НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музиката, като метод за работа с малките
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Диваците например познават музиката само като ритъм — отмерван при
ударите
върху тъпана.
Музиката се явява като едно от най-силните средства за възпитанието на малкото дете. За да получим бързи и положителни резултати от музиката, следва преди всичко да внедрим в детското съзнание чувството на ритъм. Със самото раждане всеки човек носи в себе си първоизточника на абсолютното ритмично действие. Това е пулсът на кръвта и дишането. Тялото се явява като проводник, който чрез пулса и дишането ни съединява с външния свят, а музиката идва отвън, за да ни подтикне към ритмичност, към движение.
Диваците например познават музиката само като ритъм — отмерван при
ударите
върху тъпана.
Движейки нашите ръце и крака, ние привеждаме в активност съответните мозъчни центрове. Последните привличат повече кръв и повече енергия, при което се развиват по-добре. Имайки пред вид, че съществува голяма връзка между физическия и психическия свят, ще знаем, че развитието на сетивата е развитие на редица духовни центрове у индивида. - Не е достатъчно да играем често гимнастика и да свирим каква и да е музика. Трябва да имаме план и системност в работата си.
към текста >>
2.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го
удари
.
Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна! … Харемът ти беше пълен с жени, една от друга по-хубави, но ти не пожали чуждата челяд! Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста! И трети хабер ти се прати…
Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го
удари
.
Той едва можа да измърмори думите: „Доста… доста! “ — и го грабнаха, та го закараха къде едно тъмно кьоше и след малко замириса на катран! … Докато беше жив, целият му конак миришеше на гюл-яй, на миск и на какви ли не хубавила, а там го хвърлиха в катрана! … Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията.
към текста >>
Седне в стаята, па
удари
на ракам от зори до акшам!
Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка! Па и тя що да чини: жена, глупава, нищо не знае, па си мисли само на своя кахър, на своя хал. Чорбаджи Рангел прави хесапите, вика божем и хора от еснафа, па прегледваха, па това би, онова би, току децата на покойния взеха дел от ортаклъка само 2930 гроша сухи пари и некои и други дреболии, дето не са за нищо и за никакво. Хората знаеха, че Атанасовата сермия била по-голема; почудиха се, поприказваха, па си замълчаха, всеко чудо за три дни. Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години.
Седне в стаята, па
удари
на ракам от зори до акшам!
Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.
към текста >>
Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го
удари
дамла.
Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино?
Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го
удари
дамла.
Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане. Тоя грех го мъчи и тука, но не може да го измоли — много е тежък. На втория ден заранта намерили Тасо в одаята му обесен за тавана с пояса му. Откъде и как издириха — не знам, но говореха, че преди пет години убил двама души търговци, които били кондисали на кръчмата му, и им взел едни дисаги с пари.
към текста >>
3.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се
удари
зле.
По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат.
Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се
удари
зле.
Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия.
към текста >>
Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил
удар
.
Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че не сам той в случая. Съдействието на цялото битие, на великия божествен свят му е помогнало, за да се роди в него тази идея или това вдъхновение. Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд.
Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил
удар
.
Студентът се прочул с чуждия труд, професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд. И двамата не могли да се справят със силите, които действат в света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението. Ако биха приложили разумността и двамата щяха да разрешат въпроса правилно.
към текста >>
4.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той разтопи и поругания, и
удари
на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа.
Той разтопи и поругания, и
удари
на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>
5.
ТРИТЕ ЦЕНТЪРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Обратно, когато на тъмната Ложа, която държи Камшика на Възмездието, й се нареди да нанесе 8
удара
върху дадена личност, общество или народ, а тя нанесе 7, т.е.
Те дават нов тласък и нов ритъм на космичния живот, при което колелото на историята се задвижва и светът започва нова еволюция. Лявата ложа действа в Света на явленията - Физическия свят; Дясната - в Света на Законите - Субстанциалния свят; а Космичната - в Света на Принципите - Есенциалния свят. За да се разбере по-добре работата на първите две ложи, ще използвам фигуративните сравнения, които употреби Учителят. Когато Бялата Ложа трябва да осъществи Добро за 5 мерни единици, а извърши такова за 8 единици, т.е. повече от определеното, тогава тя се повдига в своето развитие.
Обратно, когато на тъмната Ложа, която държи Камшика на Възмездието, й се нареди да нанесе 8
удара
върху дадена личност, общество или народ, а тя нанесе 7, т.е.
по-малко от предписаните, тя също се повдига в своето развитие. Но, ако се престарае и надхвърли определения брой удари, които са й били наредени, разликата пада обратно върху нея и тя слиза на по-ниска степен в своето развитие. За да можем да схванем по-добре нашето място сред функциите на тези две ложи, трябва да разберем, че те се кръстосват през нас в живота. Учителят остави следния завет на своите Ученици: „Ученикът трябва да ограничава Злото и
към текста >>
Но, ако се престарае и надхвърли определения брой
удари
, които са й били наредени, разликата пада обратно върху нея и тя слиза на по-ниска степен в своето развитие.
За да се разбере по-добре работата на първите две ложи, ще използвам фигуративните сравнения, които употреби Учителят. Когато Бялата Ложа трябва да осъществи Добро за 5 мерни единици, а извърши такова за 8 единици, т.е. повече от определеното, тогава тя се повдига в своето развитие. Обратно, когато на тъмната Ложа, която държи Камшика на Възмездието, й се нареди да нанесе 8 удара върху дадена личност, общество или народ, а тя нанесе 7, т.е. по-малко от предписаните, тя също се повдига в своето развитие.
Но, ако се престарае и надхвърли определения брой
удари
, които са й били наредени, разликата пада обратно върху нея и тя слиза на по-ниска степен в своето развитие.
За да можем да схванем по-добре нашето място сред функциите на тези две ложи, трябва да разберем, че те се кръстосват през нас в живота. Учителят остави следния завет на своите Ученици: „Ученикът трябва да ограничава Злото и да поощрява Доброто." Тази етична формула е един магичен инструмент в ръцете на Ученика при определяне на своите постъпки в личния, обществения и общочовешкия живот.
към текста >>
6.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните
удари
на термоядрената война.
Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата.
Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните
удари
на термоядрената война.
В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество.
към текста >>
и като последствие настъпват сърдечни
удари
."
затова още от сега някои усещат нещо като сърцебиене, особени вибрации действат на нервната система. Тези вълни идват периодично и когато обхванат хората, в някои моменти разреждат кръвта, но в други я събират; същото става и с енергиите на нервната система
и като последствие настъпват сърдечни
удари
."
Когато премине тази вълна, тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа.
към текста >>
7.
КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме
удари
по лицето и падна на земята.
Коригира се накрая. Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми.
Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме
удари
по лицето и падна на земята.
Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда.
към текста >>
8.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Те искаха да
ударят
Бертоли и Ани-на Бертоли, които издаваха скромно списание и където имаха около 500 абонати.
Учението на Учителя няма нищо общо с такива методи. Това е кражба. Когато дойдоха в София Стела и брат й поискаха да им се даде авторското право за издаване беседите на Учителя. Те нямаха цел да издават беседите на Учителя, но искаха да контролират ако някой искаше да ги издава. И да прибират парите от авторското право.
Те искаха да
ударят
Бертоли и Ани-на Бертоли, които издаваха скромно списание и където имаха около 500 абонати.
В това списание се изнасяше Словото на Учителя и онези, които желаеха можеха да го прочетат. При Михаил бедни хора няма. А там са хора, които могат да плащат десятък. Михаил е роб на религиозните заблуждения на хората. Той играе ролята на някакъв маг, тълкува им хороскопи, предсказва им съдби, проповядва им.
към текста >>
9.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един
удар
в главата точно върху центъра на вярата.
На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувствуваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много.
Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един
удар
в главата точно върху центъра на вярата.
Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше повода за сбиването между мен и Михаил?
към текста >>
След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме
удари
точно в центъра на вярата.
Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много. Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла.
След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме
удари
точно в центъра на вярата.
Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше повода за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели.
към текста >>
10.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и
ударена
в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана,
ударена
в главата и отиде в болница и след два месеца си замина.
И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж.
И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и
ударена
в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана,
ударена
в главата и отиде в болница и след два месеца си замина.
И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя.
към текста >>
11.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на
Рударци
, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни.
Като наближихме Говедарци, детето каза, че е гладно, спряхме до една сладкарница и взехме едно кисело мляко и една кифличка. Дадох на детето малко от кифличката с млякото, след няколко залъка то каза, че му е достатъчно. Казах му: „Добре, после, като огладнееш, пак ще хапнеш малко.“ Обясних на бащата, че трябва да му дава по малко храна, защото след като не е яло 2-3 дена, е опасно да се яде много наведнъж. По време на пътуването разказвах на детето приказки, пях му песнички, то ме прегърна и вече не се сети за майка си. Бащата беше щастлив, че детето се успокои покрай мене, и като пристигнахме пред дома ми, си разменихме телефоните.
Аз му казах: „Вземи си отпуска и заведи детето сред природата, заведи го на
Рударци
, там е хубаво, има басейни за деца и възрастни.
Така то ще забрави за майка си, а и ти я забрави, такава майка не заслужава да страдате заради нея.“ След време този баща ми се обади, за да ми благодари: „Вие променихте живота ми, наистина вие, дъновистите, правите чудеса! “
към текста >>
12.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и
Рударци
.
- и продължи: Къщата ми има и приземен етаж, тук са две малки стаи и една голяма, тази стая, в която сме сега, бях я дал под наем на една млада учителка от София. Нали виждаш, ние сме до училището, помолиха ме за стая и аз я дадох. Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше. Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон.
Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и
Рударци
.
Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя. Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд. Имах ключ от стаята, вечерта, като си легнаха всички и децата, аз станах и отидох.
към текста >>
Ходили сме по пътя за
Рударци
, но през гората.
