НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
168
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и
опитности
на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и
опитности
на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
към текста >>
2.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки по инстинкт, от вродена
опитност
се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея.
Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата.
Всеки по инстинкт, от вродена
опитност
се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея.
Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>
3.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива
опитност
.
Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б. Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили.
Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива
опитност
.
И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.
към текста >>
4.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Че това е така показва ежедневната ни
опитност
. Напр.
Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие.
Че това е така показва ежедневната ни
опитност
. Напр.
намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте. Най-после цялото ви настроение се изменя.
към текста >>
5.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната
опитност
.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната
опитност
.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
към текста >>
6.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без
опитност
, без никакъв метод за прилагане.
В дадения случай преди всичко е нарушена функцията на белите дробове, трябва да се потърсят средства за възстановяване нормалното им състояние. От друга страна сърцето изнемогва – трябва да се подкрепи, да се засили неговата функция и т.н. Иска се знание, искат се методи. И в това отношение днес бих поставил един лекар много по-горе, отколкото напр. един моралист или свещеник.
Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без
опитност
, без никакъв метод за прилагане.
Нека се обърнем към терапията в съвременната медицина. Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване: 1) непосредствена борба с причинителите на болестите и 2) засилване защитните сили на организма. Опитът показва, че най-добрият лекар е самият организъм, стига той да бъде подкрепен и улеснен в своята задача. Същата аналогия съществува и по отношение душевния живот на човека Непосредствената борба с един недъг не дава особено големи резултати. Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие.
към текста >>
7.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична
опитност
, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения.
Неговите творци го градят чрез своя ум изхождайки само от своята лична
опитност
, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки. Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер. Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер.
към текста >>
8.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята
опитност
: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята
опитност
: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>
9.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна
опитност
и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати.
И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна
опитност
и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити.
По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди.
към текста >>
10.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови
опитности
в пътя на съвършенството.
Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови
опитности
в пътя на съвършенството.
И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука.
към текста >>
11.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката
опитност
!
Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките.
Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката
опитност
!
В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар.
към текста >>
12.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Опитността
и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят.
Нима човек се е родил да гледа само лошите страни на живота? Само да бъде роб на невежеството, на отрицателните действия, който носят хилядите нещастия на нашия живот? Ако сме надарени – като същества с чувство на любов и мисъл за красота, които съставляват всякога истинското ни богатство. Защо да не им дадем волен замах и свобода да се проявяват в живота ни и те? — Животът е взискателен и ние трябва да му служим разумно Не е меродавно мнението на този или онзи мислител, който разглежда едностранчиво нещата.
Опитността
и фактите, които всеки ден проверяваме, ни довеждат до заключението, че животът е в зависимост от велики сили, които за чуждите мнения не се изменят.
И по-велики закони има в природата, които ни тласкат с глава и крака напред, без да ни питат дали техните действия са в съгласие с нашите мисли или не. А днешните мислители, хората на съвременната култура и морал имат особени схващания, особени възгледи. Предписват методи и средства на които и сами те не знаят ползата. Обаче ще дойде време, казва философът Спенсер, когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в равновесие с външните условия на природата; тогава животът ще стане постоянен. Нека го кажем – вечен.
към текста >>
13.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Чрез добитата
опитност
човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум.
от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо. Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката.
Чрез добитата
опитност
човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум.
След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят. Ето защо духовната вълна, която никога не е преставала всъщност да съществува в тая или оная форма във всички епохи на човечеството, днес почва да се проявява в особено силна форма както в биологията, така и в другите науки, така също и в изкуствата и в живота. Окултизмът, когато изучава едно явление като материализма, той се стреми преди всичко да разбере това явление в историята на човечеството, да му намери мястото, да изучи защо човечеството требваше да мине през известна епоха на материализма. Какъв е характерът на материализма?
към текста >>
14.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Страданията и
опитностите
на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание.
Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно.
Страданията и
опитностите
на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание.
А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор.
към текста >>
Вътрешната
опитност
на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни напътствува как по-лесно сами да открием нещата. А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече.
Вътрешната
опитност
на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата.
към текста >>
15.
Едната религия
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вашата
опитност
покрива със завеса вашите очи и вашата мъдрост ви заслепява.
Краят на земята се свършва с дълбоки пропасти и бездни. Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите. Тъй говорят опитът и мъдростта. И отговорил Адеил: – Не към вас, мъдреци, се обръщам аз.
Вашата
опитност
покрива със завеса вашите очи и вашата мъдрост ви заслепява.
Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост. И той чакаше отговор. Едни казали: – Ние с радост бихме дошли. Но ние сме светлина и радост в очите на нашита родители и не можем да им причиним печал. Други казали: – Ние радостно бихме тръгнали.
към текста >>
16.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Днес хората имат странно разбиране за понятието
опитност
, върху която почива вярата.
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит.
Днес хората имат странно разбиране за понятието
опитност
, върху която почива вярата.
Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество!
към текста >>
Та точно това е липса на
опитност
.
Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество!
Та точно това е липса на
опитност
.
Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците.
към текста >>
Опитност
– значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея.
Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност.
Опитност
– значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея.
Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
към текста >>
Опитност
, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите.
Опитност
, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
към текста >>
Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има
опитности
, добити по собствен път.
Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има
опитности
, добити по собствен път.
Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши.
към текста >>
17.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разумът се придобива от
опитност
, силата се придобива от упражнение.
В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
Разумът се придобива от
опитност
, силата се придобива от упражнение.
Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
към текста >>
Нужна е
опитност
, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.
Нужна е
опитност
, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа.
към текста >>
Не бива да се пренебрегват
опитностите
, които са добити досега.
Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
Не бива да се пренебрегват
опитностите
, които са добити досега.
Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй.
към текста >>
Да, глупости не трябват, но житейска
опитност
ни трябва.
В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват".
Да, глупости не трябват, но житейска
опитност
ни трябва.
За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни.
към текста >>
Оттам той черпи тая
опитност
, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала.
Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
Оттам той черпи тая
опитност
, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала.
Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
към текста >>
И разумността се придобива от
опитност
,
опитността
е придобивка за живота.
Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела.
И разумността се придобива от
опитност
,
опитността
е придобивка за живота.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
към текста >>
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови
опитности
ще се разкрият за него.
Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови
опитности
ще се разкрият за него.
Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
към текста >>
18.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Народът от
опитност
знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение.
Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
Народът от
опитност
знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение.
Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта. Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често.
към текста >>
19.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има
опитност
в живота.
Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва.
Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има
опитност
в живота.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип.
към текста >>
20.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова
опитност
и духовна светлина.
Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет.
Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова
опитност
и духовна светлина.
Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.
към текста >>
В тази книга на живота,
опитност
всеки трябва да чете и да учи сам.
Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг.
В тази книга на живота,
опитност
всеки трябва да чете и да учи сам.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
към текста >>
Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите
опитности
; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите
опитности
; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
към текста >>
Тая
опитност
не се добива нито в църквите, нито в университетите.
Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Тая
опитност
не се добива нито в църквите, нито в университетите.
Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
към текста >>
21.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите
опитности
на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза.
Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г. August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за Будапеща, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести. При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген.
Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите
опитности
на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза.
По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и тялото на човека. Нека споменем тук само някои от най-знатните издирвачи и съставители на тази наука: E.Schlegel, лекар и специално очен лекар, в Тюбинген. Скоро след откриването на тази наука, той издаде две велики творения за тайната на очите, или що се съдържа в окото: „Ирисът на окото, по новите открития на Д-р мед. И. Пекцели" и „Ирисовата диагноза на Д-р И. Пекцели". След него ще споменем труда на L.
към текста >>
Странно и чудновато се вижда за невежия в тази област човек, когато чуе обясненията или твърденията на упражнения вече иридиолог, практик, и сигурността, с която той произнася своята диагноза по очите, която е добил от дългогодишно наблюдение и
опитност
: познаване болестите по очите (различните знаци), различаване състоянията на човека по очите (цветовете и блясъка).
Ргаdег има право като казва в своето съчинение „Показване болестите", че мъчно е да се изнесе диагнозата по очите. По-мъчно е да се даде един научен шаблон за всека диагноза. Преди всичко начинаещият ще бъде доведен до заблуждение при разглеждане различните цветове на ириса, при различните отклонения от естествените цветове на ириса, които ще срещне по очите на хората. Смяната на цвета в ириса на окото у един и същи човек, се дължи на движението на ириса при различните физични или психични състояния. И комуто природата не е дала като заложба, от самото раждане, тази способност да има това специфично гледане, четене на очите - схващане живота на човека в очите, да не пристъпва никак към ирисовата диагноза.
Странно и чудновато се вижда за невежия в тази област човек, когато чуе обясненията или твърденията на упражнения вече иридиолог, практик, и сигурността, с която той произнася своята диагноза по очите, която е добил от дългогодишно наблюдение и
опитност
: познаване болестите по очите (различните знаци), различаване състоянията на човека по очите (цветовете и блясъка).
Човек, комуто не е помогнато и отвътре да добие това познание - да гледа и разбира - т.е. да чете по очите, напразно той ще изучи науката за окото. И след първите един-два несполучливи опита, той ще декларира тази наука като лъжа и заблуда. Ето защо, с право можем да говорим за изкуството в науката за ирисовата диагноза. Тук, освен учебника, необходимо е вътрешно познание и светлина.
към текста >>
За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и
опитности
, усилие на волята и обич към знанието и работата".
Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота. Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно. „У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи.
За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и
опитности
, усилие на волята и обич към знанието и работата".
към текста >>
22.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на
опитността
, на мисълта.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на
опитността
, на мисълта.
Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
към текста >>
23.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята
опитност
.
Те са грешници. А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме.
Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята
опитност
.
Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив. И приятелите му го считали за такъв. Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие. Но на другия ден пак се втурвал в този шумен живот.
към текста >>
При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена
опитност
от живота; чрез своя
опитност
ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин.
Той по рано не е познавал и другите. Сега ще почне да ги познава. По-рано не е познавал и някои от природните закони. Сега ще ги познае опитно. Те ще станат живи истини в него.
При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена
опитност
от живота; чрез своя
опитност
ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин.
Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
към текста >>
24.
ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата
опитност
.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ V Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор.
От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата
опитност
.
Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува".
към текста >>
Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни
опитност
.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ V Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност.
Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни
опитност
.
Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена. Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това.
към текста >>
Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира
опитност
, която ще бъде по-после употребена.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ V Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност. Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност.
Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира
опитност
, която ще бъде по-после употребена.
Няма частица в човека, нито мисъл, нито опитност, която да не продължава по-нататък. Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание.
към текста >>
Няма частица в човека, нито мисъл, нито
опитност
, която да не продължава по-нататък.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ V Хенри Форд за прераждането Списанието ,,Ревю спиритик" дава място на едно известие, според което големият американски индустриалец Хенри Форд е бил интервюиран от редактора на в. Екселсиор. От това интервю се вижда, че „кралят на автомобилите", който си произвежда в фабриката по 4000 автомобили дневно, вярва в прераждането и счита, че в своята еволюция съществата преминават от планета на планета, за да добиват все по-богата опитност. Интересен е начинът, по който той изказва своята мисъл: „Всеки живот, който ние живеем – казва Форд – не е друго, освен нова придобивка в общата ни опитност. Всичко това, което е на земята, съществува, за да служи на някое добро, за да се събира опитност, която ще бъде по-после употребена.
Няма частица в човека, нито мисъл, нито
опитност
, която да не продължава по-нататък.
Животът е вечен. Така смъртта не може да съществува". На възражението на редактора, че това значи да се отива по-далече от учението на християнската религия, Форд отговаря: „Може, но въпреки туй аз го вярвам; и твърдо вярвам, че в древните времена, в далечните векове хората са знаели нещо, което ние днес сме изгубили, нещо повече отколкото ние знаем относно тайната, която крие животът... Аз см твърдо убеден в това. Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички.
към текста >>
25.
Бог и човек – Свами Вивекананда
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Такава е
опитността
и на всички добри и разумни хора.
робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят.
Такава е
опитността
и на всички добри и разумни хора.
Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде.
към текста >>
26.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и
опитност
на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени.
Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н.
Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и
опитност
на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени.
Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н. В окото се намират всички органи. Всеки орган има свое специално място.
към текста >>
27.
Съзерцание – Oriono
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или
опитността
на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или
опитността
на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>
28.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма
опитност
за чистилището на душата.
Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши. Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди. Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования.
Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма
опитност
за чистилището на душата.
При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз.
към текста >>
29.
Впечатления от Гьотеанум.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Моята
опитност
и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето.
Упражненията, правени с болни, в пение, говорене и дишане са такива, че учениците добиват упътвания за самостоятелна работа. Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили?
Моята
опитност
и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми".
към текста >>
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа
опитността
си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа
опитността
си за всяка болест поотделно.
Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>
30.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези
опитности
могат да се изучават и усвоят.
В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези
опитности
могат да се изучават и усвоят.
Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи.
към текста >>
То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на
опитност
и положително знание.
Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно.
То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на
опитност
и положително знание.
И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството.
към текста >>
31.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Чрез своя
опитност
добих най-голяма сигурност в .
Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума. Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание.
Чрез своя
опитност
добих най-голяма сигурност в .
съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето.
към текста >>
32.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и
опитности
и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново.
Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар. Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2).
Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и
опитности
и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново.
Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности.
към текста >>
Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята
опитност
и своите способности.
Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.
Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята
опитност
и своите способности.
В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>
33.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но не закъснях да събера плодовете на моята
неопитност
.
И колко въпроси имах още, за колко нужди имах да му говоря, колко желания имах да му изказвам! Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен. И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно". Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми. Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал.
