Търсене в текстове за 'Сив'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката
към текста >>

3. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

бъдете, готови за бран, препасани с правда през чреслата. Събуди се Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да ме приемеш не както по-преди. Знай, че в мен ще се нарече твоето наследие. Защото ще се наречеш избран и помазаник Божии. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили с мъски и даже по-славно от това. Ето, повдигни очите си и виж Господа, който стои пред тебе като жених, готов за невестата. Виж колко са красиви пътищата, отгдето идва Господ и колко са славни неговите въжделения от небето. Повдигни очите си и виж как той стои почтено помежду ви. Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран цар (картинка) и (картинка) владика на все. В теб не се е повдигнал подобен нему. Възвесели се сега за помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата му, защото той е Господ крепък, Господ силни, Господ славни, идещ отдалеч в дреха на правда и мир, на святост и любов. От сега няма вече да се чуе в теб плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от него и ще се нарекат род избран. Име царско, свещеници Божии! Пейте, пейте на Господа песен нова: A21 M3 Аз съм Бог и няма да се повърна от благите си намерения. Душата ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение у мен. И действително, той ме позна
към текста >>

6. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат. Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е
към текста >>

7. Петър Дънов - №1

война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898
към текста >>

8. Петър Дънов - №24

Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля
към текста >>

9. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.) № 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите. О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост
към текста >>

10. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля
към текста >>

11. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му
към текста >>

12. №53 /Петър Дънов/

През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен
към текста >>

13. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната среща на Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. До края на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на Веригата. Вж. и бел. № 76 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“ четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде
към текста >>

14. 18 ПИСМО

от изток. Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши изгубени братя, които не съзнават опасността, която Господ навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко вземат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ми казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". Но ако сме се изумили, то за Бога, ако право мислим, то е за нас. Аз се моля Отец Наш Небесний да ни
към текста >>

15. 91 ПИСМА до Мария Казакова

любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в
към текста >>

16. 220 ПИСМО

не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и К. трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо Аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, Който казва на богатия момък: „Още едно ти не достига". Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно по Дух. Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините. Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по
към текста >>

17. БЕЛЕЖКИ

пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, корегиране на шпалти. Стилистично обработва беседите. Прогресивно губи зрение с едното си око, след заминаването на Учителя през последните двайсет години от живота си е сляпа. Този пост е редактиран от Albena: 18 октомври 2011 -
към текста >>

18. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе
към текста >>

19. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията – с една реч всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е научен да яде все пищна храна – неговата нервна система скоро отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не е в състояние да приема повече такава храна. Тогава
към текста >>

20. Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота

живот, сърцето – когато изучаваме съдържанието на тоя живот, и волята – когато разглеждаме разумните резултати на живота. Трябва да се знае, всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот. Следователно формата, съдържанието и смисълът са свързани; формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисълът с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувстване и правилно действане са необходими за ума, сърцето и волята. Този пост е редактиран от Hristo: 27 май 2014 -
към текста >>

21. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в
към текста >>

22. ***

простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм. КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож. Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление. Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ. Грамадни сенки от околните канари играят край нея. Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна! Тя е радостна. Едно Слънце грее в нея. Сърцето ѝ е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, които са долу в долината. Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях. Всички долу ѝ са мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те
към текста >>

23. 50–100

Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83 Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. 84 Воля. Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш. Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало. 85 Грехът. Ученикът обича цветята, поникнали в душата му. Това са неговите красиви мисли, чувства и постъпки. Той трепери над тях. – И не допуска слана да ги повреди. – Тя е грехът, който е чужд за него. Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа! 86 Доброто. Ученикът е зает само с доброто. 87 Духовете. Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души. 88 Първият лъч. Стремежът към Чистота, това е стремежът към Любовта. Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа. Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“ 89 Пази. Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер. 90 Мото. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! 91 Своя живот. Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си. Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот!
към текста >>

24. 150–200

А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души. 160 Любов. Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия. 161 Съсредоточаване. Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена, и за музикалния ѝ говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. 162 Будно съзнание. Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе. 163 Пътят. В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него.“ 164 Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от
към текста >>

25. 350–400

да благодари в душата си Нему. Тъй постъпва и Учителят. 351 Мото: Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души! 352 Въпрос. Кое е по-хубаво? Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353 Чистота – Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина. 354 Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в хармония. 355 Любов. Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356 Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно. Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота. 357 Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот. 358 Любовта. Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа – механическа,
към текста >>

26. 400–450

пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията. 424 Обективен и субективен ум. Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно. Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите. 425 Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. 426 Синьо и бяло. Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане. 427 Два обекта. Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции! 428 Голямата паница. Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница. Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата. 429 Да и Не. Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже
към текста >>

27. Светът на великите души

Сърце, което не чувствува, сърце ли е ? Ум, който не мисли, ум ли е? Орало, което не може да оре, орало ли е? Мотика, която не може да копае, мотика ли е? Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е . Мастило, което се лови на перото, мастило е . Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, които говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. - Ум, който мисли, ум е. Ако умът не мисли, великото ще остане неразбрано. - Орало, което може да оре, орало е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. - Мотика, която може да копае, мотика е. Ако мотиката не може да копае, грозде няма да има. Не дръж лодката си на сухо. Тури лодката във вода и тя сама ще тръгне. Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш ? - За да дойде радостта. Защо трябва да живееш? - За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели. Истинският приятел трябва да бъде красив, благороден и добър. ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта
към текста >>

28. МОЛИТВА - ПОМОГНИ ДА СЕ ПРОЯВИМ

СЕ ПРОЯВИМ Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава и за доброто на всички. Аз съм създаден да бъда добър, умен, силен, красив човек. Да бъда Ангел със сила, да правя каквото Бог ми заповяда. Ще кажа на душата си: "Душо, с тебе е Бог, ти ще победиш. Твоята победа е и моя победа. Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината." Господ, Който е в мен, Той е по-силен от всички. Господи, свърши моята работа тъй, както ти разбираш. Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа и като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея. Амин. Мото: Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е
към текста >>

29. ЛОЗИНКИ

очакват. V. За употреба на живота и здравето. Господи, понеже Ти си направил человека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бьдем всякога здрави - ние и всички, и да те славим задружно през всичките векове. Ние се молим за живота и здравето, които си ни дал, да ги употребим за Твоята Слава на Земята. Ще имаме светлина Върху вътрешната страна, на която почиват животът и здравето. VI. За благоуханието на красивото и доброто в живота. Благодарим Ти, Господи, за всичкото Добро и всичката Красота, които си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това Добро и тази Красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и във всичко за Твоя
към текста >>

30. ФОРМУЛИ - Всички

пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над формулата. Чрез Божията Любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига. (три пъти) формула 34 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 35 Да възлюбим Господа Бога Нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете
към текста >>

31. ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'

пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над формулата. Чрез Божията Любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига. (три пъти) формула 34 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 35 Да възлюбим Господа Бога Нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете
към текста >>

32. ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'

от Твоето знание, за да мога по-лесно да порасна. Формула 54 Човек трябва да цени разумността, в която е потопен, и да си каже: Аз оценявам света, както е създаден, оценявам Доброто и Любовта, които Бог ми е дал, оценявам Мъдростта и Силата, които произлизат от Бога. Формула 55 Всичко в света се осмисля само при Любовта, всичко в света се огражда само при Мъдростта, всичко в света се запазва само чрез Истината. Формула 56 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57 Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете: Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово. Формула 59 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето. За ума - светлина! За сърцето - топлина! За волята - здраве! Сила за ума! Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като
към текста >>

33. ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'

Слово е Истината" (Псалом 119: 160) Формула 69 Само Светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. Формула 70 Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивият живот в себе си. формула 71 Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта, Твоят Дух на Истината в нашите сърца. формула 72 Господи, ние искаме да възприемем Духа на Любовта. (три пъти) Господи, ние искаме да въшриемем Духа на Мъдростта. (три пъти) Господи, ние искаме да възприемем Духа на Истината. (три пъти) Да бъде. Господи, благословено Твоето Име сега и всякога. Амин. формула 73 Стани! И в Истината крепък ти бъди! Стани! И в Мъдростта светъл ти бъди! Стани! И в Любовта топъл ти бъди! Без страх и без тъмнина! С Любов и светлина! Напред в Любовта безгранична! формула 74 Животът се осмисля само при Любовта, Мъдростта и Истината. За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота. За човека на Истината Бог е свобода. формула 75 Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и Живота. И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. формула 76 Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдростта в ума си. Светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си. Любовта ще дойде и истинският живот ще започне. формула 77 Духът
към текста >>

34. ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'

е сила - отворена врата за отвъдния свят. формула 137 Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. Верен трябва да бъде човек в Любовта. истинен - в Мъдростта, чист - в Истината и благ - в приложението на Правдата. формула 138 Умът, който Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ми е дал може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ми е дал, може да се развива само с красивото, с хубавото, което излиза от Бога. формула 139 Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти: Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу. И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, Хармония, Хармония. формула 141 Щом човек забърка мислите си, нека каже: В Бога има вечна хармония! А не да Го търсим вън от себе си. формула 142 Коленичили на лявото коляно,
към текста >>

35. ФОРМУЛИ - (168-185) 'Аз дойдох виделина на света'

да проявявам Любовта, Мъдростта и Истината в живота си. Не искам да бъда силен като Тебе и да управлявам, и да заповядвам, но желая да се стремя и да понасям всичко с благодарност. Формула 180 Господи, бъди с мен през целия ден. Аз ще ходя в Божествената светлина, в която царува пълна свобода, и не ще се боя от нищо, защото Господ Иисус Христос е с мен и аз ще победя всичко. Формула 181 Сутрин, като станеш, кажи: Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи. Формула 182 Бог ме е благословил, дал ми е здраве, дал ми е талант, върху който трябва да работя, за да го развия. Формула 182 Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина и доброта. Формула 183 Тази формула е за сън и се изговаря сутрин: Довечера ще спя. Аз трябва да спя. Умолявам Безкрайното Съзнание да ми изпрати сън. Формула 185 Като се събудите, поискайте: Искам да направя нещо за
към текста >>

36. ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'

възрастнат всички добродетели в мен. Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората. Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи. има връзка с главния
към текста >>

37. ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'

се. събуди се ти, който спиш! Стани ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към теб не е угаснала. Формула 217 Великата задача, която всеки трябва да реши: Господи, нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги в нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да ти служим с всичкото си сърце, всичкия си ум, всичката си душа и всичкия си дух! Формула 218 Благодаря Ти, Господи! Красивото, великото в живота на всеки се заключава в благодарността му към Бога за това, което му е дадено. Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа па Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Формула 219 Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум, във всичките си пътища познавай само Бога и Той ще оправи стъпките ти. Формула 220 Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете: Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи. Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставял и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си. Формула 221 Ученикът трябва да каже на Учителя си така: Аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Формула 222 "За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо
към текста >>

38. ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'

Господи, помогни на този дух да не прояви злото, а да прояви доброто, което си вложил в него. Формула 257 Господи, обгради ни с Твоята Огнена Верига! Пази ни! Аз мисля, че с Теб ще успея, защото Ти си с нас и около нас. Формула 258 Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ, и си кажете: Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие Слово. Ще живея с него и ще се боря с него. Само така човек ще стане физически и духовно красив. Формула 259 Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в Добродетелта. В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината и Живота. Дето е Господ, там съм и аз. Това е мое свещено право, което никой не може да ми отнеме. Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели Братя са на ваша страна. Формула 260 С тази формула се пъдят шумни и лоши духове. Аз съм мобилизиран, аз имам работа, аз служа на Бога. Ако искаш да служим заедно, остани. Ако не, напусни! Формула 261 Господи, разпръсни всички лъжи, замисли, мисли и планове на тъмните сили. Разбий козните им, да потънат в земята и да се разтопят във водата. Накрая с духане. Формула 262 При нужда повтаряйте тази формула и ще се оградите със светли и положителни сили.
към текста >>

39. ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'

във вас е" (Евангелие от Лука 17:21) Формула 348 Ще заквася сърцето и думите си с Любовта, слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349 Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира. Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353 Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за Духовния, Ангелския и Божествения свят. Формула 354 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безименните пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После раздвижете палците
към текста >>

40. Красивата молитва

Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята. Амин. Молитвата е дадена пред група от десет
към текста >>

41. Лозинки

очакват. V. За употреба на живота и здравето Господи, понеже Ти си направил человека по образ и подобие Свое, молим Ти се, подкрепяй душите ни да пазим всякога това велико благо, което си ни дал, за да бъдем всякога здрави — ние и всички, и да те славим задружно през всичките векове. Ние се молим за живота и здравето, които си ни дал, да ги употребим за Твоята слава на земята. Ще имаме светлина върху вътрешната страна, на която почиват животът и здравето. VI. За благоуханието на красивото и доброто в живота Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето лице, за да бъде всичко това в мен и във всичко за Твоя слава. ________________________________________ * лозинка (остар.) -
към текста >>

42. Помогни да се проявим

проявим Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава и за доброто на всички. Аз съм създаден да бъда добър, умен, силен, красив човек. Да бъда ангел със сила, да правя каквото Бог ми заповяда. Ще кажа на душата си: „Душо, с тебе е Бог, ти ще победиш. Твоята победа е и моя победа". Аз вярвам в един Бог на любовта, в един Учител на мъдростта, в един Дух на истината. Господ, който е в мен, Той е по-силен от всички. Господи, свърши моята работа тъй, както ти разбираш. Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа и като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея. Амин. Бог е любов, Бог е светлина, Бог е
към текста >>

43. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над формулата: Чрез Божията любов всичко се постига. (три пъти) Чрез Божията любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига, (три пъти) формула 40 Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете си: Любовта иде! Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете си: Любовта иде! Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да съзнае, че любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 41 Да бъде благословен Господ на любовта в нашите души! формула 42 Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 43 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на любовта, мъдростта и истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е любов. И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се
към текста >>

44. Формули 59-75 Господ дава мъдрост

има още да растеш. Бъди умен! Добре мисли!" Носът е свързан с разумни същества, които работят за развитието му. • Ако се събудиш мрачен, като че ли светът се е обърнал наопаки, погали носа си и кажи: „Тежко ми е нещо, помогни ми!" И няма да мине много време и личното неразположение ще изчезне. • Ако учите, но сте разсеяни и забравяте, хванете леко носа си и поискайте от него помощ. Той веднага ще ви помогне. формула 70 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. формула 71 Изпаднете ли в лошо настроение, променете положението на ръцете си и кажете: Аз съм човек, който мисли, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях. формула 72 Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята. Заради Господа мога да превърна горчивината в сладост. Формула 73 Разумният човек всичко изучава и разумно изпълнява условията на живота. От всичко се учи. На всичко се радва и за всичко благодари. формула 74 Аз искам да стана умен! Тая мисъл отива към ума и почва да храни клетките, умът се прояснява и ще схваща нещата правилно. формула 75 Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл. И всяка любов, която произвежда мисъл, е права. Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божията мисъл да се реализира в мен като любов. Да схвана Божията мисъл като любов, това е реализирана Божия
към текста >>

45. Формули 76-96 Глава на Твоето слово е истината

Твоето слово е истината" Пс. 119:160 формула 76 Глава на словото е истината, глава на истината е Божественият Дух, глава на Божествения Дух е Абсолютният Дух, глава на Абсолютния Дух е изявата на Бога. формула 77 Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. формула 78 Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. формула 79 Животът се осмисля само при любовта, мъдростта и истината. За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота. За човека на истината Бог е свобода. формула 80 Стани! И в истината крепък ти бъди. Стани! И в мъдростта светъл ти бъди. Стани! И в любовта топъл ти бъди. Без страх и без тъмнина! С любов и светлина! Напред в любовта безгранична! формула 81 Господи, да пребъде Твоят Дух на любовта, Твоят Дух на мъдростта, Твоят Дух на истината в нашите сърца. формула 82 Господи, ние искаме да възприемем Духа на любовта. (три пъти) Господи, ние искаме да възприемем Духа на мъдростта. (три пъти) Господи, ние искаме да възприемем Духа на истината. (три пъти) Да бъде. Господи, благословено Твоето име сега и всякога. Амин. формула 83 Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Вложи чистотата в сърцето си, любовта ще дойде и истинският живот ще започне. формула 84 Господи, никаква лъжа няма да излезе от
към текста >>

46. Формули 145-161 Очистени седем пъти

разумността и мъдростта. Мъдростта прозира в световете на светлината. Светлината вижда същината на живота и стига до пределите на любовта. Любовта е проявление на Бога на земята. Вярата осъзнава величието и моженето на Бога. Тя прилага живота в своята пълнота на земята. формула 147 Умът, който Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ми е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ми е дал, може да се развива само с красивото, с хубавото, което излиза от Бога. формула 148 Бог е Бог на силните, на добрите, на чистите по сърце. формула 149 Милосърдието седи на първо място в живота. В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват. формула 150 Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини. Верен трябва да бъде човек в любовта, истинен - в мъдростта, чист - в истината и благ - в приложението на правдата. формула 151 Щом забележите в себе си готовност да хапете със зъл език, направете следното упражнение, за да останете чисти. Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: Готов ли си още да говориш? После обратно, вдига се лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу и като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива
към текста >>

47. Формули 184-202 Аз дойдох виделина на света

един ангел, моята мисъл да бъде като поведението на слънцето, моите чувства да бъдат като поведението на един извор. формула 198 Туй, което е, то е, което полага. Туй, което се проявява, то е, което съгражда. Туй, което осъществява, то е, което дава живот. Дръж главата си в светлината, сърцето си - в топлината, а тялото си — в силата. Човек живее едновременно в три неща. формула 199 Сутрин, като станеш, кажи: Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи. формула 200 Аз зная, че за мен има един специален закон, по който ако вървя, ще бъда познат на Небето. формула 201 Тази формула е за сън и се изговаря сутрин: Довечера ще спя. Аз трябва да спя. Умолявам Безкрайното съзнание да ми изпрати сън. формула 202 Като се събудите, поискайте: Искам да направя нещо за
към текста >>

48. Формули 203 - 219 Създание ново

към слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили Благословен Господ Бог наш, който е изпратил слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. формула 218 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък съответно на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, палец да бъда благороден, показалец справедлив, среден музикален, със стремеж към красивото безимен и да се отнасям добре към хората. кутре формула 219 Сутрин направи 20 вдишки и кажи 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево) течение, което има връзка със слънчевия възел, а през дясната се приема електрическото (лунно) течение, което има връзка с главния
към текста >>

49. Формули 220 - 239 Върви подире ми

Му даваш сила да се прояви. формула 233 Събуди се, събуди се ти, който спиш! Стани ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към теб не е угаснала. формула 234 Благодаря Ти, Господи на любовта. Ти, който ме направи аз да мога! Когато ученикът има затруднения, нека да каже: Бог е в мен. И Той прави аз да мога. За Божията любов няма „не мога". Бог е любов. формула 235 Благодаря Ти, Господи! Красивото, великото в живота на всеки се заключава в благодарността му към Бога за това, което му е дадено. Ще коленичите с дясното коляно, а лявото ще издигнете нагоре и ще отправите тайна благодарителна молитва към Господа на любовта, който досега не е призоваван и който иде да поправи света. формула 236 Уповавай на Господа с всичкото си сърце, уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога и Той ще оправи стъпките ти. формула 237 Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете: Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи. Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставял и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си. формула 238 Ученикът трябва да каже на Учителя си така: Аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. формула 239 „За всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса" I Сол. 5:18
към текста >>

50. Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам

всички нейни сили ще се махнат. Всеки от вас ще гледа да се пробуди. Сега ще се съедините всички, ще работите по закона на любовта, ще турите закона на хармонията и той ще почне да ви отваря пътя и ще дойдат Божиите мисли във вас. формула 269 Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието слово на помощ и си кажете: Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие слово. Ще живея с него и ще се боря с него. Само така човек ще стане физически и духовно красив. формула 270 В името на абсолютната справедливост признавам своите грешки и обещавам, че ще ги оправя. формула 271 Сърце, ум, душа, дух! Ще теглите ръцете си от гърдите до под лъжичката и ще произнесете думата „сърце". Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано с тях. После ще движите ръцете си нагоре към главата и ще произнесете думата „ум". След това ще разтворите ръцете си настрана и ще произнесете думата „душа". И най-после ще приберете ръцете си пред челото и ще произнесете думата „дух". Значи духът включва в себе си всички движения. формула 272 Господи, обгради ни с Твоята огнена верига! Пази ни! Аз мисля, че с Теб ще успеем, защото Ти си с нас и около нас. формула 273 Направете мислено един светъл кръг около себе си и един над главата си с дясната ръка и кажете: В името на Божията любов, в името на Божията мъдрост, в името на Божията истина и със силата на Духа Божий в тия светли кръгове да се разбият всички лоши мисли, които идат, всичките лоши
към текста >>

51. Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е

Божествения свят. Затварям устата си за физическия свят, отварям я за духовния, ангелския и Божествения свят. формула 375 Ще заквася сърцето и думите си с любовта, слуха и ума си - с мъдростта, зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си — с правдата, краката и подвига си — с добродетелта. формула 376 Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира. формула 377 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. формула 378 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! формула 379 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примириш с всички хора. формула 380 Аз съм добър и способен човек, не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мен ще излезе човек с дарби и способности. формула 381 Сутрин седнете в леглото си и изнесете ръце пред себе си. Когато допрете палците си към показалците, кажете: Аз искам да стана благороден. Когато допрете палците до средните пръсти, кажете: Аз искам да стана справедлив. Когато допрете палците до безимените пръсти, кажете: Аз искам да стана ученолюбив. Когато допрете палците до малките пръсти, кажете: Аз искам да бъда практичен. После
към текста >>

52. Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота

събран един", защото единицата не се събира, тя е извор и представлява Безконечния Бог, който твори и създава всичко. Числото две представлява всички духове, които са излезли първоначално от Бога. За да се изяви Божията сила, човеците трябва винаги да се събират с духовете, т.е. ангелите. В това отношение духовете представляват принципа на бащата, а човешките души - принципа на майката. Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква любовта. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, ще възпроизведе живота, съзнанието вътре във вас. Да се съберем в името Божие, то ще рече, да се съберем в и с Неговата сила. Името Божие е сила, а не само понятие. Христос казва „двама или трима", съберем ли тези числа, ще получим числото пет, и тогава излиза, че там гдето са петте основни принципа - истина, правда, любов, мъдрост, добродетел, петте творчески сили, там е и Господ -в деня, който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. формула 426 Живата вода е Христовото знание. формула 427 Ако Ме любите, ще опазите Моето слово. Като произнесете този стих, връвта, с която сте вързани за нещо или за някого, ще падне и ще настъпи светлина в ума ви. Недоразумения, караници, всичко, което имате помежду си, късайте с този стих. формула 428 Доброто е нишка, която съединява човека с Бога. Това е контакт на човешката душа с Бога. Доброто е тангентата на окръжността. Чистота, красота, хармония, това
към текста >>

53. ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА

брат Ан. Бойнов16 за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през Земята, за да слязат долу, и ще направят такива пакости, че косите на децата ще побелеят. Ще преминете през големи страдания, но всеки ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко. Царството Божие насила се взема и който прави усилие, ще влезе вътре“. Обърна се към мен и каза: „Елена, казвай на хората, че има един много по-красив живот от тоя, който сега живеят. Той ще дойде на Земята по един естествен път. Ще се преродят 7000 напреднали духове и те ще оправят света“. От Протоколите на годишната среща на Веригата, Велико Търново, 1914 г. 10 август, неделя След като се наредихме, четохме “Добрата молитва“ и изпяхме Малкото елавословие“, Благословен Бог наш" Учителя17 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа. Това е първо по рода си събрание в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна Вяра - Вяра, която да внесе във вас всяка радост и веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията които настъпват за този свят. И понеже ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме заедно с тях, но страданията - това са
към текста >>

54. Втора част СЛОВОТО

на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не престава, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно." Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда. Само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате [вършите], ще се подобри лицето и душата ви и ще станете по-кра-сиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут. Тия от Веригата, които са по-слаби, ще имаме още едно събрание, за да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да пазите, да не се сближавате много един до друг. Защото вземете, например, две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато [докато] за да виреят, трябва да съществува известна дистанция помежду тях. Спрямо человеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи. Всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа е пожелала, та да ви се не даде. Само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчене работата не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не
към текста >>

56. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

т.е. това, което е невъзможно за человеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие като се мислите глупави, всичките человеци за вас ще са глупави и затова никой человек няма да има добър за вас. В света има две положения за человека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на
към текста >>

57. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината?", по който г-н Дънов каза следните мисли: Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И от тази дреха всичкото създание се радва, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е и казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, който съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, като съгреши, повикаха го, но и той сам каза „Гол съм, Господи", при все, че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (от дясно наляво): 77. К. Дънов, Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Никола Ватев, Васил Узунов, Анастасия Желязкова, Константин Иларионов, Елена Иларионова, Гина Гумнерова, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Ив. Дойнов, Петко Епитропов, Серафим Шиваров, Сава Великов, Пеньо Киров, Никола Янев, Деньо Цанев, Анастас Бойнов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Петър Тихчев, Милкон Партомиян, Илия Стойчев и Тодор Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира - каза г-н Дънов - под думата Верига? - Това означава, че
към текста >>

58. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата
към текста >>

59. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София. Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него?" Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура,
към текста >>

60. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

му дадеш стаята за гости! После се обърна отново към мен: — Ще си вземеш багажа и ще дойдеш тук да се настаниш! Още вечерта платих във Военния клуб, прибрах си багажа и отидох у брат Калудов. На другия ден точно в 11 ч. отидох при Учителя. Той веднага ме прие и разговаряхме по разни въпроси, част от които записах в една тетрадка, но не знам къде е сега... Към 11.30 ч. Учителя каза: — Хайде да обядваме! Той беше на квартира у д-р Жеков. Присъстваха и сестра Милева с дъщеря си. Тя беше красива и аз често я поглеждах - нали в Делиормана не бях виждал хора. Сложиха я да седне срещу мене. Обядвахме. След обеда Учителя отиде в са-лончето и ме повика при себе си. Говорихме по разни въпроси. Дори му задавах някои въпроси само мислено, а той и на тях ми отговаряше. Стана около 4 ч. и вече чувствах, че отвън група от двадесет-тридесет души роптаят, че съм се застоял толкова дълго при Учителя. Чувствах техните мисли, че съм нахалник и да не се задържам повече. — Нищо, нищо, нека си пращат такива мисли! - каза ми внезапно Учителя. Говорехме по разни окултни въпроси - за миналото, за бъдещето. Нищо определено не ми каза, никакви задачи не ми даде и аз не можех да разбера защо ме държи вече около седем часа. В 6 ч. ми каза: — Никола, можеш вече да си отиваш! Излязох от дома на брат Жеков малко замаян и тръгнах без посока - където ме водеха краката. По едно време видях офицерските бараки, където офицерските семейства и ергените-офицери ходеха на лету-ване. Още в първата барака видях
към текста >>

61. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

съдбата ми беше отредила да живея във Варна, за да изпълня мисията, с която съм дошла на земята. В живота си срещнах варненец, оженихме се и направих размяна с една учителка - тя зае моето място в София, а аз - нейното във Варна. Мина известно време. Една нощ сънувах, че вървя по планински път и безгрижно си тананикам. От едната ми страна се издигаше много висок планински рид. Иззад завоя се зададе един възрастен човек, който ми направи странно впечатление - облечен с изящно бледосив костюм, с лека походка, сякаш не стъпваше на земята. Когато ме настигна, махна с ръката си, каза ми да го последвам, прескочи потока, който разделяше високия рид и пътя и бързо се за-изкачва нагоре. Аз също прескочих потока и почти тичешком тръгнах след него. Беше чудно красиво: клекове, цветя, прекрасен птичи хор. Искаше ми се да спра, да се порадвам, но ме беше страх да не загубя следите му. *Люба Венкова Стойкова - родена на 29 ноември 1910 г. в София, от 1933 г. живее във Варна, ученичка на Учителя от ок. 1934 г. (бел. състав.) Най-после се изкачихме. Пред мен се откри нещо много интересно: на една поляна бяха насядали в идеален кръг стотина души; пред всеки един имаше постлана голяма снеж-нобяла салфетка, върху която беше сложена закуска. Само на едно място беше сложена закуска, но нямаше никой. Възрастният човек ми каза, че това място е определено за мен, очаквали са ме. И аз седнах... Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме
към текста >>

62. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на
към текста >>

63. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

да й кажа да не се вдава така дълбоко в делото по строежа, защото има опасност за здравето и за живота й. Като отидох у какини Станкини, заварих двора гол, без дървета. Предадох й заръката на КеЧе. Тя ме изслуша мълчаливо и изстена: „Те падаха на земята като живи!".... * * * Напролет теренът беше разчистен. Строителните работници започнаха. Когато беше направен изкопът за мазата, на източния ъгъл зазидаха малко стъкълце с восъчна запушалка. Вътре беше навита на руло бяла книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „Братството е основа на живота." Ако някога се строи на това място, бъдещите хора ще прочетат тези мъдри думи на Великия Учител Беинса Дуно. Текста написа брат Ангел - архитектът. Аз знаех да карам велосипед и това беше удобно, за да поръчвам строителни материали, без да се бавят зидарите. Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа. *** В салона на братското лозе има една фотография. Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето. Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси. Тази снимка представя оркестъра на Братството. Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов". И двамата бяха хора с голяма щедрост и с голям замах. Брат Калудов свирел на цигулка. Той бил не само добър цигулар, но и добър музикален агитатор, добър музикален педагог. Хора, които били нотно неграмотни, брат Матей
към текста >>

64. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“ Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут. Тия от Веригата, които са по-слаби, ще имаме още едно събрание, за да се помолим за тях, та да се подобри положението им. И аз ще ви кажа какви работи не сте довършили, та да ги свършите. Вие трябва да пазите да не се сближавате много един до друг. Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато, за да виреят, трябва да съществува известна дистанция помежду тях. Спрямо човеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи – всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа е пожелала, та да ви се не даде. Само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчене работата не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив.
към текста >>

65. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас. В света има две положения за човека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на
към текста >>

66. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот. Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н. Ватев, В. Узунов, Ан. Железкова, К. Иларионов, Е. Иларионова, Г. Гумнерова, К. Стойчев, В. Стойчева, Ив. Дойнов, П. Епитропов, С. Шиваров, С. Великов, П. Киров, Н. Янев, Д. Цанев, А. Бойнов, М. Георгиев, П. Гумнеров, П. Тихчев, М. Партомиян, И. Стойчев и Т. Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох
към текста >>

67. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

и прочее и изобщо няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и и кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб." Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен. Защото тогава, освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички - среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действат върху г-н Голов и Симеона.194 Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как? Ето как: Симеон например не питаше ли пред всички може ли да проповядва в Търново, като пренесе горяща с тамян кадилница през града и с това предизвика слушателството да му говори. Да, но за да излезе с кадилницата си, Симеон трябва да има сила. Подир Голов и Симеон иде Михалаки Георгиев. Затова сега, за да ви освободим, вие трябва да станете активни. Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе,
към текста >>

68. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз считам нещо изменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние и противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук например четем: „Очите ти ще видят царя в красотата му."253 Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска, почитта също (чете съответстващите стихове за краските). Аметистовата краска - тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението (чете подходящите стихове). Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия
към текста >>

69. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 ч. заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч. се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза: Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива
към текста >>

70. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъде правилна. Понеже двете братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, [в Черното братство] създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво, и постепенно от ден на ден изменяват формите и един ден например една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, колкото е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното - колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно мерки за формите едното и другото братство имат много. И тъй, религията е една от най-старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменяме формите. Социалистите, без да знаят, са дошли до някои важни форми: най-първо, да се даде [на всички] еднакво хляб. И беднякът работи за тази форма, той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После, обещават му,
към текста >>

71. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев православен богослов 1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245. Взето от
към текста >>

72. Писма до Мария Казакова

Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в
към текста >>

73. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дъх и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере и се свърже с великите закони на природата, сам ще се лекува. На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително. Аз жадно поглъщах всяка дума и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе. Исках да му благодаря, но толкова много народ го заобиколи, та не бе възможно да се срещна с него. Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел),
към текста >>

74. ОРГАНИЗАЦИЯТА

мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли. Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев: „...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата
към текста >>

75. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте акава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто, затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб.“ Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен, защото тогава освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи, или ще трябва деятелността да отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент, духовете действуват върху г-н Голов и Симеона. Защо? Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всинца ви за Господа. Как? Ето как: Симеон, например, не питаше ли пред всички може ли да проповядва в Търново, като пренесе горяща с тамян кандилница през града и с това предизвика слушателството да му говори. Да. но за да излезе с кандилницата си, Симеон трябва да има сила. Подир Голов и Симеон иде М. Георгиев. Затова сега, за да ви освободим, вие трябва да станете активни. Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо
към текста >>

76. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата. Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще
към текста >>

77. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е
към текста >>

78. 1914_1 Спомени на Елена Иларионова

брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите на децата ще побелеят. Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко. Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре." Обърна се към мене и каза: "Елена, казвай на хората, че има един много по-красив живот от тоя, който сега живеят. Той ще дойде на земята по един естествен път. Ще се преродят 7000 напреднали духове и те ще оправят
към текста >>

79. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза: Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща
към текста >>

80. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до
към текста >>

81. 1915_5 ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ТЪРНОВСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СТАЛЯН КРЪСТЕВ И ПЕТЪР ТУЛЕШКОВ*

Бога. Градете живота си Върху Любовта на Господа, следвайте ръководството на Неговия Свят Дух и Той ще Ви изведе на видело. В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някои ще останат буби, други - обвити в пашкули, а трети - като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите - спокоен сън, а на пеперудите - соковете на красивите цветя. Нам са познати всичките лукави пътища на дявола. Само че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеалът на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лука на Египет, но да се стреми към обетованата земя. Ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам где ги няма в света? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на богатия и на Лазар, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в цъpkвama, а не тъмнина. Моят привет на двама Ви. П. К. Дънов. * От 1911 г, за съвети при Учителя са идвали търновски свещеници (бел.
към текста >>

82. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете Братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, която е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно, мерки за формите едното и другото Братства имат много. И тъй, религията е една от най-старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменяме формите. Социалистите, без да знаят, са дошли до някои важни форми: най-първо, да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма, той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После, обещават му, че няма да
към текста >>

83. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

УЗУНОВ Роден съм на 5.11.1905 г. в Беляковец, на 3 километра от Търново. Бях ученик в последния клас на прогимназията. Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около
към текста >>

84. 1920_2 Спомени на Борис Николов

го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина. Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек?" Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава. Така аз намерих моята родна среда. Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество? Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това,
към текста >>

85. 1920_8 Образуване на един клас

пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Тои показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне. Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение? (Формата.) Колкото ябълката е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва. Същото става и в духовния свят. Тези триъгълници са форми на разумния свят. Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях, защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем? Когато започнете да мислите за нещата с чужд ум. Значи, всяко нещо трябва да мине през вашия ум. Не мине ли през вашия ум и възприемете ли нещата по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: не давайте сърцето си под наем на никакви кираджии*. И то е същият закон. Всяко чувство, всяко желание трябва непременно да мине през сърцето ви. Така е и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт. В този вътрешен кръг ще спазвате
към текста >>

86. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

КИНА ПОПОВА МАРКОВА За Кина Попова Маркова става дума в първото писмо на Учителя до Константин Иларионов. Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда". На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете. Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия. Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на
към текста >>

87. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

им кажете тъй: „Учителя каза, че за тези, които останат тук, ще има айрян, ама той ни излъга, тук има и масло, и каймак". Има, но дали ще го изядете, това е въпрос. Сега, за вас, които присъствате тук, ще има едно правило: сутрин като станете, ще изпратите някому една хармонична мисъл. Ако не знаете какво да кажете, тогава кажете следното: Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. Вторият ден същото ще кажете. Всяка сутрин през цялата година, като ви дойде някоя красива мисъл за някой ваш брат, кажете я. После ще изговорите втората мисъл: И като се прослави Господ тъй, както е писал в Своята велика книга, да се прояви Неговата Любов в моята душа и в душите на всички наши братя. (302-303 стр.) Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влезете в свръзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпрати мисълта, е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство няма за пробудените души – съобщението става моментално. (303-304 стр.) Други групи Духовната работа се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5–10–15-20-100 сестри в една група, да се молят за някой свой брат или сестра. Например, някой ваш брат страда; ще направите молитва за него и ще му се помогне. Тази група ще наречем „съветници на Божествените молитви". Същото ще направят и мъжете. Ще си определят специални дни, през които ще се молят за някой брат, комуто
към текста >>

88. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

например, всички да не бъдете еднакво смирени. Знаете ли колко начина има за изразяване на смирението? (230 стр.) През годината всеки ще се старае по един особен начин да работи върху си. Всеки от вас трябва да има един особен метод за работене върху своето умствено и духовно развитие – за укрепване на волята и ума. Ще си комбинирате един метод в себе си, за да се образува у вас тази особена черта, всинца да имате нещо особено, да няма между вас двама души еднообразни. То е красивото, хубавото! (234 стр.) Духовност Второ едно заблуждение, което се явява между по-млади и по-стари, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от събуждането на тези Божествени способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. (212 стр.) Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашите психически сили, т.е. силите, които Бог е вложил във вашите души, правилно да ги развиете. Например, някои от вас, които сте развили тези сили, тези способности, чрез волята си ще може да излизате от телата си навън, но всички това не може да го направите. (219-220 стр.) Във вас са събудени още обикновените чувства, обикновената любов, която сегиз-тогиз се примесва с духовната любов, но духовната любов още не е започнала да се проявява. Че не е пробудена, се забелязва по тази ревност, която има между вас, по това, че не можете да се търпите. Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са духовна табела, а
към текста >>

89. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?" Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов. На този апел
към текста >>

90. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и
към текста >>

91. 1924_6 Писма до семейство Иларионови

не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправление на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо; а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както аз му служа, без да търся нещо за себе си. Аз искам да ви дам образец на Любов, на Милосърдие, снизходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност. Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и Костадин трябва да вложите още нещо във вашия живот. Това нещо аз мога да го уподобя с ония думи на Господа, който каза на богатия момък: „Още едно ти не достига." Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно, по Дух. Има някои неща, за които почти всички сте мудни на разбиране. Но трябва да разберете. Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време, и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден, да видим, кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта. Не са търговските съображения, а безкористието в неговата пълнота. Бъдете мъдри, умни, интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести горите. Трябва да бъдете
към текста >>

92. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

им разправиш!" Вие казвате: „Тъй си помислил Учителя, да ни говори това-онова." Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже. Вие казвате: „Е, какво ще каже Господ утре?". То е в мен, и каквото ми каже Господ, ще ви го кажа и аз. Вие ще възразите: „Наистина, дали е така?" Това, дали вие ще вярвате или не, то е друг въпрос. Може да мислите, както искате, за мен това е един факт, абсолютно верен. Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено. Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака. Ако Господ живее в нас и Го слушаме, ще решим да приемем този, който трепери пред вратата на училището и очаква да влезе там, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели. Тази комисия трябва да реши да пусне в училището всеки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, до сега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне." По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме!" Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ." Как мислите,
към текста >>

93. 1926_7 Архивът на Братството

имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до
към текста >>

94. 008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век

се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се утвърждава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите. Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен център с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент. На първо време никой не е смеел да оспори духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на
към текста >>

95. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена
към текста >>

96. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да
към текста >>

97. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент
към текста >>

98. 031. Период след Освобождението

стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Констан-тин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя
към текста >>

99. УЧИТЕЛЯТ

лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?" Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън". Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи му продумах: "Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова много го ценим и обичаме". Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария
към текста >>

100. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Спомени на ученици Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Все едно виждахме Бога в образ и подобие. Беше много естествен и в държанието си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Имаше деликатно здраве. Но със своя разумен живот умееше така да живее, че да поддържа тялото си в изправност. Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше. Стъпваше отмерено, имаше красота и хармония в движенията Му. Движеше се по земята, като че ли стъпваше на нещо меко. Стъпката Му беше еластична и Той се движеше много бързо - така, че ние подтичвахме покрай Него. Беше забавно да се гледа как ние, младите, лъхтяхме запотени и решени да не отстъпваме от Учителя, а Той се движеше с лекота. Походката на Учителя ми правеше впечатление още от самото начало. Първо стъпваше с пръстите си, а
към текста >>

101. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

"Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата, като го забождаше с една златна карфичка с диамант, може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен златен часовник Омега. Учителят беше точен. Като определи среща навън в града, отиваше на часа. Часовникът му винаги беше в ръката. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях - скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи
към текста >>

102. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

хора, които идваха на разходка край Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Учителят, в противовес на съвременните агрономи, не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод. А малката цветна градина от два триъгълника привличаше стотици любители да й се радват и вдъхват прекрасния аромат. Особено розите. Те вдъхновяваха десетки художници, които идваха да ги рисуват. Всичко, на което Учителят обръщаше внимание и до което се докосваше, ставаше красиво, голямо, силно, ароматно, сладко... А на какво не обръщаше внимание? За Него всичко беше важно, всичко имаше значение, за всичко намираше време да се спре при него, да му каже някоя дума. Борис
към текста >>

103. УЧЕНИЦИ

за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо влезнахме вътре. Някои от присъстващите ни поканиха да седнем. Започнахме да слушаме беседата. Много от изказаните мисли ни харесаха и ние по-късно размишлявахме със сестра ми за различните мисли, които бяхме запомнили. Бяхме удовлетворени, че намерихме този, когото търсим. Трябва да кажа, че присъстващите изпяха няколко песни и после станаха на крака и казаха молитва. След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастният човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и Той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме плахи, не смеехме да приближим - нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем и чуем какво говори старецът. Така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та жената с надписа събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това ни подейства в положителен смисъл - да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина,
към текста >>

104. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев. Борис Николов Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!" - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света. Милка Говедева В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско. Името ча селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една
към текста >>

105. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение". Много пъти Учителят в беседите си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много писани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че, Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той е бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, т.е. Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя беше София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в
към текста >>

106. КАТЯ ГРИВА

може много да се страда, понеже човек става чувствителен на външни влияния. В Рим се опитвали да правят Катя католичка, но тя отказала. По-късно Учителят й бе казал, че в миналото е била игуменка в католически манастир и добре е направила, че се откъснала от католицизма в Италия. Катя завършва Консерватория в Рим, пяла е на концерт в "Санта Чечилия" и се завръща в Пловдив. Там попада на една книга от Пасков, написана с цел да обори Учителя, като за доказателство авторът предава в курсив цитати от Учителя. Тази книга била оставена на някакъв скрин в дома й. Започнала да я чете. Харесало й не това, което е писано срещу Учителя, а самите цитати на Учителя. Прочела ги на един дъх, харесала ги и се заинтересувала, кой е този Учител. Случва се така, че се запознава с Тодор Симеонов, който я завежда за пръв път на беседа на "Изгрева". През време на беседата имала такова силно преживяване, заради което останала на "Изгрева". Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път - прочита първо клеветите на Пасков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи на Доброто, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си завършила гимназията". Катя мига и премигва - чуди се, откъде Учителят знае това. Когато завършила шести клас в Пловдив, заминала
към текста >>

107. АСЕН АРНАУДОВ

поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си написала стихотворение, сложила го в плик, адресирала го до него и го изпратила по пощата. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това: НИШКИ Вий нишки, от мене до него прострени, Вий златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова Асен Арнаудов след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си под впечатлението на тези чувства, облечени в стихове. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цяла нощ. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя. Той го изслушва и му казва само една дума: "Работи!" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка.
към текста >>

108. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Брат Гръблев често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител, с който бил в жива връзка. Вечерно време като заспивал, той го повеждал и отивал да помага там, където му нарежда. Една вечер неговият ръководител му казал: "Лягай си по-скоро тази вечер, защото имаме важна работа." Братът си легнал, заспал и се излъчил. Тръгнал със своя ръководител, който го завел на един самолет, който катастрофирал в момента и му казал: "Помагай сега!" Братът видял една красива жена и се спуснал да помогне на нея. Неговият ръководител веднага го спрял: "Не на тази, а на онази ще помогнеш". Тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. Действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена, останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали загинали. Когато братът попитал своя ръководител: "Защо трябваше да спася тази жена, а не другата?", той му отговорил: "Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите." Стефка
към текста >>

109. МИЛКА ГОВЕДЕВА

и сега е религиозна. Тя знае, че ако каже пред професора, че вярва, няма да прогресира. Когато тя разказа тази случка, една сестра й каза: "Ами ти, ако за този момент си дошла на земята да признаеш, че вярваш в Бога?" В това има една истина, една дълбочина, рядко човек ще се сети така да й каже. Елена Андреева С брат Боев вървяхме: "Брат Боев, кажете на Учителя, че аз съм много влюбена във Влад Пашов, пък той не ми обръща внимание." Брат Боев ми пише писмо, че Учителят отговорил: "Красивите картини са много хубави, когато се гледат отдалеч. Отблизо виждаш драскотините, а отдалеч виждаш панорамата." Точно това ми отговорил Учителят. Значи хубавите картини отдалеч се гледат. Милка
към текста >>

110. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

връща. "Няма го началника!" Казвам му: "Пак ще се върнеш и ще го потърсиш" Той отиде и след половин час се връща отново и казва на друг войник, който е на пост: "Началникът го вика" А той му казва: "Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезе, но ако ме лъжеш ще ти тегля куршума." Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: "Води ме нагоре!" Той почна да ме извежда и в коридора излезе една жена, млада и хубава като фея, с бадемови очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 годишна. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарях. Мъж трудно може да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен". Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След
към текста >>

111. ЖЕНИТБА

след това бърже почина на петдесет години. Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша Учителя, защото сама си търсеше белята и сама си я намери. После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят. Драга Михайлова Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 година в град Бургас. Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя за двама ни с Никола. А Учителят ми зададе един въпрос: "Можеш ли да издържиш? Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах. Отидох си. Цяла нощ не можах да спя. Питах се дали ще мога да издържа. Накрая реших, че мога да издържа. Любовта ми беше голяма. Омъжих се на 31.10.1935 година. Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му, все си спомнях думите на Учителя: "Той има много тежка карма". Минаха години. Никола катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му. Цветанка Нанкова Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки
към текста >>

112. НЕПОСЛУШАНИЕ

от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят, каквото искат. Та това Слово излиза от Бога и тук има строг порядък, а непослушанието се наказва. Затова страданието ще си го носи." Ето това са думите на Учителя, а после сестрата проверява десетки години казаното от Учителя и отвреме навреме тя идваше на Изгрева, дано някоя светлинка да я огрее, да я охрабри, за да може да изтърпи и да изнесе страданието си до края. Мария Тодорова Един младеж се влюбил в бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба, той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят
към текста >>

113. ПАНЕВРИТМИЯ

и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии. Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се завъртя колелото на Паневритмията, тогава разбрах всичко, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: "Старите подмладява, а младите прави да летят - Паневритмията, дадена от нашия обичен Учител!" Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести, огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто,
към текста >>

114. МУЗИКА

и три позиции не мога да превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал. Искам да кажа, че аз не бях случаен цигулар. От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си. Целият салон притихваше. А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия!" - заяви Той. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулка. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия
към текста >>

115. ОБЛЕКЛО

Поне с 2-3 см да са по-широки и свободни (дрехите), нищо да не ви дразни. Не се обличайте с изкуствени материи. Дрехите да са направени от лен, памук, вълна и коприна, но естествени. Не носете скъсани дрехи и съдрани обуща. Не допускайте петна по дрехите - има ли петна отвън, има и петна и отвътре. Видите ли петно по себе си, веднага го почистете. С хума може да се чистят мазни петна. Обличайте се добре и с вкус. Винаги да сте спретнати и чисти. Ангелите и светиите са красиво и чисто облечени. Светията не може да бъде лошо облечен, нечист, скъсан. Не вярвайте на светия, на когото дрехата е скъсана и мръсна, на когото ръцете, краката и тялото са нечисти, на когото ноктите и косите са мръсни. Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Идеално чисти трябва да бъдат обувките Чисти винаги и добре облечени
към текста >>

116. ВОДА И ИЗВОРИ

над последното езеро "Тиганя". За тази вода Учителят казваше, че е една от най-хубавите води на Витоша и препоръчваше да се пие от нея. Учителят обичаше да пие от нея. Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, т.е. разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно". Долината на рекичката, тогава девствена, сега е направена като хубав парк, с езерца чешмички, затворени полянки - красиво стана. Столичани намират сега там условия за приятен отдих. Там, дето стъпваше крака на Учителя, всичко се облагородяваше и ставаше благо за всички. Където и да ходеше Той, особено внимание се обръщаше най-напред на изворите. За Учителя изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят
към текста >>

117. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята. Стояхме около 3-4 часа след обяд и се връщахме в хижата. При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са. Намерим хубаво място, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше едно от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво и след като преминаваше лагера на Рила през юли и август. Обикновено на Чам Кория отивахме с превоз и оттам един познат с магаре изкачваше багажа ни до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се 6 часа пешком. Вървяхме по стария Фединандов път, Кайзеров, много живописен. Закарваха багажа ни до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо, почти при самите извори. Прекарвахме толкова дни, докато ни свършат провизиите до уречения ден, когато ще дойде човекът с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме оттам. Тези места са чисти и красиви. Гледките към връх Манчо
към текста >>

118. ХРАНЕНЕ

щом не ти е приятно, не го приемай. Чрез всички зеленчуци, които продава, градинарят предава своите разположения или неразположения. Не съм против готвенето, но според мен най-хубаво е да се сложи всичко из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, който готви, трябва да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюблени чисти и красиви. Когато готвите, изпейте три песни (като ври яденето). Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота. Никакво готвене и нищо, което излиза от
към текста >>

119. КОЛКО ДА ЯДЕМ

да плаща. Ако ядеш половин хляб на ден, ядеш само за себе си. Ако ядеш един хляб, значи ядеш и за още един гостенин, който е влязъл в тялото ти и те кара да ядеш за него. Това му причинява удоволствие и той се радва, но ти плащаш. Засега един от начините за лекуването на съвременните хора е да се яде по-малко. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по- малко яде човек, толкова повече животът му се продължава. Яж малко, за да бъдеш здрав и силен. Яж малко, за да бъдеш красив, за да не изгубиш красотата си. Яж малко, за да имаш топло сърце, красиви и чисти чувства. Яж малко, за да можеш да мислиш, да можеш да обичаш, да можеш да чувстваш. Яж малко, за да бъдеш истински човек, да вземе надмощие в тебе, в твоя живот Духът; за да преместиш центъра на живота си от стомаха в ума, в сърцето, във волята, в душата, в духа. Яж малко, най-сетне, за да не гладуват други, за да можеш да отделиш от своя излишък по нещо за тия, които са гладни, които се нуждаят, които страдат. За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а за това трябва малко да ядете, да не преяждате. Голямо изкуство е човек да знае как и колко трябва да яде. От хиляди години хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати. Ще се учите на въздържание. Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което
към текста >>

120. РАБОТА

Какво значи вяра? Да работиш при всички условия, това значи да имаш вяра. Ядеш ли, спиш ли, болен ли си, умираш ли, умрял ли си и пр. - работи. И с гладки ръце влизат в гроба, и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш. Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата! За всеки човек трябва да се създаде работа. Под работа аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че работата унижава човека, ти си създаваш най-лошите условия. Какво значи смърт? Когато умът ти, сърцето ти и волята ти престанат да работят. Не мислете за парите си в банката; не мислете, че сте осигурени. Всеки на работа! За да се ползваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване. И вие трябва да научите по един занаят и да бъдете доволни от положението си. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде в света някаква работа, която да го задоволява. Всеки човек е определен за специална работа, вследствие на което и храната му трябва да бъде специална. Запример, всеки човек не може да меси хляб; всеки човек не може да готви. Всеки човек не може да бъде учен, писател, философ, музикант и т.н. Човек трябва да се изучава, да знае за каква работа е определен. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му,
към текста >>