И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата. При нас бяха и брат Темелко, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя. Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи. Разказваха: след идването на Учителя колко хубаво станало в Мърчаево - станало Светляево. Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там.
Ходили сме по пътя за
Рударци
, но през гората.
Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево.
към текста >>
През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към
Рударци
.
През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево. Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й цигулката, защото тя свиреше в Мърчаево. Сестра Търса много ни се радваше, като ходехме, и все казваше: „Идвайте, докато можете, че нали виждате как един по един си заминаваме." Сестра Търса и брат Пешо бяха рождени брат и сестра.
През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към
Рударци
.
Брат Пешо също дойде с нас, да ни придружи. Стигнахме до един много голям камък на една малка полянка. Ние с Мичето седнахме на камъка, брат Пешо седна и той при нас. Другите сестри, които бяха с нас, отидоха да берат коприва. Приказвахме тримата за много неща, които е казал Учителя - съвети и примери, но те са описани и в беседите.
към текста >>
13.
60. Скъпоценният камък
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ходехме на минералния извор в
Рударци
, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по един-два дена. За тази местност Учителя казваше, че има голямо духовно присъствие.
Ходехме на минералния извор в
Рударци
, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
Имаше два големи бука, където сядаше Учителя и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжава. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си наливахме вода за пиене. Учителя беше ми подарил един златен пръстен с красив камък и като се вгледаш в него, виждаш чуден пейзаж. Един ден, докато съм прала дрехи на извора, камъкът от пръстена ми паднал във водата, без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка.
към текста >>
14.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до
Рударци
.
Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство.
Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до
Рударци
.
Искаш ли да чуеш нашата история, как дойде Учителя при нас? ". - Отвърнах му: „Симо ми разказа как вие сте намерили Учителя." - Той отговори: „Аз пък ще ти разкажа как Учителя дойде при нас и живяхме заедно." - „Е, много ще се радвам, аз съм чувала от сестрите отчасти..." И той започна: „По-хубаво е да го чуеш от мен. Учителя ни е познавал, преди да се запознаем с него. Той е идвал и посещавал моя дом. Аз имам двама сина и две дъщери.
към текста >>
Ходехме и в
Рударци
, при изворите, там се къпеха и перяха.
Ние се преместихме в старата къща за спане, тесничко и не много удобно ни беше на всички, но в душите ни беше весело. Имахме много черги, които вечер се постилаха и сутрин се вдигаха. Сестрите се справяха много добре с всичко, общо се готвеше и общо се хранехме. Изкарахме един много задружен живот - в много разговори с Учителя, с песни и молитви. Ходехме в горичката отсреща, ти вече я знаеш, местността Бачище - там играехме гимнастика.
Ходехме и в
Рударци
, при изворите, там се къпеха и перяха.
Там има много хубави поляни, където сядахме всички заедно в разговор с Учителя и слушахме беседи. Ходехме и на Витоша, на хижа Остреца, за по два-три дена. Така хубаво си прекарахме до 9-ти септември. Идваха много братя и сестри от провинцията да посетят Учителя. Когато свърши опасността от бомбите и стана спокойно, братята дойдоха и прибраха Учителя.
към текста >>
15.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно
ударило
.
И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом.
А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно
ударило
.
Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход.
към текста >>
16.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Удари
час за вечеря.
Вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка. Слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никой, никъде. Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и душевно...
Удари
час за вечеря.
Поканиха ни на трапезата. По-право на една от трапезите. Защо? Разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска за варненци; търновска за търновци и пр. Нас настаниха на пловдивската.
към текста >>
17.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от
ударите
на земетресенията и от
ударите
на съдбата.
В това отношение и бедни, и богати се приравниха. Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с доброто и правдата. Праведни хора се търсят днес, и то не десет, но стотици и хиляди.
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от
ударите
на земетресенията и от
ударите
на съдбата.
Бъдете готови всеки момент да срещнете Бога, великия Баща, с Любов. Христос казва: „Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Това значи: "Бъдете будни да посрещнете новия ден, новия живот, който иде в света." Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. *
към текста >>
18.
ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ
 
- Теофана Савова
Лекция: „Един
удар
" - събота в 5 часа сутринта.
Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение. 1 септември Имаме събор. Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта. 2 септември:
Лекция: „Един
удар
" - събота в 5 часа сутринта.
3 септември Лекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта. Словото на Учителя: „Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:
към текста >>
19.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Тя е забравила острото длето и
ударите
с тежкия чук.
10 октомври Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове. Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата!
Тя е забравила острото длето и
ударите
с тежкия чук.
Сградата се крепи на нея! 25 октомври Из словото: „Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш.
към текста >>
Тогаз подкупих те -
ударих
и подвижих те със моето сърце.
За малкия, затворника - килията си ти! За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом! С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава.
Тогаз подкупих те -
ударих
и подвижих те със моето сърце.
А - баща, Дух; В - майка, душа; С - дъщеря, сърце; Д - син, ум; О - дом, ом.
към текста >>
20.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В нея той предвижда с бързи
удари
да завладее Русия за няколко месеца.
българският посланик в Берлин разговаря с Хитлер, който настоява България веднага да влезе в Тристранния пакт. Хитлер му заявява, че има сто готови дивизии, с които за три месеца ще завладее Русия. Нарежда веднага България да скъса дипломатическите си отношения с Русия. Царят отклонява това негово желание и изобщо не го изпълнява. На същата дата, 18 декември 1940 г., Хитлер издава секретна директива N21, в девет екземпляра, известна под името „Барбароса".
В нея той предвижда с бързи
удари
да завладее Русия за няколко месеца.
На повдигнатия от Хитлер въпрос за съществуването на руската легация в София, царят го успокоява, че българското правителство зорко следи нейната дейност. Нахлуването на германците на 22 юни 1941 г. в Русия не е изненада за цар Борис и българското правителство. Обаче нашият народ и особено евреите посрещат новината със свито сърце. Нападнат е нашият голям славянски брат Русия.
към текста >>
Това е голям
удар
за германската непобедима армия.
5 градуса по Целзий. На сутринта, когато германците трябва да започнат щурма на Москва, температурата спада внезапно на минус 40 градуса по Целзий. Танковете и колите на германците замръзват и ушите и лицата на войниците окапват. Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци и след парада на революцията в Москва, с кавалерия разбиват немските позиции и ги отхвърлят на 150 км назад. По този повод в разговор Гьоринг казва :" И Бог е комунист, за една нощ обърна войната срещу нас."
Това е голям
удар
за германската непобедима армия.
Тази загуба хитлеристите решават да компенсират с още по-страшни мерки срещу евреите подчинените им страни. От началото на 1942 г. евреите в България са задължени да носят големи шестоъгълни жълти звезди. Ограничават много от техните дейности и на магазините и къщите им поставят знаци. На 20 януари 1942 г.
към текста >>
21.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Има много официални лица с бележници в ръце, от което личи, че те са искали да направят словесна битка и нанесат унищожителен
удар
на Учителя.
Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя. Точно в уречения час Учителя влиза в салона, заобиколен от шпалир на младите братя и сестри. Всичко утихва и Учителя заема мястото си зад поставената в средата на салона бяла катедра. Той поглежда приятелите и ги поканва да отстъпят първите места на свещениците и владиците, които започват да идват. Братята и сестрите веднага стават прави, а свещениците сядат на техните места.
Има много официални лица с бележници в ръце, от което личи, че те са искали да направят словесна битка и нанесат унищожителен
удар
на Учителя.
Скоро салонът се напълва. По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство, единство" и Учителя започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство, единство" и други братски песни и поповете млъкват, а Учителя продължава беседата си. Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при владиката, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям? Срещу този свят човек ли?
към текста >>
". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два
удара
.
Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?
". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два
удара
.
В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години." На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер.
към текста >>
С тия два
удара
аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд.
С тия два
удара
аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер. Той е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шлятер слага подпис на картината под псевдонима Ф.
към текста >>
22.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат
ударенията
и римите — не се отдава.
86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с.
25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат
ударенията
и римите — не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи Велик Дух, който е дал Словото — с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи!
към текста >>
23.
5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под
ударите
на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на Адама.
Когато към 1930 г. в братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята й сестрите, Учителя предлага да се закупят всичките места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников — Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където ще се увеличат от лихвите. Учителя не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка „Гирдап", която след година фалира и парите пропадат.
Учителя е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос, за бащата на Славчо Печеников, казва: „Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." Ние попаднахме под
ударите
на първия най-страшен бацил на света — непослушанието, от който страдаме още от времето на Адама.
По това време Учителя предлага да се закупи и мястото зад салона, но братята не изпълняват и това негово желание, като проявяват своето непослушание. Скоро със съдействието на църквата се отваря кръчма, в която до късно пеят и пържат, а Учителя трябва до края на живота си да понася оргиите и миризмите, които се разнасят. Той обяснява: „В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият е бацилът на непослушанието; вторият — на безверието; третият — на лъжата." И за трите имаше условия в школата и те се проявяваха много пъти безнаказано.
към текста >>
24.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася
удари
по главата.
след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася
удари
по главата.
Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз?
към текста >>
Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да
удари
нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него.
На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя.
Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да
удари
нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него.
Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван.
към текста >>
Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този
удар
срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона.
Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка.
Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този
удар
срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона.
Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото. От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителя говори завалено.
към текста >>
25.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ако бомбата беше
ударила
салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда.
Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителя кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект.
Ако бомбата беше
ударила
салона и без да избухне, пак щеше да му нанесе голяма вреда.
Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение за тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева е заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителя отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили."
към текста >>
26.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В съседното село
Рударци
има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят.
Идването на Учителя в Мърчаево се ознаменува с прокарване на електрически ток в селото. В това дело дейно участие взимат братята и сестрите. Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода. Близо до къщата на Темелко Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето".
В съседното село
Рударци
има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят.
