Търсене в текстове за 'Юмрук'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов.
Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха.
към текста >>

2. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая.
По-нататък могат да се различават и пръстите. Най-после сензитивните почват да виждат всичко в стаята. Всички металически предмети в стаята сензитивите виждат да издават светещ одов пламък. Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло. Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката.
към текста >>

3. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук.
И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа.
към текста >>

4. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише.
Всяка жива форма - физиогномично погледнато - е израз, по закона на съответствията, на нещо душевно. И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг. 3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? (фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.
Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания.
към текста >>

6. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини.
ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата.
Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща.
към текста >>

8. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА Влакът лети към Балкана. Отминаваме тракийското поле със своите градини, лозя и ниви и навлизаме в Средна гора, красива с меките си, нежни, закръглени линии. Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свет, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина.
към текста >>

9. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия.
В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта.
към текста >>

10. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са сбити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии.
Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформява вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона “сол”, ако в душата ти няма любов. Да имаш любов, това значи, да се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли и в най-хубавите чувства. При любовта никаква грозота не съществува. Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са сбити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии. Какво внася красотата в човека? - Радост. Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красиви хора. Красотата е Божествено благо.
към текста >>

11. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен!
Започва следствие. То продължава повече от девет месеца. През това време почти всяка нощ след два часа събуждат обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси. Борис Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си! ” Аз не се стърпях и станах. Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен! - треснах по масата така, че мастилницата му подскочи: “във всичко можете да ни обвините, само в предателство - не! Бялото Братство никога не е получавало помощ отвън. То е най-българското духовно движение! ” А онзи много се ядоса. Скочи срещу мен: “Ти как си позволяваш да тропаш по масата, знаеш ли къде се намираш?
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На издигнатата в юмрук ръка никой нищо няма да даде.
В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър. По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи. Дълг се налага на бълг. правителство и на целия български народ да бдят. Днес, когато цял народ изплаща безумието на шепа също такива авантюристи, които ни тикнаха във войната, време е вече да вземем поука от миналото и да разберем, че по този път, с изстъпления и раздухване на омраза, нищо не ще се постигне. На издигнатата в юмрук ръка никой нищо няма да даде. Има друг, по-сигурен път, по който ще можем да подобрим положението на България и на българските малцинства. Това е пътят на искреното разбирателство и сътрудничество с всички наши съседи. Не тръгнем ли по него — страдания, много по-големи от сегашните, ни очакват.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света.
Чуйте неговия мощен глас, който чрез ужасните страдания, в които се гърчи днес целия човешки род, ви предупреждава : Назад! Долу ръцете, които коват вериги и издигат прегради срещу моето свободно, естествено течение! — Защото тия ръце ще бъдат пречупени! Долу ръцете, които точат ножове и се готвят да ги забият, при първия удобен случай, в моето тяло! — Защото тия ръце ще изсъхнат! Долу ръцете, които искат да смачкат всичко под своя юмрук, за да увековечат безумието, егоизма, насилието, мизерията и страданията в света. — Защото всички тия сили, които ми се противопоставят и искат да спрат победния ми ход напред, ще бъдат пометени от бурята, която сами предизвикват! Животът е един — единен и неделим! Вий, които издигате национализма в култ; вий, които сте забравили единствения истински Бог, един за цялото човечество, а признавате и се кланяте само на национални богове, — вашите ненаситни и вечно жадни за кръв идоли; вий. които разделяте човечеството на вечно враждуващи, взаимно изяждащи се части; вий, които безжало стно потискате и мачкате вейка проява на свободната и възвишена мисъл; вий, които изграждате крепости до небето, за да ограждате народ от народа, брат от брата; вий, които искате да разделите навеки неделимото, да оковете във вериги и спрете течението на живота, — знаете ли какво правите? Мислите ли, че ще успеете?
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини?
И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно!
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледът му е мрачен: ръката му е свита в юмрук.
