Търсене в текстове за 'обеща'

Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите. Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста. Ще сполучиш да се разпънеш докрай. Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.
към текста >>

2. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.
На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
към текста >>

3. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.
Те се потвърдиха дословно. Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева". Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това. Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
към текста >>

4. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.
Но ние нищо не успяхме да направим с нашия отпор. Онези бяха решили да влезнат, където и да е, но само да има къде да се събират. А това беше бунт срещу Словото на Учителя и срещу Школата на Учителя. Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
към текста >>

5. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново. Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи. Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София. Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
към текста >>

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".
Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него. Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него. На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо". Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение кой е забранил събора. Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам".
към текста >>

6. 2_50 Учителят

Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай!
Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън." Учителят беше точен. Имаше правило: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай! " Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. "Каквото работите, работете го за Господа! " "Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото Разумно Начало! " Той използуваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове.
към текста >>

7. 3_05 Музиканти и съдби человечески

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде. Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата. Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е искала по-голяма цена за Учителя. Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години.
към текста >>

8. 3_21На балет с брат Ради

Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите.
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено. Ангел тръгнал да търси брат Ради, а него го няма никъде. Търси го по цял "Изгрев", но нито се чува, нито се вижда.
към текста >>

9. 3_31 Истинската работа

Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.
към текста >>

10. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела.
Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец".
към текста >>

" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец".
Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който краде от десятъка на Господа! " "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш, когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа, той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши.
към текста >>

11. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

" А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата.
Защото тя представлява един канал, през който трябва да премине цялата онази зловонна мръсотия, която бълва Черното братство срещу Школата. Тя изпълнява тази роля много добре. Изберете един от вас, който да заеме нейното място и Аз ще я отстраня." Приятелите се споглеждат, уплашват се и направо побягват от страх, без дори да се сбогуват с Учителя. Бягат, уплашени да не би Учителят да посочи някого от тях да заеме мястото на Магдалена. Веднъж Учителят я пита: "Колко лева ти платиха, за да носиш тази табела? " А тя спокойно отговори: "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само хиляда лева." Учителят поклаща глава и казва: "За много малко си си продала душата. Аз струвам милиони пъти повече." А тя допълва: "Ама аз исках повече, но те ми казаха, че ще ме прокълнат и изпратят в ада." Учителят се смее и продължава: "Служителите на ада плащат цената на опорочението, за да могат чрез него да се доберат до светлината на онази светулка, която може да премине през твоите очи и тя е част от Словото ми за служителите на ада." Все пак в нейното съзнание беше останала частица от Словото на Учителя, макар че то се измерваше със светлината на светулка. Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти? " "Как да не мога. Аз ставам едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика." Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш.
към текста >>

12. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

" Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници.
Този канал на Злото се заемаше от различни личности, по различно време и всяка личност си изпълняваше задачата отлично - задача на проводящ канал. Ние ги наричахме предатели, изменници на Делото на Учителя, но тях хич не ги беше грижа за това, а си изпълняваха задачата така, както се бяха условили да я вършат - да бъдат канал на Злото. Харесваме ли това или не - това е без значение, защото е факт. Та този закон и вие ще го изучавате, и вие ще се доберете до него, та да знаете, че той започна чрез Магдалена да се изучава в Школата. След като се върна Магдалена при нас, Учителят я попита пред всички ни: "За колко се продаде на поповете и колко ти платиха? " Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е поискала, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници. Ние я слушаме настръхнали, а Учителят продължава: "За много малко си си продала душата. Трябваше да искаш десеторно повече. Аз струвам повече." Магдалена се разплака и обясни, че са я излъгали най-коварно. Този разговор се водеше пред всички ни. Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща.
към текста >>

13. 3_74 Политически събития

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство.
По-късно Лулчев беше арестуван, съден и разстрелян от комунистите като съветник на царя. Заради неговото германофилство след това комунистите ни упрекнаха, че сме били фашисти и много гонения ни се стовариха върху главите заради дейността на Лулчев, която Учителят изобличи пред всички. Аз съм свидетел на тези гонения до сега. Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи. В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство. Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път.
към текста >>

Но те не удържаха на обещанието си.
Заради неговото германофилство след това комунистите ни упрекнаха, че сме били фашисти и много гонения ни се стовариха върху главите заради дейността на Лулчев, която Учителят изобличи пред всички. Аз съм свидетел на тези гонения до сега. Чудя се как издържахме. Чудя се как още сме живи. В един разговор Учителят ми каза така: "Когато комунистите трябваше да дойдат на земята и в България, те дадоха обещание пред Невидимия свят и пред Небето да не закачат Бялото Братство. Но те не удържаха на обещанието си. И затова ще отговарят пред Бога." Учителят замълча. Погледнах Го и в погледа Му успях да прочета, че Божият път е един и че всички пътеки водят към него. След толкова години, вече станаха тридесет години оттогава, виждам как българите вървят по най-кривите и едва забележими пътеки. Но накрая и тази изкривена, залутана и загубена българска пътека ще отиде при широкия път. Жалко за загубеното време, жалко за многото поколения, които ще се отклонят и ще загубят благоприятните си условия при слизането си и при раждането си при българите на земята.
към текста >>

14. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всеки, комуто се е давала власт на земята, е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютният Дух има.
За вас оставяме опита и знанието в нашите опитности. Ако сте готови, можете да се ползувате от тях и това ще ви помогне да се справите със задачите си. Ако не сте готови - ще се разминете с нас и тогава ще дойдат други, които ще бъдат готови да се ползуват от нас, а вие ще останете отритнати и отстранени като ненужни за следващата епоха вещи. Властта Тези хора на властта днес знаят на кого служат. И ние знаем на кого служим. Всеки, комуто се е давала власт на земята, е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютният Дух има. И нито един от властвуващите досега не е устоял това обещание. Онези, които имат днес власт, дават същото обещание и пак тъй лесно го нарушават. Само Бог е верен и истинен. Той устоява и изпълнява всякога. А хората все се съмняват в Него, властниците все ги лъжат и хората все им вярват.
към текста >>

И нито един от властвуващите досега не е устоял това обещание.
Ако сте готови, можете да се ползувате от тях и това ще ви помогне да се справите със задачите си. Ако не сте готови - ще се разминете с нас и тогава ще дойдат други, които ще бъдат готови да се ползуват от нас, а вие ще останете отритнати и отстранени като ненужни за следващата епоха вещи. Властта Тези хора на властта днес знаят на кого служат. И ние знаем на кого служим. Всеки, комуто се е давала власт на земята, е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютният Дух има. И нито един от властвуващите досега не е устоял това обещание. Онези, които имат днес власт, дават същото обещание и пак тъй лесно го нарушават. Само Бог е верен и истинен. Той устоява и изпълнява всякога. А хората все се съмняват в Него, властниците все ги лъжат и хората все им вярват. Ето къде е безумието на човека.
към текста >>

Онези, които имат днес власт, дават същото обещание и пак тъй лесно го нарушават.
Ако не сте готови - ще се разминете с нас и тогава ще дойдат други, които ще бъдат готови да се ползуват от нас, а вие ще останете отритнати и отстранени като ненужни за следващата епоха вещи. Властта Тези хора на властта днес знаят на кого служат. И ние знаем на кого служим. Всеки, комуто се е давала власт на земята, е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютният Дух има. И нито един от властвуващите досега не е устоял това обещание. Онези, които имат днес власт, дават същото обещание и пак тъй лесно го нарушават. Само Бог е верен и истинен. Той устоява и изпълнява всякога. А хората все се съмняват в Него, властниците все ги лъжат и хората все им вярват. Ето къде е безумието на човека. Князът на този свят туря препятствие на Делото Божие и на Школата.
към текста >>

15. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците .
Господните дела не търпят отмяна. Моето благословение на теб и на всички ратници на бойното поле. Ваш верен П.К.Дънов (подпис)" Приятелит е с а на бойнот о поле. Над тях е Божиет о ок о и закрилат а на Учител я и на Христови я Дух. Учителя т пише: "Аз съм ви следил през цялото време на войната - виждам доволно ясно как се развиват събитията. Минахме през доста големи мъчнотии и опасности, но Бог на Силите е бил верен на Своите обещания и е превърнал всичко за добро." (Писмо от 11 април 1913 година) Вод и с е войн а з а освобождени е н а българскит е зем и о т турците . Приятелит е запитва т з а смисъл а н а таз и войн а и з а смисъл а н а хилядит е жертви . То й отговар я чрез писмо : "Вие сте зрител и участник при ликвидирането на сметките от миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените Права... Няма случай в историята, гдето народ опровинил се в неправда да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха Българите, гдето сега са Турците. Те платиха скъпо.
към текста >>

16. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна.
За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата. България ще пострада. А Австрия ще плати жестоко за това." Това се сбъдна. Фердинанд не послуша и България изгуби войната. Австро-Унгария като империя се разруши и от нея се създадоха няколко държави: Австрия, Чехословакия и Унгария.
към текста >>

17. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Едуард VIII също обеща, но не направи нищо.
Те искаха да попречат на Великия Учител, като Му отрежат условията да работи между този народ. Но те не знаеха Божиите закони, че Духът създава условията и възможностите на този народ. 7. Избиването на комунистите в България бе тяхна английска политика. 8. Учителят нареди през 1936 година да се каже на цар Борис III, а той да го предаде на английския министър-председател Макдоналд: "Върнете на Германия колониите в Африка, които взехте чрез Версайлския договор през Първата световна война." Съгласиха се. Но не го направиха. Едуард VIII също обеща, но не направи нищо. И той бе принуден да абдикира през 1936 година заради това. Не послушаха. А сега е век на ликвидация на миналите методи и кармата на народите. На всичко отгоре те тикнаха Германия да воюва срещу славянството и Русия. По-голяма грешка не можеше да се измисли. 9.
към текста >>

18. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията.
До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата. Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища.
към текста >>

А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали.
Ние бяхме свидетели, видяхме как стана това. А Милка Периклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя. Днес ние приемаме нейните опитности като откровение на една душа пред Учителя и към Бога. А това не е малко както за нея, така и за нас, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си.
към текста >>

19. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител.
Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най- добрите и затова песните не се записваха така, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител. И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
към текста >>

Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това!
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
към текста >>

Но те не удържаха на обещанието си.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
към текста >>

Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци. Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха на земята. Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ. Ако проумеят - добре. Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
към текста >>

20. 8_13 Построяване на Изгрева

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

" Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря.
към текста >>

21. 9_05 Кой бе Учителят?

Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше.
Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става.
към текста >>

22. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят.
Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

Обещаха пред Бога.
Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата.
към текста >>

Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия".
С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя.
към текста >>

Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога.
Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия. Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за изпълнение Волята на Бога. Това време дойде и Болшевишката империя се разруши отвътре. От нея след 1990 година трябваше да възкръсне Русия, за да може да възстанови Божията правда за Дома Господен на "Изгрева" и да поеме своята мисия и да приеме Учението и Словото на Великия Учител. Защото Великият Учител слезе, живя, даде Словото Си на Българския народ и той трябва да го предаде на Русия.
към текста >>

23. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух.
Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец. Името му бе Емануил - ангел на Завета Господен. Емануил е единственият ангел, който е слязъл на земята и се е облякъл в плът и кръв. Той не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв,за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ

Свидетелствата Господни и Божието обещание V.
СЪДЪРЖАНИЕ СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО. РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН ПРЕДИСЛОВИЯ I. Всемировият Учител на Вселената слиза на Земята II. Ангел Благовестител оповестява знамението Господне III. Призванието Господне към человеческият род от Петата раса и към народа български IV. Свидетелствата Господни и Божието обещание V. Свидетелствата Господни VI. Отговорите на Учителя Петър Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII. Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х.
към текста >>

25. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
към текста >>

Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

26. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание.
А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син.
към текста >>

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ. Прославеният Вожд бе осветен чрез Дух и чрез Сила.
към текста >>

27. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
към текста >>

А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас.
Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла.
към текста >>

28. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.
Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който от сега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. От сега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш.
към текста >>

Божието Обещание е предадено.
Аз съм, Аз Бог Един, ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее като утринното слънце на живота. (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>

Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов.
Варна.) Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>

А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига.
Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов. Божието Обещание е Третият Завет на Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото на Учителя Петър Дънов. А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет на Синархистическата верига. И Словото на Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото на Великия Учител Беинса Дуно, става Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.
към текста >>

29. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр.
Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
към текста >>

30. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота.
По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух.
към текста >>

31. Разговор Шестий. Пътят и Истината

И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение?
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
към текста >>

32. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога.
към текста >>

33. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
към текста >>

34. ПОСЛЕСЛОВ

Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." Ето това пророчество се изпълни през 1980 год.
На 10 юли 1900 год. Той пише писмо на Пеню Киров, в което му съобщава, че Духът Господен Му е диктувал тези седем разговора. В същото писмо Той пише: „Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." Ето това пророчество се изпълни през 1980 год. и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива. Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да съхрани и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин. Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий Кръстев. 1. През 1990 г.
към текста >>

35. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита.
Питах за коноп, в село няма. Мислех да отида в с. Дуваларе знаех на едно място го работеха, със същия човек се срещнахме и го питах, но каза, че нямал. Писах на брат Христо - учител в с. Караджиларе, а е от с. Яйлиджик (от дядовото попово село) там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата ще се потруди да пита. Пътници кога заминаваха за панаира в Карнобат питах, но казват, че можело да се намери, но изработено на плат - изтъкано. Питам за цена, казват че било женска работа. Те - мъжете не знаят. Не ми остава време да отида, защото ще трябва най-малко три дни да отсъствам, а работа както знаеш се намира. На 2.V.1923 г.
към текста >>

От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата.
Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти.
към текста >>

36. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде.
Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите. Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал. Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му.
към текста >>

37. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Учителят винаги си държеше на обещанията.
При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе. Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото тяло, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво. Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа. Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат.
към текста >>

38. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

" Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката си и се залавя за работа.
Усмихнал му се окуражително и казал: „Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен, разделя се с Учителя и като му се свършва войнишката отпуска, от дома заминава за фронта в своят полк. Пристига в полка си и минава някой и друг ден докато разкаже новините от къщи на жадуващите да чуят от устата му измъчени войници. По едно време му идва мисъл в главата, че е време да напише музика на този текст даден му от Учителя и да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: „Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката си и се залавя за работа. Чете текста, започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. По едно време хваща мотива, който бавно слиза в ума му отгоре от висините, започва да му звучи като мелодия и той с треперещи ръце започва да сваля и записва тази песен чрез нотния текст на лист хартия. Точно по това време се чува някаква стрелба навън от пушки, картечници и разпръскване на щрапнели. Той седи в палатката си и продължава да пише и да работи върху песента без да вдигне глава и без да се заинтересува какво става навън. При друг случай би излязъл навън и би се огледал и запитал какво става при тази пукотевица.
към текста >>

39. 129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ

Обещанието Господне.
129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ На едно от тефтерчетата на Савка Керемидчиева Учителят е написал: „1897 г. - 7- март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. Мировият Велик Учител." Дата 14.VII.1922 г. , 11 ч. сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне.
към текста >>

И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне.
Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. Мировият Велик Учител." Дата 14.VII.1922 г. , 11 ч. сутринта, Чам Кория." Там бяхме на екскурзия по това време. И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала. После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето.
към текста >>

40. 145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА

Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА В първите години на Школата в София имаше различни групи, които претендираха, че са Школа. Една от тях бе спиритическата група, която наброяваше около 20 човека и се набираха нови членове от новодошлите на Изгрева. Те идваха заради Учителя, а онези в спиритическия кръжок ги привличаха и ги примамваха с разни обещания. Хвалеха се с много и различни проявления на духове. Имаше много младежи и почти всички стенографки на Учителя бяха там. През деня бяха при Учителя и стенографираха Словото Му, а след това заминаваха на спиритически сеанс при чичо Дончо. Аз не се увличах от такива работи, но другите се привличаха и по този начин разрушаваха отвътре Школата. Това бяха младежи, невежи за Духовния свят, тръгнали да изучават светът на духовете.
към текста >>

41. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов".
Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея? " Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град -срещат я, четат, смеят се и клатят глава. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: „Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис".
към текста >>

" Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди".
Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди". За много малко си си продала душата! ", отговори Учителят. Всички мълчахме и слушахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението. За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода.
към текста >>

" Магдалена отговори: „Обещаха ми 6000, а ми дадоха 3000 лв." „За много малко си Ме продала".
При всеки един случай се прилагаше строг специфичен метод. Изгревът трябваше да се отбранява и отвътре и отвън. Един ден седим на поляната около Учителя и Той поглежда на някои дланите на ръцете и им разглежда линиите. Идва Магдалена Попова и тя подава ръката си. Учителят хваща ръката й и съвсем тихичко казва: „За колко ме продаде, колко ти дадоха? " Магдалена отговори: „Обещаха ми 6000, а ми дадоха 3000 лв." „За много малко си Ме продала". Магдалена бе държала сказки против Учителя както в църквите, така и на обществени места, за което поповете й бяха платили. В един от дворовете на Софийските църкви след църковната служба Магдалена се качва на масичка и говори против Учителя, за да може да я видят и чуят всички. Обаче какво се получи от това. Няколко от слушателите са се заинтересували от Учението, дойдоха на Изгрева, намериха Учителя и останаха при нас. „Бог не е Бог на мъртвите, но е Бог на живите!
към текста >>

42. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си.
176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО В Стара Загора живее богат брат със семейството си. Това е семейство Мечеви. Възрастния брат има двама сина и две дъщери. По едно време братът се разболя и наближава време да си замине от този свят. Тогава направи завещанието си и раздели имота и богатството си между четирите си деца. Но по-малкия син, любимецът на бащата успял да го убеди малко преди да си замине да скъса първото завещание и да направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Казва му: „Те са неопитни и някой може да се завърти около тях, да им завърти главата и да им даде съвет да разпродадат имота. А така когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло". Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат.
към текста >>

Братът обещава, но не изпълнява.
Баща му се доверява. Така най-малкия син заграбва всичко и на двете си сестри той не дава нищо. Един ден като пътува из България Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш ще пипаш с тези ръце стените". Братът обещава, но не изпълнява. Става промяната на 9.IX.1944 г., комунистите идват на власт и взимат богатствата на богатите. И на него му взимат всичко. От голямо притеснение го хваща диабет и от него той ослепява. Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана.
към текста >>

43. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал.
Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден. Привечер дойде колата и ни прибра в града. Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера? " „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал. След години тези места бяха заети от разни служби и оня хубав дух, който царуваше тук беше изгонен и местата бяха развалени от човешката ръка. Минахме след години с Мария и искахме да отидем там, където сме ходили с Учителя, но нямаше вече помен от тази чистота и оная святост, която царуваше по тези места, когато бяхме с Учителя. Мария запази букета на Учителя. Той изсъхна на сянка, запази се като снопче хербарий и тя го пазеше свещено. След време при нас дойде един млад брат и ние го заведохме на онези места, та му показахме къде сме били с Учителя и какви планове сме кроили за тези хубави места.
към текста >>

44. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

" Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде.
Направиха обиск и му взеха тетрадките. Около двеста тетрадки написани със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен! " Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки.
към текста >>

45. 69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ

Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона.
69. РУСКИТЕ ВОЙСКИ Руските войски дойдоха в България, дойдоха и на Изгрева. Един ден поискаха от Учителя да им отпусне салона да си дадат забава, като обещаха, че друг път няма да искат салона. Изпращат сестрата при Учителя да го пита, а денят беше събота. В събота Учителят никого не приема. Но сестрата е настойчива. Казва: „Учителю, те само за един път го искат. После вече няма." Учителят е малко ядосан и казва: „Но ако ме излъжат, и те и който ги защитава ще има да видят." Наистина те излъгаха и го взеха още няколко пъти.
към текста >>

