НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
91
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Давам място на великодушието и го уякчавам с
безкористието
и смирението.
Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя. Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте. Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на помощ му викам добрия нрав и благостта.
Давам място на великодушието и го уякчавам с
безкористието
и смирението.
И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа приемете Неговото благословение, което ви пращам.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
И любовта е чиста и
безкористна
.
Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание.
И любовта е чиста и
безкористна
.
Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят.
към текста >>
3.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия –
безкористно
служене.
Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство.
Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия –
безкористно
служене.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи.
към текста >>
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и
безкористно
върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и
безкористно
върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души.
към текста >>
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ,
безкористно
служене, при най-широко прилагане закона на жертвата.
България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души.
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ,
безкористно
служене, при най-широко прилагане закона на жертвата.
И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии. Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал.
към текста >>
Има в нашия български народ добри, идеални души,
безкористни
служители на доброто.
Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари. Имаше един единствен случай – липсваха 18 лв. от касичката. Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа. Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина.
Има в нашия български народ добри, идеални души,
безкористни
служители на доброто.
Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.” Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Пазете се, да бъдете чисти и
безкористни
във всичките ви дела и начинания.
Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, тя е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните mot a mot, без никакви философствувания и размишления от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете.
Пазете се, да бъдете чисти и
безкористни
във всичките ви дела и начинания.
Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 2.12.1911 г.
Пазете сърцата си чисти, умовете си
безкористни
.
Търново, 2/XII 1911 г. Люб. Тошев, Получих вашето писмо. Засега мога да ви дам само това наставление.
Пазете сърцата си чисти, умовете си
безкористни
.
Имайте пълна вяра и Господ ще ви направлява стъпките. Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
Любов,
безкористна
Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня.
Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава. Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко тела заразени. Любов, Мир и Радост ви трябват на всички.
Любов,
безкористна
Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня.
Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля. Аз ще ви посетя към март. Духът на Господа работи между нас. Добре гледайте на живота. Не обръщайте внимание на грешките на другите.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост,
безкористие
, съжаление, низхождение, радост.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост,
безкористие
, съжаление, низхождение, радост.
Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В.
към текста >>
8.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро
безкористно
.
Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства.
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро
безкористно
.
Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши? “ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
към текста >>
9.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Образец на нравствена чистота,
безкористен
и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Образец на нравствена чистота,
безкористен
и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис-
към текста >>
10.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и
безкористно
.
Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито.
Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и
безкористно
.
И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат?
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.10.1916 г.
Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на
безкористие
.
Ако се окажат някои опущения, те с време ще се изправят. В човешките работи все ще се намери по нещо да куца. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Но това е в реда на нещата. Стига мотивите да са чисти и безукоризнени.
Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и свят живот на
безкористие
.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1917 г.
Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби
безкористно
, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума.
Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби
безкористно
, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич.
Колко славна дума е Мога да ви спася. Мога да ви избавя. Мога да ви преведа при Отца на Светлините. Мога да ви очистя. Мога да внеса радост и веселие в душите ви.
към текста >>
13.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще Ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 28.10.1917 г.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за Своите души и за човечеството.
Започва вече първия опит. Внимавайте, за да се научите и да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страха, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за Своите души и за човечеството.
Надпреваряйте се да си отдавате вътрешна почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще ви даде Своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели и познати по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до всички приятели, Варна
, 28.10.1917 г.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота. Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена. Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна,
безкористна
, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв. Само така Христос ще Ви даде своето благословение. Моя привет и поздрав на всички приятели по ред и по име. Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
към текста >>
16.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Защо не „поработят те
безкористно
" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
Защо не „поработят те
безкористно
" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината".
към текста >>
Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят
безкористните
и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие.
10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата.
Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят
безкористните
и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие.
26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф.
към текста >>
Образец на нравствена чистота,
безкористен
и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Образец на нравствена чистота,
безкористен
и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 30.04.1921 г.
Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило -
безкористие
, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта.
Аз исках да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин.
Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило -
безкористие
, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта.
Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
18.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг
безкористно
.
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува.
А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг
безкористно
.
Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му.
към текста >>
19.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Беше
безкористен
човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги.
Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев.
Беше
безкористен
човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
към текста >>
20.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.01.1924 г.
Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност,
безкористие
, търпение, чистота, искреност.
Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне на живота. Смъртта нищо не разрешава. Тя в много случаи е спънка голяма за ученика. Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо. Аз желая всички вие да служите на Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си.
