НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
Warning
: mb_stripos(): Empty delimiter in
/home/beinsabg/public_html/search_newsletters.php
on line
3655
1.
Списание нова светлина 3-та година
Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896
тълкуване тайните явления в природата" Всекимесечно списание. Редактор -издател. д-р [Георги В.] Миркович. Бургас печатница Българско знаме - Сливен. издавани I до V година по 12 книжки годишно издавани от 15 апр. 1891г. до 15 март 1896г. Продължава под името Виделина N31 V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация. От III година излиза в Сливен. Може да свалите пете годишнини от тук Списание "Нова светлина" 3-та година издавано от 15.04.1893г. до 15. 03.1894г. Книга 1 (от стр.1 до 32 ст.) Книга 2 (от стр.33 до 64 ст.) Книга 3 (от стр.65 до 96 ст.) Книга 4 и 5 (от стр.97 до 160 ст.) Книга 6 (от стр.161 до 192 ст.) Книга 7 (от стр.193 до 224 ст.) Книга 8 (от стр.225 до 256 ст.) Книга 9 и 10 (от стр.257 до 320ст.) Книга 11 (от стр.321 до 352ст.) Книга 12 (от стр.353 до
към текста >>
2.
Списание “Здравословие“ 1893 -1896
Списание “Здравословие“ 1893 -1896 - Списание “Здравословие“ 1893 -1896
към текста >>
3.
Обща информация
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек. ) 1909 VI, I 1 - 10 1 дек. 1902 - ( дек. ) 1903 VIII 1- 7 1910 Продължение на НОВА СМЕТЛИВА. 4570, чиято годишна номерация продължава в първите 3 книжки. От II 3 кор. подзагл. Месечно списание за духознание ; III 4 - 5 кор. подзагл. Месечно списание за духовн и зследвания. Приложение към I книгата на Рене Кейле. Християнска духовност. Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''. Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И. - издател; Бъчваров, Тодор И. - уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн. 61 6/8, години 1902 - 1910 Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн. В57В57, години 1902-19061902-1906 Липси:
към текста >>
4.
Виделината - година 3 книга 4 и 5
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
година 3 - Книга 4 и 5 Category: Списание “Виделина“ 1902 -
към текста >>
5.
УВОДНИ ДУМИ
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
6.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни
към текста >>
7.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са
към текста >>
8.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите
към текста >>
9.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена
към текста >>
10.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено. Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него. Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове,
към текста >>
11.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота,
към текста >>
12.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много
към текста >>
13.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден. Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед. Аз не го виждам. Но той е до мен. Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл. Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход. Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен. Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало. В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път. Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив,
към текста >>
14.
Списанието
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Шепота на душата” Силата можем да измерим. Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката. И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито
към текста >>
15.
КЪМ НОВО СВЕТОРАЗБИРАНЕ
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
16.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес. Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига
към текста >>
17.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички обичат живота. И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща. И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите
към текста >>
18.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило. Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите
към текста >>
19.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори
към текста >>
20.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни. Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите. Както светлинният лъч при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения. Неизменните сили са скрити, но към тях се стреми светът. Те са ирационални величини, несъизмерими. Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях. Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи. Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения. Всяка наука има няколко принципа, на които се основава, или тя е отражение на тези принципи. Педагогиката като наука и тя си има такива принципи, на които се основава. Хората постоянно говорят за истината и при все това я считат за нещо много отдалечено от тях. Те са прави в известно отношение. Ако искат да дадат дефиниция на истината, никога няма да намерят подходяща. То е също като понятието човек. Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички. Но тъй както всеки, който види човека ще го познае, тъй и всеки, като види истината, ще я познае. Тя е далеч от нас по определение, но близко при нас по приложение. Ние в нея живеем. Ако нямаше истина,
към текста >>
21.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е
към текста >>
22.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
23.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични,
към текста >>
24.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Върху устройството на човека Човешкия организъм, разгледан от чисто физиологическо гледище, представлява един трансформатор на енергии. В него стават два основни процеса: от една страна съграждане от по-прости в по-сложни материи, от друга – тяхното разрушаване. Същността на първия процес се заключава в свързването на известни енергии със съответните материални субстанции, т.е. преминаването им в потенциално състояние, а на втория – в освобождаване на тия енергии, преминаването им в кинетическо състояние. От хармоничното съчетание на тия два основни процеса се зараждат условията за проявата на живота. Каква е същността на самия живот, ние днес за днес не знаем. Ние познаваме само неговите външни прояви, но неговата същина остава за нас само една загадка. Усилията на съвременната биология да разреши тоя въпрос остават без всякакъв резултат. Защо? Защото тя оперира в един свят на последствията, но не и на причините. Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр. По своето качество те се
към текста >>
25.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а
към текста >>
26.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ИЗКУСТВОТО Аз зная, че зад красотата на света е душата. О. Уайлд. Индуса никога не изобразява предмета само за предмета, но винаги има пред вид Божественото вътре в него. А. К. Koovarasvami Само човешката душа е красива. А символът изразява красота. Беседи Д. I Гледат на изкуството по два начина: Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата. Има и едно трето мнение: Крайно индивидуализираното постигане или изразяване на една идея е първата стъпка към общото, целокупното. Тъй всяка идея в своето съвършенство е обща за всички хора. Творците на изкуството - гениите, това са цветята на човечеството. Те са му тъй необходими, както ключът за една врата. Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува
към текста >>
27.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите
към текста >>
28.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
К-в Отдавна, отдавна живее тя.................................................................... Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че
към текста >>
29.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една
към текста >>
30.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
(Из „Книга на беседите” от Бо Ин Ра) Пак попитах аз веднъж мъдреца, който ми предаваше своето познание преди сам да бях станал „познание в духа" дали не може да се придобие никаква мъдрост, някаква важна сила от древните, съхранявани на затул книги, притежание едничко на „зналците". И той ми отговори: „Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание! Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе
към текста >>
31.
*** – Рафаил Соловьов
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Други път стана дума за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!... Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"! Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот! Онова, което тъй ще създадеш, дари го на Безграничното! Сам себе си – подари на Безграничното като драгоценност!.. И в твоята съкровищница ти ще бъдеш сигурен и запазен. Като съкровище на сърцето твоята преживелица вечно ще грее в светлината на
към текста >>
32.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
заспиващата земя се разпростре тиха, звездна нощ. Тя е нощ, в която обикновеното око не вижда нищо поетично. Тъмнота, без луна. Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки. Тука погледни. Широко се разлива кипящ живот – силен и могъщ. Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили. По-далеко и по-далеко!... Ти си дух; за тебе няма място в отделното пространство, ни на Земята, ни на Сириус, ни на Плеядите. На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е
към текста >>
33.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е. Духът лети на зов незрим и вдъхва сладост непозната. Настана чудна тишина и плуващ в мир и ведрина, кат ясен сън в далечината дочух аз Бога – в тишината. Превод от
към текста >>
34.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна. Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни. Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на
към текста >>
35.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В редакцията постъпиха няколко въпроса; за свободата на човешката воля, за границите на човешкото познание, за методите на себепознанието, за природосъобразния живот, за материализма и пр. Това са, както се вижда основните въпроси, които мислещото човечество през всички векове си е задавало и над разрешението на които е работило и продължава да работи. На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи. Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се
към текста >>
36.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. „Орфей" – месечно списание за окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г. I, кн. 6. Редакция ул. „Странджа" 44, София. 2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г. I, кн. 9, 10 и 11. Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3. „Билка" – лист за популяризиране лекуването с треви и билки. Адрес: ул. „Цар Борис" 99 4. „Еделвайс" – списание г. І, кн. 1, Казанлък. 5. „Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год. I, брой 14, 15, 16 и 17. Адрес: ул. „Бачо Киро" 13, София. 6. „Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества. Редактор Ст. Байров, ул. „Мария Луиза" 7. 7. „Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул. „Ломска“ № 2 8. „Ново звено" – младежко художествено списание за изкуство литература и критика. Редактор Лазар Панов. Адрес: ул. „Родопи" 36 – София. 9. „Факел" – списание за изкуство и чист живот. Редактор Д. В. Юруков; год. 11, кн. 1, 2, 3 и 4. – Адрес: ул. „Мария Луиза" 7. 10. Г. Драганов, „Гонг на безумието" – стихове. Ямбол 1923
към текста >>
37.
Учение на любовта - Г.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
38.
Идващият ден - Г.Т.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй което не можете да опитате, не го приемайте. „Сила и Живот" – беседи от Дънов. Пета серия. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често
към текста >>
39.
Новото време - В.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
нещо, което не може да се унищожи в света. То е настъпващото ново. Новото всякога изместя старото. Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения... Новото го желае нещо по-горно от нас. Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура. Що е историята, която имаме? Не е ли само преповтарящи се форми на един и същ процес? Не са ли усилията на загасващото старо, искащо да запре настъпващата нова ера, които пишат страниците на кървавите борби? Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце. А работниците бубулечици бива ли да се боят от този шум? Нима слънцето не ще свети през целия ден! Новото, това велико ново, което ни очаква след дългата нощ. Какъв красив ще бъде неговият ден. * Животът на човека е изпълнен със страдания. Има тежки дни за душата, но нали знаем защо сме дошли на тая земя? Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил. В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който
към текста >>
40.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И
към текста >>
41.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и
към текста >>
42.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас
към текста >>
43.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Болести и техните причини За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата. Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които
към текста >>
44.
Воля за радост - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия? Тогава се обърнах на страна и видях. На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание. От слънцето се разтвориха и други пъстри цветя, прилетяха пчели, пиха мед от тях и буболечици замърдаха из тревата. И паднах аз в
към текста >>
45.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Воля за радост Бог живее в радост, не във скръб! Робите на скръбта си сътвориха „страдащия Бог". Онази сила, що ти се разкрива като скръб – тя само ще изравни пътя на твойта радост. Из „Книга на Царското Изкуство" от Бо Ин Ра На всички, които се стремят към светлина! Тук ние няма да питаме: „Що е Бог? " Предоставяме този въпрос на всички „безбожни", на „идолопоклонниците", които си измислят своя бог. Ала съмнявам се, че Бог ще чуй онзи, който иска да го измисли. Ние знаем, че Бог не отговаря никому, който туря „бог" в питането си... Ние знаем, че живия Бог се отвръща от врявата на въпръшателите (просителите) си. Защото научите ли се да слушате това, което Бог говори, вие ще започнете да възприемате вашия Бог... А за това е нужна тишина! Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе
към текста >>
46.
За свободата в духовното разбиране на живота
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
47.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и
към текста >>
48.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат
към текста >>
49.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи,
към текста >>
50.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
материя Крайно интересно е да се потърсят резултатите, към които би ни довело едно изследване, върху взаимодействието на три неразделни творителя: Дух, Сила и Материя. В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два. Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни. Това изследване от друга страна, би ни довело до разгадаване на някои научни загадки и би осветило много психологически явления. Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа. Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност. Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с
към текста >>
51.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да
към текста >>
52.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Потихом се през грани дюлени провират сноп лъчи зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени. Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение смълчани виснат морни клони и чакат в унес и томление ветрец с листа да заромони. Люлени в лунното сияние, между стеблата на брезите се носят пъстър рой благоухания - на спящите цветя душите. И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее.
към текста >>
53.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи
към текста >>
54.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
НИ Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника. Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте! Постепенно стъпките затихват, чува се само напевното зазвънване на празни, клатушкани котли. В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове. Звънлив смях от няколко гърла. Валхалла цяла трепери. Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж. Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо. Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота.
към текста >>
55.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за
към текста >>
56.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. Орфей, год. I, брой 6. 2. Витлеемска звезда, год. III, брой 20-22 3. Възраждане, год. ХІІІ, книга 7 и 8 4. Свободно общество, год. II, книга 1 5. в. Свобода, год. I, бр. 20-27. 6. Ново Звено, год. I, кн. 4 и 5. 7. Нова Ера, год. II, кн. 1 и 2. 8. в. Устрем, год. I, бр. 19-22. Отзиви „Еделвайс", списание издавано в гр. Казанлък. Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн. 4 от Л. Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади". Стихотворна сбирка от Асен Разцветников. Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа
към текста >>
57.
КЪМ ВРАЖДУВАЩИТЕ - Георги Т.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
58.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
дни на борба, дни на духовно робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите. Това се върши сега, две хиляди години след Христа, между цивилизованите християнски народи, между стадата на тия, които палят кандило пред разпятието, пред великата жертва. Душата на човека потърсена, закрита още в рутината на нашето невежество, порицава еднакво двете страни. Тираните и робите. Утрешните роби и утрешните тирани. Душата на човека еднакво говори, еднакво подканя, еднакво порицава. Тя ни говори днес само чрез нашата съвест, и чрез децата, чрез чистия глас на детето, в чието сърце единствено още отеква глас от вечната правда. Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на егоизма, на алчността и невежеството. Борбата, кървавата братоубийствена борба е станала единственото занимание. Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ. Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи. Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето? Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да
към текста >>
59.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват. Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният
към текста >>
60.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е
към текста >>
61.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии,
към текста >>
62.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бо Ин Ра Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета. Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел
към текста >>
63.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят
към текста >>
64.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще
към текста >>
65.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
т. г. се помина в гр. Казанлък един от приятелите на „Житно Зърно" – Христо С. Дързев. Той беше тих, трудолюбив и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др. сюжети, неизвестни почти никому, които редакцията възнамерява да издаде, приложени към възпоменателен албум за него. Нека Бог даде лек път и мир в небесните селения на неговата светла душа!
към текста >>
66.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
67.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се
към текста >>
68.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МОРАЛ За да може един зародиш да прояви вложените в него възможности, необходими са известни външни, обективни условия. Проучването на тия условия представлява обект на съвременната биология и физиология. Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони. За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр. И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия. Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата. Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар. морални закони. Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще
към текста >>
69.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е
към текста >>
70.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега
към текста >>
71.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи". Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите – живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са
към текста >>
72.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн. В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да
към текста >>
73.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл. Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си. .......................................................... Изправих се пред морето. Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти
към текста >>
74.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Как е чуден Боже, Твоят дивен свят!" – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста
към текста >>
75.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух тъга. Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен. Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!" Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния. Аз видях прекрасна жена и
към текста >>
76.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
творчество Всеки човек не може да бъде творец на красота, но всеки има усет за красотата. Красотата се твори чрез вдъхновение, но и за разбирането на красотата се иска пак вдъхновение. Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното
към текста >>
77.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана
към текста >>
78.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ - Г. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
79.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата
към текста >>
80.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност,
към текста >>
81.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено
към текста >>
82.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и
към текста >>
83.
*** - Цветан
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Животът тече непрестанно, незнайно откъде, незнайно накъде. По неговите талази плувци плуват обвити в мъглата на техния ден. От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят
към текста >>
84.
ПЕСНИ - Г. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак –
към текста >>
85.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен
към текста >>
86.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Из Книга „За живия Бог” от Бо-Ин-Ра Тук аз ще ви говоря за онази светлина, която се струи прeз цялото човечество. Искам да ви покажа оная светлина на живите сърца, която може да ви просвети. Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата. Вие ще намерите, ако се доверите ономува, който е намерил. Вие сте царе, които не познавате вашето царство. У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън. Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана?" Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край?" Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността. Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде. Вечно настояще е вашият живот. И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то живее вътре във вас и вие в него. Всеки, който е достигнал това царство е цар в него. И както вие ще намерите всяко същество, което пребивава там като вечен живот в духа, така и вас ще ви намерят като живот в духа всички ония, които са достигнали това царство заради себе си. Има само
към текста >>
87.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ДУШАТА" Рабиндранат Тагор По-преди съвсем не подозирах, че съм късоглед. Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща. Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят. Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията. Не само идея, а
към текста >>
88.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
към текста >>
89.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената
към текста >>
90.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днешното човечество признава за свой всеведец цар и законодател ума. И той наистина е цар, но в царството на крайното и релативното. Жадуващ да проникне и овладее това царство, човек е построил много уреди и инструменти – за да изтънчи грубостта на своите сетива и да разшири областта на своите изследвания. Прави го, но до известен предел. Зад тоя предел се разкрива нов, по-широк кръгозор, зад него – още по-широк и така – „до безкрайност". Дойде ли до безкрайното, умът зашеметен се отдръпва назад: гордият цар отстъпва, победен пред загадката на безграничното. И той се втурва тогава назад и се вдълбочава в малкото. Дроби го, цепи го на по-дребни и по-дребни частици – дано намери там първичното. Но и там няма край – и пътят към безкрайно малкото е вечен. Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви! Днес повечето знания са мъртви. Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто
към текста >>
91.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
— АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който
към текста >>
92.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека? Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е
към текста >>
93.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната
към текста >>
94.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ФАКТОР ЗА ЖИВОТА Напоследък между хората на съвременната наука все повече и повече си пробива път възгледа, че материята представлява една кондензирана енергия, която при дадени условия може да мине в кинетично състояние. От друга страна, енергията, която съществува в природата, има тенденцията да минава от един вид в друг, т.е. става туй, което учените наричат трансформация на енергиите. Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически. Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас. От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята. Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия
към текста >>
95.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали
към текста >>
96.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика. Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към
към текста >>
97.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата
към текста >>
98.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем
към текста >>
99.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Получихме в редакцията една изрезка от сп. „Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в
към текста >>
100.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
в редакцията следните списания и вестници: 1. Възраждане Списание за живота в светлината на разума и любовта. 2. Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12. Вестник на девиците. Книжовна вест. Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев. Допълнително ще се обяви цената със специална
към текста >>
101.
Обикновено и окултно ученичество - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
102.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за
към текста >>
103.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание. В този смисъл, абсолютността е относителна. И затова говорят великите мъдреци на човечеството, че абсолютните величини са само у Бога. А на човека е дадено да борави с относителните абсолютности. Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При
към текста >>
104.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията,
към текста >>
105.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението
към текста >>
106.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя.
към текста >>
107.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
БОРИС НИКОЛОВ Не ми е жал за онова, което се разваля. Не ми е жал за онова, което ние правим, че не става. Има нещо което се прави самό, то става, то е красиво и за него аз винаги се радвам. Не може да се служи на хората, защото сами по себе си техните интереси са противоположни. В Бога има единство, на Него можем да служим без раздвоение. Реални неща са онези, които не се правят, нито се уреждат, нито се уговарят. Te сами себе си правят, сами себе си уреждат, сами себе си уговарят. Te са съществените. Туй, което може да ни радва, то не е богатството, нито похвалата, която човеците могат да ни въздадат, нито благата на света. Нас може да ни радва само светлината, с която можем да разбираме нещата. Само в любовта си към Бога, ние можем да бъдем
към текста >>
108.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с течение на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата. Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят
към текста >>
109.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни. Често ние чертаем един план, втори план,
към текста >>
110.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през
към текста >>
111.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони. Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му. Такъв е напр. трудът на д-р Л. Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института). После от д-р Р. Е. Майер: „Вилардовия опит. Едно експериментално изследване" и пр. Клинико-терапевтическия институт издава също така ред трудове, в които разработва окултната медицина, напр. „Етиология и терапия на туберкулозата" от Д-р Пайперс; „Грипът и неговото лекуване" от д-р Е. Кнауер; „Естеството на мигрената и лекуването ù. Пример за намиране нови пътища за едно рационално лекуване" от д-р Л.Нол; „Зъбният кариес във връзка с резултатите от окултните изследвания на д-р Рудолф Щайнер" от проф. д-р О. Рйомер. Има издадени и много други научни книги от окултен характер: „Етимология и значение на гласните в светлината на окултизма" от проф. д-р Херман Бек, „Физичния и духовния произход на езика" от същия; „Нови пътища на сетивната физиология" от д-р Р. Едерле; „Кризата в
към текста >>
112.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Северов За да се живее правилно, трябва да се мисли правилно. Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на
към текста >>
113.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
IV От учените в България, само професор М. Арнаудов се занимава и досега с изучаване на тоя странен обичай – да се играе в огъня в деня на св. Константин и Елена. За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф! " и сетне казвали: „Св. Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати". Тук игрите са ставали на св. Пантилей. В
към текста >>
114.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното. Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на
към текста >>
115.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
от брой 1 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси. Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на
към текста >>
116.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С
към текста >>
117.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи хаос. Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина. Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на
към текста >>
118.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на
към текста >>
119.
*** - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се
към текста >>
120.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
към текста >>
121.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила:
към текста >>
122.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3
към текста >>
123.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
124.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще. И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите
към текста >>
125.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да
към текста >>
126.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ОТ КЪКЛИЦАТА Хората знаят, че се раждат, но не помнят своето раждане. Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да
към текста >>
127.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
в който живеем и съществуваме има разни стремежи. Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме – търсим помощта на лекарите. Но при все това смъртта ни завлича. Съграждаме великолепни системи, туряме строги закони, за да се изправят аномалиите на кражба и лъжа, но все пак виждаме толкова престъпници. – И ако животът по този начин е безсмислен и от толкова хиляди години резултатите са лоши, то всяка мисъл, която иде да вдъхне в нашата душа, великата надежда, че има изходен път от безизходното положение – отбелязва нова епоха в нашия живот. И днес всички умни хора на човечеството насочват вече своята мисъл към друга насока, към други сили – откъдето намират радост и смисъл в живота. Новите схващания за живота са като сила, която дава простор на мисълта и разширение на душата. Създава се вече мироглед, убеждение за истинността на идеята за
към текста >>
128.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това
към текста >>
129.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
От всички изложени до тук факти става явно, че работата се отнася до едно особено явление, при което хората, изпадайки в необикновено психофизиологично състояние излизат извън рамките на обикновените прояви на човешкия организъм. Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт. Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава
към текста >>
130.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Д-Р ЩАЙНЕР Окултното движение днес не е нещо случайно, а е във връзка с новата фаза, в която влиза човешкото съзнание и човешката култура. Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото
към текста >>
131.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота,
към текста >>
132.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп. „Житно Зърно" се счита задължена да иска извинение от своите читатели за дългото закъснение на настоящата книжка, което стана не по наша вина. Умоляват се всички не издължили се абонати на сп. Житно Зърно да изпратят по възможност в най-скоро време своите абонаменти, тъй като излизането на списанието е възможно само при редовно издължаване на абонатите. Излезе от печат втория брой на в. „Повече Светлина", издание на сп. „Житно Зърно". Вестникът за в бъдеще ще
към текста >>
133.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
– как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи
към текста >>
134.
Ориентиране спрямо вечното - Георги Северов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
135.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човешкият живот може да се разгледа от хиляди страни. И всеки, който наблюдава живота, наблюдава го от оная точка, до която той е достигнал в даден момент. Затова единствено и съществуват разногласията между хората. Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен. Биологът разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата специалност поставя. Моралистът, търговецът, занаятчията, свещеникът и т.н. – всеки има своя координатна система и ориентира спрямо нея всичко, развиващо се наоколо. Привидно всички са прави. И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе. С други думи, той е убеден. Не е бедата, че различните хора мислят различно. Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху
към текста >>
136.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е
към текста >>
137.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите". „Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете". „И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите
към текста >>
138.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
значението на окултната биология Боян Боев „Ако аз положа най-хубавата мастилница на масата си, имам перо и един лист... Да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писането. Аз топя с перото и почвам да дращя, изпразни се мастилото, пак потопя, дращя, топя, дращя. Ще кажете: Този човек ту в мастилницата бръква, ту дращи, изчерня цялата книга. Обаче, в това дращене има един вътрешен смисъл. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, после да анализирате перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие в написаното, нищо няма да научите. Тайната, която съм вложил не е нито в перото, нито в мастилницата. Това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично". „И причината на съвременните криви схващания, всички погрешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре точно, а ги схваща отвън погрешно". „Аз не говоря, какво ми скимне, а говоря такива велики истини, които съм опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив, и във всяко живо същество – в един вол, в една муха и пр. – виждам това, което светът не вижда. И аз казвам така: Ние знаем, защо воловете са волове. Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме". „Аз не разбирам под дума „живата природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не
към текста >>
139.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че
към текста >>
140.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
не се е родил да се учи как да печели пари. Човек се е родил да мисли като син на Бога”. Дънов. Една от най-заплетените тайни в природата е животът. Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро. Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие. Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум. И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който
към текста >>
141.
Синевина - Зарко
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
ARIES (ЗА ПРОЛEТТА) Пролет! Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в
към текста >>
142.
Разказ на потока - Цветан
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите
към текста >>
143.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за
към текста >>
144.
Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като
към текста >>
145.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов,
към текста >>
146.
На изток живее светлината – Бо-Ин-Ра
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
147.
Оомото
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
148.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише. Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да
към текста >>
149.
В Е С Т И
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Него стопанинът заравя навреме в земята. Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет. Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно. Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като
към текста >>
150.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Т И На 5, 6 и 7 Юли т.г. се състоя в София младежката среща на учениците от Бялото Братство в България. Бяха разгледани въпроси от живота, по-специално въпросът за окултното ученичество, върху който въпрос бяха прочетени три реферата. Срещата завърши с излет до Мусала. Даваме следните извадки от научната хроника на физико-математическото списание бр. 6 и 7, което препоръчваме на всички наши четци като едно от най-сериозните научни списания. Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато. От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови лъчи, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на
към текста >>
151.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и
към текста >>
152.
Бог на живите
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
153.
За живата вода - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Матей 22:32 Живи и мъртви — това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите?" Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и
към текста >>
154.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но
към текста >>
155.
РУСАЛЦИ
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума
към текста >>
156.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
гледище) Седмицата след Спасовден (св.Троица) се нарича Русалска неделя или Русалия. Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки
към текста >>
157.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
от Седир Ще ти разкажа, каза Андреас, една случка, която е станала през дните, когато светото семейство е пребивавало в Египет. Знаеш, че поради враждебността на жителите, то е трябвало много пъти да променя своето местожителство и най-после се спряло недалеч от едно малко рибарско селце, близо до Голямата Пирамида. Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където
към текста >>
158.
Из Приказките на морето - Георги Северов
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата сграда да зидат. И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази. Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел. Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук. И в устрем нов платната заплющяха. Във смел, неуклоним набег. Със радост ми моряците запяха – Да, там е тъй желаний
към текста >>
159.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
морето" Георги Северов І. ОКОТО НА НАДЕЖДАТА Едно устремено око неспирно бди и чака да се подаде зад хоризонта бяло петно. Друмници далечни ли ожидат чистата зеница, отправили кормило и опънали платна към 6рега? Не знам. Нова, неродена за другите мечта държи погледа в хоризонта, откъдето трябва да се зададе дълго очакваната радост. Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние. Море, колко време чака светлото око. да му покажеш бялата,
към текста >>
160.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен
към текста >>
161.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл
към текста >>
162.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот. Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни клетки. Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален
към текста >>
163.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство. Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро. Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота. Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го
към текста >>
164.
На пир (стихове) - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но
към текста >>
165.
Светията и Серафиа - Г.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен
към текста >>
166.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В пустинята, недалеч от Александрия, се подвизаваше един светия. Като яка камила метна той сам себе си на своите плещи, и едва не се преви под тежкия товар – сякаш бе понесъл върху себе си света. Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг. И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила
към текста >>
167.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ Б . Боев „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята. В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване
към текста >>
168.
Ученик на живота - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА Въпросът за еволюционните фактори е едновременно въпрос и за причините на целесъобразността в организирания мир. Че наистина има такава целесъобразност, това никой не може да оспори. Всеки орган притежава целесъобразно устройство. Не само строежът му строго отговаря на функцията му, но той е устроен и работи в съгласие с нуждите на целия организъм; той е устроен и съгласно околните условия. Виждаме, как рибите са нагодени към воден живот, птиците - към въздушен. Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.! Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията. По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4)
към текста >>
169.
Светлина върху пътя
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако животът минава край вас, както водата през една празна воденица, какво ви ползва? ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии.
към текста >>
170.
Един факир в Париж - Реймонд Но
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика
към текста >>
171.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва
към текста >>
172.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
астрология (част от статията на Е. Калан в спис. „Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната;
към текста >>
173.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
който ни дава светлината". Тайнствена е планината преди да изгрее слънцето... Хладен тръпен покой цари в нея. Прикътала всички свои чада при своите мощни нозе, тя ги учи на това, що ничий ум не знае и никаква книга не пише. Само старите разрушени скали са знаци на минал живот и вековно течащият поток ромоли отгласи на истории и случки от миналото. В зори предсутришни влаги се носят по оросените треви и размекнала влажна земя. Ефирен ветрец подухва, показващ скорошното идване на светлината. Далеко в усои, със спуснати отпред тъмни завеси, бучи бъбрив шум на поточета. Това са вълни, довяващи шума на водите, песента на горските върхове, ядовитото свистене на попукани скали. Настава отлив..., шумът отлита далеч напред, а едно мълчание и спотаеност, заливат всичко наоколо, само далеч някъде тътен на клокочещи подземни води се чуе. Наистина..., красива и тайнствена е планината. Радост ражда нейното дихание, сила блика в нейното лице, живот творят нейните обятия, простор дават нейните върхове. Мирис се носи из въздуха, мирис от овлажнелите треви. Горе, над гордо изстъпените скали започва блестящ бял снят изпъстрен с острови от скали и купчини шубрачки. Той се закрива навръх от пръстен сребристи мъгли. В този пръстен от мъгли се сбират малките подтичващи облачета. В диплите нейде славей подбира своите песнички, за да посрещне идущия ден. На Изток, мъглявина крие полето. Само тук там проблясва сребърният пояс на Искър. А зад него, далеч, се тъмнеят очертанията на
към текста >>
174.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници. Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф. По-големи подробности върху резултатите и значението на това откритие, с което се разбулва крайчеца на скритите сили в човека, ще дадем в някой от идните броеве на “Ж. 3." ОРИГИНАЛНО ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОКТОРСКИТЕ ВИЗИТИ. В град Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално. Там, домашните лекари всеки ден преди обед се отбиват в къщите на своите постоянни пациенти и отиват право в гостната. Там лекарят намира на масата три пезети
към текста >>
175.
Стари и нови мехове
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
към текста >>
176.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали
към текста >>
177.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението. Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си
към текста >>
178.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но
към текста >>
179.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
могат да се напишат. томове, за нея може да се каже много. Настоящите редове целят да събудят размисъла у отклонилия се от природата-прамайка човек, и да го насочат натам. Така той ще научи много повече отколкото от всички трактати върху живота.) Съществува едно погрешно мнение, че природа е само нашето земно кълбо. Природа – това е вселената. Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която живеем, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи. Със своите безброй видими и невидими светове, които от милиарди години кръжат в пространството, със своята необятна грандиозност, природата – вселена е останала велик, неразгадан сфинкс – тя буди размишления, които никога като че ли не стигат своя край. А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя
към текста >>
180.
Загиналите светове – Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи. Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да гради своите идеи. Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек
към текста >>
181.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време. Според окултните твърдения, човечеството е минало през четири
към текста >>
182.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
НОЩИ Лотосът В една от свещените реки цъфтяха лотоси. Снежнобели цветове се разтваряха един след друг, като че кацваха, долетели отнякъде, върху спокойно движещите се води. Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на
към текста >>
183.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с
към текста >>
184.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план. Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро
към текста >>
185.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
(Източна приказка) Това се е случило отдавна, в далечен незнаен край. Над него царувала вечна, черна нощ. Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха. Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
към текста >>
186.
Един Иван – Дядо Благо
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
учен свят е разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а другите казват, че в природата няма разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории. И според това всеки, който живее съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е, хубаво, от толкова хиляди години хората живеят според теориите на своите учени хора, прокопсаха ли? Дотогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези. Разумният живот не трябва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно
към текста >>
187.
Вести
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Иван Един Иван. от село Негован. Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа. Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг. На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни. И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш!' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи. * * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен. У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати. Кон-вихрогон да възседне той. Та всеки ден да взима път за два
към текста >>
188.
Книжнина
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия. Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат
към текста >>
189.
Съдържание на бр. 9-10
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
в редакцията следните списания, книги и вестници: 1. Четиво „ВЕЛИКАНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО". №З Жан Жорес, биографски очерк от проФ. Леви Брюг, с увод от Д-р Ас.Златаров. Цена 15 лева. Издава „Акация", ул. Денкоглу, Витошка 21. София. 2. От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К. Гълъбов – Краят на западната култура според Шпенглер. С портрета на Шпенглер. Цена 10 лева. № 16. Л. Стефен – Етика и борба за съществуване. Предговор от Д-р Ас. Златаров: Морал и справедливост. Цена 10 лева. № 17. Николай Райнов – Днес и утре. С портрета на автора. С предговор от Д-р Ас. Златаров. Цена 15 лева. № 18. Е. Хекел – Човекът и маймуните. С 18 портрета и фигури в текста. Цена 15 лева. От четиво „НАУКА И ЖИВОТ" № 19. Д-р Ед. Тулуз –Xигиена на ума. С предговор от Д-р Ненов. Цена 8 лева. № 20. Ад. Пиньоле – В приюта за алкохолици. С предговор от Д-р В. Ив. Ненов: Едно върло народно зло. Цена 6 лева. №21. Проф. А Хаим – Половото въздържание и до брачната чистота, цена 10 лв. Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен
към текста >>
190.
Съдържание на II годишнина
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
нови мехове Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев) Природата – Тотю Брънеков Една стъпка навътре – Г. Драганов Загиналите светове – ДОБРАН Сини нощи – Георги Северов Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Звезда – В. Вересаев Едната религия Един Иван – Дядо Благо Вести
към текста >>
191.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С НАСТОЯЩАТА ДВОЙНА IX И X КНИЖКА СПИСАНИЕТО „Житно Зърно” завършва своята втора годишнина. ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ ЗА ТРЕТАТА годишнина, която започва от м. януари 1926 Г. ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД. КОМИТЕТ, А С ТОВА И ИЗДАВАНЕТО НА I КНИГА ОТ ТРЕТАТА ГОДИНА. СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ. Съдържание на II годишнина СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА КНИЖКА Вел. Вл. Обикновено и окултно ученичество (скица). Добран. Нестинарските игри. Г. Научна астрология. Б. Боев. В хармония със законите на живата природа. Георги Северов. Из „Приказки и песни". Бор. Ник. Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината –
към текста >>
192.
Двата велики закона
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
193.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония
към текста >>
194.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ВРEМЕ „Житно зърно" започва третата си година. Следвайки поставената в начало задача, чрез оригинални и преводни статии то пръска светлина върху въпроси, от изяснението на които зависи духовното единение между хората. Макар бавно, то си пробива все по-широк път. От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая
към текста >>
195.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология. Връзките им с околните, тяхното общуване с тях им налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща. Често запр. някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за
към текста >>
196.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без
към текста >>
197.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже,
към текста >>
198.
Избраница (стихове) - Х.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
199.
Годините – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
най-богата съм от всички бедни И галено дете на горестта. Аз първа станах веч от вси последни Избраница - да пея за скръбта. И лира сладкозвучна аз прегърнах, И жалбите на вси души приех, Със песни им надеждите възвърнах И искрено и горко плаках с тех. Души, души като видения нежни, Другарки, сестри станаха ми те, Как люшкали ги бурите метежни И никой там ръка не им простре. Разказваха ми участи тъжовни. Самотни как живели по света, Как никой, никой словеса любовни Не е шептял на тяхната душа. И те със мен запяха сладки песни. И плакахме прегърнати тогаз. Духът велики ни осени небесни И каза ни със тих Божествен глас: „Любете се друг друга, песни пейте. В души скърбящи лейте радостта. Сърца с милувки драгостни съгрейте, И мир, любов носете по света!" 8. I. 1926
към текста >>
200.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две
към текста >>
201.
Вести
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в
към текста >>
202.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В
към текста >>
203.
Съдържание на бр. 1
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В РЕДАКЦИЯТА: 1. Орфей, списание за духовна култура, год. III. кн. 1 и 2. 2. Възраждане, месечно списание за въпросите на живота, год. XV, кн. 5 3. Учителска мисъл, месечно обществено-педагогическо списание, год. VIІ, 4 и 5. 4. Le Fraterniste брой 265 и 266 януари 1926 г. Намираме печатана на френски трагедията на българския писател Ив Грозев - Йов, библейска трагедия в 4 действия 5. От Натурфлософско четиво. №3 Ер Хекел - Произходът на човека в светлината на днешната наука. Превел Д-р Д. Тодоров. Предговор от Проф. Д-р Ас. Златаров. Делото на Хекел. С портрет на автора и 9 фигури в текста. Второ издание Цена 12 лв. №4 Ат Илиев - Загадката на сънищата и психоанализа на Фройд. С портрет на 3. Фройд. Второ допълнено издание. Цена 10 лева. 6. От четиво Наука и Живот. Проф. А Хайм - Половото въздържание и добрачната чистота. Д-р Тулуз - Хигиена на Ума. 7. От Класическо четиво. №4 Омар Хаям - Рубаят. Сто и четиридесет и четири четиристишия. Преведени от Николай Райнов, предговор от преводача: Омар Хаям и суфите. Цена 10 лв. Всички са издания на Книгоиздателство „Акация" - София, ул. „Витошка”, 21 –
към текста >>
204.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
годишнина бр. 1 Двата велики закона Проблеми на новото време – Вел. Вл. Физиогномия – Г. Малките величини в живота – Цв. Стайков Житно зърно А. Разговор за вътрешния изток. Из „Книгата на Разговорите" – Бо Ин Ра Избраница (стихове) – Х. Годините – Георги Томалевски Религията на поета – Рабиндранат Тагор Вести
към текста >>
205.
Физически и духовен живот – г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
206.
За отделните народи - Г. Томалевски
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
МАРТ 1926 г. КН. 2 ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха
към текста >>
207.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде. Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е
към текста >>
208.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПРАГА НА ВЕЧНОСТТА Един голям и остър ум на нашето време, германецът Оствалд Шпенглер, в стремежа си да докаже залеза на западноевропейската култура, е направил интересна характеристика на „душата" на тая култура, като я нарича „фаустовска" и я сравнява с древногръцката - „аполоновската". И струва ми се, че названието фаустовска е сполучливо избрано, защото Гьотевия Фауст наистина е един съвършен портрет на съвременната душа с нейното трагично раздвоение, измъчена от най-отвлечените проблеми. Дали Шпенглер доказва, че западната култура е на своя залез и дали въобще неговата философия на историята е правдива - на тоя въпрос няма да се спирам. За нашата тема е от значение неговата характеристика за фаустовската душа на европееца. А тая характеристика е, безспорно, силно аргументирана. Душата на западна Европа е безпокойна, изпълнена с копнеж по безграничното, както душата на Фауст, докато типичното: античността е спокойствието, яснотата; тя е отдалечена от всичко неосезаемо и отвлечено, робиня на материалното. „Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си
към текста >>
209.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЖИВАТА ГЕОМЕТРИЯ Лицето е най-изразителното в човека. Искаш ли да опознаеш някого, да го запомниш, неволно спираш поглед на лицето му. Дори когато човек си представя някого — той си представя преди всичко лицето му. Лицето наистина е образ на човека. Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина,
към текста >>
210.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове
към текста >>
211.
В утринните часове - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926
към текста >>
212.
Из Млечен път - Слав Бели
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори. Радостта ще бъде гостенка в твоя дом. Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на
към текста >>
213.
Спящата роза - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„МЛЕЧЕН ПЪТ" (Поеми за красотата на живота.) І Красота, красота! Ти дивна, царице, царица на всички царици, която разстилаш своята прелест по целия свят. Ти, която обвиваш душата в твоята чудна прегръдка и вливаш с целувка, неземна наслада и трепет свещен в сърцата на всички люде, които пред тебе прекланят глава. Красота, красота! Ти висша, царице на света. Прекланям пред тебе, богиньо, глава и с топли целувки ще покрия твоята прекрасна снага, защото ти поднесе златен потир до моята пресъхнала уста и аз пих от сладкия нектар. Поглъщах жадно тая сладка течност, която опива и гали в чудна обая душата. Зениците на моите очи широко се разтвориха и прогледнах в мрака. Видях светлина... Видях твоята чудната прелест, богиньо, красота. Красота, красота! Ти висша, царице, на света. Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда! Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света. ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите. Гореше и не догаряше. Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що
към текста >>
214.
Музиката в живота - Г. Драганов
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса
към текста >>
215.
Вести и книжнина
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите
към текста >>
216.
Стихове - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
отдавна блазни погледите на европейците и известно е на всички, че мнозина любознателни и смели изследвачи погребаха усилия и средства за неговото изучаване. Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и метеорологично отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо. Научната мисъл е дошла до заключение, че в полярните области лежи ключа за това опознаване. Досега, обаче, тия области са почти непроучени. Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1]. Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания. Въздушният кораб ще поддържа постоянна радиотелефонна връзка със специално построените безжични станции в обитаеми крайполярни пунктове. Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита
към текста >>
217.
Съдържание на бр. 2
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите
към текста >>
218.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
КНИЖКА 1). Физически и духовен живот - Г. 2). За отделните народи - Г. Томалевски. 3). Пред прага на вечността - Цв. Стайков 4) Физиогномия - Г. 5). Алхимия - Д-р Папюс 6). Стихове - Gis Moll, X. 7). В утринните часове - Г.Т. 8). Из „Млечен път" - Слав Бели. 9). Спящата Роза - Gis Moll 10). Музиката в живота – Г. Драганов 11). Съобщения (не е поставено като текст, може да се прочете в PDF-a) 12). Вести и
към текста >>
219.
Изгревът на годината – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
220.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Годишният кръг на живота си има своя изгрев, своето пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината – това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка – точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи
към текста >>
221.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача
към текста >>
222.
Пробуждане – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
никого нямаше Земру на света: още невръстно дете и осиротя. Но нали Бог никого не оставя и него не остави. Прибра го един овчар при себе си и Земру отрасна в балкана – едър и снажен като боровете на родните гори. Добър беше старият овчар – и добър и умен. Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като
към текста >>
223.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час. Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери. Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те
към текста >>
224.
Сините очи – Ели
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му. Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и
към текста >>
225.
Вести и книжнина
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи!” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са
към текста >>
226.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ХИМИЯТА Между учените на запад се води доста оживен спор върху прийомите и методите на алхимиците. За да се види, че тоя спор е твърде остър и горещ, даваме място на следното известие, намерено в сn. „La rose et croit”. „Нашият приятел J. Castelot има добрата идея да събере в един том под общо заглавие „Химическата революция" серията от статии, които той е публикувал тук в продължение на много години. Към тази лична работа той е присъединил изучаванията напечатани било тук, било другаде, в които неговите сътрудници излагат, как те са дошли по неговите методи до резултати, идентични на тези, които той сам е добил. Това сполучливо групиране позволи да се обхванат теориите, проповядвани от г. Жоливе Кастло по същина и откритията, които той направи, тъй като неговите настоявания за една проверка на опитите му от страна на официалните изследвачи бяха напразни. Класическата химия трябва да бъде ревизирана, ако г. Жоливе Кастло предлага като достоверен новия факт, който поднася. Това не е твърде сигурно. Нашите философски системи също така се клатят в основата си. Никой не отрича, че събарянето им из основи, би било само следствие. Официалните учени не искат това на никаква цена. По две причини: първата е, че те мразят измененията, каквито и да са и откъдето и да идат. Втората причина, която е много по-важна е, че нашите официални учени никак не допущат, че един човек, който не е от тяхната среда, може да намери това, което те сами търсят безуспешно. Те още
към текста >>
227.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П. Дънов Преди всичко – без да се спираме върху причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува. Това го твърдят както механисти, така и спиритуалисти. Известно е, че всеки орган отговаря на своята функция. Известно е, че всеки орган по строеж и функция строго отговаря на нуждите организма в дадена среда при дадени условия. Изменят ли се условията, изменят ли се нуждите на организма, изменят се и органите. И новият строеж и функция, които биват, пак отговарят на новите условия, при които са поставени. Това признават и материалисти и спиритуалисти. Например, никой не отрича целесъобразността и в най-малките даже белези на цветовете, листата, стеблото, корена, никой не отрича целесъобразността и в най-малките белези у животните. Например, какво чудно приспособление имаме за нагодяване на листата според влажността: на суха местност листата имат по-дебела кутикула и по-дребни петури. На влажна местност – обратно. Напр. у дивия карамфил, който расте на
към текста >>
228.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
на годината – Г. 2. Перспективи за едно ново знание – Вел. Вл. 3. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев 4. Примери за пряко приспособление 5. Живият Огън – Г. 6. Георги Томалевски 7. Пробуждане 8. Рабиндранат Тагор 9. Из „Fruchtlese” 10. Сините Очи – Ели. 11. Вести 12. Книжнина 13. Съдържание на трета
към текста >>
229.
Великата ерес - г.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
230.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често
към текста >>
231.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха. За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията,
към текста >>
232.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата,
към текста >>
233.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго
към текста >>
234.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
І То беше недавна, когато ученият свят разбираше материята само като молекули и атоми на химични елементи. Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия". Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко
към текста >>
235.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от
към текста >>
236.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДУМИ ЗА ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА (Продължение от книга 3) „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение? Чрез една целесъобразна регулация, която е съвсем различна
към текста >>
237.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи. Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл
към текста >>
238.
Насаме със себе си – Боян Планински
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста. След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през
към текста >>
239.
Стихове – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
СЪС СЕБЕ СИ Защо слезе пак долу в низините да дишаш парливата воня на блатата? – Нима не чувстваш, че се задушаваш? – Слушай брат, бъди разумен, вземи тоягата на отречението и да идем в планините. Да идем да дишаме свежия въздух на усамотението. – Нима не сещаш, че ставаш чужд на душата си? Нима не сещаш, че я загубваш? Ти погледна с пожелаващ поглед на тленното – пожела да се опиеш от измамния чар на преходното и твоята душа скри за тебе радостта на своето прозрение. Тя стана за тебе нещо далечно-далечно по пространство и по време за което смътно се спомня. Слушай брат, бъди разумен: вземи тоягата на отречението и да се възземем по планината. – Нагоре, към оня връх, що се виси над всички облаци. За този, който смогне да иде там, слънцето никога не залязва. – Бъди разумен, брат! По чия воля сме събрани ний тримата: Аз, Ти и душата ти – не знам. Но нали разбираш, че тъй трябва да бъде!? Що си ти? Що съм аз? Що е тя? – Три въпроса, които стоят неразрешени за мене. Стърчат като три кръста на Голгота. И кой от трите е средния? – Във всеки случай не ти! Понякога стоя пред огледалото или пред твоя портрет – стоя по цели часове и те гледам. – Гледам тебе, защото мене си не мога да видя. И защо ми е всичко чудно като те гледам? – И все ми се струва, че ти си един с когото съм се срещнал и с когото трябва да се разделя – Че ти не си така важен и необходим. – Наистина не мога да се отделя от тебе, но струва ми се без тебе би ми било тъй естествено, както се
към текста >>
240.
Дух, душа и тяло – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм. 26. II. 1926 г.
към текста >>
241.
Практичен окултизъм – А. Б.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ТЯЛО Има три жизнени начала у човека, с които той е дошъл във великата школа на земята, служащи му за ръководители и помагащи при общата творческа работа във Вселената, за която и той е предназначен. Те са тялото, душата и Духът. Тялото, след като услужи на първите две, изменя се и сетне изчезва. То не остава никаква следа след себе си и тежко томува, който си е създал кумир от него – с разрушаването на тялото се разрушава и целият му живот. Духът е, което е абсолютното и безсмъртното у човека. Само Духът разсъждава, мисли и твори. На него принадлежи чистата висока мисъл. Той нашепва идеите за съвършенството. Той се стреми към възвишено добро и красив идеал. Всички психични промени, които стават у човека, се дължат на душата и колкото е тя по-пречистена, толкова чувстванията ù ще бъдат по-нежни, по-чисти и ще се отъждествяват с живота на духа – единствения източник на трайната радост. Той с ясно, силно и просто слово крепи и направлява душата, когато тя се смущава от някои настъпили промени. Тогава тя трябва внимателно да се вслушва в гласа на този Дух – Висшият разум, ако иска да запази своята красота, да има завършен образ и да свети като звезда на хоризонта на вечния и непреривен живот на Бога. А кой не знае що е тялото? Не прилича ли то на един красив и необуздан кон, който ако е без юзда, прави мъчно поправими пакости? Душата трябва да слуша разума – Великото свое начало, за да може да се радва на великото щастие, което тя само от него може да получи и да се
към текста >>
242.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието
към текста >>
243.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб
към текста >>
244.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
(Из „Книга на Разговорите" от Бо Ин Ра) Това се случи тогава, когато аз още бях ученик на моя велик гуру. То беше тогава, когато аз тепърва трябваше да покажа, че мога да стана „брат" на моя учител. Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни. Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна
към текста >>
245.
Вести
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НА СЪВЕРШЕНИЯ (Из „Книга на Разговорите” от Бо Ин Ра) „Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот? Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята? " А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през
към текста >>
246.
Книжнина
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ОКУЛТНИ ДРАМИ В ГЬОТЕАНУМ Окултният университет „Гьотеанум" е построен отново и то по-голям от предишния. През последните месеци в него се представиха мистичните драми на Д-р Щайнер. Той е писал 4 такива драми в стихове: „Прага на посвещението", „Изпитът на душата", „Пазачът на прага" и Събуждането на душата". В тях е описан пътят на окултния ученик; неговите борби и просветление. Преди построяването на „Гьотеанум”, окултните драми се представяха в Мюнхен. Пайперс сравнява драмите на Д-р Щайнер по величието на съдържанието и на формата само с произведенията на Есхил. Секцията за словесни изкуства в Гьотеанум ръководи представянето на драмите. Тая секция е под ръководството на г-жа Мария Щайнер. Когато дойде пролетта, тя носи обнова в цялата природа. Също така и окултното движение проявява своето творчество в целокупния живот. Няма област, в която да не се внася нещо ново чрез окултизма. Между другото и в театралното изкуството. И у нас окултното движение ще роди нуждата от „новата
към текста >>
247.
Съдържание на бр. 4 и 5
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. Национализъм от индийския поет Р. Тагор. 10 лв. 2. Тайният порок, съставил Вл. Чертков. Съдържа трезви мисли за половите отношения, от Д-р Ал. Стогхем, и Ел. Бърнс. Издание на Ив. Куюмджиев, Бачо Киро 13, София. 3. Учителска мисъл, книга 9 и 10. 4. Слънчеви и въздушни бани. Проф. Шоненбергер и Д-р Граацъ 5. Человек и алкохол. Д-р А. Будкевич. Издание на Ив. Куюмджиев. 6. Bulgara Esperantisto. – кн. 9. 7. Всемирна летопис кн. 7. 8. Есперанто, брой 20 и 21. 9. Свобода. 132, 133, 134. 10. Пътник – 124, 125, 126, 126 11. Устрем. – 40. 12. Наковалня – 26, 27, 28. 13. Добро здраве – 25. 14. Ново общество – 49. 15. Витлеемска звезда – 22, 23. 16. Psychic Magazine 204 и 205. 17. Есперантска младеж – 7. 18. Към здраве – 7. 19. Здравна просвета 16, 17, 18. 20. Борба – 8; Идейно организационен орган на Ученическия неутрален въздържателен съюзъ. 21. Покровител на животните, година II кн. 1 и 2. 22. Luce eOmbra год. ХХVІ ки. 3. 23. Проблемите на изкуството, от Ат. Илиев издание на библиотека Натурфилософско четиво. Урежда Проф. Д-р Ас. Златаров. (Бележка). В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония". Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното
към текста >>
248.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
и 5 КНИЖКИ 1. Великата ерес – Г. 2. Идващата раса – Г. Томалевски. 3. Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология. Нови насоки в биологията – Б. Боев. 8. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев. 9. Портрет – Х. 10. Насаме със себе си – Боян Планински 11. Възлюблен мой- стихове – Х. 12. Дух, душа и тяло – Х. 13. Практичен окултизъм – А.Б. 14. В часове на размисъл – Георги Томалевски 15. Нощта на изпитанието – из кн. На Бо Ин Ра 16. Вести 17. Книжнина 18.
към текста >>
249.
Една историческа картина – Г.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
250.
Изток и Запад – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- СЕПТЕМВРИ 1926 г. КН. 6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който осъди Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ. Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца!" Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен
към текста >>
251.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
[1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография, политика и др. - В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и
към текста >>
252.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА. (продължение от книга 4 - 5) „Животът требва да серазбере хо форма, съдържание и смисъл". Дънов Приведените до сега факти показват, че психичният елемент съществува в природните царства и играе важна роля в органическия живот. Видяхме неговата роля при прякото приспособление. Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да
към текста >>
253.
Гласове в планината – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
III (Продължение от кн. 4-5) Според Московския проф. В. А. Михаелсон, когато ще се предскаже времето, трябва никога да не се осланяме изключително на едно показание на жив барометър, а да се правят наблюдения върху разните отдели от живи барометри. Също да се има предвид яснотата на признаците. При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва
към текста >>
254.
Звездна симфония – Gis Moll
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и
към текста >>
255.
Гостуване у Мусалла – Х.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е
към текста >>
256.
Книжнина и вести
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След
към текста >>
257.
Съдържание на бр. 6
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: I. Psichic Magazine 2. Le Fraterniste 3. Das Goetheanum – internationale Wochenschrift fur Anthroposophie und Dreigliederung 4. Luce e Ombra 5. Sbratreni 6. Наковалня 7. Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология. С портрета на автора. Цена 10 лв. № 27 Проф. Д. Кацаров - Духове и медиуми. Психологичен анализ и критика на медиумните явления. Цена 8 лева 1) Die Methodik des Lehrens und die Lebensbedingunen des Erziehens (Методика на обучението и жизнените условия на възпитанието) от Д-р Щайнер, 1926 г. 73 стр. Цена 2 златни марки. Изписва се от Своб. Валдорфско училище в Щутгард, Kanonenweg, 44. Това е една нова книга по педагогика. 2) „Да ядем ли месо?" от Д-р Келог, второ издание, цена 30 лв. стр. 180. Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на
към текста >>
258.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
КНИЖКА 1.Една историческа картина - Г. 2,Изток и Запад - Вел. Вл. 3. Окултна биология - Б. Боев 4. Живите барометри - Добран 5. Гласове в планината - Georg Nordman 6. Звездна симфония – Gis Moll 7. Гостуване у Мусала - X. 8. Книжнина и
към текста >>
259.
Младият египтянин – Г.
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
260.
Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
и НОЕМВРИ 1926г. КН. 7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит!" „А ти защо уби котката?", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа". „И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава. „А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце?" „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с
към текста >>
261.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
почти всички познават Рабиндранат Тагор, ала малцина знаят нещо за Кабир, един от живите извори, от които индуският поет обилно е черпил. Малцина знаят, макар че сам Тагор е превел на английски, заедно с М. Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока обич към индуския мистик и певец. За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи. Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „период" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие". И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин. В поемите си, той облича своите преживявания в религиозните символи и образи ту на индуси, ту на мохамедани, ту на персийките мистици. И той сам казва за себе си в една от своите песни, че е „чедо на Аллах и на Рама". Онова велико единство на живота, което произтича от Любовта, и за което непрекъснато пее Кабир, обхваща в себе си всички метафизични доктрини и всички религиозни учения: там е техният живец. Няма значение какъв е човек и по какъв път търси Бога. „Безсмислено е, казва той в една от своите поеми, да питаш праведния, към коя каста се числи. Дори безумие е да се пита, коя е кастата на праведния. Защото и бербери и перачки и зидари са търсили Бога. А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на
към текста >>
262.
Най-красивият орган в човешкото тяло
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
I О, тайнствената тая дума, как бих могъл нявга да я изрека? Как да кажа: Той не е такъв, или: такъв е Той? Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи. Ако река, че Той е вън от мен, не говоря истината. Външните и вътрешните светове Той свързва в неразделно единство. Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му. Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен. Няма дума която да изкаже какво е Той. II Служителю мой, къде ме търсиш? Погледни, Аз съм при тебе. Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението. Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта? Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала тялото. Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава. Ако ли не, ние ще продължаваме да живеем в селението на смъртта. Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име. Кабир рече:
към текста >>
263.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Красотата е качество на Духа. Дето е Духът, там има и Красота. Кой е най-красивият орган на човешкото тяло? - Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи
към текста >>
264.
Стихове - Стефан, Иедидия
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НА ПРЪСТЕНА Има много неща, които някога светът е знаел. Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво
към текста >>
265.
Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш. Върви самин напред Че вятърът попътен е роб На чужда воля! А само смелият чертае собствен друм. Върви напред! ...Тъй чух... И стихна туй, което не познава шум. А само далече, далече отгласяха тръби - Към себе си върви - напред! Иедидия ЖЕРАВИ Жерави излитнали, изкрякат отгоре. Жерави в клин прелитат над мен. Не жерави – това са бели птици. Ах, не и птици – а моите мечти. Жерави. Жерави, тъй мощни птици! Кой свиден сън отнасяте далеч? Там помня нещо незнайно, красиво. Душата ми бе изтъкала блян. Жерави! Самин аз отлитам далече, Не можете ли зърна вий моя път? Жерави бели, вий светли сте птици, Вий, сладостна нега сте в детския
към текста >>
266.
Двама светии (по народна песен)
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„FRUIT-GATHERJUG” І Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка. Вятърът бушува, морето стене. Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета. Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок. Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет. ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел. Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе
към текста >>
267.
Тайната на живота – А. Бертоли
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време. Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и
към текста >>
268.
Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи?" Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. Из „Чист и
към текста >>
269.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
БЕЗСМЪРТИЕ И ПРЕРАЖДАНЕ Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима
към текста >>
270.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката. Напоследък колоидната химия обяснява, че освен сложния химически състав, характерен и извънредно важен е тъй наречения колоиден строеж на протоплазмата. Т.е. тя е във вид на съвършено ситни - доловими само с ултрамикроскоп частици, поставени в течна среда. В подобно състояние тя най-лесно приема разтворени соли и газове от външната среда, с които непрестанно влиза в многобройни химични реакции,
към текста >>
271.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и
към текста >>
272.
Заровените таланти
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЗНАМЕНИЕ В човека има една слабост, която много му вреди. Това е страхът пред всичко Ново. Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи?" Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика
към текста >>
273.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече
към текста >>
274.
Вести
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
(Продължение и край) Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба
към текста >>
275.
Книжнина
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
на „Централния институт за възпитание и обучение” в Берлин. Той е уредил от 9-22 юли 1926 г. педагогически курс в Буковина. В него П. Олдендорф от Берлин е говорил върху Свободното Валдорфско училище и окултната педагогика. Из дейността на медицинската секция при окултния университет Гьотеанум. Тя ръководи лечебницата в Арлесхайм. За да запознае лекарите с принципите на окултната медицина, тази секция започва да издава списание „Natura". Абонирането става при Медицинската секция на Гьотеанум в Дорнах (Швейцария). Абон. 13'2 швейцар. франка. Редактира се от г-жа Д-р Ита Вегман, която заедно с Д-р Щайнер издадоха книгата „Окултна медицина”. СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛСТВОТО В ГЕРМАНИЯ В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие. Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на прогреса. Германското учителство се издига със своя широк интерес към всичко ново в педагогията. То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси път за изход из сегашните системи, които са вече остарели. С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в
към текста >>
276.
Съдържание на бр. 7 и 8
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в редакцията: „Натурфилософско четиво; № 28 В. Бьолше - Тайната на зачатието. Книга ІІ от Любовта в природата. 15 лв. Четиво "Наука и Живот": № 5 Тира Серафимова — Естетика и култура. III издание. С портрета на авторката. 20 лв. № 30. С. Мусин – Човекът и земята. Влиянието на земята върху развоя на културата и народите. Цена 10 лв. № 31 Проф. П. Сорокин - Самоубийството като обществено явление. Предговор от Д-р Д. Тодоров. Самоубийството в България Цена 10 лева. От „Великани на човечеството"; №5 Рабиндранат Тагор, живот и творчество, от Васил Ставрев, с предговор от Д-р Ас. Златаров. С 10 портрета и снимки от училището в Сантиникестан. Цена 20 лв. Литературно-художествено четиво, уреждано от проф. Д-р К. Гълъбов: № 2. Рабиндранат Тагор - Разкази. Всички са издания на „Акация" - София, ул. Витошка № 21 - Денкоглу. Редовно се получават в редакцията: Учителска мисъл, Свобода, седмичен вестник. Ново общество, вестник, Витлеемска звезда Трезва просвета. Младежки зов. Здравец, вестник. Детска радост, списание, Наковалня, списание. Възраждане списание. Добро здраве, вестник. Покровител на животните, Детска градина, списание Sbrateni, mêsicnik obrobê ducha a spolecnonsti. Rediguge Premysl Pitter. Le Fraterniste. Psychic Magasine. Das Qoteannm, internationale Wochenschrift für Аnthroposophie und Dreigliederung. Oomoto, Die Freie Waldorfschule, mitteilnngsblatt für die Mitgliedr des Verines für ein freies Schulwesen. Meuzeitliche Schuiarbeit, Monatschrift für
към текста >>
277.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
3 КНИЖКА 7-8 Младият египтянин – Г. Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена. Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор Двама светии. Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст. Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията. – П. И. Василев Хигиена на здравето – Цв. Димитров Небесното знамение – Gis Moll Заровените таланти Живи барометри – Добран Вести
към текста >>
278.
Новото – Г.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
към текста >>
279.
Фарисей и митар
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
е някаква философска или етическа система, която може и да се приеме и да се отхвърли. Нито някаква научна теория, която иска да даде друга картина за света – теория, която и да се яви и да не се яви, животът пак си блика. Но е и никакво религиозно верую – все едно дали ще го нарекат синтез на всички вярвания – което отвън се създава и налага на хората „нов" Бог и нови форми на поклонство. Нито е някакъв „нов" социален строй, който иска като нещо външно насила да се наложи и да превие съзнанието на човека. Всичко това са външни неща. Външни форми, в които се изявява един първичен живот – негови полета на проява. То са все външни изрази на един първичен живот във всички негови възможности. А новото е нещо, без което животът е абсолютно невъзможен . Нещо първично. Първоосновно. Всеосновно. Новото, то иде със струите на живота, то блика с неговите изблици. То е храната на живота, неговия слънчев сок. То не може да се спре. Не може да се отхвърли. Защото е самия живот. Да го отхвърлим, да се отречем от него, ще рече да се обречем на смърт. Да умрем от глад. Защото е храната на света онова, на което ние „ядем плътта и пием кръвта". Новото иде отвсякъде: и отвън и отвътре. То иде чрез всеки слънчев лъч – „От слънцето иде новото". „От слънцето иде нова вълна..." думи на един Учител. Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат. Иде и отвътре – чрез чувството, чрез
към текста >>
280.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник.
към текста >>
281.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше
към текста >>
282.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото
към текста >>
283.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в
към текста >>
284.
Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ставам. Защото Бог ме призова. И отварям очите си, Защото Той иска. Аз мисля. – Аз пея. – Движа се. – Защото туй е Неговата воля. Сърцето ми чува Господа, То радостно притихва. Колко погледи! Колко сърца туптят! Колко ръце се протягат! Защото Бог иска. Птичките пеят за Него, И слънчевите лъчи обагрят цветята. Лазурното небе се усмихва и гали, То прониква с чистота и мир. Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината. За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето. * * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното. Нивите са разорани, и зърното посято. Аз го чувам как диша – покълва – расте. Аз съм в зърното си. Влагата ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте. Нали е радостно да чувствуваш, че зърното расте? * * * Когато светлината възсиява отвътре Кой ще хвърли сянка върху нея? Когато извора избликва отвътре Кой ще го размъти? Когато мирът иде от Бога, Кой ще го наруши? * * * Ако ние избягваме мъчнотиите, Как ще се научим да ги превъзмогваме, Ако ние се отказваме от задачите, Които живота ни поставя Как ще се научим да ги разрешаваме. Бъди смел. Погледни прямо – Всяко изкушение – всяка мъчнотия – всяка задача От какво има да се страхуваш – Бог живее. * * * Хубаво е изказаното – Ала по-хубаво е онова, което не е изказано. Добро е направеното. Ала по-добро е онова, което не е направено. Красиво е това, което познаваме, Ала по-красиво е онова, което не
към текста >>
285.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми! Дните отминават, щастливите дни на пролетта, а аз съм като затворник в листата на цветеца"! „Не се плаши, не се отчайвай малко, боязливо същество! Твоите окови ще се строшат, пъпката ще разцъфне и когато ти ще умираш в обилието на живота, все още пролетта ще бъде жива." Благоуханието въздъхна в неразтворения цвят и извика: „О, горко ми! Часовете отлитат, а аз не зная още къде отивам, какво търся!" ,,Не се отчайвай, малко плахо същество. Пролетният зефир дочу твоята болка; денят няма да се свърши, преди ти да изпълниш своето съществуване". Пълна е бъднината за него и благоуханието извика в отчаяние: ,,0, горко ми! Поради чия вина животът ми е тъй безсмислен? Кой може да ми каже, какво съм аз най-сетне?" ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя
към текста >>
286.
Пролетта на свободния – Иедидия
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота. Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и
към текста >>
287.
Витоша (стихове) - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Сега е пролет! О, човече! Не се чуди, не се смущавай от пожълтелите листя. Пролетта не е годишно време, както си учил, тя е състояние. Състояние, което омагьосва природата. То омагьосва човека. Тъгата изчезва от него. Пролетта е слънце в душата. Аз обичам тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите. Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание. Във вазата ми стоеше увехнал отдавна карамфил, той изправи дръжката си, листенцата му окапаха като бели пеперуди по килима, а нови, свежи изпълниха пак чашата. Бях коленичил и опрял глава на неговите колене. Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не! Те пееха! Земята замря и се заслуша, славеят отдавна бе замлъкнал. Вятърът престана да разклаща цъфналите вишни. Измина вечност, останах сам... Някой почука на вратата и влезе, беше стар просяк. Пристъпих и го целунах, а той уплашено застана и бързо излезе. Кой ще ме разбере? Пролет. Пролет е сега!
към текста >>
288.
Красота – А. Т.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш. 26. VI. 1927 г.
към текста >>
289.
Вести
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие. Полета, долини, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота. Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица?" Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти
към текста >>
290.
Съдържание на бр. 9 и 10
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
РОМАН „3АНОНИ" ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ За най-хубавия роман „ЗАНОНИ'' на знаменития английски романист Булвер Литон, автор на известния роман „Последните дни на Помпея". „ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман. Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие. Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта. Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция. Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева. Всеки който запише седем (7) абонати получава един екземпляр. Всичко се адресира до Г. Тахчиев, Оборище №24, София. P.S. Препоръчаме
към текста >>
291.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
и X КНИЖКИ НОВОТО – Г. ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х. КРАСОТА – А. Т. ВЕСТИ
към текста >>
292.
ГЛАДЪТ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
293.
Истинският идеал на човека - Д. С.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност. Цялата съвременна култура се дължи на глада. Знанието също тъй се дължи на глада. В науката гладът наричат „закон на необходимостта". Друг остен, който кара хората да работят, е злото. Като сила в света, злото някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще е бъдеще зло. Доброто, само по себе си, не може да се оформи. То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му
към текста >>
294.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е
към текста >>
295.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗЪМ II ПОУКА ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Учителят Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови
към текста >>
296.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В ОКОТО Участта на всички нови теории, нови разбирания и нови учения е една и съща: – Erst wird die Sacheausgelacht, Dann wird darüber nachgedacht, Und schliesslich hat man's selbst gemacht. Стара истина е, че окото говори, че то не лъже, че има писано в него. Много пъти сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н. Това и децата знаят; и те много добре разкриват тайната, написана в очите, като казват: „Бре, моята майка по очите ме позна", „не можеш нищо да скриеш от учителя или учителката, по очите ще те познае", или „веднъж излъгах и татко позна, че го излъгах - по очите видя" и т.н. Значи, на очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище на живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея. Дали само това носи и разкрива окото? Животът на душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването на душите в света. Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото. Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако
към текста >>
297.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл". „Когато дойде новото състояние в човека, тогаз всичко ще оживее за него; камъните, растенията и пр.. Камъните не са мъртви, но животът в тях е медлен". Учителят При изучаването на природата днес повече се разглежда външната ù страна. Окултизмът обръща внимание и на тая страна. Но това е изучаване само по форма. Окултизмът се стреми да отиде по-нататък и да изучи природата и по съдържание. Това е изучаване етерните и по-висши строителни сили, които работят в човешкия организъм и в цялата природа. Такива етерни строителни сили имат растенията, животните, човека, небесните тела и пр.. И някой път не могат да се разберат физиологическите процеси в организма, ако не се изучат във връзка с действието на етерните строителни сили, които стоят зад формите и ги градят. Напоследък в някои книги се изучава природата от това гледище, напр. в „Етерните строителни сили в вселената и човека" от д-р Ваксмут, в „Етерните строителни сили в организма, разгледани научно" от д-р Попелбаум, в „Окултна астрономия" от д-р Рудолф Щайнер и пр. Но не трябва да се спрем и на тая втора стъпка. Има нещо повече Зад формата и съдържанието има друга, по-дълбока, духовна страна. Процесите, свързани с формата и съдържанието, се ръководят от разумни сили. Зад законите стоят разумни сили. Изучаването на природата във връзка именно с разумните, духовните
към текста >>
298.
ОТ ПЛАНИНАТА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ФИЗИОНОМИЯ Хората обвиняват Бога, че Той ги оставил в тъмнина; също така Го упрекват за Неговото мълчание. Те никак не са прави: Бог е говорил много и много е писал. Но хората са глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е най-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако би могъл човек да я чете, би могла да му даде чудни познания. Но уви! Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал
към текста >>
299.
И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
дни, сини нощи! Хубав е животът! Дните са едно шумолене, а нощите една приказка... Един неделен ден, дойде един човек при мене, който целият беше от влакна, коси, смола и мед. Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад.. - Откъде идете? - запитах аз човека. - От планината! - отговори естественият му глас. - Та какво ли има в планината? Какво има там? - Какво ли няма там! В планината, приятелю, грях не влиза Там е чисто, чисто, чисто. Та какво ли няма там! Говор в мълчанието, светлина в тъмнината, зеленина и простор. Така. Аз седя пред моята хралупа и става вечер, и става сутрин... Няма вечери, и няма сутрини нито в града, нито в замъците - само в гората, в планината... Ето, шумоли, Той иде! Ти можеш да Го видиш, ти можеш да Го похванеш, до тебе е седнал, в тебе говори!... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... - Дядо, как шуми планината? - запитах аз. Планината, планината!... Аз Го чувам, аз Го виждам... 50 години живея в планината, и чувам как там шуми... Навсякъде шуми, гората говори! Думи ми идват в главата, думи, каквито има в приказките. Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма
към текста >>
300.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СТАНА ЦАР (Разказ) През този ден лицето на владетеля на източните земи беше озарено от една особена неизпитана дотогава радост. Не само той, но и всички от неговия обширен палат изпитваха това без да щат. Причината беше, че нов член се вписа в царското семейство на владетеля - един син му се роди. Всеки поглед, който се докосваше до образа на това дете, оставаше възхитен А бащата обикна така своя син, че имаше желание всеки миг да бъде при него. Раснеше младежът под нежните грижи на всички, които го заобикаляха. Но ето, че дойде времето, когато по указанията на белобрадите мъдри съветници, трябваше любимият младеж да изучи школата на мъдростта, както я наричаха. Тя беше далеч там, всред дивите пущинаци, където даже и поглед не можеше да проникне. ...Поверен в ръцете на най-мъдрия измежду всички, младият принц със своя високоблагороден учител с бавни стъпки се отдалечаваха, като оставиха зад себе си столицата със своя шумен, прозаичен живот и просълзените очи на всички, които знаяха за това. Царят едва понасяше раздялата, но той беше решил своя син пръв в мъдростта да направи. Така минаваха години, оскъдни вети се носеха на царя, но той знаеше, че така трябва да бъде и не изискваше повече. Младежът беше поставен на режим спартански. Той не само, че не се противеше, но с радост изпълняваше онова, що неговият Учител му предлагаше, защото жаждата за знание беше завладяла цялата му същност. Могъщият образ пред него, който беше плод на един високо разумен живот,
към текста >>
301.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОПИТИ НА Г-ЖА Д-Р КОЛИСКО ЗА СЛЪНЧЕВОТО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА. Има връзка между земните метали и небесните тела. Тук изпъкват много интересни въпроси; как, напр. реагират земните вещества на един съвпад на Слънцето и Сатурн? Или как реагират те на едно слънчево затъмнение? Г-жа д-р Колиско се е постарала да покаже експериментално действията на слънчевото затъмнение на 27 юни 1927 година върху земните метали. Тя е приготвила разтвор от злато и сребро, разтвор от злато и калай. Тези разтвори били направени по метод от самата нея намерен. И тя е констатирала анормалности в тези разтвори поради затъмнението. Във време на затъмнението в разтворите царува безредие, хаос. Чак на 5 юли, т.е. една седмица след затъмнението разтворите стават отново нормални. Нейният труд върху тези опити е издаден от книгоиздателството Orient – Occident – Verlag в Щтутгард и е снабден с рисунки, от които три цветни. Тези опити не пораждат ли у астронома следните въпроси: Що действува между Слънцето и Луната, между Слънцето и Юпитер във време на затъмнението, преди и след него за да предизвика то безредие, слабост и особени реакции в земните вещества, (Г-жа Колиско е правила опити със злато, сребро и калай, те окултно съответствуват на Слънцето, Луната и Юпитер). ОКУЛТНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЕЛГИЯ. В Брюксел са организирани лекции върху окултните науки. Напр., г-ца Е. Врееде е говорила върху: „Зодиакалните знакове през вековете". Д-р Е. Колиско е говорила на тема: ,,Човешкият
към текста >>
302.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
303.
ОКОТО И НАУКАТА
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!" И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване. Силата на човека седи в постоянното обновление Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване. Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте!" Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този
към текста >>
304.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Още от древността се е говорило за окото, като огледало на душата, но с откритието на ирисовата диагноза, окото с право може да се нарече огледало не само на душата, но и на организма. В окото е изразено здравословното състояние на всеки отделен орган в организма, както и най малкото нарушение в него- В 1880 г. унгарският лекар Игнат Пекцели, откривателят на ирисовата диагноза, даде едно малко обяснение по въпроса, озаглавено „Въведение към науката за диагнозата по очите”. Пресата започна да преследва тогава, както и сега при подобни случаи, новото начинание. И с право можем да кажем, че науката плаща скъпо за своите открития с издържане в преследванията. Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г. August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за Будапеща, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести. При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген. Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите опитности на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза. По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на
към текста >>
305.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се
към текста >>
306.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на
към текста >>
307.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те
към текста >>
308.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА ЦВЕТЯТА (Превод) Аз искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината. Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи
към текста >>
309.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият
към текста >>
310.
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ - Ив. Изворов
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ГЛАС Нощ. Разбуди ме някакъв глас, приличен на тиха песен. Станах, вслушах се - навред бе тишина. През тъмно-синьото стъкло надничаше звезда. Приближих до прозореца: Още хиляди, хиляди видях, поели път в далечното небе, но глас не чух от никъде. Нощта бе властница, нейното мълчание царуваше и ничий глас не смееше да го прекъсне. Кой ли ме събуди от моя сън? Дали не беше тоя вик, роден от самата нощ? Дали не бе будителят, що тихо позовава спящите? Погледнах навън. Нощта ме гледаше с тъмно-сините очи и по царствената ù плащаница бяха изписани тайни знаци. Звездите пишеха пътища за вековете. Целият свят бе млъкнал, но нечий глас - глас на буден ме извика и трепна моето сърце. Кой сега е буден в тая нощ? Не ме ли призоваха измамници в мрачината да напусна своя дом и да се лутам чужд в тъмни неизвестни пътища? Кога е тъй, защо сърцето ми се радва, трепка като птичка, която предусеща в ранен час прииждането на зората? Не, не са измамници това, шепнеше потаен, верен глас. Вслушай се, защото има вече будни в нощта! Запалих светилника, погледнах в книгата на мъдростта и там така бе писано: „По радостта, що оставят в сърцата ни, ще ги познаем, че те са пратеници на великия Будител!" А тихият глас в душата ми шепнеше: „Сега е още мракът властелин. Почакай малко. Не са далече предутринните часове". Погледнах през прозореца. Нощта ме гледаше отвън с тъмносините очи, а по царствената плащаница, звездите пишеха пътища за вковете и черта, където щяха да преминат с развети
към текста >>
311.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б.
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О! Научи ме да обичам като тебе с вечна любов!" извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си. „Кого дириш с виковете си в този живот?" - запита го един от онези, чието слово е светлината, която говори на събудените. „Онзи, който е вложил себе си в любовта на безсмъртните и когото душата ми познава като непреривен копнеж!" - рече поетът и зарида в скръбта си. „Непреривният копнеж, за който говориш, е истинският път към онзи, когото търсиш, каза този, словото на когото е светлина, която говори на
към текста >>
312.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
МЕКСИКО „СУРИАВАРТАХ" (Извадки от циркуляра на сдружението от декември 1927 г.) Седалището на Всемирното Еклектическо движение, което до 1927 г. беше в Рим, се е преместило напоследък в Мексико, предвид на очакваните обществени и природни промени, които щели да станат скоро в Европа, и които промени биха направили невъзможна дейността на сдружението. По изчисления, направени върху устройството на голямата египетска пирамида, сдружението смята, че наскоро ще започне една нова всеобща война, която ще трае около десетина години. Сдружението възнамерява да ангажира в Мексико едно голямо пространство земя, гдето природните условия особено благоприятствуват за развитието на земеделие. Планира се основаването на един град под името „Суриавартах". След 3 месечни проучвания установени били началата, върху които ще бъде поставена обществената организация на колонията и които трябва да гарантират дейността и в хармония с принципите, които тя се стреми да реализира. Колонията ще бъде икономически тъй уредена, че да представлява една голяма кооперация с отдели: производствен и възпитателен. Производственият отдел ще обгръща земеделие, строеж, индустрия, водоснабдяване, пътища и благоустройство. Възпитателният отдел ще урежда: печатница, библиотека, училища, подпомагане (взаимно и обществено). Ще бъде уредена още и една административно-икономическа секция банка Суриавартах. Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще
към текста >>
313.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
по окултната педагогика. Свободното училище в Базел (което е по типа на Валдорфското, от пролетта на 1928г. открива нов, по-горен клас. Евритмичното училище в Щутгард почва летния си семестър на 24 април т.г. Педагогически курсове за учители при Свободното Валдорфско училище. Целта им е да подготвят учителски персонал за новите училища. За сега курсът ще трае една година и ще обхваща както теорията на окултната педагогика, така и методите за работа. Може този курс да се продължи и втора година за тези, които са изкарали първия курс. Курсът започва на 21 май т.г. Педагогическа сбирка се урежда в Есен (Германия) на 14 и 15 май т.г. Свиква се от „Централния възпитателен институт в Есен". Ще се разглеждат в нея въпросите от окултната педагогика. Лектори ще бъдат учители от Валдорфското училище. Педагогическа конференция ще се състои от 24-29 май в Хамбург по инициатива на Валдорфското училище и Свободното училище „Волфганг Гьоте" в Хамбург-Вандебек. Как млекопитаещите показват дъжда. Живи барометри. „Козите търсят защитено място и се крият. Котките се търкат с лапите по муцуната и ушите. (Мият се). Къртиците усилено ровят земята, което се вижда по тяхната къртичина повече от обикновено. Едрите рогати животни обтягат шия и обръщат муцуната срещу вятъра. Плъховете и мишките усилено цвъркат и тичат, което се забелязва по шума, който е повече от обикновеното. Конете къркат и пръхтят. Овцете не си отиват от пасището, трябва да ги гониш насила, Магаретата реват
към текста >>
314.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство. През първата си годишнина библиотеката ще даде следните номера: 1. La Alta Idealo (Високия Идеал) - беседа от Учителя П. Дънов, с предговори от писателката Мара Белчева и от Д-р К. Паскалев под заглавие „Новата Култура иде!" 2. La Granda Lego (Великия Закон), от П. Дънов. 3. Kiuj ka| kiay estas la blanka| fratoj? - от Ст. Ватралски. 4. La Revekigo de la kolektiva konscio (Пробуждане на Колективното съзнание) - П. Дънов. 5. La Nova Homaro (Новото Човечество) - П. Дънов. 6. La Universa ka la Kosma Аmo (Мировата Любов и Космичната Обич) — П. Дънов. 7. La Nova Vivo (Новият Живот) - П. Дънов. 8. La Mallarga Vo|o (Тесният път) - П. Дънов. 9,10. La Forto[ de la Viva Naturo (Силите в живата Природа) - X.X.X. Абонамент: за България 40 лева. За странство 3 швейц. франка. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. Отделен номер 5 лв. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, „Цар Ив. Шишман" 19 - Бургас. Препоръчваме библиотеката на всички. В Японското есперантско списание ,,Oomoto", е печатан предговора на Д-р К. Паскалев към ,,Високия идеал". Печатало е и чешкото есперантско списание за движението и учението на „Бялото Братство" в България. Забелязва се доста голям интерес на запад и на изток към учението на „Бялото
към текста >>
315.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
316.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли
към текста >>
317.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
на познанието Познанието може да го получи всеки човек. Понеже човек е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта. Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията
към текста >>
318.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни. Има нещо в човека по-горно от личността - това е душата, възвишеното в човека. Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува? Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не
към текста >>
319.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход. Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на
към текста >>
320.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите?" Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже:
към текста >>
321.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един
към текста >>
322.
МОЛИТВА - Мара Белчева
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА Педагогиката е и наука, и изкуство. Тя е най-великата наука и най-великото изкуство понеже борави с душата и духа на човека и с всички проявления на душата и духа - с ума, сърцето и волята. Да се разбере човек и да се развие правилно и хармонично - за това се искат велики знания из всички области на живота, изискват се и всички добродетели и умение да се предадат тия знания. Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози. Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната Любов, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите. Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите
към текста >>
323.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите
към текста >>
324.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на
към текста >>
325.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра
към текста >>
326.
Списанието PDF
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
в редакцията ни следните книги и списания: „Зов от угарите" - стихове от Т. Драганов. Издание на библиотека "Родна лира" № 5. Доставя се и от администратора на списанието ни. Цена 10 лв. Свободно възпитание - Списание за педагогическа култура. год. VI кн. 5-6 1928 г. София Наковалня - седмично, литературно, научно списание — София. Получава се редовно. Възраждане - месечно списание за въпросите на живота, година XVII кн. 8, 1928 г. София. Витлеемска звезда - орган на обществото за психични издирвания и Духознание в България, год. VII, брой 29, 1928 година Бургас. Нашето дете - списание за отглеждане и възпитание на децата. год. I кн. 2, 1926 год. София. Учителска мисъл - год. IX кн. 8. София. „Goetteanum", излиза в Дорнах (Швейцария), год, 7. Получава са редовно. Luce e ombra – ruvistamensile di spiritnaliste. Получава се редовно. Излезе от печат и се пусна в продажба 1-ви брой от есперантска библиотека – Nova Kulturo: la alfo idealo, с портрета на Учителя. Препоръчваме я на всички четци на Житно зърно. Редовно получаваме и романа „Занони" от Булвер Литон. Препоръчваме и него на нашите четци. Излязоха от печат и се пуснаха в продажба - Сфинксът и Изгревите на слънцето - беседи от Учителя. Доставят се от редакцията
към текста >>
327.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
328.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е
към текста >>
329.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА ПОЗНАНИЕТО (Продължение от кн. 3 и край) Платон изисквал от онзи, които постъпват в неговата школа, да преминат отначало един курс по математика. И, наистина, математиката с нейните строги закони, които не следват обикновения ход на чувствените явления, е много добра подготовка за търсещия познанието. Ако иска да успее в нея, той трябва да се откаже от всеки личен произвол, от всяко нарушение. Търсещият познанието предварително се подготвя към своята задача с това, че той съзнателно преодолява всеки произвол на мисълта. Той се учи да следва изключително изискванията на мисълта. И да се научи тъй да постъпва във всяко мислене, което служи за познание на духа. Мисловният живот трябва да стане отбор на ненарушими математически съждения и заключения. Дето и да отиде, дето и да бъде, той трябва да се стреми да мисли именно така. Тогава в него се явява закономерността на духовния свят, която безследно минава покрай него, когато неговата мисъл има обикновен безреден характер. Излизайки от вярно място, системното мислене го довежда до най-съвършените истини. Такива сведения не трябва да се разбират едностранчиво. Макар математиката да допринася за добрата дисциплина на мисленето, но до чисто, здраво и пълно с живот мислене може да се дойде и без да се занимаваш с математика. Това, което търсещият познанието достига за своето мислене, трябва да достигне и със своите постъпки. Те трябва да подражават законите на благородната Красота и вечната Истина, въпреки
към текста >>
330.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели народи, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално? Даже човекът, който никак не може да избере минутите, за да провери показанията на своите чувства, който е толкова зает с тях, че задоволява тези чувства с всякакви наслаждения, даже и този човек, когато към него похлопа смъртта, бива принуден да запита: „тъй ли е всичко това, както мен се струва?" Религията започва с този въпрос и на отговора на този въпрос се свършва. Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее. Къде е Истината?" На този въпрос са се давали всякакви отговори. Областите на метафизиката, философията и религията са пълни с отговори на този въпрос. В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад гроба? Какво е призрак, какво действителност?" Но до това време, откак съществува смъртта,
към текста >>
331.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА [1] В хармония с великата действителност, която ни заобикаля. „Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове на Бога. Тогаз съзнаваме нашето синовно отношение км Бога". „Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те? Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили. Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили. Тези слънчеви лъчи са израз на тяхната любов към нас. Това мъдрецът намира чрез изучаване, но и другите могат чрез интуиция да доловят, че те ни носят нещо особено, красиво, че те не са само механичното. Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите. При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива. И когато човек схване това, тя ще раздвижи по-дълбоките сили, както на ума му, така и на сърцето и волята му. Нови идеи, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин. Когато така гледаш на природата, тогаз ще съзнаваш, че
към текста >>
332.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ „Отричането не е наука; то предпазва от заблуди, но и води към заблуди. Всеки човек е съработник на природата." Учителят Факти и мнения Нашата страна бе споходена от землетръси от значителна сила, които докараха много материални щети, вземаха стотици жертви, повлияха съществено върху стопанския бит на нашия народ и внесоха смут и жал по грамадните загуби и непоправими последици в много души. Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все
към текста >>
333.
ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност. Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи,
към текста >>
334.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ В областта на възпитанието и образованието, разумната Любов требва да бъде атмосфера, в която да дишат децата. Разумната Любов - е ключ, с който могат да се отворят детските души; без него нищо не може да^се направи. С него ние почваме истинската работа. Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната
към текста >>
335.
КНИГОПИС
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Има часове в живота, които нито веселие желаем, нито вино, нито разтуха. В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността. В тях са писани псалмите. Радостен ли си - псалмите ще дадат образ на тая радост. Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах
към текста >>
336.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
в редакцията ни следните книги и списания: 1. За съдба дойдох - беседа от Учителя. Цена 5 лв. 2. Звезда - международен орган на „Ордена на Звездата на изток", което се печата на повечето европейски езици. 3. Нашето дете - списание за отглеждане и възпитание на децата, год. I. бр. 3. Редакцията доставя следните беседи от Учителя: 1. Сила и Живот - първа серия, цена 20 лв. 2. „ „ втора серия, второ издание 50 лв. 3. „ „ четвърта серия 25 лв. 4. „ „ пета серия 40 лв. 5. Двата природни метода, шеста серия 60 лв. 6. Слава Божия, осма серия 150 лв. 7. Отличителните черти на човека цена 5 лв. 8. Разумният живот 5 лв. 9. Обич към знанието 5 лв. 10. Сфинксът 5 лв. 11. Изгревите на слънцето 3 лв. 12. Пробуждане на колективното съзнание 3 лв. 13.Високият идеал 3 лв. 14. Песни на Всемирното Братство 35 лв. Започва печатането на 11 серия от беседите на Учителя - които желаят да ги получават нека внесат един аванс. Първата беседа - „За съдба дойдох" е вече пусната в продажба и струва 5
към текста >>
337.
Вечната радост
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
338.
Бог и човек – Свами Вивекананда
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
в живота не се крие във формата. Красивото в живота не се изразява в силата. Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли
към текста >>
339.
Окото и науката
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ЧОВЕК (Продължение) Да се говори за безсмъртието на малките, постоянно изменящите се същества, е смешно. Един древен индуски мъдрец казва: само индивидуалният дух е неделим, защото той е безкраен; безкрайността не може да бъде делена, разбита на части; това е всякога едно и също неразделно единство, и това е индивидуалният, истински Човек. Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух. Във всички произхождащи промени - злият човек става добър, животното става човек и т.н. - Духът не се изменя. Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас. Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили. Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни. Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба? Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ,
към текста >>
340.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
(Продължение) Ясно ни е вече, че окото е книга, в която четем науката за човешките състояния: физични или психични. Това не е гадателство, не е просто налучкване, а е наука, по която познаваме здравословното състояние на човека: както състоянието на неговото тяло, така и неговите психични разположения, или както простите казват - познаваме „духа" на човека, бодър ли е или унил, с дух, със сила или без дух, без движение - апатичен. Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре
към текста >>
341.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения. Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и
към текста >>
342.
Философия
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник.
към текста >>
343.
Съзерцание – Oriono
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата
към текста >>
344.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ми клепача слънчев лъч И със златни струи окото ми погали, Целуна ме и в злато ме окъпа С пълни шепи сутринното слънце. Възторжено чувство сепна ми гърдите Надлъж, нашир изпълни ги със трепет И сякаш ангелско крило душата ми прекоси, И сякаш ангел беше ми на
към текста >>
345.
Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите! Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден! Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело. Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне. Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди. Благословено е делото на ръката Ти. Във всяко житно зърно е скрита Мъдростта. Ти, във всеки
към текста >>
346.
Вълк и елен – Дядо Благо
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА СИНЬОТО РИБАРЧЕ Някога, когато водите бяха покрили всичко живо, приютени в ковчега на Ноя, жени, овчари, птици, животни, растения дори - избраха вестител един. Вестител скромен, благороден, мъдър и смел, който да може да лети високо над водите, над ветровете, над облаците - до Бога дори... Представи се орела. – „Не, пакостни са твоите крила" - извика Ной... Уверен съм аз, ще ужасиш трептящите звезди, що пазят вратите на Лазура!... Бухалът се приближи... „Не е по твоя дял, бедничко животно, с тежък полет и очи..., че слънцето би те ослепило със светлината си!" „Тогава аз" - извика славеят. „Ти?" каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде!"... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се
към текста >>
347.
Книгопис
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ЕЛЕН (Басня) Един млад и силен елен, като видял веднъж вълка отдалеко, рекъл си: - Я го виж ти него! Това ли е страшният вълк? Сухо, слабо - само кожа и кости - зверче, а можал да разкъса със зъбите си елен и бик. Не изглежда съвсем вярно това твърдение. Само той ли има зъби? Струва ми се, че зъбите на елените са много по-остри, по-здрави, по-силни. Вълкът яде само мекото месце, а ние, елените, можем да гризем кората на дърветата и фиданките, които във всеки случай са много по-твърди от месото. Но ето го! Аз мога да му дам един хубав урок, та още веднъж, когато видя елен, да бяга през девет планини в десета. - Ей, приятелю, ти ли си, който много уповаваш на зъбите си? Я ела да се поизпитаме! Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен.
към текста >>
348.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се
към текста >>
349.
Съдържание на 5 бр.
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до
към текста >>
350.
Списанието PDF
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ПЕТА 1. Вечната радост 2. Бог и човек - С. Вивекананда. 3. Окото и науката 4. Физиогномия 5 Келтски окултизъм - Ернест Бозе 6. Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7
към текста >>
351.
Защо го слушате
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
352.
Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който
към текста >>
353.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ Уводни думи ,,Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират.” Учителят Механическото разбиране на света разглежда само повърхнината на явленията. То изучава само подвързията на книгата и си мисли, че изучава цялата книга. То свежда всичко към физико-химични процеси. Обаче, според окултизма природата е жива, разумна; зад механическата страна има и духовна страна. Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си,
към текста >>
354.
Физиогномия
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ОКУЛТИЗМ Из „Belisima" — Друидическа Минерва (Продължение от кн. 5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова,
към текста >>
355.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хора с овален тип се отличават с голяма подвижност и много развита впечатлителност. Извънредната гъвкавост на тяхната натура е лишена все пак от еластичност, необходима за реакция и често те са слаби да реагират против лични тенденции. Те живеят в постоянна неустойчивост, менявайки често своите идеи, желания и вкусове. Капризни до крайност, те не се задоволяват напълно от нищо, защото са ненаситни в желанията си. Стремежите така бърже се менят, че те се задоволяват от тях само във фантазията си, която има широки граници. В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват. Боязливи и непостоянни в всичко, те бърже възприемат чужди впечатления, без да ги задържат. Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност. Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх.
към текста >>
356.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност,
към текста >>
357.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния
към текста >>
358.
Мисли за вегетарианството
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не
към текста >>
359.
Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Факт е, че привържениците на вегетарианския режим в нашето време растат ежедневно. Подбудите, които разполагат към този режим са различни - хигиенични, етични или просто природосъобразността на вегетарианската храна - т.е. тази храна е най-естествена за човека, съдейки се по строежа на храносмилателната му система. От видни авторитети се твърди напоследък, че храната, наред с физиологическата си служба в организма, оказва и известни въздействия върху психологичните качества на животните и специално на човека. Достатъчно е да погледнете на характера и нравите на различните представители месоядни и тревопасни, за да се убедите в казаното. За случая нас ни интересува вегетарианската храна като такава за човек. Човешкият организъм се нуждае от определено количество масти, въглехидрати и белтъци за денонощие. А освен тях и от онези малки величини, без които организмът не би функционирал нормално - това са витамините. Както посочените храни, така и витамините, ние можем да сберем в тяхната чистота направо от растителната храна, вместо да ги дирим от труповете на други животни. Защото знайно е, че месото, наред с хранителността си, съдържа много токсини (отрови), които остават в нашия организъм и последният ще трябва да се справи с тези тъй вредни вещества. А и самият начин на придобиване месото - убиването, затъпява в нас оная страна на етиката и характера, които иначе ни предават истинския човешки образ, издигайки ни над кръвожадието, хищничеството. И
към текста >>
360.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието. Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия.
към текста >>
361.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този
към текста >>
362.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При
към текста >>
363.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По стръмен път той кара земните си дни, с железни мишници подхванал им юларя. Очите му - световните везни. С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове, С вулкани, мълнии той разговаря. И, по земята, наторена с трупове, чертае нови пътища за нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине. който се от дух роди. И който се не заслепи от светлината и в пламъците ù не изгори и той ще хване тъй в ръце съдбата като възкръсналия своите
към текста >>
364.
АЙЯ - Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде
към текста >>
365.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ОБРАЗИ. ЛЕГЕНДА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна. Нямаше я. Хората дълго я търсиха, но я не намериха. Някакъв чужди овчар доведе стадото. Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове. И направи Айя царица там. Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас.
към текста >>
366.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света
към текста >>
367.
Съдържание на 6-7 бр.
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
vivre". Списание, редактирано от професор Варми Йог в Париж, 16, rue. Mardeau 3. Абонамент за странство 35 фр. Това списание разглежда болестите преди всичко в свръзка с по-дълбоките енергии на човешкия организъм (праната). Тоя отдел от окултната медицина се нарича пранотерапия, „Metamorphosen des Seelenlebens" от Д-р Щайнер. В тая книга се разглеждат гнева, съвестта, изкуството, благоговението от окултно гледище. Между другото в две глави разглежда въпроса за свръхфизичния произход на изкуството и за връзката между ангелската йерархия и света на тоновете. „Die Qrund elemente der Eurythmie" (Основни елементи на евритмията), от Анна Мария Дубах-Донат. Авторката е видна деятелка в евритмичното дело За изучаването на евритмията тая книга е необходима заедно с двата курса по евритмия, издадени от окултния университет „Гьотеанум". „PIaneten-Einflüsse ", от Д-р Георг Вилхелм Мааг, издание на издателство West Ost-VerIag в Konstanza. Тая книга разглежда важни въпроси от окултно гледище. За важността на въпросите, засегнати в нея, може да се съди вече като споменем нещо за съдържанието ù. В отдела Метеорология се разглежда планетното движение като основна причина за всекидневната промяна на времето. В тая глава се разглеждат трите лунни закони и един общ закон на седемте планети. В отдела Астрология се разглежда планетното движение в свръзка с последната общоевропейска война, както и с войните през седемдесетте години на миналия век. В отдела Земеделско
към текста >>
368.
Списанието PDF
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ШЕСТА И СЕДМА I. Защо Го слушате 2. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Б. Боев. 3. Келтски окултизъм - Егпеst Bose 4. Физиогномия. 5. Землетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев 6. Преображение. 7. Екзотеризъм и езотеризъм - Ж.Г. Буржа 8. Мисли за вегетарианството - П.К. 9. Съвременната медицина и израждането на човечеството - Добран 10. Духът на новата раса. 11. Из моите спомени - Седир. 12. Учителят - Мара Белчева. 13. Псалми за живия Бог - Gefrg Nordmann. 14. Айя - Добран. 15. Вести 16.
към текста >>
369.
Хигиена на живота
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
370.
Новото съзнание - Боян Боев.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност
към текста >>
371.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове
към текста >>
372.
Духът на неродените
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще
към текста >>
373.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
[1] Аз съм духът на неродените! Аз съм духът на всички неродени деца по целия всемир. Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички. За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса. Само
към текста >>
374.
Из моите спомени - Седир
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
изучаване ще ни доведе до Истината и когато Истината бъде разпространена и стане разбираема - ще настъпи нова ера в света. ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ (Продължение) ЕГИПЕТСКИ СФИНКС [1] Екзотеризъм Животно с човешка глава, женски гърди, тяло на вол, а криле на орел. Езотеризъм Човешката глава означава разум и знание. Ноктите на лъв - смелост, воля и труд. Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със
към текста >>
375.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СПОМЕНИ (продължение от кн. 6 7) Търсене на светлината Не ме смущаваха някои нови въпроси, но все старите загадки, старите антиномии. Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина. Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин. Неприятелите са около тебе. Но победата Му е сигурна и влиянието Му върху тебе ще бъде пълно. Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето
към текста >>
376.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими
към текста >>
377.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод! Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо. Защото си Любов, душата ми се радва тихо. Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя песен. Не пее сърцето нито за мъдрите, нито за силните, -
към текста >>
378.
Амриха
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху
към текста >>
379.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка. Когато излезе вън от града по направление към изток, обърна се и зад себе си видя един с особена външност човек. Чертите на лицето му със своите хармонично съчетани форми, дълбокият му проницателен поглед, крепката му
към текста >>
380.
Слънчевите петна и априлските землетресения
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
БУНТЪТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИ По целий свят сърцата копнеят за Любов, а срещат вражда да царува! По целий свят умовете търсят светлина, а блуждаят в сенките на илюзиите. По цепий свят душите чезнат за свобода, а тънат във веригите на робството, греха и престъплението. И ето, над тази окървавена земя се възвестява вече бунтът на Синовете Божии! Великата война за свобода, любов и светлина е обявена и няма да се свърши, докато не се извоюва победа! Бунтът на Синовете Божии! Разумният бунт на свободните души. Това е.бунтът на светещите души, които слизат на земята за да въдворят ред, правда и мир! Това е бунтът на душите, които воюват не с пушка и нож, а с обич и светлина Техните мисли са светкавици и мълнии, а техните чувства са кристални струи на планински извори, утоляващи жаждата на уморените пътници в пустинята на живота. С мощта на светлината - те разпръсват тъмата, че те са живи слънчеви лъчи; с Любов - те разтапят враждата, с огъня на слънчевата Любов, защото те са живи огньове. Озарени от светлина, окрилени с Любов, душите са свободни вече от робството на греха и злото. Бунтът на синовете Божии! Те идат! Светещите, Белите Братя, облечени в светлината на Божията Любов. те идат за съд и за правда, за мир и за обич. Те идат да въдворят царството на Отца си, Царството на Любовта - че Бог е Бог на Любовта. Бунтът на Синовете Божии! Той е прогласен вече! Царството на светлината иде! Душите ще бъдат свободни, щастливи, радостни. Те слизат - светещите и чистите души от
към текста >>
381.
Идеите и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
априлските землетресения Към статията: „3емлетресенията и тяхното
към текста >>
382.
Впечатления от Гьотеанум.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ. ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с
към текста >>
383.
Едгард Даке и неговото дело. – Е. К.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На път от Германия за Италия през зимата 1926-27 година минах през Базел и използувах случая да посетя Дорнах, където се строи новото училище „Гьотеанум", на мястото на старата постройка, изгоряла на края на 1922 година. От Базел до Дорнах може да се отиде с трамвай, който се изкачва по една местност, изпъстрена отляво и отдясно - по хълмове и полянки - с многобройни вили посред красиви градини, плодни дървета и зелени ливади. След половин час път се стига до полите на хълма, върху който се издига новият „Гьотеанум" и по една тясна песъчлива пътека се отива нагоре към височината. Интересуваше ме строежа на новото здание, както и общия план и разположение на другите постройки на Щайнеровото училище в Дорнах. Затуй се упътих направо към строителната дирекция и съобщих, за какво съм дошъл тук. Веднага един млад господин, инженер, се постави на мое разположение и заедно се качихме към новата сграда. Тя се издига на един хълм и има по големина и масивност импозантен вид. Цялата е от железобетон. Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива
към текста >>
384.
Звездните влияния върху земните вещества
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива
към текста >>
385.
Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при „Гьотеанум") Г-жа Л. Колиско е правила дългогодишни изследвания върху този въпрос. Тя искала с научни опити да покаже, че звездното небе участвува в земните явления. При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства - както денем, така и нощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка - дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, потопена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действувала при образуването на слънчевата ни система за създаването на един или няколко метала на земята. Такава връзка има между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал - оловото. Тя използува онзи момент, когато е имало съвпад (конюнкцион) на Сатурн със Слънцето. И тя в този момент искала да опита, какви промени проявява оловото по време на този съвпад. Резултатът на опитите бил: реакциите на оловната сол в този момент бяха изменени; действието на оловната сол беше съвсем премахнато по време на съвпада. С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участвуват в нашата работа. Сатурн действува на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята е подложена на небесните закони, как стои
към текста >>
386.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г. [1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум). В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид. Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции. И с потенции с различна разреденост поливах житни зърна, които покарваха и растяха 14 дена под действието на златната потенция Като резултат от измерването на житния стрък получих хармонична крива линия за растежа му. Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото върху растежа на растенията.
към текста >>
387.
Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И МИКРОКОСМОСА [1] Човек е точно отражение на космичните процеси. Тогаз ни става ясен израза, че човек е микрокосмос; поради това можем да кажем, че човек може да се разбере чрез макрокосмоса, а последният - чрез човешкия организъм и неговите функции. Едно такова разбиране ще бъде основа за нашата физиология и медицина. Днешната физиология и медицина не трябва да се подценява, но те се отнасят само до вътрешната страна на процесите и се ограничават само с физичното тяло. Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното. Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още
към текста >>
388.
Вести
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ЧОВЕШКИ РИТЪМ [1] За днешната медицина е съвсем безразлично, колко голям е средният пулс на нормален човек. Нея я интересува нормалният пулс, само за да познава отклоненията и по това да съди за болестта. Но защо нормалният пулс е тъкмо 72? Д-р Рудолф Щайнер изтъкна отношението между пулса и дишането. Ако приемем средно за една минута 18 вдишвания, имаме отношение 72:18, или 4:1. В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363. част от нея е равна на 72 години. А нутацията на луната, т.е. времето, в което земната ос под влияние на луната описва един малък конус, е един период от 18 години. Тогаз между прецесионното и нутационното движение имаме същото отношение 72:1 или 4:1. Но тук има и други зависимости. Броят на дишанията за един ден, както може да ни покаже една проста сметка, е 25920. Пълната обиколка на едно червено кръвно телце през тялото се извършва за 23 секунди, т.е. за времето на 28 пулса (като знаем, че 72 пулса са за 60 секунди). В областта на ритмичното се съвпадат космичните и земните процеси. ---------------------------------------- [1] Това представлява част от статията на същия автор под това
към текста >>
389.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр. Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава
към текста >>
390.
Съдържание на 8-9 бр.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя. Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива. Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в. „Братство" Излиза периодически в Севлиево, урежда се от редакционен комитет. Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите идеи, които ще бъдат строители на новата култура, която иде. Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи. В книга 5 на „Житно зърно", та зи годишнина, е поместен списък на беседите на Учителя и други окултни книги, които се доставят от редакцията. Приготовлява се и в скоро време ще излезе от печат каталог на беседите на Учителя и
към текста >>
391.
Списанието PDF
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
9 кн. 1. Хигиена на живота. 2. Новото съзнание - Боян Боев. 3. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев 4. Духът на неродените. 5. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа. 6. Из моите спомени - Седир, 7. Когато бях - Мара Белчева. 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Стремежcт на потока - Ив. Изворов. 10. Амриха. 11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров 12. Слънчевите петна и априлските землетресения 13. Идеите и опитите на г-жа Фрида Оланд Риге Човешкият жизнен ритъм. 14. Впечатления от Гьотеанум". 15. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. 16. Звездните влияния върху земните вещества 17 Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско. 18. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса 19. Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт. 20. Вести 21.
към текста >>
392.
Мисъл и светлина
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
към текста >>
393.
Ново направление на труда – Б. Боев
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Кое е отличителното качество на светлината? - Тя отваря път на всички същества, добри или лоши. Кое е отличителното качество на топлината? - Тя разширява всички тела. Кое е отличителното качество на човека? - Мисълта. Затова, именно, казват, че човек е мислещо същество. Който мисли, никога не се спъва. Когато човек мисли, всички пътища пред него се отварят и той вижда, да върви. Изгуби ли пътя, по който върви, той става недоволен, обезсърчава се, съмнява се, изгубва вяра и смисъл в живота. Започне ли да мисли, състоянието му веднага се сменя. Щом състоянието на човека от по-лошо се измени в по-добро, това показва, че той мисли. Който, мисли, той е господар на себе си. Мисълта, това е Божественото в човека. За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е. трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата. Тя може да превърне въглена в диамант. Когато дойде Божественото у човека, т.е. когато той започне да мисли, всички противоречия от него изчезват. Силният човек всякога мисли. Мисълта носи светлина. Мисълта е магическата тояжка на човека. Докато тя е с него, той има всичко; изгуби ли я, нищо няма. Магът всякога носи в ръка своята тояжка, както човек - своята мисъл. До деня, в който магът носи тояжката
към текста >>
394.
Практически окултизъм – А. Бертоли
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. Външното изследване е изследване само по форма, По-дълбоко е изследването на силите, които организират формите. Напр. къс метал за онзи, който изучава нещата по форма, е само това, което виждаме с физическите очи, но за онзи, който изучава и съдържанието, този метал е нещо много повече: той е център на едно динамично поле. вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо. И тези негови строителни сили са във връзка със строителните сили на Космоса. Същото е с растението, човека и пр. Напр, за сензитива всички органи на растението, човека и пр. са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните сили на тези органи. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е. разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират". Природата, изучена от това тройно гледище, какви по-дълбоки мисли, чувства и
към текста >>
395.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при
към текста >>
396.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
(Духът на новата раса) (Продължение от кн. 8-9) Вие можете да ограничавате мошеничествата на затворените в телата същества. Можете с надзор да подобрявате тези същества. Изхвърлени от земната им дреха отвъд човешкия надзор, тях ги влече да се съединят с тем подобните престъпници, тласкани да извършат злодеяния като средство за отмъщение. Тъй предизвиква законното убийство още повече убийци. Затова още веднъж: Не убивайте - дори и престъпници. Тяхната смърт ни тям, ни вам помага. Ограничете действията им и тъй им излекувайте душите. Постъпвайте с тях като с болни, защото те морално боледуват. Душите им са млади - млади, както вашите са някога били - и слаби, и невежи, Дайте им вашата мъдрост и вашата морална сила. Следвайте закона на любовта! Ако вие сте наистина по-старият, по-развитият, то дългът ви налага да помагате, да ръководите, да поучавате, да обичате. Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици,
към текста >>
397.
Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К.
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
НА ФИЗИОГНОМИЯТА[1] Хората обвиняват Бога, че Той ги оставил в тъмнина и Го упрекват в неговото мълчание. Те съвсем не са прави: Бог много е говорил и много е писал. Но хората са и глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е още по-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Творението, природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако човек би могъл да я чете, би могла да му даде чудна наука. Но, уви! Кой мисли върху това? Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не
към текста >>
398.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света. От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при
към текста >>
399.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
СПОМЕНИ (Продължение от книга 8-9) Законите на вътрешния живот Веднъж попитах Андреас, какво трябва да прави един народ. Той каза: – Както за народите, така и за отделните личности едно е необходимо: любов към ближния. Един народ трябва да прави, каквото и отделната личност. Той трябва да работи и не трябва да се бои от разваляне на спокойствието и харчене на средства, за да помогне в случай на нужда на други народи. Друг път Андреас казва: – Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че пътят им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат. Съвкупността им образува Божия план, т.е. това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума. Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : –
към текста >>
400.
