НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1898_09_14 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898
към текста >>
2.
1898_12_02 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна. А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 .............
към текста >>
3.
1899_04_17 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.) Източник: Епистоларни диалози - част І
към текста >>
4.
1899_04_29 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на
към текста >>
5.
1899_07_12 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да
към текста >>
6.
1899_09_01 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата
към текста >>
7.
1899_10_30 Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899
към текста >>
8.
1899_11_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня вашето желание. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ..................... * Писмото е без
към текста >>
9.
1900_01_20 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят
към текста >>
10.
1900_08_21 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая. За службата не ще има нужда да я упражняваш. Божиите благословения са за бъдеще. На теб, на Тодора, на Д-ра, а най-после и на мен Господ [в]се е определил по нещо добро. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 146. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото
към текста >>
11.
1900_11_08 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900
към текста >>
12.
1900_12_10 Учителя до Мария Казакова
живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ
към текста >>
13.
1901_02_07 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
време. Притчи - 9 глава; 8, 9, 10 стихове. Мислете върху последния стих. Мир вам от Господа. „Да живеят правдата, любовта и смирението." В името на Господа Нашего - Исуса Христа. Ваш: [К.] Кърджиев18 . Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------------------- 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г. След това чак до 2.06.1902 г. няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на
към текста >>
14.
1901_03_18 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този
към текста >>
15.
1901_08_15 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)
Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в
към текста >>
16.
1901_08_21 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев –
към текста >>
17.
1902_05_31 Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77. Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244 Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------- 76 Това е първата
към текста >>
18.
1902_11_08 Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото)
Въпросът е уреден донякъде. Има доста, които очакват новото направление. Желая Ви да се подвизавате, и то добре. Поздрави всички. Види се Вие сте много занят. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -------------------------------------------------- 92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание
към текста >>
19.
1903_05_24 Учителя до Пеню Киров
там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника. Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година120. С искрен поздрав: П. К. Дънов Адресът ми е: №244, III участ., ул. „Дунавска", Варна. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------- 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902
към текста >>
20.
1903_07_31 Учителя до Мария Казакова
г. Любезна Г-жо М. Казакова, Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате,
към текста >>
21.
1903_09_06 Учителя до Мария Казакова
1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и
към текста >>
22.
1903_10_13 Учителя до Мария Казакова
широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа. Плодът е важен. Надявам се да сте добре духом. А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ний сме заобиколени с куп свидетели от всяка страна. Поздравете г-н Николов. Как е госпожа му? Има ли някои подобрения? Как е вашата малка? Вяра, вяра, това е нужно. Всичко е възможно, само да няма съмнения. Ваш верен в Хр. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
23.
1903_11_13 Учителя до Мария Казакова
въпроса да питам Господа. За операция - не бива да правят; ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне. За втория въпрос няма отговор. Има още нещо да им се съобщи, но ще им се каже, когато са готови да приемат. Нека да слушат Господа и ще им е добре. Адресът ми е: П.К.Дънов, хотел „България" - Добрич. Сърдечен поздав. Ваш Верен: П.К.Дънов Четете 118 псалом, от Исайя 15:5,8; Йеремия 23:23. Поздрав. П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>
24.
1904_01_05 Учителя до Пеню Киров
писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125. 137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен. 138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г. Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и
към текста >>
25.
1904_01_22 Учителя до Пеню Киров
ще ви възложи. Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва. Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен. На уреченото време от Господа, Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими. Константинов се ожени. Тук мнозина са вече хванати от Господа. Ако се спрете втори път тука, аз ще ви посоча някой, с който можете да размените своите мисли. Ний сеем, Господ събира, ний работим, Господ гради. Всичко върви както в ранните времена. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
26.
