Търсене в текстове за 'безстраш'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù.
Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго.
към текста >>

2. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка.
– Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам. Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката.
към текста >>

3. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани.
А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш. 26. VI. 1927 г. X.
към текста >>

4. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните.
Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас. Когато пее, и птица и звяр спират дихание да слушат, дивото не мръдва клон, тревата не мръдва лист... Тъй хубаво пее На-Ну. На-Ну извеждаше стадото винаги високо в планината. Но един ден той стигна полите на Гур.
към текста >>

Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна.
II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син. На слабите и малки хора не даваше да стъпят върху Гур. Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна. В първия ден той пя. Планината беше кротка. На втория ден излезе вятър и валя дъжд. На-Ну не пя за Айя, но мисли за нея. На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди.
към текста >>

Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните.
Когато царят заспа привечер, надвеси се На-Ну над него и мъката му избликна в сълзи. Пето чудо: Една сълза падна на едното око на Ан-Хор, и то прогледа. Другата падна на другото око и то се отвори. Трета сълза падна на главата му и чудовището се превърна на жена. На-Ну взе струната и отмина. Страшен е Вент Вено, царят на въздуха и вятъра за страхливите и кротък към безстрашните. Като видя овчаря, рече: – Ти ли си оня, който е надвил и Цу-Зан-Хор, и Хел-О, и Ара-Вама и Ан-Хор? – Аз себе си само надвих, – отвърна овчарят и ето, те ми дадоха и лира, и струни. Изминах дълъг път. Дойдох при тебе Последната струна на лирата ми имаш ти, О Вент-Вено, дай ми я. – Кому ще пеш и свириш с лирата?
към текста >>

5. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса!
И всичко, що принадлежи към нисшото аз (личността), трябва да си върви. Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото). Работете и не се отчайвайте! Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание. Побързайте с вървежа на своето развитие.! Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса! Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек, Учителят
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие.
Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за нашите умове, души и сърца. Без нея растеж не може да има. Който иска да се развива правилно, непременно трябва да върши правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и земята да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще зацари анархия. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ: щом има безправие, веднага ще се яви анархия. Правдата е, която определя отношенията между хората.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И МАРЛЕНА ДИТРИХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра.
Г.С. СТРОИТЕЛИ НА НОВОТО В живота срещаме главно два типа хора: едни, които са привърженици на стария ред и порядък и които са негови най-ревностни пазители, и един тип, които представляват за нас по-голям интерес; това са ония хора, които са винаги благосклонно разположени към всичко ново, разумно и добро. Това са хора изпълнени с идеализъм, безстрашие и вяра. Това са души, които от любов към правдата, истината и доброто са готови на всички жертви. Те чувствуват макар и подсъзнателно, че има нещо по-добро, по-благородно и по-възвишено и се втурват да го търсят и достигат с всичкия жар и пламенност на своите души и нито сянка от мисъл за лична облага. Резултат на тия търсения и устреми са разните социални движения в свята . Човечеството е пред прага на нещо велико, което сега се ражда. Това, великото, ще се изяви толкова по-скоро, колкото повече готови хора едновременно заработят за неговото реализиране.
към текста >>

8. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>

9. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота.
Сега трябваше да слезе в недрата на земята, да изгуби всичко, да мине през най-големия огън, да влезе като храна в човешкия свет, да се изгуби, да изчезне за цялото, в цялото. – Саможертва! - рече той за сетен път и се превърна на малко житно зрънце. Земята майчински го приласка, и то се сгуши в нейната мека гръд. Но Ариман-Дез не спеше. И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез. Ели-Pa се превърна на човек и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита. Победата беше негова. Тя беше запечатана с огнени слова.
към текста >>

10. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително.
Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висшата красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.
към текста >>

11. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И те умирали с безстрашие и възторг.
Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха. Една от догмите на тяхното учение е била да презират най-грозната и ужасна смърт. И те умирали с безстрашие и възторг. Василий, началник на богомилите в България, медик по професия, мъж образован и с добродетели, бил изгорен жив в 111 година на хиподрума в Цариград. Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум. Неговото изгаряне станало в присъствието на император Алексей, на патриарх Николай, на сенаторите, велможите и множество народ. Наместо да се поклони на кръста, поставен на хиподрума срещу кладата, за да бъде помилван, както няколко пъти бил увещаван лично от императора и чрез пратени от него лица, Василий предпочел смъртта. Развълнуван и с вяра той стъпя на кладата и пламъците го поглъщат.
към текста >>

Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия.
към текста >>

И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа.
Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия. А защото е било общочовешко по своите политико-социални начала, то прескача пределите на славянските земи и се настанява в западна Европа – в Италия, Франция, особено южна, в Германия и Англия. Техните епископи на запад се считали големи авторитети.
към текста >>

12. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя е безстрашна, тиха и лъчезарна като пролетно утро.
Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил. Но тя знае, за коя ще дойде той. Затова тя го чака с ненарушимо спокойствие. Тя е безстрашна, тиха и лъчезарна като пролетно утро. Дуна-Фу казва: – Могъща съм. Нека се опита Меру-Ир да ме свали. Безчислени са моите подчинени, готови за бран. Несметно е моето богатство, дивна е моята хубост. Достойна съм за Сатия-Ра.
към текста >>

13. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той е готов и безстрашен да убива и да разрушава всичко, което сам е градил в течение на векове.
Имат, обаче, голямо високомерие и недостатъчни изживявания и страдания, които да са раздрусали устоите им, та да останат без опора в живота. Като загубят устоите си, в които силно вярват днешните хора — във властта, в славата, в парите, — те непременно ще подирят смисъл, нов смисъл в живота. Затова поединично намират смисъл хората, защото поединично ги „чука" животът. И не от страх намират хората Бога и виждат другата страна на нещата, положителната, великата. Защото днешният човек не се страхува от нищо. Той е готов и безстрашен да убива и да разрушава всичко, което сам е градил в течение на векове. Той е готов да унищожи и сам себе си, когато загуби смисъла на собственото си съществуване. Съвременният човек в своето безстрашие и в своята безизходйост е дошъл до безпътица. За него няма вече нищо ценно и свето, няма идеалъ. Идеали и цели, наложени отвън, не са идеали. Тях трябва да намери той вътре в себе си.
към текста >>

Съвременният човек в своето безстрашие и в своята безизходйост е дошъл до безпътица.
Затова поединично намират смисъл хората, защото поединично ги „чука" животът. И не от страх намират хората Бога и виждат другата страна на нещата, положителната, великата. Защото днешният човек не се страхува от нищо. Той е готов и безстрашен да убива и да разрушава всичко, което сам е градил в течение на векове. Той е готов да унищожи и сам себе си, когато загуби смисъла на собственото си съществуване. Съвременният човек в своето безстрашие и в своята безизходйост е дошъл до безпътица. За него няма вече нищо ценно и свето, няма идеалъ. Идеали и цели, наложени отвън, не са идеали. Тях трябва да намери той вътре в себе си. Тогава ще дойде до извора на вътрешната радост. в живота му ще има радост.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С огъня той е безстрашен.
Легенди е написал човек за огъня. Той му разкрива пътя към небето. Защото оттам му е донесен на земята. Ала самият огън е най-живата приказка, която е тясно и величаво свързана с живота на човека. Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня? Официалната наука дава два отговора: случайността е единият. Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво.
към текста >>

15. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Който отмъщава, е страхлив, а който прощава, е силен и безстрашен.
Науката за прощението е само за умните, силните и добри хора и за всички онези, които искат да станат умни, добри и силни. С прощението човек обръща неприятелите си в приятели. Без прощение задружен и колегиален живот е немислим. Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените камъни в нея. Който отмъщава, скъсва връзката си с Бога, а това е най-голямата загуба, която може да има човек. Който отмъщава, е страхлив, а който прощава, е силен и безстрашен. Щастливи са хората, които прощават.
към текста >>

16. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот.
Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"? Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога. Ще разберем, че волята на Бога не е в страданията, че волята на Бога, не е в борбите и мъченията; ще разберем, че волята на Бога е в светлината и доброто на всички, че тя е в преизобилния живот, който ни е дал, че тя е в разумното използване на всички условия и блага в полза на всички. Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на небеса". – "Да бъде волята Твоя"!
към текста >>

17. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка.
Ще кажете: Не може ли без тези знания? Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището. Тези, които минават школата несъзнателно, са страхливи, Затова ги прокарват с превързани очи, да не виждат. Ще запитате: Не може ли без това учение? Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с любов ще се отдадете на учение- Без любов нищо няма да ви ползува. Седем депа по един час, това са седем часа работа, посветени с любов на великото учение. Божественото знание се добива само по закона на любовта. В посланието си към Коринтяните, апостол Павел казва: "Каквото и да направя, ако е без любов, нищо не се ползувам".
към текста >>

18. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество.
Към север - това е положително, към юг - това е отрицателно, за да има едно движение правилно. трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едно движение възприемате повече електричество, а в друго повече магнетизъм. В областта на магнетизма има мекота. Електричеството носи повече твърдост. Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, да устоява на обсадата, която някой прави, той трябва да има магнетизъм, жилавост и гъвкавост е нужна. Всяко движение, жест, походка, упражнения, които правите ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: първо земятa и второ, слънцето. Навеждаш ли се,всъщност си със земята, центърът на земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре.
към текста >>

19. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сред страхливите - безстрашни!
Тях само някой неуморен фотограф ги е издебнал и запечатал на лентата си, и то в момент на работа, а не за показ! Учениците. Сред мнозината - малцина. Сред слушащите - мислещи! Сред говорещите - мълчаливи! Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма. На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН!
към текста >>

20. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие.
Изпитанията са като предмет за изучаване, защото от тях ние можем да научим много работи, които ще ни ползват в нашето развитие като ученици. Единственото нещо, което трябва да изхвърлим от нас, това е страхът. Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи. Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие. В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение. Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие.
към текста >>

21. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените.
Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта. Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик.
към текста >>

22. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества.
И му казват: че еди кои си икономически условия; еди кои си класи и съсловия; еди кои си начини на производство, владение и потребление били причина на неговото робство! „Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее!
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива.
Той знае че Бог е негов Баща, а всички хора негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя, — че много пъти е идвал, живял е — борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и на пред. Той знае че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук, на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания. Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха; той е непоколебим. безстрашен, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва — защото вижда къде стъпва — и знае накъде отива. Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост — окултното знание — за живота на човека! Истината! — От взаимодействието на тези два принципа — Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие трябва смело и безстрашно да сеете тази идея.
Тези които мислят, че опасността от война е преминала, живеят в рая на лудите. Днес ние има да се борим с един милитаризъм, който е много по мощен и разрушителен. отколкото милитаризмът, който създаде опустошенията па голямата война. Това положение е дело на правителствата. Но между народите идеята за бойкот на войната се разпространява. Вие трябва смело и безстрашно да сеете тази идея. Вие трябва да убедите народите да поемат в свои ръце разоръжението и да заявят, че те няма да вземат участие във войната или приготовлението за война. Вие трябва да апелирате към работниците от всички страни единодушно да откажат да стават инструменти на кръвожадни интереси. Днес в 12 страни има младежи, които са въставали против задължителната военна служба, отказвайки се да служат. Те са пионери на Новия свят, в който няма да има войни. Всеки искрен приятел на Мира трябва да ги подкрепи и подпомогне за пробуждането па световното обществено мнение против задължителната военна служба.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел.
Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с убийство на други Живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове? Не можете ли без месна храна да насищате. Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна? Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно Така назван: живели са хората щастливо, кротко, Доволни и сити били само от земни плодове; С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел. И навред царувал мир, а сега? С какво смъртта си заслужихте, вие безобидни овци. Вий незлобиви и смъртни създания. Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро С цицки благодатни и топлите с мека си вълна? Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт?
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред.
Естествено е, че истината ще срещне противодействие и не ще победи отведнъж. Но тя ще победи! Защото заблуждението не може да трае вечно. Защото в естеството на истината е — да побеждава. Защото, най-после, има учени — и учени. И докато едните се задоволяват да тъпчат на едно място, да предъвкват без край това, което е достигнато преди тях, да пипат слепешком по повърхността на жизнените процеси и явления, да пазят ревниво веднъж добитите и вкостенели вече свои схващания; то другите, в които живее истинския дух на смели пионери в науката, са устремени непрестанно напред, не поставят граници, — омагьосани кръгове — на науката, навлизат безстрашно във всяка нова област, която се разкрива пред техните искрени усилия за търсене на истината, и, въпреки безжалостните критики и недоверие, с които винаги биват посрещани отначало, сполучват да доловят части от тази истина, които разширяват кръгозора и възможностите на цялото човечество и го движат непрестанно напред. Към тази втора категория, която е в същност категорията на истинските учени, можем да причислим и следните светила на науката: Уйлям Крукс, Оливър Лодж, Кам. Фламарион, Уйлям Барет, Е. Боццано, А. Аксаков, Шарл Рише, Алберг Айнщайн, Анри Бергсон, Шренк Нотцинг, Ханс Дриш и още редица други. Нека тези, които се съмняват в истинността на т. н.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени.
Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията. И не вярвайте, че бомбите или газовете, даже най-ужасните, са оръдията на това погубване. Не, абсолютно не. Tе биха били нищо без страха, който сега владее света. Страха и егоизма, ето господарите на досегашния свет. Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени. Тяхната мощ е направена от нашите страхове, ако ние бихме искали... бихме ги обезсилили. Мила Сестро, дали вие сте германка, италианка, българка, англичанка или рускиня…. аз ви обичам искрено и не искам щото моя син да убива вашия син. Също и вие, нали ? Високо де съзнаем нашия дълг и нашата мощ против общите измамници.
към текста >>

Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред.
Но как да се започне? С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред. Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний?
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смели, свободни, безстрашни, неуязвими.
Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят. Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа. Нужни са воини на светлината! Смели, свободни, безстрашни, неуязвими. Всеки трябва да отдаде своята дан, защото идват моменти все по-критически. Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината. Мечът на Духа е нашето оръжие. Постоянната връзка с Небето е нашия щит. Будни да бъдем — винаги на щрек — готови да отблъснем всички нападения.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг.
Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младият е безстрашен.
След това ученикът трябва да се научи да бъде търпелив и да се научи да изслушва другите. По това се отличава младият. Млад е онзи, който може да изслушва всички. Млад е онзи, който може да носи всички страдания и несгоди в живота. Млад е онзи, който може да обича и да се учи, който никога не лъже. Младият е безстрашен. Млад е онзи, който е изправен във всяко отношение. Стар е онзи, който не е изправен. Човек, който е изправен във всички отношения и положения, го наричат съвършен, а аз го наричам млад. Бъдете готови всяка сутрин да схванете лъча на любовта, който ще ви помогне да се подмладите. И като го възприемете, всичко около вас ще се измени.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста.
закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов!
И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот. N Л. Толстой — гласът на живия Бог „Толстой беше гласът но живия Бог“ П. Дънов Във времето, когато езическия строй на съвременна „християнска“ Европа преживява тежка криза, когато изгрява зората на новата истинско християнска култура на духа и любовта, яви се пророка от Ясна Поляна, гениалният художник, честният и проникновен мислител, правдивият и безстрашен преобразовател, смелият новатор във всички области на живота, който освети всички гънки на цивилизацията с прожектора на Божията Любов! Толстоя като ненадминат, гениален художник и романист всички знаят! Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли.
Гневът е една творческа енергия в човека, по за да може да се използва тази енергия за творчество, а не за разрушение, тя трябва да се канализира, трябва да се контролира и направлява разумно. Само онзи може да използва енергиите на гнева, който мисли. Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си. Той е човек, който гради. И затова онези, които мислят, те ще наследят царството Божие. Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си. той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния.
Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“1), вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно. Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа. А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безстрашно на битка отивам, Че бранния час веч удари.
Досегашното не задоволява. Ние очакваме и ще работим за новата книга, за новата литература, която ще бъде въплъщение на великия идеал, и си лов център, действащ мощно за изграждането на новия живот. С. К. Бран Обличам си бойните дрехи: Желязната ризница здрава, Военните яки доспехи: Щит, копне и шлемът корави. * И яхам на кон златогриви, Наред със бойни другари. Безстрашно на битка отивам, Че бранния час веч удари. . . * Не бихме се никога били. Но враг ни от вредом налита, Напада родината мила И ний ще й бъдем защита. * Далеч ще прогоним вразите И пак ще се върнем със слава; Със почест ще бъдем покрити Във наша свободна държава. * Таз ризница — вярата свята.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!
Приемете с благодарност Новото, което ви се дава, и ще бъдете изпълнени с живот и сила, ще станете светилници на света. Защото сега е времето, когато българите, могат да изкупят грешките на миналото си и да застанат начело на общочовешки прогрес. С.К. Хиляда годишнината на богомилството*) Една светла дата! Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг! Една красива страница от българската история, — една от най-светлите страници на досегашната ни история I Гонени, преследвани, очерняни, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди е мировата история. Напълно предани на един велик идеал от общочовешки характер, т не трепваха пред никаква опасност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни, Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение! От де у тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, от де иде огънят в словото им, светлината, която грее в техните очи ? — От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя. по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение? “ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава!
към текста >>

38. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие.
Ние трябва да придобием нещо в този свят. Придобивката всякога носи едно благо. Тази придобивка е Истината. И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава. Някой казва: да ме освободят от страха! Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И все пак гордият Монт Еверест е зовял и продължава да зове смелите, безстрашните, носителите на авантюристичен дух.
„Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Приготовленията в Англия Още тъжното ехо, което донесе на света от заледените плещи на Нанга Парбат новината за трагичния край на членовете . на германската експедиция не е заглъхнало и в Англия започва подготовката На нова експедиция за Хималаите. Обектът ще бъде отново Монт-Еверест. Покоряването на този първенец между вечно-снежните върхове е било стремеж на Мнозина. Не една експедиция, започната с хубави надежди, е завършила, ако не с нещастие, с горчив неуспех. И все пак гордият Монт Еверест е зовял и продължава да зове смелите, безстрашните, носителите на авантюристичен дух. Най-главната причина за неуспеха на експедициите е било времето, според г. Хю Рътледж, водачът на последната Хималайска експедиция, 1936 г. Г-н Рътледж, който неотдавна говори и в София, публикува наскоро в Англия книгата „Еверест — незавършената авантюра“. В нея той описва преживелиците на експедицията и главните мъчнотии, на които тя се е натъкнала. Някои физиолози предлагат, участниците в експедицията да бъдат снабдени с апарати, произвеждащи кислород за последната фаза на експедицията, когато въздухът е разреден и дишането става трудно На много места г.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко е лошо това, не ние забравяме цената на тоя върховен миг на освобождение от всичко в света, защото ако можехме да го запазим в пълната му сила, нашите стъпки биха бали като стъпките на безстрашните и велики избраници, а делата ни дела на освобождение.
(из неделната беседа – 14 ноември 1937 г.) Любовта и нейната мощ (От Учителите на светлината) Важно – за всички, които желаят да изучават френология Божественият огън – Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) – С. К. Из науката и живота. Страната, която не е воювала 120 години Албигойството (богомилството) в Южна Франция – С. К. Дядо Благо почина – редакцията МЕЖДУ БЕЗДНАТА И ЛЮБОВТА Има моменти в нашия живот, в които ние с радост бихме дали всичко, което имаме: сетната си дреха, титлите, общественото си положение, богатството, придобитата известност, за да спечелим един миг, в който ние се спасяваме от гибелта на зиналата под нас бездна. Колко е лошо това, не ние забравяме цената на тоя върховен миг на освобождение от всичко в света, защото ако можехме да го запазим в пълната му сила, нашите стъпки биха бали като стъпките на безстрашните и велики избраници, а делата ни дела на освобождение. Кои са тип мигове? Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича. Той успива волята за събиране духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори.
Дори кога над тебе смърт витай; Кога на враг съзираш грозни лик И гибел зла на тебе той вещай. * Не бой се ти, във този страшен час! Страха навън! И здраво свий юмрук; Отсреща му викни със буен глас — Ти смел бъди, пред своя враг напук. * Недей стена, пред него не плачи ! В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори. * Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва.
Всички се разбягаха. И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света. Ясновидците, а дори и някой от най-видните учени, виждат вече това.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.
Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека - индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр.
Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5.
към текста >>

