НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
120
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше
абсолютно
никакво разместване в редиците.
Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа?
Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше
абсолютно
никакво разместване в редиците.
Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя.
към текста >>
2.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше
абсолютно
невъзможно да се работи с него.
А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява". Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов.
А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше
абсолютно
невъзможно да се работи с него.
Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа. Те познаваха много добре обстановката, но някои от тях се правеха, че сега за пръв път научават нещата. Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол.
към текста >>
3.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете,
абсолютно
никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха оженили за света. Учителят ги опита и техният опит бе видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци.
А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете,
абсолютно
никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>
4.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Абсолютно
нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание.
Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата.
Абсолютно
нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание.
Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при Кръстю и Михаил.
към текста >>
5.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Връзката ни с Бога е нещо, което
абсолютно
ще ни обнови.
Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма. Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи. Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога.
Връзката ни с Бога е нещо, което
абсолютно
ще ни обнови.
В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта?
към текста >>
6.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Влизахме в широк хол, който беше
абсолютно
празен.
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба.
Влизахме в широк хол, който беше
абсолютно
празен.
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
към текста >>
7.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Символът бе
абсолютно
точен.
Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя. Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята.
Символът бе
абсолютно
точен.
Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова!
към текста >>
8.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Паша беше
абсолютно
честен човек и предана на делото.
Аз не съм съгласен с тях, защото тя ги редактираше още по времето на Учителя. А ние бяхме виждали как Паша чете беседите на Учителя. Значи Учителят одобряваше нейното редактиране. Учителят го е приел и аз съм бил винаги в защита на Паша. Може да има малки различия, но стилът е запазен.
Паша беше
абсолютно
честен човек и предана на делото.
Но ето сега един млад брат ни поднася две томчета „Трите живота", първо издание от 1922 г. и второ издание на същото томче от 1942 г. Питаме кое е оригинала на Учителя, защото има големи различия във второто издание. Аз не мога да кажа нищо, защото факта си е факт. А сестра Мария Тодорова, която е до мен отсича с едно изречение: „Паша обичаше да прави литературни обработки на Словото на Учителя." И дава пример как колкото пъти е влезнала при Учителя е виждала Учителя да стои на стола, но израза Му е съвсем друг и не винаги е бил доволен от това, което Паша чете.
към текста >>
На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха
абсолютно
несполучливи.
Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е изменила Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това становище. Нейната редакция беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин. Няма какво да се борим против това. Аз направих един опит.
На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха
абсолютно
несполучливи.
Те не можаха нищо да направят. Казах им: „Ето какво сте направили." Отворих им очите. И Паша остана да редактира беседите както ние сме ги издавали досега. По този въпрос винаги съм бил в защита на Паша. Тя работи съвестно, преумори се и си изгуби дори зрението.
към текста >>
9.
159. ПРОТОКОЛ
,
София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.
,
ТОМ 2
И всичко върша
абсолютно
безкористно.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа.
И всичко върша
абсолютно
безкористно.
Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е.
към текста >>
10.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха
абсолютно
точно.
През пролетта на 1944 г. в село Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната. Руската земя сама себе си пази. Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението. Не въведоха даже една Паневритмия в училищата".
Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха
абсолютно
точно.
към текста >>
11.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и
абсолютно
безкористие.
За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор.
Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и
абсолютно
безкористие.
Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея.
към текста >>
12.
19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Абсолютно
никой!
Плюс дадох 900 000 лв. за заем на свободата, които пазех. Всичко 2 500 000 лв. Значи те си ги прибраха от мен и аз бях свободен. И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства.
Абсолютно
никой!
Защото това бе така. От протокола е видно, че са ми предадени 2 034 000 лв. А аз бях отчел 1. За облигации „Заем на свободата" 900 000 2. За купуване на печатарска машина 1 212 600 3.
към текста >>
13.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Единственото нещо, което иска Господ, то е
абсолютно
всички същества да бъдат свободни като Него.
Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни.
Единственото нещо, което иска Господ, то е
абсолютно
всички същества да бъдат свободни като Него.
От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението. Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята.
към текста >>
14.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
Абсолютно
никакво отклонение, това или онова, нищо повече.
Значи това е една просба. Мотото е свързано с Молитва, не може без Молитва. Значи Молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини с Бога. Ако няма Любов, не можем да произнасяме това мото. Ние може да го произнасяме сутрин, на обяд и вечер преди молитва, но само неделен ден.
Абсолютно
никакво отклонение, това или онова, нищо повече.
Само три пъти, и то само неделен ден. Сега нека се разберем. Като казвам неделен ден, той е ден на почивка. В света има само един неделен ден. Под „неделен ден" разбирам само деня, когато сме в закона на Любовта.
към текста >>
15.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Те непрекъснато са се уверявали в Неговото
абсолютно
точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ.
Те непрекъснато са се уверявали в Неговото
абсолютно
точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции.
към текста >>
16.
3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Той не е
абсолютно
виновен, за това, за което Го обвинявате." Ето това е пример за отношение към първопричината на конфликта.
И най-после взе думата самият председател - Варвенският владика Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек. Но трябва да знаете, че този човек няма никаква вина, за което Вие го обвинявате и го обвинява нашата Православна църква. Този човек няма никаква вина, а ние сме виновни за всичко това, че хората отиват при Него и да слушат Неговите беседи. Ние сме виновни, защото ние не сме дали достатъчно храна на нашите православни съмишленици. Това е моето убеждение и заключение по въпроса.
Той не е
абсолютно
виновен, за това, за което Го обвинявате." Ето това е пример за отношение към първопричината на конфликта.
„Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй. Тя ще престрои цялата земя и мислите на хората. Животът ще получи ново направление. Бог ще преустрои света." (Учителят)
към текста >>
17.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като
абсолютно
единство в своята същност.
През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове.
Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като
абсолютно
единство в своята същност.
Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество. Мощните мисловни вибрации на Учителя, изразени чрез Неговото Слово, влязоха в аурата на земята, за да я прочистят и подготвят за новия живот, който постепенно започна да се проявява. През този период беседите Му бяха изключително насочени срещу неизпълнените задачи, които духовенството си беше поставило през вековете. Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата.
към текста >>
18.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е
абсолютно
всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа.
В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината. Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване търпение, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е
абсолютно
всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа.
Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия.
към текста >>
19.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят знаеше, че на земята
абсолютно
никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа.
Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушение, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения - тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква пътеводна звезда, която осветяваше моя път. Никой не ме изпрати от Изгрева, а само Той. Това беше един много важен момент. И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша.
Учителят знаеше, че на земята
абсолютно
никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа.
Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>
20.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Едната е на
абсолютното
въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2.
Беше добра изпълнителка. Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1.
Едната е на
абсолютното
въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2.
Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена.
към текста >>
Тя именно е едно равновесие между двата свята - на
абсолютното
въздържание и
абсолютното
невъздържание.
За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност.
Тя именно е едно равновесие между двата свята - на
абсолютното
въздържание и
абсолютното
невъздържание.
Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия свят по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха. И само един Мъдрец около Когото кръжеха, само Той знаеше историята на техните души и на техните съдби. А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен свят и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност. Те са в ръцете на един Мъдрец. В обществото около Учителя най-важното отначало е бил въпросът за мъжа и жената.
към текста >>
21.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая
абсолютно
нищо не ми говореше.
Аз останах сам с Него. Той разтвори пакета, който му предадох - в него имаше някои семейни ценности, които бяха притежание на старата сестра Граблашева. Аз трябваше да й ги предам. В този момент още повече се издълба в моето съзнание мисълта, че Учителят действително ще напусне своето физическо тяло. В този момент даже си спомних колко много го молих да ми обясни едни Космични цикли и планетни аспекти, които ставаха през месец декември и имаха отношение не само към съдбата на българския народ, но и към цялото човечество.
Друг път с голяма охота Той споделяше значението на тези космични явления, но за случая
абсолютно
нищо не ми говореше.
Това Негово мълчание наистина ме много респектираше и аз поех същия курс на мълчание. Това мълчание събуди в мен едно благоговение към едно Същество, което в такива моменти е потопено в невидимите светове, които за обикновеното човешко съзнание представляват не само загадка, но са недостъпни за него чрез неговите пет сетива. В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите.
към текста >>
22.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Праща го това при Учителя на Бялото Братство, за да го удари, но Той стои спокоен,
абсолютно
нищо не реагира".
Тогава ми дадоха да прочета една беседа на Учителя, която е държал по него време и разбрах какво предметно учение е дал на учениците. В тази беседа се казва: „Един адепт праща един свой ученик при един военен, да му удари един плесник. Но военният му удря два плесника. След туй го праща при един брамин, за да го удари. Ударя го, но браминът вдига ръка, да го удари, но не го удря, не му връща плесницата.
Праща го това при Учителя на Бялото Братство, за да го удари, но Той стои спокоен,
абсолютно
нищо не реагира".