1904_04_20 Учителя до Мария Казакова
1904 г. Любезна сестро Мария Казакова, Последното ви писмо от 15 того получих. Всичко, което ми писахте в първото си писмо и във второто, разбрах и схванах. Аз ще се постарая да сторя всичко за вази, само имайте вяра и не се колебайте, и не давайте място на съмненията. Пребъдвайте в пост и молитва, за да се уси лят духовете ви. Има много неща, които трябва да се научат от опит. Нека вярата, надеждата, любовта да пълнят вашите сърца. Вашият Небесен Баща знае вашите нужди и Той ще извърши всичко на времето си. Негова благ Дух ще ви ръководи. Аз съм взел мерки да възбраня на всички лоши влияния да ви не спъват и ще ви заобиколя с името Господне, за да бъдете в безопасност от измамите на лукавите. Имайте вяра непоколебима, защото само тогава невъзможните неща стават възможни. Небето и всичките светли духове са на ваша страна. Като приемете настоящето, пишете ми да зная как отива вашето дело там и има ли още нещо да ви безпокои. Аз имам още малко работа тук да досвърша и тогава ще видя какво е желанието на Духа Господен и Неговата блага воля. Ако е много потребно моето идване при вази, то Господ ще ме изпрати. Духом засега аз съм с зази и споделям всичко. Поздрави от мен г-жа Недялкова и майор Недялков, сестрите Досеви и Ел. и В. Иванови. Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души. Желайте тая чиста любов на Небето, която изпъжда вън всякой страх.
към текста >>
27.
1904_07_09 Учителя до Пеню Киров
1904 г.173 Люб. бр. Киров, Двете Ви писма получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената не е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи. Прави са думите на Писанието: „Изкупувайте времето, защото дните са лукави“ [Еф. 5:16]. И всякой, който стои, да гледа да не падне. Ний сме добре, пречистяме стари сметки и кога ги свършим, ще се освободим. Поздравете Мелкона, Тодора, Арнаудова. Със сърдечен поздрав. Ваш: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------------- 173 Това писмо се публикува за първи
към текста >>
28.
1904_12_09 Учителя до Мария Казакова
1904 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, Който цени доброто. Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите от горе. Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо. На вас всинца ви трябва духовна яснота и духовна прозорливост. И тя ще ви се предаде с постоянство. Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма съмнение, той е при вас. Поздрав на всички приятели Със сърдечен поздрав ваш верен П. К Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
29.
1904_12_29 Учителя до Пеню Киров
Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------- 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши!“, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29
към текста >>
30.
1905_02_11 Учителя до Мария Казакова
зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
31.
1905_04_11 Учителя до Мария Казакова
е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници. Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
32.
1905_06_18 Учителя до Мария Казакова
тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото
към текста >>
33.
1905_08_15 Учителя до Мария Казакова
1905 г. МАРИЯ, Вяра, Надежда, търпение, това ти трябва. Любовта изисква Жертви, изисква себеотричания, изисква служение. Любовта не дири своето. Твоят път е от Мене определен. Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и Мъдра. Това е Моето Желание. В Моето служение се изисква смелост и решителност. Бъди крепка по Дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа. Не бой се. Те ще принесат своите плодове. Волята на Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи както е Той търпелив, и благи както е Той. Милост искам, а не жертва. Жената, която тури своята лепта в ковчега, послужи на Бога в своето време повече, отколкото всички други. Затова я турих за пример. Желая да бъдеш подобна на нея в живота си. Не бой се. Аз съм отдавна уредил всичкия твой живот и не желая ти да се повръщаш назад. Плашиш ли се от бурното море, помни, там съм Аз в кораба. Мислиш ли, че той ще потъне? Не, слушай, там далеч в дълбините на твоята душа ще чуеш Моя глас. АЗ СЪМ, КОЙТО НАПРАВЛЯВАМ ВСИЧКО. Помни, на тебе гледат много твои сестри. Ти трябва пример да дадеш. На олтаря на твоя народ ти трябва да принесеш твоята лепта — ни повече от това, и самия твой живот. Работа, жено, работа за бедните, за страдующите, за съкрушените духом. Една добра дума на своето време, едно добро дело на своето място може да принесе стократно плод. Ако пребъдете в Мене и думите Ми
към текста >>
34.
1907_07_20 Учителя до Елена и Константин Иларионови (Картичка)
ден на Елена Иларионова, изпратена от Учителя на 20 юли 1907 г. На лицето на картичката е снимка от освещаването на Варненското пристанище. 1.VIII.1907 г. Тръгнете на 12. VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. В същия плик е сложена и следната бележка: Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство. Ще живее дълго време, но трябва да се пази. Изобретателността — добре развита и има способност към домакинството. Чувствата на любовта преобладават. Край. Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том
към текста >>
35.
1910_03_25 Учителя до д-р Дуков
1910 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под
към текста >>
36.
