НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
121
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз се бях упражнявал в
безстрашие
.
То това го правят духовете. А пък лампа нямам понеже преди няколко деня, един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лапма нямам." Останах сам в старата къща от преди 1000 години. Аз не се уплаших, макар че всички стаи тъмни, чардака тъмен и градината тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ.
Аз се бях упражнявал в
безстрашие
.
Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми.
към текста >>
2.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил
безстрашен
не съм се уплашил от него.
и те му дали сечивата. Не одобрих постъпката му дето дал 60 лв., трябваше да ги пита на какво основание го спират от работа и где е казано обезателно да се посреща владиката щем не щем. Учениците и някои от дълбоко религиозни жени посрещнаха го до моста в Хаджи шура. Отива с шествието право в черкова и е говорил много за Дъновистите. На утринта отидох и аз в черкова и застанах до владишкия трон и добре наблюдавах всяко движение на високия гост.
Много се учудили особено селянките, че съм отишъл в черкова и владиката не ме е изпъдил, та и аз съм бил
безстрашен
не съм се уплашил от него.
Тази сутрин говори, но не спомена никак Дъновистите. После излязоха на двора и имаше молебен за дъжд, а пред кръчмата народ много. Дядо поп прати няколко пъти да ги викат да дойдат да се молят, защото е било молебен за дъжд. След службата останахме около десетина человека на двора да дочакаме госта да излезе от черквата. Той се забави много.
към текста >>
3.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе
безстрашен
човек.
Винаги е била гонена от всички. Оказа се, че е издръжлив човек. Тя в Братството заради приятелството си с мене беше гонена от сестри. Но тя издържа. Не се уплаши от никого.
После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе
безстрашен
човек.
Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия. Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в студ и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче. Издържа на всичко.
към текста >>
4.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра,
безстрашие
, любов към Бога, милосърдие, надежда.
Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти.
Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра,
безстрашие
, любов към Бога, милосърдие, надежда.
Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра.
към текста >>
5.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Софрони Ников,
безстрашно
се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
Софрони Ников,
безстрашно
се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
"... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)!
към текста >>
6.
16. ИЗПИТ ПО БЕЗСТРАШИЕ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
16. ИЗПИТ ПО
БЕЗСТРАШИЕ
Имаше една задача, която Учителят беше задал за
безстрашие
в туризма - за усилване на волята.
16. ИЗПИТ ПО
БЕЗСТРАШИЕ
Имаше една задача, която Учителят беше задал за
безстрашие
в туризма - за усилване на волята.
Бяхме направили билетчета, които поставихме в една шапка. На тия билетчета беше отбелязано номер, часа и минути, в които да тръгнем. Билетчетата разбъркахме и всеки си изтегли едно билетче и според това, който час и минута му се падне съответно трябваше да тръгне. И аз „барабар Петко с мъжете" исках да взема участие в тази екскурзия. Задачата беше да се тръгне от Изгрева за Бивака на Витоша.
към текста >>
7.
7. Полковият командир и мисията от небето
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Но Илия е
безстрашен
, не се смущава от случилото се, нали е воювал в две войни, живял е с войниците по окопите на фронта.
В двора на казармата сложили маса, качвали един по един своите началници на масата и питали войниците за всеки един, кой какво знае, да каже. И за всеки, за който се каже лошо нещо, бива арестуван. И така всички били арестувани. Само един подпоручик оставили в щаба. И накрая началникът на гарата му казва: „Както си дошъл, другарю, така се върни и ти да не пострадаш“.
Но Илия е
безстрашен
, не се смущава от случилото се, нали е воювал в две войни, живял е с войниците по окопите на фронта.
Той се упътва три километра пеш от гарата до казармата. Пристига в щаба, същото му бива докладвано от чиновниците в щаба и от подпоручика. А оръжейният на склада му казал, че всички пушки и картечници са разграбени от тия, на които не се полага оръжие, като колари в обоза, кашавари и др. Показали му от прозореца да види в далечината на двора събралите се отново на митинг. Изслушал всичко, Илия се упътва право към тях, като пуща нарочно сабята си да дрънка по калдаръма.
към текста >>
8.
12. Големият обиск на Изгрева
,
Стоянка Цанева Драгнева
,
ТОМ 7
Единствен,
безстрашен
брат беше, който сутрин рано огласяше Изгрева с неговия кларнет и не се страхуваше.
След това те ни забраниха вече да се събираме в салона. Махнаха да се събираме. Ние се събирахме в онези дни, когато беседи имаше, то брат Симеонов се качваше горе, преди да разрушат салона, качваше се горе на стълбите, там до антренцето на Учителя където беше и от там четеше Словото. Впоследствие и това ни забраниха. И това забраниха полека, полека, докато през този нелегален период имахме един брат Данко Симеонов, който свиреше на кларнет.
Единствен,
безстрашен
брат беше, който сутрин рано огласяше Изгрева с неговия кларнет и не се страхуваше.
Той свиреше песните в тази суматоха - песента „В летен ден, в ранни зори, майка ми тихо се приближи, със сладък глас блага дума ми каза: Ставай дъще, на нива трябва да се ходи“. С флейтата свири всяка сутрин. Всяка сутрин свиреше той и когато отиваха на Витоша. В четвъртък се ходеше на Витоша. Тогава не ходехме неделен ден, а в четвъртък се ходеше на Витоша.
към текста >>
9.
3. ВЕСКА КОЗАРЕВА
,
,
ТОМ 8
Веска Козарева била смела и
безстрашна
.
По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил.
Веска Козарева била смела и
безстрашна
.
Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев.
към текста >>
10.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Упражнения за
безстрашие
.
И там Учителя не се спря на него, отидохме дето е бивака и Той хареса тази поляна и там имаше чешмичка. Това беше 1922 год. И Той каза: „Тука имате вода и извор, много е хубаво", и там вече се установихме. И там редовно ходехме и оттам вече сме отивали, ходили сме и на този извор, който беше горе, там имаше повече място, правили сме гимнастика, след туй сме правили тези упражнения когато предстои, за изгрев горе сме ходили, горе до Вълчата скала, със свещи, когато сме ходили през нощите, когато ни беше дадена такава задача. Отначало със свещ, а по-късно и без свещ да отидеш горе.
Упражнения за
безстрашие
.
В.К.: Какво представляваха тези упражнения? Е.А.: Имаше упражнения, които ги е давал в момента, но повече бяха тези упражнения, които ги правеше всеки път, или други. Повечето ги е давал така в момента. Упражнения, движения, различни. В.К.: Вие отивате там, почивате, закусвате.
към текста >>
11.
79. РЕВНОСТ ДУХОВНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост,
безстрашие
.
И за тази цел Учителят ни даваше много задачи. Такива бяха задачите, които трябваше да пишем - темите. То е за умственото ни развитие, да ни свързва с известни въпроси, за които ние не сме мислили, нали духовни въпроси. Вече в беседите, те са печатани и се знае какво ни е давал Учителя. Но имаше задачи, които бяха да развиеме някои качества у нас.
Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост,
безстрашие
.
Щото и братя и сестри всеки сам ще тръгва, нали. Тези в София тръгвахме на Витоша, другите ходеха по други места. В съответните градове. Навсякъде приятелите си изпълниха задачата съответно. И друго нещо, което пак Учителят искаше и ще ви кажа, че Той успя.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за
безстрашие
248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за
безстрашие
248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г.
към текста >>
13.
07 - 67. ВЕЛИКАНЪТ В ЕЗЕРОТО
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита
безстрашието
на сестрата?
" - „Не бой се. Аз бдя", казал Учителят. След това великанът се превърнал на светла мъгла, която постепенно изчезнала. Великанът се изгубили, но споменът останал на Веска Козарева. Тя беше от гр. Попово.
Дали Учителят не бе създал нарочно този образ във форма на великан, за да изпита
безстрашието
на сестрата?
Това явление вече не се повторило. Има неща в света, които не се повтарят.
към текста >>
14.
08 - 04. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него
безстрашие
.
И ние с него направихме една нощна екскурзия. Един ден решихме с него да отидем на Витоша. Тогава Учителят даваше такава задача; Всеки един от нас, мъж или жена, млад или стар, да си избере едно място, където да отиде нощно време по тъмно. По тъмно и то самичък! Заради туй трябваше да отиде предварително денем, да научи пътя, да може да се ориентира и тогава може да отиде нощно време най-напред по луна.
след туй да отиде при лоши атмосферни условия, за да се кали у него
безстрашие
.
Ние с Неделчо решихме да отидем. Той тръгва от града, а аз тръгвам от Изгрева - това беше 1930 година, По-късно той дойде да живее на Изгрева, аз си направих бараката и той дойде да живее при мене и така ние съжителствахме с него. Това беше една временна барака от опаковка - сандъци, в които опаковаха хартията. Така че ние станахме съсобственици на бараката. Така заживяхме с Неделчо.
към текста >>
15.
09 - 58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА В един разговор с Учителя, брат Гръблев му казал: „Аз често излизам, Учителю, нощем, за да изпитам
безстрашието
си." - „Носиш ли оръжие?
58. ИЗПИТНА СМЕЛОСТТА В един разговор с Учителя, брат Гръблев му казал: „Аз често излизам, Учителю, нощем, за да изпитам
безстрашието
си." - „Носиш ли оръжие?
" - „Да, Учитею, нося нож и пистолет, за да се браня от вълците, да не ме изядат." - „Не, няма да те изядат", казал Учителят. „Въпреки това аз пак се колебаех дали да оставя оръжието си. Но една нощ така се случи, че ме нападнаха вълци, без да мога да употребя оръжие и без да ухапят нито коня, нито мене. Случаят бе следният: Бях по служба в щаба на участъка в село Кеманлар, сега Исперих. След като си свърших работата, към път часа след обяд /зимно време/ взех коня си, качих се и пред щаба извиках на началника: „Довиждане, господин подполковник!
към текста >>
16.
09 - 187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като видях това,
обезстраших
се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест.