Тук Учителят дава методите как постъпват адептите на различните школи. А тук, на Изгрева, побоят, който беше станал, той бе инсцениран, нагласен от двореца, за да се докаже на Лулчев, а и на другите, че Петър Дънов няма никакви окултни сили. И когато става този двубой, Учителят ги разпръсва всички и остава сам. Учителят е очаквал този момент, макар че след това става голямо смущение в братството. Но с този акт дворецът си подписва сам присъдата.
към текста >>
23.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Второ, не трябва да има
абсолютно
никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение.
След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие.
Второ, не трябва да има
абсолютно
никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение.
Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>
24.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Досега
абсолютно
никакво обещание не съм искал от теб.
Дайте си заявлението". След два дни той ми носи разрешението за печат, като нямаше никаква представа каква е тази книга. На мен ми падна воденичен камък от шията. И трябваше да се пази в пълна тайна. Извиквам Неделчо Попов и го завеждам на мястото, където е поставено тялото на Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел.
Досега
абсолютно
никакво обещание не съм искал от теб.
Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш. Също и с жената на Славянски, към която имаш слабост да споделяш всичко, да не говориш нищо. Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор. Прави, струвай, имаш пари за печат, имаш разрешение за печат, но книгата трябва да излезе.
към текста >>
25.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но
абсолютно
несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава.
Какво ще кажете по този въпрос? Отговор: Сигурно. Там е работата. Лично аз съм направил една грешка, като съм издал „Агни Йога". Направил съм я.
Но
абсолютно
несъзнателно, защото в моето съзнание не беше ясно тогава.
Като ми изпратиха книгите на Агни Йога, техен разпространител беше д-р Александър Алексеев, който живееше в Сърбия и там издаваше списание „Окултизъм и йога" като същевременно и разпространяваше литературата на „Агни Йога". Той се свърза с мене. Като започна да ми изпраща литературата и списанието си, и аз като видях това, то моята преценка бе, че аз напълно го отъждествявах това с нашето Учение (на Учителя Дънов) с Учението на Доброто и на Окултизма, и най-искрено писах така в началото на книгата, която аз преведох. „Агни Йога" аз я преведох. Само в една малка страничка с няколко реда е казано, че това е същото Учение, както на Учителя (Дънов).
към текста >>
26.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това, което казваше, беше
абсолютно
вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията.
И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението. Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен. Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително.
Това, което казваше, беше
абсолютно
вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията.
Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне. А Борис стоеше на своя стол с разположение и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
към текста >>
27.
7.23. ОТГОВОРЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е
абсолютно
точно и вярно.
Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр.
249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е
абсолютно
точно и вярно.
Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта. След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми?
към текста >>
28.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше
абсолютно
безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше
абсолютно
безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
към текста >>
29.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Абсолютно
нищо.
Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището". Тя няма оправдание за нищо, защото всички обвинения повдигнати срещу мен в това писмо предварително тя и съпругът й бяха информирани как стоят нещата и то лично от мен в дома на Пеню Ганев и в стаята, в която той обитаваше, докато бе жив. Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово?
Абсолютно
нищо.
Аз не я познавам. Но през 1994 г. тя издаде една книга -„Страници из духовната биография на българите". Тук са включени материали от Словото на Учителя. Но тя на корицата изписа името си заедно с Димитър Грива като автори на тази книга.
към текста >>
30.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са
абсолютно
неверни.
На стр. 507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това?
Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са
абсолютно
неверни.
При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка. А тя най-победоносно и тържествено ми заяви, че Николай Дойнов лично е задраскал в книгата ми този израз и се е подписал под него. Тогава аз й казах следното: „Е, ще дойде време Николай и той да си научи урока за Мория." И той дойде много скоро. Николай Дойнов имаше вила, която беше национализирана след 9.IX. 1944 г.
към текста >>
31.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Това, което казваше, беше
абсолютно
вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията.
И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението. Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен. Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително.
Това, което казваше, беше
абсолютно
вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията.
Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне. А Борис стоеше на своя стол с разположение и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен.
към текста >>
32.
23. ОТГОВОРЪТ
,
,
ТОМ 4
249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е
абсолютно
точно и вярно.
Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр.
249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е
абсолютно
точно и вярно.
Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта. След дълги психически обработки на съзнанието на Жечо Панайтов като затворник, то същият написва собственоръчно на една бележка до жена си Веска, в която упоменава тя да предаде на приносителя на бележката скритите милиони от самия него. Когато Веска Жекова, съпругата, прочита тази бележка, тя проплаква: „Какво сте направили с мъжа ми?
към текста >>
33.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше
абсолютно
безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше
абсолютно
безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
(том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
към текста >>
34.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Абсолютно
нищо.
Тя с Елена Николова организираха атака по всички линии срещу мен и се опитаха да настроят мнозина. Така те подведоха онези, които се подписаха и по този начин ги натикаха в „Тресавището". Тя няма оправдание за нищо, защото всички обвинения повдигнати срещу мен в това писмо предварително тя и съпругът й бяха информирани как стоят нещата и то лично от мен в дома на Пеню Ганев и в стаята, в която той обитаваше, докато бе жив. Мария Майсторова. Какво общо има тя с Учителя и с Неговото Слово?
Абсолютно
нищо.
Аз не я познавам. Но през 1994 г. тя издаде една книга - „Страници из духовната биография на българите". Тук са включени материали от Словото на Учителя. Но тя на корицата изписа името си заедно с Димитър Грива като автори на тази книга.
към текста >>
35.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Учителят продължи: „В този път се изисква
абсолютно
безкористие.
По този начин той махаше отровите от главата ми и аз изпитвах разведряване. После като ме хвана за главата ми каза: „Стани! " Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам. След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали.
Учителят продължи: „В този път се изисква
абсолютно
безкористие.
Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно.
към текста >>
36.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Когато двама души се обичат те трябва да имат
абсолютно
доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне.
Обаче на мястото идват и други. Когато поетът се върнал видял, че е идвал и друг някой, който написал отдолу така: „Животът няма смисъл за този, който го не разбира, но за този, който го разбира има дълбок смисъл". Написаното направило впечатление на поета и той поискал да узнае кой го е написал. Така се родил у него стремеж. Та всякога идва една такава идея, за да се напише противоположната на нея.
Когато двама души се обичат те трябва да имат
абсолютно
доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне.
По какво хората обикновено съдят дали ги обичаш или не? Например, имаш приятел бакалин. Идеш да си купиш захар и като се върнеш, провериш дали ти е дал точно. Ако ти е дал десет грама ексик ще си кажеш: „Язък, не ми е приятел". А ако ти даде десет грама повече, ще се зарадваш, ще кажеш: „Приятел ми е".
към текста >>
37.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Ангелското е
абсолютно
свободно: да знае човек как да работи.
Животинското желание е винаги активно. Животното чувствува, че главата му не е в земята, затова е по-свободно и може да се движи. А растението седи неподвижно в земята, защото с главата си е заровено в нея. Ангелско е желанието, когато можеш да го задоволиш по какъвто и да е начин. Когато желанието е чисто, то е Божествено.
Ангелското е
абсолютно
свободно: да знае човек как да работи.
Когато те подплашат като заека тогава ти почваш да разбираш и бягаш. Ти тръгваш на някъде. Творческите енергии трябва да се трансформират в мисъл, в чувство и тогава те дават живота. Трябва да има едно непрекъснато движение в кръг. И най-безобразната форма, незавидна форма се освещава от съдържанието в нея.
към текста >>
38.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е
абсолютно
свободен.
Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя. Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре.
Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е
абсолютно
свободен.
Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител. Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и святи". Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия.
към текста >>
39.
214. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят
абсолютно
нищо, но после ги съжалих за невежеството им.
Ето 25 години след това можем отчасти да говорим за вътрешната Школа на Учителя. Жалко, че много приятели си заминаха и не си написаха опитностите, но нямаше кой да ги задвижи. Борбите за ръководство излезна-ха на преден план и те насочиха събитията в друга посока. Така се пропиля много време, да се докаже кой е прав, кой колко е прав и така пропуснахме времето за работа. Та родът на Борис скочи отново върху мен, да покаже, че всичко това го е направил Борис, а за само съм се подписала.
И като ги гледах тези хорица беше ме отначало много яд, защото без мен нямаше да направят
абсолютно
нищо, но после ги съжалих за невежеството им.
През цялото време мълчах и преглъщах много трудно всички обиди, упреци и хули, които се сипеха по мой адрес. На никому не пожелавам такава съдба и такава кармична развръзка с роднините на Борис. И вместо цялото Братство да приеме тази книга, то всички се нахвърляха върху нас, че сме я издали тайно. Изминаха десетки години от тогава, но никой не седна да напише нещо, а онези амбиции, които висяха над Изгрева, времето ги отнесе. Според мене най-голямата грешка на Борис бе, че пред просветния съвет, когато станало въпрос да се напише книга за Учителя той казал: „Такава книга не може да излезе и след 1000 години".
