Търсене в текстове за 'Частица'

Галилей Величков (1911-1985)

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
към текста >>

3. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.
Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
към текста >>

4. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.
А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".
към текста >>

5. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка.
Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те избрал за тази задача.
към текста >>

6. 3_71 Последните дни на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му !
Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя. Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му ! Амин !
към текста >>

7. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Всеки човек е частица от Божествения организъм.
Пътят на ученика е път на претворяване на Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - в Сила и Живот на земята чрез собствения си живот. Как съм действува л в Братството В Братството аз, брат Борис, всякога съм действувал като брат, но никога като член или като председател на Братския съвет, какъвто бях след заминаването на Учителя и ще бъда такъв до края на живота си. Когато се доближи до мене един човек, аз искам да разбера, да доловя какво Бог иска да ми каже чрез него. Бог ми говори чрез всички хора, чрез растенията, чрез животните, чрез цялата жива природа. Не пренебрегвайте никой човек. Всеки човек е частица от Божествения организъм. Щом е дошъл при теб - имаш нужда от него. Ти вземаш само онова от него, което ти е необходимо. Ръководителят не се избира! Ръководителят се ражда! Ръководителят се ражда от Духа!
към текста >>

8. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя.
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя. Днес ние приемаме нейните опитности като откровение на една душа пред Учителя и към Бога. А това не е малко както за нея, така и за нас, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова.
към текста >>

9. 8_01 Песните на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

10. 9_05 Кой бе Учителят?

При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно.
Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята".
към текста >>

11. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината.
Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална.
към текста >>

Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената.
Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето.
към текста >>

12. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>

13. 50. СЛОВО ЗА ВЛАД ПАШОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ.
С благодарност приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха", както е описано в Писанието. Който познава ВЛАД отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка - неговата готовност да помогне и услужи. Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила. Така ВЛАД влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от ВЛАД ПАШОВ. - Влад раздаде себе си, както подобава на Ученика. Сега ВЛАД ще си почине заслужено, след толкова труд и борби. И Христос казва на учениците си, след като ги беше изпратил на работа: „Сега идете на осамотено място, да си починете". Защото след това предстои нова работа. А ВЛАД беше истински ученик на Учителя - ВЕРЕН И ИСТИНЕН.
към текста >>

14. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Молих се в себе си: „Господи, дай ми частица от твоя товар".
Но сега как така се случи, че нямаше никой долу и аз не бях предупредена. Така се озовах в стаята му при него. Учителят седеше на стола, цял жълт, блед, уморен, подпрен на облегалката на стола. Като го видях аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Та аз никога не бях виждала в такова положение и в такъв вид Учителя. Молих се в себе си: „Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за час от мига се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша ми се стовари върху главата. После в следващата част от мига това всичко по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплеска от този невидим за мен товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: „Отиди на поляната, а аз след това ще дойда".
към текста >>

Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар.
Аз едвам го догонвах. Цветът на лицето му се оправи и то просия. Той започна да говори с мен и разговора продължи за обикновени работи. Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие.
към текста >>

Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар.
Цветът на лицето му се оправи и то просия. Той започна да говори с мен и разговора продължи за обикновени работи. Ако някой ни видеше от страни и чуеше разговора ни щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Разбрах какво е носил Учителят върху плещите си и каква представлява една микроскопична частица от този товар. Аз само за миг разбрах и усетих една частица от този титанински товар. Това, което е носел никой не можеше да издържи. Той прие моето съчувствие и ми отвори вратата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до него с чувство на преданост и отговорност за живота му и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно.
към текста >>

15. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е.
И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот.
към текста >>

16. 145. ОТПЛАТАТА

По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя.
Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя. Ще ви разкажа един случай. По онези години Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел своята работа, за която ние днеска едвам можем да се догаждаме. Една година той е бил в село Койнаре, Белослатинско при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи и да огледа селото. По едно време от пред се задава свещеника на селото. Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре.
към текста >>

17. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато.
Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство. По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „парахода" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му. Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в морето и отива за храна за рибите". Аз го погледнах изумено. После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато. Ние не можехме да го вместим в себе си. Ето те, стенографките записваха, дешифрираха и други отпечатваха това Слово. Колко от него оставаше у тях? Затова един път той им каза строго: „На всички е позволено да се оправдават, че не са чули, не са знаели и не са видели. Но само на вас трите, които сте пред мен няма да ви се опрости ако не приложите това, което съм говорим досега.
към текста >>

18. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА В отношенията си учениците трябва да спазват онова вътрешно правило за чистотата: чистота в мисли, в чувства и в действия. Чак тогава отношенията им ще бъдат правилни. Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство. Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите. И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои.
към текста >>

19. Сборник ТОМ 6

ТОМ 6

Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената.
СБОРНИК ТОМ 6 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух-Словото на учителя Дънов е Слово на Есетровия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога. Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството. Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен. И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе! И слънце, слънце, слънце!
към текста >>

20. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

ТОМ 6

Ние сме прашинка от безкрая и частица от вечността във времето на Вселената.
Затворената синя книга, за която Люба Стойкова говори е именно книгата „Изгревът" и се сбъдват думите на Учителя, че щяла да бъде повикана в нея, когато й дойде времето. То дойде и нейните опитности се поместват в нея. В света има един Бог, едно Слово, един Всемиров Учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Всеки един от последователите на Учителя Дънов представлява една милиардна част от този Космически ученик. А може би и една билионна част или една трилионна част от този Космически ученик. Ние сме прашинка от безкрая и частица от вечността във времето на Вселената. Ето защо бе даден този отговор на отвореното писмо, защото смятам, че то е също рожба на Духа на Заблуждението и е задвижен от същите сили, които написаха първото отворено писмо срещу поредицата на „Изгревът", Виж „Изгревът", том IV., стр. 622 - 624, както и отговорът на първото отворено писмо стр. 625 - 642. Днес Духът на Заблуждението броди из България. А Духът на Истината се намира в Словото на Учителя Петър Дънов, което е Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно и което Слово е ТРЕТИЯ ЗАВЕТ НА БОГА КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО.
към текста >>

21. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

В злото не е всичко лошо, в него има само една малка частица лошо, както в хляба кваса е една малка частица.
Казват, че лекарят излекувал някого. Не е вярно това. Той не го е излекувал, а е спомогнал чрез него да се излекува болният. Отговор на въпрос: Светът ще се оправи когато злото слезе долу и стане слуга, а доброто се качи горе и стане господар. По-добър слуга от злото няма. В злото не е всичко лошо, в него има само една малка частица лошо, както в хляба кваса е една малка частица. Намерете тази малка частица и я махнете и ще остане само добро. Тогава злото ще бъде един отличен слуга. Кога ще се оправи света? Когато остане само един господар, а всички станат слуги. Един народ трябва да слугува на един господар, а не на много.
към текста >>

Намерете тази малка частица и я махнете и ще остане само добро.
Не е вярно това. Той не го е излекувал, а е спомогнал чрез него да се излекува болният. Отговор на въпрос: Светът ще се оправи когато злото слезе долу и стане слуга, а доброто се качи горе и стане господар. По-добър слуга от злото няма. В злото не е всичко лошо, в него има само една малка частица лошо, както в хляба кваса е една малка частица. Намерете тази малка частица и я махнете и ще остане само добро. Тогава злото ще бъде един отличен слуга. Кога ще се оправи света? Когато остане само един господар, а всички станат слуги. Един народ трябва да слугува на един господар, а не на много. Отговор на въпрос: Нека да турнем народът да господарува, а господарите му, които са досега да слугуват на него.
към текста >>

22. 51. Секта, философия или школа

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Ето накрая ще ви предам частица от Скрижалите на Учителя.
Доколкото го познаваме, разбира се. Та както е било по времето на Христа, така е и сега. Защо не познават това Учение? Защо не познават Учителя? Отговорете си сами. Ето накрая ще ви предам частица от Скрижалите на Учителя. „Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдрост в ума си! Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ! Вложи чистотата в сърцето си! Л1обовта ще дойде и истинския живот ще започне.“ Учителят До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Само когато слънцето грее живота има смисъл.
към текста >>

23. 60. ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Чувствах и мислих, че съм частица от безкрая на Вселената.
Но имам светлина в съзнанието си - знам за какво е, защо е и кому е необходимо. Трудно се развързва човешката карма. На теория е едно, но на практика е друго - с големи страдания се преминава. Като си спомня как в младите си години, когато срещнах Учителя това беше за мен звезден миг. У мен се отрази като най-голяма радост срещата с Учителя, едно опиянение от възвишени чувства, които дойдоха от безкрая на Вселената, влезе в мен и цялата ме разтопи и от мен се разля по цялата Вселена. Чувствах и мислих, че съм частица от безкрая на Вселената. После този звезден миг се оттегли. За мене беше миг и вероятно мен ме извадиха от времето на мига и ме свалиха на земята и сега в мене тече времето на земята. Тук на Изгрева бе Школа. Важното е да намериш своята звезда на своя небесен хоризонт и чрез нея да се свържеш с великото слънце на Сириус, чийто повелител е Великият Учител Беинса Дуно.
към текста >>

24. 8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?

