НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
155
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес гласът на доброто,
безкористното
рядко се чува.
Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят. Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат категорично върху въпроси, които твърде малко познават. Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното. И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите. Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре.
Днес гласът на доброто,
безкористното
рядко се чува.
И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм. Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи. Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън. А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда.
към текста >>
2.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и
безкористие
са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и
безкористие
са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот.
към текста >>
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към
безкористна
творческа работа.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към
безкористна
творческа работа.
Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.
към текста >>
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо –
безкористието
в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо –
безкористието
в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>
3.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един
безкористен
стремеж.
Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие.
Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един
безкористен
стремеж.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
към текста >>
4.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват
безкористно
– само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват
безкористно
– само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно
безкористие
, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно
безкористие
, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
към текста >>
5.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за
безкористие
, любов към ближния и т.н.
Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за
безкористие
, любов към ближния и т.н.
Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример.
към текста >>
6.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато благоговееш пред една
безкористна
постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Когато благоговееш пред една
безкористна
постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе.
Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират.
към текста >>
7.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В
безкористните
и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия. При това, същината на човека седи не в неговото тяло, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота. Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
В
безкористните
и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение.
към текста >>
8.
ВЕСТИ
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на
безкористието
и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал.
Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на
безкористието
и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки.
към текста >>
9.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в
безкористната
дейност.
И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях.
Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в
безкористната
дейност.
Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем.
към текста >>
Ние уважаваме всички, които работят
безкористно
, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота.
Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение. Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота. Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството.
Ние уважаваме всички, които работят
безкористно
, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота.
Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане.
към текста >>
И користта и
безкористието
във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане.
И користта и
безкористието
във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания.
към текста >>
10.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към
безкористна
творческа работа за цялото човечество.
Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния.
Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към
безкористна
творческа работа за цялото човечество.
Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм. Новото, което всъщност окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане.
към текста >>
11.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-
безкористни
.
Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици.
Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-
безкористни
.
Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди.
към текста >>
12.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и
безкористно
и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и
безкористно
и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание.
към текста >>
13.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така
безкористно
и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така
безкористно
и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
към текста >>
14.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той е справедлив, честен и
безкористен
.
Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо.
Той е справедлив, честен и
безкористен
.
Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите.
към текста >>
15.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от
безкористни
и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати.
Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води.
Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от
безкористни
и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати.
Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>
16.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато човек работи за другите
безкористно
, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога.
Когато човек работи за другите
безкористно
, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис.
към текста >>
А когато пее
безкористно
, той ще пее, както никога по-рано не е пял.
Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор.
А когато пее
безкористно
, той ще пее, както никога по-рано не е пял.
Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник. „Тогаз нещо красиво ще се събуди у слушателите му и това ще бъде най-хубавата награда за него", казва Учителят. Това ще бъде заплатата му.
към текста >>
17.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш
безкористно
на духа, и той да те ръководи.
Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината.
Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш
безкористно
на духа, и той да те ръководи.
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга.
към текста >>
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат
безкористно
през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят.
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат
безкористно
през себе си външните впечатления.
И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>
18.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но Любов
безкористна
!
И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили. Нека докосна още една страна на въпроса. При новото разбиране на труда, природата ще измени своето отношение към нас. Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта.
Но Любов
безкористна
!
" По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай.
към текста >>
19.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат
безкористната
ви помощ.
А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат
безкористната
ви помощ.
И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате.
към текста >>
Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на
безкористна
любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса.
Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на
безкористна
любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание.
към текста >>
Положете му в основите
безкористие
, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота.
Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание. И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание!
Положете му в основите
безкористие
, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота.
Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване. Считай старото здание за музей с останки на едно старо и неразумно минало. Никой няма да пожелае, нито ще чувствува нужда да живее пак в него, разбира се като се предполага, че вие ще принесете своето за изграждането на новото здание, че вие ще се присъедините към работниците, които подготвят света за красивата нова раса. Мъчнотии има само за невежите. За тези обаче, които ръководят човешкото развитие - за Учителите на детското човечество - вашите мъчнотии вече не съществуват.
към текста >>
Събудете се, вземете лека, даден от
безкористната
Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз!
Събудете се, вземете лека, даден от
безкористната
Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието.
към текста >>
20.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и
безкористни
действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и
безкористни
действия.
Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>
21.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на
безкористната
и свръхлична същина.
Новата раса ще познава духовната страна на всяко откровение: тя ще се занимава с вечното, ватова ще бъде тя свободна, свободна от всички измамливи връзки на преходните неща, свободна от страха, че ще изгуби нещо, което притежава - и затова свободна от всякакъв страх. Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва.
Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на
безкористната
и свръхлична същина.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка.
към текста >>
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в
безкористна
, още по-чиста лична любов.
Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество.
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в
безкористна
, още по-чиста лична любов.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството.
към текста >>
22.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Едва, когато станете
безкористни
- едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса.
И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз.