към текста >>
40.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
Абсолютно
нищо.
Какво бе това? Плач Господен или огорчение на Великия Учител за неговия път на земята? Аз наведох глава и си тръгнах. Та можех ли и бе ли възможно пред тази гледка да се поставя въпроса за някаква си екскурзия, за някакви си три платнища и за петте локума на Савка. Какво означаваше всичко това пред тези две сълзи отронили се от очите на Учителя.
Абсолютно
нищо.
Ние бяхме деца и си играехме на залъгалки и се забравяхме в нашите детски игри, които бяха уж игри за големи батковци и за големи какички. Пълно невежество от наша страна. И какво смирение на Учителя пред Бога! Тези две сълзи на Учителя застанаха на гърлото ми и аз през тази екскурзия само мълчах, гледах, наблюдавах Учителя и се дивях на тази чудновата привилегия, че съм тук при него и че едва ли заслужавам това благословение, което се изливаше чрез неговото присъствие. Ние бяхме деца пред лицето на Бога.
към текста >>
41.
259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ
,
,
ТОМ 5
Това се отнася
абсолютно
за всички включително и за мен.
Не свършиха поради непослушание. Учителят им каже какво да направят. Каже им просто и ясно с едно изречение на български език и вместо след като чуят думите на Учителя краката да си изпотрошат от тичане и ръцете да си изкършат от бързане как да свършат по-скоро задачата си поставена от Учителя, то те спрат, па седнат и умуват. А умуването идваше от тази пуста личност, защото тя изискваше да бъде зачетена, да не бъде пренебрегната, че да има някаква полза, че да й се окаже нужното внимание и след това всички да видят, че тя личността е направила всичко. А това бе клопка на духовете, противници на Учението и те попаднаха в нея и не си свършиха работата учениците от Школата.
Това се отнася
абсолютно
за всички включително и за мен.
Понеже тук става дума за тефтерчета на Савка с мисли на Учителя, които той не прие и това бе една задача за разрешаване от нея, която тя не разреши. Тя не си свърши работата и сега трябва други да се мъчат и да се чудят как да й разчетат стенограмите. И съм напълно убедена, че нейната работа няма да бъде завършена така както трябва ако тя бе си ги завършила. Защото тя заемаше точно това място до Учителя и със строго определена задача. А тя зае мястото, държа го толкова години и не си свърши работата.
към текста >>
42.
46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА
,
,
ТОМ 6
Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги
абсолютно
забравила.
Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Сам Той си знае това. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: „Аз Ви отговорих на въпросите в лекцията." „Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръка и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от един прием.
Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги
абсолютно
забравила.
Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931-ва. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция,която беше продължена до 20-21 януари поради големия студ. Но годината не помня.
към текста >>
43.
57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ
,
,
ТОМ 6
Но не се избърсвах
абсолютно
, а леко само попивах с един чаршаф водата.
И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето.
Но не се избърсвах
абсолютно
, а леко само попивах с един чаршаф водата.
Така ми беше казал Той. И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах. Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор.
към текста >>
44.
62. В КЛИНИКАТА
,
,
ТОМ 6
Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше
абсолютно
да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.
80 Ред години тази клиника функционираше. По-свободни и здрави, и болнави, и млади, и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря.
Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше
абсолютно
да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати.
към текста >>
45.
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха
абсолютно
побелели.
Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха? Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли. Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той беше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той.
Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха
абсолютно
побелели.
Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден. Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите.
към текста >>
46.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Абсолютно
не страдах от това, че бях в плевня.
Той се усмихна някак немощно, но топло и бащински, пое подаръка, който носех и ми подари новоизлязлата Песнарка, Н-ра част. Бях на квартира при сестра Еленка Андреева, която квартируваше в плевнята на брат Симо. Плевня - настояща плевня - широка, просторна, но ниска, изпразнена и изметена от плявата, пода измазан с глина, без прозорец, с врата, която зее и с хиляди пролуки отстрани от където ни влизаше въздух и светлина. Добре, че беше лятно време, че я държахме все отворена. Но нали бях там, близо до Него!
Абсолютно
не страдах от това, че бях в плевня.
Аз не я виждах. Аз не живеех в нея Аз живеех в друг свят. Само прашинките, които падаха от почернените и недоометени греди върху лицето и в очите ми, ми напомняха, че съм в плевня. Иначе се чувствувах като да съм 122 в дворец. Аз съм царска дъщеря.
към текста >>
47.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС
,
,
ТОМ 6
Аз не знаех
абсолютно
в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл.
И с тази бързина То може да бъде едновременно навсякъде! " Аз изтръпнах! Аз знаех, че Той е говорил за бързината, с която се движи мисълта и съзнанието в беседите си, знаех, че някога мога да попадна на такава беседа и на тази мисъл, но да попадна сега, същия ден, един-два часа след разговора. Това никога не очаквах. Нито можех да търся.
Аз не знаех
абсолютно
в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл.
Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета. И аз взех, което ми попадна. Случайност ли беше това? Ако е случайност, каква случайност!
към текста >>
48.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА
,
Бележки на редактора.
,
ТОМ 6
Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за
абсолютно
господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г.
Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими.
Затова пък религията и фашизмът се оказаха отлични съюзници." (стр.48) „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (стр.64) „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за
абсолютно
господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (стр.87) През 1981 г.
бе отпечатана книгата „Психология и психо-патология на религията" от Васил Милев. На стр. 112-119 в стаята „Секта на дъновистите" се опитва да твърди, че Петър Дънов имал слухови халюцинации, налудничави изказвания за величие, мисловна разкъсаност, цитират се различни автори преди 1944 г. срещу Петър Дънов, за да се докаже накрая, че у него съществува „наличието на сериозно психическо заболяване от кръга на парафрения, етап в развитието на параноидна шизофрения. Тези две книги се допълват една с друга и всеки един ред по това време подлежеше на строга цензура и се отпечатваше само това, което бе съгласувано с комунистическата идеология и с целите на комунистическата власт.
към текста >>
49.
14. СРЕЩАТА В МЪРЧАЕВО С ВЪРЛ ПРОТИВНИК
,
,
ТОМ 6
Изнизаха се 5, 10, 15, 20 години без обаче този човек да измени
абсолютно
никак отношението си към Учителя и Учението.
14. СРЕЩАТА В МЪРЧАЕВО С ВЪРЛ ПРОТИВНИК Веднъж, за едно лице, което беше един от най-върлите противници на Учителя и Учението, Учителят много тихо каза: „И той ще дойде при нас".
Изнизаха се 5, 10, 15, 20 години без обаче този човек да измени
абсолютно
никак отношението си към Учителя и Учението.
При .друго едно посещение при Учителя без да беше ставало дума в разговора ни за това лице, на тръгване аз казах: „Преди 20 години вие ми казахте за едно нещо, че ще стане. То още не е станало". И смеейки се добавих: „Няма да ви кажа какво бяхте ми казали, но все пак очаквам това стане". И наистина, след още 2-3 години, през време на бомбардировките над 166 София, това лице само поиска да го заведа при Учителя в Мърчаево. До тогава бях виждала Учителя облечен само в бели или светло сиви дрехи.
към текста >>
50.
24. ВЪЗБРАНАТА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Нейният баща се помина точно в такъв период от време, когато сестрата беше
абсолютно
възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си.
24. ВЪЗБРАНАТА Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа си, че дохожда на Изгрева. Той отговори: „Когато една майка отива там, където детето й не трябва да иде и да знае и то плаче подире й, тя трябва ли да му каже къде отива? " По-късно същата сестра се оплака на Учителя, че както мъжа й, така и родителите й непрекъснато я спират, за да не ходи на беседи на Изгрева. Тогава казал: „Тези хора трябва да разберат, че ако вие престанете да ходите на беседи тук на Изгрева и да слушате Словото на Бога, то баща ви трябва да си замине от този свят". И стана точно така.
Нейният баща се помина точно в такъв период от време, когато сестрата беше
абсолютно
възпрепятствана да посещава Изгрева от домашните си.
По това време тя също .не обърна внимание на това. В един момент при повторна забрана си замина мъжа й. Тогава тя си спомни думите на Учителя. А разказа ни това 20 години след като се бе изпълнило всичко, което бе казал Учителя. Законът работеше безотказно.
към текста >>
51.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото
абсолютно
ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях".
Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия.
Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото
абсолютно
ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях".
Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде. Аз награждавах със златните ордени и ги закачвах по реверите на ударниците по труда. А това беше официална политика продължила над тридесет години - да се награждават първенците в труда. И мене ме знаеха хиляди хора, без аз да ги познавам.
към текста >>
52.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Ти си завършил, те са те издържали", макар че той завърши морското училище, където нямаше нужда да му пращат толкова пари както при другите училища, „но ти имаш образование и няма да вземеш
абсолютно
нищо".
