Търсене в текстове за 'интензив'

223. 7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене. Характеристика на тоновете. Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев)

ТОМ 34

тогава ще пееш. Учителю, попитах аз, какви качества трябва да притежава гласът на певеца? - Основните качества на гласа са: 1) Топлина, 2) Светлина и 3) Сила, които астрологически отговарят на Слънцето. Тези три качества можем да съпоставим с други три качества на Слънцето: 1) Мекота, 2) Яснота и 3) Метал. Освен тези качества, ОБИКНОВЕНИЯТ ПЕВЕЦ трябва да притежава още 6 качества, второстепенни: 1) Лекота - която астрологически отговаря на Луната; 2) Обем - който отговаря на Юпитер; 3) Интензивност - която отговаря на Марс; 4) Цвят или колорит - което качество отговаря на Венера; 5) Вибрато10 - което качество отговаря на Меркурий; 6) Точност - което качество отговаря на Сатурн. Аз бързо пиша всичко, което Учителят ни говори. Брат Христо и той извади листчета и пише. Учителят каза: - Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За ДАРОВИТИЯТ ПЕВЕЦ имаме пак трите основни качества на Слънцето: 1) Топлина, 2) Светлина и 3) Сила. Останалите шест качества са: 1) Подвижност - Луна; 2) Активност - Марс; 3) Нежност, финес - Венера; 4) Широта - Юпитер; 5) Пъргавина - Меркурий и 6) Концентриран тон - Сатурн. - Значи качествата за обикновения певец и за даровития певец са девет, казах аз. Учителят продължи: За ГЕНИАЛНИЯ ПЕВЕЦ необходими са освен първите три качества: 1) Топлина или мекота, 2) Светлина или яснота и 3) Сила или метал. Освен горните девет качества, певецът трябва да притежава още качествата на седемтях добродетели: 1) Надеждата или въображението -
към текста >>

224. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

на обществените превратности. Най-ярко изразява това състояние на нещата един от водачите на унията д-р Г. Миркович. „Главатарите миряни-пише той, при всичко, че унията напредваше, знаеха, че един ден, рано или късно, нейният край ще бъде развалата, защото в историята ще намерим, че няколко пъти е ставало подобно съединение, но никога не е хващало корен”.218 Като всяко прозелитично движение, униатството посягало на единството на българската нация в периода на нейната най-интензивна консолидация, извършваща се на базата на вековната народността, културна и религиозна традиция. Не е случайно, че униатите насочват усилията си към онези части от българската народност (Македония и Тракия), където процесите на националното възраждане се извършват по-бавно, преодолявайки огромни трудности. И в такъв случай при успех, който е можел да бъде само частичен, унията би могла да разедини нацията на верска основа, да задържи национално-образуващия процес. Униатското движение има и още една отрицателна последица, на която е обръщано малко внимание. То твърде рано свързва българските дейци, както униатските водачи, така и техните противници, с интересите на великите държави, намесени в Източния въпрос. Не е случайно, че точно в утробата на това движение се ражда такъв люшкащ се в крайности политик като Драган Цанков.219 Но като всяко обществено движение, униатството не може да бъде разглеждано еднопосочно. Не би могло да се абсолютизират само неговите отрицателни последици. Както е
към текста >>

225. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

ТОМ 35

землячество в Галац писмо до руския цар. През 1874 г. завещава цялото си имущество и богатство на училищата в България за откриването на семинария и за българското училище и църква в Галац. Райнов, Теофан. Роден 1837 г. в Карлово, починал 1910 г. Произхожда от семейство на интелигенти - син е на Райно Попович, известния преподавател и педагог, който е и първият му учител. Учи в Търговската академия във Виена (1860-1864). Поддържа връзки с Г. С. Раковски и през този период е в интензивна кореспонденция с него. В Цариград (1864-1868) е търговски чиновник, издател, публицист. В Букурещ и Гюргево е издател, публицист, настоятел, изявен политически деец. От 1868 г. е в Букурещ, където се присъединява към средата на „младите”. Пътешества много из Европа, изпратен от Каравелов, за да установи връзки с революционните среди - с Бакунин, Херцен, Мацини. През 1867 г. е в Белград във Втората българска
към текста >>

НАГОРЕ

7.2070009708405