НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
174
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното
вещество
дават характера и формата на човешката мисъл.
Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното
вещество
дават характера и формата на човешката мисъл.
Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.
към текста >>
2.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно
вещество
с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно
вещество
с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
към текста >>
3.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Електроните са прости електрически заряди без никакво
вещество
.
Това е едно величаво творчество, една тънка, недосегаема с нашия ум работа на творческите сили в живата природа. За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята. След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици.
Електроните са прости електрически заряди без никакво
вещество
.
Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи.
към текста >>
Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо
вещество
в друго.
на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома.
Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо
вещество
в друго.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват.
към текста >>
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на
веществото
ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на
веществото
ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили?
към текста >>
4.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тази сизифова работа е необходима затова, защото
веществото
на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение.
Тази сизифова работа е необходима затова, защото
веществото
на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия.
към текста >>
малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от
веществото
, което се променя.
Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства. Намери се, че тия средства спадат към групата на катализаторите (вещества, които ускоряват химич. реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е.
малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от
веществото
, което се променя.
Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна. Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено вещество. Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба. Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация.
към текста >>
Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено
вещество
.
реакции, или извършват при обикновени условия реакции, които и без тяхна помощ би се извършили, само че по-бавно или при по-други условия). За разлика от неорганическите катализатори, тия вещества, изработвани непосредствено от живата протоплазма, се наричат ензими или ферменти. Те действат в минимални дози, т.е. малко количество ензим подтиква промяната на неограничено количество от веществото, което се променя. Накъсо, задачата на ензимите е да направят при условията в организма възможни ония химически реакции, необходими за правилната обмяна.
Има много видове ензими и всеки от тях въздейства на определено
вещество
.
Ензимите на храносмилането се изработват от специални жлези в съседство с храносмилателната тръба. Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни.
към текста >>
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е
веществото
, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е
веществото
, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
към текста >>
5.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното
вещество
, що лежи в основата на всички елементи. 4).
3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”. В своята книга г. Кастло съобщавал нови, свои собствени методи за превръщане на елементите.
А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното
вещество
, що лежи в основата на всички елементи. 4).
ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон. Старият, но вечно нов въпрос за съществуването живот на планетата Марс, отново е поставен на разглеждане. Научното списание ,,Манчестер Гвардиан" дава изложение от последните наблюдения над Марс от американския астроном Лоуелл в обсерваторията Аризона. Измерванията, произведени от американския учен, окончателно изказват, че температурата на Марс се колебае между 9 и 17 градуса - температурата на хладните дни на земята.
към текста >>
6.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на
веществото
, осъществена експериментално.
Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане. Следователно, той не може да се постигне без помощта на един специален агент, който има предназначение да възбуди еволютивната енергия, която се намира в латентно състояние в тялото. 6. Понеже този агент е също тъй материален, той трябва да се приема като тяло, достигнало особен стадий на развой. Той може следователно да се получи в лабораториите.
Алхимиците наричат този агент философски камък или проекционен прах, Под проекция те са разбирали еволюцията на
веществото
, осъществена експериментално.
Резултатът от тая еволюция се е наричал превръщане, защото елементите са се променяли или превръщали от един в друг и са придобивали следователно различни физични и химични свойства. Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците.
към текста >>
За да избегнат безполезните усложнения, алхимиците наричат „
вещество
" всичко, което е образувано от застиналото слънце и „сила" всичко, което може да измени състава или състоянието на това
вещество
.
Тази сила, наречена душа на света, се излива върху нашата земя от слънцето. То значи за нас е изворът на всички сили, тъй като силите, изпращани от планетите са само динамични модификации на слънчевата сила. За по-ясно, да оставим на страна произхода на тая слънчева сила и да разсъждаваме, като че действително слънцето е извор на всички сили в природата. Земята и всичко, което е върху нея, това е изстинало слънце. Природните действия, значи, са резултат от живото и горещо слънце върху изстиналото слънце.
За да избегнат безполезните усложнения, алхимиците наричат „
вещество
" всичко, което е образувано от застиналото слънце и „сила" всичко, което може да измени състава или състоянието на това
вещество
.
Нека отбележим, че и химиците, начело с Менделеев, дойдоха до тая теория; те смятат, че всичките химически тела са повече или по-малко гъсти кондензации на водорода, чиято гъстота е приблизително 0*068. Колкото по-гъсто е едно тяло, толкова повече то се отдалечава от първичната сила, за да се приближи до леденината на смъртта. Златото, с гъстота 19*5,. живакът със 136 и платината, най-после, чиято гъстота е 21*5 са тела, в които материята е извънредно сгъстена. Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл.
към текста >>
Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на
веществото
, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula).
Те представляват твърдото състояние на материята в абсолютния смисъл. От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям).
Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на
веществото
, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula).
Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити.
към текста >>
Веществото
за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста.
От водорода до платината съществува аритметична прогресия, чрез която може да се определи точно мястото на познатите химични елементи по техния атомен строеж и да се откриват такива, непознати още, но чието съществуване предсказва таблицата на Менделеев. Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula).
Веществото
за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста.
Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити. Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло.
към текста >>
Освен състояния,
веществото
има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло.
Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити.
Освен състояния,
веществото
има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло.
Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли.
към текста >>
Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от
веществото
, с което е в съприкосновение.
Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от
веществото
, с което е в съприкосновение.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
към текста >>
Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства:
веществото
коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак.
Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства:
веществото
коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация).
към текста >>
Веществото
, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент.
Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
Веществото
, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент.
Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания.
към текста >>
Веществото
разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент.
Веществото
разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала.
към текста >>
Най-после,
веществото
енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
Най-после,
веществото
енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация). За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на излъчването на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания. Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни.
към текста >>
7.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно
вещество
в присадката.
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно
вещество
в присадката.
Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак.
към текста >>
Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото
вещество
и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват.
Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения.
Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото
вещество
и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват.
Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6].
към текста >>
Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото
вещество
– Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А.
Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото
вещество
– Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване.
към текста >>
Ако регенерационната способност е основно свойство на живото
вещество
, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува.
в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните. Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение.
Ако регенерационната способност е основно свойство на живото
вещество
, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува.
По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка. Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото вещество, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор. Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип.
към текста >>
Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото
вещество
, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор.
Трудно е да се предположи, казва Е. А. Шулц, че способността да се регенерира крака между две стави се е изработил у типа членестоноги, и много е вероятно, казва той, че тая способност трябва да се отнесе към първичните свойства на живото вещество – Шулц казва:[7] „Регенерацията на вътрешните органи у гръбначните, която Вайсман отхвърляше, сега стои вън от всяко съмнение. Ако регенерационната способност е основно свойство на живото вещество, то вследствие на специализацията натъканите, тя може да се ограничи в този или онзи орган, може да претърпява всякакъв вид вторични приспособления, но потенциално винаги трябва да присъствува. По някой път може да има пречки за регенерацията, както напр. у много членестоноги пречи за това присъствието на твърдата хитинена покривка.
Като признаем регенерационната способност за първично свойство на живото
вещество
, ние, разбира се, се отдалечаваме от обяснението на жизнените явления, което ни дава принципът на естествения подбор.
Но това не е единственото явление, което е необяснимо чрез борбата за съществуване. Ред открити в последно време регулативни явления не се подават на обяснение чрез този принцип. Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л.
към текста >>
Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото
вещество
, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес.
Тук се отнася приспособимостта на отделния организъм към новите условия на съществуване: бързината, с която се извършва това приспособяване, не може да се обясни с естествения подбор.” 5). ОПИТИТЕ HА ШУЛЦЕ. Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото.
Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото
вещество
, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес.
Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест.
към текста >>
8.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дюбоа намерил, че светещото
вещество
на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза.
Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей.
Дюбоа намерил, че светещото
вещество
на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза.
Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни.
към текста >>
Второто е ензим, следователно белтъчно
вещество
, а първото – не.
МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза.
Второто е ензим, следователно белтъчно
вещество
, а първото – не.
Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина.
към текста >>
В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно
вещество
, остава.
АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата.
В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно
вещество
, остава.
Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал. и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце. Част от нея била оставена да стои известно време при обикновена стайна температура, а друга част бива турена в термостат при 58-63 С°.
към текста >>
9.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обаче той е продукт на едно образуващо
вещество
, на един пласт от клетки с ядки.
Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление? - пита Вайсман. Ето как отговоря Оскар Хертвиг на това[10]: ,,Може готовият хитинен щит на членестоногите да е малко изменчив.
Обаче той е продукт на едно образуващо
вещество
, на един пласт от клетки с ядки.
Този скелет е зависим от тези клетки. Под хитинения пласт лежи хиподермата, която е толкова чувствителна към външните дразнения, колкото човешката външна кожа, макар и последната да е покрита отвън с един по-малко или повече дебел слой вроговени епидермисови клетки за предпазване. Затова като броим към кожния скелет на членестоногите и лежащата под скелета хиподерма, тогаз този скелет не е чисто пасивен орган". Все повече факти се трупат, които изключват механическо обяснение и хвърлят светлина върху по-дълбоките вътрешни фактори, които регулират органическия живот, приспособлението и еволюционния процес. Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност.
към текста >>
10.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно
вещество
в особено, така наречено колоидално състояние.
Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм.
Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно
вещество
в особено, така наречено колоидално състояние.
Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши. Тая постоянна загуба трябва и постоянно да се попълва, за да се поддържа живота. Също така трябва да се попълва и разходът на енергията, която върши жизнената деятелност. Това попълване на жива материя и енергия е процесът на храненето. То е процес на градеж.
към текста >>
" Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само
веществото
, материята.
С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
" Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само
веществото
, материята.
Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия.
към текста >>
11.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
-------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и
веществото
, от което е направена формата.
Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света.
-------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и
веществото
, от което е направена формата.
Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год.
към текста >>
Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на
веществото
не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата.
Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на
веществото
не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5.
към текста >>
12.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Действието на силовото поле може да се констатира на доста голямо разстояние от
веществото
.
За изучаване на природата по форма нима какво да говорим, защото това е предимно съдържанието на официалната наука. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ Чрез багетизма (опити с лескова вилка и други видове вилки), чрез сензитивите на Райхенбах и пр. е доказано, че химичните елементи имат около себе си силови полета. Те могат да се констатират. Опитно е доказано, че в силовото поле на сярата най-голямата сила е насочена към изток, на кислорода - към юг, на телура - към запад, на водорода - към северозапад и пр.
Действието на силовото поле може да се констатира на доста голямо разстояние от
веществото
.
Това са етерните строителни сили на химичните елементи. Щом химичните елементи имат силови полета, то ясно е, че и химичните съединения имат такива и то даже по-сложни. С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас. В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото.
към текста >>
В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят
веществото
.
Действието на силовото поле може да се констатира на доста голямо разстояние от веществото. Това са етерните строителни сили на химичните елементи. Щом химичните елементи имат силови полета, то ясно е, че и химичните съединения имат такива и то даже по-сложни. С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас.
В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят
веществото
.
Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние.
към текста >>
Когато едно
вещество
действува на друго
вещество
, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета.
Това са етерните строителни сили на химичните елементи. Щом химичните елементи имат силови полета, то ясно е, че и химичните съединения имат такива и то даже по-сложни. С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас. В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото.