Единственото измерение тук е, ако приложиш частица от Словото Му във твоето ежедневие като човек.
Повечето са братя. Един брат от провинцията говори доста разпалено за постиженията, които има в провинцията, как хората го слушат и какво впечатление им прави. Въобще възторжен брат, идеен брат, деен брат с видими постижения. А ние тук на Изгрева бледнеем и не можем да се сравним с неговите постижения. Как ще се сравняваме помежду си, когато до нас е Учителят и с Неговата мярка не можем да се измерим, колко сме високи и колко тежки. Единственото измерение тук е, ако приложиш частица от Словото Му във твоето ежедневие като човек. Така че ние само слушаме този напреднал брат. Изведнъж той пита Учителя: "Мога ли чрез много работа над себе си, чрез големи усилия и трудолюбие да стигна до там, че Духът да ме осени и да стана Учител? " Ние всички замръзнахме след този въпрос. Учителят беше сериозен и отговори: "Не може човек на земята да стане Учител и Духът да го осени. С такава мисия Учителят не идва.
към текста >>

25. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.
Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика. Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до.
към текста >>

26. 32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят.
Пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека. При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения.
към текста >>

27. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Бях частица от безкрая на космоса и една всеобхватна чистота и светлина бе ме поела и аз бях потънал в блаженство на духът и душата.
За мене това беше голям изпит, но само аз знаех цената му. Каква борба водих през тази нощ и с каква вяра превъзмогнах всичко, за да се явя да пея пред Учителя. Едно от най-хубавите ми изпълнения пред публика беше разработката на песента "Бершитба" от брат Митко Грива за солист и пиано. Изпях песента в големия салон на Изгрева при препълнена зала и когато завърших песента в пианисимо в салона беше тъй тихо, като че ли нямаше никой. Изпитах едно особено чувство на разширение у мен, душата ми се отвори и обхвана всички в салона и като че и целия свят. Бях частица от безкрая на космоса и една всеобхватна чистота и светлина бе ме поела и аз бях потънал в блаженство на духът и душата. Това състояние продължи толкова, колкото продължи тишината в салона. После се разнесоха аплодисменти и аз се върнах на земята от това блаженство и се навеждах да приема поздравленията. Такава радост, каквато при това изпълнение на "Бершитба" не съм изпитвал в живота си, дори и досега 50 години след този случай. Кои песни съм пял пред Учителя? Това бяха "Шуми", "Добър ден", "В зорите на живота", "Киамет Зену", "Давай, давай", "Бершитба", "Абре, синко", "Скръбта и странникът" - аранжимент от Кирил Икономов.
към текста >>

28. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А доколко всеки един от тях е успял да реализира частица от Словото на Великия Учител при земния си път при българите е видно от техните спомени, които са публикувани.
Точно такава е и целта на томовете "Изгревът". Там присъстват деянията на едната ложа и делата на другата ложа. Космическата ложа е представена от окултните закони, които се реализират от живота на учениците, но закони, които са управлявани от Словото на Великия Учител. Ето защо в томовете на "Изгревът" се отхвърля Духа на лъжата и плагиатството, който се управлява от Духа на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста. В "Изгревът" трайно и точно присъстват Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя и което Слово бе реализирано от живота на Неговите ученици. А доколко всеки един от тях е успял да реализира частица от Словото на Великия Учител при земния си път при българите е видно от техните спомени, които са публикувани. Има етапи на възход. Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек.
към текста >>

29. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

ТОМ 9

Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото.
Забравяш, като ти кипне нещо отвътре, отвори се клапата на парния котел и пищи. Има тука няколко мисли, които така съм записала. Казва Учителят: „Да бъдеш знатен, велик, прочут, това не е важно. Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила! " За мене това е като Откровение. Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото. Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание. И Учителят казваше много пъти: „Това, което ви говоря и Бог ви Го казва. Това, което ви говоря и Христос ви Го казва". Но да ви каже в очите на едно религиозно съзнание, нали знаете как ще прозвучи това казване, религиозно съзнание. Но в тази светлина, която е тука дадена, съвсем друго звучи това.
към текста >>

30. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима.
Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш. Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви - добродетелите. Трябва да си поставим задача да развием добродетелите в нас. Учителят казва: „Ако всеки си постави задачата всяка година да развие по една добродетел, за 25 години той ще развие 25 добродетели".
към текста >>

31. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

А най-главното е, че една частица, ако може така да се каже, от тебе усещам в мене.
Не да желая нещата да се нареждат по мой план, но от всичко, което става да се уча. Задачата, която ми даде усложни движението ми и се изисква по-голямо внимание и гледане на всичко от две места. Колкото и да се старая да бъда внимателна, да съобразявам винаги действията си от две страни, от време на време правя известни пропуски, някои неща не съобразявам и съчетавам достатъчно разумно. Конкретно ще говорим когато се видим. При изпълнението на задачата имам вътрешна радост, че мога да направя нещо за тебе. А най-главното е, че една частица, ако може така да се каже, от тебе усещам в мене. От време на време N(HeeeHa) ме ядосва, но много скоро ми минава. По право, то не е ядосване, но прави някои работи, които не са хармонични с мене и като помисля малко всичко ми минава. По отношение на нея се старая да бъда внимателна за да й услужа, както ти бе ми писал. Но не си правя илюзия, че тя може да не усети твоето отсъствие. Защото аз за нея не съм туй, което си ти.
към текста >>

32. 03 - 04. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

ТОМ 10

Той е свещеният, върховния идеал, даден на човечеството от Бога: Ще влезеш във връзка с всяка душа, ще дадеш от любовта си на всяка душа, ще се прелееш във всяка душа, без никакво изключение, и ще получиш частица от любовта на всяка душа, ще получиш частица от нейния живот, от нейната сила, вдъхновение, своеобразие.
Това е постижението на идеала, приело физически образ. Това е пълнотата на единството. То е символичният израз на Божественото единство на живота - връзката, свещената връзка на всеки един с всички. Живият, взаимнообменящ се кръг, е живият символ на това, към което човечеството съзнателно или несъзнателно се стреми. Той е това, за постигането на което всяка будна човешка душа копнее. Той е свещеният, върховния идеал, даден на човечеството от Бога: Ще влезеш във връзка с всяка душа, ще дадеш от любовта си на всяка душа, ще се прелееш във всяка душа, без никакво изключение, и ще получиш частица от любовта на всяка душа, ще получиш частица от нейния живот, от нейната сила, вдъхновение, своеобразие. Това е най-великото, към което ний всички, цялото човечество, целият безграничен живот на милиардите светове, всички същества, съзнателно или несъзнателно се стремим. Защото това е върховната задача, поставена ни от Бога. Това е Любовта - истинската любов, Божествената Любов! Да се свържеш с всички! На всички да дадеш, от всички да получиш!
към текста >>

33. 07 - 41. ДРУГ СЛУЧАЙ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Същото е и с човека по отношение на Твореца, от който ние сме само една малка, нищожна частица.
" Гражданинът си отишъл, разколебан в своя атеизъм. Мравката лази по човека, но няма представа за него. Той за нея е цяла планина. Комарът има ли представа за Хималаите? Червеното кръвно телце плава в кръвта на човека, но то няма никаква представа за него. Същото е и с човека по отношение на Твореца, от който ние сме само една малка, нищожна частица. Човек се отличава от другите малки същества по това, че е надарен от Твореца с ум, чрез който може да проникне в тайните на Вселената.
към текста >>

34. 16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС

Желю Танев Николов

ТОМ 10

Знай, човече, че си частица от тази природа велика.
От човека горд заповед се издава, за кампанията, жътвата никак да не остава. Тогава така се уговориха, че денят Петровден събора забраниха. Макар и така, планът, жътвата остана, дори някъде и не се прибра. Нека всички да разберем и знаем, че със силата природна не бива да си играем. Тя не прощава и строго наказва, който против нея се обявява. Знай, човече, че си частица от тази природа велика. От нея ще се учиш, живот нов ще сполучиш. Знание, мир и любов, доброта, това е нужно за всяка човешка душа на тази красива земя. В.К.: Много добре. Ж.Т.: Това е. В.К.: И аз ти обещавам, че това нещо ще го включа в следващия сборник.
към текста >>

35. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска!
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

36. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз?
Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят. „И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях.
към текста >>

37. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Авторът не е запознат с Антиминса, че към него се поставя частица от мощите на Св.
Дервишът, който е пазел джамията и който е видял цялата случка в 1854 г. има съвсем друго поведение. Това научаваме от разказа на Константин Дъновски, поместено в „Заветници на свободата". Тук няма нищо скроено, а дори е разкроено и се вижда всичко, че е от ясно по-ясно, но за тогова, на когото очите са отворени. И може да чете книгите земни и книгите небесни. 3*. Авторът не е запознат с Антиминса, че към него се поставя частица от мощите на Св. Мина, зашити към оригиналния Антиминс, който е осветен в 1820 г. Такова заклинание съществува и го има произнесено на много места в тогавашните богослужения. 4*. Тук няма небивалици, а мистична случка. Онова, което е духовно, се изпитва духовно. Но тогова, който има люспи на очите, той не вижда нищо.
към текста >>

38. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска!
Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...
към текста >>

39. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос.
Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол. След заминаването на имтератора, Петър и Асен се върнали с много войска и нападнали Тракия. При III поход на Исак II Ангел през 1190 г., при връщане в Тревненския балкан, той бил нападнат и разбит от българите и едва се спасил. Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос. От 11 май 1189 до 28 март 1190 г. преминавали войските на III кръстоносен поход от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и след многото грабежи по пътя се прехвърлили при Галиполи на брега на Мала Азия. През лятото на 1190 г. цар Петър се оттеглил от престола поради появилата се подагра на двата му крака. Поради убийствата на пленници и грабежите, според гръцките летописци, поразила го Божествената стрела на справедливостта.
към текста >>

40. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим).
„Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К.
към текста >>

41. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш.
Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.
към текста >>

42. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частица от Божествения живот.
Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл. 23 до 32 cm.; Римляном 5 гл., 15 стих, се прочете най-после от Пеню Киров. След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частица от Божествения живот. Виното, това е Божественият Дух и ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще приеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господа в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете във вас това, което Господ ще ви даде. Само като се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал.
към текста >>

43. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Аз съм частица от Великото Божествено съзнание.
Любов преизобилна, Любов светла, Любов свята; Господи влей в сърцето ми да любя всичко, да любя всички, да любя с всички. 8. Господи, душата ми желае да дойде Мирът във всичката си пълнота. 9. Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и доброта да пребъдват винаги в мене. 10. Божията Любов носи изобилния и пълен живот, (формула преди и след хранене). 11. Аз съм човек, служител на доброто. Аз съм частица от Великото Божествено съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като слънцето. Аз раста и ще раста за да видя лицето на Бога. 12. „Господи, чистота в сърцето, чистота в ума, чистота в душата си прося! Господи, светлина в сърцето, светлина в ума, светлина в душата си прося. Господи, дай сила на Духа ми за да Ти служа през целия си живот в Дух и Истина".
към текста >>

44. НАРЯДИ за 1909 година

Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш.
Когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема. (Показва пръчката.) Това ще си пазите за вечно възпоминание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото - е човешкият свят. Четирите точки представят четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началният зародиш. Второто показва майката, която може да възприема -макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. После третото иде - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е закон, с който трябва да се управлява България - тази пръчка, 61 см дължина, 1 см в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския манастир.
към текста >>

45. Наряди за 1950 г.

Няма частица, няма същество, което да не е подчинено на нейните закони.
Това е задача на съзнателния живот. Понякога в човека се ражда идеята, че може да подчини природата - опасна идея на крайния индивидуализъм. Не да подчини, а да бъде в съгласие с Великата Разумна Природа и нейните предвечни закони - там е пътят на човека. Днес на човека е необходимо това знание: как да бъде в съгласие с Великия Разумен живот. Разумността изпълва цялата вселена. Няма частица, няма същество, което да не е подчинено на нейните закони. Разумността е проява на Духа. Духът е творческото начало. Условията са само условия - пасивната страна на Битието. Творческата сила е в Духа, Който използува условията. С тях гради и твори, той е Божественото Начало.
към текста >>

46. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Трети разговор с Учителя:

В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът.
Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване. Някой автор е писал нещо, то може да е много право, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не може да го разберете. Защо?
към текста >>

В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи.
В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване. Някой автор е писал нещо, то може да е много право, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не може да го разберете. Защо? По простата причина, че вие не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише.
към текста >>

47. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Тази, най-малката частица може да се разрасти.
Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Великата Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое.
към текста >>

48. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Всеки един газ стъпва на една частица и ходи.
Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Затова, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният, Божественият свят е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Етерният човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост" разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама хора се обичат, има сцепление между тях, никакво събиране няма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Божествения свят има само един процес - деление.
към текста >>

49. ВТОРИ МЕСЕЦ

Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас.
Източник на Мъдростта е Светлината. Невежеството ми причинява много страдания, то ме спъва. И аз ще кажа, както другите сестри, че когато имах за задача да работя върху Мъдростта, аз само можах да констатирам своята глупост. Но ако пък бяхме мъдри Бог не би ни изпратил в туй училище. Всеки ден от най-дребните неща можем да извлечем урок. Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас. Цветка 22.08.1923 г. София II 5 Любовта Любовта дава свобода. През този месец аз разбрах, че за да добия съвършена Любов, необходимо ми е абсолютна чистота в мислите и чувствата и Мъдрост, която да я управлява. Сийка 22. 08. 1923 г.
към текста >>

50. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Този човек постепенно, сам несъзнавайки това, се определя като микроскопическа частица от Битието, като частица от един голям, необятен свят, чийто живот се отбелязва от необятния екран, наречен необятното пространство, или Битието на Великия свят.
При тези скърби на човека нито се дава да плаче, нито може да ги изкарва на повъхността. Дълбок е изворът на тези скърби. Ето тези скърби, според мене са предмет и съдържание на мировата скръб. Следователно, страданията на човека постепенно се заличават, отдалечават от него и най-после забравят. Скърбите, обаче, с времето все повече се задълбочават, вглъбяват в него и предават на човешкото лице не страдалчески, жалък вид, но израз на човек мислещ, който търси причините и последствията на нещата и събитията в живота. Този човек постепенно, сам несъзнавайки това, се определя като микроскопическа частица от Битието, като частица от един голям, необятен свят, чийто живот се отбелязва от необятния екран, наречен необятното пространство, или Битието на Великия свят. Ако една от неговите скърби е записана в пространството, той вече взима участие в така наречената мирова скръб. Страданието веднъж забравено, почти не се повтаря. Ако пак се говори за него, болка няма. При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена.
към текста >>

Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот.
Ако пак се говори за него, болка няма. При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен.
към текста >>

Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица.
При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб.
към текста >>

И днес, когато си служа с думите - ехото на мировата скръб - за мене е ясно, че в това ехо се включват скърбите на човечеството, които могат да се запишат на платното на пространството, за да могат от време навреме да прозвучават в ушите на хората, да им напомнят за онези, или по-право онзи неизпълнен техен дълг към Битието и който рано или късно ще отзвучи при пробуждане на тяхната душа, и ще им напомни, че те са частица от цялото, с която имат здрава, неразрушима връзка.
Колко време продължи ехото, не мога да кажа, но всичко това стана толкова бързо, че и аз не можах да се опомня. Какво би бйло, ако продължаваше много! Споменът за това ехо и до днес е паметен и незабравим. Благодарна съм и много благодарна, че можах да възприема нещо от това дълбоко понятие - мирова скръб. Колко много още може да се говори и пише, и мисли по него. И днес, когато си служа с думите - ехото на мировата скръб - за мене е ясно, че в това ехо се включват скърбите на човечеството, които могат да се запишат на платното на пространството, за да могат от време навреме да прозвучават в ушите на хората, да им напомнят за онези, или по-право онзи неизпълнен техен дълг към Битието и който рано или късно ще отзвучи при пробуждане на тяхната душа, и ще им напомни, че те са частица от цялото, с която имат здрава, неразрушима връзка. Днес, в заключение на всичко това, питам: Ако съществува ехо на мировата скръб, не съществува ли ехо и на мировата радост? Отговарям си положително и категорично: Съществува и ехо на мировата радост. Невъзможно е човек да е дошъл на земята само да страда и скърби. Щом страда и скърби, непременно се и радва. Пак се питам: Има ли такива радости, които да се записват на платното и на пространството?
към текста >>

