Та като те обиди някой, замисли се (обърни внимание), право ли е това нещо, за да се поправиш, а не да се обиждаш. Глупавият човек се учи само от своите грешки, а умният и от чуждите грешки. Щом съгрешите, обръщайте се всякога към Бога и се покайте (поправете се).
към текста >>

Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено.
А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено. Ако работите в този живот, вие може да се преродите 40 пъти, всяка година по един път, но трябва да бъдете решителни. Също трябва да мислите върху голямата готовност, която имаше Христос, да извърши Волята Божия (Неговата работа). Изпращайте също всеки ден мисъл и молитва към всички добри хора, да се усили тяхната Любов към Бога.
към текста >>

39. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си.
Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те просветление. Има центрове в човека за общение с висшите светове и той трябва да вземе мерки за събуждане на тези центрове. Той трябва да изправи живота си, за да могат те да се засилят и растат.
към текста >>

40. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна!
И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
към текста >>

41. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

В любовта няма абсолютно никаква лъжа.
Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения. Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Любовта носи радост. Тя носи импулс и живот. Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов. – От где иде обезсърчението у хората?
към текста >>

42. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е абсолютно невъзможно.
Любовта никога не допуща да обвиниш онзи, когото обичаш. Можеш да обвиниш самия себе си, но не и него. Любовта дава абсолютна свобода. Като дадеш едно благо на онзи, когото обичаш, ще се отдалечиш — той да не те вижда. Оня, който те обича, никога не може да ти направи пакост. Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
към текста >>

43. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При любовта имаме абсолютно доверие един към друг.
Когато двама души се обичат и свържат своята любов с любов към Безграничния, тяхната любов не се свършва. Човек трябва да отиде при Безграничния, за да се научи, какво нещо е любовта. Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре.
към текста >>

И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро.
А запалката е любовта. Хората не познават още любовта. Те са кандидати за нея едвам отсега нататък. Вие се приготовлявате тепърва за любовта. Не противодействувайте на онова, което разумната природа мисли да направи от вас. И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро. Без любовта ти не можеш да придобиеш благата, които животът носи в себе си. Ако не се родите от оная любов, която носи в себе си светлина, топлина и сила, не можете да влезете в новия живот. В бъдещето, което иде, щастието на нашия живот зависи от любовта, която ще възприемем сега и ще приложим. Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието.
към текста >>

44. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.
Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него. Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Когато обичаш, ти се учиш. Самата любов те учи. Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш.
към текста >>

45. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки миг е отломък от Вечността, един дар на Абсолютното!
Стигаме до стана „Ел Шадай". Приближаваме се до чешмичката. Тя праща изобилните си води към всички цветенца и тревички, които те ще срещнат по пътя си. Вслушвам се в нейния говор и като че ли долавям, какво ни шепне многогласната ù песен: — Радвайте се на всеки миг, който преживявате! Всеки миг е отломък от Вечността, един дар на Абсолютното! Той съдържа велики блага, които ще приемете, ако душата ви е отворена за красивото и възвишеното в света! Мъгли и облаци временно забулват околните върхове и небето. После те отново ги откриват за нашия поглед. Гледката в тия мигове наподобява на Рилските картини. Запитват Учителя за произхода на скръбта Той казва:
към текста >>

46. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог.
Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш.
към текста >>

Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма.
Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си.
към текста >>

47. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика.
У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот. Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне.”
към текста >>

48. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си.
Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта. Затова никога не се безпокойте, че тези хора на новото са малко.
към текста >>

49. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта.
В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата. При животните силният побеждава, слабият няма право. И днес до известна степен има остатъци от това право. Например във време на война побеждава силният, а слабият, който е победен, няма право.
към текста >>

50. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим.
Това значи, да поставите Бога на най-високото място в душата си. Основната ви идея трябва да бъде: да обичате, както Бог обича. Ако влезете в Божествения Свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Едно от качествата на Божествената Любов е: човек, който има тази Любов, не пада в съблазън и изкушение. Никой не може да изкуши онзи, в чиято душа е Любовта. Който има Божествената Любов, е абсолютно неуязвим. И зверовете познават Любовта - като я срещнат, отстъпват. Когато Любовта минава от един свят в друг, създава страдание. Който разбира този закон, никога не се обезсърчава. Когато ученикът иска да добие знанието, което Любовта носи, той трябва да хвърли старите дрехи, т.е. всички ненужни страдания, да се откаже от егоизма.
към текста >>

51. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното!
Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос.
към текста >>

52. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият морал е абсолютното безкористие.
Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими. Новият морал е абсолютното безкористие. Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена. Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата - отиваш си. Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще.
към текста >>

53. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното.
Радвай се, че си я поправил. Всички ваши погрешки ще ги турят на мене и затова правете по-малко погрешки. Ти физически един човек не можеш да го поправиш. С това нищо не се постига. Той трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава животът ти е радостен и весел. Тогава, ако е остарял човек, ще се подмлади. Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези същества и те почват да работят върху теб. Ти привличаш вече вниманието им и помощта им.
към текста >>

54. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното.
Самовъзпитание трябва на всинца ви. Всеки трябва да работи върху себе си, да се самовъзпитава. Единственото нещо, което трябва да стане в човека, е това, което се добива чрез самовъзпитанието. Престани да плачеш., а се коригирай. Като видиш една своя погрешка, радвай се, направил си я - поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъното. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава, ако е остарял, човек ще се подмлади. Няма да се критикуваш. Само ще се констатира погрешката. И ще се поправи.
към текста >>

Ето кои: Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно чисти очи, да не гледат отрицателното на хората, да имат помежду си абсолютно пьлна хармония в постъпките си.
Най-силен е този, който е свързан с Божията истина. Всички сте кандидати за свещения огън. Една сестра запита:“Кои са условията за една Божествена школа? “ Учителя каза: Ето кои: Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно чисти очи, да не гледат отрицателното на хората, да имат помежду си абсолютно пьлна хармония в постъпките си. Всеки да живее в светлината. И всеки да знае как да свири своята част в оркестъра. Това, което му е поверено, да го изпълнява със съвършенство. Защо съм ви събрал тук, в школата? За да се образува едно общество от хора, които имат велика любов, за да може от тук да се пратят мощни вълни на любов към целия свят, да се разлее тази любов в света, да достигне до душите на човечеството и да ги събужда.
към текста >>

55. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно.
А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха, с мантия и с колан. И тогава започват тревите, цветята, дърветата, полянките да ти говорят. Това същество така учи човека, всичко това да говори на човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна чистота и да се примириш с всичко в природата: и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл или лошо чувство към когото и да е. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и хубави чувства и да ти стане всичко приятно. Да няма за тебе нищо неприятно и тогава ще се яви този ангел. И природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си, да се пречистят ума ти, сърцето ти и тялото ти, за да се види това. Освен през ранните утринни часове практикувайте молитва и концентрация на обед и вечер. Изучавайте Исайя, Данаила, Йеремия, Езекила и пр.
към текста >>

56. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

В любовта абсолютно никой не може да те измами.
Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки, ще даде това, което човек желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде един важен израз на любовта. Щастието ще реализира не всичката програма, а само част от програмата, защото всичко не може още да се реализира. В любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в любовта, това не е вярно. Ти казваш: „Колко съм нещастен.“ Ти си нещастен в чувството си, но не и в любовта. Тогава ще кажеш: Нещастен съм в своите чувства, а щастлив съм в своята любов. Защо? Защото любовта, която имам, никой не може да ми я вземе.
към текста >>

57. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичаш някой човек, трябва да имаш абсолютно доверие в него.
Ако снахата обича свекървата, последната никога не би вдигнала шум. И ако свекървата би я обичала, снахата не би вдигнала шум. Свекървата и снахата вдигат шум, защото не се обичат една друга. Снахата и свекървата делят сина. Може ли да проверите степента на вашата любов? Като обичаш някой човек, трябва да имаш абсолютно доверие в него. Ако той влезе във вашия дом, в тебе да не влиза ни най-малко идеята, че той ще вземе нещо. Това е любов. Щом се съблазните малко, любовта ви е слаба. Ти казваш: „Той не ме погледна хубаво. Не се отнесе добре с мене.“ В тези думи няма любов.
към текста >>

58. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

В Божественото няма абсолютно никакво противоречие.
Щом прекъснеш тази връзка, става ти тежко. И богат да си, казваш: „Не ми се живее.“ А щом имаш тази връзка, ти се радваш. Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото? Кое отличава Божественото? В Божественото няма абсолютно никакво противоречие. Когато то дойде, в човека настава веднага вътрешна хармония и светът се изменя за него; ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре. Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр. Всеки ден вие имате едно течение, което трябва да регулирате. Казано е, че Бог е направил човека. Значи човек принадлежи към една богата система, има отношение към Бога.
към текста >>

59. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

За да може човек да разбере истината; трябва да бъде абсолютно чист.
Мозъкът на човека е една електрическа батерия, свързана с космическия свят. На Слънцето жителите издържат на една топлина от 35 милиона градуса. Новото в: научете се да вярвате в оная светла мисъл, като оставите настрана всички ваши противоречия и слабости. Гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да навлезете във фазата на свободната любов. Във фазата на свободната любов няма никакви престъпления. За да може човек да разбере истината; трябва да бъде абсолютно чист. Най-голямата кал в света, в която нищо не расте, това е грехът. Има едно вътрешно съвършено послушание, от което зависи целият живот на човека. Да възстановите истинското послушание. Сърцебиенето не е болест. То се дължи на минаването през сърцето на много електричество, и то не по правилен начин.
към текста >>

60. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било.
Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта светлина и знание. Тези два закона работят заедно в света.
към текста >>

Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение.
Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е на Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта светлина и знание. Тези два закона работят заедно в света. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение, бъдете абсолютно добри, без никакво изключение, бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, то по някаква табела ли ще ви познават? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика на Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия трябва да блика от тях. Да светят денем и нощем, светлина да блика от тях. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави, лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели, устните да бъдат едва прилепнали, да се вижда, че в тях има живот, а не така стиснати и затворени.
към текста >>

61. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост.
Светна, затопли се, създаде се уют. На следващия ден пообиколихме наоколо. Къщата беше стара, но напълно здрава, състоеше се от няколко стаи и обширен хол с огнище. Навън чардак, а пред него се ширва двор, широк три-четири декара. В обора съжителстваха два коня, две крави и две телета. Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост. Ще работим, ще четем, ще пишем, ще свирим, ще пеем. Представяхме си живота там като песен. Но още на другия ден ни посрещна коравата действителност. От управлението на селската община отпущаха на селяните участъци за изсичане на дърва - това бяха дъбови храсталаци. Даваше се да изсечеш колкото можеш за един ден.
към текста >>

62. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И всичко това върша абсолютно безплатно.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е.
към текста >>

63. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното.
1. Берхан азй 2. Ме-хейн Текстът и мелодиите на всички тези песни са отпечатани в песнопойка. На следните думи „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ Учителя прави частичен превод, целият не може и не трябва да се преведе. Това е: Без страх и без тъмнина! „Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание.
към текста >>

64. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си.
Ученикът започва своята духовна и вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че самопознанието е един вътрешен, дълбок процес. Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите погрешки, да ги оглежда точно, нито да ги намалява, нито да ги увеличава, без да се съди и критикува. Той трябва само да ги констатира, точно като сеизмограф и да ги изправя. Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си, или пък да търси причината на своите неправилни прояви в другите. Погрешките не се прощават, те трябва да се поправят. Ученикът трябва да живее чист и безкористен живот. Натъкне ли се на известни страдания и противоречия, той трябва да каже в себе си: „Такава е Волята Божия. Такава е волята на безграничния космос!
към текста >>

65. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство.
В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство.
към текста >>

66. РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неутрино минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки.
Известно е, че всяко силово течение има вълнообразен характер с определена дължина на вълната. Колкото дължината на вълната е по-голяма, толкова силата на това вълнообразно течение е по-малка и обратно - с увеличаване на силата му, намалява и дължината на вълните му. Всяко Небесно тяло е източник на силови течения, които се приемат от Земята с различна дължина на вълните. Оттук можем да направим заключението, че когато едно Небесно тяло е много далеч от нас, силовите му течения с различни дължини на вълните минават през съпротивлението на Мировото пространство, при което дългите вълни се поглъщат и до нас достигат силови течения с все по-къси вълни с по-могъща пробивна сила. Това твърдение се демонстрира при споменатите елементарни частици: Тези, които вибрират с по-голяма дължина на вълната, идвайки до Земята, се поглъщат от атмосферата; други достигат до Земята и проникват на различна дълбочина в нея; има и трети, наречени неутрино, с много къса дължина на вълната, които проникват безпрепятствено навсякъде, през всички Небесни тела, колкото големи и да се те. Неутрино минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Следователно за астрологията има голямо значение от каква позиция спрямо Земята, Слънцето, Луната или планетите изпращат своите силови течения. Ако разгледаме позицията на Слънцето, известно е, че орбитата на Земята е елипса в единия фокус на която се намира то. В обиколката си около него, Земята идва най-близо (в перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни на месец януари, а когато е най-далеч от него (в афелий), се намира на 152 милиона километра, което става през първите дни на месец юли. Налице е разлика от 5 милиона километра, което за нашето Северно полушарие определя по-мека зима и по-хладно лято, докато за Южното полушарие е обратно - по-сурова зима и по-горещо лято. Силата на близката позиция на Слънцето до Земята се проявява и по друг начин: установено е, че в нашето полушарие активността на интелектуалния живот на човека е по-голяма през януари и февруари, когато разстоянието е най-малко, в сравнение с месец юли, когато е най-голямо.
към текста >>

67. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко.
Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е говорил чрез устата на всички, които са работили за прогреса и развитието на човечеството. Изложението на идеите и ученията от различните епохи са направени само като скица и са непълни, и в много случаи може да се явят неточни, но все пак дават представа за единството на техния източник. Това са само жалони, които да ни очертаят пътя, по който е вървяло Братството и е водило развитието на човечеството. Идеята, която искам да прокарам е, че през всички времена и епохи Божественото учение под различни форми, с по-голяма или с по-малка светлина, е съпътствувало развитието на човечеството, и го е ръководило и направлявало. Както се вижда от изложението, във всички учения е отразено на първо място учението за Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ място е подчертана идеята за Логоса, за творческото Божествено Слово, което твори, създава и организира света, и ръководи развитието на душите. На трето място е учението за природата, за сетивния свят, в който слизат душите да учат, да събират опитност и да се развиват. В много случаи е отразен също така и мистичният път, през който минават душите в пътя на своето издигане към великото духовно Слънце, което осветява и оживотворява цялото Битие. Има едно Братство, което пътува в света и носи
към текста >>

68. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
към текста >>

Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя.
Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение.
към текста >>

Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог.
Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
към текста >>

69. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира.
към текста >>

70. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана.
Ормузд му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше начело на смелите. Аз му казах да бди над световете, които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за победа. И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра смели хора в прочутата Аирияна-Вайл." Според окултната наука Зороастър е живял и работил в Персия преди повече от 8 хиляди години: Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето, Космичното Творческо Слово. Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето.
към текста >>

71. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учението за Абсолютното Същество
Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши дела без привързаност, наистина достига Всевишния. Из начало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте. Нека тя ви бъде подател на желанията.
към текста >>

72. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното.
Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет." С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис.
към текста >>

Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно.
„Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си." Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот.
към текста >>

73. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз.
преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва:
към текста >>

Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие.
Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
към текста >>

Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си.
към текста >>

По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство.
Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка.
към текста >>

И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието.
Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото.
към текста >>

Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си.
Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща.
към текста >>

Това е общото, идеалното, Абсолютното.
Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си.
към текста >>

74. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес.
Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н. Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха. Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено."
към текста >>

75. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Абсолютно чистото битие е абсолютното добро.
Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто.
към текста >>

Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си.
Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност.
към текста >>

Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното.
към текста >>

Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат.
От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат. 2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето.
към текста >>

Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен.
Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат. 2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях. Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си. Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното.
към текста >>

Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат.
Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число.
към текста >>

76. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество.
Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията. Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория. Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност. За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе си." Едното като поражда света, това не е излизане вън от себе си, защото едно излизане би било изменение и по този начин Едното не би било вече равно на себе си.
към текста >>

Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството.
Те съдържат в себе си принципа на Единството, но са и различни. На свой ред тези хенади произвеждат други, които трябва обаче да са по- несъвършени. Действието е съвсем еднакво с причината, но пораждането не е еднакво с пораждащото. Така тези по-несъвършени единства не са само единства, а тяхното единство е само случайно. Така поражданията се отдалечават все повече от Едното и участвуват по- малко в него. Диалектиката на Прокъл е трудна за конкретизиране, но може да се сведе до следното: Абсолютното Единство като се размножава в много единици, с това произвежда множеството. В това множество съществува вътрешно единство. Но тази множественост е мировата субстанция, от която се поражда света. Абсолютната Същност е неопределима. Тя е Първичната Единица. Породеното от нея е вече определено, то е двойствеността, двойката, а третото, тройката е едно цяло - единство на определеното и неопределеното или нещо смесено.
към текста >>

И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито.
Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито. Негов пръв продукт са многото единици на нещата, чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада.
към текста >>

Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство.
Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито. Негов пръв продукт са многото единици на нещата, чистите числа. Това са мисловните принципи на нещата, чрез които те участвуват в Абсолютното Единство. Той нарича тези принципи богове или хенади. Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността.
към текста >>

А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух.
В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса. Първото от смесеното е първо от всичко биващо. Има още два други реда: животът и Духът. Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът. „Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията.
към текста >>

Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога.
Всяко едно от тях е целокупност само за себе си, но всичките три се свеждат в едно. В Логоса първите две триади са само моменти, но Духът се състои в това, да обхваща в себе си целокупността на първите две. Тези три триединства възвестяват по един мистичен начин напълно познатата причина на Първия и Непознаваем Бог, Който е принципът на Първото Единство, но се манифестира и в трите единства. Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове.
към текста >>

77. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма. З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили.
към текста >>

78. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Физическият поглед не би могъл да види абсолютно нищо.
Фактите, които ни се описват в Библията, са били възприети първоначално чрез ясновидско изследване. Ако се върнем първоначално към нашата Земя, ще дойдел; до епохата, описана от Библията, която представя духовната фаза на земното развитие и е очертана в седемте дни на творението. Това може да се познае само чрез ясновидско изследване. По този начин се вижда как физическото произлиза полека-лека от духовното. Когато ясновидският поглед бъде отправен към фактите, описани в Битието, най-напред се срещат само духовни събития. Физическият поглед не би могъл да види абсолютно нищо. И постепенно от това духовно произлиза физическият елемент, както ледът от водата. И човекът от тези първични времена не би могъл да бъде видян с физическите очи. До шестия и седмия ден на творението, т.е. през Лемурийската епоха, физическите очи не биха могли да видят нищо от това, което тогава е съществувало, защото то е било от чисто духовно естество. Този, който намери чрез духовно изследване скрития смисъл на нещата, и който като изучава след това Библията си казва, че би било голямо чудо да се намерят всичките тези подробности у този древен ясновидец, който е написал Битието.
към текста >>

79. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО.
Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата.
към текста >>

80. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения.
И Учителят, както знаем, поставя чистотата като първо необходимо условие за правилното развитие на ученика. В „Съборни беседи" от 1920 година, в беседата „Необходими условия за ученика" казва: „За ученика на окултната школа са потребни две неща: първо, абсолютна чистота на сърцето. А за да бъде сърцето чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение.
към текста >>

81. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен.
Затова в живота си и чрез живота си той осветява Името Божие, което е Любов, защото е казано, че Бог е Любов. Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека.
към текста >>

82. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества.
Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света.
към текста >>

Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов.
Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа".
към текста >>

83. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата.
Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца.
към текста >>

84. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И мога да ви заявя, че всичко това, което ви изложих, е абсолютно съобразено с намеренията на неговия автор, и то е било винаги проповядвано в Школите, които са останали верни на намеренията на автора на Апокалипсиса.
Затова аз ще ви дам само един къс преглед, едно късо изложение. Този текст преводачите, които не са могли да вникнат в духа на Апокалипсиса, са го превели така: „Ще ви опиша тези събития, които скоро ще станат, в един къс период." Те вярваха, че събитията, описани там, ще трябва да станат скоро, а смисълът на казаното е едно скъсено описание на това, което има да стане. В заключение на своя цикъл сказки върху Апокалипсиса, от които взех основните идеи и мисли за настоящото изложение, ще допълня на някои места с мисли от Учителя, Който казва следното: „В този цикъл от сказки, ние дадохме множество указания върху Свещения документ, върху Мистериите, които Господ е поверил на обичния Си Ученик. От изложеното вие виждате, каква дълбочина се крие в Апокалипсиса, каква Мъдрост е вложена в него. И мога да ви заявя, че всичко това, което ви изложих, е абсолютно съобразено с намеренията на неговия автор, и то е било винаги проповядвано в Школите, които са останали верни на намеренията на автора на Апокалипсиса. Ние, разбира се, не сме казали всичко, което може да се каже по този повод, защото биха могли да бъдат изследвани още по-дълбоко окултните основи на този Свещен документ. Това, което ви изнесох, е само едно първоначално, повърхностно изложение. Но при изследване на такива документи трябва да се започне с елементарните понятия. От тях като се тръгне, може да се отиде по-нататък в изследването. Тъй като в този документ се намират множество Мистерии, ние повдигнахме само една малка част от булото, което скрива тези Мистерии.
към текста >>

85. XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя.
След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика на Учителя. Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет; 2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник; 3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект.
към текста >>

86. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното.
Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология. Превръщането, алхимично или химично, върху умственото поле е достатъчно важно по своите последици, за да ни увери, че ако изкуството би спряло дотук, то пак би било един от важните клонове и области на изучаване от страна на човека. Първият oт седемте херметични Принципи, Принципът на ментализма, е изразен със следната аксиома: Всичко е Ум. Вселената е умствена. Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия. Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила. В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни.
към текста >>

Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др.
А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята. Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо.
към текста >>

Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения.
на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята. Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни?
към текста >>

Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо.
Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята. Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле.
към текста >>

Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане.
Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения. Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос.
към текста >>

Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае.
Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни? Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват: "Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното".
към текста >>

"Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното".
Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват: "Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното". "В своята същност Абсолютното е непознаваемо". "Съобщенията щом идат от Разума, трябва гостолюбиво да се приемат и да бъдат използвани с уважение", казва Кибалион. Според това, което ни дава Разумът, можем да заключим, че: 1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в действителност съществува. Нищо не би могло да съществува вън от Всичкото, защото иначе Всичкото не би могло да бъде всичко.
към текста >>

"В своята същност Абсолютното е непознаваемо".
Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие. Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват: "Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното". "В своята същност Абсолютното е непознаваемо". "Съобщенията щом идат от Разума, трябва гостолюбиво да се приемат и да бъдат използвани с уважение", казва Кибалион. Според това, което ни дава Разумът, можем да заключим, че: 1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в действителност съществува. Нищо не би могло да съществува вън от Всичкото, защото иначе Всичкото не би могло да бъде всичко. 2. Всичкото трябва да бъде безкрайно, защото не съществува нищо, което да ограничава, обуславя и спъва Всичкото.
към текста >>

То трябва да бъде безкрайно и по сила, или Абсолютно, защото няма нищо, което да го ограничи, да го задържи, да го смути.
Нищо никога не е произлязло от нищо и ако Всичкото не е било макар и за миг, то тогава не би могло да съществува и сега. То трябва всякога да е съществувало, защото няма нищо, което би могло да го разруши и то никога не може да не бъде макар и за миг, защото Нещото никога не може да се превърне в нищо. То трябва да бъде безкрайно и но пространство. То трябва да бъде навсякъде, защото няма и не може да има място вън от Всичкото. То трябва да изпълва пространството без прекъсване и без отделяне, защото не съществува нищо, което да го прекъсне или отдели от Неговата продължителност, както и няма нищо друго, с което да се запълни дадената празнота. То трябва да бъде безкрайно и по сила, или Абсолютно, защото няма нищо, което да го ограничи, да го задържи, да го смути. То не е подчинено на никоя друга сила, защото няма друга сила извън Него. 3. Всичкото трябва да бъде неизменно, неподлежащо на никаква промяна в Своята истинска природа, защото няма нищо. което да причини подобни промени. Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение. То всякога трябва да си остане такова, каквото е точно сега - Всичко.
към текста >>