При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор. Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителя пие и казва: „Хубава е тази вода". След това излива останалата на земята.
към текста >>
27.
5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата приготвя един сериозен
удар
срещу София — земетресение.
Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителя има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителя му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате, ще ми завидят."
В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата приготвя един сериозен
удар
срещу София — земетресение.
На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение. Ударът е определен за София, но Учителя го разделя на два клона — единият отива към Чирпан, а другият — към Пловдив. „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия.
към текста >>
Ударът
е определен за София, но Учителя го разделя на два клона — единият отива към Чирпан, а другият — към Пловдив.
Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителя му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате, ще ми завидят." В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата приготвя един сериозен удар срещу София — земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение.
Ударът
е определен за София, но Учителя го разделя на два клона — единият отива към Чирпан, а другият — към Пловдив.
„Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избегнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението." (15, с. 15) Учителя, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва: „Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде.
към текста >>
28.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това е страшен
удар
за непобедимата немска армия.
Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад.
Това е страшен
удар
за непобедимата немска армия.
В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната.
към текста >>
29.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село
Рударци
и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.
Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш."
След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село
Рударци
и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.
Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии.
към текста >>
30.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на
Рударци
, откъдето му носят вода за миене и пиене.
За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангел и Тодора.
Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на
Рударци
, откъдето му носят вода за миене и пиене.
Всички се хранят общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея. Всеки, който живее с Любовта, Мъдростта и Истината, внася в храната изобилно прана. Който не живее с тия добродетели, той отнема от енергиите на храната.
към текста >>
31.
7.19 Стойна Кондарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село
Рударци
.
Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие.
Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село
Рударци
.
Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си.
към текста >>
32.
7.23 Стамат Михайлов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Силно разтревожен, той се качва на влака за София, където получава
удар
и си заминава на 10 декември 1964 г.
След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на братството в Търново. През 1964 г. отчуждават братските имоти, за да построят блокове. Викат Стамат в милицията и му нареждат веднага да напусне Търново.
Силно разтревожен, той се качва на влака за София, където получава
удар
и си заминава на 10 декември 1964 г.
към текста >>
33.
7.32 Милка Переклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е
ударено
от бомбите.
Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, й казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено.
Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е
ударено
от бомбите.
Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено.
към текста >>
34.
7.49 Райна Калпакчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в Средиземно море в мъглива нощ е
ударен
и разцепен на две от гръцки параход.
Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч.
в Средиземно море в мъглива нощ е
ударен
и разцепен на две от гръцки параход.
Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
към текста >>
Найден спи в каютата си, скача при
удара
и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
(нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход.
Найден спи в каютата си, скача при
удара
и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда.
към текста >>
35.
7.59 Цеко Етугов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е
ударен
от ток и си заминава от този свят.
Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителя му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева.
Не искам никакъв апартамент." (Учителя му говори за духовното жилище, което се подготвя.) След няколко дена, Цеко е
ударен
от ток и си заминава от този свят.
В момента на заминаването му на Изгрева, Учителя казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва.
към текста >>
36.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в
Рударци
вместо Ангел и Тодора.
Учителя от много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето. По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова. В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза. От София идва Димитринка Захариева и като вижда, че Вълчанова е в къщата на Петър, се нахвърля върху нея и я изгонва. Методи Константинов, който по това време е в дома му, го моли да я настигне и да я върне, но Петър отказва.
Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в
Рударци
вместо Ангел и Тодора.
На следващия ден, след разправията в дома му, той занася вода на Учителя. Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре. Той се уплашва, оставя водата и избягва. Йорданка Жекова му казва, че Учителя много се тревожи за изгонвалото на Елена Вълчанова от дома му. Петър се престрашава и кани Учителя да му гостува.
към текста >>
Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в
Рударци
.
Като приближават двора на Темелко, Петър вижда, че косите на Учителя са изправени нагоре. Петър се обръща и избягва. Отива запас, поставят го на пост на една височина в лозята, където изкарва като на курорт около 6 месеца. Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария. Така Учителя го отървава да не участва във войната.
Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в
Рударци
.
Един ден, като върви с дамаджаната в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа. Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват.
към текста >>
37.
7.77 Магдалена Попова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два
удара
.
Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?
". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два
удара
.
В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
към текста >>
С тия два
удара
аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд.
С тия два
удара
аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
към текста >>
38.
8.1 Краят - ликвидацията на века
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ще им помогнат французите, които ще
ударят
с ракети стартовите площадки на арабите.
Учителя казва: „Тази война ще се прекрати, но след тази ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой не може да ви избави." (73, с. 206) Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, като и малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби.
Ще им помогнат французите, които ще
ударят
с ракети стартовите площадки на арабите.
Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Хората ще започнат разумно да използват природните и слънчевите енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството.
към текста >>
39.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
Новата епоха и идването на шестата раса „Денят господен е на нашия праг.
Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30)
към текста >>
И като
ударят
последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство.
Новата епоха и идването на шестата раса „Денят господен е на нашия праг. Братя, първият звънец е ударил, остават още два!
И като
ударят
последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство.
И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30) „Отде ще дойде новото?
към текста >>
40.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Всички римляни, които нанасят 80 000
удара
на Христа в Преторията, стават негови ученици.
Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи.
Всички римляни, които нанасят 80 000
удара
на Христа в Преторията, стават негови ученици.
Всеки, който го удари веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го удари вече втори път. (Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят.) Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителя получава картината на Пентаграма във видение през 1898 г.
към текста >>
Всеки, който го
удари
веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го
удари
вече втори път.
Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици.
Всеки, който го
удари
веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го
удари
вече втори път.
(Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят.) Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителя получава картината на Пентаграма във видение през 1898 г. и работи усилено с него.
към текста >>
41.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се
удари
в някоя скала, се пуква и изчезва.
Времето внезапно се промени и след 10-ина минути започна да вали обилен мокър сняг, какъвто не ме е валял никога, даже и през зимата. Образува се силно електрично поле. Тръгнахме нагоре, от косите ни излизаха искри, а от въжето и колците хвърчаха светкавици. Започнаха да гърмят кълбовидни мълнии. Под нас или над нас се чува пукот, появява се бяло кълбо и от това място ни облива силна горещина.
Мълнията започва да се движи из въздуха и щом се
удари
в някоя скала, се пуква и изчезва.
Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона.
към текста >>
Аз добре знаех, че ако го
удари
такава кълбовидна мълния, човек може да изгори.
Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона.
Аз добре знаех, че ако го
удари
такава кълбовидна мълния, човек може да изгори.
Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме.
към текста >>
Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си
ударих
бедрото.
" В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях.
Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си
ударих
бедрото.
Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават.
към текста >>
Кракът ми беше син от
удара
.
Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа.
Кракът ми беше син от
удара
.
Нямаше оцет и веднага Албена събра от приятелите, които бяха към 50 души, лимони. На филия хляб изстискваше лимони и налагаше синините. До вечерта ги смених няколко пъти и синьото от крака изчезна и намаля и болката. Бурята навън продължаваше, като се яви и гъста мъгла, а температурата с вятъра беше още по-ниска и хапеше лицето. Наближи времето да излезем и посрещнем пролетта - влизането на слънцето в Началото на зодиакалния знак Овен в 21 часа и 55 минути.
към текста >>
От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го
ударих
малко в кола.
тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си.
От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го
ударих
малко в кола.
Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми! Господи, спаси ме!
към текста >>
42.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Един брат от групата решава с
удари
с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя.
Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа.
Един брат от групата решава с
удари
с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя.
Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката. При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни.
към текста >>
43.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им
удари
от църковните отци и гражданските власти.
И рече Бог: да будет свет: и быст свет." - Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5.
Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им
удари
от църковните отци и гражданските власти.
- И за даскал го бива, и за поп - говореха си помежду старите устовци. Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра?
към текста >>
44.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под
ударите
на врагове и завистници.
- Ти като че най-добре ще го прочетеш - каза той. - Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано. Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата.
А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под
ударите
на врагове и завистници.
Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис. След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство.
към текста >>
Станало така, че султан Мурад през лето 1375
ударил
със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис.
- Добре, щом казвате така - отвърна Константин и като се облегна на дървото, зачете бавно и разбрано. Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници.
Станало така, че султан Мурад през лето 1375
ударил
със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис.
След това турците се приготвили да ударят през южна Македония към Сърбия. Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство. Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само манастирите, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение.
към текста >>
След това турците се приготвили да
ударят
през южна Македония към Сърбия.
Останалите младежи полегнаха по тревата, подпряха се на лакти и напрегнаха слух. - „След като затвори очи Иван Александър - цар български и самодържец не само на българския народ, но и на гърци, братята Иван Страцимир, на който бе дадено видинското царство, и Иван Шишман, който владееше търновския дял на държавата, не си поминуваха в разбирателство и братска обич, а всеки сам за себе си водеше самостойна управа. Това бе добре дошло за нахълтващите турски орди, за да сломят по-лесно съпротивата. А то се знае открай време, че несговорните другари, приятели, търговци или управници, лесно попадат под ударите на врагове и завистници. Станало така, че султан Мурад през лето 1375 ударил със своите многобройни пълчища на североизток в Тракия и завзел местата около Диамболис.
След това турците се приготвили да
ударят
през южна Македония към Сърбия.
Там те били посрещнати от сърби и босненци, които на няколко пъти нанесли и победи, но в края на тези продължителни битки турците взели отново връх и нахлули към Североизточна България. Все в тези времена, когато султан Мурад загинал при Косово поле, а на престола се изкачил Баязид, новият господар решил да завладее българската земя. Последвали боеве и през лето 1393 паднал Търновград, а три години след това била покорена и видинската част на държавата и България паднала окончателно под турско робство. Всеки мислел тогава, че е дошъл края на българите и българската държава за всички времена, но в покорената земя, в тъмницата на робството останали да светят като блещукащи светилници само манастирите, където ревностни служители пазели писмените паметници от всяко време и откъдето, както е знайно, всички са очаквали спасение. Потекли тъмните робски столетия.
