НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се
утвържд
ава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920
към текста >>
2.
Пеню Киров - №24
зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит. Същий Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма
утвържд
ение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?" [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899
към текста >>
3.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит. Същий Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма
утвържд
ение. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?" [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) №25* Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г. Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в което ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той. Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благодатта Господня? Поздравете от
към текста >>
4.
№63 (Пеню Киров) [отворено писмо]
юний 1902 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви получих. [до] гр. Варна Докторът е тук, онзи ден пристигна. Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша. Той иска да дойдете в Бургас с първия параход. Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща. Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете. С искрен братски поздрав. Твой в Христа верен: Пеню Ако се закъснее –
утвържд
ението не ще стане, което е за 26-и того. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ
към текста >>
5.
ПОСЛЕСЛОВ
кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30); единствено тук откриваме подробности за един от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“. Именно благодарение на П. Киров до нас достига това „Призвание“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Читателят наблюдава как се
утвържд
ават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си). С тези писма се дава и по-пълна светлина за личностите и дейността на тримата първи ученици – П. Киров, Т. Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид се публикуват тук за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като
утвържд
аване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция
към текста >>
6.
ПРЕДГОВОР
и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се
утвържд
ава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря,
към текста >>
7.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
напред. И няма невъзможни неща. Поздрави от мен всички приятели, които срещнете. Поздравявам ви със светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на силите е бил верен на своите обещания и е превърнал всичко на добро. И сега още има мъчнотии, но и те ще се премахнат постепенно. Само търпение и вяра, и само
утвържд
ение. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 27.V. 1913 г. Люб. К. Иларионов, Получих Вашето писмо, а така също и сумата от 100 лв., изпратена от Дедеагач1. Навярно очаквате за пълното уреждане на въпросите, които вълнуват България. Мирът с турците се сключи. Но остават още малките недоразумения между съюзниците и те да се уредят. И те ще дойдат към края на своя финал. Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого да разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите. Велик е Господ в своите замисли. Пред Неговите очи стоят вековете на миналото, а така също и на бъдещето. Истории, пълни с всевъзможни отсенки на възлизане и слизане. Какви не народи, какви не царства, какви не войни, какви не цивилизации със свои разветчения2. Това е то човечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по
към текста >>
8.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук
утвържд
аване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е
към текста >>
9.
001. За книгата и нейния автор
където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за
утвържд
аването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи. Наследил от своите родители и деди силен просвещенски дух, Беинса Дуно през целия си живот се стреми да предаде дълбокото знание за същността на човека и пътищата за повдигане на неговото съзнание. Словото, което се изявява чрез него, е отправено не само към българите. То придобива общочовешко значение и разкрива необходимостта от пробуждане на онова светло съзнание у
към текста >>
10.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в
утвържд
аването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание. Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове
към текста >>
11.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
Дъновски Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на фанариотската черковна зависимост. Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали –
утвържд
аване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със
към текста >>
12.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода: - период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и
утвържд
аването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.). За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост. 1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт. В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание. На фона на този
към текста >>
13.
008. Народностна, духовна и социална обстановка във Варна през ХІХ век
негръцкото население – гагаузи и българи.18 Гагаузите лесно се превръщат в послушни оръдия на елинистичната пропаганда. Нещо повече, те стават доброволен отряд за доносничество пред гърци и турци срещу възраждащата се българщина. В духа на тази елинизаторска дейност се започва преследване на всеки българин, който се въодушевявал от възрожденски идеи. Във Варненската митрополия се открила гръцка библиотека, която се превърнала в разсадник на елинизма. За кратко време Варна се
утвържд
ава като център на фанариотската пропаганда, въпреки че там гръцкото население е било малобройно. За сметка на това обаче гърците успели да приобщят към себе си почти всички гагаузи и да ги противопоставят на българите. От статистически данни през 50-те години на XIX век във Варна е имало 8300 турци, 6100 арменци, 150 гърци и 30 евреи. С течение на времето една част от българите, числото на които прогресивно растяло, се поддала на гръцкото влияние.18 Елинистичната агресия най-явно започнала да се чувства след идването във Варна на гръцкия владика Порфирий, който заел своя владишки пост през 1848 г., т.е. една година след като Константин Дъновски се установява във Варна. Елинизмът тук се е изявявал преди всичко в преследване на българския език, гонене и закриване на българските училища и злепоставяне на българите. Под влияние на това движение Варна скоро се превръща в елинистичен център с незначителен гръцки, но с многоброен гърчеещ се гагаузки елемент. На първо време никой не е смеел да
към текста >>
14.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели
утвържд
а-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това
към текста >>
15.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
между вас". Ангел Вълков Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно
утвържд
аване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус! Но тя говори всички западни езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език. Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои". А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея -
към текста >>
16.
КРИТИКА
Окултната школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не
утвържд
ава отрицателните сили." На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш!" Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи до Учителя и каза: "Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!" И тя си отиде усмирена. Борис Николов Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата като се спира при всеки гроб, да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при Него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб, обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: "Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални, но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха,
към текста >>
17.
СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО
След победата си над Максенций под стените на Рим през 312 г., Константин I, наречен Велики (280-337 г.), придобива реална власт над Римската империя. След тази победа той се заема да организира църковен събор, който има за цел
утвържд
аване на християнството като официална религия в Римската империя. Това е един амбициозен проект, тъй като епископите в империята наброяват доста над 2 000. Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие. В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин. Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята. И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по-
към текста >>
18.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
На тях Той даваше веднага Своята подкрепа. Към неискрените ставаше вътрешно недостъпен. Той ценеше една искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. Учителя обръщаше внимание на положителното в живота и с него работеше. Ако се докоснеше някога до отрицателните прояви, Той ги използваше като фон, като сенки, за да се очертае положителното. Когато се срещаше с отрицателното, веднага се поляризираше, веднага търсеше противоположното на него, намираше положителното и го
утвържд
аваше. Това е един метод, за да пази човек силите си. Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът – това е вложеното от Бога в него. В Бога на Живота има едно качество – Той обича в нас най-доброто. “Възлюбил си Истината в човека.” Най-възвишеното, най-чистото в нас – това Бог обича. Да се радваш на всички хора, това значи да виждаш в тях Доброто. Всяка душа е индивидуална. Тя е една единствена и неповторима в Битието. Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност. И Бог има към всяка душа особено и неповторимо отношение. Учителя казва: Същината на човека е Доброто. Човек трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на Земята. За Доброто трябва воля. За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при Доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля – ти само се остави на течението и то само ще те повлече надолу. Воля трябва за Доброто. Всяко движение на Учителя, всяка постъпка, всяко нещо, което
към текста >>
19.
Тринадесета част
растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш. Така по негативен начин човек се
утвържд
ава в Истината. За да реализира тази истина, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението или вярата си в истината, откажи се от нея. Ако желаеш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята. Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това означава да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; а да възприемеш една истина, това означава да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира. В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръскване и събиране, излизане от себе си и вглъбяване. В резултат на това бедният иска да се разшири, а богатият да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: "Ако е моя тази нива, зная какво да правя." Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара с желание следващата година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност
към текста >>
НАГОРЕ