НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
38
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са
непросветени
върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са
непросветени
върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Не е ли чудно на тези, които не са
просветени
от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.
Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри.
Не е ли чудно на тези, които не са
просветени
от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух.
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него?
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 14.01.1904 г.
Аз съм вече разделил християните на два класа:
просветени
християни и
непросветени
християни от Духа Господен.
Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти.
Аз съм вече разделил християните на два класа:
просветени
християни и
непросветени
християни от Духа Господен.
Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго.
към текста >>
Поздрави всички наши братя и сестри от православния дом Господен,
просветени
от Господа.
И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината. Ти оставяй винаги да те води Благият Дух Господен и Той ще разсее тъмнината. Упражненията ще правиш цял месец.
Поздрави всички наши братя и сестри от православния дом Господен,
просветени
от Господа.
„Мир да бъде на всинца ви." Ваш верен: П. К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа.
към текста >>
4.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
В нея са влизали изтъкнати членове на братството,
просветени
дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали.
Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите.
В нея са влизали изтъкнати членове на братството,
просветени
дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали.
Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас.
към текста >>
5.
Д-р Миркович завършва земния си път
, 29.09.1905 г.
За д-р Миркович може да се прочете в темата: 1826_03_10 Роден д-р Георги Миркович, български революционер,
просветен
деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано: "т.IV. - Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и ги препращат към редактора на сп.”Виделина”. Протокол №1, гр.Варна, 14 август 1903./2, с.84/" За заминаването на д-р Миркович, Учителя пише в писмото си до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен Писмо на Учителя до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен
За д-р Миркович може да се прочете в темата: 1826_03_10 Роден д-р Георги Миркович, български революционер,
просветен
деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
________________________________ Бележка: Датата на раждане е взета от уикипедията (от където е ползван горния текст), както и от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г. В много други източници годината на раждане е 1925. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>
6.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват.Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат
просветени
, и то по следния начин.
Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович.
Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват.Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат
просветени
, и то по следния начин.
Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потьрсете умствено, за да му въздействувате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа.Ние имаме във Веригата приятели, които се спъват и ние искаме да се урегулират работите им, та трябва да им изпратим помощ. Помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Сега по двама ще отивате в другата стая да се помолите.1. Димитър Голов и М. Георгиев2. Илия Стойчев и Т.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 15.09.1912 г.
Само невежите и
непросветените
не виждат това.
Изтеглете сумата и я внесете във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда. Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот. Всичко вкупом върви към добро.
Само невежите и
непросветените
не виждат това.
Техните умове са завзети с друго. В человешкото сърце могат да живеят и най-добрите животни, и най-злите. То зависи от уровена на неговото духовно развитие. И в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, - приема се 1913 г.
, 1913 г.
Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от
просветените
и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон.
„Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия. Аз познавам тоя народ и неговите духовни водители, зная каква Любов хранят към Бога. Зная какво бъдеще ги очаква. Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята.
Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от
просветените
и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон.
Затова Господ Мой действува и Той скоро ще се прояви. Събитията ще си вземат своя естествен ход. Умните, добрите, благородните, самоотвержените ще разберат, а глупавите и алчните ще останат да се справят със своята карма, със своята съдба. Надейте се на бъдещето, което иде е велико и славно за всички народи и племена по лицето на земята. Евреите се прославиха с разпъването на Христа и създадоха съвременното християнство.
към текста >>
9.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху
просветената
публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху
просветената
публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>
10.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един
просветен
християнин, даже християнски проповедник.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един
просветен
християнин, даже християнски проповедник.
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр.
към текста >>
В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на
просветени
хора.
Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание.
В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на
просветени
хора.
В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия.
към текста >>
В никоя
просветена
и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина.
В никоя
просветена
и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране.
към текста >>
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „
просветения
" българин е недостоен предразсъдък.
А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „
просветения
" българин е недостоен предразсъдък.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1919 г.
И
непросветените
от Духа се стараят да го завладеят със сила, като някоя вещ, и да му станат господари.
Смелост, ще бъде Волята Божия на земята. Мисленето на хората ще остане за тяхна сметка. Няма по-възвишено и благородно на земята от Добрия живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта. Стихът, върху който говорих на 9/22, бе „Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи". Така се пояснява неразбрания смисъл: „Царството Божие насила се не взема".
