Търсене в текстове за 'обеща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана?
Искам да ви покажа оная светлина на живите сърца, която може да ви просвети. Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата. Вие ще намерите, ако се доверите ономува, който е намерил. Вие сте царе, които не познавате вашето царство. У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън. Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана? " Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край? " Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността. Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде.
към текста >>

2. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви.
Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете". „И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога. Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях.
към текста >>

3. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще.
Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. [1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил, Париж.
към текста >>

4. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан.
През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства. Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа. V В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас.
към текста >>

5. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят? – Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ.
към текста >>

6. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла.
Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече.
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно.
И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно. Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и политиката на 19 век. Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията.
към текста >>

8. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители?
- усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
към текста >>

9. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”.
И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди.
към текста >>

10. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание.
– попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия.
към текста >>

11. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво. Едно доволство се четеше на неговото лице. Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама.
към текста >>

„Изида, где е обещаното правосъдие?
Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
към текста >>

13. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят.
Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо.
към текста >>

14. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!...
– Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята.
към текста >>

– Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер.
Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта. – Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието?
към текста >>

15. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение.
Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея.
към текста >>

16. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава.
От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие.
към текста >>

17. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След обяд взехме сбогом от винаря, като му обеща Андреас да иде да го посети скоро.
Едрият човек говореше високо, живо. – Вие виждате, ми каза Андреас насаме, ние имаме успех. Ако бяхме взели втора класа, не щяхме да срещнем този човек, който е бил 20 години на служба у този банкер, за когото говорихме вчера. Той ще ни осведоми. По-после Андреас каза: – Има 481 година, от как Жана Д'Арк е била затворена в кулата, дето ще отидем. След обяд взехме сбогом от винаря, като му обеща Андреас да иде да го посети скоро. Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник. Наближихме кулата. Едно куче залая от двора, но после почна да се умилква около нас. Андреас се изкачи на кулата. После всичко потъна в мълчание.
към текста >>

Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена.
След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини. Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-драматични. Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война).
към текста >>

Да, щом вие казвате това, тя може да оживее... Обещавам ви... И цял потресен от хълцания, той падна.
– Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко. Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът. Но не може да бъде вие да се подигравате. Да, щом вие казвате това, тя може да оживее... Обещавам ви... И цял потресен от хълцания, той падна. А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си. Теофан се приближи до трупа, взе двете му ръце в лявата си ръка, повдигайки неподвижната глава в дясната си ръка и му каза нежно, съвсем низко на ухото - но ние всички чухме: – Мое дете, дъще, ела, върни се. Това ще ти се пресметне. Те имат нужда от тебе! И без да изтръпнем - тогава съвсем естествено ни изглеждаше, че тя трябва да възкръсне - жената отвори очи, изправи се и погледна стаята.
към текста >>

И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали.
И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите. Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам.
към текста >>

18. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият.
10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил.
към текста >>

19. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Заради удоволствието и удобството, което си обещахте?
Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна? Дали дребнаво себелюбие или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение? Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали? Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво, себелюбиво „Аз". Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли. Само безкористни причини ще направляват всяка една от техните постъпки. Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи.
към текста >>

20. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля?
Този, който върви по този път, може да си каже: „Любовта на всекиго приемам като дар от Бога. Ще обичам в другите Бога, ще ги обичам като същества, в които Бог пребивава. Няма да се тревожа за съдбата си нито тук, нито в невидимия свят, нито във вечността. Раят не е ли в служене на Бога? И мога ли да бъда щастлив, ако едно същество страда някъде? Небето не ми ли обеща да изпълнява всички мои желания, ако върша Неговата воля? "
към текста >>

21. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания.
Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен. В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди.
към текста >>

22. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем.
С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи.
към текста >>

23. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството.
към текста >>

24. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта.
Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания". В тая библиотека са преведени и много беседи от Учителя на Бялото Братство. Тая библиотека е издала немного окултни книги.
към текста >>

25. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана.
Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво.
към текста >>

Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание.
Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение.
към текста >>

За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание.
Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове. За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Авторът е млад и обещаващ.
И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост. Авторът е млад и обещаващ. Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14. Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане".
към текста >>

27. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове.
Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие.
към текста >>

Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства.
Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства.
към текста >>

28. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай.
На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят!
към текста >>

29. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване.
За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците" и богата плячка тук, на земята и вечно блаженство, горе на небето и сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават благодатни условия и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие" – да се свърши „тоя грешен свят", а сега очакват „социалната революция", която да събори „тоя строй." Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сир. грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата".
към текста >>

30. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път.
И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден.
към текста >>

При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано.
Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло".
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите.
Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция. И народът е долавял, че богомилите владеят известно по-дълбоко знание: той им приписвал свръхестествени сили. Народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят така наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите. Това е само загатване за онова висше знание, което те притежавали. Видяхме в предишните статии, че розенкройцерството е произлязло от богомилството. Тогаз, за да поясним какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист. „В 13 век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна.
към текста >>

32. НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* * * Царят обеща да ме направи щастлива.
После ме целуни да стана златен клас. * * * Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели. Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват. И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая. * * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай! Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ? Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
към текста >>

33. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите.
И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало.
към текста >>

Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица.
Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало. Кралицата, чийто брат преди известно време починал, попитала Сведенборга, дали е в сношение с нейния брат, Сведенборг дал на това отрицателен отговор. Кралицата му казала: „Когато го срещнеш, поздрави го от мен и го попитай, защо не си е изпълнил обещанието, което ми беше дал при нашата последна среща.“ И след това тя се обърнала с разговор към; други лица. Осем деня след това Сведенборг дошъл пак в двореца, но толкоз рано, че кралицата още не била напуснала тъй наречената „бяла стая“. Макар и влизането в тая стая да е било позволено само на известни високи сановници, Сведенборг смело влязъл в нея, отишъл при кралицата и поискал аудиенция на саме, тъй като ще й каже важно съобщение от нейния брат. Смеейки се, кралицата казала, че той може да го каже пред всички, но той настоявал, че това не е възможно и че това съобщение е от такъв характер, че пред други не може да се съобщи. Тогаз кралицата станала и със Сведенборга се оттеглили в друга стая, но казала на един от свитата - граф Шверин - да я последва и да остане при вратата. Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща.
към текста >>

„Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“.
Сведенборг завел кралицата на другия край на стаята и й казал: „Ваше Величество, вие бяхте казали да поздравя брат ви при среща. Това сторих. За доказателство на това вашият брат ми повери следното: Ваше Величество преди пристигането си тук взехте сбогом от брата си в замъка Шарлотенбург в този и този ден, в този и този час. Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга.
към текста >>

34. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо?
Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия. С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят.
към текста >>

35. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто.
към текста >>

Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения. Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на.
към текста >>

36. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати.
Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison. В Харвардския университет д-р С. Т. Yglon от отдела на Обществена хигиена произвежда опити в същото направление. Той е установил, че лятно време отрицателните йони произвеждат разхладително въздействие в човешкото тяло. Д-р Yglon е дошъл пред една загадка, която още не е успял да обясни.
към текста >>

37. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но ти не мислиш, че е далечен; детски наивният шепот на надеждата ти обещава близко постижение и ти предвкусваш радостта от това.
РАЗБИТАТА ЛИРА СВЕТИ ............................................................................................. Ти стоиш изправен в подножието на върха и бодрият ти очарован поглед се спира в захлас тук-там по извитата линия на далечния хоризонт. Но ти не мислиш, че е далечен; детски наивният шепот на надеждата ти обещава близко постижение и ти предвкусваш радостта от това. С бързи и смели крачки ти тръгваш, поете, към върха и в дясната си ръка крепко държиш подарената ти от музите лира. Когато игривият зефир нежно погалва русите ти къдри, ти се поспираш неволно, спомняш си за митичната Еолова арфа и пръстите ти подръпват струните на твоята лира. Ти я настройваш и усмивката ти е по-блажена от усмивката на спящото дете, защото в гърдите ти сърцето лелее възторжена мечта. Ти се изкачваш и във всяка стъпка вплиташ копнеж. Нали след последната стъпка ще бъдеш на върха, отдето лирата ти ще разлее стройни, хармонични тонове, отдето лирата ти ще запее, ще зареди безкрайните мелодии на едно любещо сърце и ще облее с незримите вълни на красотата душите на твоите братя!
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят.
Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите.
към текста >>

Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента.
Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч.
към текста >>

39. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Този нов метод за определяне на характера по говора е, разбира се, на практика още по-сложен, но изглежда обещава много, ако се имат пред вид досегашните резултати, които проф.
Ритмичният говор подчертава винаги мъжкия характер; при жените значи - жена със силно мъжки склонности. Интересно е, че ритмичният тип обема две остро граничещи подгрупи. Към едната принадлежат изобщо всички силно волеви хора, големите стопански и политически водачи, стоманено твърдите диктатори, деспоти и - престъпници от гигантски формат: но също и безсърдечните властелини и смелите авантюристи; техният тон на гласа издава нерядко студена, упорита деловитост. Втората група показва затворения в себе си и безчувствен волев характер и циника. При тях тона на гласа издава известна боязливост от контакт. Този нов метод за определяне на характера по говора е, разбира се, на практика още по-сложен, но изглежда обещава много, ако се имат пред вид досегашните резултати, които проф. Рииферт е постигнал чрез него. Бъдещето ще ни даде много повече в това направление на характерологични издирвания.
към текста >>

41. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която й обещава небивал разцвет.
После трябва да се изучат силите, които организират формите. Това е изучаване на природата по съдържание. И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират. Това е изучаване на природата по смисъл. От всичко горно се вижда, как за биологията се чертаят нови перспективи. Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която й обещава небивал разцвет. Както в биологията, тъй и в другите области на живота ние виждаме, че се създава една нова насока. С това съвременният естествено научен материализъм като мироглед ще бъде надраснат, ще има коренна промяна в нашето разбиране на природата. А това ще се отрази в целокупни животи развой на човечеството. ------------------------------------------------------- [1] Виж: „Philosophie des Organischen“ от Дриш: „Рhilosophie der Botanik" от Райнке. „Der heutige Stand der Darwinischen“ от Раул Франсе.
към текста >>

42. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря.
Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин. Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря. Това е съдържанието на притчата. У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата. За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи. Пред вътрешния им взор се разкриват тънки съотношения, възникват широки картини на човешкия живот и развитие, изпъкват хиляди съответствия. Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.
към текста >>

43. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано.
И наистина, няма по-велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, подобно човешките договори, от които нищо не остава. Този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между великия принцип на живота и човешката душа. Той е договор, който вечно се подновява. И докато човек остава верен на този вътрешен договор, докато той остава верен на своя свещен завет, докато има един висок идеал, към който се стреми, той всякога може да се надява, че ще постигне заветните си цели. В каквито и тежки условия да изпадне човек, на каквито и изпитания да бъде изложен, издържа ли на оня вътрешен договор, сключен с Бога в дълбочината на своята душа, той в края на краищата ще победи и ще получи онова, което му е било обещано. И когато се казва, че човек бива съден, това подразбира, че той бива подложен на съд заради нарушенията на оня вътрешен договор, който лежи в основата на неговия съзнателен живот. И тъй, договорът между човека и Бога е един акт на висше самосъзнание. Който иска да се повдигне в света, трябва да има договор, завет с великото Начало на живота. Само чрез този завет, само чрез това съзнателно свързване с Великото в живота, човек може да добие неговите качества и да постигне заветните си цели. Свързва ли само човешки договори, които се пукат като сапунени мехури, него го очакват постоянни разочарования.
към текста >>

44. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Затова нашата епоха обещава да бъде електрична.
Тая змия завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свет. Затова нашата епоха обещава да бъде електрична. Тя крие възможностите за проникване в тоя тайнствен свят на материята и за доближаване до нейната същност. От друга страна, Уран е планета на големите смущения и внезапни катаклизми. Това носи световни войни и бедствия. Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например междумолекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания.
към текста >>

45. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие.
За подготовката на идващото зло си служат с методите на внушението, които, не може да се отрече, са доста тънки и майсторски. Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия. В живота има закони, които работят безшумно, но чиято работа е могъща и неотменна. Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на жестокостта започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост. Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие. Човек, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
към текста >>

46. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе.
Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена".
към текста >>

В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство".
В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена".
към текста >>

47. СТИХОВЕ - С. ИЛИЕВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове.
Д. Антонова ЦВЕТНАТА ПЪПКА Иде вече твойто време, твоя топъл слънчев ден, Малка пъпчице, родена на пробудения клон. Ти ще цъфнеш, ще разтвориш твоят ароматен цвят, Иде вече на разцвета твоя ден благословен. Ябълков ли цвят ще бъдеш, ароматен и красив, Или вишнев, нежно китен, белоснежен и светлив. Ти ще цъфнеш и ща пееш на усмихнатия клон. Със лъчите светлоткани и със вятъра игрив. Прасковен ли цвят ухаещ, плод разкошен обещал, Или малък храст в гората на пчелици обед дал, Ти ще пееш химн тържествен в едно със цялото небе Малка пъпчице невинна, брулена от ветрове. Ти ще цъфнеш под лъчите на събудения клон, И нюанси ще преливат и ще бъдеш пеещ тон във дъгата многоцветна на която пролетта Кат на арфа многострунна ще запее песента. КОКИЧЕТО Ти крехкото, ти нежното кокиче, Проби снега с листеца си кат меч. Тъй както се във приказката казва, Дошъл юнак вълшебен отдалеч, Дошъл юнак и имал сила чудна, И реч една, щом трижди промълвил, Изскочили пленените девици – За нов живот след сън ги възкресил. Ти кроткото, ти нежното кокиче, Проби снега и пролет възвести. Събудени, зарадвани, след тебе Цветеца цвят преварва и цъфти.
към текста >>

48. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Дадохте ми обещание.
Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и младост. Поручикът, изненадан на първо време от ненадейното идване на девойката, но облъхнат скаш от пролетен ветрец, тутакси отпуска смръщени вежди, погледът му, гневен дотогава, омеква, очите излеко се усмихват, навъсеното му лице се отпуща и се озарява от усмивка. Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток и отсича рязко един мъжествен поклон – чисто по марсовски! – Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание. Дават "Пролетна песен". – С удоволствие, с удоволствие, госпожице. – Само че трябва да побързаме, нямаме много време... – Иване, виква той на вестовоя, вече с по-мек глас, донеси по-скоро мундира в другата стая. – Ама нали на яката... – Нищо, нищо, добре е. Дай веднага и ботушите!
към текста >>

Устата – ето оня рай, който обещават венерините очи.
Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им – "Венера" няма защо да подхранва и подправя своите ресници – те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още повече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи – пълни с нега, ласкави, разтапящи! Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие. Носът е не особено дълъг, към ноздрите – трептящи често от чувственост – той е по-месест. Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата – ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е защото един от основните принципи, които действуват във венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще.
към текста >>

49. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува.
Буча Бехар ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ - БЕН - АБУ В царството на знаменития цар Елмур, един от най-великите и мощни царе на времето, се разнесе като светкавица една страшна вест, която покри с печал цялата страна. По тихите и безлюдни улици на малките и големите градове, потънали в покой и мълчание, сега се носеше тропотът на бързи коне, чиито ездачи възвестяваха по кръстопътищата тъжната вест. Единствената дъщеря на Елмур, Великия владетел на страната, Елмира, се беше разболяла от най-ужасната болест и царят обещаваше голяма награда на този, който се наеме да я излекува. Наистина, болестта на младата царкиня Елмира беше ужасна; затова царят беше заповядал да изнесат всички огледала, които се намираха в двореца. Царкинята не биваше да види поражението на своята рядка хубост. Сам той царят, рядко вече отиваше при нея. Ден и нощ до неговата стая стигаха нейните стенания. Неговата скръб беше неизмерима; тя се изливаше в горчиви сълзи, които безспирно се лееха от неговите очи.
към текста >>