46. 131. A3 ПО-ДОБЪР КАСИЕР ОТ ВАС НЯМАМ

Предаде си обещаните пари на Господа точно на време.
подарявам на Вас, използвайте ги както намерите за добре." Учителят му отговаря: „Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След няколко време той се помина. Ще кажете, отидоха парите. Не, след няколко време идва сестрата и казва: „Преди да си замине мъжът ми остави тези пари за Вас" - и ги предава на Учителя. Наистина по-добър касиер от него нямаше. Предаде си обещаните пари на Господа точно на време.
към текста >>

47. 85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

Помогни ми заради Обещанието Си, 7.
Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3. Благослови ме заради Милостта Си, 4. Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10. Защото си благ и Истинен към всички. Амин. Тази молитва е обозначена като „Малката молитва"
към текста >>

48. 85. МОЛИТВА ПРОДИКТУВАНА ОТ УЧИТЕЛЯТ НА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

Помогни ми заради Обещанието Си, 7.
Господи, Боже мой, направи да видя Твоето Лице. 2. Развесели ме заради Името си, 3. Благослови ме заради Милостта Си, 4. Освети ме заради Духът Си, 5. Въздигни ме заради Словото Си, 6. Помогни ми заради Обещанието Си, 7. Ръководи ме заради Истината Си, Укрепи ме заради Правдата Си 9. и бъди Ти благословен Господи всякога 10. Защото си благ и Истинен към всички. Амин. Тази молитва е обозначена като „Малката молитва"
към текста >>

49. VI. ОТГОВОРИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ НА ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА НА ДУХА НА ИСТИНАТА

МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 1.
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. Амин. подпис: п. к. дънов подписи: Пеню Киров, Тодор Стоименов гр. Бургас, 28.2.1899 год. МОЛИТВА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 1. Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, за гдето си ми позволил да слезна на земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане. 2. Боже Мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, упази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов! 3. Господи, Боже Мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Аюбов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи, Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти В Своите Дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света; да възтържествува, Господи, Боже Мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага. 4. Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоят Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все! 5. Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на земята, за да заживеем един чист и свят живот. Амин.
към текста >>

Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава.
Боже Мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, упази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов! 3. Господи, Боже Мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Аюбов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи, Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти В Своите Дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света; да възтържествува, Господи, Боже Мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага. 4. Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоят Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все! 5. Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на земята, за да заживеем един чист и свят живот. Амин. Отговорите публикувани в изгревите не са точни с оригинала. Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Първо свидетелство : Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен , и благ Бог на Живота , Който е говорил ? Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил. ----------------------------- Второ свидетелство : Вярваш ли в Мене , Твоя Господ и спасител , Който ти говоря сега ? Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. ------------------------------- Трето свидетелство : Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух , Който изработва твоето спасение ?
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68.
Братът на най-малките - 74 64. Художникът Борис Георгиев - 75 65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76 66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77 67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79 68. Баба Коца - 80 69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72.
към текста >>

51. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение.
Те имаха хубав син цвят. Учителят ми ги предаде в ръцете. Последните години аз ги бях сложил на пияното в моята стая и вероятно съм разказвал историята на някого за тези кристали и след това те изчезнаха. Някой ги открадна от мен. Това е някъде към 1980 г. Учителят ми ги предаде лично да ги пазя и аз бях обещал на моят приемник да му ги предам за съхранение. Но ме окрадоха. Е, това братска постъпка ли е? Не е. Кражбата винаги е кражба. А на Галилей извади от чекмеджето един портрет на дядо поп Константин Дъновски, както и няколко малки негови портрети.
към текста >>

52. 62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА

Значи веднъж обещаят, а после се изметнат и не удържат на обещанието си.
На всеки събор през август този брат идваше на Изгрева и носеше от продуктите на своят труд и ги поднасяше пред нозете на Учителя. Този човек се казваше Тако. Името му бе Тако. Да, името ме бе Тако, а не „онако", както казват тук шопите. Има такъв йзраз за хора, които са веднъж „Тако", а после „Онако". Значи веднъж обещаят, а после се изметнат и не удържат на обещанието си. Така този брат издържа изпита си като Тако. Защото името му бе такова - Тако, а не онако. Тако, да ви е името братя! След него дойде на градината на Изгрева да работи дядо Ради, който работи десетки години.
към текста >>

53. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави. А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява. Най-важният проблем бе този за брака. Учителят го разреши още на събора през 1922 г. като каза: „На окултния ученик не му е позволено да се жени". Но това се отнася за окултния ученик, а не за онези, които носят табели, че са такива.
към текста >>

„Обещай ми!
Започва разговор. Какво са говорили, как е преминал, никой не знае. Но накрая така се обърнал разговора, че станало въпрос за брака. Тя го запитва: „Ти би ли се оженил за мен? " „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми! " И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал.
към текста >>

" И той обещава.
Какво са говорили, как е преминал, никой не знае. Но накрая така се обърнал разговора, че станало въпрос за брака. Тя го запитва: „Ти би ли се оженил за мен? " „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми! " И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа.
към текста >>

И то се кълне, че ще изпълни обещанието.
Тя го запитва: „Ти би ли се оженил за мен? " „Оженвам се", отговорил брата. „Обещай ми! " И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно.
към текста >>

След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал.
„Обещай ми! " И той обещава. „Закълни се". И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега?
към текста >>

„Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно.
И то се кълне, че ще изпълни обещанието. Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът.
към текста >>

Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание.
Тя била симпатична госпожица, но била еврейка при това, а той македонски българин. След време тя го потърсва и иска той да си изпълни обещанието, което е дал. А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя.
към текста >>

Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха!
Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя. Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха! " „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата.
към текста >>

Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже.
" „Лисицата наг-рабва първо най-тлъстия петел, най-перестия петел и онзи, който най-високо кукурига. Щом курника е разграден, кучето го няма и стопанина спи, то Кума Лисагце се оближе и ще се облажи с гласовития петел." Сестрата си тръгва и разправя надлъж и нашир за петела и за Кума Лисана. Споделя с мен: „Как не се намери едно куче тук на Изгрева да пази тоя кокошарник, че както е тръгнало, тая лисица ще отмъкне не само най-хубавите петли, но и най-хубавите кокошки." Аз съм свидетел, че думите на сестрата се сбъднаха и много кокошки и петли заминаха за града, само виждахме и чувахме как перушината им станала за хубави и меки възглавници. Тогава възглавниците се пълнеха с перушина от кокошки и петли. Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа.
към текста >>

Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност.
Занасят отговора на Учителя на брата. Той вече се измъчва вътрешно, вижда че обещанието е неразумно, но не може да се откаже. Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа. Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя. И така става, брата се оженва за еврейката, ражда му се дъщеря и той изчезва от Изгрева цели десет години. Той се върна на Изгрева чак когато Учителят си бе заминал, но беше пак раздвоен, искаше да бъде при нас, а беше при нея. Тя му пречеше да контактува с нас.
към текста >>

Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя.
Ако се откаже ще му падне достойнството. Ако го изпълни, достойнството му се запазва. А окултния закон е друг. Изпълниш ли такова обещание това показва, че подчертаваш своята личност. А това не е важно в една Окултна Школа. Важното е друго, че с едно неразумно обещание може да се отклониш от пътя. И така става, брата се оженва за еврейката, ражда му се дъщеря и той изчезва от Изгрева цели десет години. Той се върна на Изгрева чак когато Учителят си бе заминал, но беше пак раздвоен, искаше да бъде при нас, а беше при нея. Тя му пречеше да контактува с нас. На големи изпитания бе поставен този брат. А Учителят бе казал: „Най-неблагоприятното съчетание е между еврейка и македонец." Е, това ние го видяхме.
към текста >>

А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само?
И така става, брата се оженва за еврейката, ражда му се дъщеря и той изчезва от Изгрева цели десет години. Той се върна на Изгрева чак когато Учителят си бе заминал, но беше пак раздвоен, искаше да бъде при нас, а беше при нея. Тя му пречеше да контактува с нас. На големи изпитания бе поставен този брат. А Учителят бе казал: „Най-неблагоприятното съчетание е между еврейка и македонец." Е, това ние го видяхме. А този брат след време беше честен да казва на други: „Ако си дал едно неразумно обещание може да не го изпълниш." А какъв брат беше само? Колко светлина имаше в него! Какъв възторг, каква поетична дарба. Но една връзка с неподходяща жена може да те смъкне или спъне от твоя път. Този брат се казваше Георги Томалевски. Веднъж Томалевски е бил на Витоша на една екскурзия и бил в близост до Учителя и минавали покрай едно стадо кози.
към текста >>

54. 75. СТОИЛ СТЕФАНОВ И ШУМКАРИТЕ

Но те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си.
Така седят нещата. Това е Истината. А тя е опасна за някои. Когато се съобщи по радиото, че се е образувал „Отечествен фронт" от опозицията включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: „И горе в Невидимия Свят сега се образува Отечествен фронт. Първо горе се създаде и после долу. Но те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят". Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание. „Те обещаха горе в Невидимия Свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията". Това го каза Учителят две седмици преди да си замине. А ние следващите тридесет години го проверявахме.
към текста >>

Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят".
Това е Истината. А тя е опасна за някои. Когато се съобщи по радиото, че се е образувал „Отечествен фронт" от опозицията включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: „И горе в Невидимия Свят сега се образува Отечествен фронт. Първо горе се създаде и после долу. Но те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят". Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание. „Те обещаха горе в Невидимия Свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията". Това го каза Учителят две седмици преди да си замине. А ние следващите тридесет години го проверявахме. А вие, следващото поколение, следващите тридесет години също ще го проверявате.
към текста >>

Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание.
А тя е опасна за някои. Когато се съобщи по радиото, че се е образувал „Отечествен фронт" от опозицията включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: „И горе в Невидимия Свят сега се образува Отечествен фронт. Първо горе се създаде и после долу. Но те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят". Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание. „Те обещаха горе в Невидимия Свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията". Това го каза Учителят две седмици преди да си замине. А ние следващите тридесет години го проверявахме. А вие, следващото поколение, следващите тридесет години също ще го проверявате. И накрая ще е се убедите, че думата на Учителя на две не става.
към текста >>

„Те обещаха горе в Невидимия Свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията".
Когато се съобщи по радиото, че се е образувал „Отечествен фронт" от опозицията включително и комунистите срещу регентството, то Учителят каза: „И горе в Невидимия Свят сега се образува Отечествен фронт. Първо горе се създаде и после долу. Но те бяха пуснати долу и обещаха, че няма да проливат никаква кръв за разплата, а ще ги изпратят само да работят и с труд да изкарват хляба си. Но те не удържаха обещанието си и затова ще отговарят". Ние бяхме свидетели, че те направиха противното на своето обещание. „Те обещаха горе в Невидимия Свят да не гонят Бялото Братство, но не удържаха на думата си и затова ще бъдат отговорни и ще носят последствията". Това го каза Учителят две седмици преди да си замине. А ние следващите тридесет години го проверявахме. А вие, следващото поколение, следващите тридесет години също ще го проверявате. И накрая ще е се убедите, че думата на Учителя на две не става. Думата на Учителя е решение на Бога.
към текста >>

55. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

А преди известно време обеща да ми ги даде, да ги напишем имената им, когато говорим за брат Ради, но тази сестра си замина и сега ние не знаем имената на хватките на брат Ради.
Някои са наблюдавали боя. Излиза Учителя, идва и казва: „Нека видят и знаят как Белите братя могат да бият". Всички се успокоихме след тези думи и се прибрахме. На следващият ден сестрите питаха брат Ради как се казвали хватките, които приложи на мъжете. Една сестра си ги записа. А преди известно време обеща да ми ги даде, да ги напишем имената им, когато говорим за брат Ради, но тази сестра си замина и сега ние не знаем имената на хватките на брат Ради. А в борбата всяка хватка си има име. Запитаха брат Ради от къде знае как да се справя с жени, а той отвръща: „Как да не зная? Силата на жената е в кутрула. Хващаш я за кутрула и й извиваш главата." След това разбрахме, че кутрул се нарича онова място където се събират косите на жените и се правят на платки. А една сестра продължава да го разпитва: „Брат Ради, а къде е кутрула на мъжа?
към текста >>

56. 85. ЗАЩИТАТА

Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме!
" След 9.1Х. 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт имаше едно политическо течение, което обвини Иван Вазов, че е буржоазен поет и искаха да го изхвърлят от българската литература. Но се намериха други, които го защитиха и го обявиха за народен поет. И днес той е още такъв. И утре ще бъде такъв. Учителят удържа на обещанието Си и Иван Вазов бе защитен точно навреме!
към текста >>

57. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

" Тя се върна на Изгрева и след това през време на цялата Школа изпълни обещанието, което бе дала: „Да живее за Господа и да служи на Господа".
София, 30 ноември 1918 г. Подпис: Дънов /Свещеният подпис/ Олга Славчева чете писмото, плаче и знае кому дължи спасението си. А тя е едва на 24 години. Постепенно се възстановява, завръща се в София и пристига на Изгрева. Среща се с Учителя, целува Му ръка, а Той я поглежда и й казва: „Добре дошла! " Тя се върна на Изгрева и след това през време на цялата Школа изпълни обещанието, което бе дала: „Да живее за Господа и да служи на Господа".
към текста >>

58. 37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия.
28 (ст. 12-17) Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство. Предавам я на вас и на онези, които ще дойдат след вас." Ще минат години времето, снегът ще изрови нашите стъпала. Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет. Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила. Братският живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
към текста >>

Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
Предавам я на вас и на онези, които ще дойдат след вас." Ще минат години времето, снегът ще изрови нашите стъпала. Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия. Един съвет. Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила. Братският живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.
към текста >>

59. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Когато обещае нещо ще го изпълни точно.
Той имаше грижата и участвуваше най-активно при издаването на беседите. Беше изпълнен с идеи, огън и възторг. Той имаше грижата за експедицията на беседите. Когато се отпечатваше едно томче брат Боян го изпращаше до всичкй ученици, понеже в него бяха адресите на всички приятели от цялата страна, както и на тези в чужбина. Той знаеше адресите на всички хора по памет и бе извънредно акуратен. Когато обещае нещо ще го изпълни точно. Беше отличен работник на Учителя. Той стенографи-раше всички беседи на Учителя, а също и всички частни разговори, които при разни случаи Учителят водеше с приятелите, било на екскурзии, било на вечери, било при частни посещения при Учителя. И накрая всички тези материали по мое настояване той ги извади от стенограмите, събра ги наедно и се получи материала „Разговорите на Учителя". Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги. Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка акция.
към текста >>

60. 7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Години наред Боян обещаваше да ги предаде.
Той намира някакви познати живущи в някаква къща около Руски паметник и там ги занася в някаква таванска стаичка. След като научих, че куфарите са изчезнали аз настоявах да ми се предадат. Борис от своя страна нареди на Боян Златарев да ми се донесат и предадат, но Боян отлагаше по различни причини. Той беше под влиянието на Петър Филипов и на Лалка Кръстева и не пожела да ги предаде. Накрая Борис Николов разбра, че е изигран и че неговия план се проваля. Години наред Боян обещаваше да ги предаде. По-късно той ги прехвърли на друго място, че после на трето място. Отношенията между Борис и Боян се развалиха поради това, както и поради кражбата след това на архива на Савка и на архива на Резньовете. Стана най-големия провал и то от лица, които са целували ръка на Учителя. Боян си замина през 1986 г. От тогава до сега тези куфари бяха търсени, но безуспешно.
към текста >>

61. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Идва директора на затвора и казва пред всички: „Майстор Борис, обеща да поправи и да направи тази сграда както трябва.
Вместо да ни изпратят на каторга в Сибир, то падна гръм от ясно небе и заби в земята проклятието на рускинята и разкъса веригите на 30 души затворници. Що радост беше у тези хора. Минаваха и целуваха стените на стаите. Целуваха онези места, където техните ръце бяха работили. Целуваха, благославяха, прегръщаха се и не можеха да повярват, че са свободни. Идва директора на затвора и казва пред всички: „Майстор Борис, обеща да поправи и да направи тази сграда както трябва. Той поиска, ако я направите както трябва, да бъдат наградени отличилите се. И аз ви награждавам. Вие сте свободни и да знаете от мен, че трудът е този, който ви освободи. Ако работите навън както работихте тук, на тая сграда, то винаги ще бъдете свободни. Ще ви освобождава вашият труд." Всички плачат, аз слушам и виждам, че друг е влезнал в директора и чрез неговите уста друг говори.
към текста >>

62. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват.
към текста >>

Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците." 2.
към текста >>

А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава.
V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ 1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си." „Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците." 2. Култовете: Вие сте прави да ни гоните. Вие създавате култ, а ние сме били всякога против тези човешки лъжи.
към текста >>

63. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.
Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи: Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана. Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството. Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII.
към текста >>

64. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват.
Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане мсичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна.
към текста >>

Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията.
Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна! Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията. Но другите, които бяха около теб се оказаха недостойни да бъдат твои съвременници. Желая ти всичко хубаво в Невидимия свят и помни, Вергилий, който бе и който отстоя на всичко. Аз бях един от верните. Друго нямам какво да ти кажа. Другото е от теб и от онези, които са в Невидимия свят.
към текста >>

65. СЪДЪРЖАНИЕ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Обещаното заминаване 7.
Бедното момче става лекар 2. Болният фабрикант 3. Богатството и болестта 4. Папа Пий ХI и Учителя Дънов 5. Владиката Стефан и Учителя Дънов 6. Обещаното заминаване 7. Оздравяване 8. Болните сливици 9. Цената на вегетарианството 10. Чорапите и бомбите 11. Рудолф Щайнер и Боян Боев 12.
към текста >>

66. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадена от Учителя през 1900 година

И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10).
Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
към текста >>

67. 02. Молитва за българския народ

Припомни обещанията Си.
Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това.
към текста >>

68. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители.
Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 година на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богуслужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 година Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България. Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско.
към текста >>

Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители.
Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие.
към текста >>

69. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е.
Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта. Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите.
към текста >>

70. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието.
Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса. Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието. Чрез Него се получава посвещение. „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, гл. 6, ст. 3). Чрез Духът на Обещанието и чрез Святия Дух човек получава обновление.
към текста >>

Чрез Духът на Обещанието и чрез Святия Дух човек получава обновление.
Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието. Чрез Него се получава посвещение. „Свят, свят, свят Господ Саваот". (Исай, гл. 6, ст. 3). Чрез Духът на Обещанието и чрез Святия Дух човек получава обновление. „Ако е някой в Христа, той е създание ново (II Кор. гл. 5, ст. 17). Чрез Духът Святий се идва до Единство. „Едно тяло и един Дух" (Еф. гл. 4, ст.
към текста >>

Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II.
Господ на Силите ще е венец от Слава (Исая гл.28, ст.5) 9. И се утвърждават на Израилевия Бог: Името Му е Иеова Саваот (Исая гл.48, ст.2) 10. Аз съм Бог Всемогъщий (Битие гл.17, ст.1) ЕЛОХИМ Исусе, Елохим, Заветът на Бога, Господ Бог, Отец на Светлините. 1. И рече им Исус: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам Аз съм." (Ев Йоана гл.8, ст.58) 2. Исус Христос е Истият, вчера и днес и до века (Евреем гл.13, ст.8) 3. Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4. Ти си Христос, Син на Божа живаго (Ев. Лука гл.4, ст.41) 5. И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, а той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима.
към текста >>

71. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка.
Той ме остави да бъда в плен на предложенията и след това протегна мощна десница, и ме изтръгна от сладникавия поток. Така най-добре разбрах пясъчните основи на „общественото добруване" - несъвместимо с пътя на ученика в единствената и неповторима школа на УЧИТЕЛЯ. А изпитите бяха неизбежни, неотложими. Единият изпит. В моята ранна биография има два момента. Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
към текста >>

72. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Галилей Величков

Помни думите Господни и Неговите обещания.
Неговото слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята истина. Той изявява своята благост на душата и прави Името Си познато ней. Господ управлява сърцето и просвещава умът. Знанието Господне е светлината на душата, а Мирът Господен - нейното изцеление. Помни думите Господни и Неговите обещания. Той ще направи Своето Слово да се сбъдне. Призовавай Го на всяко място и по всяко време, защото това е угодно Нему. Блажен е, който вярва и който се надява на Господа, и който Го люби -той е син Божи." В библията на УЧИТЕЛЯ има и други бележки и текстове, които могат да бъдат предмет на други разкази.
към текста >>

73. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

Не съм аз виновен." А Никола Антов крещи и вика: „Ти си бял брат, дал си обещание и си се отметнал.
Боян Боев мълчи. Тогава Антов започва да го налага с бастуна. Боян вика от болка: „Стига бе, Антов, утрепа ме. Накараха ме насила да се отметна. Накараха ме. Не съм аз виновен." А Никола Антов крещи и вика: „Ти си бял брат, дал си обещание и си се отметнал. Сега ръката Господня те налага". След малко Антов напуска бараката и си отива вкъщи. Там има две сестри, които наблюдават и разказват после на останалите. Всички са възмутени от Никола Антов и искат да му запалят бараката, за да го няма вече на Изгрева. Но Антов научава за подготвения палеж и ги предупреждава: „Ако запалите бараката ми, ще изгори целият Изгрев и вас вече няма да ви има".
към текста >>

74. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа".
Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа". „Г-н Дънов дори ме посъветва, да не се наричам Беровски, а да съкратя „ски" и да се наричам Беров". Аз продължавам да слушам неговия разказ на масата. „Аз същевременно бях и приятел на владиката Стефан и така както си работех у дома, един ден звъни телефонът и на телефона е владиката Стефан и ми казва: „Моля ти се, ела веднага Сашо при мене." Пък аз му казвам, че ще мина тия дни. Той настоява. „Не тия дни, но веднага идвай, работата е много спешна." И аз разбира се, отивам, никога той такава покана не ми е правил досега.
към текста >>

75. 3.06. Обещаното заминаване

6. Обещаното заминаване Да продължим пак нашите разговори.
6. Обещаното заминаване Да продължим пак нашите разговори. Мога да кажа за събитията, които са се случвали по времето на Учителя. На Изгрева салона посещаваха, разбира се, всякакви слушатели. Той казваше: „Никого не викам, никого не гоня, да заповядат всички онези, които имат нужда и Аз, с каквото мога, да им бъда полезен." Така в тази аудитория идваше един офицер със съпругата си, който в своята си дейност във войската, в химическата лаборатория, станало авария, избухване, след което той ослепял. И съпругата му го водеше на беседите и след това. След години един ден явява се при Учителя и го моли за следното: „Много Ви моля, Учителю, като наближи време да си замина от този свят, предупредете ме да се поприготвя за заминаването." Учителят му отговаря: „Разбира се, добре, ще Ви уведомя".
към текста >>

„Да, Учителят ми обеща, но Той си замина!
Той казваше: „Никого не викам, никого не гоня, да заповядат всички онези, които имат нужда и Аз, с каквото мога, да им бъда полезен." Така в тази аудитория идваше един офицер със съпругата си, който в своята си дейност във войската, в химическата лаборатория, станало авария, избухване, след което той ослепял. И съпругата му го водеше на беседите и след това. След години един ден явява се при Учителя и го моли за следното: „Много Ви моля, Учителю, като наближи време да си замина от този свят, предупредете ме да се поприготвя за заминаването." Учителят му отговаря: „Разбира се, добре, ще Ви уведомя". И минава време. Учителят си заминава от този, физическия свят, и той се учудва вкъщи и си размишлява. „Да, Учителят ми обеща, но Той си замина! Няма кой да ми каже сега - кога ще си замина". И така, с тази мисъл, продължава времето, минават години. Един ден явява му се Учителят и му казва: „Ти нали се интересуваше, да знаеш, когато ще наближи времето ти за заминаване от земята, за да се поприготвиш! " „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава.
към текста >>

Обещаното уведомяване и обещаното заминаване се изпълни.
Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш? " „Да, Учителю! " „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял. И сега удовлетворен, че го уведомява не кой да е, а Учителят, и разбира се за негова, за слава Божия и за Негова радост, ще му изпрати двама наши заминали приятели - Пеню Киров и Гарвалов. След няколко дни той си замина, т.е. почина. Обещаното уведомяване и обещаното заминаване се изпълни. Човек слиза на земята и възлиза от нея при строго определено време.
към текста >>

76. 3.47. Симеон Радев

След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев.
И аз отидох. И той ми поиска ръката и аз като Му подадох ръката, Той ми каза: „Г-н Радев, Вие сте за тук, при нас в Братството". А аз Му отговорих: „Вижте какво, духовните въпроси не са ми чужди на мен, но така, да се определя или тук, или там. Не ми лежи." А Той ми отговори: „Разбира се, свободни сте Вие, Аз само Ви обърнах внимание, че Вие сте за тук". Това така беше. След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев. Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал. „Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Реалността е в самия човек.
към текста >>

77. 3.59. Божествената партия

Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап.
И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре". „Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи". Той е квартален и знае всичкото. „Добре", рекох. И аз отидох там в подучастъка, където ме викат, подадох там повиквателната и му казах, че кап.
към текста >>

78. 4.26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища

ИЛИЯ УЗУНОВ

Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи.
Като разбрах всичко това, аз отивам при Учителя и Му съобщавам за провала. А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше решимост, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо. Какво беше това нещо, вие можете да го проучите от разказите на онези, които взеха участие в несполучливият опит, да се приложи Паневритмията. Онези, които попречиха, макар че бяха служители на други сили, те произлизаха от този народ и затова този народ ще носи последствията си за това, че се противопостави за прилагане на Паневритмията в българските училища. Един от тези, които не приложи и попречи да се приложи в училищата Паневритмията, бе Борис Цолов. Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него. Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си. Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък.
към текста >>

Но не удържа на обещанието си.
А Той огорчен каза: „Една Паневритмия не искаха да приложат." И махна с ръка с такова голямо огорчение и в жеста Му имаше решимост, че се сбогува с нещо, и че се отърсва от нещо. Какво беше това нещо, вие можете да го проучите от разказите на онези, които взеха участие в несполучливият опит, да се приложи Паневритмията. Онези, които попречиха, макар че бяха служители на други сили, те произлизаха от този народ и затова този народ ще носи последствията си за това, че се противопостави за прилагане на Паневритмията в българските училища. Един от тези, които не приложи и попречи да се приложи в училищата Паневритмията, бе Борис Цолов. Той имаше голям пост и имаше власт и беше обещал да я приложи. Но не удържа на обещанието си. Дойде 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите на власт и арестуваха всички правителствени лица. Арестуваха и него. Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си. Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията.
към текста >>

Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение.
Той бе в списъка на първите сто човека, които бяха убити, макар че имаше и други представители на властта, които бяха и имаха по-голяма вина от него, като дори някои от тях не влезнаха в този списък и отърваха кожата си. Така че Провидението действаше в пълна сила и порядък. Ако се проучи съдбата на всички онези, които попречиха и не удържаха на думата си, да се приложи Паневритмията, то ще се получат такива изводи и поуки за следващото поколение и за всички онези, които в бъдеще ще проучват и ще се занимават с въпроса за Паневритмията. Защо не се приложи? Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт. Те не се страхуваха от никого. Единствено се страхуваха от общественото мнение, което бе насаждано от свещениците в разстояние на десетилетия срещу Учителя. Обещаха, но не изпълниха. А останалите, които не обещаха, попречиха по един, или друг начин.
към текста >>

Обещаха, но не изпълниха.
Попречиха всички подред, отгоре - надолу. Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт. Те не се страхуваха от никого. Единствено се страхуваха от общественото мнение, което бе насаждано от свещениците в разстояние на десетилетия срещу Учителя. Обещаха, но не изпълниха. А останалите, които не обещаха, попречиха по един, или друг начин. След това се развиха такива събития в България, които в бъдеще ще бъдат изучавани и проучвани и ще бъдат давани за пример в световната история като пример за непослушание към Всемировия Учител. А какви са тези нарушения? Всеки един от вас може да вземе „Паневритмията", издание 1941 г. и да прочете „Основи на Паневритмията" и да се запознае със седемте принципа, които изграждат „Паневритмията" и след това да размишлява, да съпоставя исторически събития и факти на действащите лица, които работиха с Панетвритмията, за да я приложат в българските училища.
към текста >>

А останалите, които не обещаха, попречиха по един, или друг начин.
Всеки един, който стоеше по стъпалата на властта, не съдейства, или, ако беше обещал да съдейства, не удържа на думата си, поради лични съображения или страх от общественото мнение. Тези лица имаха власт. Те не се страхуваха от никого. Единствено се страхуваха от общественото мнение, което бе насаждано от свещениците в разстояние на десетилетия срещу Учителя. Обещаха, но не изпълниха. А останалите, които не обещаха, попречиха по един, или друг начин. След това се развиха такива събития в България, които в бъдеще ще бъдат изучавани и проучвани и ще бъдат давани за пример в световната история като пример за непослушание към Всемировия Учител. А какви са тези нарушения? Всеки един от вас може да вземе „Паневритмията", издание 1941 г. и да прочете „Основи на Паневритмията" и да се запознае със седемте принципа, които изграждат „Паневритмията" и след това да размишлява, да съпоставя исторически събития и факти на действащите лица, които работиха с Панетвритмията, за да я приложат в българските училища. Изводите са ваши.
към текста >>