Аз искам да ви дам образец на Любов, на милосърдие, низходителност,
безкористие
, търпение, чистота, искреност.
Моят ум е всякога занят с това, което е хубаво, красиво, добро, възвишено, светло, любвеобилно. Животът има своя велик план. Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико. Ти и К. трябва да вложите още нещо във вашия живот.
към текста >>
Не са търговските съображения, а
безкористието
в неговата пълнота.
Всичкото добро е за праведните. Там, вие в Търново, се страхувате от бурите на морето. Иде време и сега е, когато целият свят ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава на всички според заслугата. Иде ден да видим кой от кого ще се отрича. Помнете, не е страхът, който ще ви въведе в Царството Божие, но Любовта.
Не са търговските съображения, а
безкористието
в неговата пълнота.
Бъдете Мъдри, умни и интелигентни, добри, правдиви, честни, благородни, безстрашливи, с вяра, която мести планините. Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за ядене и пиене, а служители на Бога, Синове на Светлината. Моят поздрав на всички. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно
безкористен
.
Като дойдоха тук близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно и веднага влагата се вдигна нагоре и Слънцето изгря. Всеки ден ти носи урок, като научиш урока си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе. Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост.
Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно
безкористен
.
Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота. От всичко можеш да се ползуваш. но само след като се обърнеш към Бога и искаш разрешение за това.
към текста >>
22.
Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.
, 21.07.1925 г.
И всичко върша абсолютно
безкористно
.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа.
И всичко върша абсолютно
безкористно
.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и
безкористно
, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто.
Те посещават редовно своите лекции в университета, идват на обед в „шестдесет и шест" - домът на Учителя. Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.Но те очакват още нещо.Тази година ще имаме събор в Търново.*За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално.
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и
безкористно
, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто.
Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото.
към текста >>
24.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
Трябва смелост,
безкористие
и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб.
Трябва смелост,
безкористие
и пълна вяра - вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.
Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее! "Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство.
към текста >>
25.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Това нещо, като се има предвид идеалната организация и
безкористното
обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно.
За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо.
Това нещо, като се има предвид идеалната организация и
безкористното
обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно.
Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”?
към текста >>
26.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Което нещо, при идеалната организация и
безкористното
обслужване от братята и сестрите, свързани с организацията му, беше съвсем вярно.
Спомен на Николай Дойнов 75. ЯВОРОВО ПРИСОЕ Редовното ни летуване на Рила, продължиха през 1929, 1930, 1931, 1932 години. В края на летуването ни през 1932 г. някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила, било много скъпо.
Което нещо, при идеалната организация и
безкористното
обслужване от братята и сестрите, свързани с организацията му, беше съвсем вярно.
Но тази неуместна и безпочвена забележка, беше приета с голямо огорчение и Учителят нареди, през следващата 1933 г. да летуваме на Витоша в местността Яворово присое. За там минавахме през село Бистрица. На това място летувахме и през 1934 г. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
В него се събужда желанието да бъде и той един такъв чист извор, който без голям шум да дава
безкористнор
както езерото, чистите си води.
Когато слънцето се криеше в езерото, последното заслужава да бъде зърнато от човека. Той ще забележи едно Божествено око, което изразява тихия поглед на Великия Творец. Този поглед говори за абсолютна чистота, за любов и свобода. Това Божествено око вечно бди, вечно гледа. И който го наблюдава, той се свързва с неговата чистота и се чувствува свободен.
В него се събужда желанието да бъде и той един такъв чист извор, който без голям шум да дава
безкористнор
както езерото, чистите си води.
Звездите, и те се оглеждаха в езерото, като си приказваха на един език, на който се говори само на небето и който език разбират само чистите и съвършените. Езерото тихо шумеше в утринната зора, а водите му се носеха по стръмното нанадолнище. Те ромоляха нежно, сякаш събуждаха камънчецата, тревите и цветята, за да им разкажат приказка за небето. Всичко наоколо беше будно и с внимание слушаше. Слушах и аз и се унасях в неземен мир.
към текста >>
28.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа.
към текста >>
29.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова.
И само онзи, който се уповава на духовното
безкористно
, той не се разочарова.
Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа.
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка.
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка.
към текста >>
33.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка.
към текста >>
34.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото.
Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам
безкористно
, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка.
към текста >>
35.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Тя го учи на
безкористие
... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на кухнята на 7-те езера (В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.) 4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
Тя го учи на
безкористие
... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее?