45. -

Каквото и да се случи с нас не трябва да губим присъствие на Духа, трябва да бъдем безстрашни и смели, да обмисляме всека своя дума и постъпка, за да не кажем и извършим нищо лошо и неуместно.
В какво състояние се намира нашата мисъл днес? Тя е отрупана с много излишни неща, оставени всеки ден от суетните грижи и празнословия. Най-дребнавата обида, най несъщественото огорчение, малката несполука, всичко това занимава нашия ум и ни кара да се отдадем на всяко дребнаво и маловажно чувство. Така ние прекарваме живота си в дрямка, полусъзнателно. Но, трябва да заживеем с будно съзнание, да следим всека мисъл, която се заражда в умът ни и ако тя е лоша, да не й даваме место в нашия живот. Каквото и да се случи с нас не трябва да губим присъствие на Духа, трябва да бъдем безстрашни и смели, да обмисляме всека своя дума и постъпка, за да не кажем и извършим нищо лошо и неуместно. Вера преди всичко трябва да имаме. Разумният човек трябва да изхвърли из себе си всичко излишно и да запази това, което му е необходимо. От състоянието на нашите мисли и чувства произлизат всички радости и скърби, всяко щастие и нещастие в света. Съвременния строй е резултат на вътрешна сила. Най-голямата човешка мощ се крепи на знанието.
към текста >>

46. -

Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни.
. . . Ст. Г. КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Знаеш ли ги, учителю, който учиш децата във всичките им степени, кой си? Ти, който имаш с тях през годината дълги месеци всекидневна среща, който започваш и завършваш учебните занятия с молитва, който цял просияваш, когато видиш проблясък на разум в тях и скърбиш, когато не си разбран, не си приет. Знаеш ли ти кой си? Имаше едно време Един, който изпращаше своите ученици по работа на „богата жетва“ по села и градове. Той им даваше наставления какви до бъдат, когато подобно агнета попаднат при вълци, що да желаят, от що да се пазят, и срещу кои злини да бъдат безстрашни. Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му. Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие. Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна!
Но в мрака на нощта, силни и метежни, те се втурнаха в моето светилище и с нечестива жадност завладяха жертвата на олтаря Господен. 34. Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб. Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35. Дето мисълта е безстрашна, и челото дигнато гордо; Дето званието е свободно; Дето светът не е разделен на клетки чрез прегради; Дето думите изхождат из глъбините на истината; Дето неуморния стремеж простира ръце към съвършенството; Дето светлия поток на разума не блуждае в безплодната и мъртва пясъчна пустиня; Дето разумът е насочен към високи помисли и дела; Там, в тези небеса на свободата, Отче мой, да заживее моята страна! 36. Ето молбата ми към Теб, Владико: съкруши, съкруши до основите бедността на моето сърце. Дай ми сила леко да пренасям своите радости и тъги. Дай ми сила да направя любовта си плодотворна. Дай ми сила никога да не отхвърлям бедните и да не скланям колен пред надменната власт. Дай ми сила да възвися духа си над дневната суета.
към текста >>

