НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
„дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха
към текста >>
3.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомри, 1898 г. Варна, България http://petardanov.co...rizvanie
към текста >>
4.
Биографични бележки
(дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя
към текста >>
5.
Неподправеният Петър Дънов
(УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят. Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл,
към текста >>
6.
Биографични бележки
(дн. Николаевка), Варненско 27 декември 1944 г., София) Ражда се в семейството на видния възрожденски деец Константин Дъновски. Дядо по майчина линия му е Атанас Георгиев родолюбив българин, радетел за църковна независимост. Петър Дънов завършва средно образование във Варна и Свищов. Занимава се с музика и е талантлив цигулар. Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 18951900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 19011902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 19101925 г. във Велико Търново, 19261928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г. до днес на Седемте Рилски езера. През 1906 г. Дънов се установява в София. От 1901 г. в продължение на 11 години Учителя
към текста >>
7.
УВОД
българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский
към текста >>
8.
Речник на остарели и чужди думи
и чужди думи с.1 Мни (остар.) - мисли с.3 Оболщавам (рус. остар.) - съблазнявам, смайвам с.8 Смоковница (остар.) - смокиново дърво с.14 Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1) с.18 Уток (остар.) - поток, вада на река с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински с.25 опасеш - в смисъл на опашеш, овържеш с.53 Стежание, стяжение (рус. остар.) имот, богатство с.69 Пъра, пара (тур.) - най-дребната монета в Турция и други източни страни; тук - малка, нищожна част с.81 Заруча (остар.) - осигурявам, тук в смисъл - давам гаранция с.82 Блудя (остар.) - блуждая с.85 Ожидание (рус.) - очакване с.86 Скиния (гр.) - древноеврейски храм с.87 The lamb of God (англ.) - Агнец
към текста >>
9.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско
към текста >>
10.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
чакам Господа, нашия спасител. През колко страдания трябва да минем, докато стигнем пълното съвършенство и докато се удостоим да приемем неговото благословение. Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада. Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш. Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очистиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изведи ме на видело и оправи пътя ми. Научи ме да ходя в Истината ти. Ти, Господи, съхраняваш верните. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици". Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мислите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти,
към текста >>
11.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 -
към текста >>
12.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването
към текста >>
13.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс
към текста >>
14.
Пеню Киров - №2
08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898
към текста >>
15.
Петър Дънов - №1
богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898
към текста >>
16.
Пеню Киров - №7
от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и майката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери. Трима от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас. Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898
към текста >>
17.
Петър Дънов - №7
много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас: Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна. А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2 .............
към текста >>
18.
Пеню Киров - №9
забравяме да молим Бога за него. Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца. Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е. Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров ................ 43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.) 44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898
към текста >>
19.
Петър Дънов - №18
чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899
към текста >>
20.
Петър Дънов - №19
ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда." Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на
към текста >>
21.
Петър Дънов - №22
на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да
към текста >>
22.
Петър Дънов - №24
часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас. Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си. Поздрави бр. Тодора. Мир вам. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902",
към текста >>
23.
Петър Дънов - №25
Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899
към текста >>
24.
Петър Дънов - №26
отговоря на въпроса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня вашето желание. Ваш верен: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без
към текста >>
25.
Петър Дънов - №30
през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят
към текста >>
26.
Пеню Киров - №28
мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр.
към текста >>
27.
Пеню Киров - №33 (отворено писмо)
Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115. Тодор малко е болнав (простуден). Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ................... 115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900
към текста >>
28.
Пеню Киров - №34
маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого?". „На Бога" — казва. „Где е Той?" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли. Отговори ми на този въпрос — закон и повеление едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]* Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чувствата отдалеч повече работят. С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов.
към текста >>
29.
Пеню Киров - №35
градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя?" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу?". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш?". „Не зная" — каза. Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз?". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много
към текста >>
30.
Петър Дънов - №41
стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.) 128. Ето част от разговорите: Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си
към текста >>
31.
Пеню Киров - №40
ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти!" и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото
към текста >>
32.
Пеню Киров - №43
в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам". Приеми сърдечните ни братски поздравления от мене, Тодор и Николай. Твой верен в Христа Господа: Пеню Д-рът си замина. .................. 151. В предишното си писмо № 42 от 10.09.1900 г. П. Киров пише: „Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми - чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле
към текста >>
33.
Петър Дънов - №49
в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900
към текста >>
34.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бургаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. се премества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се потвърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров, Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах
към текста >>
35.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.) №16 гр. Бургас, 21 април 1899 г. Любезний ми бр. Дънов, Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост. Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в писмото си, че е добре, не съзира, че духът на писмото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да
към текста >>
36.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят
към текста >>
37.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях. Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора. Кой знае? Не се съмнявай в мене, господин Докторе, аз при всичко, че съм в лошо положение, но моля Бог да ми помогне, за да оправдая себе си пред Вас в отношение на добрината Ви. Приеми сърдечний ми поздрав, твой в Христа Господа: П. Киров. Навреме още взех въпросното Призвание от Г. Жечков.
към текста >>
38.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали
към текста >>
39.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма -
към текста >>
40.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите. Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди
към текста >>
41.
ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ І І 1 901 – 19 17
ПЕНЮ КИРОВ ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ ІІ 1901–1917 Електронно издание Поредица „Непознатият Петър Дънов“ Сдружение „Слънчогледи“ Бургас, 2012 Петър Дънов Пеню Киров ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ ЧАСТ ІІ, 1901–1917 Лицензионни права Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България Съставител Георги Христов Редактори Людмила Димитрова Величка Драганова Приложения и послеслов Георги Георгиев Людмила Димитрова Величка Драганова Консултант Димитър Калев Коректор Спаска Миховска Оформление Веско Василев Изображение на корицата Shutterstock.com Издател Сдружение „Слънчогледи“ ISBN 978-619-7033-06-9 Безплатно разпространение Актуална версия на книгата:
към текста >>
42.
№47 /Пеню Киров/
тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225. 6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място. 7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
43.
№53 /Петър Дънов/
не е още съвършена, но вярвайте, тя ще бъде такава след време. Притчи - 9 глава; 8, 9, 10 стихове. Мислете върху последния стих. Мир вам от Господа. „Да живеят правдата, любовта и смирението." В името на Господа Нашего - Исуса Христа. Ваш: [К.] Кърджиев18 . ---------------------------------------------------------- 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г. След това чак до 2.06.1902 г. няма данни за кореспонденция помежду им. През май 1902 г. М. Казакова се среща лично с П. Дънов в Търново. През 1903 г. участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер. Докрая на живота си (25.11.1908 г.) М. Казакова поддържа активна кореспонденция с П. Дънов и участва във всички срещи на
към текста >>
44.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този
към текста >>
45.
№61 (Петър Дънов) [отворена карта]
и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си. -------------------------------------------------- 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в
към текста >>
46.
№62 (Петър Дънов)
Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“]. 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев –
към текста >>
47.
№60 (Пеню Киров)
този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата
към текста >>
48.
№73 (Петър Дънов)
Дънов) Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77. Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244 --------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария
към текста >>
49.
№91 (Петър Дънов)
отваря. Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника. Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година120. С искрен поздрав: П. К. Дънов Адресът ми е: №244, III участ., ул. „Дунавска", Варна. --------------------------------- 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902
към текста >>
50.
№74 (Пеню Киров)
отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше
към текста >>
51.
№93 (Петър Дънов)
писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125. 137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен. 138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г. Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и
към текста >>
52.
№75 (Пеню Киров)
С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското
към текста >>
53.
№76 (Пеню Киров)
длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му. Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете. Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме. Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си
към текста >>
54.
№95 (Петър Дънов)
добро и доброто на Вaшата душа. Да не би да Ви стане спънка в живота. Това Д-рово имущество мяза на жена, неразведена от мъжа си. Мелкона искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам дa гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва. Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Мелкона ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сест[ра] Мария Казакова, учителка в Дев[ическата] гим[назия], Търново. Поздравете всички братя и сестри от дома Господен. На уреченото време от Господа Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави Д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими. Константинов се ожени. Тук мнозина са вече хванати от Господа. Ако се спрете втори път тука, аз ще Ви посоча някои, с които можете да размените своите мисли. Ний сеем, Господ събира; ний работим, Господ гради. Всичко върви както в ранните времена. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К.
към текста >>
55.
№77 (Пеню Киров)
работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София. Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите. Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата. Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско. Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от
към текста >>
56.
№78 (Пеню Киров)
гр. Ямбол, 4 февруарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 29-и миналия [месец] притежавам. Виждам, че и Вие се съмнявате в съобщените неща. Аз ще кажа, че може да е вярно или невярно съобщеното по Докторовите работи. Но ще кажа, че ний, и двамата медиуми с г-ца Мария, ги приемаме за верни, та ако ще и [двамата] да сме били измамени. Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и сестрите в мен. И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите. Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква. Държах им около 20 нощни проповеди, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже. Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото
към текста >>
57.
№ 81 (Пеню Киров)
гр. Бургас, 17 юний 1904 г. [до] гр. Варна Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария160, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането. За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите. Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др. Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде. Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение. Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно:
към текста >>
58.
№83 (Пеню Киров)
гр. Бургас, 6 юлий 1904 г. [до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари,
към текста >>
59.
№100 (Петър Дънов)
Варна, 9 юлий 1904 г. Люб. бр. Киров, Двете Ви писма получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената не е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си. Надявам се, Вие ще се ползвате. Пазете душата си, не се увличайте от нищо. Служете, работете, търпете, чакайте добрите неща. Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи. Прави са думите на Писанието: „Изкупувайте времето, защото дните са лукави“ [Еф. 5:16]. И всякой, който стои, да гледа да не падне. Ний сме добре, пречистяме стари сметки и кога ги свършим, ще се освободим. Поздравете Мелкона, Тодора, Арнаудова. Със сърдечен поздрав. Ваш: П. К. Дънов -------------------------------------- 173 Това писмо се публикува за първи
към текста >>
60.
№84 (Пеню Киров)
ми и ми възвърна мира си. Но затуй пък от другаде ми произтичат болки. Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света. Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си попушва и много други. Аз по причина на самите приятели миналата седмица не отидох да ги събирам, но виждам, че е по-зле, всички падат. Затова тази седмица съм разпоредил да ги събера. Вчера, а и също по-рано, получих писма от г-жа Казакова. Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих. Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
61.
№88 (Петър Дънов)
света е била в него. Лоши замисли. Тодор е добре, но той го е отвлякъл Дявола към мисълта за женитба. А аз, като че ли зрънцето иска да се каже, че е паднало в тръни. Но имам едно ръководство, което ще ме избави, понеже Господ ме милува. Д-рът ми изпрати няколко броя английски вестници, кажи где да ти ги пратя. В мен засега няма основа къде да се спра. Всичко много скоро се менява, здраво нещо не остава, всичко, като го изпитам, все слабо го намирам. Виж, ако има немски карти „България“ – пълни, съобщи ми, или пък ако има българска – още по-добре. Поздрави бр. Бъчварова. С поздрав. Твой верен: П. Киров Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
62.
№108 (Петър Дънов)
според силите си. Оставам ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е: ул „Опълченска" №70. ----------------------------------------- 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши!“, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В. Търново, 1910, 29
към текста >>
63.
№91 (Пеню Киров)
мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката. Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо. Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга. Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини. До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си. Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми. Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб. Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве. Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре прекарахме няколко вечери. Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още
към текста >>
64.
№93 (Пеню Киров)
В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В 1909 г. издава „Магията в Индия. Магия или хипнотизъм?“ и „Пробуждане“, и двете издадени от Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември до 29 ноември 1910 г. преподава литература в Софийската духовна семинария. През Балканската война в 1912 г. влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на Пета одринска дружина. Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски. Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903
към текста >>
65.
№95 (Пеню Киров)
постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това!“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
66.
№96 (Пеню Киров)
да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли. Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
67.
№ 98 (Пеню Киров)
1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
68.
№99 (Пеню Киров)
гр. Плевен, 1 март 1907 г. [до] гр. Варна Любезни брате Петре, Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 219 В писмо до Мария Казакова от 8.03.1907* г. П. Дънов пише: „П.Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) (*Бележка: В книгата - стр. 285 е написано
към текста >>
69.
№101 (Пеню Киров)
на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
70.
Показалец на личните имена
личните имена (Използвани съкръщения в Показалците - за писма от: Петър Дънов – У.; Пеню Киров – П. К.) Албертино -- П. К. 81 Алексиев (София) – П.К. 87 Арнаудов, Янаки Димитров (Бургас) – У. 77-79, 82, 88, 90, 98, 100, 103; П.К. 60, 65, 67, 68, 81, 85, 87, 88, 95 Баба Мария – Желявската пророчица (с. Желява, Софийско) – П.К. 81, 84 Бай Филип (от София) – П.К. 74 Балканджиев, Недялко, капитан (Хасково и Меричлери) – У. 81; П. К. 55, 65, 66 Балканджиева, Тодорка (Хасково и Меричлери) – У. 81; ПК. 55, 61, 62, 66 Баща ви – поп Константин А. Дъновски - П. К. 81 Братя Велчеви (Бургас) – Вж В е л ч е в, Димитър В.; Вж В е л ч е в, Христо В. Бъчваров, Тодор Иванов (София) – У. 86, 93, 99,101,102,105,106,108,110; П.К. 60, 68-70, 74, 75, 80- 82, 87, 88, 91, 95, 97, 98, 102 Васил – Вж К о з л о в, Васил. Р. Велчев, Атанас В. (Варна) – У. 78,100; П.К. 83 Велчев, Димитър В. (Бургас) – П.К. 61, 72 Велчев, Николай В. (Бургас) – У. 62-65, 67-69, 71-74, 77, 78, 88, 89; П.К. 52, 54, 61, 71, 72 Велчев, Христо В. (Бургас) – У. 89; П.К. 49, 61, 72, 83 Гавраил – архангел – П. К. 51 Георгиев, Александър-Коджакафалията (Бургас) – П.К. 71 Георгиев, Анастас (тъст на П. К., Бургас) – П. К. 47, 85 Георгиев, Михалаки (писател) – П.К. 102 Гешов, Иван (Сливен) – У. 93; П.К. 76, 78 Гина - Вж Г у м н е р о в а, Гина (Ангелина) Голов, Димитър (софийски книжар) – У. 105, 107, 108; П.К. 74, 87, 93, 95, 102 Граблашев (Граблашов), Велико (Васил, Величко) – У. 93,119; П.К. 75, 95, 101
към текста >>
71.
Показалец на географските имена
гр. Несебър) – П. К. 79 Никопол – П. К. 97 Нова Загора – У. 63 Нови пазар – У. 52, 53, 76; П. К. 47, 49, 51 м. Ново село (дн. кв. на гр. Сливен) – П. К. 75 Оряхово – П. К. 97 Париж – П. К. 48 Плевен – У. 88, 89, 91; П. К. 60, 71, 72, 97, 99 Пловдив – У. 62, 63, 64, 82, 84, 85, 86, 110; П.К. 54, 55, 60, 67, 68, 74, 75 Разград - У. 93 Русе – У. 71, 73, 92, 93, 94, 95, 97, 99, 110; П. К. 62, 75, 76, 92, 97 Русия – П. К. 81 Самоков – П. К. 71, 75 Свищов – У. 88; П. К. 97 Северна България – У. 73 Севлиево – П. К. 74, 97 Силистра – У. 93; П. К. 77, 96 Сливен – У. 61, 62, 78, 79, 93, 94, 96, 97, 110, 117, 118; П. К. 65, 75, 76, 77, 78, 80, 100, 101 Сомовит – У. 88 София – У. 64-70, 86, 87, 93, 105-110, 113, 121, 123, 124; П. К. 55-57, 59, 60, 62, 69-72, 74, 75, 77, 80, 87- 98, 102, 104 Станимака (дн. гр. Асеновград) – П. К. 74 Стара Загора – У. 63, 79; П. К. 54, 75, 97 с. Стралджа (дн. гр., обл. Ямбол) – П. К. 77, 97 Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) – У. 64, 86; П. К. 75 Тетевен – П. К. 74 Троян – П. К. 74 Търново – У. 53, 72, 73, 90, 95, 96, 97, 122, 124?,125; П.К. 62, 77- 79, 97- 99 с. Узунджово, Хасковско – П. К. 74 Фердинанд (дн. гр. Монтана) – П. К. 97 Франция – П. К. 54 Харманли – П. К. 74 Хасково – У. 80-82; П.К. 55, 60, 62, 64, 66, 74 Хисарски бани (дн. гр. Хисаря) – У. 63 с. Червен бряг (дн. гр., обл. Плевен) – П. К. 97 с. Шипка (дн. гр., обл. Ст. Загора) – П. К. 74 Шумен – У. 52, 53, 70, 71; П. К. 48, 61 Ямбол – У. 61, 77, 97; П. К. 65, 74, 78, 79, 101,
към текста >>
72.
ПОСЛЕСЛОВ
има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни. За човек, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет. На това се дължи фактът, че повечето от съвременните хора не могат да проследят своите корени и рода си в повече от четири поколения назад. П. Киров е надраснал всичко това и е прозрял, че тази кореспонденция ще бъде изключително важна и необходима. Той старателно си е събирал черновите от писмата, които изпраща до Петър Дънов, а получените отговори е подреждал хронологично и пазил със свещен трепет. Трябва да се отдаде заслуженото и на тези, които са наследили и запазили в отлично
към текста >>
73.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198. 4 Вероятно става дума за Евангелската църква, за която П. Киров пише в писмото си от 21.12.1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 240. 5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225. 6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място. 7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“. 8 В писмото си от 10.07.1900 г. П. Дънов пише: „Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време“. Вж. „Епистоларни диалози“, част І, с.193. 9 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226- 228. 10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226- 228 и бел. №9. 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се
към текста >>
74.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период. 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години. Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество „Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо
към текста >>
75.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г. 41 Това писмо се публикува за първи път. 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване
към текста >>
76.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
ПИСМАТА - 5 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков, сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана. 46 Това писмо се публикува за първи път. 47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател. Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890 г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при
към текста >>
77.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали
към текста >>
78.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
ПИСМАТА - 7 68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ. Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество. Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с. Батемберг (дн. с. Благоево, Разградско) на 20.3.1858 г. Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на
към текста >>
79.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев. 84 Това писмо се публикува за първи път. 85 Десятък на П . Дънов. 86 Атанас В. Велчев. 87 P.R. (Post restant) – поща „до поискване“. 88 Във всички други писма фамилията е „Нонев“. 89 Това писмо се публикува за първи път. 90 Пост рестант (на бълг.) – поща „до поискване“ Вж. бел. №87. 91 В общата каса. 92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов, вж. бел. №80. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). 96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от „станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През 1927 г., със заповед на Окръжния управител от 4 януари с.г., х-л „Централ“ и още други два са затворени завинаги „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност. 97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“ 98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г. 99 Това име се появава
към текста >>
80.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г. Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд. 117 Става дума отново за десятъка. 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода 14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до 17.08.1903 г. 119 Тази обиколка продължава около 10 месеца. 120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г. 121 Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел,
към текста >>
81.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ 123 На 19 и 20 август, след събора, П. Киров отива в Балчик. След тези дати не е известно кога и къде са се разделили с П. Дънов. 124 Дъскотна – село в област Бургас, община Руен. 125 Това е първото документирано упражнение, придружено с формула, което П. Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров. 126 Къзъл агач – днес гр. Елхово, област Хасково. 127 Кавакли – днес гр. Тополовград, област Хасково. 128 Узунджово е село в Южна България, община Хасково, едно от най- известните места по времето на Османската империя. Там се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия. 129 Борисовград (дн. гр. Първомай) – получава името си на 31 януари 1894 г. с указ на цар Фердинанд. 130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград. 131 Из дневника на П. Киров: „Едно от обявленията по държане на проповеди. Обява: „Довечера в салона ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1. Като християни притежаваме ли Христовия (Божествения) Дух? 2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази сказка, от която ще извлекат възпитателна поука. Начало – 7 часа вечерта. Вход – свободен за всички, и от двата пола. От група учители. Гр. Етрополе, 24
към текста >>
82.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125. 137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен. 138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него. 139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него. 140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов). Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария. 025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян. 1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г. Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год. абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7 ян. – септ. 1910. Автор е на книгите: „Зло! От какво
към текста >>
83.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата
към текста >>
84.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. 158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03. до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан. 159 Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен. 160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава
към текста >>
85.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс. ден: преди обяд – 7-и и 9-и часове от мес. август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П. К. Дънов“. 175 Йона (евр. гълъб) – еврейски пророк, живял през VІІІ в. пр.Хр. Вероятната аналогия, произтичаща от книгата на пророк Йона, е наблягането върху вселенската Божия мощ и милост. 176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г. 177 Това писмо се публикува за първи път. 178 Върнал се е от събора, който се е провел на 8.08.1904 г. в Бургас. 179 Вероятно след тази случка П. Дънов се мести да живее при сем. Гумнерови. 180 М. Казакова е във Варна в периода ок. 22.08.1904 г. Тогава има и слово, държано от П. Дънов. Досега с тази дата се свързваше годишната среща на Веригата, но както става ясно от записките на П. Киров, това се е случило на 8.08.1904 г. в гр. Бургас. 181 Сума, отделяна от членовете на Веригата за Бога. 182 Учителя Христос. 183 Божието причастие. 184 „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ 185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. 186 Според френологичната наука. 187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията
към текста >>
86.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това!“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично
към текста >>
87.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско. 218 Вероятно с основателите на комуната. 219 В писмо до Мария Казакова от 8.08.1907 г. П. Дънов пише: „П. Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“. 220 Това писмо се публикува за първи път. 221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П.
към текста >>
88.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. 229 Това писмо се публикува за първи път. 230 Липсва дата и местописане на това писмо, но в архива на П. Киров то е подредено в тази последователност. 231 Петко Гумнеров. 232 През 1907 г. на събора присъстват 13 човека плюс Учителя П. Дънов: П. Киров, Т. Стоименов, М. Казакова, П. Гумнеров, Г. Гумнерова, К. Иларионов, Е. Иларионова, Анастасия д-р Желязкова, Т. Бъчваров, Д. Голов, Ил. Стойчев, М. Георгиев и Ат. Бойнов. 233 Бог-Отец; Исус Христос-Йехова Елохим; Светият Дух-Адонай. 234 Молитвата „Хвала“ е дадена на 19.08.1907 г. на събора във Варна. „Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост. Изявил Си ни Милостта Си и виждаме дълготърпението Ти. Показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта. Посочил Си ни Истината Си и виждаме Твоята Святост. Изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда. Разкрил Си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики Дела. Обгърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето
към текста >>
89.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 1. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. ІІ разширено изд. Без местоизд., Българско библейско дружество –ООД, 1994. 415 с. 2. Изложение на Българското евангелско благотворително дружество. За: – 1883-1884. Г.ІХ. Пловдив, търг. печ. „Труд“, 1884. 18 с. – 1900-1901. Хасково, печ. „А. Мазенов“, 1901. 40 с. – 1918-1919. София, печ. „З. Д. Видолов“, 1919. 32 с. 3. Малкотърновски район: 9. Из спомените за Преображенското народно въстание на Димитър П. Николов – бивш представител на ВМОРО в Бургас. Вж. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903–1968. Въстанието в спомените на участници в борбата. Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков. София, 1968. 4. Български алманах: Пространен годишен сборник: Г. І-ІХ. София, печ. „Либер. клуб“, 1892-1902, 1911. 15 см. Състав. Петър А. Петров, Светозар Йовович, Тодор Любимов и Козма Георгиев. І. 1892. 463 с. с ил. 8 л. портр. 160 с. прил. 5 лв. ІІ. 1893. ХVІ, 1104 с. с ил. 5 лв. ІІІ. 1894. 96, 784, 128, 128 с. с ил. ІV. 1895. ХХІV, 688, 129, 283, 128 с. с ил. V. София, Ст. Петров, 1896. 1072 с. с ил. 448 с. прил. VІ. София, Ст. Петров, печ. „Ив. Г. Говедаров“, 1897. ХVІІІ, 1680 с.. VІІ. 1902-1903. Юбилеен. По случай 25-год. от Освобождението. 1902. 960 с. VІІІ. Няма сведения ІХ. 1911. София, Я. Икономов, Ат. Дамянов, печ. „Глушков“, 1911. 848, ІХ с. 5. Дънов, Петър – Учителя. Веригата на Божествената любов.
към текста >>
90.
ПРЕДГОВОР
тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника. Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени
към текста >>
91.
06 ПИСМО
и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно. Поздрави другия мой брат. Ваш верен П. К. Дънов Съобщение за вас Радвам се, че Господ ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще ви бъде. Господ ще ви благослови. Идущата година вие ще дойдете, защото такава е Волята Му. И Сам Господ ще ви се открие тук в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието си. Сега е време да посвети всичко, що има, за Славата Божия. Иде време, когато все що има няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Анонаил заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна. А вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов да помогнат в Светото Дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи, помощ ще ни се даде, велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и Славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил си тайната си на младенци и утаил си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славний и Великий Бог на Небето и земята, няма друг Теб подобен. Ти Си само Един Бог Вечний. Любезни ми братя: 77 Имам заповед от
към текста >>
92.
13 ПИСМО
чудно движение напред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен П. К.
към текста >>
93.
14 ПИСМО
и ще ви дам Моята радост, Моя Мир, Който никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истий днес и утре. Аз съм отначало и всякога ще бъда." Това Ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня. Сегиз-тогиз ми минава една мисъл, да тръгна да посетя България и да разглася Живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата Блага Воля. Но чакам още да приема обещанието. И не Ми е известно още дали сам ще Ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене заедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата Воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но се таки някой ще трябва да пожертвува живота си за Славата Божия и доброто на другите И ако многомилостивият и благоутробен Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова Любов, ние ще сме благодарни за милостта Му. Затова имаме нужда да се укрепяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от побуждението на Духа
към текста >>
94.
16 ПИСМО
От Името на Господа ви казвам, братя мои, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все що е обещал. Ние трябва да пожертвуваме всичко за Славата на Неговото свято Име и да принесем живота си в жертва жива и свята Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде". Готови ли сте посред мъчнотии и страдания да сторите това? Господ ми каза, помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем освен Нему. Той ще промисли по своите си пътища. Аз имам вече благата вест, но ще ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ. Молете се, дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му придайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от Името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да
към текста >>
95.
18 ПИСМО
по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествуват и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши изгубени братя, които не съзнават опасността, която Господ навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко вземат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ми казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". Но ако сме се изумили, то за Бога, ако право мислим, то е за нас. Аз се моля Отец Наш Небесний да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спаси чрез Името Си. Поздрави брат Тодора, Миркович. Ваш верен П. К.
към текста >>
96.
20 ПИСМО
Аз ще ви отговоря на въпроса. Само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие". Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в своето Слово, ние трябва да сторим. Послушанието на Неговия благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да пристъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоръжим първо с Господнята Мъдрост. Знайте, братя, че имаме враг, на когото главата трябва да се добре
към текста >>
97.
56 ПИСМО
Завчера пристигнах тук. Обиколката си аз из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка. Тя има много неща, открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение. Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще обмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя. В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас. Днеска ще пиша на д-ра. Ще обичам да чуя от вази. За нашето съобщение времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте Мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят всяко на своето време. Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен. Приемете моя искрен поздрав. Поздрави бр. Тодор, Милкан, Николай и най-после и себе си. Ваш верен П. К.
към текста >>
98.
72 ПИСМО
ще ви възложи. Аз желая вашето добро и доброто на вашата душа. Да не би да ви стане спънка в живота. Това д-во имущество мяза на жена неразведена от мъжа си. Милкана искат да женят, теб искат да турят посредник на развода. Аз искам да гледам с чисто око на тая работа и съм в молитва. Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен. На уреченото време от Господа, Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование. Божиите дела и наредби са неизследими. Константинов се ожени. Тук мнозина са вече хванати от Господа. Ако се спрете втори път тука, аз ще ви посоча някой, с който можете да размените своите мисли. Ний сеем, Господ събира, ний работим, Господ гради. Всичко върви както в ранните времена. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К.
към текста >>
99.
91 ПИСМА до Мария Казакова
живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ
към текста >>
100.
94 ПИСМО
г. Любезна Г-жо М. Казакова, Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едното от крилатите духове-закрилници и попечител на вашата фамилия Сродствата ви са отдавнашни. Името му е МЕТУНАИЛ. Този е духът, който ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат вие да я възпитавате С нейното усъвършенствуване и духовно развитие ще се подобри и вашият живот. За вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не благоприятствуват. Ще трябва да чакате,
към текста >>
101.
95 ПИСМО
1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени. Само Духът, Добрият Дух остава вечен и неизменяем. И колко добре е казано в Словото, делата им ще ходят след тях. Зидайте се на дом неръкотворен, на свещенство свято, казва Господ. Не е тук целта на живота. Този свят е училище, наредено за нашето възпитание. И слушайте що казва Духът Господен: „Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети от горе. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и
към текста >>
102.
96 ПИСМО
въпроса да питам Господа. Операция не трябва да правят ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне. За втория въпрос няма отговор. Има още нещо да им се съобщи, но ще им се каже, когато са готови да приемат. Нека да слушат Господа и ще им е добре. Адресът ми е: П. К. Дънов, хотел „България", Добрич. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Чет. 118 псал; от Исайя 15; 5, 8. Йер 23; 29.
към текста >>
103.
97 ПИСМО
широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа. Плодът е важен. Надявам се да сте добре духом. А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ний сме заобиколени с куп свидетели от всяка страна. Поздравете г-н Николов. Как е госпожа му? Има ли някои подобрения? Как е вашата малка? Вяра, вяра, това е нужно. Всичко е възможно, само да няма съмнения. Ваш верен в Хр. П. К.
към текста >>
104.
103 ПИСМО
1904 г. Любезна сестро Мария Казакова, Последното ви писмо от 15 того получих. Всичко, което ми писахте в първото си писмо и във второто, разбрах и схванах. Аз ще се постарая да сторя всичко за вази, само имайте вяра и не се колебайте, и не давайте място на съмненията. Пребъдвайте в пост и молитва, за да се уси лят духовете ви. Има много неща, които трябва да се научат от опит. Нека вярата, надеждата, любовта да пълнят вашите сърца. Вашият Небесен Баща знае вашите нужди и Той ще извърши всичко на времето си. Негова благ Дух ще ви ръководи. Аз съм взел мерки да възбраня на всички лоши влияния да ви не спъват и ще ви заобиколя с името Господне, за да бъдете в безопасност от измамите на лукавите. Имайте вяра непоколебима, защото само тогава невъзможните неща стават възможни. Небето и всичките светли духове са на ваша страна. Като приемете настоящето, пишете ми да зная как отива вашето дело там и има ли още нещо да ви безпокои. Аз имам още малко работа тук да досвърша и тогава ще видя какво е желанието на Духа Господен и Неговата блага воля. Ако е много потребно моето идване при вази, то Господ ще ме изпрати. Духом засега аз съм с зази и споделям всичко. Поздрави от мен г-жа Недялкова и майор Недялков, сестрите Досеви и Ел. и В. Иванови. Ходете всички в чистотата на вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на любовта, извора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человечески души. Желайте тая чиста любов на Небето, която изпъжда вън всякой
към текста >>
105.
112 ПИСМО
1904 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, Който цени доброто. Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите от горе. Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо. На вас всинца ви трябва духовна яснота и духовна прозорливост. И тя ще ви се предаде с постоянство. Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма съмнение, той е при вас. Поздрав на всички приятели Със сърдечен поздрав ваш верен П. К
към текста >>
106.
118 ПИСМО
зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К.
към текста >>
107.
120 ПИСМО
е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници. Предайте моите искрени поздравления на г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също на Мария и Юрдана. Ваш верен П. К.
към текста >>
108.
121 ПИСМО
тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото
към текста >>
109.
173 ПИСМО
добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е человек, колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвят, остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи,
към текста >>
110.
176 ПИСМО
1913 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо, а така също и сумата от 100 л. изпратена от Дедеагач. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи, но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научи на кого да разчита най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда със съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не Царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветления. Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се
към текста >>
111.
184 ПИСМО
1914 г. Люб. К. И. Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета на Бузлуджа. На една височина на 1500 м над морското равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането. Но така трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разгледах навсякъде към южна и северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо като охлюв в черупката си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани. Днеска сме долу. Всички си почиват от умората. Трябваше и вас да кача, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхте да оставите вашите кръвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все таки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ние ще уредим всичко с Господнето благословение и с Неговата сила ще преобърнем всичко за добро. Така са угодни Божиите пътища и поучения. Поздрав на всички приятели нарочно. В. В. (Свещеният
към текста >>
112.
187 ПИСМО
времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света отлив. Оставете дребнавите работи настрана. Ако има нещо добро, възвишено, което да внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои в това непоносимо състояние. Лъжите вън. Поставете Истината за ваш учител. Моят поздрав. В. В. П. К.
към текста >>
113.
188 ПИСМО
призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте. Изучавайте нещата обстойно. В Откровението има много работи, за които не мога да ви говоря. Тръбите всякога означават политически събития, войни, размирици. Защото самата тръба е за тази цел направена, да призовава на бой. И сега тръби седмата тръба, в която царствата световни ще станат царства на Христа. Бъдещото управление на света ще бъде повече теократическо. Свободата ще заеме своето място. Хората ще се научат да се почитат взаимно и да живеят в мир. Наши и ваши няма да има и ако ги има, ще са на опашката. Светлината ще озари умовете на хората и те ще изтрезнеят от това си състояние. Но сега изпитанията за всички не са се свършили. На мнозина Христос ще каже, не ви
към текста >>
114.
234 ПИСМО
1910 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Духовната атмосфера на България не е още пречистена. Има възможност за ония, които се подвизават в добрия път на самоусъвършенству-ването, да бъдат обезпокоявани от разните скитающи се микроби. Няма съмнение - тия елементарни същества разбират живота по своему. В техния начинающ мозък не могат да проникнат ония високи вибрации, които дават подтик за истинското знание на живота, на тях трябва да се говори с притчи. За да може человек да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области. Извън това всичко ще бъде тъмно и неясно за ум, лишен от тия способности, чрез които да може да долавя по-дълбоките наредби на природата. Щом съзнавате, че настоящето е следствие на миналото и във вас има добро желание да изправите следствието и да възстановите първоначалната хармония, вие сте в пътя, който води към Вечната виделина, гдето царуват радостта и веселието и обичта е закон на разумните същества. Няма съмнение, изпитите в тоя живот се зле отразяват върху някои, временно ги сплитат и забавят в пътя им. Нима онова зрънце, което е заровено в земята, не усеща голяма мъчнотия, докато го отделя от слънчевите лъчи? Несъмнено то чувствува всичките препятствия на пътя си, но желанието да живее, да се развива и расте възбужда и събужда в него всичките негови спящи сили да се бори и победи. Така и душата, която е дошла под
към текста >>
115.
246 ПИСМО
1912 г. Люб. д-р Дуков, Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка. Направлението не съм избрал. Но мисля или към Родопите, или в Северна България. Господ Бог на всичките блага ще ви даде всичко според вашата вяра. Използвайте всичко за Неговото Царство. Любовта да ви бъде основен закон във всичките действия, в съгласие с ръководството на Духа на Мъдростта. Така всички работете със сърцата си и умовете си. В. В. П. К.
към текста >>
116.