51. 2. ФОРМУЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Наистина, не е в моите възможности да дам живот, светлина и свобода на човека, но поне в моите възможности е като му направя добро на човека, поне малък приток или импулс да внеса в неговия живот, да увелича с една микроскопическа частица неговата светлина, и ако не придам нещо към неговата свобода, поне да не го огранича с направеното от мене добро.
Втората формула: ЛЮБОВТА РАЖДА ДОБРОТО. ДОБРОТО НОСИ ЗА НАС ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА. Размишление: Често ние, хората, говорим, хвалим се и се гордеем с доброто, което сме направили на този или на онзи, на тази или на онази. Днес аз се запитвам: Направила ли съм добро някому? Като зная, че доброто произтича от Любовта, то доброто, което мисля, че съм направила някому, дало ли му е живот, светлина и свобода? Наистина, не е в моите възможности да дам живот, светлина и свобода на човека, но поне в моите възможности е като му направя добро на човека, поне малък приток или импулс да внеса в неговия живот, да увелича с една микроскопическа частица неговата светлина, и ако не придам нещо към неговата свобода, поне да не го огранича с направеното от мене добро. И като мисля днес върху доброто, казвам си: Ако с доброто, което правя на човека, не съм придала нещо към неговия живот, към светлината и към свободата му, нищо не съм направила. Ето една формула, върху която трябва много да се мисли и работи. Третата формула: ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРОВОДИЛ. Да Те познаем, Господи, да Те познаем Тебе, Единния, Истинния, да Те познаем като Любов, като Любов, която ражда, която създава, която твори. Да Те познаем, Господи, като Любов във всички светове, във всички живи същества.
към текста >>

52. 12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ

Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила.
Той беше близо до мене, за което благодаря, защото видях края. Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение. Докато братът се опомни, Учителят го прегърна нежно, топло, като любеща майка и го целуна в устата. След това Учителят пак така тихо, бързо направи същите крачки и отиде на мястото си, след което се чу гласа му за последната заключителна Господня молитва: „Отче наш". Стана нещо на земята, но стана нещо и на небето. Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила. Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и святост, които я чистят от утайките на вековете. Който е могъл само да зърне момента, когато загубеното благо, загубеното богатство се връща назад, и той е придобил част от това неизчерпаемо богатство, с което светът се повдига и обновява. София, 9 ноември, събота, 1966 година.
към текста >>

53. 14. И ЗАПЛАКА ТИ

Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина.
14. И ЗАПЛАКА ТИ И заплака Ти, Учителю на човечеството. За кого заплака? За човечеството, за голямата величина. Голяма е тази величина, но не е мощна, не е единна. Множество, милиони, милиони частици, хора наречени, я съставят, но всяка частица върви по свой път и разединяват голямата величина. Тук-там се говори за сълзите на Учителя, но не ги проумяват. Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят.
към текста >>

Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него.
Те си казват: Какво от това, че плаче? Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят. И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване. Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него. Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света. Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо! Тъмната завеса на очите му бавно се разкъсваше и той прогледа.
към текста >>

Така става с всяка малка частица от цялото, която види, разбере и осмисли трите сълзи на очите на своя Учител.
Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо! Тъмната завеса на очите му бавно се разкъсваше и той прогледа. Нощта се превърна в ден. Така става с всяка малка частица от цялото, която види, разбере и осмисли трите сълзи на очите на своя Учител. 29 октомври, събота, 1966 година.
към текста >>

54. 22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ

Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ.
22. ПИСМО ДО ДРУГАРЯ ЛЮБОМИР ПИПКОВ Ако в чиста, изворна вода се сипе капка силна отрова, всичката вода се заразява. Ако към Истината се приложи микроскопическа частица от чужд на нея елемент, тя губи своята красота и сила, и мощ. Тези дни ми попадна една мисъл, мнение на покойния Илия Бешков за едно няколко-хилядно общество от честни, почтени граждани на Народна Република България, които живеят всред българския народ и работят във всички области на живота. Това мнение ме силно изненада. От мнозина се знае, че покойният Илия Бешков, високо ценен и уважаван като голям художник, често е ходил в квартал Изгрев, един оазис в София, дето живеят дъновисти, така наречени от мнозина. Покойният е ходил там на разходка да диша чист въздух, да се любува на хубавите малки градинки, насадени с красиви ароматни цветя и да посети там някои свои приятели, на чиято трапеза е сядал заедно с тях и хапвал от техния хляб. Ако мнението на покойния за тия хора е истинно и правдоподобно, той би се отровил от техния хляб още тогава.
към текста >>

55. 18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят

Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха.
Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати. Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае. Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха. Събрани днес тука, нека й пожелаем лек и светъл път. Всички единодушно казваме: Дойди, пак дойди, обична Надке и друг път между нас, по- богата и по-изобилна в излияние на красивото и великото в света. Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!
към текста >>

56. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Материята, коя е най-малката материална частица на материята, това е атомът на водорода, нали?
И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено? Учителят каза: „Ще останете в междучасието да обясня." И останах аз и още няколко души останаха. Според Айнщайн се мотивира, че материя като че ли въобще няма. Материята, коя е най-малката материална частица на материята, това е атомът на водорода, нали? Сега другите елементи имат много сложни строежи, устройства. Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя. Къде е материята? И на мене дойде ми на помощ обяснението на Айнщайн, който казва, че материя няма, всичко е движение. Добре, движение, но това движение, какво представлява това движение?
към текста >>

Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя.
Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено? Учителят каза: „Ще останете в междучасието да обясня." И останах аз и още няколко души останаха. Според Айнщайн се мотивира, че материя като че ли въобще няма. Материята, коя е най-малката материална частица на материята, това е атомът на водорода, нали? Сега другите елементи имат много сложни строежи, устройства. Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя. Къде е материята? И на мене дойде ми на помощ обяснението на Айнщайн, който казва, че материя няма, всичко е движение. Добре, движение, но това движение, какво представлява това движение? То е границата между материята и енергията. Въпрос: Кога за първи път се срещнахте с беседи, книги и прочие от Словото на Учителя?
към текста >>

57. 1. УВОД

Цветана Щилянова

В бъдеще в Словото на Учителя вие ще намерите много неща и мнения на Учителя за творчеството на художниците, но онова, което ние даваме, бе част от нашия път, по който вървяхме, да се доберем до част и частица за истината на нейния житейски път, и до нейното творчество през времето на Школата на Учителя.
Всяко едно изречение представлява етап и път от нейния живот на земята. Освен това, всяко едно изречение представлява отделна епоха в пътя на нейната душа и нейния дух, от идването й на земята до влизането в Школата на Учителя, както и са начертани онези проекции, към които трябва да се стреми нейното същество, за да реализира съкровените стремления и стремежи на нейната душа и дух. Ние няма да се спираме подробно на писмото. Настоящият увод бе написан за това, да покаже, че нещата имат и друго значение, за онези, които подготвиха и стъкмиха, и реализираха това описание за живота на Цветана Щилянова. За онези, които познават Словото на Учителя, ще разберат, че няма нито едно излишно изречение от настоящия увод, защото без него вие трудно бихте могли да се доберете до истината на един изстрадал житейски път на един художник и до изповедта на една човешка душа. В бъдеще в Словото на Учителя вие ще намерите много неща и мнения на Учителя за творчеството на художниците, но онова, което ние даваме, бе част от нашия път, по който вървяхме, да се доберем до част и частица за истината на нейния житейски път, и до нейното творчество през времето на Школата на Учителя. Съставили: Марийка Марашлиева Вергилий Кръстев 04.03.1990 г. София
към текста >>

58. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Нашият живот е частица от общия живот.
Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя. При близостта между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други. Също разстоянието на слънцето от земята означава развитието на точно определени качества. Едно правило: Всяка наука си има едно правило. В живота си турете първото правило, то е следующето: Ако си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота." (фиг. 12). Нашият живот е частица от общия живот. Животът на цялото се изразява в живота на частите и животът на частите се влива в живота на цялото.
към текста >>

59. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот.
Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата. Можем да кажем, че самата разумна природа чрез художника продължава своята творческа работа. Художникът пречупва външната действителност през своята душа, през своя светоглед. Ето защо в картината той представя частица от своята душа, от вътрешния си живот. За да изпълни своята един вид религиозна мисия, той трябва да живее богат вътрешен живот, трябва да има мистично прозрение за присъствието на Великото, Вечното, във външните форми. Същевременно той трябва да живее в Любовта, защото тя ще му даде усет за красотата на човешката душа, ще го научи, че красотата е отблясък на Божественото! * * * Тези мисли събудиха в нас трите художествени изложби: на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски. Цветана Симеонова изложи в зала „България" 52 картини. Нейните картини могат да се отличат между хиляди други.
към текста >>

