НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката
частица
, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност. Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия.
Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката
частица
, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя. Това е видно при дисоциацията на материята. Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток. Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела. Те излъчват един вид лъчи, наречени X, лъчи, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята.
към текста >>
От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (
частица
) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (
частица
) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
Това е видно при дисоциацията на материята. Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток. Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела. Те излъчват един вид лъчи, наречени X, лъчи, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята. Така установено опитно, че материята и енергията са неразделни, то ние можем да разпрострем нашите изследвания и по-далече.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна
частица
от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна
частица
от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
към текста >>
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна
частица
от това, което крие в себе си.
Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна
частица
от това, което крие в себе си.
Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>
3.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее
частица
от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее
частица
от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>
4.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Частица
, мъничка
частица
от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой.
Частица
, мъничка
частица
от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини.
Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една
частица
от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една
частица
от Бога.
Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>
6.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем
частица
поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици. И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.
Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем
частица
поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
към текста >>
7.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание
частица
от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното.
Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден! Колцина от нас са сведущи да могат да даряват ближните с тая неоценима, спокойна радост, за да ги направят щастливи! Ние правим все големи неща. И не е злото, че ги „правим" но злото е, че задължаваме и другите да приемат и тачат онова, което ние тачим. От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа самотност.
Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание
частица
от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното.
Това е първата стъпка. Това е туй, което най-напред ще трябва да направим, а какво ще стане после, ще ни подскаже самият път, когато тръгнем по него. Ориентиране спрямо вечното. Колко странно би се видяло това на онзи, който не е зърнал пръста на вечното в своя всекидневен живот. Той прилича на откъснато листо, което вятърът разнася по всички посоки.
към текста >>
8.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка,
частица
от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени.
Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони.
Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка,
частица
от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени.
Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете.
към текста >>
9.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях
частица
от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза.
Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях
частица
от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
към текста >>
10.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална)
частица
в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Така е и с движението. Има движения, които възпитават, но има и движения, които развращават, има движения, които деформират тялото, вън от онези осакатявания, които стават по невнимание. Дано не бъдем криво разбрани. Движенията са телесни физически, мишците са двигатели по воля, или по неволя, но винаги имат отношение само към волята. Тя е изпълнителната власт в тялото.
Според нас физическо възпитание няма по простата причина, че всяка физическа (материална)
частица
в тялото до седмата си година изгаря и се сменява.
Тялото не може да се възпитава, то може да се дресира, нещо което не може да се сравнява с възпитанието. Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение.
към текста >>
11.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа
частица
е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой.
Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа
частица
е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива.
към текста >>
12.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната
частица
от звуковите преживявания на тоя колос.
Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната
частица
от звуковите преживявания на тоя колос.
Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот.
към текста >>
13.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка
частица
от това, което окултистът е констатирал.
и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това.
което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка
частица
от това, което окултистът е констатирал.
Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило. Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр.
към текста >>
14.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка
частица
от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено.
Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка
частица
от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
към текста >>
15.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил
частица
от сърцето си, от душата си, той не го продава.
В една твоя постъпка, направена от любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тая постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз, тази постъпка струва повече, отколкото всичкото злато на света. Тя не може да се продава. Ще дам една аналогия, за да поясня това.
Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил
частица
от сърцето си, от душата си, той не го продава.
Той счита за съвестно да вземе пари срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа. Но същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всека такава постъпка е толкоз свещена, колкото трудът на този художник. Тогаз всяка човешка постъпка ще бъде така красива, ще има такава вътрешна красота, както и в най-хубавите художествени произведения. Този, който работи при новото разбиране на труда, той е вече художник.
към текста >>
16.
ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Няма
частица
в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ V Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност. Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена.
Няма
частица
в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък.
Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички.
към текста >>
17.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е
частица
.
Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление.
Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е
частица
.
В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
към текста >>
Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява
частица
съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата
частица
и разстоянието ù до центъра.
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява
частица
съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата
частица
и разстоянието ù до центъра.
Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини.
към текста >>
Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като
частица
от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения.
Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като
частица
от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е.
към текста >>
Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична
частица
от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо.
Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична
частица
от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15].
към текста >>
18.
Духът на неродените
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка
частица
от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили.
Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка
частица
от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия.
Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата.
към текста >>
„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като
частица
от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като
частица
от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя.
„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като
частица
от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като
частица
от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
към текста >>
Той е и ще си остане
частица
от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен.
Той е и ще си остане
частица
от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам.
към текста >>
Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка
частица
законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка
частица
законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи".
към текста >>
19.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка
частица
от истината, която бяха познали.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса.
Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка
частица
от истината, която бяха познали.
Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда!
към текста >>
20.
ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
То е само една малка
частица
от това, което крие в себе си човешката душа.
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети, слънца и пр. намират своя израз и в човека. Корените на човешката душа са извън време и пространство. Обикновеното човешко съзнание не е проява на целия човек.
То е само една малка
частица
от това, което крие в себе си човешката душа.
В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души!
към текста >>
21.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като
частица
от човечеството.
Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като
частица
от човечеството.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности.
към текста >>
22.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И тези три велики закона действат по целия космос – няма
частица
в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм.
Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина!
И тези три велики закона действат по целия космос – няма
частица
в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм.
И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е. пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>
23.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всяка и най-малката
частица
, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора.
Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически.
Всяка и най-малката
частица
, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора.
Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството.
към текста >>
Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката
частица
да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие.
Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката
частица
да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята.
към текста >>
Такава малка
частица
на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1.
Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използувано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
Такава малка
частица
на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1.
април 1930 год. до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо.
към текста >>
24.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една
частица
от Свещения пламък.
Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата.
За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една
частица
от Свещения пламък.
Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
към текста >>
25.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Намерих, че трябва да живея, за да се усъвършенствувам, да направя малко по-щастливи онези, които ме заобикалят, да се проникна най-после от една поне
частица
от всемирната мъдрост и т.н.
Но в това признание имаме все пак горчивата истина. За мен поне то беше така. Не рядко съм мислила по този въпрос. Не веднъж аз търсих целта на живота си и при все това нищо не намерих. Впрочем, не!
Намерих, че трябва да живея, за да се усъвършенствувам, да направя малко по-щастливи онези, които ме заобикалят, да се проникна най-после от една поне
частица
от всемирната мъдрост и т.н.
и какво ли не щете! Въпросът беше привидно решен; ще прогресирам, за да помогна на развитието на цялото общество. Е добре, но ето, че изпъква и друг въпрос : защо е пък това развитие на всички, каква цел има то и кому е нужно? На това не можах да си отговоря. Баща ми изчерпа всичката си мъдрост и не можа да ме удовлетвори.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е
частица
от Аза на Всемира
И едните и другите побеждават с една кротка на вид, но всепобедна сила, скрита в сърцето им. Към планината Днес намерих малка пътека, направена от стъпките на тия, които обичат планината. Тръгнах по нея и знам, че тя води на върха. Как бих желал да намеря пътеката, която през самия мен при Него води. По нея също са преминали много друмници.
Тя води към белия връх на Планината, където нашето аз познава, че е
частица
от Аза на Всемира
към текста >>
27.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Цялото Битие, до най-малката
частица
, е живо.
Вторият лечебен фактор е слънцето през всичките часове и дни на годината. То е лек, балсам за слаби натури и за хора със слаба жизненост, с унил дух и без идеи. За предпочитане е утринното слънце. За ревматичните хора лечебно действие оказват светлината и топлината и т.н. Дето има живот, там има възможност за нарушение или изгубване правия развой и ход на живота.