към текста >>
Тя го учи на
безкористие
... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
Тя го учи на
безкористие
... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее?
към текста >>
36.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април
, 22.04.1938 г.
Да дава от себе си
безкористно
и животът му ще се изправи.
Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават.
Да дава от себе си
безкористно
и животът му ще се изправи.
За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение. Изгревът - Том 17 27. Истинската наука Спомен на Ана Шишкова 68. Знанието
към текста >>
Да дава от себе си
безкористно
и животът му ще се изправи.
Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане. Човек да е извор, който постоянно тече. Тогава и хора, и животни ще го посещават.
Да дава от себе си
безкористно
и животът му ще се изправи.
За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение. Изгревът - Том 17 68. Знанието
към текста >>
37.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко.
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>
38.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко.
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>
39.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
След беседата Учителят тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне.
На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича
безкористно
, никога не се съмнява.
Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас.
към текста >>
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко.
Чистата
безкористна
любов подразбира любов към всички.
Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>
40.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 януари
, 3.01.1941 г.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното добро
към текста >>
41.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 20 март
, 20.03.1941 г.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното добро
към текста >>
42.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 4 септември
, 4.09.1941 г.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
Правилно любете, за да им предадете доброта. Правилно мислете, за да им предадете вяра. правилно постъпвайте, за да им предадете сила, бодрост и тъй ще помогнете да добият поне малко злато в кръвта си. Да правиш разумно добро навреме и на място. Това да става непринудено, но тъй естествено, както гледането.
В начало може да ти бъде трудно, но си кажи: „Заради Бога мога всичко с любов,
безкористно
да го направя.
За Бога няма нищо невъзможно. Аз живея в Бога и като така, мога да направя всяко разумно добро." Изгревът - Том 17 10. Разумното добро
към текста >>
43.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкористен
труженик“.
Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкористен
труженик“.
През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.
към текста >>
Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и
безкористен
труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г.
Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност.
Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и
безкористен
труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г.
Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“. Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1).
към текста >>
44.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и
безкористен
.
“Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност.
В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и
безкористен
.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и трудности. Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи.
към текста >>
45.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и
безкористие
.
Такива са: “Ерите в човешката история”; “Прагът на човешката еволюция”; “Земята ката място за проява на живота”; “Към Мировия Силов Океан”; “Кристалите”; “Черните слънца”; “Дишане, прана, етерен двойник” и други. Освен това Николай Дойнов търси сведения за отдавна отминали времена и събития, които вълнуват творческото му въображение, и така той открива там необикновени личности, загадъчни съдби. Така се раждат неговите мъдри летописи: “Алмагеста – най-великото построение”; “Аиа Бен Якзан”; “Мей Ту”; “Зимбабве” и др. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя Петър Дънов, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията – древната и вечната т. н. “царска наука”.
Тази наука Учителя нарича “физиология на човешката душа” и препоръчва към нейното изучаване да се пристъпва с любов и
безкористие
.
“Без астрология, пояснява Учителя Петър Дънов, вие не можете да обясните отношенията между хората, но ако я изучавате механически, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрология, т. е. отношението на астрологията към душевния живот на човека”. Забележително е, че още през 30-те години на ХХ век Учителя Петър Дънов подчертава необходимостта от поява на астропсихология (синтез на две науки, психология, предимно юнгианска, и астрология, възникнала едва петдесет години след това). Освен това, Учителя разкрива най-дълбоката същност на астрологията, поставя я извън полето на материалистичния мироглед: “Всички планети, Слънцето, Луната, пояснява той, представляват една разумна система.
към текста >>
46.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
на любов
безкористна
Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята
на любов
безкористна
поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни
към текста >>
47.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето
безкористие
няма нужда да се припомня, защото му е известно.
Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото. Но да се подпомогне и подкрепи това малко добро, което е в човека, за да вземе връх, съм смятал също за една проява на братство помежду хората.Верен на тези разбирания, аз съм дохождал неведнъж в разногласие с мнозина, но затова пък други са ме ценили и разбирали. Вие чухте от самия народен обвинител за ония общественици, които по свои съображения са намирали път към моята малка барака, но аз ще ви кажа, че и хиляди други и обикновени хора, обременени от живота и страданията, са намирали също тоя път и заедно с това утешение и помощ.Господа съдии! Казвам това със стеснение, не от желание да се похваля, а защото ми се наложи да припомня факти, които мисля, че имат значение при взимане на вашето решение.Господа съдии!
