НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
226
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
императора Хун е организирал музикално
управление
, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г.
императора Хун е организирал музикално
управление
, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.
към текста >>
2.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Изкуството, художеството, музиката,
управлението
- всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина!
Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина.
Изкуството, художеството, музиката,
управлението
- всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина!
Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
към текста >>
3.
СПЕКТРИ - Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното
управление
.
Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан.
В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното
управление
.
Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”.
към текста >>
4.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Концертът се дал при участието на оркестъра, под
управлението
на известния диригент сър Хенри Вуд.
ЛЕКОВИТИЯТ ГЛАС Една група английски учени са извършили оня ден един доста интересен опит. Някоя си Ксения д'Орсо, родом от Швейцария, пяла пред микрофона на централната лондонска радиостанция за лечебни цели. Оказало се, че гласът на тая певица обладавал целебни свойства. Той лекувал болни от много болести. Оня ден няколко пациенти били предупредени за тоя концерт и лекарите наредили наблюдения над тия болни.
Концертът се дал при участието на оркестъра, под
управлението
на известния диригент сър Хенри Вуд.
Госпожа д'Орсо пeе безплатно и вече от няколко години тя обикаля болниците, санаториумите и затворите. Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени. Тя сама не знае, с какво може да се обясни това странно действие на нейния глас. При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното: — По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен. Гласът е свързан с функционирането на нервната система, а последната несъмнено отразява състоянието на организма.
към текста >>
5.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Явно е, че не е все едно кои стоят начело на
управлението
, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.
Явно е, че не е все едно кои стоят начело на
управлението
, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот".
към текста >>
6.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но и тяхното
управление
е към своя край.
Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия.
Но и тяхното
управление
е към своя край.
Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света.
към текста >>
7.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Под синархия той разбира едно идеално
управление
, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Общество „Синархия" в Полша. Преди няколко години в Полша се основа общество, което ще работи за синархията. Това понятие стана известно чрез съчиненията на Сент Ив Д`Длвейдър.
Под синархия той разбира едно идеално
управление
, което напълно да отговаря на природните и божествените закони, Това общество издава ред книги, в които популяризира своите идеи.
Получи се в редакцията една от книгите, издадени от това общество. Книгата носи заглавие „Синархия" (Варшава, 1929 год.) На края на книгата е печатан и уставът на обществото. Духовното движение в Полша. В Полша има Парапсихологично общество с председател прочутият Охорович, който е обнародвал доста трудове по парапсихология. Орган на обществото е списанието „Лотос", което излиза в Краков.
към текста >>
8.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето защо, даже и във външното
управление
на тия общества, народи и пр.
Малкото дете е под грижите на майка си. Много малко поле е оставено за неговата собствена инициатива, за неговата самодейност. Но колкото повече то расте, толкова повече и полето на неговата самодейност се разширява. Майка му му дава все по-широко поле на дейност и самостоятелност Нещо аналогично имаме и в историята на цялото човечество. В ранното детство на човечеството племената, обществата, народите и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените.
Ето защо, даже и във външното
управление
на тия общества, народи и пр.
са участвували последните. Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност.
към текста >>
И днес в ръководните места на външното
управление
седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество.
са участвували последните. Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност.
И днес в ръководните места на външното
управление
седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество.
По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин.
към текста >>
В известно отношение можем да кажем, че всички начини на
управление
, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
В известно отношение можем да кажем, че всички начини на
управление
, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот.
към текста >>
Всевъзможните теории, социал-политически системи за
управление
, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си.
Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Всевъзможните теории, социал-политически системи за
управление
, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си.
Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия.
към текста >>
9.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за
управление
, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност.
Кое е тогава малко и кое е голямо? Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце.
Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за
управление
, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност.
Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм!
към текста >>
10.
РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в
управлението
, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот.
Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата.
Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в
управлението
, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот.
Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>
11.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
5.В
управлението
различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87).
Ще се признаят ония, които бsха от царска фамилия (VI, 8). 3. За да се поддържа щастливата бурбонска кръв (шестостишие 4). Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда с secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората бурбонска династична линия (sec. sanuis). 4. Ще успее най-близкият син на по-стария (II., 11) — тъй като Лудвик XVIII беше брат на Лудвик XVI, син на престолонаследника.
5.В
управлението
различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87).
И действително, Лудвик XVIII беше различен от Лудвикъ XVI като конституционен монарх. 6. И новият съюз одобрен (Предсказ. 51). Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията. 7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12). 8.
към текста >>
Карл X беше крал наистина законен (неговото
управление
създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5.
Тъй като Карл X нямаше наследници. Продължението на стиха е според Пиоб едно указание за маневриране. 3. Един човек (Карл X) който има след себе си последния (От своя род) (II 82) — именно граф de Chambord, означен чрез маневрирането като „пръв син (на една) вдовица (с) нещастен брак" (X, 39), т.е. пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение. 4. Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII 62).
Карл X беше крал наистина законен (неговото
управление
създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5.
Избори, конфликт... (Предсказ. 25). Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829. 6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV. 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта. 7.
към текста >>
Поради конфликт кралят ще напусне
управлението
(IV. 44).
Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII 62). Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5. Избори, конфликт... (Предсказ. 25). Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829. 6.
Поради конфликт кралят ще напусне
управлението
(IV. 44).
И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта. 7. Той ще се покаже непримирим и ще бъде изгонен (през 1830 г.) далеч от кралството (VI 61). 8. Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (УИ1,92). След това Луи Филип се качва на трона. 1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12). 2.
към текста >>
Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на
управлението
на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е.
Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33). Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция. 4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история.
Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на
управлението
на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е.
събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes. „Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е.
към текста >>
12.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
3) Внук на великия ще вземе
управлението
(VIII, 43) – което прецизира предходния стих.
Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12.
3) Внук на великия ще вземе
управлението
(VIII, 43) – което прецизира предходния стих.
4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31). Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88).
към текста >>
Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това
управление
, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е.
10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12. 3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих. 4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74), 5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94). 6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).
Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това
управление
, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е.
да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия. Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари): 7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88). 8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100). 9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42). 10) И изместена близо до арденската гора (V 45).
към текста >>
13.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Да се смени министър -председателят, това значи да се смени
управлението
: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год.
П. М. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република.
Да се смени министър -председателят, това значи да се смени
управлението
: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год.
Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета.
към текста >>
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за
управление
" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж.
Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за
управление
" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж.
Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република.
към текста >>
Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за
управление
на Третата република.
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета".
Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за
управление
на Третата република.
Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията.
към текста >>
14.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
През старото
управление
в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката.
Умните хора казват, че музиката, водена от философията, успокоява чувствата и е едно от най-хубавите неща, които небето ни е дало. Закони III. Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII.
През старото
управление
в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката.
Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата). Аристотел Музиката не е просто удоволствие.
към текста >>
15.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Господ, обаче, дава диаметрално противоположно
управление
, върви по обратния на този процес и казва, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ не оправи света? " - Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката". Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите - щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят, само от недъгави хора?
Господ, обаче, дава диаметрално противоположно
управление
, върви по обратния на този процес и казва, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
Тоя процес се състои в следното. Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река, в доброто, обаче, процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и, наместо Той да ги управлява, остават те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом. Да излезе от вас мисълта вие да управлявате, турете си в ума да станете слуга, да станете слуга заради Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа.
към текста >>
16.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която
управлението
на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес.
Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която
управлението
на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата.
към текста >>
17.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и
управлението
.
И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава великите Братя изявяват към тях любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят.
Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и
управлението
.
Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. Една сестра попита: - Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят? - Те не че не искат вашето посещение, но хората не са готови още да разберат това знание, което се учи там.
към текста >>
18.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Но в школата и Братството не може да става въпрос за
управление
, защото само Учителят е, който ръководи и управлява.
По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка. Братският съвет е направил своите законни възражения по изнесеното в нея и се надяваме, че всички тия неща ще се изяснят и отпаднат и всички работи ще се оправят, защото това не е окончателната дума на ревизията. Има лица в Братството, в чието съзнание идеите и принципите на Учителя, не са още ясни и затова те са повели една борба безпринципна, кармична, борба за задоволяване на лични амбиции да управляват и командват Братството, като си служат с всевъзможни клевети, за да очернят Братския съвет, който искат да заместят.
Но в школата и Братството не може да става въпрос за
управление
, защото само Учителят е, който ръководи и управлява.
Ние сме изпълнители и проводници на неговата мисъл и воля. Колкото по-будно е нашето съзнание, толкова по-верно ще схванем неговата мисъл и изпълним Божията воля. Всеки, който мисли, че трябва да ръководи и управлява Братството, той е вън от Школата. Тук е изпитанието на учениците. Затова, братя и сестри, трябва да бъдем будни и да не се поддаваме на внушение на тъмните сили, които внасят тъмнина в съзнанието и се стремят да смутят духът на човека, като поставят пред съзнанието му несъществуващи злини и злоупотребления.
към текста >>
19.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погледнете към върховете на
управлението
: за какво се борят там?
Даже вътре във всяка партия се води ожесточена борба, има, тъй да се каже, множество партийки, от които тя е съставена. И защо всичко това? — За идеи, за принципи, за разбирания? — Не! В основата на цялата тая борба, стои личният, съсловен и класов интереси, — егоизма н амбицията.
Погледнете към върховете на
управлението
: за какво се борят там?
— „Стани ти, да седна аз! “ ... Погледнете в Народното Събрание, в общинските и окръжни съвети и навсякъде, където се състезават представителите на различните партийни гледища. Там не търсят истината, а настояват но „своето". Достатъчно е само едно добро предложение да се даде от политическият ни противник, за да се обявим и против самото предложение. И на всякъде същото.