Когато едно
вещество
действува на друго
вещество
, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета.
Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават.
към текста >>
И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго
вещество
ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават.
Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние.
И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго
вещество
ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават.
ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило.
към текста >>
13.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Познати са три агрегатни състояния на
веществото
.
Досега са намерени на земята 90 такива, но повече от тях се намират в незначителни количества. Химичните елементи се срещат най-често в вид на химични съединения. Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни. Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр.
Познати са три агрегатни състояния на
веществото
.
Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол.
към текста >>
14.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното
вещество
играе първостепенна роля.
Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното
вещество
играе първостепенна роля.
Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка.
към текста >>
15.
Духът на новата раса
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За мускулното
вещество
има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др.
Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган. Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката. Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част.
За мускулното
вещество
има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др.
Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции.
към текста >>
Но ясна представа, какво е мускулното
вещество
, ние не знаем още.
Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката. Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др.
Но ясна представа, какво е мускулното
вещество
, ние не знаем още.
Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр.
към текста >>
16.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от
вещество
, подобно на злато и прозрачно като стъкло.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ Дуракапалам Веднж Андраас ми каза: – Говорих ви по-рано за пристигането си в една окултна школа в Декан (Индия). Там изучаваха главно окултна физика. Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи.
Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от
вещество
, подобно на злато и прозрачно като стъкло.
– Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах. Но моят водач ми поясни: – Тук вие виждате приложение на учението за Татвите, част от което вашите философи - монисти са открили като теория за четвъртото измерение.
към текста >>
Веществото
на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост.
А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите.
Веществото
на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост.
Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
към текста >>
17.
ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на
веществото
е най-важното.
Вайцел в превъзходното си съчинение "Новооткритите хранителни вещества - витамините" пише: "Кайя откри радий в меда. Действието на радиевата еманация напомня в някои отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи.
Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на
веществото
е най-важното.
Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав. Стерилизираха млякото, за да се убият бактериите. Обаче после се установи, че с това млякото губи хранителността си. Вайцел казва вече: "Млякото вече днес не се разглежда като мъртва сума от разни хранителни материали". Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя плен крах с известните опити на проф.
към текста >>
18.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно
вещество
.
Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода.
Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно
вещество
.
Така че първият съд отвсякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше настрани и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. Отде взел зародишът минералните вещества?
към текста >>
Еманацията на мозъчното
вещество
е била приета от растението.
Така че първият съд отвсякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше настрани и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. Отде взел зародишът минералните вещества?
Еманацията на мозъчното
вещество
е била приета от растението.
Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещества. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуща лъчи.
към текста >>
Тези етерни сили на мозъчното
вещество
са били приети и сгъстени в минерални вещества.
Имаше настрани и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. Отде взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението.
Тези етерни сили на мозъчното
вещество
са били приети и сгъстени в минерални вещества.
Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуща лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество.
към текста >>
ирис, ретина, стъкловидно
вещество
, леща.
След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. Отде взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението. Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещества. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр.
ирис, ретина, стъкловидно
вещество
, леща.
А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуща лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество. Опити с квасни гъбички Нали се доказа от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните и строителни сили? ,,А" отговаря на топлинния етер, ,,В" - на химическия, ,,С" - на светлинния, ,,Д" - на жизнения.
към текста >>
Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до
вещество
.
Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещества. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуща лъчи.
Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до
вещество
.
Опити с квасни гъбички Нали се доказа от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните и строителни сили? ,,А" отговаря на топлинния етер, ,,В" - на химическия, ,,С" - на светлинния, ,,Д" - на жизнения. Взема се една колбичка с квасни гъбички и се потопява в съд със стипцов разтвор. Знае се, че стипцовият разтвор не пропуща ултрачервената част на спектъра, значи не пропуща топлинния етер. Друга колба с квасни гъбички се потопява в йоден разтвор.
към текста >>
У тях се появяват болезнени признаци; в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво
вещество
, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички.
Квасните гъбички, заобиколени със стипцовия разтвор, значи лишени от топлинен етер, стават съвсем хилави, значи задържат своя растеж. Те са съвсем дребни, безформени клетки. Констатира се същото явление, както при липса на витамин "А". Квасните гъбички, заобиколени с йоден разтвор, т.е. при липса на светлинен етер, са като притиснати, изсъхнали, сбръчкани.
У тях се появяват болезнени признаци; в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво
вещество
, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички.
Картината е както при болестта скорбут (тя се появява при липса на витамин "С"). Квасните гъбички, заобиколени с ексулинов разтвор, т.е. при липса на химически етер, са големи, безформени, със слабо очертани контури, без вътрешна структура. Изглежда, като че ли ще се разпаднат. Тук има процес, подобен на процеса при болестта бери-бери (който се появява при липса на витамин "В".) Квасните гъбички, заобиколени с втори съд с безвъздушно пространство, т.е.
към текста >>
19.
Вести
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното
вещество
.
В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна. Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества.
Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното
вещество
.
Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли. Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие. И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества.
към текста >>
20.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Сатурн (Пракрити) - Материя -
веществото
, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета).
Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1.
Сатурн (Пракрити) - Материя -
веществото
, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета).
Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4.
към текста >>
21.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И на трето място, то зависи от определената доза
вещество
и благоприятно развиващата се сила в него.
При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма.
И на трето място, то зависи от определената доза
вещество
и благоприятно развиващата се сила в него.
Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи.
към текста >>
Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и
вещество
.
За предпочитане е утринното слънце. За ревматичните хора лечебно действие оказват светлината и топлината и т.н. Дето има живот, там има възможност за нарушение или изгубване правия развой и ход на живота. Цялото Битие, до най-малката частица, е живо. Дето има живот, там има действие.
Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и
вещество
.
Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието. В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез стомаха и червата”. Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”. Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние.
към текста >>
22.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно
вещество
на очната вътрешност.
Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно.
А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно
вещество
на очната вътрешност.
И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита.
към текста >>
И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно
вещество
, и регенерацията не ще може да постигне целта си.
приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност.
И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно
вещество
, и регенерацията не ще може да постигне целта си.
От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът.
към текста >>
23.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
се затвърдява, материализира във
веществото
.
За това се изисква, човек до владее медицинската диагностика по ръката и ноктите, а също и характерологията и прогнозата – изкуството за отгадаване на съдбата т.е. той трябва да владее научното гледане по ръката. Аз бих желал, обаче, да дам тук едно указание, как може въз основа на научната хирология да се вникне в психоаналитичната практика. Както винаги съм констатирал и съм намирал, че това се потвърждава и от опита, характерът и болестта са двата полюса, които в своето взаимодействие формират и определят начина на живот, здравословното състояние и съдбата. Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо духовно, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е.
се затвърдява, материализира във
веществото
.
Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини.
към текста >>
24.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако мозъчното
вещество
го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии.
Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас. Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък източните народи, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка. Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят.
Ако мозъчното
вещество
го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии.
Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми.
към текста >>
25.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото
вещество
, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото
вещество
, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони.
към текста >>
26.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно
вещество
произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда.
Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените.
Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно
вещество
произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда.
С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
към текста >>
27.
ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално
вещество
и всеки лист е специално боядисан.
Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар. Тогава адептът на Слънцето му посочва, че между редовете на написаните символи има написани други, които, разчетени, дават съвсем друг смисъл на ученото преди от Соломон. Нещата стават други, много по-дълбоки и по-реални. Залегнал Соломон и работил още три години, след което се явил пак при своя Учител.
Тогава този последният му обърнал внимание, че листата на тази знаменита книга на живота са съставени всеки от специално
вещество
и всеки лист е специално боядисан.
Това е една още по-дълбока страна на живота, при която се засяга неговата същина. Соломон си тръгнал за да изучи и тази бездънна област на вечния живот. Легендата мълчи, дали той се е върнал после пак в Египет, за да продължи своето учене. Ала това не е важно. Сигурно Соломон е продължил пак усърдно да работи по вечния път на великата Божествена мъдрост.
към текста >>
28.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на
веществото
.
Същото се получавало и при разменяне на десни и леви крайници. Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи).
Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на
веществото
.
Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част.
към текста >>
29.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От безформеното
вещество
той, строи машини.
Тогава под едно ново небе, ще се яви една нова земя. Това величествено дело ще трае дълго време, ала подготовката му започва още отсега. * * * Без да проникваме далеч в бъдещето на човечеството, ние можем все пак да набележим някои общи положения, които ще отличават живота на бъдещата Нова Земя. Човек трябва да стане цар на Земята. Още отсега той се възкачва на своя царски трон.
От безформеното
вещество
той, строи машини.
Тия машини са предназначени да освободят човека от механичния труд. Тогава човек ще може да посвещава много повече време на други, по-плодотворни занятия. Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание.
към текста >>
30.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо
вещество
.
Умъртвява я с висока температура. И тогаз Лаковски забелязал, че мъжката престава да намира местонахождението на женската, понеже последната е престанала да изпуща радиации, които спомагат за ориента¬цията на мъжкото пауново око. Подобни опити са направени с множество други животни и се установи, че организмът изпуща „радиации", че приема и из¬пуща „радиовълни". Но тия дарби и сили в по-голям или в по-малък размер са констатирани и у човека. Д-р Люис е правил опити с чувствителни плочи.
Това са плочи, намазани с особено флуоресциращо
вещество
.
Такива „флу¬оресциращи" плочи имат свойството да светват в тъмна стая, ко¬гато към тях се насочи или приближи лъчеизпускане от човеш¬кото тяло или от някой организъм. Като държи лицето пръстите си на 6-7 милиметра разстояние от плочите, последните светват и може да се получи фотография на „светлината", която излиза от пръстите. Също така, като фиксирал с погледа си подобна флуоресцираща плоча в течение на 30 минути в тъмна стая, той е получил фотография на сиянието, което излиза от очите. С това се потвърждава твърдението на окултната наука, че очите, ушите и пр. изпущат снопове светлина.
към текста >>
31.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност -
веществото
.
Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност -
веществото
.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
към текста >>
32.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно
вещество
, 1 кг.
Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк!
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно
вещество
, 1 кг.
каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
към текста >>
33.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Знае се, че основните закони на живата и мъртва природа са закони за съхранение и превръщане на
веществото
и тоя за съхранение и превръщане на енергията.
Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух. Често се срещат в научните страници на вестниците и списанията сведения, че каменовъглените басейни на земята се изчерпват, че ако върви така, светът ще живее още само толкова и толкова хиляди години, че запасите на каменното масло ще се свършат и т.н. Като че мисълта на тия наши съвременни статистици иска да проникне в мрачната панорама на бъдещите столетия, за да предпази човешкия род, па и целия живот от някаква грозяща го опасност и гибел. Интересни и забавни статистики, но в тях от едно друго гледище, липсва нещо, и затова те изглеждат малко наивни. За да отговорим на въпроса, кое ги прави такива, ще се спрем на един факт в науката, известен под името ентропия.
Знае се, че основните закони на живата и мъртва природа са закони за съхранение и превръщане на
веществото
и тоя за съхранение и превръщане на енергията.
Ще изоставим първия закон за веществото и ще се спрем твърде накратко, върху закона за превръщане на енергията. Цялата мъртва природа се дирижира от тоя закон. Всички процеси в природата са частни случаи от него. Всичко е превръщане на енергията от потенциална в кинетична и обратното, както и от един вид в друг:от механична в електрична, от електрична в светлинна, в химична и в топлинна. Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем.