Цялото Битие, до най-малката
частица
, е живо.
Дето има живот, там има действие. Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество. Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието. В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез стомаха и червата”. Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”.
към текста >>
Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката
частица
, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си!
Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”.
Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката
частица
, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си!
” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречисти и кръвообращението няма да стане правилно.
към текста >>
28.
ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
По този начин човек ще разбере, че е неделима
частица
от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си.
Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща.
По този начин човек ще разбере, че е неделима
частица
от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си.
Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека.
към текста >>
29.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка
частица
всред велика стихия - морето, морето на живота.
А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка.
Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка
частица
всред велика стихия - морето, морето на живота.
В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева.
към текста >>
30.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са
частица
от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са
частица
от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата.
към текста >>
31.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Нито една
частица
от светлината не остава там, дето е влязла.
Туй е велико смирение. От светлината требва да се учите на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там.
Нито една
частица
от светлината не остава там, дето е влязла.
Но тя постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрева, ти си в пътя на светлината.
към текста >>
32.
В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото ти си душа и
частица
от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането.
Дръж я винаги в съзнанието си! Тя ще създаде в теб всички защитни средства. Тя ще те обнови винаги и ще те спаси от много бедствия. По този начин никакво внушение отвън и отвътре не ще могат да ти повлияят. Ти ще бъдеш тих и спокоен, както вечността, пред която минава всичко без нищо да я докосне.
Защото ти си душа и
частица
от вечността Знай и запомни, че всичко можеш да пресъздадеш в теб и около теб с тази права мисъл, която постепенно ще те надари с великото спокойствие и разум на Зевс. Дишането.
Който мисли право, той диша правилно. Дишането е свързано с мисълта на човека, казва Учителят. И наистина, хора с трезва, спокойна, углъбена мисъл дишат правилно, плавно, дълбоко. От тях лъха здраве и свежест. Нервните хора, хора с нечиста съвест, те се познават още отдалеч по своето неправилно, бързо, неспокойно и непълно дишане.
към текста >>
33.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката
частица
в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план.
И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката
частица
в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>
34.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Мнозина са давали в своя живот място на пълна проява на този велик Разум, чиято малка
частица
е човешката душа.
Това „единство", носи името Бог, Първопричина, Великия Разум в природата и пр. Не е важно името. Съществено е добирането до тази велика и най-важна истина в живота. Същественото е тази истина да живее в човека и да стане двигател в неговия живот. Мнозина през вековете са идвали чрез поглед в себе си до великото единение с всичко.
Мнозина са давали в своя живот място на пълна проява на този велик Разум, чиято малка
частица
е човешката душа.
И животът им е бил смислен, разумен, плен с творчество и неспъван от неуспехи и теготи. Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение. Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него.
към текста >>
35.
АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като
частица
от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
„И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците. А Исус казваше: „Отче прости им, защото не знаят, що правят". Прости им! Това е великото нещо, което може да направиш, когато богатството ти е отнето, мишците ти са приковани и ти стоиш увиснал посред безмилостните хулигани. Прости им!
Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като
частица
от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
към текста >>
36.
ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Да мислиш за себе си, за своята душа, която е
частица
от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота.
Наистина, истинската мисъл за себе си е една свещена необходимост. Ала колцина мислят така? Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове.
Да мислиш за себе си, за своята душа, която е
частица
от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота.
Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство.
към текста >>
37.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Обаче и всяка материална
частица
си има свои полюси.
Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Електричните и магнетични течения циркулират между двата полюса. Туй именно е изразено в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно.
Обаче и всяка материална
частица
си има свои полюси.
Също тъй и всеки орган. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работят и във всеки човек. Туй упражнение от една страна ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в природата и от друга страна, то е правилен път за внасяне на хармония и ритъм в този процес, както в нас, тъй и вън от нас, в живота на човечеството. 14. Мисли!
към текста >>
38.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Всяка
частица
на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата.
Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма хубаво в тях. Те крият стихията на зимата в себе си. Хубави са дните през зимата, когато на едри парцали вали сняг. Велика симфония на хармония и чистота се изпълнява от зимния оркестърът на природата тогава. Една приятна радост и свежест изпълва душата.
Всяка
частица
на тялото се раздвижва при тия тържествени дни на зимата.
Но човек не може да опише красотата на ония зимни дни, когато грее слънце и дебелият сняг хрупка под краката му. Грее слънце, а времето е стегнато, но приятно, приятно, вълшебно като приказка. Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита.
към текста >>
39.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти
частица
към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар.
Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти
частица
към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност.
към текста >>
40.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна
частица
, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас.
Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна
частица
, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
Животът е един грандиозен процес. Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия цялостен план. Светът ще загине! – това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява!
към текста >>
41.
DU MAITRE - LE GRAND HOMME
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка
частица
от тялото е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето.
Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка
частица
от тялото е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните.
Нашите подобни ще бъдат страшни великани, чийто ръст ще бъде 5000 пъти по-висок от Айфеловата кула (300 метра), или по-добре, те ще стигнат височината на една планина, която ще бъде 170 пъти по-висока от най високите върхове на Хималаите. Една пчела, увеличена в същите размери, ще бъде няколко десетки хиляди метра. Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра. Из в. "Мир". Френологична карта, със символични изображения на разните склонности и способности и тяхното месторазположение в човешката глава – от Р.
към текста >>
42.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Животът във всички същества е само
частица
от космичния, единния живот.
Той се разговаря стях и те го разбират. И той ги разбира. Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо.
Животът във всички същества е само
частица
от космичния, единния живот.
И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот.
към текста >>
43.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка
частица
от който път той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би небесната утеха, пътят към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко.
С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка
частица
от който път той премина между нас.
Не ми се иска да кажа, че си отиде за винаги! Спомням си думите на Надсон: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести. Разбита е арфата, но акордите ù още звучат!
към текста >>
44.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка
частица
в огромното море на природните процеси.
Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност. Те потичат по пътищата, които човек им посочва, изучил и подчинил се предварително на тяхната първична воля, защото никой не може да промени посоката, по която се върти колелото на световното развитие и да върне процесите в посока и път според произволното си хрумване. Човек може да се нареди в огромния поток на текущите енергии и да ги използува точно по тоя път и закони, по които те са оставени да текат от „преди всички векове".
При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка
частица
в огромното море на природните процеси.
Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той. Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от веществото, нито един квант от енергията.
към текста >>
С машината ние променяме една малка
частица
от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни.
Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец. Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него.
С машината ние променяме една малка
частица
от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни.
Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>
45.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях
частица
от него.
северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта. Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот. в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси. След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец".
И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях
частица
от него.
В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко.
към текста >>
Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна
частица
, като денят и нощта".
След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието.
Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна
частица
, като денят и нощта".
„Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето.
към текста >>
Той напусна полюса „като завинаги остави
частица
от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно.
Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот.
Той напусна полюса „като завинаги остави
частица
от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно.
в замяна отнасях нещо, което никога до сега не бях ценил достатъчно — простата красота и чудо да чувствуваш, че си жив и едно ново, по смирено понятие за ценностите в живота. Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени. Сега водя по-просто съществувание с много по-дълбок вътрешен мир." Той завършва: „Човек почва да се приближава към мъдростта, едва когато признае в себе си, че не е вече необходим." Много са пътищата, по които човек може да стигне до себе си. Важното е да е узрял за това. Тогава той почва нов живот.
към текста >>
46.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е
частица
, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи.