Но не закъснях да събера плодовете на моята
неопитност
.
Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания. Лекувах болни безплатно, давах парите си и времето си на другите. Жертвувах нощите си в услуга на други, търпях капризите на приятелите си. Тогаз почнаха да се подиграват с мен. После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми.
към текста >>
34.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Препълнени с нежност, с
опитността
на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство.
Препълнени с нежност, с
опитността
на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване.
към текста >>
35.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Почиваме при спомена на минали добри
опитности
; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага.
Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем.
Почиваме при спомена на минали добри
опитности
; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага.
И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата.
към текста >>
Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече
опитност
.
Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка!
Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече
опитност
.
За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения!
към текста >>
Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата
опитност
от добре използуваното време на вчерашния ден.
Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си.
Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата
опитност
от добре използуваното време на вчерашния ден.
И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят.
към текста >>
Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез
опитност
.
Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем.
Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез
опитност
.
Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности.
към текста >>
Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови
опитности
.
Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи.
Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови
опитности
.
Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.
към текста >>
36.
ЖИВАТА НАУКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и
опитности
.
Следователно, всяка идея, която можем да възприемем, да разберем и да приложим, дава плод, който осмисля живота. Мнозина мислят, че старият човек не може да възприема, нито да разбира, нито да прилага. Каквото е научил в младините си, това остава и за целия му живот. Това е криво разбиране. Стар човек е този, който, след като е работил цял ден, връща се вечерта дома си и разправя на своите близки какво е работил, какво е научил през деня и т.н.
Млад човек е този, който всеки ден излиза на работа и придобива знания и
опитности
.
Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение. Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи.
към текста >>
37.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Между другото той приведе и цял ред факти из своята
опитност
.
Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса. Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това.
Между другото той приведе и цял ред факти из своята
опитност
.
Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. После са важни разните петна по ириса. Те се появяват в разни места на ириса, пътуват към зеницата и щом дойдат до нея, изгубват се. Важни са цветът, големината и формата на петната.
към текста >>
38.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата
опитност
.
Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее.
Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата
опитност
.
Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония. Мир Един продължителен мир ще бъде крайният резултат на тая война. Аз искам да използувам нейните неизказуеми страдания, за да може светът да научи моята любов, защото само чрез страдания може да се развият любовта и братството.
към текста >>
39.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Още в ранни времена
опитността
е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си.
Още в ранни времена
опитността
е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
към текста >>
40.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и
опитност
.
Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои.
Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и
опитност
.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
към текста >>
41.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща
опитност
.
Знанието се придобива при светлина. Въпросите в живота се разрешават само чрез права мисъл. Мисли ли човек право, той ще разбере, че има нещо, което ръководи явленията в живота точно, определено и разумно. Това ръководство наричаме Божествено Начало. Който Го слуша, всичките му работи вървят добре.
В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща
опитност
.
Незнайното действува еднакво у всички хора. Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и двамата еднакво ще миришат. Г.
към текста >>
42.
ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето, знаете, що е нужно: пренесете в
опитността
на живота това, що ви научихме.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Напуснете вашия дребнав свят на недействителните представи и използувайте вашето собствено притежание на мощ и величие. Изявете вашия живот.
Ето, знаете, що е нужно: пренесете в
опитността
на живота това, що ви научихме.
Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов. Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно. Бъдете готови за наша служба.
към текста >>
43.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви
опитности
, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това. Но това е и едничкият начин за тяхното разрешение.
Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви
опитности
, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
към текста >>
44.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и
опитностите
на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата. Това е пътят за развитие и усъвършенстване на формите. Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони.
Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и
опитностите
на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия.
Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества.
към текста >>
Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната
опитност
може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали.
Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта.
Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната
опитност
може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали.
Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето.
към текста >>
Те имат в себе си
опитността
на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето.
Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо.
Те имат в себе си
опитността
на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето.
Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество.
към текста >>
45.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С негова помощ личността събира физическата си
опитност
в личното си битие.
Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание.
С негова помощ личността събира физическата си
опитност
в личното си битие.
С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка).
към текста >>
Когато Добитата от човека
опитност
в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
Когато Добитата от човека
опитност
в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
46.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга
опитност
– минала и сегашна.
Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание.
Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга
опитност
– минала и сегашна.
Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана. Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна опитност – своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия. От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба.
към текста >>
Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна
опитност
– своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия.
Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото. Тази най-важна наука – метафизичната наука на нашето субективно и обективно съществуване – както ние вече казахме, дълго време бе опитвана.
Всяка епоха, всяко столетие допринесе известна
опитност
– своята част на потвърждение – която се изрази в никаква форма на религия или философия.
От този куп свидетелства се достигна до зърното на реалната, чистата Истина, разумна основа за нашия произход, битие, и съдба. И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране. Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години.
към текста >>
47.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Илюминатът не може да разправи всички свои
опитности
, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно.
Илюминатът не може да разправи всички свои
опитности
, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов.
към текста >>
48.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И само едно правилно задълбочаване в
опитностите
на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
И само едно правилно задълбочаване в
опитностите
на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа.
към текста >>
49.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек
опитност
в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение.
Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея.
Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек
опитност
в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение.
Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии.
към текста >>
50.
НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и
опитности
, както и в науката.
И ако човешкото неверие не иска да разбере, че природата и по този начин се проявява, тогава нейният Учител с право може да каже – „Затова ли гледаш криво, защото аз съм благ и лесно мога да ти покажа да видиш право”? Нека кажем няколко думи за условията на живот и здраве в организма. Видимият организъм може да бъде повлияван, поддържан и нарушаван от невидимия живот на организма. И обратното е вярно, невидимият организъм може да бъде повлияван, подържан и нарушаван от видимия живот на организма. Днес всяка болест на организма се изследва и лекува от свободната медицина и от учения лекар.
В свободната медицина влизат също известни знания, изпитания и
опитности
, както и в науката.
Трябва да се има предвид и едно трето обстоятелство, че всяка болест може да се изследва и лекува и от самия индивид. Всеки сам на себе си може да бъде лекар. Точно около този въпрос, когато се касае за условия на живот и здраве в организма, се вижда и действието на лечението в природата, която се намира от една страна като условие на живот и здраве в организма, от друга страна – като фактор на лечение също в самия организъм. За да се намерят здравните условия на живот в организма, изисква се и едно коренно изучаване на различните лични или индивидуални диети, като средства за лекуване. Също тъй от голямо значение за организма е и естественото му поддържане чрез светлина, въздух и вода.
към текста >>
Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга
опитност
в самия себе си.
Лекари винаги ще има, но за бъдеще лекарите ще имат грижа повече за здравите хора, да ги учат, как да не загубват здравето си, докато още не са се разболели, а по-малко да ги учат, как да премахнат една или друга болест. Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак. Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък. Този живот се черпи от самия организъм, от вслушване в него.
Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга
опитност
в самия себе си.