към текста >>
Ще изоставим първия закон за
веществото
и ще се спрем твърде накратко, върху закона за превръщане на енергията.
Често се срещат в научните страници на вестниците и списанията сведения, че каменовъглените басейни на земята се изчерпват, че ако върви така, светът ще живее още само толкова и толкова хиляди години, че запасите на каменното масло ще се свършат и т.н. Като че мисълта на тия наши съвременни статистици иска да проникне в мрачната панорама на бъдещите столетия, за да предпази човешкия род, па и целия живот от някаква грозяща го опасност и гибел. Интересни и забавни статистики, но в тях от едно друго гледище, липсва нещо, и затова те изглеждат малко наивни. За да отговорим на въпроса, кое ги прави такива, ще се спрем на един факт в науката, известен под името ентропия. Знае се, че основните закони на живата и мъртва природа са закони за съхранение и превръщане на веществото и тоя за съхранение и превръщане на енергията.
Ще изоставим първия закон за
веществото
и ще се спрем твърде накратко, върху закона за превръщане на енергията.
Цялата мъртва природа се дирижира от тоя закон. Всички процеси в природата са частни случаи от него. Всичко е превръщане на енергията от потенциална в кинетична и обратното, както и от един вид в друг:от механична в електрична, от електрична в светлинна, в химична и в топлинна. Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток.
към текста >>
34.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Prakriti (най-грубото физическо
вещество
, това, с коета ние боравим); 2.
От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1.
Prakriti (най-грубото физическо
вещество
, това, с коета ние боравим); 2.
Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика.
към текста >>
Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на
веществото
); 3.
Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с коета ние боравим); 2.
Рrana (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на
веществото
); 3.
Ката (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход.
към текста >>
35.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от
веществото
, нито един квант от енергията.
При това човек е отговорен за всеки ерг енергия, за всяка калория топлина, за всяка частица в огромното море на природните процеси. Природата е преизобилна и щедра повече, отколкото ние можем да си представим, но тя не е индиферентна към начина и целите, за които ние изразходваме нейните запаси. Човекът днес е много заспал и с корави възгледи за света, за да проникне във великата тайна на бедствията, които ни преследват понякога масово и с ужасна неотменност. Твърде е рано да се говори на безверния, но претоварен със суеверия свят, че това е езикът на природата, която е размахала своята тояга. Основният и непроменим закон в тая природа — законът за запазване и превръщане на енергията — направлява всички процеси в органичното и неорганичното царство и никой няма власт да промени нищо от това, което повелява той.
Участието на човека в общото течение на процесите се свежда само в някои микроскопични промени в посоката и вида на силите, като при това няма власт да унищожи нито един грам от
веществото
, нито един квант от енергията.
Не останаха ли само смешни опити всички старания на човека да създаде Perpetuum mobile? Ние се самоизлъгваме, наричайки себе си „господари на света", без да сме завладели първом себе си, без да сме се приобщили към направляващите сили със смирение, мъдрост и с воля да приложим усилията си към осъществяване големия световен план. Ние трудно осъзнаваме, че „победата", която нанасяме над материалния свят, става с цената на собствения ни живот защото дори и камъкът, който повдигаме с ръка, взима от нашите запаси, за да бъде сложен на по високо място. Разрастването на един живот става за сметка на друг, който се изразходва, за да се продължи едно друго съществувание. Законът на развитието нарежда събитията, които сме нарекли своя история така, че да бъде осъществен великият план.
към текста >>
36.
DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Д-р Килнер е намерил едно
вещество
от циановите съединения, което позволява почти на всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото тяло.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Нещо за човешката аура Мнозина чувствителни хора винаги са твърдели, че виждат около всички човешки същества един светъл кръг, един вид психична атмосфера, чийто цвят се променя според умственото и морално състояние на човека. Днес чрез множество научни изследвания опитно е установено съществуването на човешката аура.
Д-р Килнер е намерил едно
вещество
от циановите съединения, което позволява почти на всички да виждат аурата — светлината, която излиза от човешкото тяло.
Това цианово съединение се нарича дициаанин. Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно. Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло. Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина.
към текста >>
Материалът е разпределен в 9 отдела: в глъбините на вселената, в глъбините на
веществото
, водата, природа и машина, ритъмът — музика на всемира, през вратите на топлината, отделното в цялото, неравенството и геометрия на мисълта.
Направихме този малък увод, за да подчертаем, че книгата на Г. Томалевски: „Всекидневните чудеса" е богата не само с изобилни данни, факти и явления, установени от природните науки, но тя е дълбоко озарена от личния му поглед, който според всичко изнесено там е виталистичен и спиритуалистичен. А в това е най-правилният светоглед, който може да се изведе от неизчерпаемия извор на Природата, по пътя на положителното знание и на личното съзерцание. Отрадно впечатление прави книгата на Т. със засегнатия богат материал, с изящния си език, с личното отношение към въпросите и с целесъобразния, дълбок светоглед, който се добива от нея.
Материалът е разпределен в 9 отдела: в глъбините на вселената, в глъбините на
веществото
, водата, природа и машина, ритъмът — музика на всемира, през вратите на топлината, отделното в цялото, неравенството и геометрия на мисълта.
С тази си книга Т. изпъква в българската действителност като виден натурфилософ и популяризатор на научната мисъл. Препоръчваме горещо тази книга на нашите четци. В нея ще намерят богат и научен материал, поетични прозрения и мъдрост. Д-р Е. К.
към текста >>
37.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. N.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно
вещество
, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала.
Дошъл в царството им един мъдрец и той се учудил, защо така живеят. Всички му казали, че такава е съдбата им. Той им казал, че ако го послушат, може да ги научи и те съвършено могат да изменят съдбата си. Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци.
Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно
вещество
, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала.
Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в благоденствие и радост. Такава промяна става, когато любовта посети човека. Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен. Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания.
към текста >>
38.
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото
вещество
на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168).
Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой. Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва: „Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131).
А на друго място казва: „Вероятно в областта на сивото
вещество
на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168).
За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите." Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации? Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията.
към текста >>
39.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на
веществото
и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр.
Затова тя е забележима само в ирационалните моменти на нашето съществувание. Днес в широкия свят на науката ние не виждаме много материалисти по научен мироглед. Тях може човек да ги срещне още всред недоучени студенти, ограничени учени или всред политически и обществени доктринери и част от общата човешка маса, която живее с идеите на миналия век. Всред трезви, с проникновен поглед, учени, които виждат и зад формите, предмет на техните занятия, които разбират проявите в живота, такива хора не с материалисти и механисти по светоглед. Безспорно, за да се даде такъв спиритуалистичен тласък на научната мисъл, голяма роля са играли всичките духовни и окултни движения от миналия век.
Със своите спиритични явления, с магнетизациите, при които болни оздравяват и мъртви възкръсват, с материализациите и дематериализациите на
веществото
и човека, с левитацията (волево премахване на гравитацията),с телепатия и ясновидство, с радиестезия и астрален свят и пр.
и пр., с всички тези „чудеса" се обърна погледа на учения свят, който в началото отричаше всичко, към духовното, разумното – неговата организация и проява всред видимата природа. Когато се говори, че научният свят идва да признае присъствието на разумното в живота, не бива да се мисли, че се е стигнало до там да може да се включи това разумно в лабораторна реторта. Разбира се, това не е станало и едва ли ще стане. Ученият свят, па и хората въобще, виждат само резултатите от намесата и проявата на разумното. Затова у мнозина се явява съмнение.
към текста >>
40.
МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо
вещество
на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
Според окултната наука човек чувствува с астралното си тяло, а разсъждава с умственото. Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание.
Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо
вещество
на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото вещество на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ. разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр.
към текста >>
Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото
вещество
на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ.
Физическото тяло е само един проводник, т.е. апарат за съобщение на нашия вътрешен, духовен свят с физическия, който ни заобикаля. Нека разгледаме сега, как тоя апарат изпълнява ролята си, т.е. как се пренасят впечатленията от външния свят чрез физическото тяло в нашето съзнание. Тези, които могат да наблюдават промените, които стават в нервната система поради въздействието на външния мир при нашето осъзнаване, казват, че при физиологичните процеси, които се предизвикват в главния мозък от това въздействие, става следното: най-грубата част на мозъчната клетка – това, което в дадения случаи ние схващаме като органическо вещество на клетката – изгаря и като низша кондензирана енергия деградира, превръща се в топлина и дохожда в състояние на ентропия.
Астралната и ментална силоматерии, след изгарянето на органическото
вещество
на физическата клетка при физиологичните процеси се освобождават и пренасят външните раздразнения, които са причинили тяхното освобождаване в нашето астрално и умствено тяло, дето ние ги усещаме, респ.
разбираме т.е. осъзнаваме. Тия от читателите ни, които не са запознати с окултната наука, може и да не са наклонни да допуснат съществуването на други тела в човека вън от физическото, това е, обаче, един факт, доказан по експериментален път. Интересни са в това отношение, между друго, опитите на Дюрвил. Той провежда напр. едно лице в транс, поставя физическото му тяло върху една маса, като излъчва из него астралното тяло и го поставя върху една съседна маса в такова положение, в каквото е физическото му тяло върху първата маса.
към текста >>
41.
ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали
веществото
на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят.
В настоящата статия ще разгледаме първия от тия два пътя. Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина.
Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали
веществото
на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят.
Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на освободената астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват. С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му.
към текста >>
Това става при обмяната на
веществото
във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък.
Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого. Знаейки този закон, окултните мъдреци всякога са препоръчвали на учениците си и на приближените си последователи да се хранят с чиста и доброкачествена храна. А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен.
Това става при обмяната на
веществото
във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък.
Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н.
към текста >>
42.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Отговаряме: сами чрез определена кръговратност на силите и на
веществото
.
Кой е направил тази дивна смес — въздуха, с тия точни пропорции на елементите, които я образуват? И така дивно, хармонично и вечно съществува тя — тази животворна смес, без която ние жителите на земята не можем. — Кой я е създал и който я поддържа вечно съща? — В нашето научно лекомислие, ние отговаряме лесно — Природата, природните закони, па дори случайността. А кой поддържа тия природни закони?
— Отговаряме: сами чрез определена кръговратност на силите и на
веществото
.
И туй то! — И пак ни се изплъзва същественото — един напътстващ, ръководен разум, толкова тънък, толкова неуловим. Въздухът, това е израз на природната целесъобразност. Без него е невъзможен на земята органически живот. Еволюцията на видовете е вървила наред със стабилизирането на въздуха, с очистването му от всички елементи, които не поддържат живота.
към текста >>
43.
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото
вещество
на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
Третият дял, който е развит едва в най-висшите гръбначни животни, а най-вече у човека, е мозъчната кора — сивото
вещество
на главния мозък, или най добре казано, самият главен мозък с двете си полусфери.
Нему се пада ръководното право над всички органи, системи и клетки в организма. Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то.
към текста >>
Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво
вещество
, а чрез него с нашето съзнание.
Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата.
Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво
вещество
, а чрез него с нашето съзнание.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето.
към текста >>
44.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото
вещество
.