Псалми за живия Бог – Georg Nordmann
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вихрушка префуча, дъжда премина на птичките през пъстрите перца. И буките наметнати с коприна отърсват младите листца. Приказва нови приказки небето И пролетни надежди вред цъфтят. Унесен славеят си лей сърцето. Усмихва се и моят стръмен път. II Далеч от шум, сред планината през сенките, срещу зората; сред ароматна тишина следя си мисълта — сърна. Към извора летя със нея със вечността си да се слея, — оттам, отдето съм дошла И в миг, изчезне тя — стрела... Звънец, провря се шум и врява, И тук отново ме смущават... Не нося ли аз своя мир, не ще го найда в цял
към текста >>
401.
В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от бр. 8-9) Псалом петнадесети: ПРАВДА. Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда. Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта. Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата. Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен. Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената,
към текста >>
402.
Вести
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за Божия връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни. Да отложа ли? - Не!... Нагоре към върха! Макар и в бури, дъжд и сняг! Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво! Ще бъде ясен ден! Ще бъде слънце и лъчи! Иди! И тръгвам аз в дъжда. Вечер. Навън е мрачно и студено. Камината се смее. Буен огън пламти и пей. Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината! Сънувах сън. Учителят ни учи и нова песен ни предава. „Да живеем в мир и светлина!" „В мир и светлина." Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен. „Да живеем в мир и светлина!” Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла! Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина!" БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да
към текста >>
403.
Съдържание на 10 бр.
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
по окултни науки в Шотландия Днес сме в началото на едно сравнително изследване на връзката между звездните пътища и геологичните явления, живота на растенията, животните, човека и пр.. Всички тези въпроси са били обект на лятното училище в Шотландия (в гр. Думбартоншир). Жив интерес се проявявал от присъстващите към разглежданите въпроси. Присъствували около 150 души, дошли от много страни. Здравето и болестта били основна тема, върху която говорили лекари, естественици, педагози, хигиенисти, социолози. Важни реферати са били посветени на металите. От тях ясно се виждало, какви са отношенията между небето, земята и човека. Г-жа Колиско чела реферат за промени в металите при изменение в съчетанията на съответните планети. Д-р Е. Колиско при разглеждане на физиологията на вътрешните органи обяснил, според изследванията на Д-р Щайнер, връзката между тях и металите и разгледал произхода на металите чрез действието на планетите върху земята. При такова разглеждане не се задоволяваме само с обикновеното систематично разпределение на металите, но вникваме по-дълбоко в тяхното естество. Един от важните реферати бил този на г-жа Д-р Ита Вегман върху приложението на металите при лекуването. Тези реферати върху металите са важен принос към съвременното изучаване на тая област Чрез такива изследвания се хвърля по-голяма светлина и върху човешкото естество. Д-р Вреде говорила върху луната, нейното развитие и нейната материя. Този реферат бил държан от името на
към текста >>
404.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
- 10 КН. 1. Мисли и светлина 2. Ново направление на труда - Б. Боев. 3. Практически окултизъм - А. Бертоли. 4. Духът на неродените 5. Значение на физиогномията – Ежен Ледо 6. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото - Ел. Коен. 7. Из моите спомени - Седир. 8. Припомнени мисли 9. Стихотворение - Мара Белчева. 10. Псалми за живия Бог - G. Nordmann 11. В мир и светлина - П. Г. Пампоров. 12. Бог да живее в тебе – Пампоров 13.
към текста >>
405.
ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
406.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави. Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква. Живот има само в съзнанието. Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Да живееш, това значи да съзнаваш, че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия. Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава.
към текста >>
407.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми
към текста >>
408.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат,
към текста >>
409.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците. Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в
към текста >>
410.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската политика съвсем се забърка. Един от моите приятели, аташе в едно отделение на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер. Войната беше предстояща. Андреас ми потвърди точността на този разказ. Веднъж Андреас ми каза: – Имате ли 3-4 дене свободни, за да посветим едно место? – Кога трябва да тръгнем? – Утре вечер в 5 часа от северната гара. – Добре, ще наредя срещите си половината за утре, а другата половина за след една седмица. На другия ден намерих Андреас на гарата. – Аз трябва да се извиня пред вас, каза той: взех трета класа. Тя не е удобна, но ние ще отидем само до Компиен и аз мисля да получа във влака осветление по някои въпроси. Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя
към текста >>
411.
ГОСПОД МИНАВА ВСРЕД ЦВЕТЯТА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
БОЖИИ Те влизат и излизат - рой се нижат – и любят се, кълнат и ненавиждат. И в плач и смях, зоват се чужд и свой. Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули. Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд. И приближават се, и отчуждават, - и всеки в себе си се продължава. И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий
към текста >>
412.
ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
цветята, Препяват пеперуди весело, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава край цветята, усмихнато минава край цветята. Несетно Той настъпва мравка. Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят. Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава всред цветята, Усмихнато минава всред цветята.
към текста >>
413.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Туй, което ще ви разкажа, не е станало на тази земя. То се е случило в далечни, далечни времена на онази земя, в която са живели синовете на Мъдростта. Случило се е в дните на цар Ормузд. Десет дъщери имал цар Ормузд - една от друга по-хубави, по-стройни, по-нежни. И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди. Дълги години се учили те в това училище. А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта. Ала строги били наредбите на туй училище - и строги и неприложими. Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било. И в нейната свещена ограда всички знаели това и пазели. Престъпвал ли някой какво годе правило, не го наказвали както сега - друго живо правило имало в това училище. Който каквото грях направел, образът на тоя грях се изписвал по лицето му. И той носел на показ неговия неизличим печат. Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù
към текста >>
414.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от кн. 10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в
към текста >>
415.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛЛА Ранни зори. Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп. „Житно Зърно": Никола Нанкова, Ул. Дондуков № 16 (до кино Пачев) -
към текста >>
416.
ЛАЗАРЕ ИЗЛЕЗ, НАВЪН!
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
417.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!" Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън!" На кого може да
към текста >>
418.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(продължение) Чистота в чувствата Какво е това бушуване и въртене в свръхетерната материя на телата ви и на вашата околност? Може би това е невидимо за вас. То е следствие от вълнението ви, от неовладени чувства, от неспокойствието ви. Учете се да виждате. Наблюдавайте сетне бурните движения на по-фината материя, върху която действуват вашите душевни вълнения. Наблюдавайте нарушенията, които борбата и нервозността на модерния живот предизвикват в земната атмосфера. Наблюдавайте свръхземните състояния на един град, шумното забавление на празнуваща тълпа; сетне на вашия дом и най-сетне и на самия вас! Ала вие не сте лесно раздразнителен, нали? Вие сте чудно уравновесен. Вие можете да четете в дневните вестници за горещи сражения, в които хиляди биват убивани и осакатени без ни най-малко да се раздразните ако никой от вашите познати не е там; разсипването на фабрики ви оставя хладнокръвен..., когато не ви принадлежат; също и наводнения, нещастни случаи... когато са далеч от вас. Също и убийци, улични разбойници..., когато не са близо до вас. Но нека обърнем другата страница. Едно спадане на вашите най-ценни книжа? Вашият кандидат докоснат? Някой слух за скандал във вашето семейство? Или едно почетно споменуване на вашето име..., но тъй ужасно сбъркано, че никой не би го по-мислил за вашето? Това е повече, отколкото може да се търпи! Тогава погледнете около вас си! Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено! Вие се
към текста >>
419.
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО. Дельоз установи, че лицата, с които е правил опити, виждат в по-дълбоката фаза на магнетичния сън светещ флуид около него; тази светлина излиза с по голяма сила от главата и ръцете му. Д-р Деспин от Екс-Ле-Бен и Д-р Шарпиньон от Орлеан наблюдаваха и установиха чрез многобройни опити, че същите субекти забелязват светлината, която изпуща магнитът. среброто, златото и пр. Австрийският химик и геолог Райхенбах установи, че сензитивите наблюдават в тъмна стая светлината около животните, хората и пр. Алберт до Роша е искал да установи и по свои специални методи обективността на това, което виждат сензитивите и от друга страна да изследва по-подробно тези явления. Той е намерил в болницата Шарите в Париж лицето Алберт Л., с когото е правил опити Д-р Люис. Това лице имало предимството пред много други лица, че в същото време било и художник и затова е могло да рисува това, което вижда във време на дълбокия магнетичен или хипнотичен сън. До Роша за своите опити е използувал това лице, като взел за свой сътрудник един виден физик. При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с
към текста >>
420.
МИР ВАМ - А. Т.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
се вече нова епоха и в архитектурата. В това направление се вече работи. Окултизмът излага принципите на новата архитектура. Последната се основава на вътрешната връзка между идея, форма, тон и цвят. За да схванем основите на новата архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между идеята и формата, между формата и тона, между идеята и цветовете. Знае се, че всяка култура си има своя архитектура. И тая архитектура не е случайна, но в строго съотношение с онези духовни и други сили, които работят в културата. Не е случайно, дето в Египет имаме пирамиден стил, в Гърция - йонически или дорийски, в Европа - готически, бароко, рококо и пр.. Всички тези стилове са във връзка с посоката на човешкото развитие, с онези сили, които развиват човешката душа през дадена епоха. И сега, като се намираме пред зората на една нова култура, виждаме, как се заражда и новата архитектура. Основната идея на новата култура ще даде характера на новата архитектура. Днешната философия на изкуството е изучила историята на изкуството, но може ли да намери връзката? Защо именно в Египет трябваше да се яви пирамидният стил, в Гърция йоническият, дорийският и пр., в западна Европа - готическият? Защо последният трябваше да бъде наследен от други стилове? За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука
към текста >>
421.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
книгата „Раби бен Дор") Пролетно утро бе разцъфтяло в сияния, радост и красота. В свещен трепет занемели бяха планините. Тържествен мир царуваше сред небесата и облъхваше гори и равнини. Множество жадни уши чакаха на „Хълма на смирените" Боговдъхновеният да заговори. Но той мълчеше. Неговият поглед се бе сякаш разлял в безбрежните сияния и едновременно обгръщаше всичко. Лицето му отблясваше свещена радост. – О, ученици мои - проговори тихо той, - вие жадувате да чуете в моите слова великата воля на Вселюбящия, да почувствувате в тях неизмеримата Му любов... О, братя мои, разтворете душите и сърцата си! Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите!" „Мир в домовете!" „Мир и любов сред народите!" Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни!
към текста >>
422.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СПОМЕНИ Дуракапалам Веднж Андраас ми каза: – Говорих ви по-рано за пристигането си в една окултна школа в Декан (Индия). Там изучаваха главно окултна физика. Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи. Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение. Ще ви изложа веригата от разсъждения, с която ние дойдохме до това. И той ми източи физичната страна на санкия (научно-философска школа в Индия). От туй, което ми каза, ще ви резюмирам само най-необходимото. Ето го: – Има една всемирна субстанция акаша и всички форми са съставени от нея. Тези форми ние възприемаме чрез петтях си сетива. Те могат да се класифицират според сетивата, които ги възприемат. Всяко сетиво е чувствително за особен вид вибрации; слухът, зрението, обонянието, вкусът, осезанието принадлежат на съответните вибрации на етера, светлината, въздуха и пр. Ние знаем много
към текста >>
423.
ЧАР - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при
към текста >>
424.
РАДОСТ-СМИСЪЛ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
І Облъхват ме размахани крила – издигат, слагат ме - издигат пак. И пак. И пак. - И тъй без край. - На бряг задрямал ромоли вълнà и тайни потихом му нашепва. И възсепнат той чува песен от страни незнайни. Обзет от трепет, ето че не знам Не съм ли аз превърнат сам на трепет. II Не стихвай, не стихвай, не стихвай, ти грейнала радост – родена самичка от себе, стопена навред и во всичко! - Не стихвай! Носи се, носи се, носи се, над днес и над утре - над време, пространство - и тленното бреме покитил, дух мощен, носи
към текста >>
425.
ЕМ-РУХА - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
– СМИСЪЛ Лъхат небеса прохлада. Тръпни тръпнат дървеса, унесени в вечерната омара. Воал прозрачен в сънна пара. Сънуват ли, мечтаят ли листа, спогонили мечта подир мечта? С разумие и смисъл е пропита дори и сетната прашинка. – Знам, ти малко камъче, изпитваш това, което аз изпитвам. - Там и тебе твоята мечта те носи. И леко облацитв белокоси, и те в игра преследват радост. Ей, топят се. А не пей ли и повей вечерен все за тая радост пак? - Все тая радост - смисъл скрит! И чак додето поглед стига, все това. - Цветецът кима на цветец с глава и все за туй му шепне и разправя. И той от тая радост все сподавен, отвръща пак със неговата дума... И нийде злобна мисъл - нийде
към текста >>
426.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В първите времена, кога още се създавал и устройвал нашия свят, живял цар на име Велмур. На Велмур се родила дъщеря. И наименували я Далвира. А в деня на нейното раждане се явил при царя царският звездоброец. И като отворил Книгата на Звездните Пътища, така казал на царя: „Честити царю, на твоята дъщеря е отредена велика съдба. Уречено е да приеме посещението на един от най-великите ангели - Ангелът, който пръв е излязъл от Бога. ангелът на Първичната Светлина - Ем-Руха. И за да може дъщеря ти да възприеме тази светлина, душата ù трябва да остане девствена и чиста, никаква земна светлина, дори светлината на слънцето не трябва да остави образ в нея. И тя няма да има нужда от външно светило, защото сама отвътре ще си свети. Тя трябва да бъде девствена и чиста като зората и целият ù живот трябва да бъде зора, която ще очаква изгрева на Великото Слънце - Ем-Руха." Мъдреците - служители, събратя на царския звездоброец, устроили чертога на Далвира според начертанията на Небето, под което тя се родила. Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало. Но едно от съчетанията на сферите било злокобно. Отварял се отвор, през
към текста >>
427.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
петна (от Л. Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в периодичното явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята. Слънчевите петна бяха открити приблизително в едно и също време от няколко души. В 1600 година ги е наблюдавал Галилей, също така и Томас Хариот. В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето. Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си. Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца. Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на
към текста >>
428.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в Париж под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени"). „Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц. франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в астрономията). Цена 22.50 швейц. франка. Авторът в това съчинение задоволява една духовна съвременна нужда да се обясни звездният свят. Той отхвърля всяка хипотеза, която надхвърля действително наблюдаваните факти. В заключение авторът показва, че в края на краищата целият космос не може да се разбере като машинария, но като организъм, свързан с тайната на живота и душата и специално с човешкия живот и душа. По този начин авторът с тази книга въвежда към изучаването на окултната наука. Двете последни книги се доставят от Rudolf Geering Verlag, Basel Blumenrain 271 в-к „Живот" От 22 март т.г. той почва да излиза седмично в София с редактор Л. Лулчев и директор Н, Бертоли. Този вестник сдържа интересен и разнообразен материал, който разглежда разните въпроси на живота в светлината на
към текста >>
429.
ДРУГАТА СЪБОТА - ДОБРАТА СЪБОТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
430.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДОБРАТА СЪБОТА Съботата представлява една завършена епоха, когато хората са готови да чуят, да слушат, да разберат великата Истина, която природата им открива. В света съществуват две съботи: едната е лошата събота, съдбата, т.е. лошите аспекти на човека; другата е добрата събота, в която Христос е извършил добро. Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да
към текста >>
431.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЧИСТОТА ОТ ДРЕБНАВОСТИ За какво работите вие? Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава? Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна? Дали дребнаво себелюбие или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение? Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали? Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво, себелюбиво „Аз". Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли. Само безкористни причини ще направляват всяка една от техните постъпки. Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи. Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни
към текста >>
432.
СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДАР (Из книгата: „Раби бен Аор") С много съкровища е надарил Всеблагият човека - говореше Раби бен Аор на учениците си Погледнете вашата ръка! - Колко умна, сръчна, мощна и колко прекрасна е човешката ръка. Погледнете я, когато тя играе върху струните на лирата; когато работи с длетото на ваятела, с четката на художника. Попитайте работника на полето и майстора от работилницата: за колко би дал той своята ръка! А помислете, какво чудо и какъв дар неоценим, о ученици, са вашите уши, вашите очи! Попитайте оглушелия, попитайте ослепелия - те са, които добре знаят това. А вашият разум - тоя дивен светилник на човека! Никой царски син тъй не е обдаряван от своя любящ баща, както Превеликият ваш Отец ви е обдарил... Дар по-безценен и от разума дал е Той човеку. За тоя безценен дар искам днес да ви говоря, за да го познава всеки и цени като най-върховно благо. Това е нежното чутье[*] на душата към божественото. Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на
към текста >>
433.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от
към текста >>
434.
КРАЙ ИЗВОРА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата. Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време
към текста >>
435.
ЧОВЕШКАТА ДУША - ЦВ. Г. СИМЕОНОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
изгубиш пътя към свещения извор, потърси пътя към своята душа! Когато всички хора се оттеглят от теб, потърси своя Учител, той ще ти покаже пътя към техните души. Когато животът ти се преобърне на пустиня и твоята дейност на безплодна градина, знай, че ти си служил на себе си. Започни тогава да служиш на Бога! Не забравяй никога Бога, не забравяй никога своя Учител, не забравяй никога душата на ближния и своята. Търси винаги истината в мислите, в чувствата и действията и когато я намериш знай, че близък е часът, когато ще чуеш гласа на Бога. Не смущавай невинния сън на детето! Не се докосвай до свещената дреха на душата! Не се спирай пред дивните цветя на чужди градини. Желай правдата, работи за Бога, мисли за високите върхове и си почивай в Божия дом. Осланяй се само на силите, които Той ти е дал, работи със своите сили, колкото и малко да са те и уповавай само на Него. Той е всемощен. Не търси извора далеч от себе си. Не карай други да черпят вода за теб, макар да е твой съдът. Иди сам, когато се събудиш от крепкия сън при изгрев слънце. Пий само от тази вода, която ти сам си наточил. Нека между теб и извора няма посредници. Само тогава ти ще чуеш гласа на душата, гласа на своя Учител, гласа на
към текста >>
436.
ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
сме в началото на нашето развитие. Значи, у човека се крие нещо по възвишено и по-благородно." „Не мислете, че у вас, във вашата душа нещата тепърва ще се създадат. Не. У вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие." „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети, слънца и пр. намират своя израз и в човека. Корените на човешката душа са извън време и пространство. Обикновеното човешко съзнание не е проява на целия човек. То е само една малка частица от това, което крие в себе си човешката душа. В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява.
към текста >>
437.
ПРОЗРЕНИЕ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Навлязохме със тихи лодки в залива на пролетта. В сърцата ни смирени кротки грее слънцето на песента. От люляка облъхан трепет зове обречени крилца. И вяра вярата подкрепя – превръща старци на деца. Зората наше е кормило. Ветрецът, с розови криле, песни в пътя ни постила и към безсмъртното поле – излъчили се виолини – невидим движи ни лъкът, Летиме по вълните сини: пауни лодките
към текста >>
438.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не само в сън - Аз помня и наяве, в самотни мигове, как глас незнаен нечакано ми прошепти. – Ръка невидима завесата разкрива на тъмно неведение. - Така светкавично! - И виждам да обвива везде и всичко жива светлина. - За миг! - Ревнива, скрива тази страна ръката пак. Отново мрак Но там е вече моята мисъл. Там! - И знам: не е измама таз страна и смисъл, неписан се таи в гласа. – Промисъл вековна. - И отново в суета погребан заживявах, но мечта ме трепетна отнасяше натам и без да знам, че до-ще ден аз сам подир мечтата си да тръгна в път, отрано набелязан, и отвъд, през планини, полета и пустини, след мен победна буря да застине – самичък изпредил мечти
към текста >>
439.
ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на
към текста >>
440.
ЦВЕТЯ - А. УНКОВСКА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЖЕЛАЛ БИХ! Желал бих да бъда светъл слънчев лъч и всяка сутрин, когато ставам да посрещам деня, да те приветствувам с лъчезарна светлина! Желал бих да бъда чист планински въздух и да изпълвам гърдите ти с бодрост, свежест и живот. Желал бих да бъда бистра, кристална вода и да внасям изобилна радост и щастие. Желал бих да бъда хубав пшеничен хляб, да те храня и да ти давам сила за красив и мощен живот на творчество. На тебе - моя
към текста >>
441.
ВЕСТИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова
към текста >>
442.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст. Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични
към текста >>
443.
Списанието PDF
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Напоследък излязоха от печат първите три книги на списанието „Saturn Gnosis", издавано от окултното книгоиздателство „Inveha" в Берлин. Списанието излиза в голям формат (1/4), всеки брой съдържа 3 печ. коли - разкошна бела хартия и най-малко по 3 големи четирицветни печатни оригинални окултни картини и магически многоцветни композиции. „Saturn Gnosis" е орган на окултната ложа „Fraternitas Saturni" в Берлин и цели да бъде един от големите вестители на идващата епоха на Водолея. Ето какво пишат издателите му; „Розенкрайцерството, последното цвете от епохата на Рибите, трябва да се пренесе в кристално ясните закони на епохата на Урана. Сатурн, като пазител на Прага, трябва да бъде познат и обхванат в своите най-висши октави. Той трябва да се разбере от всеки един човек в смисъл на космически форми и творчески закони за еволюцията на цялото човечество." Списанието се редактира от най-добрите окултни сили в Германия и странство. В него са застъпени всички окултни науки в едно ново осветление - от гледището на новата епоха на Водолея. Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме
към текста >>
444.
ЗАВЕТЪТ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
445.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
в света, които преживяват времето си и когато и да се кажат тези истини, те запазват своята цена и значение. Те са валидни за всякога - за всички времена и народи. Няма по-велик акт в света от този, да се направи договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества. Думата "разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл. В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя. Под думата "старост" се разбира изхабяване на Божественото. Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес,
към текста >>
446.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА! (Написано от двама служители.) Зов "Събудете се всички, които сте в тъги и скърби и чуйте Зовът Му." Събудете се! Събудете се, деца на новата раса; вижте и съзнайте великото си предназначение. Събудете се от своята безчувственост и равнодушие и упражнявайте силите си. Изпълнете сърцата си с взаимна любов и заживейте в единство и съгласие. Съзнайте скритите у вас възможности и последвайте гласа на великия ни Помощник. Ние се нуждаем от всички, които могат да отговорят на Неговия Зов. Всички, които Го чуят, трябва да се събудят от безполезните сънища на своите нищожни, дребнави и егоистични страсти. Всеки един от тях трябва да намери местото си и да подаде ръка за помощ на всички, които се движат в тъмнина и невежество. Помогнете ни да повдигнем съзнанието им, за да осъществят Доброто; научете ги да отворят душите си за Неговото Божествено Послание. Ние, Учителите на Мъдростта, молим да бъдем чути. Нуждаем се от вас - нуждаем се от всички. О, да би могло да се събудят всички, за да помогнат Нему, великия Повелител на света, като ни съдействуват при великата работа, която се чака от цялата раса. Зовът прозвуча, Колцина ще отговорят? "Аз съм" Аз съм вашият Учител. Аз съм и повече от това, защото аз съм вие самите; и вие - това съм Аз самият. Аз съм Ти - Ти си аз - ние сме Той - всички са Единият. Аз съм, дето сте вие. Аз съм светлината на вашата душа. Наричайте ме винаги така и ще бъдете светлина за другите. Аз съм Духът, аз живя в сърцето ви; и
към текста >>
447.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва човека с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа. Има един вътрешен език на природата. Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на
към текста >>
448.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара
към текста >>
449.
ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!... Тая свещена книга на своето творение е разтворил Всемогъщият пред всички. Но нейните истини се разкриват само на чистите и пробудили се души; На, възжадувалите висшата мъдрост, висшата правда, висшата красота; На синовете Божии, дирещи царството Божие и неговата свята Правда. На тях
към текста >>
450.
НА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Зората окадила хълмовете. На стадото – кадилница – звънът приижда и се губи. На прянос борите мълчат. Загадъчни и тъмни бдят скалите От техний замък спуща се орел в далечините сиви, криле разперил горд и смел. Тъй от зори ми сиви, замъглени във мене стадото звъни: зове пак на молитва по хълма пръснатите дни. Но горд из своите самотни кули, излита мощен царствения дух, отвъд мъглите сиви, към слънцето – око и
към текста >>
451.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА МУСАЛЛА І. В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота. Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо, въздухът - по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата. Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла. Нежният лъх на вятъра ми носи вест от Мусалла. Вървя из гората и боровете ми се усмихват, а в моя ум нахлува светлина и в моето сърце избликват живите струи на Любовта. 20. VI. 1929 г. Долна Бистрица. * * * ІІ В царството на свободата "Ето давам ти дрехата на сърцето, окъпана в живите струи на Любовта, изтъкана от бисерна роса. Пази я чиста и красива! Ето даваме ти дрехата на ума, изтъкана от слънчеви лъчи. Пази я винаги да бъде светла. Ето давам ти крила на твоята душа - не ставай роб на никого! С чистота и светлина лети към вечността! Слънцето и звездите са пред тебе - вечността е пред тебе; необятната Божия Любов и безпределната Божия Мъдрост ще те озарят и вдъхновят и ти ще влезеш в царството на съвършената свобода, където царува Вечната Истина." Това чух
към текста >>
452.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1. Искаш ли? Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага. С обилни слънчеви лъчи ще ви обсипя, които носят здраве и живот. С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о
към текста >>
453.
ПРОЗРЕНИЯ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си. Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива! Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух. Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир. Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен. Той прилича на отворена нова страница в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче. Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана
към текста >>
454.
ВЕСТИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
някой човек, ние несъзнателно му подражаваме в чувства, мисли и действия. За да се прояви Бог чрез нас, нужно е да Го обичаме. Кои хора обичаме? - В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта. Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите. Който страда за чуждото благо е силен, а който страда за своето лично благо, е слаб. Когато разбереш, че за успеха или неуспеха на всяко нещо има една единствена основна причина, ние сме разбрали истинската причина за това нещо и тогава скоро ще се справим с нея. Силният се страхува от силата на смирения, защото неговата сила е сила Божия. Г. Т. * * *
към текста >>
455.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
на международната лига за ново възпитание От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и
към текста >>
456.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
R. Steiner - Das Verhältnis der verschiedenen naturwissenschaftlichen Qebiete zur Astronomie. (Отношението на разните естество-научни области към астрономията). 18 лекции. Издание на Математично-астрономичната секция при Гьотеанум, 1926 г. Трябва да се построи мост между разните научни области и астрономията. Астрономията скрито лежи в днешните науки: ботаника, зоология; химия, физика, биология, метеорология и пр. Металите, кристалите, организмите на живеят изолирано от космичния живот. Те са израз на силите, действуващи в целия космос. От изследванията на г-жа Колиско, които изложихме в една от миналите книжки (год. IV кн. 8-9), се констатира опитно връзката между някои метали и известни небесни тела, напр. връзката между златото и слънцето, среброто и луната, оловото и Сатурн, калая и Юпитер. Но същото нещо се отнася и за растенията. В биологичния институт при Гьотеанум сега правят опити, аналогични с опитите на г-жа Л. Колиско с металите. За целта в тоя институт се отглеждат в саксии по-бързо растящи растения, като люцерна и др. Първите резултати са насърчителни. Изследванията продължават. Подобни изследвания ще отворят нови перспективи за всички естествени науки. 2) Gäa Sophia - (Годишник на естество-научната секция на Готеанум), т. 1, 2 и 3. Важността на въпросите, засегнати в този годишник, ще се види, като посочим по-важните статии в третия том, който засега науката за расите: Преселението на расите, Път към ново човечество, Африка като орган на
към текста >>
457.
ТРИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ЖИВОТА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
458.
ЖИВАТА НАУКА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЖИВОТА В съзнателния живот има три положения, три фази, през които човек минава. Те са: възприемане или приемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да приеме, той не може и да го разбере. Това, което не може да разбере, не може и да го приложи. За да се осъществи разумния живот и да стане достъпен за обикновения човек, той трябва да включва в себе си едновременно и трите положения - възприемане, разбиране и прилагане. Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това
към текста >>
459.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
зърно, посято в земята, отначало пуща корени; стреми се към центъра на земята. Като достигне до известно място, почва да расте нагоре към слънцето, Също така и човечеството отначало разработи светската наука. Това е именно коренът на житното зърно; той расте към центъра на земята. И наистина човешкото съзнание днес е доста потънало в материята. Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината. към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето. Разработването на живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас. Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр. А живата наука изучава съдържанието на книгата,
към текста >>
460.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА! (продължение от книга 4) "Крачи напред и расти, за да станеш скоро сам помагач, вместо такъв, който се нуждае от помощ ". КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават. Ние се нуждаем от съработници, които самостоятелно могат да работят. Ние желаем да действаме общо и затова вие трябва да развиете в себе си познанието, кое е важно и кое второстепенно. Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим. Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин. Знайте, че в нищо не принуждаваме нашите ученици. Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила. Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да мислите. Упражнявайте различаване при всички неща. Размислете добре, какво ви казах, защото сега вие знаете, че аз се нуждая от такива, които могат самостоятелно да мислят. Никакво сляпо послушание Нам са нужни независими,
към текста >>
461.
ВИТАМИНИТЕ И ЕТЕРНИТЕ СТРОЙТЕЛНИ СИЛИ - Д-Р ГЮНТЕР ВАКСМУТ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
462.
ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ВИТАМИНИТЕ И ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ Какво знаем всъщност за витамините? Една от най-големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сили. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мисълта, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: "Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: отвън в човека и обратно". Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по-голямо, отколкото се е мислело по-рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпущат. В. Вайцел в превъзходното си съчинение "Новооткритите хранителни вещества - витамините" пише: "Кайя откри радий в меда. Действието на радиевата еманация напомня в някои отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено
към текста >>
463.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхайм) Д-р Рудолф Щайнер казва, че има два пътя за приемане на храна от човека: 1. чрез храносмилателната система - земно хранене. 2. чрез главата - космично-етерно хранене. Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество. Така че първият съд отвсякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше настрани и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира,
към текста >>
464.
ВЕСТИ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ШЕСТИЯ ДЕН (Легенда) Неизброими са чудесата на Божието творчество; Но най-великото чудо, що Вселюбящият сътвори, е душата. Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства; Но най-непостижим от всички е цветецът на душата. Когато в шестия ден Създателят привърши творението си, измери го с всепроникващ поглед и видя, че всичко бе прекрасно. И възрадва се Той и каза: – Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение. Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ
към текста >>
465.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
"Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно
към текста >>
466.
Съдържание на 6 бр.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
това се родих". Беседи от Учителя (1-12 беседи от 9 серия), 50 лева. 2. Беседи от Учителя XI серия (8 беседи), 40 лева. Какво е впечатлението от четенето на тези беседи? То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата. Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето. В тези беседи се срещат важни закони по отношение възпитанието, медицината, духовния растеж и пр. Изобщо няма област в живота, която да не е зачената в беседите. Ако се сбере всичко, писано в тях за законите, по които се
към текста >>
467.
Чуха, че иде Исус
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
468.
Събудете се, деца на светлината! – продължение
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ИСУС Човешкият дух се стимулира от великото, мощното и красивото в света. Кажете на бедния човек, че някъде някой негов чичо е умрял и му е оставил голямо наследство и ще видите, как той ще преброди света, но ще намери парите. Кажете на някой човек, любител на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае пари, но ще посети концерта на този велик музикант. Кажете на учения, че някой велик, знаменит човек е дошъл в света, той всичко мило и драго ще пожертвува, само да чуе великото слово на този необикновен човек. Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора? - Не. Важен е пак този, който носи мощното, великото в себе си, а тези, които го посвещават и слушат, са в положението на сватбарите, при една голяма сватба. Обаче, както сватбарите получават нещо от трапезата на богатата сватба, така и заинтересуваните от великите хора придобиват благо от тях. Съществува известие връзка между великите и обикновените хора в света. Затова, .добра е да се слушат великите, хубавите работи. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл в ума му и от някакво велико действие във волята му. Естествено е човек да се интересува от тези неща. Каже ли той, че се интересува само от въпроса да си направи една малка къщичка, в която да се прибере, да преживее по някакъв начин дните си, това е идея на млекопитаещите. Те
към текста >>
469.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА! (продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания. Отхвърляйте нисшото Аз с всичките негови дребнавости. За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички. Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в светлината на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот. Вие сами сте включени там. Затова туй, което давате или правите на другите, това давате или правите на вашето истинско Аз. Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един,
към текста >>
470.
Учителят от Назарет
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
което ние не можем да си представим - това е жив човек, който да не извършва работа. Всички хора, от момента на раждането си до момента на смъртта, все работят. И това не е просто предположение, но фактите навсякъде го потвърждават. Не ни трябват големи усилия за да се убедим в това. Достатъчно е да хвърляме поглед върху заобикалящата ни действителност. На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа. Цял свят работи! И личи си! Плодовете са неизброими! те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот. И хората не са слепи за тези плодове. Напротив, те съставляват тяхната радост и са предмет на безчислени похвали. Днес, която книга и да отвори човек, все ще срещне няколко красиви думи за това, което хората са извършили в някоя област на живота. И като си помисли човек, че това, което те са творили и градили не им се е удавало така лесно. Колко пречки, колко борби, колко невинни, героични жертви! Нима не е пред лицето ни примера на толкова учени и изследователи, които са посвещавали целия си живот за някакво откритие? Ами тези художници, скулптори, музиканти, на които природата открива своята красота, с каква майчинска любов са отхранили и дали на човечеството велики творения, които са извикали толкова хубави преживявания и минути на нямо съзерцание и вдълбочаване? И повечето от тези творци са прекарвали
към текста >>
471.
Духовните нужди на новото време – В. Вл.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Из „Високата цел" от Бо Ин Ра. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм като мeд що звънти и цимбал що дрънка!" Тъй говори един, който е знаел за любовта! . . . Ала един друг преди него изживя тази любов във вечно пребъдващото високо учение на собствения си живот. . . Той, когото ние наричаме най-великият от всички любящи, е бил не веднъж провестяван от мнозина свои братя, ала ни един от тх не достигна върховната сила на неговата любов! Мнозина дойдоха след него и мнозина още ще дойдат, които наистина ще могат да се зоват „Любящи". Но въпреки всичката сила на тяхната любов, никой преди него, никой след него не ще може да се сравни с Великия Любящ — макар че тук аз говоря за ония негови братя, които са едно по дух с него. Същото онова, което се е проявявало във всеки едного от тях, е било и в него, ала то можа да се прояви във всичката си пълнота. А и онова, що ще има да се прояви в грядущите времена, ще бъде все същото, само че ще се изрази в нова форма!... Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология. Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по
към текста >>
472.
Астрологията и възпитанието
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова!" Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището!" Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от
към текста >>
473.
Архангел Михаил – Мара Белчева
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета запример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно - „ябълка", друго - „круша", трето - „боб", четвърто - „жито". Има - говоря общо - и „магарешки бодили", па и „отровни билки". Има деца „пролетни", други „летни", трети - „есенни", четвърти - зимни". Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество - не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словоохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите
към текста >>
474.
Сътворението на Адам – стара руска легенда
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара
към текста >>
475.
Най-далечният и най-близкият – А. Т.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Старо-руска легенда) От осем части направи Бог човека. От земята той взе костите. От морето - кръвта. От Слънцето - красотата. От облаците - мисълта. От вятъра - дишането. От камъка - благодатта и силата. От светлината - смирението. От духа - Мъдростта. И когато Бог сътвори човека, той още нямаше име. Небесната висина е Отец. Земният кръг - Син. Морските глъбини - Дух Свети. Само създанието на Бога няма още име. И Бог повика четирите Ангели: Михаил, Гавраил, Уриил, Рафаил. И Бог каза на Ангелите: Пръснете се. Търсете име за човека. Михаил тръгна към Изток - И срещна звезда. Името ù бе Анатос. Взе от нея А. И занесе го Богу. Гавраил тръгна на Запад. - Видя звезда. Името ù бе Дизис. Взе от нея Д. И донесе го Богу. Уриил тръгна към „Полунощ". Вид звезда; с име Аратус. Взе от нея А. И го занесе Богу. Рафаил се отправи към „Пладне" - Срещна звезда с име Мебри. Взе от нея М. И занесе го Богу. И Бог заповяда на Арахангел Михаил да изговори Словото - името на човека. И Михаил проговори и рече: АДАМ И Адам бе първият човек на
към текста >>
476.
Из поемите на Кабир
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И НАЙ-БЛИЗКИЯТ О, великий Създателю! Предвечний, непостижимий Господи! Ти, забулен в страшните мирови тайни. Ти, тайна на тайните: Напразно умът ми се сили да Те постигне, да Ти даде образ и име. Напразно душата ми се сили да озари с бледната светлина на познанието и разума страшните мрачини на непостижимото, що забулят лицето Ти. Колкото по-мощно сияе моята мисъл и по-далеч в тъмнините на непознатото прониква моя дух, толкова по-далеч си Ти от мен в своята мощ и своето величие. Зад всички предели царуваш Ти! Във вихъра на атомите и във вихъра на слънцата. Чрез Тебе всичко живее и диша! Чрез Тебе греят и разливат живот слънцата. Чрез Тебе свети в душите тайнственото слънце на съзнанието. Ти си всепроникваща хармония, всепроникваща радост. Ти си небесния хляб на свещената любов! В сиянията на Твоята святост и Твоята красота зреят чудесата на мирозданието; зреят световете и душите! В несметни кервани от светове и слънца разлял си Ти своята превелика мощ. Из милиарди слънца - безбрежни извори, бликат вечно всеоживяващите Твои сили; струи се неспирно Твоята свята любов. В милиарди богове-слънца, облечени в безбрежни сияния, живее вечно и твори непостижимата Ти мъдрост! Из всички ширини на безкрая, зад всички граници, разстлало е клони тайнственото дърво на твоя Дух, вечно цъфтящо с дивните цветове на Твоята Любов, Мъдрост, Красота, с неизброимите цветове - слънца, с неизброими цветове - души! О Великий и Всевечний! Ти, който чертаеш съдбините на душите; Който
към текста >>
477.
Хелиодът
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
КАБИР (индуски поет-мистик) О служителю мой, къде ме търсиш ти? Погледни! При теб съм аз. Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша". * * * Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога. Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото. — Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен. И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там. Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път". * * * Кажи ми, о Лебед, издревната твоя повест. Из коя страна идваш ти, о Лебед? - към кой бряг отлиташ ти? Где ще намериш ти
към текста >>
478.
Вести
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила. В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна. Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество. Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли. Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с
към текста >>
479.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
год. XI, бр. 2 пише за Бялото Братство: „Това движение изхожда от гледището, че новата култура, от която се нуждаем, има своя източник в човешкото сърце". * „Libera laboristo", год. IV, бр. 5 пише за „Високия идеал:" „Стилът на брошурата е лесно разбираем. Тя говори за обновата на човечеството чрез окултни и трансцедентни идеи". * „Bulgara esperantisto", год. IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония. И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души пораждат прилика и във външността. Сравнявайки думите на г. Дънов с тези на Онисаборо Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: „Духовен ренесанс". * „La nova Tago ", орган на Бахаиското движение, пише: „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, с портрета на автора и предговор от Мара Белчева и Д-р К. Паскалев. Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с
към текста >>
480.
НА КРЪСТОПЪТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
481.
ГОДИНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
да се изяви великата Истина в живота, изискват се много положения. Когато художникът иска да нарисува образа на един велик човек, той не може да го представи само с една черта, или да го разгледа само от едно положение. С много черти и от много положения трябва да се проучи този човек, за да може художникът да го нарисува, както трябва. Когато скулпторът иска да извае от камък една хубава статуя, само с един удар на чука статуята не може да стане. Хиляди удари на чука са необходими, за да извае скулпторът тази статуя. При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!" Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие. Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества;
към текста >>
482.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли. Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот,
към текста >>
483.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия
към текста >>
484.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете
към текста >>
485.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Из едно интервю с Лаковски) Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явления. Интересът към нея е доста голям, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски, да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1924 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията:
към текста >>
486.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път.
към текста >>
487.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни
към текста >>
488.
ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически.
към текста >>
489.
КАМБАНАРЯТ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
І. Тече си потока надоле – не пита, къде ще се спре. Върховна тайнствена воля го нуди към светло море. Над него, разперило клони, расте си самотно дърво. Листата му вятъра рони – не пита защо, за какво. II. Малка гранчица на клона, клона на стеблото. Корена в земя дълбоко, върха към небото. Листите по гранка пърхат: Кой за кого сторен? – Нито корена без върха, ни върха без корен. ІІІ. Златна нива клас класила – зърното бе жертва. Сила жертва възвисила – днес е тучна жетва. Ще извие сърп жетваря – нива ще пожени. И ще бъде пъл хамбаря – дните пък
към текста >>
490.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният
към текста >>
491.
ВЕСТИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
І Витоша. Сняг. Ясно, синьо, прекрасно небе. Топъл пролетен ден. Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега. Великолепен ден. Пролет. Нещо велико става в цялата природа. Събужда се животът. Облича се в своите красиви дрехи. Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила. Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да
към текста >>
492.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат
към текста >>
493.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
чистота" „Духовното в човека" „Линиите в природата” - Три беседи от Учителя. 2. „За това се родих" - беседа от Учителя, девета (9) серия. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" № 66 - София. (Цената на горните три беседи е по пет лева, а на 9 серия е - 50 лева. Препоръчваме ги на читателите си. В тях са изложени онези нови идеи, които ще изградят културата, която иде. Каталог „Нови мисли", който съдържа всичките беседи на Учителя, се изпраща при поискване безплатно. 3. В-к „Братство". год. ІІ. Той е свободен изразител на копнежите и волята за нов живот. Поддържа се от доброволни вноски. Адрес. Сава Калименов - Севлиево. 4. Biblioteko „Nova Kulturo", 11-а lаго, № 1 lеп lа homol - Р. Dапоv - Адрес: Aт. Николов, ул. Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ. „Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила! Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите,
към текста >>
494.
Списанието PDF
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
През огън водят наште стъпала; през огъня на дните мъртви. И нигде вратня, нигде перила, вред върхове от жертви. Осъдени на смърт, не се боим, на смърт осъждаме ний други: и в Божите очи тогава дим са нашите заслуги. На времето си – слепи ний стрелки посочваме на ден и нощ прехода. Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах. И утре Аллах ще помага и в суша и влага: в ръце му е всеки живот и всеки имот. Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може: Плача, смеха на малкото дете, - блажената усмивка на цветята, - на юноша орловите крила, - свещения напев на дървесата – смирението на златните поля. Палачите на агънцата неми. – Сластта, която червеят гризе. – На врата зениците големи. – На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите. – По млечни път посланите слънца. – Дъгата - шарен
към текста >>
495.
НЕЗНАЙНОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
към текста >>
496.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
човек е свикнал с определените величини, със знайното и затова за да се определи в нещо, той казва: аз трябва да зная това! Човек знае само това, което е проверено с неговите очи, което е в неговите ръце, в неговата власт. Всичко, което човек може да направи сам, му се подчинява. Следователно, хората вярват само в това, което могат да направят. Те вярват само в това, което могат да използуват. Запример, разположението им към един народ е тясно свързано с техните интереси. Този народ им е любим дотолкова, доколкото те могат да се ползуват от него. Те вярват в Бога дотолкова, доколкото могат да Го използуват. Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле. Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват. Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив. Когато мъжете или жените губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така ще е и за в бъдеще. Това положение е вярно и в самия живот. Силата на човка е в това, което той не знае, и в това, което хората не знаят. Обаче, това, което смущава днес хората, са незнайните работи. Те се смущават, например, от това как ще прекарат и как ще свършат живота си. Както е започнал човек, така ще свърши. Може ли да стане той виден философ, без да учи? В широк смисъл казано: силата
към текста >>
497.
ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДВА СВЯТА Една съществена отлика на нашето време са големите крайности, в които живеят хората. Това разделяне става от ден в ден по-чувствително, по-ярко. Едни от нас отиват сигурно в казана, където ще се претопят непотребните остатъци от залязващата ни епоха, а другите сигурно и стремглаво нагоре, към неизмеримите висини на един безшумен, велик подвиг - прескачане в новата ера, в обятията на един нов живот. Колко „велики" и „свети" неща днес звучат като празни гласове на „кимвали, що дрънкат" - както се изразява великият бунтовник на духа, апостол Павел. Колко ценности дълбоко в нас се тачат вече за безценица - но пак мълчаливо, безшумно за да се не смути ревнивата и зла традиция, за да се не огорчат тия, които са им платили скъпа дан. Развихреният размах на времето премахва вече мъглата, която забулваше с някаква омая тия неща, които макар и тачени за свещени, са деца на вечната, бродещата по цялата земя лъжа. Да ги не споменаваме. Всеки от нас може да ги наброи с десетки и стотици. Те са задръстили като бурени нивите ни, където трябва да расте само чиста пшеница, от хляба на която се живее преизобилно и радостно. Светът ще се промени. Помен няма да остане от този порядък. Това да не плаши никого и да не служи като оръдие в нечистата ръка на оня, който е насилник, и на другия, който ще рече, че духовните люде подготвят размирици. Да, това е самата истина. Духовните хора никога не излизат на оная бран, където се убива, но те никога не ще престанат да
към текста >>
498.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат
към текста >>
499.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
НА СВЕТЛИНАТА! Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му. Трябва да се научите да пестите енергията, да употребявате силата си само за доброто на другите, не за самите вас. Пестете силите си при по-маловажните неща, за да ги имате достатъчно, когато се нуждаете от тях. Станете сами по себе си сила и не ставайте зависими от външните обстоятелства. Елате при мен по собствена сила и отстранете от себе си всичко, което стои на пътя ви. Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи. Дръжте ме винаги в мислите си и притегляйте моята сила към себе си. Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече. Владейте тялото си Внимавайте върху вашия инструмент; научете се да го владеете. Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от
към текста >>
500.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над
към текста >>
501.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство. Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи,
към текста >>
502.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят
към текста >>
503.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И ЗДРАВЕ Доктор Ролие - Курорт Лейзен – Швейцария Човек има нужда от много въздух и светлина. По думите на римския философ Сенека, човек не умира, а се самоубива. В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината. Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза. Слънчевите лъчи действуват преди всичко върху кожата, която притежава важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото. Кожата със своето богатство от капилярни съдове, образува един вид „периферно сърце", което не може да не влияе за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и
към текста >>
504.
СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в предчувствие свята. И тежки, мокри облаците висят засенили беззвездния простор... Планински блясък в тях закри се. Поля, гори - един безмълвен хор. ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички – върби край вадата, брези на склона. И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова. Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на скалата, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян. Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове
към текста >>
505.
СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
* * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека. Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се
към текста >>
506.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в
към текста >>
507.
ВЕСТИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и
към текста >>
508.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
идете на Бялото Братство в чужбина Есперантското списание „Oomoto", официален централен орган на движението с същото име, издавано в Камеока (Япония), книга 4. от април 1930 година, сcдържа няколко статии за Бялото Братство. В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура". Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в Париж е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя. Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя. Тая библиотека е
към текста >>
509.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Nova Kulturo" — 11 jaro, № 2. La talantoj. La elmontro de la spirito. № 3. La amo. Втори номер от втора година на библ. „Нова Култура" с беседите: Явлението на Духа, Талантите, също и № 3: Любовта се получиха в редакцията. Човек не може да не чувствува особена радост, когато чете живото слово на вдъхновения Учител на международния език есперанто, достъпен на хора от всички народи по земното кълбо. Голямата нива - свят - чака своите работници, своите апостоли, вестители на новата светлина. И тя се явяват вече. Трябва да им помогнем, кой с каквото може. На края на № 3 е прибавена статийката: Сведения за Всемирното Бяло Братство от Люб. Лулчев. Това са отговори на 12 въпроси, зададени от двама кореспондента в Цариград - единия - американец а другия - европеец, - с които въпроси искат сведения за Всемирното Бяло Братство. Доста ценни сведения са дадени в тези 12 отговора за Учителя, за живота на Братството, за литературата, за принципите и методите на учението и пр. 2. А. Тomov. Religio-filosofia vivkoncepto dePetro Danov. aldono al bibl. „Nova Kulturo". - Прекрасната статия на А. Томов - печатана в сп. „Философски преглед", год. II кн. 1 и издадена в отделна книжка, сега се явява и в превод на есперанто. Желателно е всички, които имат връзки с есперантисти, особено в чужбина, да им изпратят един подарък. Дано в скоро време тази книжка се преведе и на англ., френски и немски. Под печат е книгата: „ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ и НАУКАТА" — от Анг. Томов.
към текста >>
510.
РАНОБУДНИТЕ - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
511.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието. Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси. Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са
към текста >>
512.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА СВЕТЛИНАТА! Напуснете вашия дребнав свят на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и величие. Изявете вашия живот. Ето, знаете, що е нужно: пренесете в опитността на живота това, що ви научихме. Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов. Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно. Бъдете готови за наша служба. Чрез служене вие дохождате все по-близо до мъдростта и любовта ни. Стремете се към разбиране закона, действайте и живейте в съзвучие с него и го използувайте за вашия растеж. Вникнете в могъществото на живота – в красотата на любовта. Слушайте сърцето си и не правете сметка за последствията. Глава, сърце и ръка са триединството във вас: реализирайте ги и няма да сгрешите, ако ги употребите като такива. Не разпилявайте вече времето си в дребнавости. Не употребявайте вече никаква сила за неща, за които знаете, че стоят между вас и пълното откритие на истинското ви „аз". Забравете незначителните неща и скоро ще бъдете способни да схванете по-великите истини. Трябва да си създадете съвсем нов път на мисъл и действие и вършете само тия неща, които са ценни да бъдат извършени от нашите ученици. Живейте
към текста >>
513.
АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто
към текста >>
514.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе
към текста >>
515.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка".
към текста >>
516.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ Свидетели сме на много събития, съвременници сме на книги, излезли по един или друг повод да изяснят исторически дадена епоха или личност. Колкото и да е странно, в тия исторически книги много от фактите са тъй изопачени по своето нареждане или обяснение, че престават да имат каква да е истинност в себе си и стават изложение на една възможност при дадените условия, без да е това обаче една действителност. По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и
към текста >>
517.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА УВОДНИ ДУМИ Както във всички други области така и в биологията днес се забелязва навлизане в нови пътища, разтваряне на неподозирани досега нови хоризонти. Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Знаем, че окултизмът разглежда целокупната природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл. Обикновеното изучаване е по форма. Изучаване по съдържание значи изучаване на силите, които организират формите. А изучаване по смисъл е изучаване на разумното, което дава целесъобразност на силите, които организират. Ще приведа тук няколко примера, които показват новите пътища в биологията. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЛАКОВСКИ През 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота", в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради
към текста >>
518.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ Има ли Бялото братство социален идеал? Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това
към текста >>
519.
КОЙ - Г. КАПИТАНОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Степ. Широка снежна степ. Пада мрак. Из бездната на вечерта вихърът зави свиреп. Скитник стар запря пред тъмните врата Манастирски. Шап подел[2], той почука: „Нищ отверженик нерад". — „Всякой е добре дошъл, влез". Прегърбен влезе старец белобрад. Влезе и излезе пак. Не намери той и тука своя бог, чийто глас през нощний мрак го поведе – глас и кротък, и жесток. Влезе и излезе пак. И през снежното мълчание на нощта, чут е тежкият му крак твърдо стъпящ, как отеква във степта. ------------------------------------------- [1] Излезе от печат антологията на Мара Белчева „ИЗБРАНИ ПЕСНИ". По липса на място в този брой, в идната книжка ще дадем рецензия за нея. Доставя се и от редакцията. Цена 40 лв. [2] повдигнал
към текста >>
520.
ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ - ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР - ЕЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
КОЙ ли облаците движи, краски дава на цветята? Кой за птичките се грижи и помага на децата? Кой горите украсява тиха песен да шептят, семенцата оросява към небето да растат? Кой ни праща светлината, сладък хлебец ни дарява? През очите на децата и на майките сърцата, Кой ни с благост
към текста >>
521.
ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЕДИН МАГИЧЕСКИ ФАКТОР Всеки човек дири щастие в живота, всеки работи, за да постигне нещо, да има успех, радости. При това скръбта, страданията, неуспехите и нещастията не напущат никога дома на човека. Повечето от хората са свикнали да дирят факторите на нещастията все извън себе си, в другите, в условията. Безумец би бил този, който отрича условията като фактор за добро или зло в живота на личността и обществата. Но условията не са всичко, те не са самия живот, те се създават и тогава стават фактор в едно или друго направление. Най-същественото нещо в живота, това е съзнанието, че човек трябва да се развива, трябва да върви напред чрез личното издигане, чрез личното пресъздаване, усъвършенстване към общото издигане и благо. В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото
към текста >>
522.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ДАВАТ” Величествена Рила. Низа от разнообразни картини се редят пред погледа. Няколкото часа път не изморява. Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие. Широко отворени, те се взират в далечината. Те търсят! Те търсят „Ръцете, които дават"! Отиваме при тях. Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека. Картините бързо се сменят. Душата като че ли ще литне! Ето и езерата! Красивите седем рилски езера! Първото ни посреща приветливо и насърчително. Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават
към текста >>
523.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
– Г. 2. Събудете се деца на светлината! 3. Простата но велика истина – Georg Nordman 4. Афоризми – Г. Тахчиев 5. Великата тайна – Вл. Пашов 6. От миналото на българите – Л. Лулчев 7. Нови влияния в биологията – Б. Боев 8. Нашият социален идеал – А. Томов 9. Толстой – Мара Белчева 10. Кой? – Г. Капитанов 11. „Доброто желание" – един магически фактор – Ели 12. При „Ръцете, който дават" – Т. 13.
към текста >>
524.
ВЯРА И ЗНАНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
525.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Сегашният свят и култура се намират в един преходен период. И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние
към текста >>
526.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА СВЕТЛИНАТА! ПЪТЯТ Растете в любов и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят. Пътят е път на кръста. Тежестта му чувстват всички, които искат да Го следват. За всяка стъпка, която ви приближава до Него, вие ще страдате. Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете. Бодро вървете напред, нека нашата любов ви бъде достатъчна, за да поемете борбата. Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте. ПЪТЯТ КЪМ БЯЛАТА ЛОЖА Вие притежавате всичките способности да станете адепти. И ваша длъжност е сега да осъществите това и да изявите способностите, които ще ви доведат до там. Развийте вътрешните си сили. Дайте израз на всичко, що чака да бъде развито. Бъдете смели – смели – смели! Ние имаме нужда от помощници, които имат куража да виждат ясно нещата и да действат за нас. Научете се да се познавате сами, тъй както ние ви познаваме и се усъвършенствайте за това, което очакваме от вас. Във всички хора виждайте израза на Божествения живот; на своето време всички ще бъдете това, което ние сме сега. Вашата определена цел засега трябва да бъде: да станете това, което сме ние. Ние чакаме да станете готови за това. Светът
към текста >>
527.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в
към текста >>
528.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По
към текста >>
529.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото
към текста >>
530.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си
към текста >>
531.