към текста >>
45.
Изпитанието. Бурята.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- извика с всички сили Леонис
ударихме
се в подводна скала.
- повториха Леонис и другите. - Може би ще стигнем до него, ако ни е писано да живеем. - Каквато е Божията Воля - отговори Константин. Гемията с голяма скорост се носеше към брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски. - Отвържете лодката от борда!
- извика с всички сили Леонис
ударихме
се в подводна скала.
Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано. Бурето се търкулна и едва не удари Леонис в гърба. Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис.
към текста >>
Бурето се търкулна и едва не
удари
Леонис в гърба.
Гемията с голяма скорост се носеше към брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски. - Отвържете лодката от борда! - извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна скала. Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше вода. Всичко в гемията бе разбъркано.
Бурето се търкулна и едва не
удари
Леонис в гърба.
Гемиджията освобождаваше веслата. - Дигайте спасителната лодка, но не изпускайте въжето от ръце - викаше все така тревожно Леонис. Младежите вдигнаха лодката по двама от двете страни и с голяма мъка я пуснаха във водата, а Леонис пое въжето в своите ръце. Така лодката беше задържана до потъващия вече корпус на гемията и всички влязоха в нея, макар с мъчителни усилия, тъй като вълните я мятаха на всички страни. Гемиджията остана последен, той извърна глава и погледна за последен път любимата си „Калиопа" и скочи в лодката.
към текста >>
46.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Онзи, който те е
ударил
за истината, след време сам ще дойде да ти се извини и ще ти стане приятел.
Учителят: Ученикът и всеки умен и честен човек бива затварян в затвор само за истината. Позорно е за всекиго да отиде в затвора за пари. Ученикът трябва да каже: Само за истината мога да остана в затвора. И когато бият някого за истината, нека да мълчи. Той не бива да се защищава, защото самата истина ще го защити.
Онзи, който те е
ударил
за истината, след време сам ще дойде да ти се извини и ще ти стане приятел.
Духовните хора искат да прекарат живота си леко. Това е невъзможно. Ще знаете, че за всичко, което сте научили от духовната школа, сте отговорни. Знанието прави човека отговорен. С увеличаване на знанието ви расте вашата отговорност.
към текста >>
47.
5. СВЕТЛИНАТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Нейният
удар
е благословение и живот — тя удря планетите и ги движи и оживява, тя се усилва и планетите се превръщат в слънца.
СВЕТЛИНАТА Първата мисъл на Твореца бе светъл лъч, който даде вечната форма на един проявен живот. И всичкият живот на небето и земята е лъчи на творческата мисъл на вселената — всичко е светлина. Душата ти е светъл лъч, мислите ти са светлина, формата ти е материализирана мисъл, която е светлина, чувствата ти са светлина — милиарди, безбройни форми на светлината, която ги е създала. Най-мощното във вселената е светлината.
Нейният
удар
е благословение и живот — тя удря планетите и ги движи и оживява, тя се усилва и планетите се превръщат в слънца.
Нейното движение е неуловимо, защото тя в миг е навсякъде — тя е Вечната Мисъл на Бога, която е сътворила и поддържа вселената; тя е вихреният полет на духа- светлина към недрата на творческия огнен океан, от който е излязъл. Тя е лицето на Божията Мъдрост. Великият Човек е светлина. Христос е светлина на света, защото е съвършеното изявление на вечната светлина в слово, любов и творчески дела. Светлината, която виждаме, е резултат от творческата мисъл на Космическия човек — проекция на мисълта на Бога.
към текста >>
48.
Пътят се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Първият
удар
беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда.
Учителят ми беше казал: "Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си! " Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше: "Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея! " Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде.
Първият
удар
беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда.
Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в "Риголето" — Джилда, в "Марта" — Марта, в "Сивилският бърснар" — Розина, в "Лучия ди Ламермур" — Лучия, в "Травиата" — Виолета, в "Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта "Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: "Любовен елексир" (Адина) и "Дон Паскуале" (Норина).
към текста >>
49.
Последна среща
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Удари
леко устата ми. Млъкнах.
Толкова беше отслабнал. Дишаше ускорено и дълбоко. Силна болка и скръб като стрела ме пронизаха. Извиках силно и се смъкнах на колене, пред нозете му. Забих главата си върху завитите му с дебело одеяло колене и заридах... Почувствах, как той измъкна бавно изпод одеалото, дясната си ръка.
Удари
леко устата ми. Млъкнах.
Целунах ръката му и изведнъж почувствах успокоение. Той наведе главата си над моята и тихо ме попита: – Дават ли ти още работа в операта? – Да, Учителю... Той ме покани, посочвайки с ръка свободния до мен стол.
към текста >>
50.
ГУРЛЬО
 
- Борис Николов
Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един
удар
на опашката си изчезне под някой камък.
Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение. Светлините преливаха една в друга. Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки.
Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един
удар
на опашката си изчезне под някой камък.
Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее! Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и легенди разправя той за отминал живот. Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите.
към текста >>
51.
ШАР ПЛАНИНА
 
- Борис Николов
– На това място убих сърна…
Ударих
я в предните крака – падна.
Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен. Буките току-що се бяха разлистили. Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко:
– На това място убих сърна…
Ударих
я в предните крака – падна.
Като дотичах до нея – плаче с едри сълзи, като дете! Ех, че като ми стана жал, мъка! Че като ударих калпака в земята! Тя плаче, и аз плача заедно с нея. Заклах я, да не се мъчи.
към текста >>
Че като
ударих
калпака в земята!
Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко: – На това място убих сърна… Ударих я в предните крака – падна. Като дотичах до нея – плаче с едри сълзи, като дете! Ех, че като ми стана жал, мъка!
Че като
ударих
калпака в земята!
Тя плаче, и аз плача заедно с нея. Заклах я, да не се мъчи. Оттогава – на сърна не хвърлям! Някакво далечно сродство съществува между човека и всички живи същества.
към текста >>
52.
СКВОРЧЕТО
 
- Борис Николов
В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания,
удари
на кастанети.
Скворчето е жизнерадостна, дружелюбна птичка. То е птичка имитатор – сполучливо подражава гласовете и песните на други птички и животни. Може да наподоби и мяукането на котката, и то с оттенък на насмешка, но само когато е на безопасно място, горе на клончето. Подражава и на човешкия глас, дори може да произнася и някоя дума. Скворчето си има своя песен.
В нея се чуват нежни мелодийки, подсвирквания,
удари
на кастанети.
Тази песен се пее от мъжкото скворче, когато женското мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В песните си скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долавя. Песента секва, когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо и двете птички едва смогват да ги изхранват. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари.
към текста >>
53.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Една сутрин той чу далечните
удари
на топорите.
Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие. Йосиф обичаше гората. Той можеше с часове да слуша шепота на листата, разхождаше се в този Божи храм, възхитен и благодарен.
Една сутрин той чу далечните
удари
на топорите.
Не беше трудно да ги намери – бяха тримата. Когато излезе пред тях, не трепнаха. Опрели бради на брадвите си, те гледаха насмешливо, дръзко, нахално. Йосиф погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата – дървото при падането беше смазало много млада гора. Великанът със сребристата гладка кора като че му се оплакваше.
към текста >>
54.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко
удари
по клепалото.
Направиха и прощалния обед. Канеше се вече да тръгва, когато видя до стената дървена витринка и вътре – две клепала висяха на въженца. Никѝфор се спря пред тях. Къню му обясни: – Те са правени от дядото на моя дядо, преди двеста години.
Той отвори джамлъка, откачи дървеното чукче и лекичко
удари
по клепалото.
Излезе глух звън, като въздишка, но тъй сладък, сърдечен, топъл, задушевен – като прегръдка. Къню каза: – Правят се от специално дърво, то се избира между хиляди. Но най-важното е обработката: като се изрежат, дъските се киснат във вода пролетно време, когато се топят снеговете. Това се прави десетина-двадесет години наред.
към текста >>
55.
БИТКАТА НА МОМИТЕ
 
- Борис Николов
От момите имаше някои ранени, а Божиката – тя беше
ударена
в сърцето.
Те бяха силни като мъже. Сред разбойниците се хвърли Картала, драгоманина, изпразни двата си пищова в лицето на Шибил и разбойникът се захлупи на земята. Долетяха и Доганите, те се хвърлиха сред разбойниците само с тоягите си – в техните ръце това беше страшно оръжие. Разбойниците бяха оставили оръжието си, освен пищовите, на конете, а те бяха далеч. Битката не трая дълго, скоро от разбойниците останаха само кости и парцали.
От момите имаше някои ранени, а Божиката – тя беше
ударена
в сърцето.
Нямаше вече кой да запява… Беше внучка на Картала, сега той я беше прегърнал, сълзите му обливаха лицето ѝ. Момичетата също плачеха с глас. Изпратиха до селата да съобщят, скоро надойде народ отвсякъде. Отвлякоха разбойниците до една далечна яма и ги затрупаха с камъни. На Божиката направиха гроб, иззидаха го с камъни и туриха тялото.
към текста >>
56.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя
ударението
върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса.
Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя
ударението
върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи.
към текста >>
57.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Ще
удари
последният час и за него.
Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които преживяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлението на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно.
Ще
удари
последният час и за него.
Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограничаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навлизаме трайно във владенията на Доброто.
към текста >>
Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни
ударят
по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме.
Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви.
Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни
ударят
по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме.
Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим.
към текста >>
58.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание
удари
и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание
удари
и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето.
към текста >>
59.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на
ударите
и почивките на сърцето и пр.
Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност.
Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на
ударите
и почивките на сърцето и пр.
Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.
към текста >>
60.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание
удари
и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание
удари
и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно?
