НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
181
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани
младежи
от всичките разреди на обществения строй.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани
младежи
от всичките разреди на обществения строй.
И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос.
към текста >>
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на
младежта
, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на
младежта
, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>
В
младите
си години Л. Н.
[18] Жан Жак Русо (28.ІV.1712 – 2.VІІ.1778) – френски философ, педагог, писател, представител на френското Просвещение. Роден в Женева, син на беден часовникар. По-известни произведения: „За обществения договор или принципите на политическото право” (1762), „Изповеди” и „Емил или за възпитанието” (1762). В последната е разработена педагогическата му система. Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на човека.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
В
младите
си години Л. Н.
Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.
към текста >>
[38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в
Младежкия
окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
Хората се тълпят да го чуят и много от слушателите му се кръщават в река Йордан, изповядвайки греховете си. Той очаква идването на Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън. Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада. [37] Вж. дял първи – ІІ.2.4.
[38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в
Младежкия
окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето.
към текста >>
През 1862 г., въпреки своята
младост
бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал.
в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г. напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд. Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията.
През 1862 г., въпреки своята
младост
бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал.
От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г. става професор по психиатрия и нервни заболявания в университета в Ню Йорк. Сър Хамънд е прочут за времето си драматург, романист и лектор, изтъкнат лидер и талантлив организатор.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на
младия
и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо.
Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на
младия
и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
към текста >>
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на
младия
и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на
младия
и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на
младенци
.
„Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на
младенци
.
Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас.
към текста >>
2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на
младенци
.
И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на
младенци
.
Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още
младенецъ
, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.
Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още
младенецъ
, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.
По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
към текста >>
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още
младенец
, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още
младенец
, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
към текста >>
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като
младоженец
за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като
младоженец
за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
към текста >>
7.
Биографични бележки
открива
младежка
окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г.
От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания. След 1920 г. започва нов период в работата на Дънов. През 1922 г.
открива
младежка
окултна школа, а по-късно и за възрастни, където редовно изнася сказки до 1944 г.
Константин А. Дъновски (К. А. Доновски) (20 август 1830 г., с. Читак (дн. кв.
към текста >>
8.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него
младенци
.
И тъй, остава упокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Го- с.71 спода Бога нашего. Това е живот вечен да познаят тебе единаго, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил. Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него
младенци
.
22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги. Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби.
към текста >>
9.
УВОД
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на
младия
Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на
младия
Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12
След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.
към текста >>
Младият
Дънов - между историзма и месианството. Варна.
- Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д.
Младият
Дънов - между историзма и месианството. Варна.
2007, с. 2 17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П.
към текста >>
10.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и
Младежки
окултен клас.
В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.
1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и
Младежки
окултен клас.
Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.
към текста >>
11.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него
младенци
.
И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него
младенци
.
22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо.
към текста >>
12.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Твоето слънце изгрява всеки ден като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.
Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.
Твоето слънце изгрява всеки ден като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно.
То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си".
към текста >>
Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от
младостта
си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави.
В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота.
Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от
младостта
си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави.
(Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях?
към текста >>
13.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени
младенци
.
Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него.
Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени
младенци
.
„Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33).
към текста >>
14.
13.Червено тефтерче
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още
младенец
, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница.
В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още
младенец
, затова той сега в пълното си възръстие да придобие обещанието на отца си Авраама чрез силата на своята мишница.
По същия начин и ние трябва да завладеем царството Божие на земята чрез сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброта, свещеници на истината. Исайя 32: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,20. Ето, Господ иде да посети земята.
към текста >>
Боже, Боже мой, ти Господи на моята
младост
, възобновител на моята душа.
Всичко, що желаеш, ти е възможно. Ей, Господи, Отче, Боже мой, както си бил винаги, така да бъдеш винаги неизменяем, а всичко изменяющ с твоята мощна сила. Стани Господи, и застани за мене. 10. Твоят Дух е Любов. Ти си, Господи, наша виделина, ти си наша опора, в теб е нашата сила.
Боже, Боже мой, ти Господи на моята
младост
, възобновител на моята душа.
Господи, Господи, тебе чакам, за теб се приготовлявам. О, Господи, Боже на силите ми. Теб познавам и зная, че си верен. Опитал съм те и съм се научил, че си истинен, вкусил съм от тебе и съм намерил, че си благ. Гневът ти е само момент, а милостта ти е вечна.
към текста >>
Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на
младенец
, обаче чуваш най-слабите ми шептения.
В търпението ти има величие. Слушай ме ти, Господи, Боже мой, защото няма друг, освен тебе, комуто да поверя сърцето си. Източник си ти за мене на жива вода. Към теб се обръщам, към теб възнасям молението си. Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми.
Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на
младенец
, обаче чуваш най-слабите ми шептения.
Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен.
към текста >>
15.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
На практика
младата
Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.
На практика
младата
Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>
Всички тези особености в дейността на
младия
П.
Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Всички тези особености в дейността на
младия
П.
Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
към текста >>
16.
Пеню Киров - №2
В навалицата вижда един
млад
човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака.
В навалицата вижда един
млад
човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>
17.
Петър Дънов - №2
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления.
към текста >>
18.
Петър Дънов - №3
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
№ 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
към текста >>
19.
Петър Дънов - №7
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела.
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2
към текста >>
20.
Пеню Киров - №14
сутринта в съня си виждам человек
младолик
, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
сутринта в съня си виждам человек
младолик
, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>
21.
Петър Дънов - №19
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца.
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>
22.
Пеню Киров - №25
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на
младежа
, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?
Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното).
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на
младежа
, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?
" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
към текста >>
23.
Пеню Киров - №34
Става съпруга на д-р
Младен
Желязков от пролетта на 1892 г.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна.
Става съпруга на д-р
Младен
Желязков от пролетта на 1892 г.
Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
24.
Петър Дънов - №44
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.).
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>
25.
Петър Дънов - №49
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно.
към текста >>
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. ....................
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>
26.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В навалицата вижда един
млад
човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака.
В навалицата вижда един
млад
човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)
към текста >>
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
„Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13] Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).
Поздрави и този
млад
приятел14, когото не съм виждал още.
Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец. За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо? Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления.
към текста >>
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
№ 3 Варна, 8 октом[врий] 1898 г. Любез. бр. Киров, Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в словото Божие.
Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните в чистото Слово на живота.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо царство.
към текста >>
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела.
Ей, Господи, открил Си тайната Си на
младенци
и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2
към текста >>
27.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
сутринта в съня си виждам человек
младолик
, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч.
сутринта в съня си виждам человек
младолик
, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори.
към текста >>
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
- Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутракан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца.
В неговия дом в Свищов живее
младият
Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
към текста >>
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на
младежа
, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?
Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното).
И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на
младежа
, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?
" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите! ", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!
към текста >>
28.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Става съпруга на д-р
Младен
Желязков от пролетта на 1892 г.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна.
Става съпруга на д-р
Младен
Желязков от пролетта на 1892 г.
Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.).
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в
младата
българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!
Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно.
към текста >>
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. ....................
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „
младият
приятел" в писмото на П.
Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>
29.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Мирко умира
млад
по време на чумна епидемия.
Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен.
Мирко умира
млад
по време на чумна епидемия.
Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
към текста >>
с издействана от д-р Селимински стипендия
младият
Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
с издействана от д-р Селимински стипендия
младият
Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици.
към текста >>
В него се говорело за
млад
Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България.
В него се говорело за
млад
Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.
По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
към текста >>
Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на
младия
Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180).
Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на
младия
Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В.
към текста >>
Младият
евангелист
Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович
Младият
евангелист
Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка".
към текста >>
Един български
младеж
беше чиновник в едно русенско село.
Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари! ", той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка". Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Искаше да приложи Новото учение.
Един български
младеж
беше чиновник в едно русенско село.
Методистите там го обръщат към методизма. После обаче и баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и да го кръщават. Станал баптист, но го уволняват от Общината. Той е излязъл от Методистката църква, като станал баптист. След като го уволнили, пасторът му казал: „Ние не можем да те издържаме".
към текста >>
Един ден този
младеж
ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?
Не иска да остане при него, защото ще види как работи и ще го критикува. Страх го е да не види, че послъгва. Доста са умни те. Казват: „Не си за нас. Трудна е тази работа, потърси другаде".
Един ден този
младеж
ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?
". Казвам: „Ела във Варна". Дойде той, замязал на циганин, целият окъсан, миришат му краката, целият мирише. Завеждам го при Доктора. Той го погледна, понеже обича чистотата, даде му половин лев, даде му една риза и гащи, съблече си дрехите и му ги даде. Казва му: „Твоите дрехи ще ги хвърлиш".
към текста >>
Цял месец стоя този
младеж
.
Свали ги много демократично, като че неговият син се върна от странство. Той беше нежен. Духовете казали на Доктора: „Да помогнеш на това момче! " и той му каза: „Ще се оправи. Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш".
Цял месец стоя този
младеж
.
Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него".
към текста >>
Взе книгите този
младеж
, отиде някъде и не се върна вече.
Докторът му дава книги да чете, да се развива. Най-после д-р Миркович иска да му създаде работа, казва: „Какво да го правим? ". Казвам: „Да го поставим да продава книги". Имаше един книжар във Варна, Велчев. Отиде при него докторът, казва: „Дайте му книги колкото иска, да продава, аз кредитирам заради него".
Взе книгите този
младеж
, отиде някъде и не се върна вече.
Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо! Духовете тъй казаха, ще го търпим.
към текста >>
Влюбил се е сигурно, намерил една
млада
мома.
Казва Велчев: „Не се върна вашият човек". Рекох: „Ние да сме на негово място, ще направим същото. Може би да е направил някое добро някъде". Поусмихна се Докторът и казва за този момък: „Е, няма нищо! Духовете тъй казаха, ще го търпим.
