Търсене в текстове за 'интензив'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват. Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението. На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят. Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините. Но силно интензивните лъчи са убийствени за клетките. Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр. - вредно. Трети важен център е мозъкът. Той е източник на всички нерви и енергии, които служат като един материален проводник за проява на мислителните процеси. В това си качество той се явява като физическа база на умственото тяло. Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества. Умствения живот става интензивен, мисълта ясна, бърза, разрешаването на възникналите проблеми става с известна лекота, явява се стремеж към въпроси от по-висше естество и пр. Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр. Когато тоя център вземе надмощие, явяват се всички качества, присъщи на нервния темперамент. Описаните дотук три центъра играят най-важна роля в целия психически живот на човека, всяко нарушение, смущение в тяхната функция поражда дисхармонии и в резултат – страдания. Силите които са свързани с първия и последния център имат противоположна посока в своето движение. Именно тия, на първия (център), имат низходяща посока, а на последния – възходяща. Средния служи като крепител на тяхното равновесие. Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък,
към текста >>

4. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска. Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс
към текста >>

5. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота. И едно може би е нужно – доколкото нашата интуиция ни го открива – да му съдействуваме. * * * Схващането на новото и неговото приложение е тясно свързано с въпроса за нашия вътрешен и външен живот – въпрос, който често се е повдигал и който подлежи на изяснение не само сега, а и занапред. Външният си живот ние взаимно познаваме, по своя вътрешен
към текста >>

6. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал
към текста >>

7. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш
към текста >>

8. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а
към текста >>

9. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението. Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие
към текста >>

10. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения.
към текста >>

11. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая
към текста >>

12. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература. Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се
към текста >>

13. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние. Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена
към текста >>

14. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

жадува за красивия мир на душата, който да не я търси в хората, който да не иска, поне в някои минути на просветление, да живее за душата. Това може да се наблюдава, както в самия живот, така и в произведенията и на най-реалистичните писатели. При старото разбиране на труда, животът ни е неестествен, защото тогаз пречим на този вътрешен мир да се прояви. В това отношение, новото разбиране е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност на този вътрешен мир да де прояви. Път към интензивен вътрешен живот. „Дето се изявява Първото Начало, то винаги носи ново със себе си." Учителят Познание за Първото Начало, за Великото в света човек добива дотолкоз, доколкото Го проявява чрез своята дейност При новото разбиране на труда това става възможно, защото тогаз човешкото съзнание работи в едно по-високо поле. Човек тогава преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е имал. Този въпрос има и друга страна. Човек може да се учи по много начини. Той може да се учи и от книгите. Но истинското учене е от самата природа, като се проверяват опитно и преживяват нейните закони. Това става и при новото разбиране на труда; тук човек прилага някои от природните закони и ги проверява. Той по-рано не е познавал себе си. Сега ще почне да се познава. Той по рано не е познавал и другите. Сега ще почне да ги познава. По-рано не е познавал и някои от природните закони. Сега ще ги познае опитно. Те ще станат живи истини в него. При новото разбиране на труда, животът на човека
към текста >>

15. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на
към текста >>

16. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича
към текста >>

17. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо
към текста >>

18. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си? Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят. И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин
към текста >>

19. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

и пр. Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство. Вие го наричате реално пространство. За нас то е илюзорно. А пък нашето реално пространство е туй, което вашите геометри и математици наричат свръхпространство. Тази машина може да се премества в разните полета на пространството и там да пребивава. Ней ù е нужна неизменчивост на нейната материя и една двигателна сила, независима от физикохимичните и флуидни сили, т. е. по-висша сила. Разбира се, ние не излизаме от видимия свят. Тези условия изглеждат неосъществими. При все това те са осъществени. Ето как: химиците на нашите школи могат да фабрикуват
към текста >>

20. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

отделно опити с първичните листа на зародиша, после със семеделите му. Тези опити установили индукционната им сила. Опитите с семеделите установили, че митогенетичните лъчи са в главна връзка с централното лико - дървесно снопче на семеделите. Заключение От тези изследвания се вижда, че митогенетичните лъчи не са нещо единично, спорадично в организования свят, но че са едно общо явление. Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност. Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи! Между многото други нали и Райхенбах ги доказа експериментално не само у организмите, но и у кристалите, небесните тела и пр.? Това не е ли одичната сила на Райхенбах с ново име? Ето защо тези изследвания на Гурвич все повече хвърлят мост между официалната и окултната наука. Но някой ще каже, че изследванията на Гурвич още не потвърждават всички окултни истини. Но важно е следното: Окултната наука чрез свои методи на изследване дохожда до едни истини, до които после дохожда и официалната наука. Това говори вече за
към текста >>

21. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност. Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и
към текста >>

22. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

но всичко това е мъртво знание, понеже не се изучават живите сили, които работят в тях; обаче живата наука изучава растенията не само по форма, но и силите, които организират формите, а също така и разумното, което дава целесъобразност на формите, които организират. Механическото знание няма сили да преобрази самия човек; по-дълбоките сили на душата остават непокътнати. Обаче тези по-дълбоки сили чакат своето развитие. Живата наука ги раздвижва. Чрез нея човек почва да живее интензивен живот. А интензивният живот е красивият. Ако човек не се занимава с живата наука, ще остане житно зърно в хамбара. А ако се занимава с нея, ще бъде житно зърно, посято в земята. Кое е по-хубаво? За някои може би е по-хубаво да стоят в хамбара, но тогаз ще останат сами, а когато са посети в земята, ще се размножат. Гореказаното обаче не ще рече, че трябва да се занимаваме с механическата наука. Онзи, който борави с живата наука, трябва да има знанието на механическата наука. Всъщност, всичко, което последната изучава, ще послужи само като суров материал за живата наука. Живата наука е положителна. Тя дава всички методи, как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си. Значи в това отношение тя има грамадно приложение във всички области на живота. Трябва да знаем, че има два вида приложение в свята. Има едно мъчно приложение; когато не знаеш, как да извършиш приложението Тогаз се мъчиш, правиш един опит, втори опит, трети и пр. А пък щом знаеш, няма да се мъчиш. И в единия, и в
към текста >>

23. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват. Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със светлина, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света. Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф. Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът
към текста >>

24. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот?” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога. Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов. УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ „Животът има нужда от коренна обнова". „Трябва да се
към текста >>

25. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките
към текста >>

26. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни. Чудната способност на пеперудите да се ориентират той се стреми да обясни с обонянието им. Но Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, обаче при опитите на Фабр ориентацията ставала от грамадни разстояния. Например при някои екземпляри пеперуди,
към текста >>

27. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина. А когато любовта стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде. Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя? Разбира се, че това не е възможно. Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него. А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи,
към текста >>

28. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите". В последната книга той разглежда от окултно гледище хода на човешката история, а в първите две вече нахвърля контурите на онези принципи, които после образуват неговата теория за синархията. В 1887 г. излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го
към текста >>

29. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните
към текста >>

30. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление
към текста >>

31. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги. След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година. Преди да кажем нещо изобщо за идеите му, нека споменем по-важните му съчинения: „Заблуждения и истина" (1775 г.). Тая книга е била написана от него по съветите на неговите приятели, по повод на книгата на Буланже, в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи. В този си труд Сен-Мартен изтъква, че има едно висше познание, за което невежите не подозират. „Естествена картина" (1781 г.). В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство върху телесните органи. По същия начин, казва той, и природата е продукт на творчески висши разумни сили. „Човекът на копнежа" (1790 г.). Тая книга е писана по стила на псалмите. В нея се изразява копнежа на душата да се възвърне в своето първо състояние. Този труд е пълен с възвишени, светли мисли. „Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната
към текста >>

32. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от
към текста >>

33. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията
към текста >>

34. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

нервната и т.н. Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя. Ръката има свой живот и представлява едно живо съшество с органи най-различно оживени. Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени. Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място. Има и живи и мъртви места по ръката. Мъртви не във физиологически, но в психически смисъл. Гледате корито на река, а водата я няма там. Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си. Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени умствени способности. Чувствителният хиролог ще долови изтичанията, които излизат от ръката и ще се постарае да ги определи от каква степен, от какъв род са. Има много неща в душата, които се преживяват и не се отпечатват или с други думи не са направили такива промени в качеството на материята, не са прокарали своите пътища по ръцете, за да бъдат видени от всекиго. Тези вътрешни преживявания след време ще се отбележат и на видимата, грубата, материална част, а до тогава промените стават в една по-тънка област на ръката, област, която прониква в
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер. Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата,
към текста >>

36. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората. Годината е още в своите зори: по
към текста >>

37. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се забелязва навсякъде в природата. Запример, с материята могат да стават ред промени, но те се отнасят само до формите. Материята може да се размножава в своите форми, но в количествено отношение тя остава една и съща, нито се увеличава, нито се намалява. Ако дойдем до силите в природата, пак ще забележим същото: една сила може да се движи по-бързо, да е по-интензивна, а друга може да се движи с по малка бързина, но увеличение или намаление на силите в количествено отношение не става. И най-после, като дойдем до човешкия разум, законът е същият: ние не можем да предадем нещо на разума, но можем да усилим разумността. Когато човек иска да разбере Истината, той трябва да изучава природата, да изучава всички нейни форми, всички нейни сили и прояви. Там той ще намери всички науки, представени в ред символи. За разумния човек не остава нищо друго, освен да превежда тия образи. Ако граматикът обърне поглед към природата, в нейните точки той ще намери съюзите. В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена. И най-после, във формите от четвъртото измерение ще намери прилагателните имена. По този начин човек може да осмисли своята реч. Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете. Когато хората не постигат това, което желаят, причината е мисълта им, която
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една
към текста >>

39. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея. Друг метод, който човек трябва да прилага, за да носи добре страданията и да може да извлече полза и поучение от тях, това е музиката. Тя е първото изкуство, с което човек трябва да започне сегашното си съществуване. Учителят казва : „Не трябва да се среща човек, който да не може да пее и да свири, или да не разбира нещо от музика! Каквото и да става с вас, пейте! Страданието се лекува с пение, с музика!” Това е финалът, до който се достига по темата за страданието. Всеки ще живее, докато му е определено; и всеки трябва да знае, че животът е по-силен от съдбата. А човек трябва да свърши работата, която му е
към текста >>

40. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият
към текста >>

41. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина. Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото. Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия. Разноименното действие упражнява, напротив - според степента на сензитивността - освежително, приятно, успокоително и благотворно влияние. Температура, чувствителност и мускулна сила обикновено се намаляват. У силни сензитиви туй може да стигне до анестезия и до пълна парализа. Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича към експериментатора. Ако е бил в хипнотичен сън - събужда се. Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То
към текста >>

42. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо. И тя има, какво да ни даде! Горе се получава, за да се раздава долу. До виждане,
към текста >>

43. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

имат голяма длан) търпение, широта на сърцето. Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние. Ако ръката е много
към текста >>

44. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

чуеш гласа на Безграничния! Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни преспи! Когато съзерцаваш всичко това, ти нямаш ли предвкусване на онази Хармония и музикална атмосфера, която характеризира Разумния свят! Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно. Ранни зори. Всички ставаме радостни за това, което този ден ни е приготвил. Тръгваме за Изгревния връх. Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен! Минаваме по тесни пътеки всред гъсти клекове; тук-там вървим по скали, и най-после се намираме на отворено място, отдето се откриват широки простори, Ние сме вече на Изгревния връх. Ще имаме хубав изгрев. От тук се вижда голяма част от Рила. Виждат се ясно и Витоша и Стара планина. Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали
към текста >>

45. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

благоприятни признаци, то голямата електрична енергия се насочва в правилно направление и лицето я владее. Такъв пример имаме у американския цар на автомобилите - Хенрих Форд (фиг. 17). При него има съчетание на силно отдалечени уши с красиво, добро чело и хубаво развита горна част на главата, При такива случаи силно отдалечените от главата уши показват един смел реформатор, който с голяма енергия въвежда промени, подобрения и новости в съществуващите условия. Форд е наклонен и към интензивна духовна работа. Той е търсил нови пътища за труда и е действувал по научни принципи. Силно отдалечените му уши говорят за голяма наклонност към дейност, за голяма работоспособност. * * * Делото на Карл Хутер (1861— 1912 г.) внесе доста интересни новости в психофизиогномиката. Негови ученици разработиха в подробности идеите му и издадоха капитални съчинения върху неговото учение. Като най-добро уводно съчинение за изучаване на неговите идеи се смята книгата: "Основи на човекопознанието" от Амандус Купфер в три тома, богато илюстровани. Първият том разглежда елементарните принципи на човекопознанието и практичните и морални резултати от приложението на тази наука в живота. Вторият том разглежда носа, устата, брадата и пр. Третият том представлява новата френология на Карл Хутер и разглежда челото и черепа. Този том е за по-напреднали. Популярни изложения на цялата психофизиогномика на Карл Хутер представлява книгата: "Илюстровано ръководство по човекопознанието" от самия Карл Хутер. В тая
към текста >>

46. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

край на света може да се предаде, реч, музика, картина (телевизия) и пр. и пр. с помощта на радиото. Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и определението, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно определение на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека. Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир. на вълни и градуси. А телепатията е един голям факт, който разкрива духовното естество на човека. Нека си спомним онзи случай, установен в една лондонска болница, където една жена редовно в определени часове на денонощието е възприемала определена музика и вълни. Оказало се, че тя слуша винаги музиката и речите на една определена английска радио станция. Интересно е това възприемане на определени телепатически вълни. Гурвич откри, че организмите светят, той нарече тази светлина - жизнени лъчи, митотична, и пр. Много преди него Райхенбах, посредством много опити, доказа светенето на телата и живите организми. Той нарече од тази светлина. По-късно Хутер я назова хелиод. Требваше да се яви прочутият случай на светещата жена в Италия, за да се обърне по-сериозно внимание на светенето на висшите организми изобщо. Ако задълбочим малко, без да се спираме в подробности, ето с тези „светещи" явления се доказва окултното твърдение за естеството на човека за неговото астрално
към текста >>

47. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване
към текста >>

48. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото по-мека и по-нежна е тя, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди". И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде
към текста >>

49. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

малка степен по-груби от тия в стъблото. Не може и да става сравнение даже между техните трептения и тия на животните. Днес изучават физиологичното действие на храната върху организма, като изучават техния химичен състав и пр. Обаче окултизмът изучава и психичното действие на храните върху човека. Растенията имат върху човека не само физиологично действие, но и психично. А това психично действие произтича между другото и от това, че самите растения имат психичен живот, макар не тъй интензивен, както у човека; после това произтича и от друго едно обстоятелство : като се свържем с растенията, свързваме се с тия висши разумни същества, които работят върху тях и градят техните тела. Ето защо чрез растенията човек се свързва с висши строителни сили в природата. Това е една обширна интересна област за изучаване, понеже психичното действие на растенията е различно: разните растения засягат разни страни на човешкия душевен живот. Тая област на изучаване може да има голямо приложение при възпитанието и само-възпитанието Когато човек приеме един плод, той се свързва с тия психични сили които са участвували при изграждането на тая форма. Тоя въпрос има и други страни: макар храната да е вегетарианска, макар тя да съдържа възвишени, чисти енергии в себе си, но това знание още не е достатъчно: трябва да знаеш законите, по които да влезеш в контакт с тия енергии и да ги приемеш в себе си. Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните
към текста >>

50. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>

51. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина,
към текста >>

52. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

на душата, лутането й в тъмнината, скърбите й, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минавате интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукате светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава.
към текста >>

53. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

тая нова струя ще издигне принципа на любовта и жертвата! Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза,
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината. Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън - а това ще трае векове - тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат на услугите му. Мислете за свещения
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен. Тъмнокосият, южнякът живее един повече външен живот, чувствен, телесен. Той се разцъфва и развива скоро, живее интензивно и скоро се изчерпва. Чернокосите, които живеят силно чувствен живот, жарки в своята любов, биват и големи артисти. Чернокосите италианци, сякаш се раждат артисти - музиканти, художници. Точно обратен е русокосият. Има една немска дума, според която колкото любовта се отдалечава повече от слънцето, толкова повече слуша тя съвета на разума. Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл. Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо,
към текста >>

56. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото. Еднакво е в състояние да възпита човека и масите или в зло и разрушителност, или в добро и творчество. Зависи, дали една възвишена идея ще бъде посята в нива от тръни или в добре разкопана земя. На всеки случай, психологическият фактор служи най-интензивно на доброто, светлото, благородното и напредничавото. За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък. Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития. Биха се добрали много по-лесно до първоизточника на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести. Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от първоизточника
към текста >>

57. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го
към текста >>

58. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за
към текста >>

59. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, поддържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда една безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която
към текста >>

60. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси : педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в
към текста >>

61. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си. На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална граница на движение. При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне. Така дори е и с човешките изобретения - машините. При една определена конструкция, имаш точно определено напрежение и работоспособност. Няколко гранични числа, не биха били без значение: Гълфстрийм - 1 м/сек. Човек ходещ - - 1.5 м/сек. Кон впрегнат - 4м/сек. Велосипед - 5м/сек. Гребец-съзтезател - 7м/сек. Кон в галоп - 8м/сек. Кораб-платноход - 9 м/сек. Човек с кънки - 11 м/сек. Обикновен параход - 11 м/сек. Бърз параход - 12 м/сек. Състезание на колело - 17м/сек. Торпедоносец - 18 м/сек. Перести облаци - 20м/сек.
към текста >>

62. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк. Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки пориви, също имат такъв почерк. При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу. Нервният ток, който у първите, енергични типове, е изобилен, и мозъчната енергия, особено в поменатите центрове е интензивна, у хора с втория, низходящ почерк, те са слаби. Те отслабват, било поради болест, било поради чести тревоги и безпокойства, било поради неуспехи и разочарования. Почерк с низходящи редове, е твърде характерен, преди всичко за болните. И наистина, хора, които са изтощени физически и душевно, (последното често произтича от тревоги, безпокойства, отрицателни мисли и чувства), изгубват бодростта, пъргавината и силата на своите движения. Последните стават вяли, мудни, лишени от пластичност и сила. Силовите линии у тия хора изобщо се стремят към центъра на земята. Това, именно, означава символично низходящият ход на редовете в почерка, тъй както
към текста >>

63. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ. малките и големи букви), следват приблизително еднакъв наклон (всичките прави или всичките наведени), показват един определен ритъм в надебеляванията и изтъняванията на
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и
към текста >>

65. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

притежават цветния тон. Днес вече се твърди с положителност, че всички хора притежават способност да „чуват" цветове, но то е толкова слабо, че не стига до съзнанието ни. Това идва вече и от обстоятелството, че в обикновения език свързваме възприятията на тоновете с различията в светлината. Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено. Цветните облачни видения за него са замрежени със сребърни нишки, а със засилване на музиката картината се разраства в гигантски размери. Музиката на Вагнер: „Лоенгрин" на известни места, гдето цигулките избликват на високо и в нежни тонове, се представят в замрежена синевина от сребристи нишки, а до-мажор предизвиква най-често зеленина. Тук виждаме, как
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма. Главните съчинения от този период са: Prodrome du messianisme, 1831; Metapolitique messianique; Prolegomena du messianisme, 1842; Messianisme ou reforme du savoir humain, 1842; Adresse aux nations slaves sur les destinées du monde, 1847; „Philosophie absolue de l' histoire", 1852.[* ] През 1849 г. той е посетил Германия, където е имал сказки върху месианизма; гостувал у свой съчувственик. Умрял е на 9 септ.
към текста >>

67. ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат "истински човеци". - Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал!" Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят
към текста >>

68. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр. на съмнение, обезверяване, обезнадеждване, злоба, омраза, отчаяние, всяка страст и пр., имат по-дълги вълни и по-слаби вибрации. Ето защо първите водят към по-интензивни, към по-активни жизнени процеси, а вторите забавят жизнените процеси, предават на тялото по-бавните си вибрации. Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир,
към текста >>

69. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Хубаво ранно утро. Лекцията е свършена! Изток е вече заруменен, но далеч е още изгревът. В утринната дрезгавина се упътваме към полянката на "Изгрева" за гимнастични упражнения. Боровете, покрити със снежни кристали, придават вълшебен вид на обстановката. Ние сме в един приказен дворец на белина и чистота. След упражненията всички сме около Учителя. Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая? – Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемеш любовта, тогаз ще проявиш своята любов. Нали най-първо вдишваме въздух и после издишваме? Човек трябва да влезе в хармония с природните закони, за да почне Духът да работи в него. При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по
към текста >>

70. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место. Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат,
към текста >>

72. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи. Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се съди за вида и за съдържанието на мисълта. Величието на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух? Може да се изброят толкова много, че за да се означат, би трябвало да се образува едно число от три групи по 19 нули. Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг
към текста >>

73. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

стар, да прави зло. Злото, обаче, е за малцина. То прави човека мъдър. Само който е минал през школата на злото е "стар". Преди, обаче, да мине през школата на злото, той е минал през школата на доброто. Така е нормално в природата: първом да се мине през школата на доброто и след това през тая на злото. Започне ли се със злото, целият процес ще вземе обратен ход. Според Апокалипсиса, в света има само двадесет и четири старци. Едно интелигентно същество трябва да живее милиарди години интензивен живот, за да придобие някои черти на старостта, така както я разбира природата. За човека, който е още дете в космоса, остава широко открит пътят на доброто. Доброто е закон на вечно подмладяване. Който иска да бъде млад, да следва неговия път. Ще посочим тук някои практични правила, свързани с процеса на подмладяването. Първото правило: Не дръж в съзнанието си образите на злото! Не мисли, какво е зло. Остави този въпрос за „старите"! Когато попитали един древен египетски мъдрец, що е зло, той само стиснал устни. Дръж доброто в ума си като една мощна колективна сила в света, която постоянно подмладява мислите, чувствата и волята на човека; която подмладява неговото тяло. Доброто е, което поддържа хармонията и целостта на организъма. То е, което го поддържа в здравословно състояние. Ако не е доброто, човешкият организъм тутакси ще се разпадне на съставните си части. Благодарение на доброто, човек расте под благодатните лъчи на божественото слънце. От едно само трябва да се пази човек - от
към текста >>

74. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа. Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между народите се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния
към текста >>

75. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

2. Космично положение -Както видехме по-миналия път, Сатурн в Стрелец е "чужденец". Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета. Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша както ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно. 3. Влияние на знака - Интензивният характер на средата едва ли ще даде възможност на Сатурн да прояви своите практически способности. В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурн. Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта. 4. Влияние на владетеля - Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най-често положително. Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно
към текста >>

76. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

тая светла, красива идея, която сгрява душите им. Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите. И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо, неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност. Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен
към текста >>

77. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и
към текста >>

78. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

който се разгъва животът пред него и великата крайна цел го изпълват с една вътрешна светлина и сила! Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота! Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите в живота! Това е една от причините, поради които, именно, материалистичната култура е свързана с изтощението на нервната система. Не е случайно, дето „нервният век" се съвпада, именно, с епохата на материализма. Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот. Колкото повече човек се издига до върховете на Духа, толкова вътрешният му живот става по-интензивен, по-дълбок; по-дълбоки сили на неговата душа и дух са в активност. Но въпросът тук е да не се губи вътрешната хармония, вътрешното равновесие и светлина при промените във външния живот! Има и друга причина, поради която материалистичното разбиране на живота води към отслабване, изтощение и даже към израждане на нервната система. Разглеждането на тая причина ще помогне да изпъкне по-ясно връзката между материалистичната култура и отслабването на нервната система днес. Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки. Това е тъй наречената радиация на организмите. Но важното е, че има връзка между енергиите, които организмът приема и изпраща. Ако човек е изпълнен с тревоги, смущения, безпокойства и пр., той ще се свърже с разрушителните подобни
към текста >>

79. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Гости от Югославия. На 26 април т.г. пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега?" Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството". Ние виждаме тук как постепенно все повече обществото се приближава до схващането, че богомилството е една от най-светлите прояви в българската история. Пеенето като дезинфекционно средство Хамбургският професор Тажиг твърди, че пеенето служи като отлично дезинфекционно
към текста >>

80. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои. Нали Бог е, който повдига и възражда. Питайки така, хората показват, че нямат ясно понятие за Бога. Всяка добра подбуда, каквато и да е тя, произтича от Бога, който е скрит в цялото битие. Бог е скрит във всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката сила, в най-слабата ù интензивност, все Той е скрит. Бог прониква във всички неща. Следователно, нищо в света не става без Негова воля. Но явява се тогава у някои въпроса: „Ако това е така, защо в такъв случай Бог не оправи света?" В този въпрос, обаче, се крие всичката заблуда на човека. Злото в човешкия живот произтича не от това, че светът е неоправен, а защото в живота винаги се явяват две възможности: едно божествено благо може да се използува или добре, или зле. Зле използуваното благо е зло, добре използуваното благо е добро; в първия случай в човешкото съзнание светът изглежда пълен с противоречия, „неоправен", във втория случай той е „оправен". Онзи, който не разбира, мисли, че злото съществува като някаква същина, досущ така, както считат и тъмнината за никаква реалност. Такъв човек лесно може да се обезвери: той престава да вярва в Бога, в Неговата Промисъл, в Любовта, в Правдата. Ала що очаква в края на краищата тоя човек: робство. Защото натам водят и безверието, и безлюбието, и безправието, и всички
към текста >>

81. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Ако то не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига
към текста >>

82. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от
към текста >>

83. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания. Така че законът за прераждането у Новалис не е само философска идея, но жизнен опит, лична изживелица. Нейно високо художествено тълкуване представлява незавършеният му роман „Хайнрих фон Офтердингенъ". Като парадокс към тоя краткотраен земен живот с крайно опростотворена външна линия се разкрива шеметната спирала на интензивен вътрешен живот. Роден е на 2 май 1772 г. в Обервидерщедт, гдето получава строго религиозно възпитание под влиянието на своя баща, привърженик на хернхутизма. Това е особено духовно течение в Германия, което цели да вглъби религиозната преживелица, подкрепена от волята да осъществява в живи дела учението на Христа. Завършил гимназия в 1793 г., той постъпил в Йенския университет, за да следва право. С по-голям интерес обаче се задълбочава в философията на Кант. В 1795 г. среща тринадесетгодишната София фон Кюн. Нейната свръхземна красота, одухотворена от необикновено висока за възрастта ù интелигентност, пленява въображението на 23 годишния Новалис. Говорейки, мислейки за нея, той става поет. Скоро, обаче, след една тежка и несполучлива операция София отлита в онова тайнствено „отвъд", по което чезнат романтиците. Безгранична, но творческа е скръбта на поета по любимата. Бавно и ритмично неговите „Химни на нощта" отронват мъката и копнежа му по царството на смъртта, онова мистично лоно,
към текста >>

84. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща. Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура? – Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта. Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта? * * * Днес сутринта потегляме надолу преобразени. Всичко е готово. Но има още време. Поглеждаме към върховете и езерата, за да запечатаме дълбоко образите им в душите си. Сливаме се с всичко около нас. Чувстваме,
към текста >>

85. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2). Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2]. Впечатлението, което добива всеки търсещ да проникне в същината на нещата, е много голямо и красиво, когато прочете и разбере дълбоката мисъл, оригиналността и правдивостта на схващането на Учителя за основните четири прояви на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа.
към текста >>

86. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14) „Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане.
към текста >>

87. РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Б. Боев. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ Всички са събрани около Учителя. Таз сутришната лекция отговори на много въпроси, които вълнуват душите. Тя хвърли нова светлина върху тях. И почва интензивен живот у всички. Във връзка с нея много нови идеи възникват в нас. Всяка лекция подбужда мисълта на работа. Един запитва: – С какво трябва да почне новият живот в днешния момент? – С Любовта! Сега хората не разбират, какво е Любовта. Те мислят, че я разбират. Човек, докато не приложи любовта, не може да я познае. Нали докато не приемеш яденето, не можеш да го познаеш? Някои казват: Аз обичам. Това не е любов. При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено. Когато обичаш някого, то има нещо ценно в него, което обичаш. То е Божественото. Докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш Човек да се научи да обича хората, без да им съобщава това, и да види, какви резултати ще има. Любовта е виждане
към текста >>

88. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да укаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира. При правилното дишане се обогатяват всички части на тялото с прана и между другото и този мозъчен център, който управлява чрез нервите си съответния орган. И чрез съживяване на нервната система се съживява и органите. От друга страна, чрез дълбокото ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен, хармоничен, изявява се Великото, което живее в човешката душа и из глъбините й бликва извор от жизнени струи, които преорганизират материята на човешкото тяло, преобразяват го, пресъграждат го и го правят устойчиво към болестите; внасят в него мощна вълна на здраве и сила. Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдействува за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: Чрез правилното дишане се развива между другото и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането, води към големи постижения както в
към текста >>

89. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля. Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него. Нека
към текста >>

91. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински. След него италиански, френски, германски, руски и американски изследователи събраха много и богат материал в тая област. Намери се връзка между туморните образувания в растителната и животинска тъкан и концентрацията на космичните лъчи в близката околност на обекта. Събра се ценен материал по въпроса за кълняемостта на зародишите. в зависимост от същите лъчи или индуцираните от първите такива. Недавна само проф. Хес и близък негов сътрудник са публикували ценен опитен материал върху тази материя. Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното
към текста >>

92. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното
към текста >>

93. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието. Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието. В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид. За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията. Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания", завършва Пиоб.
към текста >>

94. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

който е желал да върви по пътя, трябвало е нещо — събитие в живота, страдания или откровение — да му отвори очите и да се запита: Защо? Тогава почва да различава, да отделя нещата, да отделя семето от къклицата, важното, същественото от неважното, несъщественото, съдържателното от празното. По пътя на различаването човек почва да вижда закономерностите, това, което е право, истинно, трайно, започва да опознава себе си и природата. И ето, пътят на познанието е път на работа, път на интензивна духовна работа, на духовен живот. Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде. В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта
към текста >>

95. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

крила! Никога една дейност, която се върши по насилие или по задължение, не може да развие човешките дарби; напротив, при такава дейност т заглъхват. Само любовта, вложена в труда, събужда дарбите, скрити в човешката душа и чакащи с хилядолетия своето развитие. Тя, вложена в човешката дейност, ще събуди всички творчески спящи сили на човешката природа. Чрез новите форми на труда във всеки човек ще се разцъфтят дарбите към музика, поезия, философия, наука, и пр. Това е влизане в един интензивен вътрешен живот! В един механизиран живот ценят само външната човешка дейност, без да обръщат внимание на подбудите. Всяка човешка дейност, която не представя любовен акт, в която той не влага висшата си душа, го заробва, ограничава и заглушава възвишената страна на неговата природа. Всеки труд. при който подбудата не е любовта, прави човека машина. А това изсушава човешкия ум и сърце. Днес трудът е механизиран, автоматизиран, бездушен, и човек е станал само като един малък винт или колелце в сложната машина на живота. Така животът става нерадостен и тежък. Той става робство, когато може да бъде радостна песен, музика и творчество. Додето трудът не стане любовен акт, до тогава животът ще бъде мъчителен, еднообразен, пълен със сълзи и страдания. А когато стане любовен акт, тогава животът ще стане радостен, понеже човек ще работи за онзи, когото обича. Сега човек с досада отива в работното помещение и чака по-скоро да излезе от него, за да се почувствува свободен. Всяка дейност, в която не
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ди Казавекия ВИТАМИНИТЕ — ЧУДОТО НА НАУКАТА Кой от моите читатели е имал щастието да види дългите и натежали от плодове лимонови и портокалови градини, с жълти и оранжеви петна в тъмно-зелен фон, да се радва на един парфюмиран въздух, в далечината да вижда интензивно лазурно море, под едно светло-синьо небе? Сетивно празненство, при което зрението и обонянието непосредствено господствуват. Друго — с по-слаби тонове на багрите празненство, пред градините на Ривиерата: великолепни петна, между зелените зеленчукови градини, които изглежда да излизат от cornu copiae на богинята на изобилието, боядисани червено, жълто и оранжево в доматените и пиперени посаждения. Друга гама, друга радост в голeмитe овощни милански и венециански градини със сладостта на плодовете; друго празненство, дето преобладава жълтият цвят във вълнуващите се житни морета; друг празник в симфонията на сребристо-сивия цвят и на соления въздух върху фона на препълнени рибарски мрежи. Тия гледки много пъти служат за сюжет на художника, нsкои от които той нарича погрешно „мъртва природа" — natura morte. Казахме: сетивно празненство, гдето окото надделява, но, ако разтворим вратите на нашето въображение, притуряме на първото празненство едно друго, защото с помощта на модерната наука, ще можем да вникнем в същността на различните „художествени сюжети", които набързо прегледахме. Името на гномите, които живеят в зелените растения, в цветята, в овощията, в рибите с хормони, ензими и витамини. Те не
към текста >>

97. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

на слънчевите петна. През времето на максимума на слънчевите петна, последните са огромни по размери и по число. Така напр., в края на февруари 1917 година петната са се отличавали със своята изключителна големина — 250,000 км. в диаметър — превишавайки повече от 18 пъти диаметъра на земята. Спокойният период — минимумът на слънчеви петна — продължава три години. След това петната постепенно се увеличават и достигат максимум, който продължава около три години. Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че
към текста >>

98. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух — в чистота, светост и радост. * В двата си големи портрета Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа — нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното. В дамския портрет „Резигнация” е изразен молитвеният, религиозен копнеж на човешката душа. Картината „Историческата църква Св. Димитър в Сер" представя църква, около която са нарисувани тополи. Последните като че ли представят молитвения стремеж на човешката душа към Бога. В картината „Подуене" художникът искал да изрази едно състояние на човешката душа. Картината, представя ранна пролет. Дърветата са още голи, сухи. Голите клони са проточени през цялата картина, но вече са се явили първите зелени листенца. Тая картина като че ли представя живота на човешката душа, която след дълбоко преживяна скръб, след дълго ходене в тунели, е озарена от първия лъч на радостта. При пейзажите на Кършовски изобщо господствува една основна краска, на която той сполучливо дава множество оттенъци. Краските за него са живи, одухотворени, те ни говорят и
към текста >>

99. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

в интонацията в повишението и понижението на гласа, от самостоятелния музикален център, който на свой ред може да действува не само съвместно с центъра на речта, но и отделно от него. Способността да се издават и възприемат музикални звуци лежи в основата на нашата гласова дейност. Тая дейност, както и всека друга мускулна дейност се намира в тясна зависимост от нашите душевни вълнения. Мускулите на гласовия апарат толкова по-силно се отзовават на душевните движения, колкото по-интензивни са те. Оттук е силното повишение или понижение на гласа в речта при всяко възбуждение, от тук са виковете на човека и животното, от тук е и музиката (отначало вокална) като език на душевните движения, общ, разбираем и изразителен. При това начало на музиката ние наблюдаваме физическата възможност, която имат много животни, често имащи много развит слухов орган. Но само една физическа възможност е недостатъчна за възникването на музикалното изкуство, като отделно формално изкуство. Нужна е и психическа възможност, т.е. наличност на известно духовно развитие, което би позволило на човека да приложи тая способност за художествена цел, макар и тя да е още напълно примитивна. Така че може да се предположи, че духовното развитие съществува само у личност, която има членоразделна реч, макар тя да е в най-първобитно състояние. Затова, правдоподобно е мнението на Спенсер, че началото на тоновото изкуство като изкуство трябва да се отнесе към времето, съвпадащо се с възникването на езика. Това
към текста >>

100. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

лицата, желаещи да купуват, спрямо тия, разположени продават — и това е покачване на цените! Ако едно такова „стимулиращо влияние" продължи няколко седмици, мнозина от песимистите са принудени да следват, дори засилят движението, като извършват покупки „при най-добри условия" (това, което при подобни обстоятелства означава най-често „при най-лоши условия", т.е. при най-високи курсове!). Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар. Достатъчни са няколко продажби, извършени „при най-добри условия", за да накарат курсовете да паднат с 5, 10 или 15% само в едно заседание. Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения. В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е
към текста >>

101. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и
към текста >>

102. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на
към текста >>

103. Мелодии Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

на съзнанието у човека, появата на един нов импулс за възприемане на духовните явления в живота, стремежа към проникване в тайните на природата всичко това е резултат от духовната вълна, засегнала умовете на хората в сегашната нова епоха - епохата на водолея. Музиката на Учителя е един от двигателите в този процес. Нейните вибрации са носители на нови елементи, които веднъж проникнали в човешкото съзнание стават основа за неговото по-интензивно развитие, за обновяването му. Затова ние наричаме тази музика
към текста >>

104. За Пентаграма Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

много е важно въртенето на ключа. Ами ако сгрешите? Много сложен ключ е той. Ще дойдем всички до тия ключове. Всички няма да умрем, но всички трябва да се измените. Да направим едно упражнение - пътуване до Слънцето за три минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим, и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: “Със своето съзнание искам да бъда до слънцето”. Веднага щом помислиш за Слънцето, и ти почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, обратно, пак ще кажеш: “Искам да се върна на земята при своите си”. И като се върнеш всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. За да идем до слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи - да станем по-положителни. Из лекцията "Значението на ръцете и пръстите", държана от Учителя пред общия окултен клас на 7. 01. 1923 г, София * * * СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ МИНАХА няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия
към текста >>

105. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

който чува е на неговата личност или на неговата душа. Дълъг е пътя, който човек трябва да извърви, за да опознае истински своята душа. Той трябва да различава гласовете. Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината! ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно, малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, нов настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят дали са личности, азове, или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е
към текста >>

106. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

си от вътрешната школа? Учителят каза: За целта трябва да се очистите. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: човек да няма никакви пречки, които да пречат на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по- високо се изкачват тези трептения, толкова стават пo-красиви. И краските се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви в красивата си форма облечен и ще се усмихне. А когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл,
към текста >>

107. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай!” Ученикът не критикува! Ученикът работи и служи на Цялото! Той знае езикът на своя Учител! Споменът за него не го напуска никога. Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичния ни Учител напусна земята, изминаха 12 интензивни години, дванадесет зодиака. Въпреки това, Словото на Учителя не престава да звучи, защото това Слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот поема Словото, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо му нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителят донесе на човечеството ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителят донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, нишка, по която тече животът в своята
към текста >>

108. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ражда отново поезия. В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето. То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота. Множеството малки поеми в немерена реч очакват своя ред да се явят на белия свят... В тях поетесата споделя своите разсъждения за страданието, за скръбта и радостта, за възпитанието и самовъзпитанието, за истинските стойности в човешките отношения, и много други. Творчеството й е обширно. То “свидетелства за будна, интензивна мисъл, богата душевност, висока нравственост и тънък усет за красотата.”/Мария Старирадева/. То свидетелства и за нейния особен път, път на човек, пробуден за Реалността, път на ученик, съзнателно боравещ с тетрадка и молив, след прекараните часове над учебника. А от този Учебник на Живота, Стоянка Илиева между другото е научила и нещо много важно. Споделя го с близките си: “Аз гледам в човека доброто, Божественото в него. Отделните прояви са нещо преходно, на тях не се спирам!” Това са думи на истински ученик. Той е научил своя урок и го е приложил в живота си. Такъв ученик е достоен за Учителя си, и няма да бъде забравен от братята си, защото мъдростта на Учителя му, е просветнала в него. Стоянка Илиева си замина от този свят през 1981 година, оставяйки голямо, неизследвано творчество - едно богатство за бъдещите поколения, които единствено ще са способни да оценят подвига на учениците, живяли и творили край Учителя... Стоянка
към текста >>

109. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестницитe!”... “Kaтo вас ли са българките?”, ме питаха някои. - “Много пo-културни и издигнати от мен” - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосаните спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато
към текста >>

110. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

металопластика, която дава материален израз на великите мисли и откровения на един велик човек - Учителя Петър Дънов. Я.Микоян, Търговище За тази изложба си мечтаех. Това е изложба-мечта! Ив. Маркова, Търговище Фотосите са божествени! Какво ли въздействие ще имат оригиналите?! Много дълбоки идеи, продиктувани свише... Благодаря! С.Радева, Търговище Благодаря за светлината и топлината, майсторе! Добрина Баракова, Пловдив Благодаря ви, че в тази желязна епоха сте въплътили най-интензивния огън в най-мъртвата материя на метала. С чука на Словото. Ирена Петрова, Пловдив Всички ваши творби са прекрасни откровения. Благодаря ви от сърце. Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души. Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка. Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина. През 1945 г. се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му
към текста >>

111. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното. А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton. Икономическа или духовна криза? Още не са стихнали в света повсеместните оплаквания от кризата — криза стопанска, икономическа, финансова. Криза, причинена от недостиг и липса
към текста >>

112. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да
към текста >>

113. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от дълбоки социални причини. Засилването на обществените противоречия, на мизерията, болестите и страданията изобщо е от естество да упражнява благотворно въздействие в посочения смисъл, правейки човешката душа по-възприемчива и по-чувствителна, разширявайки съзнанието и пробуждайки стремежите към истинско щастие, социална правда и хармония; тия условия действат в същата посока, и изобщо, като импулсират всестранната човешка дейност, правят живота по-напрегнат и по-интензивен. Гoлямата война и последвалата я социална криза направиха и правят да блесне най-ярко неразумното и безмисленото в живота, нечистото и болното. Те разкриха широко язвите и дефектите на днешната цивилизация, нейната морална нищета. Едновременно с това те изнесоха и изнасят все по-големи проблеми пред човешката мисъл за преодоляване на злото и предотвратяване на идещите бедствия. Всичко е тласнато към най-интензивен живот, призован към свръхусилия. Никога човешката мисъл не е работила тъй интензивно. не е дирила тъй настойчиво и упорито нови пътища във всички области и прояви на живота. Силите на старото и силите на новото са в повсеместно, широко и грандиозно състезание. Сред това всеобщо напрежение, рушение и творчество трябва да се роди една нова култура, да се роди новия човек, или съдбата на човечеството е решена — то ще тръгне бързо по пътя на най-разорителните международни и социални войни, към всеобща разруха и деградиране. Всеобщият духовен кипеж намира своя израз и в силния подем
към текста >>

114. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и ще имаме сили да вървим напред и да бъдем неуязвими срещу силите на тъмнината. Ония, които са почувствали веднъж красотата, музиката и поезията на един изгрев, те знаят какво значат утринните разходки. Ние се приближаваме до Него! Ние чувстваме проявената Божия Любов! Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов. За нас е тази Любов. За нас са тия изгреви. За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа. Това е първия ден на пролетта! Нека този ден настъпи и в нашите души, в нашите умове и в нашите сърца, за да имаме здрави души, здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Б. Б Истинско разоръжение Повече от месец вече в Женева заседава конференцията за разоръжението на света. Големи общественици, дипломати и военни капацитети от много страни са се събрали с цел да разоръжат света, за да се избегнат вече войните. Мастити държавници преговарят, върху един много сериозен и съдбоносен въпрос — въпроса за разоръжението. Държат се хубави речи, излагат се различни становища, предлагат се различни планове и мерки, с цел да се разреши този от голямо значение за международния живот проблем. Четем ний с интерес за работата на конференцията, следим с трепет нейния ход и очакваме с надежда нейния край. Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и благоденствие. Говоря за народните маси, защото има едно меншество,
към текста >>

115. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите
към текста >>

116. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д.
към текста >>

117. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в живота си Любовта по най-съвършен начин. Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл. Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен. То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство. Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи. Ще се възраждат и
към текста >>

118. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят. Колкото е по-интензивна мисълта и по-организирана нервната система на хората, толкова по-добре схващат новото, което влиза в живота. Тези, които схващат ясно новите импулси на живот, проучват законите, по който се проявяват. изучават естеството и качествата на силите, които се стимулират от тези импулси и, въз основа на тези проучвания, чертаят новите пътища и методи, по които трябва да тръгне Обективния живот. за да не влезе в противоречие с законите но Битието. Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура. Това с гениите и учителите на човечеството. за които се казва че създават епохите. Те са изразители на новите импулси на живота, които са резултат на биологическото развитие на човечеството и Космоса. Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений,
към текста >>

119. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“. Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6. X. т. г. Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се
към текста >>

120. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който въз основа на Евангелието работи за неучастие във войната и във всичко, което е приготовление за война. За чест на шведските пастири, трябва да констатираме, че стотици от тях са радикални пацифисти и решително отказват да подпомагат войната по какъвто и да е начин. Свободната евангелска църква в Швеция брои повече членове от държавната. Голямо религиозно събуждане, свободни религиозни движения през последното столетие в Швеция са причината за много благородни начинания и за по-интензивен религиозен живот. Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във
към текста >>

121. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез. Необходимо е да преустроим делото си съзнание за синтетична работа, условие за която е признаването на всички, съгласуването и обединението, без което е невъзможно както търсенето на Истината, така и изграждането на Общото Благо, без което Истината ще се укаже частно мнение, а Общото Благо ще се сведе към безпочвени ограничени утопии. Не бива ни за минута да
към текста >>

122. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

преживявания и какво трябва да бъде моето отношение към тях? 3. М. Всички тия прежилвания са добър белег — знак че вашето съзнание се приближава постепенно до чувстване на оня невидим но реален свят, който ни заобикаля, но който е недостъпен за физическите ни чувства. По пътя на духовното развитие вие имате вече като един основен капитал, останал навярно от вашето минало, една изтънченост на чувствата, отзивчивост и възприемчивост. Това са условия, които, при сериозна работа и интензивен духовен живот, могат да дадат за резултат пробуждането на шестото чувство или ясновидството. Обаче това нещо,— ясновидските способности, — никога не трябва да бъде за нас цел, — да се стремим само към него или заради него. То трябва да дойде у нас като резултат на духовно развитие и усъвършенстване. А пътят към него започва със смирение. Никаква гордост, нито мисъл: „Аз съм нещо повече от другите.“ Тия неща пречат и осуетяват истинските резултати. Когато един човек реши сериозно да работи, нему се дават помощници, ръководители в невидимия свят. Над нашите стъпки, над нашите усилия винаги се бди отгоре, и винаги, при всеки наш зов, има кой да ни упъти, стига нашия вътрешен слух да бъде буден. Следователно, ако правите усилия, истинското ръководство ще го имате, — едничкото условие в случая ще бъде — да се вслушвате внимателно в неговия глас, който ще говори вътре във вас, в душата ви. По всеки важен въпрос запитвайте и — вслушайте се — веднага ще чуете отговора, — тих, но все пак достатъчно
към текста >>

123. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се откаже, да се освободи от всички желания, които го свързвал, със земята, тогава астралното тяло много скоро ще го напусне, като го остави свободен, за да може да влезе в небесния свят. Обаче, обикновено, това съвсем не е така. Повечето хора, и особено ако са умрели в разцвета на живота си, имат много връзки, много грижи и интереси за земния свят. Те не са променяй своите желания заедно с изгубването на физическото тяло. Фактически, често техните желания са дори засилени от един интензивен стремеж да се завърнат пак на земята. Тези им желания, който не могат да бъдат реализирани, ги свързват и задържат в астралния свят, гдето не се чувстват много добре. От друга страна, старите и изтощени личности и тези, които са отслабнали от продължителна болест и са се оттеглили от живота, преминават през астралния свят много бързо. За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно
към текста >>

124. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите
към текста >>

125. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето. Тъкмо сърцето е, което е годно да почувства, да разбере, да възприеме и да пожертва за благото на всички божествената благодат. която е определена за човечеството. А ролята на Сърцето въобще човешкия организъм играе именно славянската раса. Сърцето е, което със своята мекота, пластичност, любвеобилност и отзивчивост, ще възприеме Божиите блага, без да ги задържи за себе си, а ще ги разпрати мигновено към всички части на организма на човечеството. Сърцето е Слънцето на организма. То храни със своята светлина, със своята чиста артериална кръв всички, и най-отдалечените, клетки на организма. Сърцето е извора на живота. То е проводник и връзка с Божествените сили. Чрез него тупти в нас пулса и се отразява цялото многообразие на единния живот в безграничната Вселена. Чрез Сърцето и само чрез него ние сме едно със Всемира, с Върховната Реалност. с
към текста >>

126. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ние ще бъдем всякога под влиянието на долнокачествени течения. Безразлично е в какви отношения се намираме ние към това лице — дали то е наш брат, син или съпруг. Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен! Много висши духове страдат под гнета на паразитни мисли, които се вчепкват в тях и, без те да се усетят, причиняват им големи вреди. Разбира се, никой не може да бъде постоянно сам. Който, обаче, е достатъчно силен да скъса низшите връзки, открива с това пътя на висшите. Един извор на младост: младост на тялото и младост на духа — е способността моментално да направиш положителен целия си мислителен апарат, щом забележиш наблизко низки, груби мисли; срещу ободрителни вълни, обаче, да можеш да се поставиш
към текста >>

127. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

камък на едно здание има своя психичен живот, който влияе върху съществата, които обитават там. Естествено е, че работата не се ограничава само до тук; мебелите, всяка друга покъщнина, книгите, се проникват и напояват с радиациите и възприемат мислите с толкова по-голяма сила, колкото те са по-мощни. Тези предмети са, прочие, в зависимост от проявите на които са били свидетели, проводници, отразяващи същите тия чувства и мисли. Специално книгите имат своя собствен живот, толкова е интензивен вихърът на влиянията, оставени на тях, особено на тия, които минават от ръка на ръка и са четени от много лица. Хартията е добър акумулатор на излъчванията; също така тя е чудесен резервоар, които задържа чувствата на тия, които ги четат, също както и техните реакции, възвишени или посредствени. Пред вид на това, ясна ни става опасността, която се съдържа в употребата на книги, купени „оказион“, или взети от обществени библиотеки, когато те съдържат пикантни, чувствени описания или са проникнати от сектантска нетолерантност,защото те са напоени с порочни, страстни мисли или такива на омраза, произхождащи от всички тия, които преди това са ги чели. Често дори, само при набързо преглеждане на заглавията на изложените букиниста книги, ние биваме обхванати от внезапно вълнение, смущение, явяващо се като следствие на радиациите, на влиянията, които се излъчват от тях. Ако ние ги вземем в ръце, действието е още по-силно. Това особено чувство, което изпитваме при контакта си с тази осквернена
към текста >>

128. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да допуснем, че някой от вас е под влиянието на Юпитер, която е 432 милиона мили далеч от слънцето. Такъв човек няма да бъде горещ темперамент, няма да има темперамента на Венера, защото електрическите и магнетическите течения, които идват от Юпитер се различават от тия токове, които излизат от Слънцето — не са едни и същи. Това са течения, които идват от други сфери, от другия свят. Слънцето съставлява част от друго едно слънце, около което също тъй има течения, но те са по интензивни в своите трептения. Теченията на нашето слънце са вторични: те са, които влияят на хората. Ако някой човек е накрая на слънчевата система, за колко време ще дойде светлината до него? Слънчевата светлина иде на земята за осем минути. — До Юпитер приблизително за 40 минути. Тъй че слънчевата светлина ще употреби 4 ½ часа, докато стигне до най-отдалечената планета във вселената. Ако вие се намирате под влиянието на Юпитер, то слънцето, или тази интелигентна светлина ще повлияе само върху някои части от вашия мозък. Юпитер ще повлияе върху личните ви чувства, а донякъде и на милосърдието. Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие. Затова, всички планети трябва да влияят върху вас. И така е в действителност всяка планета указва по-голямо или по-малко влияние върху вас. Това са Слънчеви течения и вие сте един фокус дето всички тия течения от целия Космос се събират във вас. И ако ви погледне някой ясновидец, ще види много кръгове около вас. Това са все различни влияния,
към текста >>

129. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина с всичките й цветове, които един други се допълнят и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, за червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той произвежда
към текста >>

130. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно. Не бях тъжен, но се страхувах. Аз никога не съм обичал много работата, която извършвах, грижейки се за овците на моя баща и бях вече надъхан от идеята, че ще стана нещо по-друго от обикновеното човешко стадо. Тази мисъл би подкрепяла бедната човешка природа през изпитания много по тежки, отколкото това да напуснеш своя дом завинаги, за да можеш да влезеш в един нов и непознат живот. Решетката тракна зад мене и човекът, облечен в черно, я заключи с
към текста >>

131. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това, че човек най-напред замисля нещо, после почва да го желае и чак тогава идва до неговото реализиране. Постъпките на съзнателния човек не са случайно проявление на безсъзнателни потици и слепи сили, а са израз на един деен вътрешен живот. Деловия човек е идеала. Всеки от нас трябва да стане делови човек. Да бъде делови в посока на доброто. Този идеал може да се постигне само при едно условие: когато храним в себе си постоянно добри мисли, добри чувства и добри желания. Тогава този интензивен вътрешен живот води и към голяма външна активност. За да имаме към околните правилни отношения, от които следват и добрите ни постъпки, трябва да имаме предвид следното: че във всяко същество живее божественото и красивото и заради него в тях, ние високо да ценим както всеки човек тъй и всяко живо същество. Само така, при такова разбиране на живота, вече може да има една правилна обхода, и добри постъпки. Любовта предхожда доброто. Доброто е резултат, проявление на любовта. Гдето има любов, там има и добър живот. За да може човек да дойде до добрите постъпки, трябва да ги потърси в храма на любовта. Любовта ражда доброто и чрез него тя осмисля живота. Добрите постъпки са прекрасни и сладки плодове, които зреят само в градината на доброто и под слънцето на любовта. Г. Събев СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Грижите на умрялата скъперница Много пъти в мрака на вечерта съседните селяни са срещали една стара набръчкана жена, облечена в стари дрехи, по уединения път, който води през Лъмб, но винаги
към текста >>

132. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н. Всред участващите на конгреса тези опити направили голяма сензация и Живле получил множество покани да ги повтори почти в всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф. Кадзамали, също така съпроводен от демонстрацията на регистрационни апарати. Проф. Кадзамали е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегнатата психическа работа: като умствена дейност, напъване де си спомним нещо забравено и др. под. Мозъчните вълни са от електромагнитно естество: те имат
към текста >>

133. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на науката и е подхранван от будната критична мисъл. Той бива обусловен и здраво аргументиран на всяка стъпка в живота. Мирогледът трябва да съдържа ядката, есенцията на всичко онова, което ще се положи за основа. Основа може да бъде само Вечното и Неизменното. * * * Нашият мироглед. Ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един разумен живот. За нас света е уреден и организиран; остава едно всеки да намери своето предназначение и да заработи съзнателно и интензивно за осъществяване на оная пълна хармония между всички същества, която има да се реализира. Тя е идеал за човечеството. Ние изучаваме окултната наука, защото сега тя най-пълно ни разкрива творческите възможности във всички области на човешкото познание и дейност. Човечеството по необходимост вече се движи към тях. Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко благоденствие, а не сако на своя народ. Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и справедливо, защо между отделните народи да не може? Ние уважаваме всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме. Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение
към текста >>

134. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

отношение към мъжкия принцип в човека; а вторите шест часа са негативни и имат отношение към женският принцип в човека. Значи, мъжът и жената управляват денят. Мъжът го управлява от изгряването на слънцето до обед, а жената поема управлението от обед до вечерта, докато залезе слънцето. Вечерта, след залязването на слънцето, брата поема управлението до сред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека. В първия час човек трябва да посади нещо, което да измъти. Вторият ден, вторият час пилето се е вече излюпило, трябва да ходи, движение се изисква от него. Той е ден на низшето в човека, което трябва да работи; навсякъде има мъчнотии и препятствия и ти трябва да работиш, да си пробиеш път, навсякъде да туриш ред и порядък. Средата, това е третия ден, третия час — той е ден на учение — тогава ще впрегнеш ума си на работа. Четвъртият час и ден е за възвишеното и благородното в човека. Петият ден, петият час има отношение към любовта на човека, към чувствата на човека, към яденето и пиенето. Шестият ден и час е последният, в него човек трябва да се замисли, да си даде отчет, сметка за всичко онова, което е направил. След това, като не знаете какво да правите, ще легнете да си
към текста >>

135. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня. А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога. За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв?“
към текста >>

136. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето. Ще се възцари ли Духът на Мира над света? Ще престанат ли разделението, омразата и враждите? Ще може ли да се направят необходимите икономически подобрения? Достатъчна ли е добрата воля на човечеството за да задоволи неговите нужди? Световната дейност се определя от идеите. Хората възприемат тези идеи. прилагат ги (често пъти със сила) по отношение на съвременните национални нужди и действат съобразно тях. По този начин се определят световните събития. Много реформи и подобрения са били тека обсъждани, решавани и прилагани в действие в различните страни, възбуждайки ентусиазъм
към текста >>

137. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде
към текста >>

138. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото. Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание. Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим!“ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха
към текста >>

139. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се пукне, и човек се пука. Но благодарение че формите, в които са облечени музикалните тонове, са толкова устойчиви, че много рядко стават нещастия. Има една смъртоносна гама, за която не искам да ви говоря. Има също и известни мисли и чувства, които произвеждат същия ефект както и тоновете в музиката. Тези мисли и чувства не трябва да се бутат, защото те са в сила да произведат цяла експлозия. И те имат своя форма както и музикалните тонове. Ако формата, в която е затворена тази интензивна мисъл, или това интензивно чувство се пукне, се него заедно ще се пукне и човекът. Затова, като се натъкнете на някоя мисъл или някое чувство, които не ви харесват, оставете ги настрана. Преди всичко, човек трябва де има една трезва мисъл. Вие сте дошли до едно място дето вече трябва да се откажете от старите си мисли. Старите мисли представят една мъглява област, в която ако влезете, вие няма да имате ясна представа за живота. Докато живеете със старите мисли и разбирания, вие не можете да разберете смисъла на живота. За да разберете смисъла на живота, трябва да разберете смисъла и причините на неговото проявление. Преди всичко трябва да знаете, че в живота има голямо разнообразие, в което разнообразие има една обща цел. На дървото има много клончета и хиляди листа, но всички тия клончета, всички листа имат един общ идеал. Те всички се намират на един общ дънер. Единият клон е отишъл на север, другият на изток, третият на запад и четвъртият на юг, но всички те имат една обща цел, една
към текста >>

140. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем. Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще. Истински силните духом говорят най-често с мълчание. И с дела. Защото, тяхното мълчание, тяхната привидна пасивност е в същност най интензивна дейност, най-напрегната работа. Те не заявяват високо, на всеослушание, кой е спасителния път за народа им, но те действат непрекъснато, по един невидим начин, напрягайки всичката си вътрешна, духовна мощ, щото народа им да хване този спасителен път. Малцина са тия истински силни духовни водачи на народа ни, които го водят към добро. А много са силите, които им се противопоставят. Ето защо, повелителен дълг е на всички, които съзнават това, на всички, които желаят доброто на народа си, да присъединят своите макар и малки усилия към мощните усилия на нашите истински водачи, за духовното издигане на народа ни и за отправянето му по истински спасителния път на доброто. Човешкият дух е мощен. Той действа и говори и мълчанието. Той решава и определя нещата, често без да каже нито дума — с чисто вътрешно напрежение и действие. Във всеки един от нас живее този Дух, който определя нещата, който решава световните съдбини, от който зависи накъде ще тръгнем и до какво ще достигнем. Във всеки един от
към текста >>

141. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщаване на казаното. Дължината на носа. „a“ — това е израз на продължителността на действие на силата в случая уравновесена дейност между ума и сърцето с надмощие на ума като ръководно начало. „b“ — височината на носа — това е израз, или резултат на действащите сили — тяхната проява във физическия свят като дела и желания. „c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат. Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ. Дванадесет са пътищата, които водят към тези извори — пътят на доброто, пътят на правдата, пътят на милосърдието, пътят не предаността, пътят на постоянството, пътят на търпението, пътят на послушанието, пътят на знанието, пътят на себепожертването, пътят на чистотата, пътят на светлината и пътят на свободата. И дванадесет са творческите сили, с които
към текста >>

142. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ни тласне към една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение, са факторите, които ще определят нашето бъдеще! Всичко зависи от нас, а не от вън. От нас зависи мира, от нас зависи и войната — от пътя, по който тръгнем, от насоката, коя го вземе нашата мисъл. Това не се отнася само до управниците, тъй наречените ръководители на народните съдбини. Всеки отделен човек е способен да направи много нищо за мира само с мисълта си, защото мощната, интензивна, съсредоточена мисъл, е сила. която невидимо, както по радио, се предава навред, възприема се подсъзнателно и се реализира от другите хора. Няма по-мощно и по-ефикасно средство за запазване но мира от мисълта за мира. Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действа вече самостоятелно, невидимо и неизвестно за нас. Тя прониква в другите съзнания, и започва и там своята работа. Нейните резултати, обаче, се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати — толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. Ето защо. всички хора на добрата воля трябва да отделят по малко от своето време за разпращане, чрез своето собствено живо радио, мозъка, на спасителната идея за мира. Най-добре е това да бъде сутрин, след ставане.
към текста >>

143. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

все повече и повече се засилва интересът към духовното знание, към езотерическите и метапсихическите науки. Затова свидетелства и първият конгрес на езотериците и метапсихиците в Полша, свикан от приятелите на духовното знание в Познан. Отначало проектиран като интимна среша — в последствие той действително се превръща в конгрес с представители от централна и западна Полша — с повече от 150 участници. Три прекрасни, слънчеви дни, каквито редно биват зиме в Полша; три дни на интензивна духовна работа, общение. взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с вдъхновението и ентусиазма, който намираше своите изразители. Много души, търсещи светлината жадуващи за новото, като суха земя поглъщаха жадно живото вдъхновено слово на тези, които носеха това слово. Целия конгрес протече в атмосфера на хармония. търпимост и търсене общото, обединяващото, макар че бяха изказвани противоположни мнения. Конгресът бе открит от Тадеуш Павлицки — инициаторът и организаторът в Познан. След прочитане приветствия от разни градове, прочетен бе кратък реферат: Огнища на езотеричното знание в Полша и в странство — от Елена Витковска (Краков) в който кратко и бегло бяха очертани главно теософските средища и огнища, споменато бе за Гьотеанум и др. Понеже проф. Швитковски от Лвов не бе на конгреса, неговият реферат: За окултизма — остана да бъде прочетен, а в това време след
към текста >>

144. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

но изпитание. Казано е в Писанието: .Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна. Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура. Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде. Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. Всички, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума. но само да влизат като подбудителна причина. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е нередил. Учете с любов всичко. Каквото и да вършите, вършете всичко с потика нв любов. В най малката работа която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото. Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия
към текста >>

145. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

би добил друг облик. Там на височината, човек вижда по ясно величието на Оня Архитект, който е издигнал тоя висок стълб и много други по низки и по високи. Там той ще се запознае с извора на живота, ще почувства трепета на нещо неземно. Там той ще види чудна инсталация — инсталирани са извори, реки, езера, които текат по всичките му посоки и носят живот. Освен тая видима красота и чудна инсталация има и скрита красота, достъпна за будни души, способни да живеят вътрешен, но интензивен живот. Тоя висок исполин е проводник на сили, на енергии, той излъчва висши вибрации и човек, който се изкачи на него се чувства в нов свят, с изобилна светлина, с чист въздух, чиста вода. И наистина светлината на планината другояче действа върху човека. Да се изкачваме по високите планини, да проучваме величието на природата и да влезем в хармония с нея! Да се изкачваме по височините на нашият дух, да се свързваме с Бога за да отпадне от нас ниското и скверното, което е спънка за напредъка ни. Веднъж в годината или поне няколко пъти в живота си човек трябва да се изкачва на височината, да има стремеж до най-голямата височина, до която може да достигне. Като остане човек по дълго на планината, той се пречиства основно. Височината му повлиява и той заживява с високи идеали, става по идеалист. А днес, именно, това липсва на хората. Малко са идеалистите между тях. Планината е по богата с ултравиолетова светлина, с чист въздух, чиста вода. Тя щедро ги предлага на ония души, които разумно искат
към текста >>

146. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия — там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания — най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. Ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се бе уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха. от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен . Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертва живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него — не за учените, силните, религиозните хора на своя век — Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>

147. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цел а та светлина, с всичките й цветове, които един други се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. И така, в заключение, червения цвят ще кажем: Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила; той
към текста >>

148. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на Великия Учител, той е придобил неоценимо благо. И, в сравнение с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкошът и всички удобства на живота. А какво можем да видим ний на Рила? Там ний ще видим Учителя и учениците от Великото Всемирно Братство, — нови люде — „истински человеци.“ Там ще срещнем братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, проницателен ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към доброто. Това са Живи Души, пробудени, способни да живият интензивен вътрешен живот. Ний ще почувстваме, че там, на височините, се разрешава велика задача, че там се твори нов свят и се издига новото здание за това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще се свържем с Извора на Живота и ще възприемем трептенията на други светове. На тези височини минават токове от милиони и милиарди волта, и този, който се докосне с нозете си до тези места, ще почувства тяхното чудотворно влияние. Тогава ний ще се слеем с Живата, Разумна Природа, защото там всичко е живо: и камъните, н водата, и въздуха, и светлината — и всичко говори на своя език, на чудния език на символите и образите. На тези височини ний можем да разберем скритата, разумна дейност на Живата Природа и да осъзнаем Новото, което сега идва в света. И, слизайки от височините, ние не можем да не възкликнем: Да забравим старото и да заживеем в новия живот Я в новия живот ний живеем тогава, когато следваме учението на Христа. Учителят казва: „Проявете любовта на Христа, съгласно разбирането на
към текста >>

149. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в предната част на челото, гдето има 25 хиляди нишки, настроени като нишките на едно пиано. Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав. Тя влиза вътре, покланя се и му изпява една песен. Като му изпяла песента, банкерът се разположил, казва й: какво ще заповядате? Тя казва: ако обичате, да ми дадете 25,000 долара. — На ваше разположение съм. Изважда парите и й ги дава. Казва й: пак заповядайте, аз ще ви услужа. Тя изпява една песен, и той й дава 25,000 долара. Ама пее. Не мислете, че като се сгушите вие можете да пеете. Като пееш, ще бъдеш израз на цялото небе. То трябва да се изразява на твоето лице, от него трябва да излиза онази сила — от очите, ушите, устата — отвсякъде трябва да блика светлина. Всичко в нас трябва да бъде музикално. От пръстите на краката,
към текста >>

150. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината. Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня, като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламеня материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено, като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън — а това ще трае векове — тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за земята на човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат ма услугите му. Мислете за свещения
към текста >>

151. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по
към текста >>

152. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи. За да се обработи. за да се организира в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от местото си. Без сила материята не може да се обработи. Благодарение на силите в природата от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме: „Сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под сила разбираме интензивността с която разумността се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят.“ Идеите са също плод на тая безсмъртна енергия. Те се хранят и крепят от сила и енергия. Затова те растат и се разширяват. Така например, идеята за човещина и братство между хората расте и се развива със сила, според колкото позволяват съвременните условия, или по право, тая идея се проявява до толкова, доколкото съвременните хора са готови да й дадат прием. Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила. ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва
към текста >>

153. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г. г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното становище, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена. ________________________ *) Съставна дума от гръцки произход: мразя и ново. РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало. Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият свят умира, а на негово място се ражда новият свят. Преди 2000 год. на земята дойде Христос и даде на хората новия Закон на Любовта. До Христа, човечеството не познаваше любовта. Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството. Светът, в който живя Син Божи, беше много примитивен, много несъвършен. Човешкият разум не беше способен да разбере вечните тайни на Божия живот, тайните на Космоса и затова Христос говореше с думи, достъпни за ума на тези хора. Но всичко в света се усъвършенства, и човешкият разум става все по-способен да приеме това, което по-рано е било недостъпно за него, и материята се усъвършенства, става по
към текста >>

154. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край. Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават. (следва) Дафинка Д-р Л. Доганова Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г. — тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовното културно просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и 38 българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. „Детски другар“, беше членка на настоятелството на съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, който са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и др. теми, никога няма да я забравят. Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 год. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя
към текста >>

155. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка. Ако вярвате, хората ще ви смятат за побъркани. За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни. Едни поддържат, че температурата отвътре е около 50 милиона, а външно — шест милиона градуса. Това е интензивна енергия, която преобразува нещата. Тази енергия постепенно намалява, пропорционално на разстоянието. Като дойде до земята, тя се намалява до 37 градуса. Тази е температурата, която хората на земята могат да издържат. Ако това напрежение стане по-голямо, то може да ни разруши. Значи, разумните същества са предвидели колко градуса можем да издържим. Един ден цялата слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. Тогава от греховете на хората няма да остане нищо. Греховете на хората зависят от особения състав на материята, в която те живеят. Тази материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще дойде истинският живот. Тогава ще имате приятели, които ви обичат и които вие ще обичате. Тогава ще видите, какво значи неземна красота. Тогава ще видите красиви светове пред себе
към текста >>

156. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда
към текста >>

157. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на планетите Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен - първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по- интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22 Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати - този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия. (следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите
към текста >>

158. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

осветявани за миг ту от една, ту от друга страна, гонят се, надпреварят се, изчезват едно в друго, хвърлят по затихналата земя ту черни сенки, ту хиляди дъждовни бразди. Изключително бързата смяна на картините, извънредния звуков, светлинен и образен ефект на силите причинителки — бурята е момент в природата вън — и в природата на човека — вътре, от особена стойност и за художника и за естествоизпитателя, и за практиката и за теорията. Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена. Ще оставим, за сега, настрана интересният въпрос за различната реакция у различните типове хора спрямо този момент т. е. защо едни психики посрещат бурята по един начин, а други по съвсем противоположен даже на първите начин. Действителните стойности и качества се узнават само когато нещата се подложат на промени — външни и вътрешни, промени на формите, на състоянията и промени на силите. Нам не е възможно да отличим желязото от стъклото, освен при изпитване твърдостта им, лъчепропускваемостта им и т. н. Това са най-елементарни съждения, без тях човешката мисъл не може правилно да разбере и вярно да оцени характера на редица психични и физични явления. И тъй, нещата изявяват същината си само след като с били подложени на изучаване. Когато порой връхлети с водите си по стръмен склон, какво отнася със себе си в дълбокия дол? Листа, сламки, клечки — всичко, което случайно се е намерило по местността, всичко що вятъра е донесъл. Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от
към текста >>

159. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг! Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски народи. Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем. Как може да стане това? Как могат хората, които са далеч от всяка пряка връзка с управляващите среди, да въздействат върху събитията? Как можем ние да
към текста >>

160. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

законът на природата. Когато природата ти даде една задача, ти трябва да я изпълниш. Щом я изпълниш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не я изпълниш, тя ще ти даде един лев и ще ти каже, хайде, върви си сега. Като изучавам човека, виждам, че е доста умно същество. Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организирания свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията. Но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, та разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират безсилни и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи не могат да ядът. Въпреки, всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: ако бих имал повече храна, бих живял повече. Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени мисли. Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да
към текста >>

161. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ако работим добре, непременно успеха ще дойде“. Успехът е плод на колективните усилия на всички ония същества, които са в единомислие с нас, т. е. с този, който работи. Ако съдействаме на другите за да успяват и им сърадваме, то и ние ще успяваме. Такъв е неписания закон на природата, че каквото желаеш на другите, придобиваш го и ти. Всеки успех се обуславя още и от количеството и качеството на душите, на който човек става изразител в даден момент или при да-ден случай. Колкото по-интензивно човек работи, толкова връзката му с напредналите същества става по-жива и поздрава; и това продължава до тогава, докато стане толкова възприемчив, че да може да възпроизвежда направо онова което му се внушава от вътре — от един по-висш и по-разумен свят. Колкото по-правилно човек възприема и колкото по-правилно изявява възприетото, толкова по-голям успех ще пожъне в живота. Г. Събев Влад Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 253) От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си. Третият дом показва на къси пътувания, а деветият на дълги пътувания в далечни страни. Както видяхме, хоризонта разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за
към текста >>

162. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в умствено, духовно и материално отношение. Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията, идеите и деянията на самозваните. От близките общочеловечески изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи. И. А. Изворски Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота. Също така трябва да се помни, че колкото са пo-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно. Но по този въпрос ще се повърнем по-нататък. Значение на 12-те домове в хороскопа* I дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек — дава ни указание за външния вид на човека и за телесното му устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности Фиг. 1 и воля, за добитите чрез сетивните възприятия и опитности, и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Фиг. 2 Указания за всички тези неща ни дава знака, който изгрява на върха на първия дом, който, както видяхме, се нарича Асцендентен знак и планетите, които се намират там и господаря на знака. Роберт Флуд, един от знаменитите розенкройцери
към текста >>

163. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

лятото, през детинството повече; отколкото през зрялата възрасти, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до голяма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи
към текста >>

164. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление. (следва) ____________________________ *) Употребявам израза „мистерия“ за голготското събитие, или за голготската трагедия, защо, този израз е най-пълен и изразителен и може да ни предаде най сполучливо съдържанието и смисъла на един диалектически процес, на когото голготското събитие е само външен
към текста >>

165. -

празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин. Народите, в лицето на техните водачи, понякога
към текста >>

166. -

от романите му!? Та той е бил най-големия си съдия в това отношение. Сигурно г. Чолаков пише за някой от непризнатите софийски писатели, но не за Толстоя! Трудолюбието на последния има свършено друг източник . То иде преди всичко от колосалния му талант на творец. Талантът — това е възможност да прояви човек най-голяма дейност във вадено направление. А не се изискват кой знае какви познания, доде разбере човек, че дейността е извор на радост. Колкото по-висока е дейността, толкова по-интензивна с радостта. Затуй творческата радост с най-голямото щастие под небето. Първокласен талант, обезпечен при това материално, Толстой изживява докрай щастието на творец. За необикновеното му трудолюбие е влияла и сложността на въпросите, който той е третирал. Той е ненадминатият до сега в световната литература писател — психолог. То се знае, че за Толстоя и за неговото творчество може да се каже много нещо. Но за моята цел това е достатъчно. Смятам, че за читателя е ясно, до каква степен г. Чолаков е жертва на свои теоретически предубеждения и каква пакост може да се направи на неолитния читател с изкуствените психиатрични строежи. И понеже до сега, доколкото зная, никой не е писал за тази опасност, използвах любезността на редакцията на в. „Развитие“ за да обърна внимание на интересуващите се върху нея. Надяваме се, че други ще сторят повече. Из в. „Развитие“ Хей, славяни! Хей славяни, ще живее нащо име вечно, кат земята и небето, дълго, безконечно. * Ще живее, ще живее, Дух във нас Христови,
към текста >>

167. -

известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи? На този въпрос може да се отговори положително „да“. Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората. Увеличението на количеството озон във въздуха действа възбудително върху нервната система. Това е показано научно. При интензивността на ултравиолетовите лъчи — при повишена дейности на слънцето — количеството на озон се увеличава в атмосферата. От живите същества, човекът пръв реагира на придвижването на петната по слънчевия меридиан. Тази реакция особено е забележима в лудниците: при слънчевите максимуми почти всички болни са във възбудено състояние. Статистиката отбелязва увеличение на разводите, самоубийства и убийства. От важните политически събития, 60% се случват при максимумите и 20% при активизирането — всичко 80%. От останалите 20% — 5% отговарят на минимумите и 15% на периода на намалението. Слънцето играе роля на детонатор-запалка, когато конфликтът е вече на лице. Кръстоносните походи в 1097, 1147, 1189, 1202 и 1212 г. съвпадат с максимумите на слънчевите петна (1096 - 1144- 1188 - 1200 и 1212 г.) Бунтът на Пугачов в Русия в 1771 г. Френските революции 1789 год., 1830 и 1848 г. Френско-пруската война 1870-1871 г. Руските революции 1905 и 1917 г. — всички тия събития съвпадат с максимумите на слънчевите
към текста >>

168. -

ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение,
към текста >>

169. -

съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на
към текста >>

170. -

вярно. Разправят, че слънцето било разтопено — огнена лава. Някой път аз само се поусмихна. Ни най малко слънцето не е разтопено. На слънцето се живее десет пъти по-добре, отколкото на земята. Там има много по-хубави плодове,отколкото тук, на земята. Портокалите там са като нашите дини. Вие ще кажете: това са приказки. Няма защо хората да вярват. И да вярват, това нищо не ще им допринесе. Но аз ви казвам: Слънцето си има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят там. Топлината, която иде от слънцето, е любовта, която тия същества имат. Казвам; Слънчевите лъчи ни носят подаръците на любовта, подаръците на знанието, на мъдростта, на свободата и истината. Благодарение на слънчевите лъчи ние постоянно възприемаме всичко това. Хората питат: Защо да се греем на слънцето? — За да получите любовта, за да получите знанието. Сега онези, които са религиозни, казват: Да се не покланяме на слънцето, няма какво да се покланяш. Като обичаш един човек, покланяш ли се? Любовта изключва поклонение. Който не люби, той да се кланя, който люби няма какво да се покланя. Когато ти направиш едно добро, когато слугуваш на Бога, ти стоиш по-горе от всички. Когато пък караш Бог де ти слугува, ти си по-долу от всички. Тъй гледам аз на нещата. Бог ни дава хубав пример. Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде Той ще бъде с нас. Той е
към текста >>

171. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

му. Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията. Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно. В това
към текста >>

172. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

за времето отслабва. Най голяма слабост е показвала госпожа Бъканън при определяне възрастта на хората. Познавам един ясновидец, който пък, напротив, много точно определяше времето, но това той правеше само от целесъобразност. Чрез точното определяне напр. възрастта на умрелия искаше да докаже, че ясновиденото лице е идентично с умрелия. Някои преживявания на Бъканъна заслужват особено внимание. Когато двама психометри влязат във взаимни сношения, те се чувстват твърде интензивно един другиго. Госпожа Б., която иначе винаги е предчувствала характерите на влизащите в къщи, преди да се докосне лично до тях, като забележила влизането в нейната къща на един ней-неприятен психометър, пожелала посетителят да не идва при нея. Това и станало. Господинът , кой го се върнал без да влиза вътре, разказал, че почувствал, като че една дама го хванала под ръката и го извела навън. Той не е могъл да се противи. Дали това е било двойникът или пластично почувствуваната мисъл? Сигурно, последното. Аз съм оперирал често с картинно почувстване на мисълта, но никога не съм изпращал „двойника“. И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат
към текста >>

173. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола. Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества. Тези три главни темпераменти, комбинирани един с друг в разни пропорции и модифицирани от различни при чини,
към текста >>

174. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен. Без колебание, обаче, той оставил на страна предишните си науки и продължил да се посвещава на мисията си. Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг. Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги
към текста >>

175. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе
към текста >>

176. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

интересът на ученика ще бъдат гарантирани чрез новите методи, за които става дума по-рано. Тъй че в новото училище няма нужда чрез изкуствени средства да възбужда вниманието на ученика. Освен чрез рисуване, музика, поезия и пр., естетичните чувства на децата трябва да се развиват чрез по-голямо общение с природата. Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година. Поради това, детето непременно трябва между 7. и 14. година да получи едно добро естетично възпитание. По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон. Днес има две ясно оформени гледища по отношение на религиозното възпитание. Според едното гледище, религията е основа на всека нравственост. Вън от религията не може да се получи идеално нравствено възпитание. Според другото гледище, религиозното възпитание трябва да се изхвърли от училището, а моралът да се гради „върху социалните отношения на индивида към окръжаващата го среда“. В това отношение е особено характерна книгата: „Мойсей или Дарвин“ от Арнолд Додел. Както по всички въпроси, така и по този въпрос, окултизмът не излиза от отвлечени философски спекулации. За да разреши този тъй важен въпрос, окултизмът изследва самата детска природа, и после той оставя да
към текста >>

177. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно!
към текста >>

178. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като
към текста >>

179. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му. Но, в тоя кипеж, двете най-очебийни прояви бяха ужасните изригвания на 29 май и 15 юли същата година. Първото от тях се появи още на 22 март, върху източния край на слънцето, на 35° звездна ширина и достигна до 13° на север от еклиптиката. Всяко от завръщанията на това пламтящо огнище бе наблюдавано, освен онова на 5 април. Интензивността му се увеличаваше постепенно, съобразно с височината му, и простора на ореола му бе най-голям на 10° и 15° на север. На 27 май то се показа простряно от 44° до 3° и се издигна на височина, достигаща на източния му край почти до 1,5 в околност. На следната заран, то бе една грамадна маса от преплетени течения, които изменяха постоянно цвета си, докато впоследствие се издигна в две колони наглед, започващи от 37° и 41°, които достигаха на височина 2'7 и образуваха по тоя начин една арка, прилична на венец. Големите изригвания на слънцето 29.V.1919 г. Заранта, на 29 май, арката се бе разпростряла по цялата слънчева еклиптика. В тоя момент, дължината й бе на едно протежение от -42° до +6°, а височината й достигаше на 4'5. Публикуваните тук фотографии показват нагледно това фантастично избухване, което отбелязва върху слънчевия диск едни тъй ужасни изригвания, че нашите най-големи и разрушителни вулканични избухвания не са освен усмивки на едно спящо дете, пред тоя вид слънчеви прояви.
към текста >>

180. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството. Четвърто: чрез непрестанно концентриране на
към текста >>

181. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

сила; и така най-добрите резултати за тях ще бъдат загубени. Който не разбира нищо от изкопаване на злато, от условията, при които то се получава, или от методите за добиването му, може с месеци да копае в най-богатата, съдържаща злато, почва и с нея да изпълва трапове или да издига насипи! Без знанието за съкровищата на нашата земя, ние сме бедни и безпомощни както по-преди. Също така е и в духовно отношение. Всяка отвлеченост е една невидима реалност; и колкото по-дълго и по-интензивно бъде задържана тя, толкова по- много от нея ще се превърне в онази форма на съществуването, която човек може да чувства, да вижда, да пипа, на късо, да възприема със своите външни сетива. Затова — сънища, колкото е възможно повече! Будни, през деня, мечтайте за сила и здраве; тогава и през нощта мисълта ще посети подобни области и ще спомогне за придобиването им. Но когато през деня мислим за скърбите и нещастията, всичката вероятност показва, че мрачният кръг на идеите притегля през съня подобно течение на мислите отвсякъде, и ние се събуждаме двойно по-нещастни. Без знанието ни може да се натрупат в къщи експлозивни вещества, които ние считаме за невинни препарати! Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването,
към текста >>

182. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца. В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата. ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват
към текста >>

183. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват
към текста >>

184. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

съзнание, е възможна правилната и вярна операция чрез и в материята. Липсва ли на индивида всичко това, материята като Същина — Дух е над него и той, вместо да бъде християнин, е един тип от множеството разнообразни и многобройни типове материалисти, който ще служи несъзнателно на материята, без да има каквато и да е възможност не да я подчини, но поне отчасти да се справи с нея. Християнството, същината на Христовото учение е преди всичко живот в одухотворената материя и то най-интензивен тук на земята, на планетата ни, в която материя има всички условия и възможности да се построи една вселена, в която Христовият Дух ще се проявява с всичките си свойства на един велик Божествен Дух. Нещо повече — основите, най-здравите основи на Христовото учение, са тук на земята, т. е. в и на материята, която в потенция е всичко и в прояви и свойства — онази същност, от която е проявеният Бог. Л. Р. Сидеровото махало През последните няколко години в чуждата литература твърде много се пише за „Сидеровото махало“ — „Wunschelring“, „Siderisches Pendel“. C него се занимават както хора на науката — университетски професори, лекари и др., така и любители. С него са се занимавали и великите учени и философи Хумболдт, Шелинг, Гете и др. Д има данни, които говорят, че сидеровото махало е било известно и на старите египтяни, гърци и римляни. Модерните изследвани съобщават твърде интересни наблюдения и изследвания със сидеровото махало, които, ако се потвърдят чрез многократни повторения, ще бъдат
към текста >>

185. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест. Много видове треска се дължат на страха. Щом се. премахне страха, температурата на болния в късо време спада на много градуси. Разните натрупвания в много органи може да се причинят от силен гняв. Професор Елмер Гейтс, от Вашингтон, е констатирал, че голямо количество киселини и отрови, които се съдържат в кръвта, са създадени от
към текста >>

186. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на своя пол. При все това, тя пак оставаше под магнетично влияние и заспиваше всеки седем дни. По-късно магнетичният сън я обхващаше след всеки седем седмици. Тя достигна да оставя в дълги промеждутъци в състояние на полусомнамбулизъм. Тя излизаше даже всред снега и под дъжда и се чувстваше по-добре на студа. Тя бе обзета до крайност от най-разнообразни духовни проявления. Пророчески сънища, предсказвания, пророчески видения в чаши или огледала — всичко това доказваше интензивността на вътрешния й живот. Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение. Една сутрин, като излезе от стаята си след посещението на лекаря, тя видя в салона един погребален ковчег, който й прегради пътя, а в него тялото на дядо й по баща. Тя се върна в стаята и помоли лекаря и родителите й да дойдат, за да го видят и те, но последните не видяха нищо, а и тя вече не го съгледа. На другата заран, ковчегът, със същото тяло в него, бе до леглото й. Шест седмици по-късно дядо й се помина, макар и да се е наслаждавал на отлично здраве до няколко дни преди смъртта си. Способността да вижда духовете, която г-жа Хауфе владееше още от детинството си, постоянно се
към текста >>

187. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ни ние променяме телата си в по-добри или в по-лоши, според нашите мисли. Така ние говорим нашата среда и се освобождаваме или се заробваме, според качеството на мислите ни и на чувстванията ни. Ние създаваме връзки между нас и другите души, връзки на ненавист или на любов, тъй като всичко, което спира духа ни, ние го притегляме към себе си. Яко аз помисля за вас, веднага се произвежда едно трептение на етера между вас и мен. Яко продължа да мисля за вас, това трептение става по-интензивно, докато една синя магнетична нишка се установи по между ни — един вид умствена телеграфна жица — по която моите мисли идват при вас и която ми предава вашите. Това сношение е видимо за ясновидците, но не и за физическото око, и може да се разстрои само от неупотребление в едно повече или по-малко продължително време, според големината и силата му. Паякът тъче своето платно от една точка до друга — така и хората тъкат платното на своите мисли между съществата или нещата за добро или за зло. Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се
към текста >>

188. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едногодишни храни за добитъка по 3,000 кг. на глава 3,000,000,000 кг. 6) Гранатите, които са били изхвърлени, ако биха се събрали и от тях ако би могло да се изкове един прът 2 м. дебел в диаметър, то тоя прът би опасал земята през екватора като с един пръстен, а това би тежало около 10,000,000,000,000 кг. Да оставим на страна струпването на локомотиви, вагони и др. тежести, а също тъй калориите топлина, развити вследствие взривовете на войната в един не свойствен на природата порядък и интензивност и ще видим, че в бойната зона са били струпани не по-малко от 10 билиони кг. тежести или 1012. Какво, прочее, е отношението между тая тежест й намалената луна върху повърхността на земята? 1012 / 219 = 10,000,000,000,000 / 20,000,000,000,000,000,000 = 1 / 1,000,000 Нека да видим сега каква работа се извършва от земните приливи и отливи, за да разберем какво нещо представлява от себе си една милионна част от нея. Центъра на тежестта на двете небесни тела — земята и луната — който център в същност се върти около слънцето, се намира на около 1500 км. под земната повърхност, или, с други думи, намалената и допряна до земната повърхност луна, която все пак указва същото възмущение върху земята, измества центъра на тежестта на земята на едно разстояние от нейния сферически център: 6378-1500=4,878 км. 4,878,000 / 1,000,000 = 4,878 или около 5 метра. Значи, центъра на тежестта на земята под влиянието на световната война се е преместил някъде към Париж на около 5 м, извън сферическия неин център
към текста >>

189. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост. До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство. Ако, обаче, ние можем да разгледаме ръката им внимателно, хирософскит белези ще ни предпазят. Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението. Ако у една жена пръстите са дълги, сухи, слаби, възловати и свършват с лопатовидно разширение, тия белези трябва вече да ни предпазват. Други хирогномически знаци в такова подозрителна ръка са: значително развит меркуров хълм с взаимно препречени, като решетка, линии.
към текста >>

190. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло. Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука. Напр. проф. К. А. Хофман казва в „Учебник по неорганическа химия“: „Абсорбцията на ултравиолетовата светлина от озона е толкоз интензивна, че един озонов пласт само от 25 микрона намалява наполовина силата на светлината“. От това се вижда, че озонът абсорбира повече светлина, отколкото метаталите във видимата част на спектъра. По този начин в озона винаги има абсорбиран жизнен етер. Затова озонът действа разрушително на човешката кожа, на месото, на растителните и други органически вещества, когато в по-голямо количество влезе в съприкосновение с тях. Физичното човешко тяло може да понася свободния жизнен етер в отслабнал вид в кислородна среда. От горното се вижда, защо сферата на светлинния етер около земята носи това име: значи, пратените от слънцето етерни сили към земята намаляват силата си, за да могат да се възприемат от човешките сетива като светлинни явления. Земният организъм е мъдро нареден. Озоновият пласт във външния атмосферен слой пази човека от разрушителното действие на слънчевите лъчи, като намалява силата им. Това е от най-голямо значение за всички жизнени явления върху земята. Нека наречената чиста
към текста >>

191. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

си. Тия, които с нетърпение искаха основаването на училище в близките на Лондон окръзи, чиято програма да бъде наредена според възпитателните принципи на Р. Щайнер, можаха в едно сравнително късо време да реализират нейния идеал. В 1923 год. след един двунеделен цикъл педагогически беседи от Р. Щайнер в Илклей, узре това решение. И вече в юни 1926 г. ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо училище с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си. То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на
към текста >>

192. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

със стила на „Гьотеанум“. В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“. Той прояви творчество и в живописта: част от картините по стените и прозорците на „Гьотеанум“ са негови. Създаде и новото изкуство евритмия, Заключение Д-р Щайнер е творец в разните области на живота. Той е добър пример, как дълбокия вътрешен живот събужда творческите сили на душата. Друго нещо, което го отличава, е голямата му енергия. Животът му беше живот на най-голяма интензивност. Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж. Главна пречка беше опожаряването на „Гьотеанум“ и клеветите против него от разни лагери, главно от представители на църквата и някои материалисти. Тези клевети бяха тъй плитки и абсурдни! Но затова пък той се радваше на любовта на своите ученици. Те ще продължат делото му. Той имаше много ученици между учителите, лекарите, студентите и пр. На всякъде в Германия и околните държави има студентски окултно-просветителни групи, които развиват голяма дейност. Можем да кажем, че духовното движение в Германия получи своя най-голям тласък чрез Д-р Щайнер и неговите ученици. Това окултно движение е най-важния момент в духовния живот на съвременна Германия. _________________________________ 1) Д-р Шайнер се пресели отвъд на 30 март т. г. в Арлесхайм (до Гьотеанум) в Швейцария. По този повод даваме настоящата статия. 2) Виж статията „Д-р Рудолф Щайнер“ във „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 2 3) Интересен е, между другото, труда му:
към текста >>

193. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е и електропроводно. Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология: проникващи високи лъчи. Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи. Тия
към текста >>

НАГОРЕ

4.9958250522614