Търсене в текстове за 'Опитност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.
в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент.
към текста >>

2. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат.
към текста >>

- От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят.
А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
към текста >>

4. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност.
Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров.
към текста >>

5. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност.
Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб.
към текста >>

Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството. Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни.
към текста >>

8. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31).
Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
към текста >>

братко, разбираш ли какво е християнската опитност?
Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре. Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе? Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр.
към текста >>

10. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани.
Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки. Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си. Той имаше и уреди за това.
към текста >>

11. (стар стил) Учителя пристига в Сливен

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Стара Загора, 5 октомври 1902 г. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. Писмо на Учителя до Пеню Киров Сливен, 15 септемврий 1902 г. 84 [отворена карта] Л. б. Киров,На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра.
към текста >>

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата.
към текста >>

12. Учителя посещава Стара Загора

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Стара Загора

Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност.
Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват. При това да не употребяват месо. На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в един гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема". Да, тука [в]се прости думи, но съдържателни. Да. Да се освободим от плътските връзки, ето потребата.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Пловдив

Опитността е за вази, а не за другите.
Бог се от зло не изкушава. Свободата е дело на духовния живот на Любовта. Аз не мога да ви кажа колко ще се бавя тук. Пишете, писмото ви ще ме намери. Нужно е да обсъждаме много работи. Опитността е за вази, а не за другите. Много работи отпосле ще ви станат ясни. Изкуплението се ръководи на широка рамка. Пътищата на Духа не са пътища на человека. С искрен поздрав ваш П. К. ДъновИзточник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно.
За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон. Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре111. Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно.
към текста >>

16. Учителя пристига в Сливен

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак.
към текста >>

17. Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак.
към текста >>

18. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка.
Пристигнахме благополучно158 . Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена159. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания. Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Това е опитността на твоя Спасител.
Вълните на тоя свят не могат да ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се прониквате от Неговата благост. Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „защо си ме оставил? ", но то са моменти. Това е опитността на твоя Спасител. Пред моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви желае добрини. Молете се на Господа да изпраща повече работници. Писал ли ви е Тодор? Адресът ми засега е книжарница „Голов".
към текста >>

20. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Вий трябва да се ползвате от вашата минала опитност.
Варна, 8. II. 1907 г. Люб. сестро М. Казакова, Надявам се да продължавате вашата започната работа. Вий трябва да се ползвате от вашата минала опитност. Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби. Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота. Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота.
към текста >>

21. В Бургас се създава първата духовна група

Миркович и други с духовно-просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмяна на мисли и опитности са допринесли твърде много за духовното пробуждане на онези готови души, с които е заработено тогава.
Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ. Те са разнасяли духовно-просветна литература, печатана по онова време, като напр. сп. „Виделина” от д-р Г. Миркович и други с духовно-просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмяна на мисли и опитности са допринесли твърде много за духовното пробуждане на онези готови души, с които е заработено тогава. Един от първите ученици на Учителя е бил Пеню Киров, роден в гр. Карнобат през 1868 г., високосна, събота, 13 юли сутринта, и преселен в духовните светли селения на 27 януари 1918 г., неделя, в 2,30 ч. сутринта в Бургас, на 50-годишна възраст. За този наш мил брат през февруари 1918 г., 20 дни след преселването му, бях в гр. Варна при Учителя, дошъл от фронта, Битоля, кота 1248, и го запитах защо така рано си замина от земния живот бр.
към текста >>

При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед.
В началото членовете му са се занимавали с изучаване на Библията и написаните в нея Божествени – природни закони. Малка група се е занимавала и със спиритически сеанси, като първоначално са участвали трима души: бр. П. Киров, д-р Миркович от Сливен и бр. Козловски от гр. Ямбол. Впоследствие последният се е изселил извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове. Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Ползувайте се от миналото и опитността, която си добила, не я изпускай от пред очи.
София, 26.ХІ.1907г. Люб. с. М. Казакова, Това, което съм ти казал, не може да се отмени. Желая да се учите на Божествено търпение. Ползувайте се от миналото и опитността, която си добила, не я изпускай от пред очи. Само по този начин е възможно да Ви помагам и да Ви съдействувам да се благославя труда Ви. На твоята приятелка й дай да прочете от Йоана: 14, 15,16, 20 гл.; Псал.5, 15, 20, 23, 45, 60, 70, 80, 90, 100, 110, 120, 130, 140, 150; Исайя: 20, 30, 40, 50, 60;
към текста >>

23. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Имаш доста опитност.
Някой пази душата си, друг — тялото си. Такъв е животът засега, за бъдеще може да стане по-добре. Вий си карайте Вашата работа, както сами я разбирате и както Ви водят отгоре — за резултатите бъдещето ще промисли. Няма нужда от правила и догматизъм. Желая ти да се не спъваш. Имаш доста опитност. Ако Учителя остави учениците си да се качат по гърба му, сигурно те ще се качат и на главата му. „Избави нас от лукаваго“. Моите добри пожелания за Празниците. Поздрав на тебе и Марийка. Ваш. П. К. Дънов
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Никола Ватев, Търново

Прилагайте своята опитност.
Любезни Ватев, Писмата ви са на ръка. Засега се изисква от вас разумно търпение. За да се развие и самовъзпитава някой, трябва да се ръководи от Духа на живота. Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си. Влизайте и в положението на другите. Напуснете недоволството. Ползвайте се от това, което всеки ден ви се дава от горе.
към текста >>

25. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август

В своята опитност аз проверявам един закон - някоя мисъл минава през мен и като я върна, то отиването и връщането на мисълта [е], което ме спира.
Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приема, че се призовава сила. За да се произведе растителността на Земята, трябваше да има Земя и Слънце, а не само въздух.Вие често усещате, че сте изолирани от света. Защо? Защото искате да живеете така, че и человеците, и духовете да мислят само за вас, да работят за вас, а вие да не работите за никого. Искате да създавате от нищо нещо, а от нищо нещо само Господ мoже да създава. Ами че и аз мога да срещна най-лошия человек и ако туря в мисълта си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи, ще отивам при него с пълното убеждение, че е добър, тъй като всеки един человек е добър в Божествен смисъл. В своята опитност аз проверявам един закон - някоя мисъл минава през мен и като я върна, то отиването и връщането на мисълта [е], което ме спира. Този същият Божествен закон е и за вас: ако през вас е минала някоя чужда мисъл, то вие ще плащате за нея; ако дойде, например, при вас един человек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така и да възприемате така, както юрдечката възприема водата, която изливат върху нея. За ума не всякоя мисъл е храна. Като приложите закона, ще видите, че няма никаква мъчнотия. И ако като спиритисти знаете, че всичките духове са ви приятели, то за какво има да се грижите? Там, където има страх, няма Бог и всякога има несполука.„Ако се не родите отново от вода и дух..." Когато вие в себе си дълбоко страдате, как мислите, дали другите человеци и духовете, както и Бог, Който е у вас, чувствуват вашите страдания?
към текста >>

26. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника.
Каквито и блага да притежавате на Земята, те са временни; те са за ваше упражнение, назидание и подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, щом си излезете, защото те принадлежат на училището. Но любовта, това е благото на живота, което единствено можете да вземете със себе си. Ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и деца, и бащи, и майки, и слуги, и граждани. Едно от тия звания можете да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
към текста >>

27. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности.
То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година.
към текста >>

28. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Защото отвън трябва да дойде нужната помощ, за да се смирят метежниците.Съзнание и подсъзнание- Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е сега, което е обработено.
И много добре ще ви слугуват. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, и други са, които те впрягат, ако сгрешиш. Човек е един цар, на когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са вземали връх над него. И помощта обезателно трябва да дойде отвън, затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ. Защото отвън трябва да дойде нужната помощ, за да се смирят метежниците.Съзнание и подсъзнание- Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е сега, което е обработено. Какво се подразбира под думата „Верига"? Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената любов, както се казва и в Библията: „И привлякох ги с нишките на любовта." IV.17 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата
към текста >>

И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност.
Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа.Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка. Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова.„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице.
към текста >>

Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова.„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.
Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова.„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате.
към текста >>

Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>

И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност.
И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.
към текста >>

„Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.
И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни.
към текста >>

29. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

За вас е важна вътрешната опитност, а не това, което е писано, защото може много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.Тази година всеки ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави никакви посещения.
Когато ви нападат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви.Вие действувайте всичките с Господа и не бива да се обезсърчавате, че не виждате. Ако вие имахте ясновидство преди любовта в живота, вие щяхте да се отчаете от живота. В ясновидството има знание и то може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използува разумно. За вас е важна вътрешната опитност, а не това, което е писано, защото може много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.Тази година всеки ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави никакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, родовете ми и пр. Но аз нямам баща и сестри. Някои питат: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е на Небето и всеки, който прави волята Божия, той е баща ми, сестра ми и брат ми.Никакви кръвни връзки не трябва да се мешат с Веригата. Това е то Духът Господен и аз искам да препятствувам на всичките спънки, които ме спъват.
към текста >>

Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете.
Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка?
към текста >>

Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете.
Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос.Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство.
към текста >>

Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете.
Следователно, за да извърши каквато и да е работа, човек трябва да има принципна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата на света, т.е. да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки?
към текста >>

Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност.
Това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии.
към текста >>

А опитността на цялото човечество е опитност на индивида.
Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен.
към текста >>

И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем.
И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен. И после – една година си разположен, а друга година си неразположен и така се редуват82.
към текста >>

За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано.
Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми.
към текста >>

Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете.
И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра. Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен.
към текста >>

30. Учителя води разговор с група ученици, София, 11 октомври

Да, на вас ви трябва опитност.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди борба у болния. Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни
към текста >>

31. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.)
Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да си въздействувате, защото, бъдете сигурни, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, понеже завиждат, нека не гледат така на работите — да бъдат уверени, че ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз как трябва да го заобиколите с вашите мисли? ( Г-н Гръблашев и г-н Танев разказват своята опитност по зададения въпрос.) — При прилагането на психологическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например, искате да нахраните един човек, дадете му храна, а той я повърне; искате да помогнете на човек материално, но той е чрезвичайно честолюбив. Тоя, последният, трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората. Защото ако мисли, че са от хората, то в него случай, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели, а така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотия, да имате самообладание и да се не страхувате.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София

От тази си опитност извлечете важния урок за себе си.
София, 26.Х.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията. От тази си опитност извлечете важния урок за себе си. За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение.
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа.
София, 7. XII. 1910 г. Любезна Е. И. Получих вашето писмо. Много от зададените ви уроци в живота трябва да ги приложите и опитате, за да познаете тяхната стойност. Знание, което не е добито от опитност, е непотребна руда, която не може да влезе в работа. Когато времето се намръщи и затули слънцето, това не е признак, че то се е изгубило и изгаснало. Вън от всички мръщения, безпокойства, гърмежи, тътнежи, обезсърчения, съмнения, зависти и страхове Слънцето на живота все си грее и все еднакво изпраща своята светлина и топлина върху земята. Живите растения растат и плод дават, а сухите постоянно се мръщят и голи стоят. Окото на Небесния Баща еднакво гледа на всички свои деца и всекиму дава, което му се пада. На големите братя големи гащи, на малките малки.
към текста >>

Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен.
Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши.
към текста >>

34. Писмо на Учителя до Никола Ватев (В. Ватева), София

От тази си опитност извлечете важния урок за себе си.
София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо. Засега вам ви трябва вяра, търпение и упование. Не се поддавайте на изкушенията. От тази си опитност извлечете важния урок за себе си. За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога. Там всяка душа може да стане девствена. Тия неща ви се случват от вътрешно притеснение и смущение.
към текста >>

35. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

За в бъдеще вий ще имате по-голяма опитност.
Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Бъдете смели и решителни. Когато става въпрос да се защити истината, трябва да бъдем готови на всички жертви. Аз ще се постарая да изправя допуснатите грешки. За в бъдеще вий ще имате по-голяма опитност. Животът в много отношения е борба на земята и человек трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили. Сега на всички вас ви трябва присъствие на Духа. Каквото направление и да вземе тая борба, аз ще бъда на своето място. Мен са известни всичките пътища. В края на краищата всичко ще излезе за добро.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до д-р Дуков, Бургас

Опитността в живота носи в себе си зачатъци на истинското знание.
Бургас, 9.IV.1911 г. Люб. д-р Дуков, Получих писмото ви. Времето ще изправи много работи и ще уясни много неща. Работете с търпение и вяра, добрите ви усилия ще се благословят. Опитността в живота носи в себе си зачатъци на истинското знание. Затова е казано в Словото на Живота: „Опитайте ме и вижте, че съм благ", говори Господ. Трябва да се вкуси един плод, за да се провери неговото вътрешно съдържание. Затова е даден езикът, да проверява нещата в природата и умът да проверява вървежа на работите в живота. Изпитвайте всичко и доброто дръжте. Спазвайте законите на Духа и вие ще имате винаги моето съдействие и ще растете от виделина във виделина и мирът и радостта ще бъдат вашият дял.
към текста >>

37. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело.
Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен.
към текста >>

38. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро.
И затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвещение. Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината у хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората mot a mot1. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер.
към текста >>

Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение.
И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение. Не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасяме свещта, а после се предаваме на страдания, когато не би трябвало да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябва да не изпущат, докато не намерят друга. Друго: някои казват, че в книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време“.
към текста >>

39. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
към текста >>

40. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива дг струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра.
към текста >>

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания.Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива дг струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра.
към текста >>

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания.Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

41. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива дг струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра.
към текста >>

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания.Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката.
Когато Господ ни праща някъде, Той ще отвори и вратата там, и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всичките наши нужди. В най-дребните неща Господ се меси и даже на дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото на големите нужди. Така, ако имаш нужда от обуща, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някои казват: „Аз не се занимавам с малки работи.“ Да, но Господ е, Който се занимава с малките работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност: във Варна наблюдавах как една котка уловила една мишка, с която, като си играеше, аз размишлявах „На, ето случай, в който никой не може да помогне на мишката.“ Но котката в играта си веднъж уж заспи, мишката пойде да бяга, котката скочи, зграби я: втори път като че ли я нарочно пусне, мишката се поотдалечи значително, тя наново я застигне и пак сграбчи; трети път пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път, когато котката рече пак да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя, та се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси на нова сметка да си поиграе, не я вече намери Значи, рекох си, тогава не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл е как във всичко и всякога вие трябва да се уповавате Господу; това трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди във вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива дг струвате, защото земята, в която отивате, има и Хетейци, и Гергесейци, и Аморейци, и Иевусейци, и Хананейци, и Ферезейци и Евейци (Второз. 7;1), които представляват човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима; вяра, вяра, вяра и вяра.
към текста >>

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
Едно правило при обещание за Господа можете да усвоите: да кажем, че като си правиш разчет, печелиш на годината известно число; но ако спечелип повече, то когато даваш обещание, ще се задължиш, напр., от това повече спечелено тая година да внесеш за Господа еди колко си или всичкото, или половината, или четвъртинката и прочее. И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания.Тук по желанието на всички, изразено чрез Сим. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде: Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
към текста >>

Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на живота, гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко възможно дотук иде вторият кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа; но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето. Първата буква е „В“, която значи ръководител в небето. С втората буква „У“ е известен като спасител; а с третия инициал е известен като Царствующия Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята. Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново

Започнете с вашата опитност, която имате.
Да ви не смущават противоречията. Всяка работа в тоя свят си има свойте спънки и само постоянството и усърдната молитва могат да подтикнат душата напред към разбирание вътрешния смисъл на живота. За да може да се придобие правилно общение с духовния свят, трябва душевна чистота. Чистите по сърце ще видят Бога. Не пресиляйте нещата. Започнете с вашата опитност, която имате. Там гдето се намерите в затруднение Аз ще ви помогна. Наставления лично мога да ви дам само за някои работи. Следвайте засега според наставленията си дадени. Не се безпокойте за бъдещето. Дръжте изобщо събранията си в тайна и не ги правете достояние на голям кръг.
към текста >>

43. Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1912 г.

Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията.
Това, което Господ отрежда, то ще дойде на своето определено време. Това, което въздига очите и облагородява душата, то е вярата, послушанието, надеждата, Любовта и готовността да вършим Волята на Небесния Баща, тъй както е Нему угодно. Душата може да се ползува само тогава, когато се озарява от Духа на Господа. Времето е потребно като елемент за вътрешното развитие. Защото нещата принасят своите благословения само тогава, когато се изпращат от Небето. Аз желая вие и двамата да градите живота си на здравата канара, да растете полека, но сигурно, и да добиете вътрешната опитност на Духа, която да ви крепи и ръководи във време на изпитанията. Да бъдете всякога бодри и весели духом и благодарни на всичко, тъй както се нарежда от невидимия свят на Светлите Духове, гдето Господ Царува. Това е моето желание за всички приятели, които искат добре да се подвизават. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

44. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата.В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово: — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани.
към текста >>

Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото.
И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, от Горе ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
към текста >>

Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните. А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците.
към текста >>

45. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен.
Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи, но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, Когото трябва да имате в себе си в трите елемента, а именно: в правда, истина и живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте, те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха най-важна, та не трябва да изпускаме един от най-добрите случаи, който ни предстои. А сега, като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат вашите сметки, та като се изравнят те, тогава пак ще се гледа сметката на света, който, когато бъде съден, ще участвувате и вие. Когато дойдат мъчнотиите, те са само, които разкриват какви сме ние. Мъчнотиите са, които безпогрешно посочват изпълнителя на волята Божия. При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

