Търсене в текстове за 'всеопрощ'

в нас и че това служене се проявява в живеене за другите. Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата"
към текста >>

История на полския месианизъм до ноемврийското въстание (1831 г) от проф. Jôzef Uejski Интересът към полския месианизъм у славянските страни се засилва все повече и повече. Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за справедливост, братство и мир - са наистина съкровищница. Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др. се издига до великата Любов на всеопрощението, на прощение даже към неприятеля, Проф. Уейски (сега вицеминистър на просветата) е един от най-добрите историци и знатоци на месианизма - а специално на Словацки и Мицкевич. Съч. "История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм. Съдържа следните глави : Гл. 1. Що е месианизъм и видове месианизъм. Гл. 2. Чувство за мисията на избрания народ в Полша - пред нейния упадък. Гл. Зи4. Месианистична атмосфера "във века на просвещението". гл. 5 Идеологията на Варшавското княжество, гл. 8 и 7 Славянски месианизъм! гл. 8 Месианизъм и свободните зидари. гл. 9 Чувство и вяра гл.X. и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч.
към текста >>

спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си. Желая на всички да гледат през очите на любовта и да приемат нещата в тяхната същина Из утринно слово, държано от Учителя на 29 март 1936 г. в 5 ч.с., София, на
към текста >>

желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба,
към текста >>

искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта. Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни. Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство. Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя. Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение. В тях се чувства дъха на планинските върхове, тихия шепот на рилските езера, вечния стремеж на пробудената душа към чистота и красота, към възвишения Божествен живот. Озарения връх, поеми и стихотворения от Еделвайс , цена 7 ла. Доставя се от Г. Капитанов. ул. Дъбова, 3 — София. С един естествен, непринуден език тук разкрива своите преживявания една душа, влязла
към текста >>

да живеeм в мир и съгласие. Нашите интереси изискват това. Ако има някаква пречка за помирението, сближението и дори обединението на двата братски народа, това е шовинизма на привилегированите, войствено настроени съсловия, който е еднакво силен и в двете страни. Но бива ли огромните народни маси да стават жертва на злата воля и заслепението на тези малки групи? — Не! Народа трябва да каже своята тежка дума. А тая дума не може да бъде друга освен: мир, братство, помирение, всеопрощение, забрава на миналото. И българския и сръбския народи трябва еднакво да издигнат гласа си и да се наложат на тия шовинистически клики, които познават само едно ефикасно средство за прокарване на своите разбирания: насилието, кръвопролитието. Стига упорство, стига тесногръдство, стига заслепение! Българите в Македония трябва да бъдат свободни, както са свободни сърбите там. Дайте им каквото искат. Дайте им: училища, църкви, литература на техния роден език. Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония. Преди десетина дни в София бе дошла една
към текста >>

двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта. Международен език С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството. В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно. Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен. Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено
към текста >>

удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен -
към текста >>

сториш. — Ще ми простиш ли, дядо Тихоле? промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе. Ти си тъй добър, пък аз! Защо не стана като теб? ... — Ще станеш! Всеки има божествената искра на доброто в себе си. В едни тя гори с буен плам и топли не само тях, но и околните. В други стои заровена под пепелта на злото. Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено! ... Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана. Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата. — Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли? — Не! В града, на болницата. Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват. — Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица. — Лесна работа. Горене! Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! … Житен Клас Хиромантия Възвишения или хълмове на ръката. Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца. Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак. Прекаленото развитие на
към текста >>

безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти!“ ______________________________ *) Вж. книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато
към текста >>

не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: Искам да видя как ще изядеш ябълката. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода. Любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, е проказа, тя е една лъжа Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всеопрощението, както Бог обича да прощава Това е новото, което иде сега в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим все на са щото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите кой е прав и кой крив, светът не може да се оправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта. че като дойде любовта, да ни очисти, да внесе нас всичко онова, което дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко
към текста >>

продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения,
към текста >>

изразен чрез противостоежа между бялата светлина и съдържащите се в нея цветове, които се извличат от нея чрез постепенното й слизане. „Бели като чиста вълна, косите висят равновесно“. Косите, от които се излъчва магнетичната сила на мозъка (от тук и историята за Самсона и дългите коси на назореите и пророците), са символ на прилива, който съединява Най-Стария по дни с низшето. Чистата белина и съвършеното равновесие на тия коси откриват, че влиянието отгоре е само доброта, всеопрощение и приятна хармония. Идра Раба казва, че в Най-Стария по дни няма никаква жестокост, а всеобемно милосърдие. Прочее злият сам се наказва чрез реакцията на злото върху извършителя му, без намесата на Бога и без да е престанала Неговата прошка и вечна любов. Злото само разрушава себе си. „Благоволението на благоволенията (староеврейски израз за върховната благост) се отнася за челото на Най-Стария по дни. В Кабалата, челото е емблема и орган на волята. Тая воля е, в Най-Стария по дни, най-благата и милостивата. Това показва, какви спънки се срещат, за да се долови значението на кабалистичните тайни. Стилът на Кабалата е толкова мъчен, колкото и на Алхимията, поради което необходимо е да се фамилияризираме с мислите в нея, за да се отстранят тия спънки и да се изправят чудните кривини. Божественото чело „се изявява в молитвите на низшите“. Това иска да каже, че молитвата ни предава върховната милост и ни от крива божието чело, образът на тая милост, като разкъсва булото, което сме поставили
към текста >>