79. 5.07. Кой и как си търси белята

Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо.
Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната, и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор, и то, 16 години по-млад от нея. Не живееше добре с него. Той отначало ядеше месо, после обеща да стане вегетарианец, но ходеше тайно по гостилниците и си ядеше пак месо. Нямаха деца. Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво, диваче дете. Създаде им много ядове. Детето се разболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина, на петдесет години.
към текста >>

80. 5.09. Опитностите на най-духовната ни сестра

Беше обещала да ги разкаже, когато му дойде времето.
Беше тиха, мирна и я оставяхме вкъщи да се грижи за баща ми и майка ми. Беше най-кротката и най-духовната от всички сестри. Тя беше постоянната връзка на семейството ни с Учителя. Тя най-много е ходила при Учителя и знаеше и помнеше какви ли не опитности с Него. Но тя не ги разказваше. Беше обещала да ги разкаже, когато му дойде времето. Но онзи, комуто тя бе обещала да ги разкаже, не дойде да ги запише, а тя не искаше на друг да ги разказва, защото беше обещала само на него да ги разкаже. Това бе един брат, с когото тя се бе запознала през 1972 г. на езерата на Рила. Но той не се яви и тя не ги разказа. Тя се оплакваше от болки в стомаха.
към текста >>

Но онзи, комуто тя бе обещала да ги разкаже, не дойде да ги запише, а тя не искаше на друг да ги разказва, защото беше обещала само на него да ги разкаже.
Беше най-кротката и най-духовната от всички сестри. Тя беше постоянната връзка на семейството ни с Учителя. Тя най-много е ходила при Учителя и знаеше и помнеше какви ли не опитности с Него. Но тя не ги разказваше. Беше обещала да ги разкаже, когато му дойде времето. Но онзи, комуто тя бе обещала да ги разкаже, не дойде да ги запише, а тя не искаше на друг да ги разказва, защото беше обещала само на него да ги разкаже. Това бе един брат, с когото тя се бе запознала през 1972 г. на езерата на Рила. Но той не се яви и тя не ги разказа. Тя се оплакваше от болки в стомаха. Отива при Учителя и Той й казва: „Настържете ряпа, изтискайте сока и от него да пиете по една лъжичка всеки ден." Изпълни съвета Му и така оздравя.
към текста >>

Другите опитности от нея ще ги търсите от оня брат, който не ги записа, който обеща да я посети, но не дойде.
на езерата на Рила. Но той не се яви и тя не ги разказа. Тя се оплакваше от болки в стомаха. Отива при Учителя и Той й казва: „Настържете ряпа, изтискайте сока и от него да пиете по една лъжичка всеки ден." Изпълни съвета Му и така оздравя. Ето, това е единствената опитност, която мога да кажа за нея. Другите опитности от нея ще ги търсите от оня брат, който не ги записа, който обеща да я посети, но не дойде. Ето това е!
към текста >>

81. 5.10. Ябълка от Учителя

Изпълних обещанието си.
Аз ставам и казвам: „Защо изопачавате нещата? Аз съм това лице в тази опитност." Отвърнаха ми: „Това не може да бъде! Ти не може да имаш такава голяма опитност." Не ми повярваха. Аз бях дълбоко възмутена и обидена. Дадох си дума повече да не разказвам никому нищо. Изпълних обещанието си. Затова досега не съм разказвала. А сега ще ви я разкажа. Като учителка бях командирована в Македония. За Коледа си дойдох в София. Тогава Коледа беше на 7 януари, а Бъдни вечер беше на 6 януари.
към текста >>

82. 5.21. Тереза Керемидчиева

Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си.
Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но студът ме въздържа да сторя това. Накрая ви поздравявам най-сърдечно. Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни. Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи. Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво.
към текста >>

Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни.
Накрая ви поздравявам най-сърдечно. Целувам ви, ваша с. Тереза. 2. Писмо от 5.II.1948 г. Обична Драга и Цвета, С тези редове искам да изпълня обещанието си. Макар че не разполагам с време, но обещанието си е обещание и не бива да се не изпълни. Ето вечер, в стаята ми настана тишина, всичко спи. Вън снежи много приятно, утре сигурно ще има една бяла покривка. Доста е късно, но за мене -най-приятното време да влезна в разговор с моите приятели далеч и близо. Часът за общение с Бога и там, при Бога, ги намирам всички, колко хубаво. Вечер, след като всичко заспива, като че ли аз тогава се събуждам, оживявам и почвам да работя.
към текста >>

И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло.
Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя. Колко ли сме ние щастливи, какви богатства имаме. Тук продължават сказките, концертите. Като че ли живеем далеч, далеч от всякой шум, в мир и радост. И сега, мои мили, вярвам писмото ми, което обещах да ви пратя, да се е напълнило вече с масло. Дано да сте доволни, и ако тези редове може да ви донесат една малка радост, аз ще бъда доволна. Поздравете всички млади приятели и вас, двама ви, целува с. Тереза. 3. Писмо от................ Мила и обична с. Драга и Цвета, Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София.
към текста >>

83. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща.
7. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ Неочаквано за мен настъпи едно важно събитие. Учителят по своя инициатива ме повика на дълъг интимен разговор. Този разговор стана в малката приемна стая на бялата къща на ул. „Опълченска" 66. Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо тяло; на второ място - астралното ти тяло, което е свързано с твоя емоционален живот и на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят. Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа.
към текста >>

84. 6.15. Космичната вълна на любовта

" „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала.
Тя беше едно огледало, в което да се оглеждат другите. И тези реакции, които се явяват в другите, накрая отиваха у нея и излизаха като нейни недостатъци. А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами. Поповете я бяха подкупили да говори срещу Учителя. На Изгрева Учителят я запита:"Колко пари ти дадоха поповете? " „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала. Аз струвам много повече." Тя вдигна рамене и допълни: „Излъгаха ме. Това, което ми обещаха, не ми го платиха." Като медиумична натура тя можеше да върши някакви отклонения. Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше?
към текста >>

Това, което ми обещаха, не ми го платиха." Като медиумична натура тя можеше да върши някакви отклонения.
А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами. Поповете я бяха подкупили да говори срещу Учителя. На Изгрева Учителят я запита:"Колко пари ти дадоха поповете? " „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала. Аз струвам много повече." Тя вдигна рамене и допълни: „Излъгаха ме. Това, което ми обещаха, не ми го платиха." Като медиумична натура тя можеше да върши някакви отклонения. Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше?
към текста >>

85. 6.38. Следването ми в чужбина

Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше.
Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла.
към текста >>

86. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари.
Намерихме преводачи професионалисти и им платихме добре. Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки езици. Когато трябваше да се превежда книгата на полски език, аз се срещнах с една писателка полякиня, която знаеше български и беше секретарка на полския посланик в София. Поканих я в Министерството, където работех. Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба. Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и идва веднъж при мен. „Г-н Константинов, дойде тук една секретарка на консула, много интересна жена, аз не я познавам. Но като видя, че превеждам тази книга, ми каза: „На всяка цена дайте да я прочета". Тя се казваше Евдигия Ворска и като прочела книгата, пожела да се срещне с мен. Като влезна в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция.
към текста >>

87. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението.
Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички. Беше мек по характер и крайно общителен. Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението. Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев. Различието при печата на беседите се дължи на това, че нямаше подготвени хора. Аз бях направил следния опит.
към текста >>

88. 6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?

Досега абсолютно никакво обещание не съм искал от теб.
Дайте си заявлението". След два дни той ми носи разрешението за печат, като нямаше никаква представа каква е тази книга. На мен ми падна воденичен камък от шията. И трябваше да се пази в пълна тайна. Извиквам Неделчо Попов и го завеждам на мястото, където е поставено тялото на Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел. Досега абсолютно никакво обещание не съм искал от теб. Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш. Също и с жената на Славянски, към която имаш слабост да споделяш всичко, да не говориш нищо. Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор. Прави, струвай, имаш пари за печат, имаш разрешение за печат, но книгата трябва да излезе.
към текста >>

89. 6.71. БЕРТОЛИ

Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.
към текста >>

90. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Обещайте ми." Те обещаха.
„Живея горе на една поляна, в една бяла палатка." След два дни виждам как двамата търчат към поляната. Единият държи бомба, а другият пистолет. Викат: „Скрий ни! " Казвам им: „Ще ви скрия. Но ако решите да проливате кръв на това свещено място, аз ще взема пушка и сам ще ви разстрелям. Обещайте ми." Те обещаха. Аз ги скрих в една яма. „Жадни сме". Дадох им вода с една лейка. Видя ме само майката на Жечо. След това пристигна пехотинска стража и стражари на коне.
към текста >>

91. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Тя беше обидена, но обеща да провери нещата.
Бяха си направили попара със сирене и с масло. Побутнах моят познат да наблюдава гледката. Нарочно останах да видя дали тия три попари ще бъдат изядени. Бяха изядени. Споменах на Елена, че нейната закуска е малка и трябва да снабди всички с такива големи и дълбоки паници за попара. Тя беше обидена, но обеща да провери нещата. След време се учудваше, че могат да се случат и такива неща: големи паници и малки парченца със сирене. На връщане отново се спрях на този лагер. Търсих Пеню Ганев за разговор. Казаха ми, че е отишъл за вода. Той беше възрастен, но с две големи тенекии с дръжки от дебела тел носеше вода от 50-60 метра разстояние.
към текста >>

Няма провал и аз си изпълних обещанието.
И не отстъпи докрай. Беше голямо напрежение. Накрая синът му Петърчо ми каза: „Да знаеш, в твоите ръце оставям бъднините си. За това нещо могат да ме изключат от Консерваторията." Отговарям: „Прие-мам! " И оттогава досега са се изминали около 25 години. Няма провал и аз си изпълних обещанието. Провалът го направиха други и то сега. За това описвам тези събития. Всеки ден брат Пеню пишеше по един-два листа от своите спомени. От време навреме го посещавах и се уведомявах от него лично докъде е стигнал. Видях един човек, който беше верен на Учителя, на Учението Му, на Школата Му и то верен не само на приказки, но и в Дух, и в дела.
към текста >>