248 ПИСМО
горе. Стига да се осъществи и използва за добро. Турция трябва да си научи урока. Една държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя. Българският народ сега се възражда, той се кръщава с огън и се очиства с кръв. Трябва да се измият греховете на миналото, да се създадат добродетелите, да се образува мирът, съгласието и взаимната Любов. При падането на България имаше раздор, при нейното въздигане, съгласие, аз й пожелавам Божието Благословение, подкрепление и въздигане, физически, духовно и умствено. Това, което трябва, ние го дадохме. Бъдещето е по-велико от настоящето. Сега браните Господни воюват, Господ Крепкий и Силний в мощ, Нему да бъдат всяка Слава и чест. Но ти гледай по-надалеч. Блажен е вътрешният смисъл на живота, това, което е трайно и непроменчиво. Ваш верен (Свещеният
към текста >>
117.
254 ПИСМО
1913 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо от 10 т. на 18. Това са събития, които отдавна се очакваха. В политиката на Европа се оказа едно уклонение временно, което докара тия усложнения на Балканската криза. Но както и да е. Онова, което Господ е определил, не може да се отмени, и кое гради - не може да се развали. Края Господ на Силите ще преобърне за добро. България сега я разпъват онези, които й мислят зло. Но тя ще възкръсне и Господ ще се прослави в своето дело. Уповайте, Господ е с нас и Той ще превъзмогне против всички. Аз ще сторя всичко, което е потребно. Дръжте връзка с Небето, ще утихне бурното море и онези, които се смущават, ще се отстранят. Помнете, тази година е епохална, тя е върхът, от гдето ще почне равнината и после наклон и тогава възлизането. Ваш В. (Свещеният
към текста >>
118.
256 ПИСМО
още време. Аз ще ви уведомя, ако има условия По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели. На всичко, което е добро, ний ще съдействуваме. Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро. Онова, което има да стане в света, е нещо велико. Господ ще изправи всичко. Работите в България и Македония ще се подобрят. Вяра, вяра. Вий сами ще се учудите с обрата на работите, които има да станат в недълго време. Вий всички бързате, всички се тревожите за това, което Господ е отредил в своите планове, възнамерения и действия. Никой не може да каже в живота кое е най-доброто. Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби. Загубата в едно отношение е печалба в друго. Хвърленото и загубеното семе на нивата е именно и печалбата на следующата година. Печалбата в едно отношение е загуба в друго. На земята един трябва да умре, за да направи място на двама. Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и
към текста >>
119.
265 ПИСМО
скръб след време ще произведе във вас радост. Не се обезсърчавайте. В скоро време на земята ще настанат най-благоприятните условия за развитие на добрите человеци -именно тогава вашето дете ще дойде пак наново, за да продължава своето развитие. И вий се радвайте, че сте пред вратата на Новата Ера, на Царството Божие на земята и старайте се да се удостоите да влезете в Обетованата земя. Небето иде, войнствата Божии слизат, земята е обсадена, настоящият ред на нещата се завършва, старият свят ликвидира своите сметки, а Господ се възцарява. Аз искам вий всички да бъдете бодри, весели, пълни с всяка радост небесна. Смъртта ще повърне своите заграбени жертви. Вяра, вяра, пълна и непоколебима. Сега е време за работа. Идат дни светли, тържествени. Гледайте да имате мир в душата си, който е потребен за вашето здраве. По няколко пъти на ден старайте се да си представите в ума портокалената краска тъй реално, както е в природата - това ще улесни възобновлението на вашия организъм. Моят поздрав вам, на госпожата ви и на всички приятели. Ваш верен П. К.
към текста >>
120.
286 ПИСМО
1920 г. До всички ученици в София. До обичните ученици. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казал Единият Учител, Който е отделил стария живот от Новия. Съвършени: в какво? В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази истина на дело? А знаете ли вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка"? Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя е и днес с вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не, горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото. Моят мир да бъде с вас! (Свещеният подпис) МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. (Тази молитва се прочита три
към текста >>
121.
БЕЛЕЖКИ
за архангел Михаил, който след 1897 г. ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен. Учи в католически колеж в Цариград, завършва медицина във Франция. Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир. Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен кръст. Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите
към текста >>
122.
Сегашното положение на човечеството
оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят?“ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“. – Пророкът казал и след това в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега да дойде Духът“. И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като голямо войнство и тръгнало напред. Съвременното човечество наподобява на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на Земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движението на земните бури. За това те питат сега: „Защо е това стълкновение между нас?“ Отговаряме: „Защото няма
към текста >>
123.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце,
към текста >>
124.
Към великата цел.
задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертвуването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението
към текста >>
125.
Светът на великите души
слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи. Глупавият слуша с едното си ухо, умният - с двете, а глухият и от двете не се интересува. Детето лази, младият се издига, старият сяда, а умореният почива. Домът е за детето, нивата - за младия, перото - за стария, а леглото -за уморения. Ако си дома - дете си; ако си на нивата - млад си; ако държиш перото - стар си; ако си на леглото - уморен си от живота. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ù давай съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска. Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни? Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи. След като си ял сладки плодове, не яж горчиви. След като си пил сладък сок, не пий пелин. След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели. След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан. След като си изказал една велика мисъл, не ù прави затвор. След като си писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец. След като си нагостил някого, за всичко му
към текста >>
126.
МОЛИТВА - ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО
ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята. Идеята за братството да проникне във всички души.
към текста >>
127.
МОЛИТВА - ЗАПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ВРАЖЕСКИ СИЛИ
ОТ ВРАЖЕСКИ СИЛИ Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост, Истина. Ние обичаме България и ще й служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Мирът и радостта Божия да залеят цялата Земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.
към текста >>
128.
ФОРМУЛИ - Всички
си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна, (2) хващам новото. Божествената Любов. (3) и я влагам в сърцето си. Изпънете дясната си ръка нагоре под 45 градуса и произнесете (I). После при произнасянето на (2) обърнете дланта нагоре и леко присвийте
към текста >>
129.
ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'
си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 36 Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота на нашите души! формула 37 Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) формула 38 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна, (2) хващам новото. Божествената Любов. (3) и я влагам в сърцето си. Изпънете дясната си ръка нагоре под 45 градуса и произнесете (I). После при произнасянето на (2) обърнете дланта нагоре и леко присвийте
към текста >>
130.
ФОРМУЛИ - (294-305) 'Едно тяло и един Дух'
няма никаква измяна. Формула 298 Ако си болен, кажи: Обичам Те, Господи! И ще оздравееш. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. Формула 299 При някой болен или страдащ хвани ръката му и мислено кажи: Господи, Ти си Силен и Всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш този човек от страданията му. Формула 300 Повтаряй всяка сутрин по 10 пъти: Ще се подмладя! Думите са сила, всяка казана дума носи своите последствия. Всяка добра дума е един капитал. Формула 301 Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята. При тези думи се прави обливане с паси, като ръцете са срещнати длан с длан над главата, минават покрай тялото, изтръскват се и се прикляка. Обличам новия човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Формула 302 Господи, аз съм немощен, Ти си всесилен, изяви се! Формула 303 За възприемеше на жизнено-магнетичната енергия - прана при дълбоко дишане. Вдишване: Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха. Задържане: Този Божествен живот прониква в цялото ми тяло и внася навсякъде сила, живот и здраве. Издишване: Този Божествен живот го проявявам навън чрез моята дейност. Формула 304 Благодарете за всяка болест, за всяко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога в себе си: Благодаря Ти, Господи, че всякога си ме слушал и ще превърнеш страданието ми в радост. Зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за проява на
към текста >>
131.
До обичните ученици
тъй както земеделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон. До обичните ученици, "Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни" е казал Единият учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на господарите; на Учителя на учителите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя е и днес с вас. Мислите ли, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат; горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в човешкото. Моят Мир да бъде с вас. Бургас, 28.VI. 15 1920
към текста >>
132.
Да се обърне всичко на добро
всичко на добро Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към земята. Идеята за братството да проникне във всички души. Амин. Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна
към текста >>
133.
Запази България от вражески сили
вражески сили Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си любов, мъдрост, истина. Ние обичаме България и ще й служим с любов. Господи, лъчът на Твоята любов да озари цялата земя. Мирът и радостта Божия да залеят цялата земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.
към текста >>
134.
Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта
човека от това да съзнае, че любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. формула 41 Да бъде благословен Господ на любовта в нашите души! формула 42 Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. формула 43 Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на любовта, мъдростта и истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е любов. И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе „Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при „в нас" те се връщат в изходното положение. формула 45 В пълнотата на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот. формула 46 В Божията любов е благото на човека. Само силният може да носи Божията любов. Само безкористният може да се справи с Божията любов. формула 47 Оставям старото на страна, (1) хващам новото, Божествената любов, (2) и я влагам в сърцето си.
към текста >>
135.
Формули 313 - 329 Едно тяло и един Дух
си болен, кажи: Обичам Те, Господи! И ще оздравееш. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. формула 318 Ще изправя погрешката си! Това е законът на подмладяването. формула 319 При болен или страдащ хвани ръката му и мислено кажи: Господи, Ти си силен и всемогъщ, ако искаш, можеш да освободиш този човек от страданията му. формула 320 Твоето слово е живот. Твоят дух е любов. Ти си, Господи, наша виделина, Ти си наша опора, в Теб е нашата сила. формула 321 Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята При тези думи се прави обливане с паси, като ръцете се срещат длан с длан над главата, минават покрай тялото, изтръскват се и се прикляква. Обличам новия човек на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта формула 322 Повтаряй всяка сутрин по десет пъти: Ще се подмладя! Думите са сила, всяка казана дума носи своите последствия. Всяка добра дума е един капитал. формула 323 Отсега нататък аз ще живея тъй, както Бог иска от мен. Бог ще живее в мен и аз в Него. Това значи, че живееш в проявленията на Божията любов, в лъчите на Неговата мъдрост. формула 324 Господи, аз съм немощен, Ти си всесилен, изяви се! формула 325 При дълбоко дишане за възприемане на прана, на жизнено-магнетичната енергия, нека да се изговорят мислено следните мисли. Вдишване: Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с тоя въздух. Задържане: Този Божествен живот, който съм
към текста >>
136.
ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА НОВАТА ЕПОХА
епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Толкова години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословеше. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, когото срещнете, трябва да отпратите, за да вървят в пътя на Истината, а за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвратихме и занапред, ако българите вървят добре, по-добре ще им се съдейства; но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство си е служил в миналото дяволът. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания; щом ги уредим, ще ни бъдем добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти - и тогава и самата Земя ще се пречисти. (Тук бележките на Димитър Голов са прекъснати.) Поздрав за Новата 1914 година към всички Ходете във Виделината, за да бъдете синове на Виделината.2 Виделината за душата е това, което е светлината за тялото: както храненето, растежът и развитието на тялото са невъзможни без светлина, така е невъзможно за душата да расте, да се
към текста >>
137.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
полуостров, около 1194 г. пр. Хр.). Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос. Втори културен импулс. Цел: да внесе Христовия импулс в човечеството. Ход: започва от Индия чрез мисията на Кришна (около 3000 г. пр. Хр.); преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма; предава се в
към текста >>
138.
СЪДЪРЖАНИЕ
от годишната среща на Веригата Варна, 1909 ....................................................................................... 126 Епистоларно Слово на Учителя Варна, 1898-1918........................................................................ 152 Избрани писма до д-р Георги Миркович.................................. 152 Избрани писма до Пеньо Киров и Тодор Стоименов................... 156 Избрани писма до Мария Казакова..................................................165 Избрани писма до Елена и Константин Иларионови......................167 Писма от хотел „Лондон".........................................................................168 Трета част. СЪРАБОТНИЦИТЕ..........................................................173 Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „Майка" Димитър Н. Калев.....................173 Д-р Георги Миркович Вергилий Кръстев......................................................................................178 Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н.
към текста >>
139.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 г. цариградските българи начело с Иларион Макариополски провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 май 1860 г. по споразумение между дядо Ананас и варненските български първенци едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий, Кумлуджа, Суджаскьой, Гевреклер, Гюнлоглу, Чатмата и Куюджук. На него било решено, че се отказват оттук нататък от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават за свое църковно началство новата Българска църква в Цариград начело с Иларион Макариополски. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено от особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Макариополски с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин село Хадърча заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в
към текста >>
140.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива. И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в с. Хадърджа било свикано за целта на 21 май 1860 год. (по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски. Това решение, подписано от всички представители-първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. Ив. К. Радов, в „Атанас Чорбаджи", стр. 556-557, съобщава
към текста >>
141.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Известия на Варненско археологическо дружество", 1910, Издание на Варненското археологическо дружество, 1911 Той е бил много добър приятел на вицеконсула Рачински; с него е пропътувал цяла Източна България, за да събира сведения за българското население. За да избегнат подозренията на турските власти, те са пътували като търговци, които купуват вълна. Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението. В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не
към текста >>
142.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)
След Освобождението се върнал в Устово, но свободно свещеническо място нямало и той служил известно време в Карлуково - днешно Славеино, и в Горно Дереке - днешно Момчиловци. В нашия край е известен като Доньовския поп. След като не можал да намери постоянно място в Устово, връща се във Варна. Имал е двама синове - Христо поп Дънов* и Петър поп Дънов. Христо става военен и умира в София през 1918 г. като полковник. Петър, както е известно, основава Бялото братство в България. През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден през 1885 г Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К. Дъновски Христо; действителното му име е Атанас (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 07 февруари 2013 -
към текста >>
143.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности. Свещ. К. Дъновски извърши водосвет с позволение на гръцкия владика. Г. Димитров (Княжество България, I, 1895, стр. 240) казва, че училището било осветено на 12 август и Ив. Церов (Отчет на дев-та гимназия, Варна 1898 г., стр. 20) казва, че било отворено на 19 август. Отварянето на училището изненадало другите народности в града. То паднало като гръм най-вече върху гагаузите, наежени срещу българщината. Какъв шум подигнало у тях първото българско училище се вижда от следното любопитно показание на една гагаузка: баща и приказвал, че „християни" негодували, когато се отворило училището, защото, според него, във Варна щяла да вземе връх българщината („Варна да булгарлък оладжак"). С туй се обяснява и по-нататъшното враждебно настроение на фанатизираните гагаузи спрямо българското дело във Варна. На следната година се почва постройката на ново училище. Като се изкарва първият етаж на зданието, варненските гагаузи почват да заплашват работниците и да нападат върху им. Един ден гагаузите направили демонстрация пред турското управление (конака) и настоятелно изисквали от тогавашния
към текста >>
144.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
НИ Т. И. Бъчваров Издание на редакцията на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах
към текста >>
145.
КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн
дни - 12.III.1900 (нов стил) 29.II.1900 (стар стил) 12 дни -13.III.1900 (нов стил) 1.III.1900 (стар стил) 13 дни - 14.III.1900 (нов стил) Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III.1800 г. до 29.II.1900 г. (включително) се ползва поправка от +12 дни. Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е. той вече е нов и някакъв следващ нов стил. РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Петровден. За да приведем датата 29.VI.1864 г. към нов стил, се прави поправка от +12 дни: 29 + 12 = 41 - 30 (м. юни е от 30 дни) =11. Така се получава 11 .VII.1864 г. (нов стил). Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч. и 55 мин. Гринуичко време. ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар. Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна
към текста >>
146.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време
към текста >>
147.
ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА
на 19 август си отиде с Доктора. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: *По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.) г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М. Казакова 50 лв. г-н Т. Стоянов 30 лв. г-н М. Партомиян 30 лв. г-н П. Киров 20 лв. г-н П. К. Дънов 40 лв. г-жа А. Д-р Желязкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина". IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина". Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа
към текста >>
148.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г. стана Събор в гр. Варна под председателството на господин П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни. При старите членове на Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. ПЪРВО СЪБРАНИЕ 11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви
към текста >>
149.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Мъдростта; а който е избрал Добродетелта -добродетелта. IV. Правихме по три поклона и най-после V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч. заранта всички
към текста >>
150.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
кой както чувства ръководството на Духа. „ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: 1/Ан. Бойнов - от 10-11 ч.; 2/Гина Гумнерова -от 11-12 ч.; 3/Дим. Голов - от 12-1 ч.; 4/ Елена Иларионова - от 1-2 ч. ; 5/Илия Стойчев - от 2-3 ч.; 6/Конст. Иларионов - от 3-4 ч.; 7/ Мария Казакова - от 4-5 ч.; 8/ Михалаки Георгиев - от 5-6 ч.; 9/Пеньо Киров - от 6-7 ч.; 10/ Петко Гумнеров -от 7-8 ч.; 11/ Тодор Бъчваров - от 8-9 ч.; 12/ Анастасия д-р Желязкова - от 9-10 ч.; 13/ Тодор Стоянов -от 10-11 ч. преди обед на 10-ий август, неделя. Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните: От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас.
към текста >>
151.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се подигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази пръчка имате „Света Троица" в Християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.) На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна. За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни. Те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има. И Господ ви пита благодарни ли сте от
към текста >>
152.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
верен: П. К. Дънов Вашият план за Призванието много ми хареса. Бог работи и ще устрои всичко. Моля, пишете на Д-pa Мирковича от моя страна и му съобщете всичко. Съобщение за вас. Радвайте се, че Господ ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината. Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще ви бъде. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е Волята Му. И сам Господ ще ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието си. Сега е време да посвети всичко, що има, за Славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека се готви да стори онова, което Ананаил му заповядва. Повече ревност, повече Жива вяра, повече сила духовна. А вие, братя Мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще се даде - велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз, ей, братя мои любезни. Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и велики Отче на Небето и на земята, няма друг Тебе подобен, Ти Си само Един Бог Вечний! Варна, 21 януари 1899 г. Любезни брат
към текста >>
153.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**
МАРИЯ КАЗАКОВА** Варна, 2 юни 1902 г. Уважаема госпожо Казакова,Пътищата на Господа са неизследими. Има много неща в живота неясни и тъмни, но бъдещето носи тяхното разяснение. Изисква се търпение и вяра, за да възприемем всичките Негови обещания. Изпълнението на Божията Воля е вечното добро, а познанието - Негов живот вечен. Трябва да чакаме, докато Господ се облече в сила и мощ. Вашето желание, което имате,ще се изпълни, но на времето, което Бог е определил. Само съблюдавайте шепненето на онзи вътрешен дълбок глас. Господ е, Който извършва спасението, а Неговият Дух изработва вътрешното освещение. Странници и пришълци сме тук. Нашето отечество е горе. Ще се видим пак. Трябваше да тръгна по-рано, отколкото предпола-гах, понеже имаше да извърша нещо, което беше належащо. Тук, мо- же би, ще се бавя по-дълго. Наскоро писах на д-р Миркович и очаквам отговор от него. За последствията на съобщенията после ще Ви съобщя. Мир да бъде с Вас. Ваш верен: П. К. Дънов *Става дума за Тодор Бъчваров от София, ученик на Учителя от 1905 г. (бел. ред.) **Виж „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", I том, Алфиола, Варна, 1995 (бел. състав.) Накопление (рус.) - натрупване, насъбиране (бел. ред.) Варна, 8 юни 1904 г. ул. „Дунав"244, III участък. Любезна сестра М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за
към текста >>
154.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВИ*
Елена и на всички приятели по име. Вярвам да се намирате на позициите си и да давате отпор; ако ви смущават много, турете ги на работа, накъдето се окаже нужда. Приемете моя сърдечен поздрав. П. К. Дънов Елена Иларионова (1878-1946) и Константин Иларионов (1868-1929) - ученици на Учителя от Велико Търново, ръководители на Бялото Братство в града (бел. ред.) 1 август 1907 г. Тръгнете на 12.VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст - за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. Плик от 1907 г, адресиран до Константин Иларионов: Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август. Очаквам ви.
към текста >>
155.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
„Век" и публикува в Пловдив „Буквар на француския язик. Наря-дила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л. Сомер, 1875". За живота и през периода 1880-1889 г. липсват данни. Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова. Отглежда две деца. Синът и се оженва за дъщерята на ИлияПанов от Видин, министър в едно от следосвобожденските правителства на България. През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа". Във Варна Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително. Публикува преводи от френски. От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М. Leopold Laluye. Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „Майка", Варна, Печатница Л. Нитче, 1894". Приблизително през същия период по всяка вероятност Анастасия Узунова-Желязкова изучава спиритичес-ка и теософска литература, дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „известната спири-тистка". Нейни са преводите на „Защо живеем? Разумно и правилно разрешение проблемата на съществуванието" от Леон Денис (Варна, Печатница Л. Нитче, 1899), „Раят. Мисловният
към текста >>
156.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
върнало в Сливен. Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си. След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р
към текста >>
157.
ПЕНЬО КИРОВ
Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета". През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково). През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и
към текста >>
158.
ТОДОР СТОИМЕНОВ
борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас да се запозная с приятеля В.Козлов, който чел книги по спиритизъм; и с последния Козлов ме запозна. И веднъж, на сеанс духът, между другите верни неща, ни каза: „Животът ви да бъде евангелски!" Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеньо Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание „Виделина". Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - много напреднал в духовно отношение човек. И наистина, заминавайки за Америка, Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас; и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние, тримата - Пеньо Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо - двамата с Пеньо Киров се срещнахме във Варна лично с г-н Дънов. Аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като
към текста >>
159.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам. Той ме
към текста >>
160.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
има да се каже много". Това са най-пестеливите думи, писани за, може би, най-спорната личност около Учителя Беинса Дуно. И най-задължава-щите. „Има да се каже много", но Велко Петрушев не го казва; хрониката му за Варненското братство само маркира лица и събития. Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г. до март 1950 г. излежава
към текста >>
161.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
а дъщерята, синът и брат му нещо пострадали. Сбъднало се беше това, което му казах: че не само той, но и цялото му семейство ще пострада. Един-два дни след инцидента Учителя си тръгнал за София, но на гара Шумен го свалили от влака и го отвели в града. Там някои братя и сестри се застъпили и на другия ден заминал за София... Доколкото можах по вътрешен път да разбера, Учителя е бил тогава във Варна със специална мисия, свързана с насочване на някои космически енергии върху България и върху цялото
към текста >>
162.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още. Сетиха се и за нас. Хвърлиха око на Изгрева - този красив райски кът и решиха да го обсебят. Пуснаха шпиони, привикваха в милицията ръководителите на братствата в България, разпитваха ги, дано намерят някаква улика. Не знаеха, че Учението на Учителя нямаше нищо общо с политиката. Веднъж, връщайки се от Школата, брат Велко ми каза, че са го викали в милицията и са го разпитвали. Факсимиле от молба-изложение от Варненското братство до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в защита на „Изгрев", София, подписана на 17.021969г от 41 членове Факсимиле от протокол за обиск в дома на Г. Жекова и за изземване на литература от Учителя, подписан от м-р Д. Стоев и cm. л-т Д. Киряков на 6.111957 г. Заплашвали го да говори само истината, а насреща му стоял милиционер и размахвал бич. Тогава му казах, че не е изключено да направят обиск на ръководителите и го помолих да прегледа цялата си кореспонденция и някои ценни неща, запазени от години. Отидохме заедно в неговия дом. Той извади няколко папки и прегледа всичко внимателно. Някои писма хвърляше в печката, други слагаше в голяма пазарска чанта, която скоро се препълни. И понеже
към текста >>
163.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
видя ме между метлите и ми поднесе китчица момини сълзи. При това ме покани да го придружа на гости у негови познати за Великден. Тази покана ми вдъхна доверие и аз приех. И макар че нямах официални дрехи, облякох ученическата престилка и отидохме на гости в един дом на ул. „Македония" малко преди 10 ч. сутринта. Влязохме в една стая за молитва и аз за първи път чух Словото на Учителя, чийто портрет висеше на стената. Така влязох в Братството. Първата беседа, която чух, беше „Марта и Мария". Беше Великден. През отворения прозорец надничаха цъфнали черешови клони. Квартирантът на съседите не се задържа дълго. Скоро замина другаде, на друга служба. Той беше дошъл само да ме заведе „на гости" при Учителя за Великия ден. Благодарна съм му за това, което ми даде, за това, което ми подари за цял живот, за песните и за вечните истини. Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един Човек, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност. Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30. От него ми е останало едно малко Евангелие. На първата бяла страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното." Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков. Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една стая с
към текста >>
164.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр. Бургас, решиха: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г. до 14 август 1904 г. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва: г-н д-р Г. Миркович 150 лв. г-жа М. Казакова 50 лв. г-н Т. Стоянов 30 лв. г-н М. Партомиян 30 лв. г-н П. Киров 20 лв. г-н П. К. Дънов 40 лв. г-жа А. д-р Железкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатането [на]9 тълкуванието на Евангелието в списание „Виделина“10. IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“. Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 г., състояща от 200 лева (двеста лева), се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
към текста >>
165.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1906 г. Варна, 1906 г. На 11-ий август 1906 г. стана събор в гр. Варна под председателството на г-н П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са
към текста >>
166.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото
към текста >>
167.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
ВЕРИГАТА Варна, 1908 г. 9 август, събота На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан. Бойнов – от 10–11 ч., Гина Гумнерова – от 11–12 ч., Дим. Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст. Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч. преди обед на 10–ий
към текста >>
168.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна. За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде. Тези неща са вътрешни – те са емблеми, които трябва да се пазят само за Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да има. И Господ ви пита благодарни ли сте от всичко това. Всички отговарят: Да, благодарни сме. По покана на г-н Дънов всички станахме прави и всякой един от нас каза в себе си по нещо благодарително Господу46, който присъства между нас. Обяви се от г-н Дънов, че в отговор на тази благодарителност Духът47 дава сега за прочит От Йоанна 12-а глава
към текста >>
169.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. (картинка) Фигура 8. Подреждане на участниците, В. Търново, 1910 г. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 ч. след пладне ще започне бдение, за всекиго по петнадесет минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва
към текста >>
170.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителст- вото им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август, сряда Срещата на членовете на Веригата („съборът" т.нар. в поканите) и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Анастас Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата". За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на
към текста >>
171.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
форма, еднаква за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата, и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св. Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места, колибите на Анастас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една- две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата: Серафим Шиваров 212 от Балчик, Варненско 213, и Стефан Чалгаджиев 214 от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София - Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана 215 Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина 216 Георгиеви, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан 217 и Елена 218 Иванови, Мария Недялкова 219, Надежда Бъчварова 220, Матей Попов и Георги Давидов 221; от Бургас - Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деньо и Минка 222 Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо 223 и Йорданка 224 Паскалеви, Иван 225 и Мария Гарвалови 226; от Търново - Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе - Илия и Анка 227 Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка
към текста >>
172.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
всички с нетърпение и възхищение са очаквали срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 г. - войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове 300. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Всички участващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всинца идем здрави, бодри, весели и засмени. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите (вилите) на А. Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная на последния - за трапезария. Присъстват 81 души. Не са се явили 6 души 301. Има надошли и 34 гости от Търново, Ст. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и прочее. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана през деня на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. Подробен списък на членовете и гостите е приложен на края на настоящото изложение и прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначената цел. 10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина.
към текста >>
173.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не
към текста >>
174.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско
към текста >>
175.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая
към текста >>
176.
ВЪВЕДЕНИЕ
та който има желание, да може да ги прочете, да направи справка, да си спомни за някои хора и събития. Сега, след като посветих много време на тази работа и прочетох толкова много страници, ми се иска да отбележа тези моменти, които правят най-силно впечатление при пребиваването на Учителя във Велико Търново. От началото на века до 1925 година Той е бил по няколко месеца в годината тук. Предпочитанията му към В.Търново не са свързани толкова с ролята на града в историята на България, а преди всичко с особеното му физикогеографско положение - важен магнетичен център на земята. Така търновци са имали щастието да общуват с Учителя, ценейки го като лечител, френолог, малко по-късно като ясновидец. Присъствието му оказва осезателно влияние върху живота в града, а това предизвиква завистта и реакцията на Светия Синод. Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи, обединени от началото на века във Веригата, а по-късно в духовно общество „Бяло Братство" или „Всемирно Бяло Братство", са забранени. През 1915 г. съборът е разтурен от търновския владика Йосиф и тъста на Любомир Лулчев - полковник Ст. Радойков. През 1922 г. Светият Синод и Търновският владика Филип вземат решение да се отлъчат от Църквата всички бели братя-дъновисти, а Учителя е обявен за самоотлъчил се. Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с.Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали. Уволняват учители, офицери и пр. и пр. През
към текста >>
177.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски. Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище. Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г. и се установява в гр. Варна при сестра си. Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса,
към текста >>
178.
Първи срещи с Велико Търново
ВЕЛИКО ТЪРНОВО По време на своите пътувания из България, започнали през 1900 г, Учителя влиза във връзка с първите си ученици, сред които са търновците Мария Казакова, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Анастас Бойнов и др. Мария Казакова Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен гражданин от гр. Тулча, който скоро почива. След смъртта на мъжа си Мария заминава за Русия и завършва там висшето си образование (най-вероятно педагогическо). След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. През 1900 г. се запознава с Учителя, когото тя нарича г-н Дънов, и до края на живота си поддържа с Него оживена кореспонденция. От 6.09.1903 г. Той започва да са обръща към нея със „сестра“ вместо с „госпожа“. През лятото на същата година я кани на събора във Варна, на който Мария не отива, но от следващата, 1904 г, до смъртта си посещава всички събори. По оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея, можем да съдим, че по характер е била много смела, активна, общителна и открита. Умира на 25.11.1908 г. във Велико Търново. В настоящия сборник публикуваме всички достигнали до нас писма от Учителя до Мария Казакова, по реда на тяхното
към текста >>
179.
Писма до Мария Казакова
живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не, Господ
към текста >>
180.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
1903 година Учителя посещава Търново, като изнася сказка по френология в читалище „Надежда”, посетена и от Елена Иларионова. През тази година продължава кореспонденцията с Мария Казакова. Запазени са шест писма. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Родена на 16.03.1878 г. в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново. Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя. Всички използвани цитати от Елена Иларионова в тази книга са взети от тези спомени.
към текста >>
181.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило?” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда. Но Божието око е над нея. Ако изпълни волята Му, ще стане велик народ.” Това бе написано в тъмното, а и Саша не знаеше що пише. Всички останахме доволни и изпълнени с вяра в
към текста >>
182.
Писма до Мария Казакова - 1903
тук един малък сеанс с г-ца София и Матилда. * * * Варна, 31.VІІ.1903 г. Люб. г-жо М. Казакова, Вашите последни две писма от 16 и 19 т.м. получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да Ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега, на зададените от Вас въпроси. Относно названието на земята и нейните години: както това е познато на вънземните, не съм срещал да е казано нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името и годините. За Вашето прераждане запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще Вашият Дух ще бъде друг и Вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание; а този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле. За Вашата Марийка ми се съобщи, че е добро и благонадеждно дете на мира, което има за водител едного от крилатите духове - закрилник и попечител на Вашата фамилия. Сродствата Ви са отдавнашни. Името Му е Метунаил. Този е духът, който Ви е ръководил през прежните прераждания. Помежду тебе и Марийка има някаква интимна връзка на духовете Ви от по-преди и тази е причината, че те нареждат Вие да я възпитавате. С нейното усъвършенствуване ще се подобри и Вашият живот. За Вас има да се съобщят някои много добри неща, но условията сега не
към текста >>
183.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ
Търново. Гостува на Мария Казакова и присъства на спиритически сеанс в дома й. През тази година Учителя се запознава лично с Елена и Константин Иларионови. Прави им френологични изследвания, документите за които са запазени. След като си заминава от Търново, Учителя продължава връзката с този град чрез писма до сем. Иларионови (запазени са три писма) и чрез писма до Мария Казакова (тринадесет). Запазено е и една писмо от бащата на Учителя, свещеник Константин Дъновски, до Мария Казакова. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ Роден през 1868 г. в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква. В училище Костадин бил отличен ученик. Особено много му се отдавала математиката. След гимназията завършил Военно училище в Русия, където много добре научил руски език и по-късно се занимавал с превод на книги от руски. Превел „Война и мир" и материали срещу тютюнопушенето. Когато се завърнал в Габрово, Елена вече била учителка. Те се познавали от малки- били съседи. Костадин я харесвал от дете и я поискал за жена. По думите на Елена тя не го харесвала много, но под въздействие на настойниците си се омъжила за него. Тъй като нямали деца, през 1920 година си осиновили едно момиченце - Надежда. Костадин още от дете бил с лабилна нервна система, което впоследствие се отразило на службата му като военен и затова след време той сам подал оставка. Починал в София през 1929
към текста >>
184.
Спомени на Елена Иларионова -1904
в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна,
към текста >>
185.
Писма до Мария Казакова - 1904
има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала, краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И когато затръби Седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същи * * * Горното писмо е написано във връзка с друго, пристигнало около седмица преди това в Търново от Варна, от бащата на г-н Дънов, свещ. Константин Дъновски: * * * Варна, 6.09.1904 г. Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот. На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден!” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. На вторий въпрос — за църквата във
към текста >>
186.
Спомени на Елена Иларионова -1905
ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. С това гостуване на Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен
към текста >>
187.
Писма до Мария Казакова - 1905
зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открие и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете испълнени с всяка Мъдрост и знание отгоре и да се просветят и благословят сърцата ви и да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново. Той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички познати, на Юрдана и Марийка. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София 16.ІІІ.1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Навярно Вие очаквате да Ви пиша, според както Ви бях обещал. Аз не съм решил още кога да дойда в Търново. Има някои неща,които ме възпират. Вие трябва да се въоръжите с търпение и вяра. Този свят трябва да се преобрази и человечеството да се съвземе. Този свят и неговите наредби прехождат. Бъдете мъдри, учете се как да слугувате на Тогова, комуто дължите всичко. Страдания, неприятности е имало през всичките времена. Разочарования и колебания — тоже. Царството Божие не е за недостойните, но за подготвените, за ония, които Го търсят вътрешно. Небето не бърза. То изисква чистота и святост. Вий да не пишите повторно в Русия. Няма нужда вече да се пише. И България, и Русия, и тям подобни трябва да се възпитат докрай. Домът Господен трябва да бъде по-напред бит, че после да дойде редът за другите. Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има
към текста >>
188.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ АНАСТАС БОЙНОВ 1906
карта на най-голямата му дъщеря Пенка. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ АНАСТАС БОЙНОВ Роден през 1848 г. в Търново, където остава до края на живота си. Умира през 1936 г. Къщата му се е намирала в махалата „Св. Богородица”. Още много млад той останал без баща. Майка му, Пенка Бойнова, била умна, трудолюбива и силно религиозна жена. Като младеж Анастас служил при един много известен адвокат. Явил се след това на изпити и получил правоспособност за адвокат. По онова време в България е нямало юридически факултет. Оженил се в по-зряла възраст за едно съседско момиче - Парашкеви Периова. Родили им се шест деца - пет момичета и едно момче. Всичките получили висше образование. На улица „Медникарска” N12 Анастас Бойнов си построил голяма двуетажна къща. Подарил двуетажната си вила на Веригата на Бялото Братство и там от 1910 г. се свиквали съборите. За него са запазени спомените на дъщеря му Николина
към текста >>
189.
Спомени на Елена Иларионова - 1907
Учителя още по-често започва да посещава Търново, като винаги отсяда при сем. Иларионови. При тези посещения Той се запознава и с други техни приятели, които сами започват да го търсят и да разговарят с него по разни въпроси. От 1907 г. до края на живота си Елена и Константин Иларионови посещават всички събори на Веригата. През 1907 г. за първи път е поканен и Анастас Бойнов. На срещата идва и Мария Казакова, така че тази година от Търново са присъствали общо четирима души. През времето, когато не е в Търново, Учителя продължава да държи връзка с Елена и Константин чрез писма. Запазени са шест писма, две телеграми и една картичка. Запазени са и шест писма до Мария Казакова. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя се запозна с наши приятели, които често идваха при него да разговарят по разни въпроси. Канеха го по домовете си. Присъствуваха и други техни познати. Така събрани, Учителя ни обясняваше за духовния свят, тълкуваше Библията, прекарвахме в песни и молитви. Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван?“ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име.