Това значи, че всяка клетка сдържа в себе си свойствата на целия организъм и в случай на нужда, може да образува, какви да е органи. Регулацията става еднакво лесно и целесъобразно както в случаите, които се повтарят често в живота на организма, така и в случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма всред природата, а само изкуствено се създават от учените. Случаи от втори род можем да цитираме със стотици из областта на експерименталната биология. От това следва, че регулацията не може да се обясни по механичен начин чрез естествен подбор. Регулативната способност, която се среща при случаите, които често се повтарят в естествения живот на организма, и тая, която действува при случаите, които никога не се срещат в естествения живот на организма, са от един и същ характер.
Следователно, регулативната спосо5ност на организма е една основна черта на живото
вещество
.
Тя изключва всяко механично обяснение и води към коренна обнова в нашит схващания на силите, които действуват в организма. Е го защо, трябва да погледнем с благоговение и на най-малката проява на живот, гдето и да е — в едноклетъчното животно, във водораслото, тревичката, дървото, в бозайника. На всякъде действува една велика разумност, която прониква цялата природа. От фактите на регулацията в организма следва, че той не е машина. Биомеханизмът не може да обясни тия най-нови биологични факти.
към текста >>
45.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо
вещество
в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание.
Освен ония неща, които те носят на плещите си по неумолимия закон на кармата, те са същевременно създатели на себе си и на своята бъдеща съдба с начините, по които възприемат, реагират и прилагат вечните и божествени закони на развитието. Ако една погрешна стъпка в живота на отделния индивид е от решително значение за неговото съществувание, една погрешна стъпка на един народ не е по-малко фатална. Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената психология. Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност.
Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо
вещество
в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание.
В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си. Кормилото за това се намира не толкова в материално-стопанската лаборатория, колкото в света, където се твори психологията, характерът и тяхната воля.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно
вещество
, което лекуваше скруфола.
Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи.
Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно
вещество
, което лекуваше скруфола.
Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ. Тогава, благодарение на едно много голямо име в химията, Фриц Прегл, комуто пишещият е бил ученик, се създаде нов начин за анализиране — микроанализата, която позволява да се различават, от химична гледна точка, безкрайно малки частички на вещества с чудно действие и с които природата е много скъперница. При новия метод, дециграмът е заменен с милиграм, тъй като лабораторната везна е докарана до невероятна чувствителност, до милионна част от грама! И в Италия започна изследването с новите средства на този проблем.
към текста >>
(Под думата липоразтворим се разбира
вещество
, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти).
Не. Поне доколкото се касае за една от ония болести, които са следствие на недостатъчност или липса на един или повече витамини, като скрофулите, полиневрита, пелаграта и рахитизмът. На първо време, разделяйки витамините, се говори за „фактор А", „фактор В", фактор С". Днес терминологията е преобразена и рационализирана. Нека запазим, за да ги посочваме и различаваме, знаците на азбуката. Витамин А; липоразтворим, антиксерофталмичен, антизаразен и фактор на растенето.
(Под думата липоразтворим се разбира
вещество
, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти).
Що е витамин А? Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др.
към текста >>
Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното
вещество
на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др.
(Под думата липоразтворим се разбира вещество, разтворимо в мастите; касае се за естествените масти). Що е витамин А? Жълто - оранжевият пигмент, се нарича бета-каротен. Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А.
Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното
вещество
на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др.
(фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата.
към текста >>
В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно
вещество
, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм.
Молекулата на бета-каротина, разделена на две ражда две молекули витамин А. Точно защото ражда витамин А, бета-каротина се нарича провитамин А. Той е част на една серия жълти, оранжеви и червени пигменти (каротиноиди), които съставят багрилното вещество на доматите, на пъпеша, на портокала, на шафрана и др. (фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин.
В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно
вещество
, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм.
Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата. Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А.
към текста >>
Интересен е фактът, че багрилното
вещество
на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А.
(фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата.
Интересен е фактът, че багрилното
вещество
на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А.
Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза. В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен.
към текста >>
47.
ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на
веществото
и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
Деветдесет и два елемента в неорганичната природа се преплитат в много сложни комбинации и образуват различните видове материали, от които е съставено световното разнообразие. Деветдесет и два елемента, различието у които е само в различните бройки на електрони и протони. Тези деветдесет и два елемента, като се започне с водорода — най-лекия от всички и се свърши с урана — най-тежкия, съставляват цялата същност на видимото т.е. калта, от която е съставено както човешкото тяло, така и цялата на всички минерални, растителни и животински видове. Проследяването строежа на световната материя е един още не напълно завършен въпрос.
Около него е изразходван огромен човешки мисловен труд, който чака да бъде завършен и закръглен, но все пак и намереното до сега ни позволява да приказваме с известни догадки около истината за структурата на
веществото
и да се възхищаваме от хармонията на неговия вътрешен елементарен живот, който бихме могли да наречем „живот" на електроните, протоните, атомите и молекулите.
Но това е само едната страна на въпроса. Къде е онова дихание на устата, което е живот и което съставлява втората неуловима и най-съществена страна на всяко битие? В символиката на писанията трябва да търсим и да открием частица поне от достъпната за човешкия разум истина. Съграждащият принцип в света е създал първичната материя, организирал нейния елементарен живот и я е направил жилище, в което пребивава духът на живота. Какъв е тоя дух, от къде иде той, какво представлява?
към текста >>
48.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Финзен намира, че съдържанието на червеното кръвно
вещество
в кръвта през пролетта е по-голямо, отколкото през зимата.
Тези влияния Освалд си обяснява с промяна на силовото напрежение на енергиите от слънцето, когато луната е между земята и последното (новолуние) и когато земята е между него и луната (пълнолуние). Четирите годишни времена, от своя страна, със своите си характерни качества намират един съответен отзвук във физиологията на организма. Професор Хес и Лундаген намират съответно на годишната пролет, една физиологическа (пролет) в организма. Тази, така наречена, „биологическа пролет" трябва да се дължи на покачената чувствителност на вегетативната нервна система през пролетните дни. Тази чувствителност, която се наблюдава чрез ускорения растеж на децата през пролетта, се дължи на повишеното фосфорно и пониженото калциево ниво в кръвния серум през това време.
Финзен намира, че съдържанието на червеното кръвно
вещество
в кръвта през пролетта е по-голямо, отколкото през зимата.
Изследванията на Щауб и Голвитцер-Майер дават да се види, че кръвната реакция през пролетта е по-кисела, отколкото през есента. Мускулната сила (по Леман) се покачва през пролетта, От голяма биологична стойност е и фактът, че нуждата на витамини в организма през четирите годишни времена е различна. Особено увеличена е тази нужда през пролетта и лятото, когато организмът ни е в своя биологичен възход. Според проф. Хес нуждата и съдържанието на витамини в организма е в пълна зависимост от действието на дорно-лъчите.
към текста >>
49.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо
вещество
.
Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот, тъй като всичко във вселената се намира във вечно движение. Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо.
Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо
вещество
.
Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез сетивата си. Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения.
към текста >>
50.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно
вещество
и ще се произведе експлозия.
Ако химикът не вземе пред вид тия неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие. В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. За пример, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е.
ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно
вещество
и ще се произведе експлозия.
В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата "човек" аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си.
към текста >>
51.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ВОДАТА Едва ли има
вещество
в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата.
Томалевски из “Свещенната пътека” Факсимиле След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски. В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.
ВОДАТА Едва ли има
вещество
в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата.
Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце.
към текста >>
52.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напоследък е открито, че морковите съдържат едно жълто
вещество
, наречено каротин, което се превръща във витомин А в най-чудната химическа лаборатория — черния дроб.
Адресът му е: Чрез печатница „Чикаго" за в. „Власовден“, град Хасково. Уставът на федерацията, ако не е изчерпан до сега, може да се изпише от федеративното бюро. Г. И-в. учител. Яжте моркови!
Напоследък е открито, че морковите съдържат едно жълто
вещество
, наречено каротин, което се превръща във витомин А в най-чудната химическа лаборатория — черния дроб.
След смилането на морковите в стомаха и тънките черва, каротинът се занася от кръвта в черния дроб, където се превръща във витамин А и се складира там. Тези важни открития обясняват, защо морковите в сравнение с маслото и рибеното масло са по-богати с витамина А. И много погрешно е мнението, че маслото и рибеното масло са най-добрите източници на този витамин. Такива евтини зеленчуци, като морковите и спанака, в същност, го съдържат повече отколкото скъпото масло. 130 грама спанак или моркови дават на тялото пет пъти повече витамин А, отколкото 30 гр. масло.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно
вещество
, а това бяло
вещество
се покрива със сиво.
Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му.
Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно
вещество
, а това бяло
вещество
се покрива със сиво.
По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл.
към текста >>
По бялото
вещество
минават енергиите, а в сивото
вещество
, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите.
И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво.
По бялото
вещество
минават енергиите, а в сивото
вещество
, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите.
От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят.
към текста >>
54.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Веществото
и духовната действителност.
Откровение в изкуството. Свобода на изкуството. „Хубостта ще спаси света“. Алегория и символ. Пророческа смисъл иа изкуството.
Веществото
и духовната действителност.
Как облагородява изкуството? Изкуство и нравственост. Биологичната единица става духовно същество. В царството на изкуството. Стил в изкуството.
към текста >>
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако мозъчното
вещество
го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии.
Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас. Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък източните народи, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка. Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят.
Ако мозъчното
вещество
го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии.
Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното
вещество
на животните излъчва, действително светлина.
Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им. И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4. (от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“.
В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното
вещество
на животните излъчва, действително светлина.
В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето.
към текста >>
Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното
вещество
, била разклатена, светенето станало още по-силно.
И до краищата на Вселената словата им; В тях постави Скиния на слънцето.“ Псал. 19:1 — 4. (от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита.
Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното
вещество
, била разклатена, светенето станало още по-силно.
Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така че, общо взето, можем да кажем, че човек е направен от два вида вещества: едното
вещество
е свързано с възходящите сили в природата и е носител на всичко, което е добро у човека, а другото е свързано с низходящите сили в природата и е носител на всичко, което е зло у човека.
Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н. А всеки елемент от своя страна е свързан с известен род енергия, която е подчинена на специални закони и е свързана с известна категория същества в природата. Но всичките тези материи и енергии се разделят на две групи, които обуславят и двете естества в човешката природа.
Така че, общо взето, можем да кажем, че човек е направен от два вида вещества: едното
вещество
е свързано с възходящите сили в природата и е носител на всичко, което е добро у човека, а другото е свързано с низходящите сили в природата и е носител на всичко, което е зло у човека.
И това не е резултат на някакво еднократно възпитание, а е един вид вродено у човека. Той го носи в себе си от своите родители. Като казвам, че е вродено, не разбирам, че то е първоначалното битие на човека, но то е една придобивка на ред поколения, като втора природа. Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение.
към текста >>
58.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този човек е едно взривно
вещество
и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати.
В този тропически пояс в човека се намират най-лошите работи, най-неорганизираните сили. Оттам произтичат всички убийства, войни и нещастия в човешкия живот. Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези.
Този човек е едно взривно
вещество
и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати.
Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от
веществото
дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи.
Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите).
Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от
веществото
дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи.
Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Милиони години са минали докато Бог събере всичкото
вещество
, от което постепенно, орган по орган.
У тях са напластени много архаични идеи. Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици, които сега се проявяват у нас под формата на ред отрицателни склонност. Но в течение на цялата тази еволюция, природата постепенно е създавала все по-съвършени форми, чрез които създава основата, върху която да се прояви човека. Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време.