1910_12_23 Учителя до Христо Тончев
скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте. В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие. И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна. Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима. Сега е време за работа. Идат дни светли, тържествени. Гледайте да имате мир в душата си, който е потребен за вашето здраве. По няколко пъти на ден старайте се да си представите в ума портокалената краска тъй реално, както е в природата - това ще улесни възобновлението на вашия организъм. Моят поздрав вам, на госпожата ви и на всички приятели. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
37.
1912_02_22 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
кривите неща и да изцеля хромото на ходилото. Помнете закона Господен: все, що просите, като вярвате, ще ви бъде и гдето са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз. Отец е благоволил и Той ще изпълни на всички. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 * Писмото е до приятелите от Синархическата верига във връзка с предстоящото обявяване на Балканската война. На 4 (17) октомври 1912 г. Турция обявява война на България, а на 18 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж. „Изгревът”, том I, стр. 436 ÷ 441, том XI, стр. 753 ÷ 754. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
38.
1912_05_15 Учителя до д-р Дуков
1912 г. Люб. д-р Дуков, Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка. Направлението не съм избрал. Но мисля или към Родопите, или в Северна България. Господ Бог на всичките блага ще ви даде всичко според вашата вяра. Използвайте всичко за Неговото Царство. Любовта да ви бъде основен закон във всичките действия, в съгласие с ръководството на Духа на Мъдростта. Така всички работете със сърцата си и умовете си. В. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
39.
1912_10_12 Учителя до д-р Дуков
горе. Стига да се осъществи и използва за добро. Турция трябва да си научи урока. Една държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя. Българският народ сега се възражда, той се кръщава с огън и се очиства с кръв. Трябва да се измият греховете на миналото, да се създадат добродетелите, да се образува мирът, съгласието и взаимната Любов. При падането на България имаше раздор, при нейното въздигане, съгласие, аз й пожелавам Божието Благословение, подкрепление и въздигане, физически, духовно и умствено. Това, което трябва, ние го дадохме. Бъдещето е по-велико от настоящето. Сега браните Господни воюват, Господ Крепкий и Силний в мощ, Нему да бъдат всяка Слава и чест. Но ти гледай по-надалеч. Блажен е вътрешният смисъл на живота, това, което е трайно и непроменчиво. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
40.
1913_03_20 Учителя до Елена и Константин Иларионови
добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е человек, колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвят, остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи,
към текста >>
41.
1913_04_01 Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов)
да даде права на тия народи. Тя отказа. Сега я бият за нейните безброй лъжи по минало оланджак* . И тъй лъжата не помага. Ако тя се бе завзела да тури едно добро управление на Справедливост, това не би й се случило. Но Турция вече си заминава. Нейната съдба от небето е издадена и тя ще се приложи докрай в своето изпълнение. На турците като народ остава едно -да възприемат Християнството и да тръгнат по един нов път на своя живот. Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон. Бог да ви благослови всички. В. В. П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10 ----------------------------------------------------------------- *оланджак - тъй да се каже, един вид
към текста >>
42.
1913_05_27 Учителя до Елена и Константин Иларионови
1913 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо, а така също и сумата от 100 л. изпратена от Дедеагач. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи, но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научи на кого да разчита най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда със съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не Царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветления. Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се
към текста >>
43.
1913_06_12 Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя)
да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост. Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом
към текста >>
44.
1913_07_18 Учителя до всички (писма до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви )
подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Същото писмо е публикувано с дата 27 юли 1913 в Писма до първите ученици (1889-1906г.) * Ето защо се изпраща това писмо до всички: На 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор и приключва Балканската еойна. На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българската армия напада Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния напада България, а на 30 юни 1913 г. Турция напада също. България капитулира и на 23 юли 1913 г. в Букурещ се подписва мирен договор, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
45.
1913_07_18 Учителя до д-р Дуков
1913 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо от 10 т. на 18. Това са събития, които отдавна се очакваха. В политиката на Европа се оказа едно уклонение временно, което докара тия усложнения на Балканската криза. Но както и да е. Онова, което Господ е определил, не може да се отмени, и кое гради - не може да се развали. Края Господ на Силите ще преобърне за добро. България сега я разпъват онези, които й мислят зло. Но тя ще възкръсне и Господ ще се прослави в своето дело. Уповайте, Господ е с нас и Той ще превъзмогне против всички. Аз ще сторя всичко, което е потребно. Дръжте връзка с Небето, ще утихне бурното море и онези, които се смущават, ще се отстранят. Помнете, тази година е епохална, тя е върхът, от гдето ще почне равнината и после наклон и тогава възлизането. Ваш В. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
46.