Може би до тази опитност той е дошъл съвсем случайно и несъзнателно, но това нищо не значи. И това е проява на самия него. Ще завърша статията с цитат от един съвременен учен и педагог: „Физическото богатство само по себе си ще дойде. Бъдещият човек ще е силен в три области: той сам ще се лекува като не приема нечиста храна; той сам ще запазва здравето си, като не диша нечист въздух; и най-после той сам ще живее чист живот, като възприема светлината, която твори и създава всичко! Тя е изворът на неговите мисли, чувства и постъпки, на неговото здравословно състояние и живот.” ________________________________________________________________________ *) Вж.
към текста >>
Може би до тази
опитност
той е дошъл съвсем случайно и несъзнателно, но това нищо не значи.
Сега векът е много напреднал и скоро хората ще празнуват откриването на клиниката, аптеката, лекарствата и диетите в самите себе си. Тогава ще има по-малко заболявания, а може би и никак. Тогава ще има повече здраве и природен живот, повече природосъобразен живот, живот на вътрешно знание и разбиране, живот на вътрешен ред и порядък. Този живот се черпи от самия организъм, от вслушване в него. Този глас вече не е чуден и чужд за хората на днешното време, защото и всеки сам ще има една или друга опитност в самия себе си.
Може би до тази
опитност
той е дошъл съвсем случайно и несъзнателно, но това нищо не значи.
И това е проява на самия него. Ще завърша статията с цитат от един съвременен учен и педагог: „Физическото богатство само по себе си ще дойде. Бъдещият човек ще е силен в три области: той сам ще се лекува като не приема нечиста храна; той сам ще запазва здравето си, като не диша нечист въздух; и най-после той сам ще живее чист живот, като възприема светлината, която твори и създава всичко! Тя е изворът на неговите мисли, чувства и постъпки, на неговото здравословно състояние и живот.” ________________________________________________________________________ *) Вж. книгата „Die Irisdiagnose" от Frau Pastor Madaus.
към текста >>
51.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална
опитност
, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния.
Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална
опитност
, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния.
Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората.
към текста >>
52.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ето някой състояния и
опитности
, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната.
При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши. Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост. Какво може да се постигне с поста?
Ето някой състояния и
опитности
, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на тялото от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната.
Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита. Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч.
към текста >>
53.
ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Кой разумен човек няма
опитност
в тази насока?
Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”.
Кой разумен човек няма
опитност
в тази насока?
Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата.
към текста >>
Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна
опитност
и истина – творческото добро на всичко в живота.
Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата.
Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна
опитност
и истина – творческото добро на всичко в живота.
Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята. Те са от малцината през вековете, които съграждат истински вечно творческото ново.
към текста >>
54.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска
опитност
: „Не се грижи за утрешния ден.
Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка.
Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска
опитност
: „Не се грижи за утрешния ден.
Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н. Думата „случайност”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон.
към текста >>
55.
ТОЙ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Сведенборговите ясновидски
опитности
са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет.
Той е имал интимни връзки с Емеренция Полхем и се сгодил за нея. Но когато видял, че тя това сторила по настояването на баща си, а самата тя не искала, той я оставил свободна и тогаз именно предприел дългото пътуване в странство; и до края на живота си той не я забравил и останал неженен. Нека сега разгледаме ясновидските способности и преживявания на Сведенборга. Трябва да забележим, че още от ранно детство той е проявявал сериозен стремеж към Бога и духовните истини. И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година.
Сведенборговите ясновидски
опитности
са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет.
Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел.
към текста >>
56.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Опитности
на леди Конан Дойл.
Цикъл сказки от Сър Оливер Лодж. Напоследък той е държал редица сказки върху окултни въпроси. Деветата му сказка е била на тема : „Преживяване след смъртта“. Тая му сказка е била предадена по радиото. Той заявил, че е положително убеден в преживяването след смъртта, като се основава на опита.
Опитности
на леди Конан Дойл.
Интервюирана от един репортер на в. „Дейли Скеч," тя е заявила, че е била в общение с мъжа си и че получила от него съобщения, които се сбъднали. Основаване на Чехословашки окултно-педагогически учителски съюз. Подготвителният комитет за основаване на този съюз свиква учредително събрание за тая цел на 8 юлий т. г. в Прага-Подол в Дома на чехословашките учителки.
към текста >>
57.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна
опитност
.
Емануил Сведенборг *) Той е написал множество съчинения, които днес сведенборгиянските общества превеждат и издават на разни езици.
Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна
опитност
.
Той се е опитал в своите съчинения да разтълкува окултно и мистично книгите „Битие” и „Откровение” от Библията. По-важни негови съчинения са: 1) „De coelo et ejus mirabilibus et de Inferno, ex auditis et visis.” (За небето и неговите чудеса и за ада, според видяното и чутото), Лондон, 1757. 2) Агсапа caelestia (небесните мистерии), Лондон, 1749/56 г. Осем тома. 3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г.
към текста >>
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие
опитност
на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята.
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие
опитност
на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
към текста >>
След известни преживявания и
опитности
отвъд смъртта, човек почва обучение.
Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят.
След известни преживявания и
опитности
отвъд смъртта, човек почва обучение.
Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо.
към текста >>
58.
ТОВА СЕ НАРИЧА ЛЮБОВ. ДВА ПЪТЯ-ТЕОФАНА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята
опитност
.
– Ще умреш и нищо няма да остане от тебе. –?... – Но, след време, ще се съгради нещо много хубаво, велико от тебе. – Какво? – запитало зрънцето. – Ще го научиш.
А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята
опитност
.
Тогава аз ще ти се радвам за великото, което си придобил. * Не бий детето! Така и детето ще бъде бито, и чашата – счупена, а от две злини не се ражда добродетел. А когато детето ти счупи чаша, поспри се. Помисли, колко чаши и шишета си счупил ти, колко светли мисли и чувства си унищожил.
към текста >>
59.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това е гласът на
опитността
.
И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните. В такава светлина ние вече по-правилно и по-пълно можем да разберем думите на Христа, който казва, че не осквернява човека това, което влиза в устата, защото отива в търбуха, а осквернява това, което излиза от сърцето, т.е. лошите мисли и лошите чувства. Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото.
Това е гласът на
опитността
.
Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали. Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не! Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук! Вървете напред!
към текста >>
60.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската
опитност
и дава цялостна концепция и мироглед.
За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
И така, синтетичния ум и синтетичния дух е, който сбира в едно житейската
опитност
и дава цялостна концепция и мироглед.
Схващането на природата като нещо механично пречи за доближаване към нейното единство. Тогава ние ще се ограничим само в определени тесни рамки на явленията и ще прокудим духа на общото. Разбира се, ще бъде много неестествено да отречем специализирането, както в науката, така и в другите клонове на човешката деятелност, защото всеки трябва да има своя специалност, но при стесняване в рамките на специалността, никога не трябва да се изпуща из внимание общото. Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни.