Едва, когато станете
безкористни
- едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса.
Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
към текста >>
Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат
безкористните
.
Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос. Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила.
Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат
безкористните
.
Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли? Може би те се виждат безвредни - ала те не създават един свят, в който аз ще се изявя.
към текста >>
23.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Само
безкористни
причини ще направляват всяка една от техните постъпки.
От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали? Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво, себелюбиво „Аз". Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли.
Само
безкористни
причини ще направляват всяка една от техните постъпки.
Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи. Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли?
към текста >>
24.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всяка
безкористна
постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
Всяка
безкористна
постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото.
към текста >>
Направи нещо от любов,
безкористно
, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе.
Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч!
Направи нещо от любов,
безкористно
, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе.
И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят! Радостта, която ще получиш ти и околните ти, ще говорят за изобилния живот, който се е проявил. Колко сме близо до извора на радостта и щастието!
към текста >>
25.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Във всяко
безкористно
депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас.
Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен.
Във всяко
безкористно
депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас.
Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз. Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те.
към текста >>
Безкористната
любов - това е единният живот.
Мисли винаги върху това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог. Най-възвишеното, което можеш да си помислиш, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите. Всички сме едно: Единният Божествен пламък. Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички.
Безкористната
любов - това е единният живот.
Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас.
към текста >>
26.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство,
безкористно
помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство,
безкористно
помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>
27.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всяка добра,
безкористна
работа е Негово дело и като помагате, ще бъдете едно с Него.
Само когато доведете служенето си в малки работи до съвършенство, ще бъдете готови за по голяма дейност. Докато срещате тия малки неща в пътя си, трябва да ги вършите според нашето желание. Всеки ден трябва да растете в любов и преданост на идващия Учител и неговото депо. Оставете всичко на страна. Посветете целия си живот Нему, Благословения, живейте зарад Него, без когото бремето на живота би било непоносимо.
Всяка добра,
безкористна
работа е Негово дело и като помагате, ще бъдете едно с Него.
Не мислите нито за миг, че бихте могли да му служите по-добре освен като помагате на всекиго, когото срещнете по вашия път. Помагайте на тоя, който дойде при вас за помощ, но внимавайте да се не намесвате сами в работите на другите. Докато не знаете, по-добре е да помагате даже където това изглежда безполезно, отколкото да пропуснете една възможност, гдето вашата помощ би се очаквала. Бъдете готови винаги да помагате. Давайте Любете и давайте.
към текста >>
Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на
безкористно
отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя.
Мнозина се нуждаят от вашата помощ. Давайте от това, що притежавате на всички, всяка минута от вашия живот трябва да бъде дадена в услуга на света. Всичко, което правите, трябва да се ръководи от мисълта, преди всичко, да искате да споделите това, що имате и притежавате, за да можете да ускорите великото дело на човешкото развитие. Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете.
Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на
безкористно
отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя.
Чрез даване никога не ще загубите. Не питайте за нищо. Слънцето изпраща своята светлина; то дава, без да разпитва. Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина.
към текста >>
28.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всяка мисъл, която не е чиста и
безкористна
, ви отдалечава от нас.
Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ.
Всяка мисъл, която не е чиста и
безкористна
, ви отдалечава от нас.
Затова бдете върху тях; те са извор на всичко, което ще се превърне в дела. Мислете за чистотата; така вашите дела ще бъдат чисти и благотворни. Потискайте лошите мисли; те трябва да изчезнат и да не се подхранват вече. Това са само старите начини на мислене, които стоят между вас и светлината на съвършената любов. Вашата задача е да ги заместите с любвеобилни, подкрепващи мисли, додето те ви станат навик.
към текста >>
29.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и
безкористие
.
Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот. Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи?
Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и
безкористие
.
Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф. Д-р D.
към текста >>
30.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Безкористна
работа да бъде единствената ви мисъл.
Важни са само тия думи: действувайте за Него. Направете от вашата работа истинска жертва за Него. С радост и благодарност в сърцето вършете Неговата работа. С мисли, думи и дела работете неспирно; действувайте върху околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния. Работете неспирно за другите, за човечеството.
Безкористна
работа да бъде единствената ви мисъл.
Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно. Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите.
към текста >>
31.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез чистотата на
безкористното
отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина.
Правете това винаги при всяко съприкосновение с другите. Правете го все по-често, докато започнете да го правите винаги. Да, подигнете ли съзнанието си до нас, ние ще слезнем до вас. Ние дохождаме във вашия свят, когато това може да помогне. Повиквайте ни винаги на помощ и укрепяване.
Чрез чистотата на
безкористното
отдаване изгорете всичко нечисто, което ви отделя от божествената светлина.
Винаги търсете светлината – тя е там, вие сами сте част от нея. Развийте вашата вътрешна сила и живейте в по-високата област на своето естество. Дайте сега целия си живот нам. БЪДЕТЕ ПРОВОДНИК Отворете се за нашата сила, само тогава ние сме в състояние да действаме чрез вас. Вашата задача е да очистите и разширите проводника, чрез който ние – вашето истинско аз – можем да действаме в света на сенките.