Ще приведем два примера от съвременното учение за строежа на материята, които, правилно изтълкувани, би трябвало да предизвикат сериозна ревизия на понятията на така наречените материалистични, механистични и натурфилософски възрения. При измерване масата т.е. тежестта на електроните в един катоден лъч (сноп от електрони) намират като постоянно число масата на един електрон 9.03х10-28 или числото 9.03 като числител, а за делител на дробта — единица с 28 нули от грама. Доближи ли, обаче, скоростта на катодния лъч тая на светлината, 299800 км в секунда, то отделните електрони, образуващи катодния лъч, променят вече своята маса, тежестта си. Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите.
Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е
частица
, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи.
Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи.
към текста >>
И обратно — трансформира ли се една материална
частица
в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация".
Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя.
И обратно — трансформира ли се една материална
частица
в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация".
Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P. A. M. Dirac, P. M. Blackett, H.
към текста >>
47.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
През пролетта природата като че ли вдига отчасти воала си, за да ни покаже
частица
от творческата мощ и неизчерпаемите богатства, с които разполага.
път на изкачване, то тя влиза в среда, много благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. т.е. среда, която ще бъде благоприятна за проява на най-възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. Поради това, днес е епохата, когато човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет, на културен подем във висшите области на Духа. Именно в това отношение можем да кажем, че човечеството влиза днес постепенно в областта на космичната пролет. Но има и външни признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на космичната пролет.
През пролетта природата като че ли вдига отчасти воала си, за да ни покаже
частица
от творческата мощ и неизчерпаемите богатства, с които разполага.
Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си дреха и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно младия живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет. И най-ранните признаци на тая космична пролет се чувствуват вече във въздуха. Въпреки днешните противоречия и пертурбации в света, в душите прониква едно радостно и светло облъхване от неземни сфери! Новото иде днес като пролетният лъх! Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните топли слънчеви лъчи, така и душите поради влизане на слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините, по-дълбоките и по-мистични страни на своето естество.
към текста >>
48.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните сетива може да опознае една
частица
от действителността.
Професор Д.
Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните сетива може да опознае една
частица
от действителността.
В човека се крият непознати още сили, които тепърва ще се проучват от физиологията. По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика. В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време.
към текста >>
Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените сетива да схване, макар понякога под форма на символ,
частица
от действителността.
При здраво друсане ръцете и краката на Евзапия, диня от 3 килограма поставена на 2 м. разстояние се понесла над главите на присъствуващите и се настанила на масата. Клавишите на пияно, настанено 2-5 метра далеч от Евзапия се раздвижват, когато ръцете й са се държали от другиго, а устата й била затисната с ръка. * Опитите на субективната метапсихика днес са явления толкова сигурни, колкото тия на физиологията. Тези нови явления не повалиха нито едно от положенията и познатите днес закони на физиологията.
Днес вече е сигурно, че умът притежава скрити способности, непознати досега, които му позволяват без намесата на обикновените сетива да схване, макар понякога под форма на символ,
частица
от действителността.
Колкото за обективната метапсихика, може да се каже, че съществуват чудни произшествия, съществуванието на които не може да се оспори. Но случаите са съвършено редки, Опитите се осъществяват много мъчно, а като последица, доводите въпреки че са действителни, са по-малка решающи, по-малко безукорни, отколкото при субективната метапсихика. Преведе: Мара Лулчева — Аврамова
към текста >>
49.
ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всеки от нас трябва да живее в съгласие с основния закон на битието, от което той е малка
частица
.
Цялата природа е създадена разумно. Ние трябва да знаем, какво е отношението ни към нещата. Ние сме част от тая природа и трябва да бъдем в съгласие с нея. Нашият живот зависи от нейния живот, нашата мисъл зависи от нейната мисъл, нашата сила зависи от нейната сила. Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото тяло.
Всеки от нас трябва да живее в съгласие с основния закон на битието, от което той е малка
частица
.
Нашето благо зависи от благото на цялото. Когато сме в съгласие с цялото, ние имаме всичко на разположение. Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път.
към текста >>
50.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И вярвайки в живота, който обладава всичко в тоя безкраен свят, ние ще вървим по неговите острови, за да зърнем малка
частица
от величието на бликащото сърце, из което той изхожда.
Ние знаем и при най страшната картина на рушението, че съграждащото в света е по-силно от онова, което руши. Животът пулсира в миговете, минутите, часовете, годините, вековете и ерите. Той е гъвкаво и красиво преповторение,— без баналност и еднообразие — на една предвечна идея и сравнена с него, смъртта е постоянна, инертна, статично заплашваща сянка, у която няма промени и растеж. Смърт — това е един безкрайно малък интервал между два такта на живота. Смъртта няма облик и нюанси, тя няма степени, защото е пауза, застой и мрак.
И вярвайки в живота, който обладава всичко в тоя безкраен свят, ние ще вървим по неговите острови, за да зърнем малка
частица
от величието на бликащото сърце, из което той изхожда.
към текста >>
51.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота —
частица
от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота.
И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота —
частица
от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>
52.
НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Като
частица
от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока.
ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА Често хората обичат да се мислят за център на вселената. Егоцентрирането е стара привичка на човека. Никога той е поставял и земята като център на световния организъм и е „карал" слънцето да заобикаля около нея. трябвало е много усилия и много жертви, до¬като бъде победен коравият навик... Нерядко ние излизаме от нашия личен живот, проектираме го навън и нагласяваме всичко според един порядък, който нам се струва за най-приемлив и най-справедлив.
Като
частица
от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока.
Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава
частица
от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание.
Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота. В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света. Те са най-свободни от забавността на другите видове музика, както по замисъл на произведението, така и по начина на изпълнението. Чрез такава музика ние не влизаме най-дълбоко в сферите на космичната хармония и до безплътните идеи на Всемира. За разлика от другите изкуства, музикалното творение възниква най-непосредствено в човешката душа без повод и без предварителен план.
В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава
частица
от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание.
По тоя повод, разглеждайки психологията на музикалното творчество, Андрей Стоянов, най-дълбокият познавач на музиката у нас, казва в своята книга следната мъдра мисъл: „...ето музикалното творение: как се е зародило то? Що представя собствено то? Какво изразява неговата звучаща форма? Нито в природата, нито в живота съществува нещо, с което може да бъде сравнено. И нищо не би могло да се намери там, което да послужи на композитора за образец, модел сюжет или тема.
към текста >>
54.
АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе
частица
от вечното.
Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света. То още ни говори и ще говори и на идващите след нас. Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа.
В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе
частица
от вечното.
Едно кътче от света, в което се е осъществило нещо голямо и съдбоносно, за творческото съзнание придобива свое собствено безсмъртие. Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става частица от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност. То е история на развитието, защото триизмерната вещественост крие в себе си частица от един човешки поглед, следователно късче от един живот. Една от грешките, които често правят нашите съвременни художествени ценители е, че те се спират твърде много на стила, маниера, рисунъка и колорита, а твърде малко върху изобразената и загатната идея на едно художествено произведение. С други думи, повече на външния ефект, отколкото на това, което е нарисувано и изваяно.
към текста >>
Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става
частица
от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност.
Ако хората знаеха, какъв неразрушим мост във вековете и каква жива спойка между хората е изкуството, каква гордост е то за човека, те не биха правили нищо друго освен да го поощряват с всички сили, с всичката настойчивост и енергия, похабявана често в съвсем други и безплодни пътища. И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа. В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе частица от вечното. Едно кътче от света, в което се е осъществило нещо голямо и съдбоносно, за творческото съзнание придобива свое собствено безсмъртие.
Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става
частица
от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност.
