НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
32
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1898_09_26 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления.
към текста >>
2.
1898_10_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
към текста >>
3.
1898_12_02 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела.
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2
към текста >>
4.
1899_04_29 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца.
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>
5.
1900_08_12 Учителя до Пеню Киров
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.).
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>
6.
1900_11_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно.
към текста >>
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>
7.
1900_12_10 Учителя до Мария Казакова
" Да, той е Божественият
младоженец
на всички души.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е?
" Да, той е Божественият
младоженец
на всички души.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение.
към текста >>
8.
1901_02_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Те са писани от нашия
млад
приятел11.
Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете.
Те са писани от нашия
млад
приятел11.
И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя. Пътят ни се разчистя. Това е Духът на обещанието. Молете се по- усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле.
към текста >>
11
Младият
приятел е К.
Ваш: [К.] Кърджиев18 . Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------------- 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228
11
Младият
приятел е К.
Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се
към текста >>
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
9.
1901_07_25 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)
Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>
Сутринта се приготвихме за път.
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П.
към текста >>
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“
40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г.
към текста >>
10.
1904_01_05 Учителя до Пеню Киров
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
към текста >>
11.
1906_04_11 Учителя до Пеню Киров
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността.
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез с книги, ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора.
към текста >>
12.
1909_09.03 Учителя до Пеню Киров [затворена карта]
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
13.
1912_09_15 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Младост
, старост, това са за човека.
Гледайте да сте в съгласие с това Велико сърце, Което всички обгръща и стопля със своята вечна Любов и Истина. Поздравете нашия приятел П. Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро.
Младост
, старост, това са за човека.
Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се. Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.
към текста >>
Като
млад
хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се.
Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието.
Като
млад
хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се.
Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и Любов към вашите ближни както към себе си. Любовта изправя недъзите.
към текста >>
14.
1912_12_18 Учителя до Елена и Константин Иларионови
Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и
подмладява
и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот.
Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и
подмладява
и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов.
към текста >>
15.
1913_11_19 Учителя до Пеню Киров
Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби.
Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори.
към текста >>
Други са като
млади
моми нагиздени - само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват.
Други са като
млади
моми нагиздени - само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
към текста >>
16.
1918_05_09 Учителя до Никола Ватев
Младен
Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите.
Варна, 9.V.1918 г. Любезна В. Н. Ватева, Изпращам ви с под.
Младен
Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги на приятелите.
Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано на яйцето за него. След това да си счупи и посоли яйцето и да си го хапне. Милостта на Господа пребъдва във всички, които Му служат. Идат дни благословени от Господа на всичката пълнота. Благословението на Господа на всичката пълнота да пребъдва с всички.
към текста >>
17.
1922_02_08 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)
Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една
млада
овчарка в такава жива свещ.
Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една
млада
овчарка в такава жива свещ.
Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота. Пази твоята свещ.
към текста >>
18.
1922_10_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови
по брат Петко Епитропов, който идва в Търново специално по тая работа, а брат
Младен
Попов да вземе картоните, които са на масата.
София, 07.10.1922 г. Любезни Костадине, Изпратете сумата 130 хил.лв.
по брат Петко Епитропов, който идва в Търново специално по тая работа, а брат
Младен
Попов да вземе картоните, които са на масата.
Изпратете ми с него дългото черно тънко палто. Моят поздрав Вам и на Еленка. Ще съобщите на Петка, че сумата на мен ще я предаде. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
към текста >>
19.
1923_01_31 Учителя до учениците от специалния клас (младежкия)
До специалния клас. (
Младежкия
)
31.1.1923 г.
До специалния клас. (
Младежкия
)
Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината, окото да види слугата, който донася, и ума да прочете писмото на Оня, Който го праща. Свещения плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух.
към текста >>
20.
1933_01_20 Учителя до учениците от специалния клас- Кратко писмо
Седемнайсета лекция на
Младежкия
окултен клас.
Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа. Всички го изслушаха и понеже беше кратко изпяха няколко песни, казаха няколко молитви и си отидоха. А пък стенографите, за да оформят този ден записаха следното: 12 годишнина.
Седемнайсета лекция на
Младежкия
окултен клас.
20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка.
към текста >>
21.
1935_05_23 Учителя до учениците
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той,
младият
син на Виделината.
Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той,
младият
син на Виделината.
И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>
НАГОРЕ