към текста >>
Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на
безкористната
чистота и милосърдие, което е нашият свят.
Отворете се за моите сили; доколкото с вашия инструмент можете да ги употребите, дотолкова те ще бъдат ваши. Никога не забравяйте, че трябва да бъдете наш орган в света. И така, решете твърдо да станете един израз на любов, готови за помощ вредом, гдето може нещо да дадете. Любовта ни към нашите ученици е по-голяма, отколкото можете да предположите. Излъчвайте тая любов в света и ние ще ви изпращаме винаги повече.
Вие трябва да станете ключ, който другите могат да използват за да влязат в царството на
безкористната
чистота и милосърдие, което е нашият свят.
Всичко, което може да помогне на ближните ви да познаят красотата и чистотата на нашия свят, трябва да им съобщите. Застанете самостоятелно. Един ученик трябва да бъде способен да застане сам – сам със своя Учител. Много години могат да преминат без да чувате, видите или усетите близостта ми, но при все това аз съм там. При всичките изкушения и изпити ние сме при нашите ученици, никога не ще ви напуснем.
към текста >>
32.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Исус проповядваше най-
безкористната
активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците).
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение.
Исус проповядваше най-
безкористната
активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците).
В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда.
към текста >>
33.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От тогаз до днес
безкористно
посрещам дните.
Не може нищо да ме спре – ще мина! Десирад: От всяка корист ти отвърна ли лице? – Защото е верига користта. Плувец! Тя би могла да свърже твоите ръце. Властимир: О, както се захвърля лишния венец подир разгулен празник – тъй и аз, сред най-високата от планините, захвърлих всяка корист.
От тогаз до днес
безкористно
посрещам дните.
Десирад: В душата ти съмнения цъфтят ли още? Съмнението, княже, избухлива смес е. – Избухне ли, на дъното те би отнесла, тя би те потопила, о, плувецо мощен! Властимир: В пустинята на Посвещението – там до едно аз догорих съмненията. Десирад: А гордостта е камък воденичен, завързан на плувеца на врата.
към текста >>
34.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Сам в своя живот дава пример на
безкористие
, служи без пари и др.
Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят. Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия. Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма.
Сам в своя живот дава пример на
безкористие
, служи без пари и др.
Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства. (Италиански спиритуалистичен университет). Тя е учредена напоследък във Венеция. Нейният ръководител е проф. Луиджи Белоти с видни членове от Италия и чужбина, между които проф.
към текста >>
35.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа.
И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде.
към текста >>
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>
36.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез
безкористието
има любов.
А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми.
Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез
безкористието
има любов.
И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете.
към текста >>
37.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един
безкористен
апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист.
Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д. Симеонов – изд. на „Възраждане" – 35 лв. ул. „6 Септ." № 3.
Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един
безкористен
апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист.
Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо.
към текста >>
38.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Добрата почва подразбира жертва,
безкористно
даване.
Семето е разумното слово, паднало в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашата душа и в нашия дух. Когато това семе израсне и даде своите плодове, ние ще имаме новия човек, роден изново. Докато човек се новороди, той трябва да мине през ред процеси: покълване, израстване, цъфтене, завързване плод и узряване. Значи, новораждането подразбира връзване на нов плод. Докато не върже плод, човек все още се намира в незавършените процеси на живота.
Добрата почва подразбира жертва,
безкористно
даване.
Истинската жертва е лост, с който човек повдига себе си, повдига и другите. Който е направил някаква жертва, в първо време той мисли, че е изгубил нещо съществено. Обаче, колкото повече времето минава, той вижда плодовете на тази жертва. Когато земеделецът посее нивата си, той губи нещо, губи житото, което е било складирано в хамбара. Не се минава много време, земеделецът получава плодовете на своята жертва.
към текста >>
39.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но любов
безкористна
!
Боян Боев Нови пътища при отглеждане на растенията. „Дето има любов, земята ражда повече. Там, дето има любов, лозата повече ражда, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта.
Но любов
безкористна
!
“ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа.
към текста >>
40.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и
безкористен
.
* * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си!
Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и
безкористен
.
Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите.
към текста >>
41.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човек не може да се радва тъй чисто, тъй
безкористно
и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв.
Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов.
Човек не може да се радва тъй чисто, тъй
безкористно
и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв.
Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време.
към текста >>
42.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Убедиха се, че са необходими и други качества - честност,
безкористие
и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот".
Убедиха се, че са необходими и други качества - честност,
безкористие
и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора. Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие.
към текста >>
Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-
безкористни
хора.
Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.
Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-
безкористни
хора.
Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло.
към текста >>
43.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
.
От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство.
към текста >>
44.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те не са в състояние да схванат, че
безкористието
е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие.
Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект.
Те не са в състояние да схванат, че
безкористието
е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие.
Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени учения.
към текста >>
45.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание,
безкористно
участие в живота и съдбата на човека, доброта.
Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата.
В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание,
безкористно
участие в живота и съдбата на човека, доброта.
Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има!
към текста >>
46.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и
безкористие
.
Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл.
Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и
безкористие
.
Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне.
към текста >>
47.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в
безкористно
служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в
безкористно
служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и
безкористна
, живот свят и одухотворен.
То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и
безкористна
, живот свят и одухотворен.
За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
към текста >>
48.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Изпитване на истинско щастие в
безкористната
работа говори най-красноречиво за единството в света.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране .
Изпитване на истинско щастие в
безкористната
работа говори най-красноречиво за единството в света.
Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание.
към текста >>
49.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Не може да люби човек, който не е
безкористен
.
Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист.
Не може да люби човек, който не е
безкористен
.
Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината.
към текста >>
Тя изисква чистота и
безкористие
.
Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост.
Тя изисква чистота и
безкористие
.
Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души.
към текста >>
Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и
безкористие
.
Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви.
Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и
безкористие
.
в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав.
към текста >>
Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост,
безкористие
и чистота са едно, където и да се намират те в света.
Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината.
Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост,
безкористие
и чистота са едно, където и да се намират те в света.
Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата.
към текста >>
Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и
безкористие
, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината.
Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата.
Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и
безкористие
, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината.
За тази Любов говори Новото Учение.
към текста >>
50.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и
безкористното
в живота.
И в тоя час те са във възприемателно състояние и в тишината могат по-лесно да чуят отвътре говора на Бога. И тогава човек има вече програма за през деня. Той вече знае, какво трябва да прави през деня. На едного отвътре може да му се каже да отиде да иска извинение от някого, когото е излъгал предния ден, на друг може да се каже да остави тютюна или алкохола, да посети някого и пр. Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов.
Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и
безкористното
в живота.
Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура.
към текста >>
51.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят
безкористно
за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас!
– Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота.
Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят
безкористно
за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас!
Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света!
към текста >>
52.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно
безкористие
, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот. Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят.
Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно
безкористие
, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот.
в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи.
към текста >>
Ето това пълно
безкористие
и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
Защото идеите на Учителя са във връзка с пробуждането на новото съзнание у людете, съзнание, че сега настъпва новата епоха на Духа, епохата на осъществяване Царството Божие, в която за първи път ще се съединят Любовта и Мъдростта. Великите люде, гениите, учителите на човечеството са светли слънчеви духове, които са дошли да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата.
Ето това пълно
безкористие
и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя.
И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние. И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени последователи навсякъде – и в България, и в странство. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата.
към текста >>
53.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
".
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят. Те прилагат най-разумните закони в света.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
".
С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: "Небесният живот", чийто материал е почерпен из книгата "Небето и неговите чудеса и адът" от Сведенборг – един от най-мощните западноевропейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване. Г.
към текста >>
54.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-
безкористните
подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-
безкористните
подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
към текста >>
55.
Отзиви, вести, книгопис
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Най-напред тя е съвършено
безкористна
Човек се отдава на Бога.
Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства.
Най-напред тя е съвършено
безкористна
Човек се отдава на Бога.
както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм.
към текста >>
56.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и
безкористното
служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и
безкористното
служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>
57.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието,
безкористието
и великодушието на вехтозаветния патриарх.
Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе.
Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието,
безкористието
и великодушието на вехтозаветния патриарх.
В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себеси характер – най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Старият Завет. Ето епизода. Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски.
към текста >>
Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и
безкористието
на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен.
Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар.
Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и
безкористието
на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен.
Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии.
към текста >>
58.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но любов
безкористна
!
Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов. Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече. Дето има любов, лозата ражда повече, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта.
Но любов
безкористна
!
Ако един земледелец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехранят той и целият му дом; 500 зърна ще има един клас и тия зърна ще бъдат едри колкото дренки. Трябва да се работят нивите по нов начин, а именно, когато се сеят, да не се говорят лоши думи, да се пеят песни и пр. Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях.
към текста >>
59.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И той работи упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
И той работи упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби.
към текста >>
60.
ЦВЕТЯТА - G. N.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а
безкористието
го прави силен и свободен.
Силата на човека е да познава границите на своите сили и правилно да си служи с тях. Силата на човека е да се почувства извор на всичко красиво. Силата на човека е да се радва и на най-малкия свой успех. Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки.
Користолюбието прави човека да изгуби своите духовни сили, а
безкористието
го прави силен и свободен.
Силата на човека е във възможността сам да се учи от собствените си мисли. Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа.
към текста >>
61.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Припомних си едно благородно,
безкористно
дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора.
— Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност.
Припомних си едно благородно,
безкористно
дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора.
По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни". „Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения". „Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми.
към текста >>
62.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят
безкористно
със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои.
И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят
безкористно
със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа.
към текста >>
63.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чистата,
безкористна
Любов е Любов към всички.
Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта. Всеки дом, основан на Любовта, успява. Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления. Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта. Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13).