към текста >>
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната
опитност
на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната
опитност
на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
към текста >>
61.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всяко твое преживяване, всяка твоя
опитност
те води към тези Висини.
Слизаме долу. Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата. След известно време тръгваме. Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата?
Всяко твое преживяване, всяка твоя
опитност
те води към тези Висини.
И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила? Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега!
към текста >>
62.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бертоле е изучил картините му, също и духовните му
опитности
и е държал сказки върху него.
Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание. Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление.
Бертоле е изучил картините му, също и духовните му
опитности
и е държал сказки върху него.
От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд.
към текста >>
63.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с
опитност
в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията.
Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с
опитност
в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки.
към текста >>
64.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна
опитност
.
"Духовното" не е нещо далечно. Когато човек го изживява, за него престава да съществува то далеч и като разделно нещо от физическия свят. Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата.
Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна
опитност
.
"Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна". "Видимият свят, в който живеем, е една относителна реалност, определена с нашит пет възприятия. Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч". Широко и сърдечно препоръчваме тази книга, чието заглавие, обаче, можеше да бъде по-друго.
към текста >>
65.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните
опитности
дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните
опитности
дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>
66.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
За това нещо са потребни специални уреди и
опитност
, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча.
Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа.
За това нещо са потребни специални уреди и
опитност
, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча.
Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча. Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло. За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци.
към текста >>
67.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тя е непосредствена, понеже не е
опитност
, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина.
Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина? - Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството. Вътрешно изживяното единство е във вяра.
Тя е непосредствена, понеже не е
опитност
, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина.
Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята".
към текста >>
68.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа
опитност
- своите рабдомантични способности.
е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване. За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация. Освен това, издадени са били до края на годината няколко броя свой вестник; в него запознават своите членове с всичките новости и успехи в това направление. Днес всички членове на това дружество - учени във франция, вземат живо участие и дават план и насока в тази нова, обяснена вече, област. В Италия съществува почетното научно дружество „Geo-Rabdico italiano", което развива голяма дейност в тая област за полза на културната техника.
От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа
опитност
- своите рабдомантични способности.
Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления. В Чехия проф. Д-р инж. Рудолф Янота, председател на Педагогическото отделение при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф. Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа.
към текста >>
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и
опитност
!
Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и
опитност
!
към текста >>
69.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя
опитност
, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Светлина но не без мир. Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост.
Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя
опитност
, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.
към текста >>
Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една
опитност
на любовта, в която има светлина.
Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една
опитност
на любовта, в която има светлина.
Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът.
към текста >>
Той може да говори само за една
опитност
на светлината, в която има мир, той може да говори само за една
опитност
на мира, която носи радост за душата.
Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина.
Той може да говори само за една
опитност
на светлината, в която има мир, той може да говори само за една
опитност
на мира, която носи радост за душата.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.
към текста >>
70.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Вгледайте се в тия живи символи, които се срещат на всяка крачка във всекидневния живот и вие ще научите толкова много за човека, за неговия вътрешен живот, колкото биха могли да ви дадат най-ценните книги върху човешкия живот, които изнасят
опитността
на зрели негови изследователи.
Това са символи на вътрешното състояние на човека, на неговите изживявания, на неговите замисли и планове. И когато съвременната физиогномика се занимава с всичките тези изрази на лицето, крайната цел е да се схванат тези скулптурни моменти, в които се извайват като символи вътрешните състояния на човека. А с какви живи символи говори походката и ръкомахането на човека! Те посочват дивака и изфинения човек. Те изявяват човека, който може да постига и този, който може да пълзи пред другите, поради своята посредственост.
Вгледайте се в тия живи символи, които се срещат на всяка крачка във всекидневния живот и вие ще научите толкова много за човека, за неговия вътрешен живот, колкото биха могли да ви дадат най-ценните книги върху човешкия живот, които изнасят
опитността
на зрели негови изследователи.
И като разгадаеш вътрешния живот, вътрешното състояние на самия себе си и на своите близки, явно е, че лесно би могъл да си помогнеш или да помогнеш на другите, ако те могат да съзнават нуждата от твоята помощ и ако ти имаш всичката добра воля. На базата на символизма в живота модерната психоанализа основава цяло свое учение за разбиране сънищата и за обяснение на проявите в човешкия живот. Психоанализата постави на съвременния свят наново една стара доктрина. Тя е вярна в основата си, обаче, обяснението на символите не може да бъде напълно убедително. При тяхното тълкуване се прибягва до значението на старите египетски символи или до службата, която изпълняват разни неща, явления, растения и животни.
към текста >>
71.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата
опитност
от живота, а не биологично.
Това явление е както частно за косата - онтогенетично, така и за косата във връзка с развитието на човека от дете до дълбока старост - филогенетично. Косата на детето е мека, рядка, безцветна, бледа. На възрастният човек косата е гъста, тъмна и съответно твърда или по-твърда. Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек.
Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата
опитност
от живота, а не биологично.
Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност.
към текста >>
72.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска
опитност
.
Съдържанието на книгите става собствено естество на човека. Той копнее заедно с героите на книгите, той скърби или се радва заедно с тях. Често книгата, когато е сензационна, създава масова психоза. Хората са в едно нервно напрежение и то от един и същи род. Защото те четат една и съща книга.
От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска
опитност
.
Колко жалко! Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги. Че кой не знае за психозата обхванала младежта, когато Гьоте издал своя „Вертеп".
към текста >>
73.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Животът е един низ от изживявания и
опитности
.
Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата.
Животът е един низ от изживявания и
опитности
.
Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете. Така са се развили и органите за нейното проявление. Хармоничността на развитието и съчетанието на тези органи - на глава, лице, тяло и крайници - е най-голямата характерологична черта на ръководната практичност в живота, която твори.
към текста >>
Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна
опитност
добита през вековете.
Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината.
Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна
опитност
добита през вековете.
Така са се развили и органите за нейното проявление. Хармоничността на развитието и съчетанието на тези органи - на глава, лице, тяло и крайници - е най-голямата характерологична черта на ръководната практичност в живота, която твори. Днес повече от всякога на земята има нужда от хора на истинската практичност, защото те са призвани да сложат начало на една нова истинска култура на живота.
към текста >>
74.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои
опитности
, преживявания, спомени.
Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек.
Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои
опитности
, преживявания, спомени.
Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. тъй е богат днешният ден с впечатления.
към текста >>
75.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна
опитност
в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път.
В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна
опитност
в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко.
към текста >>
Труден е пътят до тази духовна
опитност
, до това душевно съвършенство.
Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Труден е пътят до тази духовна
опитност
, до това душевно съвършенство.
В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината.
към текста >>
И от
опитността
на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него.
И от
опитността
на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото.
Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко. От тук и отношението на всичко към Великото, към Първопричината. И щом нещата се обуславят от Великото в живота, явно е че за да се развиваме правилно, ние трябва да съградим най-първо нашите отношения към Него. В този кръг на мисли, ние намираме у Учителя в една от недавнашните му беседи онези отношения, които трябва да изградим към Великото, за да вървим в пътя.