към текста >>
20.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое
самоуправление
.
Защото само те имат силата и способността за това и защото утрешния ден принадлежи на тях! * Как изглежда пред очите на тия нови хора светлия идеал на бъдещата Балканска Федерация? Върху какви основи и с какви средства се изгражда тя? Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров. В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван.
Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое
самоуправление
.
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н.
към текста >>
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено
управление
: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н.
* Как изглежда пред очите на тия нови хора светлия идеал на бъдещата Балканска Федерация? Върху какви основи и с какви средства се изгражда тя? Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров. В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван. Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление.
По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено
управление
: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н.
Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров. Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи.
към текста >>
21.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно
управление
, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала.
Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници. Както емигрантите, така и политическите затворници са станали такива през време на един режим, който не допускаше свободната, легална проява на противни нему убеждения, те са станали такива под ударите на един изключителен закон, чието съществуване е вече ненужно при изменилите се условия. България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде ла се държат още в затворите хора, само затова, защото са написали някоя статия, изразяваща техните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт партия или организация. Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата“, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по 3. 3. Д.
Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно
управление
, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала.
Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони. По-рано, при току що падналата власт, беше безмислено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха. Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика: Управници, ако искате да умиротворите страната, чието управление се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря. Проф. Айнщайн против войната Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м.
към текста >>
Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика: Управници, ако искате да умиротворите страната, чието
управление
се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря. Проф.
3. Д. Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала. Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони. По-рано, при току що падналата власт, беше безмислено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха.
Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика: Управници, ако искате да умиротворите страната, чието
управление
се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство, — премахнете „Закона за защита на държавата“, дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повтаря. Проф.
Айнщайн против войната Писмо, изпратено до конференцията на Интернационала на борците против войната, състояла се в Лион от 1 до 4 т. м. Обръщам се към вас, делегати на Интернационала на борците против войната, събрани на конференция в Лион, защото вие представлявате движението, което най-сигурно ще тури край на войната. Ако вие действате мъдро и смело, вие можете да станете най-значителното ядро от мъже и жени, в най-благородното от всички човешки усилия. Тези, които вие представлявате от 56 страни в света, имат скритата сила, много по-могъща от силата на меча. Всички народи в света говорят за разоръжение.
към текста >>
22.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Синархията е
управлението
на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат.
Обществото и човечеството днес очакват своя лекар и хирург. Второто явление, което е характерно за нашето време, именно духовното и идейно възраждане, за което сега няма да говоря, иде да изпълни тази роля — да внесе новия мироглед, да обнови живота. В. Пашов Синархия или троичност на социалния организъм В природата съществува едно царство, една форма на организация, която не може да се уподоби на никой от съвременните строеве. Някои наричат тази форма на организация „синархия“, което приблизително значи обществена организация, която съвършено изключва насилието. В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие".
Синархията е
управлението
на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат.
Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление? — Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата.
към текста >>
Сега имаме три форми и системи на
управление
— монархия, теокрация и демокрация.
Някои наричат тази форма на организация „синархия“, което приблизително значи обществена организация, която съвършено изключва насилието. В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие". Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи.
Сега имаме три форми и системи на
управление
— монархия, теокрация и демокрация.
Питаме се сега — кое е идеалното управление? — Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата. В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло.
към текста >>
Питаме се сега — кое е идеалното
управление
?
В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие". Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация.
Питаме се сега — кое е идеалното
управление
?
— Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата. В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно.
към текста >>
— Идеално
управление
ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо
управление
, каквото е в природата.
Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи. Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление?
— Идеално
управление
ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо
управление
, каквото е в природата.
В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно. Храносмилателната система, която представлява физическия живот, доставя необходимия материал за градеж на човека.
към текста >>
И синархията е именно онова природно
управление
, в което е спазен този закон за троичността.
Първата система ни показва как действат силите във физическия свет, как той е устроен и тяхната роля в икономиката на природата. Втората ни показва как се проявява и гради душата, а третата ни показва как работи духът. Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и благоденствие на тялото и хармонична проява на всички сили. Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора трансформация и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи. От своя страна мозъка изпраща преработени материали и енергии чрез кръвоносната система и дирижира цялата работа на другите системи.
И синархията е именно онова природно
управление
, в което е спазен този закон за троичността.
Също и обществото като жив организъм трябва да има своите три системи. Храносмилателната — това е народа, който произвежда и доставя материалите и благата за изграждането на целия организъм. Това е икономическата система. Втората система, както е в човека, трябва да разпредели тези блага, да ги разнесе по цялото тяло и да ги постави в работа — това е администрацията в най-широк смисъл на думата, това са всички обществени служители, които организират и ръководят нещата. Те изграждат социалния организъм.
към текста >>
23.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно
управление
, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони.
Тя трябва да стане самостоятелна единица, в която съставните етнични елементи да живеят в мир и съгласие помежду си, а това може да стане само в границите на една Балканска Федерация. Същото нещо се отнася и за Добруджа и Тракия. Единственото правилно разрешение на болния национален въпрос на Балканите е образуването на Балканска Федерация, в която границите между отделните нейни членове ще бъдат разтворени, ще се учреди един федерален съвет, който ще разрешава общите въпроси, а всяка една отделна държава ще се ползува с пълната си досегашна свобода, ще си има свое отделно народно събрание, което ще урежда работите в нея самостоятелно. В тая Федерация ще трябва да влязат, като свободни и самостоятелни единици, наред с Сърбия, България, Гърция, Румъния и Албания, още и Македония. Хърватско, Тракия и Добруджа, а може би и Турция.
В тази огромна Федерация, имаща повече от 20 милиона души население, митническите и паспортни граници ще бъдат премахнати, но всяка от тях ще може да има каквото си иска вътрешно
управление
, ще си създава и ще се управлява по каквито иска закони.
В тая Федерация всичките населяващи я народи ще трябва да живеят мирно помежду си, без насилия и гонения, без шовинизъм, без стремеж към хегемония. В тази Федерация народите ще могат да си отдъхнат от непрестанни войни и въоръжения, армията ще може да се премахне и огнището на войни и безредици, димящият вулкан на Балканите ще се превърне в обетована земя на мир и благоденствие. Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите. Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос. Тия хора вече съществуват.
към текста >>
24.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
*** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното
управление
на държавата.
Разбира се. до голяма степен причината за това са неправдите на мирните договори, но нека се надяваме че благоразумието в германците все повече и повече ще надделява и че Европа ще бъде спасена от нова катастрофа, твърде възможно при едно идване на хитлеристите на власт. Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“.
*** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното
управление
на държавата.
Сменен бе досегашния диктатор ген. Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо управление, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата. В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне.
към текста >>
Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо
управление
, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата.
Веднага след изборите, частната армия на хитлеристите бе обезоръжена и разформирована твърде лесно, с един замах на германското правителство. Това показва, че меча. който хитлеристите досега размахваха, е бил направен от картон, и че може би сегашния им успех, изразен в получените 13 милиона гласове, е най-високата точка, достигната от тяхната надигаща се вълна, след което ще започне нейното спадане и заглъхване, както стана и с нашата „Родна Защита“. *** В Югославия се извършват големи промени във вътрешното управление на държавата. Сменен бе досегашния диктатор ген.
Живкович и в цялата страна има голямо брожение за установяване на демократическо
управление
, за възвръщане на всички свободи, отнети през време на диктатурата.
В един манифест издадени от възстановените политически партии, се заявява, че народа иска пълна свобода за всички отделни югославянски племена в границите на югославската държава и братски отношения с България. Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти.
към текста >>
25.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и
самоуправление
на македонци, хървати и т.
Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската политика, Франция и цяла Европа отиват към добро. * В Югославия има силно революционно брожение, военни бунтове и т. н. Дълго потисканото през време на диктатурата обществено мнение се надига и изисква своите права и свобода. До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания. Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки.
В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и
самоуправление
на македонци, хървати и т.
н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига.
към текста >>
26.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Революцията носи промяна в
управлението
, но не и в самият човек.
Всичко, що ни мъчи днес, иде от там, че нямаме любов. Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ.
Революцията носи промяна в
управлението
, но не и в самият човек.
А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция.
към текста >>
А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в
управлението
, промяна на всякъде.
Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек.
А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в
управлението
, промяна на всякъде.
Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден.
към текста >>
Каква полза от промяна на властта, на
управлението
, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци?
Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек. А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде.
Каква полза от промяна на властта, на
управлението
, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци?
Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден. И само от добрите, разумните, благородните хора се образува добро и благородно общество — общество, между членовете на което има само добри отношения, само съгласие и мир, общество, където всеки се отнася към другите тъй внимателно, тъй добре, тъй благородно, както желае и другите да се отнасят към него.
към текста >>
27.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в
управлението
и ръководството на целия живот.
Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не!
Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в
управлението
и ръководството на целия живот.
Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството!
към текста >>
28.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Управлението
трябва да бъде един вътрешен закон.
Но всички трябва да бъдем готови и разумни, за да сме изразители на Божественото в себе си, като му служим. А служенето на Божественото, това е пътят на доброто, затова сме пратени на земята. И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници.
Управлението
трябва да бъде един вътрешен закон.
Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е. да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот. И когато на единия дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващия - мястото на управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ. Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя. Из беседата, държана от Учителя на 22. окт.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното
управление
.
пред изборите, наново са . почнали да се обединяват, намирайки се пред важният момент, когато ще премерят силите си. Ние не очакваме нищо особено от политическите партии. Която и да било от тях, води след себе си цяла глутница вълци, скакалци — службогонци, които търсят само да използват властта. Ние твърдим, че от партиите България много няма да прокопса.
Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното
управление
.
Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни. Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя партия. Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси.
към текста >>
30.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едни говорят за корпоративно устройство на държавата, други за съсловно представителство при нейното
управление
, смесвайки двете понятия.
Севлиево, 3 юни, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Реформи и приложението им Лековитостта на утринната светлина Словото на Учителя. Защо са изпратени хората на земята (По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.) Книжнина РЕФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ Мнозина днес говорят за реформи, но малко са тия, които имат ясна представа за това, което е необходимо.
Едни говорят за корпоративно устройство на държавата, други за съсловно представителство при нейното
управление
, смесвайки двете понятия.
Да оставим, за сега, настрана тия, които говорят за съветска власт и за безвластие. Печалното във всички тия случаи е това, че тия които говорят за реформи, действат по подражание, учат се на тях при хора, чийто ум е прозрял, повече или по-малко, нещо ново и целесъобразно, но забравят да потърсят и почерпят знания и сили, образци и упътвания при единствения върховен учител на всички, при единствения източник на всяка мъдрост и знание, на всяка разумност и целесъобразност — природата. Природата е нашата велика учителка, в която ние всички можем да намерим отговор на ония наболели въпроси, които ни занимават. В нея ще намерим разрешението на всеки вид проблеми. Единствена тя ще ни научи да постъпваме разумно и целесъобразно при изграждане на новото, което животът иска.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална политика на новото
управление
, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници.
Защото дошло е вече време, когато отделните славянски народи не ще могат да напредват много, докато не се обединят или поне докато не хармонират своите действия. Дошло е време, когато самият живот ни учи и ни заставя да си подадем ръка. Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите - напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще водач на човешкия прогрес и строител на нова култура. Славянино, осъзнай се! С. Калименов Изграждане на новата политическа организация Дирекцията на обществена обнова е издала наредбите за организирането на обществените сили, — изграждане на новата политическа организация на държавата, която трябва да замести стария партиен апарат и която ще има предназначението да свърже по един нов и по-съвършен идеен и организационен начин народа с неговата държава.
В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална политика на новото
управление
, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници.
Тъй като повече от 80% от нашето население се занимава с земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа. В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване.
към текста >>
Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между
управлението
и народа.
С. Калименов Изграждане на новата политическа организация Дирекцията на обществена обнова е издала наредбите за организирането на обществените сили, — изграждане на новата политическа организация на държавата, която трябва да замести стария партиен апарат и която ще има предназначението да свърже по един нов и по-съвършен идеен и организационен начин народа с неговата държава. В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална политика на новото управление, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници. Тъй като повече от 80% от нашето население се занимава с земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ.
Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между
управлението
и народа.
В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване. Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество. Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото.
към текста >>
32.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нема централно
управление
, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин.
Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес.
Нема централно
управление
, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин.
Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера. От друга страна, спиритуализма е търсене и употребяване на всички възможни средства, за да се влезе във връзка с всички ония духове, които са компетентни, (също и натоварени с известни задачи, според тяхната вяра) мъдро да ни ръководят, учат и съветват.
към текста >>
33.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каква голяма отговорност има
управлението
на една държава!
За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот.
Каква голяма отговорност има
управлението
на една държава!
Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците!
към текста >>
34.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Управлението
трябва да бъде в услуга на Първичната Причина Вие шие проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка.
Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече учените хора намират връзки между всички явления, толкова повече тяхната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да служат на Първичната Причина.
Управлението
трябва да бъде в услуга на Първичната Причина Вие шие проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка.
Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света трябва да се почита всичко. Човешката личност трябва да се почита и да се тури на своето место. Душата трябва да се почита и да се тури на нейното место.
към текста >>
35.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното
управление
в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
(из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното
управление
в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически. По този начин се вършила излишна работа и сметководството се затруднявало. Гневния бирник, съгласно правилника, имал право да държи в себе си до 100.000 пенгьо (2,500,000); от които по нареждане на министерството трябвало да превежда на разните местни държавни учреждения. Така бивало навсякъде, така и в течение на години постъпвал Заруба. Напоследък, обаче, той с акуратността на механизъм изпращал всички суми, което министерството забранявало най-строго.
към текста >>
На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното
управление
обрано!
Слава Богу, до сега обир не е имало. — Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща. Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка. — Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка.
На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното
управление
обрано!
Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца. За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато те поемат ръководството на човечеството и
управлението
на отделните народи — светът ще се оправи.
Но в душата ви да няма нито помен да напакостите някому; а напротив да имате желание да помагате на другите. Тогава тези светли същества ще ви бъдат всякога в услуга. Тях ще ги срещнете навсякъде — те живеят и на земята, и на небето и в пространството. Тези същества живеят във всичките светове. Те са носители на новото учение.
И когато те поемат ръководството на човечеството и
управлението
на отделните народи — светът ще се оправи.
А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този хаос в обществения живот. За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля. Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас. Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема
управлението
от обед до вечерта, докато залезе слънцето.
До тогаз, до като хората не мислят, те живеят в нощта на живота а в нощите, в тъмнината се раждат всички противоречия. Когато човек почне да мисли, понеже мисълта е носител на светлина, човек започва да живее в денят на живота. Христос казва: 12 часа има денят и всеки час, има определени качества и свойства. Първите шест часа на деня са положителни и имат отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят.
Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема
управлението
от обед до вечерта, докато залезе слънцето.
Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема управлението до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека.
към текста >>
Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема
управлението
до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта.
Когато човек почне да мисли, понеже мисълта е носител на светлина, човек започва да живее в денят на живота. Христос казва: 12 часа има денят и всеки час, има определени качества и свойства. Първите шест часа на деня са положителни и имат отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят. Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето.
Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема
управлението
до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта.
Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека. В първия час човек трябва да посади нещо, което да измъти.
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за
управление
на света, нов начин за живеене на хората.
Старата религия е била полезна на човечеството в периода на неговото първо детство, из който човечеството е вече излязло, и трябва да постъпи в училището, да изучава великите закони на живота. Новата религия, това е великото училище, в което човечеството влиза, това е епохата на съзнателното самовъзпитание, когато във всеки човек се пробуди съзнанието да проучи великите закони на Битието и да ги спазва в живота си. А тези закони са разумни и са израз на великото вътрешно единство на всички живи същества. Следователно, новата религия няма да разединяла хората, но ще ги обединява. Тя ще осмисли всички неща в света.
Тя ще даде един нов начин за възпитание, нов начин за образуване на обществата, нов начин за
управление
на света, нов начин за живеене на хората.
Не мислете, че това може де стане изведнъж. Дълго време трябва да се разправя на човека как трябва да живее, за да почне да живее по новия начин. От гледището на новата религия, всичките ни нещастия и болести имат за задача да ни заставят да образуваме нови връзки, да на мерим онези наши приятели, които не познаваме. Новата религия ще ни научи на още много неща, за които ако почна да ви разправям, ще се съблазните, ще се увлечете в бъдещето. и ще за бравите настоящето, което е най-важното за вас сега, защото от него зависи бъдещето.
към текста >>
39.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе
управлението
на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър.
А всичкото нещастие на хората е в това, че ядат без да плащат. Но природата не обича безпорядъка, защото тя на всекиго е дала достатъчно средства, за да може. след като се наяде, да си плати. Плащането подразбира, че човек трябва да работи, т. е. да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата.
Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе
управлението
на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър.
Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред. Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света.
към текста >>
40.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в
управлението
на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма.
Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме.
В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в
управлението
на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма.
В духовно отношение сме зле. Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката.
към текста >>
Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето
управление
.
Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката. Защото, поне видимо, те дават повече резултати.
Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето
управление
.
Нещата са свързани. Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката. Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас. А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение.
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Господ е употребил милиони години, докато създаде една планета, а ти искаш веднага да я получиш и де се наемеш с нейното
управление
.
Когато отидете в Царството Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: Господи не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали до сега при Тебе. Ако искаш много, нищо няма да получиш. Някой като отиде при Господа, иска да му даде цяла една планета да я управлява.
Господ е употребил милиони години, докато създаде една планета, а ти искаш веднага да я получиш и де се наемеш с нейното
управление
.
Господ ще ти каже: много време има да чакаш, цокало получиш това нещо. Значи, когато човек отива при Бога. той трябва да е господар на своите желания, и да знае времето, кога дадено желание може да се реализира. Като ви говоря за Бога, аз имам предвид следното: само любовта към Бога е в сила да повдигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. Затова трябва да обичаме Бога за да бъдем здрави.
към текста >>
42.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за
управлението
на света.
— те биха имали успех. Ако всички майки кажат на децата си, докато са още утробата им, че не искат да воюват, тези деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Защото истинското възпитание на детето започва докато е още в утробата на майка си. Там, само там тя има възможности да посее в него добри семена, възвишени идеи и благородни чувства. Само в утробата си, майката може да придаде на детето си най-добрия урок и да му завещае най-висшия идеал, който да грее на хоризонта му, като пътеводна звезда, без да се лута после безумно в обширното море на живота.
Докато детето е в утробата, майката може да му придаде новите мисли, новите идеи за
управлението
на света.
Сега се търсят добри хора в света! Добрите хора трябва да работят братски за повдигането на света. Добрите хора трябва да заемат служби, които живата природа е определила. А има само една единствена сила, която може да създаде добри хора, има една единствена сила, която може да унищожи войните и да внесе мир. — Това е жената — майка.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на
управление
, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата.
Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите.
Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на
управление
, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата.
Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието. „Човекът на доброто, казва той на друго място, е единствения съвършено музикант, защото той ни дава една съвършена хармония, не чрез една лира или някакъв друг инструмент, а чрез целокупността на своя живот“. Платон мисли,че съвършенство то на музиката не се състои в изкуството да се доставя удоволствие на чувствата, и че напротив, нищо не е тъй противно на здравия разум и на истината, както музиката, която възбужда чувствата.
към текста >>
44.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Все они должны были пройти путем определенного развития, под
управлением
Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь.
Учитель говорит - составитель Георгий Радев) На земле есть ложа ученых, которые собираются раз в году, чтобы решать разные научные вопросы. Все, что касается земли, ея прошлаго и ея теперяшняго состояния, эти посвященные знают гораздо больше, чем современные ученые, пред ставители оффициальной науки. Что касается будущего земли, они также не знают ничего определенного; они также делают только предположения. Кроме этой Ложи посвященных на земле, на солнце есть другая ложа Посвященных, которые положительно знают не только прошлое земли, но также и ея будущее Но одна и другая ложи только органы величественнаго всемирнаго организма совершенных, высоко воздвигнутых существ, составляющих Высшее Всемирное Братство. Эти совершенные существа несравненно более передовые, чем самые великие гении земли, ибо они вышли из Первичнаго Принципа гораздо раньше людей.
Все они должны были пройти путем определенного развития, под
управлением
Божественнаго Духа и пришли к степени совершенства, на которой и находятся теперь.
И когда мы говорим о Высшем Всемирном Братстве, мы подразумеваем эту йерархию разумных существ, находящихся на разных ступенях развития, совершивших свою еволюцию миллионы и миллиарды лет раньше нашего человечества которые управляют теперь всем Космосом. Они управляют им потому, что они принимали участие в его созидание под прямым руководительством Величественаго Божественаго Духа. Если мы раземотрим мудрую организацию всей вселенной, со всеми ея млечными путями, со всеми ея безчисленными солнцами и планетами, если мы только раземотрим высшую механику и совершенство техники, с которыми построена земля, мы остановимся в восхищении перед могуществом мысли и ра зума, перед могуществом духа и воли этих гениальных сози дателей, которые работали над осуществлением Божественнаго плана Творения Вселенной. По своим степеням знания и развития и по своим обязаностям, которые они исполняют, эти существа построены по степеням иерархической лестницы в органическую подчиненость, известную под именами: Серафимы — братья любви, Херувимы — братья гармонии, Престолы — братья воли, Власти — братья движения и роста. Начала — братья времени, состояния и меры, Архангелы — братья огня и тепла, Ангелы — носители жизни и растительности, Могущества — братья наружных форм и искусств.
към текста >>
Эго под
управлением
их могучего Духа некогда сошли с высоких вершин Бытия эти возвышенные духи, создавшие солнечные системы, в числе которых находится и наша.
Однако, все эти силы, как одни, так и другие необходимы в проявлениях жизни. Их служба точно распределена. Кроме этих двух школ, есть еще третья, Школа Великих Братьев, которые принадлежат к высшей йерархии и управляют действием двух первых. Для своих возвышенных целей, они пользуются методами одних и других, но они не принадлежат ни к одной, ни к другой из этих школ. Они Великие Учителя Всемирнаго Братства, управляющие целым Космосом и после завершения каждой эволюции, они создают новые эволюционные волны по другому плану и ритму.
Эго под
управлением
их могучего Духа некогда сошли с высоких вершин Бытия эти возвышенные духи, создавшие солнечные системы, в числе которых находится и наша.
Они создали и организовали космическую первичную землю, прежний рай. И они живут до сих пор на этой космической земле, эти совершенные предки, завершившие свое развитие; это возвышенные предки человечества. Эти создатели прошлаго, эти величественные предки спускаются также теперь на нашу землю. И они из нея снова сделают рай. С ними также придут 144,000 душ, о которых упоминается в Откровении, и среди которых находятся представители всех народов прошлаго и настоящего времени: святые, адепты и Учителя незапамятных времен.
към текста >>
45.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Начело на
управлението
е Улманис, вожд на земеделската партия.
Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този млад, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год. е направил невероятен напредък в социално и просветно отношение. Латвия е една от трите Балтийски държавици, с близо 2 мил. жители, столица Рига. Почти целият народ изповяда евангелизма.
Начело на
управлението
е Улманис, вожд на земеделската партия.
В Рига има голяма и силна група от приятели и ученици на Учителя. П. Г. Пампоров
към текста >>
46.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите ли, че в
управлението
на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум?
Тогава те ще видят света такъв, какъвто никога не са го виждали. Сега всички хора трябва да дойдат до онзи дух на любознателност, който всички деца имат и да се радват и на най-малките придобивки в света. Всеки ден ще ви се открива по нещо, което е важно за вас. Всичко, каквото става във всички общества, по целия свят, е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата.
Мислите ли, че в
управлението
на всяка държава не участва Божият план, както Божият ум?
Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля, но има неща, които стават според Божията воля. Има един човешки свят, гдето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил.
към текста >>
47.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Християнство и
самоуправление
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 238 - год. XI. Севлиево, 16 април 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – С. К.
Християнство и
самоуправление
.
– Дим. Станев Симфония на житното зърно (стих.) – Д. К. Имаме ли пълно познание? Словото на Учителя. Нито в Израиля.
към текста >>
ХРИСТИЯНСТВО И
САМОУПРАВЛЕНИЕ
Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота.
Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи. Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи. За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно. С. К.
ХРИСТИЯНСТВО И
САМОУПРАВЛЕНИЕ
Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота.
Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите.
към текста >>
Различните народи се намират под
управлението
на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм.
Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката. Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството.
Различните народи се намират под
управлението
на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм.
Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др. Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и Гръцкия Архипелаг. Градове: Дъблин, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр. Близнаци - страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи.
към текста >>
48.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Луната, заедно с Венера, взема участие в
управлението
на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8.
и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7.
Луната, заедно с Венера, взема участие в
управлението
на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8.
Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. (следва) КНИЖНИНА Излезе от печат книгата „Paдостите на живота“ от известния американски писател и философ Орисън С. Марден преведена от Д-р Г. Ефремов. Цялата книга с изпълнена с безценни мисли за по-светъл и по-радостен живот. В нейните 200 страници авторът ни казва да не очакваме радости от живота утре или догодина, или когато забогатеем, „когато се наредим“, а още днес, посочва ни и изворите на тия радости; природата, книгите, приятелите, веселото настроение, доброто здраве, домашното спокойствие, доволството от работата, преследването на известна цел и т. н.
към текста >>
49.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки народ, който може да представи на света идеално
управление
и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие, показва че Бог е дошъл в този народ и хората на този народ са го познали и приели.
Тогава хората ще воюват, без да убиват; ще се заробват, без да се лиша ват от свобода: ще се затварят, без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота. „В света дойде и светът го не позна. В своите си дойде и своите му го не приеха.“ Настава фаза, когато светът трябва да го познае, и своите му трябва да го приемат. В това седи разрешението на великия въпрос.
Всеки народ, който може да представи на света идеално
управление
и с това да подтикне и другите народи в тяхното развитие, показва че Бог е дошъл в този народ и хората на този народ са го познали и приели.
Дойде ли Господ между един народ, всички ще познаят това нещо. По какво се познава ? — Във всичко има изобилие и Божието благословение се носи навред. В този народ няма насилие и безпорядък, всички хора са бодри и весели. Нова наука, нови учители, нови професори, нови майки и бащи се явяват в този народ — всичко се изменя и преобразява.
към текста >>
50.
 
-
Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно
управление
, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа.
То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и параобразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго.
Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно
управление
, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в живата природа.
Тъй се обяснява факта, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя,народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“, а след него — преди две хиляди години ХРИСТОС е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото, което осмисли живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. Следователно от това гледище, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същото гледище, ние обясняваме съвременното общество като един съсъд, в който трябва да се сложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество.
към текста >>
51.
 
-
Слънцето с поставено с Венера е почти изолирано в Стрелеца — това означава
управление
не с много голяма сила, но доста умно и гъвкаво (Меркурий в тригон с Нептун).
Бъдещето й е неопределено. Горните домове са празни. Домът VII (външни работи) е недостатъчен. Домът IV (краят на живото) съдържа Луна в знака на Марс, Скорпион секстилен с Юпитер и в двоен квадрат с Нептун в знак Лъва (Франция) и с Уран в Водолея (Русия). Това с обезпокоителен признак.
Слънцето с поставено с Венера е почти изолирано в Стрелеца — това означава
управление
не с много голяма сила, но доста умно и гъвкаво (Меркурий в тригон с Нептун).
Темата с доминирана от един кръст, образуван от две основни опозиции: Марс с Юпитер и Уран със Сатурн. Ако няма помощ отвън, можем да очакваме най-лошото“. . . И тия предсказания се сбъднаха. . .
към текста >>
52.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Идеално и осъществимо
управление
.
Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12. Разни вести Година 3, Брой 1 (септември, 1923 г.) 1.
Идеално и осъществимо
управление
.
Окултна социология – Що е синархия? – Нова България 2. Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо
управление
, за да стигнем времето, когато
управлението
на народите ще бъде най-доброто.
Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода.
Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо
управление
, за да стигнем времето, когато
управлението
на народите ще бъде най-доброто.
За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система.
към текста >>
Аристокрация значи
управление
чрез най-добрите.
Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така.
Аристокрация значи
управление
чрез най-добрите.
Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт.
към текста >>
Демокрация значи
управление
чрез народа.
При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите.
Демокрация значи
управление
чрез народа.
Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи.
