НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
46
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а
издишването
бавно, в няколко минути ще се изпоти.
При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен.
Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а
издишването
бавно, в няколко минути ще се изпоти.
Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт.
към текста >>
2.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
После, при
издишването
коремът хлътва по-рано, а след това и гърдите.
Освен това, човек, когато диша, требва да е спокоен, да не се смущава. Препоръчва се да се използуват сутринните часове при изгрев слънце за дихателни упражнения. За начинающите е хубаво да правят най-малко поне три пъти на ден по 6 дихателни упражнения". Като прави човек редовно упражненията за пълно ритмично дълбоко дишане, то това дишане ще стане навик за белия дроб през всяко време. При дълбокото дишане диафрагмата отива надолу и избутва червата надолу; тези последните, като нямат място, къде да отидат, изкачат напред и поради това най-първо се издува коремът; след това се издуват и гърдите.
После, при
издишването
коремът хлътва по-рано, а след това и гърдите.
От голяма важност е задържането на въздуха при дишането. Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислорода, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види, какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма. Опитът е най-добрият метод за проверка Ето светлината, която хвърля Учителят по този въпрос (7): „Изобщо човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, човек има съзнателно отношение към въздуха.
към текста >>
3.
ВОДАТА - SAGITTARIUS
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им —
издишване
. 2.
За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стаята". Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1.
При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им —
издишване
. 2.
При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване.
към текста >>
При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане —
издишване
.
Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2.
При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане —
издишване
.
Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване.
към текста >>
При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме
издишване
.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила.
При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме
издишване
.
После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).
към текста >>
След това ръцете бавно се спущат надолу с
издишване
.
При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване.
След това ръцете бавно се спущат надолу с
издишване
.
През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3.
към текста >>
През време на вдишването и
издишването
мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване.
През време на вдишването и
издишването
мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу.
към текста >>
При
издишването
се брои до 20 (16).
При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
При
издишването
се брои до 20 (16).
Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено.
към текста >>
След това спущане ръцете надолу с
издишване
(24). 3.
След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха.
След това спущане ръцете надолу с
издишване
(24). 3.
Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу.
към текста >>
През време на това движение става бавно
издишване
.
ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре.
През време на това движение става бавно
издишване
.
Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време.
към текста >>
Издишването
продължава със спущане ръцете до първоначалното положение.
През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване.
Издишването
продължава със спущане ръцете до първоначалното положение.
Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване.
към текста >>
След това бавно спущане ръцете надолу с
издишване
.
Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време.
След това бавно спущане ръцете надолу с
издишване
.
Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6.
към текста >>
Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно
издишване
.
Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване.
Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно
издишване
.
Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване.
към текста >>
После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с
издишване
.
Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с
издишване
.
(24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване.
към текста >>
Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при
издишване
ръцете правят полукръгово движение назад и надолу.
(24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване.
Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при
издишване
ръцете правят полукръгово движение назад и надолу.
В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. Важно психично условие за дълбокото дишане За да може дишането да изпълни своята задача т.е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват — жизнената сила или праната и разумните сили — трябва да спазваме някои условия. Преди всичко човек трябва да е свободен от всякакви възбуди и смущения.
към текста >>
4.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при
издишване
да се произнесат тия думи.
Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай.
Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при
издишване
да се произнесат тия думи.
Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си?
към текста >>
Вторият метод е този: при вдишване, задържане и
издишване
мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи.
Вторият метод е този: при вдишване, задържане и
издишване
мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята.
към текста >>
Хубаво е при вдишване, задържане и
издишване
човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света.
Хубаво е при вдишване, задържане и
издишване
човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят.
към текста >>
Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и
издишване
, при което мислено ще възприемете белия цвят.
(14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен.
Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и
издишване
, при което мислено ще възприемете белия цвят.
Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа.
към текста >>
Ще броите до 4 при всяко вдишване и
издишване
и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата.
Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично.
Ще броите до 4 при всяко вдишване и
издишване
и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата.
Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете. ---------------------------------------------------------------------- [1] Виж брой 7
към текста >>
5.
ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при
издишване
да се изговорят някои изречения.
Колкото човек повече умее да се съсредоточава при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта". 4. По този въпрос Учителя казва още така (10): „Има връзка между слабата памет и дишането. При слабото дишане по-малко прана прониква в мозъка". При дълбокото, правилно дишане в мозъка прониква повече прана и тя засилва между другите центрове и тия, от които зависи паметта. Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения.
Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при
издишване
да се изговорят някои изречения.
Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения.
към текста >>
Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко
издишване
и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете.
Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане.
Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко
издишване
и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете.
Това улеснява дихателните упражнения. Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене. А ако някой път се правят след ядене, то най-малко след минаване на 1-2 часа. Пълно изпразване на белия дроб не е възможно, но човек да се стреми да го изпразни колкото се може повече. Това улеснява влизане на по-голямо количество чист въздух в белия дроб - значи обмяната на въздуха става по-пълна.
към текста >>
За развитието на гласа човек при едни дихателни упражнения ще увеличи времето на задържането на въздуха, а при други ще увеличи времето за
издишване
.
Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се изменява и гласът; от друга страна, тия упражнения влияят и физиологически върху развитието на гласа. Ето защо добрите певци винаги дълги години са правили дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си. Той става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор.
За развитието на гласа човек при едни дихателни упражнения ще увеличи времето на задържането на въздуха, а при други ще увеличи времето за
издишване
.
Това последното е необходимо, за да може да се изкарва известна музикална фраза на един дъх. На края на паневритмичните упражнения се правят и особени дихателни упражнения, придружени с пеене и движение: при вдишване ръцете отиват настрани хоризонтално, а при издишване се прибират бавно пред гърдите и същевременно се изпява една музикална фраза. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа. За тях човек трябва да се отнесе до Учител. Само под ръководството на Учител те могат да се прилагат правилно и резултатно.
към текста >>
На края на паневритмичните упражнения се правят и особени дихателни упражнения, придружени с пеене и движение: при вдишване ръцете отиват настрани хоризонтално, а при
издишване
се прибират бавно пред гърдите и същевременно се изпява една музикална фраза.
Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си. Той става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа човек при едни дихателни упражнения ще увеличи времето на задържането на въздуха, а при други ще увеличи времето за издишване. Това последното е необходимо, за да може да се изкарва известна музикална фраза на един дъх.
На края на паневритмичните упражнения се правят и особени дихателни упражнения, придружени с пеене и движение: при вдишване ръцете отиват настрани хоризонтално, а при
издишване
се прибират бавно пред гърдите и същевременно се изпява една музикална фраза.
Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа. За тях човек трябва да се отнесе до Учител. Само под ръководството на Учител те могат да се прилагат правилно и резултатно. Дишане и възпитание Голяма е връзката между дишането и възпитанието, Много може да се направи в педагогичната област, ако правилното дишане се приложи в училището. Учителят казва по това (8): „Без дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят правилно и да чувствуват правилно".
към текста >>
6.
ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и
издишването
, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции.
То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената.
Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и
издишването
, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции.
Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят.
към текста >>
7.
Учителят за темите. Две теми от Борис Николов
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
При туй постоянно и често вдишване и
издишване
на въздуха, силата на молитвата се губи.
Истината ги настройва Настройването дава условия да се прояви музиката И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота Едно обяснение върху Духа Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека То съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага 6. Гимнастически упражнения Вторник, 25 август, 5 ч.с. Утринна молитва Ще Ви направя една бележка Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания.
При туй постоянно и често вдишване и
издишване
на въздуха, силата на молитвата се губи.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.
към текста >>
8.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с
издишването
ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „ Отче наш“ с вдишки.
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с
издишването
ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „ Отче наш“ , ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „ Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и
издишване
, което трябва да става редовно, с търпение и воля.
