НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е
границата
на слуховата чувствителност.
Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук. – Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи.
Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е
границата
на слуховата чувствителност.
Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област.
към текста >>
Има още много аналогии, които подриват рязката
граница
между жива и мъртва материя.
Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
Има още много аналогии, които подриват рязката
граница
между жива и мъртва материя.
И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна
граница
между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна
граница
между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.
Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца.
към текста >>
3.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една
страница
от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя".
Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване.
Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една
страница
от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя".
А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>
4.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна
граница
имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова
граница
по тази стълба започват пък тези на мисълта.
те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна
граница
имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова
граница
по тази стълба започват пък тези на мисълта.
В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всъщност днес всички почти науки са дошли до
границата
между видимия и невидимия свят.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма.
Всъщност днес всички почти науки са дошли до
границата
между видимия и невидимия свят.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
към текста >>
6.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до
границата
на окултното изследване.
Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит.
Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до
границата
на окултното изследване.
Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа. И така, слънчевите системи, според него, се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Но окултизмът въз основа на своите изследвания, винаги е твърдял истината за превъплъщението на слънчевата система.
към текста >>
7.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една
страница
, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.
Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения.
Макар в една статия като настоящата дадените сведения да са силно окастрени и твърде недостатъчни, то все пак и онова, което дадох за тях, доста красноречиво говори само за себе си, че ние се намираме пред едно странно явление в природата на човека, една
страница
, която разкрива интимната връзка между психологията и физиологията от една страна и между това психофизиологично състояние и външните физични условия на организма, която връзка противоречи на основните ни понятия за физическите свойства на материята, по-специално – изгарянето на тялото на човека.
VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А.
към текста >>
8.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тази температурна
граница
не е абсолютна за всички клетки и организми.
Те се бият с мечове, пробождат си месата с ножове, седят на кресла със седалище от остриета и болка не усещат. Играят боси в жарава с часове, танцуват голи в пламъците, ближат нажежено желязо, мият си лицето с червени въглени, гълтат огън и рани не им излизат по тялото. За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. Тая температура, при която се извършват всички физиологични функции, се нарича оптимална. Най-високата температура, при която още може да се извършват тия функции, е 40° до 45°, повишението или понижението на която води след себе си нарушени функции и смърт.
Тази температурна
граница
не е абсолютна за всички клетки и организми.
Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.
към текста >>
Над тая
граница
настъпвали опасни за живота последици.
Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°.
Над тая
граница
настъпвали опасни за живота последици.
Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души. Това са хора с особено психическо предразположение.
към текста >>
9.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим
границата
, под която вече няма съзнание?
Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим
границата
, под която вече няма съзнание?
Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
към текста >>
Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка
граница
между растения и животни, има преходни степени.
Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”.
Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка
граница
между растения и животни, има преходни степени.
Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията.
към текста >>
10.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната
граница
е вечността.
Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот.
Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната
граница
е вечността.
Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро. Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота. Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето.
към текста >>
11.
Годините – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Х.
ИЗБРАНИЦА
Аз най-богата съм от всички бедни И галено дете на горестта.
Х.
ИЗБРАНИЦА
Аз най-богата съм от всички бедни И галено дете на горестта.
Аз първа станах веч от вси последни Избраница - да пея за скръбта. И лира сладкозвучна аз прегърнах, И жалбите на вси души приех, Със песни им надеждите възвърнах И искрено и горко плаках с тех. Души, души като видения нежни, Другарки, сестри станаха ми те, Как люшкали ги бурите метежни И никой там ръка не им простре. Разказваха ми участи тъжовни. Самотни как живели по света, Как никой, никой словеса любовни Не е шептял на тяхната душа.
към текста >>
Аз първа станах веч от вси последни
Избраница
- да пея за скръбта.
Х. ИЗБРАНИЦА Аз най-богата съм от всички бедни И галено дете на горестта.
Аз първа станах веч от вси последни
Избраница
- да пея за скръбта.
И лира сладкозвучна аз прегърнах, И жалбите на вси души приех, Със песни им надеждите възвърнах И искрено и горко плаках с тех. Души, души като видения нежни, Другарки, сестри станаха ми те, Как люшкали ги бурите метежни И никой там ръка не им простре. Разказваха ми участи тъжовни. Самотни как живели по света, Как никой, никой словеса любовни Не е шептял на тяхната душа. И те със мен запяха сладки песни.
към текста >>
12.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Из „Книгата на Разговорите" – Бо Ин Ра
Избраница
(стихове) – Х.
1 Двата велики закона Проблеми на новото време – Вел. Вл. Физиогномия – Г. Малките величини в живота – Цв. Стайков Житно зърно А. Разговор за вътрешния изток.
Из „Книгата на Разговорите" – Бо Ин Ра
Избраница
(стихове) – Х.
Годините – Георги Томалевски Религията на поета – Рабиндранат Тагор Вести Книжнина
към текста >>
13.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка
граница
между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания.
Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка
граница
между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране.
към текста >>
14.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Официалната наука се намира днес на
границата
между видимото и невидимото.
Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това.
Официалната наука се намира днес на
границата
между видимото и невидимото.
В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции. Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила".
към текста >>
15.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Като
избраница
, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта.
Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост.
Като
избраница
, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта.
Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник.
към текста >>
16.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На източната
граница
фараона видя две армии, приготвени за бой.
Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето.
На източната
граница
фараона видя две армии, приготвени за бой.
И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото.
към текста >>
17.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим
границата
между висшите животни, надарени със съзнание и низшите?
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим
границата
между висшите животни, надарени със съзнание и низшите?
Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
към текста >>
Очевидно е, че такава
граница
не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите?
Очевидно е, че такава
граница
не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях.
От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията.
към текста >>
Когато прочетеш от нея макар и един лист, една
страница
, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб.
Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души.
Когато прочетеш от нея макар и един лист, една
страница
, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб.
Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието.
към текста >>
18.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема
граница
, която разделя растителното царство от животинското.
Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр.
Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема
граница
, която разделя растителното царство от животинското.
Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса.
към текста >>
19.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква
граница
на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска.
Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква
граница
на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога.
към текста >>
То е
граница
на друг един свят, дето няма знание, няма и живот.
Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
То е
граница
на друг един свят, дето няма знание, няма и живот.
То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме?
към текста >>
20.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само
границата
на ириса, бледо очертана.
Когато жизненият кръг (VI) е тъмен, никаква болест не може да погълне жизнените припаси на човека. Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен.
Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само
границата
на ириса, бледо очертана.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека.
към текста >>
21.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като
граница
изобщо на знанието.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като
граница
изобщо на знанието.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
към текста >>
22.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква
граница
, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света.
Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква
граница
, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>
23.
Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена
граница
между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год.
мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена
граница
между него и външния свет на удоволствията.
В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>
24.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората
граница
, образува се втори образ, наречен нощен.
Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо.
Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората
граница
, образува се втори образ, наречен нощен.
Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него. Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си. На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни. Всеки образ говори ясно сам за себе си. На 29 юни човек получава впечатлението: „Настанало е едно безредие".
към текста >>
25.
Книжнина
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Линията е
граница
на две сили.
По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни, как може да се чете по линиите на лицето и ръцете. „Всяка форма изразява съдържание.
Линията е
граница
на две сили.
Правата линия сочи на равновесие". „Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали.
към текста >>
26.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но нека обърнем другата
страница
.
Наблюдавайте свръхземните състояния на един град, шумното забавление на празнуваща тълпа; сетне на вашия дом и най-сетне и на самия вас! Ала вие не сте лесно раздразнителен, нали? Вие сте чудно уравновесен. Вие можете да четете в дневните вестници за горещи сражения, в които хиляди биват убивани и осакатени без ни най-малко да се раздразните ако никой от вашите познати не е там; разсипването на фабрики ви оставя хладнокръвен..., когато не ви принадлежат; също и наводнения, нещастни случаи... когато са далеч от вас. Също и убийци, улични разбойници..., когато не са близо до вас.
Но нека обърнем другата
страница
.
Едно спадане на вашите най-ценни книжа? Вашият кандидат докоснат? Някой слух за скандал във вашето семейство? Или едно почетно споменуване на вашето име..., но тъй ужасно сбъркано, че никой не би го по-мислил за вашето? Това е повече, отколкото може да се търпи!
към текста >>
27.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на
границата
.
Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество.
Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на
границата
.
Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата.
към текста >>
28.
ПРОЗРЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той прилича на отворена нова
страница
в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче.
Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба. Денят е чист и ясен.
Той прилича на отворена нова
страница
в голямата книга на вековете, която чака да напишем нещо в нея- Небето прилича на синьо езеро, до чиято затихнала повърхност не се е докосвало нито крилцето на водно конче.
Светът е облечен в чиста бяла дреха, изтъкана от светлина. И душата ми е като ясен ден. С тихи стъпки премина Тоя, що носи светлина в ръката си. Изплаканите сълзи там сега блестят като драгоценни брилянти. Като бяла книга е разтворена душата ми.
към текста >>
29.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до
границата
с невидимия свят.
Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до
границата
с невидимия свят.
Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили.
към текста >>
30.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Има една
граница
, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното.
към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето. Разработването на живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено.
Има една
граница
, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното.
И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас. Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр. А живата наука изучава съдържанието на книгата, мислите, вложени в нея.
към текста >>
31.
Вести
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всъщност обаче такава тясна
граница
тук не може да се тегли.
Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество.
Всъщност обаче такава тясна
граница
тук не може да се тегли.
Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие. И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества. Първите по това, че неговите излъчвания минавали през тях, когато при живи същества като растения, животни и хора той чувствувал силна съпротива и едно съответно противоизлъчване.
към текста >>
32.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в
границата
на зрителната ни възприемчивост.
Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества.
Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в
границата
на зрителната ни възприемчивост.
Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
към текста >>
33.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без
граница
и без предел навред.
Ни клетви, ни навети не могат сетне нищо да помогнат. Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни. Тя няма извор, нито устие: изтича сама от себе си и в себе пак се втича. Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти. Че зад реката пак е тя.
Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без
граница
и без предел навред.
А там е друг закон и друг е ред: Страната е отвъд на светлината жива. Тя всичко денем и ноще обвива. Властимир: Отсам обходих всичките страни. Победна диря вред след мен застина. Да бродя, диря в нови далнини.
към текста >>
34.
LE SUBLIME DANS LA VIE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла
страница
в историята на човечеството.
Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед.
Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла
страница
в историята на човечеството.
Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството.
към текста >>
35.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В тия
страница
ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления.
В тия
страница
ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека.
Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите. Тъй като съвременните езици нямат думи, предаващи точно и кратко смисъла на тия седем начала, то ще ги преведем само приблизително. Названията им са следните: 1. Адонай или Бог. 2.
към текста >>
36.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това е най-светлата и почти единствена
страница
от нашата родна, културна история.
Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух.
Това е най-светлата и почти единствена
страница
от нашата родна, културна история.
Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров.
към текста >>
37.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък
границата
.
Основите на учението са в духа на Христовото учение. Дънов иска да възстанови Христовото учение в истинския смисъл, както първите християни са го проповядвали. Животът на Петър Дънов е в хармония с учението му. Вече 70-годишен, казват за него, че е млад и се радва на добро здраве. Учениците му казват, че той понякога не говори много, но всякога дълбоко се чувстват думите, мислите му и духовните му възгледи, затова той царува над техните сърца.
С голямо внимание се следи движението на Бялото Братство отблизо и далеч, в България и оттатък
границата
.
И днес от това движение се интересуват от много страни и места. На немски (Das hohe Ideal) на английски (The great Law) и в изданията на есперанто са вложени мислите на Дънов. В Бургас, важно пристанище на Черно море, се издава библиотека със заглавие „Нова култура"; в редици се нижат там като слънчева светлина мислите на Учителя. Учениците на това движение общо желаят доброто на цялото човечество. Ето някои от преведените на есперанто беседи: La alta idealo, la granda lego, La revikigo de la kolektiva konscio, La nova homaro, La nova vivo, La mallarga vojo, La fortoj de la viva naturo.
към текста >>
38.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на
границата
на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата.
И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на
границата
на „звяра" и „ангела" – на хората.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>
39.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на
границата
между две епохи.
Сто пенязи, Ще ви се даде, Що искате? Благо и леко, Две думи, Дойде на себе си, Ще оздравее, Стр. 314. Цена 50 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – Софи.
Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на
границата
между две епохи.
Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза. Днешните мерки, които се вземат против кризата, засягат само последствията, резултатите, а не дълбоките ù причини и затова си остават неефикасни. А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея. Горните беседи хвърлят светлина върху всички въпроси на живота, изхождайки от едно изучаване на реалните основи на живота. И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот.
към текста >>
40.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до
границата
между видимия и невидимия свет.
Но могат ли да се кажат, кои са по-конкретно причините за появяването на днешното движение на Всемирното Бяло Братство в България? Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна.
Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до
границата
между видимия и невидимия свет.
Науката и сега е дошла вече до тази граница. И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето.
към текста >>
Науката и сега е дошла вече до тази
граница
.
Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна. Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет.
Науката и сега е дошла вече до тази
граница
.
И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето. Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира.
към текста >>
41.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна
граница
между тези две течения.
През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели.
Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна
граница
между тези две течения.
И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот.
към текста >>
42.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш
раницата
от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината!
Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята.
Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш
раницата
от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината!
И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения.
към текста >>
43.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
На 21 март е говорил от името на едно друго общество на тема: „На
границата
между този свят и отвъдния“.
От последните се видело ясно, как изучаването на така наречените невидими природни сили обогатява нашето знание и може да ни помогне при лекуването на ред болести по природен начин. Сказчикът е особено изтъкнал връзката между психичния живот на лицето и здравословното състояние на организма. Окултна дейност във Виена. На 19 март т. г. Калер е говорил по покана на обществото „Чехословашки спиритисти" в препълнен салон на тема: „Духовни влияния в народните движения“.
На 21 март е говорил от името на едно друго общество на тема: „На
границата
между този свят и отвъдния“.
Добър прием имали и двете сказки. Способностите на г-жа Кети Гюндл. Нейните способности са описани подробно в „Списание по парапсихология“. Със своите способности тя е обърнала вниманието на много кръгове във Виена. Тя има способност да определя болестите на болните и местото на болестта.
към текста >>
44.
СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Между двата лежат – като добре забележима
граница
– веждите.
Емил Петерс За веждите Е ли челото работилницата на разума, то лицето е областта на усетните (чувствените) органи, областта на възприятията.
Между двата лежат – като добре забележима
граница
– веждите.
Това е една от разните останки от онзи изцяло покрит с косми животински образ, над който човек е издигнал високо в него лежащата Божествена идея. Еволютивното ни води също и във физиогномичното по правия път. Дебелите, гъсти, силни, дългокосмести вежди издават буйните натури, в които инстинкт и разум се свързват заедно, а окото придобива най-силния животински и чувствен израз. Нежните вежди напротив говорят за едно по-голямо изящество и финост на чувствата. Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот.
към текста >>
Понеже там веждите не са вече рязката разделяща
граница
, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата).
Колкото натурата е по-неспокойна, толкова повече е смутена, развалена правата или спокойно издутата линия на веждите. Едни гъсти вежди, протичащи в неспокойна линия, показват холерика, възбуждащия се, обхванат от буйни афекти човек. Обаче, както веждите представят само едно малко късче от форменото богатство на главата, така те не предават на характера основен тон – само на чувствения живот придават известна симпатична или несимпатична, повече духовна или чувствена окраска. Веждите придават на главата най-резкия отпечатък, изпъкващият повече или по-малко чувствено концентриран израз. Обаче, ние ги обичаме най-много там, където те не са нито много гъсти, нито много празни, но спокойно и благородно се издуват над едно пълно око.
Понеже там веждите не са вече рязката разделяща
граница
, но един приятен преход между света на разума и света на yceтите (чувствата).
От немски Д-р К.
към текста >>
45.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всяка вечер да сваля
раницата
, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец.
Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра.
Всяка вечер да сваля
раницата
, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец.
Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като
граница
между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като
граница
между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо.
към текста >>
Така и художникът схваща линията като
граница
между два тона; повърхнината – като
граница
между две силови полета, които действуват в пространството.
Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина.
Така и художникът схваща линията като
граница
между два тона; повърхнината – като
граница
между две силови полета, които действуват в пространството.
Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид.
към текста >>
47.
ЗАЩО - Б.Б.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка
раница
, който потен крачи към тяхното село.
..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка
раница
, който потен крачи към тяхното село.
Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката.
към текста >>
Тежко натовареният с
раница
момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
Тежко натовареният с
раница
момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
към текста >>
В следния момент само момъкът беше захвърлил
раницата
си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане.
В следния момент само момъкът беше захвърлил
раницата
си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша.
към текста >>
– Настигнах го, той си върви, ама
раница
, цяла купчина на гърба му.
" Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо.
– Настигнах го, той си върви, ама
раница
, цяла купчина на гърба му.
А горещо, не питай. А и по шосето прах! Минах край него – нищо не ми казва, погледна ме само така милаим – нищо не поисква – и аз се не сещам – а кога после го видях до колене нагазил в реката с обущата – да вдига коня – е, право да ти кажа, щеше ми се да го прегърна – че какво щях да правя сам, Хеле като ме преметна коня, така хубаво ме е мил – кърпата му е още дома Та рождена сестра да ми беше, нямаше така да е похватен и внимателен. А аз му благодарих и му се извинявах, а той мънка нещо, като че ли аз на него нещо добро съм му направил, а не той на мене. Такъв човек не съм срещал досега.
към текста >>
48.
Вести
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Като някой ученик, на когото е зададен свършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, кое го имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или
страница
от география.
Любомир Лулчев ЗА ВИСОЧИНАТА НА МУСАЛЛА Това беше преди повече от десетина години. Бях още офицер. Правехме групови екскурзии с братството към Мусалла, водени от Учителя. Отивайки към върха, веднъж Той ме запита: – Колко е висок Мусалла?
Като някой ученик, на когото е зададен свършено лек въпрос, аз Му отговорих тутакси това, кое го имах в ума си, останало навярно като впечатление от някоя табела или
страница
от география.
– 2927 м., Учителю. Той ме погледна доста продължително, поклати глава и ми каза: – Мусалла има повече от 3000 м. – Как е възможно това ? – учудих се аз, той е толкова пъти измерван и при това най-точно. – А как измерват?
към текста >>
49.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Една от друга по-хубави, по-дълбоки, по-примамливи - те държат вниманието на четеца от първата до последната
страница
.
Издание на Посредник, 1934 г. София, 143 стр. 50 лв. Разкази, приказки, легенди като скъпоценни камъни се нижат пред очите на читателя. Сякаш сутрешен лъх на заруменяла от изгрев слънце планина.
Една от друга по-хубави, по-дълбоки, по-примамливи - те държат вниманието на четеца от първата до последната
страница
.
Дълбоко разбрана, почувствувана и изживяна човещина диша от всяка фраза там. Не златни, а светли капки от любов, човещина и надежда би трябвало да се нарекат.
към текста >>
50.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска
граница
при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга.
И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите!
След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска
граница
при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга.
Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура. Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Има голям смисъл, че линията на живота образува
границата
между венериния хълм и марсовата област (поле).
