НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова
снизходително
се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.
А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова
снизходително
се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване.
А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина? Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл.
към текста >>
2.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито
снизходителни
.
Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество.
Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито
снизходителни
.
Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници.
към текста >>
3.
РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мислете за другите със същата
снизходителност
, с която всяка душа се отнася към себе си.
Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят.
Мислете за другите със същата
снизходителност
, с която всяка душа се отнася към себе си.
Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни.
към текста >>
4.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една
снизходителност
за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една
снизходителност
за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>
5.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
– ние сме склонни да посрещнем със
снизходителна
усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал?
– ние сме склонни да посрещнем със
снизходителна
усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
към текста >>
6.
На планината - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бъди строг към себе си, а
снизходителен
към другите.
ИЗ „ЖИВОТО СЛОВО" БИСЕРИ Абсолютно никаква лъжа! Ако не култивираш добродетели в себе си, неминуемо ще се родят пороците - всички негативни качества. Бъди постоянен в импулса, а не в нещата. Пий само от извора, а не от течението.
Бъди строг към себе си, а
снизходителен
към другите.
Едно добро не може да повдигне човека, тъй както от един камък дворец не се прави, а от безчет камъни. Всичките мъчения и страдания се дължат на незнанието ни да четем писаното около и върху нас. Жертвувай само това и тогава, когато резултатът ще е положителен, иначе би било разточителство. Оставяй винаги едно свободно кътче в своята душа за новите истини. Никога като вчера!
към текста >>
7.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
А Любовта е толкова
снизходителна
, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества.
Мъдростта носи светлина и Божествено знание, които създават красота и ред в живота. Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта - с планетите.
А Любовта е толкова
снизходителна
, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества.
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел! Кой може да я постигне? Само търпеливият човек. А търпелив човек е човекът на Истината. Да се разговаряш с разумното слънце, да живееш с хиляди години в небесата, да правиш добро, без да знаят името ти, да бъдеш велик поет, без да те познават, да твориш чрез другите, без те да знаят, а ти само да се радваш - това значи да бъдеш гениален човек!
към текста >>
8.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си мисли, че знае, що значи това и се усмихва
снизходително
или иронично.
Марк Рорбах НОВАТА ЗЕМЯ Из книгата „Мир всред бурята" Човек изобщо не знае ни кой е, ни защо живее. Той не знае, ни откъде иде, ни накъде отива.
Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си мисли, че знае, що значи това и се усмихва
снизходително
или иронично.
А всъщност няма нищо по-естествено на земята от геологичните промени. Сегашните континенти са били някога покрити с ледници или са били залети от водите на пространни морета. Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент. Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени.
към текста >>
9.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Забравя се, че онези, които с иронична или
снизходителна
усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност.
Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти.
Забравя се, че онези, които с иронична или
снизходителна
усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност.
От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе.
към текста >>
10.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Впрочем, те със
снизхождение
биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи.
нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на слънцето около оста си е около 2538 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия.
Впрочем, те със
снизхождение
биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи.
И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас.
към текста >>
11.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Бъдете
снизходителни
към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8): „Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите.
Бъдете
снизходителни
към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си.
Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух.
към текста >>
12.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно
снизходително
поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните.
Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно. Една интересна усмивка има гордостта.
Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно
снизходително
поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните.
В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има. един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта.
към текста >>
13.
ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
" Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям
снизходително
към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет".
Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива. "А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва: "И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив?
" Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям
снизходително
към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет".
На стр. 147 на едно списание, което не назоваваме, един астроном, когото не назоваваме, пише следното: "Така се обяснява "възражението",което схоластиците правеха срещу системата на Коперник: "Защо земята и планетите обикалят около слънцето, а не падат върху него? " На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1).
към текста >>
14.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
— Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и
снизхождение
.
По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките.
— Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и
снизхождение
.
към текста >>
15.
СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Обикновено човек е
снизходителен
към своите погрешки и търси начин да ги извини.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
Обикновено човек е
снизходителен
към своите погрешки и търси начин да ги извини.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
към текста >>
16.
УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Благодарение, че Бог ни обгръща със своята любов и като гледа
снизходително
към нас, се усмихва.