187. СЪН ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯТА През март или април 1943 година Учителят ми препоръчваше да ям орехи и то пресни, за да ме предпази от базедова болест /гуша/. Един ден Учителят ми каза: „Когато си замина оттук, тогава ще ти помогна." Аз си помислих, че като се върне в София и чаках. През пролетта на 1950 година ми се яви гуша, която бързо се увеличаваше. След като Учителят си замина от земята, аз отидох да работя на студентския санаториум, който се намира на хълма срещу Мърчаево. Там се правеха разни операции.
Като видях това,
обезстраших
се и реших и аз да си направя операция от базедовата болест.
Срещу деня на операцията сънувам следния сън: Изкачвам се по едни стълби, като първо минавам по един сини, а после бели стъпала. След като свършиха стъпалата, яви си синьо небе и в този небесен лазур се яви Учителят с целия си ръст и ми каза: „Костадинке, не бой се. Аз съм с тебе на операцията." След като каза това, веднага изчезна. Операцията мина благополучно. Това беше през май 1950 година, т.е.
към текста >>
17.
09 - 247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
247. ЗАДАЧА ЗА
БЕЗСТРАШИЕ
През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство.
247. ЗАДАЧА ЗА
БЕЗСТРАШИЕ
През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство.
В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред.
към текста >>
В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение,
безстрашие
и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество.
247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство.
В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение,
безстрашие
и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество.
Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред. Излязохме в полето при тъмна нощ.
към текста >>
18.
11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Един хубав случай с нея на
безстрашие
, тя го изпълни, тя го приложи.
Тя много ме обичаше и аз я обичах. В.К.: Но не й ли се противопоставяше нейният съпруг? Верка: Не, напротив. Никой не й пречеше, никак. А, знам и задачи, които се давали от Учителя, вечер на излизане.
Един хубав случай с нея на
безстрашие
, тя го изпълни, тя го приложи.
В.К.: Отиване до Витоша. Верка: Отиване до Витоша, да и среща една мечка и не се уплашила и минала покрай нея. Тя я даже погалила ли, какво, обаче мечката не я пипнала. Тя си отишла и си свършила тази задача. Тя обичаше да ходи много на планината.
към текста >>
19.
І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез
безстрашие
и безкористие.
17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА Българите участват масово в Заверата, воюващи за свободата и за вярата на християнските народи срещу турците. В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите.
Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез
безстрашие
и безкористие.
След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия.
към текста >>
20.
III.07.ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Освен
безстрашието
, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата.
Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска! " „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана".
Освен
безстрашието
, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата.
Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й. Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого. Между туй стъпките си следват; тя се повръща уплашена в другата стая и с настръхнали косми се вслушвала в стъпките на невидимия посетител.
към текста >>
21.
17. ВЯРА
,
,
ТОМ 12
Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе
безстрашие
, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва.
А има за какво да се молите. Трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства.
Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе
безстрашие
, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва.
Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него.
към текста >>
22.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Остана той изправен, мъжествен и
безстрашен
; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред.
Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни.
Остана той изправен, мъжествен и
безстрашен
; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред.
И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец.
към текста >>
23.
5. ЗАДАЧИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за
безстрашие
.
Те го знаят бай Сандю, бай Сандю. И една малка схлупена къщичка имаше. Сега там някой в Монголия ходи и направи голяма, ех, етаж и половина. И там ходехме неделен ден с леля ми. Свако повечето време там стоеше.
И един ден, когато отиваме на беседа, Учителят казва: „Ще дам една задача за в неделя." Беше за смелост, за
безстрашие
.
„Всички да си купите по една стомничка от пазаря нова и от 12 часа през нощта, до 12 часа на обяд всеки трябва да отиде до Бивака, да си вземе вода, да си напълни стомничката и да се върне." И когато дойде този час - неделята вечерта, Учителят слезе долу, написаха се за жребие кой какво да тегли - листчетата и всеки тегли капото му се пада. На всеки три минути трябваше да излиза един човек, за да отиде до Бивака. Колко мислите мене ми се падна? И Учителят каза така: „Аз взимам най-лошия час за себе си - два часа през нощта, останалото си теглете жребие и както му се падне." Преди това аз теглих и ми се падна в 2 часа и три минути, непосредствено след Учителя. Викам, дали затова много страдания минах?
към текста >>
24.
4. ОЧЕРК ЗА ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ГОВЕДЕВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията,
безстрашен
, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията.
Даганов, академик Чакалов пред дъщерята на Петър. Неговата честност и преданост към Партията водеше до крайности пред изпълнение на поставените му партийни задачи. Не рядко той биваше обвиняван от близките на семейството си, загдето го изоставяше пред поставените партийни задачи. На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него. Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични.
Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията,
безстрашен
, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията.
Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба. Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма. Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.
към текста >>
В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха
безстрашния
и стръмен път на революционната борба.
Не рядко той биваше обвиняван от близките на семейството си, загдето го изоставяше пред поставените партийни задачи. На подобни упреци Петър отговаряше, че обществото ще има грижа за семейството му, ако нещо стане с него. Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари.
В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха
безстрашния
и стръмен път на революционната борба.
Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков. Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и безстрашие в борбата против фашизма и капитализма. Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.
към текста >>
Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и
безстрашие
в борбата против фашизма и капитализма.
Вярата му в социалистическото общество и Партията бяха безгранични. Винаги всеотдаен, честен към себе си и Партията, безстрашен, той решаваше всяка поставена задача без разлика на време, денем, нощем, близо, далече в града или в селата и околията. Не рядко той бродеше из горите, измервайки ги, за което му се полагаше извън заплатата му отделно възнаграждение, което той отказваше, че били чорбаджийски пари. В тоя дух на всеотдайност и честност той възпитаваше и своите деца, които, макар и невръстни да останаха без родители, смело поеха безстрашния и стръмен път на революционната борба. Петър Говедев бе убит зверски на 27.09.1023 година край местността „Крива вада" на град Самоков.
Неговата беззаветна преданост и всеотдайност вля в сърцата на поколенията любов и обич и
безстрашие
в борбата против фашизма и капитализма.
Поклон и вечна памет пред паметта на загиналия герой на свободата.
към текста >>
25.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Качества на ученика са:
безстрашие
и решителност.
" Иди при Бога! 390.Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви!
Качества на ученика са:
безстрашие
и решителност.
Без тях той не може да издържи. 391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението.
към текста >>
26.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1501-1520
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
1502 Ученикът трябва да развива у себе си ред добродетели - вяра,
безстрашие
, любов към Бога, милосърдие, надежда и др. Духовното.
форма и съдържание, (към ученика.) 1501 Формата се освещава от съдържанието. То- ва, което ти се дава, много рядко се случва. Добродетелите.
1502 Ученикът трябва да развива у себе си ред добродетели - вяра,
безстрашие
, любов към Бога, милосърдие, надежда и др. Духовното.
1503 Ще пазиш духовното. Духовното е това, което има една непреривност - то е постоянно. Материално е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра, ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Каквото е решил, то ще стане. Любовта.
към текста >>
27.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Смелостта включва в себе си свободата и
безстрашието
.
Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел. Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето.
Смелостта включва в себе си свободата и
безстрашието
.
Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова.
към текста >>
28.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „
безстрашие
".
Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите. Стремете се към същественото - към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърдчавай от нищо.
Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „
безстрашие
".
Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия - светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората.
към текста >>
29.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
А кога можете да се избавите от
безстрашието
?
На земята Дух и.душа няма. Не можем да говорим за неща, които не сме ги виждали. Според мен всеки от вас, който търси щастието си вън от себе си, той е Дон Кихот. Трябва правилно мисление, правилно разбирание на живота. Никое същество отвънка, което и да е, не може да ви опорочи, сами сте вие, които се опорочавате.
А кога можете да се избавите от
безстрашието
?
- Само тогава, когато човешката душа е изпълнена с Любов. Търсете Истината. Хлопайте, искайте. Ако вашите връзки в огъня не паднат, не сте намерили Истината. Диване е човек, който седи прав и мисли за издигане нагоре.
към текста >>
30.
РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година
,
II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.
,
ТОМ 14
Всеки да развива в себе си
безстрашие
.
Цялото устройство на човека: нерви - велика инсталация. Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува.
Всеки да развива в себе си
безстрашие
.
Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта.
към текста >>
31.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Смелите и
безстрашни
, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света.
90. СЕВЕРНИЯТ ПОЛЮС, РУСИЯ И САЩ Към края на месец юни 1937 г. дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес.
Смелите и
безстрашни
, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света.
Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата. Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството".
към текста >>
И понеже смелите и
безстрашни
летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата.
дойде при нас голямата и интересна новина, показваща новата гигантска крачка към овладяване на въздуха, в служба на човешкия прогрес. Смелите и безстрашни, изключително способни пилоти на Съветска Русия, Чакалов, Байдуков и Беляков от 18 до 20 юни прелитат със самолет АНТ 25 от Москва до Ванкувар, град в Съединените Американски щати едно разстояние повече от 12 000 километра, през Северния полюс, за първи път в света. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас и го приехме, като такова със символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на Съединените американски Щати, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо за което Учителят много пъти се е изказвал.
И понеже смелите и
безстрашни
летци на Съветския Съюз, преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа, ще намерят начин да преодолеят и ледената бариера на омразата.
Учителят бе веднъж казал: „Понеже Русия и САЩ ги разделя една ивица от няколко километра на север, то в бъдеще те ще се разберат и обединят за общото благо на човечеството". И наистина през Втората световна война Съветска Русия - СССР и САЩ бяха съюзници във войната срещу Германия. Десетилетия има вражда между тях, но и тя ще се превъзмогне за в бъдеще.
към текста >>
32.
14. ДРУЖБАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият,
безстрашен
енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта.
Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото.
Марсовата сфера в своята добра форма дава смелият,
безстрашен
енергичен човек, готов на жертва и защита на справедливостта.