То е история на развитието, защото триизмерната вещественост крие в себе си частица от един човешки поглед, следователно късче от един живот. Една от грешките, които често правят нашите съвременни художествени ценители е, че те се спират твърде много на стила, маниера, рисунъка и колорита, а твърде малко върху изобразената и загатната идея на едно художествено произведение. С други думи, повече на външния ефект, отколкото на това, което е нарисувано и изваяно. Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство.
към текста >>
То е история на развитието, защото триизмерната вещественост крие в себе си
частица
от един човешки поглед, следователно късче от един живот.
И ако някога чуете да се каже, че нима нужда от изкуство, знайте, че там е блато на разтление, където не достигат освежаващите и обновителните струи от слизащите потоци на духа. Пластичните изкуства и творби са смразени ясновидения на една творческа душа. В тях художникът спира вървежа на собствения си живот, подарява своето време и изоставя себе си, за да потъне в родилните мъки на изобразяването, за да ни поднесе частица от вечното. Едно кътче от света, в което се е осъществило нещо голямо и съдбоносно, за творческото съзнание придобива свое собствено безсмъртие. Това кътче от света, отрязано от останалата действителност, става частица от спомените, по които се чете възходът на човека и човешката общност.
То е история на развитието, защото триизмерната вещественост крие в себе си
частица
от един човешки поглед, следователно късче от един живот.
Една от грешките, които често правят нашите съвременни художествени ценители е, че те се спират твърде много на стила, маниера, рисунъка и колорита, а твърде малко върху изобразената и загатната идея на едно художествено произведение. С други думи, повече на външния ефект, отколкото на това, което е нарисувано и изваяно. Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа.
към текста >>
55.
ПОЕМИ - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил
частица
от своето безсмъртие?
ВСЯКА ПРОЛЕТ Всяка пролет, когато се топят снеговете, в сърцето си усещам кротката радост на живота, която се струи от сърцето на света. Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе. Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още младо и наивно както някога. Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове?
Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил
частица
от своето безсмъртие?
Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха флейта в ранната утрин. Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно. Всяка пролет за мене е свидетелство за безсмъртието на света, на природата и на човешката душа. Всяка пролет е късче от безкрайната радост на Всемира!
към текста >>
56.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние сме
частица
от нея.
Химните на Орфей загатвали за мистичния характер на това учение. Обаче, истинското свое философско-математическо обяснение учението за музиката на сферите получило от Питагор. Същността на учението е: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загубили някои от нашите сетива. Тя не е мъртва. Една душа одухотворява света.
Ние сме
частица
от нея.
Нашето тяло загръща тая божествена искра, която ние зовем живот. Всичко в света е число и тон. Земята е кълбо, а също и закономерна стройна единица, подчинена на законите на числата и хармонията. Питагор първи нарекъл земята космос. Пътят на слънцето, луната, планетите и звездите е вечен, както е вечна и безсмъртна човешката душа.
към текста >>
57.
DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ето защо, в картината той представя
частица
от своята душа, от вътрешния си живот.
Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед.
Ето защо, в картината той представя
частица
от своята душа, от вътрешния си живот.
За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното във външните форми. Същевременно той трябва да живее в любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на божественото! * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други.
към текста >>
58.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На една малка микроскопическа
частица
от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.
И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония.
На една малка микроскопическа
частица
от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.
към текста >>
59.
ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Не беше ли той
частица
от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът?
В всички тия случаи ние отговаряме съобразно със степента на проникването в дълбините на проблемите, на което проникване е способно нашето аз. Ако сме живели цял живот така, че само сме плъзгали нашата размисъл по неговата повърхност, на живота, ние ще останем с впечатление, че с тоя тъжен акт се приключва цялото битие и че последният тържествуващ акорд над живота е тая черна купчина пръст, над която се изплакват много безутешни сълзи. Но така ли е в същност? Къде отиде онова, което трептеше ведно с трепета на световното безсмъртие? Къде изчезна блясъкът от двете очи, в чиято дълбина ние откривахме нашата радост и нашата утеха?
Не беше ли той
частица
от тоя блясък на небето в чистите пролетни утрини, с който начева животът?
Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос.
към текста >>
В символиката на писанията трябва да търсим и да открием
частица
поне от достъпната за човешкия разум истина.
калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос. Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на веществото и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите. Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие?
В символиката на писанията трябва да търсим и да открием
частица
поне от достъпната за човешкия разум истина.
Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява? За да изследваме материята, ние трябва да нагласим съзнанието си и нашия мисловен апарат в съизмеримост с частите, от които е съставена тая материя, а при установяване някои истини за живота в духа, ние трябва също да се нагласим в някаква тоналност и да заживеем с нашия собствен дух. Ние трябва да нагласим живота си в съзвучие с една световна ритмика, която е музика на живота и която единствено е в състояние да ни поведе по ирационални пътища до същината на Духовния живот. Ако при разкриването тайната на материята човешкото съзнание по мисловен и емпиричен път слиза до съизмеримостта на градивните й елементи, при разгадаването на духовната същина съзнанието трябва да се издигне до един друг свят и порядък с размах и хармония, далече надминаващ емпиричното и всекидневното.
към текста >>
60.
Младежки събори
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с
частицата
"да" и отрицателна - с
частицата
"не".
Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Под добро и зло, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто в клонищата, в цветовете. Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4.
ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с
частицата
"да" и отрицателна - с
частицата
"не".
Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не". Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка частица "не". Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите!
към текста >>
Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка
частица
"не".
Обаче, и злото и доброто са нужни за развитието на живота, изобщо. Едно се иска от вас да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа.*** 4. ДОБРИ НАВИЦИ II година / II том (София, 1923) Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата "да" и отрицателна - с частицата "не". Значи, навикът в човека се създава с "да" и с "не".
Характерът на съвременните хора е пълен с отрицателни черти, създадени, именно, от простата и малка
частица
"не".
Ученикът трябва да прави много опити, да превръща отрицателните сили в положителни, да въздействува върху инертната материя в себе си, да я събужда и подтиква към работа. Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите! Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5.
към текста >>
61.
За Паневритмията
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една
частица
.
Тя може само да бъде обхваната от него, и да му служи с разбиране и с любов. Щастието на клетката зависи от общото състояние на организма, чието здравословно състояние,обаче зависи от съзнателната дейност на всички клетки заедно. Всеки опит на клетката да се отдели от Цялото е обречен на гибел, защото извън Цялото тя не може самостоятелно да съществува. Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда.
Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една
частица
.
И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и начините, по които той може да поддържа връзката си с Цялото. Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие. Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява. Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа.
към текста >>
62.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш
частица
, притегляна от Великия магнит.
Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение. Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила. Човешкото сърце е създадено да отговаря на магнита на безграничната любов и абсолютната истина, които този Извор притежава.
Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш
частица
, притегляна от Великия магнит.
Не забелязах как съм се отдалечил от брега, когато моята медитация бе безсърдечно прекъсната от внезапен силен шум: автомобил премина по пътя всред полето. Из „Verda Mondo". Витош Таджер Езеро Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото. И нежни и мимолетни елипси остават по пътя си те. Ниско висят рошави облаци и се оглеждат в огледалото му.
към текста >>
63.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно
частица
от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед.
И внезапно в полутъмнината заблестяват хилядите и хиляди изкуствени слънца на този изкуствен свят. Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли.
Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно
частица
от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед.
Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки.
към текста >>
64.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка
частица
от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот?
И макар че в своите потънкости тя е отдавна погребана под развалините на древните цивилизации, обаче нейните основни истини и нейните средства и методи за изследване, ревниво пазени някога в древните светилища, са днес напълно запазени в днешния окултизъм, предавани чрез непрекъснатата традиция на окултните школи, възраждани от мощните духове на нейни велики носители. Окултната наука в своята цялост представлява един безграничен океан от знания, една безгранична област за изследвания, вътре в която днешната официална наука заема едно съвсем скромно кътче. Някои казват, че окултната наука е едно вдълбочаване на съвременната т. н. позитивна наука, или че „окултната наука почва от там, където свършва официалната“, т. е-тя изследва областите, в които официалната наука не може или не иска да проникне.