И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно.
3. Всичкото трябва да бъде неизменно, неподлежащо на никаква промяна в Своята истинска природа, защото няма нищо. което да причини подобни промени. Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение. То всякога трябва да си остане такова, каквото е точно сега - Всичко. Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени. И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо. Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите. Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична. Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него.
към текста >>

И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
към текста >>

От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си.
Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване.
към текста >>

Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях.
Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид.
към текста >>

Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.
За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба.
към текста >>

И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони.
Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания.
към текста >>

Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва.
Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома.
към текста >>

Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба.
И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция.
към текста >>

Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома.
Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание.
към текста >>

Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция.
Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание.
към текста >>

Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл.
Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред.
към текста >>

По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация.
Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре.
към текста >>

Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното.
Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло. Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка душа не е безкрайно разширен. Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.
към текста >>

В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло.
По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло. Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка душа не е безкрайно разширен. Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.
към текста >>

87. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Даже и самото Абсолютно в себе си проявява едно постоянно вибриране в такива безкрайни размери, в една такава безкрайна степен на бързина и интензивност във вибрациите, че с право може да се каже.
Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина. Хермесовата доктрина твърди още, че не само всичко е в непрекъснато движение и вибрира, но че и различията между различните прояви на всемирната сила се дължат изцяло на различните скорости и начини на вибриране. И не само това. Даже и самото Абсолютно в себе си проявява едно постоянно вибриране в такива безкрайни размери, в една такава безкрайна степен на бързина и интензивност във вибрациите, че с право може да се каже. че е в покой. Съвременната наука е доказала вече, че всичко това. което наричаме материя, енергия, са само различни начини и степени на вибрационно движение. Някои от по-напредналите учени вървят към позицията на окултистите. които поддържат, че проявите на ума са също начин на вибрации и движение.
към текста >>

88. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното.
Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват. Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия. Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека. Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма.
към текста >>

89. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности.
Жезълът, който Магът държи в ръката си е символ на творческия Ум. на Мисълта и се издига към Небето в знак на стремеж към науката, към Мъдростта, към силата. Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби. Мечът е символ на труда, който произвежда различните произведения, борбите срещу пречките и изпитанията, които трябва да преодолеем и преминем. Монетата, която е кръгла и златна, е символ на осъществените стремежи, на изпълненото дело, на силата, мощта, завоювана със силата на волята. Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности. Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ. От Него са произлезли всички същества и хората. И нашият дух е произлязъл от Него и е Божествен по произход. Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса.
към текста >>

Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното.
Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса. Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на душата с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове. Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие. Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното. В хороскопа този Аркан съответства на здравата воля и на вярата в самия себе си, ръководени от Разума и на любовта към справедливостта. Те ще заведат човека до целта, която иска да постигне и ще го запазят от опасностите по Пътя.
към текста >>

90. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е.
И тогава, когато ще настъпи времето за това, с двата ключа, които държа в лявата си ръка, аз ще ти отворя вратите към духовните царства. Ти ще можеш още през този си живот да отидеш било в царството на мъките и наказанията, било в царството на вечното блаженство и радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина!
към текста >>

91. 4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира Вечното и йерархично осъществяване на добродетелите, съдържащи се в Абсолютното.
Ръцете образуват с главата един триъгълник. Кръстът, образуван от краката представя четириъгълника. Значи Божественото, триъгълникът, владее над квадрата - сътворената Вселена. Като наблюдаваме Вселената, ако искаме да опознаем нещо от същността на Божественото, трябва най-напред да проучим законите, с които Божественото владее Вселената. Законите на Божеството са първото нещо, което се изпречва на търсещия в Пътя на Истината. В Божествения свят този Аркан символизира Вечното и йерархично осъществяване на добродетелите, съдържащи се в Абсолютното. В умствения свят - осъществяване на идеите, тяхната същност и съответно четворната работа на ума: потвърждение и отрицание, разглеждане и решение. Във физическия свят - осъществяване на действията, направлявани от науката за Истината, от любовта на волята и от работата на органите. В хороскопа този Аркан казва: нищо не се противопоставя на една твърда воля, която има за лост науката за Истината и Справедливостта. Да се иска това, което е вярно и справедливо и да се бори човек, за да осигури съществуването му, това е повече от право - това е задължение и дълг. Човек, който побеждава в тази борба, е изпълнил своята мисия и си спечелва безсмъртието.
към текста >>

92. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното.
Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце. Той иска знание само за да се наслаждава. Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм. В Божествения свят този Аркан символизира всемирния Закон, регулатор на безкрайните прояви на Битието. В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното. Във физическия свят — вдъхновението, предавано от трептенията на астралния флуид. Изпитването на свободата на действие на човека в непреодолимия кръг на всемирния Закон. В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите дела. Всеки човек се намира под влиянието на един добър или на един лош дух. Човек трябва да се съсредоточи в мълчание и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.
към текста >>

93. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество. От картината виждаме, че душата на умрелия не се слива с Божеството, а съдържанието само получава нова форма. При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино.
към текста >>

94. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

9. Приемайте относителното зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте.
Това е смисълът на шестия Аркан. 7. Волята на човека е точно отражение на Волята на Бога и съразмерно с нейното укрепване тя ръководи събитията. Това е смисълът на седмия Аркан. 8. Умове с неуравновесени воли са като пропадналите звезди. Това е смисълът на осмия Аркан. 9. Приемайте относителното зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте. 10. За да придобиеш правото винаги да притежаваш, трябва да искаш търпеливо и продължително. Това е смисълът на десетия Аркан. 11. Предизвиквайте лъва и той ще се страхува от вас. Научете се да управлявате болката и скръбта и те ще се превърнат в щастие и блаженство. Това е смисълът на единадесети Аркан.
към текста >>

95. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност.
че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца.
към текста >>

96. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата.
Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата. От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата.
към текста >>

Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях.
Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон.
към текста >>

Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание.
Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен.
към текста >>

97. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно.
към текста >>

98. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен.
Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам. Ни една област от окултната наука не се представя по-важна и в същото време по-малко позната и тъй лошо разбрана в школите на философите. Медиумичността макар и да се управлява от определени закони, и да е основана на определени принципи, то тя е така забъркана и тъй сложна в свойте степени и фази, че е абсолютно недостъпна за обикновения ум.
към текста >>

Медиумичността макар и да се управлява от определени закони, и да е основана на определени принципи, то тя е така забъркана и тъй сложна в свойте степени и фази, че е абсолютно недостъпна за обикновения ум.
В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам. Ни една област от окултната наука не се представя по-важна и в същото време по-малко позната и тъй лошо разбрана в школите на философите. Медиумичността макар и да се управлява от определени закони, и да е основана на определени принципи, то тя е така забъркана и тъй сложна в свойте степени и фази, че е абсолютно недостъпна за обикновения ум. Фактът е този, че нейните разклонения и резултатите от нейните действия са неограничени и безконечни. Затова сега ще опишем само тези форми, които са изразени най-ясно. За по-голямо удобство ще разделим общите закони на медиумичността на два класа: клас на управляващи сили и клас на медиумични оръдия. Те са известни на посветените като закон за получаване и предаване: Закони на предаване Закони на приемане
към текста >>

99. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е.
към текста >>

Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива.
Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна.
към текста >>

Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро.
човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени.
към текста >>

И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
към текста >>

100. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че не става въпрос за абсолютност за доброто и злото в проявения свят, а за отношение на енергии и на същества.
Злото се явява тогава, когато една идея, една истина, една сила. която е действала в една минала епоха като нормално явление в еволюцията на нещо добро. Но когато развитието отиде напред и съществата, които носят тази идея искат и в следващия етап на развитието да лансират тази идея като необходимост за живота на епохата, когато тя вече не отговаря на изискванията на развитието на епохата, тя се явява като зло. Следователно, злото това е доброто от миналото, което като се пренесе в бъдещето се превръща в зло. Така че, когато човек иска да принесе миналото в настоящето и бъдещето, ражда се злото. Така че не става въпрос за абсолютност за доброто и злото в проявения свят, а за отношение на енергии и на същества. Доброто и злото са резултат на известно състояние на енергията. Материята е външната форма, външната страна на енергията. Тя е сянката, която духът хвърля на реалността и сянката върви винаги заедно с реалността. Те са неразделни. Колкото може да се отдели сянката от предмета, толкова може да се отдели материята от Духа, толкова може да се отдели доброто от злото.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45217680931091