СТЪПКИ - Т.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ. Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала. Разбирам, че моето сърце долавя по-лесно от моя разум словата от песента на утрото, шепненето в ромона на дъжда, провикването на ранобудните птици. Разбирам, че сърдцето ми е подарено от Него – от великия Господар на световете и то ме учи да слушам през него мелодиите на кротката Му ръка. В дни, когато аз слушам в сърдцето си тая мелодия, когато тръгна по пътеките, които показва, тогава то ликува, радва се, небето ми се вижда по-синьо, гласът и провикването на птиците – като познат приятелски зов, а седемте багри в капките на росата – като седем милувки, които докосват душата ми. Онова, което разумът тълкува с дни и години, сърдцето ми го знае в миг, то различава по-лесно, по-ясно вижда, и би ме учило по-добре, стига да знаех и да можах всякога да чувам неговия глас. Аз имам сърце, което познава четирите годишни времена, седемте тайни на
към текста >>
532.
ДУМИ НА ПРОРОКА - ИВ. ИЗВОРСКИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти е Любов. В лъчезарна утрин Те срещнах. Твоят царствен ход ме прикова. Аз тръгнах след Тебе. – В миг стъпките ми станаха твърди, погледът просветна. Обилно светлина нахлу в моя ум, обилно топлина разшири сърце ми. Твоята усмивка докосваше всичко. От камъчето малко до адепта чак, Теб сторваха път. Ти пробуди, насърди, повдигна. Ти Единният. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о първи лъч на любовта. Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те! * Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе. Ти ми показа красотата, простора! Моята отплата към Тебе е моята Любов. * Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди. В недрата на земята стенех аз. Мрак и пустота мен дебнеха отвред. Като меч смъртта висеше върху мене. Ти ме роди. Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина. Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди. * Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път. Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя
към текста >>
533.
СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето
към текста >>
534.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил. Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където
към текста >>
535.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи. Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание. Тези симптоми човек може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения. Днес във всички тези области имаме вълна на нови идеи. Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд. Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година). Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност,
към текста >>
536.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бялото Братство в чужбина. В японското списание „Oomoto" (излиза в Камеока, Япония), месечен есперантски орган на Оомотското движение, в год. VI, кн. 4. от 1930 година са поместени няколко статии за Бялото Братство. В изложбата за духовните течения през 1930 година в Япония е дадено място и за движението на Бялото Братство. В същия брой е напечатана и статията „Всемирното Бяло Братство" от Любомир Лулчев. В друга една статия в същия брой се излагат духовните движения в България и се говори за Бялото Братство. В тая книжка се препоръчва „Nova Kulturo" на читателите. В кн. 10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес. Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год. V, бр. 45-46, 1930 година. Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство. Някои в странство, руси и други, четат беседите на Учителя на български. В есперантското списание „Inter ni", което ратува за вътрешната идея на есперанто (всемирно братство, одухотворяване на културата), са поместени доста мисли от Учителя. Магдалина де Пита продължава своята работа в
към текста >>
537.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ideal" (френски превод на „Високия идеал"). Красиво издание на хубава хартия, цена 10 лева. 2. „Праведния" и „Слънцето не ще зайде", две беседи от Учителя. Цена по 5 лева. Доставят се, както и първата, от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", № 66 – София, III. От него или от редакцията на „Житно зърно" се изпраща при поискване пълният каталог на беседите на Учителя. 3. Есперантска окултна библиотека „Nova Kulturo" год., II, кн. 4-5 със съдържание: „La de Josef songoj", „La lego de la servado" „La graveco de la malgrandaj aferoj" („Сънищата на Иосифа", „Законът на служенето", „Важността на малките неща.") Втората годишнина ще съдържа 14 беседи от Учителя и две безплатни приложения. Абонамент 60 лева. Адрес: Атанас Николов, пощенска кутия № 6, Бургас. Препоръчваме тая библиотека на читателите си. Нека се абонират за нея и тези, които не владеят есперанто, за да се ползуват от нея, когато го научат или за да я дават за четене на своите близки. По този начин те ще насърчат и тая тъй ценна библиотека. 4. В. „Братство", год. III, брой 20, Този вестник разглежда проблемите на съвременния живот от гледището на новите идеи. А тези последните, вече образуват една мощна вълна, която залива цялото земно кълбо. Те именно са предвестници за близката пролет, те ще изградят красивия, хармоничния живот на земята, живот на пробудения, освободения човек! Адрес: Сава Калименов – Севлиево. Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на
към текста >>
538.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
знание Събудете се, деца на светлината! – превод от немски Стела Три мирогледа – В. Пашов Новите форми на труда – Б. Боев Християнство и икономически отношения – А. Томов Сент Ив Д'Алвейдър – (Кратък животопис и произведения) Сърцето – G. Nordman Стъпки – Т. Думи на пророка – Ив. Изворски Свещената река – Боян Магът Няколко думи за движението Оомото Вести Книгопис
към текста >>
539.
СЪЗНАТЕЛНО ТВОРЧЕСТВО В ЖИВОТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
540.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЖИВОТА Най-ценното за нас е животът, а той сам по себе си е проява на Великата Реалност. Животът сам по себе си е най-велика музика и поезия и най-голямата разумност. Това са качества на самия живот. И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в
към текста >>
541.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ЖИВОТ От незапомнени времена учените и философите се стремят да определят що е животът и какъв е неговият произход, Всевъзможни теории са измислени, за да разрешат загадката. По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем. А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и
към текста >>
542.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината,
към текста >>
543.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА СЛЪНЦЕТО Великият извор на сила и обнова за духа и тялото е спокойствието. Почива ли духът, почива и тялото. Почивката е цяла наука. Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в
към текста >>
544.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай
към текста >>
545.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало
към текста >>
546.
ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И СЛЪНЧЕВИТ ПЕТНА Споходени сме отново от земетресения. Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнемат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения – разбира, от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая – тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение, са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужаса на земетръсната картина. В специална статия (гледай „Житно зърно", книжка 4, 5, 6 и 7 от 1928 год.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената „официална наука", които и до днес още продължават тук, у нас да защищават позиции, които вече на запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и
към текста >>
547.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните
към текста >>
548.
СТЪПКИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В БИОЛОГИЯТА Новият термин „организатор" в биологията Въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията в 1924 година термина „организатор". Под думата „организатор" се разбира такава част от организма, която определя посоката на развитието на други по-близки или по-далечни индиферентни части на организма. Действието на „организатора" се нарича „индукция". Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на
към текста >>
549.
ВЕСТИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен. Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови. Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни камъни, и направи от тях диадема за моето чело. Любов, това направи Ти. * * * Камъчето малко ми прошепна: Стоя тук заради нея. Тя ме тук постави. Тя майчински бди над мене Тя ме готви за друг живот Тя ме тук постави, Тя ще ме отмени. Тя, Любовта. * * * Ти никога не спиш. От векове работиш ден и нощ – садиш, отглеждаш, насърчаваш. Умората на Теб е неизвестна. При Твоята почивка мракът би нахлул. А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш. Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път. – В света почивка няма. В почивката няма красота. И най-хубавата местност ще разгледаш ден, два, пет и тя ще ти омръзне. Богатство има в Теб, Любов, богатство от картини, защото си път. Пътят е красив, но без пътник, пътя няма, кой да види. – Пътникът върви, и всяка стъпка нови мирове разкрива, нови красоти. Красив е Твоят
към текста >>
550.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов. Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание
към текста >>
551.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. „Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан", Париж, год. IX, кн. 6, 1930 год. „Le voile d'lsis" Париж, март 1931 година, 36 г., кн. 135. „Le messager d'EvoIution ", излиза в Antony (Seine) – Франция, март 1931 година. „La revue spirite beige ", март 1931 година. „L'lnitiateur ", март, 1931 година, „Le Sinceriste ", орган на лигата за морални реформи чрез Истината, Белгия. „Elevation ", медитации от Едуард Саби, гр. Antony (Seine) – Франция. „Le Fraterniste", излиза в Син-Льо-Нобл (Франция), март 1931 година. „Luce e ombra", Рим, год. 1931, кн. 2 и 3, февруари и март 1931 година. „L'Eroldo della Salute ", Италия, кн. 6, 1930 год. „Mondo occulto", езотерично списание, год. 11, кн. 1., 1931 год. Неапол. „Goetheanum", международен седмичник за антропософия и тричленност, Швейцария. „Die Glocke ", месечно списание за разпространение на духовна култура в н-вмския народ, 1931, 11 година, кн. 3-4. „Aus Zeit uud Ewigkeit", орган на международния съюз за недогматични духовни стремежи, Лайпциг. „Balkana Konkordo ", месечен орган на балканските есперантисти, год. 1, кн. 4. София. „Oomoto ", месечен есперантски орган на оомотското движение, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia ", излиза в Париж. „Jyжнocлoвeнcкa иcкpa", Белград, 20 март 1931 година, год. 2, кн. 19. „Упознаj себе", Белград. април 1931 год. 1, кн. 4. В. „Братство" год. 3, бр. 30 и 31 год. Севлиево.
към текста >>
552.
Списанието PDF
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
творчество в живота 2. Наука и живот – Вл. Пашов 3. Налягането на материята – Вл. Ангелов 4. Силата на Слънцето – Прентис Мълфорд 5. Увод към Кабалата 6. От миналото на българите (продължение) – Л. Лулчев 7. Земетресенията и слънчевите петна - Л. Лулчев 8. Основното социално противоречие – А. Томов 9. Подем в биологията – Б. Боев 10. Стъпки 11. Вести 12. Книгопис 13.
към текста >>
553.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА ПРИРОДАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
554.
УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПРИРОДАТА Космосът в своята целокупност представлява един жив организъм – а всички същества са само удове[1] на този велик божествен организъм. И човек представлява точно определена част или уд в този организъм и като такъв, той има свой смисъл, предназначение и функция. – Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в
към текста >>
555.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Всичко в света се развива. Движението и прогресът са основни закони в проявения свят. Това са схващали още древните гърци и затова са казвали: всичко тече. И всичките придобивки на този прогрес, на това движение се запазват. Защото според окултната наука движението в Битието е резултат от дейността на съзнанието. Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни
към текста >>
556.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СПРАВЕДЛИВОСТ Царството на справедливостта не е далеч от нас нито по време, нито по пространство. То е тук, в нас и изявява своята дейност днес тъй добре, както през всичкото минало и както се е изявявало на всички родове. Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно. Този съд няма нищо общо с човешкия закон. В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие. Тя желае на всички добро и щастие. Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека. Щом я напуснем, натъкваме се на препятствия, пречки и страдания. И всеки опит да отстраним тия препятствия и пречки увеличават болките ни. Справедливостта на Висшия ти говори: „Ти си се отклонил от правия път. По пътя, по който вървиш и начинът, по който искаш да употребиш силите си, ще имаш само страдания и безпокойствия. Имам сигурен път за тебе. От тоя път, обаче, ти можеш да видиш само толкова, колкото можеш да извървиш в един час или един ден. Не се опитвай да определяш бъдещето си с планове и върху карти. Това е моя работа. Остави всичко това на мене. Имай желание от мен да узнаеш
към текста >>
557.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те тия, между които дойде И чуха ли гласа Ти тези, що зовеше? Ей, Господ мой! Във долината на теглото, мрака, Като камбанен звън Гласа Ти проехтя И словото Ти свято чу се. Десницата докосна тези, Кои ръце простираха към тебе. От гробовете мъртви, с глас голям Възкръснаха, поеха своя кръст, Затичаха се подир Тебе И сляха се с народа Твой. Денят Ти стана светъл, слънчев, весел – Благослови го Твойта длан. А и нощта не
към текста >>
558.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб,
към текста >>
559.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ?[1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място заема графологическият метод за изучаване на личността. Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род. 1806 год., ум. 1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи. След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар. Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията. Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен. В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони. Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем. философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се
към текста >>
560.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В походката има най-много от нас. Те представя нашата енергия в състояние на движение. Пол Бурже Тъй като движенията са всякога във връзка с идеята, що ги е предизвикала и чувството, що ги направлява, ясно е, че и ходът, вървежът на човека разкрива на непредубедения наблюдател положителните и отрицателни черти на човека, неговите навици и начини за действие, неговите сърдечни и умствени стремежи. Различават обикновено четири вида вървеж: Ситен вървеж, с дребни, бързи крачки. Той принадлежи на повърхностни, суетни и дребнави хора. Така ходят хора с дребни мисли, и особено – суетните жени. Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора. Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля. Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо. Ходи като Крали Марко: прави едри,
към текста >>
561.
ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЛЪЧ „Ти трябва да приемеш първия лъч на слънцето". „Любовта носи възкресението". „Само като действаме в съгласие със законите на природата, ще имаме резултат". УЧИТЕЛЯТ Великата божествена наука разполага с методи за разрешението на всички въпроси, които са сложени днес за разрешение. Механическата наука разглежда само външната страна на явленията, но те си имат и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Познанието на целокупния живот е необходимо, за да разберем природата. Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата. А за това трябва да научим нейния език. Днешният живот е пълен със страдания, нещастия, катастрофи. Днешният човек е в неизвестност по отношение на най-важните въпроси на живота. Той е дезориентиран. Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира. Чрез по-дълбоко изследване може да се дойде по научен път до познанието, че природата е жива, разумна, т.е. че зад механическите, физико-химически процеси има разумни сили. Но
към текста >>
562.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз диря две очи, чиято слънчева усмивка ще прогони тежките облаци в душата ми, за да просияе в нея отново чистия лазур на една отминала пролет. Друмник съм. Понесъл в душата си мигове на кратка радост и спомени на тежки, скръбни часове, аз преминах дълги друмища. Много пъти слънцето изгря, премина небето над мене и потъна в пожарите на пламналия залез; много пъти синеоката зора ме е заварвала буден сред пустите поля и ниви все на чужди страни. О, мои братя, свиреп бях някога аз. На тънкострунна, сладкогласна лютня пеех песните за идващите сутрини, за звездните нощи, за любовта на земята – кратка като миг, безкрайна като вечност. Аз пеех песни за гората, когато бледите жълти листа падат с тъжен шепот, пеех за морето, за свирепите му бури и за ония тихи часове, когато по неговата повърхност побягва като усмивка докосването на пролетен лъх. Сега лютнята ми е замлъкнала. Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родна земя, за да диря родината на душата си. Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа. Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще повърне
към текста >>
563.
СТЪПКИ - Т.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към
към текста >>
564.
ЕДЕЛВАЙС - СТИХОВЕ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
и никъде си Ти, Любов. Ако човек се стреми към Тебе, като към идеал, никога не може Те достигна. – Той винаги в умора ръце към Тебе ще простира, Ти винаги пред него кат мираж далечен ще оставаш. Любовта е идеал, но към този идеал не може се приближи без Любов. С Любов. С Любов всяка своя стъпка ти трябва да направиш. С Любов ще стъпваш в Любовта и тъй към Любовта, като идеал, ще приближаваш. Ползувай се от Любовта на всяка стъпка и не следвай Любовта като идеал. Навсякъде и никъде си Ти, Любов. Навсякъде за този, кой с Любов Те търси и никъде за онзи, кой поставя Те за идеал. * * * Любов, Ти си път. Ти си най-красивият от пътищата на човека. Но трябва пътник по Твоя път да има, за да види Твоята красота. Не трябва сал път красив да има и по него пътник, но пътникът по пътя трябва да върви и то с Любов, за да види на пътя красотите. Може път да има и .пътник по него, но пътникът ако седи или се лени из пътя, не може красотата на Любовта да съзерцава. Трябва път, трябва пътник, трябва пътникът с Любов да върви. Ти, Любов, си път. С Любов кой върви по Тебе, вижда Твоите красоти. * * * Ти си път, Любов, и пътникът по пътя си Ти. Ти си път, защото най-реалното и постоянното в света си, защото си Любов. Ти си пътникът по пътя, защото животът в Тебе се развива. – Развива се в Тебе, за да Теб догони. Началото и края на вселената си Ти, Любов. Ти си път и пътникът по
към текста >>
565.
ВЕСТИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на
към текста >>
566.
LE SUBLIME DANS LA VIE
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
в Италия. Получихме 1. и 2. броеве от новото италианско списание „L'araldo di Luce " (Вестник на светлината). Излиза в Удине (Италия) То се издава от една духовна група, която се именува „Синове на светлината". В едно съобщение, което придружава първия брой на списанието, четем: „Преди известно време група духовни ученици взеха инициативата да образуват духовен център, начело на който да стои един Учител. който да представлява душата на движението, най-високия морален синтез на всяка инициатива. Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на любимия български Учител Петър Дънов. Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев?" В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя
към текста >>
567.
КНИГОПИС
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
LE SUBLIME DANS LA VIE Une croyance, une conception, une comprehension de la vie est juste, si elle est a meme de resoudre toutes les difficultes de I'existence, Toutes les souffrances, toutes les contradictions dont la vie est pleine, ne prouvent - elfes pas que )a vie individuelle et sociale n'est pas en harmonie avec la nature vivante? Me montrent - elles pas que notre maniere d'envisager la vie ne correspond pas a la realite? La nature aime ceux qui se soumettent a ses Iois et elle les pousse vers le progres, mais elie prive de tous leurs droits ceux qui les violent, et les accable de maladies et de malheurs. Et par toutes ces souffrances d'aujourd'hui la Nature consciente n'a-t-elle pas l'ntention de nous initier a son langage? La Nature n'est pas une machine inerte, mais elle est vivante, consciente, et la raison qui la penetre, est en communication directe avec nous. 11 nous est impossib e de nous faire une idee vraie. de la vie et des devoirs que nous avons a y remplir, si nous ne comprenons pas la V I E - CI N E qui penetre toute la creation, Et les relations des etres Indi-viduels avec la Vie-CIne sont les memes que celles des differents organes avec I'organisme tout entier. Si nous nous basons sur ces principes, ies differentes questions de la vie nous deviennent tres claiers. Comme cette question, par exemple: pourquoi l'amour es}-il la loi fondamentale dans l'univers? Parce que quand nous aimons,
към текста >>
568.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
орган на Канадското астрологично общество. Излиза в гр. Ванкувер (Канада). „The Rosicrucian Magazine", орган на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. Излиза в Oceanide (Калифорния). „La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция. „Le Fraterniste", май 1931. Орган за психичните науки. Син-Ле-Нобл (Франция). „Le voile d'Isis", год. 30, май 1931 година, № 136, Париж. „Le Sinceriste", Белгия, май 1931 год. „La revue spirite Beige", май 1931 г. „Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения, Париж, април 1931 г. „Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж. „Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г. „La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (Индокитай). „Аegypto", стихове от Елдо Маркети, с критически етюд от Кауазю), Неапол 1931 г. „La Terre Nouvelle", международен орган на червения спиритуализъм, май 1931, Франция. „Die Glocke", списание за духовна култура, Чехословашко. „Упознаj себе", списание за антропософия и изкуство, год. I-кн. 5, Бълград. „Свободно възпитание", год. 9, кн. 7-8. „Добро здравие", год. 8, броеве
към текста >>
569.
Списанието PDF
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
сили на природата 2. Учението на Бялото Братство през вековете – Вл. Пашов 3. Вечната справедливост – П. Мълфорд 4. Стихове – Орионо 5. Земетресенията и слънчевите петна (продължение) - Л. Лулчев 6. Що е графология – Д. М. Зуев-Инсаров 7. Ходът на човека. Вървежът в зависимост от темперамента – Б. Боев 8. Първият лъч – Б. Боев 9. Друмникът – G. Nordmann 10. Стихове – Орионо 11. Стъпки – Т. 12. Еделвайс – стихове 13. Вести 14. Le Sublime dans la Vie 15. Книгопис 16
към текста >>
570.
РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
571.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бистра и чиста вода блика от планинския извор и слиза на долу. Но по-долу тя не е толкоз чиста, тя е вече примесена с чужди елементи. В глъбините на човешкото естество има нещо възвишено, красиво, което можем да сравним с този извор. И когато обичаш някого, ти го обичаш, защото с прозрение зад формата виждаш божественото, което работи в него. Вярвай в човека! След хиляди години човек ще разбере, що е Душата! Това е най-благородното в човека. Какво нещо е Душата? Това, което око не е видяло и ухо не е чуло. Това са всичките възможности в бъдещите векове. Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството? Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали,
към текста >>
572.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично. Някои изследователи откриват запример, че евангелието на Марк съвсем не е исторически
към текста >>
573.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ГЛАС Идеята на алхимиците за превръщането на един елемент в друг лежи в основата на всяко природно явление. Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката? Човек и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в човека има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко. Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с
към текста >>
574.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява. Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи. Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез. Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник.
към текста >>
575.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата. Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата
към текста >>
576.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ „Погледнете полските кремове, как растат: не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях". Този стих не съдържа нищо, което би било неприятно никому. Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората. Голямо
към текста >>
577.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия? Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция), Париж, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс? — Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на
към текста >>
578.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2. Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е
към текста >>
579.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи. Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните периоди на бременността. Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и
към текста >>
580.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова
към текста >>
581.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за
към текста >>
582.
ТАТКО НАШ - ОРИОНО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
страждущи при Мен, на Мен сърце си да разкрият, че Аз съм извора свещен и каня жадните да пият. И няма никога да спирам. В любов живота ми тече, любов към всичко ме влече и всяка болка Аз разбирам. И мъдростта ми път пробива през земен пласт и канари, а истината в Мен цари и бистрите води излива. II ДУША, която утешава и болката на всеки знай, ръка, която всичко дава и никога не казва: дай. Пресипва жадните да пият надежда в себе си открили, лице наново да умият които вчера са сгрешили. И малките деца приспива и бди над тях да порастат. И цел пред силните открива с любов и мисъл да
към текста >>
583.
МОЛИТВА - Т.
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Отрудени, обезверени, Блуждаещи във зло и мрак, Сърцата тръпнат вдъхновени Пред Твоя праг. Сърцата – блудни Твои чада Над бездни свиснали безброй, Издигат погледа с отрада Към взора
към текста >>
584.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да
към текста >>
585.
СТИХОВЕ - ЕОС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
586.
ПРИЗОВ - АНА В. МИЛС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
надолу, в безбройните тунели На майката земя, И вижте, как братята, главите навели, Дълбаят я в тъма. Мълком я ломят, копаят безспирно Нейните недра; Всяка отломка от нея е нещо всемирно, Е светла искра. Тая искра връзки на братство създава, Тя грее и свети, О, тая искра душите човешки споява В светли завети. Елате, о, братя отритнати и бедни Към общото аз, Вий песни запейте бурни, победни За новия час. II Бъди Ми страж из моя път, Ходи След мен и във всеки кът Свети; Огрей ти с чиста светлина сърце ми, Стопи Ще то тогава скърбите
към текста >>
587.
ИДЕИТЕ. ЗАКОНЪТ НА УСЛОВИЯТА - АНА В. МИЛС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПРИЗОВ Във вселената същества една Мощ. едно Всеприсътствие, Доброто, Всемогъщото. О Живот, Любов и Истина, ние изповядваме, че Ти си всемогъщ. Духът е едничката Субстанция – безкрайна, вечна и неизменяема. Човек е едно със съвършената Субстанция – Духа и неразделим от него. О всемогъщо Добро и Безкрайна Любов, ние сме сега пред твоето свещено лице. От твоето Дихание цялата вселена е създадена. От твоята любов цялата вселена се подържа. От твоя Живот цялата вселена скача от радост и щастие. Не същества нищо друго, освен Тебе. Няма място, което да не е изпълнено от здравето на твоето Лице. Ти си Безкраен: всичко се съдържа в Тебе. Ти си Вечен: нищо никога не умира в Тебе. Ти си неизменяем: нищо никога не отпада от Тебе. Аз съм Твое Дете, създадено подобно на Тебе, според Твоя съвършен Образ. Помогни ми да разбера Могъществото, което Ти си ми дал. Помогни ми да употребя Могъществото, за да проблесне. Изяви Себе си в мен като Същество, което носи навсякъде здраве. На Всеблагия да бъде чест и слава сега, за винаги и
към текста >>
588.
ВЕСТИ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите. Практически, вие сте съвкупността на вашите собствени идеи, които са се вкоренили и са пораснали. Може би, вие даже ни най-малко не сте съзнавали, че идеите и вярванията, на които сте се доверили и които сте отглеждали, пораждат чрез отражение това, което сега като че ли ви управлява. Може би вие мислите, че тези условия на болест, дисхармония и бедност са се родили съвсем не във вас, а вън, че следователно вие съвсем не сте отговорен и съвсем не може да ги управлявате. Никога не е съществувала по-голяма заблуда от тази. "Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те
към текста >>
589.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всемирното Бяло Братство в чужбина Писмо от Сдружение „Домус Ностра" в Италия: Венеция, 5 юли 1931 година Получих писмото ви от 16 юни т.г. тъй възвишено и исках да ви отговоря веднага, но бях малко неразположен в продължение на 10 дни по причина на горещините. Писах и на други относно копията на беседите на любимия Учител. Много ви благодаря за трите беседи, получени заедно с писмото, всички отлични, с дълбоко съдържание, полезни и много интересни. Обаче не съм получил другите, за които казвате, че сте ги пратили на адреса на „Леонардо да Винчи". За да се избягва загубване на кореспонденцията по пощата, пращайте всичко на мой адрес. Ако пратката е изгубена, много ще съжалявам. Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици. Каквото е предопределено, ще се реализира по Върховната Воля и с помощта, мощна и светла, на Учителя. В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански.
към текста >>
590.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
6 беседи от Учителя, цена 30 лева. Съдържание: 1. Праведният. 2. Слънцето не ще зайде. 3 Иди, повикай мъжа си. 4. Няма тайно. 5. Кротките. 6. Лозените пръчки. Един кратък цитат от книгата ще говори сам за ценностите, които тя съдържа : „Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите го условия. И тогаз силата на човек не се заключава нито в богатството му, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си в Бога, във връзката си с Него, Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен. Велико нещо е човешката душа. Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа. За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, в нова светлина." Препоръчваме книгата на читателите си. Доставя се от Жечо Панайотов, улица „Опълченска" № 66, София, III, както и от редакцията, 2. „Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас. Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева. В тая книга се хвърля светлина върху природата на човека, върху прераждането и кармата, върху
към текста >>
591.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
VIE APPORTE DE NOUVEAU Regardez l'eau qui jaillit de la source! En la regardant vous sentez qu'elle vous attire et vous etes prgt a rester devant elle bien longtemps pour la contempler. Qu'est ce que vous aimez en elle? Que vous dit-elle? Elle vous devoile le secret du rajeunissement! Vous l'aimez parce que Votre ame com-prend son langage. Cette source vous dit: „Soyez comme moi; entrez dans la loi de l'eternel renouvellement et il vous poussera des ailes; vous entrerez dans la vie creatrice, dans la vie de la joie et de la libeite!" Et en v^rite, l'eau qui iaillit de la source est touiours nouvelle 1 Cette eau qui descend pour apporter la vie daus la vallee est incessamment rem-placee pour une autre eau. Et ne voyons nous pas le meme proceeds' partout dans la nature? Chaque annee les arbres se reverent d'un nouveau feuillage. Et la terre agit de meme: Sa course autour du soleil est ininterrompue, et avec tout le systeme solaire elle se meut vets certaines constellations autour d'un autre centre cosmique. De cette maniere elle parcourt sans cesse de nou-veaux espaces celestes, sans jamais passer deux fois par le meme point. Cepen-dant l'espace est vivant; des forces, des etres intelligerits le peuplent de toutes parts. Par consequent la terre ne se trouve pas a deux moments dans des conditions intSrieures et exterieures absolument identiques. Et ainsi dans la nature vivante on remarque une diversite permanente. Dieu nous
към текста >>
592.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
съзнанието Сънят на Небукаднецара –Г. Вътрешният глас – Г. Тахчиев Прентис Мълфорд – кратък животопис Молитвата – Прентис Мълфорд Вижте полските кремове – Прентис Мълфорд Новият свят, който се ражда – П. Г. Пампоров Строежът на човека според кабалистите – Алберт Калев Графология – Д. М. З. Инсаров Мисията на богомилството Планината ме познава – Еделвайс Стихове – Еделвайс Татко наш – Орионо Молитва – Т. Стихове – Олга Славчева Стихове – Еос Призов – Ана В. Милс Идеите. Законът на условията – Ана В. Милс Вести Книгопис Ce Que la Vie apporte de nouveau
към текста >>
593.
ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА НОВАТА КУЛТУРА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
594.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА НОВАТА КУЛТУРА Днешният живот е пълен с противоречия. Човек трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие, за да се справи с тези противоречия. Ако човек влезе в стълкновение с тези закони, ще пострада. Целта на природата не е ние да страдаме, Природата е тъй отзивчива, тъй разумна, само че ние трябва да се съобразяваме с нейните закони, за да напредваме. Ние трябва да се освободим от нашите лъжливи възгледи за живота. При сегашните ни възгледи ни чакат само страдания, каквото и да си въобразяваме. Ето защо трябва да дойде човекът с новите разбирания и начини за работа, за да преминем към онзи красив живот, който крие всички възможности в себе си. Великото, Разумното, което лежи в основата на цялата природа, образува същината и на човешкото естество. Човек не е само това, което виждаме днес проявено. Човек още не знае своето естество. Всеки човек трябва да намери своето име. Онова, което прави човека силен, което го придружава през целия живот, то е това Мощното, Силното, което живее в него. У всеки човек има всички заложби. Тяхното развитие е само въпрос на време. Това са божествените възможности. Въз основа на тези божествени възможности, които се крият в човешката душа» човечеството може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим. И ако по
към текста >>
595.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството върху земята. Двадесетия век е интересен не само защото всичко е в криза – стопанска, политическа, културна – духовна; той е интересен не само, защото сега стават наново велики преоценявания на всички ценности, понятия и разбирания. Този век, който изживяваме, е интересен най-вече с онова съзнателно отношение на човека към всички промени и преоценки т.е. с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата. От взаимоотношението на тези две претворби ще се роди Новото, което крие в себе си духовната основа на човешкото естество в частност и тази на природата в общност. Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството. Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната
към текста >>
596.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СЛОВОТО И рече Бог: Да бъде Светлина, и биде Светлина. Битие Има човеци, които каквото кажат, става. То са съвършените, които живеят в света на вечното деяние. Синовете Божии, които носят качествата и силите на Бога. „И рече Бог: „Да бъде светлина! И биде светлина!" И те казват: „Да бъде!" И става. Те са, които обладават магията на Словото. И те нямат нужда за своите магични действия ни от магични кръгове, ни от мечове, ни от пентакли, ни от заклинания и церемонии. Те казват, и става! Много ли е чудно? Та не казва ли един цар или един властник на ония, които му са подчинени, само няколко думи, за да се изпълнят? Неговите думи минават като ток през цяла една верига подчинени, съчленена и крепена в името на един закон. „Да, но къде са подчинените, агентите на магичното дело на един Христос, да речем?", ще попитате вие. „Кога един цар, един управник каже, ние ги виждаме – цяла жива верига от проводници и изпълнители". „Ами в радиото виждате ли проводниците и носителите на това, що се предава? Виждате ли електричните вълни, ефира?" „Да, но в случая, – ще възразите вие – стига да имаме антена, стига да имаме приемателен апарат, ние чуваме. А на Христа кой чу думите му и кой изпълни?" „Ония, които имаха „антени" и „приематели" тогава, чуха и изпълниха. Малкото. Но неговите думи са живи и от две хиляди години насам обикалят около земята и се възприемат от мнозина. Ето, той изрече преди 2000 години магичната формула: „Не противи се злому!" Две хиляди години тя работи
към текста >>
597.
ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота. Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е
към текста >>
598.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони. Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича
към текста >>
599.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Животопис и кратко изложение на идеите му Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна
към текста >>
600.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а
към текста >>
601.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко. Чистите духове, които са слезли от света на формирането (Олам-Йецира) в света на реализирането (Олам-Асия), се възвръщат обратно в предишното си отечество след като развият всички
към текста >>
602.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство. Цяла върволица от спомени свързваха живота на двамата. Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко. Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата,
към текста >>
603.
МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
КАМЪК Цялата вселена е затворена в един скъпоценен брилянт, който Той държи в ръката си. Атомите на тоя драгоценен камък са слънчеви системи, а заобикалящите електрони – световете като нашия, където кипи живот, веят ветрове, шумят талазите на хиляди морета и по полята се люлеят високо изкласили златни ниви... Световете в един скъпоценен камък са безкрайно малки за нас, които сме загубили смисъла на „малко" и „голямо", защото и нашият свят – голям, необятен – е безкрайно малък за вечно будното око на Тоя, що държи в ръката си блестящия брилянт на вселената. Изгрев, 12. I. 32
към текста >>
604.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в стоманени шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви. Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия. Разпънат е светът, земята е разпъната... Небето гледам, опасано с звездни реки, потекли от памтивекове. Къде съм аз? Коя е моята родина? О, дали с вас, далечни звездни кервани, ще бъда друмник и аз, или земята ще ме погълне заедно с неспокойните ми помисли на вечен пилигрим!... Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена. Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха! Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в
към текста >>
605.
СТИХОВЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
1. ЛЪЧИТЕ на слънцето проникват вече. Пред тебе е книгата на великата природа. Възрадвай се със светлината на зората. Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната песен на светлия ден. Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина? Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда
към текста >>
606.
СТЪПКИ - Т.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Бог живее – в сърцето и душата. Той слънцето владее, изпраща светлината. Във пътя си преходен, човек е на земята заробен и свободен. Заробен е отвънка, свободен във душата. Във храма, в светлината, владее Бог всесилен, а храма е душата и извор е обилен. II О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло, изпращало за всички обилна светлина. В гърдите ни със радост сърцето е туптяло за младост, красота и светла бъднина. Веч пролет наближава за тия, що гладуват и търсят нажалени живота в тъмнина. През сън те вече тихий глас дочуват: „Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина. Ти щастие във себе си търси, с любов живей и скърбите превръщай със вяра и усмивка. Звезда във пътя ти тогава ще изгрей на хоризонта светъл, над тъмната
към текста >>
607.
ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
върху скалата. – И аз живия заради Нея – усмихнато ми каза той. – Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва. Но, аз щастлив съм пак: Нейната ръка ме гали, благи думи Тя мен шепне. – Тя еднакво бди над теб и мене. – Аз щастлив съм пак. Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот. От атома невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно. Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става съработник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са. Така, вселената превръщаш Ти във велика школа, в която всички учат се един от друг. Сърцето на вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. Кат майка бдиш еднакво Ти над всички, Затуй, наричаш се Любов. * Любов си Ти и чистота. Чистота, защото си Любов. Защото. Любовта не би била Любов, ако не блестеше от чистота. Чистотата не би била чистота, ако не отразяваше Любовта. Любовта е чистота, чистотата е Любов. Хармонията вън и вътре в човека, наричат чистота. Хармонията в световете, нарича се Любов. Любовта е чистотата. Чистота, защото е
към текста >>
608.
ВЕСТИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ме гори — Не дава ми покой. През ден и нощ, в съня дори Духът разпъва мой. Тя жива е и ходи с мен И следва ме безспир. О, няма вече светъл ден, И няма вече мир! У ноктите на Луцифер Душата ми чезней. И няма помощ нито цяр, Ни слънце да огрей. Затуй макар дори у ад, От дъното му чак, Ще викам аз Христа – мой брат – Дори до Бога пак. Ще чуе мене Божий син, И грабне ли ме той. И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931. ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола. Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя. Тебе ще носят ръцете, Що си дарила сама. Мигом ще сбера аз сила И като млади телец, Който по гордата Рила Бяга от стършел жилец. Тъй ще затичам кат хала, Скокна ще преко дарът. Негде далече бих спряла, Гдето ми види гледът. Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола? Що ми е злато, човече? Дигай си тая бела! Ето отбодвам иглата В дреха ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец. Тя ми е мъничка, здрава, Кована чисто злато; Чудна си има направа, Служи ми всяко място. Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла. Тя се на хлебец обръща, Плодове, мляко и мед. Сълзите в
към текста >>
609.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
журналист за Всемирното Бяло Братство (Впечатления от едно посещение) Един хладен неделен ден, преди обяд, излизаме по Бул. „Драган Цанков" извън града. Шофьорът Любен леко и бързо ни изкачи със своя „Крайслер" на красивия, зелен хълм. Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява
към текста >>
610.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Повдигнете жената!" Три беседи от Учителя: 1. Отношение на два закона. 2. През онези дни. 3. Изново. Цена 12 лв. Доставя се от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата. Тези беседи говорят за пътя, по който можем да дойдем до хармоничния живот. Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра. Книга за живия Бог. С предговор от преводача и с притурка: „Кой е Бо Ин Ра?" Книгата е снабдена и с портрета на автора. Цена 50 лв. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – София. Препоръчваме я на читателите си. Бо Ин Ра е един от видните съвременни западноевропейски мистици, които съзнателно работят за новата култура Той е написал вече повече от 30 съчинения, в които излага законите, по които се развива човешката душа, силите, които се крият в нея и методите, по които те могат да се събудят и разцъфтят. Той ни посочва пътя на съвършенството, пътя за разкриване на висшите сили на познанието в нас, за свръхсетивния опит, за дейността на Всемирното Бяло Братство. Magische Einweihung – от Greg. А.
към текста >>
611.
Списанието PDF
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
на новата култура Изток или Запад в светлината на новото учение – Ели Магията на Словото – Г. Животът и жената – Г. Любовни вести от Бога – О. Марден Клод Дьо Сен Мартен – животопис и кратко изложение на идеите му Чистотата – Д-р Ст. К Мисията на богомилството Съотношение на дейните (божествени) сили във вселената в съответствие с човешкия организъм – Алберт Калев Не те познавам – разказ Драгоценният камък – Georg Nordmann Между земята и небето – Georg Nordmann Първите лъчи – Еделвайс Стихове – Еделвайс Стъпки – Т. Вик. Игла. Младежът – Олга Славчева Вести Книгопис
към текста >>
612.
НОВАТА ВЛАСТ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
613.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
съдържанието е написано власт) Има един естествен стремеж във всяко същество да намери своето място и условията, при които може да живее и да се прояви. Това е естествен вътрешен процес. Можем да го наречем божествен процес. Но за да постигнем този стремеж, трябва да знаем, че има една наука, с която трябва да се занимаваме. С нея ще се домогнем до съществения живот, защото всички други неща са временни и с тях не се постига нищо. Целият живот трябва да се преобрази въз основа на тази велика божествена наука. Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест. Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота. Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие. Учените хора са се старали да
към текста >>
614.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани върху значението на дълбоките убеждения. И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата. Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата
към текста >>
615.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защото видяхме звездата Му на изток. Матей 2-2. Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си
към текста >>
616.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Fahne", януари 1932 г. СЪЮЗЪТ „НЕОБХОДИМА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ" Непрекъснато се издига приливът на всесветовната нужда. Всички насипи застрашават да се разрушат; всички външни средства се явяват безполезни. Откажете се от всеки опит да се противопоставите на урагана! Никаква техническа помощ не може да помогне тук! Никакво постановление не може да запре нарастващата нужда, която обхваща целия свят! Никаква външна реформа не може да премахне застрашаващия хаос! Никакъв стопански владетел не може да посочи изходния път от нощта на тази обърканост! Външно животът не може вече да се владее! – това е горчивият урок на това време на обрат... И при все това една пътека може да ни изведе из нуждата, все още съществува помощ за всички: Помощ отвътре! Само Духът може да ни спаси! Само отвътре може да се преодолее нуждата на това време! Претворбата, която става днес в човечеството, е първом духовна. Нуждата, която потиска всичко дишащо, е изпърво душевна. Помощта, която единствено истински може да претвори тази нужда, требва затова да бъде духовна, вгнездена във вечните стойности на живота. От това последно разбиране се е родил Новият Дух, възникна пътя на духовна самопомощ и съюза: Необходимата помощ на новия Дух. И това са непоколебимите тези на този съюз на носителите на светлината: 1. Няма никакво страдание, бедствие и нещастие, което да не може да се преодолее отвътре! 2. Не нещата определят човека, но ти, човекът, определяш нещата според твоята вътрешна воля! 3.
към текста >>
617.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
[1] Когато гръцкият законодател Солон посетил Египет, един жрец в Саис му казал: „Вие в Гърция сте деца по отношение на великото знание, което съществува в света. Вие напр. не знаете, че преди да живее в Гърция вашето племе, Гърция е била море, а по-рано – пак суша. И в нашите летописи е записано, какъв народ е живял там тогаз и каква е неговата история. После вие не знаете, че на запад от Херкулесовите стълбове[2] е имало едно време голяма земя, която сега е потънала под морето. И в нашите документи е записана подробно историята на тази земя, животът, историята, културата на народите, които са живели там и пр.[3]." Тая суша, за която разправял жрецът на Солон, е Атлантида. Последните изследвания потвърждават думите на жреца от Саис. И наистина, на запад от Африка и близо до нея има ред острови: Канарски, островите на Зеления нос, Мадейра и пр., които по геологически строеж, флора и фауна много повече приличат на Америка, отколкото на Африка, макар и да са близо до нея. Това загатва, че те са били едно време съединени с Америка чрез суша и са образували едно цяло с нея. После, езикът на туземците на тези острови прилича не на африканските езици, но на езиците на американските туземни червенокожи племена. От друга страна у тях съществува предание, че те са потомци на една велика раса, която е живяла на запад и е потънала под водите, а пък в мексиканските туземни племена съществува предание, че те са дошли от изток от една земя, която е загинала чрез
към текста >>
618.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И. КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната. Мощното семе, посято в литературата от Булвер Литона през миналия век, не е останало без плод. Искрено третиращи окултни сюжети са дълбоко посветените в тайните науки Густав Майринк и наред с него заставащата В. И. Крижановска. Няма по-даровит писател на света, който да не е засягал в своето творчество забранената област на „отвъдното", извън физическото и да не е подирил обяснения в аналите на „прокълнатите" науки. Но малцина, много малко от тия писатели са имали искреното отношение към разбиранията за „отвъдното",
към текста >>
619.
БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев! Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти. Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше. То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз. Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни камъни. Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме. Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не
към текста >>
620.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА Бо Ин Ра – едно странно, екзотично име. То само буди интерес, ако човек малко от малко разбира от съчетанието на звуковете. Екзотично име и всеки е в трепет, защото не са малко имената на всички синове на земята, родили се в изтока, които са осветявали пътя на човечеството към възход. Мигар и името на великия измежду великите – Иеошуа Аноцри (Исус от Назарет) не е също екзотично! И цял свят е свикнал от екзотичните имена да очаква и дело и проява във връзка или с пътя на Истината или с душата изобщо. Бо Ин Ра – телесен син на запада – е един вестител на най-същественото в живота, на Праосновата, в чието единство живеят всички души, пътят към която се намира само, когато всеки създаде в себе си своя Бог. Да знаеш, как да вървиш в пътя към себенамиране, да напъти, да хвърли светлина в пътя на живота, в пътя на ония, които в сурова вътрешна борба намират своя Бог – това е Бо Йн Ра – човек и учение. Той е човек, който е намерил и създал Бога в себе си – той е член на Всемирното Бяло Братство. И не е необходимо да ни каже той сам, че е натоварен от Великите Братя да дръпне завесата за земните люде н пътя към себе си – към истината, Бога – това може да го види всеки, чието съзнание не е затъмнено от догмите и нормите на каквото и да било учение, религия, наука или философия. Има автори, които дирят сюжети, за да пишат, други пък, които биха желали да напътят човека, се ровят в древни книги и ни изнасятъ ценности във вид на сухи кости,
към текста >>
621.
ПЛАНИНАРИ - Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
се пред Бога смирява, на своята трапеза Господ го зове. Докогато слънцето земята огрява и на нея зреят чудни плодове – красив е живота, в подвиг те зове. Излез на открито, погледни звездите, взри се надалече в синьото небе и като мъдреца – в пътя на душите ти прозри със свещена мисъл и сърце. Пожелай на другите подкрепа – пътници в житейските вълни да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа; И доволен пак по пътя отмини. * 2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки на път далечен ме прати и в мойте хиляди погрешки лицето ти се не смути. ТИ каза: „Пак ме потърси, когато спреш на пътя снежен, по който няма веч следи". Гласа ти пак дочувам нежен: „Стани, праха си отърси". Далечна си и вечно близка И с поглед буден над своя син. Когато скръб сърце ни потиска. И в скръбта аз зная, че не съм
към текста >>
622.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те Нея търсят. Срещнах ги в планината. След дълго търсене из целия град, те тук дошли са зарад Нея. Тя в града е с други образ, тук – със друг. Те градския ù образ знаят, него търсят. Те никак и не подозират, че тукашният е по-красив, че по красота далеч с градския не може се сравни! А Тя, по-блестяща от слънчев лъч, очаква ги по върховете. На всекиго отделно се усмихва, протяга сестрински ръце, и тихо всекиму нашепва: „Аз същата съм в града и тука. Тук съм в друг образ! На Вас аз исках по-красив от градския си образ да покажа, за туй избягах от града за вас". „Тук виждате Ме в тоя образ блестящ от красота. И по-красив, и по-блестящ за вас приготвен имам. Образът на Любовта безкрайно форми има, а те – преливат се от красота в красота. А тази красота на вас Аз ще открия. Само за красивата човешка душа създадена е красотата, и – за твойта търсеща душа". Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината. 2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път? Планинецо, открий ми тази тайна! Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я! Срещнах там горе Любовта. На връх един бях спрял замислен. Замислен за суетата в града, за туй, че смисъл няма в живота, че няма цел. Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове
към текста >>
623.
LAUQUSTE MEASSAGE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
(4 том от 9 серия от беседите на Учителя). Съдържание: Вехтото премина, Двама синове, Роб и син, Изостаналите укрухи. Сто пенязи, Ще ви се даде, Що искате? Благо и леко, Две думи, Дойде на себе си, Ще оздравее, Стр. 314. Цена 50 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – Софи. Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на границата между две епохи. Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза. Днешните мерки, които се вземат против кризата, засягат само последствията, резултатите, а не дълбоките ù причини и затова си остават неефикасни. А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея. Горните беседи хвърлят светлина върху всички въпроси на живота, изхождайки от едно изучаване на реалните основи на живота. И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот. La loi supréme (френски превод на „Великия закон"). Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас. То е изтъкано от любов. Тя е истинската основа на живота. Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство.
към текста >>
624.
СЪДЪРЖАНИЕ на бр. 9-10
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
към текста >>
625.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
9-10 НОВАТА ВЛАСТ СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. СЪЮЗЪТ "НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ" МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС ПЛАНИНАРИ - Т. КНИГОПИС L"AUQUSTE MEASSAGE
към текста >>
626.
Съдържание на 1 бр.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
627.
АКО ВСИЧКИЯТ СВЯТ СПЕЧЕЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. Ако всичкият свят спечели Животът като изкуство – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Мисията на богомилството Учителят говори Каменар, Отронен лист – Теофана Преображение – Емануил П. Димитров Така говори планината – П. Г. Пампоров Поеми в проза – Georg Nordmann Вести Книгопис Valuable thoughts from the Book of the Great Life. Получени в редакцията книги и
към текста >>
628.
ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети?” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то?” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от
към текста >>
629.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато един инженер строи някой висящ мост, да речем, той прави предварително най-точни изчисления. Той знае, че и най-малката допусната погрешка при строежа може да се отрази гибелно на моста. Напразно ще седне да го увещава някой, че не било от значение, ако се допуснали някои „малки” погрешки, или пък се поставял по-друг материал, с по-друга якост и съпротива от оня, който той е предвидил в изчисленията си. Напразно би било да се убеждава и някой математик, че нямало голямо значение, ако при разрешаване на някоя задача поставял минус вместо плюс. Какво от туй, че щял да измени един дребен знак! Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния
към текста >>
630.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Следващите редове са резултат от това, което съм чел, слушал и наблюдавал по тия въпроси в течение на повече от дванадесет години. Всичко това съм се стремил да го възприема по начин, който да гарантира на човека максимум истина. А този начин се крие в сравнителното изучаване на нещата, сиреч в тяхната цялост, в тяхната жизнена основа. До каква степен е постигнато това, ще покаже тази и редицата статии, които ще следват в другите броеве на списанието. За съвременния културен човек няма никакво съмнение, че лицето с всичките преживявания, които се изразяват по него. е едно огледало на вътрешния живот на човека. Също никакво съмнение няма, че почеркът - не само това, което се пише, но и самият начин на писане, е живо огледало на душевното състояние на човека. По походката и държането на човека се съди също за него. По-малко е убеден модерният човек във френологията, в хирологията и в астрологията. Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята
към текста >>
631.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било едно окултно движение, което представлява клон от онова Братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр. Богомилското движение, от своя страна, на запад ражда от себе си розенкройцерството. Видяхме, че самият Християн Розенкройц, основател на розенкройцерството, е бил албигоец (богомил) и от албигойско семейство. А знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от тях са излизали пряко или косвено всички онези импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството. Ние видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата божествена наука. Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 век насам. Всички плодотворни идеи, всички светли моменти в историята на Европа от 10 век насам се дължат на онзи импулс, който иде пряко или косвено от богомилството. Тези окултни братства или направо са вливали в живота новите идеи, които са необходими за понататъшното развитие на човечеството, или пък са ги изявявали чрез видни философи, учени и пр., които са
към текста >>
632.
КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е
към текста >>
633.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ - ЕМАНУИЛ П. ДИМИТРОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
удря... Извива мощно тежкий чук: - троши .. От този труд настилка там ще правят – на новий път. А той троши... Едра пот роси намръщено чело... А той троши... Извива мощно тежкий чук... Изправя се, забива поглед в далнината: – До кога? – с ярост я запитва. – И защо на мене този дар? И като слънчев лъч проблесна му в очите светла мисъл. Усмивка украсява грубото лице: – Каменар съм. И ти си каменар. И ти, и ти, и всички. Камъните, що трошим, само са различни: – Ти учител си – трошиш ти в детските сърца и умове; свещеник си – трошиш; новатор пък си ти – и ти трошиш. Трошиш... Ний всичките сме каменари... А там настилка правят – НА НОВИЙ ПЪТ! ОТРОНЕН ЛИСТ – Не ме настъпвай!... Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай! Че старо съм и прашно, че търкалям се в калта – туй в програмата на тоз живот е... Укор ми не пращай!... – Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни... – Не ме настъпвай!.. Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай!... – Без моя дар не можеш да се радваш на прекрасната на пролетта премяна... – Настъпи ме! Но укор, че търкалям се в калта, не пращай...
към текста >>
634.
ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад.
към текста >>
635.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа. Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината. Синът на Слънцето Отдавна, отдавна, преди милиарди години, милиони слънчеви лъчи – живи души – излязоха от Слънцето на Любовта, за да се учат във великата школа на живота. И дошли на земята – те забравиха своя произход на царски синове под булото на материята. Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат
към текста >>
636.
ВЕСТИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и
към текста >>
637.
КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
и окултните науки Списание „The light” съобщава, че проф. Айнщайн дълбоко се е за-интересувал от психичните сили на мис Джен Денис от Калифорния, която сър Артур Конан Дойл беше вече описал като „осмото чудо на света”. Кореспондентът на в. „Daili Маil)” в Ню-Йорк излага срещата между Айнщайн с мис Денис. След тая среща проф. Айнщайн така е изразил своето учудване: „Тя ми каза неща, които никой не можеше да знае, неща, върху които бях работил. Тя ми доказа, че може да ми прави известни разкрития, които засега ми е невъзможно да си обясня. Необходимо е да говоря по това на някои от моите колеги. Това е наистина чудно”. След това Айнщайн потеглил за Европа. Но още в Калифорния живо са се заинтересували от онази необикновена промяна, която е направила един истински учен защитник на метапсихичните явления. Жив радиоприемател Списание „Wahres leben” излага следния интересен случай: В клиниката на проф. Кей в Бостън наскоро постъпила една жена, която страдала според околните от една необикновена „болест”. Тя твърдяла, че постоянно слуша човешки гласове и различни музикални откъси. Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви
към текста >>
638.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Певеца от Мария Радева. Тя е стара наша позната. За тия, които я познават, книгата ù, тази хубава сбирка стихове, не е изненада. Радева в глъбините на душата си остана вярна на онзи дух, който вдъхна в нея Нетленното. „Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи. Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както човек би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено. Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро.
към текста >>
639.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
the Book of the Great Life The garment of Love is not touched by age. The garment of Wisdom does not change. The garment of Truth cannot be lost. The rising star expresses the beauty of the night. The rising sun expresses the glory of the day. Love satisfies the soul. Wisdom satisfies the spirit. Truth gives meaning to all things. Road without dust, Truth without doubt, and Life without suffering – that is Immortality. Youth is the garment of Life. Light is the garment of Knowledge. Freedom is the garment of Health. Life without virtue is like a garden without flowers – like a tree without fruit. Do not wear that which does not satisfy you. Always be free and never be under a yoke. There are three things which one should not avoid. Water which is running, Wind which is blowing, and Light which is shining. Have fellowship with that which ages not – that is Love. Have fellowship with that which darkens not – that is Wisdom. Have fellowship with that which cannot be limited – that is Truth. Remember, the origin of all things is the Spirit. The beginning of the Spirit is Love, The zenith of the Spirit is Wisdom, The end of all things is Truth – that is Freedom. The only end is where all contradictions cease, while the only beginning is where all things are in accordance. World is that wherein all things manifest themselves. Search their origin and you will find God within. He’s called: Mighty in them that are mighty; and Mighty in them that are weak.
към текста >>
640.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
книги и списания: „La tri fundamentoj de la Vivo” (Есперантски превод на книгата: „Трите основи на живота” от Учителя). Издава Есперантската окултна библиотека „Нова Култура” в Бургас. Адрес: пощенска кутия № б, Бургас. Цена 15 лева. Книгата е снабдена с 4 снимки из жи¬вота на учениците на Вс. Б. Братство. В. „Братство”. От септ. т.г. този вестник, който работи за обнова в живота, почва да излиза двуседмично с абонамент 30 лв. годишно. Препоръчваме го на читателите си. Адрес: Сава Калименов, – Севлиево. „Свободно възпитание”, год. X, кн. 9/10. „Учителска мисъл” , год, XIII, кн. 10, юни 1932 г. „Здрав живот”, год. I, кн. 19/20. „Духовна обнова” , год. XI, кн. 7, септ. 1932 г. „Koinonia”, год. ХІІ, кн. 3., юли 1932 г. „The Rosicrucian Magazine", год. 24, кн. 5, май 1932 г. „Wahres Leben", книга б, юний 1932 г. „Nachrichtenblatt der Internat. Bewegung fur Christlchen Kommunismus", № 3. – Прага. „Die Glocke", 12 год., кн. 8, 1932 г. „Das Goetheanum", 11 r. кн. 3, 25 септ 1932 г. „Упознаj себе”, год. ІІ, август 1932 г. кн. 8. „Pour la verite”, Брюксел, год. 2, кн. 8, август – септ. 1932 г. „Le Sinceriste”, юли 1932 г. Белгия. „Тегге Pfouvelle", септ. 1932 година. „La Revue Caodaiste”, 2 год. кн. 17 август 1932 г. „ftnnales du Spiritisme”, септ, 1932 r. „La Revue Spirite Beige”, септ. 1932 r. Лиеж (Белгия). „Le Fraterniste”, 1 август 1932 r. „La Konfliktoj en Mancurio kaj Sanhajo”. „Oomoto”, Камеока (Япония). „La Ricerca Psichica”, (Luce е Ombra). Милано,
към текста >>
641.