към текста >>
Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето
управление
, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
. . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето
управление
, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати.
Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него.
към текста >>
Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното
управление
на американския народ и
управление
.
При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе.
Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното
управление
на американския народ и
управление
.
Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението. Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението. Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее.
към текста >>
Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на
управление
, древни и съвременни, в Европа и Америка.
Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на
управление
, древни и съвременни, в Европа и Америка.
Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението. Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението. Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм.
към текста >>
664, а именно: „Обществото е по-голямо от
управлението
.
Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр.
664, а именно: „Обществото е по-голямо от
управлението
.
Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението. Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома.
към текста >>
Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие,
управлението
.
прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението.
Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие,
управлението
.
Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее. Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност.
към текста >>
Управлението
трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее.
Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението. Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението.
Управлението
трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее.
Управлението не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм. Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта.
към текста >>
Управлението
не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм.
Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр. 664, а именно: „Обществото е по-голямо от управлението. Трябва да помним, че обществото е грамадно по-голямо и по-важно, отколкото неговото оръдие, управлението. Управлението трябва да служи на обществото, по никой начин да не го владее.
Управлението
не трябва да цели за себе си; то е само средство - средство да послужи за най-добрите интереси на социалния организъм.
Държавата съществува за обществото, а не обществото за държавата". През времето, когато беше председател на Принстонския университет, той издаде грамадния си труд: „История на народа на С.Щ.", в няколко тома. Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно.
към текста >>
Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на
управление
или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух.
Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството.
Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на
управление
или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух.
Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
към текста >>
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно
управление
.
Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно
управление
.
Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление".
към текста >>
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и
управлението
на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.
От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и
управлението
на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.
Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
към текста >>
Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „
управление
".
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch.
Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „
управление
".
В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли.
към текста >>
Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и
управлението
, както и гарантирането на тия права.
Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира.
Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и
управлението
, както и гарантирането на тия права.
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото.
към текста >>
синтетическо
управление
,
управление
, основано на известен принцип.
Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е.
синтетическо
управление
,
управление
, основано на известен принцип.
Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите.
към текста >>
Престолонаследникът поема за известно време
управлението
вместо баща си; 7.
траурни впечатления за семейството на кайзера; 2. едно морско сражение северно от Хелголанд, по посока към крайбрежието на Шлезвиг — Холщайн (Скагерак!); 3. воюващи държави да плащат обезщетение на Белгия и Холандия; 4. Пруска Силезия ще играе важна роля до 1915 г.; 5. неприятели в областта Олденбург — Холандия и такива към провинцията Бранденбург, това ще бъдат може би пленници; 6.
Престолонаследникът поема за известно време
управлението
вместо баща си; 7.
Кайзерът боледува от гърло; 8. саксонски войски в бойна готовност маршируват към Австрия и Пруска Силезия; 9. в един сеанс до-чух много звънене на звънци, а след това видях траурно шествие, като че беше в Берлин или Постдам; 10. Казваше се: Франция трябва малко да отстъпи и 11. война като че между Италия и Франция — морска битка.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на
управлението
, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г.
последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на
управлението
, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
към текста >>
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно
управление
на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни.
Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш".
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно
управление
на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни.
Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост.
към текста >>
Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и
управление
, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия.
Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и
управление
, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно
управление
, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос.
За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно
управление
, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието.
Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23. [2]Виж и Лука, гл. 14:25-35. Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости.
към текста >>
Формата на
управление
обикновено е клерикално-феодална.
Следи от тая стопанска форма са останали в народните обичаи. Родоначалниците на тия задруги, които остават верни на расовия закон, постепенно получават едно първенствуващо положение; от тях излиза духовенството, благородното съсловие и кралството. Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена. Така се явила първата държава.
Формата на
управление
обикновено е клерикално-феодална.
Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани.
към текста >>
Това са двата полюса на
управлението
, наречено синархия, или двете чашки на везните му.
- На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
Това са двата полюса на
управлението
, наречено синархия, или двете чашки на везните му.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата.
към текста >>
Страданията ви произтичат не от формата на вашето
управление
, а от закона, който лежи в основата й.
Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето
управление
, а от закона, който лежи в основата й.
Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото.
към текста >>
Турете природния закон за основа на вашето
управление
, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив.
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й.
Турете природния закон за основа на вашето
управление
, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив.
Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в
управлението
, също ще банкрутира.
Да поясним това положение: земеделецът, който е работил през целия ден, трябва да яде най-малко три пъти дневно, за да запълни тази изразходвана енергия. Ако той се откаже да допълни тази енергия ще банкрутира органически. Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда.
Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в
управлението
, също ще банкрутира.
Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират. Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда.
към текста >>
Думата „
управление
" значи торене, а не значи насилие или ограбване.
И тъй законът е: ония, които управляват народа, трябва да се самопожертвуват за него, за да живеят за себе си... Когато земеделецът придобива тор, той не тори себе си, а тори нивата си. Управниците, които събират богатства, строят грамадни къщи и дворци, и трупат всевъзможни други имущества, не торят ли себе си? А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях.
Думата „
управление
" значи торене, а не значи насилие или ограбване.
Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите. Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му.
към текста >>
В него се намиращ, закони за обвинители, свидетели, съдии, за кражба, нападение, грабеж, за войската, за системата на
управлението
, за полетата, за поверен имот, за семейството, за обидите, за постройката на къщи и кораби, за наемниците и робите.
При това, вземало се е под внимание и пристигането на керваните и корабите. Златото и среброто били в обръщение, но монетни пари още не е имало. Поради липса, на благородни метали, свързана с невъзможността да се изпращат изплащания на по-далечни разстояния, явили се професионални посредници. Те отначало били в услуга на големия капитал, но носле завладели паричния пазар и поставили капитала в своя услуга. Заедно с културата, семитските вавилонци възприели и законодателството на своите предшественици, и кодекса на Хамураба при тях получил вид на обичайно право.
В него се намиращ, закони за обвинители, свидетели, съдии, за кражба, нападение, грабеж, за войската, за системата на
управлението
, за полетата, за поверен имот, за семейството, за обидите, за постройката на къщи и кораби, за наемниците и робите.
Тия неща показват. че това била една значителна култура, която била възприета от вавилонските семити и, след като последните били погълнати, преминала в кананитите. През време на тия преобразования в населението ставали безброй борби между север и юг. Южновавилонските градски князе към 3000 г. пр. Хр.
към текста >>
Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на
управление
достига своето най-пълно развитие.
През течението на следната епоха ние виждаме азиатската смесена раса от времето на Негара и Менеса да се разпространява към север. В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство.
Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на
управление
достига своето най-пълно развитие.
Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция.
към текста >>
Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос,
управлението
на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници.
В Хелиополис се въвежда службата на Мневис, а в Мендес тая на светия Виддер, — така съобщават преданията за втората династия. При третата династия изглежда. че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие.
Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос,
управлението
на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници.
на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства. Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на управление се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие. Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате.
към текста >>
Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на
управление
се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие.
че либийците пак придобиват първенствуващо положение. Тогава започва строенето на пирамидите, което при четвъртата династия достига своята кулминационни точка; благородните и в смъртта придружавал фараона, който през живота им е давал подкрепа, служба и богатство. Изглежда, че до шестата династия египетското царство остава запазено от нови расови борби и клерикално-феодалната система на управление достига своето най-пълно развитие. Както съобщава Уна в своя надгробен надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници. на най-близките приятеля па двора, на губернаторите и градоначалниците на южните и северните сиряни, на началника „на златото“, на началника на жреците и на храмовите богатства.
Същевременно ние виждаме в тая епоха смесената раса все повече да дегенерира, напредък не се забелязва никакъв, а в старите форми на
управление
се работи по-нататък, точно тъй, както стана с царството на шумерците при идването на вавилонцпте: единството на държавата при шестата династия изглежда да изчезва и египтяните образуват ред отделни държави, от които ту една, ту друга взема надмощие.
Около това време започва упадъка на последните останки от останалите на изток смесени раси; ние чуваме за войни с Нубия — навярно, пак е имало нападения от страна на азиатците към делтата. В времето на единадесетата династия за пръв път се явява Тебен като южна резиденция. Търговските сношения с Арабия може би още продължавате. Един надпис в Ханамат съобщава за една търговска експедиция, която до първото море предводителствувал Неун, един чиновник на фараон и Сеанкара. След много борби, Аменемат I, първия фараон от дванадесетата династия, се добрал до властта: той, може би бил един признат от двора принц, който полека-полека успял да реализира своите честолюбиви планове.
към текста >>
СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на
управлението
.
_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист.
СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на
управлението
.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
към текста >>
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на
управление
.
2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на
управление
.
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
към текста >>
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на
управление
в йерархията на социалните науки.
Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление.
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на
управление
в йерархията на социалните науки.
Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля.
към текста >>
Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на
управление
, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба.
Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на
управление
, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>
Формите на
управлението
, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
Формите на
управлението
, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
към текста >>
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите.
към текста >>
Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на
управление
, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на
управление
, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия.
към текста >>
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на
управлението
в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия.
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на
управлението
в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
към текста >>
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на
управление
в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на
управление
в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне.
Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация.
към текста >>
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора.
Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите.
Гаранцията за успеха на тази форма на
управление
е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора.
Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост.
към текста >>
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на
управление
- поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на
управление
- поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост.
И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
към текста >>
Християнските народи никога не са имали теократическо
управление
, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
Християнските народи никога не са имали теократическо
управление
, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на
управление
, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на
управление
, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на
управление
.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на
управление
.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
към текста >>
Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското
управление
позволение да разкопае гроба.
Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г. * * * Предчувствието на една майка. През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря. От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода.
Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското
управление
позволение да разкопае гроба.
Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено. * * * Особен транс.
към текста >>
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за
управление
, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
по-безопасни за спокойствието, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум. Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати.
Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за
управление
, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично
управление
; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно
управление
; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично
управление
; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно
управление
; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>
Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно
управление
.
Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по найрационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ.
Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно
управление
.
С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни“, „неизхабими“. Вж. Речник на българския език: те.2. Е-К /Найден Геров.
към текста >>
Формата на
управление
била тираническа.
— Околната среда съставлявали идолопоклонци. Той трябвало да изработи по-добра система. На младини той живял в една религиозна система, която му опротивяла, от нея израснал навън. — — — Бил е в горещ климат. Околната среда съвсем не му била обична на младини.
Формата на
управление
била тираническа.
При никое престъпление нямало помилване. Той принадлежал на по-горните съсловия и към най-интелигентните. Заемал твърде високо обществено положение и бил много почитан. Не се лакомил за богатство. (Какво е било неговото поприще?).
към текста >>
Започнал като религиозен и политически реформатор, защото всичко в
управлението
и църквата му се видело лошо — — — на всичко обърнал гръб.
При никое престъпление нямало помилване. Той принадлежал на по-горните съсловия и към най-интелигентните. Заемал твърде високо обществено положение и бил много почитан. Не се лакомил за богатство. (Какво е било неговото поприще?).
Започнал като религиозен и политически реформатор, защото всичко в
управлението
и църквата му се видело лошо — — — на всичко обърнал гръб.
Бил велик възпитател. Прекарал е години в размишления и уединение, преди да обяви своите планове. Тогава тръгнал смело напред и проповядвал своите възгледи с успех. Той могъл да увлича масите народни. Срещу него, като новатор и опасен елемент, се явило противодействие от страна на духовенството.
към текста >>
И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното
управление
и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот.
И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното
управление
и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И както всеки народ заслужава своето
управление
, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл.
Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие.
И както всеки народ заслужава своето
управление
, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл.
Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството.
към текста >>
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в
управлението
на нашето учебно дело царува пълен хаос.
От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в
управлението
на нашето учебно дело царува пълен хаос.
И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това са неизбежните резултати от едно безумно
управление
в продължение на четиридесет години.
от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15. Поправка ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои? - Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване.
Това са неизбежните резултати от едно безумно
управление
в продължение на четиридесет години.
Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ. Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм. И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действува и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието.
към текста >>
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и
управлението
, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ.
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и
управлението
, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване.
Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
към текста >>
Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното
управление
у нас.
А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр.
Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното
управление
у нас.
Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи?
към текста >>
Нашето
управление
се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия.
Нашето
управление
се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление. Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии.
към текста >>
Начело на
управлението
изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие.
Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
Начело на
управлението
изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие.
Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление. Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му.
към текста >>
Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното
управление
.
Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие.
Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното
управление
.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
към текста >>
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в
управлението
и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат.
Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в
управлението
и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в
управлението
.
Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране.
А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в
управлението
.
Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля! Из „Трепети на една душа“ (сонети), ТИХИЯТ ГЛАС * * * Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! * Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир!
към текста >>
Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и
управление
.
Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението.
Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и
управление
.
Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля! Из „Трепети на една душа“ (сонети), ТИХИЯТ ГЛАС * * * Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! * Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! * Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас!
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
- Затуй, че смятах твоето
управление
опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи.
Джета знаеше за заверата, но туй го не вълнуваше. Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии. Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш?
- Затуй, че смятах твоето
управление
опасно за страната, ти работиш срещу старите наши закони и искаш да премахнеш свещените наши обичаи.
Тоя убиец е прост фанатик, помисли Джета, и като се обърна към своите приближени, каза: „тоя човек, без да се гледа на престъпническия му опит, има добро намерение. Стражари, освободете го! “ Изумената стража изпълни заповедта. - А сега. каза Джета, оставете ме самичък с Арада.
към текста >>
В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие
управлението
на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз.
Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие
управлението
на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз.
Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво
управление
, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско
управление
, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа.
Нима няма възможност да се задоволят неговите нужди и да се въдвори ред и тишина в страната, а с това и да се пресекат корените на наивните политически комбинации? За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата.
Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво
управление
, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско
управление
, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа.
Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие.
към текста >>
Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на
управлението
ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват.
Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието.
Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на
управлението
ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват.
Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми.
към текста >>
Ще настъпи тогава и времето на синархическото
управление
.[4] А при такова
управление
, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало.
На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват.
Ще настъпи тогава и времето на синархическото
управление
.[4] А при такова
управление
, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало.
Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж.
към текста >>
— Тактика;
управление
; придобивателност, която взима, секретност, която задържа.
9. Придобивателност. — Икономия - разположение да се пести богатство. Излишък: стиснато скъперничество: кражба, краен егоизъм. Недостатъкът, разточителност; неспособност да прецени истинската стойност на собствеността; разпиляване и прахосване. 10. Секретност.
— Тактика;
управление
; придобивателност, която взима, секретност, която задържа.
Излишък: хитрост; престореност; лицемерие; интрига. Недостатък: липса на тактичност и обуздаване; откритост; откровеност в изразяване. 11. Предпазливост. Благоразумие; внимателност; грижливост. Излишък: страх; боязливост; отлагане.
към текста >>
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в
управлението
на нашето учебно дело царува пълен хаос.
От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в
управлението
на нашето учебно дело царува пълен хаос.
И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено
управление
, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното.
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено
управление
, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>
може да приключи своето
управление
.
Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности. Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия. Но и у другите велики сили военните партии що упражнят силно влияние. През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх.
може да приключи своето
управление
.
На 21 август ще има пълно слънчево затъмнение и на същото място, което е заемано от Марс на 22 юни (в Лъв, Лео. 27о45’) при повръщането на слънцето. В Петерсбург се намират в хороскопа Марс и Венера в десета къщица. което означава, че влиянията за война и мир са еднакво силни. Есенната четвърт започваща па 23 септември 1911 г., когато слънцето преминава във везни, знакът, които стон под Австрия, показва Марс.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри
управлението
на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи.
Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й.
Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри
управлението
на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи.
В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ.
към текста >>
В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за
управление
на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора.
същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи.
В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за
управление
на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора.
които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр.
към текста >>
Само с такова
управление
може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата.
Само с такова
управление
може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното
управление
, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . .
Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното
управление
, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Какво може да се мисли тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“! Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа.
към текста >>
Какво може да се мисли тогава за едно
управление
, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“!
Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . . Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната политика и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Какво може да се мисли тогава за едно
управление
, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“!
Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа. Този полицай го обвиняваше в изнудвания, злоупотребление на доверие и пр.
към текста >>
Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо
управление
на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства.
Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество.
Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо
управление
на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства.
Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си. Да се идентифицира Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси. Вън от фаланстерата няма никакво спасение.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Наскоро, под
управлението
на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца.
Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
Наскоро, под
управлението
на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца.
Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Каквото
управление
и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако.
В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава.
Каквото
управление
и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако.
с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него
управлението
на тялото и неговите временни занятия.
Тази душа, която тепърва ще дойде, ще се яви в света през ХХ-ия век. Във всеки случай, всеки може да притегли към себе си това, което е способен да разбере, за да изтълкува, изпълни и композира нещо музикално, според своето лично развитие. Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения.
Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него
управлението
на тялото и неговите временни занятия.
Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество.
към текста >>
Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол.
управление
.
и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. Получихме от гр.
Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол.
управление
.
Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното. Старшият стражар, защото не вярвал в „духове“ и такива „фокуси“, отишъл сам лично да провери и залови „виновника“, но се върнал с празни ръце и констатирал безсилието си. Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол. управление.
към текста >>
Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол.
управление
.
Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление. Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното. Старшият стражар, защото не вярвал в „духове“ и такива „фокуси“, отишъл сам лично да провери и залови „виновника“, но се върнал с празни ръце и констатирал безсилието си.
Това ми се потвърди от старите чиновници и служащи в окол.
управление
.
Фердинанд, 7. IХ. 1922. С поздрав: А. Ч. Акт. Днес 25-й март 1917 г.
към текста >>
Управление
Н.
Ч. Акт. Днес 25-й март 1917 г. с. Живовци. Подписаний пеши пол. старши при Фердинандското Окол.
Управление
Н.
Георгиев, въз основа резолюцията на Господина Фердинандски Окол. Началник, положена върху заявлението подадено от Димитжр Петков от с. Живовци, зарегистрирано под вх. № 1917. 21.III н.
към текста >>
С почитание Димитр Петков (грамотен) Заявлението с акта се съхраняват в оригинал в дело № 37 от 1917 г„ част I, страница 90 при фердинандското околийско
управление
.
Началник: Хаджийски. Господин Началник, Понеже от четиридесет дена насам, почти всека нощ, излиза в домът ми едно невидимо същество, което ни прави пакост и ни обезпокоява домът, но и съмнявам се да не би да е някое злонамерено лице. Затова Ви моля, г-н началник да ми се даде нужното съдействие от страната Ви. гр. Фердинанд, 21. III. 1917.
С почитание Димитр Петков (грамотен) Заявлението с акта се съхраняват в оригинал в дело № 37 от 1917 г„ част I, страница 90 при фердинандското околийско
управление
.
Телепатическа проекция в момента на смъртта. На 19 януари 1921 г. се помина приятеля ми В. П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка: „Бях от няколко дни на минералните бани (12 км.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат
управлението
в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм.
Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12. Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката Политиката, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат
управлението
в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм.
В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
към текста >>
Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за
управлението
на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие.
Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за
управлението
на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ.
Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа.
към текста >>
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и
управлението
на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон.
Трябва да се забележи, за да се разбере веднъж за винаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата, resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия, гърдите, resp. дихателните му органи, съответстват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа. И по отношение на своите функции, всичките тия органи напълно си съответстват — факт, който може всеки да наблюдава и провери. Народът, прочее, по своята организация е един колективен човек.
Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и
управлението
на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон.
И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други .трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на незиблемата истина и на всеобемната любов. Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов.
към текста >>
С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално
управление
.
И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата. Всички други .трябва да се считат за управници-дилетанти, които профанират изкуството да се управлява и водят народа към вътрешни сътресения и външни катастрофи. Следователно, най-умните или най-мъдрите са ония, у които е пробудено божественото съзнание, които ясно схващат смисъла и задачите на битието и владеят ония сили и способности, с които може да се насочва развоя и напредъка на народа в пътя на социалната правда, на незиблемата истина и на всеобемната любов. Те са, разбира се, и най-добрите. Тия хора са окултистите, само те са, които знаят всичко и които любят всяко същество със силата на божествената любов.
С тия свои качества, сили и способности, само те са, които могат да дадат на народа, всред който живеят, една образцова обществена организация и едно идеално
управление
.
Окултистът знае миналото на целия народ и на отделните индивиди, към които действа, знае настоящето и предвижда бъдещето. Всяко мероприятие минава през призмата на неговия ум обсъдено всестранно и оценено според ползата и вредата от него. Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда.
към текста >>
Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното
управление
, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява.
Любовта е подбудителката причина на всяко негово дело, истината е лоста, който го движи, а правдата е неговата цел. Великият принцип, който окултистът прилага в индивидуалния си живот и в отношенията си към другите, е същият, който е бил прокламиран от Учителя на човечеството, Христос: „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Житейските блага на земята са резултат от стремежа към Царството Божие и пребъдването в божествената правда. Такива ли са били и са, обаче, българските държавници от освобождението ни до днес? Освен някои от старите наши, заминали вече, дейци, които са имали горе-долу едно правилно духовно ръководство и за туй не са принесли много злини на народа, трябва с прискърбие да признаем, че нито един от по-новите не са се отличавали с някои висши добродетели, дарби и способности.
Без да критикуваме или обвиняваме когото и да било, факт е, че между досегашните партийни водачи, които са се изредили на чело на държавното
управление
, не е имало нито един окултист или поне човек, който да се е занимавал сериозно с духовните въпроси в тяхната ширина и дълбочина, да е изучвал психиката на отделния българин и на целия български народ и да се е съобразявал искрено и благонамерено с духовните качества и особености на нашия народ, който се е заел да управлява.
Всички са гледали на своята държавническа дейност или като на постоянна доходна професия, или като на случайно занятие, или като на едно средство за удовлетворение на мимолетната си амбиция или слава, или най-сетне като на благоприятен случай да се натрупат богатства. Никой не е бил искрен и доброжелателен държавник. Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата.
към текста >>
Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро
управление
, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване.
Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро
управление
, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация. Но това не е задача за разрешение от късогледите и дори заслепени материалистични умове: те не знаят великите закони, които регулират живота на народите и на отделната личност, лутат се в мрака, правят пакости и чупят собствените си глави. Задачата на народното и държавно преустройство може да се разреши само от ония, които са вникнали в дълбокия смисъл на живота, знаят законите и владеят силите. А тия хора са окултистите, пълни с действителни знания, с вяра в бъдещето и с любов към всички. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа (СОНЕТИ) ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря — преди зори — и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Идеално и осъществимо
управление
.
Списанието в PDF Година 3, Брой 1 (септември, 1923 г.) 1.
Идеално и осъществимо
управление
.
Окултна социология – Що е синархия? – Нова България 2. Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3. Музика на Духа: Песента на гласните (мистична мелодия от епохата на Хермеса Трисмегиста) 4.
към текста >>
Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО
УПРАВЛЕНИЕ
Окултна социология — Що е синархия?
Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11.
Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО
УПРАВЛЕНИЕ
Окултна социология — Що е синархия?
— Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък.
към текста >>
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на
управлението
, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси.
2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология — Що е синархия? — Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на
управлението
, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси.
Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
към текста >>
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била
самоуправление
на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.
Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била
самоуправление
на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.
е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
към текста >>
Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно
самоуправление
(съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на
управление
?
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата.
Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно
самоуправление
(съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на
управление
?
Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо
управление
чрез всеобщи избори“?
Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“?
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо
управление
чрез всеобщи избори“?
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е.
към текста >>
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително
управление
чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е.
е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително
управление
чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е.
човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
към текста >>
Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на
управление
.
по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността.
Следов., и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на
управление
.
Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпределбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по- висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетариата, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетариата“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология.
към текста >>
Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното
управление
на държавите.
Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква.
Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното
управление
на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега.
към текста >>
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на
управлението
на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа
управлението
на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на
управлението
на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа
управлението
на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>
Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо
управление
, т. е.
Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“.
Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо
управление
, т. е.
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм.
към текста >>
управление
, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма.
Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е.
управление
, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма.
Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно).
към текста >>
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно
управление
, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм.
да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно
управление
, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм.
Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна.
към текста >>
И това
управление
е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
И това
управление
е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия.
към текста >>
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото
управление
, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост.
Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно?
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото
управление
, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
към текста >>
В такъв случай, формата на
управлението
и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско
управление
би съответствало на главните изисквания на синархията.
Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда.
В такъв случай, формата на
управлението
и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско
управление
би съответствало на главните изисквания на синархията.
Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,.
към текста >>
Подробностите на това идеално и осъществимо
управление
у нас ще бъдат изложени в специална статия.
И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията.
Подробностите на това идеално и осъществимо
управление
у нас ще бъдат изложени в специална статия.
Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
към текста >>
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно
управление
!
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм.
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно
управление
!
_______________________________________ 1) .Конгреса на свещениците бе приветстван от Съюза на основните учители, чрез г. Д. Негенцов (широк социалист), който най-сърдечно предложи учителството и свещеничеството да тръгнат ръка за ръка за обща духовно-просветна дейност между народа. След 25-годишна раздяла, учителство и свещеничество наново си подават ръка за работа между народа“. (Из вестниците). 2) Вж.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно
управление
.
Изчезналите цивилизации. — V. Психическите конгреси. — VI. Нови потвърждения със стари дати. 14.
Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a) Синархията на практика Приложението й в България — Международната организация Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно
управление
.
И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея.
към текста >>
Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо
управление
“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как?
Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо
управление
“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър.
към текста >>
Така цялата инициатива по
управлението
на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър.
Така цялата инициатива по
управлението
на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване.
Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна.
към текста >>
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на
управление
, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас?
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите.
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на
управление
, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас?
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
към текста >>
И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото
управление
ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта.
И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото
управление
ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
към текста >>
По аналогия, държавното
управление
, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие.
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.
По аналогия, държавното
управление
, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие.
След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат.
към текста >>
Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на
управление
на човечеството.
Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария).
Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на
управление
на човечеството.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
към текста >>
Под
управлението
на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот.
Под
управлението
на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня.
Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит.
към текста >>
Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под
управлението
на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество.
Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството. Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания.
Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под
управлението
на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество.
Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно
управление
, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата.
То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго.
Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно
управление
, трябва да изучват законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата.
Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя на- род закона: „да възлюбиш Господа Бога твоето с всичкото си сърце“, а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най-после и човека. Като поучаваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и в функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„
Самоуправлението
трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“.
„
Самоуправлението
трябва да бъде лозунг на модерното училище“.
„Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека.
към текста >>
Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за
управление
и употреба. VI.
Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една. в друга, металически кутии. В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла.
Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за
управление
и употреба. VI.
Ние говорим сега само за света, ограничен в човека. Какво би било, ако започнехме да изброяваме изобретенията на природата в света на насекомите, дето тя ни се струва, че ги е пръскала разточително преди даже ние да се явим на земята, с. една гениалност много по-разнообразна и обилна отколкото тази, която е употребила заради нас самите. Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина?
към текста >>
Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това
управление
, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани.
В гр. Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“. Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани. По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си.
Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това
управление
, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани.
За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това може да стане, само когато училището вътре в социалния организъм стои на почвата на
самоуправлението
.
Днес ние би трябвало да се стремим да влеем в училището новия дух. Този нов дух не би бил в училището, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако от училището излизат хора, които да представляват само най-удобни работни машини в тази икономична организация. Важният въпрос е, училището да има свободен духовен живот; обучението и възпитанието да произти1а1 единствено от познанието на детската природа, на индивидуалните заложби на детето. Истинската антропология трябва да бъде основа на възпитанието и обучението. Тогава ще бъде възможно все нови сили да се вливат в обществото от подрастващото поколение.
Това може да стане, само когато училището вътре в социалния организъм стои на почвата на
самоуправлението
.
Държавата и иконамическият живот не трябва да предписват формите на учебното дело. Ако не искаме за напред хора да господстват над хора, трябва да дадем възможност, щото свободният дух във всека човешка душа да бъде ръководен фактор в живота, колкото е възможно в по-голяма степен. Това ще бъде възможно, само ако училището не се подчинява на държавата или стопанската организация. Свободата и самоуправата на възпитателното дело е едно от най-важните изисквания на времето“. На същото мнение са и Себастиян Фор и Ензор.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и
самоуправление
на българите в тая област.
В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др. И, което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си: като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 год. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ.
Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и
самоуправление
на българите в тая област.
По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те с не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно.
към текста >>
Занимавам се с
управление
на земите си и, освен това, изпълнявам държавна служба на управител.