Ние ще кажем нещо повече: окултната наука обгръща съвременната наука; последната е малка
частица
от нея и борави в една тясна област на живота, без да вижда връзките на явленията от своята област с явленията и фактите, лежащи вън от нея ... Ho кои са средствата и методите за изследване на окултната наука, с помощта на които тя преминава границите на видимото за обикновеното човешко око и борави в широката област на целокупния живот?
Това е преди всичко тъй наричаното ясновидство в неговите различни степени и форми. Ясновидството, това е виждане, чуване, разбиране и т. н. на това, което е недостъпно за лица със слабо развити съответни способности, т. е. за болшинството от съвременното човечество. Обаче ясновидството е факт.
към текста >>
65.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се
частица
от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Работа ни чака! Работа велика, благословена: Господ ни вика за зидари, — да изградим основите на Неговото царство тук на земята. Да обърнем взора си Нагоре, и да се вслушаме в Неговия зовъ: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Когато окултното развитие започне, ученикът трябва да работи върху по-висшите си тела чрез повторение и проникване в духовните истини. За до може тази работа да върви успешно, ученикът трябва да се стреми да намери своето място в света и да разбере своето отношение към Бога и към своите братя хора.
В Розенкройцерската философия е казано, че човек е една диференцирала се
частица
от Бога, която притежава, като потенциал, всички сили и възможности на Небесния Отец, включително първичната творческа сила, наречена епигенезис, която дава възможност да се създават нови причини и, следователно, нови форми; че умът е най-мощния инструмент притежаван от духа, неговия специален инструмент за творческа дейност и фокуса, чрез който нашето „аз" съзнава материалната вселена; също, че ние нищо не можем да узнаем за отвъдния свят освен чрез посредничеството на ума, когото ние трябва да усъвършенстваме.
Когато човек мисли, той не само задълбочава, но същевременно умножава гънките на мозъка, които са пътищата, по които мисълта се проявява. Ученикът трябва да помни, че всяка мисъл, чувство или емоция се отпечатват върху негативните атоми на рефлектиращия етер във виталното тяло, нещо което съставлява наречения подсъзнателен ум. Ето защо, ако имаме желание да достигнем нещо, ний трябва да преустановим всякаква разрушителна критика и да се откажем да влизаме в негативни разговори. Когато ученикът извършва упражненията на ретроспекцията и концентрацията редовно, особено когато той ги придружава с чист живот, чиста храна и служене на другите, атомите на всички негови тела започват да се сменят. Тази смяна се.
към текста >>
66.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка,
частица
от грамадния организъм, наречен човечество.
Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не! Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега.
Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка,
частица
от грамадния организъм, наречен човечество.
Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това. когато са безполезни или вредни за себеподобните.
към текста >>
67.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка една
частица
от нашия организъм си има своето място в света.
За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека.
Всяка една
частица
от нашия организъм си има своето място в света.
И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност.
към текста >>
68.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една безкрайно малка
частица
от Вечността, потъна в бездната на Миналото.
(Братство) Витлеемската звезда (Из „Rosicrucian Cosmo-conception“) Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Словото на Учителя. Творческият процес на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето.
Една безкрайно малка
частица
от Вечността, потъна в бездната на Миналото.
Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията. Да издигнем съзнанието си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това съзнание да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно. Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността.
към текста >>
По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна
частица
на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот.
Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта.
По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна
частица
на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот.
Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас!
към текста >>
69.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всяка
частица
от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос.
И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума. Всички външни форми са символи на вътрешни процеси. И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път. Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло.
И всяка
частица
от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос.
По-осезателни засега са влиянията на планетите от нашата слънчева система, Слънцето и Луната и дванадесетте зодиакални знаци. Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството. Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва. Ще кажете - какъв проект за уреждане на обществото ще дадеш? Аз няма да дам никакъв проект, защото в света съществува една уредена правова държава, от която съвременният свят ще вземе образец.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
“ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка
частица
, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“.
Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони?
“ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка
частица
, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“.
Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вън от нас - Бог е проявен в цялата външна природа и прониква всяка една
частица
и я оживотворява.
Първата стъпка към щастието е да се откажете да търсите отрицателните страни в характера на хората и да се стремите да намерите някоя добра черта, която да държите в съзнанието си и тя ще бъде като една жива, динамична, творческа сила, която ще съгражда положителното във вас. Тя ще бъде като една здрава и чиста храна, която ще ви послужи като материал за съграждане на вашия организъм. Тя е израз на целокупния Божествен живот, който прониква цялото битие. За хората, които мислят, Бог е една реалност - вън от тях и вътре в тях едновременно. Вътре в нас Бог е туй, което ни повдига, това е разумността в нас, това е животът.
Вън от нас - Бог е проявен в цялата външна природа и прониква всяка една
частица
и я оживотворява.
Храната, въздухът, водата, светлината - всичко това ни е необходимо, за да поддържаме живота си. Но всичко това е външна проява на Бога, всичко е проникнато и подхранено от неговия живот. Това е Бог вън от нас. За да поддържаме живота си, ни е необходима известна сила, която да дойде отвън; без въздуха ние нищо не можем да направим; без храната, без светлината отвън ние не можем да направим нищо. От отношението на въздуха към твоите дробове, от отношението на храната към твоя стомах и от отношението на стомаха към твоите очи и мозък зависи твоето щастие и твоето здраве.
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ясното синьо небе денем, и златните звезди нощем, гледат с очите на вечността към вас и ви говорят непрестанно, че вие сте безсмъртна
частица
от безсмъртния Живот, че вас ви очакват велики постижения, велико бъдеще, че вие криете в себе си заложби и възможности, за които бедният, обикновен и ограничен човешки ум не може да има и най-слаба представа.
А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот“. Учителя Не се отчайвайте, не се обезсърчавайте, не губете вяра в силата си, в бъдещето си, в успеха си. Вашата съдба е в ръцете ви. Бог ви е дал могъщите инструменти, които градят живота, които му дават една или друга насока и форма. Той ви е предоставил едно безкрайно поле за дейност, за творчество, за напредък.
Ясното синьо небе денем, и златните звезди нощем, гледат с очите на вечността към вас и ви говорят непрестанно, че вие сте безсмъртна
частица
от безсмъртния Живот, че вас ви очакват велики постижения, велико бъдеще, че вие криете в себе си заложби и възможности, за които бедният, обикновен и ограничен човешки ум не може да има и най-слаба представа.
Станете сутрин рано, преди още зората да е разкъсала на изток плащеницата на мрака и се вслушайте в гласа на Божествения Дух, който говори във вас. Той ви казва, че всичко това, което виждате пред себе си, безкрайността, с милиардите златни звезди, е за вас, тя е вашето велико божествено наследство, което никой не може да ви отнеме. То е предназначено за вас, но вие ще го достигнете само с търпение, с непрестанни усилия, стъпка по стъпка, докато станете пълновъзрастен господар на силите, които се таят във вас. Защото великото божествено наследство не се дава на малки деца и на немирници, които могат да го пропилеят. Вие сте изпратени на земята, в това велико божествено училище, да учите, да растете, за да станете достойни за това, което ви чака, за да станете способни да боравите със силите, които за сега са скрити във вас.
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен,
частица
от Великия Дух.