Какво нещо е истината? — Щом помислиш за истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ти ще изчезнат. Ако сърцето ти е нечисто и мислиш за истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай, има някаква нечистота у тебе. Благодарение на това, че ни обичат, ние съществуваме.
Благодарение, че Бог ни обгръща със своята любов и като гледа
снизходително
към нас, се усмихва.
Сега ние живеем в най-лошите условия, в един свят, дето любовта е неразбрана. Тая любов не може да ни освободи. Истината иде на помощ да ни освободи от миналото робство на света. Интересува ни, как ще се освободи света, а не как се е заробил. Няма по-хубаво нещо от това човек да живее в истината!
към текста >>
17.
ПРИКАЗКА -Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично
снизхождение
.
Мои са всички съкровища! Сине мой, дай ми само сърцето си! Ненужни ми станаха всичките ми прежни знания. Престанах да страдам за загубата на своите богатства и за тези, които те направиха мои приятели. Защото в бедността на моето сърце аз Те намерих, Възлюблений мой!
В нея познах Любовта Ти и Твойто безгранично
снизхождение
.
И сега очите ми се усмихват радостно, защото навсякъде Те виждат.
към текста >>
18.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра
снизходителност
на нашето време.
Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота.
Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра
снизходителност
на нашето време.
И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни!
към текста >>
19.
Брой 3-4 -1995г.
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Окръжаващите почват вече да стават
снизходителни
към нас.
Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон. Почна непринуден разговор. В разговора Учителят между другото каза: Като видят нашите хора, светът казва, че в тях има нещо особено, по което ги познават.
Окръжаващите почват вече да стават
снизходителни
към нас.
Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш без да умираш. А старото учение е да боледуваш и да умираш. Ние проповядваме една любов - да любиш без да се влюбваш, да учиш без да се заблуждаваш, и да освобождаваш без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение?
към текста >>
20.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Брат Борис
снизходително
допускаше и това.
Духът му пътуваше през пространствата и живееше своя истински живот. Не можеха вече да го хванат нито мрежите на властта, нито мрежите на щестлавното полудуховно “братство”. Духът му беше напълно независим за дребните човешки домогвания. Мнозина мислеха, че го познават и обичат, но повече познаваха и обичаха себе си. Други се стремяха чрез връзката си си с него да изтъкнат себе си.
Брат Борис
снизходително
допускаше и това.
Той беше велик в своето търпение и любов. Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си. Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя.
към текста >>
21.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със
снизходителна
усмивка, ако не с явна подигравка.
И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро". Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята. Молитва или медитация. Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва".
Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със
снизходителна
усмивка, ако не с явна подигравка.
Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по
снизходителни
трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания.
които са имали възможности да наблюдават нещата около себе си в продължение на целия си живот, са пак далеч от да имат пълно знание за тия неща. Ний знаем че са нужни сериозни проучвания и дългогодишна практика, за да можем да изучим една такава безкрайно малка част от тия неща, която ни е необходима за всекидневния живот: и. превръщайки тази истина според херметичното превило „както горе, тъй и долу“, ний намираме, че същото се отнася и до висшите светове. Същевременно, вярно е, че има много по-резултатни средства за добиване знание в тия по-високи светове, отколкото в света на нашата груба материя, но те не са тъй всемощни, сами по себе си, че да направят ненужни сериозните и търпеливи проучвания или да премахнат възможността за грешки при наблюденията. В същност, всички свидетелства на признати и способни изследователи доказват , че в тия области са нужни много по-големи грижи и старателност, отколкото тук на земята.
Ясновидците трябва предварително да се обучат добре в съответната материя преди техните наблюдения да имат някаква реална стойност; и колкото по-способни стават те, толкова по-скромни и въздържани трябва да бъдат когато говорят за това, което виждат; и толкова по
снизходителни
трябва до бъдат те към схващанията на другите, знаейки колко много има да се учи и разбирайки колко малко отделния изследовател може да схване от всичките подробности имащи връзка с неговите изследвания.
Това е също причината за различаващите се описания на невидимите светове, нещо, което повърхностно мислещите считат за аргумент против съществуването на висши светове. Те намират, че ако невидимия свят наистина съществува, неговите изследователи трябва да дават съвършено еднакви описания. Ако направим едно сравнение с обикновения живот, фалшивостта на това схващане ще стане очевидна. Да предположим, че редакцията на един вестник изпраща двадесет души репортьори а един град със заповед „да го опишат“. Репортьорите са, или би трябвало да бъдат обучени, изкусни наблюдатели.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В себе си, в своята душа, ученикът трябва да бъде тъй
снизходителен
към хората, както към себе си.“ 23. „Онзи.