към текста >>
Вярата е израз на едно дълбоко вътрешно знание и
опитност
.
„Вярата самоопределя. Самоопределянето е път на Божествена необходимост ". А човек, който е самоопределен, той има знание и сила. Затова У. казва, че силата и знанието зависят от вярата на човека.
Вярата е израз на едно дълбоко вътрешно знание и
опитност
.
Нищо не е постижимо в живота без жива вяра. Пътят на гениите, на великите хора, па и на всеки човек, който може да постига нещо, е осеян само с онова, което тяхната вяра може да им даде. И в зависимост от тяхната вяра, те са постигали нещата. Затова, излизайки от тази дълбока опитност на живота, Учителят казва: „Вие дотолкова ще имате успехи в вашия живот, доколкото имате вяра". В този път на постижения, нам ни става ясно, че наистина човек трябва да е самоопределен и разбираме, че вярата самоопределя.
към текста >>
Затова, излизайки от тази дълбока
опитност
на живота, Учителят казва: „Вие дотолкова ще имате успехи в вашия живот, доколкото имате вяра".
казва, че силата и знанието зависят от вярата на човека. Вярата е израз на едно дълбоко вътрешно знание и опитност. Нищо не е постижимо в живота без жива вяра. Пътят на гениите, на великите хора, па и на всеки човек, който може да постига нещо, е осеян само с онова, което тяхната вяра може да им даде. И в зависимост от тяхната вяра, те са постигали нещата.
Затова, излизайки от тази дълбока
опитност
на живота, Учителят казва: „Вие дотолкова ще имате успехи в вашия живот, доколкото имате вяра".
В този път на постижения, нам ни става ясно, че наистина човек трябва да е самоопределен и разбираме, че вярата самоопределя. Самото самоопределяне е насочване на нашия живот в пътя на Великото. Едно друго отношение към Великото в живота е онова правилно изявление на вътрешния живот. Учителят употребява израза: „правото предаване на нещата" и подразбира правото, неизопачено предаване на вътрешния живот. Вътрешният живот е пряката връзка между нас и Първопричината, чрез него ние се добираме до разбирането на Истината.
към текста >>
76.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това проникновение дава нова насока и тласък на „
опитността
" на човека.
А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел. Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията.
Това проникновение дава нова насока и тласък на „
опитността
" на човека.
Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др.
към текста >>
Разбира се, тази „
опитност
" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното.
Неовитализмът се простря и върху „мъртвата" природа и показа, че между „мъртвата" и „живата" природа няма разлика, щом Волер е доказал, че между органичната и неорганична материя няма разлика. С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека.
Разбира се, тази „
опитност
" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното.
Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми.
към текста >>
Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова
опитност
, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова
опитност
придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество.
Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова
опитност
, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова
опитност
придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот.
Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>
Защото е смешно човек с
опитността
на волската кола да отрича онази велика
опитност
, добивана чрез аероплана.
И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота.
Защото е смешно човек с
опитността
на волската кола да отрича онази велика
опитност
, добивана чрез аероплана.
Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>
77.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни
опитността
, чрез която те имат смисъл и щастие в живота.
Мнозина през вековете са идвали чрез поглед в себе си до великото единение с всичко. Мнозина са давали в своя живот място на пълна проява на този велик Разум, чиято малка частица е човешката душа. И животът им е бил смислен, разумен, плен с творчество и неспъван от неуспехи и теготи. Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение.
Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни
опитността
, чрез която те имат смисъл и щастие в живота.
Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него. И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога.
към текста >>
И хората, тези които само са чули, а сами нямат
опитност
, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота.
И животът им е бил смислен, разумен, плен с творчество и неспъван от неуспехи и теготи. Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение. Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него.
И хората, тези които само са чули, а сами нямат
опитност
, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота.
Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването.
към текста >>
Тя, истинската молитва, почва с
опитността
, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота.
Тя, истинската молитва, почва с
опитността
, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива реалност, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
78.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива
опитност
на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде.
С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота.
Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива
опитност
на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде.
„Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост.
към текста >>
Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива
опитност
, живо знание и вяра!
Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя.
Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива
опитност
, живо знание и вяра!
Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието".
към текста >>
Велики мнения са били изказани, нечувани
опитности
и знания са били изречени.
Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете.
Велики мнения са били изказани, нечувани
опитности
и знания са били изречени.
Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него.
към текста >>
Когато просветне и го огрее, било от лична
опитност
- защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма
опитност
за своята вечна духовна същина, било от придобитата
опитност
на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот.
Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота. И той ще го постигне. В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява.
Когато просветне и го огрее, било от лична
опитност
- защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма
опитност
за своята вечна духовна същина, било от придобитата
опитност
на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот.
Той вижда, че животът не е само формата на нещата, той почва да изучава хилядите прояви на тази вечна, разумна същина, която е всичко. Той придобива нов смисъл, нова вяра, която от ден на ден става все по-голяма и по-творческа. Той започва нов живот, в който всичко суетно изчезва и бавно, но сигурно започва да твори основите на нова култура, в която материята става пластична глина в ръцете на духовното, на разумното. Но ние не разбираме това в пълнота... – Една култура на вечното, на разумното, един живот с пълна светлина за неговата неизменна същност, за всичките негови прояви и видоизменения, това е смисъл, това е велика човешка цел.
към текста >>
79.
РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има
опитността
на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи.
Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това.
Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има
опитността
на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи.
Този случай, наистина, не е пример на несъизмерима музика, но ни подсказва за възможностите у човека да поставя музиката вън от времето и да задържи и проследи известни тонови съчетания и след тяхното първо прозвучаване. Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново.
към текста >>
80.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Отделни разговори за преживяното през деня, обмяна на мисли, на
опитности
, проекти за работа и пр.
Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя.
Отделни разговори за преживяното през деня, обмяна на мисли, на
опитности
, проекти за работа и пр.
Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество!
към текста >>
81.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И затова,
опитността
, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период.
Това слизане от духа към материята се нарича инволюция. След това почва неговото постепенно възлизане. Това е еволюционният период. Граница между двете епохи е идването на Христа. Древните култури: индийската, персийската и египетско-асирийско-вавилонската са били култури на инволюция.
И затова,
опитността
, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период.
Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен младеж с методите, които употребяваш при тригодишното дете? Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му. Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили посвещение в окултните школи на тия три култури. Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури.
към текста >>
82.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му
опитности
.
Персефона периодически се връща при Деметра и пак слиза в подземното царство. Това е загатване за пътя на еволюцията на човешката душа. Дълбоки окултни истини проникват тия митове и легенди. Например в една легенда се говори за реката Лета или реката на забравата. Всеки, който се окъпвал в нея, забравял всичко, което знаел.
Това е загатване за гъстото було, което се хвърля при всяко ново превъплъщение на човека върху миналите му
опитности
.