Нека тя всички ни, искрено стремящи се към нея, да озари! Нека да пламне Свещеният огън в сърцата, душите да стопли дъхът на Божието слово, умовете да просветнат, озарени от лъчите на Божията Истина. Да познаем, че ний всички сме едно и — противоречията ще изчезнат. Да си подадем всички ръка, и — хармонията и щастието ще дойдат. Да видим Бога в себе си, в брата си, и в всичко, което ни окръжава.
Да познаем истинското в себе си, да се почувстваме като дух, безсмъртен и вечен,
частица
от Великия Дух.
Да видим и всички други като такива и — мечтаното единство ще се осъществи. Новата година идва ! Нека я направим истински нова, съвършено нова! —Това зависи, до големя степен, от нас. — Нека влеем в нея истински ново с държание, нов живот, нови мисли и дела.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка
частица
любов и смелост, която сте вложили в него, ще ви се възвърне хилядократно.
Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“. Вий нямате друг начин на действие като ученици на Бялата Ложа. „Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа. Следователно, колкото много и да ви се струва, че сте в безпътица, колкото и удари да ви се струва, че врагът сипе върху вас и наоколо ви, или колкото и често да ви идва мисълта, че вашето Дело е на път да пропадне, помнете, казвам ви, че това няма да стане. Делото ви няма да пропадне.
Всяка
частица
любов и смелост, която сте вложили в него, ще ви се възвърне хилядократно.
Помнете, аз ви обещавам това. Желая да чувствате, да съзнавате, когато се намирате в тъмнината, моята ръка, която аз държа протегната към вас. Помнете, вий сте ми пo-скъпи от зеницата на моето око и макар че трябва да ви виждам да страдате, аз страдам повече от вас в това страдание; и аз бих желал да ви спася с цената на моя живот, ако това е възможно. Сложете страха зад себе си. Няма от какво да се страхувате.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух,
частица
от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя.
Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще. Днес, от върховете на науката, в лицето на редица велики учени, са набелязани вече основните черти на новия спиритуалистичен (духовен) мироглед, който опрян върху факти и експериментални изследвания, разсейва заблуждението, че живота на индивида трае само до прага на смъртта, и с това разпръсва тъмнината на материалистическото схващане за вселената и човека. Новият човек, чийто мироглед е формиран в новото училище.
е вдъхновен от съзнанието, че той е безсмъртен дух,
частица
от Бога — Всемирния Дух на космичния живот — че неговия живот е пълен с велик смисъл и че той има велика цел и предназначение — да работи за непрестанното издигане и облагородяване на живота, за непрестанното усъвършенстване на себе си и на другите, които са негови братя.
Новото училище ще създаде новия човек, а последният ще създаде новия разумен, смислен, творчески и щастлив живот на земята! С. Калименов ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИЯТ СВЕТОВЕ Първата стъпка в окултизма се състои в изучаването на невидимите светове. Тези сайтове са недостъпни за по-голямата част от хората поради това, че техните по-висши чувства не са още пробудени, обаче те могат да бъдат наблюдавани също така, както сега наблюдаваме физическия свят, когато тия чувства се развият. По-голямата част от хората са в едно такова положение спрямо свръхфизическите светове, в каквото се намира един сляпороден по отношение на физическия свят: макар че светлината и различните цветове го заобикалят отвред, той е неспособен да ги види. За него те са несъществуващи и непонятни, просто защото нему липсва чувството, с помощта на което да ги схване.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се почувстваме неразделна
частица
от общия живот на земята.
Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот.
Да се почувстваме неразделна
частица
от общия живот на земята.
Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си
частица
от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие.
Да заживеем според изискванията на Христовото учение, това ще рече да се променим, да се възродим и обновим. От алчни себелюбци, от груби и жестоки егоисти, да станем смирени човеколюбци, да станем творци на общо благо; от болнави и хилави, от негодни за разумен и свободен живот, да станем здрави и силни, де станем щастливи и доволни; от безволни и разпуснати деца на греха и престъпността, от роби на плътските желания и страсти, да се извисим и проявим като любещи души. Това значи да бъдем християни на дело, а не само на думи. И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят.
Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си
частица
от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие.
Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни.
към текста >>
И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне
частица
, за да свършиш със своя живот.
Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото. — Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно.
И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне
частица
, за да свършиш със своя живот.
Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка
частица
от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно.
То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора. Има хора на Слънцето, но не такива като на земята.
Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка
частица
от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно.
Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха?
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето
частица
от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето
частица
от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство.
Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят. Днес славянството получава своя най-нов Завет, с помощта на който ще разкъса сковаващите го вериги на мрака, ще надделее на тъмните сили, които го разединяват и разяждат, и ще възкръсне в сиянието на неподозирана сила, светлина и красота.
към текста >>
80.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А по-низшата едва сполучва да приеме
частица
от това, което я окръжава.
Най-вредно се оказва непрекъснатото живеене с някакво лице от долен духовен разред. Защото в моменти на пасивност, които са винаги необходими, ние ще бъдем всякога под влиянието на долнокачествени течения. Безразлично е в какви отношения се намираме ние към това лице — дали то е наш брат, син или съпруг. Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива.
А по-низшата едва сполучва да приеме
частица
от това, което я окръжава.
Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник.
към текста >>
81.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така и ние — за да получим висшия духовни енергии на слънцето, за да възприемем
частица
от Любовта, Мъдростта и величието, които то притежава, трябва съзнателно да се обърнем към тях и, разбира се, да имаме една по възможност по-ясна представа за източника на живота ни.
В първия случай ние имаме една чисто механическа връзка, в резултат на която получаваме сравнително твърде малко — само механически енергии на слънцето. Във втория случай, ние имаме една духовна връзка, при която повече или по-малко, се свързваме със същината на слънцето и в резултат получаваме много повече — получаваме не само механически но и по-висшите духовни енергии на слънцето. Може да получи само този. който желае да получи, които се отваря за това, за което съзнава че му е нужно. Запушения съд и затворената в юмрук ръка нищо не могат да получат.
Така и ние — за да получим висшия духовни енергии на слънцето, за да възприемем
частица
от Любовта, Мъдростта и величието, които то притежава, трябва съзнателно да се обърнем към тях и, разбира се, да имаме една по възможност по-ясна представа за източника на живота ни.
Що е, по своята същина, слънцето? Мъртво, горящо кълбо ли, което плува всред ефира? Но може ли мъртвото, бездушното да дава живот ? Може ли безсъзнателното да породи съзнанието ? Може ли от нищото да произлезе нещо?
към текста >>
82.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка
частица
и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота.
Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата.
Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка
частица
и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота.
Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха.
към текста >>
83.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат
частица
от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги.
Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели. Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота.
Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат
частица
от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги.
Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро. И така постепенно ще се избегнат всички скърби и страдания, всички болести и нещастия; така ще се дойде до пълната радост, до истинското благо в живота. Христос — ето най-големият учител на човечеството. Както слънцето грее над земята и поддържа живота навсякъде, тъй и Христовото учение пръска светлина в човешкият живот и напътва към най-висшите радости и блага. Писател, който познава Христа и живее с Неговото учение, е мощен фар.
към текста >>
84.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако висшето съзнание в човека се пробуди, за него тогава всичко оживява, всяка
частица
в природата престава да бъде безжизнена вещ, а всеки предмет добива смисъл и значение.
Ч.) Слънчо (Йордан Андреев) Словото на Учителя. Вътрешното единство на живота (Из неделната беседа „Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935г.) Прометей (Орион) Из науката и живота. Радиацията на организмите Елен и Вълк (басня) Книжнина ВИСОКО СЪЗНАНИЕ Всички трудни условия, през които човек минава, са поради кривото разбиране на живота. Начина, по който живее всеки човек, е резултат на неговото съзнание. Зависи дали в него е пробудено висшето съзнание, което подтиква човека нагоре, към прави мисли и благородни дела, или още се движи в илюзиите, гони сенките, тича подир миражите.