Обещавам ти!
Той диктуваше, а аз записвах. Понякога го спирах, задавах въпроси и той правеше допълнения. Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята. Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат? " „В никакъв случай. Обещавам ти! " Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си. Работата беше приключена и аз трябваше да прибера и тетрадката, която беше написана заради мен. Пеню ми я подаде и аз си я взех. Но жена му се разплака.
към текста >>

Изпълних обещанието си.
Жена му и дъщеря му не можаха да издържат психически на напрежението и обикновено стояха в кухнята. Накрая идва жена му Каменка и със сълзи на очите ме моли: „Нали няма да го даваш този запис на други хора да го слушат? " „В никакъв случай. Обещавам ти! " Досега 25 години след това никой не го е чувал. Изпълних обещанието си. Работата беше приключена и аз трябваше да прибера и тетрадката, която беше написана заради мен. Пеню ми я подаде и аз си я взех. Но жена му се разплака. Плачеше от страх, да не би да попадне в някого тази тетрадка и заради нея да изключат Петърчо от Консерваторията. А това можеха да го направят, без да им мигне окото.
към текста >>

Обещаха всички: Пеню, жена му, дъщеря му Иванка и Петърчо.
Плачеше от страх, да не би да попадне в някого тази тетрадка и заради нея да изключат Петърчо от Консерваторията. А това можеха да го направят, без да им мигне окото. Гоненията се бяха засилили. Аз трябваше да работя при най-големите гонения. Накрая се уточнихме тази тетрадка със спомените на Пеню да остане временно при тях, да се укрие и после, като премине заплахата, да ми се предаде. Обещаха всички: Пеню, жена му, дъщеря му Иванка и Петърчо. Аз се съгласих. Исках да има спокойствие в този дом. А можех да я прибера, но я оставих. И сега не съжалявам, че съм я оставил, защото чрез нея се изпитаха всички кой какво и колко струва. Всеки получи оценката си.
към текста >>

Беше се убедил, че държа на обещанието си.
Той беше подготвен вече за архив и за историята. А той заслужаваше това много повече от другите! След 1986 г. реших да направя нов коментар на снимките. Споделих с брат Пеню моят план и той се съгласи. Беше се убедил, че държа на обещанието си. Бяха изминали към 15 години от първата ни работа. А това не е малко. Пеню ми разреши и аз в неговата стая прерових, в неговото присъствие събрах, подредих и номерирах всички снимки, които имаше там. Тогава започнах нов запис, на нов коментар на снимките. Бяха опаковани и прибрани и предадени на синът му Петърчо да ги съхранява, защото всички снимки са вече номерирани.
към текста >>

92. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише спомените си.
4. СТОЯНКА ИЛИЕВА Тя беше учителка в провинцията. Преподаваше литература в прогимназията. Накрая се пенсионира и живееше на Изгрева в барака, чиито чертежи, как да се построи, беше дал лично Учителят. Съседство с нея, под същия покрив, живееше Илия Узунов. Занизаха се дълги срещи с нея и тя обеща да напише спомените си. Тя имаше литературно перо и ги написа, но в разговорите ми с нея изникнаха много нови случки и събития, които аз записах. Тя имаше един философски построен ум, който непрекъснато задаваше въпроси и на които сама си отговаряше. Беше много интересно. Доживя дълги години на земята, но дочака и да изплаща кармата си. Нейните спомени записах на магнетофон.
към текста >>

93. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Той обеща да предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд до него, но не го предаде.
Въпрос: Тук виждам в този брой 127 има снимка на чужденци от Рига на Рила. Отговор: Аз познавах някои от тях. Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя. С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание. Забележка на Редактора: Поместваме изваден машинописен текст на магнетофонен запис на Сава Калименов за случая „Агни Йога". Той обеща да предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд до него, но не го предаде. По-късно помолих дъщеря му - Стефка Калименова да го предаде, за да го публикуваме. Тя обеща, но не го предаде. Те се страхуват, че по този начин ще се злепостави баща им. Напротив, с това ще се измие едно петно, което лежи върху Сава Калименов. Трябва да се знае истината за „Агни Йога" и мнението на Учителя по този въпрос.
към текста >>

Тя обеща, но не го предаде.
Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя. С Амалия Вайланд също се бях запознал и тя ми изпрати също писмо по отношение на „Агни Йога" като ме предупреди, как е всъщност работата, но кой знае защо не съм обърнал внимание. Забележка на Редактора: Поместваме изваден машинописен текст на магнетофонен запис на Сава Калименов за случая „Агни Йога". Той обеща да предаде оригиналното писмо на Амалия Вайланд до него, но не го предаде. По-късно помолих дъщеря му - Стефка Калименова да го предаде, за да го публикуваме. Тя обеща, но не го предаде. Те се страхуват, че по този начин ще се злепостави баща им. Напротив, с това ще се измие едно петно, което лежи върху Сава Калименов. Трябва да се знае истината за „Агни Йога" и мнението на Учителя по този въпрос. Трябва последователите на Учителя Дънов да знаят кой е Мория, коя е Елена Рьорих и че тези книги са дадени по спиритичен начин. Като знаят мнението на Учителя за тази литература, ще могат да се определят.
към текста >>

94. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Обеща да ги намери, но не можа да ги открие.
Отивам при Савата и го разпитвам, вече ядосано. Той дава различни обяснения. Имаше навик да преписва и да разпространява. Спомена ми, че е правил препис на екскурзиите на Олга и ги е раздавал на този и на онзи. Аз не можах да разбера защо ще ги разпространява по този начин. Обеща да ги намери, но не можа да ги открие. Така впоследствие даде един свитък, но това беше една част. А другите 3/4 не се намериха. А останалите неща изобщо не дойдоха при мен. По-късно говорих с дъщеря му Стефка, да ми се предадат онези неща от Олга, които са останали. Тя обеща.
към текста >>

Тя обеща.
Обеща да ги намери, но не можа да ги открие. Така впоследствие даде един свитък, но това беше една част. А другите 3/4 не се намериха. А останалите неща изобщо не дойдоха при мен. По-късно говорих с дъщеря му Стефка, да ми се предадат онези неща от Олга, които са останали. Тя обеща. Но не предадоха нищо. Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр. 1 от 1993 г. Така че архивът на Олга Славчева е разбит и разграбен. Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват.
към текста >>

Онези, които поеха обещанието си от нея, не го изпълниха.
Следващото поколение да ги търси от тях. За Олга Славчева аз съм публикувал много неща в поредицата „Изгревът" I- III том. Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде такова време, има такива условия, но братята по дух ги няма. Онези, които поеха обещанието си от нея, не го изпълниха. Разпръснаха нейното главно творчество и онова, което е свързано с Школата - екскурзиите с Учителя. Онези, които дойдат по-късно и се интересуват от творчеството на Олга Славчева, като прочетат този очерк, могат да потърсят нейните неща от посочените от мен лица. Това, което съм публикувал за Олга, не е малко. Други да направят повече.
към текста >>

95. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Той обещаваше, но се отклоняваше.
Моето запознанство с Николай датира от 1969 г., когато много пъти съм излизал с него на екскурзии по Витоша. Една екскурзия протича в разстояние на 6-10 часа. През цялото това време аз го разпитвах за живота на Школата на Учителя и той разказваше невероятни неща. По пътя аз се спирах и с молив отбелязвах по точки в едно изречение заглавието на всяка една опитност. Много пъти настоявах да седне и да ги напише. Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново. То беше приземен етаж на една къща. За да го изплати, той работеше в едно трудово военно поделение, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха.
към текста >>

Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат.
През цялото това време аз го разпитвах за живота на Школата на Учителя и той разказваше невероятни неща. По пътя аз се спирах и с молив отбелязвах по точки в едно изречение заглавието на всяка една опитност. Много пъти настоявах да седне и да ги напише. Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново. То беше приземен етаж на една къща. За да го изплати, той работеше в едно трудово военно поделение, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха. Ходил съм да го търся там. Живееше при оскъдни условия.
към текста >>

Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала?
Тогава започнаха неговите съвременници да изнасят някои истории, как е увеличил богатството си, и как са били потърпевши някои хора, дори и от Братството, на които не е заплащал за вложения от тях труд. Смятал, че му правят „братска услуга", докато на другите за същата работа е бил принуден да плаща, като предприемач и търговец. За мен това бяха верни неща. Отидох и го запитах за тези случки и той не ги отрече. Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала? " „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах. Дори се стигна до там, че за мен нямаше копие. Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен. А накрая да няма копие за мен. Изобщо ме отстраниха.
към текста >>

Преди да се развият тези събития, предупредих дъщеря му Ина Дойнова, че може да се явят лица, които да го подлъжат с обещания и да публикува неща, които само аз съм работил с него, и които само аз имам право да публикувам.
Това всеки може да напише. Но онова, което трябваше да напише като оригинал неповторим, той не го написа, понеже ме отхвърли и тази идея тръгна след мен, защото беше моя и той без ме-не не можеше да я реализира. Ето един пример, как човек от тщеславие може да се провали. Той и до днес непрекъснато прави хороскопи и се занимава с Астрология. Това е хубаво, но щеше да остане за следващите поколения с един оригинален труд, който той не написа, само защото ме отхвърли, защото в него задейства онзи тщеславен дух на рода им. Преди да се развият тези събития, предупредих дъщеря му Ина Дойнова, че може да се явят лица, които да го подлъжат с обещания и да публикува неща, които само аз съм работил с него, и които само аз имам право да публикувам. Тя сподели, че нищо не може да направи в случая. Досега тя се е явила най-малко на десет концерта, които аз съм организирал и финансирал. Така че аз продължавам да съдействам на този род и да подпомагам на дъщеря му да работи с изключителния си талант, който притежава. Дори съм закупил с лични средства хармониум, който съм й предоставил да работи с него, да изпълнява музиката на Учителя, без никакви условия и задължения. А скоро научих, че си предал ръкописа на някакви хора от телевизията, за да направят сценарий по него за филм.
към текста >>

96. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си.
А каква е тя, всеки един музикант знае много добре, какво значи "предкласика", какво значи "класика" и какво значи "посткласика". По-късно, работейки с Димитър Грива той заяви, че ако сега би записал Паневритмията, много неща би променил и би ги дал по друг начин. Това е естествено, защото вече е прослушал на магнетофонен запис своята хармонизация и знае много добре къде и какви корекции трябва да се направят. Не съм убеден, дали това той го коригира в своите партитури. По-късно той ги събра и ги подвърза. Аз исках да ги поема и запазя, той обеща, но после промени решението си. Най-интересното е, че след този запис на Паневритмията не се получи някакъв обрат в музикалния живот в онези години, когато всичко бе под възбрана и не бе позволено да се изнасят концерти с музика на Учителя. След това музикантите от Изгрева отхвърлиха разработката на Димитър Грива на Паневритмията и след като някои я слушаха, се отказаха от нея. Онези, които я финансираха, вече съжаляваха, че са дали пари. Получи се обратен ефект. Отначало Грива бе задоволен, но след като усети общата реакция, бе смутен и разколебан.
към текста >>

97. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Той обеща да ми ги предаде, но не си удържа на обещанието.
Нали Борис и Мария бяха ги откраднали? " „Е, сега няма никакво значение." „Напротив, сега има значение. Защото отсега започва развръзката. Това са методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство, а това са на Черната Ложа". Никола мълчи. Той обеща да ми ги предаде, но не си удържа на обещанието. Преди няколко години виждам, че ги разпространяват на ксерокс. А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка. И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението. Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен.
към текста >>

Той обеща.
Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума. Аз взех думата и разказах за моят план на Борис за работата ми с Никола Нанков. Борис одобри и тогава бе решено, целият архив, Никола Нанков който бе събирал, да ми го предаде. Той обеща. Съжалявам, че не направихме протокол, както обикновено аз правя. Започнах да работя с Никола по-усилено и системно. През 1986 г. на мен ми предстоеше заминаване в чужбина за работа и аз няколко месеца го търсих, за да ми предаде архива. Като разбра за какво го търся, той се укри и не се обаждаше нито по телефона, нито се явяваше на определените срещи, където той живееше.
към текста >>

Изметна се на обещанието и след няколко месеца ми съобщиха, че е загинал при катастрофа, а архивът му остана в лица, които нямат никакво отношение към неговата работа.
Съжалявам, че не направихме протокол, както обикновено аз правя. Започнах да работя с Никола по-усилено и системно. През 1986 г. на мен ми предстоеше заминаване в чужбина за работа и аз няколко месеца го търсих, за да ми предаде архива. Като разбра за какво го търся, той се укри и не се обаждаше нито по телефона, нито се явяваше на определените срещи, където той живееше. Изметна се на обещанието и след няколко месеца ми съобщиха, че е загинал при катастрофа, а архивът му остана в лица, които нямат никакво отношение към неговата работа. Направих опит чрез жена му Цветанка, за да го прибера. Но тя ми цитира имената на онези, които са дошли при нея и са настоявали да не ми се предава. А тези лица изобщо не са работили с Никола Нанков, но се явиха, за да попречат. И те попречиха. А той иначе има заслуги в много отношения.
към текста >>

Но и той носи вина, защото се отметна от поетото обещание пред мен и Борис Николов.
А той иначе има заслуги в много отношения. На едно място се пази един негов куфар и той бе наредил да се отвори в две хилядната година. Съобщих на лицето да ми се предаде куфара, защото само аз знам какво има в него, и че нищо не може да се направи с тези материали, защото не знае за какво се отнасят. Задържаха ги. И така провалиха дългогодишната работа на Никола. Но и той носи вина, защото се отметна от поетото обещание пред мен и Борис Николов. Веднъж отивам у дома му и нося магнетофон, за да записвам, за което се бяхме уговорили. Докато го чаках да се завърне, жена му Цветанка ми казва: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш отново. Чичо ти Колю никаква работа не може да свърши. Той по цяла нощ се моли на Учителя да Му даде живот и здраве, за да може да работи. Но на следващия ден се мотае насам и натам и не работи.
към текста >>

Обещах му, но при условие, да си коригира отношението към Михаил. Обеща.
Той беше привърженик на Михаил. По едно време му казах, че това не е вярно и за доказателство ще му покажа едно писмо от Учителя, в което Учителят собственоръчно бе написал кой е Михаил. Подадох му писмото, прочете го и целият се разтрепера. „На никого няма да даваш това писмо! Ако някой го прочете, да знаеш, ще ме разкъсат на парчета тук на Изгрева". Обещах му, но при условие, да си коригира отношението към Михаил. Обеща. Как изпълни обещанието си, аз не зная. Но той наистина бе разкъсан след време и загина след автомобилна катастрофа. Трагична развръзка за поука на всички. Беше много добър разказвач. Познаваше лица, хора и събития.
към текста >>

Как изпълни обещанието си, аз не зная.
По едно време му казах, че това не е вярно и за доказателство ще му покажа едно писмо от Учителя, в което Учителят собственоръчно бе написал кой е Михаил. Подадох му писмото, прочете го и целият се разтрепера. „На никого няма да даваш това писмо! Ако някой го прочете, да знаеш, ще ме разкъсат на парчета тук на Изгрева". Обещах му, но при условие, да си коригира отношението към Михаил. Обеща. Как изпълни обещанието си, аз не зная. Но той наистина бе разкъсан след време и загина след автомобилна катастрофа. Трагична развръзка за поука на всички. Беше много добър разказвач. Познаваше лица, хора и събития. Беше огорчен от много съвременници.
към текста >>

А той обеща да ги напише.
Показах й материалите на Галилей Величков, с неговия подпис, които непроменени са включени от Томалевски в книгата. Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях.
към текста >>

Ако беше удържал на обещанието си пред Борис Николов, да ми се предаде неговия архив, днес неговото име щеше да стои наред с другите имена в поредицата "Изгревът", а той заслужава това.
Имахме много обща работа, за ко-ято не може да се говори. Само аз знам какво представлява неговия архив и с какво той се занимаваше. Днес той попадна в други хора, по вина на Никола Нанков, които изобщо не знаят как са нещата и не знаят за какво се отнасят събраните архивни материали. Никола Нанков днес е отново ограбен. Едва ли някой знае нещо за него от сегашното поколение. Ако беше удържал на обещанието си пред Борис Николов, да ми се предаде неговия архив, днес неговото име щеше да стои наред с другите имена в поредицата "Изгревът", а той заслужава това. Много повече от другите.
към текста >>

98. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек.
В тези папки имаше и разработки на песни на Учителя за хор. По това време Петър Ганев беше съставил братски хор и разучаваха песни от Учителя по разработка на различни автори. Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор. Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
към текста >>

Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми.
По това време Петър Ганев беше съставил братски хор и разучаваха песни от Учителя по разработка на различни автори. Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор. Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това.
към текста >>

Обещахте, но не изпълнихте.
Бяха минали един-два концерта. Вероятно Ружинка бе слушала изпълнението на този хор, понеже изяви и поднесе една молба. Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор. Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
към текста >>

Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев.
Тя е много обикновена: Да вземе Петър Ганев една-две разработки от архива на майка й, който е вече у него и да ги изпълнят с братския хор. Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе.
към текста >>

Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен.
Петър й обеща, а за мен това беше един разумен завършек. Изминаха два-три месеца, Ружинка ме среща и ми казва: „Вие обещахте да изпълните една-две песни от разработките на майка ми. Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите.
към текста >>

Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание.
Обещахте, но не изпълнихте. Защо ме излъгахте? Или, само обещахте, колкото да приберете нещата на майка ми." „Сестра Ружинка, аз предлагах да предадете архива на мен, но Вие си пожелахте музикант и си избрахте Петър Ганев. Той Ви обеща, той ръководи хор, него търсете за отговор, а аз ще Ви публикувам спомените на майка Ви и по такъв начин ще изпълня обещанието си." Тя ме изгле-да изпитателно и после махна с ръка, като направи един жест, означаващ голямо разочарование от мен. Отправи го към мен, а не към Петър Ганев, който заслужаваше това. Разочарованието остана, остана и обидата и неизпълненото обещание. А какво представлява музикалният нотен архив на Ирина Кьосева, това може да каже само Петър Ганев, който го съхранява. А дали има някаква музикална стойност, може да каже само онзи, който е музикант, който е професионалист, който познава Духа на песните на Учителя и като просвири нейните разработки ще може да се произнесе. Имат думата музикантите. Моята задача бе да се запишат опитностите на Ирина Кисьова, да се спаси архива й от изчезване и да попадне в ръцете на музикант-професионалист. Аз това го изпълних.
към текста >>

99. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар.
А знаех как Цветана искаше да излезе напечатано нещо от нея, а й трябваха пари. Аз знаех за нейните затруднения и не желаех да преча. Освен това знаех цената и стойността на положения труд от мен с нея. Освен това знаех, че никой, освен мен, не познава нейния материал и няма да може да го опознае и да се справи с него. Младото поколение не знае също нищо, както и нейните съвременници, от които тя пазеше и криеше своите материали. По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар. През 1992 г. Георги Кръстев издаде чрез неговото издателство „Алфиола" нейните разговори с Учителя под заглавие „Съзвучия от бъдещето". Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и ра, с които тя контактуваше. Всички, без изключение, започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа.
към текста >>

Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства.
Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички, без изключение, не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество. Тя не можеше да си обясни откъде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства. Но двамата не позволиха аз да приема нейния архив и то, подстрекавани от жените си. А те също са музиканти. Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене.
към текста >>

100. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