Бог, великият Дух, ще дойде, но Той може да живее само в нашата душа, а в нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят.“ 20. „Ученикът не трябва да залага сърцето си, и да не продава ума си. Ученикът трябва да отвори умът и сърцето си само на Господа и никому другиму.“ 21. „Ученикът трябва съзнателно да работи над себе си, за да изправи всичките погрешки на миналото си“ 22. „Ученикът трябва да тури умът си на работа, да проучва законите на живота и да не критикува никого.
В себе си, в своята душа, ученикът трябва да бъде тъй
снизходителен
към хората, както към себе си.“ 23. „Онзи.
който иска да бъде ученик, трябва да има сила да контролира своя ум, и да владее своето сърце.“ 24. „Ученикът трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд да изкарва прехраната си.“ 25. „Ученикът трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.“ 26. „Ученикът трябва да изхвърли абсолютно лъжата из душата си. Той трябва да държи в ума си само Истината.“ 27.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тополата се позасмяла, поизгледала го
снизходително
, па отвърнала му — бива!
Ти ще ме подпираш, а пък аз ще те опаша, ще те облека от кореня до върха, да ти стана броня срещу всяка напаст неизбежна. Бури, сняг и мраз — ще посрещам само аз. Ти не знаеш, че от никого не се страхувам. Никому не клатя шапка. Зиме, лете — все зелен, няма втори като мен.
Тополата се позасмяла, поизгледала го
снизходително
, па отвърнала му — бива!
Тутакси бръшлянът се навел и започнал де обвива бялата и гиздава топола, а освен това и да забива в сочната й гладичка кора ocoбните си смукала. Към третата година вече той до върха й достигнал, хубавичко я прегърнал, плътно се до нея залепил. Изсмуквал и мъзгата и само той поглъщал тлъстината. Горката топола! Почнала от ден на ден да съхне, но й било вече невъзможно да се отърве.
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и
снизходително
към другите.
И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н.
Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и
снизходително
към другите.
И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на
снизхождение
, а е акт на справедливост.
Нима не е време да се опомним? Нека престанем да леем кърви и сълзи. Нека престанем да измъчваме и убиваме. Само тогава ще разберем по-пълно смисъла на християнството и само тогава ще се увеличат радостите в живота и тогава той ще добие отново значение е смисъл. Не ще има тогава и самоубийства, които днес са един голям минус в обществения живот.
Да не убиваме животните — нашите по-малки братя, не е акт на
снизхождение
, а е акт на справедливост.
Защото, както и да гледаме, каквото и да приказваме, всяко насилствено отнемане на живота е престъпление и нищо по вече. Време е да изоставим вкостенелите и престъпни обичаи и традиции. Ако ли е нужно да имаме обичаи, то нека си създадем нови, здравни навици, които времето ще превърне в обичаи и ще ги предаде на потомството. Нека възприемем новото, което сега расте и цъфти мълком в душите на будните. А това новото е: „Съзнателно отнася не към всичко, което ни заобикаля“.
към текста >>
27.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със
снизхождение
и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
Добре е, ако възпитателя обладава всичко благородно и възвишено, тогава не ще има нужда много да се говори за някои нещо, защото децата ще се приучат да извличат поука от ежедневния живот. От живота ще допълват това, което в училище не са могли да разберат. И тъй живия пример, нагледните, опитите ще оформят понятията. Само така детето най-добре и най сигурно ще има макар и малко, но основни и верни понятия. Добре е, ако в всека възраст се предават такива знания, и се учат такива науки, които са достъпни за съответната възраст, като разсъдъчната сила се поставя за по после, понеже тя предполага зрелост и опитност.
За възпитателят е много важно да знае да не се отнася със строгост към отрицателните прояви, а със
снизхождение
и симпатия, като се укаже нужното съчувствие за станалото, като се подчертае, че то не е направено умишлено.
