Търсене в текстове за 'всеопрощ'

към Учителя. На другия ден, беше малко по-хладен ден. Беше се променило времето и тя дошла с една тънка рокличка. И пред салона така имаше един триъгълник с цветя, там е Учителят, аз бях и Магдалина. Как стана съчетанието не си спомням, но си спомням това, което Учителят й каза: „Много си тънко облечена, иди си облечи дрешка, да не се простудиш!" Предният ден беше скандалът който Му прави. Но така бащински, така любовно й го каза, така грижовно. Аз бях сломена пред това величие на всеопрощаване, да изявиш доброто и на врагът си. А тогава вече Магдалина беше направила своята магария, тя имала някаква изява в Пловдив, в някоя църква. Дали й пари за това което ще говори. Платили й, но тя е говорила страшни мръсотии за Учителя. Даже имаше една книжка напечатана, аз не съм я отворила, показаха ми я и нейния образ така отпреде сложен. Хората имат най-странни идеи, за да се проявяват. Тя е говорила и това е напечатано срещу Учителя, много е говорила. Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори?" „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не
към текста >>

продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения, и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духът на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо. Напусто отидоха всичките апели за лично изправление, за общо благо, за „социална солидарност" и „социална правда", за разбирателство, всеопрощение и мир между всички. И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примера само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщанието си към Христовите истини, работи и писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, продбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства,
към текста >>

да заживеем в дворци, но всякога ще бъдем нещастни. Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това особен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях? Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково. Нека ни се позволи вярата, че един ден Хасково ще празнува тържеството на икономическото и духовното
към текста >>

остава за другите хора? Още не им е позволено да влязат в Ханаанската земя, че в небето ще влезат. Ако човек не те пуща в коридора си, как ще те пусне в своята лаборатория или в своя а съкровищница , пълна със скъпоценности! Това е невъзможно. Много примери има в Стария Завет, от които се вижда, че лесно не се влиза в Царството Божие. - Защо ? - Заради непослушанието на хората. Ще кажете, че Бог прощава. Това не е наука. Ако очаквате само на великодушието на Бога и на Неговото всеопрощаване, това е неразбиране на великия Божи закон, който управлява живота. Мойсей направи голяма грешка в живота си , заради която Бог му каза : Понеже ти не изпълни закона , както те научих , няма да влезеш в Ханаанската земя. Мойсей каза на израилския народ: Вие станахте причина да ме извадят от добрите условия на живота.Същите евреи извадиха и Христа от добрите условия на живота. При честите спорове между евреите и Христа, неписани в Евангелието, Христос им казваше: И с мене ще постъпите така, както с Мойсея. Но аз имам власт да положа душата си и да я отнема. Мойсей, обаче, запита: Нямам ли аз власт да извадя вода от тази скала? Той удари с жезъла си скалата, и от нея потече вода. Въпреки това, Мойсей не можа да влезе в Ханаанската земя. Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат
към текста >>

«Ново послание на Слънцето», първа част и втора част; «Най-разумният и най-високоморалният живот за човека». Чрез Учението той коренно се изменил. По-рано боледувал от «маясъл» (хемороиди), ишиас, ревматизъм, гастрит, бронхит, намалено зрение, аритмия на сърцето. От тези болести, заедно с буца на дясната страна - атером, при помощта на мисъл и вяра, по методите на Учителя, които е усвоил, той се е освободил от всички тях. Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се коригираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението. Когато чул от Учителя за тези добродетели, как Той е могъл да изтърпи някого, който му е дотягал, разбрал, че ако искаме търпение, трябва да следим къде е - на добра или лоша страна, и да вземаме поука от това. Стремял се да бъде в благородна обхода с всекиго. Животът му е бил за благото на цялото. Средствата били не цел в живота, а възможност да преживява скромно, както и до днес. Воден от хубави идеи и учението и идеите на Учителя, през 1937 г. подарил едно свое наследствено място от 2500 кв. метра в Пловдив, което струвало 200 000 лева или два милиона и половина до три милиона лева, на държавното сиропиталище в Пловдив, за строежа на пансиона. През 1938 г. подарил трите си дюкяна, със съгласието на домашните си, с
към текста >>