Съдържание на 2 бр.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
642.
ДИГНЕТЕ КАМЪКА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. Дигнете камъка Есента на една цивилизация – Северов Мисията на Богомилството Спектри – Г. Увод в сравнителната характерология – Д-р Ели Рафаилова Условия на живот и здраве в организма – Амри Нещо от науката за ръката – Михаел Сините очи – George Nordmаnn Учителят говори – В клас, дома и на планината Мъдреците и децата. Планината - George Nordмаnn Из нашият живот – Теофана Нова хижа в Рила – С. Г. Случай, който озадачават – Аспарух Бирников Вести и книгопис L`influence de I'energie solaire Получени в редакцията книги и
към текста >>
643.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло. Дигнете камъка! Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди. В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек,
към текста >>
644.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
една цивилизация Сивите дни на нашето време се нижат мъчително и вяло. Обезвереният в собствените си сили човек е отпуснал ръце и кормилото му не се бори с течението на голямата житейска река. Човекът чака спасение отвън, чака да стане чудото, което ще „оправи света”. И тъкмо защото човеците чакат това чудо отвън, то не идва и никога няма да дойде. Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия
към текста >>
645.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България. Защо това движение дойде именно в една славянска страна? По същите причини, по които богомилството почна едно време тук. Трябва да се знае, че за развитието на човечеството се работи по план, който включва хилядолетия в себе си. Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна. И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата. Ще вземем само 1-2 примера за пояснение на казаното. В романа „Унижените и оскърбените” от Достоевски ясно се вижда това. Наташа е влюбена в Альоша. Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра. Баща му настоявал да се ожени за Катя. Наташа прави велика жертва; тя казва: „Струва ми се, че Катя ще го направи щастлив! Нека да бъдат щастливи! Нека, нека, нека!” Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В
към текста >>
646.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана с многобройни, прости и многократни спектрални линии – това е образният език на невидимия атом, неговата симболична проява чрез светлинните краски. Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното
към текста >>
647.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Увод в сравнителната характерология Характер и темпераменти Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система. Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*)
към текста >>
648.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
и здраве в организма В самия организъм на човека съществуват всички условия на живот и здраве. Организмът сам по себе си образува тези условия. Той ги има в себе си и ги извиква винаги при нужда и опасност, за защита и живот. Та какво друго представят от себе си антитоксините? Кой ги изпраща, създава и произвежда? Не е ли това сам организмът? Няма нищо чудно, ако приемем, че организмът сам по себе си крие и съдържа големи тайни на здраве и живот. Ако е било някога глупаво да се отрича безжичния телеграф само затова, защото електричните вълни не се виждат; и ако пренасянето на мислите се е считало невъзможно и се е отричало само затова, защото и те не се виждат, също така е глупаво днес да се отрича и движението било на лъчи или на вълни на нервния етер, защото и той не се вижда. Ако вземем един ясно-син, кафяв или сив ирис, който представя чистата картина на една невъзмутима, хармонична организация на взаимодействие и живот и тук ще забележим често идващи и настъпващи промени, които демонстрират едно или друго състояние в организма. Всичко това най-лесно може да се забележи в огледалната повърхност на окото, в ириса. Така, щом в пигмента на окото настъпи и се забележи едно разслабване, веднага и в ириса става нsкаква промяна. При по-дълбоко проникване в окото, лесно може да се определи в коя част или в кой орган на организма е настанала тази промяна. Онзи, обаче, който се задоволява само с това, което той може да пипне с ръката си, остава далеч от всяко
към текста >>
649.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
науката за ръката В тия няколко реда нямам за цел да развия цял трактат върху тази наука, нито да доказвам или да отричам нейните принципи, нито какви обяснения дават различни учени за линиите и знаците по ръката, но само да покажа един ред при наблюдаването, при изучаването на особеностите ù, също да покажа важността и сложността на някои положения. Мнозина са изучавали хирология, мнозина я практикуват и също мнозина се разочароват и я захвърлят. Много малцина обаче са попадали на верен път. В изучаването на тази наука те са постигали не само една възможност да вникват и да разбулват скритите страни на човешкия характер, но са развивали в себе си много ценни и важни качества, нужни за всеки изследовател на истината. Научавали са се да наблюдават, да обръщат внимание на най-малките неща, като не случайни, които имат някаква връзка със самия човек, със семейството, с народа и човечеството. Истинския изследовател на човешката ръка се е научавал също, че силите, които работят и формират тази ръка, чертаейки по нея най-чудни и разнообразни линии, са същите сили, които действуват в природата и по тия знаци той е намирал далечните съотношения на човека и вселената. Откривал е че тези сили са разумни и работят с правилата и средствата на висшата математика, че всяка линия е графически изобразена функция на величини, действуващи в ума, в чувствата, във волята на човека, с една дума – в неговия вътрешен душевен живот. От своите многобройни наблюдения хирологът е виждал
към текста >>
650.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - В КЛАС, ДОМА И НА ПЛАНИНАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и пускала безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка. От тогава изминали много векове и никой не можал да върне на небето късчето лазур. От него гениите на земята направили сините зеници на очите... Затова до днешен ден, сините очи все търсят лазурната си недостижима родина, затова ги мъчи блян по нещо далечно, що се не докосва с ръка. Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира... Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много. Когато се мерне късче от синия лазур на пролетта, те се усмихват първи, познали усмивката на своята далечна родина.
към текста >>
651.
МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
клас, в дома и на планината Идеалът на ученика. Изпитанията и страданията не са по-силни от идеала на ученика, затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има души и на условията, но те не могат да имат никакъв идеал. Човек с идеал е човек с непоколебима воля. Живот и смърт. Когато малкото клонче прави отклонения нагоре, надолу и настрани, но се държи за дървото, то няма да загине – то има живот. Но когато то се откъсне и потърси друг баща, то ще загине, ще намери смъртта. Ограничение, радост и свобода. Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от радостта в Бога. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. Той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, човек е ограничен, но започне ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта – в Любовта. А там вече той е свободен. Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не трябва да бъде в ученика. Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Условията на трите основи. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от
към текста >>
652.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
и децата От памтивека мъдреците тълкуват писанията, дирят великата мъдрост на света и не я намират по-голяма от тая, която има малкото дете, заиграло се в градината или с камъчетата по морския бряг. Има нещо, по което си приличат великите люде с малките деца: и едните и другите назовават просто, с една душевна чистота всички неща, направо с техните имена. И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води. По нея също са преминали много друмници. Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е частица от Аза на Всемира
към текста >>
653.
НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат
към текста >>
654.
СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време,
към текста >>
655.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица. По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам... Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също! Майка ù се събужда, търсят – няма никой. Най-после майката на Стефанка излиза вън, отива до Марийкини и вижда, че у тях свети лампа. Поглежда часа 2, среднощ. На заранта съобщават, че Марийка издъхнала в 2 часа. Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши. * * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него. „Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада. Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!... Ами защо къщата е наредена така. Не е хубаво, тези столове не трябва да са тук. Добил кураж, аз
към текста >>
656.
I'influence de I'energie solaire
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Идеите на Всемирното Бяло Братство в чужбина Френският писател спиритуалист Габриел Гоброн е напечатал в спис. „La revue caodaiste” (год. II, 18 кн., септ. 1932 г.) статия под заглавие: „Всемирното Бялоо Братство": тая статия ще продължава и в следващите книжки. Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство. Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни. Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи". Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и
към текста >>
657.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
solaire Le soleil constitue une source d'energie vivante pour tout ю systeme solaire. En ce qui concerne la terre, I'energie du soleil est positive. Cette energie se developpe en electricite positive et negative ainsi qu'en magne-tisme positif et negatif, et c'est le contact de ces deux energies qui pro-duit la vie sur la terre. Le puissant mediateur qui unit et transforme ces deux energies a ete appele ether par les savants. II penetre 1'espace et toute la terre. Pour les occultistes, il est le plasma vivifiant; pour les mystiques, il est l'esprit. Et dans le livre de la Genese (chap. 1, versets I et II) , il est dit: „Au commencement, Dieu crea le ciel et la terre. Et la terre etait sans forme et vide, et les tenebres etaient sur la face de l'abfme, et 1'Esprit de Dieu se mouvait sur les eaux". L'energie solaire produit quatre sortes d'influences pendant les qua-tre saisons de l'annee. Au printemps et en ete, nous avons le flux de I'energie solaire; en automne et en hiver, nous avons le reflux, Nous ob-servons aussi le meme phenomene dans toute la duree du jour. L'energie solaire se manifeste chaque jour de quatre manieres differentes: de minuit a midi, il у a le flux, et de mldi a minuit, le reflux. Le flux, qui commence a minuit, atteint son point culminant au lever du soleil; il est alors dans toute sa force et est vivifiant au supreme degre. II diminue ensuite peu a peu jusqu'a
към текста >>
658.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
книги и списания: В-к „Братство", год. V, брой 52, 1 ноември 1932 г. Двуседмичник за братски живот. Абонамент: 30 лева. Адрес: Сава Калименов - Севлиево. „Възраждане", год. XXII, кн. 1, септ. 1932, София, „Здрав живот", орган на Бълг. вегетар. съюз, год. II, кн. I, Казанлък. „Витлеемска звезда", год. XI, ноември, Бургас. „Светлоструй", год. V, брой 1, с. Щръклево (Русенско). „Свободно възпитание", год. XI, кн. 1—2, София. „Трезва мисъл", Любимец, орган на Любимецкото Въздърж. др-во, год. I, брой 2. „Духовна обнова", год. XI, 1932 г., София. „Учителска мисъл", орган на Бълг. учит. съюз, год. XIV, кн. 2, София. „Духовно слово", год. VIII, кн. 7-8, София. „Опознай себе си" год. II, окт. 1932 г. кн. 10. „The Rosicrucian Magazine," октомври 1932 г. „Die Glocke," 12 год., кн. 11, 1932 г. „Das Goetheanum", 11 г. бр. 45, б ноември 1932 г. „ПИ del Pensiero," Milano, год. 1, кн. 3, окт. 1932. „La Ricerca Psichica." (Luce e Ombra). Милано, год. 32, кн. 10 октомври 1932 година. „Pour la verite." Брюксел, год. 2, кн. 10, октомври 1932 г. „Le Fratemiste," 1 октомври 1932 г. „Rnnales du Spiritisme," окт. 1932 г. „La Revue Spirite Beige, септ. 1932 г. Лиеж (Белгия). „La Revue caodaiste." 2 год. кн. 18 сеп. 1932 г. „The Torch", орган на канадското астрологично общество, излиза в Ванкувер (Канада), год. 10, № 2, септ. 1932. „Le Sirtceriste," ноември 1932 г. Белгия. В редица статии „Житно зърно" ще изнася основните идеи, които носи новото в света, неговите признаци и
към текста >>
659.
Съдържание на 3 бр.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
660.
ИДВАНЕТО НА УМА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. Идването на ума Пътят на ученика – Г. Богомилството на Запад Темпараменти – д-р Ели Рафаилова Живот и условия за здраве – Амри Магическото значение на гладуването – Михаел Учителят говори – Душата Езерото на душата – Ели Исках – Лия Градинарят. След буря – George Nordmann Съвпадения – Инж. Р.Н. Вести L'Influence de l'énergie solaire – Suite Получени в редакцията книги и
към текста >>
661.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е
към текста >>
662.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни
към текста >>
663.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В България в началото на 10 век възниква богомилското движение, което бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания и пр. Богомилството не е пренесено от друга страна в България. То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство. В славянството трябва да се търси неговата люлка. Богомилите в разни страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи и пр. Богомилството отрано се разпространи в Далмация и Босна. В Далмация центърът на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени отношения с Италия. Този град бил главният посредник за разпространението на богомилството в Италия. Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото, това показва и разпространението на имена от български произход в северна Италия. В окръга Турин в 1047 г. се споменава за една местност, наречена Bulgaro. Споменава се в 1116 г. един благородник в Турин на име Bulgarello. В окръга Верчели в 1149 г. срещаме замък на име Вulgaro. В 1231 г. се споменава в Италия един благородник на име De Bulgaro. В Италия богомилството прониква за пръв път към края на 10 век. Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия е било към 1030-1065 г. Замъкът Монтефорте е бил тогава главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар.*) Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му, заловените били
към текста >>
664.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Темпераменти Лимфатичен темперамент. Темперамент противоположен на жлъчния, подобно водата на огъня. Те са пълни хора, понякога премного. Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата. Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и
към текста >>
665.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
условия за здраве Всички хора са пътници във вселената. Всички същества на земята, по водата и из въздуха са туристи, които имат да извървят един път по-дълъг или по-къс и то за определен срок от време. За да се извърви този път, даден е съответен живот. Животът пък включва в себе си здравето в най-широк смисъл на думата. Живият човек приема много неща в организма си. Много и различни храни има, които изобщо допринасят нещо за организма. Едни от тия храни са определени за ума на човека, други – за сърцето, а трети – за неговия стомах. Всички тия храни, най-различни по вид, качество и полза, човек приема ежедневно и постоянно в организма си. Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и
към текста >>
666.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на
към текста >>
667.
ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Отдялянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свет под името „зазоряване на човешката душа”. Душата излиза из своя първоизточник като божествеи лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ù е дадена да извърши. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Човешките души не са отделени от Бога. Te съществуват с Него във вечността. Те съществуват заедно, живеят един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Ала връзката между душите, които са много, седи в това, че Бог е един. Човек е жива душа, която има възможност да живее и чувствува вечния живот и да придобие това, което иска – разумния и щастлив живот. Тази душа има вложено всичко в себе си. И всеки човек трябва да съзнава че е жива, разумна душа. Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са души, ако те се съзнават като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание, всички тия методи са опитани. Но ако те напишат в съзнанието си: „Ние сме живи, разумни души”, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изрази и да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде
към текста >>
668.
ИСКАХ - ЛИЯ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
душата Кой не знае, че Рила планина е просъществувала вековете от създаването на земята! А има и други мнения. Но все едно, тя надхвърля възрастта на човека. Стари легенди разправят, че по всички планини- гиганти живеят мъдреци, които не познават смъртта и за които преданието казва, че са взели участие в творението на земята. За тях и днес се говори, че още държат нишките на живота и на всичко, що се намира на нашата многострадална майка-земя. А виждал ли е някой тия странни човеци-богове, за които вековете са мигове, а планетите и звездите – пясъчни зрънца, с които те си играят през дните на живота на всемира?!... Живият Бог – така се е говорило всякога, макар че учените хора на днешното време считат това за легенда от праисторично време. Бяхме мнозина на Дамка, най-високият връх между седемте Рилски езера и този, от който взема началото си реката Урдина. От Дамка последните езера се виждат като вълшебни сини чаши, напълнени с елексир, който дава свежест и живот, скътани всред скални гиганти, сякаш да не може никой да оскверни тия святи места. И тишина и вълшебен живот трепти край тези сини чаши, обкичени с чудни цветни поляни, по които се разлива аромат на смрика, на китна и миризлива планинска мащерка и ерика. Стръмни скални откоси и зъбери от шисти и гранит обграждат отвсъде тия езера, в които се отразява небето. Неволно се питаш, кой създава тия вълшебни творби, кой се грижи за тия цветни градинки, кой дава тоя вечен поток от елексир, що напълва
към текста >>
669.
ГРАДИНАРЯТ. СЛЕД БУРЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
когато не знаех, не мислех, не вярвах, че мога да Те срещна в житейския си път, ревниво се спирах да препрочитам по няколко пъти разказите за Самарянката, Хананейката, Сирофиникиянката и трогателния разказ за Мария Магдалина. Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление. Бях на планината и слушах Твоето слово. Била съм и Магдалина. А сега съм едно от ония мънички деца, които Ти благославяш. И сега виждам в душите на някогашните избранници и чувам мелодията на сърцето им, защото това е мелодията на собственото ми сърце.
към текста >>
670.
СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато дойде пролетта, небето ще стане синьо и върху него ще блеснат като бели видения нацъфтелите дървета на твоята градина. Тогава аз ще стана твой градинар. През някой час на работния ден ти ще се покажеш на прозореца, за да погледнеш градината и прелетните птици. Аз ще зърна за миг кроткото сияние на твоята усмивка и пролетта ще влезе в моята душа... Ще настъпи тиха вечер. Слънцето ше потъва на залез и пурпурните му огньове ще запалят заснежените още върхове на планината. Тогава аз ще тръгна бавно, незабелязано от никого, получил вече своята заплата. След буря Когато градината ми беше пълна с узрели плодове, тогава сякаш всички бяха богати и рядко прекрачваше някой прага на моя дом. Аз бях затворил и никой не можеше да види натежалите клони с богатите дарове, затова и не прескочи гладен друмник да го нахраня с тях. Ничия ръка се не протегна, за да я даря с капка радост! Днес, след като над моя дом и моята градина премина свирепа буря и градоносни облаци изляха страшен гняв; сега, когато сочните плодове разкъсани лежат по калната земя, пред вратата чакат гладни хора... Аз се разхождам там унил и тъжен. Сълзи прииждат на очите ми и падат по земята заедно с останалите по листата капки дъжд. В душата ми нещо плаче безнадеждно и горчиво!... Сега аз едва намирам някой изостанал след бурята плод, доближавам с плахи стъпки оградата и го подавам. Взема го една ръка, а там са протегнати още много! Някога слънцето изсипа тук купища от своето обилие. Тогава
към текста >>
671.
ВЕСТИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала,
към текста >>
672.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всемирното Бяло Братство в чужбина Из В. „Heroldo de Esperanto”. „Високият идеал” е лекция от П. Дънов, беловлас философ и идеалист. Портретът му показва очебийна прилика с Р. Тагор. Сравнявайки думитe на П. Дънов с тия на Онисабро Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: Духовно Възраждане. Органът на Теософската есперантска лига за Вс. Б. Братство. В. „Espero Teosofia” орган на тая лига, пише: „Харесаха ни се много идеите на библиотека „Nova kulturo”. Ще цитираме няколко думи от там: „За нас не съществуват отделни религии, за нас не съществуват отделни нации, партии и секти - захнас всички са братя, всички са синове Божии”.х Япония и Вс. Б. Братство Японският в. „Zinrin ftizen sinbun” помества статия с портрета на Учителя. В. „Zinsyro sinbun” печата в няколко броя подред статии за идеите на Учителя. Писмо от Стелан Енгхолм „С голяма радост прочетох последния брой на „Nova kulturo” Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина се малко усъмних в него. Има толкоз много движения (религиозни и други) в наши дни, но много от тях са безмислени. Ето защо аз се много радвам сега, когато намерих смисъла на вашето движение или, по-добре, смисъла на вашия начин на живеене и чувство за живота. Струва ми се, че думитe на вашия Учител съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изрекъл в наше време.” Немското списание „Das Wort” за Вс. Б. Братство Едно ново движение на Любовта е намерило почва за растеж и в България. От Бургас се разпраща по цял cвят
към текста >>
673.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
solaire*) (Suite) Les trois régions se trouvent également dans l'organisme sous une forme plus achevée. C'est dans l'embryon qu'il est le plus alsé de les reconnaitre. La première, l'enveloppe embryonnaire externe s'appelle ectoderme – la visible; celle qui est intermédiaire s'appelle mésoderme, et celle qui se trouve au centre, la plus interne, se nomme endoderme. L'énergie que notre soleil reçoit du soleil central de notre univers visible est d'abord positive, mais elle se polarise ensuite en positive et négative. Il existe une loi importante que nous pouvons formuler de cette ma¬nière en parlant de la tene: sa capacité réceptive de l'énergie solaire est d'autaut plus grande qu'elle est elle-même plus négative; et inversement, la capacité réceptive de la terre est d'autant moindre qu'elle est elle même plus positive. Tout corps céleste reçoit l'énergie par son pole négatif et la renvoie par son pôle positif. La plus grande partie de l'énergie que notre soleil reçoit du soleil central est consommée par le soleil même. Ce n'est qu'une partie jelative-ment minime qui s'en va aux planètes. Les énergies que la terre reçoit du soleil se transforment considérablement car lorsqu'elles pénètrent les couches terrest es, ces dernières en absorbent tous les éléments nourriciers et ce qui reste n'est plus d'aucun profit. Aussi la terre rejette t elle dans
към текста >>
674.
Списанието PDF
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
книги и списания: В. „Братство” , год. V, брой 53, 18 ноемврий 1932 г. Двуседмичннк за братски живот. Абонамент: 30 лева. Адрес: Сава Калименов – Севлиево „Възраждане”, год. XXII, кн. 3, ноем. 1932, София „Здрав живот”, орган на Бълг. вегетар. съюз, год. II, кн. 3, Казанлък „Светлоструй", год. V, брой 4, с. Щръклево (Русенско) „Свободно възпитание”, год. XI, кн. 3- 4, София „Трезва мисъл”, Любимец, орган на Любимецкото Въздърж. др-во, год. I, брой 3 „Духовна обнова”, год. XI, 1932 г., София „Учителска мисъл”, орган на Бълг. учит. съюз, год. XIV, кн. 3, София „Уnoзнaj себе," год. ІІ, окт. 1932 г. кн. 11 Белград „The Rosicrucian Magazine," ноември 1932 r „Природен лекар”, год. V. кн. 2. Варна .Природа и наука”, бр. 1, 2, 3. – София „Человiче, познай себе!” Brooklin N. Y. май 1932 „Савле, чого мене гониш?” (на украински), Brooklin. N. Y. „Die Glocke,” 12 год., кн. 12, 1932 г. „Das Goetheanum”, 11 г. бр. 46, 6 ноември 1932 г. „Аli del Pensiero,” Milano, год. 1, кн. 4, ноември 1932 „La Ricerca Psichica. (Luce е Ombra). Милано, год. 32, кн. 11 ноемврий 1932 година „Pour la verite” Брюксел, год. 2, кн. 11, ноемврий 1932 г. „Le Fraterniste” 1 декември 1932 г. „Annates du Spiritisme”, декември 1932 г. „La Revue Spirite Beige, декември 1932 г. Лиеж (Белгия) „La Revue caodaiste” 2 год. кн. 19 октомврий 1932 г. „The Torch”, орган на канадското астрологично общество, излиза във Ванкувър (Канада), год. 10, № 4, ноемврий 1932 „Le Slnceriste” декември 1932 г. Белгия
към текста >>
675.
Съдържание на 4 бр.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
676.
РЕАЛНО ИЛИ ВИДИМО
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г. За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Богомилството на Запад Учителят говори – Истината Вестител. Подарък – Хелмира Пътят на душата – Аверуни Стъпки – Теофана В памет на Густав Майринк – Д-р Е. К. Вести и книгопис L'Influence de l'énergie solaire - Suite Получени в редакцията книги и
към текста >>
677.
ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец. Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара. Следователно, невъзможно е идеите на комара да бъдат идеи и за човека, както не е възможно идеите на човека да бъдат идеи на комара. Оттук вадим заключението: разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на своето място. В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега
към текста >>
678.
ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота
към текста >>
679.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
не се съмнява, че слънцето и утре ще изгрее. На какво почива тази увереност? На факта, че откак човeцитe се помнят като човеци, това събитие все е ставало. И наистина, според една формула в теорията на вероятностите, ако слънцето е изгрявало в продължение на 100 години, т.е. около 36500 дни без изключение, то вероятността да изгрее и утре, ще бъде 36501/36502 или 0,999975, сиреч практически почти единица, а това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрява то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т.е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/20000000002, сир. ½ и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се
към текста >>
680.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
между животните и човека Д-р Ели Рафаилова Странно, но е безспорен фактът, че човек повече или по-малко прилича на някое животно или пък в неговото лице изпъква най-силно една черта на дадено животно или една сума от черти на разни животни. Наред с душевните, моралните и интелектуални особености на човека, той притежава също и животински наклонности, които като надделеят, дават на човека и външен израз на животно. Във всяка една от толкова разнообразните глави на животни, казва Karl Noghe*) в своето „Въведение във Физиогномията”, ние несъзнателно виждаме една типична характерна особеност. Басните ни учат да разпознаваме тия особени черти у разните животни. В устата на народа се търкалят от време разни определения за хората: „Той е хитър като лисица”, „силен и благороден като лъв”, „добродушен като овца” и пр. пр. Това е плод на онази несъзнавана работа на народните маси във вековете за опознаване на околната среда. Да може човек въз основа на системни проучвания да разпознае в своите подобни разните животни – черти, които градят техния характер, това е целта на онази част от Характерологията, която се занимава с животинските типове. Изучаването на животинските типове или зооморфната символика е почнало от най-стари времена. Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични
към текста >>
681.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Най-богатите барони се считали щастливи да обслужват на трапезата (на богомилите). Давали им коне, доставяли им охрана при пътуване и правели дарения за тяхното общежитие. Във време на опасност те ги скривали и ги предизвестявали за наближаването на неприятеля и сами се излагали, за да ги заведат до някое безопасно място. С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна. Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на
към текста >>
682.
ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Бога, ние Го разбираме като онова Безграничното, Безначалното, което се ограничава в себе си. А като започнем живота си, ние изхождаме от крайното, граничното и отиваме към онова, което е без начало и без край. Тогава ние схващаме Бога като Безграничен, Безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата ограничени. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на това вътрешно движение. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: „Глава на Твоето Слово е Истината”. А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и вървят все към главата. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, разбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот. Във вселената всичко се движи. Земята се движи около слънцето. Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата резултантна, общата посока на всички тия движения е Истината. Не само това, но и всички желания и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуща нито за миг никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото и
към текста >>
683.
ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
искам да те виждам всеки ден! Щом отворя очите си от сън, ти да си при мене. На Теб да разказвам тъгите и радостите си, на Теб да изповядвам погрешките си и от Теб да приема всякоя похвала. Когато съгреша, Ти ме укорявай. И тогаз дори, от Твоите устни капе меден сок. С Теб искам да бъда всеки ден. И в сън Твоя образ искам да съзерцавам. И ето, ти си ме посетил сега. В златна чаша, обсипана с брилянти, ме напояваш с елексир. Слънчев елексир донесе Твоят дар. Колко са прекрасни Божиите пратеници! Tе носят звезден ореол около лицето си. Аз дори не зная, как де ги посрещна. Склоних се дълбоко и целунах земята. Може би съм смешна, но не зная, как другояче. Мисля, че е пратеник, а самия Ти си. Ти не казваш това, но аз зная – моето сърце Те позна. Като пратеник идеш, а като възлюбен ми се изявяваш. От Твоето слово аз ставам и се възправям. Твоят поглед дава сила на моите оклюмали криле. Ти отново укрепяваш мишците ми и върху бранните одежди, с които ме обличаш – запасваш остър меч на бедрото ми. Ето аз тръгвам с Твоите светли легиони. 18.1.1933 Подарък Повярвайте ми, дружки мои, че аз съм щастлива. Аз станах тайнствено щастлива. Подариха ми богатството на всемира. Когато вървя, подтичвам от радост. Струва ми се, че въздухът цял е мой и виждам, как ми кима слънцето. Даже когато е тъмна нощта и няма звезди, мога да ходя със затворени очи, – не бих се препънала, защото душата ми излъчва светлина и щастието ме носи на ръце. То е с мен. У мен. Аз мога да ви дам от
към текста >>
684.
СТЪПКИ - ТЕОФАНА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Аверуни Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея – тази малка Искрица – наричаш Бог – и добиваш всичко. Сега тя мълчи, защото сърцето ù е изпълнено. Ти любиш само Бога – ти живееш. *** Тя слезе от планината, дето първият небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи Великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му. Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът ù се изпълня. Това е Пътят ти, ученико, към Вечното! Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога, – там е домът ти; ще намериш Учителя си – там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! „Това е висшето благо, което може да носи една душа” – говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във
към текста >>
685.
В ПАМЕТ НА ГУСТАВ МАЙРИНК - Д-Р Е.К.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
е Твоя път. Красив за този, който го познава. Вдъхва страх на онзи, кой не го познава. — Красив е Твоя път. В началото е малко труден: каменист трънлив, с ями няколко бездънни, но ти се не плаши. Приготви се като планинец: вземи въжета, куки. И още нещо ти вземи. Вземи въже от Любовта. Нейното въже е здраво. Твоите ще се строшат и скъсат, но нейното е вечно здраво. Вземи въже от Любовта и вържи се здраво. Само Любовта минава смело тоя път. Вържи се за Любовта и тръгни без страх! През трудния път в чаровен Тя тебе ще откара. Достигнеш ли там, богатство, щастие, радост ще имаш без край. Вържи се за Любовта и тръгни! * * * Любовта в Любовта се ражда. Само в Любовта Любовта живей. Чрез Любовта към Любовта се тя стреми. Постигнеш ли я, спри! Тя нови хоризонти теб разкрива – нов път на тебе Тя чертай. Тръгни в тоя път! Осеян с бисери е той: с рубини, сапфири, смарагди, с топази, с диаманти. Събирай! Тука с нова стойност те за теб са. Събирай колко щеш. Тука Любовта царува, а тука ти, човекът, си вече Любов.
към текста >>
686.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното.
към текста >>
687.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Орденът на Сван” в Холандия и Всемирното Бяло Братство Получи се от този орден писмо, в което те казват, че ни считат за свои съидейници. Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед. Този орден почва да издава свой еспер. орган „Sunradio” (Слънчев лъч). С жива симпатия са чели всички статии на в. „Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е
към текста >>
688.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
solaire (suite) Voyons maintenant l'analogie qui existe entre ce que nous venons d'exposer et ce qui se passe durant le cours de l'année. Les rayons solaires n'agissent pas de manière uniforme dans toutes les saisons de l'année. Au commencement du printemps, la terre (il s'agit de l'endroit respectif) est plus négative et c'est la raison pour laquelle elle reçoit le plus alors. Aussi l'action curative des rayons solaires au printemps est-elle de beaucoup supérieure à celle de toutes ies autres saisons de l'année. A partir du 22 mars, la terre devient peu â peu positive. En été, parce qu'elle a déjà passablement progressé dans le même sens, elle reçoit moins. (Les rayons de l'été agissent aussi, mais à un moindre degré). Au commencement du printemps, il y a plus de „prana" et les oiganismes la reçoivent en plus grande quantité. En été, il y a seulement plus de „chaleur", mais moins de cette prana ou énergie vitale qui existe en abondance au commencement du printemps. Il y a certains signes auxquels on peut reconnaître quand la nature est plus riche en prana. La terre entre dans son rôle créateur à partir du 22 mars. Les forces créatrices sont en pleine activité. Au printemps, lorsque l'énergie positive solaire augmente sur la terre, l'activité créatrice de cette dernière augmente dans la même proportion et nous avons alors cette forte croissance que l'on remarque et admire de toutes
към текста >>
689.
Списанието PDF
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
книги и списания: Science of thought review, излиза в Chichester (Англия). Koincnia, год. 12, окт. 1933, кн. 4, Лондон. „Das Goetheanum", 12 г., № 5, 29 ян. 1933 г., Дорнах (Швейцария). „Die Glocke." списание за разпространение на духовна култура в немския народ, ХШ г., № 2, Чехословашко. „La Revue Spirite Beige”, 30 г., № 1, ян. 1933 г., Лиеж (Белгия). „Le Sinceriste.", 32 г. № 2, февр. 1933, Валтвилдер (Белгия). „Pour la verite.", 3 г. № 2, февр. 1933 г., Брюксел. Terre nouvelle, год. 6, кн. 20, Париж. „Annales du Spiritisme christique”, год. 12, ян. 1933, Рошфор (Франция). „La Revue caodaiste", 2 г., № 20, ноември 1932 г., Сайгон (Индокитай). Ali del pensiero, год. 2, кн. 2, февр. 1933 г., Милано. Elevazione, издание на психическия институт „Алфа", Рим, 1932. „Ricchezze italiche", год. 3, кн. 1, Рим. Reformador, год. 50, кн. 24, Рио де Жанейро (Бразилия); орган на Бразилската спиритична федерация. „Упознайj себе" списание за антропософия и искуство, Белград, год. III, кч. 1, ян. 1933. „Възраждане", год. XXII, кн. 5, ян. 1933 г. София. „Здрав живот", орган на Бълг. вегетар. съюз, год. II, кн. 5, Казанлък, ян. 1933 г. „Природа и наука", год. III, кн. 4, София. „Витлеемска звезда”, год. 12, брой 5, ул. „Л. Каравелов", № 34 – Бургас. „Трезваче”, год. 9, кн. 5, ян. 1933, София. „Духовно слово." год. 8, кн. 9-10. „Свободно възпитание", редактор Д. Кацаров, София, год. XI, кн. 3 - 4. в. „Frateco." Есперантски орган, абонамент 10 лева. Адрес: Атанас Николов,
към текста >>
690.
Съдържание на 5–6 бр.
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
691.
ДОБРАТА ПОЧВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. Добрата почва Два прилива – Г. „Свидетелите” – нови мерки за характера – Ели Живот, Добро и Истина – Аверуни Няколко думи върху туризма – Боян Боев За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Хирософия и психоанализа - Ернст Исбернер-Халдане (от немски П. Манeв) Нещо от мненията за съществуването на Атлантида – Д-р К. Учителят говори – Любовта Те дар ти са – Теофана Малки приказки – Адриана Няма Те.Тука си – Хелмира Любов – Амалия Вайланд Под белия покров Вести Le Maître parle. La Vie Получени в редакцията книги и
към текста >>
692.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
природата съществува един велик план, който хората едва сега са започнали да изучават. Този план е разнообразен. Когато рибите го изучавали, те се научили да плуват; когато птиците го изучавали, те се научили да хвъркат; когато млекопитаещите го изучавали, те се научили да ходят по земята; когато хората го изучавали, те се научили да мислят; когато ангелите го изучавали, те се научили да светят. Значи, задачата на човека е да мисли. Щом се научи да мисли правилно, мъчнотиите в живота му няма да изчезнат, но той ще им намери място, ще ги тури там, дето ще го ползуват. Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни камъни по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават. Като се стремят да се освободят от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати. Природата е силна, природата е богата. Защо тогава хората да не използуват нейната сила, нейното богатство? Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата. В плана на природата е да ни направи богати, силни, учени. Въпреки това, ние внасяме един свой план, вследствие на което се раждат ред противоречия в нашия живот. Добрата почва представя благоприятни условия за растене и развитие. Ако растението не падне на добра почва, то не може да се развива; ако животното не е на добра почва, то не може да се развива. Ако човек няма добра почва и той не може да расте и да се развива. Човешкият ум е
към текста >>
693.
СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
дори и децата знаят простия факт, че земята обикаля за една година около слънцето, като същевременно денонощно се върти около оста си. Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения. Изобщо, в днешните времена на популярно знание, хората са склонни да виждат нещата като много прости и да ги превръщат по възможност в удобни механизми, с които да си служат без много усилия. Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина. Не искам да кажа, че всички хора трябва непременно да се замислят над тия въпроси и да ги направят изключителен проблем на своя живот. Но и това пък, че никак не мислят, че
към текста >>
694.
ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
мерки за характера Ели Думата характер се употребява твърде много в живота на хората. Най-вече с нея се дири да се изрази качеството на тяхната проява, на живота им. В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр. казват за някого – той има характер. В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората
към текста >>
695.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Истина Аверуни Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина. Казано е в Писанието: „Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава, няма зло в света – това е Истината. Учителят казва: „Вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа – пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще извърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да извърши чудеса, както с себе си, така и с околните. Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния
към текста >>
696.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила. ” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. ” „Проучвайте великата природа, всички велики закони. ” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма. Това не изчерпва същината на природата. Зад това изучаване по форма седи изучаването ù по съдържание, т.е. изучаването на онези енергии, които организират формите. Това е вече втора по-дълбока степен на изучаване, а зад това изучаване седи изучаването ù по смисъл, т.е. изучаване на онези разумни сили, които дават целесъобразност на силите, които организират. Един пример ще дам, за да поясня това. Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е
към текста >>
697.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това
към текста >>
698.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ернст Исбернер-Халдане Дали днешната психоанализа ще има трайно съществуване или не, тоя въпрос ще оставя тук открит. Факт е, че не всички душевни разстройства и дисхармонии могат да се сведат към половия живот и че не всички те се проявяват в сънища. Практическите опити говорят в полза на това мое твърдение.*) Психоаналитичната мода днес е започнала силно да запада – съдба, която сполита и трябва да сполети някои млади науки. Психоанализата се отхвърля вече от твърде много лекари поради горните причини и се практикува до голяма степен от хора, неспособни за тая работа. Но това не ще рече, че който не е лекар, е неспособен или няма право да я практикува. Факт от голямо значение е, обаче, че ръцете, техните форми, линии и белези представляват една реална и поради това обективна база за истинската психоаналитична практика. Тъкмо по ръцете може да се види естеството на материалиста, душевните и духовните предразположения, както и разстройствата в една или друга област. От особена важност е, че по знаците и белезите на ръцете може да се познае със сигурност, дали разстройствата са наследени, вредени или придобити. Естествено, само истинският познавач на ръката, хирософът, може да анализира. За това се изисква, човек до владее медицинската диагностика по ръката и ноктите, а също и характерологията и прогнозата – изкуството за отгадаване на съдбата т.е. той трябва да владее научното гледане по ръката. Аз бих желал, обаче, да дам тук едно указание, как
към текста >>
699.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са
към текста >>
700.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Бог е Любов. Любовта, това е Бог в неговата целокупност. Всичко в света живее в Божията Любов и чрез Божията Любов. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свет е проявена, материализирана Любов. Това е великото „тяло на Бога”. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Този Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си, тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича Животът. Любовта носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Мъдростта, тя е един метод на Божията Любов. Истината също е включена в Любовта. Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма Правда, няма Любов. Защото физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва в онези,
към текста >>
701.
МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ти са Усмивката Пленителната ти усмивка не ти е дадена да съблазняваш. За друго даден ти е този дар. Пази го! – Студеното сърце да стоплиш дадена е тя. Да сгрееш, да разтопиш с нея вековни ледове. Да бликнат извори кристални, извори на Любовта. Всред тези извори кристални, всред тази красота, ти като в звезден мир ще се разцъфтиш. – Разтопи вековни ледове! Не съблазнявай! Така ти губиш своя дар. Така превръщаш ти очаквания звезден мир в пепел, в дим. И задушаваш се, и чезнеш. Пази този дар! Той даден е да разтопиш вековни ледове. Очите ти Очите ти! Красивите тези бездни! Тези бездни, които могат да увлекат в себе цели светове и разрушат. Очите ти! Те могат да рушат. Но тези очи, тези красиви бездни не ти са дадени да разрушаваш. Те дар ти са. Но не за да рушиш. Гради с този дар! – Той има мощна сила. Гради! – Повдигай паднали! Посочвай пътя! Затова е този скъпоценен дар. Пази го в чистота и посочвай пътя. Сърцето Бездна е сърцето на човека. В тази бездна ти не можеш влезе сам. Водач ти трябва! И този водач ти търсиш непрестанно. Търсиш го навсъде, където не е: Търсиш по небето и земята, по вселените, слънцата. Търсиш го в жената, търсиш го в мъжа. А той у тебе е! Ти отвъд го търсиш, той е вътре в тебе! Сърцето, сърцето ти водач ти е за бездната – човешкото сърце! Сърцето вземи за водач – за
към текста >>
702.
НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Аз съм семенцето – заритото в земята. Аз усещам сладостната пролетна тръпка, която минава по нея от твоите топли лъчи, о Слънце на Живота! Пролът е, да! Ти грееш. Ти ме събуди за живот. Помогни сега да подам главичката си над земята. После ме целуни да стана златен клас. * * * Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели. Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват. И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая. * * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай! Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ? Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти
към текста >>
703.
ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Не Те виждам вече. Какво стана? Мъгли Те скриват от очите ми. Искам да Те докосна, протягам ръце, напрягам мисъл, взирам поглед, ала напразно... Отивам при езерата. Питам ги - не са Те видели. Питам скалите – мълчание. Цветята също не отговарят. Някакви тъмни крила закриват слънцето и то да не ми отговори. Махабур, где е Той? Нали знаеш, че с Него е по-хубав света? Нали знаеш, че аз съм мъничко земно създание, което се възхищава от прекрасното! Чуй, Махабур! Чуйте мълчаливи извори – цяла се прегъвам от болка. О, где, где е Той сега? Махабур, Махабур, душата ми линее без Него. Но защо ли пък да Го няма ? Где се скри ? Дали вече няма да Го видя? Защо ли, по-рано, скалите ми говореха като човеци, а сега мълчат? Защо цветята ми се усмихваха, а сега не? Защо ли слънцето ми носеше известия за Него, а сега не? Планинските пътеки ми сочеха Неговите стъпки, а сега нищо... При теб, Махабур, си почивах преди, а сега не мога. Хля6ът ми беше подсладен от щастливи мисли, а сега не се докосвам до него. Водата ми стана безвкусна и плодовете горчиви. Небето се промени. Природата не е вече с своите многоцветни струни. Изворите са мрачни. Защото Те няма. Сигурно, щастието беше сън или мираж на изжаднял пътник. Или, сигурно, то се яви само и изчезна. Като че не е било. А защо е тази болка, щом като нещото не се е случило? Но случило се е. Това е вярно. Как може да липсва нещо, докато първом то не е било? Но както е вярно, че Ти беше, тъй е вярно, че няма Те сега. Дружки мои,
към текста >>
704.
ПОД БЕЛИЯ ПОКРОВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
великое Начало, Приди, приди в сердца людей! И дай понять, что все одно, Что Бог вездe, живет во всем. Любовь, Любовь, великое Начало, Согрeй остывшiя сердца! И дай понять что всe мы братья, Что все и все - одна семья. Приди, Любовь, великое Начало, И дай понять, что проявленiе твое Есть добродетель кроткая и жертва. И дай понять, что мир спасен Быть может лишь Тобою, Великая Божествена Любовь! Рига, 29.Ш. 1933. Aмалiя Вайланд Под белия покров Под белия покров спят своя сън зърната, Под белия покров на майката-земя. И сещат те на сън, как майчината гръд Притопля ги да спят, спокойно те да спят. И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под
към текста >>
705.
ВЕСТИ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Под белия покров спят своя сън зърната, Под белия покров на майката-земя. И сещат те на сън, как майчината гръд Притопля ги да спят, спокойно те да спят. И милва ги, завива майчината пазва И приказките свои тихо им разказва: Как слънцето ще дойде от далечен път, Как слънцето ще дойде — нека те да спят! Че слънцето е там, при Бога, да научи, Какво на таз земя ще има да се случи. И колко цветове и багри ще цъфтят, И колко плодове ще пак да се родят. И с нови сили то когато се завърне, Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне, А дотогава те под белия покров Да спят и да растат под майчина любов. О майчина любов! Щом пролетното слънце Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез, И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.” „Излез и покажи на Бога наш чадата, Готови да са те за жетвата богата. И всичко що видя от мен, о зрънце, В човека го вложи, в човешкото сърце. Човешкото сърце да бъде кат земята, И в свойте пазви да възраства семената". Спят своя сън зърна под белия покров На майката-земя под нежната любов.
към текста >>
706.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
в Италия В Италия напоследък се забелязва известно увеличение на интереса към духовните въпроси. Лаура де Грация, която работеше в Палермо, се премести миналата година в Рим, дето основа „Общество за психически изучвания „Алфа” със свое списание, което е много добре редактирано. То работи за разпространението на новите идеи в Италия. Професор Увалди Пиетро печата в последния брой на това списание „Spiritualita” два апела: един със заглавие „19 века след Христа” и друг „Към хората с добра воля”. Тези два позива поканват човечеството за събуждане към новата ера, към обнова, към възвръщане към истинското учение на Христа. В тези позиви се изтъква важността на днешните времена за събуждане на човешката душа и се изтъква новият дух, който сега прониква в света. Друго „Общество за психични изследвания” съществува в Милано. То цели десетки години имаше за седалище Рим, но после се премести в Милано. В предидущите броеве споменахме за архитект професор Белоти, основател на окултно общество „Дому ностра” във Венеция. Той издаде напоследък интересна книжка: „От Андите – до Алпите”. В списание „Ali del Pensiero” е напечатана статия „Учението на Учителя Дънов” от Ив. А. Изворски и статиите „Сегашното положение на човечеството” и „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя. Това списание печата в всеки брой беседа от Учителя. Списание „Araldo della Salute” продължава да печата нови беседи от Учителя в всяка книжка. Списанието на общество „Алфа” в Рим също печата
към текста >>
707.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
La Vie La source de la vie est l'Amour. L'Amour apporte la plénitude de la vie. La vie devient réelle quand l'homme connaît l'Amour. Si l'homme ne comprend pas l'Amour, il ne peut pas non plus comprendre la vie. S'il ne comprend pas la vie, il ne peut pas non plus comprendre le temps. Et s'il ne comprend pas le temps, sa vie ne sera qu'une série de situations dissonantes qui le rendront très malheureux. En dehors de l'Amour, ce qu'il y a de plus sublime, c'est la vie. La vie est le fruit de l'Amour. Mais l'Amour et la vie ne sont pas une seule et même chose. Dans la vie, nous voyons constamment se dérouler deux processus: l'un est le processus de la destruction, l'autre est le processus du relèvement. Ces deux processus n'existent pas dans l'Amour. Il est quelque chose de pur, il est „un". Dans la vie, il y a la différenciation. Une vie sans amour n'a aucun sens. Une telle vie n'est qu'une suite de souffrances, une vie où l'on ne fait que tomber et se relever. Sans affection, la vie ne peut se manifester. Il n'existe pas de vie sans affection. La première impulsion lui est donnée par l'affection. Pour montrer que tu vis, il faut que tu aimes. Le sens de la vie se résume en ceci: aimer et être aimé. La vie temporaire est l'ombre de la vie, c'est la moindre projection de „l'ensemble" de la vie. La vie éternelle renferme des possibilités infinies. Elle
към текста >>
708.
Списанието PDF
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
КНИГИ И СПИСАНИЯ Нова книга от Сър Оливер Лодж Тая година, след 9 годишен труд, той е обнародвал новата си книга върху отвъдния свят. Той е сега на 81 година. В тая книга той разглежда всички въпроси, свързани с безсмъртието на душата и обяснява, как се примирява приемането на отвъдния свят с данните на положителните науки, за чието изучаване той е посветил голяма част от живота си. „Le monde des Grandes Ames” от Беинса Дуно. София, 1933. Цена 15 лева. Същата в есперантски превод: „La mondo de la Qrandaj ftnimoj”. - Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена
към текста >>
709.
Съдържание на 7–8 бр.
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
710.
НА СВОЕТО МЯСТО
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
бр. На своето място Ни в Ерусалим , ни в Самария – Г. Синтетичната цивилизация – George Nordmann Симпатия и Корелация – Ели Мисли върху Любовта – Д. Ат-ва За натюрелите – Д-р Е. Рафаилова Ръката на жената – Д-р Г. Ломер Нови пътища при отглеждане на растенията – Боян Боев Учителят говори – Мъдростта.За Музиката Из нашият живот – Върхът на изгряващото слънце – Ели Емануил Сведенборг – животопис, идеи и значение Той – Теофана Пришествие. Посещение – О. Славчева Вечната – Д. Антонова Вечното начало – Еделвайс Вести и книгопис Le Maître parlе.
към текста >>
711.
НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г.
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Днес всички хора говорят за Истината. Всички търсят Истината, всички искат да я разберат. За да се разбере какъв и да е предмет, човек трябва да бъде здрав. Следователно, за да се разбере Истината, човек трябва да бъде здрав. Единствените хора, които не са способни да разберат Истината, това са болните хора. Болният няма търпение да изслуша нещо, той е ангажиран само със своята болест и само за нея говори. Обаче, от граматическо гледище, болестта не е нищо друго, освен вметнато предложение в живота на човека. Тя не произхожда от естеството на човека. Когато хората говорят за здрав човек, в пълния смисъл на думата, това подразбира човек на здравата, на трезвата мисъл. Здравата мисъл е присъща само на здрави хора. Въз основа на това, и науките се делят на науки за болни хора, и науки за здрави хора. Съвременната медицина, например, е наука за болните хора. Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се
към текста >>
712.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Йерусалим ни в Самария. Точка. Какво по-просто от точката? Учителят по геометрия, кога преподава на учениците си, чуква с тебешир на черната дъска, и точката е готова. „Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ - дефинира той. Учениците възприемат тебеширения образ, запомнят дефиницията и вече „знаят“, що е точка. Преподавателят е авторитет, геометрията е строга наука, следователно за някакво съмнение във верността на дефиницията и дума не може да става. Значи, ясно е що е точка. Но ако един геометър от величината на Гауса, Лобачевски, Римана, чуеше тази „кратка и ясна“ дефиниция за точката, която учениците възприемат така непосредствено и просто, сигурно би се усмихнал. Би се усмихнал и същевременно би завидел на онази безметежна увереност, с която учениците повтарят тази толкова ясна за тях дефиниция. Защото за него, геометъра, човека, който съзерцава геометрически света - все едно дали той се казва Евклид, Аполониус, Декарт или Риман - точката е такава тъмна загадка, до която стигне ли - и почва да губи съзнание. И геометърът се усмихва. Защото той е, който е създал тази дефиниция - така бледа, така немощна всъщност - създал я е с едничката смисъл да съдържа думи, понятия, които да могат да се преведат геометрически, чрез конкретни, измерими величини. „Точката няма измерения“, определя той. Това значи, че отнесена към една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули. Все пак числа. Така определя геометърът точката. Ала зад
към текста >>
713.
СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
цивилизация. Над света шестствува в наши дни мечът на раздроблението. Един отколешен процес на дележ, който сега е взел най-стихийни размери, защото предстои да настъпи скоро неговият край. Човечеството, изпълнявайки непреклонната воля на развоя, се качва и слиза по извитъците на възход и слизане и върви напред. Знайно е за всички хора, че в различните моменти (ери) на историческия развой, това човечеството се е домогвало до различни ценности и ги е поднасяло като скъпи дарове в съкровищницата, където всичко преминало през огън се запазва за вечни времена. Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти. Светът е раздробен на молекули, атоми, електрони. Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н. съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа. Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас. Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената. Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята
към текста >>
714.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Корелация. Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма
към текста >>
715.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество,
към текста >>
716.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел. Египтяните са създали четири раси хора и ги свързвали с четиритe темпераменти. От Блуменбаха насам ние знаем, че съществуват главно пет раси хора: бялата, жълтата, червената, кафявата и черната раса. Темпераментите нямат нищо общо с основното расово поделение, макар за някои раси да са присъщи някои темпераменти повече отколкото други. Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти.
към текста >>
717.
НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една
към текста >>
718.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна!“ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества. Вие сте забравили, че сте били светлина. Физическият свет е признак на Божията любов“. „Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и
към текста >>
719.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил
към текста >>
720.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Върхът на Изгряващото Слънце. Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна. От него започва на север пространната добруджанска висока равнина. Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв. Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен. Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години. Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо. А и кой ли ме е учил на това ?! - Бях чел видни философи - те
към текста >>
721.
ТОЙ - ТЕОФАНА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
идеи и значение) Той е роден на 29 януарий 1688 година в Швеция. В университета в Упсала той е изучавал математика, физика, химия и естествена история. В 1710 г. поради чумата той е принуден да напусне Упсала и да замине за странство. Той обикаля Германия, Франция и Англия и обогатен с научни знания се връща в 1714 г. в Швеция. Тогаз печата своето съчинение Daedalus Hyperboraeus, в което се засягат математични и физични въпроси. След като станал с тази книга известен като учен, станал сътрудник при постройка на корабостроителница и на един канал. После бива назначен от краля в минния комитет. На този пост младият учен направил множество механични открития. После посетил мините в Унгария и Саксония и написал цял ред съчинения върху минералогия, физика, философия, които разнесли славата му по цяла Европа. Той кореспондирал с най-знаменитите учени на времето си и бил избран член на всички почти научни общества. Въпреки издигането му в съсловието на благородниците, въпреки предложението, което му било направено, да бъде назначен за заместник на учения Целзий, той запазил своето смирение и желаел да служи на народа си и на цялото човечество с неуморни изследвания и открития. В 1733 г. посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология. В 1745 г. той по собствено желание се оттеглил от служба и се посветил изключително на изучаване на окултизма и мистицизма;
към текста >>
722.
ПРИШЕСТВИЕ. ПОСЕЩЕНИЕ- О.СЛАВЧЕВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си,
към текста >>
723.
ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ето, срещнах те тази сутрин. О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи. Вид ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми. Те се сливат с капещите ми радостни сълзи. Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна. За мен Ти си празник. За някои, може би, той е възкресението, а за мен, - Твоето светло пришествие. Възлюбленни! Възлюбленни мой ! Посещение. Погледни ме, скъпи, съкровени мой Дух! Твоят
към текста >>
724.
ВЕЧНОТО НАЧАЛО-ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Живееше майка, детето край нея; Детето, другарче на Божиите птички. Живееше майка. Синът я напусна Утеха да дава и радост на всички. Речта му бе кротка и влезе в душите: „Любов на земята и мир да пребъде!“ Живееше майка, живя да догледа, Светът как сина й на кръста осъди. „Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го, Как Той с примиренье главата оброни. И вечни остаха на вечната майка Сълзите, които за него изрони. Живееше майка. Синът й приятел На всички презрени умря на Голгота. Сърцето велико на майка велика Остана да бие навеки в живота. Живееше майка, живее и днеска Със сълзи в очите и мъка в сърцето. То мърда краченца, а тя се усмихва И пее... А вече си тръгва детето. На път го изпраща, при други да иде, Тя - скръбната майка, тя - клетата майка. Синът й умира, тя склопва очи му И кротко се моли, смирената майка. „Човек е родила !“ Света ще познае! И кротка надежда й топли сърцето. - А ето „човека" убиец излиза. За него се моли тя там от небето. Тя - Вечната
към текста >>
725.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ИМА една вътрешна усмивка в естеството на човека, родена в детинство, родена във вечността. В големите изпити на живота ти трябва да запазиш нейния образ, защото ти си пътник, замръкваш и осъмваш. До като слънцето свети, до като хиляди звезди блестят на небето, до като чуваш в себе си тихия глас и пазиш свещена тая усмивка - не бой се от нищо. * ИЗКАЧИ се на върха и отправи поглед на далеч в синьото небе. От висините ще почерпиш свежест и сила. И погледни отгоре към този малък свят на скритите въздишки. Силата е в светлината на слънцето - което свети, събужда и твори. Посадените зрънца поникват, радват се на величието на божествения ден. Силата е в живота, който обгръща всичките души. Той има и крила: светлите мечти. В един момент може да се прелети земята и да се върнеш с нови сили, с нова радост. И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота. Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те
към текста >>
726.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Окултизъм и медицина. Из дейността на „Немския съюз за природно лекуване“. Централата на този съюз е в Сорау. Той има клонове на много места. Негови членове са привържениците на природното лекуване, биохимията, хомеопатията, лечебния магнетизъм, фитотерапията и пр. Клоновете му развиват усилена дейност. За разлика от тенденциите на другите съюзи за природно лекуване, този съюз се стреми да насочи своите членове към окултизма, тъй като той изхожда от факта, че именно невидимите течения и сили са причина на голяма част от заболяванията, а също така представляват и мощен лечебен фактор. По тези въпроси пред членовете на съюза напоследък е говорил Калер в градовете Сорау, Лаубан, Гьорлиц, Лигниц и пр. Във всички тези градове Калер е говорил на тема: „Окултизмът в служба на страждущето човечество.“ Върху много въпроси на патологията и терапията са хвърлили светлина неговите сказки. От последните се видело ясно, как изучаването на така наречените невидими природни сили обогатява нашето знание и може да ни помогне при лекуването на ред болести по природен начин. Сказчикът е особено изтъкнал връзката между психичния живот на лицето и здравословното състояние на организма. Окултна дейност във Виена. На 19 март т. г. Калер е говорил по покана на обществото „Чехословашки спиритисти" в препълнен салон на тема: „Духовни влияния в народните движения“. На 21 март е говорил от името на едно друго общество на тема: „На границата между този свят и отвъдния“. Добър прием имали
към текста >>
727.