Всички качества, които служат душевно за тази цел, са покровителствувани от Марс: Разположението на духа, воля, енергия, честолюбие, храброст и доблест. При известни обстоятелства, последните качества се обръщат в безогледност и бруталност. Марс е следов., въплъщението на войната. Когато Марс не е овладян и насочен в целесъобразни пътеки, тогава той е един опасен вредител за всеки, в чиито ръце той показва пълна сила. Затова, той сведочи още за всякакъв вид съперничество, вражда и пр.
Има голям смисъл, че линията на живота образува
границата
между венериния хълм и марсовата област (поле).
Тя е символът на трайния брак на тия две сили, чрез които единствено се поддържа хода на живота. Тежко, когато този брак се разтрогне макар и за един миг. Резултатът е смърт или някоя тежка опасност за живота. Меркурий е четвъртата космическа сила. Той е символът на мисловната сила, доколкото се проявява като интелект.
към текста >>
Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде
границата
между тези два свята.
Всичко това е дело на Меркурий. У старите народи, Меркурий се е считал за крилат небесен посланик и посредник между боговете и хората (това ще рече между висшите и нисши сили в самия човек), като бог на крадците - и всичко това с право. Местодействието на Меркурий е на едноименните хълм и пръст както и изхождащата от този хълм меркуриева линия. Казахме: посредник между боговете и хората. Меркурий може още да бъде назован мостът, който води от хаотичните сили долу към висшите и светли сили горе, които се очертават с понятията: Слънце (Аполон), Юпитер и Сатурн.
Една напречна линия прокарана от Меркуриевия хълм към ъгъла на ръката между палеца и показалеца, ще ни даде
границата
между тези два свята.
И ако поставим върху тази напречна греда една надлъжна, насочена към средния — сатурновия пръст (твърде често самата сатурнова линия взима тази посока), то ние имаме знака на свещения кръст, под чието влияние седи целият ни живот - често без сам да знае човек. Идваме до петата т.н. Сатурнова сила която е локализирана в сатурновия хълм и пръст. Сатурн е великият учител на съдбата в добър и в лош смисъл. Той символизира спънките и опасностите, посредством чието преодоляване душата узрява и се обучава за достигане по-високи стъпала на развитие.
към текста >>
52.
LE MAITRE PARLE. LE BIEN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
На първа
страница
на кориците е напечатан портрета на Учителя голям формат (рисуван от художника Борис Георгиев).
Тая академия има клонове в цяла Италия. Академията определя Учителя за свой Върховен Духовен Ръководител. Швеция В списание „Vegetarianen", орган на Шведския вегетариански съюз, год. 33, книжка 10, октомври 1934. г., е напечатана уводна статия със заглавие „Вегетарианска колония в България".
На първа
страница
на кориците е напечатан портрета на Учителя голям формат (рисуван от художника Борис Георгиев).
В статията се разглеждат основните идеи на Всемирното Братство и се описва живота на „Изгрева". Статията сдържа и няколко снимки, които илюстрират текста: две снимки от „Изгрева" и една снимка, която представя гимнастичните упражнения (Паневритмия) при Рилските езера. Към статията са прибавени и две картини от Борис Георгиев, като художник, който работи в духа на новите идеи. Един швед превежда „Високият идеал" на шведски и скоро ще излезе от печат в Стокхолм. Един красив симптом Получихме списание „Нов живот", издавано в Загреб, орган на Югославянския въздържателен съюз.
към текста >>
53.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Истината е това, без което никаква
граница
не съществува.
Но не се спъвайте от черупките. И аз ви казвам: „Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства". И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос! Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува.
Истината е това, без което никаква
граница
не съществува.
Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Божествената Мъдрост. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край.
към текста >>
54.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Можем да кажем, че книги от рода на тази, представят светла
страница
от развитието на човечеството.
Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година книга на всеизвестния учен Алберт Айнщайн, в която той изнася своето схващане за света и за себе си. Тази книга, която прави известна сензация в днешна Европа и Америка е озаглавена: „Моят светоглед". („Mein Lebensbild", „Comment je le monde”). Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля.
Можем да кажем, че книги от рода на тази, представят светла
страница
от развитието на човечеството.
Идва една нова епоха. Тя е епоха на един голям и истински духовен подем. За тази нова епоха, за тази нова духовна мисъл, за това ново човешко, всечовешко съзнание ратуват големите корифеи на научната мисъл в света днес. Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали.
към текста >>
55.
LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Страница
из делото на Николай Рьорих - Международния пакт за запазване културните старини.
Навсякъде се чувствува не само голямата оригиналност на това слово, но и неговата истинност. Спомняме си думите на един реформатор на живота, който върви по свой път, Wohlleber от Цюрих в Швейцария, който казваше: „Думите на Учителя не са само оригинални - оригинални слова в света има много - те са истинни. Тяхната истинност те обладава, тя те издига и ти дава друг смисъл". Бавно но сигурно се гради пътя на новото. То става главно в сърцата на хората.
Страница
из делото на Николай Рьорих - Международния пакт за запазване културните старини.
Идеята да се създаде един международен пакт за запазване на паметниците на Красотата и Знанието, се е зародила у Рьорих - известен окултист, още през 1904 год. Тогава той представил подходящ проект на руското правителство. През 1914 год. той подновил проекта си и го представил на тогавашния главнокомандващ руската армия. Минали, обаче, години без резултат.
към текста >>
56.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната
граница
на „планетния мир".
" Той звучи безпощадно в ушите на ония, които покаяния идват да се кръстят при него в водите на Йордан. „Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от божия гняв? Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии.
Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната
граница
на „планетния мир".
Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек.
към текста >>
57.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ.ХРИСТОС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на
границата
между Сатурновия хълм и едноименния пръст.
Ръката на Абд ел Крим Водителят на едно племе, Абд ел Крим става султан на Мароко през 1922 год. след победата над испанците. Щастието му, обаче, не е дълготрайно. През 1925-26 год. бива победен от Франция и Испания и заточен като френски пленник на острова „Реюнион".
Неговата фатална съдба се установява на ръката му от звездата, която се намира на
границата
между Сатурновия хълм и едноименния пръст.
Докато звезда на юпитеровия и дори на аполоновия хълм е белег на възходи, щастие, на сатурновата издигнатина е фатален белег нещастие, упадък, лош край, който може да завърши и със смърт. Останалите черти и линии на ръката на Абд ел Крим говорят за неговия улегнал, трезв и смел характер. Той е същевременно и писател. Познати са неговите мемоари: „Моята война срещу Испания и Франция". За този активен, смел и решителен човек, неговото заточение се явява като двойна трагедия в живота му.
към текста >>
58.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка,
граница
на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така.
Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка. Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата.
Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка,
граница
на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така.
Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота. Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна. Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети.
към текста >>
59.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Днес живеем в епоха, която е
граница
между две епохи: стара и нова.