Ако висшето съзнание в човека се пробуди, за него тогава всичко оживява, всяка
частица
в природата престава да бъде безжизнена вещ, а всеки предмет добива смисъл и значение.
Той представлява за него символ, буква от голямата книга на живата природа, с помощта на които той може да чете и да се учи. Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си.
към текста >>
85.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме
частица
от нея.
Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите.
Но природете е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме
частица
от нея.
Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различа-ват по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си. не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на Естеството, от гдето е по-черпил тия знания.
към текста >>
86.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако речете да придобиете най-малката
частица
от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот.
Тогава техните мисли ще бъдат твои мисли, и твоите мисли ще бъдат техни. И тогава много реформи ще могат да се прокарат на земята. Защото тогава ще се възстанови съгласието, доверието, хармонията, единството между хората, което им липсва сега, и тогава ще могат да реализират копнежите си за щастлив живот, за висока култура. Културата седи в това, което е истински реално, а то е мисълта. Затова, за да имаме култура, ние трябва да придобием тази реалност.
Ако речете да придобиете най-малката
частица
от нея, то значи да придобие те любовта, която внася новия живот.
Тази любов ще осмисли вашето съществуване на земята, ще разберете какво е вашето предназначение и защо сте дошли на земята. Вие трябва да имате ясен поглед върху нещата, да разбирате смисъла на нещата в природата и да знаете какво е предназначението на човека на земята. А това можете да го постигнете когато мислите. Тогава ще знаете как да постъпвате в живота си, и ще избегнете много примки и капани, които са поставени на пътя ви. Само когато човек мисли, може да разрешава всички противоречия в живота, и каквото започне ще го свърши с успех.
към текста >>
87.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само малка
частица
е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество.
Само малка
частица
е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила.
към текста >>
Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка
частица
от възкръсналият от вечният дух на Христа?
ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението. Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната младост, вечния живот.
Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка
частица
от възкръсналият от вечният дух на Христа?
Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение, Христовата любов? Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ .
към текста >>
И мнозина чуваха да им шепне тих глас, който идеше дълбоко от душата: — Пий и яж, препи каквото щеш, но знай: всичко това е нужно само за твоята извратена, временна и смъртна плът, а не за духът, който е вечен, не за любовта, която е
частица
от Христа .
И това ще бъде истинско възкресение. Свещеникът свърши своята реч. Богомолците се разотидоха бавно. Те отпразнуваха Възкресение и сега тъй, както и всяка година. Но не забравиха и думите на свещеника.
И мнозина чуваха да им шепне тих глас, който идеше дълбоко от душата: — Пий и яж, препи каквото щеш, но знай: всичко това е нужно само за твоята извратена, временна и смъртна плът, а не за духът, който е вечен, не за любовта, която е
частица
от Христа .
. . Т. Чаушев
към текста >>
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме
частица
от нея.
Лулчев Изучаване на човешкия характер Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си, нито природата. Ученият познава нищо от природата и отчасти себе си. Мъдрия познава и себе си и природата. Ползва се сам от това знание и помага не другите.
Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме
частица
от нея.
Достатъчно е ако пожелаем да влезем в отношения с нея — тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи — тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрия и учения се различават по това, че мъдрия работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има пред вид върховната цел на естеството от гдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава.
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всяка една
частица
от материята е поляризирана.
Едното на юг. а другото от юг на север. Там където се прекръстосват тези течения в екватора, се образуват най-благоприятните условия за живота. И виждаме, че екваториалната област на земята има най-изобилна растителност. Двата полюса са местата, от които силите на космоса се вливат а земята.
И всяка една
частица
от материята е поляризирана.
В атома и електрона тези полюси са един до друг. И човекът е поляризиран. Северният полюс е в неговата глава, а южният е в неговата симпатична система. И казва се в Писанието, да направим човекът по образ и подобие наше - един го създаде. Тук човекът още не е поляризиран.
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка
частица
от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките.
1936 г. О. Славчева Паневритмия! В развитието си човек непременно ще дойде до една стадия, при която неговият живот ще се превърне в пълна хармония — хармония между неговите мисли. чувства и постъпки, хармония между духа и тялото, хармония между неговите интереси и интересите не всички останали същества, всред които той живее. Музика, поезия, красота, чисто та, разумност, вяра и любов — това ще бъде живота на човека, който се е справил със себе си, станал е господар на низшето в себе си и е подчинил всичко на върховната воля на Духа.
Като предвкусване на това време, на тази нова стадия на човешкия развой, като малка
частица
от това лъчезарно бъдеше, са дадените ни от Учителя и вече изпълнявани на доста места в страната ни паневритмията упражнения, — съвършено съчетание на музика, пластика, поезия и гимнастика, изпълнявани всред разкошните декори на разцъфтялата природа, при свежия дъх на омайното утро, приветствани от живителните лъчи не току що изгрялото слънце, и съпровождани от сладките песни на птичките.
Велика е благодатта но паневритмията, и затова човешките души я поглъщат жадно, така, както изжаднелите растения поглъщат капките на небесната роса. Неоценима, неизразима и несравнима с нищо е ползата, която душата и тялото на човека получават от участието в тази свещена утринна мистерия. Защото в нея е вложено дълбоко познаване на великите закони на Всемира, — познание, далеко надминаващо това на всички земни учени. В нея са вложени Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина, надминаващи всичко, което човек може да си въобрази. Паневритмия! — връзка между небето и земята, отворена врата към висините на Духа, стълба към Божествената хармония и красота, радостен проблясък от далечното бъдеще на човека Дух.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една
частица
от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
Истинската книга не е копие, отражение, огледало, — фотография на живота. Истинската книга не се занимава само с настоящето, като с една замръзнала реалност. Напротив, истинската книга е мост към бъдещето. Тя е пълна с вътрешен огън. В нея развиват своето напрежение творчески идеи и идеали, които претворяват живота, създават нов живот.
Да рисуваш това, което е, да изложиш на книга една
частица
от живота, па макар и с голямо умение и похватност, все пак не значи да си писател.
Защото истинският писатели живее с високото съзнание, че всяка негова книга, като рисува настоящето, същевременно трябва да представлява и едно усилие към бъдещето: като ни дава това, което е, тя трябва същевременно да ни води към това, което трябва да бъде. Истинският писател със своите произведения твори, а не копира живота. Днес, като празнуваме деня на книгата и като отдаваме заслужената дан на почит и възхищение към ония ценни творения, съкровищници на мъдрост и духовно величие, завещани ни от вековете, все пак, ние ще трябва да отбележим, че новата книга, новата литература още не е дошла, още не е създадена. Наблюдавайки настоящето, ние отправяме . поглед към бъдещето и казваме: Великите, идеи и идеали на новия живот.
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото всяко същество отделя частици от себе си,
частица
от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество.
И именно законът за жертвата е великият, всемощен, вечен и непреодолим закон на живота. Защото жертвата е, която дава начало на живота. Животът произхожда от жертвата. Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен.
Защото всяко същество отделя частици от себе си,
частица
от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество.
Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота? Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и кръвта си, за раждането на един нов живот. Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество.
към текста >>
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат
частица
от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България.
само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове.
Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат
частица
от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България.
Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва!
към текста >>
94.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне
частица
от тях.
Действителност или фантазия. Пророчеството на владетеля на света в 1890 год. Живият огън, от Р. Хагард. Светилник за душата, апокрифи из живота на Буда и Исуса, от Ник. Райнов. Портретът на Дориан Грей, от Оскар Уайлд.