В сегашното положение на нещата вие учите една нова опитност.
София, 18. XII. 1912 г. Люб. г-жа Е. И. Получих вашето писмо. В сегашното положение на нещата вие учите една нова опитност. Важно е человек да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму. Всяка душа трябва да бъде благодарна от настоящето. То съдържа в себе си толкова скрити блага, за които мнозина са слепи. Ако ни дадат в живота мъчнотии, да благодарим на Господа, че не са по-големи от тия. Ако ни дават страдания, да благодарим, че са поносими.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността.
Аз чета и по това, което за другите няма смисъл. Всеки человек едновременно пише и по две писма. Едното, което всъщност предава състоянието на духа му, а другото, което предава негова външен изглед. Едното е оригинал, който като се превежда на физически език под образа на букви, слогове, думи, предложения губи от своята оригиналност и същина. Но все таки преводът е за предпочитане пред нямане на оригинала. Вие ще се съгласите с Мен от самите факти на опитността. Вие бихте се радвали за какъвто и да е К. превод от букви, слогове и думи отколкото да чакате негов оригинал. Оригиналите малцина ги четат и мъчно достъпни са. Те винаги се складират в обширните человешки библиотеки и добре се пазят и не се поверяват комуто и да е. Нека Господ всекиму да дава живот и здраве, че той сам да си превежда оригиналите и да ги пуща в обращение, че да му се радват неговите близки.
към текста >>

48. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война.
Люб. К. Иларионов,Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и човешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим.
към текста >>

49. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Вий минахте в Одрин една голяма опитност.
София, 20. III. 1913 г. Л. К. И. Получих вашето последно писмо. Пътят е добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото.
към текста >>

От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...).
Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа.
към текста >>

50. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа.
В този подем е потребна постоянната пълна вяра и Божественото търпение за осъществяване на желаемите идеали на Духа. Нека Видимата природа с безбройните свои форми, действия да ви бъде един стимул за размишление и съзерцание на Божественото, което стои по-далеч пред всякой взор. Знанието е потребно за уяснение на вечния порядък на нещата. Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано. Несгодите и трудностите в живота стимулират ума към работа. Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане.
към текста >>

51. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл.
София, 11. IV. 1913 г. Л. К. И. Получих вашето писмо от 31 миналий. Тази война на всинца ви ще ви даде обилна опитност и осезаеми доказателства за общия Промисъл. Велики са пътищата на Провидението. Сегашното е резултат на миналото, а сега се сеят семената на бъдещето. Вие се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците, сега те отстъпват назад. Те приимат заслуженото.
към текста >>

52. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на Великите сили в Европа.
1913 г. Люб. К. Получих вашето писмо, а тъй също и на Е. Аз сега правя една обиколка и в нея имам предвид и вас. Когато дойда, ще говорим. Народите на Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила на Великите сили в Европа. Българите държат вече писмено и устно матура. Ще видим как ще се произнесе комисията от горе. Желая вашата вяра да уяква. Моят поздрав на двама ви. Ваш верен П.
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето.
Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде. Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие, смелост, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост. Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В. П. К. Дънов Б.Т.Б.И.С.И.В. Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

54. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Душата, която не се е научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност, и от тези на ближния си.
Писмо от Учителя Петър Дънов от 3.6.1914 г. На когото трябва да се помогне, аз ще помогна и на всякого едного ще се даде според вярата. Душата, която не се е научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност, и от тези на ближния си. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>

55. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Не, всички неща се изменят, но сега трябва да има светии, както имало едно време, и ние трябва да имаме една положителна опитност.
Дето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения, несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания.Секта правят само тия хора, които са лишени от Божествения Дух, когато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето на Бога на Земята, идването на Царството Божие на Земята и изпълнението на Неговата воля.Често ме питате: „Какво да кажем на ония", които ви питат какви сте. Какви ли сте? Отговаряйте на този въпрос отсега нататък така: „Ние сме от онези, които нито лъжат, нито се лъжат." И ако мъжът и жената не се лъжат, би настанало велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже. Ние не се молим за всички, но всички, които противодействуват за идването на Царството Божие на Земята, те са наши неприятели.Два пътя има: или с Христа, или без Христа. Земята същата ли е днес? Не, всички неща се изменят, но сега трябва да има светии, както имало едно време, и ние трябва да имаме една положителна опитност. Как така, питат се някои, има ли духове? Духовете не се връщали - добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мене се връщат, връщат се и присъствуват с нас. И сега има много заминали наши приятели, които са сега тук. И много думи, които ви говоря, са думи Христови.
към текста >>

56. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Имате опитност какво тя може да направи.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее.
към текста >>

И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега.
А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангели, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата „любов" - дума, която засяга.Но ще кажете: защо не се обърнаха евреите?
към текста >>

57. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма.
Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги омекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще Го почувствуваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме.
към текста >>

58. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл.
И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат.
към текста >>

Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре.
" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден.
към текста >>

59. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София

Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание.
(получено на 9 януари 1917 г., вторник, на кота 1248, от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов) София 3.I.1917 г. Любезни М. Сотиров, Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание. Великия закон на живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото. И в края всичко ще вземе правилна форма. Приливите на морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат на своите установени места. Телата в пространството следват същия закон. Господ отдава правилно.
към текста >>

60. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Опитността е потребна.
София 23 юли Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Вяра жива, упование силно - всичко ще се превърне за добро на тези, които любят Господа. Времето е велик учител. Опитността е потребна. Мъчнотиите калят човешкия дух. Господ ще свърши добре Своето дело. Бъдещето е велико и славно. Славата, която има да се открие не може да се сравни с днешните мимолетни страдания. За нас причините са ясни и последствията.
към текста >>

61. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго.
В. Т. И.Х. С. Б. /Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К.
към текста >>

Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията при които Вярата, Надеждата и Любовта растат.
О П. К. Дънов Варна 1918 г. Получих Вашето писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко. Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Стига всички еднакво да се ползват. Аз искам между всички Ви да зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате и да си отдавате почит един на друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа.
към текста >>

62. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели), Варна

И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
към текста >>

63. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго."
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Това е моя поздрав на всички, които вървят в правия Христов път. Пътя на Божествената Любов, пътят на новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>