В лошият смисъл имаме един сприхав, избухлив човек готов да се възбуди и при най-малкия повод, като в такова състояние нагрубява, оскърбява, става безогледен, а с това и дружбата е погребана. Силовите полета на Марс са създали и оформили мозъчните центрове в долната част на мозъка около ушите. В тази част главата добива по-голяма широчина. Юпитер в своята добра форма, дава човека на големите творчески изяви, инициатива, замах, поемане на отговорност за големите задачи, богатството и бащинското покровителство. Дружбата с такъв човек е наистина благодатна.
към текста >>
33.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Софрони Ников,
безстрашно
се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
Софрони Ников,
безстрашно
се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг".
И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>
Софрони Ников,
безстрашно
се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г.
Софрони Ников,
безстрашно
се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига?
към текста >>
34.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и
безстрашието
".
Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска. Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически.
Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и
безстрашието
".
Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!
към текста >>
35.
31. Старата и новата работа
,
IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане,
безстрашието
и четенето на Евангелието и Библията.
По пътя дадох на една жена, млекарка, една беседа - „Аз те познах". Също и Савка и Ангел дадоха по една. В 3.15 ч следобед бяхме вече на Изгрев. Направихме обща вечеря - картофена супа, при Савка. И тъй отпразнувахме тържествено нашия празник при свършването на една тримесечна през есента работа и започване на нова работа за зимата.
Благодарихме и вечно ще благодарим за придобивките, които спечелихме - ранното ставане,
безстрашието
и четенето на Евангелието и Библията.
Слава и хвала на Бога и на Учителя, Който ни води в пътя на светлината и постиженията.
към текста >>
36.
2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и
безстрашен
дух на себеотрицанието.
Помощник-училищният инспектор господин П. Славов, когото трябва и Вие да помните, защото, като че ли пак там, Годечко, Ви е ревизирал, Ви помни и разясненията за окултното учение, които му са дадени, не ги е забравил, говорихме с него по много въпроси. Той е сега мой пък инспектор, така че либерален е. С близките си колеги не съм направил кой знай що, но върху много въпроси сме разговаряли, особено с две госпожици и един господин. Едната за беля даже подозря на за дъновистка, но това е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила.
Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и
безстрашен
дух на себеотрицанието.
И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя. Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкрепяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове! Привет сърдечен: П. Ганев
към текста >>
37.
XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова
,
26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Колкото по-
безстрашни
станете, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите.
Смиреният не е слаб, а е свободен. Той има приятели, [с] които споделя своите мисли, желания и идеали. От смирения и смъртта се бои. Честен и справедлив трябва да бъдеш, за да пееш хубаво. Бог възнаграждава човека за малкото добро, което той прави, а за голямото оставя хората да му благодарят.
Колкото по-
безстрашни
станете, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите.
Дето е любовта, там е раят. Там човек ще намери своите братя и сестри. 12.XI.1944 г., неделя, 10 ч 6. гл. Матея, 25. стих Ще мислиш, без да се грижиш.
към текста >>
38.
143. Качествата у човека
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Безстрашливите
са добри.
Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки.
Безстрашливите
са добри.
Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен.
към текста >>
Смелите,
безстрашливите
хора са добри.
Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя.
Смелите,
безстрашливите
хора са добри.
Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният-обратно.
към текста >>
39.
14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков
,
III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него,
безстрашни
във вярата си, че вършат добро дело, на Изгрева и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти.
Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др. Георги Димитров, гонен от полицията, отива при Учителя, който го е скрил в стаята си. След минаване на блокадата в квартала, преоблечен, др. Димитров е изведен от един брат навън. Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана.
По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него,
безстрашни
във вярата си, че вършат добро дело, на Изгрева и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти.
Последните са имали доверие в хората на Братството. Такива случаи са: 1. През 1923 г. брат Тодор Стоименов укрива в дома си повече от 3 месеца брата на др. Георги Димитров, Тодор Димитров, като „опасен конспиратор".
към текста >>
40.
20. Сферата на Марс
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност,
безстрашието
, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни.
Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност,
безстрашието
, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>
41.
2. Планети
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Марс прави белязания от него
безстрашен
, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително.
Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт.
Марс прави белязания от него
безстрашен
, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително.
Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положение, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.
към текста >>
42.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Неговите типове обичат истината и са
безстрашни
и самонадеяни.
Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека - индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната - личността, на Слънцето -индивидуалността. Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост.
Неговите типове обичат истината и са
безстрашни
и самонадеяни.
Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала.
към текста >>
В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество,
безстрашие
, изпълнителност и пр.
Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека.
В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество,
безстрашие
, изпълнителност и пр.
Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5.
към текста >>
43.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и
безстрашен
.
Той трябва да се научи да работи за цялото и да се чувства като част от цялото. Това е първата стъпка по пътя на висшето познание. Постигне ли това, той е турил здрава основа, върху която може да гради, за да може да придобие чистота в мислите, чувствата и постъпките, и постепенно да се научи да овладява силите на своя организъм и да ги подчинява на разумната воля на Духа. Ученикът се отличава по това, че той, каквото научи, го прилага. Защото ученикът знае само онова, което е опитал и сам е приложил.
Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и
безстрашен
.
Затова ученикът не се занимава с теории и спорове, а с прилагане и опитване на учението. Школата има за задача да подготви ученици, които да станат проводници на висшите разумни същества на космоса, да се проявят в нашия земен свят и да внасят възвишената култура на Земята. В школата се дават методи, за да изработи ученикът пълно самообладание. Без него той не може да бъде ученик. Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа.
към текста >>
44.
17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен,
безстрашен
, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен.
Тъмно-еиният цвят е свързан с Добродетелта, която е основа за развитието на всички дарби и способности. Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата.
Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен,
безстрашен
, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен.
Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда. Влиянието на черния цвят се проявява у човека тогава, когато отслабне у него влиянието на червения цвят, жълтия и ясносиният цвят, т. е., когато човек направи редица нарушения спрямо принципите на Любовта (червения цвят), Мъдростта (жълтия цвят) и Истината (синия цвят). В такъв случай човек се лишава от жизнедателните сили на червения цвят, от светлината на жълтия цвят и от благословението на ясно-синия цвят.
към текста >>
45.
3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ
,
,
ТОМ 19
Те притежават силна, разумна, твърда като диамант,
безстрашна
, непоколебима, несъкрушима, творческа воля.
3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Великите души, синовете на диамантената воля, на свободата и красотата притежават топлото сърце на слънчевите деви, светлият ум на мъдростта и живеят в мира на осъщественото космическо единение. Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност. Те са символ на разумната сила, която е движение без реакция във всестранното творчество, в хармонията на живота.
Те притежават силна, разумна, твърда като диамант,
безстрашна
, непоколебима, несъкрушима, творческа воля.
Благородството е отпечатано върху тяхното чело, те притежават висок морален устой и нямат личен живот. За тези велики души всяко живо същество носи в себе си една велика идея, една необходима нота във висшата хармония на живата разумна природа. Всяко живо същество по отношение на своето съзнание е един прозорец към духовния свят, една радиация на известно емоционално качество, една интелектуална способност и изява на една волева сила. Космичното у човек е велико, понеже то носи в себе си необятното, незнайното. С полета и устрема на нашето въображение, ако само бихме могли да надзърнем в духовното или да предусетим с интуицията си какви духовни богатства ни очакват там, ние не бихме останали нито секунда всред тъмната бездна на нашия личен живот - живот на геоцентрично съзнание изпълнено с безверие, с мъгли на съмнение и всред непрестанни драматични конфликти.
към текста >>
46.
I. Въведение
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Те са верни, истинни и
безстрашни
.
Меркурий управлява нервната система. Изобщо Меркурий в хороскопа изразява принципа на интелигентността, Меркурий управлява зодиакалните знакове Близнаци и Дева. Така че всички, които попадат под тези знакове, имат влиянието на Меркурий. 2. Слънце Хората, които са под негово влияние, са великодушни, благородни, горда. Презират всички долни и гнусни деяния.
Те са верни, истинни и
безстрашни
.
Слънцето дава почести и благоволение, прави човека честит при водене на своите дела. В организма управлява жизнената сила. Слънчевите типове имат свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамена, силни бедра, походка стройна и пълна с достойнство. В техните постъпки и обноски има нещо царско. Те не се издигат да тиранизират, а да покровителствуват.
към текста >>
47.
XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 20
Как Учителят му е казал да бъде
безстрашен
, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби.
Нали и в една градина, ако се спре водата, тя, вместо да полее, ще залее градината и никой няма да има полза. А и сега така е - всеки задържа благата - и почва да гние в блатото, което се е образувало от задържаните блага. «Когато Христос казва да се отречеш от себе си, това подразбира да се върне той назад в своя живот и да премахне всички прегради, които е поставил на Божествени блага.» «Ако искате да се справите със злото, създайте в себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи неща в себе си.» После разговорът ни мина върху миналото, върху войната. Тоя брат е военен и ми разправи много хубави свои опитности.106 Как изобщо невидимият свят е помагал в тия опасни времена.
Как Учителят му е казал да бъде
безстрашен
, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби.
Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение... Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това.
към текста >>
48.
14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
* И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват
безстрашно
тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел.
Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят! Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква. * Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.).
* И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват
безстрашно
тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел.
а.) Стр. 136/1036
към текста >>
49.
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Хората на новия живот трябва да бъдат
безстрашни
, но разумни!
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр.
2) „Хората на новия живот трябва да бъдат
безстрашни
, но разумни!
Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има.
към текста >>
И много видни хора и много
безстрашни
сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни.
Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца.
И много видни хора и много
безстрашни
сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни.
На Живота майстори сте вие - на новия живот! Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите. Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали!
към текста >>
50.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
Воля, смелост, юначество,
безстрашие
.
За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото.
Воля, смелост, юначество,
безстрашие
.
„Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят.
към текста >>
51.
XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
” Какъв пример на
безстрашие
и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя!
” Какъв пример на
безстрашие
и героизъм!