към текста >>
61.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен
удар
на меча на волята.
Към него именно са отправени словата на Учителя на ББ в България: „Тия правила ще ги учите. Без тях не може да направите нито крачка напред. Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината.
Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен
удар
на меча на волята.
Изборът, както винаги, е наш... По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения: - Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове.
към текста >>
62.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
Ритмичният
удар
и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда.
Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката".
Ритмичният
удар
и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда.
Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт.
към текста >>
63.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
Агресивните
ударни
инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа.
Той признава, че е дете на майката природа, подчинява се на нейните закони, черпи сили от нейната гръд и в своята любов, преданост и безкрайна благодарност за всичко, което тя му е дала, е готов да й служи. Първобитният магьосник си служи с традиционните практики, които събуждат либидото и приспиват умствената активност. Там-тамът заглушава гласа на независимата мисъл, опиянението на плътта от ритмично повтарящите се движения екзалтира чувствата, ярките бои по лицето и тялото отклоняват погледа от великолепието на слънчевите лъчи в ефира. Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх. Съвременният техношаман е изменил и модернизирал реквизитите на първичния магьосник, превърнал ги е в технопарад с много блясък, шум, викове на възторг до припадък, ритмично подскачане под прожекторите и после търкаляне по отъпканата земя.
Агресивните
ударни
инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа.
Това са забележителни, изумяващи постижения на съвременната наука и техника. Когато тълпата мисли като един, какво мисли някой сред нея, пък бил той потенциален или проявен гений, за множеството няма никакво значение. Защото сега масовото внушение е взело връх и със силата на инерцията е тласнало тълпата по наклона. В този момент изглежда, че вече никой не е в състояние да я спре и отрезви. Някой беше казал, че истината не може да се крещи едновременно от много гърла, че здравият естетичен вкус е личният вкус, че оригиналното най-често е самата истина, докато модата е внушена от създателите й и не принадлежи никому, защото е безличностна.
към текста >>
64.
МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ
 
- Павел Желязков
Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на
ударните
инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата.
И във всички школи на посвещение има тайни." Известно е, че всяка епоха и култура пораждат специфична музика. Духовната култура на индусите и на почти целия ориент е създала музика с емоционално звучене и тоналност, която в своите извиващи се до болка мотиви изразява мистичност и унесеност в дълбоко емоционално преживяване. Тремолите и вибратите, с които някои цигулари прекаляват, когато искат да наситят емоционално изпълнението си, напротив, не се препоръчват от големите цигулкови педагози. Когато разумът има водеща роля в музикалното изпълнение, това се изразява в чисти и прави тонове, в които има повече мисъл, но и добре премерено чувство.
Една приятна мелодия дава полет на мисълта, докато натрапващото се присъствие на
ударните
инструменти, твърде агресивно и материално по своята същност, е в състояние да разруши тънката възприемчивост на съзнанието за най-деликатните послания на природата.
Когато стимулира добрите страни в характера на човека, когато го приближава до природата и помага да видим истината за себе си и света, казваме, че музиката има прогресивно функционално въздействие. Културата на цели поколения, а дори и на общества и нации, може да бъде завлечена и разбита от една пагубна музикална вълна. Модата в това изкуство се налага чрез външни и чисто комерсиални средства. Тя е по-опасна от епидемиите през средните векове, когато чумата и холерата са сеели смърт и са обезлюдявали богати и процъфтяващи държави. И напротив, вдъхновената от Божествената любов музика, музиката на Ренесанса, е придружавала разцъфтяването на всички изкуства и е носила благоденствие на народите.
към текста >>
65.
Съветите на Учителя
 
- Павел Желязков
Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки
удар
, който му се нанася отвън.
Той нищо няма да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействува. Това упражнение може и мислено да го направите, но когато и ръцете действуват, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце." „Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са устойчиви.
Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки
удар
, който му се нанася отвън.
Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия? Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля, да мисли, да чувствува, да действува. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас.
към текста >>
Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви
удари
в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея.
Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия? Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля, да мисли, да чувствува, да действува.
Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви
удари
в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея.
Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате удари от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият обаче вместо да поумнява, поглупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях." „В Казанлъшко един селянин турил около кошарата си един капан за мечки.
към текста >>
Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате
удари
от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате.
Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия? Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля, да мисли, да чувствува, да действува. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас.
Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате
удари
от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате.
Глупавият обаче вместо да поумнява, поглупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях." „В Казанлъшко един селянин турил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан?
към текста >>
66.
Защитните сили на човека
 
- Павел Желязков
Механичното действие има ефекта на
удар
, който предизвиква шок в съзнанието.
Когато следва природните ритми, почивката представлява едно пълноценно отпускане и освобождаване на човешкия организъм във възстановяваща силите природна среда. Сънят е една природна необходимост, на която никое човешко същество не противостои. Ако не влезе в съня, човек не може да излезе в живота. Той е един отлив, който ни извежда на върха на нова вълна изгрева на новия ден. Добрият плувец умее да използва системно силата на вълната, той се връща назад, за да я възседне и като стане едно със силата й, да отиде далече по-напред.
Механичното действие има ефекта на
удар
, който предизвиква шок в съзнанието.
Падане може да предизвика ударът и шокът от него. Падането отвисоко поради липса на фундамент, принадлежи към механическите процеси и също предизвиква шок в съзнанието. Органическите процеси принадлежат на еволюционния път на развитие и осигуряват онази непрекъснатост, в която протича преливане на едно състояние на съзнанието в друго. Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния.
към текста >>
Падане може да предизвика
ударът
и шокът от него.
Сънят е една природна необходимост, на която никое човешко същество не противостои. Ако не влезе в съня, човек не може да излезе в живота. Той е един отлив, който ни извежда на върха на нова вълна изгрева на новия ден. Добрият плувец умее да използва системно силата на вълната, той се връща назад, за да я възседне и като стане едно със силата й, да отиде далече по-напред. Механичното действие има ефекта на удар, който предизвиква шок в съзнанието.
Падане може да предизвика
ударът
и шокът от него.
Падането отвисоко поради липса на фундамент, принадлежи към механическите процеси и също предизвиква шок в съзнанието. Органическите процеси принадлежат на еволюционния път на развитие и осигуряват онази непрекъснатост, в която протича преливане на едно състояние на съзнанието в друго. Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е.
към текста >>
67.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като
ударен
от мълния.
Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии. Когато се изравниха с нас, единият с насмешка в гласа се обърна към Вено: „Ехе, по-кротко! Накъде с тези млади госпожици? " Вено го погледна и с блага усмивка сложи ръка на рамото му: „На лека разходка" отвърна той.
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като
ударен
от мълния.
Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек.
към текста >>
68.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Това беше тежък
удар
за майка ми, която заболя от рак в гърдата и след две операции и тя си замина.
Бях на 9-10 години, когато замолих нашите и те ми купиха Библията - Стария и Новия завет, и още бях дете, когато я прочетох от кора до кора. Въпросът за отвъдния свят отдавна ме занимаваше. В двора, където живеехме в Красно село, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове. Може би това се подсилваше от някои гласове и образи, които някой път ми се привиждаха. Бях на 7 години, когато моята сестричка - две години по-голяма от мен - за три дни си замина, болна от дифтерит.
Това беше тежък
удар
за майка ми, която заболя от рак в гърдата и след две операции и тя си замина.
Остави ме, когато бях на 11 години. За мен обаче отвъдният свят беше вече реалност. Чувствах майка си до мен по-живо отпреди. Нейното невидимо присъствие беше много осезателно за мен. Докато по-рано някоя пакост, която имаше вероятност да направя, можеше да остане незабелязана от нея, сега аз я чувствах винаги до мене.
към текста >>
69.
Исторически предпоставки за идването на Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Това е жесток
удар
за българския народ, който след цяло петвековно робство се вижда обединен и свободен.
Стремежът за власт на Австро-Унгария - империята на австро-унгарските императори, към Близкия и Средния изток се препречва от появата на новата българска държава. Тогава те се обединяват и принуждават Русия да се откаже от вече сключения Санстефански договор за България, която включва всички земи, по които се говори българска реч и има българско национално самосъзнание. Санстефанският договор е отменен й заместен с Берлинския договор на 13 юли 1878 г. България се разпокъсва изцяло и чисто български земи като Добруджа, Тракия и Македония са откъснати от нея. България се ограничава само между Дунава и Стара планина, Южна България остава васал на Турция, а Турция владее Тракия и Македония.
Това е жесток
удар
за българския народ, който след цяло петвековно робство се вижда обединен и свободен.
Това остава люта рана в сърцето на всеки българин. Тракия и Македония, които все още са под турско робство, продължават борбата за освобождение. Възникналите въстания жестоко са потушавани. Силите у българския народ за освобождаване на всички българи под чуждо иго нарастват до краен предел. И през 1912 г., след като се сключва съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, се открива война срещу турската империя.
към текста >>
70.
Братският живот на Рила
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
“ Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
„Иде една коренна органична промяна в живота. Приятно ще бъде на хората да живеят.“[64] „Апостолите, които живяха преди 2000 години, казваха: „Близо е денят Господен. “Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг.
“ Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
И като ударят последните два звънци, всички царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство.“[65] [56] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 330 с.
към текста >>
И като
ударят
последните два звънци, всички царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство.“[65]
Приятно ще бъде на хората да живеят.“[64] „Апостолите, които живяха преди 2000 години, казваха: „Близо е денят Господен. “Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг. “ Братя, първият звънец е ударил, остават още два!
И като
ударят
последните два звънци, всички царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство.“[65]
[56] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 330 с. [57] Учителят.
към текста >>
71.
Седемте езера
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Спомням си, че веднъж паднах и си
ударих
коляното.
