Търсене в текстове за 'просветен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи.
към текста >>

2. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории.
към текста >>

3. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл.
Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.
към текста >>

Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство.
Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
към текста >>

4. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе.
Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам.
към текста >>

6. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността.
Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат. Иоан Кръстител запр., когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство.
към текста >>

7. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта).
- Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали.
към текста >>

Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек.
- Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето.
към текста >>

8. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

10. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина?
Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце.
към текста >>

11. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него.
Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си.
към текста >>

12. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2].
Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5].
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек.
Звездите още трепкат по небето. Тихо. Само кристално бистрите води, що изтичат из голямото езеро, шумят и пят своята вечна песен. Езерото е красиво огледало, в което се оглежда Мусалла със снежни преспи и небето, и звездите!... Тишина. Красота. Чистота. Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване.
към текста >>

14. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията.
Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него.
към текста >>

15. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>

16. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот.
Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата.
към текста >>

17. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота.
На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда.
към текста >>

18. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието).
Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си.
към текста >>

19. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения.
Два прилива Днес дори и децата знаят простия факт, че земята обикаля за една година около слънцето, като същевременно денонощно се върти около оста си. Но този прост факт, който всички малко-много образовани хора машинално повтарят, без да помислят, как се е постигнал и какво собствено означава, си има своята дълга история, която повествува за мъчителните усилия на редица човешки умове – най-просветените, които са се добрали до него след толкова блуждаения. Изобщо, в днешните времена на популярно знание, хората са склонни да виждат нещата като много прости и да ги превръщат по възможност в удобни механизми, с които да си служат без много усилия. Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем.
към текста >>

21. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
към текста >>

22. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни.
Авторът разглежда личния морал, семейния и обществения у богомилите. Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни. Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г.
към текста >>

23. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.
Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.
към текста >>

24. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага.
И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят". Онзи свят е свят на любовта, той е свят на знанието, на истината и свободата.
към текста >>

25. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие.
Родители са, хора, божем, зрели, ала тяхната мисъл е плитка. Тя не може да се углъби, да разбере нещо повече от всекидневното, от туй, което ги заобикаля. Техните чувства, сърцето им се свива при всеки случай, когато требва да дадат, когато требва да помислят за другите. Какво наследство ще оставят те на децата си?! Може от подобни родители да излязат много способни деца в някои отрасли на живота, но човеци от тях трудно ще стане. Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока любов към развитие. Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката.
към текста >>

26. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това.
Какво творчество има във войната! Какво благо може да даде тя на народите?! - Мизерия, страдания, нищета, глад и плач. Коя маса народна е творила при такива условия. Нека вземем пример от нашия народ тук в България. Народът гладува, мизерствува, народът остава непросветен, волята му за създаване на по-добри условия е покрусена - тя при това никога не е била импулсирана за това. - Тръгнете из нашите села и ще се убедите, че при днешните условия тези хора са неспособни да творят нищо полезно. А на какво са учени те? Когато те гладуват, има хора, които ги учат, че войната ще ги избави от това бедствено положение. И масата, народът е надут и недомисля за резултатите от една война. Той е винаги готов да върши това, което му заповядват.
към текста >>

Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол.
Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами. Едно голямо зло в село, всред народа е, когато „просветеният" държавен служител пие алкохол. със своето пиянствуване той е дискредитиран вече. Пушенето е второ зло, ала има и още по-големи обществени злини - те се гнездят в нечестието на човека. Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът.
към текста >>

27. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ.
Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
към текста >>

28. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ.
При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

29. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки.
към текста >>

30. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
към текста >>

31. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го съди.
Само в светлината на това разбиране могат да престанат ония борби, които се водят между мъже и жени. Докато мъжът мисли, че може да владее жената, той се заблуждава. И докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж Какво става, обаче, днес? Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го съди. Но тогава постепенно мъжът затваря ключовете на светлината, и жената остава в тъмнина. Тя, обаче, трябва само да се ползува от светлината на мъжа и да го остави напълно свободен да се проявява така, както знае и както разбира. Същото се отнася и до мъжа по отношение на жената. За да дойде, обаче, човек до тия отношения, той трябва да е придобил вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива, когато в всичко и навсякъде човек вижда Бога.
към текста >>

32. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКУВАТЕЛ НА ЕПОХАТА (Извадки из есетата „Сигнали") Георг Нордман Епохите и събитията имат своите тълкуватели и ясновидци. Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и сляпо човечество. Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация.
към текста >>

33. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото.
Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта.
към текста >>

34. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.
Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
към текста >>

35. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е.
Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса.
към текста >>

36. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8.
Функциите на човешкия организъм — от книгата: „Служене, почит и обич”. 4. Основни правила на хигиената — от книгата: „Езикът на любовта". 5. Хигиенични правила — от книгата: „Светото място". 6. 18 лекция на мл. клас, IV год. 7. Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено съзнание". 8. Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки свят". 9. За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие.
Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината. Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения.
Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване.
към текста >>

39. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>

И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.
Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда.
към текста >>

40. ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно.
А като такава те са приемали вегетарианската храна и главно – плодохраненето. Вторият път – вътрешният – по който става качественото подобрение на нервната система, е чисто психичен. Това става при обмяната на веществото във време на физиологическите процеси, когато се градят физическите клетки на тялото и умствените центрове на главния мозък. Качеството на възобновените клетки ще зависи не само от храната, която сме приели, но и от състоянието на нашето съзнание, на нашия чувства и умствен мир. Новообразуваната клетка ще се настрои съгласно нашето душевно състояние или по-право последното ще й придаде известно съдържание, за да може да си служи с нея. Така че, колкото съзнанието ни е по-повдигнато и чувствата ни са по-облагородени и просветени, толкова те ще вложат по-ценно съдържание в новообразуваните клетки и обратно. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед наоколо си, за да се убедим в тая истина. Душевното състояние на човека се отпечатва на цялата му физика: върху чертите на лицето, върху формата на главата, на ръцете, и т.н. и то им дава цялата външна и вътрешна конструкция, по която един физиогномист, хиромант, или пък френолог може да определи душевното състояние и характера на дадена личност. От друга страна, всеки един от нас е забелязал, че ако човек започне да дружи с по-груби хора, започне да пие, да се храни с груба храна, то всичко това ще се отрази не само върху неговата психика, но и върху целия му организъм. Цялото тяло на такъв човек започва да се деформира: костите задебеляват и се втвърдяват, цялата мускулатура заедно с лицето загрубяват, косата на главата и брадата му става остра.
към текста >>

41. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита.
Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая.
към текста >>

Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления.
Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота!
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие.
Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното. Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята. Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие. Тайната на себеотдаването на творците във всяко изкуство е неразрешима, както е неразрешима тайната на техните творби.
към текста >>

43. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината.
То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на камъните, от които са те изваяни. Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв. Може да познаваш линейната и въздушна перспектива, може да си отличен рисувач и колорист, може ръката ти да прави музикални линии, но това, което създава художникът творец, то е богатството на неговата душа, която търси средства сама да се прелее в творбата. В тревогата на едно художествено търсене гениалният майстор понякога е небрежен и в рисунъка и в изискаността на някои подробности, но той остава все пак завладяващ и силен, защото е верен на себе си и на истината. Ако някога един художник събере в едно всички тия качества, това би бил един рядък случай на съвършенство, но ние всякога предпочитаме могъществото на идеята пред голото и смешно съвършенство на изразното средство, зад което нека дълбочина, няма копнеж към вечната истина.
към текста >>

44. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество.
Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера.
към текста >>

45. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание.
Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко същество, право дадено от Природата. То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите.
към текста >>

Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо.
То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си. Тази мисъл, такова едно съзнание създава всички нещастия, защото е непросветено съзнание. Истинско просветено съзнание е онова, което служи на живота, което спазва нуждите и естествените права на всичко живо. Това е съзнание на доброто, то внася щастие в живота на хората. Защото доброто на всекиго е гарантирано от съзнанието на другите, които зачитат и знаят, че животът е дар от Природата. Никой няма право да посяга върху живота на другите, нито да им отнема благата, които Природата им е дала. Защото никой не може да даде живот на другите. Никой не може да даде на ближните светлина, въздух, храна, свобода.
към текста >>

46. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет?
Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието.
към текста >>

47. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ X година / II том (София, 1930-1931) Човек трябва да има просветено съзнание, в което да влизат три важни елемента - любов, мъдрост и истина.
БОЖИЯТ ГЛАС X година / I том (София, 1930) Борис Николов - графика Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят, умират без Бога. Още със ставането си от сън, човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това Значи, да осмисли човек живота си.*** 23. ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ X година / II том (София, 1930-1931) Човек трябва да има просветено съзнание, в което да влизат три важни елемента - любов, мъдрост и истина. Човек трябва да има характер, каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.*** 24 РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ X година / III том (София, 1931) Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека, в това се заключава и неговото здраве. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове.*** 25.
към текста >>

48. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет.
Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски. И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията.
към текста >>

49. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството.
Учителят често е стимулирал своите ученици към изучаване на окултните науки. Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес. Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. По-късно тези статии оформят съдържанието на издадената от него книга “Астрология”. Тя е първия издаден труд по астрология, написан от български автор. Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството. За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва.
към текста >>

50. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи.
Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia. Gi estas la splrita liberigo de la individuo el la jugo de la peko, de la malamo kaj mensogo. П. Г. П. I. Пътеката на Светлината. из „The Light in the Night"- by Love-Star. 1.
към текста >>

Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов.
Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване.
към текста >>

51. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител!
Той ще говори, за някои „странно“, „неразбрано“, „несвързано“ ... Защото не се мери с човешка мярка устременият към целта си поток на Божественото слово! Защото светската мъдрост и Божествената Мъдрост са две несъизмерими величини... Защото скъпоценните бисери трябва да се скрият от алчното око на користолюбеца. И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология. Нека те се валят из блатата на политиката, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни". Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята.
към текста >>

52. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него.
Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му. Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него. Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието всестранно изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване. Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България. Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска".
към текста >>

53. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това високо просветено и мощно обществено мнение трябва да държи винаги здраво в ръцете си правото на върховно „вето“ по всички политико-обществени въпроси.
Произволите и издевателствата на самозабравени случайни властници са съвсем невъзможни. Общественото мнение ги лишава веднага от кредит и ги бламира. И ето, у нас трябва да се създаде обществено мнение, истинско обществено мнение, което да изразява и прокарва непоколебимо в живота волята не народа. То не трябва да се създава и влияе от подкупната преса. To трябва да бъде господар на народните съдбини и от всички държавни и обществени чиновници трябва да направи слуги на народа, а не негови господари и палачи. Това високо просветено и мощно обществено мнение трябва да държи винаги здраво в ръцете си правото на върховно „вето“ по всички политико-обществени въпроси. Винаги и за всяко нещо то трябва да диктува на управниците народната воля. То трябва да бъде господаря, то трябва да разрешава въпросите и да не допуска каквито и да било политически авантюристи и диктатори да налагат волята си като тормозят народа и го заставят да върви по пътища, водещи към катастрофи. Кой, и по какъв начин може да създаде у нас това мощно обществено мнение, което да бди над народните съдбини, да ни пази от катастрофи и да поведе народа ни към светло бъдеще. към мирни щастливи дни, към духовен и стопански напредък? — Не ще съмнение, това са най-будните, най-честните, най-съвестните хора измежду самия този народ, които живеят с неговите болки и радости, които са свързали неразривно своя живот с неговия, които винаги са готови да предпочетат общия, колективния интерес пред своя личен такъв.
към текста >>

54. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Просветените хора са по-търпеливи, внимателни и съзнателни.
Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото. Умните хора търсят причините за всичко в себе си. Те знаят, че ако са заслужили добра съдба, никой не може да им стори зло. Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото. Че Божествената Справедливост забавя, но не забравя. Просветените хора са по-търпеливи, внимателни и съзнателни. Те виждат последствията от своите постъпки, знаят какво правят, откъде идат и къде отиват. Те разбират смисъла на живота като постепенно развитие за достигане на Божественото съвършенство. Сега в България има сума хора и партии, които спорят кой да управлява. Който има повече опитност, повече разум и любов, той ще управлява. Който е готов да работи със себеотрицание за общото добро и най-добре предвижда бъдещето, той трябва да ръководи.
към текста >>

55. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим.
Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си. Авторитета е едно важно условие за успеха, на всяка трудова задруга. Под авторитет разбираме честност, доверие, любов и търпение во име Христово. При новото разбиране изчезва страха и грижата за себе си; човек не се страхува, че ще бъде експлоатиран, напротив човек започва сам да дири случаите, когато може да бъде полезен, когато може да помогне, да прояви Божията Любов и милост, защото просветеният човек знае че доброто, което правим, ни прави наследници на Божията благодат. Дим. Станев FRATECO Това е името на новия есперантски вестник, който излиза месечно и струва само 10 лева за година. Въпреки че започва така скромно, той има голямо бъдеще. Frateco е предназначен да разнесе по всички кътища на земята благата вест на мира, братството и любовта, да проправи пътя към обединение на всички хора и народи в едно общочовешко семейство, да работи за премахване на всички социални и национални неправди. Frateco ще разнесе учението на Бялото Братство, и ще направи познато името на Учителя и по най-затънтените краища на света. Първите признаци за това са вече на лице.
към текста >>

56. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света. Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство.
към текста >>

57. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ?
Всичко в природата сведочи за едно безкрайно развитие и за една задължителна за всичко и за всички цел — съвършенството. Но тогава как може най-висшето същество в природата — човека — да е само една купчина материя, в която за миг проблясват съзнание и разум, които се домогвал да разрешават най-дълбоките загадки на битието, за да изчезнат безследно? Природните закони действат целесъобразно и координирано. Всичко в природата говори, че тя е разумно и съзнателна и тази нейна същина е вечна. Но как може тогава тази съзнателна природа, влагайки в най-висшето си творение човека — искра от своето съзнание, от своя разум и стремеж към безкрайно съвършенство, да му отрежда съдбата на еднодневка? Най после, за да завърша, с какво е оправдан факта, че ние, просветенитй, разумните, съзнателннте хора приемаме да живеем, да страдаме, да се борим, да падаме и ставаме, да се жертваме, да се унижаваме, когато в преходното, тленното, материалното, съществуванието не може да има абсолютно никакъв смисъл и усъвършенстването е абсурд ? Тленна плът и съвършенство! Има ли по-голям парадокс от този? Кой разумен, кой стремящ се към съвършенство човек може да примири в себе си съдържанието на тези две взаимно и абсолютно изключващи се понятия? А приемем ли, че духът съществува, че същината на човека и природата е духовна, трябва да приемем и окултизма като наука, която, спирайки вниманието си на всички обекти на съвременната официална наука, усъвършенствайки извънредно много методите на изследване и увеличавайки средствата на познанието, се задълбочава и изучава всичко това. което се крие под видимото, осезаемото — това, което е съдържанието на формите, разума на законите и смисъла на явленията.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ.
Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации. Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички.
към текста >>

Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.
Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите. За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1.
към текста >>

59. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм.
Нека всички направим тези усилия, за да възприемем новата храна и новия живот. За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните. Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л. Н. Толстой! Вегетарианството е един стадий на развитие, през който всички трябва да минат, да го възприемат и да продължат по-нагоре.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т.
Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи. Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети.
Много труд е положено да се научат неграмотните; смята се че 25000 души се научили да четат и пишат през изтеклата година. Народни библиотеки в Гърция. В Гърция сега може да се видят магарета натоварени с големи сандъци съдържащи по 200 книги да отиват от село в село. По този начин 48 села редовно получават нови серии книги, което позволява на селяните да уреждат публични четения. „Aurora“ кореспондира на есперанто и на френски с всички страни относно Астрология, Теософия, История на догмите и религиите, Окултни и Херметични науки, Библейски и еврейски изучавания. Всякакви акуратни кореспонденции от просветени съидейници са твърде добре приети. Кореспондентите ще намерят добра подкрепа и помощ в своите проучвания. Пишете незабавно на „Aurora“, Redaktejo de „Sisterona Esperntisto", vila Zamenhoff, Sisteron, France. Досега са получени много окуражителни писма. Съобщават, че допълнително ще публикуват своята програма, а също и по интересните писма на кореспондентите. Книжнина Житно зърно — Окултно списание, кн.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко далеч са схващанията на днешните „просветени“ хора от съзнаването на тая реалност?
Същината на природата е още съвсем непозната на днешната наука, защото последната изучава само външната й страна и затова я схваща като сбор от механически действащи закони. А истинското лице на природата е съвсем друго. Природата е разумна и съзнателна. Силите в нея действат преднамерено и целесъобразно. Тя цялата е одушевена, изпълнена и ръководена от разумни сили. Колко далеч са схващанията на днешните „просветени“ хора от съзнаването на тая реалност? И каква е тая „просвета“, тая „светлина“, тая „наука“, когато нейните адепти се движат като истински слепци в живота, не виждайки и не искайки да видят неговото истинско, скрито за обикновения поглед лице? Каква е тая светлина, когато живеем и се движим в тъмнина, не познавайки сами себе си? Знание е нужно! Да! Но трябва да потърсим преди всичко онова знание, което ни дава истинска светлина за живота в неговата целокупност.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля.
Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна. Словото на Учителя Разумните отношения (продължение от брой 104) За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот. В какво седи истинският живот? За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари.
към текста >>

Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля.
А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен.
НА БЪЛГАРСКИЯТ ЕДЕЛВАЙС Ти по-велик си мъж от Климент и Паисий, И по-безброен свет за Бога Ти настави. Безпримерен приятел на българите Ти си! И подвиг по-голям от цар Симеон направи. И книжнина богата Ти сам створи, написа; Кат звездите в небето са Твоите сказания, Народа ни покръсти по мъдро от Бориса — Научи сам, разкри ни свещените писания. Ти лекар и приятел — Любимец си народен. Обича теб селяка отрудений — овчаря, Младежът възвишен просветений, свободен. Обичат Тебе всички — Народ и Бог и Царя. Води ме Ти! Свободна съм, нозе ми нямат узи, Ни гривни робски моите ръце. Аз служа на възвишените музи — — На радост бие моето сърце; И смях играй по алени ми бузи — Трепти живот по моето лице. Но Ти води ме, ето ми ръцете!
към текста >>

65. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа.
че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее. И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят.
към текста >>

66. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дания — най-просветена страна.
Войната между Италия и Абисиния, Защо се израждат хората. Силата на жената. Думи и дела. Двама честни общественици. Вегетарианският конгрес. Дания — най-просветена страна. Честването на Толстоя в България и Русия. Животните — учители на човека. Ще излязат през годината 20 броя формат 63 — 95, 8 стр. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: ул.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите.
Ето защо. много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това. са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините.
към текста >>

За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува.
много важно е за всеки човек да се ползва с доверието и симпатиите на околните, на средата си. За да постигнем това. са необходими ред условия, обуславящи успеха, но като най-важни ще споменем следните: Човек да гледа на всека работа, като важна за дадения момент, които сега достойно заслужава неговото прилежание, усърдие и трудолюбие, и другото: да бъде човек честен в намеренията си. предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството.
Нека всички тази година проявим чистата Божия любов, дрехата на които е винаги нова! Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо! Завърши се с песни, хоро, веселие. Колко е приятно, ако навсякъде из големите градове, гдето има от тия истински ратници на новите идеи, да се сближат, да се опознаят и да заработят първо над себе си, а после и в обществото! И ние се надяваме, че това ще бъде на всякъде! Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството. Първата художествена вечер се даде на 2 януари в салона на „Кудоглу“, на която говори брата Йордан Ковачев за Николай К. Рьорих, като художник и неговите хуманитарни дела. Ще се изнасят и други сказки всяка седмица, а след това се гласят подобни сказки и по другите квартали! Пожелаваме успех! Нека всичко това бъде едно насърчение за другите.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените.
трябва да се повикат най разумните хора в света, които познават социалните закони, които познават добре и човешкото естество. Най-умните, най-честните, най-справедливите, най добрите хора трябва да се поставят начело, за да разрешат правилно въпросите. Като дойдем до религията, ще повикаме онези хора, в които царува истината и любовта. Всички тези хора се раждат готови. Между съвременното човечество има хора готови родени, които могат да поведат човечеството напред. Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред.
Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час? Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога Любовта. Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен!
към текста >>

Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа.
Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа. Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа! Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи. Ето как се случи всичко. Минавах през село точно по пладне, когато се връщат стадата овце от паша. Отбих се у един овчар да му платя агнето, което е изпратил у дома за Възкресение. Блеейки, стадото влезе в двора.
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща.
към текста >>

Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност.
И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси). Ето относителността на децата на света. Със своите аргументи те се мъчат ла убедят другите за своите добродетели и просветеност. Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна. Не ни снабдява нито с масти, нито с белтъци, нито с калории.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов.
На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен?
* Не бихме се никога били. Но враг ни от вредом налита, Напада родината мила И ний ще й бъдем защита. * Далеч ще прогоним вразите И пак ще се върнем със слава; Със почест ще бъдем покрити Във наша свободна държава. * Таз ризница — вярата свята. Туй копие — Божието слово, А шлема и щита в ръката Не е ли Духът туй Христови! * А кон златогриви със мене Умът не е ли просветен? И родният край поробен Не е ли у нази сърцето? ОЛГА СЛАВЧЕВА ДА ЗАЧИТАМЕ ЖИВОТА Д-р Мунте в книгата си „Сан Микеле“ говори, че когато веднъж излязъл на разходка с графа всред природата, между цветя и песни на птички, и когато видял сутринта рано как чучулигата със слабите си крилца се издига в небосвода, а с нежното си гласче пее мощна и чудно хубава песен, той се обръща към графа със следните думи. — Като си помисли човек, че има хора, способни да убият тия невинни, малки певци! Идете само в пазарището и ще ги намерите стотици и стотици, пред назначени за продан на хора, които имат стомах, способен да ги погълне. Техният глас пълни цялото небе с радост, но тялото им е толкова дребно, че едно дете може да го обхване в шепата си и все пак хората ги ядат с такава лакомия, като че ли няма нищо друго за ядене.
към текста >>

И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде.
Свободата трябва да се завоюва. Тя е наследие на разумните и добрите, на мъдрите и любящите, на светлите умове и чистите сърца. Когато мъдростта на духа и любовта на душата се съединят — ражда се свободата. Когато светлината на ума и топлината на сърцето си взаимодействат — ражда се доброто, а с него и свободата. Всека друга свобода е самоизмама. И тогава в едно общество от просветени, разумни и добри люде—справедливост, порядък и хармония са възможни и постижими, също така, както за музикални люде. — хор и оркестър — са възможни и постижими. И затова всяко общество и всеки народ, който има повече светли, разумни и любящи души — има и по-велика култура. Да се пробудят спящите, да се просветят невежите, да се изправят лошите, да се самообразоват и самовъзпитат всички — това е най-великата работа може би на нашия живот. Интелигенцията е носител на светлина, идеализъм, служение. Тогава тя е истинска.
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба.
Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие. (но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1). Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. — Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост.
Тагор казва следното: „Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си свят липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира. Европа, забързана, се движи навсякъде и хвърля презрителен поглед из вагонния прозорец на влака към жетваря, който събира ръжта в полето и следствие на грамадната скорост с която се движи, на нея се струва, че той едва се тътри като непрекъснато се отдалечава от него. Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето. Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието, просветената мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост. Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха.
Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.
От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза?
Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало. Човечеството употребява грамадна сила за да предотврати тази криза и като дойде, да може да я използва. Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай. Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието.
към текста >>

Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало.
Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало. Човечеството употребява грамадна сила за да предотврати тази криза и като дойде, да може да я използва. Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай. Че двама души се състезават, причината не седи в състезанието. Някаква причина има, причината е извън тях. Причината седи в неразбирането на любовта.
към текста >>

79. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата.
И тъкмо тук ни става ясно, че причината за нашето щастие не е във външните условия, но във вътрешното състояние на душата, която ни дава възможност да се радваме на живота. Това душевно състояние е следствие на осъществената хармония между различните сили, които действат в нас. Обикновено, след като възстановим нашето равновесие, след няколко дневна дисциплина, ние започваме да харчим отново без мярка нашите енергии, отдавайки се на известни импулси и ритъма на нашия живот започва да се движи между недостатъка и предполагаемото равновесие. Но ние считаме, че се намираме в равновесие, тогава, когато в същност ние го нямаме, както един болен, който никога не се е радвал на пълно здраве счита, че е добре, когато се намира в болезненото състояние, което е станало обикновено за него. Но ако ние станем по взискателни по отношение на това наше вътрешно равновесие, ние тогава ще почнем да постоянстваме в поддържането на нашата самодисциплина, душевна и физическа, и така ще можем да достигнем до едно по-високо състояние на съзнанието, —по светло, по-свободно и по способно да ни донесе щастие. Ние ще открием, че това, което до тогава сме смятали за просветеност и здрава мисъл, е било само един начин на смътно и несигурно разбиране на нещата. Ще падне завесата пред очите ни. И тогава в нашето съзнание ще изпъкнат, във всичката си яснота и пълнота, неща, които ние никога не сме учили, но знанието за които носим в душата си, от вечността. Достатъчно е само да съсредоточим вниманието си върху известен предмет, за да можем незабавно да схванем неговия механизъм и неговите причини, с една неподозиран дотогава ясновидска способност. И наистина, ние сме станали ясновидци. Не само че живота разкрива тайните си пред нашите очи, но същевременно в нас се развива една мощна вътрешна сила, която ни прави неуязвими за ударите които до тогава не сме могли да понасяме.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли!
И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год. София — Изгрев НА РАБОТА В ЛОЗЕТО На работа в братското лозе, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства. Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки.
Плодовете на обичта – Т. Ч. Нови книги ПОБРАТИМЯВАНЕ НА НАРОДИТЕ Да се говори за братство между народите днес, когато войната отново бушува в Европа, това звучи или като ирония или като бълнуване на непоправими мечтатели. Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора. освободени от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога? — Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават.
към текста >>

82. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И обратно — непросветената домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята. Тя със своите познания върху храненето може да създаде истински, здравословни менюта. И обратно — непросветената домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си. Пролетта сама ни посочва какво да внасяме в организма, тя ни дава първите пролетни зеленчуци: спанак, лапад, репички, пресен чесън, пресен лук, салата, яйца, прясно сирене и кашкавал. На трапезата през първите месеци на пролетта не бива да липсват никога 2 — 3 от тях. Пресния чесън, маруля и репички трябва задължително да влизат в ежедневната храна на децата, а чорба от спанак или по-добре лапад са крайно необходима храна за всеки. Към това, за децата 1 — 2 яйца. Това да бъде добавка към храната разпределена така, че да има система, ред, последователност в храненето.
към текста >>

83. -

Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка.
Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се подига човек, толкова и борбата става по голяма. Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят. Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото.
към текста >>

84. -

Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя.
Христос иска нов живот в любов, светлина, братство и свобода. Цялото човечество е едно голямо семейство, всички народи са членове на това голямо семейство и братя. „Големите народи са големите братя, а малките народи са малките братя“. Ако големите народи имат повече знания, повече сила, повече богатства, то те им са дадени, за да служат на по-малките си братя, да ги просвещават, да ги учат, да им дадат пример на добър, разумен, истински живот, а не да ги поробват. Същото е и с всеки един народ. Просветените, учените, богатите в народа са по-старите братя, а невежите, простите, бедните - са по-малките братя. Народът е едно голямо семейство и всички трябва да живеят един за друг, както в семейството. Живот за цялото — това е всемирния закон. Това е любовта към Бога и ближния — която е неделима. Защото Любовта към Бога аз мога да я изразя само като любя всичко живо. като слугувам на по-малките си братя.
към текста >>

Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им.
Горната снимка представлява гнездо на тия „въздушни плъхове“, чиято смъртна присъда се иска от бедстващото население“. Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им. Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти. Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?).
към текста >>

Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес.
Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата. Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес. Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели! Те са Божии създания невинни, и при гладът не могат да не бъдат привлечени там, където има открита храна, за да задоволят най-големия инстинкт на всяко живо същество - гладът, без да имат съзнанието, че тази храна, от която е привлечено тяхното внимание, е събирана и поставена там не за тях, а за други техни посестри или за други цели. При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат.
към текста >>

85. -

Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените.
Защо умират крой пакостните идоли на века и забравяте райската градина но своите души —ония велики дарования, които им даде Господаря на живота, когато ги изпрати. Ти, Учителю, що прави през това време, та те, като подгонени овце се трупат на куп в кошарата и пълни с безумен страх виждат че са сами и безпомощни? Защо мълча за Него ти, през тия дълги учебни години, та ги остави тъй неподготвени и не защитени? Да, ти ги учиш на всичко. Само едно скри от тях: че смисъла на живота ще намерят само, ако любят Бога, както Христос го възлюби. Тогава, где си ти, нов Паисие, нов будителю на заспали съвести, отново да викнеш към тия, които изпърво бяха Негови ученици, а после Той ги прати учители между „малките“ — непросветените. Где, си, нов Паисие, светлия гений на българската душа, който гръмогласно до извикаш сега към българския учител-пастир: — О, неразумни юроде, поради что се срамиш да обичаш Господа своего? Той е път, истина и живот, и ти, учителю, чрез Него водиш тях и сам вървиш по неговия път. Стегни се, учителю, помогни на българския младеж. Сега ти си учен, пълен с опитности и знание, обич — помогни на България, чрез децата й — българчетата които са в ръцете ти! Ти знаеш как.
към текста >>