На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>
52.
19. Стойна Кондарева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Тя проявява в живота си завидна смелост и
безстрашие
.
При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство.
Тя проявява в живота си завидна смелост и
безстрашие
.
Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат.
към текста >>
53.
5. Първите екскурзии до Мусала
,
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ
,
ТОМ 22
Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта,
безстрашието
, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината.
Болката преминава и скоро кожата се обелва и постепенно раната заздравява. Учителят винаги зорко следи хода на приятелите по Мусаленските масиви, като ги предупреждава да му се обаждат, когато тръгват за някъде. Няма случай в многобройните екскурзии, направени до връх Мусала от Братството, някой да е пострадал сериозно. Всички са спазвали съзнателно правилата, дадени отУчителя за ходенето, пиенето на гореща вода, преобличането при изпотяване и дълбокото дишане. Няма случай на разболели се приятели, макар че много пъти летните екскурзии са ставали в зимна обстановка - в сняг, лед и бури.
Най-важното качество, което са придобили приятелите, е смелостта,
безстрашието
, с което са посрещали различните промени на времето и постоянните изненади в планината.
Учителят, който е критикуван и атакуван постоянно от духовенството, ги поканва на връх Мусала - близо до Бога, където да разрешат въпроса за православното духовенство. И сегашните разногласия и разправии, които стават в българската църква, най-правилно може да се разрешат на връх Мусала. Учителят казва: „Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да обменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всичките ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на река Марица през Рилската пустиня.
към текста >>
54.
14.Срещнеш ли мечка - ставаш безстрашен
,
,
ТОМ 22
14. Срещнеш ли мечка - ставаш
безстрашен
През 1977 г.
14. Срещнеш ли мечка - ставаш
безстрашен
През 1977 г.
заведохме Павел Светославов на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха.
към текста >>
Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел като порасна, стана много
безстрашен
.
Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стръвница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме по пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, и казах: „Еленка, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец.
Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел като порасна, стана много
безстрашен
.
Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците.
към текста >>
55.
II. Правила от Учителя за Паневритмията
,
,
ТОМ 22
106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен,
безстрашен
, трябва да има повече електричество.
При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен,
безстрашен
, трябва да има повече електричество.
Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия.
към текста >>
56.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Безстрашните
му очи са благи, дълбоки, изпълнени с милост и щедрости.
Това показва, че физическият, духовният и менталният живот на Учителя ще бъдат заети постоянно с идването на новата епоха на Водолей, която започва на 21.03.1914 г., събота, в 13 ч. 11 минути за София и новият живот на любов, мир, хармония и братство между народите, който тя ще донесе на земята. Тази епоха ще трае 2160 години, до 4074 г., когато тук на земята в миниатюр ще се прояви царството Божие. Водолей на Асцендента дава достойнство, гордост, изразени в най-фини нежни чувства и мисли. Везни дават красиво тяло (Асцендентният знак на радикса на Учителя), но той е по- женствен, докато Водолей в красота е истинска мъжка красота.
Безстрашните
му очи са благи, дълбоки, изпълнени с милост и щедрости.
Челото е почти квадратно с добре развито самообладание и говори за големия интелект, който той притежава. Голямата му куполообразна глава говори за духовната страна на природата му. Брадата е добре развита, оформена и дава винаги цел на всичките си действия. Така този типичен Водолей е най-високата градация, която съществува в човечеството, но се среща много рядко, поради вместването на една или повече планети в знака. В този хороскоп на Учителя няма никакво вместване на планета, а в изгряващия знак е само главата на дракона, която е с Юпитерово влияние и е в 12 дом, в изгряващия зодиакален знак Водолей.
към текста >>
Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по
безстрашие
, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме.
В първите години, когато приятелите са зле екипирани, завалява и натрупва сняг. Всички отиват при Учителя и отправят към него своя мълчалив умолителен поглед. Той веднага излиза от палатката си, казва някаква магическа формула, прави движение с дясната си ръка настрани и веднага спира валежа, облаците се пръсват и огрява топлото слънце и за половин час стопява снега. По помръкналите лица на приятелите пак идва радостта и те със сълзи на очите му благодарят. Това голямо упование към Учителя проявено от братята и сестрите, говори че Учителят и в минали инкарнации много пъти ни е помагал и спасявал живота.
Много пъти Учителят допущаше тези бури, като необходим за нас урок по
безстрашие
, който ние трябваше да издържим, но често се огъвахме.
Този съвпад в мондиалните теми показва големи катастрофи, силни морски бури, политически революции и бунтове. Всичките тези негативни явления за този съвпад бяха под контрола на Учителя и той ги допускаше в нашия живот дотолкова, доколкото да изчезне от нас страха - това животинско качество и да се освободим от черните сили, които чрез него ни обсебваха. Учителят отбелязва в Словото си, че всички големи страдания на хората им се дават от невидимия свят, за да излезе страха от тях, тези тъмни адови сили, които са ги обсебили. Щом човек престане да се страхува, става свободен и страданията му се стопяват и не остава нищо от тях. (Уран ретрограден точен тригон Слънце, секстил Луна, квиконс Марс, квадрат Юпитер, сьвпад Сатурн и паралел Венера).
към текста >>
57.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Всеки един трябва да бъде чист,
безстрашен
.
Това място никой друг не може да го вземе. Няма друг на ваше място, затова вие сте важен. Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши.
Всеки един трябва да бъде чист,
безстрашен
.
Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението.
към текста >>
58.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
За своето
безстрашие
да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо.
3:3 и 11:14. Той беше предтеча на Господа Исуса Христа и Божий пророк. По строгост на живота си, ревността си за Бога и в работата си между човеците приличаше на пророк Илия и беше с дух и сила Илиина (Лука 1:17). Той смело изобличаваше греха и поканваше към покаяние и духовно събуждане. Исус, следа като беше кръстен от Йоана, го нарече повече от пророк, но все пак бе по-малък и "от най-малкият в Небесното Царство" (Мат. 11:3).
За своето
безстрашие
да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо.
Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10). По характер кротък, но решителен.
към текста >>
59.
4.3.20. Спомени за Ватралски
,
,
ТОМ 24
Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист,
безстрашната
му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик.
Изведнъж виждам, че и п-pa Сечанов носят насреща. Вдигнах ръце и извиках: - "Дерзай, г-не Сечанов, да пеем за Христа". Щом казах последните думи, ти ме събуди. Този негов сън тази нощ ме напълно завладя. Наистина, това бе само един сън, но аз не се съмнявам, че ако днес имаше гонение против християните, Стоян Ватралски щеше да бъде хвърлен пръв на кладата.
Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист,
безстрашната
му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик.
Василка Ст. Ватралска. ------------------ [1]3аб. Под този надслов в "Бълг. бранител" (бивш "Религия") всяка година по това време - годишнината от смъртта на Ватралски, сме печатали по нещо за него. - Б. Р
към текста >>
60.
181. Тъмните сили трябва да станат слуги
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на
безстрашие
, сега са страхливи.
Не всички от бялата раса са напреднали души. Много ще останат зад шестата раса да се изправят. Лемурийците са били много жестоки - всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийци. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани.
Днешните жени ще бъдат мъже в следващо прераждане, да се научат на
безстрашие
, сега са страхливи.
Колата, която изкачва хълма, е тежка и не може да се изкачи, та всички хора сега трябва да слязат, за да олекне и се изкачи на височината. После хората ще се изкачат до нея. Всичко е в ръцете на Разумните същества, които управляват земята. Тези, които се тревожат в нас, са тъмните духове. Те питат: "Какво ще стане с нас?
към текста >>
61.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
Подвиг 257 3.7 В пазвите на мъглата 258 3.8 Мечката в капана 262 3.9 Лов на мечки 263 3.10
Безстрашният
подофицер [Флоро Гуголов] - 16.III.1917 г.
С Бдинци в боя през 1915-1918 г.: книга 2 / Петър Кръстев 244 3.1 "София или смърт" 1912 г. 244 3.2 Боевете за кота 1248 - от 10-18 март 1917 г. 245 3.3 "Сарай" - в огън 251 3.4 "Фуражировка" 1916 г. 252 3.5 "Бриян" - нападнат, 1917 г. 255 3.6 При езерото Тахино.
Подвиг 257 3.7 В пазвите на мъглата 258 3.8 Мечката в капана 262 3.9 Лов на мечки 263 3.10
Безстрашният
подофицер [Флоро Гуголов] - 16.III.1917 г.
265 3.11 Две денонощия под снеговете - 27 и 28 март 1918 г. 266 3.12 Във вражеския лазарет 268 3.13 На "Томорос" - март 1917 г. 269 3.14 Знамето е спасено 271 3.15 Една нощ - от многото такива в позиционната борба, 1916 г. 275 III. Беседи по отечестволюбие / Лазар Михайлов Котев 277 Любов към отчеството (със стихотворения от Ив.
към текста >>
62.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Какъв бе тоя насрещен противник, та така
безстрашно
мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!...
... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше живота й! Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън!
Какъв бе тоя насрещен противник, та така
безстрашно
мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!...
Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш? "... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате. Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става! " Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена.
към текста >>
Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с
безстрашие
ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
"... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството.
Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с
безстрашие
ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
към текста >>
Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от
безстрашните
бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява.
Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от
безстрашните
бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява.
Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие!
към текста >>
Соуджак, нито пък е видяла турски части... В какво недоумение..., да се охранява левия краен фланг на една войскова част, която не съществува нито за погледа, нито в каквато и да било реалност според дадената й задача - 2-а бригада от 5-а дивизия, в бойна част... При тая неизвестност и голяма тъмнота във военно ориентировъчно отношение, налагаше се и се изпратиха нови реконгнисцирвъчни патрули, в усилен състав от изпитани
безстрашни
храбреци, които образуваха веер от с.