60. ВСЕМИРОВИЯТ, ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО

Ученикът на Всемирното, Велико Бяло Братство е частица от времето и прашинка от Вечността, в която се движи, учи и живее Космическият ученик в Бога и за Бога.
Трите свещени имена на ученика по с т е п е н т а на посвещението му са: Aверуни - Верният ученик. Aмриха - Душата на сърцето, С в е т ъ т на Любовта, Свидетелство на Душата. Ил-Рах - Принадлежи на Бога. 6. Трите степени на посвещение заедно съставляват Космическия ученик с проекция на земята и на Небето. Верният ученик на земята и Небето - Aверуни Дховният ученик в Б и т и е т о и Небитието - Aмриха Служителят на Бога на земята, на Небето и в Божествения свят - Ил-Рах 7. Ученикът на Всемирното, Велико Бяло Братство е частица от времето и прашинка от Вечността, в която се движи, учи и живее Космическият ученик в Бога и за Бога. Божественият хляб за душата. Амин. 2 юни 2001 г., 14 - 14,10 часа. Вергилий Кръстев
към текста >>

61. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Всяка отделна частица, като се отдели от Цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй както Цялото и следователно има право да се движи навсякъде където иска.
568 Ние трябва да живеем, за да изявяваме Божественото съвършенство. В частиците Бог се проявява в своето съвършенство. Знай, Бог се е проявил в него. Туй е проявление само. По-голямо щастие от да живееш в Бога няма. Всяка отделна частица, като се отдели от Цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй както Цялото и следователно има право да се движи навсякъде където иска. Всеки трябва да разбира своето движение. Правата. 569 Когато две същества се обичат, всяко едно пази правата на другото. Праведният. 570 Праведният човек трябва да се научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или да се научи да ги търпи. Дишане. 571 Дишането става и през кожата и през костите и през ръцете. Праната трябва да се приема през всичките кости, като че се всмуква всичката прана и жизнената енергия се предава на всяка клетка. Проникване.
към текста >>

62. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

В тялото има само една частица от него, останалото е отвън.
Дръвчетата в тази градина са съзнателни и щом се прояви у теб желание да си откъснеш някоя круша, най-хубавият клон сам се навежда и ти предлага. Там човек е напълно задоволен и няма какво да желае. Растенията са съзнателни, у тях има съзнание. Човек да намери себе си. 2032 Човек е извън тялото. В тялото има само една частица от него, останалото е отвън. Всеки от вас е предмет на изучаване от някой ученик горе. Нито една ваша мисъл, нито едно ваше чувство и постъпка, нищо не минава незабелязано. И когато някой цъфне, всички се зарадват и казват: „Колко хубаво цвете! Чакай да поокопаем наоколо и да го полеем." Къщата. 2033 Човек живее в чужда къща, защото това тяло, което имаш, ще ти го вземат.
към текста >>

63. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска.
Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе. Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли? Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска. Всеки трябва да разбира посоката на своето движение. Когато две същества се обичат, всяко едно пази правото на другия. Страданията продължават живота. Страданията са едно благо. Вергилий Кръстев БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ 1.
към текста >>

64. 42. АТОМНАТА ЕРА

Излезнаха по книжарниците, първите популярни трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, грамадната сила, заключена в онази частица наречена Атом.
Минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът най- желаното нещо за хората, не идваше. В моето съзнание обаче, тази случка се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 г. беше разтърсен от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки, вниманието на хората и по-специално на по-събудените в интелектуално отношение хора беше приковано към нов свят. Излезнаха по книжарниците, първите популярни трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, грамадната сила, заключена в онази частица наречена Атом. Малкото равенство от три букви Е = МС2 написано от ръката на един гениален човек, слезна от отвлечените математични изрази и доби реален, полезен и напълно практичен израз готов да помогне на хората. Разбира се, че веществото е кондензирана енергия, само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си, двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата тогава в света, водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома. Съвсем пресилено, един журналист по това време беше отбелязал, че всяка книга заглавието, на която започваше с буквата „А" се разграбваше моментално. Излезна наяве, че една група хора, ярки представители на човешкият род, дълбоко са проникнали в битието и са могли до открехнат завесата към един нов свят, свят на първичните сили в природата.
към текста >>

65. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Наредени в широкото огнище, заляни обилно със скъпоценната вече газ, клечка кибрит и благодатният огън, тази Божествена частица от Слънцето лумна пред мене.
Газ, кой я поглеждаше, една вонеща, неприятна, мазна течност, като полепне по тебе не можеш да я измиеш, а сега бях готов от радост да я разцелувам. Грабнах бидона, беше пълен непобутнат. Някой го беше сложил там и така си стоеше, просто за да дочака този напрегнат момент. Дървата бяха затрупани със сняг, но това вече не беше така сериозно. С крака и ръце можах да разчистя снега, улових и измъкнах няколко щайги и кафези, с които пренасяхме хляба и продуктите, строших ги с крака и ръце, и ето първите дърва за огъня бяха вече готови. Наредени в широкото огнище, заляни обилно със скъпоценната вече газ, клечка кибрит и благодатният огън, тази Божествена частица от Слънцето лумна пред мене. Какво велико нещо, каква благодат, какво разположение внася и носи той. Затоплих се и се ободрих. Агънцето и то се оживи, и весело взе да се озръща. Още малко усилия и брадвата ми беше в ръцете. Насякох и отрупах огнището с дърва върху пламналите вече дъсчици.
към текста >>

66. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
към текста >>

67. 15. ЕЛЕКСИР

Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното.
Беше чудно дивен кът, наситен с една възвишена аура, където човек се разтоварваше и си отдъхваше от досадните и натрапчиви ежедневни грижи и тревоги, и се чувствуваше обновен. Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото. Но виждате, на нашата Земя има вещества, има отрови, като например отровата на змиите, от която малка, много малка частица може да простре и да умъртви човека или животното. Така например, изследванията на учените са установили, че един грам сухо вещество от отровата на кобрата /най-отровната намерена досега змия на земята/ може да умъртви около 170 човека или стотина коня. Ние имаме растения, насекоми, риби и доста змии, които могат да събират такова смъртоносно вещество, което е една чудовищна концентрирана разрушителна сила отнемаща живота. Но аз не виждам, продължих по-нататък и не зная да има вещество поне с такава сила, с такава голяма възможност, да има обратното действие - да може на умрелия вече човек да му върне живота". Учителят ме погледна и каза: „Има, има и то с много, много по-големи възможности". Този случай си го спомням.
към текста >>

68. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Иван Толев

За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет.
„ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най- голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо трябва да яде, той ще ни отговори: „за да живея".
към текста >>

69. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът.
Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот - ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тяло на Бога", се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство - на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимнодействие - на астрологията и, най-сетне, тяхните вътрешни процеси и сили - на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действуват същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога". Следователно, трябва да познаем себе си, т.е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т.е.
към текста >>

70. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

ТОМ 16

За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години.
Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103. Гама на Любовта Една гама на Любовта е една милионна част от грама. За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години. Най-скъпото и най-святото нещо е тя. Не може да си играете с Любовта. Тя не позволява никакъв прах и нечистота. Единствената дреха, с която се облича Любовта, е музиката. И ако можете да дадете най-малко трептение на Любовта в този дом, в който влезете, всички спорове, ако има такива, ще спрат.
към текста >>

71. 1. Часове на изпитания

ТОМ 17

Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг.
За да стане такъв, туряш го в жаравата на Твоя Божествен огън, за да гори и тлее и да се изгори всичката му нечистотия... Така е, о, Боже!... Откакто Те познавам в сърцето си и душата си, от време, Ти ми отваряш да видя Твоята благодат и след малко пак затвориш този кръгозор, и ето пак в мъки съм, в скръб и тъга... Тъй искаш Ти, о, благий Отче: тъй нека да бъде Твоята воля, защото тя е истинна и вярна. Нека бъде Твоята воля, защото тя е истинна и съвършена. Ей, Господи! Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг. И търся Духа на моя Бог... Где мога да застана от Твоята воля? Гдето и да ида, Ти всякога заставаш пред мен и не даваш ми мира, от да не усещам Твоите думи. Твоето Божествено око навсякъде ме гледа и следи... 0, Боже... А когато викам към Теб, няма Те, сякаш никога не си бил при мен. Викът ми е пред Теб като глас на чакала, и видът ми е некрасив и вътрешностга нечиста, знам... Ти всякога, когато си ми помагал, то е по милост Бащина, който жали своето назад останало чадо. И наистина, що съм аз пред Теб, и що съм сторила за Теб?
към текста >>

72. 3. Последната симфония

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос.
Бетовен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна утеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани, като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновеният, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал. Черните знаци на нотните листове едва задържаха милионната частица от звуковите проживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат, културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тъй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла, глухият Бетовен допяваше своята лебедова песен.
към текста >>

73. 5. Наука и метафизика

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала.
към текста >>

И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си.
Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

74. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА I.