Може да се каже, че почти всички гениални писатели и художници са долавяли по интуитивен път великите окултни истини на живота, или поне
частица
от тях.
В „Портрета на Дориан Грей“ авторът е доловил и изтъкнал истината, че материалното, физическото е функция на духовното и че великата реалност в живота отбелязва точно върху нас всичко, каквото ние вършим и живеем. Последните дни на Помпей, роман от Булвер Литон, в който последният с един ясновидски поглед в миналото, рисува картината на разкапващата се римска цивилизация. Бисерът на Изток, от Селма Легерльоф. Бен Хур, от Л. Уолес — роман, чието действие се развива в Палестина по времето на Христа.
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Частица
от Самия Бог е в теб!
От съдържанието на книгата се вижда, че автора е посветен в тайното учение. И не е чудно той да е един от учениците на Бялото Братство, понеже се казва, че първото седалище на Бялото Братство е било в Египет. На това се дължи и нейната висока материална култура, която е резултат на още по-голяма такава духовна. Тя ни е оставила дълготрайни паметници, които времето и катаклизмите не са могли да заличат — пирамидите, сфинкса, мумиите и пр. Ето няколко цитати: „Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия; който не е правил зло няма причини да се бои.“ „Във всичките твои начинания, нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия защото, ако се отчайваш в успеха, то не ще успееш.“ „Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си и навлича беда на своята собствена глава.“ „Затова познай себе си, гордост на творението Му, звено, съединяващо материята с Божественото. Виж!
Частица
от Самия Бог е в теб!
Затова помни своето достойнство и не дръзвай да низпадаш до зло и низост.“ „Че ти имаш душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.“ Избрани книги за всички. Получи се в редакцията пълният илюстрован каталог на книгоиздателство Ст. Атанасов. съдържащи всички негови издания — стр. 112.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Человеку следует медитировать над каждым изречением беседы, чтобы ему открылась хотя бы малая
частица
великаго плана, упорядочивающего жизнь на земле.
И когда человек приобретает позже больше света, он поймет беседу яснее, увидит новые символы, откроет новую вселенную, подобно тому, как астрономы, пользуясь более новыми и усовершенствованными телескопами; открывают все больше и больше солнц, планет и новых вселенных. Это показывает еще, что беседы Учителя идут именно от этого неизчерпаемаго источника. В беседах Учителя есть что-то, чего нельзя найти ни в какой литературе. Мы не можем разсматривать беседы только как литературу, ибо в беседах Учителя есть что-то большее, они имеют большой замысел и более широкий размах (их можно сравнить единственно с Евангелием.) Человеку следует прочесть одну беседу и размышлять над нею, чтобы ему открылась внутренняя жизнь. Человеку следует прочесть беседу, ее изучить и приложить, чтобы убедиться в ея ценности.
Человеку следует медитировать над каждым изречением беседы, чтобы ему открылась хотя бы малая
частица
великаго плана, упорядочивающего жизнь на земле.
Организм современнаго человечества в опасности. Он болен и переживает кризис, страшный кризис. Мы видим его конвулсии и судороги, но явился лекарь и Он предлагает человечеству радикальнейшее лекарство — это есть Любовь, Братство, это есть Божественное учение, это Живое Слово Учителя Донова. И от правильнаго восприятия этого учения зависит возрождение и обновление человечества. Найбольшая нужда ныне — это читать беседы и прилагать усвоенное.
към текста >>
97.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато съзнае и разбере, че той е една
частица
от великия организъм, и че такива също са и всички негови близки — следователно братя му са и че като работи за общото благо, за ближният си, като премине границите на своята егоистична любов, влиза във великата любов, тогава той започва истинска работа.
Движи се в кръг. Изгубил е мярката на права та посока. А мярката и компаса са в самият него. Кога всеки човек ще я намери в себе си? — Само тогава, когато престане да се мисли за център, когато престане да мисли и работи само за себе си, а заработи за общото благо, за великото в света.
Когато съзнае и разбере, че той е една
частица
от великия организъм, и че такива също са и всички негови близки — следователно братя му са и че като работи за общото благо, за ближният си, като премине границите на своята егоистична любов, влиза във великата любов, тогава той започва истинска работа.
Когато човек, подтикнат от своя егоизъм, работи само за своето благо, като изключва благото на другите, той се откъсва от общия организъм, обособява се и става нещо като щерна. Затваря се. А знаем много добре, че всека щерна, която няма връзка с извора, скоро се изчерпва. Освен това, като се застои водата в нея по-дълго време започва да мирише Така и всеки обособен човек, който живее в тесните рамки на своя егоизъм е щерна, която мирише, която е гнездо за развъждане на епидемии, на болести. Искаме ли да сме здрави, в пълният смисъл на думата, ние трябва да изхвърлим застоялата вода от нашета щерна и да я свържем с извора на истинският живот.
към текста >>
98.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като
частица
от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи.
Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие. Тоя ритмус се управлява от светлината и той струи към, всички планети, към всички слънца. Всичко е слънце! Светлината на слънцето създава условия за растежа и развитието на нашата душа. И дрехата ни е изтъкана от нежните вибри на неговата светлина, а душата ни, — същинският човек, е отломък, искра от великият Дух.
Като
частица
от Цялото, от Великото, ние трябва да научим изкуството да работим, както и Той работи.
А това ще стане с едно пробудено у повишено съзнание, като излезем от сферата на ограниченото и тъмното. Светлината работи безкористно: осветлява, дава живот, събужда и възраства, без да търси отплата. Тя не се отказва да изпълни своята длъжност и е най-вярната и мощна служителка на живота. И ние трябва да сме подобни на нея, защото сме по образ и подобие на нея създадени. Подобни ще сме на нея, ако копнеем и работим за братски и човешки отношения, ако носим в душата си висок идеал, висока Любов към Бога и ближният, ако в нас е събудена щедростта и всички други добродетели.
към текста >>
И в себе си носи
частица
от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му.
Само физическата храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна. И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване. Това е по отношение на външният, на физическият живот на човека. Но човек има и вътрешен душевен живот. Той е вярно копие на великия живот в целия Космос.
И в себе си носи
частица
от Цялото, носи душа и дух, които оживяват тялото му.
Някои отричат това, но те са заблудени и отричат истинският човек в себе си. Човек лишен от вътрешното слънце също се изражда. Лишен от идеал, от възвишен стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва. Такъв човек не съществува за истинският живот. Колко жалко същество е той!
към текста >>
99.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отдайте му поне една малка
частица
от вашия живот, от вашия вътрешен огън.
Да се свържем с оная сила на живата природа — Любовта, която единствена гради и носи най-верен начин за възпитание на човек и общество. ______________________________ Учете есперанто! Работете за него! То ще ви даде възможност да влезете във връзка със съидейници от целия свят; ще ви приобщи към оная мощна вълна на международен живот, която е одухотворявана и импулсирана от чистото и възвишено чувство за всечовешкото братство; то ще ви даде възможност да го използвате за най-различни практически цели: идейна работа, самообразование, стопанска дейност и т. н. Учете есперанто!
Отдайте му поне една малка
частица
от вашия живот, от вашия вътрешен огън.
Така то ще стане една мощна сила, действаща за отправяне света към пълна хармония и вечен мир. Людвиг Лазар Заменхоф Людовик Лазар Заменхоф твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г. в полския град Белосток . Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела. Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националности в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимно-унищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат.
към текста >>
100.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка
частица
от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи.
Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело.
Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка
частица
от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи.
Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него.
към текста >>
НАГОРЕ