64. Писмо на Учителя до приятели, Варна

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им със своята обилна Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна душевна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна

Всички хора живи имат тази опитност.
Божията Любов сама говори за себе си. Аз ви разбирам всинца ви много добре и храня в своя дух най-добрите чувства. Аз желая вашите души да растат във всичко добро и благородно и да сте свободни. „Онова, което Аз върша”, казва Христос, „ти сега не разбираш, но после ще проумееш.” На децата често постъпките на майките им се виждат странни, когато не им изпълнят волята в нещо. Така и постъпките на Учителя се виждат някой път странни. Всички хора живи имат тази опитност. Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Аз гледам онова, което върша, да е угодно на Бога. Мнозина мислят, че аз ги наскърбявам, обиждам ги, невнимателен съм към тях. Но това е само временно тъй. Аз и спрямо себе си съм същия.
към текста >>

Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат.
Аз ви разбирам всинца ви много добре и храня в своя дух най-добрите чувства. Аз желая вашите души да растат във всичко добро и благородно и да сте свободни. „Онова, което Аз върша”, казва Христос, „ти сега не разбираш, но после ще проумееш.” На децата често постъпките на майките им се виждат странни, когато не им изпълнят волята в нещо. Така и постъпките на Учителя се виждат някой път странни. Всички хора живи имат тази опитност. Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат. Аз гледам онова, което върша, да е угодно на Бога. Мнозина мислят, че аз ги наскърбявам, обиждам ги, невнимателен съм към тях. Но това е само временно тъй. Аз и спрямо себе си съм същия. Върша това, което е добро, което е право, което е чисто и любообилно, което има смисъл и е Истина.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.

Изпитите в живота раждат в живота опитността, а опитността ражда условията, при които вярата и надеждата в Бога растат.
(получено на 9 октомври 1917 г. чрез Ст. Светозаров по войник) Люб. М. Сотиров, Получих вашето писмо. Изпитите в живота раждат в живота опитността, а опитността ражда условията, при които вярата и надеждата в Бога растат. Вий сте поставени на тежък изпит, но Господ Бог Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Прави сте, човек е заобиколен с видими и невидими врагове, но и техните действия Бог ще превърне да работи за добро. Трябва голямо търпение. Вий действувайте за вашето подобрение. Аз ще ви съдействувам.
към текста >>

67. Димитър Голов завършва земния си път.

Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал.
Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят. Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато. Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков. Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал. Духовният свят е една широка област, дето трябват материали. Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува.
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна

На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението.
Аз ще ви осветля върху много висящи въпроси и всякога ще бъда с вас. Бъдете постоянен в Любовта, твърд във вярата и силен в Надеждата. Развивайте в себе си Божествената Воля. Отличавайте чуждите мисли от Божиите. Кукувичи яйца не мътете, нека кукувицата сама да си ги мъти. На своята опитност и знание приложете знанието на Христа и ръководството и упътванието на Святият Дух - Духа на силата и утешението. Само така земния живот придобива смисъл, цел и стремеж правилен. Да сме във връзка духовна с всички хора навсякъде. Проучвайте хората, носете със себе си мечът на Духа, шлемът на вярата и поясът на Истината. Всякога бивайте с тях опасани. Дръжте така връзката си и не бойте се.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до приятели (няма име), Варна, (...) 1918 г.

Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията, при които вярата, Надеждата и Любовта растат.
Варна, (...) 1918 г. (... ) Получих вашето писмо. Господ Бог мой ще оправи всичко. Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията, при които вярата, Надеждата и Любовта растат. Стига всички еднакво да се ползуват. Аз искам между всички вида зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате, и да си отдавате почит един на друг. Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобиви, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа.
към текста >>

70. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

С него и около него има много интересни опитности с Учителя, някои от тези опитности аз съм ги разказал на друго място и по други поводи.
След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе. Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици на Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели". Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, дошел от най - възвишената планета „феташ". Бе му казал също кога е дошъл. Бе му казал и за какво е дошъл. С него и около него има много интересни опитности с Учителя, някои от тези опитности аз съм ги разказал на друго място и по други поводи. Там ще ги намерите и тогава ще видите, че първите ученици на Учителя не бяха случайни личности и случайни духове. По времето на Школата на Учителя, както и онези, които дойдоха по-късно, също не бяха случайни. Онези, които има да идват и да се раждат на земята и да поемат Учението на Учителя също не са случайни. Техните имена са записани на Небето и те се изпращат един след друг в строго определено време според плана на Небето. Източник: 05.
към текста >>

Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат.
към текста >>

71. Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна

Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима.
Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите на хората - място на живот и вътрешна обнова. За онзи, който иска. който търси и който хлопа, всичко му се дава. Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния стремеж към мира, хармонията на живота, хлопането подразбира волята, духа на човека, който се стреми да се обедини с Бога. В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението на Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите на Божествената природа, която е Неговото тяло. Вярвайте и е края на краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима. Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и святост. Бог ще ви озари да разбирате своя Дух. Ж. К. В. О. П.К.Д. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Опитност добита не се губи.
Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо. И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави". И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера на фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави. Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията на тъмнотата, която се крие в центъра на Земята. Смел и непоколебим трябва да бъде човек в своята вяра, в своята Любов към Бога, Смърт или Живот - това е все едно с Него. Опитност добита не се губи. Вярата побеждава. Господ мисли за своите любими деца и слуги и рабини. Моето благословение вам и на всички, които се подвизават в Господния път. Растете в познанието на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Господнята Истина. Мир на Всички ви.
към текста >>

73. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието.
Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес.
към текста >>

През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха.
Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението.
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

Човек в тоя свят се учи само от опитности, придобити от страдания.
Чистота в мисли, желания и действия. Дълбоки са пътищата Божии. Доброто, което Господ твори, то е добро. Човешкото добро, то е привидно. Един от нашите приятели, Петко, ще мине наскоро. Човек в тоя свят се учи само от опитности, придобити от страдания. По-напредналите души се учат и от опитността на другите. Човешките постъпки често произвождат горчиви последствия, когато се осланя на тях без Божествено ръководство. Виделината на Господнето лице, Неговата сила и пълнота е нашия щит в тоя свят. Крепкия Му Дух е пазител и подслон във време на мъчнотии, Ваш верен.
към текста >>