121. ДИШАНЕ

чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в живота. Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили. Правилното дишане прави лицето красиво. Бръчките на лицето и ръцете изчезват. Ето един красив и сигурен метод на подмладяване. От правилното и дълбоко дишане и гласът на човека става музикален. При дълбоко дишане окисляването на кръвта става пълно. При бързото дишане, окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Тази е причината, поради която много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си отколкото чиста, а също така при бързото окисляване на кръвта част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайка в артериите и вените. Когато броя на вдишките намалява, животът се продължава, когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Колкото по-добре пееш, толкова по-правилно дишаш. Като знаете това, вие трябва да пеете, да възстановите нормалното си дишане. Боледуват всички тези, които не знаят да ядат, които не знаят да дишат. Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти на минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването
към текста >>

122. Сън

и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. Лягайте си рано да се наспите добре и рано сутринта ставайте. Така човек ще кали волята си и ще постигне своите желания. Мнозина стават в 4 часа. Този час не е удобен. Ако ставате в 2 часа, пак не е удобно. Добри часове са 12 след полунощ, един часа, три, пет и шест часа. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете погледа си.Правилно е преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога. Щом станете от сън, оправете леглото си. Вие най-първо си вдигате краката при ставане, а трябва най-първо да си вдигате главата. Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото си, през целия ден той ще има несполуки. Всяка сутрин вие трябва да съчините по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Всяка сутрин изпращайте по една светла мисъл, по едно добро, възвишено чувство. Още със ставането от сън, благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени. Знаете ли колко същества са работили, за да приготвят тия блага? Работете съзнателно върху себе си, да се повдигнете. Станете
към текста >>

123. ЖИЛИЩА

беседите на Учителя В каквато къща живееш, такъв и ще станеш, т.е. временните условия повлияват на човека. Не може да живеете в стари, нехигиенични къщи и да искате да сте здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, сложете хубави прозорци да влиза светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Вие трябва да изчистите така, като че Господ ще ви посети. Здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия. Искате ли да привлечете Божия Дух в къщата, създайте условия, които да Го привлекат. Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас без да ви посети. Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20-етажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. За в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като
към текста >>

124. ЯСНОВИДСТВО

И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ. Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да
към текста >>

125. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

причина да измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самият Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли?" Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине!" След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И
към текста >>

126. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

водило сражение с променлив успех. Войсковата част, където бил Иларионов, била обкръжена от неприятеля. По това време Учителят бил на гости във Велико Търново в неговия дом. Бил настанен на горния етаж. По едно време Той слиза бързо при сестрата и я пита как би преживяла, ако той не се върне. "Голяма ще бъде мъката ми, Учителю. Нека се върне." Учителят пак се качва горе. В това време се явява при Иларионов и го извежда назад, извън обкръжението. Сръбският пост ги видял, но останал пасивен по непонятни нам причини. Учителят пак слязъл долу при сестра Иларионова, като й казал, че съпругът й е спасен. Когато войната приключила и брат Иларионов се връща в дома си, жена му подробно му разказала за разговорите, които бе водила с Учителя през ония решителни за живота му дни, когато той по чудо бил спасен от смърт и от пленничество. Георги Събев Бащата на Петър и Марин Камбурови, старият Стефан Камбуров, отива войник през Балканската война. Минава при Учителя и Му съобщава, че заминава войник, но се опасява, ако падне убит, какво ще стане със семейството му. Учителят го изслушва внимателно и го успокоява: "Ако се озовеш в опасност, повикай ме с думата "Учителю!". Стефан се разделя с Учителя и заминава на фронта. Това, което е чул от Учителя, го възприема като нещо, което не подлежи на размишление и умуване. Приема го не само като съвет, а като разрешение при неговото участие във войната. На фронта забравя за това. Но се оказва в опасност, шрапнели падали около него и загивали
към текста >>

127. ВОЛЯТА БОЖИЯ

вашата поезия е детска играчка. Съвременните хора страдат, мъчат се, благодарение на неизпълнени обещания. Те са дали в себе си обещание да служат на великия идеал на своята душа, но не са изпълнили обещанието си. Обещае ли нещо, човек непременно трябва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успехът на човека зависи от изпълнение на Волята Божия. Дали човек правилно изпълнява Волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните Волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате Волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие, децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате Волята Божия - това е идеалът на всяка
към текста >>

128. НОВОТО УЧЕНИЕ

философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните, тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. Великото Учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота. Едно се иска от вас: Да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своите резултати. И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй Велико Божествено Учение. Всинца да бъдете подобни на Христа: Да любите като Бога, и да обичате, както Бог
към текста >>

129. ДАВАНЕ

растете. Ще давате с лявата ръка, ще вземате с дясната. Приеми новото и стани извор, който постоянно дава. Когато влезете в един дом, вижте от какво се нуждае този дом и ако можете, помогнете му. Давайте всичко с Любов, да се благослови даването ви. Като даваш, ще даваш с любов. Ако даваш плод, ще дадеш най-хубавия, който имаш. Ако кажеш някаква мисъл, и тя ще бъде най-хубавата, която имаш. Ако дадеш чувство, и то ще бъде най-хубавото. И комуто каквото подадеш, влагай винаги по една красива, възвишена Божествена мисъл или желание към този, който ще (вземе) изяде даденото от теб: да получи или да се събуди в него една добродетел - Любов към Бога, Любов към ближния си или друго нещо. Това е един метод на служение на Бога. В какво седи Новото? - Новото се отличава от старото по начина на даването. В стария живот човек дава и очаква да получи нещо. В новия живот човек дава, без да очаква. Ако жертвата, която направите, не е за Слава Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за Слава Божия, тя носи благословение за всички хора. Ние сме от дебелоглавите. Като ти поменат Името Божие и не даваш, ще дойде някой с револвер срещу тебе и ще дадеш. Природата учи тези дебелоглави. Ако при получаване на известно благо, чувствате някакво вътрешно стягане, откажете се от него - то не е за вас. Дайте го на други. Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш. Като давате пари на някого, гледайте дали тоя човек държи ръцете си нагоре или надолу. Ако ги държи нагоре, ще
към текста >>

130. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

тук, проекция на реалния свят. Този реален свят съществува. Не сме ние факторите. Ние, хората, сме последните фактори. Това трябва да осъзнаем. Колкото по-скоро го осъзнаем, по-добре. Вие казвате: "Ние трябва да станем господари на Природата, да я преобразим". И мислите, че Господ ще ви остави да преобразите Природата. Детето може ли да се качи на гърба на майка си и тя да го остави да й заповядва? Вие виждали ли сте какво нещо е Природата? Тя е една майка. Аз не съм виждал по-красива, по-мощна и по-сериозна жена от Природата. Да съберете всичките философи, които са живели на Земята от 8 000 години насам, не може да направят даже единия пръст на Природата. А те искат да й станат господари! Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава Природата и нейните велики закони, за да може да ги прилага в живота. Не постъпва ли съобразно великите закони на Природата, човек ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това е един от нейните методи - тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно, вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина, онези хора, които не живеят, както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. Животът на сегашните хора е
към текста >>

131. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли. За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли. Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там. И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия. Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: "Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над тебе и те обича. Вярвай в Него." И ще си представиш как го
към текста >>

132. ЖЕЛАНИЯ И ЧУВСТВА

На всеки човек е дадена задача да извае лицето си, да извае своите ръце и крака, да извае тялото си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос. Силният по сърце подобрява носа си. Ако някой иска да има красива уста, той трябва да знае как да говори. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувстване оформя носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъл оформя челото. Когато мисли, човек създава челото си; когато чувства, създава лицето си (от веждите до върха на носа); когато работи с волята си, човек създава брадата си. Човек се стреми към красотата, всеки иска да бъде красив. Каква красота може да има в лицето на разгневения човек? Каква красота ще търсите в лицето на оня, който живее с отрицателни мисли и чувства? Достатъчно е да се види в огледалото, за да се ужаси от себе си. Като знаете това, не допущайте в ума и сърцето си нищо отрицателно. Дръжте отрицателните мисли и чувства далеч от себе си. Дойдете ли до положителни мисли и чувства, оставете ги да влязат в ума и в сърцето ви, да ви облагородят. Ученият, добрият, разумният човек има особени, красиви черти. Всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Кой каквото пожелае, добро или зло, му се дава, за радост или страдание. Според желанието е и следствието. Когато нещо пожелаеш с целия си ум, с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти
към текста >>

133. СЕБЕВЛАДЕЕНЕ

товар, ще го разделим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате в един свят, отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка! Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Някой задигнал всичките ми пари...Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Защо плачете? - Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат. Когато ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си - никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир. Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново; има ново - има противоречия. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити;
към текста >>

134. РАДОСТ И СКРЪБ

много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. Пътят ни към Бога е път на страдания. Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания. Най-красивата дреха на живота е страданието. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието душата се изявява като Любов. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако
към текста >>

135. ЛЮБОВ

в света е Любовта. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта. Що е Любовта? - Сила, която не допуща омразата. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка ле- кост. Любовта изключва всяко насилие. В Любовта всичко е красиво. Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мен този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората, или не ги обичаш, обичаш ли ближните, или не. Защото в това седи твоята свобода, твоето бъдещо повдигане. Ако туй разбиране не дойде, свобода в света не може да има. Ако започнете да обичате, тогава
към текста >>

136. ТРЕВОГИ

малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаещ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи трябва да правите добрини на хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора - всичко 40. Научете се да обличате грозните неща в красиви форми, както прави Природата, за да не се разстройвате за нищо и никакво. Като сте неразположени, седнете да изпеете едно "хо-хо-хо" и всичко ще ви мине. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: Братко, твоята скръб скоро ще се махне! Като чуе това, той ще се зарадва. Произнесете тази формула с вяра. Като минете втори път покрай него, пак му кажете: Твоята скръб ще се махне! Срещнете някоя сестра, която е тъжна нещо, кажете и на нея същото. Говорете си всякога положително. Като видите някой тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това. Ето лекът на скръбта! Всеки човек желае да му се каже нещо хубаво. Когато дойде някоя мисъл да те разстрои, когато се обезсърчите, кажете следния пропуск: "Господи, Ти си казал, че там, дето са събрани двама или трима в Твое Име - там Съм и Аз". Ще видите как Господ ще влезе във вас и ще ви научи да
към текста >>

137. КРИТИКА

право да шлифоват. Това изкуство още не е за хората. Когато говоря, че не трябва да се шлифовате, аз разбирам, че това нещо е изключено от новия живот. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Красотата е едно от най-важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го
към текста >>

138. КРАСОТА

беседите на Учителя Външната красота на човека зависи от условията, при които той живее. Човек, който е заставен да работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може да бъде красив. Една душа или един човек, който е изложен на постоянни терзания, непременно ще има набръчкано лице. За да бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва да бъде хармонична. Само по този начин човек може бъде красив - като измени условията, като измени средата. Някои се заблуждават от външната форма на нещата. Едно писмо може да е красиво външно, без да има съдържание, а някой път може да е грозно написано, но има съдържание. Красотата трябва да има съдържание. За предпочитане е да имаш здрави и силни очи, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш добре развити уши, отколкото да бъдеш красив. Според мене, красив е оня, който има здрави очи, уши и уста. Видите някой млад и хубав човек и казвате: "Колко е хубав!" Тази хубост се дължи на човешката душа и на човешкия дух. Иска ли човек да бъде красив, с приятна външност, с ясен поглед, той трябва да знае каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива физическа и духовна красота. Красотата зависи от мисълта. Трябва да участват ред способности и чувства, за да стане човек красив. В красотата има нещо, което изтича. То е Божественото, неуловимото. Красивият, честният, справедливият отразява Светлината, която излиза от Бога. Всички хора на Любовта са
към текста >>

139. ЩАСТИЕ

те гони. Личното повдигане не е пътят на щастието. Вие разбирате, че не можете да бъдете силни, щастливи, докато не минете през големи изпитания. Когато хората са най-щастливи, тогава идат и мечки, и вълци. Дето има кошари с хубави и добре изхранени овце, там идат вълците. Ако човек се плаши от злото, а се радва на доброто - той не е щастлив. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Когато човек започне да страда, той ще бъде избраникът, за него ще се ожени красивата мома. Ако не страдаш, динена кора те очаква. Ще стъпиш на нея и ще се намериш вън. - Искам да бъда щастлив! - Щастлив ли да бъдеш? Отсега още ти подписвам присъдата: Динена кора те очаква. Обещават ли ти някъде пари, къща, ще те изпратят за зелен хайвер. Ако те сполетят големи нещастия, знай, че ти си избраникът. Божията Любов носи щастие. Божията Мъдрост носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото
към текста >>

140. ТЪРПЕНИЕ

ученици Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея, не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше един брат Константин Константинов, баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора. Нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет и Учителят му го дава: "Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка!" Константин отговаря: "Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: "Не мога да се откажа от Дафинка!" Учителят му отвръща: "Да бъде така, както си решил." Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина.
към текста >>

141. УСПЕХ

разбира и физическия, понеже физическият живот е отражение на духовния. Животът на човека се осмисля от това, доколко той е свързан с Разумния свят над него. Успехът на един народ, на едно общество, на едно семейство, на един човек зависи от връзката им с Бога, т.е. с целия разумен и възвишен свят. За да се ползва един народ от благодатта на Бога, за това има причини. Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате. Ако искате да успявате в
към текста >>

142. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш." Веска Величкова Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пием чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя. Както Учителят държи чашата с чай, изведнъж си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа, без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че Той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: "В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите му за ориентиране се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път.
към текста >>

143. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от даването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: С нея започваме деня, с нея го и завършваме. Четем я, когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено Учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от "Добрата молитва". /Та такива са и другите молитви, дадени от Учителя./ Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал Добрата молитва и другите молитви, именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е преживял ония велики еволюционни процеси, представени в "десетте ключа" на Добрата молитва. Великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Ако разгледаме Добрата молитва, виждаме, че действително тя е съставена от десет изречения, тях Учителят нарече "десет ключа за влизане в Царството Божие". Всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, към което човек винаги се е стремил. На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в живота. От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото
към текста >>

144. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

го избавя от зло и така доброто ще се увеличава всякога във вас. Страданията, които ти нанасят другите, е също въпрос, който трябва да се разреши. Тук въпросът не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради своя мир. У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Когато отидеш при Бога, Той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки, който не прощава, ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си, тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, ти не можеш да мислиш. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти. Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка
към текста >>

145. ОТВЪДЕН СВЯТ

пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си. Човешката душа преди да дойде на Земята се прекарва през едно езеро, дето се окъпва, за да забрави всичко, което е преживяла горе. Ако помните това, което е там, тогава по-малко бихте издържали тук. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувства, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на Земята да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствали, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък. Обикновеният човек не знае какво нещо е безсмъртието. Само безсмъртният познава безсмъртието. Безсмъртен е онзи, който от нищо не се смущава, който не нарушава своя вътрешен мир. Докато се смущава от всяка болест, от всяка неприятност в живота, човек е в областта на смъртта. Той е смъртен човек. Когато умре човек, всичко оставя на Земята. Единственото нещо, което взема със себе си, е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата - чака последното му издихание, за да вземе веднага тоя капитал. Цял живот тя е работила
към текста >>

146. БОЖЕСТВЕНИТЕ И ПРИРОДНИ ЗАКОНИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. Същата идея можем да поясним и по следния начин: Всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата Воля - също, както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само неговата Сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само Сивата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, Която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим! И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено дру- га насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. Най-първо, съвременните народи трябва да се определят какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. А законът в Природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най- възвишените и благородни чувства, върху които се
към текста >>

147. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за безкористна обич и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мен, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб в мен, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мен импулс за творческа работа. Сега, като слушам някои сестри да говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виж- дам така. Но като се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: "Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота. Амин." Записал: д-р
към текста >>

148. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Милка Периклиева Учителят бе изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. В Негово присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му. "Не сте срещали и няма да срещнете по-добър човек от мене!" Но независимо от това, друго нещо определяше Неговото величие. Той имаше духовен облик, красива и Божествена осанка, излъчването Му беше необикновено. В Негово присъствие всичко оживяваше. И всеки при Него намираше себе си. "Аз съм огледало и всеки, който се вижда в него, се оглежда такъв, какъвто е той самият. Оглеждайте се в мене." В Него виждахме Величието на Бога и нашето несъвършенство и нищожество като човеци. Това ни обезхрабряваше понякога. "Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите Дела са от Бога!" Ангел Вълков В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат, твърде разгневен, отива при Учителя и Му казва: "Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение!" Учителят му казва: "Напиши!" Написва братът статията и я прочита на Учителя. Той я изслушва и казва:
към текста >>

149. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

при Ловния парк, чиято вода Той каза, че е радиоактивна и лечебна. Беше много приятна и лека на вкус и беше единствената най-близка до Изгрева вода за пиене. Братята-мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите, изградиха там чудно хубава чешмичка. Учителят говори за целебността на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се извеждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че Слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката. Говори колко много хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха! Наталия Накова Като правят Ловния парк, както беше изворчето с резервоарчето си, туриха по самата му среда телена ограда от бодлива тел. Нарочно! Това беше атака срещу Учителя. Толкова злонамерено беше, че когато аз отидох на това изворче, просто ми се доплака. Това беше подигравка, защото то беше едно много хубаво изворче, направено с много грижа и Любов. Учителят дойде веднъж, видя всичко и повече не стъпи. А колко често ходеше Учителят на това изворче! Той много се радваше, че имаме вода наблизо. Елена Андреева При следването си в Университета от 1921 г. аз бях стенографка при Учителя и до 1928 г. дешифрирах лекциите на Общия Окултен клас. Като свърших стажа, попитах Учителя какъв съвет ще ми даде - да правя ли
към текста >>

150. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

нашата барака, наричана "Парахода". Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?" Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към салона. Учителят бе излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв. Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная. Така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си. А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около салона. А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев. Казва се Райков. Той е цанковист. Лулчев имаше приятел в полицията, който беше шеф на Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът е намерен и арестуван. След разпит той си признал, че е извършил
към текста >>

151. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

ангелите Божии да се възрадват във вашето тяло, а сатаната да бъде изгонен далеч от вас, то сядайте на масата Божия за приемане на храна само един път на ден. И вашите дни на Земята ще се продължат, защото такова поведение е угодно в очите на Господа. Яжте само тогава, когато трапезата Божия е поставена пред вас и само това, което намерите на нея. Защото истина ви казвам, Бог знае добре какво и кога е нужно на вашето тяло. От началото на месец Жиар (май) яжте ръж; в течение на месец Сиван (юни) - пшеница - най-съвършената от всички треви, които дават зърно. Направете така, че вашият ежедневен хляб да бъде приготвен от пшеница, за да може Господ да се погрижи за вашето тяло. В течение на месец Тамуз (юли) се хранете с кисели плодове (френско грозде, кисело грозде), за да отслабне тялото ви и да бъде изгонен сатаната от него. В течение на месец Елюл (септември) събирайте грозде и пийте неговия сок. В течение на месец Маркешвана (октомври) събирайте сладко грозде, изсушено от Ангела на Слънцето, за да укрепи той вашето тяло, тъй като в него обитават ангелите на Господа. Вие трябва да ядете смокини, богати на сок, в течение на месец Аб (август), а през месец Шебат (януари), когато остане излишък от това, което сте събрали, позволете на Ангела на Слънцето да изсуши тези плодове за вас. Хранете се със сушени смокини и бадемови ядки в течение на всички тези месеци, когато дърветата не плодоносят. Що се касае до тревата, която расте след дъжда, хранете се с нея в течение на
към текста >>

152. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

в по-висок чин - смущава се. Някой изгубил службата си - смущава се. Някой не живее добре с жена си - смущава се. Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още други неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава, е тази, че вие сте се отбили от Божия път. В нас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с Доброто, безобразното с красивото, Любовта с омразата, Мъдростта с безумието. Съвременните хора живеят в големи ограничения, които те сами са създали. Когато първите хора излязоха от Рая, те създадоха църкви, храмове. подобни на Рая. Те първи заговориха за религия. Дотогава никаква външ- на религия не е съществувала. След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота?" Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава.
към текста >>

153. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

решил да им даде едно педагогическо възпитание. Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да имат верую. Най-първо Той е решил да тури младите в тая реторта, после старите: учители, военни, генерали - всички вътре. Решил е да изкара оттам само един човек, но свят човек ще бъде той. Какво е решил Бог, Който иде в света? Нова епоха иде, нова култура и нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие Своя Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият закон, който сега оперира на Земята. Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! Христос ще
към текста >>

154. ШЕСТАТА РАСА

има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Новороденият няма да бъде роб на условията - постоянно да се безпокои за утрешния ден. В Природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. Има кондензиран хляб, обуща, дрехи. Ще бъдете облечени един ден като ангели. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп, с 90 градуса Камперов ъгъл. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят за това, че идват болести и сиромашия. Те знаят как да впрегнат на работа мъките, болестите и смъртта. Те са им господари. В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и
към текста >>

155. НОВ ЖИВОТ

от беседите на Учителя Най-красивият живот иде сега! Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен Баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на Новото. Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава мозъците на всички хора ще бъдат във ваша услуга. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществувание. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще ще се грижат един за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов
към текста >>

156. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

не това, което очакват. Ще стане това, което никой не е очаквал. В света ще влезе един нов елемент, който веднага ще внесе хармония. Хармонията ще дойде изведнъж. Ония, които са вече готови, за тях ще бъде това Възкресение. Тия, които ще възкръснат, те са Синовете Божии, те са носители на Новото Учение, те са Новото. Те ще спасят света. Когато дойде Христос, беше една епоха на приготовление. 2000 години се приготовлява човечеството. Сега сме в началото на новия период. Има нещо красиво в живота! Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е животът, още не знаем. Сега вие се питате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това ще зависи от Бога - Отца. Ако не възкръснете, ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на Земята, за да се усъвършенствате. Вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Ако получите мира, то означава, че ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място. Духът на Бога слиза вече Отгоре, както светлината. Той е Великата Виделина, носи със Себе си огън и живот, който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването на Царството Божие на Земята. Със слизането си, Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Напреднали в своето развитие същества ще се родят, други ще се вселят. И ние ще видим как хората, които управляват, ще станат други. Тези напреднали същества ще управляват света, а вие ще
към текста >>

157. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на Вечността. След това
към текста >>

158. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

свят. Светозар Няголов Бай Сотир Костов още като малък виждал астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал мъртвия, седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Не е имало кой да му обясни тези неща. Като по-голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на Земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: "Очаквах да намеря красиви, духовни хора, но бях потресен от това, което видях! Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец." - Как изглеждаха очите на Учителя отблизо? - Направо детински очи - радостни, весели, чисти. После един приятел ми каза: "Та ти си видял Бога в очите!" Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на "братята", което по-късно му навлича и омразата им. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия. - Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники от професорите. От една страна това ги радваше, но от
към текста >>

159. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

на Изгрева. ФАКТОРИ ЗА ДУХОВНО И МАТЕРИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ "Всяка страна, в която се изсичат горите, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която животните се избиват безразборно, е осъдена на страдания." Учителят РАЗМИШЛЕНИЕ: Горите са свързани с материалното благосъстояние на хората и когато в една страна те се изсичат, хората втази страна обедняват. Обърнете внимание, че след като започна изсичането на горите в България, материалното състояние на българите започна прогресивно да се влошава. Швейцарците пазят своите гори и ако сравним стандарта на живот в България и в Швейцария, ще намерим голяма разлика. Швейцария е на едно от първите места, а България на едно от последните. Ако швейцарците изсекат горите си, ще дойдат до нашето материално положение. Те обаче пазят чисти въздуха, земята и водата си. Там за едно убито животно или за едно отсечено дърво може да отидеш в затвора. Когато дишаме, непрекъснато приемаме жизнена енергия от въздуха. Когато въздухът е чист, дишането естествено става дълбоко и пълно, а когато въздухът е нечист и беден на жизнена енергия, дишането става плитко и пресечено. Енергиите, които дават големите дървета са жизненонеобходими за хората. Когато изсичаме старите и вековни дървета, лишаваме се от жизненонеобходими за нас енергии, които не можем да набавим отникъде другаде. Големите дървета лекуват и носят на хората душевен покой. Ако застанете на място, където има млади, подрастващи дървета и храсти, вие ще установите, че там
към текста >>

160. Дял първи Животопис и творчество

и творчество ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕПОХАТА Историческите епохи в културния живот на отделните народи и на цялото човечество са нещо живо. Те подлежат на същите цикли, на същото развитие, както живите същества. Най-първо се зачеват, после се раждат, растат, дохождат до своя разцвет и като дадат израз на своите духовни и материални ценности, отстъпват мястото си на следващите епохи, които се зачеват с още по-голям вътрешно-прогресивен потенциал. Човечеството в своето вековно развитие е преживяло изгрева и залеза на много епохи. Всяка епоха има своите задачи и постижения във Великия Божествен план и само в него тя може да бъде разбрана. Постиженията в една култура се определят от отношението на човека към Вечните Божествени принципи – Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек изгуби връзката си с тях, животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпитва вътрешна пустота, изгубва посоката на своето движение, изпада в безпътица. Това е период на застой, движение в затворен кръг. От този момент човек почва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов
към текста >>

161. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

НА УЧИТЕЛЯ България е малка планинска страна, ведра и красива. По цялата дължина от запад към изток минава планинската верига на Балкана. Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината. В тази страна има малки плодородни долини, населени с енергичен, предприемчив, гостоприемен, трудолюбив народ, буден за свободата си, много страдал, вследствие на което е изработил характера на един добър народ. В дълбока древност тук са цъфтели старите култури на траките и одрисите още преди идването на римляните по тези места. От тези култури и досега има запазени следи. Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта. Има едно съответствие между душата на един народ и Природата, всред която живее. Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен
към текста >>

162. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Учителя слага под печат книгата Науката и възпитанието7. В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека. Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език: Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. П. Дънов след завръщането си от САЩ Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него. За Своята мисия, за Божието дело Той говори със смирение и упование в Бога. В едно писмо от онова време Той говори така: Да бъдем верни на делото Му
към текста >>

163. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо. Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше: Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята. Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва: Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето. През време на съборните дни всички се храним общо.
към текста >>

164. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен. За него може да се каже само, че е чист и светъл. Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете. Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин. Природата говори на богат и красив език на душата. Тя говори със звуци, ала тя говори и с багри, и с форми, и с движения. Когато е нужно, ще лъхне ветрец. Ако иска да каже нещо, тя ще разположи чудни облаци на изток, ще ги оцвети, ще ги насити със светлина, ще изпрати лъчи като струи в пространството и ще почне бавно да ги движи и променя. В същото време, ако трябва, ще изпрати утринния прохладен ветрец да мине между дърветата и листата ще зашумят. Ако е нужно, птичка ще се обади наблизо. Нови чувства ще се разцъфтят в сърцето ви и ума ви ще посетят добри мисли. Това са хубавите часове на деня, когато светът спи и е затихнал и когато Бог говори на душите чрез Своите светли пратеници. Не е било време, когато да не е говорил Бог на човека. Говори и сега. Така ни е учил нашият обичан Учител. Така сме опитали и ние. Когато наближи да изгрява Слънцето, почти всички са на поляната. Тогава се изпяват някои от нашите молитвени песни. Те се преливат в общата хармония и я допълват. Когато на изток блесне първият лъч на Слънцето,
към текста >>

165. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

език, Неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото ¢. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво насилие. Учител е само Онзи, у Когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена Разумност изключва лъжата. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво зло. Неговата Доброта изключва всяко зло. Светът на Любовта е красив и необятен. Учителя казва: Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през Духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е да се опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опитат Мирът и Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи в своя
към текста >>

166. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината. Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около теб. Всички същества ти стават мили и близки. Всички лица стават за теб красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им. Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина. Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините. В планината са складирани грамадни енергии. Скалите, водите, растенията, всичко влияе върху
към текста >>

167. ЕЛ-ШАДАЙ

София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва: Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало. Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата. Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път. Така планината стана за нас източник на Знание и Сила. Учителя казва: Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради Доброто в нас. Тогава дайте ход на Доброто в себе си, изявете го навън. А без това благоволение не бихме могли един ден да останем на планината. Работете върху себе си да придобиете правилна обхода. Да придобиете в себе си чувство да цените всичко, което ви е дадено. Ценете вашия ум, вашето сърце, вашата воля. Обхождайте се добре с
към текста >>

168. МУСАЛА

камък край езерото. Ние всички се събрахме около Него. И Той почна: Всеки стрък, който излиза от земята, ще види Слънцето. Може да попитате сега защо седим на този дъжд. Дъждът за нас е предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Защо ни посрещнаха на Мусала с гръмотевици, дъжд и сняг? Това беше езикът на Небето. Господ казва: “Кажи на тези хора, че ако вършат Волята Ми, ще дойде Моето благословение над тях.” Красиво е да вършите това, което Бог иска, да бъдете винаги добри. Мнозина от вас сте оставили вашите Добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Защо ви доведох на Мусала? Да познаете Господа! Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Той ви казва: “Вие трябва да се обичате.” Да обичаш, както хората обичат, това развращава. Вие трябва да обичате така, както Бог обича. Ще обичате и ще прощавате. Ще работите – за кого? Само за Господа. Тая мисъл: “За Бога” да седи всякога в ума ви. Каквото вършите, само за Бога да го вършите. Ако някой ме запита: “Защо обичаш Господа, защо Му служиш?”, ще кажа: “Защото Бог ме обича.” На Любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Любовта работи – това да знаете. Това е Мусала, високият връх. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развиете, като работите единствено заради Господа. Ще се борите, докато вашите Добродетели вземат
към текста >>

169. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Има в планината Рила красива долина. Седем езера са разположени в нея. Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява. Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече. Всичко оживя и почна да говори на език, разбран за нашите души. Всичко стана училище за нас. Изворите се украсиха, съградиха се чешми. Те се родиха тук и бяха задача, урок и живот на учениците. Мостове се направиха над потоците, пътищата се подобриха, създадохме нашия живот край езерата. Слънцето беше с нас, Светлината беше с нас, Животът беше с нас. Когато отидете при Седемте рилски езера, потърсете Молитвения връх. Това е свещено място на Земята. Ако намерите малката пътечка, която води дотам, не забравяйте, че по нея са вървели светите стъпки на нашия обичан Учител. Много пъти на ранина, когато на изток зората трепти с жива светлина, с тихи,
към текста >>

170. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее. При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза: Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание. Французите казаха: “Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.” Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов
към текста >>

171. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

съвсем малко и недостатъчно. Наистина, понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях. Това са щастливи и незабравими дни за човешките души.” Учителя имаше среден ръст, благородна осанка, в някои моменти тъй величествена, че изглеждаше по-висок и по-голям от всички околни. Дълги коси, прошарени вече, се спускаха до раменете му. После, през годините, ние видяхме как тези коси станаха целите сребристи, бели, светещи. Лицето на Учителя беше красиво. То изразяваше спокойна Сила, вътрешен Мир. Челото – право, ясно. Очите – леко наведени, носът – правилен, скулите – широки; те Му придаваха мощ, устойчивост. Брадата – хубаво очертана. Общият израз – добър, бащински. Погледът Му беше дълбок, благ и чист. В него нямаше никакво раздвоение. Очите изразяваха само една мисъл – Любов и безкористие. Понякога в този поглед се чувстваше нежността на майката, понякога – силата и добрината на бащата. Той имаше Сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, насърчаваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В този поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия. Пред Него въпросите се поставяха просто и ясно. Понякога през Него струеше слънчевата Радост на един възвишен свят. Ала друг път прозираше скръбта на цялото човечество. В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска
към текста >>

172. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Пътя на ученика. Бог е чувствителен и отзивчив за всеки порив в човешката душа. Той отговаря на тази Любов. И как се проявява Любовта на Вечния към човека? Той съизволява да се прояви като Велик Баща и взема положението на Учител. Той слиза до уровена на човека, за да го повдигне и направи като Себе Си. Човек взема положението на ученик. От този момент започва живот на учение и работа. Човек се подготвя да приеме и изяви Любовта и Доброто и намира мястото си в Целокупния живот. В красивия образен език на мистиците това положение се нарича цъфтене и вързване. При тази степен на ученичеството човек е свободен и неуязвим, има сила и власт, може да помага на своите по-малки братя и да ги повдигне. Това е висока степен в Пътя на ученика. Ала преди да дойде до това положение, човек трябва да мине през големи изпитания, скърби и страдания. В тези страдания той остава сам. Всичко, каквото има, изгубва, жертва личното; в този огън то изгаря. Човек се освобождава от всички връзки и ликвидира с всички дългове на миналото. След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и отношения, ала вече е свободен от тях. Когато човек издържи този изпит, той става ученик на Единия Учител. Учителя говори за ученика: Пътят на ученика е път на зазоряване, вечен път на съвършенство. Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се
към текста >>

173. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение. По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В
към текста >>

174. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът. Той го намира за реален, но враждебен на Духовния свят. Оттам дуализмът в религията на персите. Между материята и Духа има борба. Материалната страна на Природата – това са силите на тъмнината, на злото, а духовната ¢ страна – силите на Светлината и Доброто. Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман. Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам. Този процес продължава в същото
към текста >>

175. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг си помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото
към текста >>

176. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Любовта е виждане на Бога! Само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Няма по-красиво същество от Бога! Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Когато в човека не можеш да виждаш Бога, ти си в кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в теб, той не може да ти бъде приятел. Всеки, в когото не можеш да видиш Бога, и той не може да ти бъде приятел. Не само той да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб. Когато двама се обичат, всеки от тях се разговаря с Божественото в другия. У ч и т е л я Човешката душа търси нещо в света, копнее за нещо. Това, което човек търси в хилядите форми, в цялото разнообразие на Живота, е Вечното начало. Който търси Любовта, той търси Бога. Учителя казва: Когато казваме, че трябва да любим, с това разбираме, че трябва да търсим Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, понеже Бог е Любов. Заложбите на истинско Знание, Богатство и Сила са вътре в човека. Любовта представлява животворните слънчеви лъчи за разцъфтяване на човешката душа. Всяко същество в свещени минути на своя живот се стреми към красивото, възвишеното и Вечното, към един свещен идеал. Всъщност това е стремеж към Космичния център на цялата Вселена. Всеки човек, бил той религиозен или не, има дълбоко вътрешно познание за този Център. Всеки човек познава Бога и Го люби – и вярващият, и невярващият. Защото копнежът към Вечната Красота и Истина, към Вечния Живот съществува у всеки човек. Никой не може да го
към текста >>

177. ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него. Божественото в човека е самият човек. Учителя казва: Трябва да се определи понятието човек. Той е съчетание на Добродетели. Само онзи може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа. Добрият човек представлява красива статуя, изработена от виден скулптор. А лошият човек е груб, прост камък. За незнаещия този камък нищо не струва, обаче за онзи, който знае – скулпторът, този камък е условие за изработване на една красива статуя. Всяко същество разбира езика на Любовта. Една ученичка на Учителя от Рига, Латвия, през 1937 г. искаше да държи сказка там пред затворниците и помоли Учителя да й даде тема. Той й даде следната тема: Значението на разумните страдания за човека. Сказката е имала голям успех. Втори път тя поиска от Него тема, за да говори на политическите затворници, болшинството от които бяха материалисти. Този път нейната задача беше по-трудна, понеже в първата сказка тя е изхождала от духовния светоглед, а сега ще говори на материалисти. Учителя й препоръча следната тема: Любовта като фактор за обединението на човечеството. И втората сказка е имала голям успех. Любовта е език, който всяко човешко сърце разбира, без разлика на светоглед. Любовта е единствената Сила в света, която е разбрана
към текста >>

178. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

НА ЛЮБОВТА Учителя посочва множество прояви и методи на Любовта. Тук ще изложим някои от тях. ПОЗНАВАНЕТО Е В ЛЮБОВТА Крайните резултати на Любовта – това е да се опознаем. Без Любовта не можем да проучваме човешката душа. Любовта е единствената Светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! У ч и т е л я Любовта прави човека способен да вижда красивите, велики и възвишени неща. Любовта живее в Реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда Великата красота в Природата. Ние виждаме само грубата й страна и затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна. Достатъчно е човек да надзърне в нея, за да разбере, че тя надминава приказките от Хиляда и една нощ. Любещият има особени очи, особено вижда нещата, а не както обикновените хора. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото и да му се говори, каквито неща и да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между Добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той вижда всичко, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Пред Любовта злото и престъпленията се стопяват. Да обичаш един човек, значи да виждаш хубавото и великото, скрито дълбоко в ума, сърцето и душата му. Срещате едно малко момиченце и не обръщате внимание на него. Защо?
към текста >>

179. ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ОБИЧАШ, ЩЕ ТИ СЕ ИЗЯВИ

Напредналите същества. Те полагат особени грижи за него. Те му помагат, както вие постъпвате с цветята, които обичате. СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Когато човек прилага Любовта, той е съработник на Бога. МОЛИТВАТА Любовта е силата на молитвата. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в теб Любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото. ЛЮБОВТА КЪМ ВСИЧКИ Е ВЛОЖЕНА ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК Учителя казва: Често хората се запитват обичат ли ги ближните им. Да се задава такъв въпрос това е все едно да се съмняваш в своята Любов. Вие се съмнявате тогава в Божията Любов, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява Любовта Си. От тези думи следва, че всички хора те обичат, само че не е дошъл още моментът да съзнаят това. Тази идея Учителя изразява и със следните думи: За да се прояви Любовта между хората, непременно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате някого, всъщност вие още не знаете дали не го обичате. В бъдеще ще има Любов на всички към всички, както е сега горе, в Божествения свят. От това следва, че във всеки човек е вложена от Бога Любов към всички хора и към всички същества, но тя ще се прояви в благоприятния момент. В глъбините на своето естество човек обича всички същества, но той още не съзнава
към текста >>

180. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание. Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и двадесет години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича. Щом го изгубиш, тази любов ще изчезне. Такава е сега любовта на Земята. Но истинската Любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това – всички! Има една любов на сенките. Тя носи ограничения и страдания. В реалната Любов няма скърби и страдания. Тя нито ограничава, нито се ограничава. Учителя казва: Днес хората говорят за Любовта, но не познават нейния език. В реалната Любов няма скъсване, няма смърт. Там има растеж и постижения. Човешката любов представлява външна красива дреха, в която сърцето се облича и вместо то да се радва, скърби. И човек тогава се намира в противоречие. Двама души се обичат и понеже не разбират Любовта, те минават в любовта на сенките. За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността. Когато двама души се обичат, те ограничават Любовта само за себе си.
към текста >>

181. ИЗВОРИТЕ НА ЛЮБОВТА СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА

СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА Най-първо ние трябва да възкресим в себе си красивата памет на Доброто, та като срещнем един човек, веднага да си обясним защо го обичаме. Ако го обичаме, трябва да си припомним всички обстоятелства на миналите животи, които ни свързват с тези хубави чувства. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна. На Земята тя само се проявява, но не се прави сега! Това трябва да знаят всички хора. Ако някой обича даден човек, тая Любов не е родена днес. Тя е вложена в душата на човека от Бога, а днес само се изявява. Душите, които се обичат, не се разделят нито на Небето, нито на Земята. У ч и т е л я Друг един закон на Любовта гласи: Когато обичаш едно същество, в миналото то ти е сторило известна услуга и ти сега чувстваш Любов към него. Любовта, която се проявява между двама души днес, е резултат на отношенията, които са съществували в миналото. Когато някой казва, че любовта сега се е появила в него, той не говори право. Тази Любов се е приготовлявала от хиляди години насам. Затова ти ще гледаш на нея като на свещен акт в Живота. По този въпрос Учителя дава следното пояснение: началото на Любовта не е в този живот. Щом Любовта иде от миналото, тогава се явява въпрос: “А в миналото прераждане откъде е дошла тя?” Учителя казва: От още по-минало прераждане. Така като вървим, докъде ще стигнем? Ще дойдем до великата истина, че тази Любов е съществувала при онова състояние на душите, когато те са били в Абсолютното, преди почването на Битието. Ето какво
към текста >>

182. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ

тя е слаба. Учителя казва: Ако Любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на прав път. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезва. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е Любов. Животът, Любовта, Мъдростта и Истината не са еднократен, но многократен процес. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Любовта няма никакъв зенит, никакъв залез. Тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася за Мъдростта и Истината. В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение. Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през вечността. Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото – това е Любовта! На всяка Любов, която се изявява днес, ще гледате като на една малка семка, която тепърва в бъдеще ще възрасне и ще даде красиви цветя и
към текста >>

183. ЛЮБОВ И ОБИЧ

Любовта се проявява във вземане и даване. Който люби, предимно дава, а когото любят, предимно взема. У ч и т е л я Близък на горния закон е и законът за активното и пасивното състояние при Любовта. Той гласи: при Любовта между двама души единият е активен, а другият – пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни. Онзи, който изпраща Любовта, той има Любов. А онзи, който я приема и оценява, той е пасивният полюс на Любовта. Той има Обич. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя казва: Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта е творчески процес, а Обичта е процес, който съгражда. Любовта твори, а Обичта съгражда. Мнозина говорят за Любовта и Обичта, но ги смесват. Любовта идва отгоре надолу, а Обичта отдолу нагоре. Любовта представлява артериалната кръв, Обичта – венозната. Оценявай любовта на всеки човек, защото това е Любовта на Великото Разумно начало. Не отклонявай и най-малката вадичка, която идва в твоята градина. По въпроса за Любовта и Обичта Учителя дава и следното допълнително обяснение: който люби, е активният полюс. Който обича – пасивният. Но тия полюси не остават винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето защо, който люби, след известно време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен
към текста >>

184. ЗАКОНЪТ НА ИЗОБИЛИЕТО

Учителя казва: Любовта носи изобилието. Любовта привлича силите на Разумната Природа. Дойдем ли до Любовта, ще почувстваме, че сме в един велик и красив свят – свят на Мир и
към текста >>

185. КОГОТО ОБИКНАТ, ТОЙ ПРИВЛИЧА ДРУГИТЕ

ПРИВЛИЧА ДРУГИТЕ Когото обикнат с Божествена Любов, той привлича всички, става привлекателен център, всички го обикват. Това е, защото става богат. Една невидима Светлина, един Божествен живот минава през него и се излъчва. Учителя казва: Той става красив и светещ. Този закон важи не само за любовта на хората към човека, но и за Любовта на Бога. Учителя казва: Когото Бог обича, и хората го
към текста >>

186. УСТОЙЧИВОСТ

храни към нас. Учителя казва: Любовта може да дойде даром, но Търпението трябва да го придобиете. Човекът на Любовта е богат. Той не се нуждае от нищо. Първото нещо в Любовта е: тя прави човека доволен. Това не значи, че той е апатичен или индиферентен към това, което е около него, и че не иска да го претвори. Понятието доволство тук разбираме така: човек оценява нещата и е благодарен. Така той се ползва от тях разумно. Учителя казва: Недоволството е причина за изгубване на много красиви линии по вашето лице. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с
към текста >>

187. ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ЦЯЛОТО Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е Любовта. У ч и т е л я Любовта е закон на всемирната хармония. Тя поставя човека в правилни отношения с всички същества, посочва неговото място в мировия организъм, свързва го с Целокупния живот. Тогава човек прилича на един жив лист горе, на дървото, който е добре огрян от Слънцето, получава всички сокове, необходими да расте, да се развива, да изпълнява своята служба правилно. Когато човек се затвори за Любовта, той изгубва тази връзка, Животът престава да се втича в него, той обеднява. Тогава той прилича на един откъснат лист, който вятърът носи където си ще. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие, участвате в работата на цялото Битие. Какво значи човек да участва в работата на цялото Битие? Това значи да върши Волята Божия! Любовта е храна за душата. Когато човек престане да люби, престава да се храни, вследствие на което изгубва Живота си. Любовта е хляб, който слиза от Небето. Тя носи растеж на всички възходящи сили в
към текста >>

188. ЛЮБОВТА И КРАСОТАТА

Когато обича, и най-грозният човек става красив като Ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява Любовта? Лицето му свети като Слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на Духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които душата и Духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по- красив. У ч и т е л я Любовта се отразява благотворно не само върху здравето, но преобразява и човешките черти. Учителя казва: Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото му се повдига и разширява, ако главата му горе се повдига, той е проводник на Любовта. Любовта прави човека красив. Любовта и Мъдростта са козметични средства. Всеки, който служи на Любовта, Мъдростта, Истината и Доброто, може да стане външно и вътрешно красив. Той се отличава със здраве и красота. Очи, уста, нос – всичко у него е красиво. Вън от Любовта никаква Красота не съществува. Много хора имат красиви очи, красиви уста, правилен нос, правилни черти на лицето, но въпреки това не са красиви. Защо? Любов нямат. Гдето е Любовта, там е Красотата. Когато Божественото начало у нас почне да говори, лицето добива нежност, мека светлина, в очите се чете разумност, движенията са хармонични, пластични. Дето мине този човек, всички се обръщат да го гледат. От него
към текста >>

189. ЛЮБОВТА РАЗВИВА ДАРБИТЕ

да стане само онзи, който се импулсира от Любовта. Всеки човек, бил той философ, поет, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта. Ако поетът, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат. Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини. Някой иска да пише по известни въпроси. Преди да пише каквото и да е, трябва да се запита има ли диплома на Любовта. Нека свърши по Любовта и тогава да пише. Поетите трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин? Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински поет и музикант. Такива са онези, които работят с Любов. Всички поети, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов. Когато обичат някого, той развива дарбите
към текста >>

190. МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА НУЖДА ОТ ПРОУЧВАНЕ НА ЛЮБОВТА

с основните методи на Любовта във всички нейни прояви. Единственият въпрос, който заслужава внимание на първо място, е въпросът за Любовта. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Учителя казва: Изучавайте проявите на Любовта, за да не губите плодовете. Каква по- велика наука можете да търсите от тази, която дава методи как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубите Любовта на този свой приятел, това значи да изгубите най-красивото нещо в света. Всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. Хората не са дошли още до положението да разбират какво нещо е Любовта. Любовта към Бога крие в себе си тайните на Живота. Учителя казва: Днес, който обича, не знае как да обича. И когото обичат, не знае как да оцени Любовта. Повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Съвременните хора едва сега са почнали да изучават Огъня на Любовта. Те още не са стигнали до областта, в която функционира този Огън. Те още не са развили и изучили степените на Огъня на Любовта. Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере нещо по форма, съдържание и смисъл, значи то да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Вие още не сте усещали Любовта. Бог е Любов. Това е наука за бъдещето, за Шестата раса. На нея ще се изяви Любовта. Бъдещата наука е науката за Любовта. Човечеството трябва да знае
към текста >>

191. СТРАДАНИЕТО

път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки. Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите има мекота. У ч и т е л я Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи. Водите на езерото бяха неподвижни. В долините почиваха леки мъгли. Само върховете на планините бяха залети в светлина. Ясен покой царуваше над цялата земя. Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза: Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери Любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Страданието е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека и го изправя. Страданията са направили човека велик. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става по-красив и лек. Като се намери пред най-големите страдания, Христос каза: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си.” Това показва, че в най-страшния момент на живота Си Той не изгуби Вярата и Любовта. Христос после казва: “Даде Ми се всяка власт на Небето и Земята.” Той каза тези думи,
към текста >>

192. ДРУГ МЕТОД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЛЮБОВТА Е ДА ВИЖДАМЕ ДОБРОТО У ДРУГИТЕ

ВИЖДАМЕ ДОБРОТО У ДРУГИТЕ Обичайте се и използвайте условията, които Бог ви е дал. Намирайте добрите страни в другите. Любовта не вижда погрешките на човека, когото обича. Бог в Своята безпределна Любов не вижда погрешките на хората. Вижда само добрите им страни. Вие казвате: “Трябва да любим Великото Разумно начало.” Как ще Го любите? Трябва да знаете, че То се проявява в Целокупния живот, във всички същества. Затова срещнете ли някой свой приятел, намерете в него поне една хубава, красива страна, която представлява Божественото в него. Като гледаме погрешките на хората, не можем да се запознаем с Любовта. Всеки се стреми към нея, иска да я придобие. Защо хората не могат да я придобият? Защото се занимават с грешките на хората. У ч и т е л я Веднъж при Седемте рилски езера Учителя каза: Ето един метод, чрез който Любовта може да се изяви в човека: започнете да виждате красивото във всеки човек. Не е лесно да обичате. Това е цяла наука. То е велико изкуство. Да обичате човека, това значи да намерите в него една добра черта, която да спира вашето внимание. Не можете ли да я намерите, тогава между вас и него ще съществува механическа връзка, но не Любов. За да се обичат двама души, непременно и двамата трябва да намерят в характера един на друг по една добра черта, заради която да се обичат. Като казвам, че Бог люби всички хора, имам предвид, че Той е намерил по една добра черта във всеки човек, поради което го обича. Хората са правили опити с Любовта, но това още не е
към текста >>

193. КРАСОТАТА

красота в света от Истината. Първичната причина е вечната Красота в света. У ч и т е л я Вечното Начало е извор на всяка красота. Всяка красота в света е отблясък на Божественото. Красотата е качество на човешката душа. Когато Божественото в човека се прояви, той става красив. В красотата е Бог. Ето защо чрез Красотата човек идва до Бога, до Любовта! В това отношение изкуството има свещена задача. Красотата предшества Любовта. Тя подготвя човечеството да я приеме. От епохата на Ренесанса или Възраждането насам на човечеството бяха пратени велики гении в живописта, музиката, скулптурата и прочее. Те въведоха човечеството в света на красотата на тоновете, на формите, на багрите, на линиите, на словото, за да подготвят човечеството за епохата на Любовта. Тяхното идване на Земята през последните няколко века – тъкмо преди вълната на Любовта – не е
към текста >>

194. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

да се свири. Когато дойде Любовта, той е настроен и на него може да свири Великият майстор – това е Божият Дух. Пазете Любовта. Тя е свещен дар Божий. Щом се обичате, Бог е с вас. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него. Влезе ли човек в Любовта, трябва да се прояви както Бога – както Той е дълготърпелив и милостив, такъв трябва да бъде и човек. Радостите и скърбите на всяко същество трябва да бъдат свещени за вас. С Любовта ти влизаш в един красив свят – свят на най-добрите условия. Любовта е Божественият свят. Щом любиш, ти си в Божествения свят. Небето е навсякъде, дето има Любов, дето Животът е разумен. Раят е в Любовта! Любовта е музика. Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота. Щастието на човека зависи от Знанието, което има за свещения Огън, за Любовта. Този Огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Когато душата се запали от него, ще почне да свети. Грешен човек е онзи, у когото свещеният Огън не е запален. Праведен е онзи, у когото този Огън гори и не изгасва. Свят човек е само онзи, който люби. Покажете
към текста >>

195. ЛЮБОВТА РАЖДА ДОБРОТО

не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо – могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най-хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е Любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден. Когато подаваш чаша вода, почакай, възлюби този, комуто я подаваш, почувствай Красивото, Възвишеното в него, изпрати му своята Любов и тогава той ще получи не само водата, но и това, което излиза от твоята душа. Що е Добро? Постъпка, чрез която събуждаш у другия Възвишеното, Божественото. Един от законите на Доброто гласи: не считай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и в
към текста >>

196. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите. По отношение на етерните строителни сили у човека са установени три оси. И в това отношение има аналогия между кристалите и организмите. Това е първата степен на Разумност. Ние отминаваме дребните цветенца и тревички, които срещаме на пътя си. Но в техния малък свят се крие величието на такава мъдрост, която малцина подозират. Да вземем за пример красивото цвете седефче (Ruta graveolens). Цветът му има четирилистно венче с осем-десет тичинки и в средата един пестик. Когато тичинките и пестикът узреят, тичинките се изправят, допират се до пестика, оставят по него своя прашец и пак се навеждат настрани, за да вземат първоначалното си положение. Синьото цветенце паячна къклица (Nigella damascena), което краси нашите ниви и ливади, има петолистно венче, пет тичинки и в средата на цвета – пет пестика. Когато тичинките и пестиците узреят, в този случай пестиците са активни, навеждат се на пет страни, допират се до тичинките, вземат от тях тичинковия прашец и пак се изправят. Фасулът, когато срещне някой изправен кол, се завива около него. Но ако зад кола има жива фиданка, тогава фасулът заобикаля кола, достига фиданката и се обвива около нея. Всеки се е възхищавал от боровете, украсени с шишарки. Но малцина знаят каква велика мъдрост проявяват шишарките. Боровата шишарка развива в пазвите на своите люспи крилати семенца. Борът прави тези
към текста >>

197. МЪДРОСТТА КАТО ПРАВА МИСЪЛ И РАЗУМНОСТ

разумност е проява на Бога. Колкото човек напредва в своето развитие, толкова по-съвършено, по-чисто и по- пълно приема и изявява Божията мисъл. И колкото по-добре изявява Божията мисъл, толкова неговата мисъл е по-права. Учителя казва: Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! Да мисли право – това е най-красивото! Правата мисъл може да уреди Живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл!? Светът ще се оправи чрез мисълта. Човешката мисъл е отражение на Божествената. Всяка права мисъл е образ на една Божествена идея. Мисълта е единение с Първичната причина. Учителя казва: Бог мисли, и ние трябва да почнем да мислим. Как? Както Той мисли. Някой казва: “Аз мисля.” Тогава ще запитам: “Ти мислиш ли като Бога?” Той казва: “Не знам.” Това показва, че нямаш единицата мярка, с която да определяш нещата. За да бъде мисълта ни права, трябва да бъдем във връзка с Бога и с всички Разумни същества, които са завършили своята еволюция и са почнали да мислят право. Ако човек не мисли, както Бог мисли, мисълта му не е права. Тогава и отношенията му към другите ще бъдат неестествени. Учителя казва: Запомнете: отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че
към текста >>

198. ЖИВАТА НАУКА

изучава Природата само по форма, изследва само подвързията на книгата. Живата наука изучава съдържанието на книгата – мислите, вложени в нея. Чрез Живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на Природата. Знание, добито само с изучаване на Природата по форма, няма сила да преобрази човека; по-дълбоките сили на душата остават незасегнати. Обаче те чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек започва да живее интензивен Живот. А интензивният Живот е красивият. Ако човек не се занимава с Живата наука, ще остане като житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогава ще останат безплодни. А когато са посети в земята, ще дадат изобилен плод. Онзи, който борави с Живата наука, трябва да изучи Природата и по форма. Всъщност всичко, което е добито при изучаването на Природата по форма, ще послужи само като суров материал за Живата наука. Живата наука има всестранно приложение – приложение както във външния, физически живот, така и във вътрешния, духовен живот. Живата наука е положителна. Тя дава всички методи как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си. Има два вида приложение в света: Има едно мъчно приложение – когато не знаеш как да извършиш приложението. Тогава се мъчиш, правиш един опит, втори, трети и т.н. А пък щом знаеш, няма да се мъчиш. И в единия, и в другия случай ще сполучиш. Само че в единия случай целият ти
към текста >>

199. ОПИТИ

чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и прочее. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче. В тревата, цветето, камъка са написани великите закони на Божията Мъдрост. Великото Знание, великата Мъдрост съществува. Напредналите Същества са я запазили. При получаването на това знание човек не е пасивен, а активен. Всяко Знание, за да бъде живо в човека, трябва да се усвои с участието на самия човек. Той трябва да прави сам усилия да го добие. То да стане негова опитност. Само тогава това Знание ще бъде живо за него, ще бъде негов вечен капитал и ще може да се прилага успешно. Човек, който гладува за Мъдростта, ще бъде упътван да прави ред опити, за да може да се добере до известни принципи, закони и методи на Разумната Природа. Значи изискват се усилия, известен труд от негова страна. Дълбоко в човешката душа се крият изворите на Мъдростта. Външните условия, опитите, които човек прави, помагат да може да възкръсне това висше Знание, което пребивава в глъбините на човешката душа, в неговото свръхсъзнание. Живата наука се изучава чрез ред опити и наблюдения върху Природата. Трябва да се почне от най-малките, микроскопически опити. Важното е, че всеки може да опита законите и методите, които Учителя посочва, и да съди по резултатите. Учителя казва: Всичко, което ви казвам, аз съм
към текста >>

200. ВЪВЕДЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него, пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда в него подтик и той да работи. При молитвата човек учи небесния език. При молитвата човек общува с Бога, приема Божествения живот и Божествените идеи. При истинската молитва човек поне за един миг трябва да преживее едно Божествено състояние. Без размишление за великите и красиви неща не можете да се повдигнете. Молитвата е призоваване на Бога да ни научи да мислим право. Щом Господ дойде, Светлината ще блесне в ума ви. Тогава и най-трудните задачи се разрешават
към текста >>

201. ПОЗДРАВЪТ

човек и го поздравиш, това да не става механично. Поздравиш ли го външно, вътрешно да не бъдеш пасивен, но активен. Учителя казва: Изпрати към него Светлината, която излиза от твоята душа. Тази Светлина да озари неговата душа. В тази Светлина виж Красотата на душата му. Почувствай благоговение към свещеното, което живее в него. Изпрати му тогава своята
към текста >>

202. ЗАКОН ЗА ПЕРИОДИТЕ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Един закон определя връзката между първите и последни периоди в човешкия земен живот. Този закон обяснява защо някои хора при дълбока старост стават мъдри, озарени са от вътрешна Светлина, а други при старост се вдетиняват. Законът гласи: когато в първите периоди на човешкия живот са посети красиви, Божествени семена в човека, в последните периоди те дават своя плод – мъдрост, просветление, озарение. Ако в първите периоди на своя живот човек е живял безидейно, не са посяти в него възвишени идеи. Такъв човек обеднява на старини в душевния си
към текста >>

203. ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА

Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина. Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й. Учителя дава някои подробности за същината на Истината. Той казва: Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот. Ето защо чрез познаване на Вечната Светлина, на Вечната Мъдрост, на Вечната Любов, на Вечната Правда, на Вечния Живот ние добиваме понятие за Истината – познаваме Истината. Те представляват условия за познаване на
към текста >>

204. КРАСОТАТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА Красотата е израз на Истината. У ч и т е л я Любовта, Красотата и Истината са едно и също нещо в един висш свят. Бог е Красота. Бог е единственият източник на Красотата. Всяко нещо е красиво, доколкото в него има отблясък на Божественото. Учителя казва: Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив – изразява Красотата на Великия. Когато се казва, че един човек ви обича за Красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината. Красотата е път за познаване на
към текста >>

205. СВОБОДАТА Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА

Когато служи на Бога, човек добива своята Свобода – всички вериги се разтопяват, всички ограничения изчезват. За да бъде човек свободен, трябва да бъде във всеки момент готов да върши това, което Бог изисква. Учителя казва: Човек трябва да знае в кой момент каква е Волята на Бога и да я направи. Изпълнението Волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например Бог ти казва: “Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят.” Направи го! Няма по-красиво нещо от това, човек да изпълнява Волята Божия. Изпълнението на Волята Божия носи Свобода. Тогава Великото Разумно начало се проявява чрез човека и човек влиза в Свободата, в която То живее. Всеки да се хармонизира с Цялото, да намери своето място и да стане съработник на Цялото – в това е Свободата. Това е закон за съвършенство. Всяко същество е необходим елемент за Цялото. И по един вътрешен закон трябва да се приобщи към Живота на Цялото. Животът е изпълнение на един велик Божествен план. Свободата седи именно във влизане в Живота на Цялото, който е един вечен разумен процес на постигане на
към текста >>

206. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ПОДОБРЯВА УСЛОВИЯТА

подмладява. А когато човек работи за себе си, когато е в личния живот, този процес на вливане енергии в него от целия Всемир се спъва чрез прегради, които си туря самият той. Той се затваря физически и духовно за тях, изолира се от изобилния Живот, който пълни цялата Природа, губи силите си, уморява се, изтощава се и преждевременно остарява. Учителя казва: От лицето на онзи, който има желание да прави Добро на своите ближни, струи една жива Светлина, която го прави приятно и красиво. Но щом човек казва, че няма смисъл да живее за другите и че трябва да живее за себе си, лицето му потъмнява, погледът му става особен, устата му се изкривяват. Походката и движенията му се изменят. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото то чувства, че се приближава до същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее за Цялото. Животът на повечето хора днес е пълен с безпокойства, тревоги, страхове, страдания. Личният живот е неразривно свързан с тях. При личния живот човек минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях ще извлече нужния опит как да излезе от изолирания живот и да влезе в изобилния Живот на Цялото. Разумната Природа възпитава човешката душа, за да научи тя великия урок за Единството. Когато човек причини страдание или насилие на когото и да е, нарушава закона на Единството, на Цялото. Той вече живее в закона на частите, изолира се от общия
към текста >>

207. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

цели? Любовта има за цел индивидуалността да се осъзнае като орган на един велик организъм. Това е вече пробуждане, влизане в един свръхсъзнателен Живот. Учителя казва: Когато се пробуди свръхсъзнателният Живот у човека, той живее и работи за общото благо на цялата Вселена. Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него. Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества. Всичко е негово. Той се чувства тъй в света, както синът се чувства в дома на своя баща. Домът му е голям: всички хора са негови братя и сестри, всички същества са негови близки. Чувства се сроден и с най-далечните звезди. За него няма вече страдания, понеже е готов да понесе с Радост всички жертви за Великия, Когото вижда в полъхването на вятъра, в синия цвят на небето, в усмивката на детето и в лицето на своя брат. Сега вече той няма страх за утрешния ден. За него всеки ден е празник – дар от Бога – и носи всички блага, носи нови радости и красоти, понеже той
към текста >>

208. АКТИВНОСТ И ПРОЯВА НА ДУШАТА

на душата, а отвън. Извън Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични. Съзнателната работа е работа с Любов и Знание. Ето защо днешната култура води към обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физическата или каквато и да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване, за добиване на известни познания, сръчност или блага. Тя трябва да бъде импулс за изявление на целия човек, на онзи красив свят, който съществува в него. Любовта не е увлечение. Тя е онази велика Сила, която дава възможност на всички същества – от най-малките до най-големите – да се проявят. При безлюбието няма истинска проява на човека. Такава има само в Любовта. Докато подбудата към труда е интересът или принудата, той не може да буди Радост, той раздвижва само плитките, повърхностни сили на душата. Днешната форма на труда е придружена с недоволство, мъка и горчивина. Днес човек се труди по необходимост, по неволя и това трови живота му; той се усеща угнетен, пленен, лишен от Свобода. Това е, защото днешният труд е труд без Любов. При него човек не влага душата си. При днешната форма на труда душата живее в затвор. Днес всички – и работници, и работодатели – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги – едни видими, а други невидими. Така трудът става непоносим товар и тормоз, Животът губи своята красота и се обезцветява. При новия начин на труда Животът се изпълва с поезия. Изворът на Красотата
към текста >>

209. ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

от човека, т.е. от това, което той влага в нея. Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна. Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва: Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш. И онзи, когото обичаш, ще стане чрез това безсмъртен. Ако не му слугуваш, ще бъде беден и нещастен човек. Аз не говоря за слугуването, както вие разбирате тази дума. Има два вида слугуване. Първият вид слугуване е: искаш не искаш – ще слугуваш. Аз говоря за свободното, доброволното слугуване. Тази идея трябва да стане основна в Живота ви, за да можете да добиете знания. Красив е онзи момент, когато човек извърши нещо, макар и най-малкото, от Любов, без да чака възнаграждение, заплата за труда си. Тогава Божественият, Ангелският и физическият светове са се слели
към текста >>

210. ТРУД И КРАСОТА

Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Имаш ли Любов, и лук да пържиш, все ще научиш нещо. Нямаш ли Любов, и в най-големия университет да си, ще изгубиш това, което знаеш. Когато дойде запалката на Любовта, тогава поетите ще пишат най-хубавите си работи, музикантите ще напишат най- хубавите си произведения, готвачката ще приготви най-хубавото ядене, шивачката ще ушие най-хубавите дрехи. У ч и т е л я Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане вътре в нея. При новото разбиране на труда това красиво намира външен израз. Тогава човек сваля от Идейния свят красивото и го въплътява във физическия. И това красивото, което човек изразява във физическия свят, няма равноценно на себе си, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с Любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това, в което си вложил сърцето си, душата си? Затова една постъпка, направена с Любов, струва повече, отколкото всичкото злато в света. Тя не може да се продава. Ще дадем една аналогия за пояснение. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той го счита като своя рожба. Съвестно му е да вземе пари срещу него, защото то е близко до сърцето му. В това произведение живее
към текста >>

211. НОВАТА ВЪЛНА

съща вълна, макар че техните носители даже и не подозират общия произход. Подтикът на новите идеи, които днес заливат Земята, иде от един и същ Велик Разумен център на Природата и е в хармония със законите на развитието. Има нещо общо между всички тези нови идейни движения. Основната им идея е побратимяването, свободата, взаимопомощта. Те всички подготвят по различни начини, по разни методи Новата култура. Любовта иде в света! Новият път е пътят на Любовта. Благородната, красивата човешка природа ще се изяви. Учителя казва: Всички живеем във Великото Разумно начало. Сега То трябва да се всели в човешката душа. Какво носи това за човека? Човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Ще се създаде нов тип човек. Аз бих желал да бъдете от този, новия тип. Христос ще донесе сближаване между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Идат добри времена. Много близо са. Една педя остава за тях. Това ще бъде на Земята. Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата. Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият. Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да
към текста >>

212. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

човека има още непроявени заложби и сили. В новата епоха у него има нещо велико, мощно, което не е проговорило. Човешката личност така, както се проявява тук, на Земята, не е целият човек. Възвишеното в човека – това е Божественото. В новата епоха ще бъде разрешена голямата задача – събуждане на Божественото в човека. Как можем да наречем това, което предстои да стане с човека? Учителя нарича този процес разцъфтяване на човешката душа! Иде едно облагородяване, разцъфтяване на всичко красиво и възвишено в човешката душа. Разцъфтяването на човешката душа осмисля Живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Събужда се една нова страна на човешката природа, а именно свръхсъзнателният живот, който ще хармонизира силите на ума, сърцето и волята и ще им даде възходящо направление. Учителя говори така за разцъфтяването на човешката душа: Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти в този Космос, наречен разцъфтяване на човешката душа. Всички Възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи вътре в нея Своята светлина и Своята Любов. Тъй че всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяване на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте дошли и
към текста >>

213. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине през границите на Тринадесетата сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за Земята ще стане такова посрещане, каквото светът никога не е виждал. Ангелите ще развяват своите знамена и ще слизат и възлизат нагоре, и песни ще пеят, и музики ще свирят, и навред Радост ще цари. Един ден, когато стане това, всички ще повярват и ще кажат: “Казано е било някога това.” Велико ще бъде посрещането на Земята. Тя е красива мома, която носи в обятията си хиляди и милиарди деца. Като се яви при Господа, тя ще каже: “Господи, Ти ми даде тия деца да ги отгледам, ето аз Ти ги връщам вече отрасли и разумни.” Земята е велика кърмилница все на красиви моми и момци. Днес човечеството се намира в извънредно важен момент от своето развитие. Доброто взема надмощие над злото. Човеците се подготвят за работници на Новата култура. Онова, което става с въглена, който се превръща в диамант, ще стане и с хората. Божественото е мекият елемент, който иде сега в света. Този елемент работи у славяните. Той ги подготвя да изявят Любовта, защото Любовта ще бъде подбудителната причина в Новата култура. Божественият Дух има да изяви нещо ново в света чрез славяните. Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно начало. Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта, който действа вече в
към текста >>

214. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

помогне, без сам да си дава сметка за своето разположение. Хваща го за ръката и го завежда в дома си. Името на това момиченце било Амриха. Той решил да му даде най-доброто за тогавашното време възпитание, с което римляните са разполагали. Наел най- добрите учители да я учат. Тя посещавала и школата на Сенека. Запознала се с гръцката култура. Онорций забелязал, че с постъпването й в училището лицето й почнало да се изменя и към шестнадесетата си годишна възраст тя станала една от най-красивите римлянки. И не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Онорций си поставил задача да я възпита да употребява тази сила за добро. Забелязал, че в това момиченце всичките думи били отмерени, избрани. Никога не чул да излезе от устата й лоша дума. Думите й били избрани като най-хубави бисери. При това се отличавала с голяма чистота и грациозност. При тази красота почнали да я обикалят синове на римските патриции, за да я привлекат. Един ден я видял императорът Нерон и й казал да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея като красавица. Вечерта тя останала, но когато той се опитал да я хване, тя простряла ръката си към него и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо. Той за пръв път срещал такова нещо. Тогава в него се зародил голям страх, погледнал я и казал: “Моля ти се.” Като си дръпнала ръката, той се спуснал на земята. Тогава
към текста >>

215. НОВИЯТ АДАМ

облечени в бели дрехи, препасани със златни пояси. Казвате: “Да дойде по-скоро това време.” Времето сме ние. Кога ще бъде това? От нас зависи, от нашето вътрешно желание. Кой ще направи това? – Ние. С кого? – С Господа – когато ние бъдем готови. Господ вече е готов. Той ни чака. За онзи, който търси с всичкото си сърце, е казано: “Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.” На онези от вас, които са скръбни, безсилни, казвам: дръжте се за Силата. На онези, които не са красиви, казвам: дръжте се за Красотата. На онези, които са невежи, казвам: дръжте се за Знанието. На онези, които живеят в безлюбие, казвам: дръжте се за Любовта. На всички хора казвам: дръжте се за Живота, за Знанието и за
към текста >>

216. НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ

ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи Живот, от който първоначално е излязъл. При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство. Когато говорим за Новата раса, Новата култура, подразбираме Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътна идея. И тогава човек ще се намери в един красив хармоничен свят, където няма да има никакви противоречия. И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно цяло. 32 Европейската война - Първата световна война (1914-1918). 33 Обяснителна бележка на авторите. Цитатът е от беседата „Великите условия на Живота”, държана на 9 февруари 1919
към текста >>

217. ПЪТУВАНЕТО

години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа. Пътуването се организираше от неколцина братя. Работата се разпределяше естествено и тогава в ранните зори голяма кола ни отнасяше до подножието на планините, откъдето почват горите. Там на поляните вече чакат нашите добри приятели власите – овчарите от планината. Със своите дребни, яки коне те вземат грижата за изнасяне на товарите. Нагоре по стръмните, едва проходими пътеки тия коне са незаменими. Скоро тежко натоварения керван се изгубва из зелените алеи. Звънците отмерено пригласят на бодрата, здрава стъпка на конете. Прохлада, свежест и шум на много води изпълват долината. Обгръща ни първичен някакъв полъх, още от зорите на времената. Пред нас се разкрива царството на Природата, в което навлизаме със свещен трепет. Понякога подета от много гласове се издига песен на Братството. Тя звучи като хорал
към текста >>

218. ПЛАНИНАТA

връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко. Мусала е главната, Рупите са черния дроб, а Седемте рилски езера съответстват на сърцето. Като гледам тези канари, чета как са живели хората в миналите епохи. Какви чудновати истории, какви религиозни приключения е имало тук! Какви адепти са минали през тези места! Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям. Той е бил над десет хиляди метра висок. Целият този масив е бил Олимп – място на боговете. Мусала е бил връх с височина 7 – 8 хиляди метра. Мусала е място, дето няма никакви утайки. Значи, не е бил под морето никога. Едно време тук на Балканите е имало тропически климат. Рило-Родопският масив е бил център на разумните сили, които са работили. Той е бил опорна точка за тяхната строителна дейност. Тук е имало ложа на Всемирното Бяло Братство от най-дълбока древност. Някои планини се снишават и след много хиляди години ще бъдат равнини, полета, а вместо тях ще се издигнат нови планини. Старите планини ще станат полета, а старите полета – планини. Тази почва, която е под водата, ще излезе. Сега се приготовлява един нов континент за новата раса. След време ще спре това спадане и ще почне пак повдигане.
към текста >>

219. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

каквато и дреха да се проявява. Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото. Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото. Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил. Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога. При първото съприкосновение с Бога Любовта ще блесне в душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога с тебе. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в тебе нов стимул, ти ще схващаш живота тъй, както никога не си го схващал, и ще почнеш да живееш другояче. Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на ангел. Можеш да станеш ангел за един ден или за милиони години. Зависи от твоята работа. Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти
към текста >>

220. ПОСТИЖЕНИЯ HA ЛЮБОВТА

имат известно понятие за любовта, но то коренно се различава от пълната истина. Онова, което е скрито от всички същества, то е Любовта. Достатъчно е човек да знае, че тя носи благо за всички същества, но какво е тя остава непознато. Вие питате: „Какво нещо е Любовта?“ Велика тайна. Проявата на Любовта е в светлината, в топлината, но какво нещо е тя, то е тайна. Ние само си мислим, че сме дошли до същността и че знаем какво нещо е Любовта. Любовта е един свят толкова красив! Ако сега ни го открият, ние ще забравим работата си на Земята и ще останем като захласната мома. Някой път преди да намери Любовта, момата се облича хубаво, но като я намери, ходи като замаяна. Тя не е замаяна, но гледа в онзи свят. Хубав свят е той. Трябва да се приготвим да оценим онзи велик живот, който ни предстои – влизане в света на Любовта. Да я оставим да се прояви през нас такава, каквато е; няма да я преиначаваме в нищо. Понеже всяко преиначаване зле се отразява. Ще се оставим да бъдем проводници, посредници, на Божията Любов така, както светлината минава през чистия кристал. Любовта носи всичко: мир, радост, здраве, благоденствие, безсмъртие. Първото нещо, което тя ще внесе, е увеличението на вашето истинско здраве. Човек, като почне да люби, веднага ще се подобри неговият организъм, ще се подобри лицето му. Това се отнася и за онзи, когото обичат. Това, от което зависи животът, хората го търсят на друго място, търсят го в ниви, къщи, ядене, пиене. И тези неща
към текста >>

221. ЗАКОНИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО

паневритмията, Учителят каза: – Сега пазете едно правило. В Природата има закон. Той е следният. Ти никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото неподвижно място във вселената е центърът на вселената, всичко друго е в движение. Ако ти се спреш, ще почнеш непременно обратно движение. Спирането е вече падане. Движението е качване нагоре. Щом се спреш, ще паднеш. У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да вървите прогресивно в неговото изпълнение и сами да сте доволни. Друг закон за движението гласи: Доколкото участва съзнанието ви в едно упражнение, дотолкова се ползвате. Инак то е един механически процес. Докато сме тук, ще изправим упражненията. Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Онова, което правите, то е за вас. Ако правите едно паневритмично упражнение добре, вие ще се ползвате. Разбира се, гимнастическите упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим. След това идва гимнастиката на сърцето, после на ума, после на духа. Сега вие сте дошли на планината. Каква е вашата идея за планината? Планината е голям аристократ. Ако не спазвате нейните правила, тя казва на своите служители да ви изпратят, от дето сте дошли. Вие се качвате на някой камък и си давате мнението, че този камък не е на мястото си. Вие не знаете защо е създадена тази планина. Ако измените плоскостите на планините, ще изместите целия бит на българите. Всяка една плоскост, всяко едно сечение тук
към текста >>

222. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

да причинят депресия. Ако десет милиона хора имат известен род мисли, те са като динамо, действат като мощна сила. Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки. Без усилие нищо не се постига. Ние не можем да очакваме, че наготово ще дойде знанието. Трябва да правим усилия, да проявим интерес. Само като видят от разумния свят, че правим усилия, само тогава може да ни се дадат знание и сили. А като чакаме в пасивно състояние, няма да ни се даде нищо. Ще ви дам една задача: Всеки от вас да се окъпе с топла вода, като вземе вода от чешмичката. Да видите какви ще бъдат резултатите. Човек трябва да се ползва от Божиите блага. Трябва да пазим тялото чисто. Тази задача да направят онези от вас, които разполагат с време. Ако не можете повече, направете задачата поне веднъж. Гледайте да се измивате хубаво. Порите ви да бъдат отворени. На вас трябват ред лекции, за да научите какво нещо е обхода, начин как човек да живее. Това е цяло изкуство. На планината ще пиете само топла вода. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден измивайте краката си с топла вода. Стопляйте водата на огъня. И лицето си мийте тук с топла вода. Това са хигиенични правила, които трябва да ви бъдат настолни. Дъждът мъчно изгасява силния огън, но слабия лесно се угасява. Ако си слаб огън, не се сравнявай със силния огън. Ако си слаб огън, малко капки дъжд могат да те изгасят. Имай това предвид. В топло време, денем,
към текста >>

223. И на Земята можем да вкусим Божествения живот.