Влад Пашов

Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота.
Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология. Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действуват в звездите, действуват и в човека като в микрокосмос. Само че силите в човека се намират в потенциално състояние и постепенно, с развитието на човека, тези сили се динамизират.
към текста >>

75. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм.
Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всичкисъщества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята.
към текста >>

76. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

Дух на воин и душа на девойка

След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм.
Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека.
към текста >>

77. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас.
И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн.
към текста >>

78. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената.
Ние няма да подлагаме на критика горния цитат, но ще изложим нашите аргументи относно застъпваното от нас становище за навлизане е ерата на Водолея в 1914 г., оставяйки на читателя сам да извади свои обективни заключения. За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството. За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло. Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената. Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията. Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”. Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация.
към текста >>

79. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Кръгът с точка в средата е символ на Слънцето - ограничена изявена частица от силовия океан.
Науката за звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в астрологията са: кръгът, точката, отвесните и хоризонтални отсечки, ъглите, дъгата, стрелата. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - небесният миров силов океан. Точката е изразявала искрицата, проява на Божественото - на този океан - „Азът”. Кръгът с точка в средата е символ на Слънцето - ограничена изявена частица от силовия океан. Полукръгът, дъгата, полумесецът е бил символ на чувствата, които дават творческия подтик. Продължението на рода е един ярък изразен подтик за творчество, затова с този символ е изразена Луната - майката. Отвесната отсечка е била символ на мисълта, мъжкият принцип, активният елемент, електричеството. Хоризонталната отсечка е изразявала мекия принцип, магнетизма. Кръстът е представлявал взаимодействието между чувствата и мисълта, което създава условията за голяма възбуда.
към текста >>

80. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
Успешно разчетени, в които се казва: „В началото на създаването на света се намирала в непрекъснато движение една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиамат. Боговете гледали тази неустроена пуста и безжизнена среда, решават да създадат там един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави, пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове треперят от страх, се казва по-нататьк в поемата, само Мардук - бог на светлината - се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава Той, величав, пълен със сила и могъщество, сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див, смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди те още да се затворят, за да сдъвчат, Мардук хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.” „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе” - каза по-късно Йоан, ученик на Христа. Тази поема, написана в тъй отдалечени времена от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
към текста >>

81. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Всяка частица на земята извършва едно кръгообразно движение.
Като направи сто милиона обръщения, земята ще мини през едно изключение, което става днес, в днешните времена. То ще тикне живота на земята в нов път. Ако сте математици, щях да ви покажа математически посоката, в която се движи земята, и отношението й към всички слънца и планети. Питате: Нима земята днес не се движи? - Движи се, но така, както се е движела във времето, когато е направила сто милиона обръщения. Всяка частица на земята извършва едно кръгообразно движение. Това показва, че днес частиците на земята не се движат както едно време. Значи атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си, като маса, но тя изменила посоката и на най- малките си частички. По тоя начин тя иска да изпразни тържиците на своите деца. И тъй, каквото става със земята, същото става и с вас.
към текста >>

82. 1928 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят.
Казват още, че светлината разкрива нещата. Да, разкриването е елемент на светлината, но самата светлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявам какво нещо е светлината, нужни са цели часове. Въпросьт за светлината е теза за високо учени хора, които са устроени съвсем другояче в сравнение със сегашните хора. Дълго време още се изисква, докато телата на съвременните хора дойдат до такова развитие, че могат да възприемат живите явления в природата в тяхната истинска светлина.” „Ако те мислят, че извьн този сеят, извън тези прояви на живота няма други светове, други прояви, това са детински схващания. Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят. Като четете живота на пророците, които са живели преди три-четири хиляди години, виждате, чете говорят за свят, по-голям от нашия, т. е. за небето, които свят и днес още не е познат на хората. Този свят е осеян с безброй малки и големи лампи, които ние кръщаваме с различни имена: Слънце, Луна, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т. н. Ако лампите на този свят са толкова големи, какво остава за самия свят? Ако за една лампа само каквато е Слънцето, безброй учени днес напрягат умовете си, да разберат каква е тази лампа, какъв е съставът й, дали е населена, или не, можете да си представите тогава, какви гениални същества са били тия, които са създали тази лампа.
към текста >>

частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже. Учете, без да се обезсърдчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части. За да разберете идеята за частите и за Цялото, първо трябва да я посадите в ума и в сърдцето си, да изникне, израсте, да даде плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате. Божията Любов носи щастие. Божията Мъдрост носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото щастие." 184.
към текста >>

83. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на Земята.
Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и Земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя код, с движението на Земята. Щом се хармонизира сьс Земята, той ще се хармонизира и със Слънцето, защото между Слънцето и Земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар. Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която Земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на Земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на Земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на Земята, човек трябва да спре движението си за една - две минути. Това спиране ще му помогне така, че работите му през целия ден ще вървят добре.
към текста >>

Във всяка минута има една частица за мене от времето.
Но един закон има само в годината, има само един начин, когато мислим нещо може да стане тъй, както мислим. Само един ден има, когато нещата може да станат тъй, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане, както другите са мислили. Но този ден, единият ден има или поне една секунда вьв всеки ден на годината, когато нещата няма да станат. Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй, щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето кьм човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи. От тебе се изисква най- първо да намериш в деня кои е часът, който е за тебе. Цял час не е за тебе.
към текста >>

84. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

И да прибави за тази книга още - възвръщане в България на частица от самораздаващата се по света българска култура.
В сравнение с машинописния вариант под заглавие „Световна астросоциология”, които безусловно е първа редакция за автора си (обхваща 147 страници срещу 222 на книжното тяло на френски език), композицията на парижкото издание е вече стройна и завършена с характерното заключение „Трите мирогледа”. За да не бъда голословна и за да изпъкне сравнението, ще цитирам главните части на машинописния вариант в тяхната последователност; „Въведение” (неговите подзаглавия проблемно се съотнасят с ,,Общи положения” от втора част); „Космичните вълни на битието” (съотносимас втори, трети, четвърти дял от втора част); „Обществото на Новото човечество” (това е трета част, макар и не така организирана); „Световна астросоциология” (третираща проблеми от настоящата първа част). - Парижките издатели назовават книгата на Д-р Методи Константинов „послание към нашето тревожно общество”. В положението на днешнете ни тревоги, когато все повече години минават под знака за оцеляване, когато известни политически фигури по време на „кръгли маси” свързват понятието „демокрация” с понятието „черна магия”, когато под напора на жаждата за новото, стерилизираното доскоро българско съзнание продължава да недовижда проблема политическа психология и угрозата от биоенергетичния взрив, когато в тишината на воинствуващ „психофашизъм” заглъхват (непопулистки в момента) гласовете против психотехнологическите въздействия върху огромни маси хора, Университетското издателство „Св. Климент Охридски” има пълното основание да повтори думите на френските си колеги отпреди десет години. И да прибави за тази книга още - възвръщане в България на частица от самораздаващата се по света българска култура. И ако към идеята, че Доброто и Злото са две велики сили, можем да се отнесем като към поведенчески избор за всяка отделна свободна личност, то нека си спомним думите на Константин Кирил Философ. По време на мисията си при сарацините той предлага най- напредничавата и човеколюбива формула за природата и предназначението на човешкото същество: „Бидейки творец на всичко, Бог сътворил човека между ангелите и животните... И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава - към низшите или към висшите.” София, август 1991 г.” Защо тук употребявам израза „една кратка подсказана биография” на д-р Методи Константинов? Защото в годините, когато се запознах за пьрви път с оставеното от него, аз със сигурност имах единствено вътрешното си знание в тази си среща. Тогава още не се публикуваше богатата поредица томове на „Изгревът” и поради това не разполагах с нищо документално защитимо за автора на „Световна астросоциология”. 3. През 1992 г.
към текста >>

А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина.
Пък и днес често определени хора вършат дадена работа, за да не бъде тя свършена... Затова искам да припомня, че Бяло братство самият Беинса Дуно схваща като Всемирно движение. И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес! Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав.
към текста >>

Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес!
И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес! Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив.
към текста >>

85. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

И тогава бавно започва някаква дивна музика, нежна и тиха, но която минава през всяка моя частица.
Това са огнени водопади, които разнасят в мигновението на окото до бездните на далечината сила и светлина, живот и радост. Милиарди същества прелитат пред погледа ми - живи слънца. Те вдигат ръце, като да благославят целия свят, и мълвят: «Ти Си - и ние сме! Ние сме и Ти си! » * И отново ме отнасят огнени вихрове, които се размесват с чудни светлини, хаос разноцветен, от който изникват много дъги, които се нареждат една до друга в сребърно-бляскава тишина. И тогава бавно започва някаква дивна музика, нежна и тиха, но която минава през всяка моя частица. * Сещам се, че и аз пея и че съм звук, малък тон от жива песен, хармония на дивно съчетани цветове и същини ... Когато отварям очи, Той ме гледа усмихнат. - Какъв блажен миг изживях! - шепна аз. А той само се усмихва, когато уплашен оттеглям ръката си от лицето - то беше младежко, а сега дълга брада го покриваше... Колко ли бе траял този «миг»! * - Искаш ли още да опиташ?
към текста >>

86. ВИДЕНИЯ

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица.
- Те имат много работа, която ти не разбираш още - каза ми Той. И аз се свих близо до Него, защото се зададоха бури огнени и циклони, които се носеха един през други и изглеждаха страшни. А когато се приближиха, аз видях, че те бяха от милиарди искри. И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо.
към текста >>

87. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

- Да, всяка видима частица, резултатът от видимите лъчи на слънцето, съдържа и резултати от невидимите за нас.
Ако видимата част на слънчевия спектър са енергиите, които са създали видимата част на вселената, може ли, логично ли е да мислим, че останалите спектри на слънцето - само за туй, че няма да ги виждаме, ще бъдат по-малко творчески? И че от резултата от тяхното творение няма да бъде една цяла вселена - невидимата част на нашата вселена, за която нямаме чувства -сетива, но въпреки това съществува, защото нашите сетива не са необходимият елемент за съществуването на нещо, а само за неговото схващане? - Наистина, това е много вярно и логично. Тогава ние живеем всред един живот, който съвсем не е тъй, както виждаме, както сме свикнали да го приемаме - казах аз. - Колко чудно е наистина това! - Да, всяка видима частица, резултатът от видимите лъчи на слънцето, съдържа и резултати от невидимите за нас. И тогава човек е малко повече, отколкото можем да го видим, защото от туй, че ние не виждаме известни лъчи, то не ще каже, че те ще изменят своя творчески принцип. И те създават, както видимите, по същия подтик, правила и закони, а следователно ние имаме невидима част от творческата вселена, също тъй реална, както и видимата, за която разумните истински учени държат сметка при разглеждането на събитията и понякога се явяват «пророци» за другите, когато всъщност са само по-добри наблюдатели. - Наистина, като помисли само човек, убеждава се, че това не може другояче... Но колко е мъчно да се приеме една реалност! - казах аз. - И все пак, ще се приеме или не, тя си остава, коригира постоянно «научните» теории - по тоя начин полека, но сигурно, ги доближава до действителността - каза той.
към текста >>

Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост.
Земята била блъсната, земната ос се наклонила на тия 23 градуса и започнала нова епоха на Земята. - Но как е възможно да направи това една комета, когато съвременната наука ни е доказала, че кометите са само нажежени газове, през които планетите свободно минават? - Доказала съвременната наука... Та аз ви казах и по рано, съвременната наука мени всеки 10-20 години своите основни тезиси, без да може достатъчно да ги обоснове и докаже, а сменя теории след теории, хипотези след хипотези - най-противоречиви, а вие... Ако има нещо да се чудя, то е на вярата на съвременните скептици в тая «наука», която сама се лута в тъмнина и която често, сама нямаща основа под краката си, иска да бъде основа на живот и знание. Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг.
към текста >>

Мисля, а не зная кой мисли в мене - някой друг сякаш мисли и аз самият съм станал частица от тая дивна мелодия, която ме носи, трептя с лъчите на светлината, въздишам с лъха на вятъра, пренасям се с бързината на слънчевите лъчи.
Истина ли е, или сън? Но нали всичко това виждам и държа стилографа в ръка? Но къде съм? Кои са тия хора? Хора ли са те? Мисля, а не зная кой мисли в мене - някой друг сякаш мисли и аз самият съм станал частица от тая дивна мелодия, която ме носи, трептя с лъчите на светлината, въздишам с лъха на вятъра, пренасям се с бързината на слънчевите лъчи. И съм изпълнил всичко - всичко е в мен - и във всичко съм аз... И аз не съм аз!... Заиграха всички звезди - и във всяка звезда на вселената като че ли тупаше моето сърце. Полекичка почна да се спуска светла мъгла. Тя закриваше постепенно всичко. Хиляди звезди се сблъскаха една с друга и от техния прах и искри се пълнеше всичко наоколо... Някакъв огнен вихър ги подхващаше все повече и повече - те образуваха снопове огнени опашки на комети, светкавици разноцветни и безшумни.
към текста >>

По какъв начин те стават частица от това, което наричаме нашето аз?
- Как? Чрез светлината - какво чудно има тук? - Вие така казвате и мислите, че всичко сте казали - но що е самата светлина? - Трептения!... - Добре, но как тези трептения носят далечното? По какъв начин те стават частица от това, което наричаме нашето аз? Как това външно, незнайно, намира нещо общо с нас - става нещо от самите нас? И това, което ние знаем, е ли това, което е в действителност? - Т.е., как? Какво собствено искате да кажете? - Ами ето, там се вдигат някои върхове, горе свети слънцето, тук, до мен, сте Вие - но всичко това е ли така, както го виждаме?
към текста >>

Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата.
Страшна беше бурята, но пред нашите очи се откри още по-страшна картина: върху един плот от свързана дъски и греди, който едва се крепеше над вълните, които постоянно го заливаха, две човекоподобни същества, измъчени и изгладнели, се бореха кой кого да изяде! О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми. Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно. Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата. И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг. Колко ли време бяхме вървели? Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри? Не зная, не съзнавах това, но ги видях - изхвърлени на полегат бряг. И двамата, те бяха проснати на пясъка мирни, тихи, покорни на съдбата си.
към текста >>

Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност.
Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани! - и почти със сила ме изправи. - Простете - промълвих аз смутен като малко дете, издъно трогнат. -Простете, че аз, който тъй малко знаех, дръзнах да Ви съдя... - Нищо, нищо... та обикновено тия, които малко знаят - съдят.
към текста >>

88. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник.
Тя е била един барометър винаги, само че Вие не сте разбирали да го четете... Когато снощи я чух да пее «Песента на сълзите» - на горчивата човешка мъка, аз потръпнах и разбрах, че са настъпили крайни моменти. По човешки Вие сте взели това дете от улицата, възпитали сте го и отхранили, за да направите едно добро дело, да проявите доброто, което всяка душа желае да стори някому в света. - И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго. Това е дете на народа. И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка. И затова, въпреки всички интриги и опити на мнозина да я разкъсат, оживя и отрая... Зад всеки човек стоят хиляди поколения. Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая пирамида, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това! Ние говорим като върховете на пирамиди и милиарди живи същества са минали и стоят зад нас, минали като непрекъсната верига, за да можем да седнем сега един срещу друг и да се гледаме и говорим.
към текста >>

Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа.
По човешки Вие сте взели това дете от улицата, възпитали сте го и отхранили, за да направите едно добро дело, да проявите доброто, което всяка душа желае да стори някому в света. - И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго. Това е дете на народа. И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка. И затова, въпреки всички интриги и опити на мнозина да я разкъсат, оживя и отрая... Зад всеки човек стоят хиляди поколения. Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая пирамида, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това! Ние говорим като върховете на пирамиди и милиарди живи същества са минали и стоят зад нас, минали като непрекъсната верига, за да можем да седнем сега един срещу друг и да се гледаме и говорим. Царят неволно потръпна.
към текста >>

И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си.
Искате доказателство, но то не може да Ви бъде дадено... засега поне. Но Вие сами може да придобиете нещичко от Вашия собствен живот. Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл. Нека тя Ви обхване от всички страни - потопете се в нея. И тогава вечният непрекъснат живот, който е минал, ще стане като река, в която Вие ще плувате. И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си. И ония, които искат да изменят направлението на човешката цивилизация, достатъчно е, ако внесат нова храна, нови чувства или нова мисъл. Бавно, но те дават плод - променя се животът на човека. Така стават отклоненията в добро и зло. По-висшият живот винаги носи доброто в себе си, по-долнята стадия е мъчение за по-възвишения. Онова, което за коня е чистота, за човека е нечисто или неудобно.
към текста >>

Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло.
Кой е Исус? Един свръхчовек, най-малко. На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това.
към текста >>

Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители.
Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони. И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й.
към текста >>