Той беше от село и не умееше така, а и моята свекърва не беше никак религиозна в смисъл, че не ходеше на църква. Не че не е била религиозна, аз неправилно се изразих, вярваща е, обаче не ходеше на църква. Аз, когато исках да й се докарам, нали като годеница още, викам: „Майко, хайде да отидем на църква", в неделя де, а тя казваше: „Майка, ако искаш ти иди пък аз не ходя на църква". Рекох: „А-а, тук се разбрахме", защото заради нея щях да отида и така беше и тя наистина много ме обичаше, обаче умря рано, защото бе останала сама с 4 ^ 5 деца. Най-голям беше моят съпруг и той, затова когато тя умря и решиха да се делят, аз му казах: „Отиваш на село, няма да вземеш парченце земя от там.
Ти си завършил, те са те издържали", макар че той завърши морското училище, където нямаше нужда да му пращат толкова пари както при другите училища, „но ти имаш образование и няма да вземеш
абсолютно
нищо".
И може би за това те всички ме уважаваха на село. Не взе! А това е много важно. Аз му казах, няма да вземеш, после, когато трябваше да се тури паметник на гроба на моята свекърва, ние отидохме тука във Владая, поръчахме паметника двамата. Имахме тогава колата.
към текста >>
53.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
А моят баща посещаваше
абсолютно
всички сказки свързани с въздържанието.
Ами от къде ще знаят всички съседи, че той не идва при вас, ами се качва горе при мене". Така беше. Така бяхме възпитани. Бях казала, че при моя баща бе дошъл Басан. Басан и Жорж Радев ходеха из провинцията, още той ерген беше Басан, ходеха из провинцията да държат сказки, но не за Братството, а въздържателни.
А моят баща посещаваше
абсолютно
всички сказки свързани с въздържанието.
И мене ме е водил, когато поотраснах малко, за да съм се ориентирала, да не стане така, че той ми налага непременно да бъда в Братството. Ами той ме водеше при съботяните, при адвентистите, нали те изнасяха разни сказки в Русе и навсякъде ме водеше, обаче на мене не ми харесаха тези и си останах естествено при него. А той много ме обичаше моят баща, имаше слабост към мене, защото е имал преди това две момчета. Едното е починало по време на войната, а другото моят брат, когото познавате и аз съм най-малката и понеже съм била момиченце и не зная защо имаше слабост към мене. Аз помня когато казваше: „Злата, Злата, Златка!
към текста >>
54.
6. БУЧКАТА
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Брат Боев пише, да не се плаша, че Учителят казал, че няма
абсолютно
, нищо че това ще премине, веднага ще премине.
Тука е едното кокалче, тука е другото кокалче, а белег никакъв. Ей това е. Той е казал на Учителя и ние получихме писмо. Ама после, то беше минало това нещо. Веднага мина.
Брат Боев пише, да не се плаша, че Учителят казал, че няма
абсолютно
, нищо че това ще премине, веднага ще премине.
И то премина.
към текста >>
55.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Тя идва и той й дава
абсолютно
всичко.
Чичо преживя това нещо много тежко и благодарение на Учителя той можа да се съвземе постепенно и да преживее това разочарование. Все пак, когато идваха празници той се усамотяваше в стаята си, заключваше се и тежко понасяше празниците. Трябваше аз да отивам, да чукам, да го моля и да го викам да ядем, да вечеряме или да обядваме. Когато Милка дойде да си вземе багажа казала на чичо ми, че предпочита свекървата да не е вкъщи. Когато тя дойде и майка ми отива някъде, нали на гости.
Тя идва и той й дава
абсолютно
всичко.
Не само това, но и това, което той е купувал по време на техния брак. Но, разбира се, така се разделят. Даже те нямаха официален развод, но понеже в Румъния вече можело да се сключи граждански брак тя се омьжва за един румънец с две деца. Много често баща й, който е бил приятел на моя дядо поп му е казвал: „Ех, попе, попе, по-добре да съм издържал Василя, че Васил беше добър, пък аз този чужд румънец пак аз го издържам". Тя е идвала в Русе, срещала се с братя Маркови и чрез тях поиска издръжка за синът си.
към текста >>
56.
3. МАЛАРИЯТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Абсолютно
нищо.
3. МАЛАРИЯТА Но още един куриоз има: като ученик в отделенията бях още, ухапан от някакъв маларичен комар, от маларични комари по-право заболявам от малария. Но не е обикновена, единична малария, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите тогава не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, нищо не консумирам.
Абсолютно
нищо.
Не мога, не ща, не ща да кусам. Такава ми е болестта и ставам кожа и кости и така карам ред години. В годината, помня най-вече по два пъти ли, по три пъти ли в годината ме тресе така през ден и то в 10 часа и отговявам и така са изминали толкова време, нали, 3 ^ 4 години с пържени картофи. Майка ми даже отначало я беше страх, нали, като не си ял толкова дни иска супичка да хапна. Рекох не, пържени картофи и карам така и развивам се много слабо, висок съм.
към текста >>
57.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Аз заявявам:
абсолютно
никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа!
Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат". В беседа от 10.IX.1922 г. „Аз съм вратата на овцете", Учителят разглежда въпроса за религията, днешното българско свещенство и съвременно християнство. „Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най- великата Истина?
Аз заявявам:
абсолютно
никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа!
Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа." „Следователно, трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харесаха.
към текста >>
В Училището на Бялото Братство
абсолютно
са изключени всички погрешки." „Ето например вече толкова години поповете вдигат шум.
Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме?
В Училището на Бялото Братство
абсолютно
са изключени всички погрешки." „Ето например вече толкова години поповете вдигат шум.
Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение те разбраха - набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха.
към текста >>
58.
8. ЗМИЯТА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И като ставам, излизам и
абсолютно
нищо ми няма.
Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя". Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и аз казах: „ха-а-а-а", просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала. В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала змия и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа.
И като ставам, излизам и
абсолютно
нищо ми няма.
Малко така гледах като шашава с очите, но иначе нищо ми нямаше. Излизам и ме питат: „Надке, какво стана? " Значи Учителят ми спаси живота. Тогава бях ученичка. Това беше през 1934 г.
към текста >>
59.
ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Стефанка Петрова
,
ТОМ 6
Стажантите от другите дисциплини имаха право да прекарват свободните си часове там при
абсолютно
спазване на тишина.
СТЕФАНКА ПЕТРОВА ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА Учебната 1942-43 г. стажувах в Учителския институт, намиращ се в III-та мъжка гимназия. В голямата стажантска стая бе роялът на гимназията, където учителят г-н Терзиев провеждаше занятията си със стажантите по пеене.
Стажантите от другите дисциплини имаха право да прекарват свободните си часове там при
абсолютно
спазване на тишина.
Седях винаги в първите банки и с голяма лЬбов към музиката следях г-н Терзиев и стажантите му, мислейки си: да завършиш германска филология не е трудна работа. Трябва ти само добра памет и любов към книгата. Обаче, да завършиш пеене в музикалната академия ти трябва още и талант, а да бъдеш преподавател на завършилите музикална академия, ти трябват и още много други качества. И така бях въздигнала г-н Терзиев в култ. Пролетта на 1943 г.
към текста >>
60.
БОЖИЯТА РЪКА
,
Богдана Николова
,
ТОМ 6
За да се направи един опит най-малко се изискват двама хора, които имат
абсолютно
доверие един към друг и на които любовта е постоянна - във всички условия никога не се разколебава.
Вярвам в една Свобода, която с насилие не се добива. Сега това е идейно. Но ако рече някой от вас да направи опит, трябва да знае как разумно да го направи. Човек когато прави този опит не трябва никому нищо да казва. И вие сам не можете да направите този опит.
За да се направи един опит най-малко се изискват двама хора, които имат
абсолютно
доверие един към друг и на които любовта е постоянна - във всички условия никога не се разколебава.
Ако вие сте сам и нямате нито един, в когото да вярвате и той да вярва на вас, този опит не може да се направи. Щом имате това, опитът може да се направи. Христос казва; „Дето са събрани двама или трима в мое Име, Аз съм там". Тук вече работи законът на Божествената Любов. Някой път вие се чудите защо трябва да имаш един, когото да обичащ.
към текста >>
61.
2. ХИРОМАНТИЯ
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Нямах
абсолютно
никакви връзки.
" И действително, един ден както нещо четях и тъй нещо ми просветна и се сетих за думите Му: „Един ден ще разберете! " защо не ми е предсказал нищо? На Ваня всичко предсказа, защото всичко беше много хубаво. А пък за мен, нямаше какво да ми каже. Живота ми мина така.
Нямах
абсолютно
никакви връзки.
Бях сгодена, но не се омъжих. След това се омъжих, но не тъй както трябваше. Минах през два брака, не един, но бяха невзрачни. Пропилях си времето.
към текста >>
62.
3. В БРАТСТВОТО
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Аз съм работила и превеждала, без да вземам
абсолютно
нищо, всичко е било безплатно.
Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам.
Аз съм работила и превеждала, без да вземам
абсолютно
нищо, всичко е било безплатно.
Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо. Правила съм всичко от душа и сърце.
към текста >>
63.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Така аз не говорех
абсолютно
нищо в службата си във връзка с братството и когато ме запитваха нещо казвах, че аз съм дошла на работа, за да изкарвам прехраната си, а не за други неща.
Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка. Ние бяхме като замръзнали и не можехме да проумеем какво става и защо е това нещо. Спомням си, че тогава бях на работа в Параходство „Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа. Но доста преди това бяха ме викали в съвета и цивилни лица ме разпитваха и ми задаваха въпроси като искаха да ми дават литература да чета - един вид да ме привлекат за друга работа, но аз отказах под предлог, че имам други убеждения и че не желая това. После още няколко пъти ме викаха в милицията да ме разпитват отново като ме накараха да подпиша, че няма да съобщавам никому, че са ме викали и ако говоря за това да бъда строго наказана.
Така аз не говорех
абсолютно
нищо в службата си във връзка с братството и когато ме запитваха нещо казвах, че аз съм дошла на работа, за да изкарвам прехраната си, а не за други неща.
През всичкото това време аз продължавах да си ходя в салона в Русе където четяхме беседи и лекции. Постепенно, се промъкваше страх у всички хора в България, които не бяха съгласни с комунистическите идеи. През тоя период имаше доносници, зложелатели, подслушвачи, разни тайни и явни агенти, можеше за нищо и никакво да те вкарат в лагерите, които не знаехме колко са на брой и за които като чуехме, настръхвахме. Имаше приятели, които бяха изселени поради разни причини на друго местоживеене. Трети успяваха да избягат от България.
към текста >>
64.
5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Небето пази
абсолютно
своите хора.
Приближава се към тях. Какво да види? Вижда същия мъж лежи убит на земята. Ето какви ми ти работи. Хайде, дайте обяснение на този случай?
Небето пази
абсолютно
своите хора.
Ученикът трябва да премине през всякакви състояния на човешкия ум и човешкото сърце, за да може, когато срещне един човек, който има нужда от нещо, да познава тия неща. Затуй не всеки човек може да се справи с всеки отделен случай, ако Небето не го закриля. Астралният свят има свои форми, чрез които се проявява на земята. Тези форми са в минералите, растенията и животните. Естествено е, че има и хора, чрез които астралния свят се проявява в своите крайности чрез различни краски, цветове и действия.
към текста >>
65.
1. ИЗПИТАНИЯ
,
Анка Венкова Георгиева
,
ТОМ 6
Не виждах дори портретите, които са закачени на стената и нямах
абсолютно
никаква представа за Учителя.
в София. През 1935 г. отидох на гости на сестра ми Люба Стойкова във Варна, където се запознах с майката на една нейна ученичка. Тя ме заведе в салона на Братството, който беше до морската градина. Там седнахме на една пейка най- накрая.
Не виждах дори портретите, които са закачени на стената и нямах
абсолютно
никаква представа за Учителя.
Когато си тръгнах от там за София сложих си за цел веднага още на следния ден да отида на Изгрева да се запозная с Учителя през 1937 г. През нощта сънувах сън, че съм отишла на Изгрева и Учителят излезе от малкия салон, посрещна ме, запознахме се. Беше в бял костюм. И интересно, такъв какъвто Го видях Учителя на сън съвсем същия Го видях там когато отидох на Изгрева. И после редовно започнах да посещавам беседите в 10 часа неделен ден.
към текста >>
66.
6. Да те пързулнат на паркет
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
“ Отговорил: „Никак,
абсолютно
всичко е запазено“. К.С.
Хората го ощетиха, но Бог го възнагради повече. А на онези, които го излъгаха складовете с паркет изгоряха и те фалираха. А Илия можа да продаде този паркет, когато вече цената бе по-висока и покри предишните си загуби. След една такава тежка бомбардировка К.С. среща Илия и го пита: „Илия, ти пострада ли нещо?
“ Отговорил: „Никак,
абсолютно
всичко е запазено“. К.С.
само въздъхва тежко и казва: „Всичко изгоря, всичко загубих“. Всички тия, които го изиграха, лежаха в затвора дълго, даже там умря и самият К.С. Тази опитност затвърдява още повече вярата на Илия в Учителя и той научава Закона за възмездието и неизпълнено обещание. А как се развиха събитията? И двамата братя бяха големи комунисти.
към текста >>
67.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
На първо място спазвайте
абсолютно
всички правила на Божествената Любов.
Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие. Слепият изпитва тъмнотата, а здравия светлината. Любете, това е заповедта на посветените. В.В. (Свещеният подпис) 18.Х.1921 Л.Е.Казанлъклиева, Получих писмото ви. Разбирам положението ви.
На първо място спазвайте
абсолютно
всички правила на Божествената Любов.
Прилагайте нейната сила. А силата й се прилага като поставяме тялото си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участва. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта, според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода.
към текста >>
Тия, които са я писали немат
абсолютно
никакво понятие за Истината.
Трябва да се изправи вътрешния живот на душата. До толкова, доколкото той има пълно упование, дотолкова ще може да му помогнете. За Бога нема нещо невъзможно. Но трябва непреодолима Любов към живия Господ на живота. За книгата, тя е турска попара.
Тия, които са я писали немат
абсолютно
никакво понятие за Истината.
Тод, това е Египетски Бог на смъртта. Тод е български търговец, Христос е псевдоним на български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени. Те искат без много мъчнотии на гърба на пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите. Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил. Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама.
към текста >>
68.
7. Савка Керемедчиева и Добра
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тука е
абсолютно
същото.
Учителят имаше рождена сестра и се казваше Мария. От време на време тя прихождаше на Изгрева и отсядаше някой и друг месец. За нея Учителят не беше Учител, а беше Петър. А Петър е за нея рожден брат, а рождения брат не може да бъде Учител на нея и на рода й. Нали знаете онази приказка, че пророците не са пророци в родината си и в семейството си.
Тука е
абсолютно
същото.
А баба Мария е била евангелистка. Изучавала Евангелието, посещавала е евангелските събрания и все се чудела, защо около брат й се събират толкова много хора. Не изтърпяла веднъж, отишла и Му рекла: „Абе, Петре, тези хора, които се въртят около Тебе защо се въртят? Какви са тези хора бе около Тебе и не разбирам на какво можеш да ги научиш? “ Учителят я погледнал строго и казал: „Ти гледай и това да не загубиш, което имаш сега.
към текста >>
69.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Седнахме и тя започна: „С едното око не виждах
абсолютно
нищо.
Аз й носех нещо от сестра Паша за четене и й го предадох. Какво беше учудването ми когато тя го взе и веднага започна да чете. Казах й: „Абе, сестра, ти нали не виждаше? “ „А, ще ти разправя една малка история“, отговори тя. Викам: „Добре“.
Седнахме и тя започна: „С едното око не виждах
абсолютно
нищо.
Другото ми око се затваряше, ти знаеш. Един ден седя вкъщи и се моля така. И аз от време на време се разговарям с Учителя“, ама така ме гледа. „Ама знаеш ли как се разговарям? “ Викам й: „Ще кажеш ти!
към текста >>
70.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Аз се учех много добре,
абсолютно
, мама предеше, работеше, но беше и шивачка.
Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех. Ските ми бяха най- хубавите. В Бургас карах гимназия. Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“.
Аз се учех много добре,
абсолютно
, мама предеше, работеше, но беше и шивачка.
Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш. Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят.
към текста >>
71.
8. Шивач и музикант
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше
абсолютно
чист в облеклото си.
Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре.
Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше
абсолютно
чист в облеклото си.
Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек. Правеше впечатление на абсолютно стерилен, чист и естет човек. В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата.
към текста >>
Правеше впечатление на
абсолютно
стерилен, чист и естет човек.
Аз ги мерих така отгоре. Аз Му мерих-сакото и го пробвах отгоре. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на голяма възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете. Миришеше на цвете, а не на човек, а камо ли на възрастен човек.
Правеше впечатление на
абсолютно
стерилен, чист и естет човек.
В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат за мен. И това нещо като качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва, да бъде човек чист и да бъде на „ти“ с чистотата. По-късно ми разказваха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с каква ли една дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: „Чистота! “ Но онзи брат не проумял нищо, а Учителят забелязал това и добавил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията!
към текста >>
72.
4. Иван Салонски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение,
абсолютно
.
Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати. И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя ред. Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма. Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения.
А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение,
абсолютно
.
Когато Учителят направил това предложение брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави. И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре.
към текста >>
73.
35. Обществената баня
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Абсолютно
нищо не ми направи и си отиде човека“.
Като се срещат, казва на бай Иван: „Е, сега, г-не, как сме? Какво аз сега да направя? “ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш! “ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене.