Нека се даде възможност да се поправи погрешната. Да се постарае да събуди себеуважение и уважение в другите, като същевременно будно се следи дали опростеното наказание е подействало благотворно, и дали е поправена погрешната. Накрая ще подчертаем, че в основата както на всека работа така и на възпитанието е нужно да поставим любовта към Бога, който включва всичко в себе си. А любовта изисква да се пази живота на всяко живо същество като нещо свещено. Г. С. Г.
към текста >>
28.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава към падналите бъдете
снизходителни
и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат.
Ако оставите човешкото тяло без съзнание, то ще падне. Въобще, целият живот на човека е толкова устойчив, колкото е устойчиво и съзнанието му. Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него. Необходимо е ковък да дойде до съзнанието да чувства благата на всички хора като свои; да чувства техните мъки и страдания тъй, като че той сграда, и след това да почувства възможностите за тяхното повдигане. Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път.
Тогава към падналите бъдете
снизходителни
и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат.
Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си. за да не се измъчвате. Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна. Ако търсите само своето спасение и живеете в Бога, това е само едната страна на живота.
към текста >>
29.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те, обаче, са търпеливи и
снизходителни
спрямо нас.
Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни. Има много люде, които винаги са мръсни, но са толкова свикнали с това, че навярно, съвсем се не сещат, че са нечисти. Безспорно, трябва да бъдем търпеливи спрямо нечисти хора, ала не бива никога да си позволяваме самите ние да бъдем такива, но — да се стараем да подбуждаме художественото чувство у нечистите, тъй че те да престанат да позволяват на нечистотата да има някакъв дял в техния живот. На по-напредналите от нас души, сигурно нашия начин на живеене изглежда некрасив.
Те, обаче, са търпеливи и
снизходителни
спрямо нас.
Те ни разбират и ни помагат. Така и ние трябва да се отнасяме към тези, които не са поставени като нас щастливо в света. Желала бих да бъде много ясно за всички, че моето разбиране за изкуството няма за цел да се изрази то само на физичната област чрез спектакли или други художествени творби. Това е много малка част от истинското изкуство, макар че то много допринася за развоя на художествения дух. Това, обаче, само по себе си не е цел.
към текста >>
30.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат
снизходително
на своите и чужди погрешки.
Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесения сили. (Може да се измерят отгоре върху повърхността на носа). Върхът на носа е също значителен характерен белег. Колкото е по-широк. масивен, толкова е израз на физическото надмощие.
Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат
снизходително
на своите и чужди погрешки.
Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни, физически и нравствени последици. Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия гръб на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце.
към текста >>
31.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно
снизходителни
, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си.
всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни.
Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно
снизходителни
, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си.
Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я! “ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа.
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега веч разбирам, че винаги с будно око и
снизходителна
усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека.
И когато в душата ми пламна великата жажда да Те възлюбя и да служа само на Теб, Ти отмахна булото не мрака пред очите ми и ми разкри света на свободата и любовта. плуващ по необятна светлина. Ти очарова моя взор с Неизразимата Красота на живота и докосна струните на моята душа с ехото на неговата неподражаема симфония. Сега веч разбирам. че не Ти, я аз съм се отдалечил от Тебе.
Сега веч разбирам, че винаги с будно око и
снизходителна
усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека.
за да развържа веригите на моята личност и да разтворя дверите на душата си за безграничната любов, за съвършената хармония. Сега веч разбирам, защо моите братя и сестри ме срещат със сияйнали лица, с нежна усмивка и с ободрителен поздрав. Защото Ти благоволи да разкопаеш почвата на моите ум, сърце и душа и да разкриеш извора на чисти, кристални струи. Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо.
към текста >>
33.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със
снизходителност
към тях.
Нетърпелив си. Отрежи това клонче от себе си и го присади с търпение. Малко си скръжав. Отрежи това клонче и го присади с щедрост. Малко си жесток.
Отрежи това клонче и го присади с милосърдие Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го при сади със
снизходителност
към тях.
Та духовният живот е велика наука. Ако духовните закони се внесат в живота на хората, те биха били щастливи. Най-малко 50 на сто от сегашните им несгоди щяха да изчезнат. И сега ние очакваме да дойде Христос от небето. Че Христос дойде между евреите, но какво направи?
към текста >>
34.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става
снизходителен
към всички.
Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има пред вид да го направи по-мек.
И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става
снизходителен
към всички.
Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта си. Той се съгласява на всичко. Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести. Сега аз не.
към текста >>
35.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Любовта е онова
снизходително
същество, което не съди никого.
Всеки трябва да знае, че всяка неправилна мисъл, всяко неправилно чувство и всяка неправилна постъпка, ще се върнат при самия него. Ако кажеш нещо добро, то ще се върне при тебе с лихвите си. Ако това, което си казал, е добро, ще се ползваш първо . Ако кажеш нещо, което е лошо, ти първи ще страдаш. Сега аз често ви говоря за любовта, с която трябва да започнете новия живот.
Любовта е онова
снизходително
същество, което не съди никого.
Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого“. Като отидеш при Бога, при Любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: Започни отново. Ама не си нарисувал нещо хубаво. Той казва: Вземи нов лист и започвай отново, докато нарисуваш картината добре и първо ти останеш доволен от нея.
към текста >>
36.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде
снизходителен
към слабите.
Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света.
Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде
снизходителен
към слабите.
Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко.
към текста >>
Щом е
снизходителен
към малките и по-слабите от него, Бог е в него.
Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите.
Щом е
снизходителен
към малките и по-слабите от него, Бог е в него.
Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко. Апостол Павел като не разбираше този закон, дадоха му един трън в плътта, благодарение на което отслабна.
към текста >>
37.
 
-
Ние трябва да бъдем
снизходителни
към погрешките.
Вие мислите, че хората в света са грешници. Аз разсъждавам другояче: Ние, всичките хора, и светии и грешници, и праведници, всичките в себе си трябва да се изправим, да не се съдим, но да мислим какъв трябва да бъде нашият живот. Милиони години всеки от вас се е прераждал, какви ли глупости не е правил в света и Бог все е прощавал. Хиляди години сте се прераждали, и какво велико благо има в Бога! Той казва: Ще поумнеят тия деца.
Ние трябва да бъдем
снизходителни
към погрешките.
Не да се съгласим с тях, но да вярваме че един ден те ще се изправят. Ще дойде един ден, когато човек ще каже: Прости ме, Господи, съзнавам своята погрешка. Имаше потъмняване на ума ми, но сега разбрах. Казвам: първо трябва да се създаде едно общество от хора, които мислят. Хора. които да се надяват на Божията мъдрост и да се надяват на Божията истина.
към текста >>
38.
 
-
Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в
снизхождение
или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити.
И самата смърт дори, която смятаме за неизменна, има по-други навици, по-други жестове, по други сълзи в къщата на добрите, отколкото в онази на злите хора. Като че ли щастието или нещастието се изчиства преди до почука на вратата на мъдреца и сякаш то навежда глава, когато влиза в една посредствена душа. Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече избягваме понякога от нашите инстинктивни съдбини. В всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова пък, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили.
Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в
снизхождение
или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити.
А грешка или недостатък, който сте гледали лице в лице, са грешка и недостатък, неспособни вече да вредят нито вам, нито на другите. Съществуват постоянни отношения между инстинкта и съдбата, те се крепят взаимно и блуждаят ръка за ръка около невнимателния човек. Но всякой, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата. Сякаш той създава никакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта, осветена от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област. Има нещастия, които съдбата не смее да предприеме в присъствие на душа, която я е побеждавала неведнъж, и мъдрецът, който преминава, прекъсва с хиляди драми. М.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и
снизходителен
.
Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав.
Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и
снизходителен
.
При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нейният излишъка е идолизиране и разваляне децата чрез галене и крайна
снизходителност
; робство на майчински длъжности.
— Желание за чифтосване; да се свърже до живот и да остане постоянно с любимото същество. Излишъкът на тази наклонност е невъзможността да прехвърлим чувството си от едного на другиго. Недостатъкът е: липса на съпружеска любов. 2. Наклонност към производителност. — Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия.
Нейният излишъка е идолизиране и разваляне децата чрез галене и крайна
снизходителност
; робство на майчински длъжности.
Недостатък: небрежност към малкото. 3. Привързаност. Любов към приятели; разположение за дружба. Тази наклонност е приспособена на човешката нужда от общество и задружно действие. Излишък: крайна любов за другаруване.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По добротата, добродетелта е
снизходителна
, а по справедливостта — сурова (Строга).