Разумните кротки. Илия вече дойде. Що трябва да речете. Който слуша моите думи. Моите овце слушат моя глас.
Днес живеем в епоха, която е
граница
между две епохи: стара и нова.
Новата епоха иде, понеже се събуждат нови страни на човешкото естество. Човешкото съзнание влиза в една по-висока фаза. Новите идеи осмислят живота и правят човека радостен, понеже отговарят на нуждите на днешната епоха. Новите идеи подмладяват. Новото е това, което разрешава всички противоречия в света.
към текста >>
60.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
сме на
границата
между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса.
когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е.
сме на
границата
между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса.
И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница! Казано е там: „И яви славата си! " И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
към текста >>
61.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е
граница
между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история.
А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята.
То е
граница
между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история.
Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба.
към текста >>
62.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане
избраница
- майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
Що се отнася до човека, изчислението според прогресията на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират. Можеш да желаеш да станеш учен, музикант, поет, какво ли не, но спреш ли се да осъществиш, да култивираш едно желание, да го отгледаш със соковете на своя живот, тогава ти няма да раждаш много и да захвърляш роденото, както рибата захвърля своя хайвер.
В образа на Елисавета, която върви по линията на Сара, ние имаме тип на жена, която, минала през суровата дисциплина на религиозния опит, облагородила сърцето си чрез изпитанията на вярата, достига високото положение да стане
избраница
- майка на един пророк, на един гениален човек, за когото Роденият от Девата свидетелствува, че няма по-голям от него, роден от жена. Г.
към текста >>
63.
НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето една интересна
страница
от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили.
Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля.
Ето една интересна
страница
от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили.
За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера", явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос.
към текста >>
64.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Една нова
страница
от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения!
Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето! Новият ден започва.
Една нова
страница
от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения!
Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя.
към текста >>
65.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Граница
между двете епохи е идването на Христа.
За да разгледаме значението на този разказ за мъдреците от изток, нека хвърлим кратък поглед върху историята на човечеството. В една по-предишна статия се изтъкна, че историята на човечеството от атлантско време насам е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя. Това слизане от духа към материята се нарича инволюция. След това почва неговото постепенно възлизане. Това е еволюционният период.
Граница
между двете епохи е идването на Христа.
Древните култури: индийската, персийската и египетско-асирийско-вавилонската са били култури на инволюция. И затова, опитността, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период. Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен младеж с методите, които употребяваш при тригодишното дете? Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му. Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили посвещение в окултните школи на тия три култури.
към текста >>
66.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Има една рекордна
граница
- това е движението на светлината.
Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо.
Има една рекордна
граница
- това е движението на светлината.
То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си. На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална граница на движение. При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне.
към текста >>
На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална
граница
на движение.
Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална
граница
на движение.
При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне. Така дори е и с човешките изобретения - машините. При една определена конструкция, имаш точно определено напрежение и работоспособност. Няколко гранични числа, не биха били без значение: Гълфстрийм - 1 м/сек. Човек ходещ - - 1.5 м/сек.
към текста >>
67.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата
страница
.
След тази дата са правени многобройни опити и наблюдения в много клиники и болници от разни лекари-психиатри и физиолози, които опити само потвърждават графологичните истини. Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,.
без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата
страница
.
Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти.
към текста >>
68.
ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е
страница
от някоя книга.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е
страница
от някоя книга.
Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо.
към текста >>
69.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на
границата
, за да мога да заваря съответния параход.
По искането на един не особено любезен чиновник, трябваше да направя една ненужна обиколка по цялата станция, докато да заверят билета ми. Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата. Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина.
В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на
границата
, за да мога да заваря съответния параход.
Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието.
към текста >>
Влакът зами¬нава от българската
граница
скоро след пристигане на парахода и ако на румънската
граница
забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути.
Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата. Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход.
Влакът зами¬нава от българската
граница
скоро след пристигане на парахода и ако на румънската
граница
забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути.
Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака.
към текста >>
Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската
граница
едва след отпътуването на влака.
Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути.
Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската
граница
едва след отпътуването на влака.
Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака. Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите.
към текста >>
70.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Боян Боев НА
ГРАНИЦАТА
Днешната наука все повече се приближава до
границата
между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата
граница
, но даже е нагазила в областта на последния.
Боян Боев НА
ГРАНИЦАТА
Днешната наука все повече се приближава до
границата
между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата
граница
, но даже е нагазила в областта на последния.
И това е лесно обяснимо, защото светът е един. И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие. И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области.
към текста >>
71.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това е признак, че се намираме на
границата
между старото залязващо и новото изгряващо.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА[*] Днешната епоха е преходна между две култури. Винаги завоят между две култури се отличава с хаос, с големи противоречия.
Това е признак, че се намираме на
границата
между старото залязващо и новото изгряващо.
Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява. Всяка култура се отличава с това, че носи нещо ново на човечеството.
към текста >>
72.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Разбира се, всяка проява трябва да има своята
граница
.
ПОДПУШВАНЕ Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си.
Разбира се, всяка проява трябва да има своята
граница
.
Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт. Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди.
към текста >>
От голямо значение е да знае човек
границата
на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди.
Така е и в по-тънкия душевен живот на човека. Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари.
От голямо значение е да знае човек
границата
на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди.
При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост. Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно.
към текста >>
73.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до
границата
, грижейки се през цялото време като майка за мен.
Песните прекъснаха за 10-на минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление. Аз чувствувах, как присъствуващите ме обгръщаха със своите хубави мисли. Раздялата на следната сутрин беше дълбоко сърдечна. Защото аз се бях свързал с приятели, от които винаги ще чувствувам потребност. Особено съжалявах за беседите на Учителя.
Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до
границата
, грижейки се през цялото време като майка за мен.
Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие.
към текста >>
74.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ПАНЕВРИТМИЯТА Всяка година на "Изгрева" край София на 22 март се отваря една нова красива
страница
в живота.
ПАНЕВРИТМИЯТА Всяка година на "Изгрева" край София на 22 март се отваря една нова красива
страница
в живота.
Тогава почват паневритмичните упражнения. В красиво пролетно утро, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята почват да отварят своите венчета на животворните слънчеви лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят тия упражнения на една широка полянка, обиколена със стройна борова гора. Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Ще дам един цитат от книгата "В царството на живата природа" като отговор на тоя въпрос: "Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много.
към текста >>
Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до
границата
и са свободни вече да се разпилеят.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя.
Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до
границата
и са свободни вече да се разпилеят.
Тия движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене.