Абсолютно
нищо не ми направи и си отиде човека“.
Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята. Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи.
към текста >>
74.
38. Висше образование и занаят
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Вергилий Кръстев: Аз заварих
абсолютно
всички първо и второ аз бях изповедник на всички, както и на теб съм изповедник и записвам всичко на магнетофона.
Освен дипломите трябва и още нещо и Учителят го е казал. Трябва да кажа, че в тая беседа, която цитирах Той казва, ако някой знае пчеларство с пчеларство да се занимава. Друг знае да прави коли, трети да прави колела, друг друго. Кой каквото знае това да прави, но и да има и диплома. Значи стремежа трябва да бъде да стигнеш максималното образование, но то да не е крайната цел.
Вергилий Кръстев: Аз заварих
абсолютно
всички първо и второ аз бях изповедник на всички, както и на теб съм изповедник и записвам всичко на магнетофона.
И което е най-важното, това, което го каза е вярно. Но накрая всички без изключение се изповядаха, които бяха с дипломите си и които си бяха захвърлили дипломите и работиха като мозайкаджии и други като тях, че са направили груба грешка, че не са изпълнили точно това, което е искал да каже Учителят и което е казал. И което е най-важното, те имат право да си изберат този път, личен път. Борис Николов си хвърля дипломата. Знаеш ли колко пъти с Мария Тодорова така говорим и колко пъти го укорява: „Моля ти се остави тая мозайка“.
към текста >>
Аз съм имал възможност
абсолютно
да се убеждавам в тия неща.
И което е най-важното, те имат право да си изберат този път, личен път. Борис Николов си хвърля дипломата. Знаеш ли колко пъти с Мария Тодорова така говорим и колко пъти го укорява: „Моля ти се остави тая мозайка“. „Да, ама аз имам аспект квадратура в хороскопа си и трябва да мина през камъните и съм зодия Козирог“. „Моля ти се остави този аспект, не ми говори за аспекти, а слушай какво ти каза Учителя на времето.“ И му казва какво е казал Учителят, а той не е изпълнил.
Аз съм имал възможност
абсолютно
да се убеждавам в тия неща.
Най-страшното е друго: Георги Радев и Борис подвеждат тези младежи, които са завършили в погрешна посока. И най-важното аз заварих в моето поколение, когато завърших медицина, когато завършиха други младежи, те напуснаха професията си под въздействието на тия приятели, които бяха направили същата грешка, но нямаха смелост да кажат: „Ние направихме грешка. Това каза Учителят, не го послушахме, ние направихме грешка, грешката е наша, но не минавайте по тоя път“. И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива. Провалиха ги умишлено и в момента тези хора сега не само съжаляват, но не са пригодени на тоя етап нещо да направят за Братството.
към текста >>
75.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Реакцията беше
абсолютно
благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал.
Казва, че ще ни подсигури условия да нощуваме там, от негова гледна точка. Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях.
Реакцията беше
абсолютно
благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал.
Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и характера на Нестор, и характера на бай Иван. И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно. Нестор ни посрещна, влязохме вътре в космическата станция, той ни показа къде ще нощуваме. Отидохме в трапезарията, условията благоприятни, той (реше приготвил вече чай, туй което за бай Иван беше мечтата и стояхме до късно.
към текста >>
76.
7. Гушата
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който
абсолютно
изчезна нейната гуша.
Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах и казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява.
Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който
абсолютно
изчезна нейната гуша.
Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. А моята гуша от какво оздравя?
към текста >>
77.
2. Необузданият кон
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И нямах
абсолютно
никаква възможност, освен да кажа думата: „Учителю!
Тези железа, когато ездачът ги дърпа, те натискат някакви центрове в устата му и езикът му и той е кротък, обаче той за миг изпуска юздата и коня се почувства свободен и като полетел и точно тогава казали: „Гръблев ще загине! “ И друго казва чичо Колю, че когато коня е така раздразнен, той ослепявал, не вижда. И като бесен се втурнал, втурнал се към Янтра, към лобното място на патриарха Ефтимий. Точно не ми е познато, въпреки че съм била, но вие го разбирате като ви го казвам. „Разбрах, че загивам.
И нямах
абсолютно
никаква възможност, освен да кажа думата: „Учителю!
“ Нищо повече. А на моста е една жена, сигурно се беше спрела, жените тогава носеха вълнени чорапи и с конец под коляното ги обвързват, тя си оправя сигурно чорап, но тя разбра, че коня отива към нея и че ще я прегази и аз чух нейния предсмъртен писък, който писък съм чувал, познат ми е. Обаче по едно време чувам трак, трак, трак, трак по калдаръма коня спокойно върви. Какво се е извило, какво е станало сам не знае и си тръгнал съвсем спокойно и си отишъл в казармата, като всички очаквали, че той вече няма да се върне. Обаче сега друго нещо става.
към текста >>
Това е
абсолютно
идентично както го казвам аз, защото много, много пъти ми го е разказвал и много работи ми е разказвал и много добре ги помня.
А този път аз тичам нагоре да я видя по стъпалата, а и тя надолу също тича и се спрехме на една площадка и първите й думи беха: „Брат Гръблев, в този и този ден какво щеше да ви се случи в толкова и толкова часа? “ Той ми казва: „Аз го бех забравил.“ Ето, това е интересното. Учителят е хванал само мига, в който чичо Колю е казал „Учителю“ и нищо повече. И Той го е спасил и му е помогнал. Е, разказват го, но не така го разказват.
Това е
абсолютно
идентично както го казвам аз, защото много, много пъти ми го е разказвал и много работи ми е разказвал и много добре ги помня.
към текста >>
78.
4. Видимият помагач
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И знаете ли какво му казва, че той трябва без
абсолютно
никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево.
И той станал, облякъл се и се измъкнал от болницата и едвам, едвам отишъл рано, рано, защото той е много зле, едва стъпва, едва се предвижва. Казвал ми го е той, по стените се държи докато отиде до обущарницата. А на чичо Колю работилницата беше на ул. „Хаджи Димо Димов“, там. И отиват при него и той му казва.
И знаете ли какво му казва, че той трябва без
абсолютно
никаква помощ да се изкачи на Черни връх, откъм Княжево.
И онзи тръгва. Ама тръгва сутринта, в ранни зори. Ама той е лазил, какво е правил сам си знае и вече при залез слънце той е на Черни връх. И като стъпил на Черни връх от един път се почувствал добре. Здрав един вид се почувствал и сам си казал: „А-а, аз щом само със стъпването на Черни връх се почувствах добре, аз ще остана и ще преспя“.
към текста >>
79.
10. На гости при Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
10. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Тя беше любимка и беше желана
абсолютно
от всеки.
10. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Тя беше любимка и беше желана
абсолютно
от всеки.
Привилегия беше Паша да отиде на гости в дадено семейство измежду нашите приятели. Тя ми разказва: И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае. Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства.
към текста >>
80.
14. Арест във влака
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
И всичко върша
абсолютно
безкористно.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа.
И всичко върша
абсолютно
безкористно.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е.
към текста >>
81.
9. Съдбата на едно списание и нещо друго
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Аз всичко сама си върша,
абсолютно
всичко.
А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега.
Аз всичко сама си върша,
абсолютно
всичко.
Както казвам с количка карам пакетите до пощата. В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши. А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език. В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща?
към текста >>
82.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
Та казвам, до края са го ограбили,
абсолютно
с всичко.
На всеки концерт майстора свиреше с неговата цигулка. А последната беше едно момиче много неприятно, майката кому- нистка до кокалите, от тези номенклатури, не от идейните комунисти. Комунистите хубаво, но от тези номенклатурите, които гледат само как да се наредят. И изчезна тази цигулка, нямало я, не знам какво си и след много разправии, връщат ми една цигулка направена от баща му. Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата копие на Гуарнели.
Та казвам, до края са го ограбили,
абсолютно
с всичко.
И с работата му, и с инструментите му и с неговото творчество. В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата. Когато назначиха Васил Стефанов във радиото той изтри всички записи на Влади и си направи нови негови.
към текста >>
83.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА
,
,
ТОМ 8
Без никакво,
абсолютно
без никакво сътресение.
Неизразимо голяма бързина. Аз дори се смущавам, да не би идвайки към мен, да ме отмине. Да не би да не може да спре точно върху мен. Аз се смущавам да не ме отмине, а той така точно се намести. Така точно.
Без никакво,
абсолютно
без никакво сътресение.
Нещо, което е непознато за земните закони. Аз се учудих, изненадах и в същия момент бях изправена. Беше Учителят. Стъпката на Учителя. Най-леката стъпка бях доловила, и от най-голямата космична бързина имах опитност.
към текста >>
84.
28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
София, 5 май 1966
,
ТОМ 8
Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо,
абсолютно
нищо не помня.
Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво.
Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо,
абсолютно
нищо не помня.