Там тези предани ученици на Учителя посрещаха изгрева и се молеха, идваха на Чистотата да играят Паневритмия с всички нас. Борис Николов и Мария Тодорова си слагаха палатката на Салоните. Това е едно от най-красивите и вдъхновени места. Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър Филипов и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя. Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия.
Спомням си, че веднъж паднах и си
ударих
коляното.
Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките. Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие.
към текста >>
72.
Двадесет и едно упражнения
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
2. Повтаря се същото, както при първото упражнение, но с прик- лякване и
удар
на ръцете нагоре с длани, обърнати нагоре.
П.): изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: - крачка напред с десния крак; прибиране на левия крак към десния, изнасяне ръцете напред и нагоре под ъгъл 45°; - крачка напред с левия крак и сваляне на ръцете до изходното положение; прибиране на десния крак към левия, изнасяне на ръцете напред и нагоре под ъгъл 45°. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред.
2. Повтаря се същото, както при първото упражнение, но с прик- лякване и
удар
на ръцете нагоре с длани, обърнати нагоре.
Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 3. Късай, хвърляй И. П.: тялото е изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение и с пръсти, свити в юмрук. Ход на движенията:
към текста >>
73.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Вестта дойде при мен като тежък
удар
.
* * * Писмо от Красимира Николова Стокхолм, 23 февруари 1992 г. Любезна Мария, Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров.
Вестта дойде при мен като тежък
удар
.
Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа.
към текста >>
Ударът
беше тежък.
Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал.
Ударът
беше тежък.
И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас. Многократно си казвам, че той Е между нас, че си е отишла само една трансформираща се част от неговото същество, а другото, важното, трайното остава. В този смисъл, любезна Мария, имам чувството, че Ви познавам като близък човек. Силно ми липсват контакт с хора от Братството. Получих първите два броя на „Житно зърно“, зарадвах се на познати имена, прочетох отново мисли, които съграждат и възкресяват най-добрите сили в човека.
към текста >>
74.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това нагледно и ясно се разбира, когато
ударим
два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна; получаваме усилване на звука.
ПЛАНЕТИТЕ И ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ Изтъкнахме, че за образуването и оформянето на дванадесетте Планети в Слънчевата система са взели участие небесните образувания, намиращи се в дванадесетте сектора от еклиптиката, определени от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Дванадесетте Планети със своите Зодиакални съзвездия са: Вулкан със Зодиакално съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земя и Луна с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион, планетата зад Плутон - Хано, с Бик (Телец). Когато в хороскопа на даден човек една Планета се намира в своето Зодиакално съзвездие, тя действува с пълното и цялостно влияние на своята характеристика. Вибрациите от влиянието на Планетата, подсилени от хармоничните вибрации на Небесните образувания в съответното съзвездие, подсилват нейното влияние. Известно е, че когато имаме вълнообразни силови течения с еднаква дължина на вълната, изходящи от два различни източника, ще се получи едно усилване на силовата вълна или, както се казва, ще се получи интерференция.
Това нагледно и ясно се разбира, когато
ударим
два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна; получаваме усилване на звука.
Когато обаче имаме една Планета в друго Зодиакално съзвездие, то силовите течения на Небесните образувания в това съзвездие оказват известно въздействие върху влиянието на Планетата, т.е. нюансират нейното влияние. Ще трябва обаче предварително да изтъкнем, че Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия, които са достъпни за наблюдение, излъчват светлина и в повечето случаи притежават много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето. Ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко Небесно тяло (образувание), което излъчва светлина и топлина, е един високоорганизиран свят - свят, който е израз на една велика разумност. За да можем ние, хората, да приемем техните силови течения (влияния), трябва да имаме високоорганизиран и облагороден мозък.
към текста >>
75.
Житейският път на хората
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През Асцендента - разни неочаквани заболявания, сътресения,
удари
, свързани с последствия за нервната система.
Но всичко това, макар и бавно, ще се промени в благоприятен смисъл. През Десцендента - неприятни грижи и връзки с хора, които ще му причинят мъчнотии, а често болен и близък човек, за когото той се е грижил, ще почине. През Зенита - мъчнотии в общественото положение, уволнение, неуспешни сделки. Уран, общо взето, при преминаването си през четирите точки донася и създава резки и неочаквани събития, промени, и сътресения, засягащи предимно нервната и кръвоносната системи. Всичко това в повечето случаи е крайно неприятно и често съдбоносно.
През Асцендента - разни неочаквани заболявания, сътресения,
удари
, свързани с последствия за нервната система.
През Надира - пътуване с нещастия и разни изненадващи събития и там, където отиде, ще се сблъска с неочаквани неприятности. През Десцендента - неочаквани неприятни отношения с най-близки - развод или неочаквана смърт на някой близък човек. През Зенита - разни неочаквани промени в общественото положение и в живота въобще. Нептун при преминаването си през четирите точки допринася за благоприятни събития, свързани с проява в изкуството. През Асцендента - пътувания, възможност за благоприятни начинания в живота.
към текста >>
МАРС С УРАН при съвпад и лоши аспекти дава възможност за операция, лоши случки - падане,
удар
, нараняване.
При добри аспекти при семеен човек - приятни, изненадващи събития в семейството. МАРС С ЮПИТЕР при съвпад и лоши аспекти дава моменти на припряност, липса на условия за подобряване или обзавеждане на жилището или за постъпване на работа. При добри аспекти дава постигане на всяка поставена задача. МАРС СЪС САТУРН при съвпад и лоши аспекти -от лицето ще откраднат нещо ценно или ще бъде онеправдан, а също ще бъдат използувани неговите материални възможности от близки, приятели и познати. При добри аспекти лицето прави усилия за постигане на някаква своя идея и ще успее; също така и условия за материални сделки.
МАРС С УРАН при съвпад и лоши аспекти дава възможност за операция, лоши случки - падане,
удар
, нараняване.
При добри аспекти ще има през годината прилив на голяма жизненост, също и успешни сделки. МАРС С НЕПТУН при съвпад и лоши аспекти обуславя неочаквани случки и приказки. При добри аспекти - изненадващи приятни случки и разговори. ЮПИТЕР СЪС САТУРН при съвпад дава мъчно придобиване на материални ценности. При добри аспекти, особено тригон, ще има голяма материална придобивка - вила, парцел, апартамент, къща, кола.
към текста >>
76.
Общи положения
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен
удар
(инсулт).
Сънят е спокоен, освежаващ. Устата са затворени както през деня, така и през нощта. Главата се движи свободно, без каквито и да било изпъквания в областта на шията. Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане).
Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен
удар
(инсулт).
Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека. Ако главата има формата на куб (квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек. Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления.
към текста >>
77.
Ноктите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако пък нокътните полулуния са много големи, ясно очертани и светли, показва силна, свръхнормална сърдечна дейност и означава възможност за сърдечен
удар
.
Каквито и да било затъмнения, ямички, петна, точки, неправилен растеж, напречни браздички, различни окраски, които се отличават от цвета на кожата, показват също дефекти в характера на човека, а също и несъвършено здраве. Ако ноктите са много къси, показват сприхавост, придирчивост, агресивност, непримиримост. Хора със средни по големина, но кръгли нокти са с добро, благоприличие държание и мек характер. Синкавите нокти са указание за лошо здравословни състояние, сърдечни смущения, лошо кръвообращение, натрупване на отрови в организма, бавно мислене и схващане. Полулунията в основата на ноктите са светла субстанция, която се образува при нормално функциониране на сърцето, добро здраве и добра циркулация на кръвта, ако силата на сърцето отслабва чрез отслабване на сърдечния нерв, прииждането на тази бяла субстанция намалява, полулунията стават все по-малки до пълното им изчезване, а това показва слабост на сърдечния нерв.
Ако пък нокътните полулуния са много големи, ясно очертани и светли, показва силна, свръхнормална сърдечна дейност и означава възможност за сърдечен
удар
.
Такива хора са склонни към възбуда и при най-малкия случай, изобщо са резки и раздразнителни. Грижата за ноктите също дава възможност да се съди за някои качества на човека. Хора, които имат кални и мръсни нокти, са неподредени и в мислите си. Твърде грижливият маникюр на ноктите показва, че човек предава голямо значение на външната страна на живота в ущърб на вътрешната му страна. Кожичките в основата на ноктите (епонихиум) никога не трябва да се режат.
към текста >>
78.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Колкото по-малко линии има по дланите, толкова по-малко следи оставят преживяванията и
ударите
на съдбата върху човека.
Това е защото този род чувства, които тя ръководи, се управляват от мозъчните центрове в горната част на главния мозък - над центровете, които управляват мисълта и разсъдъка. Този род чувства са от висок ранг спрямо тези, които се изразяват от Венериния хълм. Колкото повече линии има даден човек по дланта си, толкова той е по-впечатлителен, по-дълбоко преживява всички събития, толкова и по-лесно се поддава на радостите и тъгите. Ако тези линийки минават предимно напречно (прекосяват ръката), тогава тази чувствителност се изразява в раздразнителност, сприхавост, избухливост - импулсивна натура. При такива ръце, общо взето, животът е по-кратък.
Колкото по-малко линии има по дланите, толкова по-малко следи оставят преживяванията и
ударите
на съдбата върху човека.
Той всичко преживява по-леко и с по-малко задържания. Ако ръцете имат много линии, но четирите основни линии веднага бият на очи, ясно и добре очертани, дълги, с хубав червеникав цвят, това е добър белег и показва, че човек притежава ценни качества, на които може да разчита, прави добра разлика между главното и второстепенното в своя живот. Ако обаче, основните линии не са ясно и добре изразени, нямат голяма разлика от второстепенните, то такъв човек се блъска и лута из второстепенните проблеми на живота. Линии със слабо червен нюанс показват здраве. Червените линии показват пожертвователност и смела натура.
към текста >>
79.
Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При
удара
оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата.