към текста >>
75.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Страданията и мъчнотиите са
граница
между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
Страданията и мъчнотиите са
граница
между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им.
към текста >>
76.
ПОЕМИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една
страница
чудна, един изречен твой завет.
Д. Антонова КНИГАТА Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата — година, и всеки ден в там един неписан лист. С езика си, делата, мисълта, перото ще пишеш ти по тоя чуден лист. Неспирната стрелка на вечния часовник севщ ритъм ще звучи, земята – друмник неуморен по пътя слънчев ще върви.
И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една
страница
чудна, един изречен твой завет.
Звездите шепнат свойто слово, отгоре гледа вечността, очи невидими, красиви следят ти, братко, повестта. Чети разтворената книга – над тебе светнало небе, пиши, звездите както пишат, пиши безсмъртни редове. РАЗДАЙ Раздай ти доброто в сърце си на всички, Тъй както раздавам живот аз навред, Тъй шепнат лъчите на мощното слънце. Раздай си сърцето на всички по малко, Тъй както раздавам аз чисти води, Тъй пее от века планинския извор. Раздай си сърцето на всички по малко, Тъй както раздавам аз златни зрънца, Тъй шепне под зноя класилата нива.
към текста >>
77.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Когато всички дават, свободно, непринудено,
границата
между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия.
Когато всички дават, свободно, непринудено,
границата
между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора. Един такъв съзнателен колектив, чрез своите малки жертви, може да се изравни по материална мощ, с един отделен, богат човек. Тъкмо тук, в развитието на колективното съзнание, двигател на което се явява волята за жертва, за даване у отделните индивиди, участвуващи в тия колективи, седи неговата освободителна мощ от "силните", от "богатите". След тия бегли бележки от чисто психологично естество, които отчасти само разкриват вътрешната страна на колективното даване, ще се спрем да конкретизираме метода на "единия кодрант". Нека тоя кодрант се равнява на един лев, за да придадем определена числена стойност на това алгебрично число.
към текста >>
78.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обаче няма връзка,
граница
между двете царства – животинско и растително.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните.
Обаче няма връзка,
граница
между двете царства – животинско и растително.
Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните.
към текста >>
79.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за
границата
на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение.
Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене". Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява.
Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за
границата
на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение.
Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло.
към текста >>
80.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Като че ли сваляш тежка
раница
от гърба си!
Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва: – Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост!
Като че ли сваляш тежка
раница
от гърба си!
Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно!
към текста >>
81.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на
границата
се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения.
Югославия за Всемирното Братство Неотдавна излезе от печат на сръбско-хърватски език втора беседа на Учителя: „Абсолютна чистота" – печатана на средствата на един брат от Белград. Предговорът към този превод, издаден твърде спретнато и красиво с портрета на Учителя, представлява голям интерес за българите, понеже изразява мнение за личността и делото на Учителя и колко високо той се цени в братска Югославия. Затова даваме в превод целия предговор: „Преди две години излезе на сръбски език беседата „Високият идеал"- А ето и сега по препоръка на великия Учител излиза на сръбски и втора негова беседа: „Абсолютна чистота". Докато в първата беседа Учителят ни открива високият идеал в живота, а той е Любов към Бога и към ближните. Във втората беседа той ни указва на средството, как да се приближим към този идеал, – а то е абсолютна чистота, чистота на мисълта, чувствата и постъпките, следователно вътрешна и външна чистота.
Това внимание на Учителя на Всемирното Братство в София за нас е убедителен отговор за онези, които от двете страни на
границата
се питат, дали между южните славяни наистина са настанали истински славянски, братски отношения.
На Учителя, който възвестява братството на всички люде на земята в духа на Христовото учение, наистина не е трудно да покаже своята бащинска любов към братския народ, който му е близък по всичко. Тези, които в Югославия знаят. макар и повърхностно, за възвишените и светли идеи на Учителя, могат да бъдат дълбоко благодарни на Всемирното Братство, че при него намират помощ и подкрепа, на която слабо биха могли да разчитат в днешната себична, материалистична и небратска епоха. И то толкова повече, че по този начин се осъществява едно истинско и дълбоко взаимно братско сътрудничество и сближение. Ние можем да се надяваме на по-светло бъдеще, само ако насаждаме божествените идеи в своите души и сърце и така облагорадим себе си за висш живот.
към текста >>
82.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ето как топлината се явява като
граница
на енергетичните превръщания, каквито представляват всички процеси в природата.
Тя е последната спирка по нанадолнището, където свършват градациите и започва някаква страшна, неизбродима и неизвестна област. Връщането назад е трудно, придружено с големи усилия, с грамадни загуби. Преведено на обикновен език, то ще рече, че всяка енергия в света лесно може да се превърне в топлина И дивакът знае да запали огън, като трие две дървета, но от огъня само гениалният ум на Джеймс Уат можа да получи механична енергия, като изобрети парната машина. Изобщо превръщането на коя да е енергия в топлина е лесен, естествен и прав процес, но превръщането на топлината в каква да е друга енергия, е трудно. То съставлява един неестествен, обратен процес.
Ето как топлината се явява като
граница
на енергетичните превръщания, каквито представляват всички процеси в природата.
Ще видим и друго нещо, а именно, че топлината е врата и към разсейването на енергията, за което споменахме в началото. Да вземем следния пример: В стаята е студено. Ние запалваме печката и изгаряме в нея 25 килограма каменни въглища. Въздухът се затопля, защото запазената енергия в въглищата при горенето се освобождава под формата на топлина. От къде са взели каменните въглища тая енергия?
към текста >>
Тялото на земята, като тяло на едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù
граница
и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние? Твърде вероятно е, бъдещето на нашата земя да представя едно "размразяване", едно отпущане на интраатомните сили, за да се прояви животът в една по-рядка и по-фина материална среда. Тогава ще отслабне властта на гравитацията и тия вериги, които държат формите на живота, ще се отпуснат до известна степен. Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери.
Тялото на земята, като тяло на едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù
граница
и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
За да се стигне до това, сегашната земя трябва да мине през "чистилището". Всички процеси в живата и мъртва природа водят към това чистилище, към тоя "термичен ад" – вратата на топлинните явления, към ентропията, от която толкова се боят учените теоретици. На нас тоя страх се струва неоснователен и малко наивен, защото ние се присъединяваме към ония, които заменят думата смърт с тясна врата, през която се отива към една нова фаза на живота, към царството на едно ново, неизвестно за нас бъдеще.
към текста >>
83.
ИМПУЛСИ - Е.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако по-бързата планета е вече отминала
границата
, установена за един точен аспект.