Нареди се и за бързото приготовление на топла храна за вечеря за цялата дружина... Пристигнаха последователно и двете странични прикрития - роти. От тях лявата рота, водила слаба престрелка с турски разезд при с. Сергин, а то се намира вляво и в тил на дружината - северозападно от с. Евренджик. Тоя разезд бил прогонен към изток. Другата, дясната рота, не видяла нито наши даже и единични хора, нито каквато и да било охрана от 2/5 дивизия, която трябваше да бъде непременно по пътя на движението й, поне около с.
Соуджак, нито пък е видяла турски части... В какво недоумение..., да се охранява левия краен фланг на една войскова част, която не съществува нито за погледа, нито в каквато и да било реалност според дадената й задача - 2-а бригада от 5-а дивизия, в бойна част... При тая неизвестност и голяма тъмнота във военно ориентировъчно отношение, налагаше се и се изпратиха нови реконгнисцирвъчни патрули, в усилен състав от изпитани
безстрашни
храбреци, които образуваха веер от с.
Сергин на север и към изток в полукръг към посока Виза и до с. Соуджак. Селата Сергин и Соуджак при едно неблагоприятно тактическо положение, те оставаха в тил и във фланговете на дружината... Заповедта към всички патрули бе най-категорична, непременна връзка с нашите войскови части от 5-а дивизия и най-точни сведения за местонахождението на противника и в най-скоро време да се донесат в щаба на дружината, всички тия ценни сведения!... Не се изминаха и два часа даже от изпращането на разузнавателните патрули и почнаха да пристигат известия от всички тях, от всички посоки, че видели късно привечер, на стъмняване, турски части, които се движили все към с. Соуджак, а източно от с. Сергин имало един ескадрон турска кавалерия, от който един разезд от 6-7 души водили на смръквание престрелка с обоза на дружината, който бе получил заповед да тръгне през с.
към текста >>
Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от
безстрашните
граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!...
Върху празните лодки са успели в тая борба да се качат някои турски войници и да се върнат обратно в параходите си; идват наново две празни лодки за да вземат и други от брега войници, обаче усилената ни вече пушечна стрелба и започнатата атака срещу противника, не позволи да се качи никой в каквато и да била лодка. Гребците на друга лодка, опитващи се да се доближи до брега, бяха ранени и убити и лодката потопена... Друга лодка до самия бряг почти остана без гребци и биде взета от дружината като "трофей" и наименована впоследствие "Трофей Подима" и служеше на 10-а Погранична рота до 1920 г. в нуждите й... Стрелбата и настъплението продължаваше. Опитите на противника да прибере на борда си своите бойци остана без резултат, особено като виждаше енергичното настъпление на нашите роти и превъзходството ни в численост, а за качество няма какво и сравнение да се прави даже - морално противника бе окончателно сломен. Той се оттегляше вече навътре в морето, за да бъде недосегаем от пушечния ни огън.
Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от
безстрашните
граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!...
Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях. Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!...
към текста >>
След 1/2 час наново взема северна посока и успоредно се движеше, но малко по-близко до брега и по всичко личеше, че сега няма намерение да се връща назад... Идва до умиление човек, като вижда
безстрашните
граничари, подават само глави из врати и прозорчета на землянките си, гледат броненосеца, гледат дружинния и му отправят въпроса: "Г-н майор, дали няма и тоя да стовари войници"... и като че отправяха апел към Господа на Силите, за да ги избави Всемогъщия от "тая зла напаст"... Отговаряше им дружинния: "Щом не искате да се биете и с тоя голям параход, хайде, опитайте силата на вашата мисъл, силата на нашата молитва към бога, силата на вашата вяра към Бога, и щом сте силни, парахода ще си прави само разходка и каквото поискате от Господа, ще ви даде, защото закона е един: няма желание нереализирано, няма молитва нечута и неизпълнена"... Просияха лицата на момчетата- чичовци и току се чуват от разни вратички на землянките думите: "Господи, Господи!
Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока! "... Дружинният усили хода с коня си и се качи на водораздела, отгдето се наблюдаваше ясно цялата морска повърхност. Вижда, че наистина един грамаден броненосец гордо плува из морските води, като че е господаря на тоя терен, на пространството до где поглед виждаше..., така гордо продължаваше своя ход към север и "нещо страшно" като че искаше да каже, че съдържаше в себе си... Дойде до в створа на развалини Анастасиева стена, към с. Ормали и обърна се назад и се върна към нос Карабурун.
След 1/2 час наново взема северна посока и успоредно се движеше, но малко по-близко до брега и по всичко личеше, че сега няма намерение да се връща назад... Идва до умиление човек, като вижда
безстрашните
граничари, подават само глави из врати и прозорчета на землянките си, гледат броненосеца, гледат дружинния и му отправят въпроса: "Г-н майор, дали няма и тоя да стовари войници"... и като че отправяха апел към Господа на Силите, за да ги избави Всемогъщия от "тая зла напаст"... Отговаряше им дружинния: "Щом не искате да се биете и с тоя голям параход, хайде, опитайте силата на вашата мисъл, силата на нашата молитва към бога, силата на вашата вяра към Бога, и щом сте силни, парахода ще си прави само разходка и каквото поискате от Господа, ще ви даде, защото закона е един: няма желание нереализирано, няма молитва нечута и неизпълнена"... Просияха лицата на момчетата- чичовци и току се чуват от разни вратички на землянките думите: "Господи, Господи!
" и други молитвени слова. Броненосеца премина покрай участъка на дружината и отиде до в створ на чифлика Чилингос, върна се назад и през всичкото време се виждаха двама наблюдатели, стоящи на върха на мачтата му. Запитваха войниците: "Дали още търси своите хора, останали на брега от десанта, или пък разузнава за нови опити за десант, нека се опита"... Така размишлявайки и следвайки движението на броненосеца, даде той два последователни изстрела, от голямокалибрено оръдие, от борда "поздрави дружината" и гордо, гордо си замина на юг... Отдалечи се към нос Карабурун, изгуби се от погледа ни, за да се яви наново към 3 часа след пладне, но вече съвсем близко до брега... Това доста посмути ветераните граничари, но тяхната смелост и готовност за париране всякакъв удар от страна на противника им даваше мъжество и вяра в техния успех... Наближаваше вече и е в створа района на разположението на дружината... Схваща се ясно мисълта, която бе обхванала бойците: "То се разбра, че ще се бием и с тоя параход, ами да си прегледаме оръжието! "... И ето чуват се щракания на затвори, преглеждане канала на цевта на пушката, проверяват се патроните и всеки като че си казва: "Ти само да дойдеш, пак ще опиташ силата ни! "... Но същевременно се отправят и апели към Небето, към Господа, за помощ и по-добре да не дохожда, а "му се отрежат краката", не му искаме злото, но и нас на мира да остави... Така движейки се, броненосеца спря: "Ще стоваря войски!
към текста >>
63.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец,
безстрашен
герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!...
"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме! " 3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с. Смегово... Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година!
Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец,
безстрашен
герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!...
И въпреки понасяните загуби, да изпълни тоя полк до край своя дълг, да разреши своята задача, като часовой на вратата на Македония. "Тая врата" трябваше да се запази и да не се допуснеше противника да заеме командващата висота 1248, северно от Битоля, защото зад полка имаше само една рота бригадна поддръжка, повече турци, а по назад всичкия резерв по пътя за Прилеп, бяха само дивизионните походни фурни със своя хляб и брашно и интендантски магазини... Въпреки донесенията, че противника готви атака за 1248, никой от назад находящите се, отвън бригадния командир, като че не виждаха тая системна подготовка на противника... Всеки би си представил катастрофата, която би сполетяла нашата армия на Македонския фронт, ако противника би успял в своя осемдневен неравен за нас бой, осемдневна неравна за нас борба, за Бдинеца, да завземе позицията на полка и по тоя начин да имаше свободен отворен път за Прилеп и през Бабуна планина за в долината на Вардар и Велес! Даже един частичен негов успех, какъв морален упадък би виел в духа на бойците източно от 1248 към к. 1050 по нататък в източна посока, които имаха своята комуникация към Прилеп!... Бдинецът съзнаваше своята тежка отговорност и със свойствения си стоицизъм водеше и отстояваше в борбата си с успех за общото благо, докато останаха на бойната линия от целия полк само 286 пушки на 19 март, на която дата биде сменен полка - останките му - позицията му и заменен с други пресни бойни части наши и германски... Що бе тая сила, която крепеше на позицията затвърдилия се там Бдинец?...
към текста >>
"... Обажда се обаче, командира на 3-а дружина
безстрашния
храбрец майор Ст. Т.
Моля дружините командири и наблюдателите от високите места да наблюдават най-зорко за противника и щом видите, че той се издигне от своите окопи, веднага да съобщите по телефона направо на батарейните командири, че противника в "план квадрат №..," настъпва. Моля батарейните командири да имат насочени своите оръдия точно по определените им квадрати и с получаването на съобщението за настъпването на противника, да открият своя унищожителен огън. Така противника ще може да дойде най-много до нашите телени мрежи, ако и разрушени и ще се върне назад! Разбрано ли е, г-да? "... Последва отговор-доклад: "Разбрано, г-н подполковник!
"... Обажда се обаче, командира на 3-а дружина
безстрашния
храбрец майор Ст. Т.
и казва на командира на полка, със свойственото му спокойствие: "Г-н подполковник, Вие не знаете какво е тук положението, нито окоп, нито ход за съобщение, нито телен мрежа, а само разорана и то дълбоко разорана нива!... Аз съм решил и ще дочакам противника и ще приема атаката му тук на позицията при щаба на дружината, гдето имаме закрития още неразрушени! "... Отговаря му командира на полка: "Майор Т. бъдете спокойни напълно, както всякога сте били спокойни при много трудни моменти; бъдете смел и с вяра, както всякога сте били за успеха на предприеманото от вас всяко дело. Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа!
към текста >>
64.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително
безстрашие
от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина.
Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително
безстрашие
от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>
65.
1.11. НА ГЕРОИТЕ БДИНЦИ
,
Т. И. Бъчваров
,
ТОМ 25
От где вий литнахте, юнаци
безстрашни
- На княз Страшимира, потомци достойни!