да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: „Така и вие трябва да греете.“ Работата при Божественото всякога е приятна. Щом работите нещо и ви е приятно, то е Божествено. А когато сте недоволни, то е човешкото. Като сте недоволни, Господ ще ви каже: „Стига толкова.“ Днес вятърът тласка палатките насам-нататък. Това е предметно учение за тебе. Ти не си ли една палатка? Като те тласкат ветровете на живота, трябва да устояваш. обикнем, ще стане красив. Също така и ти, като обичаш ставаш красив. Човек трябва да се ръководи от Любовта. Има ли Любовта, човек е готов на всички жертви. Всичко зависи от Любовта, която човек има към Бога. Здравето зависи от Любовта му към Бога, към ближните и към себе си. Най-велика наука в света – това е Любовта. Тя може да бъде достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш поет, ако нямаш Любов. Ако нарушиш Любовта, дарованията, които имаш, както са дошли, така и ще изчезнат.“
към текста >>

224. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

носи, без да знае, едно велико благо за теб от Бога! Любещият казва: „Аз всичко давам и всичко вземам.“ Като обичаш някого, от тебе излиза струя вода, която полива неговата градина. Той пък прави пътека, за да тече водата в градината му. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите! Любовта е правилна обмяна между душите! Когато двама души се обичат, единият представлява за другия слънце, което свети, и обратно. Те взаимно си пращат светлина. Няма по-красиво нещо от срещата на двама души, които се обичат. Те получават мисли и чувства един от друг. Когато един човек те обича, в него периодически идва едно същество, което те обича. Това същество после си отива по работа и след това пак идва. То може да дойде след три, четири, пет и повече години. Не допускайте мисълта, че няма да дойде. През твоя земен живот в една определена година, определен месец, ден, час и минута ще те посети Любовта и ще ти говори. Ако си буден в този момент, ако го използваш, целият твой живот се преобразява – ти възкръсваш, влизаш в живота, в безсмъртието. Великата Реалност те е докоснала. Ако пропуснеш този момент, целият ти живот е изгубен. Човек трябва да има нещо, за което да го обичаш. На някого ще му донесеш вода, ще му услужиш и тогава той е доволен. Така започва първата запалка на Любовта. Можеш да имаш най-хубавата лампа, но ако няма запалка, тя не помага. Или пък може да имаш запалка, но нямаш лампа. Пак не можеш да си помогнеш. В човека има
към текста >>

225. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Един в него, Който може да я изправи. Не прави бележка на слугата, но намери господаря и нему кажи. А вие казвате на слугата: „Кажи на господаря да се изправи.“ Гледайте да имате хубави отношения един към друг, да се уважавате, да се почитате. Да не си мислите, че вие знаете, а другите не знаят. Имайте предвид, че онзи, който не знае, може утре да те надмине. Например, някой учител преподава музика, но ученикът му може да го надмине. Когато ние проявим доброто, възвишеното, красивото, то е Бог, Който се проявява в нас. Когато постъпваме разумно, Божественото се проявява в нас. Може да ви пита някой, другите правят ли погрешки? Вие кажете: „Не зная.“ Природата не може да прави погрешки. Ако мислите, че тя прави погрешки, вие се заблуждавате. Тя не допуща погрешки. Още като падаш, тя те хваща, туря те в мрежата си и те изправя. Още като се счупва зъб в някое колело, тя го замества, с друг веднага. Когато направите добро, в Невидимия свят се радват. Един ден ще проверите това и ще кажете, че съм говорил вярно. Като дойдете до Истината, ще предадете старите си навици и привички и ще ви дадат обработени капитали. Старият, като отиде при Истината, се подмладява. Ако е прегърбен, ще се изправи. Ще се подобрят мускулната и нервната му системи. Ако правиш погрешка, значи при тебе има един, който е слаб, и затова я правиш. Но ако има при тебе един силен, никога няма да правиш погрешка. Ако оставим Божественото в нас да работи, по-скоро ще се научим. Ако работим
към текста >>

226. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

след което ще дойде разочарованието. Бога може да видите и на Земята, и навсякъде. Онзи, който иска да се запознае с Бога, трябва да знае следното: човек, който не обича Истината и не е готов да се пожертва за нея, той не е готов да види Божието лице. Ако вие мислите, че сте видели Бога, не се лъжете. Дойде някой при мене и казва, че е видял Бога. Още по гласа му ще позная дали Го е видял. Който е видял Бога, той се променя. Онзи, който е видял онази девствена, красива мома, той е замислен, дълбоко замислен. Вечната красота – това е Бог. Бог е най-красивото същество, което може да видите! Какво ще стане с цветето, което е видяло светлината? Ще израсне, ще цъфне и ще принесе плод. Така е и с човека, който е видял Бога. Човек, който не е видял Бога, остава заровен в Земята като зърното. Идеята за Бога е свещена. За тази идея трябва да се жертвате. Който е дошъл до тази идея, ще се издигне над обикновения живот. Човек трябва да търси Бога чрез всяко свое желание. Например, човек има желание да яде; нека си каже: „Чрез храната ще намеря Бога.“ Да Любиш Бога, това значи да цъфтиш и да издаваш благоухание надалеч. Това значи да си извор. Тогава всички твои желания са постижими. В какво седи познанието за Бога? Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде животът. Вие искате Бог да ви обича. Вашето желание не е логично, нито е естествено. Щом вие живеете, това показва, че Бог ви обича от памтивека. Тогава не че Бог не ви обича, но
към текста >>

227. КЛЮЧЪТ

се отрекат от доволството, от всичките блага за едно висше благо, за човечеството. Това учение изисква целия човек. То изисква ние да служим на другите, а не на нас да служат. Когато човек приеме нещо, когато има някои придобивки, трябва да ги сподели с другите. Трябва да ги преработи и да ги даде на другите. Не да ги задържи за себе си. Ако ги задържа, върши престъпление. В служенето има разнообразие. Човек трябва постоянно да намира все нови и нови начини за служене на Бога. Красиво е например да направиш едно добро тайно, никой да не знае! Вървят двама души духовни и носят книги. Първият среща един човек и го пита: „Знаеш ли да четеш?“ Онзи казва: „Не знам.“ „Жалко, изгуби! Не съм пратен за тебе.“ Вторият среща същият човек и го пита: „Знаеш ли да четеш?“ „Не знам.“ Той сяда, изважда буквара, научава го да чете и му оставя книгата. Бог ви връща онова, което сте дали, за да се видите какви сте били. Каквото дадете – същото ви се връща пак. Ако дадете нещо хубаво, хубавото се връща при вас, ако дадете лошо – лошото се връща. Когато Бог те постави на някой висок пост, трябва да се покажеш благодарен. Като дойде някой беден човек, пусни го. Не прави разлика. Не казвай: „Този е беден.“ Изобилно ти е дадено, изобилно давай. Когато служиш, сам не можеш да се назначиш на служба. Бог ще те постави да служиш. Докато не те постави Бог да служиш, ти не можеш да служиш. Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога?
към текста >>

228. КЪМ НОВА КУЛТУРА

да мислим, както Той мисли. Той всичко ни е дал. Той мисли за вас не така, както вие мислите. Един ден ще дойдете до края на вашата земна еволюция. Еволюцията значи да навиеш едно платно и после да го отвъртиш, и като дойдеш до другия край, ще вземеш един метър да го мериш. После ще смяташ колко струва метърът му, на колко ризи ще стане, ще ги ушиеш, ще ги облечеш и т. н. Когато завършите своята земна еволюция, какво ще видите? Като влезете в небето, ще видите един толкова красив свят, какъвто никога не сте виждали. Няма да го рисувам. Всички ще бъдете засмени, ще си приказвате сладко. По въздуха ще ходите, по Земята ще ходите, каквото искате, ще правите. Казва се в Писанието: „Бог създаде луната и слънцето, за да светят на Земята.“ Това е физическата страна. А същинският смисъл е: да съдействат за развитието на земните същества. Първоначално, преди да се разделят Земята и луната, Земята е била в много критично положение, животът на Земята е бил много несносен. Чрез разделянето на Земята и луната, последната спаси положението. Тогава луната изигра много важна роля, която играе и сега. Всичко отрицателно на Земята се изтегля от луната. Тя просто е смукало за отрицателните енергии. В това отношение луната е спасително условие за Земята. Всички астрални нечистотии от Земята се изсмукват от луната и от там се изхвърлят в пространството. Тя е канализация. Тези нечистотии стават тор. Има толкова невидими слънца във вселената, колкото и видими. И енергията, която
към текста >>

229. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

през тях. През това време мислете върху най-хубавите неща, които знаете. Направете този опит за цяла година и ще видите, че 99 процента вашият опит ще излезе сполучлив. Ако човек е например висок 165 см, това което е над 100 см, показва колко е нормалното тегло. Това е общо казано. Ако е по-лек от нормата, човек има по-активна мисъл. Такъв човек е с по- интензивен духовен живот. И обратно, ако тежестта надминава тази норма, човек е потънал повече в материята, той е по-пасивен. Широчината на носа е в известно съответствие с широчината на врата. Например, ако вратът околовръст е 35 см, то широчината на носа в права линия трябва да бъде 35 мм. А обиколката на китката удвоена дава нормалната обиколка на врата. Дебелите вежди показват голяма наблюдателност и същевременно отсъствие на интуиция. Тези хора, които имат дебела горна устна, са активни. Човек трябва да работи върху устата, носа, ухото, върху всичките си органи. По някой път грозното лице може да стане красиво. В известни моменти ще видите в лицето на грозния красивите линии на неговия характер, които в бъдеще ще се проявят и ще станат постоянни. Като издигнете съзнанието си към духовното, възвишеното, лицето ви става красиво. А когато слезете със съзнанието си в по-низка среда, лицето става грозно. Вие слизате и се изкачвате от един свят в друг. Водата, когато слиза в студа, замръзва; когато влезе в топлината, се размръзва. Ако искате да развиете милосърдието, проектирайте ума си към центъра
към текста >>

230. ЗАКОНИ ЗА ДОБРОТО

своето повдигане и върху средата, в която сме поставени, да услужваме на всички. Всички хора, на които сте дали по една круша от своята градина, са ви станали приятели. Затова е хубаво торбите ви да са пълни с круши. Някои са добри от немай-къде. Дайте на един човек сила, власт, богатство и тогава ще се види добър ли е. Частично доброто е присъщо на много същества. Например, и хищните животни са добри към своите малки. Богат е онзи, който е умен, добър, способен и даровит, красив и здрав. Сиромах е онзи, който е лишен от тия неща. Който има тези неща, да отиде при онези, които са лишени от тях и да ги повдигне. Разбира се, той ще се оцапа, но нищо от това. Като се оцапа, все едно, че посява жито на нивата. То ще порасне и той ще бере плодове. Иначе той може да си стои чист и свет, да няма допирни точки с почвата, но няма да има и плодове. Абсолютно добро в света е да бъдем добри за всички. Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките растения, малките животни. Това, което вършите на другите, вършите го на Бога! Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия се стреми да върши волята Божия. Вие сте в началото на съвършенството. Никой да не мисли, че е към края на своята еволюция. Онзи, който е близо до съвършенството, има грамадни заложби. Който отиде горе, пак ще се върне на Земята. Не можем да се освободим, докато цялото човечество не завърши своята еволюция. Защото, като завършим своята еволюция, ще слизаме да помагаме да другите.
към текста >>

231. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

лагера дойдоха група учители екскурзианти. Ние ги приехме с обичайното гостоприемство, дадохме им на разположение палатка, поканихме ги на общия обед, запознахме ги с нашия живот, разведохме ги из красивите околности. После пожелаха да се срещнат с Учителя. Те му зададоха ред въпроси, а един от тях помоли Учителя да им изложи някои основни идеи на новото учение. Учителят им каза: – Има един основен принцип: хората не са проучили още какво нещо е Любовта. Те имат за нея смътно понятие. Досега те са проучвали сенките на Любовта. Под Любов аз разбирам най-достъпното нещо в света. Тя е достатъчна за малките и за големите същества. Любовта е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която той може да дойде и да ни събере. Тя е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Ако имат Любов, хората ще могат да влизат в положението един на друг, да си помагат. Всеки човек има известна задача на Земята. Той не е дошъл току-така напразно. Любовта е единствената сила, която предвижда условията, при които човек може нормално, правилно да се развива. Дето няма Любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Водата е условие за живота. На ако човек не знае как да я употребява, може да се удави. Сега всички хора търсят изходния път от днешното положение. Изходен път трябва сега. Любовта е единствената сила, която може да внесе изобилие в
към текста >>

232. УЧЕНИКЪТ

чувства и постъпки с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизиране с Бога, с небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висшите трептения и преживявания. Тогава има условия Напредналите Същества да помагат. Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш. Искам да станете така чисти, както тези езера. Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма както тази, която направихме. И на края на живота си да останете млади! И като се приближите вече до крайния предел за земния си живот, пак да имате желание да се учите. И даже като умираш, пак да имаш желание да дигнеш ръка, за да помогнеш на някого, а не да му кажеш: „Отивам при Господа. С тези работи не се занимавам.“ Сега сте по-близо до Царството Божие, отколкото едно време. Вие сте още без крила, не сте ангели, но при вратата сте вече. Няма никой от вас, който да има онази вечната радост! Днес сте в Царството Божие! Старите братя и сестри, които са сега ученици в Братството, в бъдеще ще бъдат отлични работници и ще помагат. Не е важно дали Учителят преподава на малки или на големи. Когато човек влиза в духовния свят, всички негови мисли и чувства се реализират. Те са много силни. Затова човек трябва да бъде много внимателен. Духовните школи в света са много, но повечето от тях вървят по старому. Новото тепърва трябва да се организира. Планът на сегашния
към текста >>

233. ЧОВЕШКAТA ДУША

е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото. Голяма част от човека е още вън от тялото. Следователно, човек трябва да черпи сили от онова свое възвишено естество, което е вън от тялото. За някой човек мислиш, че е красив, умен, интелигентен; още не го познаваш. Човек даже и себе си още добре не познава. В човека има нещо още по-дълбоко, Божествено – онова, което Бог в него мисли! То е същественото! Кой от вас е виждал човешката душа? Не сте я виждали. Понеже душата е красива, вие ще искате да я завладеете. Затова тя се затваря, за да не виждате лицето ª. Погледнете човека, виждате го грозен, но вие виждате маската. Като дойде истинската светлина, ще видите колко той е красив. Писанието казва: „Отчасти виждаме, отчасти знаем.“ Затова не трябва да се произнасяте за човека. Това красивото го има във всеки човек, но хората не могат да го видят. Сега тук имаме едно тяло, което покрива красотата на човешката душа. Един ден като хвърли човек тази външната красота, тогава ще се види оная вътрешна красота. По Земята хората са на бал-маске. Представете си, че един човек има десет маски. Вие не го познавате. Снеме една маска. Пак не го познавате. Снеме втора маска. Пак не го познавате. Трябва да
към текста >>

234. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Това са дни на приятелска среща на всички добри и разумни същества, които работят за идването на Царството Божие. В такъв ден ние се връщахме от езерото Махабур, където бяхме играли тази сутрин паневритмията. Като дойдохме до малкия извор на източния склон, видяхме, че той беше твърде затлачен, камъните разместени от преспите, които са лежали тук през зимата. Тогава се заловихме да го изчистим, работата се разшири, възникнаха нови идеи и същия момент станаха дело. Донесохме красиви камъни от околността, разширихме басейна и той взе формата на сърце. Постлахме го с бели камъни, облицовахме и стените с тях. Сега водата, която извира от скалата, се събира в малкия чист басейн, обилно огряван от слънцето. Оттам тя минава под мост от тежки камъни и пада в кристална струя от малък каменен чучур. Оправихме пътя на водата надолу, постлахме с камъни пред чешмата. Тук-там наоколо поставихме избрани хубави камъни. Сам Учителят участваше в работата с любов и внимание, каквито само Той умееше да влага и които предаваше и на нас. Като привършихме, бяхме доволни, защото всичко беше добре направено. Тогава приседнахме на малката полянка до чешмата и Учителят почна да говори: – Чистете изворите в планините. Има закон: Каквото направите отвън, ще стане и вътре във вас. Като чистите изворите вън, ще се отворят и изворите вътре във вас. Като наредите нещата вън, ще се наредят и вашите мисли. От друга страна, каквото направите около вас, това ще се отрази върху цялото човечество.
към текста >>

235. ВЯРA

Това, в което ние вярваме, то става! Когато човек работи с вяра, нещата се реализират. Как ще си представите рая? Нали ще вземете образи, подобни на тези тук на Земята? В ангелския свят щом пожелая извор, той веднага идва при мен. Аз ще си туря ръката и ще пия. Стремете се да си образувате приятели не само на Земята, но и горе в Невидимия свят. Ако имате горе приятели, вие сте блажени. Ако нямате приятели горе, тогава животът е тежък. В Природата има Промисъл. Красивото е там! Няма място в Природата, дето да няма Божи Промисъл. Но не изкушавайте Бога. Не бързайте. Ти искаш да извършиш една работа. Ще се намериш в затруднение, на ще излезеш по много добър начин. Един мой познат, като пътувал, изгладнял и видял една крушево дърво. Като дошъл под дървото, духнал вятър, паднали дванадесет круши, които той не бил видял върху дървото, и се нахранил. Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара. Учете се. Човек трябва да има вяра. Да не мисли, че Господ за него сега ще промисли, като се моли. Записът е дошъл вече в пощата. Но ти като се молиш, ще го намериш и ще го изтеглиш. И за знанието е така. Например, искаш да четеш някоя книга. Ще видиш, че тази книга ще дойде. Може да ти я дадат да я четеш. При страданието разумни същества от Невидимия свят крепят човека. Те казват: „Няма нищо!“ Почват да го утешават. Първоначално той все пада духом, но
към текста >>

236. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

отколкото ние виждаме. Има един разумен свят, който бди над нас – свят на Правдата, на абсолютната Правда. Над този свят има още един свят и каквото каже той, всичко става. Ще ви приведа една приказка: „Едно време Господ тръгнал да посети света, да види как живеят хората. С него тръгнал един светия. Като вървели по пътя, видели един говедар. Той бил много мързелив. Говедата му пощръклели, а говедарят не искал да знае, свирил си със своя кавал. Отишли по-нататък и видели една красива мома. Господ казал: „Тази красива мома ще се ожени за този говедар, да му дава подтик да работи.“ Отиват на гости при един богат човек. Той не ги приел. Отиват при една вдовица. Тя ги приела много добре. Като вървели по-нататък виждат едно гърне със злато. Господ казал: „Да се изпрати това гърне при богатия.“ Срещат един вълк. Господ казал: „Този вълк ще изпратим при вдовицата да ª изяде кравата.“ След това дошли до едно място много мочурливо, лошо с лоша вода. Господ казал: „Това място да се даде на богатия да живее тук.“ После дошли до едно райско място, много красиво, много плодородно. Господ казал: „Това място да се даде на вдовицата.“ Така, че лошият може да има в началото малко радост, но после ще бъде нещастен, а добрият отначало може да има малко нещастия, но после ще бъде радостен. – Но трябва ли да казваме на хората тук на Земята да търпят и да отлагат щастието за онзи свят? – В ума има да стане един преврат. Тази райска долина е тук, не в бъдещето. Ние можем да
към текста >>

237. ПИСМО ДО ЕДИН МУЗИКАНТ

МУЗИКАНТ Из едно писмо на Учителя от Езерата: „Използувайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността.“
към текста >>

238. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

мислим, че като отворим прозорците, той ще изнесе всичко навън. Искам да ви доведа до един реален свят. Аз казвам, че човек трябва да бъде щастлив, блажен, богат. Днес искам да прекарате като любещи души. Всеки да чувства, че от вас изтича Любов! Турете в душата си идеята за служене на Бога. Детето нали трябва да служи на майка си? От вас да излиза благоуханието на вашата нежност, на вашата любов, на вашето милосърдие, на вашето въздържание! В света няма по-хубав момент, по-красив, по-тържествен от този да знаеш, че едно същество те обича и ти го обичаш или да вярваш, че обичаш Бога. Ти ще почувстваш такава радост, каквато не си изпитвал. Нито знанието, нито нещо друго може да се сравни с нея. Сега ти имаш предвид едно същество, което да обича тебе, обаче никого другиго да не обича. Как можеш да си представиш, че Бог може да обича само тебе и никого другиго или че слънцето само тебе огрява и никого другиго? В какво седи законът на щастието? Ще обикнеш един човек – не той да те обича, но ти да го обичаш тъй, че никаква сила в света да не е в състояние да те разедини. Ще обичаш, както Бог обича! И после тези двама да намерят други двама, които се обичат. Тези четирима да намерят други четирима, които се обичат и т. н. Бог е поставил своите енергии в нас и щом обичаме Него, ще обичаме и хората. Щом срещнете двама, които се обичат, ще им кажете: „Елате сега при нас“! Без Любовта не може да стане никакъв разумен акт. Без Любовта никой не може да се повдигне. Все
към текста >>

239. ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА

за Любовта: – Всеки човек, който не е разбрал Любовта, прави престъпления. Щом познаете Любовта, престъплението, грехът ще престане. Докато не я познавате, ще грешите. Онзи, който обича, никакво престъпление не може да направи. В историята не съм срещал такъв пример. Невъзможно е да направи престъпление. Защо в Любовта не може да има престъпление? Защото там присъства Бог! Който обича, никой не може да го съблазни. Човекът на Божествената Любов, това е най-хубавото, най-красивото нещо, което можем да срещнем. То е все едно да намериш един скъпоценен камък, един чист извор; все едно е да намериш една хубава градина с плодни дървета. Ако Божията Любов влезе в пустинята, ще я превърне в градина. Безлюбието е тъмнина. Каквото и да кажеш на нелюбещия, няма да види, защото какво ще види в тъмнината? Не че няма очи, но в тъмнината какво ще види! Да обичаш един човек, това значи той да расте и да се развива под твоята обич! Любовта предизвиква нов приток в ума и сърцето. Любовта е всесилна; като ви обичам, всичко ще ви върви добре в живота. Човек най-първо трябва да се домогне до Любовта. Щом се домогне до нея, той придобива радост, разширение, условия за растеж, условия за опитване на всички блага. Цвете, изложено на светлина, расте. Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на Любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. Когато то
към текста >>

240. ТЪРПЕНИЕТО

гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир. Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате: намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.
към текста >>

241. ОТЧЕ НАШ

се раздават. Когато дойде Любовта, социалният въпрос ще се разреши. У славяните бедността е външна. Бедните хора сега са добрите хора. „Прости дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ От когото имаш да вземаш, ще му простиш, за да ти прости и Бог. Всички дългове, и частни, и народни, да се опростят! „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата.“ Те жадуват за светлина, за да могат да цъфнат и завържат. Още не са завързали. Ние правим сега опит да приложим нещо красиво. Богомилите едно време бяха унищожени от реакционните сили. Носителите на новото във всички народи и всички добри хора по цялата земя от сега нататък трябва да се обединяват, да се опознаят. В бъдеще хората ще напуснат този земен живот, няма да живеят на тази земя. Един нов пласт ще се образува малко по-нагоре. Както е писано, че на въздуха ще срещнат Господа. И там ще живеят. Новата земя е във въздуха горе. Ще се образува един нов пласт около Земята, дето хората ще живеят. Те ще бъдат с етерни тела. Ще се промени структурата на телата. Това ще стане след няколко хиляди години. Казано е в Писанието: „Всичко в огън ще изгори и ще се образува новото.“ Като срещнеш някого, да му кажеш: „Стани проводник на Божията Любов!.“ Хората трябва да станат проводници както призмата. Като срещнеш някого, може да му кажеш: „Искаш ли да станеш проводник на Божественото?.“ Ако каже, че иска, трябва да направи опит, за да провери, че това учение е Божествено. Символично ето какво трябва да се
към текста >>

242. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

за да съборим на Земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по- приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, а други – по-късно. Новата фаза – това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното. Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желанието взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша постъпка да бъде заквасена с Любов. Ние се приближаваме към велик опит в живота. През цялата година пращайте си добри мисли. Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношения на онези Божествени връзки,
към текста >>

243. ВРАТАТА

Защото иде нещо ново в тяхното съзнание. Спасението на света няма да дойде отвън, а отвътре, в съзнанието. Божиите пътища не се отменят. Това, което Бог е намислил, не може да се развали. Сега хората ще имат нужда от новото учение. То ще донесе свободата. Всяко учение трябва да носи живот, светлина и свобода. От учението, което иде, ще се родят новите форми на живота. Детето като порасне, трябва да се освободи от своите пелени. Човек не може във всички положения да бъде пасивен, а само Духът да работи. Погрешката у религиозните и светските хора е следната: светските хора мислят, че всичко сами могат да направят. Религиозните хора мислят, че всичко само Бог може да направи. Трябва да се съединят тези две схващания. Растението няма да създаде светлината, топлината и влагата, но трябва да ги използва, като дойдат. И човек трябва да използва силите, които идат отгоре. Братът запита: – Трябва ли да се работи върху развитието на духовното зрение чрез силата на волята или е по- добре да се остави на Бога да действа върху човека? Учителят отговори: – Най-хубав е методът на Любовта. Тя развива психичните сили.
към текста >>

244. МОЛИТВАТA

каза на Учителя: – Мъжът ми и дъщеря ми се преселиха отвъд. Чувствам голяма скръб по тях. – Моли се те да имат мир и светлина. Скръбта, която имаш, е тяхна. Понеже са заминали отвъд неподготвени, чувстват много неща, които е трябвало да направят на Земята. И тяхното състояние по отражение се предава на тебе. Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл. Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво, сутринта като станеш да се разговориш с Великото в света! Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си. Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива. Светията се вдъхновява чрез молитвата. Той дълго време се моли, докато се вдъхнови. И тогава му идат нови мисли!
към текста >>

245. ТРИ ПРАВИЛА

посрещнахме изгрев слънце при петото езеро „Махабур.“ Изкачихме се на малко възвишение до северния бряг на езерото, за да посрещнем първия слънчев лъч. Точно при изгрев почувствахме един ток по гръбнака – като че ли лазят мравки. Това е притокът на жизнената вълна, която иде от изток. В този красив момент, на това чисто място, Учителят ни даде трите правила. Той каза: – Три неща изисква Духът Божи: Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието Слово. Добрият живот е изпълнението на Божията Воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията Любов. Добре да се храниш значи: да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи: да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи: да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Животът седи в тези три неща, които Бог е създал. Повдигането и облагородяването на живота зависи от тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свет живот зависи от познанието и възприемането на Божията Истина и Божията Любов. Там, дето Духът Божи живее и действа, мир и радост цари. Духът може да ти даде всичко. Чрез него ще познаеш пълната Истина, която е Духът на спасението. Той ще всади в твоята душа Мъдростта и истинското познание за Божиите наредби.
към текста >>