към текста >>
190.
Писма до семейство Иларионови - 1907
ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари. Да се гради и повдига животът на душата е най-великата работа. На земята който сега сее, после ще жъне изобилно. Ваш верен: П.К.Дънов * * * Картичка за именния ден на Елена Иларионова, изпратена от Учителя на 20 юли 1907 г. На лицето на картичката е снимка от освещаването на Варненското пристанище. 1.VIII.1907 г. Тръгнете на 12. VIII. за Варна. В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова. В същия плик е сложена и следната бележка: Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство. Ще живее дълго време, но трябва да се пази. Изобретателността — добре развита и има способност към домакинството. Чувствата на любовта преобладават. Край. * * * Телеграма: Сливен, 14.IV.1907 г. Да се отвори на 31-того. Плик, адресиран до Костадин Иларионов: Веригата ще се срещне във Варна на 14 Август. Очаквам ви. Подпис * * * София, 9.XI.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви. Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара
към текста >>
191.
Писма до семейство Иларионови - 1908
на 1908 г. Учителя отново е в Търново и на 25.01. изпраща оттам писмо до брат Ватев в Русе. Не се знае дали по-късно през тази година той отново е посетил града, но има запазени няколко негови писма - пет до сем. Иларионови и три до Мария Казакова, както и една картичка до сем. Иларионови. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Преди това посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ Бургас, 10.IV. 1908 г. В Божествената Любов е животът и възкресението. П.К.Дънов * * * София, 22.IV. 1908 г. Люб. К. Иларионов, Писмото ви получих. Ще запълните тази празнота с 3-та глава от Ев. на Йоана. Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание. Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. Религията, това е вътрешната связ* на живота с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш: П. К. Дънов * Связ (рус) - връзка (Бел.ред.) * * * София, 12.ІХ.1908г.
към текста >>
192.
Спомени на Елена Иларионова - 1909
1909 г. Учителя посещава Търново. Излекува от ишиас Здравка Попова. Тя и мъжът й стават членове на Веригата и на следващата година участват в събора. И през тази година Учителя продължава писмената си връзка със сем. Иларионови. Запазени са шест писма и две честитки. На годишната среща във Варна от 15 до 20 август Учителя пояснява законите и смисъла на Веригата. Там „говори“ и духът на Мария Казакова. На тази среща Анастас Бойнов предлага да преотстъпи своята „колиба“ (вила) на Братството и от следващата година срещите на Веригата да се провеждат в нея. Идеята се приема от всички. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Здравка Драган Попова боледувала от ишиас. Много често била на легло от силните болки. Учителя беше у дома и Драган помоли Костадина да заведе Учителя при Здравка, като обещават да изпълняват изискванията му (оброка). Учителя се съгласи, даде им наставления и Здравка оздравя. Семейство Драган Попови дойдоха една вечер у нас. Учителя излезе от стаята си и каза: „Много престъпления се вършат и някои трябва веднага да се изкупят. Знаете ли, че на протосингел* Абаджиев жена му ще си замине? Тя пометна заченато дете. А да се пометне един дух, това е голямо престъпление. Зачатието на детето изкупува греховете на родителите.“ И наистина след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева е починала. Веднъж на лозе Учителя разговаряше с нас. Внезапно се замисли и с тъга каза: „Големи страдания за интелигенцията идват.“ Ние не можехме да си представим какви ще бъдат тези тежки
към текста >>
193.
ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
своето здраве, своето щастие и своето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето поведение. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага. На 17 август вечерта сред събралите се ученици присъства и духът на наскоро заминалата си М. Казакова, а така също и духовете на д-р Миркович и ап. Павел (М. Казакова много е обичала неговите послания и затова той я придружавал). ДУХЪТ НА МАРИЯ КАЗАКОВА ЧРЕЗ Г-Н ДЪНОВ Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния ― тяхното лице... Моята деятелност между вас е известна. Всичките ми погрешки ― също, но тия погрешки са и ваши, както вашите са и мои. Но понеже аз бях по-активната, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити във вашия ум и душа. При все че вие не ги съзнавате и не можете да ги изповядвате, но когато дойдете до моето положение, и вие ще ги изповядвате... Ако аз бих преживяла моите години на земята, сега щях да ги употребя другояче... Вие мислите, че много работа вършите. Така мислех и аз. Не е въпросът колко работа съм захванала, но колко добре е свършена. Вие често си спомняте за моите погрешки и ме разпъвате постоянно, и ако се явя наново физически между вас, ще ме третирате така, както преди. Пак ще казвате, че нямам мярка на устата си, оставям глупави протоколи след себе си... Но вие не знаете, че и вашите работи са такива. Да не би да мислите, че умни работи вършите. И вие се хвалите пред хората
към текста >>
194.
1910 ГОДИНА
го дава за мото на годината. Дава и седем физически упражнения, които им препоръчва да правят всеки петък за здраве и концентрация на ума. А всеки четвърти петък се определя за пост, с размишление върху дадена тема. За начало е определен първия петък на септември. Поставят се и други задачи за изпълнение през тази година: да се опитат да нагласят душата си, да започнат да слугуват в любовта, да премахнат утаените си лоши мисли и други. В края на срещата идват духовете на Мария Казакова и д-р Миркович. Преди това, обаче, Учителя отправя предупреждение към участниците в спиритическите кръжоци. На всеки участник писмено се дават трите молитви, текста на Посланието и благословението на Духа, лични напътствия от Учителя, един лист с числата от 1 до 29 и съответните им думи и отделно листче с едно от числата по
към текста >>
195.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925
От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили. Трето: на тези събори присъстваха само избрани ученици, поканени лично от Учителя. Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“ (Записал проф. Петър
към текста >>
196.
ОЛТАРА
е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр. за здраве, за преуспяване на България и т.н.). Самият начин не е описан в протоколите, защото Учителя е изисквал да се пази в тайна. ---- *С геометрични фигури. (Бел.
към текста >>
197.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
На срещата на Веригата през 1909 г. във Варна Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката. На събора в Търново през 1910 г. Учителя я раздава на всички членове на Веригата и обяснява емблемата, но на участниците им е трудно да я разберат и са протоколирани само отделни мисли. На събора през 1912 г. тази емблема във вид на чертеж е изработена върху знаме, заедно с още два други чертежа, и е поставена пред входа на трапезарията. През 1920 г. десет сестри сформират Класа на добродетелите. Пред тях Учителя обяснява трите чертежа и те наново изготвят емблемата върху бял копринен плат, избродирана с цветни копринени конци. След разтурване на Изгрева знамето се съхнява от сестра Катя Грива, а след нейното заминаване остава в семейството на брат й Димитър Грива. Из протокол от среща на Веригата през 1909 г., Варна За вас сега остава една емблема (показва пръчките ); това ще си пазите за вечно възпоменание. Това е законът, с който трябва да се управлява България ― тая пръчка, 61 см. дължина, 1 см. дебелина. Дървото е хвойна, заръчено и изпратено от Рилския манастир. Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са
към текста >>
198.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, :в. Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до
към текста >>
199.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше
към текста >>
200.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас, ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели от Горе закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се яват и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега де почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата „изпълнение“. Срещу всяка дума се постави номер по ред. Така срещу думата „Господ“, написана най-напред от Пеню Киров, се постави цифрата 1. (Редът, по който се написаха думите, вървя от дясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов). Срещу думата „правда“, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2. Срещу думата „смирение“, написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3. Срещу „послушание“ се постави 4; срещу любов — 5; срещу милост — 6; срещу послушание — 7; смирение — 8; възвишение — 9; чудо — 10; дълготърпение — 11;
към текста >>
201.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? 2. Има ли опасност от минаването на холерата в България? ОТГОВОР: Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България
към текста >>
202.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
а които не могат — 24 часа. За четиво им дайте цялата книга на Битието и което не стига, вземете от „Изход“ — двете глави. Те са свободни през всичките петъци да се молят и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате. На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледахме да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не срещате. Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той аслъ трябва да стане тор. Христос ги нарича такива „псета“ и „свине“. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа. Обаче, ако няма душа, то как ще ги обърнеш? Бог трябва първо
към текста >>
203.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Христос ви даде един много добър план за работа. Той ще ви научи как да работите. Не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас и когато е Той с вас, не бойте се. Не мислете, че само сега е Той с вас, а като излезете оттук, не ще бъде с вас. Не, напротив. Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината и вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят — вчерашната хала е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакви изпитания, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже сега каква именно ще е тя и в какво ще се състои тая буря, защото винаги, когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирайте всякой от вас по една мисъл върху вчерашната буря и през годината като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир, спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината във вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат. Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде. На зададени въпроси г-н Дънов отговори: — Сатана (лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които дохаждат, изпратени от Него, работят в сърцето. Мисълта е форма, а желанието е съдържание.
към текста >>
204.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
стихове: 20, 21, 22; гл. 31, ст. 13, за каквото четем в Книгата „Съдии“ гл.11 ст.30 и 31 и във „Втората книга на Царете“ гл.15, ст.8 и пр. Аз често пъти не посещавам някои приятели и от това им е криво, но не бива да им е криво, защото често пъти аз воювам и съм заобиколен с лоши влияния и лоши духове. Та тогава, ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза, вреда може да се нанесе с посещението. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и по-щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне, за да се подигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи; и като е с вас Той, ще ви помогне. Обаче, предупреждавам ви никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да Го не огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда, за да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви турва в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата си. Много пъти Господ, за да покаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и нашето сърце, за да работим за Господа, то как Той ще може да се прослави? Затова ние колективно да действуваме, като се
към текста >>
205.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Искат някои опит. Но аз искам да направя опит, с който да писнат ушите на всякого. Няма да правя опит за любопитството на който и да е. Аз искам да направя опит, който це бъде за в полза на България. Ама ще каже някой: „Ами че най-първо дали ти си изпратен от Господа?“ Всякой е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва дали съм пратен. Сега, измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга. Вие се допълнете един друг. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой един от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и ще следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри от 1 до 100, а именно: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 20, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, -олкоз лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпращате в Търново на Конст. Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се
към текста >>
206.
ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
15 до 21 август. Присъстват 63 членове на Веригата и само двама отсъстват. Поканите са раздадени лично, чрез приятели, а не по пощата. За първи път се среща и името на Боян Боев - един от най-приближените ученици на Учителя. Многократно, особено през първия ден, Учителя говори за присъствието на Христос, Който е „близо до физическото поле“, „с нас“, „пред нас и между нас“, „присъства“. На тази среща са дошли и духове от различни народи и „всички те са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които се радва“. С това присъствие Учителя обяснява мъчнотиите, които му се създават преди срещата. „В този град се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни.“ А особено, „когато се даваха стиховете от Господнята книга, духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми“. Учителя обръща специално внимание на техните съмнения и доказателствата, които искат. Обяснява им, че не могат да видят Христа, защото не са нагласени, че съмненията ги спъват, а доказателствата ще им са дадат при определени условия. Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. Христос е дошъл в
към текста >>
207.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
инициали и по форма еднакви за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св.Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места ― колибите на Ан. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов; от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови; от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен: Цани Боздуганов; от
към текста >>
208.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си вие, ще кажа аз. Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим
към текста >>
209.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще
към текста >>
210.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и от 20 кила падат. Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го
към текста >>
211.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
има?“ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.) 3 Аслъ (тур.) — наистина, всъщност (Бел. ред.) 4 Кольор (фр.) — цвят (Бел. ред.) 5 Стожание, стяжение (арх.) — богатство (Бел. ред.) 6 Котерия (фр.) — кръг от лица с обща користна цел (Бел. ред.) 7 Пригласявам (рус.) — поканвам (Бел. ред.) 8 Главоче (диал.) — попова лъжичка (Бел. Ред.) 9 Базиргян (тур.) — търговец, търгаш (Бел. Ред.) 10 Черв (диал.) — червей (Бел. Ред.) 11 Меншество (рус.) — малцинство (Бел. ред.) 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига
към текста >>
212.
1913 ГОДИНА
тази година поради войната събор няма. За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август. Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор. Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България. И България има всичките условия да се обедини. На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие. Фердинанд укрива предложението. Учителя изпраща генерал Стоянов да предаде на фердинад да приеме мира, но той отказва и нарежда да се атакуват турските позиции, укрепени на Чаталджа. При Фердинанд като адютант служи генерал Алекси Стоянов. Неговата жена Мария Стоянова, придворна дама, е последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й на Фердинанд се предават някои съвети от Учителя. Фердинанд е завладян изцяло от австрийската политика. Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи. Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“ През цялото време, докато К. Иларионов е на
към текста >>
213.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
ИЛАРИОНОВА Когато румънците навлязоха в България *1, Драган Попов дойде изплашен у нас и каза на Учителя: „Румънците са дошли в Ловеч и нощес може да дойдат в Търново. Да изпратим Здравка и Елена в Беброво.“ Учителя спокойно му каза: „Няма защо да ги пращаш в Беброво. Нито един румънски крак няма да дойде тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и скъпо ще платят за това навлизане.“ И действително, в Търново не дойдоха, а след няколко дни напуснаха България. През Турско-българската война Костадин бе на фронта. Веднъж Учителя излезе от стаята си и ми каза: - Еленке, и без Костадина можеш да живееш. Аз го загледах уплашено и зачудено и запитах: - Защо, Учителю, ми говорите така? Да не е убит Костадин? - Не ― ми отговори той, но Костадин е в голяма опасност. Аз заплаках и казах: - Искам да се завърне Костадин жив и здрав. Не ще живея сама в света. Учителя помисли и ми каза: - Добре тогава. В този момент дойде Драган Попов малко смутен, повика Учителя настрани и му съобщи, че имало официално тайно съобщение, че в Пирин планина от гърците са обградени няколко наши полка, между които и костадиновия 27-ми полк. Учителя, все тъй мълчалив, съсредоточен, след няколко време каза: - Няма да падне косъм от главата на Костадина и всички ще се освободят. Като се завърна Костадин здрав и невредим, разказва как здраво са били обградени, но по чудо се спасили. ---- *1 Спомените са отнасят за междусъюзническата воина, румънците навлизат в България през юни и юли 1913
към текста >>
214.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
добър - вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като како нещо е адът. Нели това е стихия на развързани елементи от човека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на човешката мисъл, да види като какво може да направи човек в своите действия. Да, човекът, това колективно същество, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според Него „око за око, зъб за зъб“. От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата, в света и човека, сее доброто бъдеще. Няма случай в историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле? Той отлетява. Като цвете остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извършва своя дълг тъй, както го разбира, може да се благославя. Най-после одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция
към текста >>
215.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април. А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото на годишната среща. Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове на Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости. В първата беседа на срещата Учителя говори върху съвременната криза. Казва, че са свидетели на едно велико събитие – идването на Христа. Господ, за да ги събере, накарал е България да пази неутралитет. На този събор Учителя говори много за духовния процес на познаване на Христос, за отваряне на духовните очи. Обяснява и вътрешния смисъл на лявата и дясната страна. Поръчва на присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно. А на празника Св. Богородица Учителя казва на всички да отидат на църква, след което им говори върху вътрешния смисъл на църквата. На тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината. А един ден седмично да изреждат по списък всички присъствали за благословение. Учителя изрично подчертава, за какво да се молят през годината: първо, за прославяне името Божие на земята; второ, за идването на Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия на земята. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Когато отивахме да приготвим вилата на брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето. Астралният свят е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да
към текста >>
216.
1914_2 Писма до семейство Иларионови
Моят душевен поздрав на вcички. Ваш Верен: П.К.Дънов * * * Казанлък, 16.VI.1914 г. Люб. Е.К.Иларионови, Завчера вcички, само мъже от Казанлък, се кaчиxмe на кoнe, кaтъpи и мулета, на Бузлуджа. На една височина от 1500 м. над мopcкoтo равнище. Прекарахме много добре, имахме доста приятни приключения. На мнозина беше доста зор и възкaчвaнeтo, и слизането. Но тaкa трябва да се възпитават всички, да бъдат решителни и смели. Аз разглеждах нaвcякъде - и към Южна, и към Северна България. Вашето Търново се свиваше на своето гнездо кaтo охлюв в чepупкaтa си. Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но вcички останаха нeнаквaceни, нeoчукани. Днеска сме долу. Bcички си почиват от умората. Трябваше и вас да кaчa, щяхте да се съградите в мисли и желания и щяхме да оставим вашите кpъвни сродници да си почиват и работят там горе. Но все–тaки ще трябва работа и постоянство. Вяра непреодолима и твърда. Ний ще уредим вcuчкo с Господнето Благословение и Неговата Сила. Ще преобърнем всичко за добро. Taкa се учат Божиите пътища и поучения. Поздрав на вcички приятели нарочно. В.В. Поздрав и от вcички приятели тук. Подпис (П.К.Дънов) * * * София, 17. VII. 1914 г. Люб. К. Иларионов, Пътят Bи за Варна е отворен, aкo желаете, можете да идете с Елена. Желая да зная Епитропов мина ли през Търново? Пишете ми. Ний може да слезем от София към 6 - 7 август. Моят поздрав Вам и на Елена. Ваш Верен: П.К.Дънов * * * Покана на специално картонче Търново, VII. 1914. Срещата на Веригата Г*, ще стане на
към текста >>
217.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
срещата, защото с горест преговаряха преминалото в 1913 год. – войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове. То и стана причина лани да не се съберем, та при тази годишна обмяна на мисли в Школата за подвига всички очаквахме подновяване на изтощените сили и насърчение за по-интензивен подем в делото Господне. Събранията станаха в миналогодишните места – колибите (вилите) на Ан.Бойнов и Бостанджиев. Вилата на първия служеше за преподаване, а оная, на последния – за трапезария. Присъствуват 81 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Cт. Загора, Русе и от разни села: Кръвеник, Гачевци и пр. Освен тях имаше и 27 деца, доведени било от приятелите на Веригата, било от гостите, но те, децата, изключително се навъртаха около трапезарията и без да щат, служеха за охрана, през деня, на помещенията, докато възрастните слушаха беседите. Съдържание: * 1 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ * 2 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК * 3 12 АВГУСТ, ВТОРНИК * 4 13 АВГУСТ, СРЯДА * 5 14 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК * 6 15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА * 7 16 АВГУСТ, СЪБОТА * 8 17 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ * 9 18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше
към текста >>
218.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да
към текста >>
219.
1915_1 Спомени* на Иван Данаилов
изключително за себе си – в най-благороден смисъл. Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г. Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски. Впоследствие бива убит. Политически събития. На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, към който е имало тайна спогодба. На 14 октомври България обявява война на Сърбия. За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение. На 29 септември 1914 г. за владика на Търново е избран Йосиф
към текста >>
220.
1915_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
НИКОЛОВ ("Изгревът" на Бялото Братство, том I, София, 1993, стр. 441 – 442) На 29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане на България във войната на страната на Централните сили. Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1915 г. През лятото отиват при Учителя и го запитват, какво да се прави. Учителя казва: „България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет тя ще получи всички земи на Санстефанска България". Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й – личния адютант на Фердинанд – занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: „Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: „Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме
към текста >>
221.
1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
времената са назрели, няма какво да убеждаваме когото и да е. Нека всеки върви по своя си път и да понесе последствия та на хилядите години. Христос казва: „Моите овце познават Моя глас." Който познава гласа на добрия Пастир, той е от Неговите; които не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръщават. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слуша Неговия глас. Старият ред на нещата мина Вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумеят и ще се изменят. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим", казва духът Господен. Бъдете радостни и весели. Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и иде възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше; сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света - отлив. Оставете дребнавите работи настрани. Ако има нещо добро, възвишено, което да Внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои повече в това непоносимо състояние? Лъжите вън. Поставете Истината за Ваш учител. Моят поздрав на всички. В.В. П.К.Дънов * * * София, 9.VІ.1915г. Любез.Е.Иларионова, Всичко ще си дойде на реда. В Цар.Божие нечисто не може да влезе. Трябва чистота на
към текста >>
222.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които
към текста >>
223.
1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война. През годината Учителя посещава Търново. Запазени са и пет писма до семейство Иларионови. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учителя я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам!" През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила много компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо
към текста >>
224.
1917_1 СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
тази година събор не се провежда. България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта!" В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха. Всички си отидоха по
към текста >>
225.
1918_1 1918 година
който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие. За първи път обръщението в писмо до Иларионова е „обична ми Еленке" — Константин е болен Учителя иска да я подкрепи и насърчи. Политически събития. Положението в тила и на фронта става неудържимо. Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров. Той остава такъв до 31 март 1928 г. Учителя се връща от Варна в
към текста >>
226.
1918_2 СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 г. и последва пробивът на Добро поле на силите на Антантата. Фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да с прави. Той отговаря с едно изречение: „Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. Занасят новината на царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе плеснал задника с дясната си ръка по повод съвета на
към текста >>
227.
1919_1 1919 година
Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация. Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите. След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и
към текста >>
228.
1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов
Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци. Синът на К. Борисов, Тодор Борисов, си спомня: „Баща ми беше среден на ръст, широкоплещест, рус, със сини очи. Завършил е военно училище в София. Бил е най-добрият стрелец и е служил в пионерки части. Рано се уволнява и завършва Горското училище. Бил е учител в Белоградчик. Премества се в Севлиево и става счетоводител в горското стопанство. Оженва се за Дарина Поптодорова. За военни заслуги е награден като о.з. подпоручик с „Военен орден за храброст" през 1946г. По характер беше енергичен, праволинеен и смел. Беше свободолюбив и обичаше много правдата. Имаше силна мисъл и с нея можеше да накара хората да правят това, което той пожелае, но никога не злоупотребяваше с тези си способности. Беше добър математик и кабалист, владееше френски. Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности. Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г. След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал
към текста >>
229.
1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева
съм в гр. В. Търново на 13.06.1907 г. Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова. Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на
към текста >>
230.
1919_4 Спомени на Жельо Николов
ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение. През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана. Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака. Той си казал: „Аз трябва да преодолея всичко, но да присъствам на събора." Взел в дисагите си един самун хляб и както си ходел на село - с дебелите, селски дрехи, пешком и бос, минава Балкана и след няколко дни се озовава пред вратите на вилата. Гледа, че има поставени постове, които не пускат без покана. Той ги разпитва и разбира, че Учителя спи в Иларионови и сутрин рано идва по горния път над вилата, с братята и сестрите от града. Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива. Сутринта рано е на крак и като вижда, че пристига голяма група от града, бързо ги посреща. Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю,
към текста >>
231.
1919_8 Спомени на Надежда Иларионова
направена за двамата братя. Венета и Иван Дивитакови живееха на втория етаж. Венета беше една от най-представителните жени в града. Тъй като нямаха деца, тя решила да вземе едно от децата на малкия си брат. Един ден, слугинята приготвила вряла вода за пране в една харания и я сложила долу, до стълбището. В това време детето се търкулнало по стълбите от втория етаж; паднало в харанията, вследствие на което умряло. Венета получила психично разстройство. Мъжът й я завел на бани в Бавария (Германия), но не почувствала никакъв ефект. Върнали се тук и по препоръка на А. Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал. Венета беше сестра на ген. Константин Соларов. Неговите дъщери, живеещи в София на ул. „Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на
към текста >>
232.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. Няма никаква сила в света, която може да се противопостави на този Божествен път, на тази Божествена правда. Цялото пространство, цялото небе и всичката земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат със своите оръжия, да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане нито помен, даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в новия, сиреч, нищо старо няма да влезе в новия свят. Като слушате това, вие ще се изплашите. (115 стр.) Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но, ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме Учението, което му носите, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция, но, ако не ви приеме, контрибуция ще плаща. (112 стр.) Много политикани сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго." Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. (36 „Космичната обич")
към текста >>
233.
1920_4 Спомени на Марин Камбуров
МАРИН КАМБУРОВ Той (Кольо Каишев, строителен инженер, който живеел по това врещ Арбанаси при сестра си Мария Каишева. — бел. състав.) отговаряше за основи ремонт и за новите постройки. По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма. Най-много подобрения са направени в периода между 1919-1922 г. — тротоари около цялата вила, стъпала, четири тоалетни на 100-150 м. от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната. От Бургас би изписани два вагона циментови тухли. Дворът бил заравнен, а с останалите циментови тухли били направени малки дуварчета. Били докарани и два чувала морски миди. Много братя и сестри вложили своя безплатен труд, за да превърнат това свещено място в райски кът. Не останали по-назад и братските деца, които се заели с украсата на вилата и залепили събраните морски мидички на подходящи за целта
към текста >>
234.
1920_5 Спомени на Паша Тодорова
ПАША ТОДОРОВА Съборът през 1920 г. беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България. През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г. се разнесе слух, че един от по-възрастните бра се е провинил с нещо в морално отношение*. Това създаде настроение срещу него особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие. През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група. Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята. И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се. След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че
към текста >>
235.
1920_7 Писма до семейство Иларионови
се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. И духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен. Г-Жа Мария Хараламбева, която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината. Ако ви се удаде случай да я посетите, насърчете я да изтърпи до край. На сила се влиза в Царството Божие. С Любов се взема, с обич се крепи. Светлината сега иде отгоре и тя ще дойде. В края Живият Бог ще победи. Любовта ви към Христа да бъде постоянна. Аз, Като се поуредят пътищата, ще ви посетя. Ваш верен. Поздрав на всички приятели. Подпис
към текста >>
236.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Тъй например, тази година очакваха от лозето много плод, но няма. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо. Лозето в България е емблема на българина. Днес взимат мерки да ни гонят, но затова започнаха да съхнат лозята; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат ябълките; ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господ дава на своите добри деца. Едно добро дете храни деветте лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена
към текста >>
237.
1921_1 1921 г. – ПИСМА
формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1921 год." През есента на 1921 г., на колибата в Търново, при брат П.Камбуров отива и брат Кольо Каишев, племенник на строителния инженер Кольо Каишев. Той остава там цялата зима, а в началото на пролетта на 1922 г. отива при леля си Мария Каишева, в с. Арбанаси. В една съборна беседа от 1922 г. Учителя споменава, че през тази, 1921 г., с още трима души, е копал канал в Търново. Вероятно е било при ремонтни работи около
към текста >>
238.
1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов
И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама
към текста >>
239.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
ТОДОРОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много
към текста >>
240.
1921_13 Из Съборната беседа 'Милосърдието' от 23.08.1922г.
живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи". Казваха: „Спасението на България иде вече: светии Кирил и Методий"; но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие". Този, другият приятел, св.Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св.св.Кирил и Методий". На тия „св.св.Кирил и Методий" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „женитба". Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. (268-269 стр.) Между тия
към текста >>
241.
1921_16 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 1
станат нормални и приятни. (201 стр.) Туй, което ни свързва, то е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя. (108 стр.) Изобщо, във всички градове сега има една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос, в Шумен се е развила в големи размери, диария има там. Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби. (182 стр.) Някои от вас запитват, например, защо трябва да имаме ръководители? То е все едно да запитвате – защо трябва да имаме глава? Като дойде някой чувал, здравият е, който трябва да вдигне чувала. Ако този ръководител е само капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители, като капелмайсторите, само вдигат пръчицата, не ги признавам за такива, били те мъже или жени, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, ако е от дявола, той ще маха само пръчицата. (183 стр.) Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той?" Ами че, ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл, но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си." Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно Братство, основано по Любов?
към текста >>
242.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
всичко. Само Бог трябва да знае какви сме. Ако Господ ни знае и ние познаваме Него, достатъчно ни е. А хората, по-добре е да не ни познават. Да те познава добрият човек е благословение, но да те познава лошият човек е проклятие. Аз забелязвам сега между вас: вие имате желание да ви познае света какви сте. Няма нужда да ни познаят. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро – без разлика. (297-298 стр.) Черните братя Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има. Навсякъде действат по принципа „Разделяй и владей!" Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават. Навсякъде, дето има такива събрания, те идват. Всякога те са много учтиви. Онези, които не ги разбират, те са пред тях много кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете. Тези хора са много добре облечени, с елегантни дрехи, с черни гантени* ръкавици, с попски калимавки, владишка корона, на професорска катедра, ние няма какво да им се сърдим. Те са много учтиви. Това е една борба. Те са съвършени в техните обходи, много са умни. Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете с тях. Те са от Черното братство. Да, но те са много умни, знания има у тях, те могат да ви измамят, те могат да ви спънат от вашия път. Сега, туй не ви казвам да се плашите и да мислите, че когото
към текста >>
243.
1922_1 1922 година
1922 е кардинална в историята на Бялото Братство. Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци. Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция. През 1922 год. се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм, на върха с Учителя. Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът
към текста >>
244.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи. Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души. Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние
към текста >>
245.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия
към текста >>
246.
1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя
материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари. – Вие вярвате ли в Христа? – Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята. – Как гледате на днешното положение на България? – То е тежко, но не и безнадеждно. За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството. То е главната спънка. Нито само влиза в Царството Божие, нито пък пуща да влизат ония, които искат да направят това. Нашите принципи не са лични. Ние желаем доброто на нашия народ, като единица от целокупното човечество. С духовенството имаме своите допирни точки. Това е Любовта, по закона на Мъдростта и Истината. Духовенството, обаче, избягва всякакъв контакт с нас. – Има ли еднакви положения във вашето учение и това на Толстой? – Да. – Какъв е броят на вашите последователи в България? – По-голям, отколкото предполагате. Желаещи да се проникнат от истината има много – тук и в провинциата, в селата. Трябва само да има кой да им посочи Светлината. Нашето учение не е изолирано за България. Навсякъде в Европа и зад океана се появяват велики умове, които са си поставили за цел да обновяват, да превъзпитават човечеството в истината, разума, чистотата. Те са в непрекъснат контакт помежду си и
към текста >>
247.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
върви в пътя на Любовта. (12) Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17) Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199) Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28) Ето няколко примера от тези трудни изпити: Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш. Кои хора са велики? -- Тези, които имат Любов към Бога. Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро. Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има
към текста >>
248.
1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография
сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32 12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12. 18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю 19. Павлина Даскалова,
към текста >>
249.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
има определено време, специално време и ако се използва, добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.) За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?" Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. (115 стр.) Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата. Ако не разберете законите на Школата, има опасност да се яви у вас страхът, постоянно да сте в страх от гоподаря си. Защо? – Когато
към текста >>
250.
1923_4 Спомени на Атанас Добревски
ДОБРЕВСКИ Атанас Добревски е роден на 31 януари 1883 г. в с. Средни колиби, Еленско. Учил в Швейцария право, живял на ул. „Константин Кисимов" 26, бил известен адвокат-земеделец. През управлението на Стамболийски бил околийски управител в Пловдив. Успях да избягам по събитията през 1923 г. Потърсих Петър Дънов. Той се оказа в Търново и аз отидох на вилата, където са ставали съборите. Разговаряхме около два часа. Той ми пророкува целия бъдещ живот, който се сбъдна напълно. Каза ми, че ще дойде болшевизмът в България, че ще бъда измъчван и тероризиран, но няма да бъда убит, че ще почина от заболяване в леглото си на порядъчна
към текста >>
251.
1923_5 Спомени на Елена Иларионова
ИЛАРИОНОВА На 14 юни 1923 год. Учителя беше у дома. Както си работеше нещо на масата, каза: - Убиха Стамболийски. Костадин запита: - Вестниците ли съобщават това? - Не, сега в момента се извършва престъплението. И министър Петков* когато убиха, ни каза веднага, като че ли е бил там. * Димитър Петков (1858-1907)- министър-председател на България от Народно-либералната партия, убит в София на бул."Цар Освободител"
към текста >>
252.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав: Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово – военен капитан. 2. Христо Христов от Търново – подпоручик, който си подаде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуска службата си, за да помага със заплатата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над сто хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица – Мола Хаджидимитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе дванадесет декара ниви и три декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около дванадесет декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка, в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лв. резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова се наложи да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко – готовите пари се изнизваха
към текста >>
253.
1925_1 1925 година
за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя". По време на опелото на убития ген. Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41. Той е член на Демократическия сговор на Цанков. На 1 ноември го избират за кмет на града, а негови съветници стават Фъртунов и Енев. Комендант на града е Ат.
към текста >>
254.
1925_6 Спомени на Михаил Иванов
търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. Брат Иванов - ръководител на братството във Варна - беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братя Арабаджиеви: „Защо сте довели този човек, той е още нов! А тук идват улегнали братя." Мен ми стана много мъчно и поисках да си отида, но Арабаджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че не мога да остана на събора. Рекоха ми, да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. В това време дойде брат Савов от София. Като му разправих за състоянието си, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а отиди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „Ако този учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тука, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в
към текста >>
255.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
ГОДИНА Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г. и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето скръб и страдание, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в Неговата Любов. Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов. В какво седи тази Любов? Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното. Ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на земята от тия неща няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази - да дойде Бог чрез Духа Си да
към текста >>
256.
1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново
1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние. Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мен това не е меродавно, но каквото говори българският народ." („Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 51) Част от търновци се произнасят и Учителя напуска този град. Остават учениците
към текста >>
257.
1925_9 Биографична справка за владиката Филип
ВЛАДИКАТА ФИЛИП Филип Пенчев е роден в град В.Търново, Асенова махала. Завършва Киевската духовна академия и се връща в България като учител. Става ректор на духовното училище в Бачковския манастир. На 12 декември е канонизиран за архиепископ. На 21 януари 1921 г. е избран за владика на В.Търново с името Филип. Остава на този пост до 1936 г., когато подава оставка по болест. Умира на 12 януари 1939
към текста >>
258.
1925_10 Спомени на Елена Иларионова
от вратата, навел глава и си излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал: – Ти кой си? – Аз съм Дънов – отговорил Учителя. – Ти си арестуван – му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го
към текста >>
259.
1925_11 Спомени на Борис Николов
ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение, и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." (166
към текста >>
260.
1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г
СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г. От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете – с напудрени перуки, а жените – с рязани коси. Преобладават все млади момчета и момичета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват, те купили от последния. Дънов не се вижда – нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници – момчета и момичета – и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда, без да искат разрешение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприятелят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегашното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил, със своето учение
към текста >>
261.
1925_13 Мисли за съдбата-кармата
на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му? Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички,
към текста >>
262.
1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя
пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България". По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден. КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка. Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка. Продадохме всичко ценно и решихме да я заведем в Париж, на операция. Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов, преди да заминем за Париж. Сварихме го да държи беседа, в която Той отговори от какво е болна дъщеря ни. Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса.
към текста >>
263.
1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята. Запитахме го: – Ами дотогава как ще живеем? Учителя каза: – Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: – Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната. – Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София. Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София. Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем... * Делиорман - турско име на Лудогорието (бел.
към текста >>
264.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро. Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до
към текста >>
265.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило. В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония,
към текста >>
266.
1926_7 Архивът на Братството
и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена
към текста >>
267.
1926_8 Историята - разказ с продължение
събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др. Още след публикуването на първия том до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28. Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали
към текста >>
268.
1926_9 Библиография
годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.** 14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.** 15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.** 16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.** 17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.** 18. Събев, Георги: няколко спомена* 19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова 20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.** 21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.*** 22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.* * - от архива на Павлина Даскалова ** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г. Петков от Габрово *** - от архива на Вергилий
към текста >>
269.