Чистата,
безкористна
Любов е Любов към всички.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява. Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички. Задача на всеки човек е да прояви Любовта. В Любовта всички печелят.
към текста >>
64.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота,
безкористно
предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота,
безкористно
предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
към текста >>
65.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
При нея всичко, каквото прави човек, го прави
безкористно
за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта?
При нея всичко, каквото прави човек, го прави
безкористно
за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека.
към текста >>
66.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Когато възлюбим
безкористно
живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи.
Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си.
Когато възлюбим
безкористно
живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи.
Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели?
към текста >>
67.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Учителят казва: "Ако не се научим да любим
безкористно
, здрави не можем да бъдем.
Същата мисъл Учителят изразява със следните думи в беседата си от 10 май т.г.: "Ако не дадем на Божественото да минава през нас, тогава спира в нас изворът на Божествените блага. Това го наричам подпушване на любовта. То води към болести. Ние съвременните хора ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов, работим без любов и после казваме: Не ни вървят работите". В беседата си от 17 май т.г.
Учителят казва: "Ако не се научим да любим
безкористно
, здрави не можем да бъдем.
Аз наричам Любовта път за всички Божествени блага. Кой е отличният живот? Който произтича от любовта, правдата и доброто. Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е.
към текста >>
68.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Добро е онова, което ни издига във висините на
безкористието
и ни отдалечава от мрачния образ на егоизма.
Закон е, защото без нея живота се превръща в смърт, а е свобода, защото никой не я налага. Любовта се възприема и се дава по свободен избор. Любовта ни прави могъщи, безсмъртни и велики, защото се възприема свободно и непринудено, прави ни достойни граждани на космоса, равноправни участници в развитието и провеждането на божествения план. Що е добро? Отговорът е следният: Добро е онова, което е направено с любов.
Добро е онова, което ни издига във висините на
безкористието
и ни отдалечава от мрачния образ на егоизма.
Ако ти уловиш и затвориш в кафез една птичка и кажеш при това, че я обичащ, ти си в противоречие със себе си. Сравни постъпката си с любовта и ще видиш, че ти лишаваш едно същество от най-любимото за него – свободата на простора. Не е любов това, което отнема свободата. Вгледай се наоколо, не прилича ли животът на огромен затвор, където мнозина пъшкат, заключени в клетките на нечий егоизъм. Хванат някого от любов, затворят го зад решетките на един чужд, оскъден живот, пазят го от любов като арестант и най-после го погребат от любов.
към текста >>
69.
ТИ ДОЙДЕ - N.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Да люби и да обича
безкористно
.
Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате. Постъпвайте така, както постъпвате с въздуха: т.е. ще приемате и ще давате. Човек трябва да се научи да люби и да обича.
Да люби и да обича
безкористно
.
Някой като обикне някого, оставя го свободен. А друг като обикне, туря юлар. Това не е любов. Любовта има безброй форми. Всички тях трябва да ги учите.
към текста >>
70.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Най-напред тя е съвършено
безкористна
!
Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства.
Най-напред тя е съвършено
безкористна
!
Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление — чудото" (Разни места от стр.
към текста >>
71.
УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно
безкористни
, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта.
В целия обществен живот подбудата към труда трябва да стане любовта. Когато се говори, че новата култура ще донесе любовта, с това не се разбира, че любовта ще бъде само като украса, нямаща нищо общо с външния живот. Напротив, тя ще прониква цялата култура, ще бъде важен фактор и вдъхновител на труда в новото общество. Днешният човек постепенно трябва да се подготви чрез съзнателно възпитание и самовъзпитание, за да развие новото космично съзнание, което иде в света и за да дойде до "тези нови форми на труда. За тая цел той трябва да работи планомерно и систематично.
Той може да се подготви по следния начин: В средата, в която живее и работи, да прави малки услуги, малки постъпки, които да са напълно
безкористни
, без да чака нищо за себе си — възнаграждение или заплата, и за тези постъпки единственият подтик да е любовта.
Например, поливане на някое цвете, очистване на извор, посипване няколко трошички на мравките и пр... Чрез такива малки опити, правени всеки ден, човек постепенно ще измени строя на своето съзнание, света на своите идеи, чувства, желания, подтици и пр. и ще се преобрази в нов човек. Постепенно той може да разширява своите опити. За този нов дух, който иде на земята, трябва да подготви човека и новото училище. От малко още детето да схване чрез лични преживявания и опитности, че красотата, радостта, истинския живот и силата е в служене на другите.
към текста >>
72.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Щастлив е 0нзи, който се радва, че е могъл да направи добро
безкористно
.
Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания, пие не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем, защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства.
Щастлив е 0нзи, който се радва, че е могъл да направи добро
безкористно
.
Исус и днес седи пред вас, и аз ви казвам: "Ето Човекът, Когото вие търсите, Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум". - Но вие, във вашето съмнение казвате: "Покажете ни Го да Го видим! " - Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: "Ето човекът, който ви носи светлина", вие обаче, виждате свещта, не виждате човека. Него ще видите - кога?