Тук спада и лекуването на високото кръвно налягане по един много прост и сигурен начин, без каквито и да било лекарства или кръвопускане. Професор Тирала, директор на мюнхенския университетски институт за расова хигиена, публикува в „Медицини ше Велт“ своите дългогодишни наблюдения на това лекуване и дава много ценни заключения. Дълбокото дишане се прилага от много религиозни учения за лекуване. То е застъпено, например, в египетската и браманската религии, в учението на Йогите, на Маздазнан и др. И сега то си пробива път не само в спортните среди, но и при всевъзможни заболявания. Проф.
Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и
издишване
, което трябва да става редовно, с търпение и воля.
Кръвни налагания до 200 мм. и повече той докарва след няколко седмици почти до нормалните цифри. Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр. се изгубват постепенно. Достатъчни са били обикновено 3 до 6 седмици за това лекуване с дълбоко дишане и всичко изчезвало.
към текста >>
При
издишването
повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем.
кръв и налягането едва се намалявало с по около 10 м. м. При дълбокото дишане, обаче, то спадало с 30 — 40 м. м. и впоследствие болният оздравявал. Той обръща голямо внимание да не се допуша повдигането на диафрагмата от чревни газове, запек, преяждане, тлъстини и пр. Обяснението на това лекуване е следното: при вдишването нахлува повече кръв от големите вени в дясното предсърдие и дясната камера; белите дробове също поемат много кръв.
При
издишването
повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем.
Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове. Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често. Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При
издишването
: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4.
Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“ 3.
При
издишването
: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4.
При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати.
към текста >>
11.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като знаете това, при всяко вдишване и
издишване
човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво.
Как ще ви се открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“ до горно „до“ и като издишате пак я възпроизведете. Като приемете външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които я изследват и виждат до каква степен на развитие сте дошли.
Като знаете това, при всяко вдишване и
издишване
човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво.
Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишането, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитание, но те са палеативни. Не съм против палеативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние.
към текста >>
12.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дишането е важно, но
издишването
е много по-важно.
Ако искате тя да ви слуша, трябва и тях да подготвите за тази работа. Напълнете белите дробове толкова много, че коремната стена да натиска силно пояса ви. Това значи, че диафрагмата се е огънала и натиска стомаха и червата — което значи един вид масаж на тях. Когато издишате, изкарайте въздуха изведнъж, с коремните мускули — като кон, когато пръхти, без обаче да правите шум. Стомахът и червата ще се повдигнат нагоре към диафрагмата и ще получат ново разтриване, нов масаж.
Дишането е важно, но
издишването
е много по-важно.
Много от злините на съвременния човек имат началото си в червата. И главното от тях — самоотравянето, запекът — ще изчезне, ако коремните мускули получават нужното упражняване чрез дълбоко, усилено дишане. Лекарите знаят отдавна, че масажът просто вкарва в кръвообращението много червени телца, които са се загнездили в разни места по корема и бездействат. Това е част от обяснението. Ето другата част.
към текста >>
13.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко
издишване
светещ огнен облак.
Вън от основната боя на кристала, той си има и спектър, който се протака от единия полюс до другия. Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр.
Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко
издишване
светещ огнен облак.
По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена.
към текста >>
14.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при
издишването
в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото.
Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при
издишването
в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото.
В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие.
към текста >>
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и
издишването
.
Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите. Западните церители смътно знаят тайната за управлението на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати. Некои от тях, следвайки примера на йогите, опитват дихателните упражнения и, може би, не е далеч времето, когато на запад ще се научат да се ползват от дишането и ще разберат истината, която се съдържа в чудната „наука за дишането“.
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и
издишването
.
Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото.
към текста >>
Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и
издишването
, ще бъде правилно.
Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове. Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно. В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение.
Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и
издишването
, ще бъде правилно.
Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ. Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи. Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види.
към текста >>
15.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и
издишването
на един организъм“.