1914_02_14 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
добре казва Господ: и неприятели човеку ще му бъдат домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност, благодарност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов От течността може да давате и на. Стевка, а особено от копривената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
47.
1914_02_14 Учителя до д-р Дуков
още време. Аз ще ви уведомя, ако има условия По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели. На всичко, което е добро, ний ще съдействуваме. Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро. Онова, което има да стане в света, е нещо велико. Господ ще изправи всичко. Работите в България и Македония ще се подобрят. Вяра, вяра. Вий сами ще се учудите с обрата на работите, които има да станат в недълго време. Вий всички бързате, всички се тревожите за това, което Господ е отредил в своите планове, възнамерения и действия. Никой не може да каже в живота кое е най-доброто. Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби. Загубата в едно отношение е печалба в друго. Хвърленото и загубеното семе на нивата е именно и печалбата на следующата година. Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и
към текста >>
48.
1914_06_16 Учителя до Елена и Константин Иларионови
1914 г. Люб. К. И. Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ние ще уредим всичко с Господнето благословение и с Неговата сила ще преобърнем всичко за добро. Така са угодни Божиите пътища и поучения. Поздрав на всички приятели нарочно. В. В. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
49.
1915_03_20 Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро. Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря пътя за работа. Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места. Може да съобразявате и с времето. Господ да благослови. Честито Христово Възкресение. Ваш Верен П.К.Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17 Писмо до другарката
към текста >>
50.
1915_05_07 Учителя до Елена и Константин Иларионови
времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана. Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои в това непоносимо състояние. Лъжите вън. Поставете Истината за ваш учител. Моят поздрав. В. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
51.
1915_06_09 Учителя до Елена и Константин Иларионови
призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте. Изучавайте нещата обстойно. В Откровението има много работи, за които не мога да ви говоря. Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви
към текста >>
52.
1916_11_19 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
ноември 1916 Любезна В. К. Стойчева, „Разсмотрете кремовете в полето как растат.” Казва Господ. В тех нема тревога, нема незадоволство, те всекога са пълни с благодарност. И колко великолепно ги е облякъл Отец. Нито Соломон във всичката си слава е бил облечен като един от тях. Колко мъчно схващат духовните хора в България тая Истина. Погълнати само в своето земно аз, не могат да виждат надалеч. Когато дойдат времената на изпит, те почват да потъват като Петра в морето. Всякой на своята работа, която Господ му е поверил. Желая всички като тия кремове да сте облечени и така добре като тях да растете в пълнотата на Божествения живот. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока. Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на Божественото учение. Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите. „Елате - казва Той, - всички, които сте обременени, и Аз ще ви утеша.” Помнете вярата. Това е основата на новия живот. Впрегнете всяко
към текста >>
53.
1917_10_09 Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото)
трябва да изкупи грешките на миналия си живот. Но добър е Господ. Той взема участие в нашия подвиг. Той ще доизкара Своето дело. Сегашните културни народи ще вземат поука за в бъдеще. Бъдете смел и решителен винаги. Войната е към своя край. Когато се изминат 42 месеца - 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши. Вий се намирате при последното действие на тази драма от четири акта. Най-после Господ Бог Мой ще упражни Своето влияние и Своята сила. Управляющите в България са слепи, те не знаят откъде иде тяхното спасение и тяхната помощ. Те не разбират великия закон, че народите това са само сечива в ръцете на Бога. Те не разбират защо един народ е силен, а друг слаб. Не е грубата сила, която управлява света и туря ред и порядък навсякъде. Това е разумната воля съчетана със силата и справедливостта. Но всяко време носи своя отпечатък. В тази страна често най-добрите и полезни хора за самия народ се преследват и притесняват. "Аз съм решил да туря край на това." - Така говори Господ Бог Мой и българите ще познаят, че има жив Бог, Който не гледа на лице, но на сърдце. Господ да благослови всички добри труженици, които работят за доброто на човечеството и за доброто на своите близки. И Господ да вразуми всичките Европейски народи да се помирят и заживеят за добро. Те прокарват първите изпити на твоето посвещение в пътя на Живота и Истината. Сега ще разбереш що за хора са човеците, от какъв материал са направени, каква морална стойност имат, какво благородство
към текста >>
54.