Списанието PDF
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
L’Ame. La separation de l’ame humaine d’avec Dieu constitue un des moments les plus sublimes dans la Creation. Dans le monde angelique, cette separation est connue sous la denomination de „l’aurore de L’ame humaine“. L’ame, au sortir de sa source primordiale, est un rayon divin; il entre dans l’incommensurable univers pour y accomplir l’oeuvre qui lui incombe. L’ame est eternelle. Elle est eternelle ainsi que Dieu est eternel. Les ames humaines n’existent pas separement de Dieu. Elles existent avec Lui dans l’eternite. Elles existent ensemble, elles vivent d’une et meme vie mais elles ne sont pas semblables, elles different. Et ce lien eternel entre les ames, qui sont en grand nombre, est du a ceci, que Dieu est „Un“. L’homme est une ame vivante ayant la possibility de vivre et de ressentir la vie eternelle et d’acquerir ce qu’elle veut: une vie raisonnable et heureuse. Et „tout“ se trouve depose en cette ame. Et chaque homme doit reconnaitre qu’il est une ame vivante et raisonnable. Et si cette idee - qu’ils sont des ames - n’est pas profondement ancree dans la conscience des hommes et des femmes, s’ils se reconnaissent uniquement comme des intellects et des coeurs, comme des hommes et des femmes, ils n’arriveront a rien. Toutes ces formes de la conscience, toutes ces methodes ont ete experimentees. Mais s’ils inscrivent dans leur conscience: „Nous sommes des ames viv antes et raisonnables", ils feront entrer quelque chose de nouveau dans leur vie, ils lui
към текста >>
728.
Съдържание
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
към текста >>
729.
ДОБРАТА ПОСТЪПКА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
– ЕлиПръсти – Г.За веждите - Емил Петерс (от немски Д-р К.)Сънят като обновителен процес – Б. БоевТайната на страданията – АверуниЖената днес и утре – Д. Ат-ваНай-новото в музиката – К. Ик.Учителят говори – ПравдатаИз нашият живот – една пролетна утрин на изгрева – ЕлиЕмануил СведенборгНа Учителя – Luigi Da Venezia (Bellotti)Душа велика – Луиджи БелотиИз живото словоТова се нарича любов. Двата пътя – ТеофанаПесен на нивите – Д.АнтоноваСведенборг – Емануил п. ДимитровВестиLe Maitre parle. La
към текста >>
730.
ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място. Да постъпваш добре, това е смисълът на живота. Добрата постъпка води към нова наука. Кои са признаците на добрата постъпка? Когато човек постъпва добре, всичко в природата, без изключение, се кооперира с него. Добрата постъпка има отношение към цялото, тя представя усилия на човешкия дух. Който постъпва добре, с оглед да спечели нещо, той всичко ще изгуби. Ти ще учиш музика за себе си, не за хората. Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота. Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора,
към текста >>
731.
ПРЪСТИ - Г.
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на
към текста >>
732.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото. Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за
към текста >>
733.
СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
веждите Е ли челото работилницата на разума, то лицето е областта на усетните (чувствените) органи, областта на възприятията. Между двата лежат – като добре забележима граница – веждите. Това е една от разните останки от онзи изцяло покрит с косми животински образ, над който човек е издигнал високо в него лежащата Божествена идея. Еволютивното ни води също и във физиогномичното по правия път. Дебелите, гъсти, силни, дългокосмести вежди издават буйните натури, в които инстинкт и разум се свързват заедно, а окото придобива най-силния животински и чувствен израз. Нежните вежди напротив говорят за едно по-голямо изящество и финост на чувствата. Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума. Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред
към текста >>
734.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
като обновителен процес „Учете се да спите правилно, т.е. съобразно природните закони.” „Сънят е физико-астрален живот. В съня добиваме енергии.” „Яжте, преди да е залязло слънцето, за да е свободен стомахът.” „Не си лягайте вечерта с немити крака.” „Най-хубавият сън е от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта.” Учителят С новите факти, натрупани напоследък в разните науки, става постепенно едно задълбочаване в тях и разширение на границите на нашето изследване. Тези нови факти вече доведоха до убеждението, че само с физико-химичните процеси не може да се обясни животът и всички явления, свързани с него. Чрез откритието на разните видове лъчи: на Райхенбах, Гурвич и пр. се доказа, че зад видимите форми има една невидима страна. Доказа се и ясновидската способност, т.е. способността му да възприема извън границите на днешната обикновена възприемателна способност. Днес вече се приема от всички проницателни изследователи ясновидската способност или шестото чувство.*) Животът в организма трябва да се изучи в свръзка с процесите на така наречената негова аура. Това е едната страна на въпроса. От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава
към текста >>
735.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що
към текста >>
736.
НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
утре В света живеят само две души. Те са мъжът и жената. Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената! Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята
към текста >>
737.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
в музиката „Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”. Учителят Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят). Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота. Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето,
към текста >>
738.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Тогава Праведните ще просветнат в Царството на Отца си.” Не „на земята”, нито „горе на небето”, а „в царството на Отца си”. Това царство не е царството на природата. Царството на природата е дом за възпитание на малките деца. И тия праведни не са обикновените праведници на земята, нито Правдата, за която ви говоря, е обикновената правда. Говоря ви за онази Правда, в която има светлина. „Тогава праведните ще просветнат в царството на Отца си.” Ако издаваш светлината на това царство, праведен си, ако не излъчваш светлина, никаква правда в тебе няма. Всред обикновените „праведници” на земята, които са без светлина, всеки може да мине за праведен. „Праведните ще просветнат в царевото на Отца си.” Мнозина, може би, ще кажат: „Какво ни интересува нас, че праведните щели да просветнат в някакво си царство?” Много е важно това. Без светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие. Преди милиарди и милиарди години тези същества – Праведните, са влезли в царството на Отца си и са придобили тази светлина. Благодарение на нея сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната правда. Кои са праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанаха да светят, да живеят в правда, с нас на земята всичко би се свършило. И ако ме питате, защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: „За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от
към текста >>
739.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Една пролетна утрин на Изгрева Зазорява се в големия мравуняк на България; в столицата все още всичко спи. Една тишина владее навсякъде. Прохлада и свежест се носят във въздуха. Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират. Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум. Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето. По шосето за с. Дървеница (колко лошо име!) изкачваме баира – то е цяла планина, обрасла с борова гора на изток от София. Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето. Славеите пеят непрестанно, без дъх, безспир. Ние поемаме свежия въздух с пълни гърди, сякаш не можем да му се наситим. Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки. До преди няколко години това място беше само ливади; само лятно време се мяркаха няколко палатки. Оттогава насам като гъби изникнаха тия малки постройки и се образува цяло селище. Постройките са разхвърляни някак си безразборно и са прости в своето устройство. Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време
към текста >>
740.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той е написал множество съчинения, които днес сведенборгиянските общества превеждат и издават на разни езици. Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна опитност. Той се е опитал в своите съчинения да разтълкува окултно и мистично книгите „Битие” и „Откровение” от Библията. По-важни негови съчинения са: 1) „De coelo et ejus mirabilibus et de Inferno, ex auditis et visis.” (За небето и неговите чудеса и за ада, според видяното и чутото), Лондон, 1757. 2) Агсапа caelestia (небесните мистерии), Лондон, 1749/56 г. Осем тома. 3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г. 4) Diarium spiritualе. 5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година. В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението. В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове. За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага,
към текста >>
741.
ДУША ВЕЛИКА - ЛУИДЖИ БЕЛОТИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всем. Бяло Братство в София, Духовен председател на „Домус Ностра” във Венеция Anima grande sulla Terra scesa L'alto Ideal tu segui е porti al mondo, Maestro eccelso della Bianca flscesa; Potentemente a noi sollevi il pondo. Е nella retta via ci poni. Scesa Tanto е l'umanita nel basso fondo Errante е cieca che pare indifesa: Ravvolta in nero manto, gira in tondo. (I) Dа l'oriente nunzia forza viene, Allа penante gente porta: luce, Novella Fede, pace, il vero bene, Ove all'amor, sapienza ben conduce. Fratelli! il saper novo, vostre pene Fuga е a Divina perfezione adduce! Luigi Da Venezia (Bellotti) Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш. До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти. От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г.
към текста >>
742.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш. До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти. От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май. 1932 г.
към текста >>
743.
ТОВА СЕ НАРИЧА ЛЮБОВ. ДВА ПЪТЯ-ТЕОФАНА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Облечено в празнична премяна, житното зрънце се затичало към нивата. – Отивам да помагам на хората, – казало то, минавайки край един мъдрец, и запитало: – Кажи ми мойто бъдеще. – Много има да плачеш, – отговорил мъдрецът. – Какво нещо е плачът? – запитало. И като погледнал празничната му премяна добавил: – Съвсем ще оголееш. – А какво нещо е голота? – Ще го научиш. – Ами после? – Какво друго ще ми кажеш? – Ще умреш и нищо няма да остане от тебе. –?... – Но, след време, ще се съгради нещо много хубаво, велико от тебе. – Какво? – запитало зрънцето. – Ще го научиш. А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята опитност. Тогава аз ще ти се радвам за великото, което си придобил. * Не бий детето! Така и детето ще бъде бито, и чашата – счупена, а от две злини не се ражда добродетел. А когато детето ти счупи чаша, поспри се. Помисли, колко чаши и шишета си счупил ти, колко светли мисли и чувства си унищожил. – Това са красивите чаши в твоя свят. Не бий детето! Но спомни си за чашите – красивите мисли и Чувства – които си трошил и иди купи две чаши. – Едната на мястото на счупената, а другата – за една бедна
към текста >>
744.
ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри! – Още! – С трясък нека паднат веригите, които сковават твоите крила. Още! – Нека паднат! Из мишците ти кръв да протече. Да паднат! Борбата е жестока. Изход ? Малък. По-малък от сетната халка стани! Без кръв, без болка, звън.
към текста >>
745.
СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
на нивите О, ниви зрели, живи позлатени, О, ниви, слънце изкласили. Вий чакате, от вятъра люлени, Ръка люляща да ви жъне. Ще блъсне сърп над вас, о ниви, И в него пламък ще засвети. И вий покорни жертвено челата Под сърпа ще сведете. О, живо слънце, изкласили! Цъфтят сред вас и са цъфтели: Цветенца сини – късче от небето. Камбанки нежни – вашата молитва. И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце. Че знаеше, ден чуден ще пребъде: И песен чучулигата ще пее Над Вашето разляно слънце. И на Исуса благата усмивка Ще се разлей над святата ви жертва! Вий цялата земя заливате, о ниви! Ах, цялата Земя вълнува се и чака. И клас на клас повтаря думи живи, И песен носи се благата: Че пръв Христос ще дигне Възпламнал сърп: – О ниви! Да бъде жетвата ви
към текста >>
746.
ВЕСТИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
metahomo и пилот От някой странен кораб – свръхчовек. Ти смел четеше в книгата – живот, Де други сричаха от твоя век. Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог! Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг. Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо. Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада. Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край. На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим. И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г. Емануил п.
към текста >>
747.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София?” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов. В настоящата книжка поместваме споменатото стихотворение в оригинал и
към текста >>
748.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
La Sagesse. Dieu est l'Amour, la Sagesse et la Vérité — trois mondes augustes dont la connaissance ne s'acquiert qu'au cours de toute l'Eternité. Il y a trois choses par lesquelles nous pouvons connaître Dieu. Ce sont: L'Amour Divin, qui donne la plénitude de la vie. La Sagesse Divine, qui répand dans le monde la pleine lumière et l'harmonie. Et la Vérité Divine, qui donne la liberté parfaite. Et lorsque l'on parle des trois personnes de Dieu, on sous-entend: La première personne de Dieu est l'Amour manifesté dans la Vie. La deuxième personne de Dieu est la Sagesse manifestée dans la Lumière du Savoir. La troisième personne de Dieu est la Vérité manifestée dans la Liberté. Aussi l'esprit humain a-t-il trois points de contact avec l'Esprit Divin ; ces trois points sont l'Amour, la Sagesse et la Vérité. Au premier contact de l'homme avec Dieu, un Amour puissant, irrésistible l'envahit tout entier et il se transforme soudain en une source de vie débordante. Et puisqu'il faut un chemin à cette eau qui jaillit, le second contact a lieu, le contact avec Dieu — la Sagesse qui lui trace la voie où elle pourra librement se mouvoir. L'Esprit humain aspire donc premièrement à la Vie; deuxièmement, au Savoir, et enfin, à la Liberté. Lorsque l'Esprit acquiert le savoir, la Lumière se manifeste comme un résultat. Et lorsque nous parlons de la Sagesse Divine, nous sous-entendons toute la Lumière de
към текста >>
749.
ГОСПОДАР И СЛУГА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
750.
ПЕПЕРУДИ-Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се
към текста >>
751.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Caligo brasiliensis. Да я видите кацнала, но не права, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка - толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна - като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна - и ще разбере. Тогава тя тутакси кацва на някое клонче, бързо се врътва и обръща, и застава неподвижно: същинско лице на кукумявка! Птиците - уплашени - избягват с крясък. За тях пък кукумявката е страшилище. Пеперудата е спасена. Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения
към текста >>
752.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПЪТИЩА ЖИВОТ „В природата има закони, на които хората непременно трябва да се подчиняват". „Тая дисхармония нали показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и законите, които регулират разумния живот". „Страданията са признак, че сме се отклонили от правия път. Ще ги избегнем, като ликвидираме със старите вярвания и обичаи". „Някои казват, че земята е ад. Да, но тя може да бъде място за радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата". „Всяка мисъл или постъпка на човека се връща обратно към него". Учителят Разните народи, разните култури от край време са правили разни опити; опитвали са разни методи за своето повдигане, обаче винаги са свършвали с неуспех. След привидни временни успехи са имали горчиви разочарования, погроми и в края на краищата са свършвали или с окончателно затриване от лицето на земята и от историята, или са се превръщали във второстепенни и третостепенни народи и култури, без голяма важност в общочовешкия живот и в творчеството на нови ценности в разните области на живота. Можем да кажем, че повечето от досегашните опити на народите са били детински опити за прохождане. Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр. в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям прогрес. Коя е причината на всички тези рухвания на вековни, мощни култури на миналото? Само като знаем
към текста >>
753.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус,
към текста >>
754.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Има Един, който се проявява чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Има Един! И цялата жива Природа говори за този Единият, Великият. Наричат го Бог, Господ, Отец. Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всичките светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той може напълно да се прояви. Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е безграничен, безначален. Той е „Нищо". Но това „Нищо" съдържа всичко в себе си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо. Уподобяваме го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по себе си, Той не е ни светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто,
към текста >>
755.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Коен НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото
към текста >>
756.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш? Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен. Декемврий, в годината мъдрият месец! Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага. Че с кротка усмивка ще стигне тя тука И гдето помине ще бъде милувка, Лъч слънчев и радост. Декември, ти мъдрия старец с коси побелели, Живял и проникнал в голямата тайна. .. От тебе децата ще учат урока си мъдър: Да знаят и помнят, че няма смърт страшна, Че има сън само и после -
към текста >>
757.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не заспивай в тази градина! - Градината на човешката любов е тя. Тя е осяна с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Не заспивай в нея! Опивай се от силния аромат на цветята, от чистите води на езерата! Но не заспивай! Знай! - Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима. За нея е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят!" А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш. Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания. Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари! Да станат петстотин. Ето! този последният е решителен. Постоянство се изисква от всички хора днес. Това е философията на живота. Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар. Не се обезсърчавай. Удари още веднъж. Да станат петстотин. Последният е решителният удар. Постоянство се изисква. * Влез в трена на Любовта. - Единственият трен, който пристига на време. А тренът, който пристига на време, е същият, който тръгва точно на време. Стани на време, иди на гарата на време и влез в трена на Любовта на време! Но за да станеш навреме, трябва да легнеш навреме. И
към текста >>
758.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Светът на радостта Това било в първите времена на християнството. В Рим живял и се подвизавал един ученик на една мистична християнска школа на име Сафиус, патриций по произход, от виден и знатен род. Един ден при него се явява неговият Учител и му Казва: „Пращам те за двадесет години на уединение в пустинята. Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето посвещение - да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта. Сега ти живееш в един свят на скърби. Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа. Сандалите му лежали на една страна, изпоядени от мишките, на друга страна паницата му - полустрошена. Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите. Па да има да си хапне и някоя хубава гозбица". Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си. Почувствувал обаче, че туй желание го обхваща с все по-голяма сила. Започнал тогава той да
към текста >>
759.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ирисова диагноза при животните В спис. „Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932. След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване. Нашите медици и метапсихологията Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си. И тогаз природата, целият живот ще изглежда съвсем други за нас. В спис. „Човекът" (год. 1, книга 4), издавано от наши професори
към текста >>
760.
ДИШАНЕТО-НАЙ ВАЖНИЯТ ПРОЦЕС В ПРИРОДАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
761.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
процес в природата В старо време най-напредналите същества са изучавали живия език. Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание. Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха. Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести. Съзнанието, и здравето, и всичко зависи от живота, който ще придобием чрез дишането. Ние от въздуха изваждаме малко
към текста >>
762.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПЪТИЩА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ[1] Въпросът има и друга страна. Да кажем, че някой народ е избил с хиляди пленници, за да намали броя на неприятелския му народ. Какво става в случая? Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Всички народи, раси, култури можем да ги сравним с органи на един велик общочовешки организъм или нещо повече: всички същества съставляват едно велико цяло, защото животът, който минава през тях, е един. И колко е тясна
към текста >>
763.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава
към текста >>
764.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида. Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат двама души по лицето на земята с еднакви характери. Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща
към текста >>
765.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!" Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът!" За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е
към текста >>
766.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ти е слугиня? А ти? – Има ли от тебе по-добра слугиня? От тебе, майката-царица? Детето ти да бъде здраво, ти с любящите си царски пръсти чинийката измий! Мисълта ти царска да присъствува: Здраво да бъде и умно моето дете! С любов я изплакни, с любов я избърши! С любов се докосни до всичките му дрешки I До всичко, до което твоето дете ще се докосне! И кърпичката му с любов ти изпери и изглади! И винаги умът ти да присъствува: В светлината на великата природа да живее! Твоите царски пръсти, твоите царски мисли ще изградят това, което слугинята не може * * * А кога детенцето си къпеш, или преобличаш, мисли за чистотата – Бог каквато я познава! Утринната му закуска кога даваш, или му приготвяш храна за обяд, мисли за силите, кои природата е вложила в нея! За тях мисли! И дай му я така, както тя я дава! Недей с подправки ти разваля неговия вкус! – На своето дете! – Така: Красива! Чиста! – Чисто и красиво то да бъде! Царския ти ум красивото в красивия живот, в твоето дете да влей ! И чистото! Но тук не свършва твоята служба. Царството ти безпределно е. Кога детенцето си в люлката полагаш, или го вземаш на ръце, мисли, че в Божиите ръце го ти полагаш, поемаш го с Неговите ръце. Когато го в училище изпращаш, или на дълъг път, остави разумната природа спътник покровител да му бъде! Друго не мисли! * * * А приказчица когато започне да чете, или пък някоя и друга книжка, вниманието си царско обърни, и прочети ги първо ти! Да знаеш! Царицата да знае, какво из царството се
към текста >>
767.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не късай без позволение чужди плодове. Не бъркай без позволение в чужди каси! Това е закон! Нарушиш ли този закон, ще си причиниш нещастие. Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря. Сам да ти откъсне един грозд. Сам да ти го подаде. Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение. Това, което господаря ти дава, то се благославя. * * * Когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай! Не бързай сам да си откъснеш! Никой да не види. Почакай! Час, два, три. Докато стопанина дойде. Сам да ти откъсне един грозд, и с ръката си да ти го подаде. Ако сам откъснеш, ще вземеш само един грозд и ще бягаш. Ако стопанина дочакаш, може и цяла кошница да имаш- И ще ти каже стопанина: „Заповядай и друг път". Такива са правилата на Божествения свят. * * * И така, щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом. Ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства. Ще ги пазиш. Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич. Така, ти получаваш и плод, и неговото
към текста >>
768.
ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА - ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ТРЪНИТЕ И КАРАМФИЛА В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях. Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме!" Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко. Искам и тука да ми създадеш същите условия." За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Тръните се наскърбили. Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Тръните си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много. Наистина, той има хубав аромат и ароматът му може да се използува като лечебно средство, но нали всички тия кошери с мед са пълни все от
към текста >>
769.
ЗАЩО - Б.Б.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от
към текста >>
770.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
беше малка. Виждаше всичко, разбираше всичко донякъде, всичко, което ставаше около нея. Едно не можеше само да разбере: защо у тях често нямаше хляб. Та хляб, Боже мой, тя не искаше друго. Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше. Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря?" Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига!" Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога?” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време!" Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде. „Хляб искам, разбираш ли, не искам друго." Погледна я и чакаше. „Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко!" „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви
към текста >>
771.
Какво знамение показваш?
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Професор Калегари и човешкото естество. В в. „Зора" от 9. дек. 1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на
към текста >>
772.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички съвременни хора търсят знамения в света. Учен ли срещнете, музикант или художник срещнете, поет или писател срещнете, от всички очаквате знамения. Всички хора се запитват едни други: Какво знамение можеш да ми дадеш? Ако някой каже или направи нещо, веднага ще го запитате, какво иска да покаже с това знамение. Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за
към текста >>
773.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
БРАТСТВО „Природата е сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие". „Всичко в природата е така разумно! Никога не сте били в един свят по-разумен, отколкото този, в който сега живеете. Природата извършва нещо велико. Като видите един ден нейната работа, ще кажете: Много сме се лъгали". „Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали; най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите". „В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство. Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата,
към текста >>
774.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува. Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за
към текста >>
775.
Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПОЛЯРНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО Експериментални изследвания Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност. С други думи, имаме положителен и отрицателен анимизъм. Един класически опит за установяване полярността на анимизма е опита с магнетизираната вода. Експериментаторът взема чаша вода и, или я държи 2-3 минути от първом в дясната ръка, или насочва над повърхността й, без да я докосва, върховете на пръстите си. Водата добива, за вкуса на сензитива, ясно определен възкисел вкус - тя става приятно-свежа и лека на пиене. Намагнитизирана по същия начин с лявата ръка, водата добива за вкуса на сензитива алкален, лугав, блудкав вкус, дотолкова противен, че предизвиква повдигане. Знайно е от друга страна, че положителният електричен полюс на един елемент, както и южният полюс на магнита предизвикват - подобно излъчванията на дясната ръка - кисел вкус. тъй както пък отрицателният полюс на един елемент и северният полюс на магнита пораждат - подобно флуида, що изтича от лявата ръка - алкален вкус. Макар че при анимистичното действие на магнита и на ръката не става никакво химично разлагане, както при електрическия ток, аналогията е очебийна. Ето защо, въз основа тъкмо на тази аналогия, анимизмът на дясната ръка е наречен положителен, а този на лявата - отрицателен. Само този опит вече е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че и човешкото тяло ще да е анимистично поляризирано. Ето накъсо някои от
към текста >>
776.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива
към текста >>
777.
Наука за ръката - М. И. Д
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Учителя ЗА САТУРНОВАТА ЛИНИЯ „Показа им ръцете си". По-красив и по-добре устроен уд от ръката няма. По красота и изящество няма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце. До ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала. Красотата на този уд не седи само в неговата съвършена форма, но в приложението на този уд. Ръката представлява историята на човечеството. Всичко, което миналите и сегашни култури са създали, е отбелязано на ръката. Кога е създадена линията на живота? - Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаването линията на живота. След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линията на живота, линията на сърцето и линията на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва. У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие е за човека, който няма
към текста >>
778.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НАУКА ЗА РЪКАТА Ако вие можете да четете писаното по вашите ръце, вие бихте разбрали дълбоката мъдрост на Бога. Велико богатство се крие във вашите ръце! Учителят Хиромантията или науката на ръката е една от най-старите окултни науки. Тази наука има чудна история, която е проследена от големи авторитети. Тук в тоя курс нямаме възможност да се разпрострем надълго. Обаче няколко кратки бележки не ще бъдат безполезни за ония, които изучават тази наука. Много хиляди години преди нашето леточисление са съществували раси и цивилизации. Много от тях са изчезнали вече от лицето на земята. Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния човек. Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата. Те са имали възможност в течение на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят. Също те са имали възможност да откриват ония вътрешни причини, които предизвикват появяването и изчезването на тези знаци. Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки
към текста >>
779.
Учителят говори - Духът
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо. При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е човек да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет. Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения. Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично,
към текста >>
780.
Из „Живото слово - Бисери
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от
към текста >>
781.
На планината - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа! Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят пороците - всички негативни качества. Бъди постоянен в импулса, а не в нещата. Пий само от извора, а не от течението. Бъди строг към себе си, а снизходителен към другите. Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет камъни. Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас. Жертвувай само това и тогава, когато резултатът ще е положителен, иначе би било разточителство. Оставяй винаги едно свободно кътче в своята душа за новите истини. Никога като вчера! Никога без работа! Мисли за причините на нещата, а прави доброто. Не оплаквай миналото. Забрави го. Върви напред. Човек трябва да може да затвори очи, уши, уста, ум и сърцето си за съблазните и да се съедини с Бога. Задача на учените: По кой начин може да се уреди живота без страдания. Любовта не трябва да има никакъв материален стимул. В любовта няма предпочитание, а разумност. Елементарно знание трябва на човека - знание за конкретни случаи и неща. Сега е най-сгодното време, започни, не отлагай нито за минутка. Това, което си разбрал, приложи го. Това, което си харесал, направи
към текста >>
782.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Б. Боев На планината Ранна пролет. Три часа след полунощ. Целта ни е да поздравим първия слънчев лъч горе от планината! Силуети от всички страни се стичат към сборния пункт на „Изгрева"! Тръгваме! Пред нас се очертават тъмните контури на гората. Минаваме през „арката". Отминаваме гората. Пред нас се разстила широко поле. На другия му край се очертават контурите на Витоша с белоснежните си върхове. Тихи разговори между съседите. После пак мълчаливо съзерцаване! И има какво да се гледа ! Постоянно менящи се картини! Поглеждам нагоре: небето чисто, звездно. Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея! Лъв залязва на запад; Водолей изгрява. Гледането на звездите не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен? Коя е тайната на подмладяването? Природосъобразният живот! Но какво значи природосъобразен живот. Някои го разбират много външно! В същност то е
към текста >>
783.
Притчи и приказки
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства. Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив. Той влиза в положението на душите. Той дава, преди да му поискат и спира да дава, преди да му кажат
към текста >>
784.
За височината на Мусалла - Любомир Лулчев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът. Това не мога да направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля. Ти се моли! II Една мушица се спряла при един паяк. Той започнал да я хвали: – Колко си красива! Какви хубави очички имаш! пък крилцата ти! Колко са напъстрени! Такава хубавица аз никога не съм виждал! – Нима е вярно това? – запитала мушицата. – Да, като тебе красиви същества няма. Но, аз имам едно
към текста >>
785.
Вести
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВИСОЧИНАТА НА МУСАЛЛА Това беше преди повече от десетина години. Бях още офицер. Правехме групови екскурзии с братството към Мусалла, водени от Учителя. Отивайки към върха, веднъж Той ме запита: – Колко е висок Мусалла? Като някой ученик, на когото е зададен свършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, кое го имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или страница от география. – 2927 м., Учителю. Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза: – Мусалла има повече от 3000 м. – Как е възможно това ? – учудих се аз, той е толкова пъти измерван и при това най-точно. – А как измерват? – запита Учителят, като гледаше към планината. Аз пък бързо, бързо, като да се намирах пред някакво началство, което далеч надминавах по знанията си (което в нашия офицерски живот се случваше не особено рядко!), започнах да Му изреждам: Чрез барометри, анероидни и живачни, чрез кипене на вода, чрез геодезични методи, проверки чрез... Той всичко това слушаше търпеливо, както винаги и когато свърших моето ораторствуване. Той пак ме погледна с дълбоките си очи и ми каза тихо: – По-висок е Мусалла! Той има над 3000 метра! – Е, как може това да се констатира? - запитах аз с едно скрито желание да проверя, колко е прав тоя метод, върху който Той се базира. Но останах разочарован. – На върха има особени магнетични течения, които започват на и над 3000 метра. По тях съдя, че тоя връх е над 3000 м. Аз го поизгледах. В Братството бях от няколко
към текста >>
786.
Книгопис
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
в София На 4 март 1934 година в Вегетарианския салон в София се даде литературно-музикална забава съвместно от учениците на Всемирното Братство и вегетарианското дружество. Салонът беше препълнен. Изпълниха се и доста музикални късове от Учителя. След подобна обща вечеринка в Пловдив, ето сега имаме такава и в София. Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище. Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони. Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа! Красив симптом Във в. „Родопски страж", от 1 април т.г., год. 4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е
към текста >>
787.
Съдържание на 3 и 4 бр.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
мъж, ни жена". Беседи от Учителя, десета серия, том II. Съдържание: Ни мъж, ни жена. Ще оздравее момчето ми. Седем кошници. За приятелите си. Твърдата храна. Идат дни. В образ Божи. Жлебът. Заветът. Никодим. - Цена 30 лева. 2. Бъдещето верую на човечеството. Беседи от Учителя. Съдържание: Бъдещето верую на човечеството. Един удар. Великата формула. Едно звено. - Цена 12 лева. 3. Разумно разбиране. Беседа от Учителя. - Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата. Днес се намираме в период. когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа. И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание. Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo". Това е есперантски превод на „Новата Ева" беседи от Учителя. Тя е номер от есперантската библиотека „Нова култура" - Севлиево. Доставя се от Атанас Николов, издателство „Нова култура" - Севлиево. 5. Думите на видния странник Буди-Са. Цена 7 лева. 6. „С Христа" - Повест за народа от Любомир Лулчев. Книга втора. Цена 30 лева. 7. Край огнището. Разкази от Люб. Лулчев. Цена 3 лева. Последните книги се
към текста >>
788.
Положителна подкрепа
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Какво знамение показваш Всемирното братство - Б. Боев Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло -Г. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Наука за ръката - М. И. Д Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Учителят говори - Духът Из „Живото слово" - Бисери На планината - Б. Боев Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Притчи и приказки За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Вести Книгопис
към текста >>
789.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
нещо, което постоянно смущава хората. Защото съвременните хора, цялата съвременна култура въобще, върви по линията на Сатурн - тъй я наричам аз - по линията на нещастието. Всички хора все се съмняват, все подозират, че има да се случи някакво нещастие - те не очакват нищо добро. И действително, така става. Всички хора изобщо свършат зле. С изключение само на няколко души, познати в историята, които не са завършили зле, всички други хора действително са завършили с фалит. Но хората никой път не се спират да разберат онова, което им причинява смущения. Те си въобразяват, че то е нещо голямо, непоправимо и изпитват пред него страха на вола от стършела, който наистина е малък, ала кара едрия и силен вол да щръклее. Волът си е внушил, че стършелът е може би много голям, много по-голям, отколкото е в действителност. С такива внушения живеят и хората. Изобщо съвременното общество върви по пътя на внушението и самовнушението. Вземете запример пресата, където очебийно се проявява внушението. Всички почват да пишат: „Не вървим добре, от ден на ден отиваме по-зле и по-зле" и т.н. И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят? Всички до насита повтарят, че лозето е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява. И подемат повик: „Да разкопаем лозето, да прекопаем нивите". Ала си остават само с викането - лозето
към текста >>
790.
Човешките суеверия – Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ИДЕИТЕ Трябва да любим Бога. Как ще Го любим? Ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки и да са тези мисли и чувства, те са божествени и затова не трябва да се отхвърлят. Няма човек в света, в когото тия мисли и чувства да не се явяват спонтанно. Нему не му остава друго, освен да ги приеме в себе си и култивира. И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. По този начин тези хора спъват в себе си Божественото, великото Начало. В това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му. ще проблесне една малка мисъл,която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи". Един човек изпаднал в никакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе". Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: „Няма да се самоубия. Аз имам достатъчно сили да преодоля "мъчнотията, в
към текста >>
791.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози,
към текста >>
792.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НАВЕЧЕРИЕТО НА СИНТЕТИЧНАТА ЕПОХА Ако хвърлим поглед към миналото и проследим неспирния вървеж на човечеството, ще видим стъпала, а между всяко едно от тях бездна от падение. Развоят не е една непрекъсната възхождаща права, а крива с минимуми и максимуми - места на слизане и нов подем. във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен
към текста >>
793.
Науката за ръката
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не съжалявай за това, което не е станало, защото планът на разумната природата е предвидил нещо друго за този ден, за този момент. Бъди благодарен от това, което е станало, постарай се да го разбереш. Извлечи поука. Защото изненадите, които животът ти предлага, са за твое добро; по тоя начин Бог-разумността в природата иска да те избави от едно твое застояло замръзващо състояние, иска да те накара да мислиш не тъй, както досега. Спри се. Размисли добре, какво наистина цели природата с днешния твой случай, с днешното твое нещастие или беда. Какво иска тя да те научи? Бъди уверен, че нищо не е случайно, а само привидно - така изглежда. Спирай се и си отбелязвай случаите и събитията, които въпреки твоята заетост се натрапват на твоето съзнание. Приеми ги, запознай се с тях, запитай ги най-после, какво те ти носят от съкровището на неизвестното и уверен, съм, ще получиш отговор. Твоето скрито - вътрешно - духовно Аз ще ти отговори. Запомни този отговор. Той е смисълът и цената на този ден. Ако човек разбере правилно и оцени достойно противоречията на днешния ден, те сигурно вече никога през вковете не ще се повторят. Защото законите на висшата разумност допускат да станат само ония неща, които ще ни научат нещо важно: или кое трябва да правим или какви не бива да бъдем. „Сили, които са изгубили своята разумност, са се превърнали на механически сили", от които трябва да знаем да се пазим, иначе ще станат една спънка за нашето развитие. Големите противоречия
към текста >>
794.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За начинаещия в тая наука се препоръчва голямо търпение, наблюдателност и да не прибързва в заключенията си. Мнозина пренебрегват външната страна на ръката и пристъпват към четене на характера и събитията в живота по линиите и знаците на дланта. Външната страна на ръката е от извънредно голямо значение. Принципът на всички гадателни науки е много прост. Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област. Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един свят са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения. Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш
към текста >>
795.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Въздухът, който дишаме, се прониква от малки невидими за нас частички, наречени въздушни йони. Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното. Силни бури в съприкосновение с метални, скални и някои други повърхнини спомагат също за йонизацията на въздуха. Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци
към текста >>
796.
Учителят говори - Доброто
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР (Продължение) Фигура 9. представя образ на човек, който има ухо, с добре развити всички части и в хармония с целия образ. Този образ представя човек от народа. Фиг.9 Интересно е, че в това лице не само ухото, но и челото, средната част на лицето, долната челюст и брадата имат също тъй добра пропорция. Погледът е ясен, определен и искрен. Общото впечатление говори за добър човек. Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване. -----------------------------------------------------------------------------
към текста >>
797.
Към езерото на Чистотата - Боян Боев
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви. А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със
към текста >>
798.
Из „Живото слово”
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Боян Боев КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо! Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години! Как всяко кътче тук е скъпо за нас! Как то е свързано със свещени мигове от нашия живот! Но какви са тези мигове? Те сдържат вечността в себе си! Тези мигове не са отлетели в миналото. Те са вечно настояще. Тези мигове са вечно действуващи в нас. Те са скулпторът, който внася нови линии, нови черти в човешкото естество. Те са ваятелят, който работи върху статуята, която ще се поднесе дар на Безграничния в края на вековете. А този край е начало на нещо ново. Каква мистична тишина цари тук, тишина, при която по-лесно можеш да чуеш гласа на Безграничния! Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни
към текста >>
799.
В царството на Ормузд-Дай
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не е лесно. Не е лесно да се измени съвременния порядък. Това са два милиарда мозъци! Два милиарда хора, групирани в нации и раси, всяка от които представлява мощна сила! Два милиарда хора, два милиарда мозъци, които работят, мислят по своему! Да се координират всички тези мозъци, изисква се време. Не е лесно. И много лесно е да се измени съвременния порядък. Но трябва да се координират тези два милиарда мозъци в една идея, която има предвид благото на цялото човечество. * * * Божествен организъм! Цялото човечество представя велик Божествен организъм. И всека нация, всяка раса, общество и човек, не са друго, освен уд в този организъм. със специфична организация. със специфично предназначение. Божествен организъм! Цялото човечество представя велик Божествен организъм. И хората трябва да се превъзпитат в духа на новото, ако искат да имат добри държави, добри държавници, добри граждани. * * * „Без работа съм. Каквато работа за мен намериш, дай ми я! Ще я свърша" - казало детето, когато пред Бога се явило. Без проект за оправяне на света. Не е лесно. Два милиарда мозъци, организирани в народности, раси, общества! Да се откажат от своите проекти! Да станат като детето! Да бъдат готови единния проект, проекта на разумната природа да възприемат! И много лесно е. „Бъдете като децата" е казал Великият Учител. Много лесно е! Защото Той, Великият Учител, е казал
към текста >>
800.
Тази твоя постъпка
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В ЦАРСТВОТО НА ОРМУЗД-ДАЙ В царството на Ормузд-Дай живял един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал никаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете. Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички като че ли му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия! Всички отправили към него страшни, свирепи погледи. А той се чудел, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Той сам нямал никаква мисъл да обижда боговете.
към текста >>
801.
Стихове – Димитрина Антонова
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
При един светия от княжеско произхождение, отишла една красива жена. Тя била с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник. Тогава започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение. Тя казала: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се. Готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка. Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот. Да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти
към текста >>
802.
Разбитата лира свети
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Посял си и чакаш посятото семе да никне Взрян в себе самия, ти мислиш и спомняш... Пред Бога се врече ти нива да сееш. И взе семена от богатия плод на душата За нова сеитба. Намери ги скрити дълбоко; Запазени дълго на скрито и свято. Взема ги и щедро в браздите ги хвърли, Зърна съкровени на твойта душа. О, как ги грижовно ти беше отгледал. И слънцето колко ги беше топлило! Да, твоето слънце. Обходи браздите. И зърното хвърли и изрече: „Да бъде", и стана. И слънцето пекна, надежда ти даде. Да, радост сеяча ще вкуси. Пред Бога се врече ти нива да сееш За своите братя. И ето, пося я. И днеска ти сам си. Седиш и размисляш, Загледал дълбоко в себе самия. Дали ще поникне посятото семе? Но може ли иначе да бъде? Във тебе самия Посятото зърно поникна. Седиш и се вслушваш. И песен се чува във тебе самия. Там пеят жетвари, жетварите скрити На твоята нива класила! Ти слушаш И радост велика те носи. И там ще поникне... И там ще пожънат. И те ще запеят над златните ниви класили. Те - братята малки! Димитрина Антонова ПЕСЕН НА ИЗВОРА Аз светла съм песен в гората, запята от века, И скрита дълбоко в сърдце й. - Аз песен съм дивна. Ела, намери ме, мен светлата песен на Бога, Мен извора бистър, в който се сме дъгата. Сред дъх теменужен извирам и пея Любовната песен на Бога. Поспри се и чуй ме - във всякоя дума Цял мир отразен е. Във всякоя капка Сам Бог е просяйнал - сам Бог е от века Запял тази песен - мен, светлата песен Мен, извора слънчев. Поспри се и вгледай - ти
към текста >>
803.
Вести и книгопис
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
............................................................................................. Ти стоиш изправен в подножието на върха и бодрият ти очарован поглед се спира в захлас тук-там по извитата линия на далечния хоризонт. Но ти не мислиш, че е далечен; детски наивният шепот на надеждата ти обещава близко постижение и ти предвкусваш радостта от това. С бързи и смели крачки ти тръгваш, поете, към върха и в дясната си ръка крепко държиш подарената ти от музите лира. Когато игривият зефир нежно погалва русите ти къдри, ти се поспираш неволно, спомняш си за митичната Еолова арфа и пръстите ти подръпват струните на твоята лира. Ти я настройваш и усмивката ти е по-блажена от усмивката на спящото дете, защото в гърдите ти сърцето лелее възторжена мечта. Ти се изкачваш и във всяка стъпка вплиташ копнеж. Нали след последната стъпка ще бъдеш на върха, отдето лирата ти ще разлее стройни, хармонични тонове, отдето лирата ти ще запее, ще зареди безкрайните мелодии на едно любещо сърце и ще облее с незримите вълни на красотата душите на твоите братя! Поете, ти си в началото на пътя, в розовото утро на бленуващата младост и колко е ефирна одеждата на нейното опиянение! Когато слънцето достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка. Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато
към текста >>
804.
Съдържание на 5 и 6 бр.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Ценността на една култура се мери не по онова, което тя е постигнала само чрез копиране отвън, но преди всичко по онова, което тя чрез самобитна дейност и творчество е вляла в общочовешката съкровищница. И наистина, древна България е днес все повече и повече ценена от външния свят като страна на богомилството, което е скъпа творба на духа, който работи в този народ. Това се вижда и от думите на френския писател Габриел Гоброн, както ще видим по-долу. Всяка епоха се характеризира с вливане на нови идеи в културата - идеи, които съответствуват на ръста на съзнанието в дадения момент; нови творчески извори се отварят в човешкото естество; съзнанието се разширява, издига се до нови планински върхове. И всеки народ до толкоз има шанс за развитие и благоденствие, доколкото става носител, проводник на тези нови идеи. Тези последните са жизненият еликсир, който внася навсякъде, дето проникне, живот, простор, красиви условия. И България, която е била клеветена и нападана особено през последната война и след нея, сега пак почва да обръща внимание на западния свет благодарение на духовните движения в нея. Това се вижда ясно и от думите на същия Гоброн. Той, който е проучил до известна степен движението на Всемирното Братство в България, говори поради това с симпатия за този малък народ с големи духовни търсения. Във френския спирутуалистичен вестник „Ло Фратернист" той печата статия, която продължава в два броя. В нея той дава
към текста >>
805.
Списанието PDF
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Човешките суеверия – Г. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Пътят на постиженията - Г. С .Г. Науката за ръката Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Учителят говори - Доброто Към езерото на Чистотата - Боян Боев Из „Живото слово” В царството на Ормузд-Дай Тази твоя постъпка Стихове – Димитрина Антонова Разбитата лира свети Вести и книгопис
към текста >>
806.
УСТОЙТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
807.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според
към текста >>
808.
СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с автоматична бързина? Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички
към текста >>
809.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали
към текста >>
810.
ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ Към средата на 19 век мина една мощна материалистична вълна през човешката култура. Това беше епоха, когато естествознанието имаше голям подем във външното изследване на природата. Именно понеже външното изследване на природата даде големи резултати, дойде се до механистичното разбиране на природата. Опитаха се да обяснят всички жизнени процеси чрез физико-химични сили и закони. Но натрупваха се все нови и нови факти, които механистичното разбиране не можеше да обясни. Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете. Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр. Това беше вече едно разширение на познанията върху
към текста >>
811.
СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не е случаен, стремежът на всички народи да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител. Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало. Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще. Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път. Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като девиз: "Съединението прави силата". Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне. Причината е вътрешна. Липсва единство, хармония в съзнанието на хората. Кои неща мъчно се постигат? Кои неща са неразбрани? Трудните. Идеята за цялото иска много мислене! Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота. Примери, които ни говорят за живата връзка на всички същества, обединени около един център, можем да видим, на където и да погледнем. Числото едно, от което са произлезли всички числа, е един велик проблем, който изисква дълбока мисъл. Във взаимните отношения на частите на единицата знаещите виждат законите, на които се основават човешките отношения. Според физиката една вълна, която
към текста >>
812.
НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР Високостоящо и нискостоящо ухо. Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел. Такъв е напр. Бисмарк (фиг. 15). Големина на ухото. Големината на ухото има също голямо значение. Лявата рисунка на фиг. 16 представя голямо и широко ухо. У тези хора външният свят действува дълбоко върху душевният им живот; също така и тяхното реагиране на външния свет от вътре навън е много живо. Такива хора имат голяма предприемчивост и активност, които се придружават от голяма телесна издръжливост. Човек с малко и тясно ухо (фиг. 16, дясната рис.) - има малка възприемчивост; също и в своите предприятия той е по-скромен, по-малко деятелен и с по-слаба издръжливост. Хора с такива уши са страхливи. Нееднаквост на двете уши. Тогаз двете уши приличат на везни, чиито блюда са нееднакво натоварени. У
към текста >>
813.
НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Ноздрите и лежащият между тях носен мост показват вида, по който е свързана силата на израза, на интелектуалната проява с телесно-чувствените сили; как те възприемат чувственият свят и по какъв начин го изявяват навън — пълно или ограничено, силно или слабо, благородно или низко. Носните отвори показват, как чувственото се възприема от душата и по какъв начин се проявява то в живота. Въздълго кръгли носни отвори (1) свидетелстват за едно пълно възприемане на чувственото и половото. Всички възприятия, също и половите удоволствия текат в пълнота, изчерпателно в душата, дирят също да се проявят и навън. На такъв човек приятните свежи нощи му действуват много добре и му създават отлични настроения. Тогава той дава простор на своите чувства. Кайзер Вилхелм I имаше подобни възкръгли носни отвори. В зависимост от това той е притежавал способността да допуща да действуват в него много силно впечатления и преживявания. Това обяснява начинът, по който той се е отнасял със своите министри. Той е обичал да му се предава всичко в големи подробнокъти. Красивият пол е бил на особена почит пред неговите очи. Той е имал една галерия от хубави портрети. Лютер, който също е имал възкръгли носни отвори, е бил извънредно възприемчив и чувствен. Когато носните отвори са твърде големи (2), тогава възприемането на всичко чувствено и полово е много силно, пожелателно, че можем да го наречем болезнено. Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е
към текста >>
814.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
РЪКАТА Цветът е една от големите тайни на природата. От голямо значение е цветът на ръката и всякога при изследването ù трябва да се взема под внимание. Цветовете, които могат да се видят по човешките ръце са много, почти неизброими в своите тънки нюанси. Обаче те могат да се поставят в 4 главни групи: бял цвят, жълт, червен и тъмен или черен. Тези 4 главни цвята имат един с друг различни комбинации. Напр. червен цвят върху бял фон или бял цвят върху жълт фон и т.н. Ръце с бял цвят показват материални желания, мека и апатична природа. Лицето чувствува нужда от мир, спокойствие и желание да се удоволствува. Белият цвят в природата е символ на чистотата, спокойствието, хармонията и пълнотата. Ръце с жълт цвят. Жълтият цвят изразява твърдост и сухота. Той показва гордост, скъперничество, дипломатичност, разсъждение, концентрация. Мозъкът се стреми да управлява сърцето. Тук преодолява интелекта над интуицията. Лицето с такъв цвят има търпение, постоянство в своите желания. То е безпокойно, сменява се постоянно, в мислите си е смело и независимо, а в постъпките и действията си дребнаво. Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство,
към текста >>
815.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило божественото съзнание. Чували сте, че е казано: "Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни". Истината - това е Светлината на божествения свят. Свободата е неговата безграничност. И когато ние говорим за божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувствува тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват. Той изпитва дълбок мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за вътрешния растеж на оня виеш идеал, към който човек се стреми. Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората:
към текста >>
816.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род! Благодарение на молитвата, душата си доставя вътрешната, духовна храна, от която се нуждае! Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове! Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея! * * * Да станем да се помолим! В молитвата човек укрепва. Да се моли човек, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само молитвата повдига и облагородява човешкото сърце. Молитва, в която се изразява оня съзнателен стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Да станем, да се помолим! Само молитвата повдига и облагородява човешкото
към текста >>
817.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
I Един ден, когато Буда се разхождал с учениците си, срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците Му се чудели, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек. И Го запитали: "Учителю, защо обръщаш внимание на този беден човек?" Буда им отговорил: "Един ден, в моето далечно минало, аз се молих на Бога. Но аз бях толкова гладен, щото от глад едва се държах на краката си. Не бих могъл да свърша молитвата си, да се свържа с Първичната Причина. В този момент, някъде из шубраците изскочи заек. Той се хвърли в огъня и се опече заради мене. Аз ядох от него, укрепих силите си и можах да свърша молитвата си - да направя връзка с Първичната Причина. Този заек е днешния брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертвува тогава заради мене." ІІ Един Ангел много искал да разбере какъв е човешкия живот. Той постоянно се молил на Господа да го изпрати на земята. Най-после Господ се съгласил и го изпратил. Дал му формата на една красива ябълка. Ангелът цъфнал, завързал и особено много се зарадвал, когато забелязал, че всички хора обикалят около него, усмихват му се. Радостно му било, че те обръщат внимание на него. Но не била за дълго тази радост. Идва при него едно дете, взема го на ръце, и започва да го реже и да го дъвче. Много се изплашил ангелът. Когато се върнал на небето казал: "Много добре бях до едно време, но едно дете ми причини големи страдания". И
към текста >>
818.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Боян Боев При езерото "Махабур" Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ? Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при
към текста >>
819.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРОСТОРИ! Светлината във сърцата днеска нова радост внася и от слънцето, звездите привет всеки ден донася. Да възлюбиш планините и в доброто да привикваш, и на хората в душите с чиста вра да проникваш. И добро да пожелаваш ти на свойте - братя хора, и със песни да възпяваш и зората и простора. Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли
към текста >>
820.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРОСТОРИ! Светлината във сърцата днеска нова радост внася и от слънцето, звездите привет всеки ден донася. Да възлюбиш планините и в доброто да привикваш, и на хората в душите с чиста вра да проникваш. И добро да пожелаваш ти на свойте - братя хора, и със песни да възпяваш и зората и простора. Сутрин слънцето говори с глас отвътре на човека: "Ето сините простори и безсмъртната пътека". Иде вечно от звездите Дар - живота изобилен – мъдрост скътана в душите: мъдър щом си, ти си силен. Не забравяй планината гдето тих ветрец повява, мир на свобода в гората там те с своя чар пленява. Върха бял - где радост блика често поглед там отправяй, благодарността велика да поддържаш не забравяй. Тихий глас във теб запитва ти звездата си позна ли? Тази сутрин във молитва любовта Му призова ли
към текста >>
821.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина В списание "La estrella de Occidentw", което излиза в Буенос Айрес (Аржентина), год. 10., книжка 111, от май 1934 г., е печатана статията "Новото време" от М. Константинов, в която се говори специално за идеите на Учителя, за мисията на Всемирното Братство в свръзка с днешното време и близките перспективи. В същото списание, в книжка 112 от юли т.г. е печатан преводъ на беседата от Учителя: "Великият закон". В списание "Alborea" "което излиза също в Буенос Айрес, год. 2, книжка 9, 1933 г., е печатана статията. "Идеите на Учителя Дънов и резултатите, получени от тяхното приложение". Авторът се е подписал с думата "Сестра". В тая статия се разглеждат идеите на Учителя и тяхното приложение в начина на храненето, в живота на нашити мисли и чувства, в използуването на силите на разумната природа и пр. Споменава се, че Учителят туря в основата реализирането принципите на Божествената Мъдрост. Говори се за особеното значение, което отдава Учителят на музиката за повдигането на отделния човек и на човечеството и се споменава, как чрез Учителят на Изгрева се ражда една нова музика. Накрая се споменава най-важното от обширната литература върху богомилството и албигойството на разни езици. На 1 октомври 1933 г. в Буенос Айрес е държана публична сказка от Магдалена де Пита на тема: "Учителят П. Дънов". Духовното движение в Румъния Чрез дейността на видния работник на духовната нива в Румъния - Релжис, посредством възвишените
към текста >>
822.
ПОЛУЧЕНИ КНИГИ И СПИСАНИЯ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
823.
Списанието PDF
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
СПИСАНИЯ Синове на възкресението, беседи от Учителя, десета серия, том трети. Цена 35 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, улица "Опълченска", № 66, София. Съдържание: 1. Синове на възкресението. 2. Дерзай дъще! 3. До край. 4. Дванадесетте племена. 5. Изново. 6. Баща си и майка си. 7. Помаза ме. 8. Остани с нас! 9. Славата человеческа. 10. Ще хвърля мрежата. 11. По-драгоценен. "Великото в живота", беседи от Учителя. Цена 10 лева. Доставят се от същото място. Тези две книги трябва да проникнат навсякъде в народните маси. Идеите, изложени в тях, хвърлят светлина върху живота и нашите задачи в него. Самият факт, че тяхното четене причинява вътрешна радост и подем, показва; че те задоволяват едни реални нужди на душата. Човек, природа и Бог от Г. Томалевски. Септември 1934, ц. 25 лв. 112 стр. Нашият добър приятел Г. Томалевски, който преди няколко години ни даде своите хубави първи работи: "По свещената пътека" и "Псалми за живия Бог", днес ни поднася една малка сбирка от статии-есета, написани топло, сърдечно, синтетично-философски. Тази книжка озаглавена: "Човек, природа и Бог", има следното съдържание: "Отделната личност и цялото; Какво ни говори природата; За границите на нашит възприятия; Поява на материализма; Смисъл и безсмислие; В света на безкрайно малкото; Организмите и същността на живота; За радиацията на живата клетка; В навечерието на синтетичната епоха; Личност и общество; Няколко думи за богомилите; Добродетели и лъжа; Някои заключения". С ясен и
към текста >>
824.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
825.
НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази
към текста >>
826.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
човечество разрешава много важни въпроси, но хората още не са се спрели да видят, кой е най-важният въпрос, коя е най-важната задача, която требва да разрешат. Спор има за това. Засега хората разрешават икономическия въпрос - въпросът за хляба, като мислят, че този въпрос е най-важният. Така е, но питам: въпросът за хляба, който от хиляди години се разрешава, разрешен ли е напълно досега? Той се разрешава само временно, само частично и в резултат пак остава неразрешен. Други някои казват, че най-важен въпрос за разрешение е въпросът за просветата. И действително, хората от хиляди години все се просвещават. Но разрешен ли е този въпрос? - И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава требва да бъде силна, мощна. Да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е. Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и досега още не е разрешен. Този въпрос не е нито народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия
към текста >>
827.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И НОВАТА КУЛТУРА Всичко в природата е закономерно. Ето, как закономерно следват фазите в развитието на растението: поникване, лист, цвят, завързване, узряване! Някои си мислят, че в човешкия живот и в историята на човешката култура всичко е произвол, а само в външната природа имаме закономерност. Нима може да има раздвояване в природата? Не! Тая закономерност, която виждаме в външната природа, има я и в живота на отделния човек и в живота на всяка култура, на всяка раса, Тя се проявява и в смяната на културите! Човешката история не е нищо друго освен закономерна проява на силите, заложбите, дарбите, талантите, скрити в човешкия дух. Всяка култура не е нещо произволно, но е изявление, откровение на нови страни, на нови сили на човешкия дух, на нови съкровища, дълбоко скрити в човешкия дух, които до тогаз са били непроявени, са чакали своето време. Ето защо можем да кажем, че всяка култура има особена мисия в великия път на общочовешкия възход. Всяка култура представя определено стъпало в тая велика стълба. Напр. римлянинът, който е знаел, че на север зад Алпите живеят варвари: германци, гали, келти и пр., можел ли е да помисли, че тия варвари ще дадат едно такова изявление на човешкия дух, който римлянинът не би могъл да предполага и с най-смелата си фантазия: мощно развитие на естествознанието, културата на техниката, епоха на фабрики, телефони, аероплани, радио и т.н. Това е новото слово, което прозвучава в човешката душа след римската епоха! Има
към текста >>
828.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма. И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за духовното развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо". В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора? — Няма страна в света, където да не се говори за нуждата от нови хора. И в цяла Европа, и в Америка, и в черна Африка, и в жълта Азия, навсякъде се пробужда съзнанието за един нов живот. Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото. Всеки чувствува, че за новото време трябват нови хора. Ала малцина знаят качествата на новите хора, на човеците потребни днес, за да изведат света към светли насоки и бъднини. От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят,
към текста >>
829.
ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-нисши братя - животните. Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница. Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо. Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от
към текста >>
830.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО Изкуство ще рече да проникнеш в един свят по-висш, по-съвършен от този на обикновения делничен живот, да възприемеш нещо от него и така майсторски да го свалиш долу, т.е. да го облечеш в една такава форма, достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена. Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското
към текста >>
831.
ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
сте в една концертна зала. Посетителите прииждат, те нахлуват ту като мудни, ту като забързани вълни. Залата започва да пъстрее, да оживява, да шуми, да се вълнува. Ето, в залата влиза една дама - стройна, величествена. Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка. Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите -
към текста >>
832.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според духовното значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили. Необходимо е този смисъл да се отпечата много точно дълбоко в съзнанието, ако искаме да поставим върху що годе здрава основа аналитичните изучвания и заключения за ръката. Планетите, включая слънцето и луната, са символи на висши сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба". Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя. Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на
към текста >>
833.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в природата в истинският им вид. И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се ражда обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад
към текста >>
834.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Любовта. Новата й форма. — Да знаят всичките мъже, жени - че са братя и сестри. Да си помагат. Да се вдъхновяват. Да бъдат стимул и условие един за друг. Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Това е Любов. Новата форма на Любовта. * * * Жената е условие за прогреса на мъжа. Мъжът е условие за прогреса на жената. И двамата, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека. По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син. Не може домът да прогресира, ако няма деца. * * * Сърцето е условие за прогреса на ума. Умът е условие за прогреса на сърцето. И двете, умът и сърцето, са условия за прогреса на човека. А външният живот е израз на това, което е вътре. Волята? - Тя е условие за прогреса на ума и на сърцето. Не може сърцето да бъде сърце, не може да прогресира, ако няма чувство. И умът не може да прогресира да бъде ум, ако няма мисъл. Това е Любов. Новият ù израз: Хармонията между мъжа, жената и детето; хармонията между ума, сърцето и волята. — Външният живот е израз на това, което е
към текста >>
835.
УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ИЗПИТИ Един от великите Учители на древността, наречен Ешавора, след като предавал дълги години окултното знание на своя ученик Бенам, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето и след като му предал всичките правила, всичките закони, трябвало най-после да го постави на изпит. Да направи един опит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало. Камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? - Чист съм. - отговорил Бенам. Добър ли си? - Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? - Пълно е. Умен ли си? - Умен см. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? - Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? - Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината. Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата
към текста >>
836.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ПРИРОДАТА 5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото. Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида". 5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе". 5]„Това което спъва живота, трябва да се махне. А то е в съзнанието, в разбирането на хората. Върху съзнанието, трябва да се работи. Ако съзнанието не се измени, животът не може да се измени. Трябва да се убедят хората, че могат да живеят добре, че е възможно да се измени строя. Не че сега ще го учат. Това го има вече всадено в хората. Само трябва да се пробуди то в съзнанието. И след това да дадат условия да дойде новото". Учителят Слънцето е позлатило вече околните планински върхове. Вървя из гората. Цветята едно след друго отварят своите венчета на утринното слънце. Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата. Минавам по скали, украсени с разноцветни мъхове и лишеи. Идвам до една полянка само с цветя. Спирам се. Слънчевите лъчи се провират между клоните и падат върху мен. Птички летят над главата ми. Някои
към текста >>
837.
ВЕСТИ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
към текста >>
838.
LE MAITRE PARLE. LE BIEN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всемирното Братство в чужбина Италия. В „Житно зърно" на времето си бяхме споменали за основаването на Италианска академия по спиритуализма, наречена още Италианска академия за наука, литература и изкуство във Венеция. Напоследък получихме устава на тая академия и по повод на това можем да кажем няколко думи за нея. Тя е основана на 24 окт. 1929. Тя има за цел изучаването на въпросите на науката, литературата и изкуството в светлината на спиритуализма. Директор на Академията е проф. Луиджи Белоти, архитект, доктор по физика и химия, свободен доцент по психология и философия във френския университет „Волтер", директор на астрософската обсерватория, автор на много съчинения по спиритуализма. Тая академия има клонове в цяла Италия. Академията определя Учителя за свой Върховен Духовен Ръководител. Швеция В списание „Vegetarianen", орган на Шведския вегетариански съюз, год. 33, книжка 10, октомври 1934. г., е напечатана уводна статия със заглавие „Вегетарианска колония в България". На първа страница на кориците е напечатан портрета на Учителя голям формат (рисуван от художника Борис Георгиев). В статията се разглеждат основните идеи на Всемирното Братство и се описва живота на „Изгрева". Статията сдържа и няколко снимки, които илюстрират текста: две снимки от „Изгрева" и една снимка, която представя гимнастичните упражнения (Паневритмия) при Рилските езера. Към статията са прибавени и две картини от Борис Георгиев, като художник, който работи в духа на новите
към текста >>
839.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
840.
ЖИВОТЪТ НА ЦЯЛОТО. ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА БЛАГАТА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
841.
ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост, а откъслечно. Те го разглеждат не исторически като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на
към текста >>
842.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Коен ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ В какви ли не насоки хората дирят „душата", най-характерното на нашето време. Можем да кажем, че днес всеки дири онези основни черти, най-типични, първични, които са присъщи на нещата, на хората, народите и човечеството. След войната, а можем да кажем още от първите в години на настоящия век, с откриването на радия от съпрузите Кюри и с редица други постижения в научната мисъл - Релативитетната теория на Айнщайн, неовиталистичните течения в биологията в лицето на Дриш, Бунге, Шлеман, Райнке и др. и др., мировъзрението на цялото човечество се подложи на велика преоценка. Може би вследствие това загубване на стойности на ценностите, да е дошла и най-страшната катастрофа до днес на земята - световната война. Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у
към текста >>
843.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек
към текста >>
844.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и
към текста >>
845.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НОСНИТЕ ОТВОРИ Бeргер-Вилинген Стената, която разделя носните отвори наричам „носен мост" или „носна пътека" (Nasnsteg). Носният мост сведочи по какъв начин душевното е свързано с телесното и с усещанията. Ако връзката между душевното и телесните чувствувания е благоприятна, така че те да се допълват, тогава всичко преминава в едно правилно душевно възприятие (1). И обратно, душевното състояние бива правилно изразено навънка. Носният мост при такова положение на чувствата, бива прав и тънък. Вътрешните и външните възприятия се разпределят взаимнообразно правилно. Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв
към текста >>
846.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НА БОЖЕСТВЯНОТО УЧЕНИЕ Питате ме: „Кое съставя ядка на учението?" Казвал съм ви и пак ще ви кажа: „Ядка на Божественото учение са Любовта, Мъдростта и Истината". Знам, че пак ще ме попитате: „А що са те?" Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка. Ядката, която всички ядат, без да могат някога да изядат. Продължете своята погрешка - яжте от ядката! Но не се спъвайте от черупките. И аз ви казвам: „Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства". И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос! Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта, в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява, какво са Любовта и Истината. Мъдростта говори: Аз, която се движа между началото и края, ви казвам - Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. А зад Истината? Зад Истината няма нищо. Зад Истината не можеш да
към текста >>
847.
В ЦАРСТВОТО НА ВЕЗНИТЕ. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Написани книги. Написани на различни езици. Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва да изучаваш. Да обичаш, значи да учиш. Да прелистваш всеки ден книгата на живота и да учиш. Любовта е велика наука. Можеш ли да четеш? Книгата на твоя приятел можеш ли да четеш? Знаеш ли езика, на който е написана тя? Обичаш ли го? Това е Любов. Всеки ден да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Това е Любов. Благословение е за човека да обича. Благословение е за човека да знае да чете книгата на Живота на своя приятел. Всеки ден да намира в нея нещо ново, нещо свещено. Благословение е да знае езика, на който е написана тя. Благословение е! * Велика наука! * Да обичаш, значи да четеш. Да обичаш, значи да знаеш. И всеки ден да прелистваш книгата на живота на своя приятел, и всеки ден да намираш в нея нещо ново, нещо свещено. Благословение е и велика
към текста >>
848.
СКИЦА - Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В царството на вензите Отдавна, много отдавна живели два народа - тамари и вензи. Днес и помен не е останал от тях: ни в песни се пее за тях, нито се в приказки споменава. Царят на тамарите имал син. Името му било Тамар. Изпратил го той в царството на вензите, които се славели с мъдра управа и стройна държавна уредба, наука да учи. И като царски син, сторили му чест, та го приели в едно от най-знаменитите училища на времето, дето малцина можели да влезнат. Там се учела и дъщерята на вензеския цар. Из ден в ден като учили заедно, те се сближили и между тях се завързала обич. Обикнал Тамар царкинята на вензите и пожелал да я направи своя невеста. Ала колкото и нежна в обноските си да била царкинята, тя му се виждала тъй тиха, тъй студена, че най-сетне на Тамар почнало да се чини, че тя е равнодушна към него. Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята. С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел. Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне
към текста >>
849.
ВЕЛИКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Светът му се представя мрачен. Не вижда светъл лъч. Върти се в тъмнина. А никога не се запитва: „Защо съм недоволен?" Причината не търси никога. Или, ако я търси, обект са другите, не той. Защо човек не търси никога вината в себе си ? Защо я търси в другите? - Защото другите по-добре разбира ли? Или намира себе си прав? – Не може другите да се разбират по-добре от себе. Не може. Човекът, неговото себе, е мерило за себето на другите Но себето на другите не може на собственото себе да послужи за мерило. Неизвестното с известното се мери. Затова, известното търси! Търси себе си! Познай се! И питай: „Защо съм недоволен?" Недоволството - това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо. Не го търси у другите. И те са като тебе бедни. Търси богатите - с въздух, светлина те имат и за тебе, и за всички като тебе. Търси ги! Не спирай бедния! Той ще вземе само. Да дава той не знае. Не може, На него дай. А искай от богатите. * Запитай се: „Защо съм недоволен?" Това е малка стъпчица към познаване на себе си. * Когато си доволен, запитай пак: „Защо съм радостен?" - Това е изобилие. А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе. Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си. Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост.
към текста >>
850.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ОСВОБОЖДЕНИЕ Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една девица. Тя винаги имаше тъжно лице и от очите й постоянно се ронеха сълзи. Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носещи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор. Походката й стана Каинова, очите й блуждаеха. Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена. Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда. Моята глава тежи върху гърдите ми като угаснал болид. Аз се ужасих и поисках да й помогна. Поставих светилник пред очите си и се отдадох на работа. Времето летеше със светкавична бързина. Веднъж, някой тихо почука на моите врати - влезе една прекрасна двойка тя се хвърли срещу мене и ме прегърна. Коя си ти, попитах я аз ? „– Аз бях робиня, сега съм свободна. Бях прокажена, сега съм чиста. – Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Елбурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам
към текста >>
851.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
СВЕТА И ЗА СЕБЕ СИ Айнщайн е роден в Улм в Германия. Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това. Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този свят. В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството. Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството. Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година
към текста >>
852.
LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Духовните движения в Естония. - С 1,203,000 жители Естония, една от малките балтийски страни, е напредничава и свободолюбива страна. Духовните движения там са силно развити. В тази насока най-много работят: Антропософското общество, което има 3 секции - руска, естонска и немска; Обществото за психични издирвания в Талин (Ревел) - столицата на Естония, също с 3 секции. Руската секция на последното общество носи името на известната окултна романистка Крижановска. "Тези общества проявяват голяма дейност. Всяка седмица се четат системни лекции из разните отрасли на окултизма. През изтеклата есен в тези среди е говорил и нашият приятел П. Г. Пампоров върху новата култура, върху учението на Учителя и пр. За развитието на окултните движения в Естония много е допринесла довоенната руска оригинална и преводна окултна литература. Теософското общество също така работи за повдигане на духовното ниво на естонците. Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки,
към текста >>
853.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Le MaTtre Parle LA LIBERTY Ce qui rend 1'ame humaine libre, c'est la Verite. L'ame humaine aspire a la Liberte, elle a I'ardent desir d'etre libre. C'est une sublime impulsion interieure — pas de I'homme ordinaire — mais de I'homme en qui la conscience divine s'est eveille. Vous avez entendu qu'il est dit: „Vous connaitrez la Verite, et la Verite vous affran chira". La Verite — c'est la Lumiere du monde divin. La Liberte en est I'immensite infinie. Et lorsque nous parlons de la Liberte Divine, qui decoule de la Verite, nous sousentendons I'infini, c'est-a-dire Inspiration de l'ame a vivre dans I'infini. La Liberte, dans le plein sens du mot, est I'attribut du monde divin. II n'y a que Dieu qui soit absolument libre. Et voila pourquoi l'ame humaine qui vit dans la Verite, connait Dieu en tant que Liberte sans limites. Et lorsque I'homme sent en lui cette liberte, tous les fardeaux, toutes limitations qui 1'oppriment, disparaissent. II epprouve une paix profonde et comme une dilatation, une extension de tout son etre. Son etat consci-ent ne connait plus de homes — d'un regard il penetre les choses. II voit fondre la glace sous lui et autour de lui. Le soleil brille, et tous les nobles germes qui sont deposes profondement dans son. ame et attendent depuis des milliers d'annees de pouvoir pousser, commencent a se developper et a croTtre. La liberte est absolument
към текста >>
854.
Списанието PDF
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Животът на цялото. Закон за социализиране на благата. Душата на нашето време – Д-р Ел. Р. Коен Подсъзнателното и свръхсъзнателното – Б. Боев Два натюрела – Г. За моста между носните отвори – Бургер-Вилинген Учителят говори – Ядка на Божественото учение Из „Живото Слово” В Царството на Вензите – притчи и приказки Скица – Т. Великото освобождение – Олга Славчева Айнщайн за света и себе си – Ели Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: La Liberte
към текста >>
855.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВАТА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
856.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото,
към текста >>
857.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други
към текста >>
858.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в
към текста >>
859.
ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното,
към текста >>
860.
ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
един Гьоте е виждал истината, която се крие в емпирично.интуитивните физиогномични открития на Лафатер, то е защото е имал прозрението на гениалния човек, който вижда истината непосредствено, без да се нуждае от доказателства. Впрочем и сам той, като естествоизпитател, е работил повече физиогномически, отколкото аналитично-описателно. Затова негли е бил неразбран в своите натуралистични идеи от тогавашните учени, които се отнесли с насмешка и към физиогномиката на Лафатер. Може би във „Физиогномичните фрагменти" на бащата на съвременната физиогномика да няма наука в съвременен смисъл на думата, но там се таи една основна идея - идеята за физиогномичното като израз на душевни качества и сили - подкрепена от верни наблюдения и просветлена от фини интуитивни прозрения. Тази идея се крие, като семе впрочем и в физиогномичните писания, останали от средновековието и епохата на възраждането. Но понеже последните са писани на един средновековен жаргон, неясен за съвременните хора, понеже в тях е изтъкнат преди всичко гадателския, „мантичен" елемент, който характеризира почти всички старовременни писания от тоя род, понеже най-после, тия писания се явиха като съставна част от окултната литература, основната идея в тях, живият и истински зародиш биде от първом пренебрегнат от официалната наука. Но редица „неофициални" учени, хора с непредубеден поглед, започнаха да правят системни физиогномични и характероложки наблюдения и оставиха ценни трудове в областта на
към текста >>
861.
РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЕВОЛЮЦИЯ НА ФОРМАТА НА НОСА Носът е барометър на човешкото лице и на човешката индивидуалност. Човек без нос е едно животно. Народи, които стоят назад в своето развитие имат сплеснат нос като животни. Прочее, животните нямат нос, те имат само два носни отвора. Колкото един народ стои по-високо в своето развитие, толкова и носът му изпъква повече между формите на лицето. Често много високо стоящите народи имат голям нос. Този прост факт сведочи, че носът е тясно свързан с развитието и дейността на предния, главен мозък. Този факт е верен и анатомически и физиологически - нервите, които инервират носа вземат началото си от главния мозък. Затова носът се счита от характеролозите като изразител на човешката интелигентност. Носът като форма е по-късно развитие в природата. Той е израз на голямата мъдрост на природата вложена в развитието на формите. Счита се, че хора с големи носове обикновено биват много постоянни и с голям запас от телесна и духовна енергия. във всичките си начинания те се ръководят от принципа на целесъобразността - всичките им работи са планомерни. Те са импулсивни и могат да прокарат и постигнат начертаното и предприетото. Големият нос е един белег на разум, планова работа и деловитост. Малкият нос е белег на мързел, липса на постоянство в самостоятелно и енергично прокарване на нещата, липса на правилна пресметливост и най-после на голяма капризност. Хората с малки носове биват най-често подчинени. Те не могат да господствуват, затова
към текста >>
862.
ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА-АС. А.
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ДЖОН РОКФЕЛЕР Франклин Д. Рузвелт Пътят на живота на днешния председател на Съед. Амер. Щати - Рузвелт, не е гладък. Само ръката може да ни разкрие тайната на неговата голяма слава. Той се е издигнал чрез голяма борба в живота. Страдал е от голяма инфантилна парализа. Това го подтиква към големи благодетелни дела след пълното му оздравяване. Преди да стане председател на Съед. Щати, бил е председател на щата Ню Йорк и се е проявил като един от най-вдъхновените политически мъже. В своя трънен път Рузвелт е побеждавал с необикновения си кураж и настойчивост. Като председател на републиката, той предприе редица финансови опити от голямо значение за заздравяване на икономическото положение на Щатите. Реналд дава в ръката на Рузвелт като най-характерна линията на ненадминатия кураж и неустрашимост. Той я свързва с дебелата Сатурнова линия, която се свързва със сърдечната, образуваща върху юпитеровия хълм характерен ъгъл. Силното отклонение на линията на съдбата (сатурновата линия) към юпитеровия хълм говори за славата, която е достигнал Рузвелт. Въздългото лице, носът, брадата и енергичният поглед ни говорят за един двигателен натюрел, застанал на едно върховно ръководно място, поради своя ненадминат кураж, постоянство и ум. Джон Дависон Рокфелер Това е старият финансист и един от най-големите. милиардери в света днес. Счита се за много деен човек. За него парите нямат само някакво егоистично значение, той е световно известен филантроп. Реналд, дава неговата
към текста >>
863.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА Развитието на музиката от дълбока древност досега представя една голяма област за изследване, но би могло да се каже. че малко проникновени анализи са правени от естетично и научно гледище. Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито безбройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа. Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на
към текста >>
864.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Коен ОКУЛТНИ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА Художествената литература, в каквато и насока да се изрази, крие в себе си извънредно много елементи, които са от чисто окултно естество. Има писатели, които като пишат, държат точна сметка за окултното и се стремят по един или друг начин да го изнесат. В тяхното си творчество те влагат тенденция. Прочее, истинското художествено творчество трябва да има тенденция, следователно идея, линия в дадена насока. Тя може да бъде проведена спонтанно, незабележимо, ала може да се прокара и явно - там вече има по-голяма необходимост това да се направи с художествен усет. Днес световната литература е в голяма безпътица. Нито описанието на национален бит, нито плоското изнасяне на рутината на съвременния живот, може да задоволи някого. Най-после - то е много естествено - националното не може никого да задоволи в днешно време поради това, че западната култура даде на човечеството нещо особено, което се нарича универсалност. В историята на човечеството никоя друга култура не донесе чувството за универсалност, както това направи западната култура. И сега, когато много народи повдигат глас за „националното", все пак, зад това национално, колкото и да бъде то кресливо има нещо повече - това е универсалното. Универсалното щом придобие, наред с другото, един психологически елемент, навлиза вече в кръга на окултното. Онази литература, която се занимава с рутината на живота - нрави на хората, възгледи, социално положение и пр. бива двояка.
към текста >>
865.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ПРИРОДА Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, Разумност - сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „Жива природа" аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос. Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този космос може да бъде и „безграничен" и „граничен" и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древност „макрокосмос" се явява в формата на човек - великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които
към текста >>
866.
СТИХОВЕ - БЕЛИНА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Измени храната си! Така твоят организъм ще се освободи от утайките на несъответните за него храни и той ще бъде здрав. Измени я! Доста кокошчици и агънца са плакали, отивайки към твоя стомах. Заради техните сълзи я измени ! Или - за своето си здраве. Колко гниеща материя има в прясното месо, от което се възхищаваш! Как ще се справи твоят организъм с нея? Не ще ли я утаи по коляното, главата, или по някой друг орган? И те няма ли след време да заболят? Измени храната си! Ако не за техните сълзи, то - за своето си здраве. * * * Измени дишането си! Когато поемаш свежия утринен въздух, мисли: Бога поемам в себе си. Задръж го! Порадвай му се! И бавно, внимателно го изпусни! Това е приятел! Да донесе това, от което се нуждаеш, да вземе излишното. Да внесе, да освободи! А Бог, в чистия въздух, е този приятел! Измени дишането си! С всяка вдишка поемай Бога в себе си, порадвай Му се! * * * Измени гледането! Измени слушането! Вкусът си измени! Гледай красивото! И само него. Слушай хармоничното! И само него. Вкусвай чистото! И само него. Красивото ще внесе красота в душата. Хармоничното - мир, а чистото ще ти разкрие чистотата. Измени ги! Гледай красивото! Слушай хармоничното! Вкусвай чистото! Ако не за самите тях, за себе си ги измени! За своето си
към текста >>
867.
БОГОИЗБРАНИЯТ - Ц.Г. СИМЕОНОВА; СМИРЕНИЕ - О.СЛАВЧЕВА
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
поглед стига, В Белина потънала земята, Нейде много близо и далече Слушам песен пее чистотата. Белина, трепти лазур над нея, И разлива разтопено злато Слънчева ръка благословена А сърцето пълно, с мир богато. Белина, студена, мълчалива И затворен в нея свят лъчист Пеят тихичко снежинките-брилянти. Песента в молитва се прелива. * * * Ти все летиш по своя път в безкрая, И ние с тебе, твоите чеда, Години, векове са твойте стъпки, Кърмилнице земя. Към вечни брегове на океана На времето неспирно се стремиш, И в наший сърца е тоя пламък – Отломък, слънчев, жив. Какъв простор и звезден лабиринт! Какъв велик, неподражаем свят! Над всичко някакъв вълшебен сфинкс Държи свещена тайна. И ние, майко, твоите чеда, Към светли хоризонти се стремим, Че ти ни вдъхна с твоята душа Към слънцето любов.
към текста >>
868.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА - РИБИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
нозете ти, които ме поведоха нагоре по свещената пътека. защото бях сам. – Светило бяха нозете ти, светило на доброто в човека. Светило бяха ръцете ти, които понесоха моята немощ, защото бях слаб. – Светило бяха ръцете ти, светило на Силата в човека. Светило бяха очите ти, които просветиха ума ми, защото бях в тъмнина. – Светило бяха очите ти, светило на знанието в човека. Светило беше челото ти, което освободи душата ми, защото бях роб на заблудата. – Светило беше челото ти - светило на Истината в човка. Светило бяха устните ти, които събудиха в мен живота, защото гаснех. – Светило биха устните ти, светило на Любовта в човека. Ц. Г. Симеонова СМИРЕНИЕ Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил . Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил. О.
към текста >>
869.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НА ПРИРОДАТА РИБИ, КОИТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ (От Валтер Бернхард Сакс) Нима е възможно да се давят риби? Заглавието на статията звучи като шега! Но не, това не е шега. Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките. Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от
към текста >>
870.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Значението на мисълта. - По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл. Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл. Тя ще му даде много добри плодове. Върху мисълта - нейното значение и сила - ще се върнем подробно в отделни статии. Значението на храната и храненето. - Има три главни неща, които човек трябва да умее да ги върши добре, за да бъде доволен и радостен в живота. Той трябва да
към текста >>
871.
LE MAITRE PARLE. DIEU
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Идеите на Всемирното братство в чужбина. В Аржентинското списание „Estrella de l`Occidente", последната книжка, е печатана в испански превод беседата от Учителя: „Великият Закон". В друго аржентинско списание „Кuntur", орган на Теософското общество в Аржентина, е печатана беседата от Учителя: „Слабият и силният". В новото италианско списание „ Sulla Soglia di una niona Era del Pensionero" („На прага на новата епоха на мисълта"), орган на Италианския институт за експериментална психобиология (Рим, януари 1935) е печатана статията „Послание на слънцето до всички, които обичат светлината му". В тая статия се излагат идеите на Всемирното Братство. Статията има следните подзаглавия : Към новата епоха. Двата космични момента. Очистителният огън на любовта. Италианският поет Елдо Маркети напоследък е написал един хвърчащ лист с заглавие: „Новите времена и силата на спиритуализма". Между другото в този хвърчащ лист е казано: „От планините на България Учителят Дънов, големият философ, възвестява идването на Царството на Духа. В същото време във всички страни има разпи прояви, които говорят, че наистина иде нещо ново". В чешкото списание „Spiritisticka revue", орган на Чешкото спиритично общество (излиза в гр. Радванице), г. 16, книжка първа, е печатана статията: „Ново послание на слънцето", в която се излагат някои от идеите на Всемирното Братство. Статията е придружена с портрета на Учителя. В книжка трета от същото списание е печатана статията: „Блото Братство в
към текста >>
872.
Съдържание на 2-3 бр.
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Le Maltre parle DIEU II en est Un qui se manifeste par 1'ftmour, par la Sagesse et par la Verite. II en est Gn! Et toute la Mature vivante parle de cet Un, le Grand. On Pappelle Dieu, le Seigneur, le Pere. II emplit tout, 11 emplit tout ce qui est, tous les mondes, tous les systemes sola'res, et cependant II reste non-manifeste. Et durant toute J'eternite", U ne peut se manifester totalement, car toutes les formes par lesquelles II pourrait entierement s'expnmer ne s'y trouvent pas. Par Lui-meme, 1'flbsolu, l'Inaccessible est sans forme, II est sans limites, sans commencement. II est „Rien". Mais ce „Rien" renferme tout en soi. II se limite sans se lim ter. II se diminue, sans diminuer. II cree, mais sans jamais s'epuiser. II se manifeste en tout, mais sans etre Lui-meme dans ce qui est manifeste. II soutient tout — tant au dedans qu'au dehors — mais Lui-meme ne prend part a rien. Nous le concevons comme la Lumiere, la Raison — le Logos. Mais par Lui meme, II n'est ni la Lumiere, ni la Raison. La Lumiere, la Raison, ce sont ses manifestations. Dieu n'est pas present dans le monde d'une fagon materielle. Tout comme le peintre ne se trouve pas dans le tableau qu'il peint, ni le scul-pteur dans la statue qu'il fait I Mais lorsque le Grand Inconnu se reveie, IJ nous apparatt comme la Lumiere sans ombre, comme la Vie sans interruption, comme le Savoir sans erreur, comtne la Liberte sans
към текста >>
873.
Списанието PDF
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Държава в държава За смисъла на човешкия живот – Ели Паневритмията – Боян Боев Незнайното – Д. Стоянов Третият натюрел – Г. Еволюция на формата на носа – по Карл Хутер Ръцете на Рузвелт и Джон Рокфелер Опит за очертаване пътя на новата музика – Ас. А. Окултните елементи в световната литература – Д-р Е. Р. Коен Учителят говори – Живата Природа Из „Живото слово” Стихове – Белина Богоизбраният – Ц. Г. Симеонова Из вълшебната книга на природата: Риби, които може да се удавят Здраве, сила и живот Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: Dieu
към текста >>
874.
ДВАТА ПРИНЦИПА
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
875.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи. Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят. В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми. Принцип на отделяне, индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Силният, със силата, която съдържа в себе си, сам се разрушава. Така, скорпионът, когато го заплашва смърт, сам забива в себе си своето отровно жило и се самоубива. В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият
към текста >>
876.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ У някои видове животни намираме онова обособяване в семейство, както това е у хората. На всеки случай, при никои животни природата не е намерила за необходимо да създаде подобна семейна комбинация както в царството на хората. И когато говорим сега за майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности. Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на думата, на характера. Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна
към текста >>
877.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта". Учителят Съществува една жива наука, божествена наука. Окултната наука е само част от нея. Тя хвърля светлина върху всички въпроси на живота, и резултатите, до които дохожда, имат практическо приложение в живота. Всички те могат да се проверят опитно. Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите. И те липсват в растителната храна. Разлагането
към текста >>
878.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко
към текста >>
879.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
и др. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ - ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ Няма по изразителен орган в човешкото лице от окото. Окото е онзи орган, който със своята форма, със своя цвят, със своята големина и блясък изразява, проявява навънка най-големите потънкости на душевния живот. Когато думите не достигат, когато те спрат, окото все още продължава да говори и да разкрива това, който се крие в глъбините на душата. Окото, казва Петерс е онзи орган в човешкото тяло, който последен умира. Когато всичко спре, в този последен миг, тогава и окото спира да върши своята тайнствена служба. Окото е огледалото на душата. Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие. Окото в човека е символ на Истината. Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят. Рядко, но все пак ще чуем, че някой имал божествен поглед" Много са физиогномичните причини, които правят погледа такъв или инакъв - добър или лош, умен или глупав. Първом, големината и формата на окото. Има очи кръгли, големи и отворени. Има тесни и
към текста >>
880.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
КЮРИ И ТОМАС ЕДИСОН Мадам Мария Кюри Мария Кюри е вече покойница. Тя напусна отрудената земя недавна. Ала духът ù, името ù няма никога да умре. Тя живее в своето велико дело. Тя откри радия и радиоактивността. Елементът радий е един от големите революционери в съвременната наука, която от началото на настоящия век е в криза. Радият възвърна модерната химия към отричаната алхимия на средните векове. Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А. Едисон Откривателят на грамофона и електрическата
към текста >>
881.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ВСЕМИРНО БРАТСТВО Има на земята една ложа от учени, които се събират за разискване по разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù
към текста >>
882.
ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не го пъди! Злото. Но призови доброто. И остави ги да се състезават. Остави доброто да те пази. Злото - да се състезава. Злото е зло, кога е само. Кога липсва при него доброто. Доброто когато е там, злото се преструва. Преструва се на добро. А ти? Какво губиш от преструвката на злото? * * * Постави го в комично положение - злото. Когато намисли да направи пакост, повикай доброто. И го остави да се състезава с него. * * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди. Да не го сърди. Но да повика още един. Повиканият ще респектира първия. В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата. И тя ще бъде свободна. Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди. Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир. Но ти повикай доброто. Мисъл светла, чиста и красива. мисъл, която гради. Която повдига. Наред с тази, която руши, постави такава, която гради. Наред с тази, която унижава, постави такава, която повдига. Призованата с присъствието си ще респектира, другата - ще се преструва. А твоята глава? – Ще бъде свободна. * * * Какво губиш ти от нейната преструвка? Какво губиш, ако пакостната мисъл се извини, ако се престори на добра? Призови доброто! Светлата красива мисъл ! И бъди свободен! Витоша 11. Април 1935 г. 11
към текста >>
883.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ В далечното минало, в далечните предисторични времена, съществували две царства, два силни народа в света. Жителите на първото царство били светещи и се наричали синове на Светлината. Жителите на второто царство били тъмни и се зовели синове на Мрака. Ала и едните и другите били еднакво умни и мъдри, еднакво силни. Царят на Светещите се наричал Ормузд-дей, а царят на тъмните - Ариман Таад. В царството на Ариман-Таад съществувал железен ред и порядък. Всичко в неговата държава вървяло като машина. Жителите му били покорните части на тази огромна машина и ако само някой дръзнел да се възпротиви на неумолимия й ход, очаквала го неминуема смърт. Това царство разполагало с такава грамадна армия, с такива усъвършенствувани оръжия и с толкова смъртоносни задушливи газове, че днешните изглеждат, в сравнение с тях, жалка играчка. Не само това, но те си служели с мощните токове на атмосферното електричество и с други още по-фини сили, които работят в пространството. В царството пък на Ормузд-дей владеела пълна свобода. Животът се леел като песен. Там свободно процъфтявали науки, изкуства, музика и поезия. Между тези две царства се водели постоянни войни, защото Ариман Таад искал да завладее царството на Ормузд-дей. Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали. И най-фините оръжия на Ариман Таад, щом само влезнели в царството на Ормузд-дей, мигом
към текста >>
884.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НАШИЯ ЖИВОТ КЪМ МУСАЛЛА Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала. Острият й връх се очертава ясно на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското
към текста >>
885.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
А той повика едно детенце, та го постави посред тях, и рече: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в Царството небесно.” Тогава ти беше мъничко детенце и над малка люлчица твоята майка ти пееше тихичко приспивна песен, с нежност и любов. Ти полузатваряше твоите очи, после ги отваряше широко, усмихваше се и заспиваше дълбоко. Тогава ти не знаеше, какъв балсам вливаше в душата на майка ти твоята усмивка - тя снемаше товара на многото безсънни нощи, които майка ти прекарваше с тебе. Когато ти направи първата стъпка и промълви първите слова, твоята майка възхвали Бога, раздаде дарове на ближните и нейната радости тогава беше безгранична. С чудно търпение тя отговаряше на безбройните твои въпроси и така малко по малко те въвеждаше в чудния свят на незнайното. Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския бряг. Навярно и днес си спомняш, колко хубаво беше там! Природата беше обкичила този кът, както майката обкичва своя любим младенец. Планината издигаше своите върхове до облаците, а стръмният й скалист склон се спущаше и потъваше дълбоко в сините води на морето. Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се къдреха от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан. Сядаше ти
към текста >>
886.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
въздаден ми от Бога, И скрит дълбоко в мен, най-чуден, светъл дар Сърце, ти мое топло! Измръзнала от студ край тебе аз се грея. О, пламък тих, о, кротка тиха жар! Когато в скръб душата занемее, И думите кат каменни тежат и падат непознати, Тогаз, сърце, от тебе се излее Свещената ти дума, словото на Бога. И как е леко вече, и думите крилати. Съкровищница, сбрала в вековете Кристалите където е живота Отливал в чудни форми тайните завети На Бога, о сърце. Съкровищница, в чиито дълбини Прониквам често аз, когато обедня. О, извор чист, от твойте светли струи Копнежа потъмнял излиза чист и бял. Сърце, що любиш и прощаваш, Ти, извор свят на сълзи изобилни, Ти, радост що ми даваш. Ти чуден цвят, що свиваш листовцете И тъй мълчиш, доде в потаен час Разцъфваш ти и лееш аромат, И храниш с благодат и слънчеви нектар. Сърце, от Бога си най-светлия ми дар. О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на
към текста >>
887.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Слънцето, значението на слънчевата енергия. Сега е пролет. Слънцето събужда всичко към живот и проява. Няма трева, няма животно, което да не почувствува силния поток от слънчева енергия, която приижда върху земята с настъпването на пролетта. Само културният човек дреме дълго в своите големи мравуняци, без да види слънце с години неговото лице. И се чудим, че хората страдат, стават хилави! Първият повик към здраве е: излезте на слънце! Първият повик към светла мисъл е: излезе на слънце! Първият повик към благородни чувства и воля, към разположение надуха е: Излезте на слънце! Да говорим за значението на слънцето за здравето е излишно: Това всички хора днес знаят. Не знаят, обаче, как да го използват. Слънцето през разните часове на деня не е еднакво полезно. След. Обед, според окултната наука, то не е полезно за човешкото здраве, тъй като в цялата природа след 12 ч. по обяд настъпва един отлив. Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана. И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е
към текста >>
888.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!" Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя. Ново духовно движение в Европа и Америка. „Братството на новия живот". - Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на
към текста >>
889.
Съдържание на 4-5 бр.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
LE MATTRE PARLE LA LUMIERE La Lumiere — c'est l'acte createur de l'auguste nature. Elle etablit des limites entre l'etre et le non-etre, entre le temporaire et l'eternel, entre le reel et le transitoire. La Lumiere — c'est le premier acte du reveil dans la nature vivante. Et par „reveil" nous entendons: le passage de l'etat illimite de la nature a l'etat limite, de la supraconscience a la subconscience. Si vous vous adressez aux physiciens contemporains pour connaltre leur opinion sur la lumiere, ils vous la determineront comme une serie de vibrations dans lesquelles entrent sept couleurs — du rouge au violet. Ce sont les limites, inferieure et superieure, entre lesquelles la lumiere se ma-nifeste dans le monde physique. Ou plus exactement dit — ce sont les limites dans lesquelles les hommes pergoivent la lumiere. Mais pourrait-on dire que la lumiere par elle-meme ne consiste qu'en vibrations? II est vrai que les vibrations entrent comme element dans la manifestation de la lumiere, mais elles ne sont pas la lumiere elle-meme. La question de la lumiere est une these pour des hommes superieure-ment instruits, qui sont tout autrement constitues que les gens d'a present. Et il se passera bien du temps encore jusqu'a ce que les corps des gens d'aujourd'hui arrivent a un developpement qui leur permettra de percevoir les phenomenes vivants de la nature dans leur vrai jour. Et si vous interrogez ces etres si
към текста >>
890.
Списанието PDF
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Двата принципа Майки и бащи в светлината на една нова мисъл – Д-р Ел. Р. Коен Вегетарианството от окултно гледище – Боян Боев Темпераменти – Г. Окото и погледът – характерологичното им значение – по Петерс, Хутер и др. Ръцете на мадам Кюри и Тома А. Едисон Учителят говори – Великото Всемирно Братство Из „Живото Слово” Походът на Светещите – притчи и приказки Из нашия живот – Б. Боев, Към Мусала Детство – Д. Стоянов Стихове – Цв. Г. Симеонова Здраве, Сила и Живот Вести и Книгопис Le Maitre parle: La Lumiere
към текста >>
891.
ТЪРПЕНИЕТО-ПЪРВО СТЪПАЛО НА ЛЮБОВТА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
892.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
СТЪПАЛО НА ЛЮБОВТА Езикът на днешното човечество изобилствува с празни думи, с думи без съдържание и смисъл. И затова на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на живото Слово. Така например, често хората говорят за търпение, ала малцина разбират истинския му смисъл, малцина знаят неговия произход и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикват, че не можели повече да търпят, че чашата на търпението им преляла! Тия люде, очевидно, смесват търпение с неволя. Ала едно е търпение, друго неволя. Преди всичко, без търпение не може нищо да се постигне, и най-важно - без търпение не могат да се задържат резултатите на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се постигне и задържи без търпение. Търпението е основа на човешкия характер, а без сигурна и непоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напор на стихиите? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалните хора, само светиите, само великите и разумни души могат да бъдат в истинския смисъл на думата търпеливи. Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения
към текста >>
893.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и
към текста >>
894.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Коен Има ли смисъл науката Ето един въпрос, на който не е съвсем лесно да се отговори. Защото, да се отрече, че науката има свой собствен смисъл ще рече да отнемеш от съвременното човечество най-големия бог, какъвто е „чистата" наука. Да потвърдиш пък, че науката има смисъл, човек рискова да изпадне в неловкото положение да не може да докаже това свое твърдение. Научното знание в древността и през средните векове е било интегрално, универсално. Всеки малък факт се е съпоставял с цялата вселена, с божеството, с истината. И затова тогава се е дирил философския камък, елексирът на живота, безсмъртие и пр. Това научно дирене е било тясно свързано с религията, разбира се не с официалните черковни схващания на времето. Ориентирана така, или бидейки под влиянието на едни вечни положения, каквито съществуват в религията, науката на древността и средновековието се е стремила към тях. Тя е имала, следователно, свой смисъл. Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини. Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на всестранно проучване. То тръгна бързо, с главоломна,
към текста >>
895.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят. Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици. Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици. Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително
към текста >>
896.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НЕЩА Четири неща има, които човек трябва да държи постоянно в ума си: Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти. Бог създаде въздуха, за да мислят хората право. Бог създаде светлината, за да ходят хората по правия път. По четири пътя идва човек до истинския живот: по пътя на земята, по пътя на водата, по пътя на въздуха и по пътя на светлината. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е добър. Ще кажете: „Как да бъде добър? Като прави добро?" – Доброто не се прави. Човек трябва да ходи в пътя на доброто. Всякога да ходи. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е чист. Водата ще го направи чист. Водата, която е добър проводник на живота. А като диша въздуха, ще се научи да мисли право. Като ходи в пътя на светлината, ще се научи да чете великата книга на Бога. Затова, не е достатъчно човек само да ходи. Той трябва да се научи и да чете. Да знае, какво му носи светлината. Светлината – това е писмо, изпратено от Бога. Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо е той! Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Напреднала душа е душата, която е добра. Тя знае, защо е създадена водата. Напреднала душа е душата, която мисли право. Тя знае защо е създаден въздуха. Напреднала душа е душата, която ходи в правия път. Тя знае, защо е създадена светлината. А ако хората са лоши, то е задето не знаят, защо земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят, защо водата е
към текста >>
897.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО. ДИШАНЕТО И КРАСИВОТО
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Музиката. Мислете върху музиката! В природата всичко е музика. Едно изтънчено музикално ухо чува музика и в пустинята. И във водопада, и в духането на вятъра, в растежа на растенията, в движението на звездите - навсякъде има музика. Природата от единия край до другия е музика. Мислете върху музиката! * * * Музика. В природата всичко е музика. Всички процеси и явления са музика. А процесите и явленията в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките. Външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музика. Всичко е музика! И трябва човек да пее, да е музикално раз-положен, за да мисли, чувствува и постъпва правилно. * * * Ако се спрете при един мост, намерите основния му тон, и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне. Затова бъдете музикални! Започнете с музиката! Изучавайте Божествената музика, която носи живот. С музиката всичко се постига. Външната обвивка на хармоничните постъпки е музика. Външната обвивка на хармоничните мисли и чувства е музика. Музиката е път за вярата, надеждата, любовта. За мъдростта е път. И път, по който ще работите вътре в света. Започнете с
към текста >>
898.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Внушение и самовнушение. В живота на човека най-голяма роля играе правата мисъл. Правата мисъл внася спокойствие в сърцето на човека, правата мисъл подържа творческия дух, правата мисъл създава гениите. Ти си човек, ти си разумно същество, трябва винаги да вървиш в своя път без страх. Внесеш ли страха, той ще ти създаде всичките нещастия в живота. Ти ще бъдеш болен, ти ще бъдеш недъгав, ти ще бъдеш неспособен, ще загубиш паметта си, ще потъмнее твоя взор. Затова премахни страха, живей без тъмнина! Само правата мисъл е, която може да те спаси от влиянието на страха и тъмнината. Знай, че в живота има две сили, които творят. Едната - силите на тъмнината и страха привидно рушат. То е за да изпъкнат силите на светлината, които творят. Те еднакво въздействуват, внушават чрез своите агенти на човека. Силите на тъмнината за да го сломят, отчаят и обезличат, а другите - силите на светлината за да издигат духа му, да го укрепят и да му дадат творчески импулс и сила. Искаш да се освободиш от лоши мисли и чувства, дай място да виреят наред с тях и добри мисли и чувства. Ще дойде ден, тези добри мисли и чувства ще запълнят изцяло твоята същност. Ти от обикновен човек ще се превърнеш на светия. Ти си болен, отчаян си, мисли за здравето и за здравите хора. Не давай място на душевния гнет на болните да живее в теб. Така ти ще се излекуваш много по-скоро. И ще разбереш, че душата ти, твоята силна мисъл е господар над тялото. Ти не си само тялото. Душата в теб е твоята
към текста >>
899.
БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА „Животът е най-добрият учител на човека", казва народната мъдрост и тия, които от съвет не се научават, тях животът ще ги научи чрез страданията. Защото, страданията и противоречията са методите, чрез които природата възпитава непокорните си деца. Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение. Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред. „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука. От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека. Две неща спъват най-често правилното развитие на човека, увлечението в злото и престараването в доброто. А единствено разумността е, която напътва и освобождава човека. Без разумност човек не може да има правилни отношения към света. А има един закон в природата, по силата на който:
към текста >>
900.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният
към текста >>
901.
ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НА ПРИРОДАТА РИБА, КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЪСИТЕ Общоприето е мнението, че главната опасност при едно земетресение е човек да бъде погребан под развалините на едно разрушаващо се здание. Обаче, като се изключат най-силните земетресения, тази опасност е второстепенна, тъй като пожарите са, които при тези случаи взимат най-много човешки жертви. Земни трусове, които не причиняват на зданията по-големи вреди, а само пукнатини, са в състояние да разрушат инсталациите за вода и светилен газ. Тия трусове причиняват експлозии - избухват пожари, които не могат да се изгасят по липса на вода. Всички опити да се изнамери един апарат, който да предсказва земетресенията, са останали досега напразни, та и до днес е невъзможно да се вземат предварителни мерки против страшната опасност от подобни пожари. Единственият в това отношение годен инструмент е магнитометърът, който по един задоволителен начин изпълнява задачата си да показва колебанията на интензитета на земния магнетизъм; той е съвсем негоден, обаче, когато се касае да се схване особеното състояние на напрежение на земната повърхнина предшествуващо някое земетресение. Японски земетръсни изследователи откриха напоследък съществуванието на една риба, която се оказа по-чувствителна от най-чувствителния научен инструмент. Тя дава най-ясни предупредителни знаци няколко часа преди да настъпи земетресение. Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или
към текста >>
902.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЗА ФРЕНОЛОГИЯТА В немското списание „Wiener Magazin" (април 1934 г.) намираме една интересна статия под надслов „Belauschte Seele" за изобретението на Д-р Биски — невроскопа. За какво служи този апарат, читателите ще видят от предадената накъсо статия в страниците на „Ж. 3." Искаме само да подчертаем един факт - че френологията, която след значителен разцвет, напоследък бе сякаш замряла, като се оспорваше дори нейната база на изследване, отново добива подтик за развитие. Това, което правеха преди години чувствителните пръсти на френолога, опипвайки черепа на човека, за да определят развитието на известни центрове, свързани с определени душевни качества и способности, днес го прави един бездушен апарат. И го прави безпристрастно, като зарегистрирва автоматически резултатите от френологичното изследване. Така, лека полека, окултните характерологични науки, отхвърляни отпървом, се налагат все по-властно на съвременните научни среди и привличат сериозни работници в тяхното поле на изследване. Не може и да бъде иначе — тия науки еднички са в състояние да разбулят сложния душевен живот на човека и да дадат конкретни данни за определяне на човешкия характер. Г. * * * Хората са се опитвали по най-различни пътища да проникнат в душевния живот на човека, да разбулят неговите тайни. Съвременната психология на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната психология - всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот. За възпитанието - познаването на
към текста >>
903.
LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина. В спиритуалистичния вестник „Le fraterniste", излизащ всеки 15 дена в Sin-le-Noble, сев. Франция, намираме в броевете от 15 април и 1 май т.г. препечатана статията „Бог" от Учителя, дадена на френски в един от последните броеве на Житно Зърно. Това е един голям признак на каква висота се държи словото и учението на Учителя в чужбина. Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл". Бавно но сигурно се гради пътя на новото. То става главно в сърцата на хората. Страница из делото на Николай Рьорих - Международния пакт за запазване културните старини. Идеята да се създаде един международен пакт за запазване на паметниците на Красотата и Знанието, се е зародила у Рьорих - известен окултист, още през 1904 год. Тогава той представил подходящ проект на руското правителство. През 1914 год. той подновил проекта си и го представил на тогавашния главнокомандващ руската армия. Минали, обаче, години без резултат. Знаменита е, обаче, декларацията на Рьорих през 1929 год. пред американския печат. В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според
към текста >>
904.
Съдържание на 6 бр
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
MaTtre parle Le Noyau de PEnselgnement Dlvin Vous me demandez: „Quel est le noyau de I'enseignement?" Je vous ai dit et je vous dirai de nouveau: „Le noyau de l'Enseignement, c'est l'flmour, laSagesseet la Verite." Mais ces trois choses, que sont-elles? me demandez-vous encore. Ecoutez, vous qui avez deja commis l'irreparable faute — qui avez brise la coque de la vie pour en gouter I'amande. L'amande dont tous mangent sans jamais arriver a la manger. Continuez dans le meme sens — mangez de l'amande. Mais que les coquilles ne vous soient pas une entrave. Et moi, je vous dis: ,,Mangez de l'amande, voyez quel gout a la verite; mais que les coquilles ne vous fassent pas trebucher — ne demandez pas de „preuves". Et maintenant, ecoutez la reponse a votre question: L'fl m o u r est ce sans quoi aucune vie ne peut exister. La Sagesse est ce sans quoi aucun mouvement n'existe. La Verite est ce sans quoi aucune limite n'existe. L'flmour est le commencement de la vie. La Verite est la fin de la vie. Ce sont les deux bornes de la Grande Realite dans le monde. Ce qui se meut au milieu et donne une forme aux choses, c'e s t la Sagesse Divine. La Sagesse ne peut agir que s'il y a un commencement et une fin. C'est entre ces deux bornes que travaille la Sagese, dans I'intervalle forme par le commencement et la fin, et qu'emplissent toutes les eternites sans jamais pouvoir le remplir.
към текста >>
905.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Търпението – първо стъпало на Любовта Истинският път за разрешаване на световните въпроси – Боян Боев Има ли смисъл науката – Д-р Ел. Р. Коен Темпераменти – Г. Учителят говори – Четирите неща Из „Живото Слово” Здраве, Сила и Живот – Внушение и самовнушение. Дишането. Красивото. В училището на природата – Г. Събев Богомилството и духът на отрицанието в нашата история – Д-р Е. Новотни Из вълшебната книга на природата – Риба, която предсказва земетресенията Един помощен апарат за френологията – Г. Вести и Книгопис Le Maitre parle: Le Noyau de l`Enseignement divin
към текста >>
906.
БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
907.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ИДЕИ Идеята, която организира хората в колективни единици - семейства, общества, държави - е чисто биологична идея. Животът е, който организира хората. Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се биологични единици -същества. Не може да се организират частите на една машина или на един апарат. Те могат само да се съчетаят и сглобят. Механизмите, в противовес на живите същества, не са резултат на един органически процес, те са резултат на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъж направени, те си остават такива, каквито са - не могат по-нататък ни да растат, ни да се развиват. Обществата, народите не са механизми, защото възникват, растат и се развиват по чисто биологични закони. И щом известни човешки организации започнат да се разпадат, това показва, че животът ги е напуснал, и че те са навлезли в един механичен процес. Ето защо, когато говорим за организиране, винаги подразбираме живот. И ако животът функционира правилно, правилно върви и процесът на организирането. Като всеки жизнен процес, и организирането си има свой израз. У човека израз на правилното организиране, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисъл. Това са естествени мерки, с които си служи живата Природа, за да установи как върви процесът на организиране, както у отделния човек, така и в обществата. Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви
към текста >>
908.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на
към текста >>
909.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения
към текста >>
910.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Коен НАРОД И ТВОРЧЕСТВО Животът на всеки народ се мери с неговото творчество. Това е вечна максима. Народите изчезват, когато престанат да творят. В туй отношение творчеството трябва да даде на хората трайни блага, творчеството трябва да остави истински следи, трябва да повдигне народа в неговото развитие. Често се запитваме, кой е този, който твори - единиците или масата в даден народ? Социализмът през миналия век създаде максимата, че творчеството, изобщо, е дело на масата, че великите творби, които носят общото име народни умотворения, са чисто дело на масата, а не на дадени единици, както често им се приписва това. От това гледище създаде се едно миросъзерцание и се издигна култът на масата на голяма висота. Ние го виждаме това изразено силно във всички днешни политически доктрини, като се почне от фашизма, та се стигне до болшевизма, па и междинните положения на съвременна Европа и света. Може би в тази максима, създадена от социализма през миналия век, да има нещо много вярно. Дълбоко психологически погледнато, тук се прозира една лошо изразена форма на колективното чувство, или по-право на колективното съзнание, което развитието на културите винаги пренебрегва. За тях е важно, обаче, да установим, вярна ли е максимата, че народните маси са именно творческият фактор в живота, защото правилното разрешение на този въпрос може да създаде основите на едно ново миросъзерцание, от което толкова много се нуждае днешният свят. Масата е и ще си остане през всичките
към текста >>
911.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
РАДИЕСТЕЗИЯТА КАТО НАУКА Използуването на багетата (латински: virgula) и сидерическото махало в хидрологията, рудничарството и медицината, познато още от древни времена, днес е известно в науката под име радиестезия или радиотелурия, още: вибрационен метод за изследване и изучаване. Днес необикновено внимание е отдадено в средите на учените и специалистите въобще за систематичното изучаване - на теория и практика - на радиестезията. Отделните специалисти образуват задруги и общества за по-лесна обмяна на съществуващите възрения. Така в Германия има международно дружество на багетистите и съюз за изяснение на багетизма. Тук с голям интерес в днешно време работи в това отношение културният инженер Д-р X. Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности. Той обширно разглежда ползотворната си работа в статията: „Моя метод за дренаж на водните жили (1927)". Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели. В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В
към текста >>
912.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ОЛИВЕР ЛОДЖ И НА ХЕНРИХ ФОРД Сър Оливер Лодж Оливер Лодж е всеизвестен учен, физик и ректор на университета в Бирмингам. Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия свят. По този въпрос писа редица проникновени и топли книги. Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж. Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм.