1926_10 Архивни снимки
– София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов: Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе. Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров. Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка
към текста >>
270.
002. Увод
никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него. Този пропуск на тогавашните историци става най-надеждният аргумент за оспорването на Христа като историческа личност. Съставянето на летописа съвпадна с отпразнуването през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано. В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ. Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си. И двамата са действали във Варна и Варненско, където са били на почит и всеобща признателност. Тяхната обществена дейност е включена в няколко печатни издания и статии от вестниците. Рано или късно обаче историята повдига завесата на забвението и прави достояние на човечеството много отминали неща. Без да
към текста >>
271.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
и дело на Константин Дъновски Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на фанариотската черковна зависимост. Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична,
към текста >>
272.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите. Внуците и правнуците на разселените тук някогашни български първенци, прогонени от старите престолни центрове на поробена България, застават в първите редици на всенародното движение за свобода и верска независимост. И тук, както при много случаи, прозорливото око на историка може да проследи оная чудна “магия” на съдбата, която превръща незаслуженото поражение в триумфиращ апотеоз. Не напразно нашият епос тачи като свои закрилници дебрите на Родопа и дъбравите на Стария Балкан. Вместо да бъдат обезвредени, тези будни и войнстващи за свободата си бивши търновски българи, дават удачни родови кръстовки с местните траки от Родопския край. Не ще бъде пресилено да кажем, че ако бихме могли да проследим далечната родословна нишка на родопските устовски фамилии, от които произхожда Константин Дъновски, вероятно бихме се натъкнали на такива кръвни родови връзки с някогашни търновски първенци и боляри от български произход, примесена с прадревната тракийска кръв на местните траки. След настъпването на мрачните съдбовни дни на по-тисничество родопските български селища би-ват под-ло-жени на насилствено помохамеданчване. Този
към текста >>
273.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
е убедителен израз на изявено народностно негодувание. На фона на този революционен кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование. Те единствени остават на Балканския полуостров под османски гнет. Великите сили на Европейския аеропаг налагат изтеглянето на руските войски от завзетите български територии на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония. Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др. Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му. Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от
към текста >>
274.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи. Църквата останала да застъпва пред
към текста >>
275.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.). Данни за Призрен и Призренско могат да се намерят на с. 267-272 в библиографския труд на д-р Никола Ми-хов – “България и българите”, II част, издадена в София, 1929 г. Паисий Хилендарски вече е завършил през 1762 г. написването на своята “История славеноболгарская” и я разнася из Българско. Скътана грижливо в подрасника му, той тръгва на път с нея по неведомите пътеки на поробена България, за да хлопа на чутките души и да им сочи нетленния светилник, който е понесъл със себе си. Така, тръгнал от Халкидика, Паисий се насочва на североизток и стига до най-източния край на полуострова, където през 1765 г. в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни
към текста >>
276.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23 Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори. Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на
към текста >>
277.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството. “Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а западните християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието. По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията. Въпреки личния пример, който получава от Атанас Чорбаджи, той не вижда други някакви обнадеждаващи перспективи. Трудно било на нежното и изпълнено с християнски
към текста >>
278.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми
към текста >>
279.
019. Обет за духовна служба
история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи –
към текста >>
280.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
поле от 1444 г. Пак оттук минават руските войски през Руско-турската освободителна война на 1877-1878 г., под главното командване през първата част от войната на руския велик княз Николай Николаевич Романов, син на император Николай І. След отминаването на военната стихия село Хадърджа, в чест на главнокомандващия на руските войски, бива преименувано на Николаевка, в който акт ние виждаме символа на приключване на робския период и поставяне началото на освобождението на България. Малко преди освобождението на България, тук, в с. Николаевка, се ражда Учителя Петър Дънов. В България има шест други села, преименувани с ново име Николаево, но с. Николаевка е само едно и представлява русизъм на побългареното
към текста >>
281.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление,
към текста >>
282.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
духовна мисия След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св. Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град
към текста >>
283.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената
към текста >>
284.
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята
към текста >>
285.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ. Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см. се
към текста >>
286.
031. Период след Освобождението
Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г. получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на
към текста >>
287.
032. Послеслов
тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното
към текста >>
288.
033. П Р И Л О Ж Е Н И Я
казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7). VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г. VIII В Цариградския вестник № 469/19.ХІІ.1959 г. се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.” IX Това е третото дете на свещ. Константин Дъновски. Преди не-го той има дъщеря Мария, а първородният му син се казва Атанас. X В “Петдесетгодишнина на Първата българска църква “Св. Арахангел Михаил” във Варна”, с. 26, се твърди неправилно, че официалното откриване на църквата е станало на 14.ІІ.1865
към текста >>
289.
034. Библиография
19 Родопите и българската история, Сборник статии, съставен от доц. П. Петров, София, 1974 г. 20 Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. “Известие на Варненското археологическо дружество”, 1910 г., кн 4. 21 Проф. д-р П. Ников, Българското възраждане във Варна и Варненско, БАН, София, 1934 г. 22 Иконом Иван К. Радов, Атанас Чорбаджи-Хадърджаклията, сп. “Памятник”, 1895 г., кн. 6. 23 Проф. д-р Л. Милетич, Старото българско население в Северо-из-точна България, 1902 г., София. 24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г. 27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София. 33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на
към текста >>
290.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова. Тук намират добър прием много занаятчийски работници и търговци. Придошлите от други краища българи са били по-будни в национално отношение и сега те не само че увеличават, но и раздвижват българското малцинство във Варна. Назрели са добри условия за пламенно раздухване на възрожденските идеи, които се подемат с особена сила от всички българи. Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух. Не като ням свидетел, а като движеща сила отец Константин винаги е стоял в първите редици всред
към текста >>
291.
Съдържание
Учителят 11 Образът на Учителя30 Бита на Учителя34 Учителят и Велико Търново 41 Пътят на Словото 44 Откриване на Школата 59 Създаване на "Изгрева" 65 Ученици95 Срещи и разговори с Учителя 125 Учителят за планетите 133 Учителят и личности137 Боян Боев 150 Катя Грива 152 Николай Дойнов 156 Асен Арнаудов161 Никола Гръблев166 Магдалена Попова 169 Методи Константинов 174 Мария Тодорова 177 Игнат Котаров179 Цанка Екимова185 Ради Танчев187 Милка Говедева192 Старата Попова 194 Георги Радев 196 Савка Керемидчиева198 Симеон Арнаудов 201 Михаил Иванов 205 Любомир Лулчев 210 Иван Антонов 226 Темелко Стефанов 230 Комуни236 Спиритизъм 239 Женитба 248 Непослушание 257 Послушание 287 Паневритмия 293 Музика314 Здравни съвети352 - растения и билки 255 - рецепти и напътствия356 - лечение чрез музика358 - отношение към тялото 360 - лечение чрез вяра 361 - лечение с цветните лъчи 362 - мисли и чувства 362 Хигиена 365 - облекло 366 Слънце368 - слънчеви бани373 Вода и извори 375 - лечение с вода 378 Планини 390 - екскурзии до Мусала 391 - случки на планината397 - планини и лечителство 398 - планини и ученичество 400 Хранене 402 - хранене и здраве 411 - вода и хранене 414 - колко да ядем414 - хранене и месоядство 418 Пост 421 Жито и житен режим 429 Работа 435 Работа 443 Сън 448 - задачи и упражнения след ставане от сън 449 Жилища
към текста >>
292.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии
към текста >>
293.
УЧИТЕЛЯТ
Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година. Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата. Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато
към текста >>
294.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията?" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той се съгласява и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и
към текста >>
295.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ТЪРНОВО Спомени на ученици Първата връзка с търновци Учителят прави през 1900 г. с Мария Каза- кова и нейната група. По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава, като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови, Атанас Бойчев. Постепенно със започване на търновските събори, в търновското братство влизаха около 20 семейства. От 1909 г. до 1925 г. включително, всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново. В 1913 г. се води Балканската война. Няма събор. 1915 г. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където
към текста >>
296.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила. Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани. През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!" , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и
към текста >>
297.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
да се извадят основни мисли и идеи. Редовните ученици това го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше в тетрадката. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Учителят водеше Школата в продължение на 22 години, което е един слънчев цикъл. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето на Учителя, отпуснато от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. Борис Николов, Мария Златева Откриване на младежкия окултен клас Ние от младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения. Отначало възрастните бяха ревниви, отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха, запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлязохме в братския живот, който за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Този живот запълни сърцата ни и ние не се отделяхме и останахме с Учителя до днес, над 50 години. Една от първите задачи, която ни бе поставена, бе да уважаваме жената. Като младежи водехме чист живот, повече бяхме в планините и сред природата през свободното си време. Постепенно Учителят създаде в нас почит и уважение към жената. Учителят я третираше като себе си, не я унижаваше. Така се създаваха хубави отношения между братя и сестри и ние живеехме около Учителя един прекрасен живот. Повод за откриване на Младежкия
към текста >>
298.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
"Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Баучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. През 1921-22 г. са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да
към текста >>
299.
УЧЕНИЦИ
ученици През 1900 г. ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с Учителя. Това беше по Великден, април. - Кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? - запитах го аз. - И това може да стане, ако се получи заповед отгоре! Мен ме порази това: "Ако се получи заповед отгоре". Можете да си представите нашето самочувствие, когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Определяше се точно датата. От Бургас тръгнахме пеш. На другия ден пристигна и третият конгресист д-р Миркович от Сливен. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: "Как може това да се нарече конгрес, когато в него участват само трима души?", Той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: - Сега сте трима души, но ще дойде време, когато ще бъдете хиляди. Тодор Стоименов През 1928 г., когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от братята. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една
към текста >>
300.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде". Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят. Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена. Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя,
към текста >>
301.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка. Когато след години се върна, аз го посетих в дома му. Той ми заговори така: Сега ще ти разкажа какво научих в Америка. В този миг той се концентрира и ми каза: "Но ти се намираш под покровителството на Учителя.!" Аз се изненадах, защото още не познавах Учителя. Той продължи: "Аз в Америка следвах Окултна школа. При сбогуване, на път за България, ръководителката на Школата ми каза: "Брат, ти тука научи много неща за пробуждането на духовните дарби, но имай предвид, че отиваш в България, ето защо, ти трябва да знаеш, че там е слязъл най-мощния дух на планетата, който може да ходи на всички планети и слънца из цялата планета." Тодор Божков Иван Сеченов живее на Изгрева от 1932 година и посещава Школата, но разочарован от себе си, от малките си постижения, от Школата, намислил да се запише в друга Окултна школа. Поради това, той писал писмо на индийския поет-философ Рабиндранат Тагоре,
към текста >>
302.
БОЯН БОЕВ
завършил гимназия, отива да следва естествени науки - биология в Мюнхен. Понеже той е с духовно разположение и интереси, запознава се с проф. Рудолф Щайнер, всеизвестен в Европа и по света като духовен мислител. След лекциите в университета той държал беседи в своето жилище в Мюнхен. Разбира се, веднага се отзовава и нашият брат Боян Боев на тези духовни беседи. Понеже той беше малко мургав, проф. Р. Щайнер го пита: "Вие откъде сте, моля?" Брат Боян му отговаря: "Аз съм от България, българин съм." - "А защо идвате при мен, аз съм нищо, имате велик Учител." Брат Боев запитва: "Кой е? Аз не го зная" - "Г-н Петър Дънов!" И когато пристига брат Боев в България, той намира Учителя и до края на живота си беше стенограф на Изгрева и изнасяше сказки от Словото на Учителя из страната. Беше учител в гимназията в Панагюрище. Заради своята братска дейност го уволняват оттам и отиде в Свищов, но впоследствие прекратяват неговата дейност като учител. Остава в Братството и написа книгата "Учителят за образованието". Взе дейно участие в списанието "Житно зърно". Той разказвал своя разговор с Р. Щайнер на сестра Паша Теодорова, стенографка на Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва на Учителя какво брат Боян й разказал за срещите му с Р.Щайнер и как Щайнер го насочва към Учителя. Сестра Паша пита: "Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?" Учителят отговаря: "Разбира се, че го познавам." - "Ама, Учителю, тука на земята ли сте се виждали?" - "Не тук на земята, горе
към текста >>
303.
КАТЯ ГРИВА
Благо, а него го няма, не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още присъстваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. Мария
към текста >>
304.
АСЕН АРНАУДОВ
се приближава до вас?" Една от сестрите казва: "Ами, иска ми се." - "Като ти се иска, и щом не ти стиска, тогава няма да идвате при Мен да се оплаквате, а онова, което ти се иска, ще го стиснеш у себе си и няма да му позволяваш да ходи насам-натам. По-лесно е да спреш едно желание в себе си, отколкото да го пуснеш извън себе си - да излезе то от теб и да почне да те разхожда насам-натам. Тогава никой не може да ти помогне." Така Учителят разреши въпроса с Асенчо и със сестрите. Мария Тодорова Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса. Нейни творби се печатаха в списание "Житно зърно". Тази сестра се беше влюбила в Асен Арнаудов. Под напора на чувствата си написала стихотворение, сложила го в плик, адресирала го до него и го изпратила по пощата. То носи заглавието "Нишки". Ето какво съм запомнил от това стихотворение, тридесет години след това: НИШКИ Вий нишки, от мене до него прострени, Вий златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени. "Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене
към текста >>
305.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус! Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият
към текста >>
306.
МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
"Той имаше тази връзка, но това беше привидно. Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева?" Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. "Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му?" Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах. След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на Учителя. Мария Тодорова Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен. Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си!" Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете
към текста >>
307.
МАРИЯ ТОДОРОВА
Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?" Отговорих Му без да се замислям: "Исус Христос". Учителят се усмихна: "Блажена си ти, че кръв и плът не са ти казали това". Това беше епоха в моя живот, защото важното е не само да се определиш, но да започнеш с познанието на Учителя и на Бога. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в
към текста >>
308.
ИГНАТ КОТАРОВ
лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. Ако е тъмно, Игнат с фенер отива и проверява данните. По това време на Витоша има зенитна батарея на германците, които обстрелваха самолетите. Когато е имало тревога през нощта, те видели светлина на наблюдателницата на Черни връх и помислили, че това е сигнал, който се дава на самолетите, за да се ориентират къде е Черни връх и къде е София. Самолетите пътуват нощем. България е планинска страна и ориентацията на самолетите в онези времена е била трудна. Германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част. Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъства на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението, където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил своите наблюдения през нощта и го освобождава. По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Минат няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят
към текста >>
309.
ЦАНКА ЕКИМОВА
до 80 години и всички му викаха "Бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. Веднъж Учителят отвори вратата на Горницата, излезе на стълбите и ме покани: "Сестра, елате горе!" Той застана прав до мен, беше много строг. Погледна ме задълбочено и каза: "Сестра, вашето гостуване тук е на бодили". Аз се изненадах, че Учителят подхваща този въпрос, защото не смеех да го изнеса пред Него. Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе становището на Учителя. Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за
към текста >>
310.
РАДИ ТАНЧЕВ
обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов". Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. Скулпторът Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден брат Ради, както се връща с чувала, скулпторът се спира при него и в момента решава, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче брат Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът му да се вае от камък или от цимент, даже да се правят снимки и портрети дори, отговаря сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". Отива при Учителя, споделя за тази среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!" Разбрахме от Учителя, че брат Ради в миналото е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. Тогава вече брат Ради се съгласява. Тъй че, този паметник от 1937г., който виждаме сега на
към текста >>
311.
СТАРАТА ПОПОВА
откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целия този случай Той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр. 26- 28 от томчето "Две свещени положения" - 1925 г. и ще цитираме дословно: "Ще ви приведа един пример, да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща оттам болна. Сираче е тя, сама в къщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я наглеждат, казвам им: идете при нея, подкрепете я. Те чакат Учителят да отиде при нея, да я дигне веднага, но Той не отива, особен Учител е Той. Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някой й казват: "Нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава?" Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия в къщи не били благоприятни за нея, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и
към текста >>
312.
ГЕОРГИ РАДЕВ
обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година,
към текста >>
313.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в
към текста >>
314.
СИМЕОН АРНАУДОВ
кой може да бъде. Веднъж го попитах: "Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието?" Той кимна с глава: "Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. /Според някой допълнителни сведения от спомените на учениците, публикувани в томовете на "Изгревът", Симеон Арнаудов по времето на Христос е бил Юда./ Аз стоях изумена. Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Видях неговия път от преди 2 000 г., видях го и сега. Мария
към текста >>
315.
МИХАИЛ ИВАНОВ
живее там и да учи. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството, протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, то Учителят му отговаря така: "По-хубаво е да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева." Същото Учителят прави с другия участник в побоя, който изключва от Бялото Братство за 25 000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция. Вергилий Кръстев До 1937 г. Михаил бе в България и след това замина за Париж на Световното изложение. Тогава се даваше виза на всеки гост на изложението. Учителят не желаеше такива личности в България и по този начин го отстрани оттук, като му съдейства да замине и накара приятелите да му дадат пари за път. Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук".
към текста >>
316.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
по стените. Един ден Учителят извика стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целия "Изгрев". Какво, той Изгрева ли иска да разруши?" Елена отива и предава думите на Учителя. Той проявява послушание и ги маха. Уплашил се от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който с негови представители в България, се стреми да унищожи Братството. Връзките на Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле. Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото беше насочено срещу делото на Учителя. Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе!" Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши?"
към текста >>
317.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му. Борис
към текста >>
318.
КОМУНИ
знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо. Съставът се състоеше от Константин Константинов, Георги Радев, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Христо Койчев, Кръстю Тюлешков, Александър Стрезов, Георги Томалевски. Разболяват се от малария и Александър Стрезов пръв напуска и заминава за Стара Загора. След това си тръгват Георги Томалевски и Кръстю Тюлешков също болни от малария, вървят пеш до Карнобат, където си продават часовниците и с парите си купуват билети за влака и пристигат в Търново на събора.Останалите биват натоварени на една каруца от Жечо и закарани до Карнобат и оттам на влака стигнали до Търново за събора болни, изтощени, гладни и окъсани. Жечо Вълков и той присъства и Учителят му прави забележка: "Всички пресилени неща не са полезни. При вас на село нали говорите така: "На сила хубост не става". Жечо виновно мълчи, свел глава. Равносметката: двама умират от маларията след няколко месеца. След като се провали комуната в Ачларе всички отдадоха заслуга на алчността на Жечо Вълков. Така смятаха всички, но истинските причини аз ги изложих в пет точки отначало. Дойде време, решиха да правят комуна в Русе при братя Маркови. Тръгнаха младежите и запалиха сестрите. Отивам при Учителя да му кажа, че сме решили и сме
към текста >>
319.
СПИРИТИЗЪМ
вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева Аз не знаех, че съм удобна да бъда медиум, пишещ медиум. Пръв се спря върху мене брат Стойчев. Както знаете, Учителят не препоръчва сеансите поради некачествените духове, които обичат да използват отворените врати. - Няма защо - казваше Той - да си правим дрехи от индийски плат, който е предназначен за други цели. Аз самата чувствах как чрез мене работи чуждо на самата мене съзнание, което нямаше нищо общо с мене. Започнаха да ме използват като гледачка, да искат чрез мене да знаят какво ще им се случи, как ще се нареди работата им, дали ще вземат изпитите си или не. От друга страна, аз чувствувах огромната отговорност, която лежеше върху мене, ако вмъкна макар и малко от моето собствено мнение, от моето отношение към зададените често съдбоносни въпроси. Как може аз да знам какво ще се случи, с моето ограничено знание, с моите човешки възможности? Трябваше просто много да внимавам, да не се меся в това, което говореха "духовете" чрез мене. А изискванията ставаха все по-големи.
към текста >>
320.
ЖЕНИТБА
става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма!" Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа. Магдалина Григорова Ние бяхме млади, хубави, и през вратата на изкушението преминаха мнозина. Учителят още през 1922 година бе заявил на събора в Търново: "На окултния ученик не му е позволено и строго е забранено да се жени." Но ние не спазихме това и всички се оженихме - къде явно, къде тайно. Ние още не бяхме ученици. Мария Тодорова Една сестра - Анка Каназирева искаше да се омъжи. Отива при Учителя, пита Го, а Той отговаря: "Овцата не се жени за вълк, защото вълкът изяжда овцата". Тя не послушва и се омъжва. Бракът й бе ад в пълния смисъл на думата. Но тя не се оплака и не смееше да отиде и да занимава Учителя със своя брак. Нейният мъж тръгна за Америка на гурбет и реши да вземе и двамата й сина, а тя трябваше да остане сама на Изгрева. Отива при Учителя, за да пита, но не се оплаква вече от живота си дотук, развил се поради нейното непослушание. Едно е да не питаш Учителя и да направиш грешка, а друго е да го питаш и да постъпиш, както си знаеш. Вторият случай се наказва много строго. Мария Тодорова На една млада сестра й дошло време за женитба. Отишла на Изгрева, за да пита Учителя кого от двамата си кандидати за женитба да избере за жених. Единият имал едно, но нямал друго. Вторият имал другото, но нямал третото. А първото, второто и третото, както и четвъртото и т.н. ги била набелязала като неотменими
към текста >>
321.
НЕПОСЛУШАНИЕ
създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко случая на осиновявания на подхвърлени деца. Почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата. Мария Златева Отива една сестра при Учителя и казва: "В моя хороскоп сега преминавам през дома на брака. Какво да правя?" Учителят казва: "Мини транзит." - "Ама как транзит." - "Мини транзит или ще останеш в този дом десет години, а с транзит ще преминеш за една година и останалото време ще го посветиш да четеш беседи и да ги прилагаш." Сестрата не премина транзит, не послуша, а се омъжи и остана десет години в брака и накрая се разведе. По-късно се срещнахме и питах какво е станало с нейния транзит и с брака й, а тя отговори: "Ама че работа. За десет години не прочетох дори и десет реда. Ама нали бях млада и не послушах Учителя. Сега го бих послушала, но е късно - загубих си годините и силите." Тя беше изгубила благоприятните времена за работа. Мария Тодорова Имаше една сестра, с която се срещнахме години след заминаването на Учителя, видяхме се, разприказвахме се, беше дошла на гроба на Учителя. Тя започна да разказва как навремето била млада, как отвътре душата й хвърчала и била свободна,
към текста >>
322.
ПОСЛУШАНИЕ
споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Мария Тодорова Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството
към текста >>
323.
ПАНЕВРИТМИЯ
Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?'- "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб". Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от Слънцето. Мария Тодорова Веднъж пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа. Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят някакви нови красиви мелодии. Тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятели - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: "Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. От всичко тука лъха музика и красота". Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се
към текста >>
324.
МУЗИКА
всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше
към текста >>
325.
СЛЪНЦЕ
до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева, Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид. Той ще изведе всички на добър край. Всичко ще се уреди за добро. Вашите земни спънки ще се премахнат и нова виделина ще изгрее на пътя ви, нови разбирания ще проникнат в душата ви. Всичко е възможно за тогози, който се съобразява със законите на Господа. Аз разбирам ония закони, които внасят сила и живот в страдащите души. Аз ги наричам закони на волята Божия. Закони на Любовта, закони на безсмъртието. Там болестите престават да смущават душата. Вий вярвайте, но едновременно и силно желайте да се премахне болезненото състояние от тялото ви. Постоянно дръжте в ума си здравите мисли. Внушавайте си, че Господ е направил тялото ви здраво и то ще бъде здраво. Излагайте гърба
към текста >>
326.
ВОДА И ИЗВОРИ
хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи. Стана цяло селище, което нарекоха Рударци. В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор. Този извор Учителят нарече "Изворът на Мъдростта". За неговия външен вид и украса също се вложи много грижа и старание. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата беше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като разбраха това селяните, всички започнаха да вземат вода за пиене от тях. Борис Николов, Георги Събев, Ангел Вълков, Елена
към текста >>
327.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи. Промивах го до вечерта, но капчицата вар не падна. Преди да си легна поставих чая в електрическия чайник до леглото си и си легнах. По едно време през нощта окото ми засмъдя нетърпимо. Промих го и варта падна. След няколко дена то съвсем се оправи и оздравя. Отидох отново на беседата. Учителят ме погледна отдалече и се усмихна. Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето?". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути. Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към
към текста >>
328.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра. Тази ограда беше нашето спасение от вятъра. Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай. Ел значи силния, Шадай значи Бог. Ел Шадай значи място на Бога. Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА От 1922 г. всяко лято след Петровден правехме общи екскурзии до Мусала. В 1922г. на събора в Търново Учителят каза, че ще ни заведе на Мусала по всяко време - при слънце, при дъжд, при вятър, при буря, при мъгла, при сняг. Беше същата година, когато Братството летува в Горското училище на Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Лагерът ни бе при най-долното езеро под Мусала. Тогава ние нямахме никакъв екип, само с раници на гърба. Прекарвахме
към текста >>
329.
ПОСТ
Той започваше така: първия месец се пости 24 часа. Втория - 48 часа. Третия - три дни. Четвъртия - четири дни....десетия месец се пости десет дни. Почваше се всеки месец при разсип на Луната. Когато се излиза от поста, се пие само вода на лъжички, често, по малко. После се прави супа от спанак и се пие сока на спанака. Първия ден се пие само една чаша. На втория ден се пие, но само водичката от картофена супа. На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи. Мария Тодорова Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове. През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният:
към текста >>
330.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а метод с правила, подчиняващи се на духовни, окултни закони. Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало. Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ. Мария Тодорова За провеждане на житния режим от младите приятели е необходимо само жито един килограм, което да се накисва в гореща вода от предния ден и да се дъвче продължително, но не трябва да се прави с покълнало жито. Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото. Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режима се започва при нова Луна и трае пак 10 дни. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Юрданка Жекова отива при Учителя и Му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко
към текста >>
331.
РАБОТА
му. Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му. Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с „Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев. Мария Тодорова Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на Изгрева, където нощуваха след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим малка дървена барака. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелето. На гредите, които бяха в четирите ъгъла, той накова две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как работим. Като погледна, каза: "Тези две бичмета не са заковани на еднаква височина. Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава
към текста >>
332.
ЯСНОВИДСТВО
идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание. Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна". Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Мария Тодорова Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда. Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва. Най-после така се стекоха обстоятелствата, че съзрях изгледи за следване. Ще работя и ще уча. Ще ми помага и брат ми Гради. Срокът за записване изтича, последният ден е, аз трябва да внеса таксата, а нямам пари. Брат ми беше в провинцията и не успя да се завърне до този ден, както ми беше обещал. Потърсих от приятели, от този, от онзи - нямат. Утре, в други ден, по-нататък може да се намерят пари, но днес няма. Притесних се силно. Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта да поискам от Учителя. Като си дойде брат ми, ще Му ги върна. Макар и със стеснение, закрачих бързо, бързо към Него. Изкачих се по стълбата, почуках. Учителят веднага отвори, сякаш е бил до вратата. В ръката си държеше един бял плик. Преди да Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете си, рекох, и ги върнете. Тези пари не
към текста >>
333.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
ученици Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: "Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: "Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново. Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: "Няма защо да ги пращаме в Беброво. Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо." Действително, румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България. Елена Иларионова Ще ви разкажа един случай за брат Борис Димитров. Когато мобилизират всички, мобилизират и него. Той не би трябвало да подлежи на мобилизация, обаче военните не са обърнали внимание, че Борис е прегърбен, за никаква работа не е годен, не може да носи раница. Взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна - бил на общия казан и братът гладувал. Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават. По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при Учителя. Отива и Му разказва всичко: "Учителю, гладувам. Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди. "Един ден - разказва Борис - съм си свършил канцеларската работа и съм се
към текста >>
334.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мястото се пречисти. Баща ми се разболя. Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие -
към текста >>
335.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
на ученици Имаше един младеж, който следваше в Прага. През лятото по време на ваканцията се връща в България. Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева. Този брат се казваше Руси Николов. По това време в 1927 г. се строеше салонът на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата. Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна,
към текста >>
336.
ЧУДОТВОРСТВО
светещото слънце, идващо от Учителя. Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва. Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас. Вие ли бяхте това?" Той се усмихнал и казал: "Не бях аз, но Духът бе Истият. Неверни Тома ли си още?" Сестра Василка навежда глава и иска да целуне десницата Му. "Не, Учителю, видях Ви в Дух и в Светлина. Какво повече мога да искам? Вие сте моят истински Учител." Мария Тодорова Било е около 1940 или 1941 г. Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева. Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия на Витоша. Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев. Той се приготвил и сутринта на определеното време, тръгнали още по тъмно. А обстановката била зимна, имало навалял сняг. Пристигнали там, седнали на мястото зад скалата, наподобяваща стол, където обикновено сядаше Учителят. Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя. Брат Боев веднага запалил огън, турил чайника да се стопли вода. Извадил приборите за чай и ето - пристигнал човек при тях. Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин. Попитали го къде отива, а той отговорил, че пристига от Самоков, а отивал в София.
към текста >>
337.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
скачайте, защо трябва да вървите?" И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш?" - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа?" - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата!" Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега!" Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук?" - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр. "Подпиши го!" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е
към текста >>
338.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Учението на Учителя безпрепятствено да върви в своя ход, както беседите да се издават без всякаква цензура. По-късно го разбраха. Така успях, след като съм бил чист и честен, да изляза невредим от тези постове. Работех в един институт, където всички новини, които идваха от 160 радиостанции трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет. Това бе една чисто информационна задача и затова аз бях най-осведоменият човек в България за това, което става по света. Винаги отивах при Учителя и Му докладвах последните новини. Но аз никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания или в разрез с моята съвест. Този институт тогава се наричаше Дирекция на пропагандата. Тук на Изгрева беше пристигнал главният секретар на министър-председателя. Тогава Учителят лично го извика и му нареди, че аз трябва да се махна от тази агенция. От следващия ден ме назначиха като началник на Държавната печатница. В момента, в който напускам Дирекцията на пропагандата, новият шеф нарежда да се направи пълен списък на служителите с техните адреси и телефони, за да могат да бъдат извиквани по спешност. Списъкът е направен и разпространен на много места. Но моето име не фигурира. И всички, които бяха в този списък след 9.IX.1944 г. бяха арестувани, съдени и отидоха по затворите. Така Учителят ме спаси. Методи Константинов Методи Константинов работеше след 9.IX.1944 г. в едно министерство, като шеф на отдел.
към текста >>
339.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
я запитал: "Кой съм аз?" Тя пак не можела да говори. И трети път се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образът на Христа. Отново я запитал: "Кой съм аз?" Пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И третия път сестра Иларионова не могла да отговори. Вечерта, когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: "Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос!" Елена Иларионова Руските войски навлязоха в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия, е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат на гарата, за да налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи. Влакът трябва да пренощува на гарата. Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома си и му предоставя гостната стая. След като се нахранили, след като се разговорили за войната, накрая Руси Караиванов му дава една беседа от Учителя, преведена на руски, за да се занимава, докато заспи. Брат Руси е доволен, защото са се сбъднали думите на Учителя, че славянството е непобедимо и че Русия има мисия в света. Ето горе, в неговата стая, определена за гости, сега почива руски офицер и чете беседа от Учителя на руски. Той взима и разгръща отново онзи вестник "Братство", от който бе научил какъв ще бъде
към текста >>
340.
ВОЛЯТА БОЖИЯ
Щом изпълни Волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Когато изпълнява Волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява Волята Божия, и радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с Волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с Волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот. В Стария завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Йеровоам, да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек: Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар. Человекът Божи рече: Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл. И настигна го по пътя един стар пророк и му рече: Дойди с мене в къщата ми, та яж хляб! - Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл. - И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода. Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ: Понеже не послуша гласа Ми и не опази заповедта Ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти. И отиде си человекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви. Казвам: Каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си. Ако
към текста >>
341.
НОВОТО УЧЕНИЕ
живот, какъвто трябва. Ние носим едно Всемирно Учение и не можем да го сравним с нищо. То е Учение на живота, не на буквата и не на сектанство, а Учение на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще обнови целокупния живот. Времето ще покаже какво е. Ние не спорим. Сега за нашето учение някои казват: "Вие сте сектанти". Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: "Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек". Да, "честни", "почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който царува Любовта? Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. - Какъв опит да направим? - Някой заболее до смърт - нека се обърне към Бога с думите: "Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа." Ако объркаш сметките си, пак ще се
към текста >>
342.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Учителя и Му казват: "Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал. Какво ще разберат те от Вашето учение?" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Учителят казва: "Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора, но по-добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече, отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." Мария Златева Георги Радев преведе автобиографията на Ганди. Учителят имаше високо мнение за Ганди. Този човек беше не само висок идеалист, но и политически живееше със своите идеали. Той искаше за отечеството си свобода и независимост от Англия и играеше колосална роля със своя живот, със своите аскетически и монашески тежнения. Той беше истински борец. Той беше мъченик на една голяма идея за освобождаването на Индия. Тази книга навремето изигра своята роля. Учителят каза за Ганди така: "Ако имах още един ученик като Ганди, бих обърнал света." Методи Константинов Учителят веднъж каза: "Не гледайте и не се съблазнявайте в тези, които са близко около Мене. Близък е до Мене онзи, който слуша Словото Ми и Го изпълнява отлично, навреме, с чистота и Божествен порядък.
към текста >>
343.
ДАВАНЕ
защо ми благодарите, аз тази тиквена семка я нарекох за Учителя и я насадих за Него. Отидете и благодарете на Него". Отново се връщат при Учителя и питат: "Учителю, какво стана сега, каква е тази работа, ядохме хубава тиква, че преядохме. Искаме да благодарим, но не знаем на кого". Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде подтик да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител". Мария Тодорова, Юрданка Жекова Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат. Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин. Стопанинът на пчелина ги приел с разположение. След като си отпочинали и се наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. "Как са пчелите тази година? Боледуват ли?" - "Не само боледуват, но и умират" - казал с въздишка стопанинът. "Ако искаш пчелите ти да не боледуват и умират, да ти пълнят питите с мед, от всичките сто и двадесет кошера ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш. Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе. Ти ще се грижиш за всичките еднакво, но когато дойде време да вадиш мед, тогава от дванадесетях
към текста >>
344.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор. Докато клоните на дърветата са зелени, хората на тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, то животът се разваля в тази къща, благодарение на лошите мисли, които взимат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Лошите мисли и желания, лошите изпарения, които излизат от хората, отиват по дърветата и затова те боледуват. Нечистотиите от хората се поглъщат и те (дърветата) се разболяват. От десетки години лозите в България бяха нападнати от филоксерата. Лозарите бяха принудени да присадят на местната лоза американска. Местната лоза беше по-хубава от тая, която донесоха от Америка. Какво показва филоксерата? Съвременната война, съвременните недоразумения в човечеството, това е филоксера в умовете, в душите и в сърцата на хората. Аз правя аналогия между лозата и човека. Във Франция са изтребили лозите, в България - също. Навсякъде, където прониква филоксерата, прониква и войната. Когато лозата боледува, и човек боледува. Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхнат и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Сега ние сме оставили този Истинския Живот и вземаме един живот, който не е Негово изявление. Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му живота. Не го питаме съгласно ли е. То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не, така не се живее. Големите нещастия, големите
към текста >>
345.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Спомени на ученици Когато Учителят пътуваше из България и правеше своите френологични изследвания, посети Стара Загора. Прекара няколко дни там, между приятелите. На тръгване някои от братята отидоха с Него да Го изпратят на гарата. Като минават по улицата, гледат на една странична уличка убит човек и полицай го пази. Учителят само бегло погледнал и казал на придружаващите Го братя: "Този човек е убит, понеже е убил двама невинни човека. Това е карма." След няколко дни брат Стефан Камбуров, като минава край кафенцето, отбива се да пие едно кафе. Там бил и неговият приятел, началник по застраховките. Станало дума за убития човек. Един от присъстващите казал: "Познавам този човек. През Балканската война, когато нашите войски превзеха Одрин, войниците заловиха две млади турчета към 15-16-годишни. Доведоха ги при ротния командир, той може би беше малко пийнал и даде заповед да бъдат убити. Никой от войниците обаче не желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убият момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят! По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. Докъде стига Неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на
към текста >>
346.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба." Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде. Докато живее в старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си. Човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Светът може да се поправи, но как? - Трябва мисъл, нищо повече! Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Само ако може да мислите правилно, всичко ще имате.