Влюбил се е сигурно, намерил една
млада
мома.
Духовете ще оправят тази работа. Той е мил, но не разбира още какво му говорят духовете". Аз харесвах тази черта у д-р Миркович - че има голяма вяра. „А - казваше той - духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право." Той не казваше: „Тъй рекъл Господ", но „Тъй рекли духовете". Блажени верующите!
към текста >>
". Казах му: „Този
младеж
не си е досвършил работата.
Казвам му: „Харесвам ти това, една хубава черта е. Тури тия пари в касата, които ти даваме, за да можеш да му гарантираш. Ако ние не ти дадем, няма да можеш да гарантираш". Като му платихме, вече имаше толкоз пари в касата, за да може да гарантира. После Докторът ме попита: „Как стана тая работа?
". Казах му: „Този
младеж
не си е досвършил работата.
Онова, което е видял от тебе, отиде да го прилага. И като го приложи, ще се върне при нас. Той отиде да продава книги. Печалбата ще дойде". Детинска вяра
към текста >>
30.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тогава се запознах с един
млад
чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи.
Тогава се запознах с един
млад
чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П.
към текста >>
Учителя беше
млад
енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
Учителя беше
млад
енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи.
към текста >>
Също така е председател на
Младежкия
окултен клас, а заедно с П.
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
Също така е председател на
Младежкия
окултен клас, а заедно с П.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата.
към текста >>
31.
№53 /Петър Дънов/
Те са писани от нашия
млад
приятел11.
Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете.
Те са писани от нашия
млад
приятел11.
И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя. Пътят ни се разчистя. Това е Духът на обещанието. Молете се по- усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле.
към текста >>
11
Младият
приятел е К.
„Да живеят правдата, любовта и смирението." В името на Господа Нашего - Исуса Христа. Ваш: [К.] Кърджиев18 . ---------------------------------------------------------- 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228
11
Младият
приятел е К.
Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се
към текста >>
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
32.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Има и други
младежи
, но аз [на] такива им препоръчвам да посещават протестантската църква и често ги съветвам за някои работи.
Аз го упътвам, колкото мога, казвам му да посещава протестантската църква, но той повече желай в наши събрания да се събира. Но и там посещава, записан е, и въздържател [е] при това. Обича и спиритическата наука. Казват го Георги Курустов19 – телеграфист. Така щото засега с арменчето20 и него ставаме четворица.
Има и други
младежи
, но аз [на] такива им препоръчвам да посещават протестантската църква и често ги съветвам за някои работи.
Бр. Тодор от една страна е добре, но от друга, често показва слабост. За да отрече да не работи в неделя, често сме говорили, но той казваше, че не ще може да направи това – в случай, че го задължат да работи. Но когато Господ го укрепил, той сам отрече и нищо не можаха да му направят. А за слабостта му съди от долното съобщение. Съобщение на Пеню и Тодор
към текста >>
33.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>
Сутринта се приготвихме за път.
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него.
Сутринта се приготвихме за път.
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П.
към текста >>
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“
40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г.
към текста >>
34.
№54 /Пеню Киров/
Там беше и Курустов, и Юрдан51 –
младият
момък.
Тези дни зле бях се поболял от òгница, но Господ ме привдигна. Мелкон засега е много добър духовно, смея да го похваля. Той съвсем се измени, почна да става вразумителен. Той се отдели от онези49, но доста го оставиха длъжен. Вчера имахме събрание в „Каманете“50 – знаеш, гдето не можахме да отидем.
Там беше и Курустов, и Юрдан51 –
младият
момък.
Доста добре прекарахме. Поучавахме се, молихме се и пр. От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас. Въпросът ни засега е да си хванем стая. Тодор не се е върнал още52.
към текста >>
35.
№74 (Пеню Киров)
Макар надминал 55 години, беше още
млад
и хубав.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата.
Макар надминал 55 години, беше още
млад
и хубав.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите.
към текста >>
36.
№93 (Петър Дънов)
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
към текста >>
37.
№76 (Пеню Киров)
Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна
младост
.
153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна
младост
.
Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
към текста >>
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на
младоженката
.
била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на
младоженката
.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
към текста >>
Те предизвикват интереса на
младата
жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович.
Те предизвикват интереса на
младата
жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора.
към текста >>
38.
№ 81 (Пеню Киров)
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж.
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова.
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
39.
№89 (Пеню Киров)
В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен
младеж
, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“.
Любез. бр. Дънов, За да ти пиша това и онова (предното писмо), считам, че те товаря с товар чужд, затова схващай нашия живот и успех от долуописания сън – той ще ти покаже всичко. Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми.
В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен
младеж
, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“.
В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо.
към текста >>
40.
№113 (Петър Дънов)
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността.
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез с книги, ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора.
към текста >>
41.
№102 (Пеню Киров)
Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.
Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.
Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.
То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят.
към текста >>
42.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
43.