Дишане на земния организъм. Денонощните промени Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм. Д-р Щайнер казва в „Гьотевият мироглед“: „тъй като височината на живака зависи от въздушното налягане, го Гьоте си представи, че земята периодично свива цялата атмосфера и след това пак я разширява. Когато въз духът се свива, налагането му се увеличава, и живакът се качва. Обратното става при разширението му.
Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и
издишването
на един организъм“.
Логичната мисъл и наблюдението напълно потвърждават това. Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг.
към текста >>
Издишването
почва при слънчев изгрев. II.
Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I.
Издишването
почва при слънчев изгрев. II.
Издишването е станало; пладне и след пладне; III. Вдишването почва при слънч.залез; IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ. Фиг. 3. Obere Atmosphäre = Горна атмосфера; Untere Atmosphäre = долна атмосфера.
към текста >>
Издишването
е станало; пладне и след пладне; III.
въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I. Издишването почва при слънчев изгрев. II.
Издишването
е станало; пладне и след пладне; III.
Вдишването почва при слънч.залез; IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ. Фиг. 3. Obere Atmosphäre = Горна атмосфера; Untere Atmosphäre = долна атмосфера. Beobachter = Наблюдател, Erdfeste = земна твърд.
към текста >>
Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и
издишване
), земният организъм го извършва веднъж на денонощие.
Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава. А когато химичният етер се прибере и отдръпне в собствената си сфера, т. е. в земната твърд, тогаз свивателното му действие върху атмосферата престава и въздушното налагане се намалява. Значи, периодичната промяна в атмосферното налагане зависи от това, дали земния организъм изпраща своите всмукателни, свивателни етерни сили над земната твърд — в атмосферата (издишане) или пък ги прибира в собствената им област на действие (вдишване). Ние ще видим, че този голям дихателен процес на земния организъм се извършва напълно ритмично, именно по смяната на деня и нощта.
Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и
издишване
), земният организъм го извършва веднъж на денонощие.
Нещо повече: даже между човешкото и земното дишане има и конкретно съотношение. Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е. да изходи всички зодии. Дихателният процес на земния организъм се дължи на взаимодействието на същите етерни сили, на които се дължи дихателния процес и у човека.
към текста >>
Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (
издишване
), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване).
Максимумът и минимумът на въздушното налягане даже показват обратен ход: на пладне имаме един минимум, а сутрин и вечер (около слънчевия изгрев и залез) -— максимум. Това е прочутата двойна вълна, за която проф. Траберт говори тъй: „характерното при въздушното налягане е правилната двойна дневна вълна. От къде иде тя? Най-видни физици и метеоролози напразно са се мъчили да намерят обяснението й“.
Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (
издишване
), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване).
Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ.
към текста >>
Издишването
почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед.
Най-видни физици и метеоролози напразно са се мъчили да намерят обяснението й“. Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване). Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна.
Издишването
почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед.
Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ. По-горе видехме, че химичният етер съответства на течното агрегатно състояние. И ако проследим издишването и вдишването на хим. етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове.
към текста >>
И ако проследим
издишването
и вдишването на хим.
Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ. По-горе видехме, че химичният етер съответства на течното агрегатно състояние.
И ако проследим
издишването
и вдишването на хим.
етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове. Видехме, че като най-външна сфера на атмосферата има една покривка от топлинен етер, който я отделя от останалия космос. Досегашните резултати от научните изследвания не са дошли наистина до това заключение, но в отделните си данни напълно потвърждават този факт. Проф. Траберт казва в своята метеорология: „температурата слиза до 8 километра височина над морското равнище.
към текста >>
вдишването и
издишването
са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер.
Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и кръвоносния ритъм. Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми. Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е.
вдишването и
издишването
са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер.
Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на —
издишване
.
В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен. Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред. Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време.
Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на —
издишване
.
2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение. К а б а л а Ключът на книгата,,3о-ар“ (Продължение от VII) 24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден. Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и
издишване
.
Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления.
По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и
издишване
.
По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество.
към текста >>
НАГОРЕ