246. ПОЕЗИЯТА

ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика. Тя да представлява вътрешната страна на неговия живот. В свободното си време може да изнася от тази философия и навън. Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда. Когато посетите един поет от ангелския свят, ще видите как той пише. Неговите творения са красиви и вдъхновени. Стихотворенията му имат сила. Те повдигат човека. Всички ангели са поети. Най-малкият от тях с поезията си върши чудеса. Благодарение на нея ние живеем. Няма по-красиво нещо в света от живота. Това е красота, която носи образа на Бога в себе си! Няма по-хубаво нещо от това, човек да вижда поезията на живота. И трябва да я вижда! – Каква е ролята на изкуството? – Ролята на изкуството е да обединява и сближава хората.
към текста >>

247. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

каменния заслон, намериха го не много приветлив и решиха да направят лагера на открито. Като избраха място сухо и запазено от ветровете, те направиха малка палатка за Учителя и навес за учениците от тънки платна, които носеха. Няколко дни времето беше хубаво, нощите – топли. Учителят се освежи, отпочина, но вре беше сериозен, мълчалив, замислен. На третия ден слънцето припичаше силно. Из долината се замята някакъв неспокоен вятър без посока. От запад се явиха перести облаци, сиви и бели. Те се въртяха, разбъркваха и разкъсваха. Учителят ги наблюдава известно време, после отвори малкия походен анероид, извади лупата и се загледа в тънката стрелка, която настойчиво сочеше голямо спадане за тази височина. Учителят огледа леките палатчици, усмихна се леко, но нищо не каза. След малко зад върховете се понесе глухият тътнеж на гръмотевиците. Зад срещния хребет се надвеси плътна маса облаци. Слънцето се скри. Притъмня. Облаците се сгъстиха, добиха морав оттенък. От долния им край се спусна белезникава завеса. Та се движеше от срещния хребет към нас. До нас дойде характерният шум на твърдата ледена маса, която застилаше Земята. Завесата премина езерото, разби водите на прах, изкачи се по нашия склон и върху малките палатки налетя градушка, размесена с едри капки дъжд. Тя се уплътни, сгъсти, зърната станаха големи колкото орех. Те шибаха със сила платната и ако не ги разкъсаха, то беше може би за туй, че не бяха много опънати. За малко време пред палатките се
към текста >>

248. УЧИТЕЛЯТ ЗА ШКОЛАТА

Бог, който ни дава всички блага и да кажа една велика истина, която говори господ, когото много добре познавам... Аз бих желал да проучвате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един закон, един метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите никога, защото те съществуват в живата природа... Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте от небето едно време! Вие бяхте красиви и мощни, а сега като ви гледам, съжалявам ви. И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на Земята и не искате да разберете, къде ви е щастието. Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато един човек се радва и аз се радвам, понеже и аз и той сме едно... Като проучвам историята на всички религии, няма учител, който да е дошъл в света и да е бил добре посрещнат. Във всички народи, без изключение, са ги посрещали като изменници и лъжци... Моето слово е непресъхващ извор. Дошъл съм да помогна на българския народ в пътя на неговата еволюция... Един ден ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите лесно от мен. Пак ще се срещнем и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали добър плод... Това учение е за душата и всички могат да се ползват от него... Всичко онова, което съм казал в моите беседи,
към текста >>

249. ШКОЛАТА

се казва в Библията: „И привлякох ви с нишките на Любовта". Божественият ум стои над всички същества. В Божие присъствие човек не може да греши. Слънчевата светлина възприемаме благодарение на една мрежа, която се намира около нас тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и се появява като светлина. В пространството тази светлина я няма... Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Тя е дреха на душата. И на тази дреха всички създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината. Изчезне ли душата изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината... А сега ще ви говоря върху думите на Христос от Евангелието: A3 СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. A3 СЪМ ЖИВОТЪТ. В мистично отношение те означават един цикъл завършен кръг от Небето към земята и от земята към Небето. Пътят това е символ на всички страдания при слизането на човешката душа от Бога към земята до нейното възлизане... Истината това е знанието, мъдростта... А животът означава цялото богатство, което човек придобива от страданието. Той е символ на Божествената Любов, която в бъдеще ще стане съпричастница на човешката душа. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не може и да възлиза. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и да дойдете на земята да помагате на страдащите. В сегашния период вие се приближавате към вашето равноденствие. Но трябва да знаете,
към текста >>

250. 15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично

е последният ден на нашия събор."Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се даде". Тези думи на Христос дават израз и смисъл на човешкия живот на земята. Царството Божие това е целият човешки живот на земята и включва в себе си всички стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, в ума, сърцето и духа на човека. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлина, както земята я възприема от слънцето. Царството Божие в човешката душа означава също да разрушим всичко, което е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип. Може да се каже, че вселяването на Царството Божие в човешкото сърце прилича на житницата-съкровище на душата, т.е. сърцето. И когато душата изгуби сърцето е все едно, както, ако господарката изгуби своята слугиня и няма кому да заповядва. Умът е хранилището на човешкия дух. Затова през тази година вие трябва да бъдете пасивни, без да се безпокоите от нищо да бъдете като едно дете, което си почива тихо и безгрижно в люлката. Трябва да оставите с пълно спокойствие всичко на Бога. По отношение на света, обаче, ние трябва да бъдем актив ни, като не го оставим да ни завладее, а напротив, ние да г завладеем. Всяко време, всеки век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които покваряват душата ни... Hиe още не сме овладели
към текста >>

251. 16 август 1912, четвъртък

насочвате вниманието си към тях, да ги гледате. Под реално аз разбирам това което е неизменно, а това, което се мени, не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом й продиводействуваме, тя също ни противодействува и тъй се проявява злото, а то остава навсякъде своя отпечатък. Не може да носите в себе си лоши чувства и отрицателни мисли и същевременно да бъдете красиви. За да станете красиви трябва да имате най-благородни чувства и добро разположение. Защо страдаме на този свят? Защото се уповаваме на хора, които са подобно на нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Той ще заповяда на своите служители, които ще изпълнят волята му. Тези тайни са известни от хиляди години и съвременното общество е високо напреднало само в механическо отношение, а в духовно то е твърде изостанало. Сегашната култура подготвя пътя на една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. Ние трябва да се стремим към усъвършенстнуване, без да правим компромис между доброто и злото да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, мо как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира
към текста >>

252. 20 август 1912, понеделник

станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината. Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух. Дяволът казва: „Нима има задгробен живот?" Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват. Но вие не слушайте дявола, когато той отрича тези добродетели. Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас. Това е работа на дявола. За всичко в живота е нужна основа. Когато една жена тъче, поставя на стана си здрава основа. Когато изграждат къща, съвременните хора копаят дълбоко и иззиждат основите. Този закон е
към текста >>

253. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на Вселената. По-нататък се говори за небесната твърд: „И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и да раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърд; и раздели Водите, кои то бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро Ден втори." Твърд защо Бог направиja3и Твърд? За да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земни те неща. Ако вие имате лаборатория, заграждате я, за да не влезе някое дете и нанесе там повреди колко повече основания имаше Господ да направи преграда между земното и небесното, определяйки с това развитието на човешката душа! Тази преграда показа мястото, откъдето хората са започнали да слизат надолу, както екваторът е мястото, откъдето хората отиват на север. Образуват се два противоположни полюса тъй развитието на корените в едно дърво показва процеса на нашата човешка еволюция, докато развитието на клоните показва пътя, по който ангелите са минали. Но понеже има диаметрална разлика, ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу, докато ангелите имат правилното схващане за нещата, поради което са поставени за учители на човечеството. „И рече Бог: Да се съберат Водите, които са под Небето, на едно място и да се появи сушата. Тъй и стана. И нарече Бог сушата Земя, и събраните води нарече Море. И
към текста >>

254. 5 август 1915, сряда

поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна. И тъй, да продължим за създаването на формите. Те съществуват в природата. Ние само трябва да ги търсим и да ги на мерим. Да кажем, че сте сърдечно неразположен. Законът на религията обяснява, че във висшия свят има определени форми, които създават неприятности. Доколкото душата по своето естество обича красивото и доброто, всичко некрасиво и нередно причинява известно болезнено състояние и човек пoлучава неразположение. Хората, чиито чувства и любов са развити в по-голяма степен на физическото поле, са откровени, но много филосовствуват. Те дори и да не са особено развити в духовно отношение, дори да не разбират нищо нито от четвърто измерение или от астрален свят, притежават в подсъзнанието си красиви форми и ги използуват. Ако ние се събираме веднъж в годината, то е за да ни се даде известен подтик. Не мислете, че този подтик иде от мен, той произтича от Бога, от Невидимия свят. Искам да ви пре дам тези мисли, длъжен съм да сторя това по една необходимост, по един мой дълг. И тъй, закон е: Когато в света се изпрати една добра мисъл, една добра форма, след ден, година, две, след век тя ще произведе своя ефект. Това е Божествен закон, това е Божествено дело. И от невидимия свят ние ще гледаме резултатите на тези мисловни форми. И ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат
към текста >>

255. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

приеме в Школата. Ако тези четири ученици поръчителствуват за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувство, а говоря за Любовта като едно от разумните същества първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно, по-благородно същество от Любовта няма. Щом погледнете лицето на този ангел, всяка ваша скръб изчезва. Като ви срещне, той ще ви прегърне, ще ви помилва и след като ви освободи от прегръдките си, всичките ви страдания, всичките ви грехове ще са изчезнали. И след това, като се погледнете в огледалото, виждате, че приличате на него. Но кажете ли, че всичко това е ваше, веднага ще потъмнеете. Затова ще прегърнете този ангел, ще му благодарите и ще кажете: „Стой при мене, не ме изоставяй. Отсега нататък ще ходя в твоите пътища. Работи в мен отвътре, вместо само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам." И той започва да говори да говори омайващо, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. Казвате: „Това е първата любов." Всички говорите за първата любов, но никой от вас не я е задържал. Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други пък за десет
към текста >>

256. 19 август 1927, 7 часа сутринта

то ще ви донесе най-голямото нещастие такова нещастие, каквото още не сте видели по света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задачата на ученика е да научи всички закони... Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария Майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди правилни, прекрасни, красиви мисли. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки. Целомъдрието може да служи за основа в живота на всекиго. Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се карат и бият, и наричат това „живот". Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте раздвоени и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. По домовете някъде мъжът бие жената, а някъде жената бие мъжа. Понякога мъжът е лош и казва: Моят ум е много лош. Друг път жената е лоша и казва: Моето сърце е много лошо. Как ще поправите ума и сърцето си? Турете в ума си целомъдрието, турете и в сърцето си целомъдрието. Тогава вашият ум, и вашето сърце ще се поправят. Това са принципи, с които може да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тези принципи?" Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа
към текста >>

257. 20 август 1927, 7 часа сутринта

ражда в света. Аз взимам думата раждане в нейния най-хубав смисъл. Всяка мисъл, която може да родим, представлява бременното състояние на жената. Сега ще пренесем тази аналогия и в живота. Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Но в деня, когато зачене и у него дойде първата мисъл, той се напълва. Първата мисъл е Божествена. Той вече съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която всичко произлиза. Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!" Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!" При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той
към текста >>

258. 22 август 1927, 7 часа сутринта

на псалмопевеца, да имате опитността на думите: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Всички може да имате тази опитност. Само Божията Любов носи пълния живот. „Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно". Евангелие от Йоана 18:20 Прочетената глава от евангелието аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят разположението на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света". Попитайте когото и да е от съвременните хора, било някоя майка, или някой баща или учител или ученик или свещеник или съдия или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение. Всеки ще ви даде някакъв отговор. При все това, този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса, защо е дошъл на земята, защо се е родил, каза: „Аз се родих и дойдох на този свят, за да свидетелствувам за Истината". Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми. Казвам: Пътят на всекиго, който е дошъл да засвидетелствува Истината, е трагичен и драматичен. И ако сега ме попитате, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да застелете пътя на Истината. Вие ще бъдете живите камъни, с които ще се застеле пътя, където Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа?" Така е, в живота често се срещат драматични и
към текста >>

259. Свещеният час

ще получи за вас друг смисъл. И тъй, като окултни ученици, на първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дръвчета, на изворите, на водата и т.н. Окултният ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правилната мисъл. Мисли ли ученикът правилно, той ще изпита красиви, приятни чувства. И сега, като на ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишни приказки. Вие може да говорите някога повече, но ако винаги говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желанието да запознаят света с техните най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: Не давайте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои ценности и никому не ги показва. А религиозните хора изнасят всичко каквото имат на пазара. Защо? Защото не е тяхно, не са го придобили с труд. Като ученици на окултната школа ще знаете: Ще пазите свято свещеното знание, което имате и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава
към текста >>

260. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

т.н. Мисълта е Божественият свят в човека. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане и какво ще кажат хората. В него има благоразумие. А благоразумният човек знае, че Бог не се изменя днес да е един, утре друг... Било е време, когато хората са виждали всичко без телескоп: каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено. Защо? Защото са се отклонили от пътя си... Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той живее в настоящето. Под настояще аз разбирам вечно божество... Животът на всеки човек представлява възел, в който се кръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. У разумния човек има едно особено душевно разположение той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си
към текста >>

261. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята. Вашият рай не е раят на небето. Раят, т.е. Божественият живот се отличава с необикновена красота и великолепие. Вие не можете да си представите такава красота! В Божествения свят няма нищо излишно. Там всяко нещо е на мястото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички си приличат. Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате. В това отношение животът на небето е крайно еднообразен. Там съществува външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно,
към текста >>

262. Първа част

някой ви кара да извършите грях, той иска да изразходвате своята Божествена енергия...Неестественият живот, тъй наречената скрита или незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително върху сърцето и ума им. Вие обичате някого, но запитайте се, угодно ли е това на Бога, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате душата му и ума му? Мъжът и жената представляват два принципа, две велики разумни сили. Едната наричаме активна, другата пасивна; едната действаща, другата възприемчива. Това са два процеса в природата, които се сменят. Бог не само дава, понякога и взема... Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце могат да се постигнат... Целият ни стремеж в живота трябва да бъде насочен към това да развием нашия характер. Как? Характерът е съчетание от мисли и чувства и от положителни сили... Силен по ум човек може да бъде само този, който се съобразява с Божествените закони и който е в хармония с всички същества, които го заобикалят от най-низшите до най-висшите. Когато сме в разрез с тези Божествени закони, явява се противоречие в нашия ум. От него произлизат всички несполуки, които срещаме в живота... Човек трябва да има страх от наказанието преди, а не след съгрешаването. Плачът не го спасява. Спасението е в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е задачата ни на Земята. За да може Господа живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да
към текста >>

263. Втора част

възраст е преминал четирите периода и е встъпил в петия, т.е. навършил е 45 години. Раменете му са малко възкръгли, лице леко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена, с брада продълговата и заострена признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста средна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните стоят малко издигнати, разкриващи лека усмивка на презрение, която показва, че хората за него са тълпа. Очите му са сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво. Прилича на човек, който е живял дълго време и има опитност в живота. Челото му е хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области са средно развити. Ушите са правилни и близко прилепнали при главата белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени разкриват импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; притежаващ религиозно чувство, но развито едностранчиво. Проявява милосърдие, но само към себе си и към близките си. Лице възбледобяло, с нос от гръкоримски тип. фарисеят има естетически вкус, но му липсва поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра. но вяра само в своя ум; с голяма надежда,
към текста >>

264. Трета част

Земята е място на страданията... "Марта се мълвеше за многото слугуваме; и застана, та рече: Господи, не грешиш че сестра ми ме остави сама да слугувам? Речи й прочее да ми помогне.Отговори Иисус и рече й: Марто, Марто, грижиш се и се мълвиш за много неща; но едно е потребно: а Мария избра добрата част, която ня.на да се отнеме от нея." /Евангелие от Лука, 10:40-42/ Върху образите на Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа активният и пасивният. В Марта и Мария откриваме две жени с два противоположни характера и две състояния на човешкото сърце: едното е тихо, спокойно и безмълвно, а умът е отправен към един вечен принцип, другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата, характеризиращи се с постоянна динамика. Христос посочва на Марта кое е същественото, като и казва: "Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, а Мария избра нещо по-съществено." Мнозина от нас спадат към тези два характера някои представляват Марта, а други Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри. Имат отлично телосложение, с лице красиво, с поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце са меки, нежни и отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Името Мария на еврейски език означава солена вода. Тя винаги посолява света. Благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние и когато нейният принцип живее у вас, сърцето ви няма да се разлага. А
към текста >>

265. Четвърта част

което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне до Небето? В Христовите думи под "дете" се крие по-дълбок смисъл. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, а казва: "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." Той влага тук идеята за смаляването. Детето е символ на едно пасивно състояние или тъй да се каже, те представлява потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за нейното развитие. Тя е едновременно в потенциално и в кинетично състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетична, и обратно. Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, докато потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата... В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето развитие. То се извършва по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадки, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: "Ако не се обърнете на семе в
към текста >>

266. Седма част

само, когато живеете. Следователно, знанието е резултат на съзнателния живот... Във всеки един момент и като учител, и като доктор, и като жена, каквато и форма да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени в теб, ти ще придобиеш знание. Например в какво се изразява Любовта? Срещнете някой човек, обиквате го защото ви привлича. А защо ви привлича? Може ли да ми отговорите защо ви привличат хубавата морава, чистият извор, красивата местност? Защото отговарят на всички ваши стремежи и копнежи... Някой ще каже: "Аз искам да обичам". Знаете ли колко пермутации има думата "любовь"? Да обичаш човек, който е пълен с Любов, е едно положение, а да обичаш онзи, който я няма у себе си, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да направи, а второто малцина. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата жена, за най-богатата, но колко са в света, които биха се оженили за жена болна от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен. Христос умря заради нас, които сме грешници." Какво означава това? Това е великата философия на ангела, който казва на ап. Петър: "Стани! Не се заблуждавай. Стани, ти си свободен! Ще бъдеш свободен днес!" Става ап. Петър, върви и мисли, че е сън. Излиза на улицата, и, когато го напуска ангела, казва: "Действително, спасен съм." Така и вие, съвременните хора,
към текста >>

267. Осма част

Божествен свят. Първата целувка е образувала единицата. Ако искаш да си пръв, трябва да можеш да отваряш квадрата. Това е цяла наука, която се усвоява, след като вкусиш плода на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. И затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот вечен." Думата "ядене" подразбира винаги размножаване... Вие търсите Любовта, но в името на тази Любов може да направите хиляди престъпления. Например срещате една красива жена и си мислите: "А, ето я Любовта." Целунете я, но като я целунете, разбирате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение и омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш, след това идва Господ и казва: "Не е тя."... За целувката се изисква голямо геройство, а в България аз съм срещал малцина, които знаят да целуват... Целувката трябва да е съвършена и абсолютно безкористна. Където дяволът целува, злото се ражда. Жена, която е целунала един покварен мъж, лицето й потъмнява. И мъж, когато целува жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице погрознява... Вие може да намерите Христа днес. Вземете Евангелието, пренесете се мислено 2000 години назад или "идете" 2000 години напред, и ще намерите и ще целунете Христа. Тогава Той ще ви каже: "Прощават ти се греховете, и сега започва новото ти развитие."... Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи
към текста >>

268. Десета част

говоря на един разбран и много научен език, за да възприемете по-добре фактите, законите и принципите, които съществуват и действат в света... А сега у всички ви живее една Мария Магдалина, която се пробужда и търси Божественото. Свободата и знанието не идват от хората, а от Бога. Първите могат да станат само носители на тях, но всички велики добродетели имат Божествен произход. И сегашните ни страдания ще изчезнат, когато Господ положи ръката си върху нас, а вашите лица ще станат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви като ангели трябва да бъдете... Онези, които са родени от Бога, на които Бог е положил своите ръце, са придобили образ и подобие Негови. И те са духовно, материално и умствено свободни. Преди около две хиляди години е изказано това изречение. По-точно, казано е малко по-отдавна, а е преповторено преди две хиляди години. Да се преповтори нещо, значи е изречено от някой велик артист или художник. Какво е искал да каже пророкът, когато е изрекъл думите: "Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки"? Съвременният християнски свят може да има повече от петстотин хиляди пророци, като нямаме предвид мохамеданските, будистките и тем подобни, които викат постоянно: "Прави правете Божиите пътища!" Но те прави не стават. Не казвам, че между пророците няма искрени хора, има, но когато човек изкаже това изречение, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, да има знание, много
към текста >>

269. Единадесета част

на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта. Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина. Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов... Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея... Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху трите степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина. Какво означава а на първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество и а на първа степен е човек, който се движи по права линия тази линия, която има само дължина без никаква широчина и дебелина. Питам, как ще определите такава линия? Тя е математическа линия, която има само дължина. А пък а от втора степен означава, че това същество е намерило друго, и движейки се под прав ъгъл на себе си, образуват с него
към текста >>

270. Тринадесета част

момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане. Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е
към текста >>

271. Четиринадесета част

език. Ама ние Му се молим, песни пеем, тамян кадим. Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е дали говорите на Неговия език. Ключът на Божия език е Любовта. На коя любов? На безкористната... Опитайте се да кажете днес истината на някого. Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има тя, но на вашия език мъчно може да се предаде говорът й... Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за нея, искам да ви посоча правилен начин за възприемането й. Някой може да приема Любовта в кафенето, но аз ще се изкача на Витоша, там да я възприема. Божията Любов никога не посещава опушени и димящи места. С други думи казано: Единственото място, където влиза, това е чистото човешко сърце. Когато го изчистите, тогава тя ще ви посети. С нея и Бог ще ви посети. Щом Той дойде, вие ще изпитате необятна и безкористна Любов към всичко живо в света... Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в Мъдростта, а млади, които са живели повече в Любовта. Младите вървят по майчина линия, а старите по бащина. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. А младите казват, че
към текста >>

272. Петнадесета част

а жената се съблазнява. Кога се изкушава мъжът? Например, ако иска да стане пръв министър, той се изкушава. От какво се съблазнява жената? От хубавото облекло, от накитите. Значи съблазънта живее в сърцето, а изкушението в ума. Някои разместват местата им: изкушението слагат в сърцето, а съблазънта в ума. Не е така. Понеже сърцето е слабо, затова лесно може да се съблазни. Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън и желаеш да го опиташ, но след това ще видиш лъжата в него... Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и приложили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. А начинът за прилагането на тези величини ще усвоите от изгряващото Слънце. Изведнъж ли Слънцето изгрява? Изведнъж ли човек се ражда? Днес вие градите вашите схващания върху относителните неща, а не върху абсолютните... Сега да се спрем на положителните прояви у човека. Казвате, че ще направите нещо за своя приятел. Отивате у дома си и се размисляте, после отменяте решението си. Това положителна проява ли е? Обичате някого и си казвате: "Обичам този човек. Той ще види какво означава обич!" След две години любовта ви към него изчезва. Положителна ли е тази любов? Къде е реалната любов? Днес давате обещание, от което утре се отказвате. Днес обичаш, утре не обичаш... В Писанието е казано: "Син
към текста >>

273. Предговор от съставителите

автор само на поетичния текст към музиката, но не и на останалата част от книгата „Слънчеви лъчи“. Третата част на Паневритмията („Пентаграм“), е взета от книгата „Паневритмия“ на Крум Въжаров и Мария Митовска, издание 1993 г. Считаме, че тяхното описание на този дял от Паневритмията е най-подробно и най-точно от всички публикувани досега. На места, където оригиналните описания са неясни или непълни и дават повод за погрешно тълкуване, сме ги допълнили с поставен в скоби текст с курсивен шрифт, отличаващ се лесно от автентичния. Тези минимални допълнения не влизат в противоречие с автентичния текст, нито го изменят, а само го дообясняват. Когато настоящото издание беше вече в процес на предпечат, получихме снимките на упражненията в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени с цел да илюстрират „Паневритмията на сестрите“. Тези снимки се издирваха от години и тук се публикуват за първи път. Смятаме, че те са ценен исторически документ, който внася яснота по отношение на някои детайли на упражненията. Изказваме дълбоката си благодарност на семейство Гобо от Франция, които ни предоставиха тези снимки. Публикуваме ги почти всичките. На гърбовете на някои от тях Ярмила Ментцлова собственоръчно е нанасяла бележки. Поместваме най-значимите от тях до съответните снимки, за които се отнасят. Отбелязаните тактове и времена под другите снимки с Ярмила Ментцлова отговарят на нанесеното върху гърбовете на снимките. Публикуваме музикалния текст от изданието 1941
към текста >>

274. Предисловие

принос в областта на пеенето на песните на Учителя и на Паневритмията. Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе лирико-колоратурен сопран; учила е солово пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения. Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища. Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание. Запознава се с Учителя през 1920 година и от 1921 година става една от
към текста >>

275. Основи на Паневритмията

същината, реалното, същественото в света. А ритъм значи правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата. Представката „пан“ означава, че се говори за един ритъм, който царува в целокупната Природа, в основите на цялото Битие. Тогава според езиковия произход на думата „Паневритмия“ можем да я наречем „космичен висш ритъм“. Нека кажем няколко думи за основите и законите на Паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената. В красивия свещен час, когато цялата Природа тръпне от радост при изгрев слънце, се образува живият кръг на Паневритмията. В ранно утро, всред цветя и цъфнали дървета, почват ритмичните и движения. Кои са тези, които образуват живия кръг на Паневритмията? Те са, които искат да влязат в един свят на поезия, свобода и творчество. В основите на Паневритмията седят следните седем принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и
към текста >>