В природата законите са неотменни и усъвършенстването безкрайно. Непрекъснатото видоизменяване на формите, неунищожаемостта на веществото в неговата същина — ето какво се намира, като се наблюдава физическия свят. Метафизиката представлява закони и действия, аналогични както в умствения, така и в нравствения ред, от една страна — неизменната истина, а от друга — фантазията и мечтата. От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта.
По добротата, добродетелта е
снизходителна
, а по справедливостта — сурова (Строга).
Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
на
снизходителност
и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер.
(Из моите записки). Проф. Д-р Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер.
на
снизходителност
и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер.
При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие. За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-снизходително, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат. На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот.
към текста >>
За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-
снизходително
, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
III.) с. Консистенция на детската ръка Когато и в тоя случай искаме да се абстрахираме от заключенията, що до- пущат една консултация на детската ръка по отношение здравословното състояние на въпросното дете, то не можем и не трябва да изоставим без внимание онези резултати, който се придават, досежно(относно) свръзката на душевните заложби и характерни свойства, с консистенцията на ръката, още повече щом тая консистенция е състояние достатъчно чувствително да повлияе на фактите, дадени чрез пръстите и палеца на детската ръка. Схванем ли, преди всичко, двете главни свойства на ръцете относително консистенцията им, именно твърдостта и мекостта, тогава можем и да кажем следното: Мека датска ръка, която така се чувства при пипане, като че ли не съществуват на нея никакви костни основи, се счита като признак на умерен характер. на снизходителност и, съобразно с това, отстъпчив начин на действие, докато една корава, здрава ръка всякога издава твърда воля и непреклонен характер. При това трябва да се има пред вид, че детските ръце, особено в първите години, са всякога по-меки, отколкото у възрастните; обаче, все пак лесно е да разкрием, при известно внимание и и изучване, същественото различие.
За педагогиката, от казаното следва правилото, че към деца с меки ръце трябва да се отнасяме всякога по-
снизходително
, отколкото към тия с твърди ръце: после, при първите трябва да се има пред вид, главно, усилване на волята им, докато при последните по-добре ще бъде по пътя на строгостта или — ако има да се справят с разумни, но скрито злобни деца — чрез разумно изложение, да се преклони упоритостта им, тъй като тя иначе лесно може да се изроди в инат.
На мека детска ръка обикновено отговарят и други свойства, като: равнодушие, лековерност, добродушие, весел дух, страст към забави, леност и по-голяма сърдечност отколкото дълбочина на наклонностите; докато у деца с твърди ръце може да се констатират: суета, тщеславие, егоизъм, надменност, по-голяма телесна сила, способност за бързо решение, по-голяма логика, въобще едно превъзходство на деятелен ум пред душевната страна. Разумният учител и възпитател, съобразно с тия склонности, ще похвалява по-рядко едно дете с твърди ръце и с него — даже и когато е право — ще се съгласява по-малко, отколкото с дете с меки ръце, за да смекчи, от една страна суетата, и самоуважението, а при вторите, да намали до известна степен смирението и липсата на самосъзнание. У първите ще трябва да се погрижим да повдигаме душевната им активност, а у последните, същата тя трябва да се потушава; но в противоположност на това, да се повдигне разумно умерената страна на душевния живот. Деца с топли и месести ръце имат повече сънливо, лениво и слабоволно поведение, докато студени и мършави ръце винаги издават енергичен и упорит характер. За възпитанието им указва се това, що казахме непосредствено при предшестващото изложение върху меки и корави ръце.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова
снизходителни
спрямо другите, колкото строги към себе си.
Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова
снизходителни
спрямо другите, колкото строги към себе си.
Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“. После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и
снизхождение
и открива тяхното сходство с Бога. 109.
Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват?
Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и
снизхождение
и открива тяхното сходство с Бога. 109.
В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е услужлив и благороден, понякога
снизходителен
, но често пъти и надменен и дързък.
Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус. Любов към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи. В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв. Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето).
Той е услужлив и благороден, понякога
снизходителен
, но често пъти и надменен и дързък.
Слънцето в Дева 23 авг. — 23 септ. Царица Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон. Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен. Хората, родени при тази позиция на слънцето, са големи любители на детайла и търсят подробности навред, та затуй често изпущат из око едрите, големи линии.
към текста >>
НАГОРЕ