Много се зарадвах, когато чух от почитаемия съд да казва на един свидетел, че за моето
безкористие
няма нужда да се припомня, защото му е известно.
Твърдо вярвам, че също така ясни ще ви станат и останалите основни мотиви на моята дейност и живот.Господа народни съдии! В обвинението се засегнаха два въпроса, за които ще кажа само няколко думи.Господа народни съдии! Чудеса в природата няма - има само закони, които, ако знаем, можем да се ползуваме и ние, и околните ни. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отречем нещата, и като ги поддържаме, те пак си съществуват.
към текста >>
Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и
безкористна
служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове.
То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)Господа народни съдии! Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите.
Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и
безкористна
служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове.
И ако може да се говори за някакво “филство”, то е било “человеко-филството”, “братолюбието” към всички страдащи.Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество.Твърдо вярвам, че в тая велика задача почитаемият Народен съд достойно ще изпълни своята голяма роля, като отдели справедливо житото от къклицата. ______________
към текста >>
48.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде.
към текста >>
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>
49.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа.
Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата,
безкористната
Любов.
Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде.
към текста >>
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов.
Че само тази
безкористна
братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите.
към текста >>
50.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Щото той беше толкоз
безкористен
, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”.
Той разбира се не е от тази величина, ама между нашите хора брат Боев беше човека, на когото можеш да имаш абсолютно доверие, защото той абсолютно забравил себе си и абсолютно живее само за духовното, за Божественото, за учението. Той беше такъв човек. Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един.
Щото той беше толкоз
безкористен
, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”.
Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо.
към текста >>
51.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Имат ли неговата чистота и
безкористие
?
Някои искат да заместват брат Боян и да застанат на негово място. Какъв брат Боян ще заместват те? Имат ли неговото сърце? Имат ли неговият ум? Имат ли неговият огън и готовност за жертва?
Имат ли неговата чистота и
безкористие
?
Брат Боян е неповторимо явление.ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА БОЯН БОЕВ Преди да си замине брат Боян каза: „Благодаря на Бога! " Това бяха последните му думи. Благодарността никога не го напусна. Привилегия е на човека да знае кога, пред кого и как да благодари.
към текста >>
52.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти.
към текста >>
“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик:
“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
към текста >>
И какъв отличен работник беше Паша - честен,
безкористен
, готов винаги на всички жертви.
Това беше път на служене на една Свещена идея - Нея ние носим. Ние казваме на човеците: Вие сте братя, живейте в Мир - благополучие и радост ще ви съпътствуват. На тази идея Паша беше посветила живота си. За нея тя работеше всеотдайно.
И какъв отличен работник беше Паша - честен,
безкористен
, готов винаги на всички жертви.
Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
към текста >>
53.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна.
Нося със себе си жив, безсмъртен образ на
безкористие
, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти.
към текста >>
“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик:
“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста,
безкористна
наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
към текста >>
И какъв отличен работник беше Паша - честен,
безкористен
, готов винаги на всички жертви.
Това беше път на служене на една Свещена идея - Нея ние носим. Ние казваме на човеците: Вие сте братя, живейте в Мир - благополучие и радост ще ви съпътствуват. На тази идея Паша беше посветила живота си. За нея тя работеше всеотдайно.
И какъв отличен работник беше Паша - честен,
безкористен
, готов винаги на всички жертви.
Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
към текста >>
54.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Тя
безкористно
помагаше в домашната работа и в поддържането на градината.
За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя. Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел.
Тя
безкористно
помагаше в домашната работа и в поддържането на градината.
Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни.
към текста >>
55.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като
безкористие
, което дава като един Извор, и нищо не иска.”
Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.” Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си.
В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като
безкористие
, което дава като един Извор, и нищо не иска.”
След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава.
към текста >>
56.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на
безкористието
, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл.
На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на
безкористието
, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл.
Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония.ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия.
към текста >>
57.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и
безкористие
, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България.
По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот.
Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и
безкористие
, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България.
Почива на 4.02.1974 г. в София. _____________________ Източник: 7.74 Влад ПашовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души
към текста >>
58.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно
безкористно
, от любов към Учителя и делото му.
Поради забраната след 9 септември 1944 г. се наложило оригиналите да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи.
Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно
безкористно
, от любов към Учителя и делото му.
Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала? “ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово.
към текста >>
Те оставиха красив спомен в братския живот със своята
безкористна
работа за благото на хората.
