Търсене в текстове за 'Вещество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
към текста >>

– веществото представлява формата;
Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен;
към текста >>

След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
към текста >>

При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел.
към текста >>

Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление!
въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
към текста >>

Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е.
към текста >>

на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание.
към текста >>

Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа.
Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа.
към текста >>

Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия.
Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е.
към текста >>

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>

Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.
Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик. В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат един против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят. Чудим се защо е тази свада, т.е.
към текста >>

Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава.
– Страшна работа! Слушат се дрънкания на саби и щикове, чуват се гърмежи на пушки и топове. Цели огнени едра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън. – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма! “ Светът се свършва, разорението е близо, в ужас сме ние. Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, Господ създава. Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността.
към текста >>

Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?!
Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо.
към текста >>

на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137] 1. Безспорно на гравитацията е отредено да играе една изключително важна роля във вселената. Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше единствено този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
към текста >>

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
към текста >>

Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.
атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие. 3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно.
към текста >>

Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава.
Цели огнени ядра започват да се изхвърлят в пространството в различни направления. Всичко пламва от поднебесния огън. Вселената гори, викаме ние, в голяма опасност сме! Светът се свършва, катастрофата е близо, ние сме в ужас! 10. Наблюдавайки тази страховита картина, на нас ни се струва, че всичко ще изчезне в пламъците на този всеобщ пожар. Но веществото не се губи, силата не изчезва, умът работи, Господ създава. 11. Минават милиони и милиарди години и пространството отново се населява, но вече не с първите дребни материални частици, а с планети, слънца и слънчеви системи. Огромни галактики, извори на безбройни светове, развиват своите спирали. Греят величествени слънца, източници на първоначалната светлина. Появяват се планети, красиви земи, покрити със зеленина. Те стават жилища на живи същества, надарени с ум, разум и душа.
към текста >>

4. 267 ПИСМО

Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
към текста >>

5. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили.
Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота - в техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл.
към текста >>

6. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили.
Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл.
към текста >>

7. МИСЛИ И ЧУВСТВА

Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма.
Не се свързвай с лошите мисли, чувства и постъпки на когото и да е. Божият свят е свят на вечна хармония. Свържеш ли се с този свят, никаква болест няма да те нападне. Докато съзнанието на човек е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го предпазва от нечистотиите. Яви ле се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. Ако през целия си живот от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си - нито едно лошо чувство и във волята си - нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили.
към текста >>

8. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Веществото на житното зърно, това са соковете, с които са се хранили ангелите.
Като ядеш житното зърно, кажи: "Господи, научи ме да придобия изкуството на житното зърно". Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Житното зърно е Христос. Целият свят се храни от Христа. Житните зрънца са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете, с които са се хранили ангелите. Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по- свят. Всички храни произлизат от житото. Житото представлява първичната материя, която е дала подтик на органическия свят.
към текста >>

9. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган.
Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит. Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава.
към текста >>

10. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.
Майка, която иска да роди добро, здраво, разумно дете, тя непременно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. По време на бременността си жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява на детето. Омразата, злобата, ненавистта - това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви. Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната ръка. Лявата страна на главата и лицето му да не се пипа - там са възбудителните центрове и ако пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действа за успокоение на децата. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му.
към текста >>

11. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата.
Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня за човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ви направят. Колкото и да те предизвикват, ще се въздържаш. Няма да се гневиш, ще търпиш, защото при разгневяването не само че умират хиляди клетки, но цялото тяло се замърсява. Всеки разгневен човек е окраден, защото е извън тялото си и духовете го обират. Затова всеки да пази своята "къща".
към текста >>

12. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Веществото ще бъде устойчиво.
От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота! Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот! Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
към текста >>

13. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява.
У ч и т е л я Красота и Мъдрост виждаме и в най-малките прояви на Природата. Удивление и възторг изпълват човека, когато се наведе над някое цветенце и изучава мъдрото устройство и служба на всичките му части. У него се събужда такова благоговение пред тази проява на Разумната Природа, каквато се събужда, когато гледа хармонията на великия звезден свят! Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви.
към текста >>

Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления.
Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите. С други думи, тези форми имат вече известна индивидуалност и в това отношение се приближават до организмите. Нещо повече, кристалът има оси. Това е установено и за организмите.
към текста >>

14. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено.
Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите? Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва. Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията. Божията Любов е мярка за всичко!
към текста >>

15. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено.
Знаете ли какъв е законът? Ако се съберат атомите един до друг и да няма никакво пространство помежду им, в обема на един литър ще има толкова много атоми, че предметът ще тежи сто хиляди тона. Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас. Нали всичкото зло идва, като се сгъстяват атомите? Оттам иде взривността на веществото: като сгъстят много атомите в малък обем, това вещество се пръска, избухва, за да добие пак онова широко място, което му е дадено. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва. Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията. Божията Любов е мярка за всичко!
към текста >>

16. 14 август 1914, четвъртък

Веществото на житното зърно това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили.
Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото Тяло. Веществото на житното зърно това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. За това трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една божествена ръка.
към текста >>

17. 19 август 1927, 7 часа сутринта

Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да поддържа постоянно огъня, така и в Божествения Живот трябва да има постоянен приток на Божествени енергии.
Някои питат, как се предава животът? Божественият Живот не се предава направо, чрез мислите, чрез идеите. Как се предава тогава? Божественият Живот, Божествените идеи се предават най-напред чрез контакт, чрез допиране не физическо, а духовно, вътрешно допиране. При това допиране се образува Божественият пламък и Божественият Живот започва да тече у човека. Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да поддържа постоянно огъня, така и в Божествения Живот трябва да има постоянен приток на Божествени енергии. Не считайте, че ние тук сме се събрали само за да ни минава времето. Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не го възприемете, втори път той няма да се върне. Ако сега запълните това време, ако го посадите с новите идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрелите, благословените плодове на вашия труд. Ако, обаче, още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие такова нещастие, каквото още не сте видели по света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам.
към текста >>

18. Втора част

Мозъкът на човека е орган на мисълта... Според дебелината на сивото вещество можем да съдим за ефективността й...
Върху двете опорни точки трябва да се постави крива линия. Това изисква не само законът на движението, който се изразява в човешката мисъл, но и законът на полагане, на трупане на материал върху тия две точки... При оформянето на човека в майчината утроба най-напред се образуват крайниците му и по-късно се създава белият дроб. Когато дихателната система е напълно завършена, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля. А лицето, носът, устата, дробовете и стомахът на човешките желания. Мозъкът на човека е орган на мисълта... Според дебелината на сивото вещество можем да съдим за ефективността й... Когато прати човека на Земята, Господ му каза: "Иди, завладей Земята и елементите! " И понеже не можахме да завладеем голямата Земя, Бог ни даде една малка Земя, която се намира вътре в главата нашия мозък. Като знаем как да овладяваме нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята. Ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочвате вашата воля, как ще управлявате друго извън вас? С тази беседа искам да ви наведа на мисълта да започнете да градите вашия живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20534300804138