Най-точните и най пълни таблици засега са тия на Raphael, които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag – Мюнхен. Най-евтини са таблиците за времето от 1853-1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни – само позициите на луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седми ден, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация. Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се – apl. – аспекти.
Ако по-бързата планета е вече отминала
границата
, установена за един точен аспект.
Без обаче да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева.
към текста >>
Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала
границата
на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект.
Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн.
Ако, обаче, луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала
границата
на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала рее още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект.
Ако луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (26°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближава до точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, напр.от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция.
към текста >>
В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26°от знака Риби до 20°от Овен, следователно тук имаме съвпад на слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до
границата
на аспектния орбис.
Обикновено, аспектите се означават с леко изтеглени или пунктирани линии. Някои отбелязват при това, дисхармоничните аспекти с червен цвят, а хармоничните със син. Самото откриване на аспектите ще посочим с един пример. Нека предположим, че в даден хороскоп слънцето се намира в края на трети дом в 8°от Овен (във фиг.) 1. Най-силният аспект – съвпадът – може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° – при слънцето и луната 12° – от двете страни на планетата, която ни интересува.
В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26°от знака Риби до 20°от Овен, следователно тук имаме съвпад на слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до
границата
на аспектния орбис.
Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото ако Меркурий би се намирал много близко до слънцето, т.е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита "обгорена" от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност, именно, ако Меркурий е в точен съвпад със слънцето – според някои с разлика в дължините до 5' според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро. Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или, още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие.
към текста >>
84.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Прочел и
страницата
от книга, отворена напосоки.
В такъв вид д-р Тарбел бил въведен в една стая, в която той никога не е влизал и му било предложено да намери в нея телефона. Той с уверени крачки пристъпил към телефона, стоящ на нощната масичка между двата кревата, без да се сблъска о някой предмет по пътя. Като дошъл при телефона, той уверено повикал някое лице по съобщения му номер; след това прочел номера на едно удостоверение, което му е било дадено от едного от присъстващите журналисти. „Прочел" и името на журналиста, написано в удостоверението. След това той прочел късче хартия, на която една госпожа била записала с молив нужните ù покупки.
Прочел и
страницата
от книга, отворена напосоки.
Освен това д-р Тарбел ясно казал номера на книжния долар, който държали пред него обърнат наопаки. ГОЛЕМИЯТ БРАТ. Две беседи от Учителя, стр. 39. София, 1939. Цена 5 лева.
към текста >>
85.
ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Отстъпване на север на южната
граница
на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А.
Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр. през март 1930 година средната температура в Малките Кармакули надвишава средната многогодишна температура с 10 градуса. Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове. В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица.
Отстъпване на север на южната
граница
на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А.
Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен. Напоследък се пише за "деградация" на границата на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало. И тая "деградация" се извършва не през време на дълга историческа епоха, а се извършва пред нашите очи, тъй да се каже, през последните две десетилетия особено, във връзка със затоплянето, което е започнало в средата на миналия век.
към текста >>
Напоследък се пише за "деградация" на
границата
на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало.
В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица. Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А. Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен.
Напоследък се пише за "деградация" на
границата
на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало.
И тая "деградация" се извършва не през време на дълга историческа епоха, а се извършва пред нашите очи, тъй да се каже, през последните две десетилетия особено, във връзка със затоплянето, което е започнало в средата на миналия век. Затопляне на умерените пояси Процесът на затоплянето е обхванал не само Арктика, но и по-умерените области. Напр. по изследванията на Д. Кайгородов зимата в Ленинград през периода 1894 - 1920 г. има тенденция да се скъсява.
към текста >>
86.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Без любовта, на която и
граница
да отидеш, ще те спрат.
Като дойде любовта, вие имате светлина и всичко ви става ясно. Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая.
Без любовта, на която и
граница
да отидеш, ще те спрат.
Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава. Всеки ден трябва да намерите някого, когото да обичате. В разумната любов оня, когото обичаш, гледай да не го цапаш. Как ще го цапаш? Например, като обичаш един човек, почваш да му приписваш някои качества, които той няма.
към текста >>
87.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
– завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла
страница
ще впише в историята на човешкия живот.
Малкият, десетгодишен Ир изслуша внимателно баща си, сложи малката си ръка върху своето туптящо сърце и, с тих но твърд глас, отговори: – Да бъде според твоята воля, татко! Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят и изви лицето си настрани, за да скрие сълзите, които думите на детето извикаха у него. – Бог да те благослови и Неговата десница да бъде над теб!
– завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла
страница
ще впише в историята на човешкия живот.
Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов. На другия ден младият принц беше готов за път. На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен!
към текста >>
88.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова
страница
във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити.
Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него. Тук важи преди всичко основният закон: Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво. Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер.
Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова
страница
във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити.
Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури? Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят. На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди.
към текста >>
89.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една
граница
, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история.
Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това. Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха. Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал.
Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една
граница
, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история.
От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието. След като в модерната физика проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства. Евклидовото пространство е прогонено от модерната физика, която е релативна, и която за вселената мисли, че макар и безгранична, все пак е крайна. Едно ново нещо, което прибавиха към твърдението, че вселената е в един определен обем физично пространство, е и нейната непрекъсната разширяемост.
към текста >>
90.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Стигнал до крайната
граница
на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ (Из „Сигнали") Георг Нордман Една епоха със сподавено сърце!
Стигнал до крайната
граница
на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм.
Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради!
към текста >>
От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е
граница
на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност.
Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни.
От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е
граница
на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност.
В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>
91.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Човекът, който стои на
границата
между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там.
До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина Божия: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм". Когато Той издъхваше, Люцифер добави: — Видя ли, кой съм аз? Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз! — Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу дух. И Луцифер видя – това бе човекът.
Човекът, който стои на
границата
между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там.
Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>
92.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ето няколко характерни думи от първата
страница
на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало.
Чрез проследяване старо-руската и южно-славянската литератури той намерил, че многобройни легенди и предания в руската литература и фолклор имат богомилски произход. Той изтъква, че богомилството, излязло из България, е повлияло не само на руската култура, но се е пренесло и в Италия, Чехия, Франция и пр. В своя труд професорът изтъква, че е проучил 435 руски, украински, белоруски, южно-славянски и западно-славянски легенди, и много от тях са от богомилски източник. Една статия на професор Андрей Стоянов Това е статията му „Пътят на българина", напечатана в списание „Българска мисъл", год. 15, 1940 г., кн. II.
Ето няколко характерни думи от първата
страница
на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало.
Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще?
към текста >>
Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На
страница
69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание.
Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На
страница
69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".