След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. След кратко боледуване на 12.януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г. ни напусна и Стоянка Колева Драгнева.
Те оставиха красив спомен в братския живот със своята
безкористна
работа за благото на хората.
_______________________ Източник: 7.64 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка ДрагневаУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките дъши ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Лалка Кръстева
към текста >>
59.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили
безкористно
на Божествената идея.
Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”. На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството. В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени.
Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили
безкористно
на Божествената идея.
Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”. Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство. Статия на Соня Митева
към текста >>
Беше
безкористен
, услужлив и имаше голямо сърце и с него приемаше всички.
Накрая той беше принуден да понася и да изнесе грешките на другите около него, които ги бяха направили и които му ги прехвърлиха, за да ги изнесе на гърба си. И той ги изнесе. И своите, и чуждите.Заварвал съм го много пъти да преписва беседи на Учителя, които му беше дал Борис Николов. Той преписваше и размножаваше посланията на Борис Николов за Братството. Работеше до края предано и вярно, според силите си.
Беше
безкористен
, услужлив и имаше голямо сърце и с него приемаше всички.
Такива хора се раждат веднъж и повече не се повтарят като образци. В природата няма повторение. Жечо беше един от тези. Когато идвах при него, разговорът веднага започваше по проблемите на Братството, Школата на Учителя и Словото. Той ме беше заварвал много пъти в дома на Борис Николов и бе видял, че аз работя с него.
към текста >>
60.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна
безкористност
.
Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек. Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни.
През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна
безкористност
.
Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Веднага възприема идеите му, става негов последовател за цял живот.
към текста >>
“Не съм виждала по-
безкористна
и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример.
“Не съм виждала по-
безкористна
и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков
към текста >>
61.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
В услуга на тая цел Георги Радев поставя всичките си познания от областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби, като работи в Школата упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения.
Литон , една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Младият Георги Радев при своя пръв допир с Новото учение и Учителя съзнателно жертва шансовете си за едно блестящо обществено положение в полза на Високия идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негова задача в живота става да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти.
В услуга на тая цел Георги Радев поставя всичките си познания от областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби, като работи в Школата упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия въпреки всички семейни и обществени затруднения.
Духовен аристократ по природа, но без никакъв афинитет към политическия живот, той изповядва твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 г. и в Русе през 1923 г. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро. Като астролог, Георги Радев знае, че 1940 г.
към текста >>
62.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
И той работи упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време.Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби.
И той работи упорито, безшумно и крайно
безкористно
в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения.
Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
към текста >>
63.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Навярно желанието му да отиде в Америка е било много
безкористно
и искрено, за да остане без последствия.
За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина.
Навярно желанието му да отиде в Америка е било много
безкористно
и искрено, за да остане без последствия.
Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия."
към текста >>
Самият той беше пример за
безкористност
, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело.
Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност.
Самият той беше пример за
безкористност
, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело.
Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите!
към текста >>
64.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о
, 27.01.1926 г.
Когато човек се заеме
безкористно
с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората.
Когато нервната система е в изправно състояние, всички функции на организма се извършват правилно. Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой лекар не е в състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си сам, ако искаш и Бог да ти помогне". Казвате: „Как ще ни помогне Бог? " - Чрез хора, които са в хармония с вас.
Когато човек се заеме
безкористно
с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората.
Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиите закони. Сега ще ви дам следното упражнение с произнасяне на гласните букви а и о. Поставете дланта на лявата си ръка над дясната и така я прокарайте до рамото. След това поставете дясната си ръка над лявата и пак я прокарайте до рамото. Правете това упражнение в продължение на 10 дена всяка вечер преди да си легнете: шест пъти с лявата ръка и шест пъти с дясната, като се редуват ту лявата, ту дясната ръка; започвайте с лявата ръка.
към текста >>
65.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкористен
труженик“.
Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г.
Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и
безкористен
труженик“.
През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.
към текста >>
Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и
безкористен
труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г.
Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност.
Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и
безкористен
труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г.
Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“. Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1).
към текста >>
66.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Той беше справедлив и
безкористен
човек.
И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1.
Той беше справедлив и
безкористен
човек.
За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4.
към текста >>
За мен
безкористието
е нещо много важно.
Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и безкористен човек.
За мен
безкористието
е нещо много важно.
Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си. И той имаше сила за това и умееше да го прави. 4. Той беше образувал една група, която я наричаше „УПАНИШАДИ", известни екзалтирани девойки и младежи.
към текста >>
НАГОРЕ