НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се
утвържд
ава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на
към текста >>
2.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове. Ала ония, които събират само книжни познания и които, за да знаят нещо, трябва да са го чели нейде – все още си въобразяват, че книжно познание и истина са едно. Такива запр. си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или
утвържд
ават. И да я отричат и да я
утвържд
ават все едно – то ще бъде само на книга. Който няма интуиция – и то в нейните по-високи степени – нищо не може да разбере от нея. И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане
към текста >>
3.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се
утвържд
ава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и
към текста >>
4.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се
утвържд
ава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации".
към текста >>
5.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено
утвържд
ение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е
към текста >>
6.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
тя може да отвори нови хоризонти на науката и изкуството, защото нейното упражняване изисква силите на двете, и тясно сътрудничество между лекаря и музиката. Възможността за лекуване или облекчение чрез употребата на звука изглежда да бъде голяма. Диагностицирането чрез звука е един важен клон от тая терапия и много нещо е вече направено в тая посока. Мистично движение „Нова мисъл" (International new thougtht alliance) Ето извлечение из една декларация на това движение: 1) Ние
утвържд
аваме свобода на всяка душа, умствена, нравствена и духовна. Истината е същината на новата мисъл. И всяка душа трябва да бъде свободна и да има право за ново вдъхновение, което е извор на прогресивно откровение. 2) Ние
утвържд
аваме всемирното върховно и вечно Добро, по чийто образ е създаден човек. Злото и страданието се явяват, когато човешката мисъл не проявява мировото единство. 3) Тялото на човека е свещен храм. Всяка функция, орган, член и клетка се контролират от Божествената Разумност. 4) Вътре в нас има неизчерпаеми извори на сили. 5) Ние
утвържд
аваме учението на Христа, че Царството Божие е вътре в нас, тук и сега, че ние сме едно с Отца, че не трябва да съдим, че трябва да се обичаме един друг да лекуваме болните, да отвръщаме на злото с добро, да служим на другите и да бъдем съвършени, както е съвършен Отец наш небесни. 6) Бог, безкрайният Дух, се проявява в мировия живот, в Любовта, и Радостта. Този Божествен Разум е едничкият разум и осъществяването на нашето единство с Него
към текста >>
7.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства. Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги
утвържд
ава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва. Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, вероизповедание, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в
към текста >>
8.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно
утвържд
ава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени
към текста >>
9.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат
утвържд
ение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. Г. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на
към текста >>
10.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти. А каква достоверност може да има за нас едно събитие, станало преди около 2,000 години – в ония времена, когато не е имало ни преса, с нейните вездесъщи журналисти, ни фотографски апарати, с които така бързо и ловко боравят фоторепортерите? Както и да е, но аз нямам намерение нито да
утвържд
авам достоверността на това събитие, нито да го обяснявам. Искам само да споделя с читателите някои размишления, някои интересни сравнения, на които ни навежда тоя разказ, разгледан символично. Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден?" Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените
към текста >>
11.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
има своя блясък върху историческия фон известно време и после се превръща на следа и спомен, учението на Исуса от Назарет и Неговото посвещение в любовта, имат безсмъртие. Исус е всякога при нашето време и лъкатушенията на историческата съдба не могат да го променят. Той расте с цивилизациите, остава над културните придобивки, става все по-голям, сякаш по необходим и колкото външно учението губи от своя езотеричен чар, толкова в дълбините на нашето съзнание образът на Исуса се
утвържд
ава и се разкрива в по-голямо богатство. Никаква необяснима мощ крие тоя безплътен, съвършен образ. Докато всяко нещо се уяснява веднъж, налага се и после замръзва в една статична красота, образът на Исуса непрестанно разкрива у нас все по-голямо и по-драгоценно съдържание. Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг. Земята е натежала от всмуканата кръв, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане. Умовете са възбудени от
към текста >>
12.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко
утвържд
ение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно
утвържд
ение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението. Делото е, което ще примири противоположностите, то е синтезата на Битието и Съзнанието. Хармонията между материалния и духовния свет е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството обгръща двата момента теза и антитеза, стария завет и новия завет. Бъдещето е третият, вечният завет на синтезата, на хармонията, на делото. Истината не е ни в едната крайност, ни в другата, нито в Битието, което може да се сравни с корените, нито в съзнанието, което е клоните, а в делото, в приложението – т.е. в плода. „Делото е истинската и съществена синтеза на мисленето и битието, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а оттук оживява и оплодотворява и двете". (Философия на делото – Ад. Жолтовски). „Мисълта е именно, която разделя на две: това, което е, и
към текста >>
13.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
има своите клонки. Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно
утвържд
ение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа. Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един
към текста >>
14.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
на духа произтича от увереността (спор. нас убедеността). Мирът на сърцето се явява като последица на търпението и вярата" (бихме казали – живата, творческа вяра). Изобщо, може да се каже, че този критичен отдела можеше и да го няма в книгата. Що се отнася до мислите, засягащи самата същност на Кабалата. можеха да се поместят в съответния отдел. В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до
утвържд
аване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия. А тя всъщност е добиране до Реалността. На стр. 65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на човека вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи греховете си, а тази
към текста >>
15.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
КНИГАТА Човешкият говор е магия. Възникването на говора е мистерия на вековете. Една дума, едно понятие за даден народ е такова, защото се е родило и изникнало от звуковия хаос във връзка с множество психологически, географски и духовни причини. Всяка дума има свое битие. Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и
утвържд
аване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце. Литературно художествено творчество е възможно тогава само, когато творецът умее да облече проблясъците в своя дух в магическата дреха на словото. Литературната творба, макар че е лишена от багри и тонове, поради силата на словото, действува едновременно като музика, като картина и като мисловна сила. Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и
към текста >>
16.