1.11. НА ГЕРОИТЕ БДИНЦИ Т. И. Бъчваров "....Трябваше да бъдеш на още по-величавия Перистер и от там с духа на Самуила да слушате и се възхищавате от оная епопея, що на плещи изнесе от 11 до 19 март великана - Бдинец на висотата 1248. То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ"... На кървава бран вас вика дълг свещенни В робска земя, де врагът вероломен Вериги ковеше за брата наш роден... Герои, грабнахте вий лаври нетленни!
От где вий литнахте, юнаци
безстрашни
- На княз Страшимира, потомци достойни!
От тихий ли Дунав и степите знойни! През Хемус ли горди по друмища прашни? Летяхте вий смело, герои бурливи, На сплаши ви громул топовен, ни сила На сбир пъстрокожи! За Родина мила Вий, Бдинци, летяхте така безстрашливи! Със слава постлахте вий пътя си труден В битки жестоки с ордата дива!
към текста >>
За Родина мила Вий, Бдинци, летяхте така
безстрашливи
!
То бе неземно съкрушение на врага разноцветен, събрал се от цялото земно кълбо против избрания народ"... На кървава бран вас вика дълг свещенни В робска земя, де врагът вероломен Вериги ковеше за брата наш роден... Герои, грабнахте вий лаври нетленни! От где вий литнахте, юнаци безстрашни - На княз Страшимира, потомци достойни! От тихий ли Дунав и степите знойни! През Хемус ли горди по друмища прашни? Летяхте вий смело, герои бурливи, На сплаши ви громул топовен, ни сила На сбир пъстрокожи!
За Родина мила Вий, Бдинци, летяхте така
безстрашливи
!
Със слава постлахте вий пътя си труден В битки жестоки с ордата дива! Перистер отеква "Ура" ви гръмлива От върхове снежни до Охрида чуден! И в няма възхита от подвиг свещени Витаела сянката на Самуила С бранници войни - неземната сила... Герои, грабнахте вий лаври нетленни! Привет от Беласица на храбрите Бдинци
към текста >>
66.
2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 25
Това бе групата от доблестни и
безстрашни
охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М.
2031 и 2127 ("Средорог") бяха се стопили в чернилото на нощния мрак. Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови. Полунощ бе. От скалата, изправена като дрипав призрак на седловината между к. к. 2449 и 2610 се откъсна черно кълбо и бавно и безшумно се провлече по стръмнината към вечно клокочещата река - право на изток.
Това бе групата от доблестни и
безстрашни
охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М.
Стоянов (сега чиновник в Б. з. к.[Българска земеделска кооперативна] банка - Видин) - всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост!
към текста >>
67.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие
безстрашието
и високия си дух.
Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички. Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена.
Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие
безстрашието
и високия си дух.
От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения. Героите бяха наградени с кръст за храброст.
към текста >>
68.
3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко
безстрашен
.
Всеки би помислил, че взаимните отношения между войници и началник в тази рота са противодисциплинарни, вредни, опасни и лишени от всякаква сериозност. А това би било прибързано заключение, защото пор. Ц. бе уважаван и обичан от всички, особено от войниците си - и всички другари, подчинени и н-ци се обръщаха към него с това мило прозвище. Наистина той бе със сравнително по-слаба духовна култура, оперираше с малко думи в своя говор, но за това пък имаше широка душа, любвеобвилно сърце, от което бликаха топли чувства, с които обливаше и завладяваше сърцата на подчинените си. При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота.
Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко
безстрашен
.
Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост.
към текста >>
69.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и
безстрашие
в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д.
Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и
безстрашие
в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
към текста >>
70.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
3.10.
БЕЗСТРАШНИЯТ
ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
3.10.
БЕЗСТРАШНИЯТ
ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
Вече шест денонощия откак вилнееше огнената стихия на барабанния огън на повече от 150 французки от разни калибри оръдия; шест денонощия безспир те обливаха със смъртна лава позицията на II дружина от Бдинци, югоизточно от к. 1248. Всички окопи са заринати, галериите-скривалища разрушени, телената мрежа разкъсана и разхвърляна безследно, картечниците на цели роти дълбоко затрупани в земята, всички пътеки и подстъпи към позицията - прекъснати. Дружината е загубила вече 50% от състава на бойците си и 89% офицери. Духът не отпадаше и всеки опит на противника за атака биваше кърваво отбиван. При все това, на 15-и през нощта срещу 16-и март дружината бе сменена с I дружина, която бе до този момент в полкова поддръжка и изтеглена северозападно от котата, за да се преустрои, снабди с необходимото снаряжение, оръжие и бойни припаси, да си отпочине и приготви за нова активна дейност.
към текста >>
Пъргав, енергичен и
безстрашен
, той се хвърля с няколко скока в един от празните там окопи на около 200 кр.
Белите човешки силуети се лутаха из мъртвата позиця, положението е още неуяснено. Тогава от близката 6-а рота се извика един подофицер за разузнавач. Старши подофицер Флоро Гуголов от с. Гъмзово, Видинско, се изправи из снега, готов да отиде на опасното разузнаване напред, за да види лично що става там в безредната лутаница из окопите на I дружина. Получил ясна заповед, храбрецът с едно "слушам" се спусна като орел надолу към празната ниша II линия окопи, посрещнат от силния огън на противника - артилерийски и картечен, и се загуби зад снежната завеса.
Пъргав, енергичен и
безстрашен
, той се хвърля с няколко скока в един от празните там окопи на около 200 кр.
пред позицията на I дружина и почва да наблюдава блуждаещите снежни силуети; обаче, открит от противника, мястото му се запалва от огъня му. Маса снаряди се изсипват със страшен трясък върху това място, за да се накаже чудното презрение към французката мощ от този герой. Наблюдението става вече невъзможно, но храбрецът не се отказва, а излиза из окопа и се повлича из дълбокия сняг напред и макар с бързината на охлюва, той печели нов терен, а това го приближава към целта. Добре заровен в снега, отрупан отгоре с такъв, той е маскиран и продължава да наблюдава, като успява лично да види с очите си, че белите силуети са французи, които се събирали от разни посоки, за да настъпят напред и че от I дружина нямало никакви следи та Намерен и тук от окото на противника, той бива обсипан отново с огъня му, но това не го смущава вече; той е изпълнил задачата си и без това готов да отстъпи, защото застояването му в този снежен гроб го води към "бялата" смърт. Запазил достатъчно още сили, храбрецът напуща бързо мястото си и със силен бяг на скокове се насочва по обратния път.
към текста >>
71.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Безстрашният
Христо, горд, подбодрен и весел влезе в бивака, носейки на себе си скъпия предмет.
" Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети! След това подгъна колене и целувайки ръка на началника си, проговори буйно: "Не, аз няма да умра, а знамето ще спася! " Тръгна. Разреши му се да си избере негови верни другари 6-7 души и с тях да замине. Веднага командирът на полка откъсна знамето от дръвцето му, опаса на голо тялото на героя и му пожела щастлив път, като заповяда веднага да го снабдят с храна, пари и здрави коне от I картечна рота.
Безстрашният
Христо, горд, подбодрен и весел влезе в бивака, носейки на себе си скъпия предмет.
Той жадуваше по-скоро да тръгне, макар че пътя му минаваше през размирна Албания, в горите на която много чети нападаха наши транспорти, обираха ги, а войниците избиваха; пък и Сърбия не ще му даде по-добро гостоприемство, но пътя там минава. Към полунощ малката чета бе готова, а между редовете й бяха неговите верни приятели - смелите ст. подофицери Васил Водов от с. Бориловец, Кулско и Никола Воденичарски от с. Ново село, Видинско.
към текста >>
72.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни,
Безстрашни
лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен!
Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх!
Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни,
Безстрашни
лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен!
На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството.
към текста >>
73.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството,
безстрашието
, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било.
Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството,
безстрашието
, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението.
към текста >>
74.
2. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
Поручик Килифаров
,
ТОМ 25
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни,
безстрашни
левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни.
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни,
безстрашни
левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни.
О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик Килифаров
към текста >>
75.
4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 23 януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Който има вяра, има
безстрашие
, който няма вяра, има колебание.
Начина е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да пречисти къщата си, забуха пода и повдигне прахът нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-3 часа да се пречисти. Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелския език. Хората са сега много суеверни, а имат малко вяра.
Който има вяра, има
безстрашие
, който няма вяра, има колебание.
Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията Мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата сама по себе си носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че Духа работи.
към текста >>
76.
23. ИЗКУПЛЕНИЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене,
безстрашие
и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение.
Материалистите и псевдокултурните хора често пъти, за свое оправдание и по своя логика, задават въпроса какво всъщност е направил Христос, какво Той е оставил на света, какви са Неговите заслуги и според тях Той нищо не е направил. Нито победи, нито завоевания, материални богатства, дворци и паметници, никаква сила. никакви закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение?
Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене,
безстрашие
и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение.
Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници.
към текста >>
77.
25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Тя събра сили и смело и
безстрашно
се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха.
Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действувайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер. За голяма изненада, стана нещо съвсем неочаквано. Гърция не се уплаши.
Тя събра сили и смело и
безстрашно
се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха.
Те бяха така разбити и застрашени, че можеше да бъдат и унищожени. За щастие, те се прибраха в границите на Албания, а гърците доволни, че ги прогониха от своята територия спряха офанзивата. Това беше добър урок за всички. Италианците бяха станали за смях и подигравка. 8. Англичаните искаха да задържат Балканите за себе си и да ги противопоставят на Хитлер.
към текста >>
78.
48. БОРИС III /цар на българите/
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Прояви такт, мъдрост,
безстрашие
и чист български патриотизъм.
Дойде катастрофата на България след Първата световна война. Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник.
Прояви такт, мъдрост,
безстрашие
и чист български патриотизъм.
Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България. Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици.
към текста >>
79.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
Работници
безстрашни
3.1.6.3.
Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2.