към текста >>
347.
ДОБРО И ЗЛО
новият закон в света. Съвършенството на човека се обуславя от неговите органи. Когато едно качество или една добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Добрият човек, за пример, благоухае. Лошите хора са подобни на замътени яйца. Доближите ли се близо до тях, те разнасят миризмата си надалеч; те миришат лошо. В един монастир умира игуменът. Направил доста големи злоупотребления и като дошъл новият игумен на монастиря, сметките объркани. Започнал да се моли да дойде старият игумен да оправи сметките, защото него държат отговорен. Като се молил, дошъл игуменът, но той бил в ада. Оправил сметките на монастиря, но там, дето стъпел кракът му, оттам насетне никой човек не могъл да стъпи в монастиря от воня. Всичките изоставили монастиря, от голямата воня никой не могъл да остане. Казвам: Няма по-лоша воня от един грешен човек. Най хубавото ухание е праведният. Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно, не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства. Казвам: Добрите мисли и добрите чувства са водата на живота - живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представят оцет - който пие от този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпки са хлябът на живота - живият хляб. Лошите постъпки представят обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? -
към текста >>
348.
РАДОСТ И СКРЪБ
беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Йов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Страданието - то е старият език на човечеството, класически език. Човек след като страда дълго време, той поумнява. Страданието разкрива истината на човека. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил. В страданията човек възприема, а в радостите - дава. Страданието разтоваря, а радостта - товари. В скръбта печелим, в радостта харчим. Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него. В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате, ще се ползвате. Скърбите продължават живота. Без скърби и страдания човешкият живот би бил по-тежък и по-къс, отколкото е сега. Никой не може да избегне изпитанията в живота. И светията е подложен на изпитания. Всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и
към текста >>
349.
ЛЮБОВ
и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, когато съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано." Спомням си отговора на въпроса, който Учителят даде на една сестра при започване на бомбардировките над София. Тя го попита: "Учителю, в кое село да бягаме?" Той й отговори: "В селото на Любовта". Мария Райчева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Един човек, който не люби своята душа, другите не могат да го любят. Затова аз бих ви казал: Да обичате душата си с всичкото си сърце. Първият човек не послуша Любовта и той беше изтребен. Ако и ти не се подчиниш на закона на Любовта, и ти ще бъдеш изтребен. Тъй седи въпросът. Всички, които не служат на Любовта, ще бъдат изтребени. Новораждането - това е влизането в Любовта. Единственото реално нещо в света е Любовта. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта. Що е Любовта? - Сила, която не допуща омразата. Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка ле- кост. Любовта изключва всяко насилие. В Любовта всичко е красиво. Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш,
към текста >>
350.
СТРАХ И СМЕЛОСТ
Спомени на ученици През 1922-23 г. като офицер, Никола Гръблев бил на служба в Дели- Орман. Един ден, като си дошъл през зимата в София, разказал на Учителя, че Дунав е замръзнал и понеже зимата била много люта, от Румъния, от Карпатите били преминали в България много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят му казал: - Ето ти един случай да провериш и докажеш смелостта си. Ще излезеш нощно време, по 12 часа, без никакво оръжие, и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци. Гръблев отговорил: - Учителю, ама страшно е. Ако ме нападнат? Учителят му казал: - Щом аз те пращам, няма да те нападнат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш. Ще минеш посред вълците и нищо няма да ти направят. Гръблев разказва: Аз приех задачата, която Учителят ми даде, въпреки че само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми почваше лудо да бие. Една бурна нощ реших да я изпълня. Отидох при моя началник, като полкът се намираше на известно разстояние от пункта, който беше поверен на мене. Трябваше от пункта на началника да отида в моя пункт. Това аз реших да направя през нощта, за да изпълня задачата си. Началникът и жена му ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да бъда разкъсан от вълците. Аз упорито настоявах на своето и казах, че тази нощ ще тръгна за моя пункт. В 12 ч. през нощта, когато вън беше страшна буря и виелица от сняг, аз се качих на коня си и се упътих към селото, където беше моят пункт. Между тези два пункта се намираше едно село, през което
към текста >>
351.
МЛАДОСТ И СТАРОСТ
на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена - Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Мария Златева Ето текста на песента "Подмладяване": Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Това ми казва Любовта. (2) Ний, които следваме пътя на Доброто, ще се подмладим! Вий, които следвате пътя на Доброто, ще се подмладите! Те, които следват пътя на Доброто, ще се подмладят! Това ни казва Любовта. (2) ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието на Земята е постижимо относително, докато блаженството е напълно постижимо. Младостта на човека се поддържа от вярата му в Бога. Чрез вярата човек може да привлече към себе си ония нови сили, нови елементи, които са нужни за подмладяването му. И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. Старостта е вече за Боговете. Те да остаряват. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки! Едно
към текста >>
352.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
до тях. Не се съблазнявайте, че някои хора благуват. Те работят в стомаха. Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък, това е обратно. Не се самозалъгвайте - животът не седи във външните прояви. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Аз казвам: Това са стари хора, които мислят за осигуровки. Най-до- брата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само нещастия и страдания на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: Хората умират за своите стари идеи. Няма осигурен човек на Земята. Няма общество, държава или народ, които да са осигурени. Всички хора, всички общества и народи са фалирали. Цялата Земя е покрита с
към текста >>
353.
ГРЕШКИ И СЛАБОСТИ
сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него. Любовта е хармония, а сладострастието - отрова. Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Оня, когото е завладяла завистта, наслаждава се, когато гледа, че другите страдат. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях. После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия Небесен Баща да
към текста >>
354.
БОГАТСТВО
последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благославя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в Името на Бога като десятък и се дава в името на една идея, слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците." Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел повече не продума за закопаното имане. Мария Тодорова ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло. Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път! Там, каквото искаш, можеш да постигнеш. Широкият път - ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах. А в тесния път ще бъдеш беден, но ще умреш като милионер. В тесния път всичко ще се превърне на добро. В тесния път всичко ще придобиеш - богатство, знание; а в широкия път всичко ще изгубиш. Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята - умствен, сърдечен и волев и запитват, какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес.
към текста >>
355.
УСПЕХ
тях зависи, ще успее ли той, или не. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? - Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път. Една от причините за неуспеха на хората се дължи на факта, че са здраво свързани със старото и не искат да се откажат от него. За пример, старият живот заставя човека да се занимава с работите на хората. Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Който се уповава на светското, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова. А пък само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не ще се разочарова. Това е Божественото. За всичко, което ще вършиш, призови Господа, Той ще ти съдейства за добро. Там, гдето присъства Бог, има успех. А пък там, гдето Той не присъства, няма успех. Повторението е сила
към текста >>
356.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно. Нагазили в снега, по указание на Учителя, ние се наредихме в две-три редици на обща молитва. Изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Ще каже някой, че е случайно. Ние бяхме в Школата на Учителя, слушахме Словото Му, учехме и правехме опити. Това бе една опитност за силата на общата мисъл. След тази наша опитност прекарахме целия ден сред снеговете, огрявани от слънцето при тихо време. Мнозина от нас се разсъблякоха и се топлеха и приличаха на слънцето. Борис Николов Един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети в Мърчаево Учителя. Стигнал селото и се приближил до едни
към текста >>
357.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята. Хляба наш насущний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не веди нас во изкушение, но избави нас от лукавого, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение" - Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукавого". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. Мария Тодорова ДОБРАТА МОЛИТВА Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и
към текста >>
358.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
Учение на опит. Правете опити и тогава приемайте нещата". Наталия Накова Учителят, когато бяхме в Търново на събора през 1922 г., каза: "Ще ви заведа на Мусала". Той беше ходил с една малка група, само братя, през 1921 г. "Ще се качим на Мусала при слънчево време. Ще се качим през облачно време, ще се качим при дъжд, ще се качим при сняг, ще се качим и при буря. При всякакво време". За да се освободим от страха. И ние се качихме през 1922 г. на Мусала - към 400 души бяхме, от цяла България дойдоха. Ходихме от 1922 г. до 1928 г. През 1929 г. за пръв път се качихме на езерата. И оттогава всяко лято ходехме вече. Учителят казва: "Който иска, може да отиде на Мусала и да прекара една нощ на върха горе". И сестра Попова самичка тръгва от София, взема си само една торбичка с гуменките си, с всичките възможности на един човек към 80 години и 70 да е била, не са били малко. А тя беше пълничка жена. Тръгва, върви нагоре, вечерта ще отиде догоре и ще прекара нощта там. Горе няма наблюдателница, няма нищо още. Срещат я туристи: "Бабо, къде си тръгнала самичка?" - "То си е моя работа". Това тя ми го е разказвала. И тя кому отговори, кому нищо не отговори. Тя не отговаряше. Когато й възразяваха нещо, тя много хубаво премълчаваше. Отива на върха съвсем самичка, прекарва нощта, посреща изгрева и на другия ден се връща обратно. Все пак това е сила на духа. Аз не се реших да направя това. Нямах нейната смелост да го направя сама. И аз чух от Учителя, че трябва да се отиде, имах повече
към текста >>
359.
Съдържание
държавите 7 Учителят за българите 9 България и богомилите 19 Мястото на българите в общочовешкия организъм 20 Мисията на славянството 22 Социални въпроси 27 - Нови разбирания 27 - Материално благополучие 28 - Ролята на отделния човек 29 - Живот за цялото 32 - Любов 33 - Любовта изключва насилието 35 - Социална правда 36 - Добрите хора 39 - Партии и политика 40 - Свобода и робство 44 - Частна собственост 45 - Задачата на жената и майката 47 - Божествените и природни закони в обществения живот 48 Кой спаси българските евреи 53 Царе и управници 60 Търпението на Учителя 71 Братът на най-малките 77 Повелител и Господ 85 Учителят за себе си 99 - Животът на Учителя 105 - Божествена същност и мисия 108 Духовенството 112 Гонения срещу Учителя и Братството 118 Побоят над Учителя 135 Бог поругаем не бива 147 Учителят за Евангелието 174 - Съставяне на Евангелието 178 - Редактиране и промяна на Писанията от Новия завет 179 - Христос и есеите 180 - Евангелие на мира на Иисус Христос от ученика Йоан /Евангелие на есеите/ 182 Грехопадението на човечеството 202 Последен зов 205 Природни бедствия и катаклизми 208 - Изпитания чрез огън 212 - Наводнения 216 - Земетресения 218 - Социални бедствия 221 Пророчества за войните 224 Космичен план за промяна на света 234 Епохата на Водолея 239 Шеста раса 242 Победа на доброто 253 Вехтото премина 258 Ново небе и нова земя 261 Новият човек 263 Нов живот 266 Идването на Христос и въдворяване на Царството Божие на Земята 269 Пророчества за
към текста >>
360.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ
ги разделя една ивица от два километра - те ще се обединят на север, т.е. в името на Истината ще се обединят. Русия е страж на мира. Русия ще дава новите идеи, идейната страна, а Америка - материалното. На Америка се дават Отгоре още 100 години кредит да бъде силна над всички народи. В Русия ще стане духовна промяна. Там ще се приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. В Русия ще избухне много по-голяма революция от тази, която стана. Гърците са на юг от България, затова българите трябва да действат към гърците с добро. На никого не пожелавам това, през което трябва да мине гръцкият народ. Румъния няма представител в Божествения свят. Затова тя окупира в Междусъюзническата война България, за да направи връзка с нея. А посредством нея, да направи връзка с Великия Учител. Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят. Евреите няма да се спасят от страдания, докато не приемат християнството. Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа без да го надзираваш, това е германецът - говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е
към текста >>
361.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени слова, в един обикновен език, да изразите такива велики идеи и истини!" Учителят му отговорил: "Само че този език, не е обикновен език. Този език е най-точният език на Земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на Земята." Записки от беседите на Учителя Вие сте българи, но не знаете какво значи думата "българин". Първият елемент на тази дума е буквата "Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата "Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - буквата "Л" - означава това, което българинът носи от Горния свят. Четвъртият елемент - "Г" - е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата "А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - "Р" - показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво значи думата "българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбока древност. Под "българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата "българин". Като българин, намери своя велик Учител и кажи: "Велики Учителю на Светлината,
към текста >>
362.
БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ
Записки от беседите на Учителя Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същ велик център на Бялото Братство. Законът е такъв: "Дето е текло вода, пак ще тече." Богомилите не са успели в България, поради гонението на реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата. Непослушанието на българите и гонението на богомилите, които носеха едно Божествено Учение, от страна на тогавашните български власти - феодали и царе - доведе до вътрешна разруха и до падането на България под турско робство за петстотин години. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Кои са причините за робството на българите под турците? - Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха петстотин години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Може да се напише книга, в
към текста >>
363.
МЯСТОТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
В ОБЩОЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Записки от беседите на Учителя Защо са се явили българите на Земята? Да станат велик народ ли? - Не, Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога с Любов. Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея на Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божествения живот. В общославянския организъм България представлява волята. Тя се явява като средоточие, дето тия две сили - умът и Любовта, трябва да се уравновесят. Гърците са сърцето. Сърцето трябва да препраща кръвта навсякъде по тялото, но като се дойде до храносмилането, черният дроб работи. Той е фабрикант. Ако той не работи, с какво ще се занимава сърцето? То ще изпраща онази кръв, която черният дроб е изработил. Българите представляват черния дроб. А черният дроб е цялата лаборатория на човешкия живот на Земята. Българите са заели най-трудната част в общочовешкия организъм, затова тук страданията и противодействията са най-големи. Така че, за клетките на черния дроб и за дебелото черво е много трудно. Затова българите, като преработят чрез черния дроб състоянията си и противоречията си, трябва да ги изхвърлят през дебелото черво и то навреме, като задържат в себе си като хранителни вещества само своите ценни опитности от живота си на Земята. Благодари, че си тук в България! Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв материал за разработване, за
към текста >>
364.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
век, до 2000 година. Русите сега са в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век. Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на XX век славянството ще излезе из железния си век и ще влезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния си век, това са българите. Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпростираха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Който препятства славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: "Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си!" Това носи Новата култура за цялото човечество. Славянската раса ще бъде жизнен център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса.
към текста >>
365.
СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ. НОВИ РАЗБИРАНИЯ
работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин. Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешите, става каша. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможностите му. То не може да излезе вън от своите възможности. Ще кажете, че искате идеален строй на живота. Днешното човечество не може да създаде по-идеален строй от този, който е създало. Ако представите на съвременното човечество идеален образ на живота, то пак ще се върне към стария. Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да премахнат всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждане на земния живот. Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. И прави са хората на новите идеи, които изискват тази промяна. Тая промяна в Природата може да стане последователно, но тя ще стане и в живота - или последователно, или
към текста >>
366.
РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК
себе си не съществуват. Те представляват възможности за индивидите, за душите. Както семките и листата са възможности за развитието на растенията, на дърветата, така и всички външни форми са възможности за развитието на онзи разумен, възвишен живот, който се проявява в света. Следователно, всеки човек трябва да каже: "Когато аз изправя живота си, и светът ще се изправи." Всеки човек има възможност сам да изправи себе си. Този момент е велик и важен в живота на индивида. Днес България се нуждае от такива хора. Нека бъдат те 5-10-100-1000 души - колкото повече, толкова по-добре! Такъв трябва да бъде великият идеал на всеки човек, на всеки народ. Ако българите искат да съществуват като народ, трябва да си дадат подтик към идейното, защото само в идейното има истински живот. Личността може да съществува само в идейното. Племето може да съществува само в идейното. С какво е велика днешна Гърция? Тя е велика със своите учени хора. Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как да могат да станат добри бащи и майки, а също и строители на бъдещото общество. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление. Всеки човек, който прави престъпления, не може да бъде нито майка, нито баща, нито учител, нито съдия, нито търговец. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора.
към текста >>
367.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за цялото - ето великата идея на новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е "живот за цялото", ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. В организирания живот всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите - негови
към текста >>
368.
СОЦИАЛНА ПРАВДА
идеи в света и да ги приложат поне в минимална степен. Това не може да стане изведнъж, но постепенно - лъч след лъч ще иде, докато светлината на изгряващото слънце се усили и освети всичко около себе си. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят етапите мерки, с които са работили досега, с нови. Ново движение, нови мерки се изискват. Старите мерки ще се сменят така, както в България аршинът се сменя с метал. По старому вече не може да се живее. Нова мярка има в света, обща за всички хора, на която се превеждат всички работи. Тази обща мярка гласи: "Мери другите тъй, както искаш тебе да мерят. Храни другите тъй, както искаш и тебе да хранят. Обличай другите тъй, както искаш и тебе да обличат. Говори за другите тъй, както искаш и за тебе да говорят." Тази мярка е добра, но всички трябва да я прилагат с абсолютна вяра. Всеки трябва да знае, че благото, което те искат за себе си, е благо и за другите. Иначе, продължават ли да прилагат за себе си една мярка, а за другите особена мярка, светът ще бъде такъв, какъвто е бил
към текста >>
369.
ДОБРИТЕ ХОРА
добрите хора се увеличават, когато справедливите и разумните хора се увеличават, увеличават се и благата в света. Гледам от икономическо гледище несгодите на живота: с намалението на добрите хора, на справедливите и на разумните хора, намаляват се и благата. Те са кредит. Невидимият свят, Слънцето определя благата Божии, съобразно с добрите хора, които са на Земята и за Англия, и за Германия, и за Русия, и за България. Навсякъде един добър народ повече приема. Един справедлив народ повече приема. Един разумен народ повече приема. Колкото народите стават по-несправедливи, намаляват се и благата. Така седи органически въпросът. Един народ, щом се отклони от доброто, справедливостта и разумното, Божиите блага го напущат. Бог е на страната на доброто, на справедливото, на разумното. То е принцип, без разлика всеки народ, който иска да се повдигне, трябва да тури за основа доброто. Да се увеличат в него добрите хора, да зачита добрите хора, защото те са кредит! Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високодуховни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители, както на своя народ, така и на цялото човечество. За да се оправят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални
към текста >>
370.
ПАРТИИ И ПОЛИТИКА
- партията на Бога. Запишете се членове на тази партия. В тази партия няма болни и страдащи - всички хора са радостни и бодри. В тази партия няма невежи - всички си помагат взаимно, всички се просвещават. В тази партия няма бедни и богати, прости и учени. В тази партия няма генерали и редници по чин. Там всеки заема мястото си според интелигентността си и според работата, която върши. Който работи най-много, той е генерал. Който работи малко, той е редник. Често ме питат: "Защо България страда?" - Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате да оправи България. Че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите - по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта. Често са поставяни с един талант и след това ги викат и ги съдят; както виждате и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет,
към текста >>
371.
КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
ЕВРЕИ Спомени на ученици Единствено и само в България евреите бяха оставени живи и запазени от яростта на своя враг. На кого принадлежат заслугите за това добро дело? - Преди всичко това се дължи на нашия Учител и на Неговото влияние всред най-големите фактори на тогавашната власт. Може би сега, при днешните обстоятелства, това събитие да се оценява като нещо лесно и обикновено. Но ако се пренесем във времето, когато ставаше поголовното избиване на евреите в Европа, при онова страхотно, неумолимо диктаторство на Хитлер върху завладените територии, ще се види, че това съвсем не е нещо лесно и обикновено, а е равносилно на истинско чудо. То говори твърде много за онези, които тогава имаха куража, мъдростта и избирането да го направят. Това е повече от подвиг, повече от граждански и човешки дълг и беше извършено с риск за собствения живот, за спася- нето живота на други хора. Това говори за хуманността, великодушието, морала и духовната висота на тия, които го извършиха, както и за голямото прозрение и далновидност за значението на този факт в бъдеще. Жалко, че и досега не е оценен, както трябва! Един път към 8 часа сутринта бях при Учителя по моя частна работа. Останах незадоволен от тази среща, защото Учителят нищо не ми каза за работата, по която бях отишъл, а през всичкото време ми говори за много лошото положение, в което се намираха тогава евреите. Аз не разбирах всичко това, защото до този момент нямаше нищо лошо по отношение на евреите. След срещата с
към текста >>
372.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
Спомени на ученици Учителят бе заточен от цар Фердинанд във Варна през 1917 г., защото беше казал, че Германия ще загуби и трябва да се вземат навреме мерки и да излезем от войната. Тези съвети на Учителя към цар Фердинанд са известни. Той не ги изпълни и затова българският народ плати жестоко. Освен това, бе нарушен онзи Божествен план, според който Великият Учител трябваше да работи на Земята в освободена и обединена България. Балканската война трябваше да обедини всички български земи и българите в една държава и по този начин да се създадат условия на Великия Учител да развие Своята дейност и да изпълни Волята на Бога, за което бе слязъл на Земята. Но от преизподнята излизаха сили, които противодействаха на Божия план. И се намериха служители на тези сили, които да пречат. Едни бяха вън от България, други - вътре. Всички се стремяха да ограничат условията, при които трябваше да работи Великият Учител. Това веднъж се извърши на Берлинския конгрес, където България бе окастрена. А Учителят дойде да работи между този народ в границите, определени от Санстефанския договор. Онези сили се прехвърлиха и в България и попречиха да се обедини. През Балканската война не послушаха съветите на Учителя. След това дойде Междусъюзническата война. България загуби всичко. По-късно дойде Европейската война и отново не бяха изпълнени съветите на Учителя. Злото работеше като разрушителна сила чрез управляващите по онова време. Учителят живя между българите, когато управляваше
към текста >>
373.
ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ
От известно време той посещаваше беседите на Учителя, но дали от дълбок духовен интерес, или от някакви съображения, не ни бе известно. Като посещавал Изгрева, той виждал, че пред приемната на Учителя често се трупат хора. Пожелал и той да се срещне с Него. Една сестра му помогнала. Бай Илия, щом влязъл в приемната, седнал и започнал да говори. Темата му била Библията, която бил чел много пъти. Почнал от началото: Битието, минал Изхода, Левит, Числа... След като свършил Стария Завет, минал на Новия: раждането на Йоан Кръстител, на Христа. После изредил всички Послания, докато дойде до края - Откровението. Той говорил, а Учителят слушал спокойно и търпеливо. Нека се има предвид и това, че бил поискал среща само за пет минути. Тия пет минути станали три часа. След като бай Илия млъкнал, може би, за да си поеме дъх, Учителят предложил да излязат и да се разходят по поляната. Бай Илия бил доволен, че намерил добър слушател, а Учителят се радвал, че проверил търпението си. Георги Събев Учителят недвусмислено даваше да се разбере, че оставя настрана въпроса за семейството и за рода Му и че предпочита учениците Си, защото е дошъл за Учението и за учениците. Той уважаваше Своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас, понеже са Му роднини, нито пък ги допущаше по-близо до себе си, отколкото нас. Напротив, ние бяхме около Него, а когато идваха роднините Му, стояха настрана и се получаваше едно неловко положение, но ние се стараехме
към текста >>
374.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
няма да ми готвиш отделно. И аз ще ям оттам, откъдето ядат всички други." Така Учителят реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои оглеждат какво има в чинията Му. Винаги Той слизаше до нашето равнище и се приспособяваше към нас. Ангел Вълков Било по Великден през 1937 г. В братския салон на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа. За обяд трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака. Прочели молитва и обедът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът свършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и Го попитали: "Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - "Яденето е хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които ядат хляб и лук." Учителят ни даде пример на смирение като символично беше на трапезата на бедните. Георги Събев Веднъж стоим навън тримата с брат и сестра Симеонови и разговаряме. Излезе и се приближи Учителят към нас. И тримата се зарадвахме. Те, като по-свободни с Учителя, започнаха да Му задават въпроси. Аз мълча и само слушам. Те задават въпроси, Той
към текста >>
375.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията. Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках обувки. Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземат мярка и да ти направи хубави обувки." Теофана Савова Имаше един брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов. Той имаше привилегията да го запита лично Учителят: "Какви желания имаш?" Костов се стресна, но бързо се окопити, изправи се и каза: Учителю, имам три желания: първо - да имам апартамент, второ - да отида в чужбина, трето - да съм богат." Учителят му каза: "Добре." Минаха години. Дадоха му апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата. Но така се случи, че замина и там стана богат.
към текста >>
376.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат, твърде разгневен, отива при Учителя и Му казва: "Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение!" Учителят му казва: "Напиши!" Написва братът статията и я прочита на Учителя. Той я изслушва и казва: "Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Братът беше Иван Антонов. Той беше малко кибритлия и обичаше полемиката, споровете, борбата. Но сега разбра, че има един Господар на света и един Господ на Силите, Който управлява света. Борис Николов През 1928 г. в Чирпан бе станало земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Него. Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето." Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди 2000 години?" Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените, а аз съм от Съвършените! Аз съм най-големият светия на Небето, но
към текста >>
377.
БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ
си. Там ще имате приблизително оригинала, а не портрета. Вие мислите, че аз съм г-н Дънов. Не! Отдавна, преди 20 години Петър Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината. Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И оттогава тук живее Чистият Дух на Истината. Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 г. (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа. Питат ме откъде съм? Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България. Аз ида от Слънцето, но трябва да знаете, че зад това Слънце има друго Слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, откъдето е дошъл. Един Учител е извън нашата Слънчева система. Той борави с всички Слънчеви системи, защото Той управлява Вселената. Аз не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Всяко нещо, което чертая или което изговарям, то веднага става. Когато аз начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Идат същества от далечни светове, които чакат да чуят какво ще кажа аз за Божията Любов и пр. Аз присъствам навсякъде. Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм аз. Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя
към текста >>
378.
ДУХОВЕНСТВОТО
цели 30 години след 9 септември 1944 г. и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как Силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г. Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов. Записки от беседите на Учителя Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябва да вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: "Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож - това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме. Ако осъждаш, ще те осъждат; с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: "В Името на Господа идвам да кажа нещо" и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Като някой е станал поп, а той може
към текста >>
379.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
И БРАТСТВОТО Спомени на ученици Българското общество, църква и държава водеха злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни от Него, понеже не им угажда, не изпълнява техните човешки приумици. Бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезем, Учителят каза: "Някога българите са направили едно голямо добро на Господа и Господ чрез мене се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това, аз пак ще им направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и ще разберат какво добро съм им направил." Ангел Вълков Обществото на този народ отхвърли Учителя и то категорично. Това можете да го намерите и прочетете във вестниците от 1900 г. до 1944 г., където се надпреварваха да пишат хули и лъжи по Негов адрес. Тези сили, които воюваха срещу Учителя, продължиха и след заминаването Му. И досега - 1974 г. - гоненията продължават. Елена Андреева Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България от 1900 г. до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки, публикувани за Петър Дънов. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си. Мария Тодорова Около 20-те години на века в Братството навлязохме доста млади хора. повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското
към текста >>
380.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
и каза: "Добре стана, че закъсня. Ако беше дошъл навреме, щеше да ги убиеш и после какво ще направиш? Щеше да стане същото, както навремето с Мойсей - убихте египтянина и провалихте и забавихте с 40 години плана на Небето и идването на Божия Дух, Който изведе евреите от Египет." Аз се разтрепервам: "Учителю, сега времето е друго, времената са други." - "Времето е друго, но Духът е същият." Аз мълча и сядам. Сълзите се наливат в очите ми. Учителят продължи: "Рекох, брат, "Бог и България" имаха план да сложат бомба в салона и да избият всички ни. После искаха да хвърлят цялото Братство във въздуха. Но трябваше да стане това, за да се отбие тази вълна. Добре стана, че всичко се размина с това!" Учителят смени кърпичката. Сложи друга на лицето си, за да притиска спуканата вена. Станахме и продължихме да се движим по поляната. Аз все още не можех да проумея нищо. Той се спря, погледна ме и отново ми каза: "То, рекох, брат, и на Великите Учители понякога Бог дава изпити без да ги предупреждава, така че внезапно и тях ги поставят на Земята на изпити." Аз вървях с Него и не можех да проумея нищо. Разбрах, че онези са искали да избият всинца ни. Разбрах, че това, което е станало, е най-доброто. А "Бог и България" беше организация, създадена от Александър Цанков и архимандрит Евтимий. Продължаваме да се движим, но има нещо, което не проумявам. Учителят отново проговаря и за трети път обяснява по един и същ начин, за да Го разбера. "И на Великите Учители им се дават изпитания без
към текста >>
381.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Му. Написа десетки статии в "Житно зърно" по идеи от Словото на Учителя. Беше един от най-активните от нашето поколение. Но няколко месеца след като си замина Учителят от този свят, той се отрече от Братството, отрече се от Учителя и се писа комунист, като направи официално изявление: "Аз съжалявам, че съм си изгубил времето тук, на Изгрева." През 1939 г. беше дошла една група от Латвия. Те престояха в София и отидоха на летуване в Рила. В групата имаше едно семейство Петър и Марияна. Но Марияна се влюби в Елиезер, напусна мъжа си и се ожени за Коен. По-късно те се боядисаха, станаха комунисти и така се обезобразиха, че станаха върли противници на цялото Братство. Обявиха Учителя за фашист и заявиха, че Изгревът е фашистско гнездо, което трябва да бъде изтребено. Не мина много време след тези изказвания, Елиезер заболя от рак на черния дроб и си замина в адски мъчения. Симеон Арнаудов Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Той живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството в местността Свирчовица. Аз бях ученичка в Немската търговска гимназия в Русе. Често отивахме у тях, защото те имаха зеленчукова градина и си купувахме зарзават от тях. Веднъж като отидох, там сварих Стою. Не зная в какво настроение беше, но започна да говори против Учителя. Казваше: "Ние сме отишли на Рила, където спим на земята, макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове", а Учителят - той бил видял - спял на кожи. При това Стою беше много груб и се изрази
към текста >>
382.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
на Земята. Искам да образуваме една секта, но каква? - Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички сърца и умове, да станат всички - и мъже, и жени, и деца - синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. Сега за нашето Учение някои казват: "Вие сте сектанти." Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме Учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: "Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек." Да, "честни", "почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който царува Любовта? Аз бих желал да видя един институт от 2000 години, който е издържал една морална кауза. Не само един институт, но даже религиозните хора не са издържали. Ето, християнството 2000 години откак е създадено наближава и какви ли не примеси са турили, какви ли не разбирания има. Християнството днес е станало пародия на това, което Христос е казал. Каквото иска Христос, нищо не се прилага. Навсякъде прилагат на Петко, на Драгана, на Стоя- на. Навсякъде прилагат мненията на хората,
към текста >>
383.
ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/
Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята. И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени. И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички
към текста >>
384.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит, гръбнакът - изкривен. Вие не знаете да се самоуважавате. Човечеството страда и изпитва ударите на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота. Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното! Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. В какво се заключава старият порядък? - В стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят Моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички - от малък до голям - ще познаят Бога и ще чуят Неговия Глас. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюция той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, какъвто е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. Жената е тази, която е виновна за съгрешението на Адама и неговото падение. Жената е тази, която
към текста >>
385.
ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН
още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят колко време ще гори Земята след идването на Божествения огън. За да се изчисти, Земята ще гори най-малко сто години и пак няма да изгори. Този огън ще започне от повърхността и постепенно ще минава все по-надолу. След този огън Земята ще се отопли добре и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? От вътрешността на Земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център и тогава нашата Земя ще "изпее своята песен". Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да
към текста >>
386.
НАВОДНЕНИЯ
крак не е стъпил. Великият френски ясновидец Нострадамус - XV век - казва, че Англия и Италия ще потънат под водата. Цяла Франция ще потъне. Част от Русия и Турция и част от Германия. Чрез землетресение постепенно ще потъва част от Средиземно море и бреговете наоколо. Средиземно море ще се влее в Каспийско. В Азия ще се образуват много и големи езера. Балканският полуостров постепенно ще спада, ще потъва. Средиземно море ще се приближи до Родопите и затова няма смисъл България да се бори за излаз на Бяло море. То само ще дойде. Някои крайморски градове ще потънат. Пристанище ще бъде един по-вътрешен град. От Слънцето се дирижира как трябва да се преустрои Земята, кое място да се издигне и кое да потъне. Единственото нещо, което ще остане от света, който виждаме около нас, са месецът, звездите и
към текста >>
387.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
на земните пластове и са ги разместили неправилно. Затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат землетресения, от които главите им ще побелеят. Стават и ще стават землетресения, ще се разтърсва светът, докато всички хора разберат, че управлява Бог, а не те. Казано е в Писанието: "Гледайте греховете ви да не бъдат много големи, че да не ви избълва Земята!" Това е загатване за землетресението. Цяла Европа се мести към екватора и след няколко хиляди години тук в България ще бъде екватор. Всичко ще се измени, човек ще се пречисти. Непотребното ще си отиде. Сега цялата Земя минава през голямо преобразувание, атомите се преустройват. Това ще продължи, докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Сега опасността не е от болшевишката или друга някоя революция - това са детински работи, нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и бедни, и богати ще хвъркат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може след 10 години да е, може след 100 години да е, но ще дойде. Светът ще се поправи, но с революция. Идва революция, идва картечен огън! Цяла Европа ще се разтърси от тази революция, от това землетресение. Няма да остане нито едно здраво здание на Земята, тъй казват учените хора. Високо здание няма да остане в Европа. Всички тези монументи, всичко туй ще бъде смъкнато, нищо няма да остане. Туй е една революция, за да ни освободи Господ от всички тия заблуждения.
към текста >>
388.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Тогава те Го запитали: "Учителю, война ли ще става?" На утвърдителния отговор те Го попитали какво ще стане с тях самите. Той отговорил "Всички ще отидете и ще се върнете." Това Той повторил три пъти. Това става на 25 август, а мобилизацията стана в началото на септември. И наистина всички бяха мобилизирани и всички се върнаха. Георги Дюлгеров Учителят каза братята да отидат на война, защото тази война е за освобождение и така е! Той каза, че в 1913 г. ще дойде нещастие за България и така стана. Предупреди, че иде голяма общоевропейска война, обаче ние и на които Той казваше това, не вярвахме. Предупреди, че България няма да бъде неутрална в Първата общоевропейска война и ако не можем да сторим това и не вземем страната на Англия, България ще загуби войната. В 1916 г. през декември предупреди Фердинанд да се откаже от войната и да сключи мир отделно, защото войната ще бъде загубена от Германия, Обаче това беше сметнато за безумие и Го пратиха на заточение във Варна. Тогава Той каза: "Както постъпват с мене, така ще постъпят и с тях." Дойде Добро поле, Германия пропадна. На България наложиха 2 500 000 лв, контрибуции, а Фердинанд и Радославов ги изпратиха в изгнание. Тодор Божков През 1922 г. няколко братя намислили да правят комуна. Отишли при Учителя и Му изложили идеята си. Той ги изслушал и им казал да останат за неделната беседа. Когато наближило време за беседата, те наели файтон и тръгнали за братския салон на ул. "Оборище" 14. Когато минавали по улиците
към текста >>
389.
КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА
има само един народ. "Да не се смущава сърцето ви!" И аз казвам: Не се смущавайте! В света ще станат чудни неща. Не казвам да вярвате, но сами ще ги проверите. Един ден като видите всичко, което става, ще кажете: "Наистина, каквото Бог е казал, то става." Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Не ви казвам да затворите магазините си, да напуснете мъжете и жените си, но да работите честно и с Любов. Разработвайте добре земята, да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят. Свещениците трябва да излязат от църквите с хоругвите и да покажат на хората как трябва да се работи. Живият Господ казва, че светът не се нуждае от сегашните молитви на хората. Той казва, че молитвата трябва да излиза от сърцата. Вие не знаете каква промяна може да стане с вас. Каквото става с гъсеницата, това ще стане и с вас. Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй. Тя ще преустрои цялата Земя и мислите на хората. Животът ще получи ново направление. Бог ще преустрои света. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се умовете на хората. Политиците не могат да се ориентират в своята политика. Много бързо стават нещата. В света ще стане една коренна промяна. Няма да ви кажа кога, но вие ще я видите. Тя ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, ще видят, че не са такива,каквито са били. Всъщност реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Новото
към текста >>
390.
ШЕСТАТА РАСА
Израил или на Шестата раса има във всички народи. От всички народи ще влязат в новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. 30 000 обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на Шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на Живия Господ в света. Сегашните са диваци по отношение на Шестата раса. Има ли възможност в България да се появи Шестата подраса? Да, има. Затова се работи върху България повече от няколко хиляди години. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Вие ще бъдете кандитати за Шестата подраса. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта, тя служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на
към текста >>
391.
ПОБЕДА НА ДОБРОТО
култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на Земята! Бог се проявява в света. Няма да мине много време и вие ще Го видите. Силите на Светлината са взели вече надмощие над силите на тъмнината. Победата е на страната на Доброто. Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата Земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. След тези страдания идат велики блага на Земята. Добрите хора се срещат навсякъде по света, има ги и в България, само че не се проявяват. Засега в света са дошли онези хора, които аз уподобявам на малки деца. И наистина, днес малките деца управляват и България. Отгоре казват: "Нека се упражняват тия деца." Обаче, наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма в училищата и в църквите, и в обществения строй, навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, когато затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдили едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учили едновремешните учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т.е. останки от културата на XX
към текста >>
392.
ВЕХТОТО ПРЕМИНА
ясновидец вижда. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне! Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: "Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят." Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята. Това е решението на Невидимия свят. Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място. Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава. Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение. Едното се руши, а другото се гради. Ако някои мислят, че може да тикнат света в някой път, дето
към текста >>
393.
НОВ ЖИВОТ
ще схваща неща, които стават на хиляди километри от него. При това сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото - един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни други. Засега обаче, радиото е забавление за човечеството. Една кутия може да ви разправи всичко, което се върши вън от България. Не само ще чувате какво правят хората в далечни страни, но и в скоро време ще можете да виждате какво правят хората в най-отдалеченото кътче на Земята. Един ден ще дойдем до положение ва виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят. Ще имаме поща, съобщения от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там. Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища. В бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление. В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменено. И това изменение е започнало. Северните страни отиват на юг. Там ще става от ден на ден по-топло.
към текста >>
394.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
днес виждаме в света, т. е. до окончанието на века. След това ще настане нова епоха, време на нова Земя и ново Небе. В бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето на сърцата на хората и приемането на Христа, означава идването Му на Земята. Не Го ли приемат по тоя начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тия неща? - Докато хората напуснат стария живот - живот на външните вярвания. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират, отиват в астралния свят, където се поправят, подготвят и идват на Земята вече като добри работници. Когато Христос беше на Земята, сатана беше в астралния мир, а сега е тъкмо противното: сатана е на Земята, а Христос действа в астралния мир, а като така, крушението на сатана ще бъде по-голямо от всякой друг път. Сега идват на Земята Светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идват с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат Земята и ще идат към центъра на Земята на изправление. 2 000 км има земна кора, после идва 2 000 км празно пространство. След това идва едно вътрешно кълбо с радиус 2 000 км. На това кълбо отгоре живеят хора, които се осветяват с магнетизъм.
към текста >>
395.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА
По време на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г., която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: "Вие искате аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана. Братята и сестрите разтревожени питаха Учителя какво ще правим като германците са навлезли в България. Учителят каза приблизително следното: "Нищо, нищо, да свикнем, че когато дойдат руснаците, да ни е по-леко!" Това беше пролетта на 1941 г. На 23.Х.1940 г. Учителят казва: "Държавата ще ги експроприира богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре. Да не мислиш да се осигуряваш за старини. Богатството е сняг; като дойде новият век, този сняг ще се стопи!" Много години преди това Учителят бе казал: "Любов се иска от всички. Защо да не отправите любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете доброволно, след 20-30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. Има още време да дадете доброволно, по закона на Любовта. Ако един богат не е давал от Любов,
към текста >>
396.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Спомени на ученици Руските войски нахлуха в България. Комунистите заеха властта. Дълбоко уплашена и разтревожена, отидох в Мърчаево. Питам Учителя: "Сега, Учителю, какво ще стане с Изгрева?" Той отговори: "Изгревът няма да съществува повече. Всеки един от вас трябва да стане жив Изгрев." - "Учителю, а какво ще стане с Учението?" - питам тревожно. - "Учениците ще разпространяват Учението двама по двама. Братството в сегашния си вид няма да съществува повече." Виола Йорданова На 25 октомври 1944 г. в Мърчаево Учителят каза за България така: "Българският народ за мен е еврейския народ. През големи страдания ще минат българите, понеже не чуха гласа на Господа!" Стоянка Илиева Това пророчество е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12 август 1893 г. в град Русе. Тя разказва следното: Аз получих на 19 август 1944 г. съобщение от Учителя: "По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох. Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос
към текста >>
397.
ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ
Спомени на ученици По отношение политическото положение на България, Учителят е бил всякога и при всички случаи категоричен: "България трябва да бъде неутрална!" При започването на Втората световна война, Той дебело подчерта същото. Но кой Го слуша? На 17 декемри 1941 г. българското правителство обяви война на САЩ и Англия. Скоро след това българският народ и по-специално тези, които живееха в София, почувстваха суровата последица от тази фатална стъпка - започнаха бомбардировките над столицата. Населението масово напускаше града. Идват братя от провинцията и канят Учителя да отиде там, но Той не се съгласи. През тези тревожни дни, още от сутринта отиваше с група приятели до полянките над село Симеоново и прекарваше там целия ден. Приятелите бяха наели в селото една малка стаичка, в случай на лошо време. Интересно беше, отбелязват приятелите, че щом почнеха кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се умърлушват и замлъкват, Учителят казваше: "Днес ще има нападение." Не минаваха и няколко часа и черните ята се задаваха. Те пущаха своя товар над града, а някои изсипваха просто на полето. До Изгрева паднаха две бомби. Николай Дойнов По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около Изгрева бяха пуснати и
към текста >>
398.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Негово настояване направихме няколко екскурзии до планините. През 1942 г. посетихме за последен път Седемте Рилски езера. Посетихме Мусала, Черни връх на Витоша, а през 1944 г., когато Учителят беше в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания в планината, времето винаги беше хубаво и след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината, ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които Го придружаваха, не бяха големи, а от няколко души - толкова, че да се осигури пребиваването ни, защото от нас се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. При последните екскурзии с Учителя се чувстваше една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си. Усещаше се, че организмът няма вече тази енергия, но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно,
към текста >>
399.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
година през 1944 г., сестра Наталия Чакова отишла при Учителя. Тя била седнала на стола срещу леглото Му, а Той - на леглото Си. Както разговаряли, Учителят започнал да се отдалечава и да се смалява. Отдалечил се много в безкрая и толкова се смалил, че Наталия се уплашила и изпищяла. Тогава Учителят станал изведнъж отново обикновен. Тя не могла да си обясни това нещо. Когато Учителят почина през зимата, тя разбрала, че с това отдалечаване, Той е искал да й покаже, че ще си замине. Мария Арсова Когато отивах в дома на Темелко на обяд, виждах, че Учителят държи ръка на пулса си. Мислех си: "Защо я държи? Дали има аритмия?" Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуация в Мърчаево, Учителят редовно държеше беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. Забелязахме, че някаква промяна става с Него. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне Земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек Земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически, крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това Учителят добави: "И аз търся път!" Запитах се: "Защо Учителят търси път? Какво мисли да прави?" Веднага след беседата отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят?" Тя не беше запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите
към текста >>
400.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА И НАПЪТСТВИЯ
път. Той каза: "Отсега нататък така ще бъде. Ще се събирате по десет души и ще се съветвате." "Светът ще ви научи' на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него." След като Учителят си замина, тогава разбрахме защо ни беше казал така. В една от последните нощи, Учителят каза: "Обичайте всичко, което аз обичам и на което аз се радвам. Служете на всичко, на което аз служа. Любете всичко, което аз любя. Аз отивам за вашето добро и за доброто на България. Не смущавайте Духа ми, радвайте се и се веселете за мене. Не се обличайте в други форми, освен в която съм ви облякъл. Времето е кратко, будни бъдете и не се отчайвайте. Всичко ще тръгне с по-голяма ревност. Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе, верни бъдете на призванието си. Мир ви давам на всички и го приемете. Една малка работа се свърши!" Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: "Ние ще победим! Досега злото е все побеждавало, а сега ние ще победим!" Последната нощ след като полежа известно време, Учителят се премести на столчето, после пак стана и изведнъж се изправи сред стаята, изправи се срещу мен, изтърси от себе си болестта, величествен като пророк, вдигна ръка и каза: "Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко!" Махна с ръка, пак си легна и Неговото болезнено състояние се върна отново. След това Учителят почти не говореше. Това бе Неговият
към текста >>
401.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
няколко минути, след което се сваля. После гърбът се намазва със зехтин. Това нещо се прави от тези, които обслужват Учителя. В този момент Учителят иска помощ и я получава от приятелите. В онези години бронхопневмонията се лекуваше със сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, слагаха се и венозни инжекции от калций- глюконици и витамин С. Това бе лечението. По време на войната бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше "Пронтозил". Когато го пиеха, устата се оцветяваше в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше като във врящото мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, тя се слагаше на гърба и се държеше няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше чрез дразнене на различни рецептори на кожата, да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе си. Но на следващия ден се случва нещо
към текста >>
402.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята. Мария Златева Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки!" И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението. Донесоха ковчега и сложиха тялото Му вътре. Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като на останалите мъртъвци. Това беше второто чудо, което видях. Катя Грива Поради късния отговор от Москва, тленните останки на Учителя останаха в салона цели пет дни при нас, за да видим още една проява на необикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: "Защо е така?" Едни казват: "Студено е вън", други: "Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо". Различни тълкувания дават хората, но не могат да си отговорят положително. Ние знаем, че не са взети никакви мерки за външно изстудяване на въздуха, нито сме си служили с някакво временно балсамиране на тялото. То е при естествени условия, при каквито и обикновените покойници. Петия ден вече всички се прощават.
към текста >>
403.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
затвор, от която излежахме 4 години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийството, успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни на 1 януари 1963 г. Малко след като излязох от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева. С болка на сърце и сълзи на очи, гледахме всички ние, братята и сестрите от това общество на Учителя Петър Дънов, как се заличават следите на едно Велико Дело, на една Велика епоха, минала в България, за да се построи там легация на Съветския съюз. Борис Николов В 1965 г. дори ни забраниха летуването на Рила. А ние от 1922 г. всяка година ходехме там. Отчуждиха ни салона на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха. Там си бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там. И нея разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха! Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме, го направиха. Елена Андреева Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата
към текста >>
404.
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
И БЪЛГАРИТЕ Спомени на ученици Много пъти питаха Учителя колко е висок. Той отговори, че е 164 см, а в една беседа каза 165 см. Веднъж Галилей Величков Го бе запитал защо е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок поне два метра, както се пише в окултната литература. Учителят му казал строго: "Аз съм 165 см. Ако бях взел по-висок ръст, понеже България е малка страна, тя щеше да се разруши, защото нямаше да може да издържи на онова, което минава през мене. На българите не им трябва висок на ръст Учител, а им трябва висок идеал! Аз им го дадох. А те трябва да го приложат в живота си и тогава ще се възвисят високо и ще бъдат на висотата на своето призвание, за което съм дошъл в тази страна да предам Словото Божие." Една сестра пита Учителя: "Кажи ни, Учителю, защо дойдохте в България, а не в някоя друга страна - по-голяма и с по-културен народ?" Той отговаря: "Господ ме прати в България, за да ви предам Новото Учение." Отива Методи Константинов при Учителя и предава онова, което е чул от политическите лица: "Като свършим с евреите и ги изгоним от България, ще дойдем и до вас, дъновистите, и също ще ви изгоним от България." Съобщава това на Учителя и чува следния отговор: "До нас като дойдат, то България ще бъде заличена от картата на Европа. Тогава тяхното наказание ще бъде 2-3 пъти по-лошо от това на евреите. Господ е заличил много народи и империи и може много лесно да заличи и българите. Българите са важни дотогава, докато вършат
към текста >>
405.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ
тълкуване на явленията. Веднъж Той погледна преспите около езерото "Сърцето", които траеха дълго, дори до нов сняг, и каза: "Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра." С нас имаше братя от селата, които след като чуха думите на Учителя, всяка година отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да разберат дали тази година ще има берекет. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно. Тя бе отличен барометър за реколтата в България. Борис
към текста >>
406.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
богомилите, втори път няма да стане! За това Учение се работи тук, всред българите, които представляват сравнително една по-твърда почва. С това ще се опита силата на Учението. За да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-неорганизирана материя и тя да се организира и да се подготви за живота. Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото Учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни! Тук, в България, ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това Учение няма изход. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своите ближни. Само така ще се подобри положенето на семействата, на обществата, на народите. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора - свещеници, учители, съдии, управници, майки и бащи трябва да се молят за победа над злото. На коя страна да бъдем? - На страната на Бога и на Христа. Аз съм вече на фронта. Извадил съм меча си и воювам. Ако всички хора воюват против злото първо в себе си, а после вън от тях, светът лесно ще се оправи! Велико е бъдещето на човечеството! Какво ще стане с България? - Не мислете за това. Работите на България са оправени, но вашите
към текста >>
407.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
тази буря нощес. И най-важното: моята палатка беше най-здрава, с най-здрав кол, а се счупи и той, защото аз съм виновен, че съм ви довел тука." През 1944 г. Учителят е в Мърчаево. Веднъж излиза от стаята си, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете си държи опакован пакет. В този момент, за най-голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички са се разпилели по своя работа - дори и онези сестри като Теофана Савова, Мария Савова и др., които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя. В този момент около Учителя няма никой. Тогава Той слиза в мазето, носейки пакета. Там намира сестра Юрданка Жекова, която чисти някакви продукти за храна. По това време тя се грижеше за приготвянето на храната и всеки ден готвеше за 20-30 човека. Учителят се обръща към нея: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." - "Идвам, Учителю" - казва Юрданка, но продължава да почиства продуктите. За нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед, а онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде, след като тя си свърши работата - така мисли Юрданка в този момент. Учителят през това време я чака. Накрая, след като си свършва работата, Юрданка отива при Учителя и Му казва: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Юрданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в печката!" -
към текста >>
408.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
"Край на всички неправди! Ред и порядък е нужен в света!" Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари! Така е казал Господ първоначално. Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на Земята! Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари, ще се възприеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава! България трябва да бъде първата държава - да приложи Божия закон на Земята, хлябът да се дава даром! Яжте хляб без пари, даром! Това е Новото Учение! Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света; на всички добри хора по лицето на Земята! ТЕМИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА Яжте хляб без пари - даром! Това е Новото Учение! Учителят Ясно и недвусмислено Учителят дава да се разбере, че Законът за хляба е задължително условие за учениците на Новото Учение. Предвид на това, се опитахме да разберем дали учениците по времето на Учителя са го спазвали. Въпреки че няколко пъти по време на школата Той разяснява в Своите беседи значението на този закон, от направените проучвания става видно, че учениците не са го спазвали. Това се потвърждава и от Неговите думи: "Между вас няма нито един истински праведен човек." Не знаем какви са били мотивите и събраженията на учениците по времето на Учителя и по какви причини не са спазвали Закона за
към текста >>
409.
ЗАДАЧАТА НА УЧЕНИЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
И БЪЛГАРИТЕ "Моята задача е да ви предам Божественото Учение. Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това Учение. Българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи." "В България трябва да се изпълни следното: да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него." Учителят РАЗМИШЛЕНИЕ: Какво означава България да приеме Новото Учение? 1. България трябва да бъде първата страна, в която хлябът да се дава даром; 2. Да се въведе Паневритмията в училищата; 3. Да се създадат училища, в които да се възпитават младите хора. За да се изпълни всичко това, за да приеме България Новото Учение, в нея трябва да има ученици, които да прилагат законите на това Учение. Когато в Новото Учение влязат хора, които не желаят да се променят, те се опитват да заобиколят законите. Неделните беседи, в които Учителят разяснява Закона за Хляба, не излязоха на бял свят. Как ще стане България първата страна, в която хлябът се дава даром, когато в нея няма ученици, които да спазват този закон?! Как учениците ще го предадат на българския народ, когато те самите не са го приложили?! Тези ученици, които купуват и продават хляба, не са проводници на Новите идеи и не могат да въведат Паневритмията в училищата, нито са в състояние да
към текста >>
410.
УЧИТЕЛЯ В МЕН
в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея.
към текста >>
411.
ПРЕДИСЛОВИЕ
на планините Рила и Родопи е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този представител на светлите гении на човечеството е роден и откърмен в Тракия, сред величествената й девствена Природа. Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката. Той създаде мистичната традиция, мистичното движение, което стана център на нова култура, даде нов тласък на Бялата раса. Древните елини са смятали Тракия (южната част на България) като страна на Светлината, като отечество на музите. Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота. По-късно Балканите втори път стават огнище на културен тласък. Преди хиляда години в България се роди движение с международно значение – това движение беше богомилството. Богомилите бяха носители на истинското Христово учение. Те възвестиха простия, чист и свят живот, основан върху любовта, братството и равенството между човеците. Те станаха носители на нови идеи, които имаха общочовешко значение. Богомилството имаше не само духовен характер, но то ратуваше за дълбоки социални реформи в тъмната епоха на феодализма и средновековието. Днес трети път България и Балканите стават люлка на едно движение с общочовешко значение – Новото учение, учението на Любовта, което Учителя донесе на света. Днес Учителя дойде да покаже един нов път на човечеството. В
към текста >>
412.
Дял първи Животопис и творчество
постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов подтик, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото. И понеже човек не го разбира, почва да му противодейства. От този момент настават борби, движения, разрушения във външния и вътрешния живот, в личния, обществения и международен живот. Учителя казва: В стария живот, който е изиграл вече своята роля, става разлагане, каквото и в органическия свят. Обаче това разлагане показва, че в този живот започват да приидват нови енергии, нови сили – условие за новия Живот. Днес човечеството изживява тази криза. Изправено е пред този изпит. Във всички области на живота настава едно поляризиране на силите. Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят.
към текста >>
413.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
НА УЧИТЕЛЯ България е малка планинска страна, ведра и красива. По цялата дължина от запад към изток минава планинската верига на Балкана. Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината. В тази страна има малки плодородни долини, населени с енергичен, предприемчив, гостоприемен, трудолюбив народ, буден за свободата си, много страдал, вследствие на което е изработил характера на един добър народ. В дълбока древност тук са цъфтели старите култури на траките и одрисите още преди идването на римляните по тези места. От тези култури и досега има запазени следи. Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта. Има едно съответствие между душата на един народ и Природата, всред която живее. Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят
към текста >>
414.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски (около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с
към текста >>
415.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
ОБЩЕСТВОТО През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и възпитанието7. В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека. Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език: Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. П. Дънов след завръщането си от САЩ Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него. За Своята мисия, за Божието дело Той говори със смирение и упование
към текста >>
416.
УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ
но в бъдеще ще станете хиляди и милиони. През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва. Д-р Георги Миркович (1826-1905) През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна. От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството. Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва: Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи. Всеки в себе си да възстанови Царството Божие. В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили. Подготовката и уредбата на срещите се извършва под ръководството на Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано. Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо
към текста >>
417.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО
винаги го е търсил. Сега пътят към този живот му се разкрива и едно решение се ражда в душата му – да ходи в този път. Нови сили се пробуждат в него. Светлината на един вътрешен празник озарява лицата на всички. Тук и там се подхващат разговори. Разменят се поздрави, присъствието на един хубав Живот премахва преградите, които отделят душите, и те се чувстват близки. Мнозина пък мълчаливо отнасят със себе си Многоценния бисер. Някои от посетителите остават. Долу, в малката трапезария е уютно и чисто. Гости винаги има на трапезата. Сам Учителя е добрият домакин тук. Разговорите понякога продължават до късно, прекъсвани от време на време от песни. Така добре се чувстват братя, събрали се отново след дълга раздяла около своя баща. Това е Божествената трапеза, която се слага веднъж на хиляди години. Отдавна, много отдавна човешките души гладуват и жадуват за Словото на Живота. Малкият дом е оживен през всичките дни на седмицата. При Учителя идват непрекъснато посетители от сутрин до вечер не само от града, но и от цялата страна. Учителя на излет със Свои ученици Човек е живял дълго време, без да се съобразява с великите Божии закони, направил е много погрешки и така е объркал живота си, че се намира в безизходно положение. Учителя знае как да помогне на всекиго и доколко да помогне, защото все пак всеки трябва сам да реши задачите си. Веднъж една много изстрадала сестра възкликна: “Учителю, защо ме наказва Бог?” Учителя отговори: Бог никого не наказва. Той само учи
към текста >>
418.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
велико Божествено изкуство. Той говори убедително, разкрива един свят, близък нам и все пак непознат – света на душата. Понякога е строг и предупредителен. Понякога си служи с хумор. Той събужда противоречия и ги разрешава или ги оставя вие да ги разрешите. Обаче едно нещо всякога постига – кара слушателите си да мислят. Учителя е смел новатор и революционер и със своето мощно и свободно Слово предизвиква силна реакция в известни среди, които се почувстваха засегнати. Те реагираха по стария, свойствен тям начин с интриги, клевети и насилия. Ала Учителя изтърпя всичко и никога не излезе да се защити. Той остави Истината да говори. Към лъжите и заблужденията, към всички онези форми на миналото без съдържание и живот, към които човек страхливо се придържа, Той беше безпощаден. Когато говори за новото, което идва, Учителя казва: Новото, което иде – Царството Божие, бъдещата Нова култура, изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново, а не тези стари възгледи и вярвания. Новото учение е учение на Любовта. Това учение ще го приложим. Ще го носим в себе си. Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето
към текста >>
419.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
В ЧУЖБИНА Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее. При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза: Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега. Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание. Французите казаха: “Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.” Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят
към текста >>
420.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
добър събеседник. Дето и да се явяваше, Той ставаше център. Около Него се събираха хора, жадни да чуят Словото Му. Разговорите с Учителя се провеждаха непринудено – във време на екскурзии, през време на почивка, след беседите или след обедите. Тогава задаваха на Учителя въпроси, възникнали спонтанно. В тях се засягаше животът от всичките му страни. Ала основният мотив беше пътят на човешката душа към Бога. Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше. Учителя биваше повече радостен и весел. Той беше духовит, често караше слушателите Си да се смеят и сам се смееше хубаво. Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни капки. Той приличаше на голям изобилен извор, чиито бистри струи развеселяваха всичко, през което минаваха. При всички условия на живота Учителя беше доволен. Дълбок вътрешен Мир Го изпълваше. И в най-лошите условия намираше нещо хубаво, осмисляше ги и така ги използваше разумно. Неговото вътрешно равновесие никога не се нарушаваше. Той казва: Един път, ако и да е мъчен, по него се ходи добре, когато е огрян от Светлината. Имаше редки моменти, когато Учителя биваше затворен, непроницаем, мълчалив. Тогава Той с никого не се срещаше, никого не приемаше. Всеки чувстваше, че трябва да стои настрана. Ние всички знаем, че и за Божествените Пратеници не е лесно да изправят някои вековни недъзи
към текста >>
421.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.” От тъмнина към Светлина, от студ към Топлина, от безсилие към Сила. Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я
към текста >>
422.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ
а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно
към текста >>
423.
ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА
си всяка душа има знание за красотата, величието и светостта на Любовта. Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте. Някой казва: “Аз нямам Любов.” Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран и кажи: “Отсега нататък ще почна да проявявам Любовта.” Истинският човек е извън ума и сърцето. Той живее в душата, която има правилно разбиране за Любовта. Мисълта, че старият не може да люби, е толкова вярна, колкото и твърдението, че той не се нуждае от храна. Естественото състояние на човека е да люби, независимо от това дали е стар, или млад. Колкото е необходимо за човека да яде, толкова е необходимо и да обича. Любовта е естественият стремеж на човешката душа. Когато човек почне да мисли за първия лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича! Истинската проява на човека е Любовта. Приложете Любовта, за да се изявите на своя ближен! Учителя казва: Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: “Този човек не е проявен още, не е проявил Доброто, което образува истинската му природа.” Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в
към текста >>
424.
ЛЮБОВТА НОСИ РАДОСТ И МИР
И МИР В стария живот Любовта започва с Радост и свършва със скръб. В новия живот Любовта започва с Радост и пребъдва в нея. Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме Радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, Радостта е майката, а Мирът е тяхното дете. У ч и т е л я Човекът на Любовта посреща радостите и скърбите с вътрешна Радост. Казано е: “Ще избърша сълзите от очите им.” Кога ще бъде това? Когато човек стане проводник на Божията Любов. Учителя казва: Докато Любовта е във вас, вие сте блажени. Напусне ли ви тя, и Радостта ви напуска. За да не ви напусне, мислете за вашите отношения към Бога по сърце и по дух. Като видим онзи, който ни люби, сърцето ни започва да трепти, значи той ни носи Свобода, т.е. Радост. А Радостта и Мирът означават, че всички препятствия, които объркват живота ни, ще се премахнат. Човекът на Любовта живее в Радостта, в едно състояние по-горе от Радостта, което може да се нарече Блаженство. Учителя го нарича Рада – едно слънчево състояние на ума, сърцето, душата и
към текста >>
425.
ПРЕД ИДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
на гърба си. Това значи човек да се освободи от всички криви идеи, да се прояви като душа, да прояви истинската си природа, която е Любов, Истина, Чистота. За новия порядък, който иде в света, всички трябва да бъдат готови. Новото изисква приложение на всичко Добро, което човечеството носи в себе си. Любовта е новото, което трябва да се приложи в света. Новото подразбира идване на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред, в който царуват насилието и тъмнината. Нови, светли дни пристигат. Те изискват нови, чисти дрехи, нова, светла премяна. Новото време носи не само ново схващане, нов светоглед, но и основно преустройство на Целокупния
към текста >>
426.
В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
и проповядвайте в света, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Каква по-голяма сигурност може да очаква човек от тази? Достатъчно е да проповядва Словото Божие и Любовта, за да бъде с Христа до скончанието на века. Любовта е за всички хора, а не само за младите. Млад човек е онзи, който има градина с добри плодове. Новият Живот, който иде, води към Божествените градини и предлага на всички да късат от плодовете им. Новият Живот изисква любещи души. Поканвам ви да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Днес обект на човешкия живот не е Любовта, но Силата, Знанието и богатството. Един ден, когато хората станат съвършени, когато сърцата и умовете им придобият Светлината на Ангелите, тогава ще се разберат, ще познаят и придобият Божията Любов. Тази Любов не е във време и пространство. Тя е извън времето и пространството. Тя е Любовта на Вечния живот. Новият порядък в света е да любиш и да обичаш. Най-хубавата дреха, в която човек може да бъде облечен, това е дрехата на Любовта. Тя е украсена със скъпоценни камъни. Съблечете старите дрехи и облечете новите. Новата дреха – това е Любовта. Облечете ли я, ще си кажете, че обичате всички хора. Новата дреха – дрехата на Христа, наричам дреха на Любовта. Тази е Любовта, която Новата култура носи в света и за която ние се готвим. Любовта ще повдигне света. Човечеството се нуждае от светли умове и сърца. Който мисли, че въпросите могат да се разрешат без Любов, той
към текста >>
427.
ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА
където Бог те е поставил. Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашия ум и вашата воля, – и на тях разчитайте. В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото Добро, вложено в душата на всеки човек. Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Знай, че пътищата на изгряващото Слънце и пътищата на залязващото Слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги – книгата на Живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на Живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като сочните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата Земя. Не плачи за нейните разхвърляни листа. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта. Ум, населен със светли мисли, сърце, обитавано от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто. Непрестанно следвайте този път. Кой е умен човек? Умен е онзи, който може да смени плача с Радост. Умен е онзи, който може да смени скръбта с Утеха. Умен е онзи, който може да смени отчаянието с Надежда. Умен е онзи, който
към текста >>
428.
СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН
всички хора да опитат еднакво всички блага. Тя дели и най-малките трошички. Готова е да раздели всички блага. Разумната Природа говори днес на хората: “Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте.” У ч и т е л я Външният закон и правото не са достатъчни да разрешат въпросите, които Животът поставя. Те разрешават отчасти само някои външни положения в личния и обществен живот. Има един вътрешен закон – най-старият, който определя отношенията между всички същества – това е Справедливостта. Справедливостта се явява като основа на Новата култура. Тя е основата, върху която в бъдеще Любовта ще се изяви. Учителя за пръв път даде на понятието Справедливост пълно съдържание. Той казва: Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота. Справедливостта или, казано по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа. Затова тя има едно вътрешно знание за тях. Учителя казва: Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон. Справедливостта е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Учителя разглежда подробно положенията на Справедливостта. Първото
към текста >>
429.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЖИВОТ
в добри материални и морални условия, това ще се отрази по един или друг начин върху живота на другите народи. Ако разгледаме даже само външната, икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, а другите са в цветущо стопанско положение, те не след дълго ще почувстват зависимостта от неблагоприятното състояние на първите. Стопанската катастрофа в много европейски държави след Първата световна война и техният разгром предизвика стопанска криза както в Стария, тъй и в Новия свят. Както всеки орган има специфична задача, мисия в организма, тъй е и с всеки народ. Всеки народ е специфичен възприемател и трансформатор на енергиите, които идат от целия видим Всемир и от невидимите светове към Земята. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само този народ може да направи в общочовешката култура. Кое определя на всеки народ тази или онази роля в общочовешкия организъм? Това зависи от специалната морфологично-психическа структура на даден народ. Всеки човек и народ има специфична мисия от общочовешки характер, т.е. мисия, свързана с предназначението и Живота на цялото човечество. Ето защо всеки народ е важен елемент в международната общност. Всъщност под народ разбираме Божественото, което работи в народа. Всички народи имат известни хубави черти. И като се съединят народите, това Добро ще се прелее в другите и ще образува нов стимул. Народите са необходими един за
към текста >>
430.
ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО И НОВАТА КУЛТУРА
И НОВАТА КУЛТУРА Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва, въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на Новия живот, на Новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е Живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към Вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега започваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този. У ч и т е л я Днешният живот е пълен със страдания, когато имаме толкова блага около нас! Той е уреден въз основа на старото схващане за отделността, разпокъсаността на Живота. Резултатите виждаме във всички области на живота. Човечеството днес е смазано от всевъзможни кризи и се гърчи всред тях. Това виждаме в обществения и международния живот. В последния особено ярко изпъква взаимното недоверие, съперничество и борби. Погрешните страни на днешната култура са били досега скрити, потенциални. Те са съществували като възможности, обаче днес всички тези отрицателни сили, дремещи досега в дълбочините, са излезли на повърхността и ги виждаме ясно. От днешните трагични последици се вижда, че старото схващане е фалшиво. Учителя казва: Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е
към текста >>
431.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ДУШИТЕ
душите. Днес при старото разбиране на труда всеки е сам, връзките между хората са механични. Днешната епоха в това отношение е пустиня. Днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния Живот на душата. Те са външни връзки. Единение, вътрешни връзки има между хората само при новото разбиране на труда. Последното е необходимо, за да се превърне един механичен конгломерат в едно хармонично цяло. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделност, отдалечава ги една от
към текста >>
432.
ТРУД И КРАСОТА
имат лоши мисли, ако говорят лоши думи, това ще почувстват тези, които живеят в нея. Когато се направят обуща с Любов, това също ще почувства онзи, който ги носи. Има хора, на които енергията е много тягостна. Затова на такива хора не бих дал да ми шият дрехи. Такава дреха ще създаде лоши настроения у този, който я носи. Има хора, които градят къща и оставят в нея най-лоши мисли и чувства, и затова всички, които живеят в нея, умират. Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Старият българин, който има няколко снахи, казва: “Искам най-младата снаха да ми омеси хляб.” Защо? Защото тя, като омеси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли. Когато някой изработи предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това показва, че днешната култура няма усет за онази дълбока, вътрешна страна на Живота, която само може да ни възвърне отново в света на Радостта и Красотата. Учителя казва: В бъдеще училищата трябва да се съграждат от най-добрите майстори, добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има подходяща атмосфера за събуждане на красивото в детските души. Нещо невидимо, но пълно с Красота ще изпълва атмосферата и душата ще го
към текста >>
433.
ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ
Вследствие на това минаха през големите страдания на петвековното робство. Едничкото нещо, което издига едно общество, един народ – това е приемането на новите идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и новите форми на Живота и трябва да работи за новото, което се ражда! Някой може да каже: “Как можем да познаем кои идеи са изгряващи и кои залязващи?” Много идеи, които всъщност не са напредничави, а реакционни, крепители на стария ред, се борят за надмощие и само приемат нов етикет, нов външен вид. Всяка идея претендира да я приемем като нова. На този въпрос можем да отговорим така: необходимо е да се изучи подробно ходът на човешката история, пътят, изминат от човечеството, за да се долови насоката на бъдещето. Представа за пътя на човешкото развитие и насоката на близкото бъдеще може да даде Божественото учение, което всякога се е предавало от Учителите на човечеството. То е носител на новите идеи, на новото знание, на новите методи на работа. То сочи новия път на човечеството. След проучване хода на човешката история става ясно на кои идеи принадлежи бъдещето и кои са само атавистични прояви на миналото. Те са последни усилия на една старческа, умираща култура да се задържи. Днес иде една нова вълна, която носи ново знание, нови идеи, нови методи, нови условия. Всички наши досегашни разбирания за Живота са вече надраснати от човешкото съзнание и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Вследствие на
към текста >>
434.
ПРЕДВЕСТНИЦИ НА НОВАТА ЕПОХА. НА СИНОРА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
преходно състояние иде нова страница в общочовешката история – страница, съдържаща нови откровения на човешкия Дух. Пробуждат се нови сили в човешката душа. Периодът на отлива е начало на нов прилив. Същото забелязваме и в Природата. Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет. Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата. С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес. Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет. Учителя казва: В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа. В Новата култура Любовта ще влезе като Сила, която организира. По това тя ще се отличава от сегашната, която е култура на ума. Това е в съгласие с друг един процес, за който стана дума по-рано: днес се забелязва разширение на човешкото съзнание чрез преминаване на индивидуалното съзнание в Колективно. А последното е израз на Любовта. Новите идеи – идеите на Шестата раса – са днес във въздуха, в светлината. Те проникват навсякъде, както въздухът и светлината. Божественото навсякъде си пробива път. Идеите му се разпространяват и достигат хората през
към текста >>
435.