И
непросветените
от Духа се стараят да го завладеят със сила, като някоя вещ, и да му станат господари.
Размишлявайте върху думите. Когато излезе тази беседа, тогава ще се осведомите на по-обширно. Работете по начина, с който Духът ви побужда. Нека всичко да става с Любов, с обич и с Дух. Само там е Бог.
към текста >>
12.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
* Много интелигентна и
просветена
личност.
Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. * Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща. Между двамата е съществувала трайна кореспонденция. * Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене. По това време все още не е имало отпечатани беседи.
* Много интелигентна и
просветена
личност.
Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г. Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща. Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения.
към текста >>
13.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Това означава
просветено
съзнание, Светлина в съзнанието му.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога.
Това означава
просветено
съзнание, Светлина в съзнанието му.
Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
към текста >>
14.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 21.05.1925 г.
То е само за души възвишени,
просветени
, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина.
София, 21.V.1925 г. Любезна Елена, Правете всичко, което е добро. Съобщенията с другия свят е дяло Благородно.
То е само за души възвишени,
просветени
, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина.
Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло. Пътя е Мъдрост, Истината е целта.
към текста >>
15.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Това означава
просветено
съзнание, Светлина в съзнанието му.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога.
Това означава
просветено
съзнание, Светлина в съзнанието му.
Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
към текста >>
16.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
към текста >>
17.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
към текста >>
18.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с
просветено
съзнание и благодарност от Земята.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с
просветено
съзнание и благодарност от Земята.
Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
19.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с
просветено
съзнание и благодарност от Земята.
Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа.
„Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с
просветено
съзнание и благодарност от Земята.
Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива Спомен на Мария Тодорова "Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера.
към текста >>
20.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
към текста >>
21.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
Ние ли бяхме такива
непросветени
, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните. И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно. Учителят даде много песни.
към текста >>
22.
Разговор с Учителя ('Разговор за Любовта'), записан от Боян Боев, 24 декември 1937 г.
, 24.12.1937 г.
А сам той не е
просветен
в любовта.
Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого.
А сам той не е
просветен
в любовта.
Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага.Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта? “ Учителя каза:Да мисли човек за Бога, да се моли тайно.
към текста >>
23.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №104
, 14.09.1909 г.
Много интелигентна и
просветена
личност, с вкус и изисканост.
Обяснителни бележки: 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово.
Много интелигентна и
просветена
личност, с вкус и изисканост.
Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В.
към текста >>
24.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
български революционер,
просветен
деец, лекар
Роден д-р Георги Миркович,
български революционер,
просветен
деец, лекар
и един от първите трима ученици на Учителя (10 март 1826 г.* - 29 септември 1905 г.) Георги Вълков Миркович е български революционер, просветен деец и лекар. Народен представител във Великото народно събрание /1887 г./ и V-то Обикновено нар.събрание. От 1884 г.
към текста >>
Георги Вълков Миркович е български революционер,
просветен
деец и лекар.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя (10 март 1826 г.* - 29 септември 1905 г.)
Георги Вълков Миркович е български революционер,
просветен
деец и лекар.
Народен представител във Великото народно събрание /1887 г./ и V-то Обикновено нар.събрание. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. От 1891 до 1896 г. издава в Сливен сп.
към текста >>
25.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Ще дойде ден, когато учени, знаменити хора, с високо
просветен
ум и с високо съзнание ще възприемат Словото по незнаен и от самите тях път, ще Го реализират и ще Го предават като свое.
Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен. Какво повече може да иска човек от помощта на мисълта и на светлината. Много, много опитности от такъв характер ме убедиха в работата със светлината на мисълта. Учителят донесе едно необятно Слово на хората и със светлината на това Слово Той подготви и подготвя и не само един работник за това Слово, но още безброй такива.
Ще дойде ден, когато учени, знаменити хора, с високо
просветен
ум и с високо съзнание ще възприемат Словото по незнаен и от самите тях път, ще Го реализират и ще Го предават като свое.
Така е, никой не може да скрие светлината на деня, нито може да се укрие от нея. Иде светлината на деня, иде виделината на живота, иде денят. Денят ще се сменя с нощта, но ще бъде за работа, за велика работа, а нощта за почивка. В. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЕСЕДИТЕ, Т.Е. КЪМ СЛОВОТО
към текста >>
26.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Ще дойде ден, когато учени, знаменити хора, с високо
просветен
ум и с високо съзнание ще възприемат Словото по незнаен и от самите тях път, ще Го реализират и ще Го предават като свое.
Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен. Какво повече може да иска човек от помощта на мисълта и на светлината. Много, много опитности от такъв характер ме убедиха в работата със светлината на мисълта. Учителят донесе едно необятно Слово на хората и със светлината на това Слово Той подготви и подготвя и не само един работник за това Слово, но още безброй такива.
Ще дойде ден, когато учени, знаменити хора, с високо
просветен
ум и с високо съзнание ще възприемат Словото по незнаен и от самите тях път, ще Го реализират и ще Го предават като свое.
Така е, никой не може да скрие светлината на деня, нито може да се укрие от нея. Иде светлината на деня, иде виделината на живота, иде денят. Денят ще се сменя с нощта, но ще бъде за работа, за велика работа, а нощта за почивка. В. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЕСЕДИТЕ, Т.Е. КЪМ СЛОВОТО
към текста >>
27.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно
просветено
съзнание.
Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш." Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове.
Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно
просветено
съзнание.
Методи беше и добър астролог. Вергилий Кръстев _____________________ Източник: МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ(1902-1979) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
28.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на
Просветен
съвет.
Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски. И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това.
Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на
Просветен
съвет.
Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията.
към текста >>
29.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания
Просветен
съвет в Братството.
Учителят често е стимулирал своите ученици към изучаване на окултните науки. Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес. Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. По-късно тези статии оформят съдържанието на издадената от него книга “Астрология”. Тя е първия издаден труд по астрология, написан от български автор.
Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания
Просветен
съвет в Братството.
За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва.
към текста >>
30.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Идеалът, на който той посвещава живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-
просветено
и по-свободно човечество.
е критична за него но той никога не се оплаква. Напротив, не веднъж споменава пред приятели с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Неговият живот не е дълъг – той си заминава едва четиридесетгодишен, но със своя живот оставя светла диря, създавайки едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Георги Радев продължава своята работа и сега в наше време чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път.
Идеалът, на който той посвещава живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-
просветено
и по-свободно човечество.
Настоящата книга „Научна Астрология“ представлява сбор от всички известни до момента статии и книги излезли под перото на Георги Радев. Читателите ще се насладят на „Астрологията“ на Сефариал – първото четиво в новата ни българска история на астрологична тема, издадена през 1929 г. По неведома закономерност тази книга беше и първата на книжния ни пазар след промените през 1989 г., но без да е посочен преводачът. Освен оригиналните статии, отпечатани в списание „Житно зърно“, в съдържанието са включени като приложения и изследванията на автора по въпроси, свързани с физиогномията. Включена е и книгата „Лица и души“.
към текста >>
31.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-
просветено
и по-свободно човечество.Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят.Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят.Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път.
Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-
просветено
и по-свободно човечество.Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
___________________Източник: ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ "Житно зърно" - година ХIV - 1940 г. Съдържание на 7-8 бр. ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман (псвдоним на Георги Томалевски)
към текста >>
32.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака
непросветените
, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Безант, Ани. Идването на Миров Учител. София: сп. Родина, 1923, с. 3-6. (Библиотека Духовен живот ; бр. 1)
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака
непросветените
, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
към текста >>
33.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака
непросветените
, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Безант, Ани. Идването на Миров Учител. София: сп. Родина, 1923, с. 3-6. (Библиотека Духовен живот ; бр. 1)
Всички очакваме явлението на Великият, на Силният, който ще счупи оковите на поробените, ще изведе из мрака
непросветените
, ще отдаде правото на онеправданите и ще обърши сълзите на огорчените.
Във всички религии Неговия Светъл Образ се издига високо над всички и на Него слабите спират молитвен поглед с възклик: „Дойди пред страдащия свет, о Ти, за Когото копнеят всички народи! ”Не веднъж е идвал Той между въплътените, макар малцина да са го познали. През ранните векове на човечеството Той се явявал да го напътва. „Преди Авраам да бъде, Аз бях” - каза Той на усъмнилите се в Него иудеи. А тайноведецът апостол Павел, счита съвременникът на Авраама - Мелхиседек, за Христос.
към текста >>
НАГОРЕ