№124 (Петър Дънов)
Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби.
Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори.
към текста >>
Други са като
млади
моми нагиздени - само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните. Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват.
Други са като
млади
моми нагиздени - само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
към текста >>
44.
ПОСЛЕСЛОВ
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в
младата
българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период.
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в
младата
българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
към текста >>
Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за
младите
години на Петър К. Дънов.
Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за
младите
години на Петър К. Дънов.
В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К.
към текста >>
45.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
11
Младият
приятел е К.
писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226- 228. 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226- 228 и бел. №9.
11
Младият
приятел е К.
Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр.
към текста >>
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа.
Единият е
млад
, другият е на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие.
Той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>
46.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един
млад
офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
към текста >>
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.
Младият
офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“. Вж. също и бел. №54.
към текста >>
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“. Вж.
Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
през нощта при този
млад
офицер, за да се уверите в това“. Вж.
също и бел. №54. 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г.
към текста >>
47.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
Макар надминал 55 години, беше още
млад
и хубав.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата.
Макар надминал 55 години, беше още
млад
и хубав.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите.
към текста >>
48.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г.
към текста >>
49.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
според малкото запазени документи има бедна и тъжна
младост
. Дълго
била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но
според малкото запазени документи има бедна и тъжна
младост
. Дълго
време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
към текста >>
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на
младоженката
.
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на
младоженката
.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
към текста >>
Те предизвикват интереса на
младата
жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович.
Те предизвикват интереса на
младата
жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора.
към текста >>
50.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
164 П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г. 165 Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж.
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова.
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
166 Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 167 Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 169 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 168 Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“.
169 Това писмо се публикува за първи път. 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател.
към текста >>
51.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.
Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят.
Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил.
То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби.
към текста >>
52.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „
Младият
Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова.
към текста >>
53.
03 ПИСМО
Колко е благ Бог, че ви е събудил чрез Своя свят Дух да търсите пътя на Истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните с чистото Слово на живота.
Варна, 8. X. 1898 г. Люб. бр. Киров, Последното ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че ви е подарил да имате радост и веселие в Него. Аз се радвам за вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поучавате в Словото Божие.
Колко е благ Бог, че ви е събудил чрез Своя свят Дух да търсите пътя на Истината и да Му слугувате като новородени
младенци
, като се храните с чистото Слово на живота.
Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание от ангел Орифила и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не - ще ги пазим. Господ, види се, голяма Любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещнем Господа, Който ще дойде от горе да възстанови Своето видимо Царство.
към текста >>
54.
06 ПИСМО
Ей, Господи, открил си тайната си на
младенци
и утаил си я от мъдрите на тоя свят.
А вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов да помогнат в Светото Дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи, помощ ще ни се даде, велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и Славни са Неговите дела.
Ей, Господи, открил си тайната си на
младенци
и утаил си я от мъдрите на тоя свят.
Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славний и Великий Бог на Небето и земята, няма друг Теб подобен. Ти Си само Един Бог Вечний. Любезни ми братя: 77 Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото Име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помогне.
към текста >>
55.
38 ПИСМО
Един е
млад
, другият - на средна възраст.
Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и Истина: затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и да уяква. Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа.
Един е
млад
, другият - на средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно евангелие за в джоб.
към текста >>
На
младия
приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа. Един е млад, другият - на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния кръг в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия
приятел му дадох едно евангелие, той е твърде разумен
младеж
, свършил е четвърти клас, но е беден и види се затова и Господ го вика.
Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една библия и едно евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал. Той вижда нашата помощ, ние не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело.
към текста >>
56.
41 ПИСМО
Те са писани от нашия
млад
приятел.
Как е брат Тодор? Имате ли някои нови приятели? Господ тук е привлякъл трима души към Истината. Имали сме две заседания, в които се дадоха някои добри неща. Тук ви прилагам двете съобщения, които добре пазете.
Те са писани от нашия
млад
приятел.
И аз ви ги изпращам тъй, както си са. Други неща има, но тях друг път ще ви съобщя. Пътят ни се разчистя. Това е Духът на обещанието. Молете се по-усърдно Бог да изпроводи повече работници в своето поле.
към текста >>
57.
84 ПИСМО
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушенията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността.
Аз желая ти да бъдеш
младенец
по сърце и възмъжал по ум.
Да се не плашиш от нищо. Всяко време на нужда, ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез, винаги ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора.
към текста >>
58.
90 ПИСМО
Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Не е казано - завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладете това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби.
Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме
млади
, ще мислим, кога сме стари.
Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори.
към текста >>
Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят.
Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните. Аз желая да ви заставя да гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат, които се смеят, нека се смеят, които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват.
Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като
млади
момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога.
към текста >>
59.
91 ПИСМА до Мария Казакова
" Да, той е Божественият
младоженец
на всички души.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е?
" Да, той е Божественият
младоженец
на всички души.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение.