НОВАТА ВЪЛНА
душа. Какво носи това за човека? Човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Ще се създаде нов тип човек. Аз бих желал да бъдете от този, новия тип. Христос ще донесе сближаване между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Идат добри времена. Много близо са. Една педя остава за тях. Това ще бъде на Земята. Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата. Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият. Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане. Нервната система на днешния човек е крайно изтощена. Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един
към текста >>
436.
УЧИТЕЛЯ ЗА ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА
мисли, чувства и постъпки, които му идат отвътре. Чрез тях човек ще разбере характера на новия свят, който иде! У ч и т е л я ПРЕД НОВАТА КУЛТУРА Тези, в които Божият Дух живее, представляват истинската култура. Нека човешкият Дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в Живота ще влязат Мирът и Радостта, които очакваме. Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура. У ч и т е л я Има идеи, които залязват. Те принадлежат на стария живот, който е опитан, който е принесъл вече своите плодове. Има идеи, които сега изгряват. Те носят Новия живот. На тях принадлежи бъдещето. Идеите на Новия живот разцъфтяват в човешките души, както цветята през пролетта. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя залязва. Идеята на Новия живот е човек трябва да живее за Цялото. Тази идея сега преустройва живота на отделния човек и на цялото човечество. Тя възвръща човека към онзи първичен идеален порядък, който съществува в Разумния живот и от който човек се е отделил в далечното минало. Сега това възвръщане към първичния Божествен порядък е съпроводено с големи страдания. Никога страданията на човечеството не са били толкова големи, колкото днес. Това показва, че човечеството се приближава до границите на един нов свят, влиза в нови условия, за които тези страдания го подготвят. В Живота действат нови сили и го преустройват. Един нов принцип работи сега – Любовта. Той организира сърцата и умовете на
към текста >>
437.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
както за своето добро. Учителя казва: Досега слабите хора са проявявали Любовта, затова всички са били нещастни. Сега силните хора ще проявят Любовта. Те ще пуснат всичката Топлина и Светлина на Любовта, за да просветят цялото човечество. Защото Новата култура, или както Учителя я нарича Новия ден, е Живот на разумните души. Той не е външно явление. Учителя казва: Всеки от нас трябва да бъде лъч на този Вечен ден. Тези лъчи идват вече в света, те проникват в душата на човека. Старият свят няма да се разруши, но ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, която иде в света; в нея ще се прояви Божията Любов. Проявата на Христа на Земята не е нищо друго освен проявата на Божията Любов. Изявяването на Синовете на Светлината не е нищо друго освен проява на Божията Любов. На Земята ще се родят напреднали души. Днес човечеството се приготвя да дойдат тези напреднали души. Те ще създадат Новата култура. Те я носят. Новата култура ще бъде култура на Любовта. Христос дойде преди две хиляди години да приготви условията за идването на Царството Божие – на хората на Любовта. Културата, която те носят, ще трае хиляди Божествени години. Учителя казва: Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и
към текста >>
438.
НОВИЯТ АДАМ
какво казва Учителя за новия човек: Новият човек, който сега се създава, аз го наричам човек на Светлината. Вие живеете в епоха, когато Новият Адам се създава и всички ще го видите. Той иде вече в света. Казвате: “Кога ще бъде това?” Когато Луната потъмнее, когато Слънцето изгасне и когато звездите паднат. Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава: когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Тогава ще дойде новият човек, Новият Адам, Син Человечески. Тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. Това значи: дошло е Царството Божие, новото Царство на Земята.Тогава хората пак ще живеят на Земята, но ще могат да посещават и Слънцето, и Луната, ще ходят където пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си според желанието и нуждите си. Те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват. Когато пожелаят, ще отиват до Слънцето и ще се връщат обратно на Земята, без да става нужда да разправят на другите какво има на Слънцето, защото всеки сам ще може да провери това. Бъдещият строй на Живота ще представлява съвсем нов тип. Този Живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият Живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на Новия Адам е това, че Той няма да умира. Той ще живее колкото иска. Като живее 200, 300,
към текста >>
439.
НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ
Той е бил при такива лоши условия, че горкият е нямало къде да се крие. И се скрил под земята. И вие така ще се скриете по на десет метра отдолу и ще чакате, докато мине гръмотевицата. Една гръмотевица няма да бъде, а много гръмотевици. Като забият камбаните, всички ще бъдат в подземията. И това няма да бъде след сто години, няма да бъде и след петдесет години, няма да бъде и след тридесет години. Няма да бъде и след двадесет години. Но да не мислите,че като мине това, ще има пак старият живот. Не, до 1999 г. светът ще види това, което никога не е виждал. Стегнете се да имате една жива вяра в Бога, за да може да издържите изпитанията, които ще дойдат. Не трябва да си правим илюзии. Всички изпитания, които имаме в частния си живот, това са все упражнения за бъдещето. Ще бъдете изложени на изпитание. Вие едва сте почнали сега. В края на тази епоха сте. Всички онези евреи минаха през изпитания и които минаха изпитанията, влязоха в християнската епоха. И всички сега ще се изпитат и които минат в Новата култура, те са устояли в изпита. И това ще бъде семето, което ще бъде посято. Всички вие, които искате да минете от сегашната епоха в новата, през девет сита ще минете. Сегашните дългове са направени от по-рано и сега ги плащате. Има минали дългове, които са правени преди хиляди години, и там е всичкото зло. Сега трябва да се живее добре, за да можем да влезем в новата епоха без страдания. Защото ако не изплатим всичките си дългове, в новата епоха ще влезем с дълг. И тогава
към текста >>
440.
СИНОВЕ НА СВЕТЛИНАТА
ПРИТЧИ ЗА НОВИЯ ЧОВЕК 34 Душата е храм на Истината. Умът – Светлина на Мъдростта. Сърцето – олтар на Любовта. Старият човек е създаден за Живота и движението. Новият човек е създаден за Любовта и Знанието. От Живота към Любовта, от Любовта към Бога. Само така човек познава, че Бог е всичко в света. Ние не говорим за света на тъмнината, в която хората блуждаят, но за света на Светлината, която отваря очите на хората за новото познание на Бога. Ние говорим за света на Светлината, в която хората възкръсват. Бог е вечно постижение на Любовта. Бог е вечна Красота на Живота. Бог е вечно изявление на Красотата – основа на Доброто. В новия свят, който Бог създава, всички хора се обединяват в едно цяло, за да живеят в Любовта. Бог създаде Вселената за душите, да живеят в нея и да се радват на Славата Божия, в която Той ги е облякъл. Вземай от Извора колкото искаш. Ала когато вземаш от ближния си, пази следния закон: вземай по-малко – давай повече. Какво ще разбере от светлината онзи, на когото очите са затворени? Каквото и да му се говори, нищо няма да разбере. За да учи и да придобива Знание, човек трябва да отвори очите и ушите си за Светлината. Тя има звук, който се възприема чрез ушите. Какво ще говорим на човека със затворени очи? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осъден на страдания. Какво представляват страданията за човешката душа? Условия за растене и развиване. При тях нейните мисли, чувства и способности се разцъфтяват. Тя се превръща в цвят, който
към текста >>
441.
НА РАБОТА!
допълва сегашното знание и въвежда човека в истинския, безграничния, творчески Живот, който дава всички условия за човешкото развитие. Всичко, което ви говоря, влиза вече в Живота. Никой не може да се отклони от влиянието на моята мисъл! Тя ще произведе своя ефект. Като казвам м о я т а м и с ъ л , разбирам новата мисъл, мисълта на Живия Бог, с Когото съм свързан. Защото както Бог мисли, така и Аз мисля. Методи Константинов (1902-1976) и Учителя Боян Боев (1883-1963) и Учителя Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов
към текста >>
442.
ПЛАНИНАТA
затворена книга. Колко неща има написани в нея! Неизчерпаеми богатства съдържа тя. На днешната беседа на Молитвения връх имаше много приятели от Невидимия свят. Те дойдоха при вас и вие не ги познахте! Съществата, които живеят тук, имат свои центрове. Там човешки крак почти не е стъпвал. Тук има места, дето са стъпили ангели. Тези места са невидими. Тях фотография не ги хваща. Тези места са етерни. Тези центрове остават неизвестни. Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от всемира. Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в Природата. И като се качите на един висок връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко. Мусала е главната, Рупите са черния дроб, а Седемте рилски езера съответстват на сърцето. Като гледам тези канари, чета как са живели хората в миналите епохи. Какви чудновати истории, какви
към текста >>
443.
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА
„Не зная.“ Природата не може да прави погрешки. Ако мислите, че тя прави погрешки, вие се заблуждавате. Тя не допуща погрешки. Още като падаш, тя те хваща, туря те в мрежата си и те изправя. Още като се счупва зъб в някое колело, тя го замества, с друг веднага. Когато направите добро, в Невидимия свят се радват. Един ден ще проверите това и ще кажете, че съм говорил вярно. Като дойдете до Истината, ще предадете старите си навици и привички и ще ви дадат обработени капитали. Старият, като отиде при Истината, се подмладява. Ако е прегърбен, ще се изправи. Ще се подобрят мускулната и нервната му системи. Ако правиш погрешка, значи при тебе има един, който е слаб, и затова я правиш. Но ако има при тебе един силен, никога няма да правиш погрешка. Ако оставим Божественото в нас да работи, по-скоро ще се научим. Ако работим като личности, по-дълго време ще мине. Днес ще напишете по едно любовно писмо на вашите познати от Невидимия свят. Ще им пишете така: „Благодарим за хубавите условия днес. Много сме признателни.“ А вие седите и казвате: „Дали пак ще бъде така.“ От вас зависи. На доброто дете майката намазва дебела филия хляб с много масло, а на лошото дете – тънка филия хляб с по-малко масло. Днес на нас намазаха дебела филия хляб с много масло. Бог всичко ви дава, каквото искате, но вие страдате. Когато Бог се нагажда към вас, вие страдате, а когато вие се нагаждате към Божественото, благувайте. Когато разберете, че Бог ви благославя, не се пресилвайте,
към текста >>
444.
ВЪТРЕШНИЯТ МИР
Не съжалявай. Нека се появи в тебе дълбоко желание да я поправиш. Например, счупил си шишето на някого. Ще купиш по-хубаво. Не съжалявай. Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам? Ще му взема друга стомна и така поправям работите. Погрешките човек трябва да поправя. Има погрешки, които човек не може да поправи. Тогава остава Бог да ги поправи. Той ще ги поправи, а ние ще платим. Ти казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Не, не, именно сега ще стане. Защото старият, като почне да върши Волята Божия, ще се подмлади, а младият, като престане да върши Волята Божия, ще остарее. Върши Волята Божия, и като я вършиш, никой да не те знае. Така ще се образува вътрешният мир. Една капитална грешка е, че се стараете да разберете външния живот без да разбирате вътрешния.
към текста >>
445.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
И в този свещен път трябва да принесете плод. Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, се отрязва.“ Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото. Когато човек работи за Бога, той е знаен на небето между всичките светли духове; навсякъде го знаят и навсякъде са готови да му помагат. Онзи търговец, който няма стока в дюкяна си, посещават ли го? Докато имате Божествените блага, всички ви посещават, но като ги загубите, ще ходите в света немили-недраги. Старият ви господар вътре във вас е онзи съветник, който ви лъже. Той гледа да задигне богатствата ви. Като дойде той, ще ви даде съвет, но след като ви обере, ще си замине и вие оставате да изплащате дълговете, които той е направил на ваша сметка. Не зная защо вие обичате толкова вашия стар господар. Той е одрал по 200 кожи от вас. Животът днес е поставен на фалшива основа. В дъното му има едно вътрешно безправие. Имаш право да вземеш от плодовете на дървото, но да използваш самото дърво, това е престъпление. Трябва да се пробуди съзнанието ви, да бъдете признателни на Онова Същество, Което ви е дало всичко. И всеки ден, който ви помага, всички същества, които ви помагат, правят това от Любовта, която произтича от Бога и се проявява чрез тях. Христос казва: „Благото, което ми даде Отец, давам го на вас. И както Отец ме научи, така ви говоря.“ Някой ви казва: „За вас още не е дошло време за царското ядене. Любовта, знанието, истината не са за вас, чакайте още.“ Не, седнете на мястото си
към текста >>
446.
НАЙ ДОСТЪПНОТО НЕЩО
В нашия лагер попадна чуждестранен кореспондент. Като турист той поискал да се запознае с природните красоти на България. Обиколил е много български планини. Сега пожела да остане няколко дни при нас. Обиколи всички по-забележителни места в околността, присъства на паневритмията и на общия обед. Присъства на Словото на Учителя на Молитвения връх, също и на вечерния огън. Срещна се с Учителя. Зададе му няколко въпроса. Учителят му каза: – Народите трябва да следват Божествения план. Светът може да бъде изправен само в хармония с този Божествен план. – Има ли ад и рай? – Някои и на Земята живеят в ада, а други в рая. – Може ли душата да живее извън тялото? – Може. – Облаците израз ли са на разумни същества? – Те са толкова разумни, колкото и цигулката. Чрез тях се изразява Разумността. – Има ли разумни същества зад външната Природа? – Да, има. Това са слънчевите същества. – Видели ли сте някои от слънчевите хора? – Аз ги виждам постоянно. – Как изглеждат те? – Те са облени в светлина. Не им трябва лампа, като дойдат. Те цели светят. – Какви са вашите възгледи за медицината? – Главни лечебни фактори са слънцето, въздухът, водата и храната. – Ние пътуваме из разни страни, за да изучаваме разните движения в света. – Движенията мъчно се изучават. Вие имате много трудна задача. Всяко движени, което носи напредничави идеи, има Божествен произход. Всички движения не са се разкрили. Те едвам сега се проявяват. Всички движения
към текста >>
447.
УЧЕНИКЪТ
е на един километър от вас. Само на сто метра е от вас. Отворете душите и сърцата си за този Божествен Дух, за това, което Бог от хиляди години желае да направи. Когато отворите душата, ума и сърцето си за вашия Възлюблен, тогава ще се проявят най- добрите плодове, скрити в Бога. Писанието казва: „Ще излея Духа си върху тях и те сънища ще сънуват, видения ще виждат и ще пророчествуват.“ Казано е, че в последните дни ще стане това. Кои са последните дни? Последните дни са когато старият свят си отива. Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете Великата Божествена наука и на всички ви очите ще се отворят. Бог ще отвори умовете ви, за да разбирате тази Божествена книга, и във всеки неин лист ще четете великите слова. Във всеки лист, във всяко клонче на дърветата, във всяка мушичка ще четете и ще ви се даде възможност да разбирате великите тайни, които сега не разбирате. Ще се молите на Бога да отвори очите ви, за да виждате всичката красота, която Той е създал. Когато дойде Божественият Дух, ще станете красиви. Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво. И ще принесете плодове, от които ще поднесете на вашите приятели. Божественият Дух непременно трябва да дойде върху вас, защото Той е носител на Божествената Истина. Само Той може да озари вашите умове и сърца. Ако някой казва, че без присъствието на този Възлюблен може да придобиете някаква наука, някакво значение, той не говори истината. Вие трябва да
към текста >>
448.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите, че той е един от най-добрите. Няма друг по-хубав път. И в един живот няма да го научите. И в два, три, десет живота няма да го научите. Пътят на Всемирното Бяло Братство е път на Любовта, Мъдростта и Истината едновременно. Основната цел е Любовта, а Мъдростта и Истината крепят Любовта. Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот, а богомилството е учение на разумния духовен живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена. Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр. Вторият клон можем да наречем палестински. Той от
към текста >>
449.
ЧОВЕШКAТA ДУША
„Кажи му това и това.“ Ти казваш. А друг път, като ти кажат, отиваш там и онзи го няма. Тогава ще се спреш, ще коригираш себе си; значи не си схванал, както трябва. Ще попиташ пак, ще похлопаш пак. Ще кажеш по телефона: „Ало.“ Те ти говорят, но не си чул добре и проверяваш. Човек трябва да се вслушва и да внимава в гласа на Духа, който говори отвътре. Слушането е процес външен, а вниманието е процес вътрешен. Докато хората не почнат да се хранят с Любовта, няма да излязат от стария живот.
към текста >>
450.
МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ
ти. Най-трудната работа е тогава да се справиш с него. При молитвата е нужно пълно съсредоточаване. Хубавото е да се практикува съсредоточаване и съзерцание. Съсредоточаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Ти не можеш да мислиш, ако седнеш и се въртиш. Като почнеш да се молиш, ще забравиш всичко друго пред Великото, за което мислиш! За съзерцанието трябва чистота. Съзерцанието не е механичен процес. То е вътрешен процес. За вътрешната школа в България досега е нямало външни и вътрешни условия. Малцина от вас са, които са ми говорили за своето желание да изучават Божествената наука. Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност! Молитвата е състояние на благодарност и Любов! Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще го имате.“ В чие име? В името на Доброто, на Любовта! На тихо, спокойно място, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отивате при хората. Трябва да имате това разбиране. Иначе не може да се постигне нищо. Отношенията към Бога трябва да бъдат правилни. Не е лесно да се излезе от блатото на обикновения живот, в който сме потопени и да се тръгне по пътя на възлизането, по пътя на събуждането, по пътя на връзката с Божествените принципи. Това е много трудна задача. Не е така лесно, както вие може да си помислите на пръв поглед. И за да може човек да устои на всички тези противодействия, които среща в околната среда,
към текста >>
451.
ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА
Любов носи болките на цялото човечество от хиляди години насам. С тази Любов Той можеше да носи всички страдания на света. Когато си много тъжен, това показва, че има облаци в твоето съзнание – тъмнина. А когато си радостен, небето ти е чисто. Слънцето винаги грее, но онези, които са тъжни, не са възприели неговите лъчи. На човека трябва мекота. Ако не си мек, гъвкав, не можеш да издържиш. Хората остаряват, понеже не са гъвкави. Вижте, едно дете е гъвкаво, пада, става, а старият се уповава на бастуна си. Казва: „Без бастун, не може.“ Ако си с Любовта, навсякъде ще те спрат и ще ти кажат: „Ела вземи тази диня от бостана.“ На друго място ще ти кажат: „Ела в нашата градина и си вземи ябълки.“ Но ако си без Любовта, никъде няма да те спрат, да те поканят, а ще ти кажат: „Върви си.“ Вие сте дошли в света, за да разберете кой ви обича. Сега трябват работници за новото учение. Ако турите призма, тя пречупва светлината. Ако турите прост камък, той не пречупва и не отразява светлината. Така и човешката душа трябва да отразява Божествената Любов и Божественото знание. Бъдете сега весели. Да не си губите сърцето. Защото често намирам изгубени сърца. Вие си залагате сърцата на всякого. А пък Бог казва: „Дай ми сърцето си.“ Защото човешкото сърце трябва да бъде в много добри ръце. Когато попадне в Божиите ръце, това е благословение, а като попадне в човешките ръце, ще го пипа онзи човек, ще го реже да го изучава, и като ти го върне, то е цялото нарязано.
към текста >>
452.
ЗA СЛАВЯНСТВОТО
да каже: „Ще изпълня Твоята воля, Господи!“ Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението. В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи – вътрешно. Един англичанин, като говори в една своя книга за бъдещата култура, говори нещо за славяните. Той обяснява защо на славяните е бъдещето. Подпалили едно дворянско имение в Русия във време на царския режим. Обвинили една жена и я осъдили на каторга в Сибир. Един просяк от същото село си казал: „Тази жена има четири деца, а аз нямам никого.“ Той се явил пред съда и казал, че той е виновният. Заточили го в Сибир, а жената останала да гледа децата си. След десет години подпалвачът, като умирал, изповядал на свещеника стореното. И всичко било разкрито. С този пример англичанинът изтъква, че у славяните има една черта на самоотверженост.
към текста >>
453.
ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА
мъчнотиите ще се стопят пред тебе. Любовта е лесният път. Тогава ти ще влезеш в един свят, дето работите стават магически. Питат, от два аероплана кой е по-хубаво направен. Нека хвръкнат двата аероплана, и който стигне по-бързо и по-безопасно, той е по-хубав. Който отива по-бързо и върви по-хубаво, постига целта. Кой живот е по-добър? Живот, при който има хвъркане, постига целта. Така трябва да мислим. Досега сте мислили, мислили и какви ли не опити сте правили, но все по стария начин. Каквото и да правите, спасението е в новото. Сухият, мухлясал хляб го хвърлете на кокошките; ако искат, да го ядат. А ти вземи топлия хляб, върви по пътя си и яж от него. Топлият хляб – това е новият живот. Отворете прозорците на душата си днес и животът ще влезе. Той няма да чака да го викаш много. Само отвори прозореца си и ще влезе. А пък ние мислим, че като отворим прозорците, той ще изнесе всичко навън. Искам да ви доведа до един реален свят. Аз казвам, че човек трябва да бъде щастлив, блажен, богат. Днес искам да прекарате като любещи души. Всеки да чувства, че от вас изтича Любов! Турете в душата си идеята за служене на Бога. Детето нали трябва да служи на майка си? От вас да излиза благоуханието на вашата нежност, на вашата любов, на вашето милосърдие, на вашето въздържание! В света няма по-хубав момент, по-красив, по-тържествен от този да знаеш, че едно същество те обича и ти го обичаш или да вярваш, че обичаш Бога. Ти ще почувстваш такава радост, каквато не си
към текста >>
454.
ОТЧЕ НАШ
направи опит, за да провери, че това учение е Божествено. Символично ето какво трябва да се прави: всички хора носят свещи, но незапалени. Твоята свещ трябва да бъде запалена, и като срещнеш някого, ще запалиш и неговата свещ. Той от своя страна ще запали свещта на трети и т. н. През дето минеш, ако можеш да запалиш някого, запали го. А който не може да се запали, остави го. Старите хора като умират, у тях се заражда много голям апетит. Национализмът е неестествен апетит на стария човек, който умира. Народите – това са школи. Хората минават от един народ в друг – от една школа в друга. Страдащите хора сега са Авел, когото брат му убива за убежденията му. Тези, които стават жертва са Авел.
към текста >>
455.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Това се нарича ликвидация на старата епоха, ликвидация на всички досегашни престъпления на човечеството. Повече не може да се отлага, защото ще спрете развитието си. Под Земята се готви нещо страшно. Земята ще се отвори. Природата приготовлява революция. Тези революции, които сега стават, са нищо пред онази, която Природата приготовлява. Тя ще бъде такава, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. Ще бъдат разпокъсани железници и телеграфи и сградите сринати. От стария свят нищо няма да остане. От утробата на Земята ще израсне друг континент. Казвате: „Ще стане ли това?“ Ако не приемете Любовта, ще стане! Както виждате Любовта има страшни последствия, ако човек ª противодейства. Пред вратата е това време. Божият ден е страшен. Сегашните европейски народи седят и си играят с огъня, още продължават да лъжат. Не, всички трябва да слугуват на Любовта. Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, е да се свържем с Бога на Любовта. Бог е решил да оправи света и ще го оправи. Сега влизаме в епохата на архангел Михаил. Той е свързан със слънчевите сили. Затова можем да кажем, че иде една слънчева култура на Земята. Християните сега очакват второто идване на Христа. Ще бъдете зрители на онова великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Ще бъдете свидетели, че Бог не може да бъде поруган. Ако европейските народи не заживеят братски, ще познаят кой е Христос. Щом дойде Христос, всички нечисти духове ще излязат вън от хората, ще
към текста >>
456.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ШКОЛАТА
народ никога не е имал такова благословение, както сега. Христос е на този кораб, на който сме се качили, и няма за какво да се плашим... Навремето Христос дойде преди две хиляди години да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат... Всячески се борят това учение да го загасят, не ще успеят, защото това учение е ново и старо, то е Божествено учение и ще залее света, защото е за цялото човечество, а не само за българите. Отварянето на Школата, тук в България, е велик акт, велико събитие на Земята. В Школата се проявяват мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигането на цялото човечество... Аз не дойдох на земята, за да основавам секта или църква, нито православна, нито евангелистка, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която идва сега в света. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде... В България атмосферата е тежка. Българският народ се е свързал много с материалните работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята... Искам да запаля изгасналия светилник на българина, за да свети на ония народи, които живеят в тъмнина... Ако българите приемат моето учение и го приложат, ще станат велик народ. Не го ли приемат, ще пропаднат... Проповядвам ви като на свои братя и сестри, в името на Христа. Никога няма да изопача истината. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с истината, за която никой друг от две хиляди години насам не ви е говорил... Моята задача е
към текста >>
457.
16 август 1909 г., неделя, 9.00 часа сутринта
Това трябва да се почувствува в душата, когато вникнем в законите. Тогава ще разберем какво е вечният живот и къде е изворът на всички блага... Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте ме и внимавайте в постъпките си. Господ постоянно претегля делата ви на своите Везни и Той ще ви оправдае или осъди. Във Веригата няма други закони и правила, а единствено задължителни са Законите, които ви дадоха... Трябва да създадем една по-благоприятна почва, за да дойдат и се преродят в България по-добри духове, защото целта на Веригата е да натори почвата, та като дойдат по-добрите духове, да помогнем за тяхното въплъщение и ги поставим на работа. И тогава в България ще имаме по-добри управници. Трябва да пребъдете в една лоза и вие да сте пръчките... Ако ви дадат най-малката задача и вие я изпълните вие сте най-почтеният човек за Небето; ако ви дадат най-голямата задача и не я изпълните вие сте най-непочтеният човек. У вас може да дойде изкушението и вие да съставите и водите верига. Няма човешко желание, което рано или късно да не се осъществи. Така че и туй желание може да се осъществи един ден, но трябва търпение и
към текста >>
458.
19 август 1909 г., сряда, 9.00 часа, сутринта
обещание пред един дух, той ще ви преследва и вие ще понасяте всички последствия свързани с неизпълнението му... Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-нисшия закон... Славяните са по-близо до духовния свят от другите народи и у тях трябва да се развие сърцето. Англосаксонската раса развива интелекта, подготвяйки следващата култура, която иде... Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, живял и работил около Варна Месемврия. Той е подготвил освобождението на България. И сега той работи за нея... Най-напредналите духове между славяните са Кирил и Методий. Те ще се въплътят отново до края на този век, за да подготвят духовно българския народ и за да повдигнат славянството... Двамата братя се раждат на Балканския полуостров, който е в магнетичната верига, веригата на човешкото развитие,: опасваща земното кълбо. Тази, именно, Верига повдига народите. Забележително е, че винаги в Северното полушарие се явява духовното развитие. Южното полушарие е негативно и е играло роля в миналото...[1] XX век е определен като ВЕК НА ЧИСТЕНЕ. И ако кавказката раса не приеме поставената за нея задача, ще настъпят катастрофални изменения половината Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка... През този свят ще премине една магнетична вълна, която ще пречисти всичко негодно и която ще се предшествува от земетресения, омраза, епидемии; злото ще се увеличи, войните ще следват една след друга. Но има всички условия за обединение и за подобрение в живота на
към текста >>
459.
12 август 1911 г., петък
може да проектира много добри мисли за този народ и може да стори много за него. Тази година започнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тези закони. Вие искате да видите у вас един дух, но този дух е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, за да видите духовния свят. Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне... Откакто се е сформирала Веригата в България, българите и респективно България зло не са видели. Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха двадесет милиона печалба заради нас, които живеем добре сред този народ. Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко. И като се благослови народът, благославяме се и ние. А че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас, опитайте Го и ще видите, че Той е Благ. И според степента на вашето развитие, вие ще срещнете проявлението на Духа Господен. Вие търсите къде е Христос. Аз Го виждам във всички вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мен? Министри в света не мога да ви направя защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова този Господ, който ви е събрал, ще ви и благослови. На него вие дължите тази светлина и тази
към текста >>
460.
14 август 1911 г., неделя
трябва да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се придобият... Затова нека всеки от вас, които сте в тежко състояние, навреме установи връзка с Бога и Му се посвети, защото школата, в която сте поставени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска това означава да можем да приложим Закона за другите; окултна да можем да го приложим за наша полза, а научна това е опитната страна, експерименталният метод... Ние действуваме в България така, че Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, за да може чрез тези добродетели да се помогне за неговото повдигане. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбокото желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи, и като е с вас, Той ще ви помогне. Но предупреждавам ви, никога да не допускате съмнение в сърцата си и никога да не Го огорчавате с лошите
към текста >>
461.
15 август 1912 г., сряда, Успение Богородично
тях, вие ще придобиете сила. Но първо трябва да се освободите от греха. През тази година ще вържем здраво всички духове, които сноват това е желанието на Христос, защото ако Той не ги върже, постоянно ще има разногласия. Ние сме станали смешни с тях пред Небето и затова трябва да се обединим. Днес тук присъствуват много наши братя Иван Рилски и Паисий. Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай. И всички тези духове са с Христа, комуто България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, то се дължи на вашата опърничавост. Не сте само вие, които сте повикани. Повикани са и мнозина други и всички съвокупно образувате Съвременния Йерусалим. Да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, с дела и мисли да се даде образец за самоотрицание и смелост. Бъдете смели! тук, в този град, бяха се опълчили двама, които не искаха срещата ни да се състои, но Господ ги спря. При тази наша среща присъствуват също Христос и Мойсей. Затова придържайте се към Закона на Любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се надига Мойсей и Законът на кармата започва да действува. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи, и много усърдно работи, защото Той е много енергичен Дух и много голям работник. Всички, които идат при него, Той учи как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Чрез това,
към текста >>
462.
15 август 1912 г., сряда, Успение Богородично
тях, вие ще придобиете сила. Но първо трябва да се освободите от греха. През тази година ще вържем здраво всички духове, които сноват това е желанието на Христос, защото ако Той не ги върже, постоянно ще има разногласия. Ние сме станали смешни с тях пред Небето и затова трябва да се обединим. Днес тук присъствуват много наши братя Иван Рилски и Паисий. Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай. И всички тези духове са с Христа, комуто България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, то се дължи на вашата опърничавост. Не сте само вие, които сте повикани. Повикани са и мнозина други и всички съвокупно образувате Съвременния Йерусалим. Да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, с дела и мисли да се даде образец за самоотрицание и смелост. Бъдете смели! тук, в този град, бяха се опълчили двама, които не искаха срещата ни да се състои, но Господ ги спря. При тази наша среща присъствуват също Христос и Мойсей. Затова придържайте се към Закона на Любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се надига Мойсей и Законът на кармата започва да действува. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи, и много усърдно работи, защото Той е много енергичен Дух и много голям работник. Всички, които идат при него, Той учи как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Чрез това,
към текста >>
463.
16 август 1912, четвъртък
викат: „Господи, Господи!". Трудностите предизвикват устрем на съзнанието към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота. Ние не трябва да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото той е тъй близо, че само да протегнем ръцете си и ще го докоснем. Затова трябва да се молим с цялото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в правилния път. Ако постъпваме така, може да разчитаме, че сме свързани с небето и следователно сме полезни за обществото и за България. Ние трябва да се запалим като въглени... Аз мога да говоря на два езика на някои с прост език, а на други с научен. На всички нас е нужна гимнастика на ума и затова трябва да наглася машината така, че всички ние да се ползуваме. Трябва да се изпитаме, готови ли сме да възприемем Истината. Около Исуса Христа имаше дванадесет ученици, но някои не възприеха мисълта, че "ако не ядат Плътта Му и не пият Кръвта Му" не могат да го последват. От нашето разбиране много зависи. Това разбиране трябва да бъде нас една подкваса и затова трябва да внимаваме, защото често правим погрешки, като възприемаме възгледи, които сама ни вредят... Християнството е една дълбоко мистична школа и ако вие бяхте чисти, както аз разбирам, биха ви се дали доказателствата, които търсите. Те са наистина тъй потребни за живот както плодовете са потребни за дърветата. Съществуват, обаче, определени условия, при които тези знания се дават. Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички
към текста >>
464.
20 август 1912, понеделник
предстои да стане, има нещо добро, а то е семето Христово, което ще оплоди цвета. Ние трябва да вървим по Божия път, без да искаме да изменяме неговото течение. Човек никога не трябва да се заангажира с работа, която не може да свърши, със задачи, които не му е дадено да разреши. Има хора, които могат да вдигнат 500-600 кила, докато други и при двадесет килограма падат. Никога не ангажирайте времето си с непотребни работи... Някои от вас си мислят, че като пропадне Турция, на България ще и тръгне по мед и масло. Аз пък мисля тъкмо обратното, защото този турчин, който искате да се махне, е вътре във вас. Той ви е управлявал 500 години и вие сега едва сте се освободили от него. Това е, което зная аз. Съгласно Божествения закон, на Македония ще се даде такава свобода, каквато славяните имат под австрийска власт, например хърватите. До 1914-1915 година на България ще върви добре, а след това ще настъпят известни вътрешни смутове. Сега някои от тези неща, които ви казвам, са определени, а в други има и променливи елементи, така, че събитията могат да вземат и друг ход. Този прелом в България, за който ви загатнах по-горе, ще настъпи след 1914-15 година. Нашите младежи са тези, които създадоха условията за него след Освобождението. Но тези бедствия ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде всред българския народ, е в състояние да промени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, а това
към текста >>
465.
София, 11 август 1913, неделя
1913, неделя В българския език ще срещнете поговорката „С един камък къща не става". И ако човек си мисли, че сам може да очисти своя ум и да възвиси своето сърце, той е стъпил на хлъзгава почва и възприема погрешно живота. Ако човек работи заедно с Господа тогава да. Но един ученик може да работи със своя Учител, само когато е в постоянна връзка с него... Кризата, която прекарваме, е наша криза. Защото България се остави по невнимание и непредпазливост на хипнотичното въздействие на лошите духове, отиде много недалеч, заблуди се. И Бог, за да й помогне да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от нея... Каква полза има човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си! Не си правете никакви илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си поставяйте за цел да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега такива условия няма. Сега са времена последни, времена усилни и размирни... Някои от нас казват: „Не ни съчувствуват". Съчувствие е, ' когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахранят; ако си затворен, да те посетят. Повечето от това не е нужно. И думите не важат, а делата. Любовта е фундаментът, основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и недостатъците на хората, добродетел, която нищо не е в състояние да обиди. Даже в най-големите грешници тя вижда само доброто. Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и
към текста >>
466.
11 август 1914 година, сутринта, понеделник
се молите. Мислете повече за любовта Божия и не се страхувайте. Внушавайте си, че можете за Христа да постигнете всичко и Господ ще ви благослови. Тази година Духът работи много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело Господ ще закваси всички нас. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: Това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал такова голямо благословение, както сега. Христос ще изведе корабът на България на желаното пристанище. Христос е на този кораб и няма защо да се плашим. Смело можем да очакваме времето, когато всички ще бъдем едно стадо и един
към текста >>
467.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения. И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира. Най-сигурното място за него е в огромната катедрала или базилика, застанал под високия купол, откъдето строго го гледа сам Бог Саваот. А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на
към текста >>
468.
СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.
самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове. Това са естествени състояния, през които минават всички хора. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен човек и ученик. Като прелистваме страниците на Стария Завет, ние виждаме, че там има изказани велики мисли, но тези велики мисли не са останали в Стария Завет. Те са преминали в Новия Завет. И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него
към текста >>
469.