Милиони години са минали докато Бог събере всичкото
вещество
, от което постепенно, орган по орган.
е създал тялото на човека. Според херметичната философия, цялото животинско и растително царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Целия космос, от това гледище, не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото самосъзнание. Човек прави опити със себе си.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според тях — не лекува химическото
вещество
, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство.
Технократите считат, че лечебните средства си са такива независимо от посредното действие на организма. Те считат, че различните химически вещества избиват микробите в тялото по същия начин, както ги избиват в епруветката. Според тях посредничеството на организма е от второстепенно значение. Така хининът и арсеникът действат на самите микроби и ги унищожават, както ги унищожават и вън от организъма. Физиократите — напротив — считат, че различните лечебни средства имат за задача само да пробудят, да засилят самите защитни сили на организма, които се намират на лице в самия него.
Според тях — не лекува химическото
вещество
, а тая по-голяма бойкост, която скритите сили на тялото получават при външната възбуда чрез лечебното средство.
Така при белодробните заболявания са били употребявани различни лечебни средства. Когато започнали — за пръв път в Пражката болница—да обграждат болния с чистота, чист въздух, добри грижи, диета, като го оставили на естественият вървеж на болестта, получили даже по благоприятни статистически резултати от колкото при лечението само с лечебни средства. Ако се яви едно болезнено нарушение в равновесието на организъма, тогава се явяват на сцената естествените му лечебни сили. които съзнателно и планомерно се заемат да го възстановял. А външните лечебни средства могат само да подбудят тия естествени лечебни сили на организма.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото правата мисъл и обичта са като броня, като
вещество
, което не се подава на влиянията на злото.
Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живот; Мъдростта ражда знание и светлина, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш; ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен. Значи. човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото.
Защото правата мисъл и обичта са като броня, като
вещество
, което не се подава на влиянията на злото.
Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото
вещество
, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите.
Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето,— може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето, не ни ли доказват че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпускани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства.
Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите.“ Изследванията на Лаковски за радиацията на организмите, иде да ни покаже по чисто научен път, че живота не е механически или биохимически процес, не е една проста обмена на веществата (защото и самото
вещество
, в крайните си положения, е само форма на енергията,) а е същината на нещата, същината на организмите, която организира формите.
Теорията за радиациите ни показва, че живота е онзи организиращ принцип, които създава формите. Когато живота на клетката бъде изучен във връзка с тези радиации, ще се открият нови хоризонти пред биологията и физиологията. Теорията за радиациите на организмите е едно загатване за етерното тяло, което е архитект и строител на физическото. Елен и Вълк (басня) Красивият Елен съгледал някъде в гората Вълка и му извикал: — Ей, приятелю, ти ли си, който уповаваш на зъбите си и който си направил да се чува, че можеш да разкъсаш бик и дори тригодишен елен? Ето, че си сух, като отсечен клон, а ръстът ти достига едвам височината на моите крака.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: Към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на
веществото
е най важното.
Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпускат. В. Вайцел в превъзходното си съчинение „Новооткритите хранителни вещества — витамините“ пише: „Кайя откри радий в меда“ Действието на радиевата еманация напомня в някой отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок, растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи.
Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: Към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на
веществото
е най важното.
Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав. Стерилизираха млякото, за да се убият бактериите. Обаче после се установи, че с това млякото губи хранителността си Вайцел казва вече: „Млякото вече днес не се разглежда като мъртва сума от разни хранителни материали“. Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя пълен крах с известните опити на проф. Бунге и неговите ученици.
към текста >>
65.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно
вещество
.
Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организъма, въздействат до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода.
Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно
вещество
.
Така че първия съд от всякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше на страни и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества?
към текста >>
Еманацията на мозъчното
вещество
е била приета от растението.
Така че първия съд от всякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше на страни и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества?
Еманацията на мозъчното
вещество
е била приета от растението.
Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещество. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи.
към текста >>
Тези етерни сили на мозъчното
вещество
са били приети и сгъстени в минерални
вещество
.
Имаше на страни и контролни опити. Растенията, поникнали от житните зърна, растат добре. След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението.
Тези етерни сили на мозъчното
вещество
са били приети и сгъстени в минерални
вещество
.
Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество.
към текста >>
ирис, ретина, стъкловидно
вещество
, леща.
След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението. Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещество. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр.
ирис, ретина, стъкловидно
вещество
, леща.
А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество. Опити с квасни гъбички Доказва се от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните строителни сили? Витамина „А“ отговаря на топлинния етер, „В“ — на химическия, „С“— на светлинния „Д“ — на жизнения.
към текста >>
Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до
вещество
.
Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещество. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи.
Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до
вещество
.
Опити с квасни гъбички Доказва се от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните строителни сили? Витамина „А“ отговаря на топлинния етер, „В“ — на химическия, „С“— на светлинния „Д“ — на жизнения. Взема се една колбичка с квасни гъбички и се потопява в съд със стипцов разтвор. Знае се, че стипцовият разтвор не пропуска ултрачервената част на спектъра, — значи не пропуска топлинния етер. Друга колба с квасни гъбички се потопява в йоден разтвор.
към текста >>
У тях се появяват болезнени признаци: в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво
вещество
, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички.
Квасните гъбички, заобиколени със стипцовия разтвор, значи лишени от топлинен етер, стават съвсем хилави, значи задържат своя растеж. ТЬ са съвсем дребни, безформени клетки. Констатира се същото явление, както при липса на витамин .А“. Квасните гъбички, заобиколени с йоден разтвор, т. е. при липса на светлинен етер, са като притиснати, изсъхнали, сбръчкали.
У тях се появяват болезнени признаци: в течността, в която са потопени квасните гъбички, се развива лигаво
вещество
, което се дължи на болезненото състояние на квасните гъбички.
Картината е както при болестта скорбут (тя се появява при липса на вита-мин „С“). Квасните гъбички, заобиколени с ексулинов разтвор, т. е. при липса на химически етер, са големи, безформени, със слабо очертани контури, без вътрешна структура. Изглежда, като че ли ще се разпаднат. Тук има процес, подобен на процеса при болестта берибери (който се появява при липса на витамин „В“).
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно
вещество
, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си.
Според мен, новото, това е Божественото, а вехтото —това е човешкото. Да си млад, това е Божествено, да си стар — това е човешко; да умираш, това е човешко, да се раждаш — това е Божествено. Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти.
Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно
вещество
, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си.
Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки. Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно вещество от злото. Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото.
към текста >>
Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно
вещество
от злото.
Да правиш добро и да се учиш, това е Божествено; де грешиш, това е човешко — да си болен, това е човешко; да си здрав — това е Божествено, да живееш в мир със своите ближни, това е Божествено; да се караш с всички, това е човешко; и може да ви наредя хиляди неща — божествени и човешки, които вървят паралелно на земята. И следствие на това и в живота на хората на земята се явяват противоречия, пертурбации, контрасти. При днешното състояние, живота на земята не може без контрасти. Сега не искам да обяснявам Злото и доброто, понеже злото е едно взривно вещество, мощно и силно, и всеки, който го бутне, ако не е предпазлив и внимателен, ще плати с живота си. Затова, всеки, който се приближава при злото, трябва да вземе предпазителни мерки.
Не е така лесно да се занимаваш със злото, няма по-взривно
вещество
от злото.
Това са такива киселини и Отрови, каквито човек не може да си представи. А доброто, това е най-хубавото, което хората могат да си представят — това са хубавите плодни дървета и чистия и свеж въздух. И за да може да живее щастливо, човек трябва да наследи доброто, а не злото. Има два вида наследственост — едната е естествена, а другата — изкуствена; естествената наследственост е наследяване на естествените неща, които са създадени от природата, а изкуствената наследственост е това, което хората са създали; то е вречено и след време ще отпадне, ще изчезне. Евангелието казва: „Кротките ще наследят земята.“ Земята е една велика съкровищница, която като я наследи човек, ще има какво да учи.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Казимир Функ изолира това
вещество
— витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови.
въглехидрати, които дават около 2,500 калории и че това е достатъчно за един здрав човек. Обаче, по-късно се констатира, че и това не е достатъчно, в храната има други вещества, които се намират в много малко количество, но под тяхното въздействие известни органи или тъкани стават по способни за живот и по-добре изпълняват ролята си. Откритието на тия вещества стана с изучаването на болестта Бери-бери. Последната е позната в Япония от преди хиляда години и от нея заболяват 50,000 души годишно със следните признаци: отоци по краищата, ушите, набиране течност в корема, гърдите, отслабване, затлъстяване и др. За тази болест в 1897 година Еуктан откри, че се явява там дето се употребява за ядене излъскан (олющен ориз) и като се дадат отпадъци от олющения ориз на болните, те се поправят.
Казимир Функ изолира това
вещество
— витамина и констатира, че то издържа 130 градуса и се намира не само в оризените трици, но и в растителната храна, зеленчуци, плодове, моркови.
В какво малко количество се намират витамините се вижда от това, че от хиляда килограма оризени трици може да се получи 1 кг. витамин. Варенето, пърженето, печенето на продуктите много пъти убива количеството на витамините. Липсата на витамини в храната докарва и други тежки повреди на организма — рахитизъм у децата, скорбут, пелагра. От скорбут заболяват, тия които ядат консервирани зеленчуци. Пелагра се явява когато се храним само с царевица.
към текста >>
68.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ширата може предварително да се консервира, а при работата се отстранява консервиращото
вещество
, като ширата остава безвредна. 3.
Гроздов мед: Това е сгъстен гроздов сок със захарност 50 — 60%. Неговото производство е по-скоро фабрична работа, но понеже се запазват в сгъстена форма всичките хранителни и полезни вещества на гроздето, и е отлична силна храна, особено за сърцето и нервната система, заслужава да се предприеме масовото му произвеждане. За тази цел може да се използват вакуум апаратите на консервните работилници. в които сгъстяването става при 45 градуса топлина. А за да могат да произвеждат цяла зима гроздов мед.
ширата може предварително да се консервира, а при работата се отстранява консервиращото
вещество
, като ширата остава безвредна. 3.
Мармалад: Зърната на гроздето се оронват и обваряват, за да омекнат. Прецеждат се през сито — да се отделят семките и люспите и получената шира се вари в по-широки тави, казани или котли, като се бърка, до като се сгъсти. Може да му се прибави и захар, по вкус. По-добър мармалад се получава, като към ширата се прибавят дюли или ябълки, добре очистени — на 3 литра шира 1 кг. плодове, също обварени и прецедени.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във
веществото
.
Безант „le secret de ia Vie.“) „Истинският човек представя от себе си еманация на Словото, искра от божествения Огън. Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес . . . И трите страни на божествения живот са взели участие в нейното зачеване . . .
Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във
веществото
.
Божествената искра съдържа всички възможности, но едва след дълги векове развой те могат да постигнат осъществяване.“ (Ч. Ледбитер; „Краткiй очерк Теософiи“) Ето още един цитат от същата книга: „Животът може да изправи човека пред какви ли не пречки и мъчнотии, но те му преграждат пътя, за да го научат да ги превъзмогва, и следователно да развие у себе си смелост, решителност, търпение, постоянство и др. качества, що му липсват . . .“ Ето и един цитат от А. Безант, из статията й „Религиозният ключ“ (печатана в сп.