към текста >>
913.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Един Учител има в света! Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е
към текста >>
914.
ЧУДНАТА СЕМКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Да мисли! Човек трябва да мисли! Кога? - Всеки момент, веки час, всеки ден. Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Щом мисли, това показва, че идеята за Бога е влязла вече в неговия ум. Да мисли! Човек трябва да мисли! Да има идея за Бога! * * * Единственият, който мисли, е Бог. Понеже мисли, Той е щастлив. Понеже е мислил, Той е създал свършен свят. Тъй както е създаден светът, това говори за правата мисъл на Великия. Не трябва да питаме, защо светът е създаден така, а трябва да питаме защо е създаден. Защо е създаден светът? Да мислим. * * * За да покаже че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението. * * * Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да си каже: Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? - Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата вселена. Само с Любовта, която е имал, Той е могъл да вземе пред вид нуждите и на най-малките същества и да ги задоволи. Всичко в света, цялата вселена е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Да мисли! Човек трябва да мисли! Да има идея за
към текста >>
915.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЧУДНАТА СЕМКА Някога, в едно далечно царство, всички поданици живеели щастливо. Живеели братски и били честити от това. Техният цар не бил женен. Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се. Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота". Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали. „Виждате ли, казвали те, тази семка. Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести". Всички
към текста >>
916.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за
към текста >>
917.
ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Жизнерадостта. Кой човек ви харесва най-много? Може би замисленият, мълчаливият човек да има много привлекателни черти, ала никой не би желал да бъде постоянно кисел като холерика, или пък кашкав като флегматика. От всички хора, най- приятен е жизнерадостния човек. Той има магнетична сила да привлича. В него скоро се претапя всякакво зло, неговото разположение на духа се предава и на най угнетения. Той повдига всички ония, с които идва в допир. Жизнерадостта е вътрешен пулс за тялото и душата. Жизнерадостта е признак на живот. Тя не е плитка проява на ненаситни чувства, на лакомство и суетност. Това не е жизнерадост! Жизнерадостта има дълбоки корени. Тя е израз на онази дълбока връзка с ритъма в целокупната природа. Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот. Всеки мускул на лицето му трепка неуловимо, чертите на лицето му са хармонични - той е красив човек. Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато жизнерадостта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на жизнерадостта! Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е
към текста >>
918.
ЛИСТОПАД - СТИХОТВОРЕНИЯ-СТ.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
На царствения връх е царствената среща на тъмнината със светлината. Мълчат и двете, потопени в смирение пред Бога. Който казва: Владейте в мир, любов и красота! Да бъде ден ! С благоговение оттегля се нощта. Един поклон пред първата усмивка на деня и веч потъва. А слънцето изпраща я с привет, и пламва към земята с радостна усмивка за нов и светъл ден. Като опната за песен струна е земята, трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите. Затихват дървесата, птички се смълчават. И в ням поклон се свеждат цветицата. Ти в вечната Божествена Любов! Една мелодия разлива се широко. И пеят в хор смирените тревички, и пей върхът, водата и скалите А огненото слънце изплавало е вече, То слуша тоя химн - тържествения химн земята, който пее към него в благодарност. Разтворил е цветецът свойта чашка, сърцето си разтворил е човекът, разкрита е земята и приема лъчите изобилно. ИЗВОР Аз зная извор бистър, с вода прозрачна, чиста, От слънцето огрян високо в планината. Жадуващи го търсят и аз тръгнах да го диря, Намерих го, напих се, за радост на душата. Аз зная извор бистър - там бисери са скрити Съкровища несметни - богатства от небето. От край далечен дойдох аз бисер да подиря, Намерих го и спазих дълбоко във сърцето. От този извор светъл един път който пие, Да пие иска вечно - безсмъртие добива, От злото страх не знае и силен е в живота, Към върхове планински през бурите отива. Д.
към текста >>
919.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - МИЛКАН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
лист се бавно ронят От могъщ, вековен дъб, Всеки лист е малка песен, Песен приказка догоня. Всеки лист разказва, пее, Спомня слънчеви милувки, Росни и дъждовни капки Щедро как небето лее. Всеки лист е малка нота, Всички пеят за живота – Есен в жертва се принасят, За това що не умира. А на пролет нова струя, И вълна на нова радост С пъпки граните покрива - Лист във лист живот прелива.
към текста >>
920.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя
към текста >>
921.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Общество „Синархия" в Полша. Преди няколко години в Полша се основа общество, което ще работи за синархията. Това понятие стана известно чрез съчиненията на Сент Ив Д`Длвейдър. Под синархия той разбира едно идеално управление, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи. Получи се в редакцията една от книгите, издадени от това общество. Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков. Получи се в редакцията една от последните книжки на това списание с интересно съдържание. Ето някои от по-интересните статии: „На гости у Рабиндранат Тагор", „Астрално виждане", „Умствено внушение", „Окултните сили в скъпоценните камъни" и пр. Обществото, освен това, е издало на полски ред окултни книги - оригинални и преводни. Спиритуализмът в Югославия. Спиритуализмът в Югославия расте от ден на ден. От година и половина в гр. Дарувар - Савска бановина - е почнало да излиза спиритуалистично списание „Живот" (Zivot), което има за цел да запознае югославските граждани със спиртиуализма и главно с идеите за невидимия свят и трансцедентните феномени. Това начало, което тепърва ще расте, е едно радостно явление. Летен
към текста >>
922.
Съдържание на 7-8 бр
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Le MaTtre parie L'ESPRIT Dieu, par essence, est Esprit. L'Esprit est
към текста >>
923.
Списанието PDF
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
бр. Божествени и човешки идеи Слизане и възлизане на народите – Боян Боев Едно сравнение – Г. Народ и творчество – Д-р Е. Р. Коен Радиоестезията – инж. Р. Н. Ръцете на Оливер Лодж и Хенрих Форд Учителят говори – Учителят Из „Живото Слово” Чудната семка – притчи и приказки Из нашия живот – Б. Боев – При езерото „Балдер-Дару” Здраве, Сила и Живот – Жизнерадостта и вдъхновението Изгрев. Извор (стихотворения) – Д. Антонова Листопад (стихотворения) – Ст. Загадъчни явления – Милкан Вести и Книгопис Le Maitre parle: L`Esprit
към текста >>
924.
ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
към текста >>
925.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
памтивека в човешките общества са съществували четири вида учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Най-ярък израз на тия четири житейски школи, защото са се въплътили в известни обществени форми, намираме в кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все
към текста >>
926.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно
към текста >>
927.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни,
към текста >>
928.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот. Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична последователност окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни. Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни. Нещо повече: пчелата понеже има
към текста >>
929.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор - виждате се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се
към текста >>
930.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ЖИВОТ „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото?" (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво
към текста >>
931.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране. За да се изградят, например новото общество, новите порядки, новият живот и новите отношения, нужно е преди всичко една здрава основа. Нужни са знания за конкретните случаи и неща, а не само умувания и скитане по звездите, което мнозина охотно правят. Новото строителство изисква хора, калени в несгодите на живота, които да бъдат с изпитани и благородни характери. Нужни са хора с твърда воля, с благородни сърца и с трезви умове. Хора, които да знаят, какво е нужно, да разбират, как трябва да се направи и най-после - да могат да го направят. Такива са новите строители: да
към текста >>
932.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧЕНИКЪТ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЙЕРИЦА И НА МАРЛЕНА ДИТРИХ Ръката на Мария Йерица Мария Йерица е всеизвестната примадона на Метрополитенската опера в Ню-Йорк. Линиите на ръката, тяхното общо разположение, форма и дължина, както изящните й пръсти говорят за един голям артист, в който дарованието намира свободен път на хармонична проява. Кръгът на аполоновия хълм Renald го дава като белег на голяма слава, която се постига приживе. Този знак съпътства винаги ръката на човек, който приживе трябва да вкуси от унеса на дълга и трайна слава. Нашите читатели ще си попълнят значението на този знак и от хубавата и дълга линия на съдбата, на Сатурн в ръката на Йерица. Има хора за които голямата слава е угнетение на духа. За типове като Йерица, славата се явява като балсам за душата и тялото. Вгледайте се малко в израза и чертите на лицето, както и цялостната хармония на ръката и вие ще се опиете от разположението на духа на Мария Йерица. Ръката на Марлена Дитрих Марлена Дитрих е чаровен образ, темпераментен, пленителен, магнетичен. Когато играе на сцената тя живее, затуй тя е пленителна. Но тя пленява най-вече със своите очи, с магнетизма на очите. Като характерен белег на това качество на очите й се сочи ъгълът, с който почва линията на сърцето на юпитеровия хълм. Животът на Марлена Дитрих върви под знака на благоприятното действие на Сатурн и на Аполон. Звездата на аполоновия хълм и дългата вилужно разклонена към китката линия на съдбата сведочат за това щастливо влияние в нейния живот. Голямата
към текста >>
933.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е
към текста >>
934.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ДА СЕ ПРОЯВЯТ Днес хората са дошли до опасното положение да се самоусъвършенствуват. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си. Да се самоусъвършенствуват! Житното зърно няма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенствуват. Днес хората мислят само за себе си. * * * Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенствуват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвършенствуват. Всички тия неща трябва да се проявят, а не да се самоусъвършенствуват. Да се проявят! * * * Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвършенствува. Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, човек първо ще работи за името Божие и Неговата Слава, после за доброто на своите ближни, и на трето място за себе си. Така той ще постигне всичко, каквото желае. Този е правият ред на
към текста >>
935.
ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
НАШИЯ ЖИВОТ РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите. По-големите дънери се нареждат край огъня за седалища. Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните върхове, Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан, Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от
към текста >>
936.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЛЕКАРЯТ С МАСКА Белмон Морис, англичанин, бил виден лекар. Той бил човек със светъл ум и благороден характер. Оженил се за една млада англичанка от английската аристокрация - твърде суетна жена. Понеже почти изцяло бил погълнат в работа, тя постоянно му натяквала, че е студен, безсърдечен човек, че не обръща почти никакво внимание на нея и че мисли само за себе си. Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба
към текста >>
937.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЖИВОТ Светлото, положително гледане. Ти започваш една работа и се съмняваш дали ще я изкараш на добър край. Тръгваш на път и в тебе се загнезди червеят на съмнението и зломислието, че ще ти се случи нещо зло по пътя. Искаш да направиш някакво добро и ти се двоумиш дали да го направиш. При всички тия случаи, ти си се спънал преди още да извършиш работата си. И ако дори успееш да я извършиш това ще коства голяма вътрешна борба, тревоги и недоумения. А това всеки ден отнема по една брънка от жизнения творчески наниз на твоя живот. Ти живееш, а при това все губиш. Губиш здраве, губиш спокойствие, губиш сили и нерви. И това затуй, защото гледаш на живота, на нещата, на събитията, с едно недоверие, с вътрешно безпокойствие. Колко добри дела са умрели по този начин! Колко даровити хора са погребали своите таланти, затова че са гледали с недоверие на себе си и на живота. Колко хора са ставали нещастни и са напущали в пълно безсмислие своя земен път, съмнявайки се винаги във всичко което трябва да предприемат, което им предстои. И в живота, сякаш, хората са вечни слепци. От памтивека те живеят в този кръговрат от съмнения, недоверия, безпокойства пред всичко, те изпитват постоянно лошите им последствия, ала все не вземате поука и все не знаят пътя, откъдето трябва да вървят. Нещата са по-прости, отколкото човек ги мисли. В живота нещастия могат да се случат всекиму. Работата на всекиго може да излезе неуспешна, ала това далеч не трябва да прекоси силите на човека. При
към текста >>
938.
НЕСГОДИТЕ - О. СЛАВЧЕВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
те хвърлиха в земята И те покриха с рохка пръст, И теб обгърна вечна орис - Страданието във света . Но търпеливо го премина, И ето вече възродено В зелени, крехки листица Пак над земята се подаваш, Забравило скръбта, Ти малко житно зрънце. Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло Великото и лъчезарно слънце. От памтивека движиш ти, Като около ос света. Еднакво претворяваш се и в мисъл, И в чувство и във дело, Зад подвига и жертвата си скрито Все пак ти, о малко житно зрънце. Над изкласили ниви Подухва вятърът и носи, И носи надалеко светла мисъл: Теб от любов - за жертва и добро - В света Великото изпрати.
към текста >>
939.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
аз да зная за несгодите, Които ме очаквате във света, За бурите стихийни на природата, За сетний край на всяка твар - смъртта. Че пътя ми ще заличат пороите, Че в лутане ще губя време аз, Че сам сама ще бродя из усоите, Че ще се скитам в жега, прах, виявици и мраз. Расте човеку силата в неволите Крепней душата в сълзи и беди, И яка и непобедима става волята, Сърдцето почва смело да тупти в гърди. Олга
към текста >>
940.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
През деня - ако се не лъжа, 7 април 1918 год. - бях научил, че моята братовчедка Ц. Ш., която боледуваше от няколко години, е завършила земния си път. Легнах си с мисълта, че на другия ден ще требва да се иде в Павлово на погребение. Намерих се в познатия вестибюл на лелината квартира. Направи ми странно впечатление обстоятелството, че младата покойница изнасят на чаршаф от югоизточната стая. Процесията мина край мене, аз поех левия заден ъгъл на платното и се упътихме към изхода. При вида на тясната дървена стълба, аз си обяснявам, защо починалата на е в сандък - той едва ли би могъл да мине на това място. Вземайки първите стъпала, се навеждам, за да видя, къде стъпвам. В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало. Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма. На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя. След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си. Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се
към текста >>
941.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Интересен симптом. - В спис. „Природа и наука" от окт. т.г. има поместена статия от А. И. Манев : „Телепатия и ясновидство". В тая статия се идва до заключение, че ясновидството е нещо реално, научно доказано с опитите и наблюденията на учените. И в статията се привеждат ред факти, които потвърждават това. Накрая се прави забележка, че това, разбира се, не доказва съществуването на друг един свят. Самият автор цитира, че живите организми излъчват лъчи, невидими за обикновеното око. Той цитира примери, дето човек може да възприеме такива лъчи. И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия
към текста >>
942.
Съдържание на 9-10 бр.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
LE MATTRE PARLE LA NATURE VIVANTE La Nature Vivante, dans sa totalite, est la manifestation de forces intelligentes, d'etres tres raisonnables de divers degres, vivant en pleine harmonie, dans les meilleurs rapports et dans unt union parfaite. lis ont tous un but auguste, que nous appelons Dieu, la Raison Supreme — c'est-a-dire ce qui est sans limites, sans commencement, ce en quoi tout existe, se meut et se developpe. II est evident que lorsque je parle de la „Nature Vivante" je n'en-tends pas ce que les naturalistes contemporains designent sous ce nom Pour nous, la Nature est quelque chose de sublime, non seulement par son organisation mais aussi par son inte lli gence, par cette raison supreme qu'elle manifeste. La Nature Vivante est l'ensemble des etres pensants qui represented les „atomes" du grand, de l'auguste monde. Tout l'espace dans lequel nous vivons et nous nous mouvons, est rempli d'etres de categories et cultures differentes. De sorte que lorsque nous parlons de l'univers, nous comprenons la totalite des etres intelligents ayant entre aux des rapports d'une harmonie absolue. Ce sont precisement ces etres vivants qui donnent un si grand prix a tout le cosmos. Et voila pourquoi, pour ceux qui ont la conscience cosmique, le cosmos tout entier avec sa nature est un etre vivant dans lequel tout s'unit. Et ce cosmos peut etre „illimite" et „limite", grand et petit: un admirable attribut de
към текста >>
943.
Списанието PDF
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
бр. Четирите учения Значението на външния и вътрешния свят за развитието на човека – Д-р Е. Р. Коен Има ли днес пророци и светии? – Г. Увод към окултната анатомия и физиология – Боян Боев Челото на човека – Г. Условия и живот – Д. Стоянов Строители на новото – Г. Събев Ръцете на Мария Йерица и Марлена Дитрих Учителят говори – Ученикът Из „Живото Слово” Из нашия живот – Рилски вечери Лекарят с маска – притчи и приказки Здраве, Сила и Живот – Светлото, положително гледане на нещата; значението на малките неща Житното зрънце – St. Несгодите – О. Славчева Загадъчни явления Вести и Книгопис Le Maitre parle: La nature Vivante
към текста >>
944.
МИСЛИ!
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
към текста >>
945.
СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
това е светът на радостта, защото там всички мислят. Земята е светът на скръбта, защото на нея малцина още мислят. Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно. Всяко нещо, което не разбираме, е неприятно.
към текста >>
946.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коен СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА Няма проява, няма начинание в човешкия живот, които да не са израз на една вътрешна идея, на една вътрешна мисъл, съзнавана или не. Няма също и в природата каквато и да било проява или създадено нещо, което да не е израз на една дълбока скрита идея на разумната природа, което ние не съзнаваме, не разбираме или съвсем слабо разбираме. При туй положение, всяка човешка и обществена проява представят от себе си символи на една друга, вътрешна действителност. Казано с езика на Платон, всяка проява, всяка изявена и проявена същност представя един символ на онзи първичен свят на идеите, който е най-реален. И всяка проява в живота, в природата е символ на този природен свят на идеи, който стои винаги скрит за нас. Затова в развитието на човека и на обществата от най-голямо значение е правилното тълкуване на тези символи на живота, защото само тогава ние можем да си помогнем - да подобрим нашия личен и обществен живот. От гледището на утилитаризма, от гледището да може човек да си помогне в живота, да помогне и на другите, налага се едно правилно символично схващане на всяка проява на човека и природата. Когато човек е радостен, ние схващаме това по веселия израз на лицето. Значи, този израз е един символ за вътрешния живот на човека в даден момент. Тъгата има също така своя символичен израз по лицето на човека. Не може скръбен човек да има обтегнати устни с дигнати нагоре краища. Не може погледът на натъжен човек да бъде светъл и да гледа с
към текста >>
947.
ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Един руски учен счита, че човек се отличава от животните между другото и по това, че умее да си служи с лост. Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста. Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят. С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста. Може би съзнавайки мощната сила на лоста, Архимед - един от най-гениалните математици и механици на древността, е възкликнал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята!" Така поне разказва легендата. Но и легенда да е, ние имаме достатъчно основание да й вярваме, защото Архимед наистина е бил първомайстор в употребата на лоста - той неведнъж е изпитал на дело неговата дивна мощ. Достатъчно е да си спомним, какво активно участие е взел той в отбраната на родния си град Сиракуза, обсаден от римляните. Разказите от ония времена още носят тръпките на ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна
към текста >>
948.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО Мощният подем на естествознанието от 15 век насам издигна материализма в 18 век във Франция с представители Ламетри. Холбах и пр., но тая вълна се изяви с по-голяма сила в 19 век и то предимно в Германия с представители Бюхнер, Карл Фогт, Молешот и др. И се доби понятие, че крепостта на материализма е естествознанието. Най-мощна беше материалистичната вълна във втората половина на 19 век. Обаче все повече се трупаха нови и нови факти в самото естествознание, които материализмът не можеше да обясни. Такива факти се трупаха в биологията, в психологията и пр.. Това роди още в последните десетилетия на 19 век началото на една друга вълна - вълната на спиритуализма. От начало тя се издигаше с слаби, с по-неуверени стъпки, но тя все повече и повече се изправяше със самоувереност и ето, днес присъстваме на едно любопитно зрелище: все повече и повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Аз тук говоря за най-видните представители на науката и философията на Запад. Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая
към текста >>
949.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ПАДЕРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Ръката на Игнац Падеревски Игнац Падеревски е първият председател на свободната полска република. Човек с голям, дори пословичен патриотичен дух. Знаменит е неговият отговор на руския император, когато той го поздравил след един негов бляскав концерт с думите, че му е драго да види пред себе си един велик русин. Падеревски му отговорил, че той е поляк. Тогава Полша не беше още свободна. Кому не е известен още гениалният менует от Падеревски. Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм. Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски. В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си. Ръката на Рамзей Макдоналд Макдоналд е всеизвестен блестящ английски държавник, той успя да създаде едно народно единение в Англия, когато тя се нуждаеше най-много от това, като пожертва своите лични убеждения за благото на народа. Сега той е слязъл от политическата сцена. Трябва, обаче, да се знае, че държавници от този род не престават никога да съществуват в историята на човечеството. Дългата умствена линия
към текста >>
950.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ОГЪН В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното. Когато той действува в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещения огън. А свещеният огън носи живота. Животът е израз на свещения огън. Ето защо, дето гори свещеният огън, там се проявява и любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства крайно разположен. В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим,
към текста >>
951.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Боян Боев ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА Срещу Никулден. Влакът прорязва Тракийското поле и се носи към изток. От двете ни страни безкраен низ от ниви и градини. Някои засени ниви са вече покарали и радват окото с хубавия си зелен цвят. От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката! Всичко е организирано! Преди още да пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде като желан гост! Потегляме към селото, до което няма и един километър. По пътя оживена обмена на мисли, впечатления, спомени, желания. Повечето от посрещаните познавам отдавна. Какви будни, живи, интелигентни лица! От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр. – много правилни. От начало се отбиваме в домовете, дето ще гостуваме, и след малко потегляме към братския салон. Още не са пристигнали всички. Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и
към текста >>
952.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЗЪРНО През есента 1923 год. започна скромно своята работа сп. Житно Зърно. Започна по време, когато всичко беше угнетено, когато хората се грижеха твърде много за своето материално съществуване, когато човек трудно можеше да изкаже свободно своята мисъл. По онова време духовното в България беше силно потиснато. При тия неблагоприятни външни аспекти се роди Житно зърно, ала с дълбок вътрешен ентусиазъм у тия които го родиха. Този вътрешен ентусиазъм крепи Житно зърно и днес. Истинското вдъхновение черпи сили от изворите на вечността. На тази Разумна вечност служи и сп. Житно зърно, което се стреми да огрее със своите лъчи по възможност всяко тъмно и затънтено кътче на живота. В своя стремеж да изнесе в по-голяма пълнота истината по въпросите на живота, сп. Житно зърно си проправи бавно, но с много сигурни стъпки, своя път. То диреше да дойде в пълна хармония с духа на онова, което целеше да изнесе, да даде на българския читател. Днес можем да кажем, че Житно зърно е в своите релси, които водят към безграничните възможности на живота. В него се избягват дребнавостите, защото те не съществуват във великия Дух на Истината и Мъдростта, на които се позоваваме. Да можем с малките човешки прожектори-мозъци да осветлим пътя към великите и трудно достъпни върхове на великите начала на Живота - Любовта, Мъдростта и Истината, това е едно трудно дело, което с много време и творчески усилия се довежда до съвършенство. Разбира се, в своите начертани пътеки, Житно Зърно
към текста >>
953.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова.
към текста >>
954.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЖИВОТ Благата дума. Ти си скръбен, угнетен, целият свят сякаш се е опълчил срещу тебе, ти негодуваш, теб ти е всичко отвратително. Може би за твоето състояние има голяма вина всичко, което те заобикаля. То е несъвършено, то е грубо, недодялано. Всяко съприкосновение с света, който ни заобикаля, ни донася само скърби, защото той е несъвършен, защото и ние сме несъвършени. С един замах ние не можем да изменим външния свят, с един замах ние не можем да премахнем нашето несъвършенство. Първата крачка към силата на нашия дух е да съзнаваме нашето несъвършенство и несъвършенството на това, което ни заобикаля. В това наше съзнание ние ще почнем да дирим пътеките, как да оправим нашето вътрешно и външно положение. Има една символична дума, която крие в себе си велика сила. Това е „благата дума". Тя действа на всекиго, всякъде и всякога. Има хора, които имат свръх развита лична чувствителност, на тях никога не може да се угоди, освен когато ги хвалиш. Има други, които мислят, че са научили всичко, и са надрасли всичко и са над всички. Там също никой не може с нищо да им помогне. Животът с всичките свои груби и несъвършени страни е най-добрият учител за тях. С всички такива хора излишно е човек да има връзки. При все това, ние сме така свързани с всичко в живота, че без да желаем изникват отношения нежелателни. И като резултат на тези нежелателни отношения се явяват тези угнетения на духа в нас, тези вътрешни неразположения, скръбни и отрицателни състояния, а ако щете,
към текста >>
955.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нови пътища в медицината. - Във в. „Слово", брой 4053 от януари т.г. е печатана статията на Д-р Вл. Руменов: „Медицината и нашите грехове", В нея се изтъква връзката, която съществува между много психични недъзи и състоянието на тъй наречените жлези с вътрешна секреция; щитовидната, надбъбречната, хипофизната и пр. Това разширява хоризонтите на медицината, но този въпрос си има и една по-дълбока страна. Може да се намери причината на много болести в психичния живот на човека. И намирането на тая причинна връзка ще отвори една плодотворна област на медицината. Защото щом се намери причинната връзка между криви, неестествени мисли и чувства и известни болести, които се явяват като тяхно последствие, то ще могат да се намерят пътища и за коренно излекуване, като се отстранят причините. Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг. „Политика и философия", „Икономични проекти" и пр. Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този
към текста >>
956.
Съдържание на 1бр.
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Le MaTtre parle LES QUATRE CHOSES II y a quatre choses qui doivent constamment occuper la pensee de l'homme: Dieu crea la terre pour que l'homme fut bon. Dieu crea l'eau pour que l'homme fut pur. Dieu crea l' a i r pour que l'homme pensat bien. Dieu crea la lumiere pour que l'homme suivit le bonchemin. L'homme arrive a la v r a i e vie par quatre chemins: par le chemin de la terre, par le chemin de l'eau, par le chemin de I'air et par le chemin de la lumiere. L'homme ne peut arriver a la vraie vie s'il n'est pas bon. Vous direz: „Comment devenir bon? En faisant le bien?" — Le bien ne se fait pas. L'homme doit marcher dans le chemin du bien, y marcher toujours. L'homme ne peut arriver a la vraie vie s'il n'est pas pur. L'eau le rendra pur: l'eau, qui est un bon conducteur de la vie. En aspirant I'air, en respirant, il apprendra a penser juste. En suivant le chemin de la lumiere il apprendra a lire le grand livre de Dieu. Russi ne suffit-il pas a l'homme de marcher. II faut qu'il apprenne en meme temps a lire; ii faut qu'il sache ce que lui apporte la lumiere. La lumiere — c'est une lettre que Dieu nous envoie. Les gens regardent le monde, mais ils ne comprennent rien. Le monde, c'est une lettre. II y a de quoi y lire chaque jour. Et celui qui ne lit pas reste borne. Une ame avancee est une ame qui est bonne. Elle sait pourquoi la terre a ete creee.
към текста >>
957.
Списанието PDF
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Символизмът в живота – д-р Ел. Раф. Коен Лостът на Архимед Идейни насоки в образованието – Боян Боев Ръцете на Игнац Падаревски и Рмзей Макдоналд Учителят говори. Свещеният огън Из нашия живот. Една среща в Тополица – Боян Боев Десет години „Житно Зърно” – д-р Е. К. Притчи и приказки. Разбитата чаша. Здраве, Сила и Живот Вести и книгопис Le Maitre parle – Les Quatre choses
към текста >>
958.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО. НОВИЯ ЧОВЕК
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
към текста >>
959.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа. Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона. А колко тона долавя сега човешкото ухо? Твърде ограничен брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човешкият глас - той се движи в тесните граници на 2-3 октави! Засега ние боравим с дългите вълни на музиката. Духовната или магнетична музика, която е възходяща, която има свойството да разредява
към текста >>
960.
МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост. Тези хора завладяват или оставят дълбоки следи само с присъствието си някъде. За тях подхожда изразът на всемъдрия Соломон: „възлюбленият ми е личен измежду всички". Не е лесен пътят за съграждане
към текста >>
961.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
КАТО ПЪРВОСТЕПЕНЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР „Музиката е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности". „Здравето почива върху музиката. Докато сте музикални, сте здрави. Като пеете, болестта си отива!" „Музиката е един метод за спестяване и придобиване на енергии". „Всички трябва да бъдете музикални! Тя има важна мисия в света!" „Вашата свобода, вашата светлина, вашето знание зависят от музиката! Тя е път на любовта, на мъдростта, на знанието!" „Музикалното състояние, то е бъдещото състояние на хората. Музиката не трябва да бъде външен процес, за да развеселява хората. Тогава тя е излишна. Тя трябва да окаже влияние върху хода на вашата мисъл". „Новото учение ще влезе в света чрез музиката!" Учителят Заедно с разширението на човешкото съзнание, разширява се и областта на природата, в която то прониква, нови елементи се вливат в културата. Една от областите, в които ярко е изразена степента на проявата на човешкия дух, е музиката. Музиката прониква цялата природа. Това може да се докаже по много начини. Холандската изследователка Фрида Оланд Риге констатира, че трептенията на разните органи на човешкото тяло са музикални. И даже тя има методи за установяване, кои човешки органи какви тонове имат в основата си. Верността на нейния метод се вижда между другото и от това, че тя успешно го прилага при лекуване на разните болести и за развитие на музикалните способности у човека. Но не само човешкото тяло, но и всичко друго се прониква от
към текста >>
962.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Сбития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори, че те взеха епидемичен характер. Като оставим на страна политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризираме с една дума, взета из символичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките - митове за боговете, един от
към текста >>
963.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ Впечатлението, което се добива от един човек когато се види, се допълва извънредно много от неговата коса - нейният вид, начина на вчесването й, нейният цвят и гъстота. Когато наблюдаваме своите подобни, най-силно впечатление ни прави изобщо главата. И на първо място винаги изпъква носът. Затова, той е барометърът на човешката глава и, следователно, на човешкия живот. Вгледате ли се, обаче, в човека, веднага ще ви направят силно впечатление очите му. Те са, които ще ви пленят или отблъснат. Те, със своя поглед, ще ви галят или ще ви презират; ще ви се радват или ще ви мразят; ще ви укоряват или ще ви разкриват мълчаливо и спонтанно дълбоката мъдрост на живота. Какъв вълшебен и дълбок свят са очите на човека! И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното
към текста >>
964.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФАЙРБАНКС Ръцете на Чарлз Линдберг Именитият авиатор Линдберг стана световна известност след прехвърчането, преди няколко години, на Атлантическия океан от Ню-Йорк до Париж. За него се говори все още постоянно във връзка с отвличането на неговото дете. Той е от първите герои в една област, той е „банбрехер" (пътепробивач) и неговата слава е вече безсмъртна. Тия първи герои в дадена област на живота стават и мярка на нещата. Неговата безсмъртна слава е изразена с звездата на аполоновия хълм. Неговият полет на мисълта и инициатива се виждат от дългата линия на ума, която отива към луната и към края извива надолу към марсовото поле. Линията на съдбата, която е цяла и извива към юпитеровия хълм, говори също изразително за неговата световна слава. Линдберг, който забягна напоследък в Англия поради американските гангстери, не е само герой на авиацията. Той в последно време се занимава с физиология и анатомия и има значителни открития в това направление. Ръката на Дуглас Файрбанкс Дуглас Файрбанкс е един от щастливите киноартисти. За него всичко е възможно, той всичко постига. Ние го познаваме от идеалния образ, създаден от него в „Багдатският крадец". Файрбанкс е жизнено-динамичен тип, с големи запаси на жизнена енергия. Това се вижда от „Soror vitalis“ - успоредната, допълнителната на линията на живота. Но той не е само жизнен и динамичен. Той има също тънък, пресметлив ум. Той е също крайно сръчен, ловък, находчив. Хармоничните линии на ръката
към текста >>
965.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НА ЛЮБОВТА Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия,
към текста >>
966.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ,СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Централното в живота е Любовта! Магическата мощ на любовта е в даването! По-благословено е да даваш, отколкото да вземаш. Щом даваш, светлината идва в ума ти! Всички искат все да вземат. Имай в душата си мисълта да дадеш, защото светлината ще дойде! Като дадеш, Безграничният ще се прояви чрез тебе! Той винаги дава! Давай и ще се назовеш син на Безграничния. Когато вземаш от някого, вземай с желанието да се прояви Безграничния чрез него. Макар наглед да си най последният бедняк, - давай! Живейте с желанието да давате, да бъдете проявление на Безграничния! * * * Най-малкото Добро, което можете да проявите, проявете го! Най-малката Истина, която можете да проявите, проявете я! Най-малката Светлина, която можете да проявите, проявете я! Не е важно количеството, което си дал! Важен е онзи вътрешен стремеж, да дадеш ход на божественото в теб да се прояви! Давайте и ще ви се даде! Давайте, без да очаквате нито признателност, нито отплата! Давайте, и светлината, която ще те озари, ще ти даде условия да растеш, да цъфнеш и да узрееш! Давай - това е новото, писано в книгата на Великия живот! * * * Дърветата всяка година се покриват с нови листа! Слънчевата система всеки миг навлиза в нови селения на небесната държава! Всеки ден те посещава Безграничният и ти шепне една нова дума! Всеки ден да просветне в теб една нова мисъл, едно ново чувство да те възпламени, една нова постъпка да те вдъхнови! Всеки ден се изкачвай до нови върхове! Всеки ден добий ново прозрение за
към текста >>
967.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме
към текста >>
968.
СТИХОВЕ - SТ.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство. „Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен млад човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко". Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек. За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил. Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал. Заявил само, че ще говори пред съда. Съдът се състоял още на следния ден. Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа. На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и
към текста >>
969.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
всичките направени усилия, Поръсили земята с капки пот, За всичките лелеяни надежди, Не цъфнали, не дали плод, Не съжалявай ти, о друмник вечен. За вихрите, що кършат китни грани, За песните, що в бурята замлъкват, За скритите у теб дълбоки рани, За всичко туй не съжалявай! Поднасят ли ти днес горчива чаша, И ронят ли очите тихи сълзи, Знай, друг сега напива сладка чаша, Ти пий, търпи, не съжалявай! Ще дойде твоят ден, ще блесне дивен Низ пазвите на светла бъднина, И като сноп лъчи ще те обсипе Със всичките отказани блага. Не съжалявай ти, о друмник вечен. РАЗСЪМВА СЕ Разсъмва се, отстъпват тъмни сенки На северна, студена, дълга нощ. Разсъмва се, усмихва се Венера, И буди тя в душата скрита мощ. Разсъмва се, утихнало морето, Затворено в човешкото сърце, С отпуснати весла във малка лодка Плувеца е с просветнало лице. Към брегове познати плува той, Спасен от бурята през тая нощ. Предутрин е, сияние трепти - На изток тайнство се върши. И с тих, молитвен глас плувеца бърза Да отдаде на Бога благодарност. Проблясва слънчев лъч и той привързва Отплувалата лодка до брега.
към текста >>
970.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЖИВОТ Музиката. Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека! Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята. Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта. Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика. Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от тялото ти ще лъха здраве, бодрост и радост. Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а
към текста >>
971.
ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
приятел Г. Г-ев разправя следното свое преживяване: В началото на март 1921 г. един от близките ми другари се разболя и то доста сериозно. Няколко дни преди смъртта му бях при него. Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време. Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да
към текста >>
972.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Преди Балканската война в град Кюстендил г-жа Ал. след обед веднъж си легнала на кревата да си почива и чела нещо. Както чела, усетила умора и във време на тая полудрямка тя вижда насреща в стаята стринка си г-жа Ана с мъжа си. А мъж ù бил отдавна починал в Цариград. Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна. Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата. Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина". Забравената полица През време на общо европейската война починал в гр. К. г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки. Малко време след смъртта му, жена му сънува, че идва покойният ù мъж и ù казва: „Аз всичко ти казах, казах ти, отде имам да вземам и де имам да давам, но забравих да ти кажа, че заедно с шурея си Ст. дължа на популярната банка няколко стотина лава". Г-жата отива в дома на брат си Ст. и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната банка няколко стотина лева?" И му разправила преживното. Той потвърдил това, отишъл в банката и платил
към текста >>
973.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
БИОЛОГИЯТА Напоследък е излязла една книга в Дрезден под заглавие: „Чувствителни кристализационни процеси като доказателство за строителните сили в кръвта", от Еренфелд Пфайфър. Книгата има 66 страници и е снабдена с 36 таблици, сдържащи 105 фотографии. Професор Др Капф нарича резултатите от изследванията на Пфайфър просто сензационни, понеже те отварят съвсем нови хоризонти както за биологията, тъй и за медицината. Тия резултати са изненадали мнозина учени. Самият автор към края на книгата си казва: „Нямам за цел да напиша една сензационна книга, а да изложа факти, които са плод на дългогодишна сериозна работа". Тия опити доказват строителните сили действуващи в кръвта, както и в разните други тъканни течности в животинското и човешкото тяло, в растителните сокове и пр. Основният метод на изследването се състои в следното: Имаме разтвор на някоя сол. Най-често при опитите се употребява разтвор от меден двухлорид. Като оставим този разтвор да кристализира, получават се нормални кристали. Но ако към разтвора прибавим някой сок от организъм, получават се кристали съвсем обезформени, но винаги постоянни при прибавка на един и същ вид сок. Загадъчното се състои между другото в това, че като се прибави към разтвора от меден хлорид минимална доза и даже хомеопатична доза от сок на организъм, например от кръв, получава се изменение на кристалните форми, Например ако турим три капки кръв в един кубически сантиметър вода, от получената течност вземем само три капки и
към текста >>
974.
LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Едно послание към света. - Г-н А. Войзекс от Ница и Макс Гизи от Съединените Щати изпращат едно послание към целия свят, към цялото човечество. В това послание те като описват хаотичното положение, болезненото състояние, в което се намира човечеството, говорят, че трябва да се влее едно ново разбиране на живота в днешната култура, едно разбиране на спиритуалистични основи, за да може човечеството да намери сили в себе си да се справи с днешното положение и да се издигне до една разумна култура. В позива се казва между другото: „Ние нямаме вече онова дихание на живота! Цялото човечество е болно, цялата световна организация се топи пред нашите очи. Но когато отливът престане да се понижава, той почва да се издига в нов прилив. Навсякъде се забелязват признаци, не много бройни, но важни, че се събужда едно по-високо съзнание, което ще ни освободи от днешните страдания и ще ни повдигне на по-горно стъпало. Причините, които накараха човечеството да се опира на силата, са следните: 1. Хората не държат сметка за единството на човека с Бога. 2. Те се стараят да употребят егоистично съществата и предметите. 3. Възпитанието е сложено на такива основи, че детето не е поставено в условия да познае истината и да се усъвършенства и пр. Преди всичко трябва да се работи да дойде човечеството до съзнание за единството на човека и Бога. Трябва да се обясни на човечеството, че борбите и насилията от всякакъв род, с които то си служи, не могат да докарат никакво разрешение на
към текста >>
975.
Съдържание на 2 и 3 бр.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
към текста >>
976.
Списанието PDF
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
и 3 бр. Пробуждане на съзнанието. Новият човек. Човек в своята собствена среда и в средата на своите подобни – д-р Ел. Р. Коен Музиката като първостепенен възпитателен фактор – Боян Боев Сферата на Марс – Г. Косата и характерологичното й значение – д-р Новотни Ръцете на Чарлз Линдберг иш Дуглас Файрбнакс Учителят говори – Тяло на Любовта Из Живото Слово Из нашия живот. Симфонията на планината – Боян Боев Притчи и приказки. Единственият свидетел. Стихове – St. Здраве, Сила и Живот Загадъчни явления – М. К. Явяване на заминал. Забравената полица. Нови хоризонти в биологията Вести и книгопис Le Maitre parle – L`Auguste fraternité universelle
към текста >>
977.
НОВОРАЖДАНЕ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
към текста >>
978.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй
към текста >>
979.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коен ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКТОР Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята. Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир.
към текста >>
980.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава. Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не
към текста >>
981.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА[1] Силният подем на естествознанието от епохата на възраждането насам причини едновременно подем и в материализма. Материализмът, който беше известен още в старогръцко време, сега в по-новите времена отново възкръсна. Големият успех в изучаването на физическия свят и особено приложението на добитото познание в техниката и в стопанските области докара схващането, че физико-химичните сили са именно всичко и че всичко се дължи на тях. Дойде се до така нареченото механистично схващане. Обаче от последните десетилетия на 19 век насам има вече натрупани много нови факти, които не се поддават на механистическо обяснение. Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина
към текста >>
982.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ В днешно време е трудно да се каже кой е практичен и кой е непрактичен човек. Защото практичността на човека, която е вродено предразположение, имащо своите типични характерологични признаци, се смесва с изгодничавостта на хората, с техните най-долни попълзновения. На всеки случай практичността е положително качество на човека на земята. Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после
към текста >>
983.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ.ХРИСТОС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
БЪРД И НА АБД ЕЛ КРИМ Ръката на Адмирал Бърд Адмирал Бърд е големият изследовател на южния полюс – антарктическия континент. Той е един от родените за изследователи на земята. Едва ли има по трудна задача и работа от тази да бъдеш природоизследовател. Колко неизвестности и изненади те очакват! Роденият обаче за такива, преодоляват леко и с голяма любов всякакви спънки и неизвестности. Бърд е устроен да понася всичко и да бъде винаги буден и героичен изследовател. Наред с хубаво устроените линии на ръката му, в очи бие линията, която минава напряко през основата на лунната издигнатина. Такива линии има по ръцете на пътешественици и авантюристи Квадратът, който се намира по средата на тази линия, говори за голямото нещастие, което е предстояло да се случи при пътешествията на Бърд. Това наистина му се е случило при едно от пътуванията към южния полюс. Хармоничните линии на ръцете на Бърд, както и правилните черти на лицето му, изнасят красноречиво неговия характер пълен с кураж, съобразителност, самообладание и благородство. Очите му изразяват дълбокото чувство на довереност. Бърд е човек, на когото може да се довери всеки. Той е способен да се стреми към нещо и да го постигне. Ръката на Абд ел Крим Водителят на едно племе, Абд ел Крим става султан на Мароко през 1922 год. след победата над испанците. Щастието му, обаче, не е дълготрайно. През 1925-26 год. бива победен от Франция и Испания и заточен като френски пленник на острова „Реюнион". Неговата фатална
към текста >>
984.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага!" Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и
към текста >>
985.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ.ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ПРЕД ПРАГА На една малка полянка в планината един мъдрец беседваше със своите ученици за оня „дом на Отца", за който Христос бе говорил на учениците си - домът, в който има много „жилища". „Чели сте, нали, че Христос не повика веднага своите ученици при себе си, а ги остави да работят в света, докато им „приготви място". Значи, не се влиза така лесно в тоя дом. Преди да завърши човек своята работа на земята, преди да направи всички усилия, да даде всички жертви, той не може да прекрачи неговия праг. Но дори и когато се намира пред самия му праг, той все още може да остане дълго време вън". „А защо да не може да влезе вътре - попита един от учениците, изразявайки общото недоумение - кой може да го възпре да прекрачи този праг, след като е изминал трудния път, осеян с толкоз пречки и изпитания?" Мъдрецът се усмихна, помълча за малко, па отвори уста и им разказа следното: „В първите християнски времена имало един светия, който цели двадесет години се подвизавал в пустинята. Труден бил пътят, който го довел до пустинята, но още по-труден бил вътрешният път на подвига, който той трябвало да извърви през тия двадесет години отшелнически живот. Той усилено се молил на Христа да приюти и него - бездомния - в дома на Отца, да го приеме да живее между светиите, които постоянно гледат славата му. Един ден Христос му се явил и му казал: „Остава ти още един ден да живееш тук. Напусни постницата си, тръгни към изток и ще ме срещнеш. Тогава аз ще те въведа в дома на
към текста >>
986.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Боян Боев. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да
към текста >>
987.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ЖИВОТ Светлината. Кой не обича светлината? - Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл. Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато
към текста >>
988.
LE MAITRE PARLE - LE MAITRE
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
1. Тридесет години литературна дейност на поета Емануил П. Димитров (1906-1936). Редактира комитет. Цена 20 лв. В книгата под горното заглавие са дадени редица статии от български писатели, които са се опитали да очертаят литературното творчество на поета, характера и съдържанието на неговото поетично дело, както и мирогледът му като художник и човек. 2. Нов принос към литературата на Ирисовата диагноза на български. - Излязла е от печат една цветна таблица в сравнително голям размер, като „ключ на очната (ирисовата) диагноза", изработена от П. Димков по Д-р мед. Петър Гил и Д-р мед. Шнабел. Издание на книгоиздателство „Природолчение“ в Стара Загора. Таблицата е цветна и много нагледна. Дадени са всички части на тялото - телесни органи, така както ирисовата диагноза установява техните болезнени прояви по ириса на окото. Посочено е мястото на всеки орган в лявото и дясното око - в сегментите на ириса. Дадено е и разположението на вътрешните органи в човешкото тяло. Изобщо, тази таблица е едно хубаво допълнение към съчинението на Мадаус, което излезе на български преди две години. 3. Редакцията на „Ж. 3." е помолена да съобщи, че се открива подписка за първите две книги от Агни Йога дадени от Мория - „Листа от градината на Мория" („Зов" и „Озарение"). На предплатилите книгата се отстъпва за 40 лв.; след излизането тя ще струва 60 лв. Поръчки и суми се пращат до преводача и издателя: Виктор И. Сеплевенко. Бул. Баучер № 122. - София VII. Редакцията на библиотека
към текста >>
989.
Съдържание на 4 и 5 бр.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
MAITRE не е проверено II n'y a dans le monde qu'CI n Seul Maitre! II est Unique, le Maitre qui a le vrai savoir. II se manifeste de bien des manieres dans la vie, mais par essence il est Un. Si l'homme arrive a trouver u n des moments de Sa manifestation, il se trouvera aussi en meme temps lui-meme. Car telle est la loi: en trouvant le Maitre Unique, en trouvant Dieu, tu te trouves aussi toi-meme. En voyant Dieu, tu te vois aussi toi-meme. Et voir Dieu, et se voir soi-meme, c'est le moment le plus sacre dans toute la vie le l'homme. C'est precisement en vue de ce sublime moment que l'homme vit. II n'y a que Dieu qui puisse etre MaTtre dans le monde. Et Iorsque le Christ dit a ses disciples: „Votre Pere est Un", II sous-entend le Grand, le Seul Maitre. Le MaTtre — c'est le Pere. Dieu se transforme en pere et garde a notre egard des relations particulieres selon la loi de la Sagesse. Par le mot M a 11 re, dans le sens universel du mot, nous entendons done l'Auguste Sagesse Divine qui donne au monde le vrai savoir, qui introduit dans la vie toutes les nouvelles ideas, toutes les nou-velles formes, tous les nouveaux sentiments et toutes les nouvelles impulsions. Et retenez qu'il n'y a au monde qu'U n Grand Maitre quoique ses manifestations soient ennombre infini. Parce que je vous ai dit et je vous repete: II n'y a qu'un savoir, il n'ya qu'une lumiere. Mais le savoir ne vient pas
към текста >>
990.
Списанието PDF
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
и 5 бр. Новораждане Психологическият фактор – д-р Ел. Р. Коен Сфера на Сатурн – Г. Нови насоки в биологията –Боян Боев Практичният човек от характерологично гледище – д-р Новотни Ръцете на адмирал Бърд и на Абад ел Крим Учителят говори. Христос Притчи и приказки. Пред прага Из нашия живот. Една среща в Розовата долина – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Вести и книгопис Le Maitre parle – Le Maitre
към текста >>
991.
ВЕЛИКИЯТ ЧОВЕК
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
към текста >>
992.
ДВА СВЯТА - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
се говори за великите човеци, трябва да се знае преди всичко пътя, по който те са вървели. Защото великите хора са дотолкова ценни за нас, доколкото и ние можем да следваме техния път. Как е започнал животът на великия човек в вселената? Преди всичко великият човек е започнал да мисли. Мисълта е очертала ония граници, в които животът е трябвало да се прояви. Така великият човек е оформил оня кръг на мисълта, който очертава границите на живота и включва всички възможности, всички форми, в които той може да се прояви. Много време е взело на великия човек, докато създаде този кръг на мисълта. Едва след туй великият човек е почнал да чувствува, че мисълта му е нещо реално, в което има съдържание. С други думи, великият човек е започнал да изпълва мислите си със съдържание. Като резултат от мисловната дейност на великите човеци се явява в органическия свят мозъкът. Чрез своята мисъл великите човеци са организирали мозъка. Като резултат пък от действието на техните чувства, са се появили в органическия свят белите дробове и сърцето. Споменавайки за сърцето, ще дам едно бегло обяснение за един факт. Знаете, че сърцето у днешния човек е изместено на ляво. Причината за това изместване е, че между великите човеци, някога в една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие - едните са тръгнали „вляво", другите - „вдясно". И понеже левите първоначално са взели надмощие, изместили са сърцето вляво. В бъдеще, обаче, когато великите
към текста >>
993.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод. Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?" А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се
към текста >>
994.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коен ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен
към текста >>
995.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НА ДУШАТА „От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека". „Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа". УЧИТЕЛЯТ Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява. Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава. Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща
към текста >>
996.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
НА ХИРОМАНТИЯТА[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий,
към текста >>
997.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕШУА-БЕНТАМ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ГАРБО И ЖАНА АДАМС Ръката на Грета Гарбо Грета Гарбо е една от най-известните и знаменити филмови артистки. Тя завладява със своята дълбоко прочувствена игра. От продавачка в един търговски магазин в Стокхолм, съдбата я облагодетелствува и тя днес е една от най-любимите филмови звезди в света. От Сатурновата линия на нейната ръка се вижда, че съдбата й тръгва към добро и възход около двадесетата й година. Дългата линия на ума, която отива към лунната издигнатина, говори за тънкия й ум и големи творчески възможности, които тя наистина проявява в своята артистична кариера. Дългата линия на изкуството говори също за големите й артистични дарования. Характерна се явява косата линия на юпитеровия хълм. Тя е израз на голямата вглъбена емоционалност на Грета Гарбо. Лицето, изражението, погледът, веждите са още по-типични изразители на тази заразяваща емоционалност. Ръката на Жана Адамс Изразът на лицето на Жана Адамс е пропито с голяма любов. Това нейно голямо качество е много силно подчертано в дългата и хубава линия на сърцето, която се разклонява под юпитеровия пръст, на едноименната издигнатина. Великите морални качества на човека не се изтъкват само с един белег. Хармонично устроените линии на ръката допълват, подчертават и засилват дълбоката всеобемляюща любов на тази жена. Линията на Аполон говори, че у нея има и голямо чувство за красота - чувство извисяващо още повече нейното сърце. Като директорка на института Hull тя е имала възможност да прояви
към текста >>
998.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-МОМЕНТНИ СНИМКИ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ешуа-Бентам Дори и в най-подробните летописи, в които е вписана историята на древен Египет, ще срещнете малко сведения за царуването на фараона Зинобий. Жреците, които са писали тия летописи, сякаш са искали да хвърлят було на забрава върху тези тъмни години, през които е царувал жестокият фараон - години на ужасен гнет, на страх и трепет, на неволи и сълзи. Те споменават само, че фараон Зинобий наложил строги, сурови закони. За най-малкото престъпление се налагало смъртно наказание. При това на престъпниците предварително се отрязвали краката, ръцете, избождали им се очите, па се оставяли да умрат всред жестоки мъки. По времето на този фараон, се казва в летописа, се явил в Египет Ешуа-Бентам. Кога дошъл в Египет, отде и как, никой не знаел, защото до преди разболяването на фараоновата дъщеря, той бил неизвестен. Но когато единствената дъщеря на фараона легнала от тежка, неизлечима болест, без надежда да бъде излекувана, Ешуа-Бентам изведнъж се прочул. Той се явил при фараона и му заявил: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но при едно условие - да заповядаш, всички осъдени на смърт, на които са били отрязани ръцете, краката или избодени очите, да бъдат пращани при мен". „На драго сърце", отвърнал фараонът, стига да излекуваш дъщеря ми". Ешуа-Бентам излкувал дъщерята на фараона, за чудо на цар и жреци и за приказ у народа. От тоя ден славата му се разнесла по цял Египет. От тоя ден започнала и истинската работа, за която той дошъл в земята на фараоните. За нея,
към текста >>
999.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Моментни снимки (снимките публикувани в списанието, могат да се видят в PDF-а. Тук са поставени подобни снимки, поради лошото качество на оригиналните) Общ братски обед на Изгрева Чешма на Изгрева. Художествена скулптурна работа, изобразяваща пробудения човек, за когото природата става отворена жива книга. Той я чете, той мисли, той твори. И всичко се събужда за нов живот. Великото Слънце на живота приветствува тоя нов свят на радост и
към текста >>
1000.
ЕСТЕТИЧНИЯ ВКУС - Т. САВОВА
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Набъбна земята, разтвори недра, поникна стъбълцето, Поникна, погледна на божия свят. Усмихна се, цъфна цветеца в полето. Април е, живота танцува и кани и теб! Не радва те сякаш теб пролетний чар, Незряща, кат птица ранена отпускаш крила. Вълни ароматни преливат, нектар Пчелиците пият, туй радост зове се Велика любов, засмей се, ела! Гальовен и сладък гласът занарежда: Живееш не жива сред живия свят. Разкрий си сърцето, да грейне надежда, Да цъфне цветеца, да пръсне свещен аромат! Любов, ти я имаш, таи се тя в тебе, Момента ли чакаш? Но цял е той зов! Виж, пролет е вече, потънали в цвят Стеблата преливат от жива любов, И сокове тичат, наливат пчелиците мед, Ще бъдат дърветата пълни със сладостен плод! Ще гледаш ти жадно на божия дар, Ръка ще протегнеш плод светъл да вкусиш, Но който не дал е, не може да вземе. Разкрий си сърцето И светлия извор да бликне, жадуващ да пие... Разкрий го. В любов да пребъдеш! И твоите шепи препълнени с плод, Разкрий ги да даваш, да даваш, да даваш! Д. А-ва * * * Из нивите извива тесен път, Вървя из него всеки ден И гледам, как растат, класят В отплата за труда свещен. Вървя аз всеки ден и мисля За нивата на нашия живот. Засял я в незнайно време, Сеяча жетва чака – плод. И ний растеме не с минути - Нам трябват още векове, Под слънце, зной, роса и бури Да извисиме класове. А чака търпелив сеяча, Следящ за всеки житен стрък И с благост милва всеки клас. От слънчевата му любов Ний черпим нашия живот.
към текста >>
НАГОРЕ