Работници
безстрашни
3.1.6.3.
Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8.
към текста >>
80.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
От сърце благодаря на този автор на статията, който
безстрашно
застава за великата истина и чрез печата я прави достояние на хиляди читатели.
Колко хубаво пише Ст. Ватралски [виж “Изгревът”, т. XXIV, тс. 191-298, сн. 49-50] за Учителя!
От сърце благодаря на този автор на статията, който
безстрашно
застава за великата истина и чрез печата я прави достояние на хиляди читатели.
Моля, достатъчно ли е да поставя и само върху главата си мисловия Пентограм? Значи, ние се целунахме на сън. Какво значение има всичко това, а също и рисуването? Приемете моята благодарност. Ваша X.
към текста >>
81.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
А със своето
безстрашие
и нас направи смели и
безстрашни
през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.
По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете. Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз.
А със своето
безстрашие
и нас направи смели и
безстрашни
през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.
Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват. Селото и градът вече добре се провиждат. Не само късчета, но цели огромни пространства от синя коприна се разкриха над нас; ето и цели светлосини разгънати бали, тук там изпъстрени с бели облачни цветя. Ех, това се казва Благовещение, а не туй тази сутрин!
към текста >>
82.
2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Много важен и
безстрашен
.
Наблизо мравуняк - сякаш черна глава необичайно се мърда -мравка до мравка, ако не и мравка върху мравка. Ей сега ще дойдат и ще се напият. Ще си кажат: Я, какво е станало с този извор! Кой наслага тия бели камъчета по края, та и ние по тях да си близнем водица. Към третия извор - таралеж.
Много важен и
безстрашен
.
Върви си грозничката животинка. Изведнъж - друг подобен нему го сподири и двамата се сборичкаха. Захапаха ли се, убодоха ли се, не зная; чу се къс звук, като квичене. Заемам се с работа. Пак изгрибане жабуняк, пак изгрибане мътна вода; каменна постилка, каменна оградка и, ето -чиста като сълза вода се вдига отново и пълни новото бяло коритце.
към текста >>
83.
3.1. Поезия
,
ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
Работници
безстрашни
3.1.6.3.
Не си ли Ти 3.1.5.45. Отново пак 3.1.6. Други стихотворения и поеми. Ръкописи 3.1.6.1. Вечното слово 3.1.6.2.
Работници
безстрашни
3.1.6.3.
Завет от “Изгрева” 3.1.6.4. На сестра Пенка [Кънева] 3.1.6.5. Дъбът 3.1.6.6. Станете всички 3.1.6.7. Светлият капитан 3.1.6.8.
към текста >>
84.
5. Равносметката
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Искаме да гледаме трезво и
безстрашно
. Защо?
Нека думите не звучат като извинение или оплакване. Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден.
Искаме да гледаме трезво и
безстрашно
. Защо?
Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни. Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние?
към текста >>
85.
11. Той е...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и
безстрашен
в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа.
В сърцето на простия човек бликва чувство. Със себе си той носи малка книжка, в тази книжка има нещо написано за Учителя П. К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него. И ако Той посегне на нея и като я разтвори попадне точно на тази страница, тогава ще се увери, че е Той истинския учител.
Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и
безстрашен
в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа.
Пристигат те на “Опълченска” 66. Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват. Не са сами, на пейките са седнали много хора, и те чакат среща с Учителя. И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно. И докато те си мислят, как ще влязат, вратата се отваря и на рамката на вратата застава Учителя и гледа право към тях и казва: “Вие двамата от Хасково, елате." Нищо друго.
към текста >>
86.
11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
За нас бе важно надсмогването, смелостта,
безстрашието
и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота.
Бяхме видели тогава, не можеше сега да се внесе нито корекция, нито чужди на неговия стил нововъведения. Цялата постанобка на лагера беше проста, външна и вътрешна, подчиняваща се на една дълбоко внедрена дисциплина и организираност, която безшумно се открояваше на фона на суровите рилски условия. Редовете отдавна бяха оредели и мнозина се лишаваха от Рила поради външни и вътрешни причини, но още имаше мнозина, които се включваха в тая епична бихме казали борба, за да се изяви живота в пълнота. На 2400 м. височина над морското равнище този живот можеше да се каже не бе нищо друго, а триумф на туризма.
За нас бе важно надсмогването, смелостта,
безстрашието
и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота.
Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година.
към текста >>
87.
25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Затова примера на Боян Боев остана да блести като най-светла страница в историята на Братството и
безстрашното
отстояване страданието на Паша, начина по който носеше голямото страдание беше безпримерно - той поразен в нозете, тя в очите.
Ала “бедните, простите, болните, хромите, невежите", не искаха, да се проточи срока и да минат с, макар и облекчени “причините”. Имат и куража и силата неизменно да кажат: Сега Учителю, нека сега да е. Времето летеше светкавично и думите се отронваха: Да бъде! Затова тези хора, ние -сега, имахме куража и съзнанието да стискаме устни и пестници и да вървим напред. Съзнавахме и живеехме времето, такива каквито бяхме пред кого сме застанали и какво се очакваше от нас.
Затова примера на Боян Боев остана да блести като най-светла страница в историята на Братството и
безстрашното
отстояване страданието на Паша, начина по който носеше голямото страдание беше безпримерно - той поразен в нозете, тя в очите.
И не само те, не, но нека спрем само до тях, чието житие е една дивна апокрифна история. Нека не се докоснем до тая интимност, за нас не е важен фактологическия материал, колкото удара и силата на строгата принципност, която не пожелаха никога и срещу която и Той не застана. “Чашата горчива, да я не изпия ли?! ” Колко е била силата на горчивината за нас обикновените хора не е от значение, важно е, че тя съществуваше за всички и нямаше ни възможност, ни закон да бъде избегната. “Всички ще минете по този път”.
към текста >>
88.
39. Списание „Еделвайс”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Аз лично така смятах, че човек трябва да бъде абсолютно
безстрашен
, пред нищо да не се спира, когато трябва да приложи идеите си и затуй издигнах този лозунг, че ний няма да бъдем войници.
Това е идеята, която аз възприех повече от толстоистите, отколкото от думите на Учителя или от нашето общество така. Понеже като работех бях в близък контакт с тях, тази идея, тя иде повече от Толстоя. Както и да е тя, и ще спомена, че Айнщайн поддържа тази идея. Та написах таз работа и им я четох на тия момчета, като смятах пак да влезе в бъдещето списание, обаче срещнах у тях едно въздържане, едно мълчание, изглежда се уплашиха, щото то беше вече във времето на Александър Цанков, когато беше след преврата на 9 юни 1923 г. и нали властта тогаз не беше тъй мека както при земеделците и се поуплашиха тия другарчета наши така и не я възприеха таз идея.
Аз лично така смятах, че човек трябва да бъде абсолютно
безстрашен
, пред нищо да не се спира, когато трябва да приложи идеите си и затуй издигнах този лозунг, че ний няма да бъдем войници.
Сега преди да го чета аз него, понеже бях в Севлиево известно време, четох го там и пред Пампоров. Пампоров беше учител в Севлиево и местния пастир протестантски, те така нищо не възразиха, но почувствувах, че и те така виждат, че това е голямо предизвикателство и че може да предизвикаме реакция от властта. Те не ме критикуваха. Приеха го нали, понеже Пампоров е наш човек, онзи протестантски пастор, буден човек, както и да е. Вторият път го четох на тая група, на „Еделвайс”, но и те останаха хладно така, та предполагам, че хората смятаха така, че влизаме на вълка в устата дето се казва и т.н.
към текста >>
89.
71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е непоколебим,
безстрашен
, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива.
Той знае, че е безсмъртно същество, че е дух, а не тяло, че е искра от Бога, родена от Него и отиваща към Него. Той знае, че Бог е негов Баща, а всички хора -негови братя. Той знае още, че не за пръв път иде на тази земя - че много пъти е идвал, живял е - борил се и страдал, любил и мразил, падал и ставал, правил грешки, поправял ги и достигал успехи, вървейки крачка по крачка все напред и напред. Той знае, че и днес е дошъл на земята да поправи много свои минали грешки, да надвие много свои недостатъци и слабости, да се издигне над всяка тъмнина и ограничение, да придобие Божествената Любов и Божествената Мъдрост, за да стане достоен съработник на Бога в издигането на целокупния живот. Той знае най-после, че Бог никога не ще остави своите деца да погинат в незнание и тъмнина, че техните страдания са само временни, че след злото иде доброто, че тъмнината е само сянка на светлината, тук на земята, и затова е винаги оптимист, винаги бодър, жизнерадостен, с пълна вяра в доброто и в неговата победа, даже и когато е подложен на най-тежките изпитания.
Този, който има светлината на Божествената Мъдрост, е неуязвим за безверието, съмнението, отчаянието, страха: той е непоколебим,
безстрашен
, спокоен за бъдещето, той върви в пътя на живота обгърнат в светлина, той здраво стъпва - защото вижда къде стъпва - и знае накъде отива.
Такъв е резултата от познаването на Божествената Мъдрост - окултното знание - за живота на човека! Истината! - От взаимодействието на тези два принципа -Божествената Любов и Божествената Мъдрост се ражда Истината. Тя е Божествената Светлина, която осветлява живота. И тя се получава само тогава, когато се съберат и двете.
към текста >>
90.
87. Статията „Основите на братската задруга” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Безстрашно
, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред.
Но как да се започне? С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори.
Безстрашно
, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред.
Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний?
към текста >>
91.
15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
безрезервност и
безстрашие
, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.
/За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност.
безрезервност и
безстрашие
, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.
---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя. За папа Йоан XXIII виж в „Изгревът", том IV, с. 276-277, под № 51.
към текста >>
92.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Пример на
безстрашие
.
27 Февруари 1964 г. На всекиго е позволено да се страхува, но не и на Братският съвет. Какъв пример ще даде той? Какво поведение, трябва да има ученика, когато е в опасност? Особено в такова време, трябва да се даде пример на приятелите.