към текста >>
Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото
вещество
, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото
вещество
, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото не бива външния вид,
веществото
, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г.
Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите.
Защото не бива външния вид,
веществото
, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г.
С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък. Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват.
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно
Вещество
.
От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича огън, който не е създаден а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивния принцип се нарича Вода — Синът Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената светлина — третото начало на всичко създадено, онова което ги подържа и крепи.
На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно
Вещество
.
Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена — философски живак (огненото начало) философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат — първобитният огън, наричан по някога етер, който оплодява първобитната вода — тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното — идеята, според която са създадени.
към текста >>
72.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Черното грозде съдържа оксианин — багрилно
вещество
, което действа укрепително върху мускулната система На гроздовия сок липсват тлъстини и средно има по-малко белтъчни вещества, отколкото млякото, но за това пък е много по-богат със захар и напълно се равнява на млякото по отношение хранителността си, заради което е отлична храна за всички, особено за деца, малокръвни, стари изтощени и болни хора. В.
1 литър гроздов сок дава хранителност средно около 759 калории, т. е. колкото 1200 гр. кравешко мляко, или 900 гр. картофи, 400 гр. телешко месо или лък 8 яйца.
Черното грозде съдържа оксианин — багрилно
вещество
, което действа укрепително върху мускулната система На гроздовия сок липсват тлъстини и средно има по-малко белтъчни вещества, отколкото млякото, но за това пък е много по-богат със захар и напълно се равнява на млякото по отношение хранителността си, заради което е отлична храна за всички, особено за деца, малокръвни, стари изтощени и болни хора. В.
Пашов АСТРОЛОГИЯ Част I. ЕЛЕМЕНТИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА ________________________ ГЛАВА I. Космичният жизнен ритъм Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи.
към текста >>
73.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Материята или
веществото
пък представя това, което дава възможност на тия форми да се образуват.
Той една велика мощна сила. Ако не е любовта, в света нищо не може да се развие. Следователно. любовта е плод на духа. Всички форми които съществуват в света, слънцето, земята, звездите, планетите, това са енергии, т. е. плод на енергии, които съществуват в природата.
Материята или
веществото
пък представя това, което дава възможност на тия форми да се образуват.
За да се образува едно тяло, тази енергия трябва непременно да се намали. Температура та на тази енергия е много голяма. Според някои учени тя е равна на числото 20, повдигнато в 62 степен. Колко и каква материя би могла да устои на такава температура? Нека математиците изчислят на колко се равнява тази температура.
към текста >>
74.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те отделят това
вещество
постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб.
При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин.
Те отделят това
вещество
постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб.
По-голямото количество, обаче, повдига кръвното налягане и възпалява артериите което води към преждевременна артериосклероза и остаряване. Това състояние може да предизвика захарна болест или апоплексия (мозъчен или сърдечен удар). Също така и секрецията на гушната (щитовидната) жлеза — тиреондин, действа като отрова, ако се отдели в голямото количество, вследствие на нервни възбуди (Базедова болест). Отровите на ядосването могат да влияят на стомаха и да предизвикват стомашни язва или рак. Нека се мъчим с по-весело и по-безгрижно настроение да ограничим самоотравянето си и ранната смърт, причинена от опасните отрови на ядосването.
към текста >>
75.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Веществото
ще бъде устойчиво.
Тогава от греховете на хората няма да остане нищо. Греховете на хората зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава.
Веществото
ще бъде устойчиво.
Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе си, с красиви извори и планини, с красиви растения. Тогава ще видите ония извори, от които са се образували океаните.
към текста >>
76.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Надбъбречните жлези, както ни казва д-р Хауърд, изработват едно
вещество
, наречено епинефрин — твърде силен възбудител на червените кръвни телца.
Много от злините на съвременния човек имат началото си в червата. И главното от тях — самоотравянето, запекът — ще изчезне, ако коремните мускули получават нужното упражняване чрез дълбоко, усилено дишане. Лекарите знаят отдавна, че масажът просто вкарва в кръвообращението много червени телца, които са се загнездили в разни места по корема и бездействат. Това е част от обяснението. Ето другата част.
Надбъбречните жлези, както ни казва д-р Хауърд, изработват едно
вещество
, наречено епинефрин — твърде силен възбудител на червените кръвни телца.
Масажът на корема поставя в движение епинефрина, който принуждава червените кръвни телца да приемат повече кислород — ако, разбира се, чрез правилно дишане вкарвате в белия дроб достатъчно кислород. Прочетете някой ден нещо от Торо, или от Джан Бъро, или Стюарт Едуард Хуайт — едни от най-големите привърженици на живеенето всред природата. После, докато още сте под силното впечатление на техния оптимизъм, на радостното чувство, което лъха от тях, вземете някоя книга от някой модерен писател, който вярва, че, за дадеш истинска картина на живота, трябва да си реалист, — да пишеш за убийства, пиянство и проституция. Каква разлика! А на какво се дължи тази разлика?
към текста >>
77.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Забележително в нея е съдържанието на много лецитин —
веществото
, което е основата на мозъчната и нервна тъкан.
Марулята и репичките съдържат много вода и много хранителни единици. Те се ценят, обаче, като носители на минерални вещества, които поддържат реакцията на кръвта да бъде все алкална (лугава); те подтикват червата и бъбреците към по-усилена дейност, а също са и един богат извор на витамини. Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто въглероди: 100 гр. от нея развиват едва 15 калории. Тя има, обаче, силно основни (алкалични) свойства и съдържа витамини А, В и С в изобилие.
Забележително в нея е съдържанието на много лецитин —
веществото
, което е основата на мозъчната и нервна тъкан.
Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския боб) и др. Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр. леща — 920, 100 гр. фасул — 650 и 100 гр. соя — 1480 милиграма.
към текста >>
78.
 
-
В тях се образува едно отровно
вещество
, което се нарича соланин.
Поради това, те не могат де служат като пълна храна за човека, но взети с други продукти и поради богатото съдържание на въглеводи, те са отлична храна. Най-богатата на вкусови вещества и хранителност част на картофа е тая под самата кора (кожицата) и затова от голямо значение е да не се изхвърля тази част при беленето на картофите. Най-целесъобразно е, картофите да се измиват добре, цели и с кожицата да се сготвят или, в краен случай, като се сварят да се обели тънко самата кожица. Водата, в която така са се варили картофите, съдържа хранителни и вкусови вещества и не трябва да се изхвърля, а да се прибавя и използва в гозбата. През зимата картофите трябва да се пазят от измръзване, да се държат на сухо, студено и проветрено място, защото, ако се държат на влажно и топло място, те поникват.
В тях се образува едно отровно
вещество
, което се нарича соланин.
Поникналите картофи са вредни за здравето и не трябва да се ядат. Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване. Науката е доказала, че в организма се образуват киселини, вследствие на разпадането на храни богати с белтък — масло, яйца и др., но също така и със зърнени храни. Кръвта на човека има алкална реакция и когато киселините почнат да действат и върху нея и киселинността мине известна граница — появява се опасност за здравето. На същите тези киселини се дължи преждевременното остаряване и артериосклерозата.
към текста >>
79.
 
-
В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното
вещество
„каротин“.
докато в полумрак нормално хранилите се лица са могли да се ориентират, лицата, с които бил извършен опита, ме виждали нищо. В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери.
В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното
вещество
„каротин“.
„Това вещество представлява една от формите на витамина А“. Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото. Витаминът „С“ в морковите например не се променя до пролетта.
към текста >>
„Това
вещество
представлява една от формите на витамина А“.
В случая се касае за много малки количества витамини, само за няколко хилядни от грама. Нека посочим един пример: в 100 грама прясна салата се съдържат около 163 милиграма от витамина С, а в 100 грама гулия (гулията държи рекорд по съдържание на витамина С) се съдържат 800 милиграма витамини. Но колкото и малко да са по тегло, витамините имат извънредно голямо значение за поддържане работоспособността на тялото. Тялото на човека и животните има способността да покрива своята нужда от витамини, там където ги намери. В различните растения, които се употребяват за храна, а именно: в техните жълточервени части (морковите и доматите), както и в зелените растения (спанак, гулия и др.) се съдържа багрилното вещество „каротин“.
„Това
вещество
представлява една от формите на витамина А“.
Когато тялото приеме храни, които съдържал, каротин, в черния дроб става едно интересно явление: каротинът се превръща просто във витамина А: ако каротинът е бил от вида „бета“, количеството на получения витамин „А“ бива двойно по-голямо, И зиме можем да имаме пресни зеленчуци, които съдържат каротин. Такива са на първо място морковите, спанака и зелето, от които са достатъчни дневно 50 до 75 грама, за да бъдат задоволени нуждите на човешкия организъм. Изследванията показаха, че съдържанието на витамини в повечето зеленчуци не намалява при целесъобразно складиране, поради което и количеството на витамините в разните зеленчуци зиме с горе долу такова, както е през лятото. Витаминът „С“ в морковите например не се променя до пролетта. Съдържанието на витамините се запазва изцяло само у зеленчуците, от които е възможна една зимна реколта, както при спанака и др.
към текста >>
80.
 
-
Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо
вещество
на газ.
Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа. В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми.
Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо
вещество
на газ.
И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга. Тъй може да е донесен живота и на нашата планета от вън нейде от непознато нам небесно тяло.
към текста >>
81.
 
-
Доскоро се смяташе, че лимоните и портокалите са най-богатите на това
вещество
плодове.
В тази посока трябва да се работи не само от стопанските дейци, но и от всички съзнателни граждани и селяни у нас. Д. Данаилов Шипков мармалад Една от най-ценните храни е шипковият мармалад. Той е силородна и защитна храна. А като се има пред вид и това, че приготвен в къщи е сравнително евтин — ясно е, че не трябва да липсва от никоя трапеза. Най новите изследвания в областта на науката за витамините разкриват поразителни неща — шипките са най-богатия природен носител на ценния витамин „С“.
Доскоро се смяташе, че лимоните и портокалите са най-богатите на това
вещество
плодове.
Сега се установява, че шипките съдържат 5 пъти повече витамини „С“. 100 гр. узрели шипкови плодове съдържат 190 милиграма от него. Нека българските домакини знаят, че този плод е ценна храна за всички. Тук даваме рецепта за шипковия мармалад: Шипките се мият много добре, очистват се от опашките и черните венчета (купеният от пазаря мармалад е тъмен, защото от шипките не са махнати черните венчета).
към текста >>
82.
 
-
Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното
вещество
за костите.
Слънчевите бани заедно с климата увеличават, както червените кръвни телца, така и техния пигмент (боя) — хемоглобина. Повърхностните, а и дълбоките кръвоносни съдове, та дори и самото тяло под влияние на слънцето се разширяват и кръвното налягане се намалява. Пулсът и дишането се ускоряват малко и временно. Размяната на веществата в тялото се засилва, т. е. хранителните вещества по-бързо се разлагат и изгарят в организма.
Особено слънчевата светлина помага за пълното усвояване и използване от тялото на солите на калция (варта) и на фосфора, които соли са градивното
вещество
за костите.
При една и съща храна, в кръвта се намират повече калциеви и фосфорни соли, когато детето играе на слънце, отколкото кога е в тъмно место. Успоредно с увеличената размяна, и бъбреците работят по-усилено, затова се отделя повече пикоч. РАЗНИ Случай на ясновидство Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава.