за моята душа! Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха! Душа съм и към живот вечен се стремя! Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих. София, 27.XI.1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 20 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице мила! Благодаря Ви от душа за последното писмо! Тук приложеното моля да приемете като предадено от чистотата на нашите отношения. През седмицата ще Ви пиша подробно. Благодаря и за възложеното мен участие в поезията. Мисля да разработите нещо за .Дверите на щастието”, в духа на
към текста >>

му озарено Шарилки грееха засмено. Лъчи блестяха кат дъгата И в тях четяха се словата: ... „Привет, каза ми, душе скъпа, В скърбта доволно ти се къпа; Във твоя път съм пак поставен, Във твоя път към Бога славен. Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и презрение. За злото вече те не дира И веч оставам те на мира. Словата светли прочети ги И във сърцето си сложи ги. Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение. И трето, знай, това е Благост; Носи навсъде тази радост. Приемеш ли ги за водител И всекидневен твой учител - През дверите тогаз свещени Ще минеш вече без стеснение...” Отново паднах на земята На щастието пред вратата. Душа ми радостна възкликна, Реших се всички да обикна; На враговете ми с милувка Ще да отвръщам без приструвка. Що чаках благото от века Във Бога бе и человека. О, зная вече тази тайна, Що носи щастие безкрайно. Тя в любовта се крие свята И стълба е към небесата. Живота бе сега приятен - Аз имах вече ключът златен. Отново дверите пред мене Разтвориха се пак големи. Там веселба си пак цареше И Божий Дух над нас летеше. Душите кимаха благатко И „дружке” викаха ми сладко. О, можех там да бъда вече - Не ще ми никой веч попречи. Но пак поисках да работа, Отново върнах се в живота. Ще ида там при сестри, братя И всички стисна в обятия... Със песен нова на устата Пристъпих прагът на земята. Със мене Вождът благи беше И с поглед мил за мене бдеше. И
към текста >>

отпрати празни.” Лука 1; 53. Макар, че имам да Ви отговарям на 2 писма, за всичко по тях много Ви благодаря, но ето че виждам нещо друго важно върху което трябва да се спра. Когато човек се намира под благостта на Небото, последното дава и дава без оглед на достойнство. Гледат ни само как ние се отнасяме към околните нам, като се иска и ний да мерим с мярката, която към нас прилагат. Често, обаче, не само че не отговаряме с благодат на благословенията, не само че забравяме закона на всеопрощението, но сме и жестоки, наказваме там гдето трябва да милваме! Изтъкнах Ви и друг път, че имате задача в тоя свят да бъдете в хармония и с една душа, която мразите въпреки нейното разположение към Вас! Днес имам ли правото нежно да Ви запитам, защо е Емил печален? Ще кажете, от где именно Вас да обвиня за неговата печал! Това е малък резултат от моите наблюдения и ще ви кажа, че в неговата аура всякога съм виждала отражението на обноските и чувствата Ви към него! Доста е за мен два пъти седмично да погледна върху него и да разбера целият Ви живот през това време. Ето защо, апелирам към вас - поставете се в нужните хармонични отношения на брат и сестра (подчъртавам Ви това). Искам от Вас не да го наказвате, а да го възпитавате неусетно, като в скоро време сама вий ще се ползувате от плодовете на Вашата дейност. Бих могла, без да апелирам към Вас да предприема една духовна дейност към тази душа, да изпълня сама това, в което Вий сте длъжна да се проявите. Това обаче, би значило да лиша Вас с
към текста >>

от книгата) ..... да допуснат в сърдцата си омразата и ожесточението един срещу други! Топят се ледовете, Празник е на земята, а най-вече в сърдцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето - радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и
към текста >>

удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепиме свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него! Да престанем да се обвиняваме взаимно. Кой повече, кой по-малко виновен -
към текста >>