Легендата за циклопите или еднооките гиганти не е ли загатване за третото око, което са имали прадедите на днешното човечество и загатване, за което намираме и в някои днес живущи тропически влечуги, у които срещаме атрофирано трето око в мозъка? В друг мит се разправя, че Ахилес, един от най-големите герои, когато бил малко дете, майка му го потопила в небесния огън, за да го направи безсмъртен. Но в този миг тя била изненадана от някого и поради това не могла да довърши своята работа и петата на детето останала непотопена. И затуй на това место у Ахилес останала една малка смъртна част. Поради туй Ахилес по цялото тяло бил неуязвим и само петата била уязвимото му место.
към текста >>
83.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната
опитност
: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене.
Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота. Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. Символично, първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност.
Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната
опитност
: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене.
Не помня, как съм се подхлъзнал с неподкованите си обувки и съм паднал на едно място, което беше силно заледено. Добре, че носех каскет с дебела подложка, и при удара не се получи рана. Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си.
към текста >>
нямах никаква житейска
опитност
, никакви спомени, дори никакво самочувство.
По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се, как см попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя. Съзнанието ми беше бяла книга.
нямах никаква житейска
опитност
, никакви спомени, дори никакво самочувство.
Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил. Изминаха може би една или две минути. Досетих се, че тая сутрин се изкачвах по планината, после се досетих, как излязох от дома и че бях закъснял. В ума ми възкръсваха последователно, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички сбития и се свързваха едно с друго с никаква връзка. Като че се движех в релси в обратна посока на тая, по която бях дошъл.
към текста >>
84.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
"Дневник* описва така последната
опитност
на полския ясновидец Осовецки: В.
Той казва между другото: "Тия брошури съдържат кондензирана мисъл и ценни упътвания за висш духовен живот". * * * В Ню-Йорк наскоро е отпечатано второ английско издание на "Великия закон" – "The great law" в 5,000 екземпляра. Там наскоро ще почне печатането в английски превод и на други беседи от Учителя. * * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В.
"Дневник* описва така последната
опитност
на полския ясновидец Осовецки: В.
"Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки.
към текста >>
85.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Узряването на тия предразположения е резултат на живота и неговите
опитности
.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ 2. Зодиакални знаци 5]"Космичните влияния създават само една душевна чувствителност, предварително нагласена, както и редица възможности, поставящи човека при раждането му в оная среда, която му подхожда.
Узряването на тия предразположения е резултат на живота и неговите
опитности
.
Психическото лекуване доказва, че създаденото от контакта ни с хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека". Д-р Рене Аланди. (Продължение) Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото "имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества" (М. Хайндел). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец – постоянство, Лъв – мощ, благородство, Везни – равновесие, хармония, справедливост и пр.
към текста >>
86.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
„I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически
опитност
; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен.
– и един от падащите – 9.; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование — хилегиални. * Но домовете имат и друго значение. „Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида роден на едно определено място в едно определено време" (Синдбад – Д-р Вайс). Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме.
„I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически
опитност
; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен.
ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева.
към текста >>
87.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На онова сърце, което има
опитност
в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето.
На онова сърце, което има
опитност
в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот.
Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа.
към текста >>
88.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
То е придобило вече
опитност
.
Поради това няма нужда да се измисля някакъв нов строй на земята. Той е вече готов, той е опитан в течение на хилядолетия. Остава само да се осъществи на земята. Човечеството е опитало всички други стари методи. Целият му досегашен живот не е ли опитване на последните?
То е придобило вече
опитност
.
То вижда вече, че всички други методи водят към мъчнотии, безизходност. Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня идеален строй, който съществува горе, в който живеят ония същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие. И когато този строй се свали долу, тогава на земята ще се реализира красотата, която цари „горе". Тогава на земята ще се пренесе и оная радост, която царува „горе". Някой може да каже, че този строй, който искаме на земята, е утопия, че той е невъзможен.
към текста >>
89.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
на ясновидството и пр., на първо време имат
опитности
, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр.
Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр.
на ясновидството и пр., на първо време имат
опитности
, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича.
към текста >>
90.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои
опитности
.
А човешките сърца? Те са толкова редки! Човек не носи в себе си сърце човешко! Тук, на базата на човешкото сърце, годно да възприеме и прояви внушенията на любовта на Бога, бихме могли да имаме едно красиво изравняване между хората. То е изравняване в жертвата, изравняване в търпимост, изравняване, което минава в спонтанно надпреварване в правене добро.
Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои
опитности
.
Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си. Има един висш свят, в който и пред който всички живи същества са равни. Мярка за това равенство е животът.
към текста >>
91.
СФЕРА НА УРАН - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на
опитност
и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество.
Но колкото повече то расте, толкова повече и полето на неговата самодейност се разширява. Майка му му дава все по-широко поле на дейност и самостоятелност Нещо аналогично имаме и в историята на цялото човечество. В ранното детство на човечеството племената, обществата, народите и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените. Ето защо, даже и във външното управление на тия общества, народи и пр. са участвували последните.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на
опитност
и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество.
Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
към текста >>
По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират
опитности
, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество.
По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират
опитности
, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как?
към текста >>
Но като направи това няколко пъти, после добива
опитност
и не се излага на такова страдание.
Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия. Когато едно малко дете по незнание си допре ръката до пламъка на свещта, то прави това, понеже го привлича всичко, що блещи. Обаче, като си опари ръката, бързо я дръпва. После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта.
Но като направи това няколко пъти, после добива
опитност
и не се излага на такова страдание.
Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки.
към текста >>
Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива
опитност
, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха.
Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива
опитност
, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери.
към текста >>
92.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
IV —
Опитности
в домашния живот.
Стремеж към ръководна роля. II — Колебания във финансовото положение. Печалба от обществени девла. III — Влияния от страна на роднини върху живота. Множество малки пътувания.
IV —
Опитности
в домашния живот.
Много промени в последния период на живота. V — Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот. VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве.
към текста >>
Много
опитности
в чувствения живот.
III — Влияния от страна на роднини върху живота. Множество малки пътувания. IV — Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота. V — Склонност към удоволствия и развлечения.
Много
опитности
в чувствения живот.
VI — Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве. VII — Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други. VIII — Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи.
към текста >>
III —
Опитности
от отношенията с братя и сестри.
Тайни вражди от женска страна. Меркурий в 12-тях домове. I — Издигане, благодарение на интелектуални способности и дела. Живот пълен с промени и деятелност. II — Финансови печалби и успехи, които се дължат на личната способност и сръчност.
III —
Опитности
от отношенията с братя и сестри.
Много пътувания и промени. Печалби от интелектуална дейност. IV — Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл. на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност.
към текста >>
V — Много
опитности
с деца и удоволствия.
Много пътувания и промени. Печалби от интелектуална дейност. IV — Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл. на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност.
V — Много
опитности
с деца и удоволствия.
Множество малки затруднения в спекулативни работи. Непостоянство в чувствения живот. VI — Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание. VII — Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол.