към текста >>
60.
167 ПИСМО
Младост
, старост, това са за човека.
Гледайте да сте в съгласие с това Велико сърце, Което всички обгръща и стопля със своята вечна Любов и Истина. Поздравете нашия приятел П. Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро.
Младост
, старост, това са за човека.
Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се. Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.
към текста >>
Като
млад
хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се.
Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието.
Като
млад
хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се.
Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае. Желая всички да имате безгранична Любов за Бога и Любов към вашите ближни както към себе си. Любовта изправя недъзите.
към текста >>
61.
168 ПИСМО
Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и
подмладява
и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими. И когато всеки почне тъй да гледа и да живее, той ще много по-скоро да разбере живота, отколкото ако постоянно търси това, което не се намира в сегашните условия. В живота трябва постоянно да се менят условията и програмите тъй, .както в училището. Само тогава може някой да се домогне до нещо ново. Такива промени ежеминутно стават в человешкия живот.
Който разбира Истината, на когото сърцето е пълно с Божествената Любов, на когото умът е напълно занят с Мъдростта, той се възобновява и
подмладява
и расте от сила в сила, а който не проумява, се тревожи, терзае, самозалъгва се и преждевременно остарява и става крехък като сухо дърво.
Казва на едно място в Словото, да се възобновявате във вашия ум. И моят съвет към вас е, да се възобновявате постоянно. Да се възобновява умът ви, да се възобновява тялото и душата ви и вие да сте храм на Негова Дух. А това е най-мъчното за мнозината. Защото те всичко знаят, но не и Истината, те всичко разбират, но не и Божията Любов.
към текста >>
62.
БЕЛЕЖКИ
Като
младеж
е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.).
През 1915 г. съборът се провежда от 4 до 8 август. През 1916 г. събор не се е състоял. 37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970).
Като
младеж
е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.).
Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя. 38. Извън града е съществувала градина и лозе с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново. Там са се провеждали и съборите.
към текста >>
63.
Сегашното положение на човечеството
Тия кости, които сега се събират, са костите на
младите
, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа.
Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
Тия кости, които сега се събират, са костите на
младите
, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа.
И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе. Нека като този старовременен пророк всеки да изказва това мощно слово с вяра от ума си, с любов от душата си, с надежда от сърцето си. Това е великото бъдеще, което предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество – законът еднакво работи.
към текста >>
64.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато
младежът
се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни.
Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато
младежът
се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително. Затворите и всички съвременни институти, създадени да ограничават свободата на известни индивиди, които не следват установени обществени порядки, не само не намаляват злото, а напротив, увеличават го, защото при ограниченията се разрастват известни енергии, които не се оползотворяват, вследствие на което те рушат формите, които ги ограничават. С други думи казано: когато течението на една река се подпуши на едно място и не се даде друга насока на това течение с цел да се оползотворява в напояване на градини и други подобни, това подпушване ще ни причини големи пакости, когато бентът се разруши под напора на постоянно увеличаващата се сила от прииждането на водата.
към текста >>
65.
Към великата цел.
Във всички славянски
млади
държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи.
Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва.
Във всички славянски
млади
държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи.
На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им.
към текста >>
66.
***
Елате в страната на вечното
подмладяване
!
Послание към ученицитe КЪМ ДУШИТЕ, КОИТО ЧАКАТ Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден Елате в страната на вечната пролет!
Елате в страната на вечното
подмладяване
!
Елате в страната на Радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас! Там няма болести и смърт. Елате да приемете съкровищата, които ви се падат.
към текста >>
67.
***
Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да
подмладяват
стари, да съживяват умрели.
Всички долу ѝ са мили и близки. Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича. Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила.
Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да
подмладяват
стари, да съживяват умрели.
Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът. Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота. И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него!
към текста >>
68.
Към душите, които чакат
Елате в страната на вечното
подмладяване
!
Към душите, които чакат Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден! Елате в страната на вечната пролет!
Елате в страната на вечното
подмладяване
!
Елате в страната на радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас! Там няма болести и смърт. Елате и приемете съкровищата, които ви се падат.
към текста >>
69.
150–200
Младата
фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб!
Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! 179 Каляване.
Младата
фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб!
Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180 Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен.
към текста >>
70.
250–300
Разбере ли тъй страданията, той ще се
подмлади
.
Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258 Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро.
Разбере ли тъй страданията, той ще се
подмлади
.
Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде. 259 Независимост. Нищо материално не трябва да свързва ученика.
към текста >>
71.
400–450
Младост
.
441 Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442
Младост
.
Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443
към текста >>
Който живее в Любовта, той е всякога
млад
.
Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442 Младост.
Който живее в Любовта, той е всякога
млад
.
За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443 Издържане.
към текста >>
Който живее в Любовта, той е всякога
млад
!
442 Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта.
Който живее в Любовта, той е всякога
млад
!
443 Издържане. Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко!
към текста >>
72.
Светът на великите души
Младостта
е дреха на живота.