86. -

В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот.
Една страна, към която всички трябва да се стремим с всичките сили на духа си, за да я достигнем и да заживеем завинаги в нея Това е страната, земята на нашия идеал. В нея царуват мир, братство и любов между хората. В нея няма място за омраза и борби. В нея в дивен химн се възнасят към небето благодарностите на милиони люде за безкрайните блага, с които Бог щедро ни е обсипал и за най-великото благо — живота, растящ, разширяващ се постепенно от сила в сила и от красота в красота. В тази чудна страна има достатъчно блага за всички, защото хората в нея се ръководят в дейността си не от желанието да трупат богатства, е от мисълта да творят все повече и повече блага за все повече и повече хора. В тази чудна страна хората са здрави и бодри, просветени и разумни, защото живеят в хармония със законите на природата и виждат ясно Божият пръст и Божието ръководство във всичко, което става в колективния и индивидуалния живот. В тази чудна страна всичко е така разумно и образцово организирано, че хората не са вече принудени да се страхуват непрестанно за утрешния ден, да се борят от сутрин до вечер, за насъщния си хляб, да се превръщат в механизми, чиято цел е само да печелят — за себе си или за другите. В тази чудна страна всички хора имат достатъчно свободно време да се занимават и със своето духовно, културно и, изобщо, всестранно издигане, вън от времето, предназначено за извършване на общополезна работа, В тази чудна страна човекът — всеки човек — е почитан и уважаван от всички, защото на него се гледа както на син Божи, творение на Бога, което не може да не бъде почитано. В тази чудна страна има нещо, което е по-чудно от всичко. Това е Любовта, която царува там в сърцата на хората. Това е Любовта, за която прегради, ограничения няма.
към текста >>

Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени учители на човечеството.
Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата. Ясно е, че по тоя път повече не можем и не трябва да вървим. Трябва да издирим и хванем други път, по който ще се избавим от тия нещастия и страдания. Такъв път има. Той е посочен от най-мъдрите и най-просветени учители на човечеството. Това е пътя на обичта. Добри мисли и чувства — от тук започва добрият живот. След това идат добрите постъпки, добрите дела. Да тръгне и да върви човек по пътя на добрият живот, това значи да върви към възраждане и обнова, към здраве и щастие. Само чрез добрият живот може да се дойде до най-големите радости и блага, както лични тъй и общочовешки.
към текста >>

„Житно зърно“ брой 6, година XVI, със следното съдържание: Иде в света — *; Спящи и духовно просветени — Сачитариус; Под покрова на реалността — Д-р Ел. Р.
Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но до са безсмъртни“. „Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам си определя категорията в която ще живее“. * * * сп. „Житно зърно“ брой 6, година XVI, със следното съдържание: Иде в света — *; Спящи и духовно просветени — Сачитариус; Под покрова на реалността — Д-р Ел. Р. К ; Любовта като най мощният трансформатор — Б. Боев; Пътят на осъзнаването на човека — Сл. П. Камбуров; Мистическият идеализъм у немските романтици — В. В.; Миналата световна война според Нострадамус — П. М.; Из нашия живот — Б.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
към текста >>

Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно.
Това очистително средство са общите законодателни избори, които предстоят да се произведат в удобния момент, след сключване на мира. В тия избори народът трябва да се самосъзнае в по-голямата си част и да бойкотира виновниците на своите нещастия, като остави да гласоподавате за тях само членовете на книжните им „бюра“, съставлявани сега с толкова голямо усърдие. Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ ..... Новото време иска нови хора. Трябва да се организира един преврата в нравите, понятията и стремежите на гражданите. Алчността за завладяване общинската и държавна власт с цел за грабежи на общото достояние трябва да се парализира. Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно. Изисквате се неотложно коренни реформи в всички области на държавния живот, а особено в уредбата па учебно-възпитателното дело и в църквата, които трябва да се поставяте па съвършено други основи. Има нужда от висша духовна култура, от истинска просвета и добродетели всред народа. Ако съвременните активни поколения са покварени, да за-пазим поне младежта. Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм .
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци?
Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под този знак се срешат много окултисти, мистици, аскети, ревностни изследователи и наблюдатели на природата, — изобщо просветени хора.
Изследването на всички неща, които се отклоняват от обикновеното, особено изучването на човешкия характер и на големите въпроси на живота са неговите любими теми. Хората от тоя тип обикновено силно се влияят от другите. Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни. Той обикновено има много приятели. Под този знак се срешат много окултисти, мистици, аскети, ревностни изследователи и наблюдатели на природата, — изобщо просветени хора. Слабата страна на недоразвития тип е, че той твърде много се поддава на своите фантазии и влечения, които лесно се израждат в болести и ненормалности. При тях интелектът и интуицията трябва да вървят заедно и чрез търпелива работа те достигат до едно чудесно разбиране на силите, които действат в природата. По тоя начин те се поставят в ритмична хармония с вселената. Първият деканат има за владетел Уран и Сатурн, вторият има за съвладетел Меркурий (); третият — Венера (), чрез което в тази част на се прибавя по вече хармония и по-чист възглед. Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли.
Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината. Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са.
Като че ли положителната наука от края на осемнадесетия век и, частно, химията трябваше да унищожи всички опитвания да се докаже истинността на това положение; като чели откритията на Лавоазие, Далтон, Авогадро и други химици окончателно опровергаха химерическата идея, че химическите елементи могат да се трансформират. Но omnia vincit veritas; не трябва да забравяме, че нашият опит с течение на времето се съвършенства: никой не може да отрече, че съвременният опит е по-съвременен от оня опит, който е станал преди сто или двеста години; следователно, ако опитът се изменя, то изменят се и законите, които се изваждат от него. А оттук излиза, че старият опит може да се опровергае с новия по-съвършен опит. Ние виждаме, че много време е изминало от тогава, когато биде поставена основата на химията и едва сега са. направени такива опити, които доказват, че единството на субстанцията не е фантазия, а напротив, един факт в природата, който действително съществува и отчасти е възпроизведен в лабораториите на съвременните учени. Най-просветените химици от втората половина на миналия век никак не са. предполагали, че със своите работи подготвят почвата за доказване на ония идеи, против които сами бяха въстанали. В последно време, за всекиго, който безпристрастно следи развитието на науките, е явно, че всичките теории на някои учени довеждат до единството на субстанцията, а оттук и до идеята за превръщането на елементите. А опитните доказателства на това превръщане намираме в трансформацията на радия в хелий и т. н. Периодическата система на елементите, корпускулярната теория на Дж. Томсън, електронната теория на Лоренц и др., всички дохождат до общото начало, до първичната основа на веществото.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка.
Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление. Даже и тогава той е убеден, че сънува и ще се пробуди скоро. Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия!
продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност. ще паднат в краката ви, като дрипи.
към текста >>