1918_07_26 Учителя до Елена Казанлъклиева
г. Любезна Е. Казанлъклиева, Приключаните 200 лева в писмото ми са от Маню Райнов за вас, а 20 лв. са от Ив. Русев. Те са една малка помощ в дадения случай от Господа. Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
55.
1918_09_30 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
в бъдещето, което Бог е турил в своята власт. Мирът е пред вратата и ще е според както е отредено. Поздрав вам, на Паскалев, Щерев и всички други. Ж.К.В.О. (Жив е този, който ви обича) (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София. На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий
към текста >>
56.
1920_06_28 Учителя до учениците
„Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни“, е казал Единия Учител, Който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на боговете, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат. Горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царство на великата Окултна Школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в човешкото. Моят Мир да бъде с вас. Бургас /Свещеният подпис/ 28. VI. 1920 г. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Писмо на
към текста >>
57.
1920_07_06 Учителя до всички ученици в София
1920 г. До всички ученици в София. До обичните ученици. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казал Единият Учител, Който е отделил стария живот от Новия. Съвършени: в какво? В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази истина на дело? А знаете ли вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка"? Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя е и днес с вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не, горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото. Моят мир да бъде с вас! (Свещеният подпис) МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. (Тази молитва се прочита три пъти) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
58.
1921_10_18 Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
Получих писмата ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвайте абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила. А силата й се прилага като поставяме телата си в жертва жива и свята благоугодна Богу. Жертва, в която Духа да участвува. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забавления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора. Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на почивка и връзка с Небето. Ний ще се постараем да ви помогнем във вашите усилия. Аз съм за сега занят с материала на събора, приготовлявам го за четение. При това приготовлявам и друго четиво. Но ти когато се намираш в нужда, пиши. И ако не ви се отговори това да не ви смущава. Аз всякога се стремя да отговоря по един или друг начин. Давайте си точния адрес във вашите писма, не сте си дали точния адрес. Любов жива, Вяра светла, Надежда радостна да пълни душата. (Свещеният подпис) X. 18.1921. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
към текста >>
59.
1921_12_24 Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото)
ви пристигнаха благополучно без никоя авария. Пооплакаха се, че ги малтретирали малко по пътя, но това е в реда на нещата. Аз им поблагодарих, загдето не са се обезсърчили, а са били смели да изпълнят своята мисия. Мен ме радва обстоятелството, че вие сте добре с Юрданка. Ще ми бъде приятно да ви посетя в новата ви вила. Ще гледам да намеря най-хубавото време за това. Животът по някой път се слага по чудни пътища. По-добре Любов със сол и пипер, отколкото свади с печени кокошки и тригодишен пелин. Чистият въздух, сладката водица, светлите лъчи и мирът Божий носят със себе си всичките блага. Всички плодове зреят само при многото печене на слънцето. Следвайте Любовта, употребявайте методите на Мъдростта, ползвайте се от светлината на Истината, употребявайте мярката на Правдата, стойте върху основата на Добродетелта. Това е Христовото учение. Любовта подразбира едното начало на Духа. Туй начало се проявява по един начин. То е Мъдростта, вярата, знанието, интелигентността. В туй начало има една светлина. Тя е Истината. В тази светлина има една мярка за растене - тя е Правдата. Тази мярка се прилага само върху една основа - тя е Добродетелта. Върху която сега тялото ни почива и душата ни има Мир. И прави са думите Христови: ако пребъдете в Мене, тоест в Живата Природа, и думите ми пребъдат във вас, т. е. разумното. Само Божията Любов (Свещеният подпис) Дънов София, XII. 24. 1921. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23 БЕЛЕЖКИ НА
към текста >>
60.
1923_01_12 Учителя до ученичките от класа на Добродетелите
Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка Няма Мъдрост като проявената, изявена Божия Мъдрост; Само Божията безгранична, вечна Мъдрост е Мъдрост. Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе яснота в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вярност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост. Любовта на Духа Святи да ви озарява. 12.01.1923 г. София [Препис от писмо на Учителя] Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 12 -------------------------------------------------------------------------- * до ученичките от класа на
към текста >>
61.
