НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1898_09_14 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898
към текста >>
2.
1899_09_01 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля
към текста >>
3.
1900_12_10 Учителя до Мария Казакова
които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в
към текста >>
4.
1901_02_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен
към текста >>
5.
1913_03_30 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух. Тогава ще познаете както сте познати. Но сега - на работа при обикновените работи на тоя свят, на тоя живот. Доволствайте се от малкото, което Господ ви дава. Който не се доволства от малкото, нему и многото да се даде, все същият ще бъде. Искам тая мисъл да бъде ясна у всички ви. Аз за себе си не искам нищо. Искам вий да бъдете свободни духом, на човеци роби да не ставате. Аз зная, за вас е мъчно да разбирате живота и Аз зная, вий си правите разни съждения за моята обхода. Но в мен тъмнина нема, в мен всичко е ясно. Аз се не мамя от външната обвивка на нещата. Защото Онзи, Който е в мене, е Светлина и в Него е
към текста >>
6.
1914_02_14 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
и загуби. И често неговите неприятели ще бъдат даже неговите домашни, неговите близки. Всеки ще гледа да го спъне. И добре казва Господ: и неприятели човеку ще му бъдат домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност, благодарност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов От течността може да давате и на. Стевка, а особено от копривената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
7.
1919_11_29 Учителя до Минчо Сотиров
Мен ме радва светлината, която прониква вашите души и ви води към познанието на Единия Истинен Бог на Живота. От тая вечна светлина иде живота. Велик е Господ на Любовта. Там гдето прониква Той има светлина, топлина, има растене, има плод. Вървете в пътя на тая светлина. Тя води към целта. Слегувайте тъй, както чувствувате, давайте простор на душата си да се проявява в пълна свобода. Изметете всички паяжини по пътя. Дръжте хубавото, истинното и красивото. То е доброто. Моя поздрав на всички! В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов София 29.XI.1919 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
8.
1924_01_02 Учителя до Елена и Константин Иларионови
не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и К. трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо Аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, Който казва на богатия момък: „Още едно ти не достига". Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно по Дух. Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините. Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по
към текста >>
9.
1928_08_16 Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата)
която говори за Космичната Обич и Мировата Любов. Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип. Ти ставаш активен принцип в природата, работиш и се стремиш към обичта. А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен свят. Та човек не може да обича и да люби едновременно. Или е в активният полюс, работи с активният принцип на Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е. работи с Любовта - той тогава люби, т.е. възприема. И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата на живота в своята пълнота. Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра". Това означаваше един нов подход към нещата. Учителят бе казал: „Да си оказвате взаимно уважение. А как можете да сторите това? Да се почне с проявата на обичта като принцип. Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя. По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до
към текста >>
НАГОРЕ