Така става, когато нещата се уреждат по Божествен начин. Катя си отиде на Изгрева, аз пък си останах вкъщи и мислих, много мислих. Бях много разположена, препълнена от хубаво чувство към Катя и започнах да мисля, какво да й подаря, какво да й дам за спомен, но всичко ми се видя дребно, нищожно, слабо, за да изрази чувството и разположението ми, което ме изпълни. И, като проверих, че нямам подходяща материална вещ, с която да изразя чувството, взех да мисля, с каква нематериална да го заместя. В търсене на нещо хубаво и ценно за мене, а после за тебе, ето до какво дойдох.
към текста >>
85.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
За тях авторитетни са били мисионерите, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно
абсолютно
Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза.
Това е било така в домът на моите родители. В: Нещо да си спомняш от срещите на Учителя по онова време? Веска: Е, това е, той посещава техния дом и са имали разбира се духовни разговори, но те евентуално не са могли, понеже са били увлечени в църковния живот, не са могли да видят и да разберат, да проникнат в същината на този приятел, който ги посещавал под името Петър Дънов. В: Той е бил и много млад тогава? Веска: Бил е много млад разбира се.
За тях авторитетни са били мисионерите, старите тези хора, после тогава в нашето общество има много хора, които са живели в Америка, в Англия с много голяма ерудиция във всяко отношение и безспорно Учителят понеже е имал едно
абсолютно
Божествено смирение, с което е посещавал тези семейства, с нищо не е подчертавал своята личност и особеното, което той носи, но в това време той работи и знае кои семейства, които души чакат да дойдат да се хранят на неговата духовна трапеза.
В: Да, това е по отношение на вашите дядо и баба. Какво става по-нататък? Веска: По-нататък мама. Мама е била много красива, изобщо те всички са били красиви хора. Ето виж портрета на мама, с много хубави правилни черти, обаче скромна, много хубаво е пеела и много хубаво е изучавала езици.
към текста >>
И идва баща ми от Одрин и понеже дядо ми е държал много децата му да се оженят за евангелски мъже, направо, без да проверява рода на баща ми, без да провери той какъв е, кой е, просто с
абсолютно
доверие дава дъщеря си на Велю Величков.
" "От Пловдив." "Така ли? На времето аз бях кандидат на вашата майка." Смях. Веска: Да, той е същия тоя Чакалов, който е брат на професор Чакалов. А професор Чакалов пък се оженва за племенница на Учителя. Сега ще ви кажа, че има нещо общо в линиите на лицето между прабаба ми Мария, на мама майка й, мама и Люба Чакалова.
И идва баща ми от Одрин и понеже дядо ми е държал много децата му да се оженят за евангелски мъже, направо, без да проверява рода на баща ми, без да провери той какъв е, кой е, просто с
абсолютно
доверие дава дъщеря си на Велю Величков.
Но той живее в Одрин и мама заминава с него. Първата година тя се връща в Пловдив и там се ражда Гали на 9.XI.1909 г., сега 21.XI. Той идва на Архангеловден и поради това съвпадение той получава името на дядо ми Гавраил. Кръщават го Гавраил, но ние му викахме Гали, а когато е влязъл в Братството тогава го кръстили Галилей вече и така остана. Даже една моя близка, като са правили годишнина на 3.ХП.
към текста >>
86.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах
абсолютно
доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо.
Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък. Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива походка. Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме.
Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах
абсолютно
доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо.
И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх. Сега вече зная, това е Молитвения връх, от който се разкриваше дивна картина. Предизгревна прелюдия. И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният старец.
към текста >>
87.
15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО
,
,
ТОМ 8
И аз не се доверявах на тези астролози, които всъщност бяха по-скоро любители астролози, а астрологията е една много сериозна наука, при която човек трябва да борави с
абсолютно
точни данни, а освен това сам Учителят казва, Той препоръчва да изучаваме астрология, влиянието на планетите върху човешкия живот, човешката съдба, историята на човечеството.
В: Аз искам да ви питам нещо друго. Вие казахте, че Учителят е дал едно тълкувание за вашия хороскоп. Впоследствие когато ви правиха хороскопа как бяха нещата? Веска: Никой не ми е правил хороскоп. Никой не е успял да ми направи хороскоп както трябва.
И аз не се доверявах на тези астролози, които всъщност бяха по-скоро любители астролози, а астрологията е една много сериозна наука, при която човек трябва да борави с
абсолютно
точни данни, а освен това сам Учителят казва, Той препоръчва да изучаваме астрология, влиянието на планетите върху човешкия живот, човешката съдба, историята на човечеството.
Обаче вече дълги векове астрологията е загубила много от своите ключове и затова непълноценни са всичките изводи, които се правят при разчитането на един хороскоп с малкото елементи, с които сега боравят астролозите. В: Но на Изгрева никой не ви е правил вашия хороскоп. Веска: Не, никой не ми е правил. Опитвали са се, обаче нищо не стана и дребна работа излезе, с една дума, нищо. В: И остана тълкуванието.
към текста >>
88.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
Нейната много благородна обхода към
абсолютно
всекиго.
Веска: Да, как сме се срещнали с нея. В: Как се срещнахте? Веска: ами просто на Изгрева. На Изгрева аз когато я виждах винаги ми е правило впечатление. 1. Нейното мълчание,което беше признак на голямо задълбочаване в себе си.
Нейната много благородна обхода към
абсолютно
всекиго.
Нейното голямо смирение и преданост към Словото. Савка беше прицел на много завист, защото много от сестрите особено си мислеха, че те са на някакво голямо равнище като ученици, и даже отправяха към нея подигравки, че тя понякога се държеше като дете. Считаха, че това е наивност, един наивитет дължащ се може би на едно не много зряло съзнание. И дори една сестра, не желая да й кажа името, когато се връщахме от една екскурзия, по цялото време тя ми говори против Савка. Аз само мълчах.
към текста >>
Но всичко това беше
абсолютно
дискретно в голяма тайна съхранявано и от нея и от Учителя.
Когато Савка е била съвсем млада, почти 20-годишна, отива на първия събор в Търново, Учителят я посреща с думите: "Добре дошъл мой верен, Аверуни! " На кого се казва така? Всички ние сме някъде загазили по пътищата на живота. Кой в блатисти, кой в тресавище, кой в гора, кой при зверове идем да си лекуваме раните при Учителя, а тя вярна през вековете. Това е Дух, който през вековете е съпътствал Учителя при всички Негови задачи, които Той има да разрешава с човечеството.
Но всичко това беше
абсолютно
дискретно в голяма тайна съхранявано и от нея и от Учителя.
И в края на живота й, в последните дни от нейния живот, тя пожела да ни приближи към себе си, да ни разкрие някои неща, разбира не, за да се хвали, но просто да ни каже една истина за себе си и ние бяхме щастливи да знаем това нещо за нея. Сега преди това искам да ви кажа, че аз, когато тя беше заболяла много сериозни и лежеше. Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке? " Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа".
към текста >>
89.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ
,
,
ТОМ 8
Но останахме
абсолютно
невредими.
Аз тихо произнасях думите на 91.псалм и така долу при стълбището престояхме през цялото време на бомбардировката. Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията. Върху съседната на нас къща падна бомба и до основи я разруши. От детонацията се счупиха и нашите прозорци. Чухме как издрънчаха, а пясъчно дребни стъкълца попадаха и върху нас.
Но останахме
абсолютно
невредими.
А брат ми Гавраил преди това е бил на разговор при Учителя. След като бомбеното нападение свърши и самолетите на неприятелите извършиха пъкленото си дело и отлетяха, сирените свириха отбой и ние се качихме горе, за да видим какво е станало. Слава на Бога. Всичко си беше на място. Само мазилка и стъклени прашинки бяха попадали, защото съвсем наблизо до нашата къща имаше разрушена от бомбите сграда.
към текста >>
90.
23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ
,
,
ТОМ 8
" Те го проверяват и действително наблюдават една
абсолютно
нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас?
Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да. И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат. И най-после решават да пишат на Учителя писмо и изпращат го, минава време, след което става следното нещо: един ден брат Петър става и заявява на своите лекари-психиатри: "Аз съм здрав!
" Те го проверяват и действително наблюдават една
абсолютно
нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас?
До вчера бяхте не добре! " Той казва: "Срещнах Петър Дънов и оздравях". Допускам, че Учителят по някакъв начин го е посетил, Учителят има хиляди методи, по които може да направи среща с едно съзнание, с едно същество и да му помогне и след туй вече Учителят даде обяснение, че по начало методите на индуската школа са неприложими за европейския натюрел, защото те са в друга еволюционна фаза. Европейците са в друга еволюционна фаза и връзката между отделните тела при индусите е по-лабилна, а при европейците е стегната и именно затова Учителят казва: "Това, което Аз ви давам като дихателни упражнения, изобщо като упражнение са най-подходящи за вас. И причината за разстройството на брат Петър е именно тази, че той е прибягнал към една система на упражнения, които са били неподходящи за неговият организъм, за неговото естество, за неговия натюрел".