Друга част се отправила към Америка. В Южна Америка между индианците все още е жива легендата за това, как преди милиони години откъм океана пристигнали хора с бради, които ги научили на занаяти, скотовъдство и градинарство. Това били високоразвитите атланти. Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала. Астероидът се стоварил върху Атлантида и я потопил.
При
удара
оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата.
Това е Потопът, за който се разказва в Библията. Учените са изчислили, че в резултат на потъването на Атлантида и минаването на топлото течение Гълфстрийм покрай бреговете на Европа, която тогава била в ледников период, ледовете се стопили и нивото на Световния океан се повишило с около 100 метра. Тогава от континента ни се отделил Британският остров и сушата придобила днешния си вид. Знаете ли къде е бил Раят на Земята и защо е изчезнал? Така наричали страната Едем, която се намирала на мястото на днешния Персийски залив.
към текста >>
80.
От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание,
ударна
работа, чистота и др.
От 16 януари до 28 февруари : Зима и предпролет. Социални теми Отново на училище. Първата седмица минава в празнично настроение под впечатление от празниците. Ще бъдем внимателни и търпеливи да изслушаме всички. Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета.
Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание,
ударна
работа, чистота и др.
Точно сега удобно време е да запознаем децата и с други големи хора, борци за народна свобода. Казаното трябва да бъде близко до детския мир, просто, ясно и живо.. През този месец ще довършим зимните си радости, ще си илюстрираме зимни приказки и дейности. През февруари Слънчо ни се усмихва по-често. Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца. Пролетта ни носи нови радости и идеи.
към текста >>
81.
2. Как децата се научиха да лягат вечер рано.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Звънецът бе
ударил
за излизане.
— Сега да почнем, ела Савчо и т. н., наред имахме случай да чуем още веднъж имената на другарчетата си, същевременно и упражнение за ясно и учтиво запознаване. Така новата ни другарка се запозна с всички деца. — Колко е хубава рокличката й, — обади се Верка. Това беше достатъчно, за да подемем разговор за чистата кукла, за чистите деца и да кажем на новата си другарка всичко каквото сме научили за чистотата и реда.
Звънецът бе
ударил
за излизане.
Предложих да разходим куклата на двора. В стаята останаха само дежурните. След почивката интересът около куклата продължи. Всяко дете каза по няколко думи за своите кукли в къщи. След това, попяхме няколко песни и изиграхме няколко игри на новото ни другарче като помолихме и то да каже нещо.
към текста >>
82.
Лоша дума.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Рекла му: — Вземи брадвата и ме
удари
по главата.
Мечката го целунала и рекла; — Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва! — Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката.
Рекла му: — Вземи брадвата и ме
удари
по главата.
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека. — Прчщлно, по-силно! — рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла.
към текста >>
Дърварят вдигнал брадвата и я
ударил
полека.
— Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката. Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата.
Дърварят вдигнал брадвата и я
ударил
полека.
— Прчщлно, по-силно! — рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл.
към текста >>
Дърварят я
ударил
по-силно.
Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката. Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека. — Прчщлно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я
ударил
по-силно.
Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка.
към текста >>
— Дето те
ударих
по главата.
Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл: — Какво стана, Мецо, раната? — Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те
ударих
по главата.
— Е-е, тя ме боля-преболя, зарастна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя. Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя. Преразказа : Р а н- Б о с и л е к
към текста >>
83.
Двеста и двайсет хитрини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ще те
поудари
, ще те поритне, па ще те захвърли настрана.
Останаха ми само двенки. А ти знаеш двесте и двайсет. — Пак ги забравих, братко. Ти баща, ти майка! Кажи ми още една хитринка! Смилил се Ежко. Рекъл й: — Като дойде пъдарят, пристори се на мъртва. Той.
ще те
поудари
, ще те поритне, па ще те захвърли настрана.
Тогава беж — да те. Няма. Отишъл си Ежко. Дошъл пъдарят. Видял кума Лиса и викнал: — Пак те хванах, Лисано! Сега ще те науча! Той я ритнал — не шава. Ударил я — не мърда.
към текста >>
Ударил
я — не мърда.
ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж — да те. Няма. Отишъл си Ежко. Дошъл пъдарят. Видял кума Лиса и викнал: — Пак те хванах, Лисано! Сега ще те науча! Той я ритнал — не шава.
Ударил
я — не мърда.
— Умряла е, — рекъл си и я отнесъл в селото. Стигнал в къщи. Завикал; — Изляз, изляз, жено-о! Нося ти кожа за кожух! Той оставил кума Лиса на дръвника и влязъл да вземе нож да я одере. Жена му излязла на двора. Гледа тук, гледа там — няма кожа, няма дявол.
към текста >>
84.
Чудните камбани.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си
удар
на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата.
Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ?
Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си
удар
на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата.
— Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани. Всички хора замръзнали на местата си от радост, че чуват най- после песента на камбаните. Заплакали. Заплакала и болната майка на малкото момченце; заплакала и старата жена, на която момченцето занесло дървата в къщи. — Кой, кой остави най-после подарък, какъвто трябва, че забиха камбаните? — запитал царят.
към текста >>
85.
Приказка за Крали Марко.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Марко и тоя път ги
ударил
в земята.
Подбрал телците Марко и тръгнал. Като отишъл при другарите си, те от далеч взели да му се карат, дето се е маел толкова — та няма кой да прибере другите телци и взели да го карат да иде и тях да дири. Марко решително им отказал и си мислил: „Сега ще видите само се опитайте“!.. Както други път — наскочили другарите му, наобиколили го, и се хвърлили да го бият. Развъртял се Марко — и ги натъркалял по земята. Скочили те, и пак се нахвърлили отгоре му.
Марко и тоя път ги
ударил
в земята.
Момчетата не усетили сами как се пръснали и всеки тръгнал да си търси телците. От този ден Марко станал много як, израстнал едър и никой не можел да го надвие, защото, жената, от която е бозал, била самодива, та му е дала самодивска сила, с която бранел правдата! Преразказа: Н. Костова
към текста >>
86.
Водолаз.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
, И ето огромна акула се спуща в последния миг — разтваря уста да ме глътне, но аз, с един само
удар
я свалям: аз — един малък юнак.
ВОДОЛАЗ Аз мога да стана дори водолаз, на морското дъно ще слизам: там няма ни вятър, ни буря — и сякаш че влязъл съм аз в устата на страшната смърт. Попадам в един водоврът, но никакъв шум се не чува и стадо от светещи риби край мене понесено плува сред черни подводни треви. Потънали скъпи съкровища аз трябва от там да извадя, макар че страхотни чудовища с големи пламтящи очи към мене се спущат, нападат.
, И ето огромна акула се спуща в последния миг — разтваря уста да ме глътне, но аз, с един само
удар
я свалям: аз — един малък юнак.
Превел: Гео Милев
към текста >>
87.
Жабата в морето.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Децата скачат, приближават се към жабата и почват да я закачат и викат: „Жаба в морето, не можеш » да ме хванеш.!“ Жабата не си мени положението, но се мъчи да
удари
някое от децата.
ЖАБАТА В МОРЕТО Децата са в кръг, а всред кръга едно дете е седнало със скръстени крака и представлява жаба в морето.
Децата скачат, приближават се към жабата и почват да я закачат и викат: „Жаба в морето, не можеш » да ме хванеш.!“ Жабата не си мени положението, но се мъчи да
удари
някое от децата.
Удареното дете заема нейното място,
към текста >>
Удареното
дете заема нейното място,
ЖАБАТА В МОРЕТО Децата са в кръг, а всред кръга едно дете е седнало със скръстени крака и представлява жаба в морето. Децата скачат, приближават се към жабата и почват да я закачат и викат: „Жаба в морето, не можеш » да ме хванеш.!“ Жабата не си мени положението, но се мъчи да удари някое от децата.
Удареното
дете заема нейното място,
към текста >>
88.
Висящо гонене.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Удареният
гони.
ВИСЯЩО ГОНЕНЕ Едно гони другите деца и може да улови само това, на което краката са на земята. За да не бъдат уловени, децата трябва да увиснат или да се покачат на дърва, на гимнастика, на купа сено, на стобор и т. н. Двама не могат да висят на едно и също място. Който е отишъл втори, той остава на това място, а първият отива да си търси ново място Децата трябва да се движат постоянно.
Удареният
гони.
към текста >>
89.
Гонене през кръга.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ако извиканото дете е
ударено
преди да се върне на мястото си, то заема мястото на детето в кръга.
ГОНЕНЕ ПРЕЗ КРЪГА Децата са събрани на куп. Начертава се кръг с тебешир около 45 см. в диаметър и в него застава едно дете. То повиква по име друго дете и почва да брои до десет. След това гони детето, а гоненото, преди да се върне на мястото си, трябва непременно да мине през кръга.
Ако извиканото дете е
ударено
преди да се върне на мястото си, то заема мястото на детето в кръга.
Ако първото дете не улови гоненото, то се връща в кръга и извиква друго дете и го гони по същия начин. Така играта продължава.
към текста >>
90.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па
удари
пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата.
А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па
удари
пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
—Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
към текста >>
91.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И гняв възпламени сърцето на Моисея, та
удари
в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби.
…А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри. Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст.
И гняв възпламени сърцето на Моисея, та
удари
в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби.
И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта.
към текста >>
Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, —
ударете
с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея?
Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, —
ударете
с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове.
И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му.
към текста >>
92.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Черен дъжд вали — като гневни
удари
посред нощ по някоя желязна врата.
Пролетта звъни в душата ми с въздишките на цветните венчета и с ромона на бистрите капки: Ти ме будиш с песента на златни пчели. *** Звънът на Твоите накити прекъсва лепета на моята песен: снеми огърлицата, короната и гривните си! Аз искам — душата Ти да стане чиста и празна, като златен рог, за да влея в глъбината й благовонния елей на песента си. *** Мълнии раздират черното небе, като огнени пръсти. Нощта снема своя шлем и прибира одеждата си. По нейните следи се сипят светли копия.