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си.
Младостта
е дреха на живота.
Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява.
към текста >>
Детето лази,
младият
се издига, старият сяда, а умореният почива.
Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува.
Детето лази,
младият
се издига, старият сяда, а умореният почива.
Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай.
към текста >>
Домът е за детето, нивата - за
младия
, перото - за стария, а леглото -за уморения.
Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива.
Домът е за детето, нивата - за
младия
, перото - за стария, а леглото -за уморения.
Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава.
към текста >>
Ако си дома - дете си; ако си на нивата -
млад
си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота.
Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения.
Ако си дома - дете си; ако си на нивата -
млад
си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота.
Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска.
към текста >>
Пътищата на
младия
и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават.
Не търси знанието, което разстройва - то не е за тебе. Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се огъваш. Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават.
Пътищата на
младия
и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават.
Не съжалявай, че имаш само една уста. Не скърби, че имаш само един език. Не се безпокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни.
към текста >>
Младата
мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе.
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Следвай пътя на водата: дето минеш, мий и всичко напоявай. Каквото намериш по пътя, дигай, слагай, на място поставяй, макар и да се окаляш. Ходи там, дето те канят. Излизай оттам, отдето те пъдят.
Младата
мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе.
Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
към текста >>
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето -
младите
забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе. Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето -
младите
забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите сред лято на сухо оставя.
Ако си на угощение, в океана си. Ако си на забавление, в морето си. Ако се клатушкаш като лист, в езерото си. Ако си без петаче в джоба, в локвата си. Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго.
към текста >>
73.
МОЛИТВА - ХВАЛА
Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал.
Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците. Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден!
Твоето Слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал.
То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби!
към текста >>
74.
МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ
Да ме дари със здраве, сила и живот, с
младост
и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа.
МОЛИТВА ЗА ЛЕКУВАНЕ Господи, Ти си източникът на Живота. Изпрати в мен животворната Си сила - Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички психически и физически болести и страдания.
Да ме дари със здраве, сила и живот, с
младост
и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа.
Амин. МОЛИТВА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ Господи, помогни ми в този тежък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята Воля. Амин.
към текста >>
75.
ПСАЛОМ 91
ще стъпчеш
млад
лъв и ламя.
11. Защото ще заповяда на Ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища. 12. На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш
млад
лъв и ламя.
(Отец чрез Ангела към Давиду и към човека: ) 14. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: Ще го туря в безопасност защото позна името Ми. 15. Ще Ме призове и ще го послушам,
към текста >>
76.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
5. което излязва като
младоженец
из чертогът си,
3. Без говорене, без думи, без да ся чуе гласът им. 4. По всичката Земя излезе вещаниего им, и до краищата на Вселенная словесата им. В тях поставя скиния за Слънцето,
5. което излязва като
младоженец
из чертогът си,
радва ся като юнак, за да тича в попрището. 6. Излязването му е от край Небето, и обикалянето му до края негов; и от топлината му нищо не ся скрива. 7. Законът Господен е непорочен, възвръща душата.
към текста >>
Младостта
ти ся подновява като на орел.
3. Който прощава всичките ти беззакония, исцелява всичките ти болести, 4. Избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5. Насища с благости старостта ти.
Младостта
ти ся подновява като на орел.
6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7. Показа пътищата си на Моисея, делата си на Израилевите синове. 8. Жалостив и милостив е Господ,
към текста >>
77.
ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота
7. Греховете на
младостта
ми
5. Води мя в пътя на Истината Си и научи мя, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам весь ден. 6. Помени, Господи, милосердията Си, и милостите Си, защото са от века.
7. Греховете на
младостта
ми
и престъпленията ми да не поменеш. Според милостта си помени мя Ти, Господи, заради благостта Си. 8. Господ е благ и прав, затова ще научи грешните на пътя Си.
към текста >>
78.
ФОРМУЛИ - Всички
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
Формула 195 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен. При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата. После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още:
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред: Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196
към текста >>
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
"Придай ни вяра" (Евангелие от Лука 17:5) Формула 223 Тази формула се казва преди лягане: Вярата, в която аз живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце. Формула 224
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
Вярвам в Мъдростта и Светлината, и Знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. Формула 225 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
към текста >>
Ще се
подмладя
!
При някой болен или страдащ хвани ръката му и мислено кажи: Господи, Ти си Силен и Всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш този човек от страданията му. Формула 300 Повтаряй всяка сутрин по 10 пъти:
Ще се
подмладя
!
Думите са сила, всяка казана дума носи своите последствия. Всяка добра дума е един капитал. Формула 301 Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята. При тези думи се прави обливане с паси, като ръцете са срещнати длан с длан над главата, минават покрай тялото, изтръскват се и се прикляка.
към текста >>
Това е метод за
подмладяване
.
Когато отчупиш залък, кажи: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. Като пиеш вода, кажи: Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови.
Това е метод за
подмладяване
.