Пример на
безстрашие
.
Каквото и да ни струва този пример, трябва да го дадем. Това е наш дълг в момента. Въздухът Въздухът не е само химическо съединение, той е среда, чрез която се предават лъчи и вещества. Във въздуха всички растения и животни отделят нещо от себе си. Ние чрез него ги приемаме.
към текста >>
93.
9. Трите метода на природата: ООК, I г., 2 лекция [2 март 1922 г.].
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Които работят във физическия свят, трябва да бъдат
безстрашни
.
Там е величието на един човек, да изпълни това, което е обещал. Бог на прилежните помага. Ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина! ” Там дето нема страх, всичко става! Това е пропуск, само за физическия свят.
Които работят във физическия свят, трябва да бъдат
безстрашни
.
Само ученика на окултизъма или християнина в пълния смисъл на думата, и който казва, че живее в Бога, само той може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всеки момент на живота, Бог присъства на всяко място. От нищо да не те е страх! Ще знаеш, че Бог царува навсякъде, и не само ще знаеш, но ще вярваш и опитваш. Ако някъде има страх, той е вън от училището.
към текста >>
Само ученика на окултизъма или християнина в пълния смисъл на думата, и който казва, че живее в Бога, само той може да бъде
безстрашен
.
Бог на прилежните помага. Ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина! ” Там дето нема страх, всичко става! Това е пропуск, само за физическия свят. Които работят във физическия свят, трябва да бъдат безстрашни.
Само ученика на окултизъма или християнина в пълния смисъл на думата, и който казва, че живее в Бога, само той може да бъде
безстрашен
.
Да знаеш, че във всеки момент на живота, Бог присъства на всяко място. От нищо да не те е страх! Ще знаеш, че Бог царува навсякъде, и не само ще знаеш, но ще вярваш и опитваш. Ако някъде има страх, той е вън от училището. Сега ще спазвате свободата.
към текста >>
94.
Съдържание
,
,
ТОМ 33
Пепелянката - урок по
безстрашие
49.1.
Споменът за Димитър Сотиров. Бележки на Вергилий Кръстев 48. ... За да печелиш милиони 48.1. Отново за издателство „Сила и Живот”. Разяснение от Вергилий Кръстев 49.
Пепелянката - урок по
безстрашие
49.1.
Урокът с пепелянката. Бележки на Вергилий Кръстев 50. Още за присъствието 50.1. Защо отново се пише за Георги Христов. Бележки на Вергилий Кръстев 51.
към текста >>
95.
12. Какво е Всемирното Бяло Братство
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
Работникът през това време се молеше със затворени очи, и щом началникът му млъкна, отвори очите си и заговори пак смело,
безстрашно
и някак екзалтирано, с особено вдъхновение: - Господин началник, Вие говорите както говорят всички хора, без да знаете защо така говорите.
Всички сте фанатици, философи! Съботянинът не искал да работи в събота... протестантинът искал това, католикът искал онова! Аз си нямам друга работа, та с вашите капризи ще се занимавам! Веднага с една заповед ще ви уволня всички! -Дигна телефонната слушалка: - Веднага ми изпратете машинописец!
Работникът през това време се молеше със затворени очи, и щом началникът му млъкна, отвори очите си и заговори пак смело,
безстрашно
и някак екзалтирано, с особено вдъхновение: - Господин началник, Вие говорите както говорят всички хора, без да знаете защо така говорите.
Причината да говорите по този начин, е в миналото Ви. - Нищо не разбирам, моето безбожие няма нищо общо с моето минало. Но какво искате да кажете Вие - прекъсна го началникът, но работникът продължаваше, като че ли нищо не му бе казано: - Някога Савел връзваше християните и ги предаваше на измъчване, но на път за Дамаск като срещна Христа, става Павел - Христов ученик и апостол. - Ти говориш направо като луд - несвързано, но днес като изхвръкнеш от фабриката знаеш ли кого ще срещнеш? Аз ще ти кажа: мизерията, глада и техните побратими - болестите!
към текста >>
96.
32. 300 души (човеци) - на студа пред прозореца
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Бледа сянка на страх премина отново през
безстрашното
му и гордо самосъзнание!
Нещо по-мощно, по-силно беше ги довело и държало тук! Той също констатира, че тези лица в болшинството си не бяха от средата на видни държавници и учени, нито на поети и философи, още по-малко на доктори и професори, за някакви таланти и гении не можеше и да мисли. Те бяха хора скромни, на никого неизвестни - работници, чиновници и повече учители... Да не кажа нещо повече: те бяха същите лица на простите, неуки Христови ученици, възкръсналите през вековете рибари, събудили се от хилядолетния си сън, за да слушат отново своя Учител, които тъкмо сега със своето нищожество, като с най-силно оръжие разтърсиха из основи и сринаха до земята великата Римска империя. Наистина, той забеляза тук и висши офицери в униформа и хора с интелигентни лица... „Трябва да говори увлекателно! ” - си каза подполковника, и въздъхна със завист!
Бледа сянка на страх премина отново през
безстрашното
му и гордо самосъзнание!
За пръв път почувствува съмнение в себе си: „Дали бих могъл да накарам толкова хора да се изложат на този студ, без принуда и материални интереси? ” - И за успокоение си каза: „Ще го видя. какво знае! Аз мога да издържа на много по-големи изпитания от всички тук! По цели дни и седмици съм лежал в пълни с вода окопи.
към текста >>
97.
37. Провокацията срещу офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
И генерал и министър, ако и цар да дойде, с всички се държи достойно,
безстрашно
!
Иска да ни направи като англииските работници-да работим без надзор, да изпипваме до най-голямо съвършенство работата си, да сме честни, работливи... и никаква лъжа, никаква измама не търпи! За правдата и истината умира, а за лъжата човек убива. - Интересна правда - особен специалитет - възрази пак евреинът, но вече сериозно и още по-внимателно загледа подполковника! - Въпреки дефектите му, всички във фабриката го обичаме! Той от никого не се страхува!
И генерал и министър, ако и цар да дойде, с всички се държи достойно,
безстрашно
!
Няма да му трепне окото и тях да изобличи! Държи страната на работниците, и в никой случай не позволява да бъдат ощетени! Стамболийски му е приятел. Често идва във фабриката и осъмват в разговори. Носят се слухове, че го канили за министър на войната.
към текста >>
98.
88. Страхът пречи на посвещението
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е
безстрашието
.
Това е най-високото морално постижение в животинското царство. А посвещението е състояние и знание от по-висок ранг на обикновените човешки състояния. Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението.
Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е
безстрашието
.
Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие. Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод.
към текста >>
Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят
безстрашието
им и да култивират у тях
безстрашие
.
А посвещението е състояние и знание от по-висок ранг на обикновените човешки състояния. Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието.
Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят
безстрашието
им и да култивират у тях
безстрашие
.
Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат безстрашие от учениците си, и култивират у тях безстрашие и самите те са образци на безстрашие. Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е.
към текста >>
Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат
безстрашие
от учениците си, и култивират у тях
безстрашие
и самите те са образци на
безстрашие
.
Страхът снема съзнанието под обикновеното човешко съзнание - прави човека животно! Това пречи да се издигне до полето на посвещението, защото страхът го държи много низко, той му пречи да надникне в този възвишен свят, защото стои низко. Всичко което знае, може да бъде само думи, но лични впечатления от този възвишен свят той не може да има, а това е решително при посвещението. Затова във всички окултни Школи, едно от важните условия, това е безстрашието. Затова те са ги прекарвали изкуствено през ред изпитания, за да проверят безстрашието им и да култивират у тях безстрашие.
Цялото Учение на Христа и на всички Учители, това са Учения които искат
безстрашие
от учениците си, и култивират у тях
безстрашие
и самите те са образци на
безстрашие
.
Според тях, зад всеки страх стои едно престъпление. Първият страх е изживян от първия човек - Адам, когато е сгрешил - ял от забранения плод. Зад всеки страх има ядене от забранения плод. Който иска да бъде посветен, да получи тези специални и необикновени познания, които разкриват сияйни хоризонти и радости, те трябва да превъзмогнат напластените през вековете в съзнанията им страхове, т.е. да поправят погрешките си, да преминат от това животинско състояние в човешко.
към текста >>
99.
148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила,
безстрашие
и мъжество.
Горната им част беше висока и леко заострена като в хищниците, средната - широка и изпъкнала като у талантливите хора и долната -добре развита, завършваше с месеста висулка, която показваше, че има условие за напълняване, но не беше пълен. Всички линии на ушите му бяха ясно и добре очертани, което показваше една всестранно развита личност. Тези уши много чуваха, но най-важното в тях беше, че чуваха сигнали от другите светове. Скулите - леко изпъкнали, като избледняла връзка с нещо азиатско, което още по-силно проличаваше, когато се ядосваше. Тогава заприличваше на истински азиатски сатрап.
Разстоянието между носа и гората устна беше голямо и обрасло с гъсти, дълги, увиснали мустаци, които навяваха сила,
безстрашие
и мъжество.
Между просиялите му мустаци прозираха дълги, широки бели зъби, които можеха да сдъвчат и най-твърдата храна - философска система. Андрей имаше чувство, че го гледа лъв, тигър или пантера, и че всеки момент ще се хвърли върху него, и то по най-правата посока! Ясно очертаните му устни бяха сочни, червени и навяваха мисли за силни страсти. Грамадна брада, широка, изпъкнала, добре оформена, със силна вдлъбната линия под долната устна. Тя плътно и здраво беше прикрепена към челюстта, стоеше на лицето му като тежък чук, който би строшил и най-твърдата воля, която би се опитала да се противопостави.
към текста >>
100.
1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
” Какъв пример на
безстрашие
и героизъм!
” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за Невидимия свят. ТА ТОЗИ БРАТ Е ЦЯЛА „ЛЕГЕНДА”! Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си, и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят, и аз ще ви водя!
” Какъв пример на
безстрашие
и героизъм!
На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него, ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес! А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя?
към текста >>
НАГОРЕ