Непросветените трябва да се преродят и привлекат.
Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени. Непочитането на иконите, мощите, тайнствата, обредите,издигането на жената твърде високо в морално отношение, свободното сключване на брака и свободата в развода, всичко това ужасявало православните български царе, архиереи, свещеници и народ. Богомилите тук не се спрели.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената.
Ето защо, лявата човешка страна по аналогия трябва да се нарича отрицателна, а дясната — положителна. А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
към текста >>

Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване.
умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване. Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност. А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на идеите, свадлив и изменлив характер. Пресечена с хоризонтални линии, означава правдиво и дълбоко мислене. Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
към текста >>

любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове.
Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните.
към текста >>

Чрез просветените хора от всички времена. 52.
Може. 49. Как? „Страх няма в любовта; пълната любов изгонва страха“. 50. Що е Библията? Библията е за човешкия род едно откровение на живот, любов и истина. 51. По какъв начин тя е дадена на човечеството? Чрез просветените хора от всички времена. 52. Каква е целта на Библията? Целта на Библията е да открие Божието естество, естеството на човеците, отношението на Бога спрямо тях и техните отношения помежду им. 53. Щом като Бог е любов, защо в Библията Той изглежда понякога като същество, пълно с гняв и отмъщение? Защото Библията е написана от хора и несъвършените понятия на човеците са отразени в нея. 54. Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията?
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието.
Да влезем в хармония с нея и чрез туй да се съединим за обща работа с всички висши закони и сили, тъй че те да се проявят чрез нас — в това е тайната на всеки успех, по тоя начин човек завладява непознати съкровища и придобива неподозирани сили. Увод Оптимистът има право и песимистът има право. Единият се различава от другия, както светлината от тъмнината, но и двамата са прави, всеки от своята особена гледна точка. Тази гледна точка е и за двамата определящият фактор на живота им; тя определя дали животът да бъде изпълнен със сила или слабост, с мир или страдания, с успех или несполуки. Оптимистът разглежда нещата в тяхната цялост и правилни отношения; песимистът ги разглежда от една ограничена и едностранчива гледна точка. Разумът на единия е просветен от мъдростта, разумът на другия е помрачен от незнанието. Всеки от тях гради сам своя свят в зависимост от гледната точка, която заема. Оптимистът, благодарение на своята висша мъдрост и проницателност, създава своя рай (небе) и раят за цялото човечество. Песимистът, вследствие своята ограниченост, създава своя ад и ада за цялото човечество. Ти и аз, ние, двамата, имаме особените свойства на оптимиста, или тези на песимиста. Затова всеки час ние създаваме нашия собствен рай н нашия собствен ад, а заедно с туй — раят и адът за цялото човечество.
към текста >>

Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед.
Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение.
Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“. Атанаси казваше: „ние можем да станем богове и докато сме още в плът.“ „Хората са свързани, защото не са се освободили от мисълта за отделното аз“ — казва Буда. Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“.
към текста >>

Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани.
Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изисква се високо съзнание за нуждата на народа от такива книги, истинска любов към непросветените братя и чувство на самопожертване, за да се извърши тоя подвиг, с риск на очевидна материална загуба.
Преведе от немски Cт. Ил. Гудев. Сливен, 1923. ц. 5 лв. При сегашните условия на книгопечатането у нас, цял подвиг е да се издаде някоя книжка по най-капиталните въпроси от научно-духовен характер. Изисква се високо съзнание за нуждата на народа от такива книги, истинска любов към непросветените братя и чувство на самопожертване, за да се извърши тоя подвиг, с риск на очевидна материална загуба. Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги.
Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67236304283142