Земята като училище - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
и всеки миг ни изпраща своите послания, своите проповеди. И ако растенията разбират и разтварят пъпките си още щом усетят слънчевия лъч, как ние, хората, не я разбираме? Проповедите на Светлината са великата мистерия в Живота. Те са Новото, което всеки ден ни се изявява, и ни говори на един красив език. Но този език разбира само онзи, който е организирал своето духовно тяло. Само с едно чисто сърце, с един светъл ум, с една широка душа и с един-мощен дух, човек може да възприеме жизне
утвържд
аващата проповед на Светлината, която тя всеки ден сваля от Храма на Любовта, Мъдростта и Истината, към хората на земята. Към търсещите новото! Милка
към текста >>
17.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
остареете, ще станете пo-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на Доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес. Когато Учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес. Окултните сили на Доброто действат веднага. Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и
утвържд
аването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти. Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
живот. Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното
утвържд
аване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
се отъждествяваме с отделните частности, а чрез синтеза ни спасява от робството на ограничените формули и представи. А понеже в космоса съществуват безкрайно множество формули, и всички те са живи двигателни сили, а не кухи абстракции, — то сърцето, синтетично обгръщайки ги според тяхната същественост, наистина ни избавя от опасността да се привържем всецяло към една от тях и да станем „храна на боговете“, наопаки, то ни прави властелини над тях. И, спасявайки ни от ограничение, все
утвържд
аващото Сърце ни носи с потока на истинския Живот в света на чистия Дух, на неизменната и вечна Същност, с която се сливаме, познавайки я като наше истинско „Аз“ … Сърцето, едничко знаещо тайната на Живота, трябва да ръководи и Разума и Волята. А Разума, станал синтетичен под това ръководство, ще запали сияещите факли на живите идеали за идващите отпосле ... Волята, претворена от сърцето в един постоянно напрегнат стремеж, не ще остави да отслабне обединяващата сила ... „Откажете се от светилниците, а се научете до мислите със сърцето си и да чувствате с главата си —тогава ще познаете Истината“ — това е съвета на старата като света Мъдрост ... И, по тоя начин, Меча на интелекта, разсичащ единството в името на познанието, подчинявайки се на обединяващата всичко Чаша на сърцето, ще ни доведе до Жезъла на духовната власт, който се достига чрез сливане с космичния Дух ... Да пробудим и да развием сърцето. това значи да почнем да живеем истински духовен Живот, то значи да добием безсмъртие и да
към текста >>
20.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното
утвържд
ение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден
към текста >>
21.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко
утвържд
ение и отрицание се сливат в по-високо
утвържд
ение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото. Две епохи са две крайности, два полюса. Древността бе светът на даденото, на материалното, на обективното. Християнството — светът на мисленето, на духовното, на субективното. „Коренната реформа на човечеството,“ която Христос донесе е още само в идея. Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят. Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето. Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им. Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е
към текста >>
22.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл. А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище. Той
утвържд
ава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“. Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год. на тема „Тайнствените явления и науката“ (по случай избирането му за председател на това дружество.) „Вярно е, наистина, че най-вече получени са които осъждат „в името на науката“ изследвания подобни на вашите, когато прочути физици, химици, физиолози и лекари се броят за членове на вашето дружество, когато също тъй много хора на науката, без да се числят във вашите редове се интересуват от изучаванията ви.“ „Според мене, мозъкът не съхранява представите, или образите от миналото; той запазва просто моторни, двигателни навици. Това, което може да се заключи от внимателното изучаване на фактите е, че мозъчните повреди,
към текста >>
23.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се
утвържд
ава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не! Злото, насилието, не е и не може да бъде вечно! Тъжната картина, която представлява днес света не ще остане завинаги такава. Залог за това е, повтарям, съществуването на Всемирното Братство. Има една друга, надземна, върховна реалност. Има един друг свят, който стои над нашия. Има един велик извор на духовни, Божествени сили, с който е свързано и отгдето черпи своите идеи и сили Всемирното Братство. Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира. Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и справедливостта. * Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на
към текста >>
24.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд. 1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като
утвържд
аваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно. Езикът е гладък, плавен и разнообразен, които качества правят разказа много увлекателен. Всеки остава възхитен от майсторството на младата белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите пориви и благородни дела на героите от тази среда. Н. Дориян * * * Радио — свят, брой 136. год. III-та, съдържа най-подробната програма българските предаватели, радио Белград и най-интересното от европейски станции
към текста >>
25.