19 август 1927, 7 часа сутринта
идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрелите, благословените плодове на вашия труд. Ако, обаче, още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие такова нещастие, каквото още не сте видели по света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задачата на ученика е да научи всички закони... Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария Майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди правилни, прекрасни, красиви мисли. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки. Целомъдрието може да служи за основа в живота на всекиго. Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се карат и бият, и наричат това „живот". Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте раздвоени и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. По домовете някъде мъжът бие жената, а някъде жената бие мъжа. Понякога мъжът е лош и казва: Моят ум е много лош. Друг път жената е лоша и казва: Моето сърце е много лошо. Как ще поправите ума и сърцето си? Турете в ума си целомъдрието, турете и в сърцето си целомъдрието. Тогава вашият ум, и вашето сърце ще се поправят. Това са принципи, с които може да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тези принципи?" Това са
към текста >>
470.
21 август 1927, 7 часа сутринта
колкото повече имате толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят?" Казвам: За да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможността да приложи своята сила в малък мащаб, за да види по какво се различава Новият живот от стария. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят. Всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея Новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик трябва да твори, да създава в себе си шест дни, т.е. шест периода, докато дойде до пробуждането на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, трябва да знаете какво изисква Новият живот от вас и как трябва той да дойде. Щом Новият живот дойде, всичко, което сега виждате, вече няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията любов, с Божията Светлина, с Божия Мир и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една обширна, велика дейност, за която те трябва да се приготвят. Някой казва: „Аз ще напусна нивата си". Не, нивата
към текста >>
471.
22 август 1927, 7 часа сутринта
придобиете Любовта, винаги ще чувствувате че нещо ви липсва. Питам: Колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом? В този дом царуват мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, никъде няма петно. Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек. В Стария Завет Господ казва:„Опитайте ме". Как? Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно Великия Закон. Когато Христос беше на кръста каза: „Такава е Волята Божия. Отче, на
към текста >>
472.
Свещеният час
чувства. И сега, като на ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишни приказки. Вие може да говорите някога повече, но ако винаги говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желанието да запознаят света с техните най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: Не давайте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои ценности и никому не ги показва. А религиозните хора изнасят всичко каквото имат на пазара. Защо? Защото не е тяхно, не са го придобили с труд. Като ученици на окултната школа ще знаете: Ще пазите свято свещеното знание, което имате и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. Само с нея може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например някои ви питат за вашите понятия за Бога, за вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В древността окултните учени се подлагали на особен род самодисциплина да се
към текста >>
473.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място. Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз. За любовта и обичта тепърва аз правя едно училище, слънчево училище. Минали сте през много училища и университети, но сега новото, слънчевото училище ще познаете. Аз чета какво казва природата, и зная за всеки един от вас, какво тя е написала. Навсякъде природата всичко пише. И в България има Акашови записки и аз ги чета. По листата на дърветата мога да чета, по звездите, по камъните е отпечатано всичко. Какви племена са минали през България, колко и какви войни са се водили, всичко е отбелязано. Ходя по планините да чета какво е написано по тях, в тяхната архива. Българите са изпратени като народ да служат за благото на човечеството, и дотолкова, доколкото служат, ще имат Божието благословение. На първо място да служат на Бога и после на себе си. Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат. Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда. Най-добрите хора са българите. България произлиза от благ, от благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат. Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда. Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам
към текста >>
474.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшествува свободата; свободата предшествува светлата мисъл; светлата мисъл предшествува добрите чувства; добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което търсиш. Помни и не забравяй: Всяка разумна душа има свое определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено!... Младият извира, възрастният тече, старият се влива. Младият се ражда, възрастният расте, старият умира. Младият пее, възрастният работи, старият пари събира. Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава. Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз
към текста >>
475.
Предговор
Живото Божествено Слово колкото и човек да "загребва", никога не може да го "изгребе". Като книжен обем то обхваща повече от 7 000 беседи, които по обективни причини не могат да бъдат преиздадени за кратко време. Ето защо се постарах да избера за вас, уважаеми читатели, откъси от най-драгоценното и особено актуално Слово, дадено от Учителя в периода 1911 1922 година. Откъсите са от цикъла беседи, отпечатани под общото заглавие "Сила и живот" и са естествено продължение на първия том. Мария Майсторова "Моето учение на любов, на Братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правото на другите и най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то, Божественото умение!" "Аз ви говоря като на приятели, като на ученици, които ви слагам наравно със себе си, давам ви най-хубавото, запознавайки ви е тези истини, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. Защо? Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост..." "Всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае къде е мястото му и да функционира правилно, за да може да приложи Божествените идеи. А сега народите мислят, че светът е създаден заради тях." Христовият Дух се явява сега в Славянството с център Българския народ. Освен славяни ние казваме "словени". Коренът на тази дума е думата "слово". Значи словото Божие ще стане плът в славянските народи... Мисията на славянството няма нищо общо с национализма, шовинизма, расовия егоизъм, понеже същността
към текста >>
476.
Първа част
долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл: ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли и т.н., докато един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант... Нека да приложим Христовото правило в обществения ни живот. Често ме питат: "Защо България страда?“ Ами че вие поставяте начело на управлението й за министър председател човек с един талант и искате той да оправи България, че как ще я оправи? За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хората с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници, а офицерите следва да имат по четири таланта, генералите и министрите пък по пет. За царете, които заемат най-високите места в държавата, са нужни десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.Тези, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави... И сега в България се нуждаем от хора с два, четири, пет или десет таланта. Имаме ли ги, ще станем пръв народ в света. Не ще има мъчнотии и спънки за нас. Тогава, аз ви уверявам, че никакво нещастие не би ни сполетяло. Затова молете се да се появят такива хора. Те ще дойдат... Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Ако
към текста >>
477.
Трета част
питат: "Не може ли без страдания?" Може. "И без мъки и изтезания?" Може, разбира се! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова задължително страда. А Земята е място на страданията... "Марта се мълвеше за многото слугуваме; и застана, та рече: Господи, не грешиш че сестра ми ме остави сама да слугувам? Речи й прочее да ми помогне.Отговори Иисус и рече й: Марто, Марто, грижиш се и се мълвиш за много неща; но едно е потребно: а Мария избра добрата част, която ня.на да се отнеме от нея." /Евангелие от Лука, 10:40-42/ Върху образите на Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа активният и пасивният. В Марта и Мария откриваме две жени с два противоположни характера и две състояния на човешкото сърце: едното е тихо, спокойно и безмълвно, а умът е отправен към един вечен принцип, другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата, характеризиращи се с постоянна динамика. Христос посочва на Марта кое е същественото, като и казва: "Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, а Мария избра нещо по-съществено." Мнозина от нас спадат към тези два характера някои представляват Марта, а други Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри. Имат отлично телосложение, с лице красиво, с поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце са меки, нежни и отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Името
към текста >>
478.
Пета част
аз му отговарям: Като просветнеш, ще придобиеш сила. Следователно страданията са за ония хора, които не могат да възприемат Любовта. Всички онези, които й се противят, за тях се ражда най-ужасният огън на ада. Какъв е днешният морал? Този морал не търпи никакви коментари. Сега се интересуват от мнението на съвременното общество за нас. Какво то ще каже. Ако на мен приписват някакво престъпление, то е тяхно престъпление. Престъпният човек винаги престъпления вижда Двадесет години в България против мене говорят и все ме подозират. Казвам: "Вие сте тези, които виждате вашето зло." Аз у всички хора виждам доброто, виждам своето добро, не искам никого да лъжа. И бих желал и вие никого да не лъжете. И във вашето сърце да я има онази Любов, с която да сте готови да се жертвате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъдат едно велико благословение и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Така разбирам аз Любовта!... Когато обичате, няма да внасяте вашата мътна вода в другия. Когато обичате, чистотата с чистота трябва да се събира, и умното с умно. Това е Божието царство. То ни най-малко не подразбира, че грешните и праведните могат да живеят на едно място. Онзи, който обича, и онзи, който не обича, не могат да живеят на едно място. Вашият език трябва да бъде златен, заквасен с Божествена мъдрост, и никаква нечиста дума не бива да излиза от него. Във вашето око да не се появява лош поглед на страст и на похот, или на алчност. Всичко да бъде чисто.
към текста >>
479.
Шеста част
на всички добри хора да изчистят резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе иде и нова Земя! Открито трябва да говорим. Истинският морал изисква Любов, а не бабина обич. Мен не ми трябва мъртва любов! Ние искаме да съградим нещо добро, искаме всички хора да се спасят! В какво отношение? Всички да заживеят като братя и сестри, да се разбират. И благата, и духовните богатства да са общи за всички братя. Така е писал Господ! Ако си замина един ден от България, тогава ще разберете кой ви е говорил дали е бил Христос или не. Всяко нещо трябва да се опита. На онази свещ можете ли да четете? Ако можете да четете свещ съм; ако не можете да четете, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мен. Бих се радвал, ако имате моя ум и моя стремеж... Светът ще загине! Но не физическият, а всички стари и криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат и нова култура ще дойде! И сегашните ви тела ще се променят. Ще имате нови тела и светът ще се измени. Ще ми кажете сега: "Свърши се, няма живот вече!" Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на Земята, за да заживеем в Любовта. Тогава, като каже мъжът на жена си една сладка дума, да й падне като мед на сърцето. "Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден." /Евангелие от Йоана 6:54/ Ще говоря върху този стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Той им каза: "Ако не
към текста >>
480.
Седма част
защо да идвате, физически всички ще умрете, ще се "стопите". Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят. "Още по-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Ако това слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл в умовете ни, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и да се развива, без да й казва нито една лоша дума и без да й праща нито един лош поглед. И жената ще оценява мъжа си и ще му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли.. Умът и сърцето ви трябва винаги да бъдат у вас. Ще ви дам сега две правила, които трябва да спазвате: сърцето си не залагайте, а ума си не продавайте! А сега какво е положението? Мнозина ходят с продадени умове и със заложени сърца. Сърцата си ще вземете, а умовете си ще откупите! И в бъдеще ще знаете: ума си за слуга не давайте под наем никому, който ще и да е той. Умът е само за вас и това сърце е само за вас, то не е за никой друг. Ама ще кажете: "Ние си имаме възлюблени." Дръжте ума си и сърцето си за вас. Каква нужда имат другите да им ги давате, като и те трябва да имат свой ум и сърце. Те са разбойници, ако искат вашите умове и сърца... Казват: "Да
към текста >>
481.
Осма част
основни принципи може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта и до края на века, и след това ще бъде същата. Като казвам същата, подразбирам същата по субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Затова е необходимо да се подготвим да изнесем великото Божията Любов. Ако тази, която беше въодушевила Мария Магдалена, като целуваше краката на Христа, хората я приложат, светът днес би се спасил. Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото субстанциално проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света. Ето това е велика наука. И всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи истински Бог, който ще внесе великата Любов, която служи за растене, за цъфтене, за връзване и узряване на този плод. Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е основна задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за нея, то е така безсмислено, както да ви говоря за трансцеденталната математика. Всички числа имат свои съотношения. Например числото едно има много съотношения. То може да има хиляди проявления с хиляди качества. Познавате ли го във всички негови качества? Може да означава един килограм вода или някакъв друг грамаж, от въздух,
към текста >>
482.
Девета част
духовно. Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот. Често пъти енергията, която трябва да дойде за сърцето ни, не пристига навреме. Ще попитате: "А как ще познаем кога сме намерили истината?" Отговарям: Как ще познае гладният, че се е наситил, след като се е нахранил, и жадният че се е напил, след като уталожи жаждата си? Така че онзи, който намери истината, по същия начин ще я разбере. Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото. Човек трябва да бъде основата, върху която Бог да гради. Хармонията може да произлиза само от Божествената любов. И ако в едно общество липсва хармония, няма да има и Любов.Ще има само едно механично натрупване, а не органично изграждане. Питам, какъв е смисълът на земния живот? Да познаем Бога. Всички хора мъже и жени, сме малки частици от Неговата Любов, проявена у всеки един от нас. И както обичаме Бога, така да обичаме и всички хора. Ако не го любим, винаги ще правим разлика между един и друг човек. Даже и майките не са безпристрастни, и те имат обич повече към някое от своите деца. И бащата може да обича повече единия си син. Много лесно е да кажем: "Обичай!" Но когато дойде ред до прилагането на закона, мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ни е пълна, можем да дадем много, щедри сме, но ако в нея няма и пет пари, каква сума ще дадем? А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме
към текста >>
483.
Десета част
когато се доближа до него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъде толкова чист, че да имам цялото желание да постъпя с него така, както бих постъпил със себе си. В това се изразява великият закон, който гласи: "Постъпвайте с хората така, както искате те да постъпват с вас." Някои казват: "Велико е това учение." Велико е, но може ли да го приложите? Сега навсякъде в света чакат да дойде Христос. И в Америка, и в Германия и т.н. Чакат да дойде Христос, за да оправи света. И тук в България започнаха да го чакат. Христос е дошъл и "хлопа" на всички сърца, за да влезе като Любов. Това е Христос вътрешното ви съзнание. Христос е дошъл и ангелът ти казва: "Ти няма ли да станеш?" "Ще поспя още малко." "Можеш да поспиш, но закъснял си." Закъснели са хората. Само ме питат какво нещо е Любовта. Тя е огън от 35 милиона градуса, който внася живот, а не разрушение. И вашата душа ще трепне така, както душата на един ангел трепти, и всички ще станат мощни чрез него. Този огън всичко събаря и църкви, и каси... Божественото слово идва и то ще "разтопи" сърцата и умовете на хората и ще внесе новото. Затова пише в Евангелието: "Ще им дам ново сърце." Защо ние да не възприемем новото учение? Не само да казваме ново учение, а да пристъпим към прилагането му. Онези земеделци, които искат да обработват някоя култура, започват с малки опити. И аз казвам на всички християни, които са израснали в тази страна, че могат да си подадат ръка и да влязат в това Божествено учение... Човек живее с
към текста >>
484.
Единадесета част
за идейната му същност, за възгледите и теориите, които вече сме създали. Например у всеки народ по земното кълбо, независимо дали е езически или християнски, се счита за свещен дълг да воюва за правата си. Само чрез войни и чрез унищожение на своите врагове иска да постигне благата си. И всички се стремят към слава, като казват: "Нашият народ трябва да се прослави." Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми има ли в историята народ, който да се е прославил чрез войни? Къде са старият Египет и древната Сирия? Къде са Вавилон и старият Рим? Всички са мислили, както съвременните хора, че ако започнат да воюват, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Но какво излезе? Озоваха се на хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно закона на Божествената правда и на онова благочестие, което е заложено в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Каква е нашата цел на Земята? Каква е задачата, която трябва да решим? Целта може да бъде и много близка, и много далечна; може да е лесна и трудна за разрешение, може да бъде и математическа като уравнение с едно неизвестно и пр., но всички вие искате да сте щастливи тук. Питам сега: Щастието нещо физическо ли е? Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се обичат и в душите им няма никаква лъжа, те могат да са щастливи. Ако тези щастливци, заобичат други двама, в душите на които също няма никаква лъжа и користолюбие, тогава тези четирима души могат заедно да бъдат щастливи... Всяка
към текста >>
485.
Дванадесета част
Затова главното сега е Истината да се загнезди в сърцата ви, да я обикнете с цялото си сърце, ум, душа и сила. Това е първото нещо, което е необходимо за българите без разлика от най-големия до най-малкия. Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки... Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате"
към текста >>
486.
Дванадесета част
Затова главното сега е Истината да се загнезди в сърцата ви, да я обикнете с цялото си сърце, ум, душа и сила. Това е първото нещо, което е необходимо за българите без разлика от най-големия до най-малкия. Второ, българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с цялата си душа и сила. И, трето българинът трябва да обикне чистотата на сърцето си и да се стреми към нея с цялата си душа, с целия си ум, сила и сърце. Ако се приложат тези три неща в България, за една година тя ще има съвършено нова култура и ще бъде с хиляда години напред пред другите народи. Тогава лицето на българина ще се промени и той ще придобие много правилен профил и нос, ушите му ще се изменят, както и цялото му тяло. И европейците ще дойдат да видят новия тип българин... Необходимо е да знаете, че неправилното излизане от тялото причинява смърт, както и неправилното влизане в него. И обратно, правилното влизане и излизане е причина за живота. Ако сега можехте да се отделите от физическото си тяло и да влезете с духовното в невидимия свят, щяхте да видите, че в цялото пространство има проточени нишки. И то ще ви изглежда така преплетено от тях, като една обвита мрежа, че ще се чудите как да избегнете заплитането си в тези нишки. Цяло изкуство е, да не допуснете това заплитане. Сега Христос идва да разплете всички тези нишки, в които са се оплели ученици, свещеници, съдии, владици, учители, бащи и майки... Но за да разберете Христовите думи, трябва да "ремонтирате"
към текста >>
487.
Тринадесета част
че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб!", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под "стар" не разбирам стар на години. Според мен стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар в правилния смисъл на думата разбирам мъдър човек. "Станете да отидем!" Къде? Където са целта и смисълът в живота. Вложете Любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на Любовта. А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб. И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в
към текста >>
488.
Петнадесета част
ви липсва. Не може, ако отправите една искрена молитва към Бога, Той да не ви отговори... Момичето чувства, когато изгуби любовта на младежа, както и той също. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате тогава: "Духът отсъства." Да, няма я същината на нещата. Това са факти, които не се нуждаят от доказване... Христос казва: "А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината. Къде се ражда тя? При Любовта. Който обича, в неговата душа царува истината. Тя не е нещо абстрактно, а се явява във всяка любяща душа. Любовта се проявява в самопожертването... "Първото семе падна край пътя и птиците небесни го озобаха." Това семе не издържало изпита си. "Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." И то не издържало изпита си. "Трето падна сред тръните и като пораснаха те, заглушиха го." И то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." То издържало изпита си. Това са все отношения отразени и в космичния закон. Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри
към текста >>
489.
Съдържание
7. Освобождаване 8. Пляскане 9. Чистене 10. Летене 11. Евера 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мисли 15. Аум 16. Изгрява Слънцето 17. Квадрат 18. Красота 19. Подвижност 20. Побеждаване 21. Радостта на Земята 22. Запознаване 23. Хубав ден 24. Колко сме доволни 25. Стъпка по стъпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисъл II. Слънчеви лъчи Принципи Описание III. Пентаграм Упътване за изпълнение на Пентаграма Бележки към музиката Архивни снимки на Паневритмията Снимки на Паневритмията в България и
към текста >>
490.
Беинса Дуно
българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение. След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му „Науката и възпитанието“. Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и прозрение, в които той поема духовната си мисия. В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания. Някои резултати от тях излизат през 1901 г. в списание „Родина“, за което той написва пет статии по френология под заглавие „Глави и лица“. През 1900 г. във Варна се осъществява първата среща на неговите последователи. На нея идват само трима души, но оттогава срещите стават ежегодни, с десетки, а впоследствие стотици участници. Така започват летните събори на Духовната верига, която дава основата на Общество Бяло Братство. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на един от тези събори възниква обръщението „Учителю“, което оттогава
към текста >>
491.
Предговор от съставителите
Настоящето издание е първо по рода си и има документален характер. В него са публикувани описания на паневритмичните упражнения, направени от признати авторитети в тази област, които отразяват традицията в начина на изпълнение на упражненията. За първи път се публикува описание на първия дял на Паневритмията, направено от екип учителки по Паневритмия, научени лично от Учителя: Мария Тодорова, Елена Андреева и Катя Грива (която е участвала предимно като консултант) и Ярмила Ментцлова, която след завръщането си в България през 1944 г. е учила Паневритмията от тях. Известно като „Паневритмията на сестрите“, това описание на 28-те упражнения, направено от първите учителки по Паневритмия, досега е съществувало само като циклостилен текст, предаван от ръка на ръка. Описанието на втория дял на Паневритмията („Слънчеви лъчи“), което ви предлагаме, е единственият оригинал, известен досега. То е публикувано за първи път през 1942 година. Неговото съставителство дълго време е приписвано на Весела Несторова, но тя неколкократно е заявила, че е автор само на поетичния текст към музиката, но не и на останалата част от книгата „Слънчеви лъчи“. Третата част на Паневритмията („Пентаграм“), е взета от книгата „Паневритмия“ на Крум Въжаров и Мария Митовска, издание 1993 г. Считаме, че тяхното описание на този дял от Паневритмията е най-подробно и най-точно от всички публикувани досега. На места, където оригиналните описания са неясни или непълни и дават повод за погрешно
към текста >>
492.
Предисловие
За това тя е поискала разрешение от Учителя. Самото описание е извършено около 1936 година. Да се опишат правилно движенията в Паневритмията е изключително трудно и изисква специализирано образование и работа в екип. Пред вид на това, съвсем естествено е, че тези описания са непълни, неточни, а има и допуснати някои грешки. Въпреки това трудът на Милка Периклиева е ценен, за което ние и дължим признателност, любов и благодарност. Ето какво казва по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени, публикувани в „Изгревът на Бялото Братство“, том I: „Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга „Паневритмия“. Но упражненията, описани от Боян Боев*, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. Сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията... Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителя бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията... Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел (Магдалена Петрова), и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги
към текста >>
493.
Основи на Паневритмията
тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на
към текста >>
494.
III. Пентаграм - Упътване за изпълнение на Пентаграма
с устрем се вдигат право нагоре (като минават пред гърдите). 2-ро време: при следваща крачка напред с левия крак ръцете се връщат надолу, като правят дъгообразно странично движение (фиг. 3). „Пентаграм“ над „Езерото на Чистотата“ „Пентаграм“ над езерото „Махабур“ _____________________________________________ * С тези условни понятия по-нататък са означени положенията на двойките (1, 2, 3, 4 и 5) при изпълнението на Пентаграма. ** Добавките в скоби са направени след съгласуване с Мария Митовска (бел. състав.). *** Едновременната стъпка на втория партньор в двойките напред се прави, когато първият тръгне напред, така че вторият заема неговото място (бел.
към текста >>
495.
Снимки на Паневритмията в България и чужбина
в България и чужбина Паневритмия на Седемте езера, Рила Паневритмия на Седемте езера, Рила Паневритмия в Сент Луис, Мисури, САЩ Паневритмия в Калифорния, САЩ Паневритмия в Исландия Паневритмия във Виена, Австрия Паневритмия в Мексико Паневритмия в Конго Паневритмия в I.D.E.A.L., Канада Паневритмия в Беларус Паневритмия в Бонфен, Франция Паневритмия в Бонфен,
към текста >>
496.
Съдържание
ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ 31. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА — ДОБРИЯТ ПЪТ МОЛИТВА НА СВЕТЛИНАТА ИЛИ СВЕЩЕНО ПРАВИЛО 32. МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА VI МОЛИТВИ ЗА ДУХА 33. МОЛИТВА НА ДУХА БОЖИЙ 34. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТИЙ 35. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТ ДАДЕНА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА 36. МОЛИТВА НА ДУХА НА ТВЪРДОТО ОСНОВАНИЕ 37. МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА 38. МОЛИТВА НА СИЛИТЕ 39. МОЛИТВА ЗА РАЗБИВАНЕ КОЗНИТЕ НА ЛУКАВИЯ 40. МОЛИТВА (за разбиване на всички сплетни и вражеви въздействия) VII МОЛИТВИ ЗА БЪЛГАРИЯ 41. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА 43. ЧАСТНА МОЛИТВА 44. СЪКРАТЕНА ЧАСТНА МОЛИТВА 45. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД 46. МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ 47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 48. МОЛИТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ 49. МОЛИТВА ЗА РЪКОВОДИТЕЛЯ VIII МОЛИТВИ НА УЧЕНИКА 50. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА 51. СУТРИННА МОЛИТВА 52. МОЛИТВА В РАННИТЕ ЗОРИ 53. УТРИННА МОЛИТВА 54. МОЛИТВА НА ОТКРИТО 55. МОЛИТВА ЗА ДЕЛОТО БОЖИЕ 56. МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ 57. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА 58. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО 59. МОЛИТВА - ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА 60. МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО 61. МОЛИТВА - МОЕТО ВЕРУЮ 62. МОЛИТВА ЗА МИР - СВЕЩЕНА ЗАПОВЕД 63. МОЛИТВА ЗА МИРА 64. МОЛИТВА ЗА МИР 65. МОЛИТВА НА ПОСТЪПКИТЕ 66. МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА МЪЧНОТИИ 67. МОЛИТВА ЗА СЪБИТИЯТА 68. МОЛИТВА, КОГАТО СМЕ НЕДОВОЛНИ 69. МОЛИТВА НА ДЕТЕТО 70. МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ 71. МОЛИТВА ОБЕЩАНИЕ 72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА 73. МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 74. МОЛИТВА НА
към текста >>
497.
12. БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. Писмо на Учителя до Пеньо Киров от 24 .02.1899 г., Барна. Така се създава синархическата верига от 10 ръководители на братства в България и всеки неин член е преписал Божиите свидетелства, дал е отговор и е приел Божието Обещание, като се подписва под тях и ги изпраща на
към текста >>
498.
31. МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ДОБРИЯТ ПЪТ МОЛИТВА НА СВЕТЛИНАТА, ИЛИ СВЕЩЕНО ПРАВИЛО
- Христос. Благослови всички тия Свои чада и братя, които Те познават и Ти служат по Дух и Истина. Нека Твоята бащинска десница на охрана и покровителство да бъде над тях и над техните домове, и над техните чада, да растат в пътя на Твоята Светлина, в която Ти обитаваш. Да се изпълни, Господи, Волята Ти на Земята и да се въдвори Господи Царството Ти над Земята, сега и през всичките векове. Амин 27.08.1924 г., сряда, София. * * * Молитвата е дадена от Учителя на 27.08.1924 г. на сестра Мария Тодорова и е предадена на Братството от Борис Николов след нейното заминаване на 18. 07. 1976 г. На мен тя ми я даде преди повече от четиридесет години. Тази молитва се чете винаги за пробуждане на
към текста >>
499.
41. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
БЪЛГАРИЯ 41. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Към Тебе отправяме гласа си, Отче Святий и Праведний, към Тебе, Който Си подарител на всяка благост и милост и Който даваш живот и радост на Твоите деца. Ти, Който ги утешаваш на всяко време. Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. Подари и на мен днес Твоята Благодат и ми дай Твоята Сила и Мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който Си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. Господи Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ни, Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. Господи, Ти Си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти Си чул, че не ги водят на добри пасища. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. Господи, посети Владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това, защото чинът е свят. Господи, Ти Си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост Си крепил. Неговите подвластници
към текста >>
500.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА
Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе. Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така, както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин Сливен, 20.10.1919
към текста >>
501.
47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин Молитвата е дадена в 1925
към текста >>
502.
48. МОЛИТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ Господи, смили се над България, изпрати Божествените Си Сили да я пазят от разруха, земетресение, наводнение, киша, суша, глад, град и други природни бедствия. Мир и Любов да настане по лицето на цялата земя. (3 пъти) (Светозар
към текста >>
503.
64. МОЛИТВА ЗА МИР
МИР Молим Господа нашего Исуса Христа България да бъде запазена външно от враговете на Европа. България да запази пълен неутралитет и да е вечно приятелка с всички народи в Европа. България да бъде запазена от бомбардировките и заговорите на Англия. Молим от нашия Господ Исуса Христа България да изпроси от Бога да престанат военните действия между Германия и Русия. Мир да настъпи между тях. Амин
към текста >>
504.
67. МОЛИТВА ЗА СЪБИТИЯТА
човечество. Господи, спри това, което иде, и не позволявяй на черната ложа да вземе надмощие. Знаем, че това е резултат от нашите минали прегрешения и не ни заставяй да платим всичко наведнъж, защото едва ли бихме намерили сили за това. Господи, молим Ти се, отложи събитията, дай ни разсрочка при тая ликвидация, за да можем по-леко да понесем това, което ни предстои. Направи известно смекчаване, за да бъдем по-силни. Превърни всичко за добро, да се затвърди неутралитетът на България, за да може Твоят пратеник да завърши мисията си несмущаван. Съкрати страданията на човечеството заради избраните Си и въдвори мир на Земята. Направи по-скорошното пробуждане на съзнанието ни, за да се въдвори Царството Ти на Земята и всички человеци да отправат хвалебните си песни към престола Ти на Твоето Име.
към текста >>
505.
1. НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН
поименно членовете) и всички наши братя и сестри. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти) - силна формула за ограждане. 32. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете)и всички братя и сестри, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и в целия свят. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3
към текста >>
506.
2. ВЪТРЕШНО ПРЕЧИСТВАНЕ
ще бъдеш още по-добре. Органите ти са здрави и изправни, не се схващат, не те болят. Болките ще изчезнат от (изброяваме болните места). Тялото ти е абсолютно здраво и изправно.Ще свършиш работата, която Бог ти е дал, ще решиш задачата, която ти е определил и ще изпълниш Волята Божия на Земята. (3 пъти) 43. С лявата ръка потупваме дясното рамо и казваме: Ти си много добре. Тази работа ще се оправи. Бог ще реши всичките задачи за хармонирането и обединението на братята и сестрите в България. Бог, Бог, Бог, Саваот е в теб, с теб до теб и зад теб. Ще свършиш работата, която Бог Ти е дал, ще решиш задачата, която Ти е определил, и ще изпълниш Неговата Воля на Земята. (3 пъти) 44. Дясната ръка със събрани пръсти на дясната страна на челото и казваме: Господи, желая в дясната страна на челото ми да царува Мъдростта Дясната ръка със събрани пръсти на лявата страна на челото: в лявата страна на челото ми да царува Любовта. 45. Десният показалец на дясната ноздра: Господи, желая в дясната страна на носа ми да царува Любовта, Десният показалец на лявата ноздра: Господи, желая в лявата страна на носа ми да царува Мъдростта, 46. Дясната ръка на лявата страна на брадата: Господи, желая в лявата страна на брадата ми да царува Любовта Дясната ръка на дясната страна на брадата: Господи, желая в дясната страна на брадата ми да царува Мъдростта. 47. Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни с длани една срещу друга и казваме: Аз ще бъда съвършен, това е идеалът на моя живот. (3 пъти)
към текста >>
507.
7. ПСИХИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ -СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ
с дланите напред, за духане: С теб е Бог, ти ще победиш. Твоята победа е и моя победа. Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината — Беинса Дуно, и Ги призовавам да дойдат и с животворните Си Сили да разпръснат всички вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми Изброяваме членовете му поименно: и нашия дом, и всички братя и сестри от духовната Верига, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и целия свят. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти) 8. Клекнали и ръцете опрени на земята, до краката с дланите нагоре: Да застанем пред Бога с всичкото си смирение, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: да се спрем пред Него в мълчание Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Душата: и да изпълним душите си с благодарност. (3 пъти) 9. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: 3. Защото ако и да ходим в плът, по плът не войнстваме. 4. Защото оръжията на нашето войнстване не са плътски, но в Бога са силни да разоряват твърдини. 5. Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение, което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу. /Второ Павлово послание към Коринтяните, гл. 10, 3 до 5 стих вкл./ „ Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия мъдрост. “ Учителя. 10. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на
към текста >>
508.
2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ
(3 пъти) 2. Зората на новия живот се пукна вече и носи Божиите блага, които растат в Божествената градина. Аз съм слуга или син на Господа, Който ме е изпратил на Земята, и в тоя момент моят Баща ме гледа. (3 пъти — казва се при изкушение.) 3. Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още Си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе за изпълнение на Твоята Воля. (3 пъти) 4. Да ни съблече Бог от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. (3 пъти) 5. Господи, нека Твоят Мир и Твоята Любов бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. (3 пъти) 6. Аз трябва да мисля както Бога, трябва да обичам тъй, както Бог обича. (3 пъти) 7. Ние живеем между този народ, за да се прослави Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. (3 пъти) 8. Чрез моите ръце работи Божията Правда, чрез моите крака работи Духът Божи, Божията Добродетел. (3 пъти) 9. Господи, Който Си създал цялата Вселена, дай ми възможност да проявя Твоята Сила, да създам и аз нещо, с което да те прославя. (3 пъти) 10. Всеблаги Отче на всичката пълнота, в Името на Твоята Любов озари ни с Благия Си Дух и изпълни сърцата ни с Твоя Мир. (3 пъти) 11. Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в който няма никаква измяна. (3 пъти)
към текста >>
509.
3. ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
добре върху стомаха. “ „В царството на живата природа" 5. Преди изгрева на Слънцето казваме: а) Съкратената частна молитва (№ 44). Господи Исусе Христе, Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум, Учителю благи Беинса Дуно, бъдете в мен и с мен сега, всякога и през всичките векове на живота ми. Амин б) Изпяваме песента Фир-Фюр-Фен (без деня вторник). в) Казваме Добрата молитва (№ 1). г) Ръцете милват главата от челото назад до тила: Да благослови Господ Делото Си както в България, така и между всички народи. Ръцете разтворени настрани хоризонтално с длани надолу: и да отстрани Господ всяка зла помисъл от нашите приятели. (3 пъти) д) Ръцете милват главата от челото назад до тила: Да се прослави Господ, както е писал в Своята Си книга и като се прослави Господ, тъй както е писал в своята Си Велика Книга, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Душата: да се прояви Неговата Любов в моята душа Ръцете разтворени настрани хоризонтално с длани надолу: и в душите на всички мои братя и сестри. (3 пъти) (Казва се само сутрин.) е) Молитва № 48 за запазване на България 6. При изгрева на Слънцето казваме: Свещен момент за моята душа, изгрява Слънцето на новия, на Божествения живот в света. Казваме формула 1, (стр. 315). 7. Казваме формулите: Ханизе (3 пъти) — изгрява Слънцето; Беримезаи (3 пъти) — праща светлина Земеразахеси (3 пъти) — носи радост за живота тя Йод хей вав хей (3 пъти) Йеова и Ре (3 пъти) Елхима ка ха мер (3 пъти) Бейри, бейри, бейри
към текста >>
510.
13. ФОРМУЛИ ОТ ЖИВОТА НА УЧЕНИКА
14. Любов, мъдрост, истина, живот, знание, свобода, движение, учение, работа, това е новото в света. (3 пъти) 15. Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен. (3 пъти) 16. Сега Бог дарува и управлява света. Сега Учителя царува. Сега Христос царува. Сега Архангел Михаил царува и чисти със своя огнен меч света. (3 пъти) Ако целият български народ казва тази формула, границите на България ще се отворят и всички готови души от цял свят ще дойдат при нас. 17. И най-големите страдания, които минавам, са измет за мен в сравнение с великата привилегия, която имам, че съм ученик на Всемирното Бяло Братство. 18. Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай и пътя си продължавай и Бога не забравяй. (3 пъти) 19. Господи, Ти, Който си Любов, най-високия връх, помогни ми да се изкача на този връх, оттам да погледна. (3 пъти) (Казва се при големи противоречия.) 20. Жив е Господ, Който е днес между нас. (3 пъти) (Това са много силни думи.) 21. Светилник на нозете ми е Словото. (3 пъти) 22. Когато има недоразумения в семейството, кажете: Любов и съгласие. (3 пъти) Няма да минат и десет минути, и хармонията ще се възстанови. 23. Когато ти дойде гостенин вкъщи, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми дойде на гости чрез този човек. 24. Когато отиваш на гости, кажи: Господи, излей благословенията Си върху този дом. 25. Когато отиваме в планината, особено на лагер на Рила, казваме Псалом 117. 26. Псалом
към текста >>
511.
168. Ти си проявената Любов
проявената Любов музика: Мария Савова текст: Мария Савова Ти Си проявената Любов към мен, Господи. (2) Душата ми копнее за Твойта Светлина. (2) Ти Си проявената Любов към мен, Господи. (2) Душата ми копнее за Твойта Чистота.
към текста >>
512.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето
към текста >>
НАГОРЕ