Безстрашен дух, който се старае да разпространява мнението си, без да се бои от нещо.
— — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист. Бил е много добър човек. (В този момент Бъканън чувства влиянието на едно твърде високо и твърде интелектуално същество). Стремежите му са били свободолюбиви и религиозни. Главната му цел е била основаването на една религиозна система. Безстрашен дух, който се старае да разпространява мнението си, без да се бои от нещо. — — — Сега съм между мъченици и при страшни сцени. — (Каква е била околната среда?). — Околната среда съставлявали идолопоклонци. Той трябвало да изработи по-добра система. На младини той живял в една религиозна система, която му опротивяла, от нея израснал навън.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни.
- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“.
Той е за неустрашимия дух, приготвен да срещне всичко в търсенето на Бога. Който може да се намери само в дълбочините на човешката душа. Може да се случи да няма аспиранти за това божествено предприятие, поради въздигането и падането на много нации и религии, ръководната ръка може да се оттегли, но можем да се чувстваме сигурни, че, когато и да е, щом ученикът е готов, Учителят ще бъде там, да го заведе към пътеката. Някои четци може случайно да запитат: „по какво тогава нашата християнска религия стои по-високо от другите религии, които са я предшества вали? “ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива.
към текста >>

От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница.
Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност. И не е за чудене, че науката е вече слязла в наши дни до положението на служителка на индустрията, а религията — ласкателна и сервилна съпътница на науката. Откритията на Keely спомогнаха да познаем природата и нейните закони, а в туй отношение успеха им е пълен. Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат. Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен.
„Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“.
към текста >>

Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз.
Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека нашият ум бъде безстрашен.
Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев. Йоана: „всичко, що съществува, е направено чрез Словото“, да може, без да е луд, да замерва, да насилва, да отблъсва по каприз и най-последното от съществата, всред които живее? Нека никога не забравяме, че евангелието не говори много, нито пък пра ви дидактични тълкувания: то само поставя едно малко число от универсални истини под една абсолютна форма: вече на четеца остава да извлече частните последствия и относителните приспособления, които винаги лесно се схващат, ако сърцето е чисто и смирено. Нека нашият ум бъде безстрашен. Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния.
По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции (к.
Събарят — иска да каже той — другите, т. е. „ония, с които неоснователно ни смесват“, дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди — се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! — нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции (к. н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг . . .“ И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен Вестник“, орган на Синода — Б. Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . .
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост.
С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза. Глава и водител на виенските свободни зидари бе Игнатий Благородни от Борн (1742. до 1791.), най-големият минералог и геолог на времето, авторът на съчинението „Bergbaukunde“ — сборник на резултатите от работата и изследването през цел един богат и плодоносен живот; безстрашният и неуморим защитник на идеята за всечовешката чиста и безпредразсъдна любов, дивният борец против всека дребнавост, против всяко невежество и тесногръда нетърпимост. С избухването, обаче, на французката революция, отговорни за която бидоха държани свободните зидари, нападките срещу „боголъстивото“ и „разрушително“ зидарство се увеличиха, и орденът, който със смъртта на Йосифа Ц. (20 февруари 1790.) бе изгубил най-големия си ценител и защитник, биде подхвърлен на тъмни гонения и клевети. Беше началото на 1791. Борн лежеше на смъртно легло. Неговото здраве, отдавна подкосено, му бе съвсем изневерило.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50096201896667