Черен дъжд вали — като гневни
удари
посред нощ по някоя желязна врата.
Ти няма къде да се укриеш. Ела: аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен твоята самотна скръб. *** Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-синя. Видях в Тургу каланта на смъртта: той е толкова син, че който го погледне, очите му се премрежват и той губи свяст. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта.
към текста >>
... Когато
удари
първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда.
— — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун. Нямаше жива душа по цялата земя — от Океана до Стълповете на Слънцето. И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца. ... И дойдоха седем Вожда — да делят плячката на света. И сенките им — грамадни, морави — се простряxa върху небето и притиснаха звездите в нечовешка прегръдка.
... Когато
удари
първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда.
На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял. И приготви се да чете... ... Когато удари вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато удари третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
към текста >>
И приготви се да чете... ... Когато
удари
вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато
удари
третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
... Когато удари първият звън, излезе от мъртвото Слънце Мъж — и лицето Му блещукаше, като пурпурна угасваща звезда. На главата Му имаше покривало от златна тъкан с шити лотуси и пламтящи езици. И стрели отровни виcеxa в кълчан от скъпа кост. А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп. И застана Мъжът, па разви свитък, изписан цял.
И приготви се да чете... ... Когато
удари
вторият звън, нахлуха вопли отнякъде — и зачуха се викове, подобни на писъци, що надава дете... ... Когато
удари
третият звън.. …………………………………………………………………………………………….. ... И само по едно хълмче, обрасло с трева на което стърчаха развалини от низка сграда можеше да се разбере, че някога е живял Човек *** Жената каза: — Аз съм алфата на творението.
И роди първия човек. Мъжът каза: — Аз съм алфата на творението. И уби първия човек. Любовта каза: — Аз съм алфата на творението. И сля раждането със смъртта.
към текста >>
Орфей тогава
удари
лютнята и разсипа глас над мъртвите пенливи гребени.
Тифис улови кормилото; Линкей впи поглед в морето, за да следи подводните скали; Нелей хвана платната; Херакъл застана с меча си на корабния нос; Менотей разкри в прокоба премеждията на опасния път; Язон се възправи до мачтата, за да посочва пътя. Още един голям смелец имаше между мнозината други: Орфей, свирач на лютня. Дигна се нощ над морето. Мъжете морни заспаха. „Арго“ се спря всред стихналите вълни.
Орфей тогава
удари
лютнята и разсипа глас над мъртвите пенливи гребени.
Морето вдаде ухо — да чуе. А спящите чуха в просъница плисък на кръв, звънтеж на мечове — и в съня си видяха голяма черна ръка, която се протяга в полумрака, та откача от алмазното дърво Златното руно. Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна към черното небе. Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени. Певецът спря.
към текста >>
“ И доволната ръка на царя
удари
с чук плочата.
С меч изтребих враговете си: ни един се не избави. С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз?
“ И доволната ръка на царя
удари
с чук плочата.
Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта. И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски саркофаг. *** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока. Много повече — случките на живота. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето.
към текста >>
Но
ударът
бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта.
С кръвта им нашарих планините, както пастир багри руното на овцете си. В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата.
Но
ударът
бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта.
И там се четеше: „... аз.“ ... А каменният къс бе доста голям, за да покрие царски саркофаг. *** Много съблазнители ни показваха песните на Възтока. Много повече — случките на живота. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: Сърцето. Но — има съблазнител, пред когото дори Сърцето бива безсилно: — сърцето.
към текста >>
Чернокожи гребци размерно и плавно извиват своите тела при дълбокия
удар
с греблата.
Няма кораби. По дългата далечна черта, дето сякаш се свършва морето, играят пъстри змии. Човекът поглежда и се спира. Неговият образ дели земя от море. Иде кораб с багрени платна.
Чернокожи гребци размерно и плавно извиват своите тела при дълбокия
удар
с греблата.
В дъното на кораба блестят купчини злато, червен корал, бисерни миди, седеф и жълти морски звезди. Пъстри риби играят край кораба. А зад него — чак до далечната ивица, дето сякаш се свършва морето — се гъне къдрава бяла пътека, чиито край се не вижда. От Вечността ли иде този кораб? Птици с дълги остри крила пресичат соления въздух и чертаят над писъка светли криволици.
към текста >>
*** Когато съдеха онзи Безделник, Който проповядваше да обърнеш и дясната си буза, понечат ли да те
ударят
по лявата, аз чух от прозорчето на своя затвор много гласове, викащи: „Бар Аба! Бар Аба да се пусне! А Иешу бар Иосифа разпънете! — “ Бар Аба е моето име.
Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове. Моята небесна песен млъкна на устните ми. Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи. И моята песен ще пръхне към Небето, отдето е дошла, за да оживи стройното ми тяло и да направи моята замислена душа безсмъртна. Но — никой не ще ме чуе.
*** Когато съдеха онзи Безделник, Който проповядваше да обърнеш и дясната си буза, понечат ли да те
ударят
по лявата, аз чух от прозорчето на своя затвор много гласове, викащи: „Бар Аба! Бар Аба да се пусне! А Иешу бар Иосифа разпънете! — “ Бар Аба е моето име.
Баща ми се казваше Аба. Аз съм син на Аба. И Аба 6Я разбойник, като мене. Той умре на кръст. „Бар Аба!“ — викаха те.— „Бар Аба да се пусне!“ Малко чудно ми стана.
към текста >>
93.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
По-скоро както тогава идеализирахме нещата - комуни да правим и т.н., което
удари
на камък в края на краищата.
Та какво исках да кажа! Писал съм малко - малко време съм имал. Тук имам едно малко сборниче, ще ти го покажа, „Човек и бог“, „Що е окултизъм“, имаше две пиеси - „Ново село“, но тя не е в този сборник и „Мост към бъдещето“. - С тема животът на бялото братство? - Да, да. Моето разбиране, тогавашното „Ново село“ е в защита на кооперативната идея.
По-скоро както тогава идеализирахме нещата - комуни да правим и т.н., което
удари
на камък в края на краищата.
Тия книжки са издадени в тираж 2-3 хиляди броя, някои имат и по две издания. След туй като ни национализираха първите десет години ми беше съвсем тъмно пред очите. Просто отникъде светлина, никаква надежда. Свършихме вече, потънахме во веки веков в тъмнина. - От коя година излиза в.
към текста >>
94.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Удари
и шум с най-различна сила, причинявани от един невидим интелигентен агент. II.
Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I.
Удари
и шум с най-различна сила, причинявани от един невидим интелигентен агент. II.
Преместване на предмети, малки и леки, а също така и големи и тежки, без некаква видима причина и без контакт на некое човешко същество. III. Промяна на тежестта на телата. IV. Подигане във въздуха на тежко тяло, без никакъв видим контакт. (Той е видел медиума Хом три пъти, при пълна светлина, да се издига пред очите му над пода, без никой да се допира до него.) V. Музикални инструменти, които свирят без каквато и да било намеса на човека и при условия, които изключват всеко нормално обяснение. VI.
към текста >>
95.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни си и другата“.
Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания. Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и любовта, тръгне непоколебимо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил.
Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни си и другата“.
Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили — като изтърпим съзнателно и със смирение следствията му.
към текста >>
96.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
Понякога като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение - тези стрели са предизвикали у нас известни
удари
, които ние възприемаме болезнено.
Вие, майките, как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали? Отговарят: Според разположението. Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока изтегляме ръката си! Какво внимание се изисква за това! Вие може да направите и с вас някои малки опити, за да видите колко бързо се разстройват тези вибрации, понеже извън физическото си тяло човек е облечен с астралното си тяло, което е в една подвижна форма и щом той прокара ръката си по него, предизвиква там известно сътресение.
Понякога като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение - тези стрели са предизвикали у нас известни
удари
, които ние възприемаме болезнено.
Затова, когато се приближавате към някого, не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление! (С духане.) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам!“ Не направите ли това, не се ли подготвите, вие изпадате в засада. Тогава идват съмненията, терзанията, идва омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души.“ Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон, употребете го спрямо когото и да е - който и да е, все тъй ще постъпите. - Пред него ли да направим това?
към текста >>
97.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Всеки знае, че ако
удари
некого, ще го заболи, защото сам е изпитал това.
Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е, наистина, една незначителна чертица. Ала за математика не е така. Навсякъде, изобщо, дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредно в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг.
Всеки знае, че ако
удари
некого, ще го заболи, защото сам е изпитал това.
Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредно нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае и чувствува и мисли. А желания, потици, мисли са все величини, с които животът работи.
към текста >>
98.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни
удари
отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни
удари
отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии.
Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“.
към текста >>
И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда
удари
6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти.
А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест.
И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда
удари
6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти.
Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини—изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята финна елегантност. Tе, именно, са кривнали „асиметрично“ леката баретка, те са метнали пак „асиметрично“ флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни! В техните блюда — очите — се тегли с драмовете на изяществото и естетиката всеки образ, всяко впечатление от обноска, жест.
към текста >>
99.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
По същото време и Д-р Люис, със смелостта и
ударната
мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология.
Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващо впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.
По същото време и Д-р Люис, със смелостта и
ударната
мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология.
Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм.
към текста >>
100.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и
удари
образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши.
Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал.
Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и
удари
образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши.
Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност.
към текста >>
А камъкът, който
удари
образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя.
Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място.
А камъкът, който
удари
образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя.
Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина.
към текста >>
Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще
удари
истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах.
бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род.
Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще
удари
истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах.
Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли?
към текста >>
Този камък вече е
ударил
истукана.
Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя.
Този камък вече е
ударил
истукана.
Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род.
към текста >>
Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя
удар
, ще расте и ще изпълни цялата земя.
Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат.
Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя
удар
, ще расте и ще изпълни цялата земя.
Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>
НАГОРЕ