към текста >>
93.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
„Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената
граница
Рос, между малка Америка и самия Южен полюс.
Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си. Те са красиви и богати. В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир. през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год.
„Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената
граница
Рос, между малка Америка и самия Южен полюс.
Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен".
към текста >>
Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на
границата
на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ.
отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече). Трябва дебело да се отбележи, че всички експедиции, може би с изключение на настоящата последна, са били уреждани и заплащани в последствие от самия Бърд. (Страхотна грижа!). Така става твърде ясна голямата нужда, която е изпитвал Б. от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си.
Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на
границата
на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ.
Изолацията, усамотението е, казано на земен език, абсолютно. На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха. Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята!
към текста >>
Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „
Границата
" (
границата
между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот.
Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта.
Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „
Границата
" (
границата
между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот.
в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси. След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието.
към текста >>
94.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние живеем като човешки същества на
границата
на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене.
Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието.
Ние живеем като човешки същества на
границата
на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене.
Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото.
към текста >>
95.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд
границата
на механичното.
Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси.
Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд
границата
на механичното.
в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа.
към текста >>
В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома, че в еди коя си библиотека, на еди кое си място има еди коя си книга и на определена нейна
страница
се намира един пасаж, който разглежда еди кой си въпрос.
Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр. отделни думи от стихотворението на един поет. Обаче, като се съберат всички тези съобщения, получава се едно цяло, което има смисъл. И метагномите казват, че тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало отвъд. Другият случай е паранормалното цитиране на места из някои книги.
В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома, че в еди коя си библиотека, на еди кое си място има еди коя си книга и на определена нейна
страница
се намира един пасаж, който разглежда еди кой си въпрос.
Същият опит се е правил и с вестници, и то даже преди излизането на вестника. Значи, преди неговото излизане се казва, че в дадено място на вестника се намира еди какво си съобщение. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а пък при случая с вестника, можем да приемем, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. А пък при познаване на някои пасажи може да се предположи, че тези данни се взимат от паметта на някой друг човек и то от неговото подсъзнание. Обаче всичко това би било много изкуствено и пресилено.
към текста >>
96.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Днешният ден отваря нова
страница
във великата книга на живота.
Боев ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО Зората предвещава чуден ден. Цветя, мушички, птички, хора, — през всички минава свещеният трепет на вълната, която иде от изток. С новите си откровения денят тихо пристъпва към нас. Той ни носи любовните дарове на Великата Майка, която щедро ги е приготвила за всички свои деца. Тя ги тъй обича, защото при слизането им от небето е вложила във всекиго от тях по един скъпоценен камък, който ще се разкрие се всичкия си блясък и красота в края на вековете.
Днешният ден отваря нова
страница
във великата книга на живота.
И в нея ще се пишат неща, неписани никога досега. Всяко камъче, всяка тревичка, всеки сленчев лъч ще ни разкривал по нов начин своите тайни. Челото на Витоша е вече позлатено от първите слънчеви лъчи. Дванадесетте лъча на новите игри са вече образувани на Изгревската полянка. Около тях един жив кръг; той приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча и се привежда в движение.
към текста >>
97.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната
страница
, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ЛЪВ Едно огромно сърце трепти във всемира. В тия трепети се раждат слънцата, пътуват тежките кервани на хилядолетията и светът се люлее като в майчина прегръдка. Едно сърце, което беше живо и тогава, когато не бяха още планините, облаците и вековните гори, над които възлязват звездите. Едно сърце, което помни раждането на Всемира и детството на всички слънца.
Когато тръгнеш по пътя на мъдреците и гадателите, когато преминеш през всичките листа на голямата житейска книга и паднеш изморен на сетната
страница
, ти не ще си познал нищо повече от това, което ти носи в редки мигове далечната и невидима обич на световното сърце, Ако тръгнеш по пътя на победите и капнал от умора, наранен от острите кървави кремъци на земята, подириш покой, ти не ще го намериш никога, ако не хвърлиш суетния венец на славата и не разтвориш ръце за тихата ласка на голямата световна обич.
Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта!
към текста >>
98.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За да стане възприемчив към вътрешния живот на природата, той трябва да се освободи от товара си, от всички ненужни смущения, да свали тежката
раница
от гърба си и да пристъпи към светилището на природата.
Защото са още в преддверието на живота; те живеят в сенките на живота. Не са почнали още да живеят! Безпокойствата, в които са потопени, спущат около тях тъмно було, което им закрива лъчите на Нейната светлина и те се мислят за отхвърлени а забравени. Оня, който е бил досега апатичен към живота и уморен от него, като влезе в новото отношение към живота, последният става за него приказно царство, пълно с поезия, и всичко му става скъпо и мило. Каква промяна ще стане с човека, когато бъде способен навсякъде да вижда присъствието на Любовта!
За да стане възприемчив към вътрешния живот на природата, той трябва да се освободи от товара си, от всички ненужни смущения, да свали тежката
раница
от гърба си и да пристъпи към светилището на природата.
Човек седи цял живот в тъмните подземия на света при касите със злато, без да подозира за величието на това, което става около него! Поне за няколко мига да излезе от влажните изби на живота, за да види радостта на тревите, цветята, изворите, на слънчевия лъч, на планината! Те си имат език; чува го само оня, който отива при тях с любов! Когато човек схваща природата като мъртъв механизъм, това не може да не се отрази и върху самия му живот. Последният се механизира.
към текста >>
99.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Утре планината ще ни даде ново откровение на своите тайни, ще ни разкрие нова
страница
от свещената си книга.
в нейните неръкотворни дворци се чувствуваш в своята естествена среда. Тук като че ли намираш себе си, своята истинска същина. * * * Няколко седмици сме вече при Седемте Рилски Езера. Утре ще гостуваме на Калинините върхове. Отдавна желаем да влезем в общение с тези чисти места.
Утре планината ще ни даде ново откровение на своите тайни, ще ни разкрие нова
страница
от свещената си книга.
с радост всички се приготовляваме за утрешния ден. Поглеждам небето: утре ще имаме хубав ден — тих и светъл. Три часа след полунощ. От всички страни на стана се стичат към центъра братя и сестри. Каква незабравима картина: всички са в радостно очакване на новите прозрения, които раждащият се ден ще ни дари.
към текста >>
100.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Боев Днес сме на
границата
между един стар и един нов свят.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Б.
Боев Днес сме на
границата
между един стар и един нов свят.
Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на човека за разрешение. Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми.
към текста >>
Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова
страница
за анатомията и физиологията.
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168). За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?
Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова
страница
за анатомията и физиологията.
Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8). В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби.
към текста >>
НАГОРЕ