1923_01_28 Учителя до Паша Тодорова (Теодорова)
До обичните ученички Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка. Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява, само Той я познава. Любовта е дело на живот, Мъдростта е дело на висше познание. Истината е дело на душевна свобода. Правдата е дело на дележ. Добродетелта е дело на плод. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори. Доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свидетелствува. Доколко душите ви са свободни, нека Истината каже. А за правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. (Свещеният подпис.) Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
62.
1923_01_31 Учителя до учениците
за праведните по сърце и утеха на всички. Така говори моят небесен Отец Мой и ваш Баща на всички страдущи. И ази ваш брат ви казвам: пазете законите Му, дръжте Словото Му. Ходете в Любовта Му и ще чуете гласът Му и всякой от голям до малък, ще го познаете, че е Той Единия и неизменния във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля." В.В. /Свещения подпис/ Писмото е публикувано в: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5 в спомените на Мария Тодорова Няма посочена дата, предполага се че е същата като на другото писмо в същата глава. 31.1.1923
към текста >>
63.
1924_12_08 Учителя до Минчо Сотиров
декември 1924 г.) Любезни М. Сотиров, Всичко каквото става е за добро. Земния живот на човека се осмисля с Небесния. Да познаваме Бога и да вършим Неговата воля това е благото. Вашите изпитания са за добро. Александрина да живее с вяра. Живота е скрит в Бога. Тя да си издържи добре изпита. Новия живот е за предпочитане пред стария. Излизаме от Бога и се връщаме пак при Него. Христос е казал: "В Твоите ръце предавам Духа Си." Само у Него има Мир. Поздрав на А. Да укрепне и твоята вяра. Бог е Любов и в тази Любов всеки може да намери своето благо. (Свещеният подпис) 8.XII.1924 г. София Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
64.
1925_04_15 Учителя до д-р Иван Жеков
Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли. Счупено, изядено не търси. Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир. Моя Мир да бъде с вас всички. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
65.
1928_08_16 Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата)
Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот. Всички се стремете да добийте пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия живот." 16.VIII.1928 г. София Свещеният подпис на Учителя - Беинса Дуно Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 Кореспонденция на Минчо Сотиров ---------------------------------------------------------------- Спомени на Мария Тодорова за писмата: На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и всеки търсеше нещо от Учителя. Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години. Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да
към текста >>
66.
1929_12_04 Учителя до Минчо Сотиров
(Свещеният подпис) 4.XII.1929 г. София 1). На плика с почерка на Учителя написано: Минчо Сотиров 2). С почерка на Минчо Сотиров написано: 4 (Меркурий) получ. (Сатурн) - 12.1929 по с. Радка Ив. Бойчева (Слънце) 22.12.1929 - Бургас Изпратено писмо по бр. Боян Боев: а) за прегледа ми от инвалидната комисия на 26.12. в 2 ч. сл. пл. (Юпитер) - да има 30%, и повече инвалидност и б) за отиването ми в Румъния същия ден 1 ч. веч. за: а) сключване договор с новия наемател; б) уредба със стария - неплатеният наем и в) възвръщане неправилно отнетите 1 000 декара - 2/3 вместо 1/3 да вземат Ромънците. Моля съдействайте. 22.12. - видях, че е адресир. София - 15 дни по-късно от получаването Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
67.
1933_01_20 Учителя до учениците от специалния клас- Кратко писмо
г. Кратко писмо Новото иска много упражнения, а старото – много почивки. Прекарвайте времето си и в упражнения и в почивки. Прочетете 11 гл. от II Послание към Коринтяните. (Този ден Учителят не дойде в клас и изпрати горното писмо). София – Изгрев. ----------------------------------------- Спомен на Мария Тодорова Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа. Всички го изслушаха и понеже беше кратко изпяха няколко песни, казаха няколко молитви и си отидоха. А пък стенографите, за да оформят този ден записаха следното: 12 годишнина. Седемнайсета лекция на Младежкия окултен клас. 20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка. Изгревът - Том 5 Глава: 293. ДИСХАРМОНИЯ В
към текста >>
НАГОРЕ