към текста >>
91.
25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 8
Към Стоянка обаче моите отношения си останаха
абсолютно
неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик.
Просто цялата градушка падна върху мене. Савка пристъпи към мене. Така нежно, някак си ме обгърна и ми каза: "Весе, ти получи нещо от Учителя толкова красиво и Черната ложа пожела да те ограби. Ти провери сега един закон". Но тя ме утеши да бъда спокойна, това беше нали?
Към Стоянка обаче моите отношения си останаха
абсолютно
неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик.
В момента може би тя не е била предупредена от лицето, на което съм предала съответните ключове и бидейки строга и изпълнителна безспорно ме порица а моята нередност в случая. В: Да, и закона е също верен, от такова състояние на съзнанието, точно това е състояние на свръхсъзнание, да се намесят други сили, да те оберат. Веска: Точно така се случи. Бях обрана психически, изпразнена като черупка. Не можех да стоя, прилоша ми.
към текста >>
92.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше
абсолютно
неграмотен.
Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше
абсолютно
неграмотен.
"Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>
Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше
абсолютно
доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше.
Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше
абсолютно
доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>
93.
БРАТ РАДИ
,
,
ТОМ 8
Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше
абсолютно
неграмотен.
БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше
абсолютно
неграмотен.
"Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий.
към текста >>
94.
ПАША ТЕОДОРОВА
,
,
ТОМ 8
Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше
абсолютно
доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше.
Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше
абсолютно
доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя.
към текста >>
95.
30. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 8
Брат Боев бива назначен за учител в Панагюрската гимназия по естествена история, намира Учителя и става ревностен привърженик на идеите на Учителя, безрезервно приема,
абсолютно
всичко, което Учителят казва в своето Слово, приобщава се към делото на Учителя.
След това се ражда като Йоан Кръстител, след това идва като Рафаело, след това идва като Новалис и след това идва като Рудолф Щайнер. Аз не знам даже поредица от неговите кардинални прераждания, защото първо Новалис умира едва на 28-годишна възраст, а той е дълбоко религиозен и мечтата му е да напише тълкувание на Евангелията, това което прави Рудолф Щайнер когато идва вече през 20.век тук на земята. Това е положението при Рудолф Щайнер. Сега, той ги насочва към България. Двамата идват тука.
Брат Боев бива назначен за учител в Панагюрската гимназия по естествена история, намира Учителя и става ревностен привърженик на идеите на Учителя, безрезервно приема,
абсолютно
всичко, което Учителят казва в своето Слово, приобщава се към делото на Учителя.
Безспорно затова той е преследван от тогавашните власти, уволнен като учител гимназиален, след което той вече пуска котва на Изгрева и става стенограф при Учителя. Така с много скромна заплата и цял живот той посвети на Словото и на делото на Учителя. Това е Боян Боев.
към текста >>
96.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег,
абсолютно
категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!
" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег,
абсолютно
категоричен белег за голяма, дълбока духовност.
И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите.
към текста >>
Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче
абсолютно
безкористно е работил в това отношение.
Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно.
Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче
абсолютно
безкористно е работил в това отношение.
Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува.
към текста >>
97.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Но предполагам, до колкото си спомням, тя е виждала Учителя по време на своето боледуване и това я окуражавало, понеже тя в
абсолютно
мълчание изживя този си изпит на боледуване, без да стовари мъката си комуто и да е.
Тя продължаваше да се смее, а тя години наред е страдала от рак и ние не сме знаели това нещо. Тя с никого не беше споделила това си състояние. И когато вече настъпват последните моменти на кризата, когато не може вече да бъде спасена, една сестра Анчето Шишкова се заема да се грижи за нея. И си спомням Катя е била много деликатна и с нея, казва й: "Анче, иди на разходка. Днеска е неделя, иди да се разходиш на Витоша, аз мога сама".
Но предполагам, до колкото си спомням, тя е виждала Учителя по време на своето боледуване и това я окуражавало, понеже тя в
абсолютно
мълчание изживя този си изпит на боледуване, без да стовари мъката си комуто и да е.
В: Тя е знаела някои от движенията на някои песни. Веска: О, да, тя пееше песните с движения. В: кои песни? Веска: "Добър ден е светлият ден", "Запали се огъня". Не съм я виждала други песни да изпълнява с движения.
към текста >>
98.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е
абсолютно
изяснен неговият образ.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР В: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н. Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер.
Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е
абсолютно
изяснен неговият образ.
Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27. година ли, 25 г. ли ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер.
към текста >>
И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една
абсолютно
различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека.
Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар.
И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една
абсолютно
различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека.
Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план. Той взима живо участие в неговото изграждане.
към текста >>
Един
абсолютно
богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение.
Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции.
Един
абсолютно
богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение.
Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика.
към текста >>
Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е
абсолютно
необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това.
И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници.
Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е
абсолютно
необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това.
Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така кьртовски, че те не са имали време да спят. Той както разказва, в неговата автобиография те са били в преписка с целия свят.
към текста >>
И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно
абсолютно
преклонение, любов към Христа и неговото учение.
Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше.
И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно
абсолютно
преклонение, любов към Христа и неговото учение.
Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол. Той самия казва: "За да допусне Бог това явление, отрицателно явление, трябва да има нещо гнило в нашето общество". Той търси причината все пак в живота на обществото си, но факторите, които опожаряват, които създават опожаряването в школата са католиците, които са го гонили непрекъснато заради неговото, според тях, отцепничество от официално признатата религиозна институция тогава на времето.
към текста >>
Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има
абсолютно
доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".
И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат.
Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има
абсолютно
доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".
В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен.
към текста >>
Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз
абсолютно
с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям.
В: Значи в онзи етап, в онова време на основаване на школата го срещат Боев и Консулов. Веска: Да, срещат него. Тогава. И той има вече отношение към славянството, знае че бъдещата мисия на човеколюбив е именно, тя е мисията на славянството, затова с такъв интерес той се отнася към тях и ги отправя именно към Учителя, който работи в България. В: Кои са първите му последователи в България? Веска: А, това не мога да ви кажа.
Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз
абсолютно
с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям.
В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия студент, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис". Веска: Да, пише, пише вероятно, защото той все пак е познавал него като професор и се е интересувал от неговото учение, от неговата школа бих казала, световна школа в Европа, аз така мога да я нарека. В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Р. Щайнер. Кой ги е правил?
към текста >>
Така си заминава и остава обаче много голямо движение, което и досега работи, което съществува, но никакви, те работят строго херметически, строго дискретно, не допускат
абсолютно
никого, който би желал да влезе в техните среди, понеже вече знаят колко е деградирало човешкото общество и казват, че би могло да настъпи опошляване, едно окарикатуряване дори на това учение.
Веска: Не мога, върти ми се нещо в ума към 25.година ли е? Струва ми се, че някъде около своята 60-годишна възраст си заминава. Направете сметка -1864 г. е роден, много съжалявам, аз имах така пълни бележки бях държала за него, но нямам материалите, за да ви кажа датите. Те са интересни датите да знае човек разбира се за него.
Така си заминава и остава обаче много голямо движение, което и досега работи, което съществува, но никакви, те работят строго херметически, строго дискретно, не допускат
абсолютно
никого, който би желал да влезе в техните среди, понеже вече знаят колко е деградирало човешкото общество и казват, че би могло да настъпи опошляване, едно окарикатуряване дори на това учение.
Дори една моя близка Вера Гьолгелиева, с г-н Феликс, дошъл от Америка като наш съмишленик тя замина за Швейцария с надеждата, че може да влезе във връзка с хора на Щайнер. Обаче изобщо те са спуснали строга завеса и не са ги допуснали. Това е за Рудолф Щайнер.
към текста >>
99.
37. ТЕОСОФИТЕ
,
,
ТОМ 8
" Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са
абсолютно
неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето.
Направо й казва: "Каша". Това е което мога да кажа. В: ДА, аз съм срещал едно изказване на Учителя по отношение на теософите. И казва: "Говорят за четвърто, пето, шесто поле. Те, казва, не са стигнали до трето поле, как ще говорят за четвърто?
" Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са
абсолютно
неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето.
Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание?
към текста >>
100.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ
,
,
ТОМ 8
Веска:
Абсолютно
.
Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш! " Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола. И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки.В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски?
Веска:
Абсолютно
.
Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце. Абсолютно. В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика. Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод.
към текста >>
Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце.
Абсолютно
.
" Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола. И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки.В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски? Веска: Абсолютно.
Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце.
Абсолютно
.
В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика. Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки.
към текста >>
Веска:
Абсолютно
хубаво го е превела.
И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки.В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски? Веска: Абсолютно. Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце. Абсолютно. В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика.
Веска:
Абсолютно
хубаво го е превела.
Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки. В: Значи ние имаме вече модел за превод на английски. Веска: Да, разкошен.
към текста >>
НАГОРЕ