 
-
Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само
утвържд
аваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя
утвържд
аваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане
към текста >>
26.
 
-
И аз мисля, че възбуждащото влияние на месото трябва да се отдава главно на твърде бързото проникване в кръвта на преобладаващите в месото азотисти вещества, а също и на отсъствието на въглеводите, които имат бавно и регулиращо действие. Ний поменахме за косвената вреда на месото. Най обикновеното негово последствие е алкохолизма. Един американски реформатор, който чел 40 лекции върху алкохолизма и старателно изучил причините у всевъзможни лице от разни класи и местности,
утвържд
ава най-решително, че месото възбужда нервната система и с това открива път към невъздържаност от спиртни питиета, като добавя, че колкото по-вече яде човек месо, толкова повече рискува до стане алкохолик. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват от алкохолизъм. Д-р Флинг предполага, че при хроническия и остър гастрит (възпаление на стомаха) трябва да се запрещава месната храна, защото тя действа раздразнително но стомаха и се получава силно жажда към алкохол. А известно с, че алкохолът е пряко причина на хроническия гастрит. Това става така; месото подържа гастрита с възбуждащото си действие, гастритът възбужда жажда, а жаждата поддържа страстта към вино. И понеже месото се смила само в стомаха, то лесно се обяснява вредното му действие върху болния и отслабнал орган. Д р Джаксон, старши лекар в една болница за алкохолици в Съединените Щати, казва че е невъзможно изцеряването при хранене с месо, и той изисква от пациентите. Пълно въздържане от месо, чай, кафе и тютюн.
към текста >>
27.
 
-
с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата. Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни
утвържд
ава като жива брънка на великото единство. Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях. Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада. Книгата е един от номерата на възобновената библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, издавана сега от познатото софийско издателство ФАКЕЛ — бул. .Ц. Йоана“ 1 — София. Цена 30
към текста >>
28.
 
-
но слънцето се състои от вещества не от нашата периодична система, които слънцето преработва във вещества от нашата периодична система, следва че тия енергии идват от някой друг център или казано иначе, веществата на слънцето, които ние не познаваме, трептят в унисон с енергиите на друг някой център, в чиято непозната космична и гравитационна власт се намира нашето светило. В такъв случай нашата представа за великата йерархия не живота взема огромни вселенски размери и ние се
утвържд
аваме в основния, вечния и единствен закон на живота — законът за развитието. В края на есето „С кервана на вековете“, в книгата „Сигнали“ ние се опитахме де изясним, във връзка с периодичността на появяването но слънчевите петна, протуберансите, факлите, бързите и значителни промени в елементите на земния магнетизъм, северните сияния и др. Тия изяснения тука не ще повтаряме. Поради тази зависимост на редица явления във връзка с живота на слънцето, Кеплер, който е проумявал нещата по-дълбоко, отколкото ние си представяме сега това е нарекъл слънцето Corpus Soleum magneticum. Слънцето е фокусът на целия живот, чиито огромни енергии се разливат по невидимите жили на слънчевата система. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Витамините В началото на днешния век Казимир Функ(Кажимеж Функ) откри съществуването на особени състави на храната, крайно необходими за правилното и целесъобразно хранене, и ги нарече „Витамини“. Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към
утвържд
ение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища. Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го
утвържд
ава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда? Макар той да не изказва по некога признателност на Бергсона, но много му дължи. Той му сочи една капитална грешка, която се състои, първо, в това, че не държи сметка за подсъзнанието (ние току що видехме, че
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ще оздравее. В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а
утвържд
енията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само
утвържд
енията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в
утвържд
ението, но да се
утвържд
ава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
атрибути, е активно в тристранното дело, при все че с различна сила на функцията. Наистина, учението за Троичността изхожда in mysterium“. Всички еднакво, ортодокси, хетеродокси или мистици, ще се съгласят с това последно твърдение. Въпреки това, при все че то се признава да изхожда in mysterium. съществува увереност в идеята, че Троичността не е Троичност на три отделни богове. „Трябва да се подчертае, казва той, че твърдението за Троеличието не е троично в смисъл на
утвържд
ение за три отделни себесъзнателни и себеопределяващи индивидуалности в един Бог. Думата „Лице“ е употребена архаично, а не в съвременния смисъл на един център или ядка на личност... да се каже, че те са три вечни принципи на отличие или видове същности в Божеството, това не е политеизъм (многобожие), при всичко че при тия спекулативни построения за Троичността може да се отиде, и по никога се е отивало, до теологически плурализъм (множественост) или многобожие“. Такова твърдение от един ортодоксален авторитет премахва много от петната, хвърлени върху църковното християнство от невежите и ни предпазва от дългите аргументации, защото то е наистина изповед на една вяра в Единството, което действа като Троичност. а не в същност като три същества или даже три Лица. Това се приближава твърде много до мистичната идея.на християнските доктрини. Интересно е да се забележи, съобразно с изказваната по някога идея, че християнството има само такива учения, които може да бъдат разбрани даже и от
към текста >>
НАГОРЕ