По-напредналите души се учат и от опитността на другите.
Дълбоки са пътищата Божии. Доброто, което Господ твори, то е добро. Човешкото добро, то е привидно. Един от нашите приятели, Петко, ще мине наскоро. Човек в тоя свят се учи само от опитности, придобити от страдания. По-напредналите души се учат и от опитността на другите. Човешките постъпки често произвождат горчиви последствия, когато се осланя на тях без Божествено ръководство. Виделината на Господнето лице, Неговата сила и пълнота е нашия щит в тоя свят. Крепкия Му Дух е пазител и подслон във време на мъчнотии, Ваш верен. (Свещеният подпис.)
към текста >>

75. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност.
Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя. Изгревът - Том 7 ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

76. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт.
Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.
към текста >>

77. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя.
Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива". И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели. Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дават отпор". Някои дадоха отпор, а други - не и онези, които не дадоха отпор трябваше да се сблъскат още по-големи проблеми през 1947 г.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София

Вади поука от опитността на другите.
Казва се: любовта дълготърпи, не дири своето си; тоя закон и от двете страни трябва да се спази. Вашата другарка сега учи тоя закон. И тя ще се убеди, че този е най-добрият път в живота. А ти подвизавай се съзнателно постоянно в тоя път. Учи се и ти. Вади поука от опитността на другите. Правият живот дава прави резултати. Сега е време благоприятно да се изправи всичкото минало. За да сте готови да възприемете бъдещето, което носи благословенията на Царството Божие. Изпращам ви един икземляр от Новото Човечество. Когато излязат и другите бележки, ще ви изпратим.
към текста >>

79. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив.
И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи. Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив. Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи. Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа.
към текста >>

80. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива.
Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, и след туй ще бъдете в състояние – състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратно и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива. Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина. Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдаще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас.
към текста >>

Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос.
Второто нещо е да подобрите вашето сърце, и след туй ще бъдете в състояние – състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратно и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива. Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина. Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдаще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас. „Приближете се, казва, за да се приближа“.
към текста >>

Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина.
Сега вие вършите обратно и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива. Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина. Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдаще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас. „Приближете се, казва, за да се приближа“. А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм.
към текста >>

Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето.
Най-първото ние трябва да възприемем Божественото, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим. Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитирват: – Едно време аз бях по-религиозен. Аз казвам: Стар човек си. Не, какво си бил, а какво си сега и в бъдаще. Остави миналото.
към текста >>

Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора.
Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитирват: – Едно време аз бях по-религиозен. Аз казвам: Стар човек си. Не, какво си бил, а какво си сега и в бъдаще. Остави миналото. Нашият Господ не остарява.
към текста >>

Някой да изкажат едно свое преживявание, доказа, но с аргументи, да опише своята опитност.
Един ден това цъвтене ще дойде. Сега, че у нас развитието не върви правилно, всички същества от астралния свят развалят това, което си изградил. Някога си приятно разположен, гледай туй разположение да го задържиш, но не се минава 1–2 часа и ти изгубиш всичко спечелено и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие. После в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Някой да изкажат едно свое преживявание, доказа, но с аргументи, да опише своята опитност. Онзи, който е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си. Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да и се даде наклон. В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта, какво нещо е Любовта, как може да се приложи Любовта, какви резултати произвежда тя.
към текста >>

То е както когато вие разправяте една своя опитност на някого, която считате свещена и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте.
В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта, какво нещо е Любовта, как може да се приложи Любовта, какви резултати произвежда тя. Защото сега както се описва Любовта, то са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя в бъдаще други да говорят. Когато се образува една атмосфера каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. То е както когато вие разправяте една своя опитност на някого, която считате свещена и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте. Христос казва: Свещените работи не трябва да се дават. Сегашната Любов аз я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище. А тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния.
към текста >>

Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“.
А тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния. Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И трябва да се отучим всички да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш и на него вредиш. Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има.
към текста >>

Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност.
За 5 минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас. Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: Не го ли познаваме. Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено. Но към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност. Трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено. Сега избирате ли петък? Четвъртък да остане. На младите искам да кажа, да не правят погрешките на старите, да се отличават от старите, щото ако те правят същите погрешки като старите, няма да се отличават от тях, а те трябва да бъдат особени. Понеже съм още хремав, не искам да решавам този въпрос.
към текста >>

81. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.) 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198) Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12) Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина.
към текста >>

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198) Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12) Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината.
към текста >>

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>

И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност.
Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии.
към текста >>

Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа.
Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. (231 стр.) Не ни е за парите. Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. (103 стр.) След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим.
към текста >>

82. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София

Опитността ви ме радва.
София, 8.XII.1922 г. Любезни Иване, получих вашето писмо. Опитността ви ме радва. Живота на Земята е велика школа за Духа. Чрез постоянните преживявания човек добива знанието на Мъдростта и благодатта на Божията Любов, която внася в душата оня мир, който с думи не може да се изкаже. Само Божията Любов носи в себе си вечната виделина на Истината. „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си: Внеси светлина в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си: Приеми чистотата и Любовта ще те посети и ще придобиеш пълния смисъл на живота.
към текста >>

83. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата.
Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева". От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта. Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони.
към текста >>

Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред.
Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони. 8_12 Братските салони и "Изгревът" Изгревът - Том 1
към текста >>

Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях.
Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони. 8_12 Братските салони и "Изгревът" Изгревът - Том 1 Спомен на Жечо Панайотов 37. САЛОНЪТ НА УЛ.
към текста >>

84. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

След време Школата на Учителя се затвори, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията," Младежките събори бяха осем на брой - от 1923 г. до 1930 г. През тях минаха стотици младежи. След време тези младежи преминаха през цялата Школа. След време Школата на Учителя се затвори, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух". Изгревът - том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
към текста >>

85. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

След време Школата на Учителя се затвори, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух".
Когато дойдат добрите условия всеки знае да живее, но малцина знаят да живеят в страданията," Младежките събори бяха осем на брой - от 1923 г. до 1930 г. През тях минаха стотици младежи. След време тези младежи преминаха през цялата Школа. След време Школата на Учителя се затвори, остана неговото Слово и нашите опитности, които ги предаваме на вас, младите, хубавите, красивите, които трябва да имате един-единствен идеал „Вие сте души, заченати някога в Божествената Душа от Божествения Дух". Изгревът - том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
към текста >>

86. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път."
Гласът ще ти каже: "Внимавай, толкова пъти си лъгал, дошел си до това положение." Предупреди те, отидеш си. Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата. Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни. Постоянно преживяваме старото. Трябва да бъдете много будни. Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път." Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени. Туй е сега.Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да мисли, нека мисли; който има сърце да чувствува, нека чувствува; който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!
към текста >>

87. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще.
Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов. Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-великите работи са тежест за душата ви. Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност.
към текста >>

Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали.
- „Дали ще приеме това? " Ще му кажеш: Да се убиват хората, да се осъждат хората, да се воюва - това не е философия.В окултните школи се говори за стари и млади. Ако сте млади готови ли сте да помагате на старите? Младите ще дойдат да помогнат и да поемат работата. Те няма да ви заместят, но ще ви сменят докато си починете. Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по този път, защо да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение там е по-мъчно, там куцат. И аз знам защо куцат. Вие старите какво трябва да направите с младите?
към текста >>

Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока.
Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог ще ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение да учи. Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: „Имаме воля, имаме силна мисъл".
към текста >>

У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот.
Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение да учи. Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: „Имаме воля, имаме силна мисъл". Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните ще се наредят около него.
към текста >>

Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас.
Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение да учи. Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас. Тия способности, заложени у вас, изискват обработка. Ние казваме: „Имаме воля, имаме силна мисъл". Може да направите опит за това. Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните ще се наредят около него. Ще го държат отдолу с пръстите си така: двама братя ще поставят пръстите си под нозете му, други двама под слабините и други двама - под главата.
към текста >>

88. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.Една такава опитност и аз имам.
Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до. Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо изпяване на гамата няколко месеца.
към текста >>

89. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България.
В 1924 год. в София дойде брат Боян Боев, който беше уволнен заради идеите си. Той беше учител в гимназията по естествени науки. Брат Боян остана да живее в София и редовно посещаваше беседите, класовете, редовно стенографираше лекциите и беседите. Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше? Е.А.: Вижте как стана: Ние бяхме две групи. Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности. Братята са се събирали отделно.
към текста >>

Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности.
Той стенографираше всичко при всички разговори на Учителя, в които имаше възможност да присъства било общи, било частни. Това правеше по свой начин, а материала го използваше за писма, които пращаше на приятелите в провинцията, за статии в списанието „Житно зърно", после пращаше „Послания", в които описваше опитностите с Учителя и ги изпращаше до приятелите в цяла България. В.К.: Как се набираха членовете на Младежкия окултен клас? Учителят ли ги канеше? Е.А.: Вижте как стана: Ние бяхме две групи. Сестрите се събираха отделно, нещо като молитвени събрания и си споделяха нещо така, опитности. Братята са се събирали отделно. Аз това не знаех. Но така имаше общуване между едните и другите и тогава решили да се съберем двете групи заедно, за да проучваме беседите. Казват това на Учителя, събирахме се първата година у Савка, в домът на Савка. И Учителят казва: „И аз ще дойда".
към текста >>

90. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Тия опитности, които добивате, са все уроци.Сега ще ви отворя 135 псалом.
Сплашва някои, че ще им се схванат краката - те се уплашат - страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагание.Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви продиктува тия отношения? - Отговарям: Ако сте ученици, стоели сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ." Дойде един, носи свещ и вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите урока. Тия опитности, които добивате, са все уроци.Сега ще ви отворя 135 псалом. Ст. 1 - „Алилуя. Хвалете името Господне: Които стоите в домът Господен". - Дом е вече нещо устроено, в което има ред и порядък. Ст. 6 - „Господ прави всичко, което му е угодно " - Угодно му е да те постави на изпит. Пренася те от едно място на друго, какво има от това?
към текста >>

91. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани.
Например братя от провинцията искат да вземат една градина за обработвание - да не им отнема всичкото време. Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни се сдружавайте. От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеляват се. Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете. Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха.
към текста >>

92. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко.
Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
към текста >>

93. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко.
Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него. Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
към текста >>

94. Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София

Духовната ти опитност е добра.
Любезна Елена, Правете всичко, което е добро. Съобщенията с другия свят е дяло Благородно. То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло. Пътя е Мъдрост, Истината е целта. Живота е Любовта. Само Любовта, която дава живот е Божия Любов.
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва.
Светът е пълен с най-нечисти образи. Който люби, не губи, който не люби, дваж губи. Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно! "... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък". Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва. Любовта е закон, който действува без закон. В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха. Нали днес си стрижат брадите и на много хора главите са плешиви? Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви. Разговори на Ел шадай
към текста >>

96. Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева

Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията на растенията.
Започна разговор, в който Учителя каза между другото: Сравнете вашия живот с живота на растенията: те имат диаметрално противоположния процес. Всяко растение отива към центъра на Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре. И когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре. Слизането надолу вие го наричате падане и страдание. Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията на растенията. Вие изпитвате вашия растителен живот на миналите векове; сега изпитвате тези страдания. Страданието не е нищо друго, освен слизане от някое планинско място. И казваш: „Защо ми трябваше да слизам, че сега пак да се качвам нагоре“. Това усилие всякога произвежда едно недоволство в човека. Желателно е да намерите аналогията между физическите и духовните прояви.
към текста >>

Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност.
Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност. Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път. Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята голяма форма, ще се превърне на една малка прашинка. Значи след като е добило голяма форма като растение, трябва да се откаже от нея и да се превърне в едно малко телце и оттам пак ще започне да расте, вече като животно.
към текста >>

Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност.
Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност. Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път. Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята голяма форма, ще се превърне на една малка прашинка. Значи след като е добило голяма форма като растение, трябва да се откаже от нея и да се превърне в едно малко телце и оттам пак ще започне да расте, вече като животно. След това и животните трябва да се откажат от своята форма, докато добият човешка форма. Колко пъти човек трябва да се отказва, докато премине през всички форми!
към текста >>

97. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните.
Учителят: Ще прочета 105 псалом: „Славословете Господа..."Изобщо верующите във всички векове, са искали Бог да се изявява в чудеса. Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най- много чудеса у тях са ставали, но какво е състоянието днес на евреите? Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия. И те винаги са били покровителствувани, това са начатъка. Няма народ, който да е имал по големи страдания от еврейския. Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните. Ако искате да разбирате Божиите закони не можете да се отделите от цялото. Ако ръката ви влиза съзнателно в някоя работа то и другите органи могат ли да останат спокойни? И цялото человечество е тясно свързано помежду си.Преди години искахте да се даде на българския народ много земя. Ако многото земя може да направи един народ силен, то русите трябваше да бъдат най- щастливи. Но богатството, което Бог даде на руските царе, те не работиха с него - вътрешно страната.
към текста >>

И така някой може да помага на болни, някой може да помирява скара ли се двама души, някой може да проучва, някоя област на окултната наука, някой да работи в приложението на някои опитности.
И вие нямате и те нямат, и който ви праща и той няма. Ще питате тоя, който има да взема: „Ти колко оценяваш Божията Любов? " И ще проверите дали я оценява до 30,000 лева и по тоя начин ще стане помирението.Ще опитате кой каква работа може да върши. Ще пратя двама при някой затворник, който иска помощ; при някой болен - сестри може да подготвите, а закона е там, че трябва да има присърце една работа. Вървите, в джоба си държите беседи, раздавате ги на комуто трябва. И така някой може да помага на болни, някой може да помирява скара ли се двама души, някой може да проучва, някоя област на окултната наука, някой да работи в приложението на някои опитности. Например, брат Ватев искаше да уреди нещо в чифлика, но трябваше майстор да дойде за да тръгне работата с успех. В Търново колко души сменихме, не вървеше. Сега стават добри работи - има присърце и умение. Трябва и систематизиране в работата и организирание. Трябва и в духовния живот да има план за работа.
към текста >>

Една наша сестра ми казваше, че след като била отчаяна имала една духовна опитност и сега намирала смисъл в живота, между вънкашните хора се чувствувала силна.Брат Емануил Иванов: Слаби сме, нечисти сме, знанията ни са слаби, как ще дойде Духа да работи тогава в нас?
Всичко е за добро. Във всичко ще успеете за славата Божия.Брат Емануил Иванов: Трябва ли да изкористиме духовното учение за наша полза - да искаме да ни се дава или само да изпълним всичко за славата Божия? Знания да придобиваме, смятам, че ни е потребно.Учителят: Вие сега сте на положението гдето инсталацията е завършена, а ви трябва само ток. Вие знания имате повече от всяка окръжавающа среда. Трябва да ги разработите само, повече не е потребно на вънкашния свят. Една наша сестра ми казваше, че след като била отчаяна имала една духовна опитност и сега намирала смисъл в живота, между вънкашните хора се чувствувала силна.Брат Емануил Иванов: Слаби сме, нечисти сме, знанията ни са слаби, как ще дойде Духа да работи тогава в нас? Учителят: Старият начин е като отидете на баня теляка - взема гебрето и ви търка, за да ви се отворят порите. Това не е още пречиствание. Новият начин - топлата вода - отвътре съгрявание. Най-малко три чаши, а 5-6 чаши ще ти дадат разширение на порите и потта ще се яви. Вие мислите за това, което знаете, а не мислите за това, което не знаете.
към текста >>

Не бъдете като духовните хора, които показват пътя на хората, а сами нямат опитност, но трябва всяко нещо да бъде направено по любов.
Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани вещи и къщи. Като погледнеш тях и си помислиш, че ще можеш някога да ги облечеш, ти вече привличаш нещастието и го очакваш. Махнете всички стари вехтории. И в духовния свят също изхвърлете всичко скъсано старо. Кураж да имате, както военния в своя револвер, като го похване или някой похване костурката си, окуражава се. Не бъдете като духовните хора, които показват пътя на хората, а сами нямат опитност, но трябва всяко нещо да бъде направено по любов. Всяка мисъл да бъде с любов. Всяко действие да бъде с любов, а всички дела без любов на света са загубени от земята, от света. Любов трябва. Бог е Любов и затова се казва: „Бог толкова възлюби света, че даде сина своего единороднаго". Значи Бог най-напред възлюби света.
към текста >>

Истината не можете нито да придобиете нито да предадате, ако нямате тази опитност.
Когато има повече светлина, тогава съмнение няма. Що е вечен живот? Вечният живот е живот без препятствия, без ограничения. Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно, и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете нито да придобиете нито да предадате, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение. Той много дава, нищо не взема, само дава. Като подложите шишето си той го пълни. Кой каквато форма занесе нея ще напълни, запълни. Противоречията зависят от вашите разбирания.
към текста >>

98. Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол

И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.В този събор ще научите една голяма опитност.
18 август, 1927 година,четвъртък, 6 часа и 30 мин., София, в дома на брат Начо Петров Вие вървите в един път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи. Вие тръгвате от София, линията също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията. Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко благодарете.
към текста >>

99. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности.
Във всеки човек има Божественост, но скрита. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха). Трябва да се учите да съзнавате това. Човек тук на земята е безкрайно малка част, от това, което е горе. Неговият дух на небето изпраща една малка част от себе си тук на земята, чрез която черпи опитности. Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук на земята, той става гениален. Страданията на човека произлизат само от низшето, животинското естество на човека. Душата на човека се показва такава, каквато си е, само на Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича. Разговори с Учителя Глава: 21.
към текста >>

Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения. Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
към текста >>

100. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
Всички вие сте богати. В следващите епохи ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения. Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
към текста >>

НАГОРЕ

0.37168598175049