към текста >>
83.
 
-
Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито
вещество
от най-голямо значение.
Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни! От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Тоя витамин запазва тялото ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести. Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния тиф, скарлатината и други.
Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито
вещество
от най-голямо значение.
Опитите, направени от някои болници в чужбина с шипките при лекуването на различни болести, са дали отлични резултати, особено при лекуването на язвата в стомаха и на дванадесетопръстника. Витамин С днес може да се приготовлява фабрично не от шипки, или от други плодове и зеленчуци. Той се продава в аптеките във форма на пастички, както и в разтвор за инжекции. Ала много по-полезен е естественият, природен витамин С който се намира в шипките, пиперките, лимоните, доматите и др. плодове и зеленчуци.
към текста >>
84.
 
-
Тя, следователно не е хранително
вещество
и все пак тя е полезна за организма.
Сушените ябълки, които са изгубили значителна част от своята вода, са, разбира се, много по-хранителни, ала техният вкус е по-долнокачествен, особено ако са сушени не на сянка или още по-лошо — в пещ. В сушените на слънце или в пещ ябълки витамините изчезват. Ябълките са богати с целулоза или клетчатка (целулоза), т. е. тъкан образуваща стените на клетките. Клетчатката не се смила нито в стомаха, нито в червата.
Тя, следователно не е хранително
вещество
и все пак тя е полезна за организма.
Тя дразни червата, подтиква ги да се движат повече и с това улеснява и осигурява редовното ходене по голяма нужда. Това благотворно действие на целулозата против запичането се подпомага още и от плодовите киселини н захари, които също действа слабително. В това отношение ябълките са много ценни. Плодовите киселини и киселинните соли увеличават отделянето на слюнката, на стомашните и чревни сокове и по тоя начин улеснява смилането на храната, затова е по-лесно при всяко ядена да ядем ябълки. В червата ябълките действат противомикробно и пречат на гниенето.
към текста >>
85.
 
-
Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото
вещество
.
И животът има полюси и екватор. Истинският живот е на екватора. Там, дето царува любовта е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена както трябва.
Защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото
вещество
.
Много малко знае съвременната наука за устройството на земята — какво е състоянието й. В това, което учените казват, има нещо вярно. Разправят, че слънцето било разтопено — огнена лава. Някой път аз само се поусмихна. Ни най малко слънцето не е разтопено.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват
веществото
.
СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират.
Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват
веществото
.
Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И както в живота на кристалите само чистото
вещество
може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.
и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото. И правните възгледи на народите могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие. Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон.
И както в живота на кристалите само чистото
вещество
може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат.
Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка. САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се спокойно Из благите уста. * Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото
вещество
на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива.
Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото
вещество
на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята.
По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото
вещество
.
Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска. Но средновековните писатели бяха недобросъвестни в присвояването на класическите езици за собствените си нужди. За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол.
Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото
вещество
.
За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция.
към текста >>
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на
веществото
, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус.
В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на
веществото
, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Такъв човек става като изкопаемо
вещество
, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан.
От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми. По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях. Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение. Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда.
Такъв човек става като изкопаемо
вещество
, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан.
Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите. Един мъж може бодро и радостно да си управлява голямото предприятие, обаче, възрастните синове все по-вече се намесват, една мълчалива сила обединява младежта срещу старостта, — една сила, на която отделният човек едва ли може да се противи. Това е един постоянен, непрестанен, силен натиск в едно определено направление.
към текста >>
Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното
вещество
, възвръщане на субективната производителност.
Йелоим-Гибор — Бог и боговете на гигантите или полу-боговете. Йелоха — Бог, отразен в едного от боговете. Йехова-Саваов — йод-хе-вау-хе на септенера или победата. Иелоим Саваов — Бог-богове на септенера или тържествата. Щадай — оплодотворител, посредством астралния свет, в четверояко разширение, след туй неговото възвръщане към всякога скритото начало, от дето тоя свет изтича (мъжки род оплодотворената природа).
Адонай — четворно или кубическо умножение на Единицата-Начало за произвеждане непрекъснато меняващето се бъдеще („παντα ρεί - всичко тече“ на Хераклит), след туй окончателно скриване на сгъстеното
вещество
, възвръщане на субективната производителност.
Малек — майчина смърт, бременна с живот: съдбоносен закон, който се разтваря в цялата вселена и който прекъсва, с внезапна сила, своето движение от вечната обмяна всеки път, щом някое същество се обективира. Такива са тия йерограми в едно от тайните си значения. Сега нека забележими тук, че всеки от десетте сефироти или аспекти на Словото съответства в пентакъла на Кунрат на един от ангелските чинове — идея висока, ако се съумее да се вникне в нея. Ангелите в Кабалата не са същества с особена и неизменна същност: всичко живее, движи се и преобразува вселената, която също живее. Като приложи м към небесните йерархии прекрасното сравнение, с което авторите на Зохар се стараят да изразят природата на сефиротите, ще кажем, че ангелските чинове може да се сравнят с прозрачни разноцветни обвивки, в които блестят Около все по-чиста и силна светлина, духове, които, като са се освободили окончателно от временните форми, възлизат по висшите стъпала на Стълбата на Якова, на върха на която се намира Непознаваемото.
към текста >>
Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито
вещество
в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това
вещество
, артерията може съвършено да се втвърди.
Според тази теория, следва, че човекът трябва да живее сто години. При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“.
Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито
вещество
в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това
вещество
, артерията може съвършено да се втвърди.
Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото вещество се наслоява в цялото тяло. А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си.
към текста >>
Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото
вещество
се наслоява в цялото тяло.
При всичко че, в светлината на днешното знание, не е възможно да се изтъкне една ясно определена и достатъчна причина за остаряването и умирането на хората, можем поне да разгледаме известни разрушителни процеси, които стават в човешкото тяло, ако и да не можем да кажем, защо е неизбежно за тези процеси да се вгнездят и развият безпрепятствено. Фактически, една прогресивна разрушаваща промяна става в артериите, като се почва от различни възрасти, но обикновено се установява в средната възраст. В медицинските съчинения обикновено се казва, че след четиридесет годишната възраст, артериите на никого не са съвсем здрави. И за да се определи степента на тази промяна в разните индивиди, имаме един общ медицински афоризъм: „човек е толкоз стар, колкото са стари артериите му“. Тази разрушителна промяна се състои в натрупването на варовито вещество в артериалните стени, тъй че, когато това е станало макар и в слаба форма, пречи се на еластичността на артерията, но когато се увеличи депозита на това вещество, артерията може съвършено да се втвърди.
Това обикновено води към недостатъчно циркулиране на кръвта и тъканите страдат от недостиг на храна, а тогава същото
вещество
се наслоява в цялото тяло.
А когато това стане само локално, на известно место, то причинява разни видове смущения в организма, които постепенно се проявяват, и недостатъчното хранене на тъканите се отразява най-много в слабите места на организма. Постепенният процес на втвърдяване, закоравяване и намаляване на отзивчивостта, които така се установяват, напредва и сигурно се развива в цялата система. Дробовете изгубват еластичността си и увеличават гъстотата си. Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес ние знаем, че
веществото
е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания.
Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки.
Днес ние знаем, че
веществото
е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания.
Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на
веществото
.
Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са. предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония идеи, против които сами бяха въстанали. В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите. А опитните доказателства на това превръщане намираме в трансформацията на радия в хелий и т. н. Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж.
Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на
веществото
.
Всичко това ще разгледаме по-нататък и тогава ще видим, че алхимиците не са били такива безумни хора, както са ги смятали, и че, може би, те са знаели това, което ние не знаем. Достатъчно е да си спомним, какъв грамаден труд, енергия и сили са жертвали на природата, за да изучат някой неин секрет. Именно от тия трудове на алхимиците са се възползвали великите учени, които туриха основата на химията, в която влязоха много данни, почерпени от средновековните „мечтатели“. Разбира се, и сега е още несигурно да се твърди, че положенията на алхимията, в своите подробности, се потвърждават от науката; достатъчно е, че единството на субстанцията и трансформацията на елементите са доказани. Останалото ще дойде по-после.
към текста >>
В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между
веществото
и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка.
Останалото ще дойде по-после. Ние виждаме, че някои положения на най-новите изследвания действително се намират в противоречие със съответните положения на химията от XIX век. Измежду тях на първо место трябва да се тури неделимостта на атомите, която се проповядваше от старите химици, когато най-новите открития доведоха до противоположно заключение, а именно, че атомите не са прости тела, а сложни, и следователно, те са делими. Разбира се, химическите факти ни най-малко не пострадаха от това, а пострадаха само старите теории, които трябва да се изменят и допълнят така, че да съответстват на новите факти. Теорията, която обяснява явленията за превръщането на радиоактивните тела, е известна под името теория на трансформацията2), с които ще се запознаем по-нататък.
В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между
веществото
и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка.
Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ. α — са лъчи, които слабо проникват през веществото; силното магнитно поле малко ги отклонява.
към текста >>
α — са лъчи, които слабо проникват през
веществото
; силното магнитно поле малко ги отклонява.
В 1896 година французкият учен Бекерел е открил, че уранътъ3) и някои негови съединения действат на фотографната пластинка даже и тогава, когато между веществото и бромосребърния слой се постави една тънка металическа пластинка. Като са изследвала измененията на урановата смолена руда, съпрузите Кюри са намерили, че те притежават радиоактивност. Последвалото подир туй изучаване на тия явления довело до откриването на радия и други вещества, и по тоя начин биде турено начало на един нов отдел на науката. Установило се, че радия изпуска три рода лъчи. Те условно се означават с гръцките букви α, β и γ.
α — са лъчи, които слабо проникват през
веществото
; силното магнитно поле малко ги отклонява.
β — са лъчи, които проникват повече, отколкото предидущите; магнитното поле ги отклонява леко на противоположната страна на отклонението на α-лъчи. γ — са лъчи, които не се отклоняват от магнитното поле; те са аналогични на х (α ?)-лъчи. Химическите свойства на радия са твърде интересни. Например: с него кислородът се превръща в озон, водата — във водороден окис; под влиянието на еманацията на радия, водородът и кислородът образуват вода; Предполага се, че тия реакции стават от α-лъчи. β-лъчи превръщат жълтия фосфор в червен и отделят йода от някои негови съединения; α и β -лъчи предизвикват фосфоресценция в серния цинк, платиносинеродистите соли и в елмаза.
към текста >>
В 1900 година Дорн е открил, че радият изпуща едно особено
вещество
, което преставлява нещо като газ и се нарича еманация.
Силно радиоактивни те тела фосфоресцират в тъмнината. Радият предизвиква изменение на цвета в стъклото, елмаза, рубина и пр. Един грам радий отделя в час около 113 са1. топлина; температурата му е постоянно по-висока от температурата на окръжаващата го среда. Радият може да предава на време своята радиоактивност на някои тела: това явление е известно под името „придадена радиоактивност“.
В 1900 година Дорн е открил, че радият изпуща едно особено
вещество
, което преставлява нещо като газ и се нарича еманация.