276. 6. Отваряне

ДЕН) : упражнения 6,7,8 6. ОТВАРЯНЕ Музика: „Първият ден на Пролетт а“№ 6- размер 3/4 - 41 такта Ето го, ражда се красивий ден. Ето го, Слънцето към нази грей. Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение, като се свързва без прекъсване (Фиг. 6.1). Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време дясната ръка прави дъга леко надолу и отива встрани хоризонтално с длан надолу. Лявата ръка остава на талията (Фиг. 6.2) (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон). 2-ри такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време - дясната ръка прави лека дъга надолу и се поставя пред гърдите, както при изходното положение. Лявата ръка стои на талията до края на 19-и такт. В последното време на 19-и такт лявата ръка отива пред гърдите, а дясната ръка се поставя на ханша (във 2-то и 3-то време на 19-ти такт и 1-во време на 20-и такт дясната ръка се поставя на талията е палеца назад)* (Фиг. 6.3). От 20-ти такт движенията се правят с (отваряне на) лявата ръка (при стъпка напред с ляв крак) (Фиг. 6.4), а дясната стои на талията до края на 41-ви такт. В последния такт
към текста >>

277. 8. Пляскане

ден на Пролетта“ №°8 - размер 3/4 - 41 такта. Ето го, ражда се красивий ден. Ето го, Слънцето към нази грей. Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя. Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение, като се минава без прекъсване. Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; в първото време двете ръце пляскат леко на височина на гърдите, при 2-ро и 3-то време се отделят, като отскачат (пред лицето) и вземат положение на отворен цвят с длани, полуобърнати нагоре (Фиг. 8.1 и 8.2). 2-ритакт 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят хоризонтално встрани, като описват леки дъги (Фиг. 8.3). Тези движения се повтарят до края на музика №° 8, като в края на този такт ръцете се поставят пред лицето. Обяснение: Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стесняващи го връзки. Те показват границите на свободата, те показват още къде започва тя. Те говорят, че тя е вече добита. Тъй както вълните, които пляскат на брега и показват, че са достигнали до границата, са свободни вече да се разпилеят. Тези движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е
към текста >>

278. 13. Тъкане

- размер 2/4 - 60 такта Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. Изходно положение: Всички изпълнители са наредени по двойки с лявото рамо към центъра. Изпълнителите от външния кръг правят две стъпки напред (стъпка с десния крак и прибиране на левия до него). Всички с прибрани крака, ръцете, свити пред гърдите, лактите в хоризонтална посока, длани към земята, средните пръсти се допират (Фиг. 13.1). Ход на движенията: Фигура първа 1-ви такт – 1-во време стъпка напред с десния крак и едновременно ръцете се обтягат хоризонтално встрани с длани надолу (Фиг. 13.2). 2-ро време - стъпка напред с левия крак и едновременно ръцете се прибират в изходното положение. Тези движения се повтарят през първите четири такта, като се правят 7 стъпки напред, а на 8-та левият крак стъпва до десния. Фигура втора - Вътрешен кръг (При разминаване партньорите се поглеждат - според преподаването на сестра Катя Грива). 5-и такт - 1-во време - стъпка вдясно с
към текста >>

279. 18. Красота

„Красота“ - размер 3/4-90 такта. Всяка сутрин в ранен час Слънцето посрещаме. Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца. Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца. Вдъхновени мисли в нас да потекат и красиви чувства да растат. Сладки зрели плодове да дават и живота вред да украсяват. Грейнали лъчи навред. Бистро изворче шурти. Радост блика в целий свят. Птичка весело лети. Грейнали лъчи навред. Бистро изворче шурти. Радост блика в целий свят. Птичка весело лети. Изходно положение: Изпълнителите са (по двойки) с лявото рамо към центъра, краката прибрани, ръцете, спуснати край тялото. Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 2-ро време тежестта на тялото минава на десния крак и левият крак се повдига от земята. При 1-во, 2-ро и 3-то време дясната ръка се вдига напред и нагоре до 45°, длан напред, тялото с устрем напред. Лявата ръка отива назад по продължение на посоката на дясната ръка с длан към тялото - 45°. Лактите и китките остават меки през цялото упражнение (Фиг. 18.1). 2-ри такт - при 1-во време стъпка с левия крак назад (при което той стъпва малко по-напред от положението преди вдигането му); при 2-ро време с леко полюляване тежестта на тялото минава на левия крак, при 3-то време десният крак се отделя от земята. Ръцете остават, както в първия такт (Фиг. 18.2). 3-ти такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак; при 2-ро време тежестта на тялото преминава на десния крак и при 3-то време левият крак се спира на пръсти на
към текста >>

280. 22. Запознаване

- размер 3/8-60 такта. Колко приятно птиченце пее и благодатно Слънцето грей. Росни ливадите, свежи поляните, играем ний и пеем в ранина. Росни ливадите, свежи поляните, играем ний и пеем в ранина. Живота е красив и изобилен, че Бог над нази е милостив. Живота е красив и изобилен, че Бог над нази е милостив. А след игри и песни красиви ние работим в нашите ниви. И ги посяваме – семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И ги посяваме – семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И дребен дъжд-роса ще ги полее, и Слънцето ще ги възрасти. И дребен дъжд-роса ще ги полее, и Слънцето ще ги възрасти. Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двама, в кръг, с лице един към друг. Вътрешният кръг е с гръб към центъра, външният - с лице към центъра. Играчите са хванати за ръце. Лактите са заоблени. Ръцете образуват красив венец. (В това упражнение и следващите винаги дясната ръка се поставя върху дланта на лявата на партньора.) Вътрешен кръг Тежестта на тялото е върху десния крак, левият е опънат наляво на пръсти. Дясната ръка, издигната на височина на лицето, с длан към земята, е поставена върху дланта на лявата ръка на партньора. Лявата ръка, изнесена на височина на слънчевия възел, заоблена в лакътя, с длан нагоре, държи пръстите на дясната ръка на партньора, палецът е отгоре. Ход на движенията: 1-ви такт - при 1-во време леко залюля- ване, тежестта на тялото преминава върху левия крак; при 2-ро и 3-то време десният крак се опира на
към текста >>

281. 25. Стъпка по стъпка

Музика: „Стъпка по стъпка“ - размер 6/8, 3/8, 6/8 - 96 такта. Стъпка по стъпка, ето, ний вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини за нас и цял човешки род. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви вредом посяваме. Любов света да победи. Пътека светла е пред нас и нова чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов. (повтаря се 4 пъти) Цветята ухаят, зреят плодове. Всичко расте, живее, радва се целий мир. (повтаря се 2 пъти) Въздух дишам - аромат, вредом - чудна красота. Извори бликат, чиста вода. Бистра роса всяко листо със брилянт краси. (повтаря се 2 пъти) Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двойки в кръг, лявото рамо към центъра, краката прибрани. Ръцете на талията, палци назад. Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - десният крак се изнася надясно, допирайки с пръсти земята (Фиг. 25.1). В 4-то време се прибира при левия. 2-ри такт - също както първи. 3-ти такт - при 1-во време десният крак се изнася напред и допира с пръсти земята (Фиг. 25.2). В 4-то време се прибира при левия. 4-ти такт - също както трети. 5-и такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак. При 4-то време стъпка напред с левия крак. 6-и такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак, при 4-то време левият крак се поставя до десния. От 7-и до 12-и такт се повтарят стъпките от първите шест такта, само че с разменени крака. Движенията на 12-те такта се повтарят до края на музиката. Обяснение: Нозете на място,
към текста >>

282. II. Слънчеви лъчи - Принципи

камък, който дълги години е стоял заровен в земните недра под голямо напрежение и налягане, издържал ги е и е излязъл вече на свобода и простор, за да поеме ръководството. Тя е новото, което спасява света от всички противоречия, страдания и разочарования. Любовта ще научи човека на нещо велико. Досега, от хилядолетия, всички са служили на себе си, а отсега нататък човек ще учи да служи на Цялото, на Великото Разумно Начало в света. Именно тая велика идея за раждането на нов, красив свят на Земята лежи като основна идея в тия упражнения. Музиката, движенията и говорът им са проникнати от нея. С други думи: красивият, велик процес, който става днес в колективната душа на човечеството - процес на пробуждане, просветление и освобождение - намира своя външен израз, своя отглас в тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава през тях от началото до края. * * * Движението е израз на живота. Водата докато се движи, запазва своята свежест и свършва работа. Ако стои на едно място, никаква работа не може да върши. Всичко в Природата се движи: имаме движение на небесните тела, на облаците, светкавиците, духането на вятъра, люлеенето на дърветата, течението на реките. И само тия движения са ценни, които са взети из Природата. Движенията, които не са взети от нея, не са хармонични; те вредят на човека. Например някой път човек прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрез тези движения той влиза в едно низходящо течение. Хората страдат от неестествени
към текста >>

283. II. Слънчеви лъчи - Описание

музикалния мотив № 6. Всички правят същите ритмични удари, както при фигура втора на IV движение. Забележка. След изкарване на движения IV, V и VI, същите се повтарят още веднъж. VII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Музикален мотив № 7. Участващите във всяка двойка се приближават един към друг, хващат се за ръцете, като вътрешните им ръце (лявата ръка на десния партньор и дясната ръка на левия) се издигат високо над главата, а външните им ръце са хванати ниско долу, тъй че хванатите ръце образуват красив венец (Фиг. 7). При такова положение всички пеят музикалния мотив № 7. VIII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Изсвирва се музикалният мотив № 8. С почването на мотива, който се състои от 26 такта, в началото на всеки такт ръцете леко пляскат малко по-високо пред гърдите, като дясната ръка е по-активна от лявата. След пляскането те се разтварят леко и се повдигат още малко нагоре. В това движение на ръцете се крие принципът на освобождението. В същото време всички изпяват музикалния мотив № 8: „Рай, рай, рай“ и пр. (Фиг. 8). IX. ДВИЖЕНИЕ I. Фигура. Музика: Първата част на музикалния мотив № 9. Изпяват се два пъти думите: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две“. 1. Двете ръце се поставят една върху друга с длани, обърнати надолу, при което дясната е отгоре. През това време се изпява думата: „Кажи“ (Фиг. 9.1). 2. После, при изпяване на думата „ми“ ръцете се разтварят дъгообразно, подобно на цъфнал цвят, като всяка от тях описва полудъга малко повече от 90 градуса. Това движение изразява разцъфтяване
към текста >>

284. Слънчеви лъчи 1942г.

дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края. *** Движението е изразъ на живота. Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ. И само тия движения сѫ ценни, които сѫ взети изъ природата. Движенията, които не сѫ взети отъ нея, не сѫ хармонични ; тѣ вредятъ на човѣка. Напримѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрезъ тѣзи движения той влиза въ едно
към текста >>

285. Паневритмия 1938

11. Обръщане на лѣво, т. е. съ лице къмъ центъра, и дветѣ рѫце минаватъ въ лѣво, както въ точка първа и т. н.; повтарятъ се следващитѣ точки до края на музиката. 22 Запознаване. МУЗИКА: „ЗАПОЗНАВАНЕ“. Изходно положение. Наредени по двама въ два концентрични крѫга. Играчитѣ на всѣка двойка сѫ съ заловени срѣщни рѫце, като тия отъ вѫтрешния крѫгъ държатъ дѣсната си рѫка по-високо отъ лѣвата, а тия отъ външния крѫгъ обратно. Понеже дѣсната рѫка е активна — даваща, а лѣвата — пасивна — възприемаща, то винаги при залавяне рѫцетѣ на двамата играчи дѣсната рѫка остава отгоре. Нозетѣ малко отдалечени. Ходъ на движенията. 1. Дветѣ двойки рѫце се премѣстватъ въ лѣво (спрѣмо вѫтрешния крѫгъ). Нозетѣ на мѣсто. 2. Дветѣ двойки рѫце се премѣстватъ въ дѣсно (спрѣмо вѫтрешния крѫгъ), т. е. идватъ въ първоначалното положение. 3, Повтаря се точка 1. 4. Пускатъ се рѫцетѣ и следъ леко допиране предъ гърдитѣ се разтварятъ въ страни. Едновременно обръщане крѫгомъ: вѫтрешнитѣ съ лице къмъ центъра, а външнитѣ — съ гръбъ. 5.Дѣсната рѫка на тия отъ вѫтрешния крѫгъ минава въ лѣво и леко хваща пръститѣ на лѣвата рѫка. Нозетѣ безъ движение. Лѣвата рѫка на тия отъ външния крѫгъ минава въ дѣсно и леко хваща пръститѣ на дѣсната рѫка. 6. Играчитѣ на вѫтрешния крѫгъ се обръщатъ въ дѣсно; едновременно рѫцетѣ минаватъ напредъ нагоре, при което тежестьта пада върху дѣсния кракъ, а лѣвиятъ минава въ въздуха напредъ. Играчитѣ на външния крѫгъ се обръщатъ въ лѣво;
към текста >>

286. Паневритмия 1941г.

свѣта. А ритъмъ значи правилность въ движението или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „пан“ означава, че се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото Битие. Тогава, споредъ езиковния произходъ на думата „паневритмия“, можемъ да я наречемъ „космиченъ висшъ ритъмъ“. Нека кажемъ нѣколко думи за основитѣ и законитѣ на паневритмията. Тя е хармонично творческо изявление на Божественото начало въ вселената. Въ красивия свещенъ часъ, когато цѣлата природа тръпне отъ радость при изгрѣвъ слънце, се образува живиятъ крѫгъ на паневритмията. Въ ранно утро, всрѣдъ цвѣтя и цъвнали дървета, почватъ ритмичнитѣ ѝ движения. Кои сѫ тѣзи, които образуватъ живия крѫгъ на паневритмията? Тѣ сѫ, които искатъ да влѣзатъ въ единъ свѣтъ на поезия, свобода и творчество. Въ основитѣ на паневритмията седятъ следнитѣ седемь принципа: 1. Принципъ на разумностьта. Той гласи: Всичко е умъ и разумъ. Всичко въ свѣта е разумно. 2. Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена,
към текста >>

287. Съдържание

16. МОЛИТВА ИШВАРА IV МОЛИТВИ ЗА УЧИТЕЛЯ И ЛИЧНИ НЕГОВИ МОЛИТВИ 17. МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ — МОЕТО ПРОСЛАВЛЕНИЕ НА ОТЦА 18. МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИСТИНАТА 19. МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ 20. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ 21. МОЛИТВА ЗА УЧИТЕЛЯ 22. МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА V ОСНОВНИ МОЛИТВИ 23. ЛОЗИНКАТА 24. ЛОЗИНКА ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР 25. ЛОЗИНКА ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯТА СВЕТЛИНА 26. ЛОЗИНКА ЗА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ 27. ЛОЗИНКА ЗА ВЪЗШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ ДУХ 28. ЛОЗИНКА ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО 29. ЛОЗИНКА ЗА КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА 30. ХВАЛА ТРОИЧНИЯ ГОСПОД ЦАРЯ НА ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ 31. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА — ДОБРИЯТ ПЪТ МОЛИТВА НА СВЕТЛИНАТА ИЛИ СВЕЩЕНО ПРАВИЛО 32. МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА VI МОЛИТВИ ЗА ДУХА 33. МОЛИТВА НА ДУХА БОЖИЙ 34. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТИЙ 35. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТ ДАДЕНА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА 36. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ 37. МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА 38. МОЛИТВА НА СИЛИТЕ 39. МОЛИТВА ЗА РАЗБИВАНЕ КОЗНИТЕ НА ЛУКАВИЯ 40. МОЛИТВА (за разбиване на всички сплетни и вражеви въздействия) VII МОЛИТВИ ЗА БЪЛГАРИЯ 41. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА 43. ЧАСТНА МОЛИТВА 44. СЪКРАТЕНА ЧАСТНА МОЛИТВА 45. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 46. МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ 47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 48. МОЛИТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ 49. МОЛИТВА ЗА РЪКОВОДИТЕЛЯ VIII МОЛИТВИ НА УЧЕНИКА 50. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА 51. СУТРИННА МОЛИТВА 52. МОЛИТВА В РАННИТЕ ЗОРИ 53. УТРИННА МОЛИТВА 54. МОЛИТВА НА ОТКРИТО 55. МОЛИТВА ЗА ДЕЛОТО БОЖИЕ 56. МОЛИТВА
към текста >>

288. 29.ЛОЗИНКА за красивото и доброто в живота

и доброто в живота Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които Си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и да е всичко за Твоя Слава.
към текста >>

289. 29.ЛОЗИНКА за красивото и доброто в живота

и доброто в живота Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които Си внесъл в нас. Молим Ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и да е всичко за Твоя Слава.
към текста >>

290. 50. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идване на Царството Божие на Земята. Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство. Амин * * * “Молитвата е най-хубавото, най-приятното упражнение; най-красивото нещо в
към текста >>

291. 83. КРАСИВАТА МОЛИТВА

Господи Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в Твоята Жива Църква, за да въприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, Милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята.
към текста >>

292. 2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ

СТАВАНЕ 1. Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи. Господи, ще работя за Теб. (3 пъти) 2. Зората на новия живот се пукна вече и носи Божиите блага, които растат в Божествената градина. Аз съм слуга или син на Господа, Който ме е изпратил на Земята, и в тоя момент моят Баща ме гледа. (3 пъти — казва се при изкушение.) 3. Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още Си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля. (3 пъти) 4. Да ни съблече Бог от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. (3 пъти) 5. Господи, нека Твоят Мир и Твоята Любов бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. (3 пъти) 6. Аз трябва да мисля както Бога, трябва да обичам тъй, както Бог обича. (3 пъти) 7. Ние живеем между този народ, за да се прослави Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. (3 пъти) 8. Чрез моите ръце работи Божията Правда, чрез моите крака работи Духът Божи, Божията Добродетел. (3 пъти) 9. Господи, Който Си създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да те прославя. (3 пъти) 10. Всеблаги Отче на всичката пълнота, в Името на Твоята Любов озари ни с Благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя Мир. (3 пъти) 11. Сърцето ми е топло,
към текста >>

293. ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

46) 59. Езикът на Живата Природа 60. Житно зърно 61. За Небесния Цар 62. Запали се огънят 63. Зов на планината 64. Зората на новия живот 65. Зора на новия живот 66. Идат дни на радост 67. Идем, идем 68. Изворче 69. Изгрей ти, мое Слънце 70. Изгрява ден тържествен 71. Изгрява Слънцето 72. Излязъл е сеяч 73. Имаше человек 74. Кажи ми, светли Божи лъч (тема № 20) 75. Кажи ми, светли Божи лъч (тема № 51) 76. Кажи ми Ти Истината 77. Кажи ми Ти Истината (тема № 21) 78. Киамет Зену 79. Красив е животът 80. Красив живот - Мелодия 13 81. Към Рила 82. Към Сион 83. Към Фир-фюр-фен (тема № 19) 84. Любовта е извор 85. Любов ме озари 86. Малката бубулечица (тема № 27) 87. Малкият извор 88. Малкият планински извор (т .17) 89. Марш Витоша 90. Махар Бену Аба 91. Ме хейн (тема № 36) 92. Милост, Благост (тема № 35) 93. Милосърдието 94. Мирът иде 95. Мир, мир, мир - тоз Божествен мир 96. Мирът 97. Мирът ще озари 98. Мисли, право мисли 99. Мога да кажа 100. Мога да любя 101. Моето Слънце днес ще изгрее (т. 50) 102. Молитва 103. Молитва (тема № 9) 104. Молитва 105. Мусала 106. На белия цвят 107. Напред да ходим 108. Напред, чада, напред 109. На Учителя 110. На Христа запейте 111. Небето се отваря 112. Нева санзу 113. Не ли думах (тема № 4) 114. Нови дрехи 115. Обетована земя 116. Отче наш, (тема № 53) 117. О, Учителю благати 118. Песен за Бога 119. Песен за двете сестри (тема № 39) 120. Песента на ангелите (тема № 47) 121. Песен на гласните букви 122. Песен на зората 123. Песента на
към текста >>

294. 15. Благост

радост носи за живота, за живота тя, за живота тя, за живота тя.) Стари вдига, млади вдига, стари вдига, млади вдига от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя. (Стари вдига, млади вдига, стари вдига, млади вдига от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя.) Болни милва, здрави радва, болни милва, здрави радва, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя. (Болни милва, здрави радва, болни милва, здрави радва, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.) И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя. (И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.) Дадена на 19.12.1923
към текста >>

295. 48. Давай, давай

музика: Учителя текст: Учителя Давай, давай, всичко давай, чисто семе пшеничено. Да се сее на нивата, на нивата красивата. Да се чисти през зимата. Да се радва на живота всичко сято на полето, (Да се радва на живота всичко сято на полето,) на полето от небето, на полето от небето. Дадена на 28.12.1926
към текста >>

296. 52. Добър ден

Музика: Учителя Текст: Учителя Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той! Всичко озарява, всичко оживява и в живота Божието Благо Той раздава, и в живота Божието Благо Той раздава. Дадена на 11. 09.1933
към текста >>

297. 68. Изворче

Весела Несторова текст: Учителя Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: “Като мене друго изворче така красиво няма. От моите недра извира чиста жива вода. Кой от мене пие, нов живот добива, учение обгръща и на работа се хваща.”
към текста >>

298. 72. Излязъл е сеяч

сеяч музика: Учителя текст: Стоян Русев Излязъл е сеяч да сее прекрасно благо — Нов Живот. И сее Той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род: И сее Той, и тихо пее пред всеки дом и всеки род: Безценен дар е Любовта, красиво чувство — Обичта и благо дело — Милостта, обилен извор — Мъдростта. Безценен дар е Любовта, красиво чувство — Обичта и благо дело — Милостта, обилен извор — Мъдростта. И който чуе, в миг потръпва от тоя. благ и мил напев; и просиява, и възкръсва, и благославя тоз посев. и просиява, и възкръсва, и благославя тоз посев. Безценен дар е любовта ... (2) Любов вселената облива, от обич грее всяка твар; живот в живота се прелива, тук няма вече млад и стар. Безценен дар е любовта ... (2) Дадена пролетта на 1921 г., с. Сараново
към текста >>

299. 79. Красив е животът

животът музика: Учителя текст: Учителя Красив е животът на нашата душа, що изпълня цялата земя що изпълня цялата земя Красив е животът на нашата душа, що изпълня цялата земя! Красив е животът на нашата душа, що изпълня цялата земя! Красив е животът на нашата душа, що изпълня цялата земя, що изпълва цялата земя. Дадена на 19.11.1941
към текста >>

300. 80. Красив живот - Мелодия 13

- Мелодия 13 музика: Учителя текст: Стоянка Илиева Красив живот в безкраен път! Припомням си понякога, някъде далеч бе то. Там слънце нивга не залязваше и небето винаги лазурно, мир и светлина. Химни на Любовта ангели безспирно пеят. Трептят, звучат в акорд звездните вселени. И въззема се в душата морна вечен копнеж. В скръб и радост, сълзи, пътят ми извежда, знам, духът могъщ лети в слънчева родина. Дадена през 1933
към текста >>

301. 128. Правда

Учителя текст: Учителя Правда, правда, правда, що внасяш свобода в ума. Красива и мощна си ти и разпределяш всичко в света. Правда,
към текста >>

302. 129. При всичките условия

условия музика: Учителя текст: Учителя При всичките условия на живота не губи своя мир, своя мир. Живота е красив, когато човека е смел. Живота е красив, когато човека е смел. Дадена на 04.11.1934
към текста >>

303. 138. Росна капка

музика: И.Г. текст: ученик Росна капко, свят лазурен, чист, красив и тих, безбурен — мир на райския живот! (2) В тебе, капко, викам всички братя мили и сестрички, да ти станеме народ. В тебе, капко, викам всички братя мили и сестрички, да ти станеме народ. Всяка сутрин във росата ще си къпеме сърцата, като слънчеви лъчи; (2) и ще пеем нови песни със мелодии чудесни, сводът красен да ечи. и ще пеем нови песни със мелодии чудесни, сводът красен да ечи. И тъй чисти, в бели дрехи, и препасани с доспехи на Великата Любов, (2) ново царство ще направим, Бога нашего да славим всеки ден — во век-веков. ново царство ще направим, Бога нашего да славим всеки ден — во
към текста >>

304. 146. Сине мой, пази живота

пази живота музика: ученик текст: ученик Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар; той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух безсмъртен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Дух безсмъртен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а земята — школен чин; ти живееш и се учиш, като малък Божи Син. Дързост, мили мой животе, с теб е Божата Любов! Тя зове те все нагоре — в съвършенство и Свят Нов. Дързост, мили мой животе, с теб е Божата Любов! Тя зове те все нагоре — в съвършенство и Свят
към текста >>

305. 163. Там далече

музика: Учителя текст: Учителя Там далече зная чуден край — слънце, цветя и плодове; блика извор, райска градина е. Ти да ми кажеш туй, което знаеш за роден край, райска земя, где роена вишня цъфти и зрей. За тоз красив край път покажи. Ти да ми кажеш туй, което знаеш за роден край, райска земя, где роена вишня цъфти и зрей. За тоз красив край път покажи. Късай само плод узрял, но без да чупиш свежи клон. Изобилно плод си ти набери и на всички с радост го занеси. Късай само плод узрял, но без да чупиш свежи клон. Изобилно плод си ти набери и на всички с радост го занеси. Дадена в 1937
към текста >>

306. 166. В радостта на деня (тема №16)

на деня (тема №16) музика: Учителя текст: Калина Станчина Радва се Земята, радва се Небето в светлина. Семето посято в плодна нива расне свято в Любовта. Бог възраства Новия Живот в радост и мир и цялото Небе прелива от Любов. Ето го, грее денят, красив и свят, и Любовта е жива благодат. Грей, разпръсквай радост, мир и обич, Свят Божи ден. Всеблаг, Всемъдър Бог Отец в душите, в Милостта Си да възрасте. Да пребъде радост, да пребъде благост в Новия Живот блажен. Божията Воля да пребъде свята в този ден благословен. Слънчевото ято Бога благославя и зари, Божията Слава новия Свещен Живот да озари. Целият всемир е светлина и светлината извор е на радост, сила и живот. Ето го
към текста >>

307. 169. Ти ще сполучиш в живота (тема №52)

сполучиш в живота (тема №52) музика: Учителя текст: Учителя Красив е живота на ангелите. Красив е живота на нашата душа. Ти ще сполучиш във живота. Ти ще сполучиш в живота. Слушай гласа на ангелите и ще сполучиш в живота. Красив е живота на ангелите. Дадена на 24. 01.1941
към текста >>

308. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява
към текста >>

1.4927380084991