89. 37. НАШЕНСКИ БУКЕТ

37.1. НА ЕДРО

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не Толстой, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога.
Това се нарича топтан казано. Сигурно отчето, което е писало, ще е чел сега «Алфа» толкова, колкото някога и «Анхира». Не знаем и кои му са мерките за «доброкачествеността», но изглежда, че не ще да са от особена висока проба. Толкова несъобразни работи да защищават. Представете си - и Толстоя, комунизма и анархизма... Големи очи има страхът, наистина! Не, дядо Попе, не защищаваме никого, а изнасяме само истината, както я разбираме, както Христос (а не Толстой, комунисти и анархисти - които са заели по частица от Неговата любов, ум и свобода) я е проповядвал някога. Ако нещо светлината ви пречи или ви осветява зашитите с бели конци одежди - извинявайте, то е между другото - без да щем. А за похвалата на «Анхира» благодарим - българска похвала е тя: «Бог да го прости - добър човек беше! » Дано редакторите на «Алфа» не дочакат никога подобна похвала.
към текста >>

90. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)

Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея.
3-4) Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежият не познава нито себе си, нито природата. Ученият познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрият познава и себе си, и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е, ако пожелаем да влезем в отношения с нея - тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи - тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрият и ученият се различават по това, че мъдрият работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има предвид върховната цел на Естеството, отгдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава.
към текста >>

91. 12. Изучаване на човешкия характер

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея.
3-4) Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежият не познава нито себе си, нито природата. Ученият познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрият познава и себе си, и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е, ако пожелаем да влезем в отношения с нея тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрият и ученият се различават по това, че мъдрият работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има предвид върховната цел на Естеството, отгдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава.
към текста >>

92. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 8-9, стр. 232-235, 265)

Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица.
Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
към текста >>

Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра.
Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини.
към текста >>

Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба.
Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9]. Както и да е, ние можем да приемем, което и да е от тия гледища, защото трансформирането вибрациите едно в друго в някои случаи е възможно[10] и съгласно модерните схващания. Именно в тая трансформация се крие значителният източник на сили, с които в бъдеще се смята, че ще се оперира свободно и леко. Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е.
към текста >>

Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата.
Положението на човека в живата природа, в целокупния живот, е едно явление от общото Битие, което се намира в постоянна непреривна връзка на взаимоотношения. Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15].
към текста >>

93. 5. Землетресенията и тяхното предсказване (Продължение и край)

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия.
«.Житно зърно», г. IV, 1928 г, кн. 8-9, стр. 232-235, 265) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата.
към текста >>

„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
към текста >>

Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам.
към текста >>

Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи".
към текста >>

94. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора.
Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние -техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежът в зародиша, а по-после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце - слънце. Понизената по интензивност светлина на петната играе ролята на ниския волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството.
към текста >>

Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една, и най-малката, частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, докато не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежът в зародиша, а по-после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце - слънце. Понизената по интензивност светлина на петната играе ролята на ниския волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една, и най-малката, частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, докато не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно: в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построено да наблюдава и следи промените в живота на Слънцето, би ни дало ключа на разгадката на ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на Земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а от там и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето -върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на Слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него, има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на Земята.
към текста >>

Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г.
Человечеството, и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучаването на Слънцето ще бъде централна идея, то ще бъде смятано като едно живо биюще сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г. до 1 май 1931 г. Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция.
към текста >>

95. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица.
Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица. Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание. ______________________ * Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
към текста >>

96. ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ

Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>

97. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

(В. «Братство», бр. 288, 1.I.1942 г.)

И ако днес ний, европейците, преживяваме тия страшни кризи, то причините им са малко по-дълбоко - те не се дължат на нашите сегашни дни, както и днешните български дни са само частица от големия цикъл дни, който е и иде на целия свят!
И от материалите на разрушеното новото гради. То създава форми съответно свойто съдържание и живите творци намират изказа му в нови религии, нови обществени и правни форми и норми. И тъкмо когато тия форми са направени най-здраво, най-добре окичени и украсени, нещо повече - вкаменени в най-красиви форми - тъкмо тогава, което е истинското, което е животът, безсмъртното във всичките форми, и което именно им дава смисъла - духът - изчезва, излиза, напуща тия форми и търси или създава нови. Той избира нов център, нова личност, ново общество, нова среда, която страданията са достатъчно пречистили от суетното, дали достатъчно понятие за вечното и развили безкористен стремеж към него - и като един никога неп-ресекващ извор - подбиращ пътища, въпреки всички препятствия, - той се излива в нови форми. И всякога, когато се опитват да го хванат, той изчезва между пръстите на протегнатите ръце от страниците на изписаните книги, от красивите и величествени храмове... Странно е да се срещат пророци, които нищо не проричат; надути законодатели, които докарват беззакония само, миротворци дипломати, които носят войните на хората; свещеници, в които няма никаква светлина - и все пак сега светът е пълен с тях! И ако днес ний, европейците, преживяваме тия страшни кризи, то причините им са малко по-дълбоко - те не се дължат на нашите сегашни дни, както и днешните български дни са само частица от големия цикъл дни, който е и иде на целия свят! Болестта е обхванала славянството, но тя няма да се спре при изкуствените гранични линии - тя ще прескочи всички прагове и препятствия и ще помете всички построения. И колкото формите са по-яки, по-закаменели, по-монументални - толкова землетресението по-силно ще се почувствува и разрухата ще бъде по-голяма. Плодът е само следствие от ред условия, които са извикали на бял свят дървото и са му дали възможност да расте. Желал бих да имаме малко повечко време, за да направим една екскурзия през всички векове и народи - но това е невъзможно. Но смятам, че и това, което ще кажа за формите на нашия християнски духовен живот, тая борба между формата и духа, която само повърхностно ще очертая през вековете, докато стигна до нашите дни, ще бъде достатъчно да поясним значението на далечните факти, на тия предпоставки, които решават днешното положение на нещата, които са именно почвата, в която всяко днешно дърво - събитие или нация - е забило свойте корени и черпи сок-живот, за да завърже плодовете си - тъй често кървави и страшни!
към текста >>

98. IV. Листа от роза

Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, на далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им... И когато това им казват зрящите - те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци, които залъгват себе си и другите; че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците... без да разбират, че и те в самото Слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло, както и самата Земя.
И колкото повече пиеха - понеже не знаеха какво именно да пият - ожадняваха наново и повече. Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляваха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам. Това те наричаха живот - културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха... Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие. Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, на далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им... И когато това им казват зрящите - те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци, които залъгват себе си и другите; че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците... без да разбират, че и те в самото Слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло, както и самата Земя. Че това, което наричаме тяжест, е само любовта на Земята, на Слънцето - минала през Земята! В слънцето ние живеем и се движим, и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали... А и като го видим, търсим го пак, защото не го разбираме. О, колко е тежко за слепите в тоя свят, но колко още по-тежко е на тия, които мислят, че виждат! А сега те са на всяка крачка... И често те питат: «Знаеш ли отгде иде животът? » И ако им кажа, че зная, те не вярват.
към текста >>

99. 2. ЕССЕ HOMO

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

Целият свят си ти - бъди человек, бъди частица от голямото незнайно, стреми се към Него, препълни се от Неговата любов и тогава за Сина всичко ще е възможно, както е и за Бащата!
в началото, такъв ще бъдеш и в края. Един народ е краят на един човек, и следователно този народ е създаден за човека, за да се види какъв е той; и ако вие, българите, искате да се знаете какви сте, какъв е народът ви, погледнете на всекиго отделно, той е първоначалният индивид.» «Нас не ни интересуват народите, нас даже и човечеството не ни интересува, нас ни интересува Словото Божие, нас ни интересува чисто Божественото. Цялото человечество - това си ти! » (Беседи, серия IV, стр. 182) Слушащите тия думи тръпнат от важността и значението на индивида, на всеки един, за голямата стойност на отделния камък при общия градеж. Целият свят си ти - бъди человек, бъди частица от голямото незнайно, стреми се към Него, препълни се от Неговата любов и тогава за Сина всичко ще е възможно, както е и за Бащата! Исусовите думи, казани преди две хилядолетия, оживяват в неговата уста. Целият вътрешен живот на тогавашния и сегашния человек се възсъздават пред очите на слушателя, добиват смисъл, стават ясни. Започва се преживяването - оттам началото на съзнателния живот чрез мислите и принципите на Исуса. Дънов като че ли хваща слушателя и го дига в една замайваща височина, отгдето миналото и сегашното се доближават, като да ги не делят десетки столетия. Голгота се ясно изправя, Исус оживява и думите Му заехтяват през тъмнотата на времето, като току-що да са казани.
към текста >>

Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите.
Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство. Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му. Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее. И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща.
към текста >>

Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек.
Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител! И за тия, които започнаха да се радват на света, след като бяха тъгували цял живот - той е спасител! Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен.
към текста >>

100. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.