Формула 312 Като посетиш някой дом, кажи: Господи, излей Твоето благословение върху този дом. Като ти дойде някой гост, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този човек.
към текста >>
Бъдете
млади
като Любовта,
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322
Бъдете
млади
като Любовта,
възрастни като Мъдростта и чисти като Истината! Формула 323 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете:
към текста >>
79.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
Формула 195 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен. При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата. После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още:
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред: Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196
към текста >>
80.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
"Придай ни вяра" (Евангелие от Лука 17:5) Формула 223 Тази формула се казва преди лягане: Вярата, в която аз живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце. Формула 224
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
Вярвам в Мъдростта и Светлината, и Знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. Формула 225 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш Вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
към текста >>
81.
ФОРМУЛИ - (294-305) 'Едно тяло и един Дух'
Ще се
подмладя
!
При някой болен или страдащ хвани ръката му и мислено кажи: Господи, Ти си Силен и Всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш този човек от страданията му. Формула 300 Повтаряй всяка сутрин по 10 пъти:
Ще се
подмладя
!
Думите са сила, всяка казана дума носи своите последствия. Всяка добра дума е един капитал. Формула 301 Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята. При тези думи се прави обливане с паси, като ръцете са срещнати длан с длан над главата, минават покрай тялото, изтръскват се и се прикляка.
към текста >>
82.
ФОРМУЛИ - (306-318) 'Утешавайте, утешавайте людете ми'
Това е метод за
подмладяване
.
Когато отчупиш залък, кажи: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. Като пиеш вода, кажи: Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови.
Това е метод за
подмладяване
.
Формула 312 Като посетиш някой дом, кажи: Господи, излей Твоето благословение върху този дом. Като ти дойде някой гост, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този човек.
към текста >>
83.
ФОРМУЛИ - (319-330) 'Със силата на Духа Божий'
Бъдете
млади
като Любовта,
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. Формула 321 Господи, Ти, Който си направил и създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя. Формула 322
Бъдете
млади
като Любовта,
възрастни като Мъдростта и чисти като Истината! Формула 323 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете:
към текста >>
84.
Хвала
Твоето слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал.
Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим. Господи, Ти, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благий Боже, който си ни дал живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден!
Твоето слънце изгрява всяка заран като
младоженец
и тича в пътя си, който си му начертал.
То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби!
към текста >>
85.
Молитва за лекуване
Да ме дари със здраве, сила и живот, с
младост
и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа.
Молитва за лекуване Господи, Ти си източникът на живота. Изпрати в мен животворната Си сила — Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички психически и физически болести и страдания.
Да ме дари със здраве, сила и живот, с
младост
и красота и да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа.
Амин.
към текста >>
86.
Псалом 91
13 Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш
млад
лъв и ламя.
8 Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. 9 Понеже ти си направил Господа моето упование, 10 Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. 11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всите твои пътища. 12 На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш
млад
лъв и ламя.
(Отец чрез ангела към Давид и към човека) 14 Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна името Ми. 15 Ще Ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя. 16 Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
към текста >>
87.
Псалом 19
5 което излязва като
младоженец
из чертога си, радва се като юнак, за да тича в попрището.
1 Небесата разказват славата Божия, и твърдта възвещава делото на ръцете Му. 2 Ден на ден казва слово, и нощ на нощ изявява знание. 3 Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. 4 По всичката земя излезе вещанието им, и до краищата на вселенная словесата им. В тях постави скиния за слънцето,
5 което излязва като
младоженец
из чертога си, радва се като юнак, за да тича в попрището.
6 Излязването му е от край небето, и обикалянето му до края негов, и от топлината му нищо не се скрива. 7 Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия. 8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите.
към текста >>
88.
Псалом 103
Младостта
ти се подновява като на орел.
1 Благославяй, душе моя, Господа, и всички вътренни мои, святото Му име. 2 Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. 3 Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, 4 избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5 насища с благости старостта ти.
Младостта
ти се подновява като на орел.
6 Господ прави правда и съд на всичките обиждани. 7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на израилевите синове. 8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
към текста >>
89.
Псалом 25
7 Греховете на
младостта
ми и престъпленията ми да не поменеш.
Да се посрамят които правят престъпления без причина. 4 Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си. 5 Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден. 6 Помени, Господи, милосердията Си, и милостите Си, защото са от века.
7 Греховете на
младостта
ми и престъпленията ми да не поменеш.
Според милостта Си помени ме Ти, Господи, заради благостта Си. 8 Господ е благ и прав, затова ще научи грешните на пътя Си. 9 Ще води кротките в пътя на съд и ще научи кротките на пътя Си. 10 Всичките Господни пътища са милост и истина на онези, които пазят завета Му и свидетелствата Му. 11 Заради Твоето име, Господи, прости беззаконието ми, защото е голямо.
към текста >>
90.
Формули 203 - 219 Създание ново
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
формула 212 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен. При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата. После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още:
Господи,
подмлади
и обнови всяка клетка в моя организъм.