към текста >>
73.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и
безкористните
хора.
Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава.
Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и
безкористните
хора.
Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли.
към текста >>
74.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Знанието се дава само на онзи, който го търси
безкористно
и с любов.
Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.
Знанието се дава само на онзи, който го търси
безкористно
и с любов.
Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал.
към текста >>
75.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
.
И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света.
Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно
безкористие
.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на всемирното Бяло Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-финно устройство.
към текста >>
76.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
За мен - слабата. 14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия.
към текста >>
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
Учителя започна своето велико дело с прелюдия към словото. Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество.
Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи.
Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
към текста >>
77.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде.
към текста >>
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>
78.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и
безкористен
.
Живее в таванска стая при най- оскъдни условия, но е щастлив, че може да е в близост с Учителя. Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност.
В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и
безкористен
.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и трудности. Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи.
към текста >>
79.
Стоянка Илиева (1899-1981)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“Не съм виждала по-
безкористна
и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример.
“Не съм виждала по-
безкористна
и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков * Всяка сутрин П.
към текста >>
80.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на
безкористието
, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г.
Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на
безкористието
, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г.
Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели.
към текста >>
81.
Весела Несторова (1909)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като
безкористие
, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи.
... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си.
В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като
безкористие
, което дава като един Извор, и нищо не иска.” След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи.
Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги.
към текста >>
82.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той братята си на земята на любов
безкористна
поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше.
Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше.
Той братята си на земята на любов
безкористна
поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше.
Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове.
към текста >>
83.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му
безкористност
.
Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ.
Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му
безкористност
.
Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора. Слуша редовно лекциите и беседите...” За времето прекарано в близост с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен. След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“: “Той дойде да донесе много, много светлина на света!
към текста >>
84.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Г.Куртев "Стълбата на вечното усъвършенстване" За реализиране на тези творби се чувствах импулсиран само от една цел: Да изразя идеите на новата ера, която подразбира пример за любов, отговорност,
безкористно
служене, мир, братство и пълно изразяване на единството в живота.
Тази енергия може да проникне в създаването на форми и идеи, красиви или грозни, но винаги в съгласие с мисълта на този, който създава формата. Тук е отговорността на художника, защото всяка творба доказва това. Затова аз мога да потвърдя, че в творбите, които представям, съм включил цялата енергия на моята мисъл - моето чувство. Може би, ако аз нямах тази мисъл, и ако не бях това, което съм, тази изложба нямаше да се реализира, или щеше да е съвсем различна. Всички тези форми един ден няма да съществуват, обаче мисълта, че енергиите внесени в творбите няма да загинат, ми дава импулс.
Г.Куртев "Стълбата на вечното усъвършенстване" За реализиране на тези творби се чувствах импулсиран само от една цел: Да изразя идеите на новата ера, която подразбира пример за любов, отговорност,
безкористно
служене, мир, братство и пълно изразяване на единството в живота.
Тук имаме една творба посветена на мира. Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството.
към текста >>
85.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа
безкористно
на близките ми братя.
Ако условията са добри и интересът е голям - то е лесно да се работи... 4 ноември 1993 Накратко новината за музея. След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема. Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство, геология, история и т.н. Мисля, че като го четете, давате си точно сметка къде живея! Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно.
То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа
безкористно
на близките ми братя.
Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н. Декларирам, че оттеглям окончателно дарението. До днес нямам отговор. 4 януари 1995 По въпроса с музея, ще се свържа с UNESCO, така ме посъветва един французин, който има музей с 11450 предмети - всестранен музей. Той е удивен от моето изкуство.
към текста >>
86.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
15 декември 1993 Когато човек се приближи
безкористно
към възвишения свят, енергията идва сама, защото има по-големи Бели Братя, които знаят да ценят усилието на малките братя на земята.
Засега ще сеем. Много ми харесва начина по който Учителя отговаря на въпросите в книгата „Изборът на Доброто“. Така трябва да бъде. Учителите от Индия имат друга система, която прави хората да хвърчат преди да са се научили да вървят по земята. 1 май 1993 Хубаво е да се отворят очите на ученика, но каква сила е необходима да се издържи онова що виждат отворените очи на един идеалист!
15 декември 1993 Когато човек се приближи
безкористно
към възвишения свят, енергията идва сама, защото има по-големи Бели Братя, които знаят да ценят усилието на малките братя на земята.
При всяка творба,когато съм работил 10-15 дена, накрая винаги съм получавал повече енергия, защото идеалът произвежда енергия. 19 декември 1993 Виждам, че законите, за които говори Учителя в книгата „Сила Жива“, респективно пеене и свирене, са универсални и върху тези закони аз съм работил без да ги зная, а сега работя съзнателно. 19 април 1994 Този народ (аржентинския - бел. ред.) няма бъдеще! Ние работим без да държим сметка за средата.
към текста >>
3 април 1995 Нямаме друг идеал, освен да се отдадем до края на живота си, да служим
безкористно
на волята Божия!