Тя обещава да обикне тоя, който можел да я излекува.
Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце! Така в своята безнадеждност и отчаяние той остана край нейния дворец с някаква специална надежда в дълбочината на своята душа. Всяка сутрин той пръв узнаваше за хода на нейната болест. И ето през една свежа пролетна сутрин, царският пратеник съобщаваше с указ желанието на младата царкиня. Тя обещава да обикне тоя, който можел да я излекува. Саваот-Бен-Абу пръв чу това. За миг небето и земята се промениха, и без да мисли, без да сети и разбере, какво става с него, той се втурна към царския дворец, където царската стража се мъчеше да спре неговото ранно и шумно нахълтване. — Пуснете ме, казваше той, искам да видя веднага царя. Дочул глъч, царят дойде и разбра, какво искаше ранният посетител. — Пуснете го!
към текста >>

50. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света.
Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност. Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя.
към текста >>

51. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст.
И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години. Друг пример. Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г. Още млад, той се проявява като композитор. Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст. В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж. Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год.
към текста >>

52. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията.
Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десетък от обирите. Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус.
към текста >>

53. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.
В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".
към текста >>

54. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват. И така, за новата биология са характерни две неща: 1. Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси. 2. Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите. Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.
към текста >>

55. ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Мнозина са говорили на човека, мнозина са обещавали на човека, мнозина са водили човека!...
Горните примери дават ясна представа и подсказват недвусмислено, че материално и нематериално не са само философски понятия, не са трансцендентни области, заслужаващи само логически спекулации, а са две реалности с определени взаимоотношения и, следователно, взаимодействия. Или иначе казано, данните на съвременната физика налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално. За онези, които следят дирите на целокупния живот за онези, които горят от трепета да се потопят в първичните истини и да доловят нещо от битието в неговия основен строеж, съвременната наука дава достатъчно опорни точки. Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението. Но що да се каже на спешите и за научните постижения, нехаещите и към вечните истини на единния живот?... Мнозина са говорили на човека, мнозина са обещавали на човека, мнозина са водили човека!... Единният, както е единна любовта във всички любещи сърца, Единният, както е единна светлината във вси светли умове, Единният, както е единна истината във всички души, познали Бога, е като че ли днес по-близо от всякога до блудните домове на блудните синове... Мъж и жена са два полюса, но полюса на човека; север и юг да не ни разделят — те са две различни точки, но точки от една и съща ос; материя и дух са две фази, но фази на едно битие!
към текста >>

56. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА.,И S. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста.
Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са. Водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде. Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста. Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са. престанали да цъфват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изпотъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък.
към текста >>

57. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване.
Тук предаваме част от неговото изложение: „Този център се таи в една малко позната област от другата страна на Куен Лунската верига на китайския Тибет. Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди. Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него. След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние.
към текста >>

Дадох му това обещание.
Тук има постройки по-стари от Китайската стена, по-стари от индуските пагоди, а може би по-стари и от египетските пирамиди. Липсват точни данни за старостта на този храм; това се обяснява с недостъпността на неговото месторазположение, с отдалечеността от всяко човешко землище, от търговските и дори от ловджийските пътища. Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него. След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние. В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за преподаване и астрономическа кула.
към текста >>

58. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

" Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя!
Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибягнат в обикновения живот! Те не подозирали мощните сили на духа в себе си! Трети пример пак от Учителя: В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че ù остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд? " Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя! " Жената отговорила: „Тогава не умирам! " И наистина, с това свое желание да не умира, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта! Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията.
към текста >>

59. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала.
Започнало да се смрачава и далечните звезди, които просияли на небето нищо не говорели. Пространна и страшна мълчала Нуфуд и само Аллах знаел, къде се намират заблудените. Разтоварили камилите, а слугите без да сложат нищо в уста, се свили край тях. На утринта тръгнали в дясно. Слънцето било доста високо и обливало пясъците със своя огън. Денят обещавал да бъде един от най-знойните, а водата в меховете се привършвала. Пред очите на камиларите се изправял вече страшния призрак на жаждата. Пиели само малки глътки вода, устните пресъхвали и очите им устремени в далечината, дано зърнат оазис. Към пладне една от камилите се препънала, легнала на пясъка и започнала да протяга врат. Разтоварили от нея вързопите със стока, помъчили се да я съживят, но животното обърнало очи и не помръдвало. Страшна болка прерязала сърцето на Селим.
към текста >>

60. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие.
Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински. След него италиански, френски, германски, руски и американски изследователи събраха много и богат материал в тая област. Намери се връзка между туморните образувания в растителната и животинска тъкан и концентрацията на космичните лъчи в близката околност на обекта. Събра се ценен материал по въпроса за кълняемостта на зародишите. в зависимост от същите лъчи или индуцираните от първите такива.
към текста >>

61. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Богата жетва обещаваше нивата.
Ти вдигна десница и ми показа златистото море. Тих ветрец люшкаше зрелите жита, тиха песен се носеше по лазурното небе. Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито. Добра ръка се е грижила за нивата. Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи. Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели. Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен? Аз обичам тези цветя.
към текста >>

62. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества".
А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи. В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи. При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус. По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме".
към текста >>

63. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание.
Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена. Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат.
към текста >>

64. ПОЕМИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе.
G. N. ВСЯКА ПРОЛЕТ Всяка пролет, когато се топят снеговете, в сърцето си усещам кротката радост на живота, която се струи от сърцето на света. Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе. Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още младо и наивно както някога. Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове? Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие? Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха флейта в ранната утрин.
към текста >>

65. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички.
Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление.
към текста >>

Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили.
Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление. Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси. При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление.
към текста >>

66. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя.
И се уплаши от себе си. Търси се днес, както през всички времена от историята на човечеството, спасител! Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее. Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците.
към текста >>

67. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие!
Ти забрави, че Отец е дълготърпелив. Той ще премахне заблужденията от живота на човеците, защото е казал, че не ще остане ни една плът да Го не познава. Пред небесните порти младият служител видя да го очакват много от неговите събратя. — Разправяй, разправяй, замолиха му се те; ти трябва да си видял чудни неща. * * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот. Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие! Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца!
към текста >>

68. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите.
2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит.
към текста >>

69. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство.
Ако ли не го приемете вие, други ще го приемат. Трябва да се повдигнем до такава висота, до този чист морал, който ни се посочва от светлото Братство. Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умрат на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека човек, не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство. Бъдещата наука е на страната на онези хора, които живеят по този начин. Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна. Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. Вие ще ги познаете.
към текста >>

70. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7.
- Езикът на Любовта. Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности.
към текста >>

Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте Забравили, това е кармата.
Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Казвате: Искаме да Знаем нещо за бъдещия живот. - Красив е животът, който ви очаква. Желая ви да приключите със стария живот.*** 11. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА VI година / I том София, 1937-1938 Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте Забравили, това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото.
към текста >>

71. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО КАТО УЧЕНИЦИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛИЧАВАТЕ С ЧЕСТНОСТ, ИСКРЕНОСТ, ОБЕЩАЕТЕ ЛИ НЕЩО ТРЯБВА ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ, ИСКРЕНИ СПРЯМО ДУХА СИ, СПРЯМО ДУШАТА СИ, СПРЯМО СЕБЕ СИ, СПРЯМО ВСИЧКИ.
На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО КАТО УЧЕНИЦИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛИЧАВАТЕ С ЧЕСТНОСТ, ИСКРЕНОСТ, ОБЕЩАЕТЕ ЛИ НЕЩО ТРЯБВА ДА ГО ИЗПЪЛНИТЕ, ИСКРЕНИ СПРЯМО ДУХА СИ, СПРЯМО ДУШАТА СИ, СПРЯМО СЕБЕ СИ, СПРЯМО ВСИЧКИ. ... УМЪТ ВИ, СЪРЦЕТО ВИ, ВОЛЯТА И ДУШАТА ВИ ДА БЪДАТ ПОСВЕТЕНИ НА ГОСПОДА. ТОВА Е ДЕВИЗЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО! ЩОМ ВИ ПОГЛЕДНАТ ДА КАЖАТ, ЧЕ В ЛИЦАТА НА ТЕЗИ ХОРА ИМА НЯКАКВА ИДЕЯ! УЧИТЕЛЯТ Празникът на лятното слънцестоене посрещнахме на планината. Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица.
към текста >>

72. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога.
Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине. Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св. Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина.
към текста >>

73. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден.
Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз до- живях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братвенството на дело, същите думи стават баят, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към 4 часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за поляната всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяха, една копраля над хоризонта. Когато малко след 4.30 часа стигнахме голямата сред лагера поляна, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още в пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, е че там владееше невъобразима за такова множество, пълна, тайнствена тишина.
към текста >>

74. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
към текста >>

75. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя.
Какви чудни думи! Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
към текста >>

76. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда.
Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати.
към текста >>

Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното.
Тати осъзна важността на този миг и отговори: - Щом ми нареждате, готов съм да го изпълня, Учителю! От този случай видях как тати, който беше корав човек разбра важността на мекотата в живота, на любовта към хората. Той никога не плачеше, беше много твърд като военен, но Учителят му помогна да се промени. От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя. В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай. Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога.
към текста >>

77. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Обещал съм на братята, които чакат отвън, да не се бавя при него повече от 1-2 минути.
Домът на 'Опълченска" 66 Вратата се отбори. Посетителят излезе и аз влязох. Учителят ме посрещна много весело. Покани ме да седна и започна да ме разпитва за живота ми в планината, /след прекарана болест той живее известно време в Рила - бел.ред./, за работата и пр. Аз му казах, че съм дошъл само да му се обадя. Обещал съм на братята, които чакат отвън, да не се бавя при него повече от 1-2 минути. “Нека почакат! ” - каза Учителят. Разговорът продължи 20-30 минути. Аз не съм спокоен. Все за приятелите отвън мисля - ще си помислят, че ги излъгах.
към текста >>

78. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето.
Забранено ни беше също така да се спираме по пътя, поради което всички бяха длъжни да се движат бавно и да изчакват предходящият да се отдалечи на определеното разстояние, познавайки по изгубване на шума от стъпките му. Аз тръгнах последен и носех на гърба си самовар. Когато бяхме преполовили вече пътя, почувствах страх и съмнение дали няма да се спъна някъде и да падна в някоя пропаст от където да не мога да излеза, защото зад мене нямаше никой, който да ми помогне в случай на нужда. Колкото повече вървях нагоре, толкова повече страхът ми се увеличаваше и в мене се явяваше желание или да настигна оня който вървеше пред мене, или да го извикам да спре и да тръгне заедно с мен. Но по този начин щях да наруша правилното разрешение на задачата и да произведа смут с нарушението на реда. Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето. Но в този момент, когато бях решил да прекъсна пътя си, аз мислено извиках Учителя да ми даде воля и да изпъди страха от мене, да изпълня задачата си. И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране. От време на време поглеждах зад себе си, но Учителят вървеше след мене и аз вече не поглеждах, защото бях сигурен, че Той е зад мене. Когато пристигнах на върха, другите братя и сестри на групи споделяха преживяното през нощта. Едни казваха, че видяли страшни работи в тъмната нощ, че ги било много страх и надали са щели да изпълнят задачата, ако Учителят не водеше колоната и ако Той сам не беше при тях.
към текста >>

79. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете?
Това са отношенията на Божествената Любов.” - “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно? - Приятелски! ” Учителят е работил с учениците си с много и различни методи. Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша. И ти ще ходиш с тях.” - “Ама аз не се чувствам толкова силна, Учителю. Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете? ” - “Хубаво! ” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М.
към текста >>

80. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията.
Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща?
към текста >>

81. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя.
От малка аз бях събрала езотерично знание, посещавайки теософския център. В деня на нашата среща, Георги носеше книгата „Учителят“ - печатана в България. Той ни преведе откъслеци от тази книга, които достигнаха до сърцето ми. Когато се разделяхме същия ден, Георги ми подари снимка на една крилата роза, направена от него и написа върху нея едно изречение с думи от Учителя - идеалът на Новия човек. Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От тогава превеждаме Словото на Учителя, което четем пред групи с интерес към духовното знание. Издала съм четири книги, които съдържат Новото учение. Чувствам свещеното присъствие на Учителя когато пиша. И макар, че в този живот не съм го познавала, уверена съм, че съм била с него в миналото.
към текста >>

82. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност.
Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце. То изразява, че който работи с любов и огън за един висок идеал, ще има криле постоянно растящи. Освен това, има още две сърца - атомни, създатели на експанзивна сила на състрадание и разбирателство. Нуждата от пречистване е показана в други две творби, където виждаме един човек прониквайки в огъня чистител, носейки един тежък кръст и след това излизайки от огъня, пречистен, отправя се по пътя на светлината с един по-малък и лек кръст. Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос. Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност. Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят. Ако не направим това, не е необходимо да си пророк, за да знаеш, че страданията ще ни следват както етиката следва колелата на каруцата. Тук можем да споменем друга творба „Двата пътя“. В единия път е представено страданието и смъртта, в другия - е изразен животът, символизиран чрез слънцето. Изборът зависи от нас.
към текста >>

83. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Спря ме липсата на един инструмент, който ми обещаха, че ще бъде при мен за 10 дена, а вече минаха 60 дена!
Предавам го защото чувствам в душата си, че трябва да го предам. Не съм задължен, чувствам се свободен. Правя го от любов към ближния, който е в тежко положение. Резултатът е оскъден, но това не е моя вина. Механизъм на движещите творби, изработен от художника 9 септември 1994 Работя творбата върху съдбата. Спря ме липсата на един инструмент, който ми обещаха, че ще бъде при мен за 10 дена, а вече минаха 60 дена! Тук е така! Остава ми да изрежа на ръка 150 думи и да започна да сглобявам. Трудна и прецизна работа. Успехът от новите творби е незадоволителен. Тези творби са от по-висок ниво, за което тази среда не е подготвена.
към текста >>

84. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
Накъде отива човечеството? Водолеят ще го окъпе ли? 26 декември 1995 Не зная дали ти писах, че се събужда интересът по музея. Още нищо не се знае. Все липсват парите. Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
към текста >>

85. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Малкото пари, които ще се спестят са обещани за следващите издания.
Резултатът досега е микроскопичен. 11 май 1993 В предишното си писмо ти писах, че мислихме да купим компютър за отпечатване на малки брошури. След изучаване на идеята стигнахме до заключението, че инвестирането на тази голяма сума не се оправдава. Ходихме в една съвременна печатница, която работи с компютри и видяхме,че е по-евтино да се печатат там беседи от Учителя в малки книжки. Ще видим как ще върви. Малкото пари, които ще се спестят са обещани за следващите издания. Виждам, че ще издавате „Учителят за образованието“ от Б.Боев. Тя много ни интересува, за да приготвим нашите брошури. Тази седмица ще излезе от печат първата книжка : „Новата Ева“.Ние вече започнахме с Издателска къща "Алба" (Изгрев). На корицата ще е пентаграма, който е закачен на стената на къщата. Готвим втората книжка.
към текста >>

Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“.
Книгите ще останат за бъдещата младеж. 3 май 1996 Аз превеждам и събирам резюмета за бъдещите издания. 28 юни 1995 От всичките томове, които издадохте, съм превел части за предаване чрез книги. Може би ще излезе една наша книга: „Завещанието от Учителя за ученика“. 19 юли 1995 Аида говори с директора на нашето издателство, което е много известно. Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“. Тази книга ще съдържа важни откъси от беседи на Учителя. Горе-долу е приготвено за даване в издателството. Не са определили дата на издаването. Предчувстваме, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение. 14 август 1995 Ние избрахме печатането на книги.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство.
Тричков в своят „Самоучител“. Почнал е той от гамата, обикновената, до-мажорна стълбица от тонове, която едва ли има грамотен човек да не знае наизуст, като ред от тонове, най-естествен, обикновен и свойствен за пение. От това първо стъпало автора като деца ни хваща за ръка и с 400 упражнения ни води все по-нагopе, докато свършва с пение на един величествен хорал на четири гласа. Важното е, че като са подбрани упражненията методически, водят ни без преход от по-лесното към по-сложното, в същото време, като музикални творби са ценни, а други ни са интимно близки като народни песни. Затова тия 400 упражнения се следват с увлечение и при завършването им в нас остава чувството на очакване за продължение подхванатия ред. Нужда, която автора обещава да задоволи с последующите части на същото ръководство. Да се заловим за работа, да упражним и развием музикалното си чувство, е работа наистина ценна и от естество да ни отвори път за истински радости. Усвоилият нотното пение се чувства радостен толкова, колкото и неграмотния прогледнал за книгата — всяко листче написана хартия той с усърдие приема и бърза да чете. Той е радостен, че нему се открива цялата съкровищница от идейното богатство, което той до тогава е чакал да му се подаде от чужди ръце. също така се чувства зарадван и тоя, който е получил музикална грамотност, нему се откриват съкровищата от хубости, които тоновете дават в своето съчетание, езика на музиката става разбран за него без ничие посредничество. А езикът на музиката не е ли изразът на силите от духовния свят, устремени към нас за нашето истинско освобождение?
към текста >>

87. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не.
Дължим обаче да отбележим нещо, което се отнася както до вас, така и до всички наши читатели. В писмото си вие казвате че нашият вестник е безплатен. Това не е вярно. Фактически в. Братство се поддържа от доброволните помощи на своите читатели, а това показва че те, макар и не всички, плащат по нещо за получаването му. От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не. Ний знаем че има много хора, които желаят да получават в-ка, но в дадения момент са в затруднение и не могат да отделят някаква помощ за него. За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв паричен ангажимент от тяхна страна, но ние знаем. че когато бъдат улеснени, те сами, без наша покана, ще ни подкрепят. Не е важно кога ще бъде това. Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство.
към текста >>

„Братство“ и в резултат се оказа че всички желаят да получават вестника като обещават че ще дадат лептата си.
всеки получен брой от в-ка, например ако даде 10 лева за 10 получени броя, то ние считаме че той напълно се е издължил към нас и съвестно е подпомогнал издаването на в-ка, Тези, които могат да дадат повече, нека го дадат от сърце, поради любовта си към едно симпатично тям дело. Едничката тяхна награда ще бъде радостта, произтичаща от направената жертва, удовлетворението от свободно изпълнения дълг. Я тези, които дадат по-малко или никак, нека и те бъдат спокойни — те ни са също тъй мили, и ние работим за тях със същото желание, както и за първите. И едните, и другите, и третите имат нашите симпатии и ние не се съмняваме, че те ги заслужават. в. Братство * Писмо, Побеседвах с няколко мои приятели по адрес на в. „Братство“ и в резултат се оказа че всички желаят да получават вестника като обещават че ще дадат лептата си. (Следват 12 адреса). Ст. С-в — Казанлък Ето, този начин за разпространение на в. „Братство“, който е употребил приятеля от Казанлък, ние препоръчваме на всички, които симпатизират на в-ка. Нека те станат настоятели на последния, като влязат в постоянна връзка с нас. съобщавайки ни нови адреси на лица пожелали да получават в-ка и събирайки доброволни помощи от тях.
към текста >>

88. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни.
Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне. Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество.
към текста >>

Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света. Ти си източник на любов и радост, източник на живот и красота. Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост.
към текста >>

89. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ст.) Към младите (Т.Ч.) Обещай пред себе си!
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 1 юли 1931 В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Царството Божие на земята Закона за цикъла (Мери Робертс) Животът има смисъл (Д. Ст.) Към младите (Т.Ч.) Обещай пред себе си! (Христиан Д. Ларсон) Ти пееш! („Изгрев“) Книжнина Вести ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА То ще дойде, тъй, както след тъмната нощ идва животворното слънце! Нищо не може да спре неговото идване. Никой не може да осуети неговия триумф.
към текста >>

Обещай пред себе си!
Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага. Т. Ч. Обещай пред себе си! Да бъдеш тъй силен, че нищо да не може да смути душевния ти покой. Да говориш за здраве, щастие и успех на всеки, когото срещнеш. Да накараш всичките си приятели да чувстват, че в тях има нещо значително. Да гледаш от към светлата страна на всяко нещо и да направиш оптимизма ти да почива на реалността. Да мислиш само за най-хубавото, да работиш само за най-хубавото и да очакваш само най-хубавото.
към текста >>

90. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следния брой ще се изпрати само на ония от тях, които съобщят в редакцията, че желаят да го получават редовно, като внесат или обещаят да внесат каквото обичат за подкрепа на вестника.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 20. Септемврий 1931 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Този брой на в-к „Братство" изпращаме на няколко хиляди нови адреси. Следния брой ще се изпрати само на ония от тях, които съобщят в редакцията, че желаят да го получават редовно, като внесат или обещаят да внесат каквото обичат за подкрепа на вестника. И занапред, както бе досега, в-к „Братство“ ще се поддържа от доброволни вноски. Определен абонамент няма. Кой колкото може. И — кой колкото обича. Всеки, който подкрепи в-ка, получава безплатно книгата „Човек и Бог“.
към текста >>

91. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля.
А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля. единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение. Така или иначе. България се нуждае от управници — истински творци, с ясен поглед за нещата, които да действат разумно и методично за издигането на този народ.
към текста >>

92. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната.
Международна общогражданска акция против войната По инициативата на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн и редица още видни писатели — борци против войната, се свиква в Женева, през последните дни на м. юли, международен конгрес против войната. На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега. Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната. Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната. Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване.
към текста >>

93. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе, забравиха предизборните си обещания.
— Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора. И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони?
към текста >>

94. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

година абонати на „Братство“ и на някои неплатили, но които са обещали да платят.
И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството. Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г. Редакционна хроника Заедно с тоя брой изпращаме безплатната премия „Възпитанието на детето“ на всички платили за V. година абонати на „Братство“ и на някои неплатили, но които са обещали да платят. Молим последните, а също и всички други неплатили абонати, да побързат да внесат абонамента си за тази година, който е само 30 лв. Всеки нов абонат ще получи както премията, така и всички излезли до сега броеве от тази година (от 49 до 56). Записвайте нови абонати. Нека словото на братството, мира и любовта проникне навсякъде! Молим всички, които ни изпращат суми, да ги придружават с обяснително писмо, в което да съобщават за какво са предназначени.
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От много места получаваме възторжени писма, с които ни окуражават и обещават подкрепата си за реализирането на Задругата.
Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки! Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год. Фонд „Трудова Братска Задруга“ Идеята за „Трудова Братска Задруга“ се възприема с ентусиазъм от всички страни. От много места получаваме възторжени писма, с които ни окуражават и обещават подкрепата си за реализирането на Задругата. Достатъчно число лица също изявиха желание да участват непосредствено в нея. Всичко това показва, че потикът, даден за реализиране на идеята, е дошъл навреме, и че най-важните условия за това — духовните — са на лице. Имайки това предвид. ние твърдо вярваме, че нашия блян ще стане реалност, и че не след много време ще се пристъпи към неговото осъществяване. Разбира се, ние не си правим илюзия, че всичко това ще ни се удаде лесно.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден.
„ ... Свещена е работата, която сте започнали .... Когато аз прочетох думите "Трудова Братска Задруга“ сърцето ми трепна, като че ли те бяха отдавна записани там! Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“. К. Д. „ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден. Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и сгради“. А. П. „ ... Навярно мнозина ви насърчават, но и аз искам да кажа няколко думи. Преди всичко, ние трябва безспирно да работим в това направление. Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим?
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят?
Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото? Ами не са ли политиканите като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа? Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа?
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други!
Най-сетне доброто взема надмощие над злото. Омразата биде победена от любовта. Като по някакъв небесен знак една гигантска метла измита из душите и сърцата всичко лошо. всичко фалшиво и не братско в нашите отношения. Топят се ледовете! Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени.
към текста >>

Туй, което сега се изявява в света, това е от Бога, а това, което ни се обещава, че за в бъдеще ще се прояви, не е никаква любов, това не е никакъв Бог.
Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва? А сега хората търсят един Бог извън живота. Такъв Бог не съществува. Туй, което сега се изявява в света, това е от Бога, а това, което ни се обещава, че за в бъдеще ще се прояви, не е никаква любов, това не е никакъв Бог. Това са измислици и фантазии. Сега, в името на този измислен и фантастичен Бог ни залъгват, че трябва да се примирим със злото и неправдите в живота и безропотно да ги понасяме, понеже били от Бога. Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво шепна, що обещава на единия и на другия съсед, не се знае, но по едно време те се уж помириха.
Остави, ами и жените им, като започнаха да се карат, да клюкарстват. да си правят магии — та няма край. Децата и те се настървиха едни срещу други. Така минаха сума години. По едно време, дойде у село един големец — партизанин. Какво шепна, що обещава на единия и на другия съсед, не се знае, но по едно време те се уж помириха. Ала все старите сметки си деляха. И жените уж се сдобриха. Ама пак тайно си хвърляха една на друга магии по дворищата. Нищо не излезе. Случи се по едно време, та през село мина един старец.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден.
Братската задруга е плътта и кръвта — носителя, проводника на новия живот, на новото учение; тя е неизбежната, логичната, естествената форма, в която ще се въплътят, чрез която ще се проявят на земята ония велики идеи на най-възвишеното учение — това на Великото Всемирно Бяло Братство. Братската задруга е оня жив, ясен и неотразим пример, кой то единствен е в сила да вдъхнови масите. да им вдъхне вяра и жажда за нов живот и да ги поведе към неговото осъществяване. Народът е разочарован до дъното на душата си. Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да с негови водачи. Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден. Но — най-ужасното — народът е отровен от страшната хипноза: да очаква от другаде, от властта, от своите днешни и утрешни управници, това, които той може и трябва да направи сам, единствено сам. Внушили с на този народ, като на малко дете. че неговия живот е напълно в ръцете на управниците му, че от тях зависи всичко, че сам той е безпомощен. Тая страшна хипноза — да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе“, е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни, и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб. И ето че първата и неотложна задача на истинските приятели народни, първата задача на ония, който чуват в дълбините на душата си да ги зове тихия глас към подвиг и жертва, е да събудят в народа съзнанието за неговата собствена сила, да събудят в него съзнанието, че сам той е господар на съдбините си и че само той.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49793696403503