А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред. Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. Прави се три пъти. формула 213
към текста >>
91.
Формули 240 - 254 Придай ни вяра
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
Ев. Л. 17:5 формула 241 Тази формула се казва преди лягане. Вярата, в която аз живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце. формула 241
Вярвам в
младостта
, която изключва старостта и смъртта.
Вярвам в мъдростта и светлината, и знанието, които изключват глупостта, тъмнината и невежеството. формула 242 Дори и разбойник да срещнеш, не се плаши, а кажи: Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, който управляваш вселената, няма да допуснеш този човек да ме убие.
към текста >>
92.
Формули 313 - 329 Едно тяло и един Дух
Това е законът на
подмладяването
.
Обичам Те, Господи! И ще оздравееш. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. формула 318 Ще изправя погрешката си!
Това е законът на
подмладяването
.
формула 319 При болен или страдащ хвани ръката му и мислено кажи: Господи, Ти си силен и всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този човек от страданията му. формула 320 Твоето слово е живот.
към текста >>
Ще се
подмладя
!
Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята При тези думи се прави обливане с паси, като ръцете се срещат длан с длан над главата, минават покрай тялото, изтръскват се и се прикляква. Обличам новия човек на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта формула 322 Повтаряй всяка сутрин по десет пъти:
Ще се
подмладя
!
Думите са сила, всяка казана дума носи своите последствия. Всяка добра дума е един капитал. формула 323 Отсега нататък аз ще живея тъй, както Бог иска от мен. Бог ще живее в мен и аз в Него.
към текста >>
93.
Формули 330 - 342 Утешавайте, утешавайте людете ми
Това е метод за
подмладяване
.
Когато отчупиш залък, кажи: Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал, искам да бъда чист и устойчив като житното зърно. Като пиеш вода, кажи: Както водата разхлажда и освежава уморения и жаден пътник, така и моите чувства да освежават жадуващите. Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови.
Това е метод за
подмладяване
.
формула 335 Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на душата, сила на духа - това е, което желаем Господ да ни даде. формула 336 Зад противоречията седи разумният живот, зад смъртта седи безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог — Божественото съзнание. формула 337
към текста >>
94.
Формули 343 - 355 Със силата на Духа Божий
Бъдете
млади
като любовта, възрастни като мъдростта и чисти като истината!
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тези ръце са Божии. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. формула 345 В дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия истина в нашите души. формула 346
Бъдете
млади
като любовта, възрастни като мъдростта и чисти като истината!
формула 347 Сила без закон не може да се прояви, закон без разумност не може да се приложи. формула 348 Веднъж завинаги забравете за старото и не го споменавайте. Тогава си кажете:
към текста >>
95.
Формули 406 - 415 Прибежище в скръбни времена
• В индивидуализирането на душата влизат и следните неща: лекуване, присъствие на духа, сила,
младост
и растене.
•Думи, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. •Думи, които изявяват живота, са: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. •Под думата „цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. • Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. • В категорията „разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
• В индивидуализирането на душата влизат и следните неща: лекуване, присъствие на духа, сила,
младост
и растене.
• В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. • В истината влизат следните думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. •Думите, които обясняват вярност: съзвучие, хубост, невинност, смирение, сладост. формула 412 Казвайте си:
към текста >>
96.
Младият Петър Дънов
„
Младият
Петър Дънов“е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години.
„
Младият
Петър Дънов“е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години.
Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.
към текста >>
97.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
За пръв български учител условил
младия
Константин поп Дъновски от родопското село Читак.
преводач при русите, с които ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия.
За пръв български учител условил
младия
Константин поп Дъновски от родопското село Читак.
Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството.
към текста >>
Младият
учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак.
Младият
учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
След училището чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа.
към текста >>
98.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черквата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман се разпореди да се преоблекат 25 души
млади
българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци.
За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж от училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 год. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник.
На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черквата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман се разпореди да се преоблекат 25 души
млади
българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци.
За новата черква взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. Те се допълват едно-друго и имат следното съдържание: След освещаването на черквата ни пристигна в гр.
към текста >>
Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от
младини
и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с.
Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от
младини
и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба.
към текста >>
В своите крилати
младенчески
надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св.
Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
В своите крилати
младенчески
надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св.
Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>
99.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там
младият
учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там
младият
учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
към текста >>
Обаче
младият
поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица".
Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села.
Обаче
младият
поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица".
Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
към текста >>
100.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там
младият
учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от село Читак (Ахъ-Челе-бийско, в Родопите), бил дошъл във Варна да търси място да стане учител. Като се срещнал с него Атанас във Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината.
Накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там
младият
учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат; и захванало да им се харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис. Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константина за 500 гроша и да го храни. Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите.
към текста >>
Обаче
младият
поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица".
Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села.
Обаче
младият
поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица".
Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис.
към текста >>
НАГОРЕ