Защо не мога да се „разтоваря“! Трябва да се даде! Да! Но не го искат! Насила не може да се даде!
3 април 1995 Нямаме друг идеал, освен да се отдадем до края на живота си, да служим
безкористно
на волята Божия!
28 юни 1995 Всеки, където се намира, зависи от неговото ниво на развитие. В духовния път само може да пребивава една събудена душа. Никой не може да направи повече от това, което има в себе си, събрано през дългия живот. С приказки нищо не става! 14 август 1995 Братя, да знаете как трудно се оре камениста почва!
към текста >>
87.
Списание Житно зърно 1999- 2010г.
 
Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ
БЕЗКОРИСТНО
НА ВОЛЯТА БОЖИЯ!
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ
БЕЗКОРИСТНО
НА ВОЛЯТА БОЖИЯ!
ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия. Как страдахме при издаването на „Учителя от Изгрева“. Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна.
към текста >>
88.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува
безкористно
и беззаветно.
Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството.
До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува
безкористно
и беззаветно.
Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton.
към текста >>
89.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на
безкористната
любов, на светлината и на истината.
Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала.
Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на
безкористната
любов, на светлината и на истината.
Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
към текста >>
Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които
безкористно
работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света.
Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта.
Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които
безкористно
работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света.
Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот.
към текста >>
90.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, от тук вадим заключение, че то е най-
безкористното
същество в слънчевата система.
Хартман Из Беседите . . . Ще ви обясня какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, от колкото му трябва, в малкото тяло се произвежда топлина.
Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, от тук вадим заключение, че то е най-
безкористното
същество в слънчевата система.
Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с другите тела, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им поддържа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и в вашия животъ! * Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога?
към текста >>
91.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна
безкористна
дейност на нейните труженици.
Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна
безкористна
дейност на нейните труженици.
Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни. Само окултната наука може да даде истинска светлина на човечеството.
към текста >>
92.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов,
безкористно
, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.
И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете.
Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов,
безкористно
, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.
И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства!
към текста >>
Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки
безкористно
, от любов.
Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам? " Моите почитания към г. Никова!
Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки
безкористно
, от любов.
И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ... Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява.
към текста >>
93.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни
безкористни
усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него.
Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата.
Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни
безкористни
усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него.
Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил.
към текста >>
94.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нужни са хора, които, с
безкористието
на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението.
То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения.
Нужни са хора, които, с
безкористието
на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението.
Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света. Всички идеалисти трябва да обърнат погледите си към селото, да се слеят с народа, да заработят всред него, защото в селото е бъдещето на народа ни и на света! С. Калименов ________________________________________ * фаланстерии – термин въведен от Шарл Фурие, Фалансте́р Словото на Учителя Постъпвайте с хората тъй, както вие искате да постъпват с вас. Както вие посипвате с хората, така ще постъпват и с вас. За изяснение на тази идея, ще ви приведа следния пример.
към текста >>
95.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това са малцината истински интелигентни, които
безкористно
, с радост, са поели службата за една възвишена цел. Хора.
Забележка: Почетните членове имат само съвещателен глас и не могат да заемат отговорни постове в управителните тела. т. е. в никакъв случай не могат да бъдат избирани. Интелигенцията ни е поставена на изпит за гражданска зрелост: Който иска да заповядва, нема место при власовденци, който иска да служи без име за своя идеал. да заповяда.
Това са малцината истински интелигентни, които
безкористно
, с радост, са поели службата за една възвишена цел. Хора.
които са разбрали цената на последното място пред хората, а първо пред себе си. Хора. за които е открит един нов мироглед. Чл. 8 Членовете са длъжни б) да внасят в дружеството определени от тях членски вноски, според съзнанието си и материалното си положение. Оставен е всеки свободен да определи какао може да даде по любов за другите. Чл. 17.
към текста >>
96.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком,
безкористно
.
определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер. Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др. дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка. Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност.
— Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком,
безкористно
.
Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл: Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение. Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят. Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др. Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел: Чл. 3.
към текста >>
97.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим
безкористно
, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение?
Днес ние виждаме какво прави Учителя с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли той и между ония, които не могат да се търпят, Любовта като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби и врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широка инициатива, да видим какво сме разбрали от учението на Учителя и какво можем да приложим от него.
Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим
безкористно
, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение?
Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е изгубено. Все едно че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат. Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава?
към текста >>
98.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.)
Безкористието
(Г.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Между подводни скали На Учителя (Т. Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя.
Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.)
Безкористието
(Г.
Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта.
към текста >>
„Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа -
безкористното
служене на Бога и ближния си, а после на себе си.
Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави. На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка. Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят. Нека се знае, че хубавия план, начертан във в.
„Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа -
безкористното
служене на Бога и ближния си, а после на себе си.
Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство. Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга. Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи. Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство. Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г.
към текста >>
Безкористието
Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа.
Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.
Безкористието
Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа.
Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните.
към текста >>
Няма по-висока заплата от
безкористието
.
Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа.
Няма по-висока заплата от
безкористието
.
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага.
към текста >>
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на
безкористие
и изгрее в тебе мисълта на
безкористието
, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието.
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на
безкористие
и изгрее в тебе мисълта на
безкористието
, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата.
към текста >>
Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на
безкористието
.
Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на
безкористието
.
Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха.
към текста >>
Безкористие
в мисли,
безкористие
в чувства,
безкористие
в постъпки.
По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието.
Безкористие
в мисли,
безкористие
в чувства,
безкористие
в постъпки.
Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот.
към текста >>
Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на
безкористните
.
Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки.
Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на
безкористните
.
Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога.
към текста >>
Безкористния
получава предварително заплата.
При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага.
Безкористния
получава предварително заплата.
В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава.
към текста >>
В присъствието на
безкористния
ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха.
Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата.
В присъствието на
безкористния
ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха.
Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния.
към текста >>
Користта води към смърт, а
безкористието
към живот.
Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха.
Користта води към смърт, а
безкористието
към живот.
Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен.
към текста >>
Безкористието
определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога.
Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот.
Безкористието
определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога.
Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието.
към текста >>
Користта взима,
безкористието
дава.
Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога.
Користта взима,
безкористието
дава.
Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител.
към текста >>
Безкористният
от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава.
Безкористния получава предварително заплата. В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава.
Безкористният
от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава.
Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове.
към текста >>
Користолюбивият носи на гърба си
безкористния
.
В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха. Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава.
Користолюбивият носи на гърба си
безкористния
.
Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието.
към текста >>
Стани
безкористен
и ти ще бъдеш разтоварен.
Користта води към смърт, а безкористието към живот. Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога. Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния.
Стани
безкористен
и ти ще бъдеш разтоварен.
Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай.
към текста >>
Безкористието
е ангел освободител.
Користта взима, безкористието дава. Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието.
Безкористието
е ангел освободител.
Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието.
към текста >>
Безкористие
във всички светове.
Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава. Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител.
Безкористие
във всички светове.
Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина.
към текста >>
Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за
безкористието
.
Користолюбивият носи на гърба си безкористния. Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен. Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове.
Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за
безкористието
.
Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства.
към текста >>
Безкористието
е дете на любовта.
Майка на страданието е користолюбието. Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай.
Безкористието
е дете на любовта.
Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога.
към текста >>
Много са формите на користолюбието, много са формите и на
безкористието
.
Безкористието е ангел освободител. Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта.
Много са формите на користолюбието, много са формите и на
безкористието
.
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г.
към текста >>
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на
безкористието
изпитваш топлина.
Безкористие във всички светове. Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието.
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на
безкористието
изпитваш топлина.
Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.
към текста >>
Духът на
безкористието
държи ключовете на всички Божии богатства.
Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието. Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина.
Духът на
безкористието
държи ключовете на всички Божии богатства.
Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор.
към текста >>
Безкористието
носи любов.
Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства.
Безкористието
носи любов.
Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота.
към текста >>
Безкористието
води към Бога.
Безкористието е дете на любовта. Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов.
Безкористието
води към Бога.
Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си.
към текста >>
Безкористието
носи пълното щастие. Г.
Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога.
Безкористието
носи пълното щастие. Г.
Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ.
към текста >>
99.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да има човек силата на великата и
безкористна
любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
(следва) Властта на разума и любовта „Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел. А що е власт? Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден. Ето що е власт!
Да има човек силата на великата и
безкористна
любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.
Това значи, да има той власт над себе си и над света! И тая власт е от Бога. За такава власт е говорил апостол Павел. И само тая власт трябва да се възцари в света, за да има пълна свобода. Т. Ч.
към текста >>
100.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ПОКАНА за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Житно зърно е един велик символ на живия хляб, на слънчевото слово, на
безкористната
любов, която дава живот на света чрез свещената жертва.
При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма. Пиенето на голямо количество гореща, кипнала вода има това полезно свойство, че се усвоява бързо от организма и чрез изпотяване изхвърля навън много нечистотии и отрови натрупали се в кръвта и клетките. При всяко изпотяване необходимо е да се обтрива тялото със суха кърпа и да се преоблече с чисти, сухи дрехи.
ПОКАНА за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Житно зърно е един велик символ на живия хляб, на слънчевото слово, на
безкористната
любов, която дава живот на света чрез свещената жертва.
И няма по-велика жертва от драговолната жертва на житното зърно. Защото Житното зърно ни носи светлината, топлината, и силата на слънцето. Списание „Житно Зърно“ разнася словото на новата култура, която се ражда в недрата на стария свят всред големи страдания и противоречия. Страданията и противоречията показват, че по пътя на егоизма — личен, семеен и национален, по пътя на заблудите и невежеството, по пътя на лъжата и лицемерието — човечеството крачи към смърт, тъмнина и робство, към една страшна катастрофа. Само един светъл път има към радост.
към текста >>
НАГОРЕ