Най-после, в 1903 година Рамзи и Соди направили първия свой опит, с който доказали несъмнената трансформация на елементите. Този опит бил произведен с помощта на един газ, извлечен от разтвора на бромистия радий, приготвен три месеци по рано. Този газ се пречиствал от кислорода и водорода с разтопена мед и разтопен меден окис, както постоянно се прави, а водните пари се поглъщали от фосфорния анхидрит. Останалия газ прекарвали в една капиларна тръбица, която била свързана с друга във вид на буквата U; когато последната потопвали във воден въздух, еманацията в нея се сгъстявала, както и въглекиселият газ. Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3.
към текста >>
И тъй, основното
вещество
е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия.
Като разгледали спектъра на газа в капиларната тръбица, могли да видят жълтата D3. линия на хелия. Този опит се е повтарял много пъти и от други учени, напр. П. Кюри, Дюар, Химщедт, Майер, Дебиерн и др. и все със същия успех.
И тъй, основното
вещество
е бил радия, който отделял от себе си една еманация, а последната отделяла хелия.
И действително, атомното тегло на радия е 226, на еманацията — 222 и на хелия — 4, което напълно се съгласува: 226=222 44. Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени. Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди).
към текста >>
Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото
вещество
.
Тъй като атомното тегло на х частици е равен на 4 и тия α -частици се отделят от еманацията, то следва, че α -частица и атомът на хелия са тъждествени. Оттук излиза, де хелия трябва да се получава от същите вещества, които отделят α -частици. И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение.
Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото
вещество
.
Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела. Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е веществото-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти. Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото.
към текста >>
Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е
веществото
-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти.
И действително, впоследствие се изтъкнало отделянето на хелия от полония (г-жа Кюри, Дебиерн), от актиния. (Дебиерн), от тория и урана (Соди). Най-после, Рамзай и Грей, като подхвърлили под действието на еманацията на радия разтворите на солите на тория, циркония и други, в резултат се получил въглекисел газ ;този факт е вън от всяко съмнение. Фактът на трансформацията може да се разбере само в следния смисъл: атомът на основното тяло се разпада на две части, от които едната представлява новото вещество. Тази трансформация не зависи от волята на тоя, който прави опита, но само от съществените свойства на радиоактивните тела.
Тия и някои други факти са довели до заключението, че уранът е
веществото
-майка, което, като се разрушава много бавно, ражда радия и подирните продукти.
Професор Рутерфорд (Ръдърфорд ?) казва, че „образуването на хелия от еманацията на радия е един факт от най-голяма важност, който за пръв път е показал превръщането на един елемент в друг“, а професор Соди също е дошъл до заключението, че „образуването на хелия от урана може да се смета за напълно доказано“. Като са изследвали редица радиоактивни тела, забелязал, че уранът през ред междинни вещества дохожда до радия, а последният член от линията на радия се явява оловото, което, както е показал Болтвуд, всякога се среща в урановите минерали и, следователно, оловото може да се смета крайния продукт от разпадането на радия. Тоя ред е следният: уран уран X йоний радий еманацията на радия (Ra) Ra A Ra В Ra С Ra D Ra Е Ra F (полоний) оловото. Но проф. Риги казва, че ако бъдат намерени признаци на радиоактивност в оловото, то ще може да се заключи, че веригата на атомните превръщания на радия се завършва със среброто.
към текста >>
Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на
веществото
, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също
вещество
, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
От факта, че превръщането на някои елементи е възможно, произтича една важна последица. Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани.
Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на
веществото
, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също
вещество
, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото.
Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е.
към текста >>
Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо
вещество
, например, протоводород или протохелий.
На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани. Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото. Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост.
Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо
вещество
, например, протоводород или протохелий.
Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи. Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго.
към текста >>
вместо едно първоначално
вещество
ние констатираме голямо количество елементи.
Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е.
вместо едно първоначално
вещество
ние констатираме голямо количество елементи.
Пита се, отде са се взели те? Единственият отговор може да бъде тоя, че, под влиянието на физическите сили, основната материя се е превърнала или еволюирала в това разнообразие на елементите, което ние виждаме. И това е действително така, защото като изучваме астрономическите явления, дохождаме именно до това заключение, а не до друго. Като изследваме материала, който ни дава физиката и частно явленията на радиоактивността, ние дохождаме вече до общоприетото днес мнение, че атомите са сложни тела, съставени от частички по-малки от водородния атом почти 1700 пъти и наречени електрони. Атомът се уподобява на слънчевата система като около един положителен център се въртят отрицателни електрони.
към текста >>
След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно
вещество
.
Има мнение, че електричеството образува някаква основна субстанция и че това, което обикновено виждаме като неделим материален атом, се състои от тази субстанция. Па и всичките въобще атоми — атомите на всевъзможните вещества — се състоят от едно и също нещо. В края на краищата дохождаме до заключението, за което толкова са се грижели учените — до единството на материята. Най-после, и химията дохожда до същото заключение. Периодическата система на елементите ни показва чудната зависимост между свойствата на елементите и тяхното атомно тегло; като се изучи внимателно тая област, може да се дойде до единството на материята и възможността на превръщането, както и стана.
След туй, изомерията на телата, алотропията на елементите, всичко това натъква на същото предположение, че елементите могат да бъдат полимери на някое основно
вещество
.
във всеки случай сега се смета установено, че и химическите елементи, както живите същества, се изменят, т. е. може да се приеме, че законът на еволюцията е приложим не само към органическия, но и към неорганическия свет. Този очерк на научните данни за трансформацията може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи. Но все пак средствата, с които разполагаме, са недостатъчни, и ние можем да изменяме тия елементи само в много тесни граници. Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а) трансформацията на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт.
към текста >>
Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано:
веществото
, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз.
Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано:
веществото
, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът.
Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци. Трите сили на Нефеша, за които говорим, са разположени и действат по начин, който ние ще представим с трите подразделения на Руаха. Второто начало на човешкото същество Руах (душата) е по-малко чувствително от Нефеша към влиянието на външния свят. Пасивността и активността в него се намират в еднакви пропорции. То се съдържа по-скоро във вътрешното, идеалното същество, дето конкретният живот се проявява външно, като количествено и материално, което се намира вътре в потенциално (скрито) състояние.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Колкото сивото
вещество
на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот.
Ще видим, че колкото отиваме от рибите към бозайниците, толкова повече предният мозък се развива и уголемява, взема надмощие над другите части на главния мозък. Даже у бозайниците той е толкова голям, че се нарича голям мозък. От друга страна, като тръгнем от рибите, минем през земноводните, влечугите, птиците и стигнем до бозайниците и човека, нали виждаме, че душевните способности са все повече и повече развити? Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка? После друго: ние знаем, че центровете на мозъчната дейност се намират в сивата мозъчна кора.
Колкото сивото
вещество
на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот.
И наистина, ние виждаме, че главният мозък е съвсем гладък у повечето гръбначни, а само у много бозайници и у човека, т. е. у най-високостоящите в душевно отношение, той е с набръчкана повърхност, с което се увеличава повърхнината на сивото вещество. Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система. Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво.
към текста >>
у най-високостоящите в душевно отношение, той е с набръчкана повърхност, с което се увеличава повърхнината на сивото
вещество
.
От друга страна, като тръгнем от рибите, минем през земноводните, влечугите, птиците и стигнем до бозайниците и човека, нали виждаме, че душевните способности са все повече и повече развити? Това не показвали, че душевните способности са зависими от нервната система и че душата сама за себе си не съществува, а е само функция на мозъка, плод от трептенията на атомите в мозъка? После друго: ние знаем, че центровете на мозъчната дейност се намират в сивата мозъчна кора. Колкото сивото вещество на мозъка е по-развито, толкова организмът има по-богат ду- шевен живот. И наистина, ние виждаме, че главният мозък е съвсем гладък у повечето гръбначни, а само у много бозайници и у човека, т. е.
у най-високостоящите в душевно отношение, той е с набръчкана повърхност, с което се увеличава повърхнината на сивото
вещество
.
Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система. Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво. Ако се повреди друг център,човек изгубва способността да пише и пр. Освен наблюдения върху хора, правени са.
към текста >>
е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „
веществото
“ се изобразява в буцата на челото.
Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр.
е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „
веществото
“ се изобразява в буцата на челото.
Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата. Само че това, което е потребно, за да се развие сила, ще бъде излишно пояс-нение при телепатическите раздразнения, напр. при превеждането на болезнените усещания от разстояния. Такива опити са описани, впрочем, в посоченото малко съчинение за психични изследвания от W. F. Barrett, член на англ.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на
веществото
в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят.
В Бога е живота! " Животът се проявява чрез движение. Движението не се прекъсва, поради равновесието на силите. Хармонията произтича от аналогията на противоположностите. В природата законите са неотменни и усъвършенстването безкрайно.
Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на
веществото
в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят.
Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата).
към текста >>
То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на
веществото
(материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи.
Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества.
То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на
веществото
(материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи.
От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на
веществото
.
Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа. В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос. Изнесеният от материалистичната наука атом с неговите електрони е прототип на една пълна планетна система в малък размер, и затова електроните в нея представят планетите. Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос.
Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на
веществото
.
И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество. Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им. В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция. Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Смешна претенция да искаш де вместиш всичко в няколко кубически сантиметри от сиво
вещество
!
Нашият поглед е за винаги роб на тази монада толкова гигантска и . . . толкова малка. „Има, значи, неща, които никога не ще узнаем, но които все пак съществуват, нали? “ ще се провикнат наивните учудено.
Смешна претенция да искаш де вместиш всичко в няколко кубически сантиметри от сиво
вещество
!
_______________________________ 1) Librairie Hachette, 7 frs. Сър Ягадиш Хъндър Боз Крескографът Нов апарат за изучване растежа на растенията (Сър Ягадиш Хъндър Боз, член на Кралското Дружество, професор в Калкутския университет, се прочу чрез многобройните си любопитни издирвания върху физиологията на растенията, като е дал интересни данни върху възбудителността на растенията. Неотдавна той представил в Лондон пред Кралското Д-во. после и в Париж — пред биологическото д-во, един нов апарат, наречен крескограф, който с голямо увеличение записвал и най-малките движения на растенията. Сър Я. X.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото
вещество
на мозъка.
в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка. И други на примери могат да се цитират3). По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може. Ако анатомистите не намират душата на върха на своето ножче, с което разрязват телата, това значи, че тя не е там. Когато лекарите и физиолозите виждат в нашите психически способности само свойства на мозъчната материя,те горчиво са мамят.
В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото
вещество
на мозъка.
Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното
вещество
.
Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа.
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното
вещество
.
Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло. Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното
вещество
се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4).
Това бе всичко. Джеймс Тисо. Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице.
Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното
вещество
се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4).
Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг. Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго
вещество
.
Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението.
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго
вещество
.
Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми.
към текста >>
На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко
вещество
едно в друго заема същото пространство.
Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости. Когато говорим за промяната на човешкото тяло или за прераждането, ще бъде добре, преди да навлезем по нататък в предмета, да отговорим на един въпрос, който се полага пред умовете на някой от нас. Какво става с човека в промеждутъка на тия промени на тялото или въплъщения? Както съществуват различни състояния на материята в нашия обективен свят, каквито са: газа, течностите и твърдите тела, така съществуват и различни състояния на материята в субективния свят, състояния, които не са различни или разделени, но които, според различието в гъстотата им, взаимно се проникват.
На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко
вещество
едно в друго заема същото пространство.
Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст. Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения.
към текста >>
НАГОРЕ