към текста >>
Много
опитности
в чувствения живот и с деца.
II — Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини. IV — Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост. V — Успех и печалба във връзка с художествена дейност.
Много
опитности
в чувствения живот и с деца.
VI — Вярна прислуга, голям комфорт. Лошо здраве поради прекалявания. VII — Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания. VIII— Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания.
към текста >>
93.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Но то може да дойде и по пътя на страданията, по пътя на една горчива
опитност
.
И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове! Новото ще дойде по същите неотменими закони, които действат в делата разумна природа! Това ново схващане може да дойде по два начина: То може да дойде с тихи стъпки, като нежната утринна зора след тъмна нощ - чрез пробуждане на човешкото съзнание по естествен начин.
Но то може да дойде и по пътя на страданията, по пътя на една горчива
опитност
.
И тия страдания тогава няма да бъдат нещо фатално, нещо наложено от външни сили, но те ще бъдат просто като логическо последствие на погрешния път и погрешните методи, които е употребявало човечеството. Идва една нова култура. със страдания или без страдания, но тя идва. Дали чрез естествено пробуждане на съзнанието или чрез страдание, но тя ще дойде. Ако тя не дойде по естествен начин, тогава човечеството поради погрешните си схващания има опасност да мине през долината на сълзите, през пустинята на разорението, през димящи развалини, през една всемирна катастрофа, и пак ще се пробуди.
към текста >>
94.
В епохата на нервите – Е.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Много
опитности
в чувствения живот.
Опасности при къси пътувания. Много спорове с роднини. IV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родителите, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност.
Много
опитности
в чувствения живот.
VI - Спорове при служенето и много опитности с прислугата. Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот.
към текста >>
VI - Спорове при служенето и много
опитности
с прислугата.
Много спорове с роднини. IV - Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родителите, борби и затруднения на старост. V - Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот.
VI - Спорове при служенето и много
опитности
с прислугата.
Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот. VIII - Опасност от насилствена смърт.
към текста >>
Приятни
опитности
с деца.
Приятни отношения с роднини. IV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот. Много успехи на старост. V - Успехи в спекулации.
Приятни
опитности
с деца.
VІ - Голям комфорт и добра прислуга. Добро здраве, което, обаче, е изложено на опасност да пострада от прекаляване и невъздържаност в наслаждаването. VII - Щастлив брак. Признание на обществената дейност. Печалби от сдружавания и правни дела.
към текста >>
Забележителни, неочаквани
опитности
.
Липса на признание в професията. Непопулярност. ХІ - Неблагоприятни, вредящи приятелства, най-често с по-стари хора. ХІІ - Много тайни вражди, грижи и изпитания. Усамотяване и затваряне. Уран в 12-тях домове I - Неочаквани събития, развитие на скокове.
Забележителни, неочаквани
опитности
.
ІІ - Финансови обрати. Внезапни печалби и загуби. ІІІ - Разделяне с роднини. Ексцентрична интелектуална дейност и съответни затруднения. Опасности при пътувания.
към текста >>
Необикновени психични
опитности
.
XII - Своеобразни, неочаквани вражди. Отчуждаване от отечество и семейство. Затваряне в чужда страна. Нептун в 12-тях домове I - Непостоянство, свръхчувствителност, възприемчивост, често достигаща до медиумизъм. Ясновидски манталитет.
Необикновени психични
опитности
.
II - Загуби поради измама и мошеничество. Хаотично състояние на финансите. III - Плодовито въображение. Психични способности. Находчив дух.
към текста >>
VII - Своеобразни
опитности
в брачния живот.
Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации. Разочарования в любовния живот. VI - Изтощаващи тайни болести вследствие на болезнени състояния. Предателска, невярна прислуга. Интриги и загуби чрез нея.
VII - Своеобразни
опитности
в брачния живот.
Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив платонични съюзи. VIII - Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене. Опасност човек да бъде погребан привидно умрял. IX - Своеобразни опитности при пътувания и в чужди страни.
към текста >>
IX - Своеобразни
опитности
при пътувания и в чужди страни.
VII - Своеобразни опитности в брачния живот. Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив платонични съюзи. VIII - Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене. Опасност човек да бъде погребан привидно умрял.
IX - Своеобразни
опитности
при пътувания и в чужди страни.
Странни сънища, видения и предчувствия. Опасност от умопомрачение и загуби поради религиозни или правни дела. Често религиозни халюцинации. X - Странен, богат със събития живот. Често положение, спечелено и подържано с измама.
към текста >>
95.
Из нашия живот – Разговор с Учителя при Седемте Рилски езера – Боян Боев
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Един хубав пример за това представя следната
опитност
, която е имал един верующ.
Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля. Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е! " Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е! " Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"!
Един хубав пример за това представя следната
опитност
, която е имал един верующ.
"Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие.
към текста >>
96.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Това е една
опитност
, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека?
– Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално.
Това е една
опитност
, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека?
– Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: – Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене. Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви. А пък аз спя и виждам го, как идва и се безпокоя, като дойде, дали ще стана да го посрещна. И виждам го, че той наближава и хлопа на вратата.
към текста >>
97.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава
опитност
.
Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това?
Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава
опитност
.
Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У веки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири.
към текста >>
98.
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята
опитност
и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно.
Как се казва то? „Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце. Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!...
И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята
опитност
и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно.
– Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той. Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци. И той успял в желанието си. Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя опитност, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата опитност.
към текста >>
Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя
опитност
, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата
опитност
.
И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята опитност и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно. – Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той. Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци. И той успял в желанието си.
Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя
опитност
, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата
опитност
.
„Не повярвах тогава, че от едно малко създание ще излезе един ден знаменит човек, който да бъде господар на рая. Научих един велик закон, че от малките неща излизат великите. Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си! " Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена.
към текста >>
99.
ПРИЯТЕЛИ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд,
опитност
; дисхарм.
– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм.
– Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд,
опитност
; дисхарм.
– Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран харм. – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхарм. – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун харм.
към текста >>
100.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
има богата научна ерудиция, житейска
опитност
и критичен поглед към събитията на живота, безразлично в коя област се развиват те.
Самите заглавия говорят твърде добре за засегнатата материя. Големите и малки въпроси на живота еднакво интересуват Томалевски. И той не ги разглежда както много други есеисти, ей тъй, само, за да осветят въпросите. В погледа на Т. има определено становище, в светлината на което се разглеждат нещата. Т.
има богата научна ерудиция, житейска
опитност
и критичен поглед към събитията на живота, безразлично в коя област се развиват те.
Затова есетата му са свежи, богати, смислени. Него не го задоволяват обикновените схващания. Той дири друго, туй, което остава скрито от погледа на обикновения човек, учен, художник. Той намира това „друго" между редовете на всестранното човешко творчество. Намира го в новите импулси и учения в науката – в ония нови насоки, които разширяват кръгозора на научния поглед и дават на човека възможност да надникне в света на трансцедентното, на духовната страна на живота, на природата.
към текста >>
НАГОРЕ