Тук има две неща за различаване: 1) усет от далечно разстояние на едно предстояще и непредвидено нещастие и 2) проявление в момента на смъртта. Ето това писмо: „ Драги учителю, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод. Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз. По настоящем (1899 год.) на възраст 35 години, аз се наслаждавам на отлично здраве, никога не съм имал халюцинации и винаги съм бил скептик към всякакви видения и предчувствия. Аз съм едър земевладелец и живея в имението си.
Занимавам се с
управление
на земите си и, освен това, изпълнявам държавна служба на управител.
Аз съм земски началник, което на французки може да се преведе управител и местен съдия, в окръга Колм, Псковска губерния. В 7 и половина часа сутринта, на 20 април 1894 г., майка ми, Олга Николаевна Арбусова, издъхна. Нищо не предвещаваше смъртта й в тоя момент, понеже майка ми бе едва на 58 год. възраст, и се чувстваше добре. Аз живеех с нея в имението ми, дето и сега още живея: село Фнуково, окръг Псковски.
към текста >>
Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери
управлението
на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно.
Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.
Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери
управлението
на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно.
Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум. Превела от английски: Д. Л. Доганова. Духовна опитност Посещение след смърт.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за
управлението
на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето.
Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели.
Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за
управлението
на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да бъде образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация.
към текста >>
Ето това писмо: Марокско
управление
Общи Сгради Главен инженер.
Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX. Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности. Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати. Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития.
Ето това писмо: Марокско
управление
Общи Сгради Главен инженер.
Танжер, 6 юли 1918 г. Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои
управлението
и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство.
Поправка на клише. V. Една преждевременно заминала душа. 10. Съдържание на год. III (може да се види в приложеният pdf) ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ Преустройство на Обществото на народите — Единен духовен фронт Божии работници от всички страни, съединявайте се! Под влиянието на марксовата теория за икономическото неравенство между съсловията и между отделните лица, организираха се в Европа няколко, така наречени, „интернационали“, целта на които е да се измени коренно политико-социалния или конституционно-парламентарния строй на съвременните държави.
Последният вид „интернационал“ е третият, който действа в съгласие със съветското правителство в Русия и се стреми да преустрои
управлението
и на другите държави според типа и прилаганите вече методи на същото правителство.
Неколко пъти вече на страниците на Всемирна Летопис се появя- ват статии, в които обективно и безпристрастно се разглеждат принципите на най-разумната социална преуредба, които се различават както от концепциите и практиката на болшевизма, така и от ония на съвременния „демократизъм“ и „парламентаризъм“, който е фалирал по всички линии и отдавна е станал пародия даже и за собствените си поддръжници. Към тия статии няма. какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие.
към текста >>
Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против
управлението
на Стамболова.
живеех във вилата си, 8 — 9 км. далеч от гр. Белоградчик, близо до моста при село Чупрене. Бях се разположил добре във вилата си, обзавел стопанство и пр. Една нощ сънувах, че се намирам в гр.
Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против
управлението
на Стамболова.
Тогава Стамболов отвори вратата на един балкон и се появи на балкона, като се опита да се оправдава за греховете си, погледна право в мене и изчезна. Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
управлението
„чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели.
Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е.
управлението
„чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели.
Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието.
към текста >>
Това механическо действие на представителното
управление
се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение.
Това механическо действие на представителното
управление
се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация.
към текста >>
за народно
самоуправление
.
Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
за народно
самоуправление
.
А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството.
към текста >>
А в него не се съдържа никакво
управление
на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление.
А в него не се съдържа никакво
управление
на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие.
към текста >>
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното
управление
върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното
управление
върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Западните церители смътно знаят тайната за
управлението
на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати.
Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите.
Западните церители смътно знаят тайната за
управлението
на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати.
Некои от тях, следвайки примера на йогите, опитват дихателните упражнения и, може би, не е далеч времето, когато на запад ще се научат да се ползват от дишането и ще разберат истината, която се съдържа в чудната „наука за дишането“. Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки.
към текста >>
Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за
управлението
на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна.
Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за
управлението
на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“.
________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма. Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр.
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат
управлението
й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие?
Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение.
При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат
управлението
й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие?
Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството.
към текста >>
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизираното на труда — „едно трикамарно съветско
управление
би съответствало на главните изисквания на синархията“.
Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год. III. кн.1): „цялото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизираното на труда — „едно трикамарно съветско
управление
би съответствало на главните изисквания на синархията“.
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинно устройство и на съвършено държавно управление“.8) Тъкмо след септемврийските събития, (к. н.) — „Всемирна Летопис“ пише за необходимостта от неколко „съвети“, които да управляват държавата (год. III, кн. II). До преди 9 юни (к. н.) „Всемирна Летопис“ не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
към текста >>
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинно устройство и на съвършено държавно
управление
“.8) Тъкмо след септемврийските събития, (к.
Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год. III. кн.1): „цялото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизираното на труда — „едно трикамарно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията“.
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинно устройство и на съвършено държавно
управление
“.8) Тъкмо след септемврийските събития, (к.
н.) — „Всемирна Летопис“ пише за необходимостта от неколко „съвети“, които да управляват държавата (год. III, кн. II). До преди 9 юни (к. н.) „Всемирна Летопис“ не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането.
към текста >>
не се занимава само с окултизъм, но използва своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на
управление
ще може да я оправи. Заключение.
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия. . . Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс. Л.) — едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята — се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента“. Както се вижда „Вс Л.“.
не се занимава само с окултизъм, но използва своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на
управление
ще може да я оправи. Заключение.
Използвайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л.“ си позволява да пише като „научни факти“ и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля . . .) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета!
към текста >>
Обаче,
управлението
на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни.
Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън. Следният опит е станал с един орел. Когато отворили клетката му, той се хвърлил върху Бре, но, попаднал под силата на неговия поглед, той заспал съвършено неподвижно до заека, като същински труп. Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове.
Обаче,
управлението
на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни.
* * * Естествено-психично лекуване на туберкулозата. Излишно е да определяме каква болест е белодробната туберкулоза: всички знаят, че тя се дължи на влизането на коховия бацил в белодробната тъкан и най-вече по върховете на дроба. Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки. Най-сигурното лекуване на туберкулозата е природното (натуристическото): проста хигиена, умерена и изключително вегетарианска храна и физически упражнения и разходки по слънце и чист, планински въздух. Също много спомагат топли въздушни струи в областта на поврежданията, както и общо магнетизиране и засилване на организма в борбата му с микроба.
към текста >>
Той поддържа, че държавното
управление
, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско
управление
по типа на болшевишкото!
Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8) С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил.
Той поддържа, че държавното
управление
, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско
управление
по типа на болшевишкото!
Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн.
към текста >>
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното
управление
(а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на
управление
!
Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8) С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното
управление
(а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на
управление
!
Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували!
към текста >>
Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на
управление
и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр.
Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо!
Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на
управление
и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр.
още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в
управлението
.
Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма.
Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в
управлението
.
Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското
управление
.
Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно. Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг. По тази причина, то не беше разположено да приема външни гости по това време, па било и с чисто научна цел. Но благодарение на тогавашния кмет, г- Андрея п.
Арсов, един високо-интелигентен и дългогодишен народен труженик в Македония, ние скоро бихме настанени в едно двуетажно здание, в центъра на селото и наблизо до общинското
управление
.
Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи. На другия ден заранта, нашето пристигане вече бе станало известно на мнозина селяни. Ние се отправихме да разгледаме селото, с всички негови исторически бележитости, и да произведем анкетата, която бе целта на нашето посещение. Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време училище, разгледахме църквата „Св.
към текста >>
Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото
управление
в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога.
Тайните закони на битието си оставаха достояние изключително на ония личности, които владееха методите за откриване на тия закони. И днес за всеки окултист е ясно какво нито топлината, нито светлината, са резултати на движението на материята, а наопаки, че движението на материята е резултат на светлината и на топлината, а тези последните са резултат на деятелността на Духа, чиято същност, както и по-рано казахме, е непознаваема. Обстоятелството, че доказателствата за деятелността на Духа не се поддават на разбиране вън от методите за постигане познаването висшите сфери на битието, е причина на онова заблуждение в областта на науката, в което изпадат материалистите. В това заблуждение бе изпаднала руската интелигенция и нейния ярък представител през тридесетте години на XIX в., Висарион Белински. Подтиквана от висши благородни пориви — служене на правдата, служене на своя страдащ брат, без да разбира основния стимул на своята деятелност, тая интелигенция изпадна в грубо противоречие със себе си, като отричаше това, чрез което действаше и от което черпеше сили и вдъхновение в неравната борба.
Това безверие у руските „разночинци“ се усилваше постоянно и, в първите моменти на болшевишкото
управление
в Русия, гоненето против вярващите християни отиде до там, че „чрезвичайните съдилища“ преследваха и толстоисти и разни религиозни секти само за това, защото са вярващи в Бога.
Безверието стигна до крайно умопомрачение, до лудост, като гледаше на религията като на фактор за обществените бедствия. Чудно ли е след това, че руската интелигенция знае наизуст това писмо на Белински, в което камшикът плющи по слабата снага на смирилия се пред Бога Гогол? Както казахме в началото на тази си статия, в това безверие интелигенцията намираше изход от тягостите, който гнетят всяка измъчена душа, а същевременно намираше и оправдание на оня тероризъм, който, въпреки отрицателния си характер, увенчаваше с бляскав ореол челата на плеядата герои „в борьбе за народное дело“, всеки спомен за който буди умиление и трогва до сълзи. Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие.
към текста >>
НАГОРЕ