Което е справедливо, то е полезно. Което обединява, то дава тласък напред на Братската задруга. В задругата всички работят и всички служат — на Бога, на ближните си и на себе си. Да мислим само доброто. Тежки, мрачни мисли са свъсили челото на човека и са влели злъчка в сърцето му. Погледът му е мрачен: ръката му е свита в юмрук. Неговите действия са плод на омразата, която всеки час той подхранва в сърцето си с лошите си и зли мисли. Съвременният човек не се радва ни на слънцето, ни на плодовете, ни даже на своя собствен живот. Цветето на омразата расте в сърцето му: мисли винаги за злото. А така не трябва. Учителя казва: „Трябва да отворим сърцата си за Божествената Любов.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки свит със злоба юмрук на насилие сочи само безсилието на този, който го е вдигнал.
Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство. — на него трябва да се утвърдим безусловно — защото неговите членове са проводници на Духа и пазители на равновесието между „горе“ и „долу“, между Духа и неговите проявления. Към това велико преустройство на съзнанието се призовава днес всеки, комуто е скъпа неговата индивидуална съдба и съдбата на цялото човечеството, към това преустройство се призовава днес и цялото човечеството, в името на онова светло, радостно и благородно бъдеще, което му е предначертано. Нина Рудникова Новото Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпване. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук на насилие сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото, което носи Истината, е близко. А Истина е това, което дава свобода на мисълта ти, разширение на чувствата ти, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старото разбиране — богатият.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запушения съд и затворената в юмрук ръка нищо не могат да получат.
Едно е несъзнателното възприемане на слънчевите енергии, друго е — съзнателното отношение към слънцето, придружено с една по-вярна представа за него. В първия случай ние имаме една чисто механическа връзка, в резултат на която получаваме сравнително твърде малко — само механически енергии на слънцето. Във втория случай, ние имаме една духовна връзка, при която повече или по-малко, се свързваме със същината на слънцето и в резултат получаваме много повече — получаваме не само механически но и по-висшите духовни енергии на слънцето. Може да получи само този. който желае да получи, които се отваря за това, за което съзнава че му е нужно. Запушения съд и затворената в юмрук ръка нищо не могат да получат. Така и ние — за да получим висшия духовни енергии на слънцето, за да възприемем частица от Любовта, Мъдростта и величието, които то притежава, трябва съзнателно да се обърнем към тях и, разбира се, да имаме една по възможност по-ясна представа за източника на живота ни. Що е, по своята същина, слънцето? Мъртво, горящо кълбо ли, което плува всред ефира? Но може ли мъртвото, бездушното да дава живот ? Може ли безсъзнателното да породи съзнанието ?
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На път за връх „Юмрукчал“.
Така че за да се прояви в човека живота в неговата най-висока степен, изискват се за това съответни вътрешни и външни условия. И понеже ние, хората, използваме тия условия различно, то затова проявите на човешкия живот са на разни степени. Природата ни е щедро надарила с добри условия и от нас зависи, как ще съумеем да ги използваме най-разумно. На нас ни трябва една права философия, едно право верую. един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми.
Щом като влезе, аз вперих очи в него, както и той в мене, и тъй да се каже изглеждахме един другиго до като той наближаваше към огъня. Тук той се възпре вперен в мене, и една странна усмивка се появи на лицето му. Той имаше висока яка, мундир с позлатени копчета и шотландска шапка. Изведнъж той ме удари и аз почувствах удара. Аз скочих веднага и му отвърнах със също такъв удар. Юмрукът ми обаче наточели премина през него и се удари в камъка над огнището, който откъсна кожата от гънките на пръстите ми. Човекът като да беше блъснат към огъня, и издаде един страшен, неземен остър звук. Тутакси кучето ме сграбчи за крака и ми се стори че ме ухапа. Човекът запази положението си, извика кучето с някакво щракане на езика, и заедно с него си отиде пак във въглищната стаичка. Аз запалих лампата си и погледнах подире му, но там наемаше нито човек, ни куче —и никакъв изход за тях освен този през който минеха … Неколко години по-рано един човек който служил в канцеларията на станцията, се самоубил и тялото му било отнесено със същата тази стаичка. Аз не знаях нищо по това нещо, нито тялото на човека, но мистър Пиз и другите, които са познавали човека ми казаха, че моето описание напълно отговаряло на неговата фигура и на начина, по който той се обличал, а също така че той имал едно черно куче тъкмо приличащо на това, което ме ухапа.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако кажа туй, юмрук двама ще ми нанесете.
— Слушай, глухчо, как звъни: — Слепчо, слепчо, погледни! Почнал бой и ругатни. Ням човек край тях минал: гледа врява, бой, разправа. Двамата в единен глас викнали: постой при нас н кажи ни кой е прав! Немият размислил здраво —Двама имате вий право, но грешите много: тук има цвят и има звук. Ако кажа туй, юмрук двама ще ми нанесете. Ще речете: — Бре удрете! Тоз за двама лъже тук! Има цвят, и има звук, но за жалост трябва друг който вижда, който чува, който може да хортува. Слушал, гледал този ням, но не сторил нищо там и си тръгнал дваж по ням. * * * Истината на живота с една.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини.
Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски.
То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството. То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи справедливост за всички, братство за всички, свобода за всички. За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр. — т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски. Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа.
към текста >>

23. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И здраво свий юмрук; Отсреща му викни със буен глас — Ти смел бъди, пред своя враг напук.
Те са лоши по своите външни прояви, но по същина не са лоши, защото от Бога зло не може да излезе. Без страх Дерзай, сърце, във в най злокобен миг! Дори кога над тебе смърт витай; Кога на враг съзираш грозни лик И гибел зла на тебе той вещай. * Не бой се ти, във този страшен час! Страха навън! И здраво свий юмрук; Отсреща му викни със буен глас — Ти смел бъди, пред своя враг напук. * Недей стена, пред него не плачи ! В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори. * Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери!
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.
Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват: Защо светът е създаден така? Защо нещата стават така? и пр. Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата. Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават.
към текста >>

25. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм свиня, голяма свиня съм.
Моля ти се, прости ми! Бог нека ти прости, Мустафа! Върни се, иди си! Аз сам ще продължа. Турчинът се качи на кобилата си и посрамен запрепуска към селото. Старият свещеник продължи пътя си, извади помръзналия си юмрук изпод широкия си ръкав, заудря се по челото, думайки: — Ама че съм свиня, голяма свиня съм. Да ме простиш, света Богородице, Майчице, и ти св. Никола, и ти св. Георги, и вие св 40 мъченици! Не тръгнах ли с Ваше име! Не ме ли подкрепихте вие със светаго Духа?
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците.
И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява. Вярваме, че за свободния от предубедения читател след нашите обяснения не подлежи на оспорване теорията за формите на ръката или хирогномията, и ще прибавим още нещо относително хиромантията в по-тесен смисъл, досежно същинското изкуство за гадание по ръката. И на този клон от гадателното изкуство, до колкото то поставя предричанията си върху логическа основа, а именно върху вероятността и разумната пресметливост, не бива да се оспорва правото.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция.
Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност. Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка. Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част. да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос.
Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася! Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная . .. зная .
към текста >>

При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук.
Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало.
към текста >>

Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено.
Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Палецът Що се отнася до ръката на бозайничето, ние вече видехме, че, обикновено, стисната в юмрук ръчица със свит палец означава неразвита още разумна воля.
ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IX год. I.) 12. Хирогномия на детската ръка1) Не е необходимо тепърва да доказваме на новака в изкуството и учението за познаване по ръцете, какво голямо значение има за бащата, за майката и за възпитателя на едно дете, да познават изобщо хирософията, ако те използват нейните закони, за да узнаят не винаги ясно проявения характер на детето, неговите духовни предразположения и способности, неговото душевно състояние и наклонности. Тази възможност, за възпитанието на децата, е от такова голямо значение за правилния избор на професията, че, както родителите, на които е присърце доброто на техните деца, така и призвания възпитател и учител трябва да се запознаят с нормите на нашата наука, или, ако това не им е възможно, поне да оставят ръцете на поверените си деца да бъдат проучени от опитен хирогномичен диагностик, и по този на- чин те могат да придобият един верен възглед за тях. а. Палецът Що се отнася до ръката на бозайничето, ние вече видехме, че, обикновено, стисната в юмрук ръчица със свит палец означава неразвита още разумна воля. Да приложим по-нататък установените закони за фалангите на палеца върху детската ръка. (гл. фиг. 36) Намерим ли детска ръка, на която и трите фаланги на палеца са хармонични, то можем от това да заключим, че респективното дете притежава жива разсъдливост и инициатива, при съответстваща мера разумна воля. Според това, нехармоничното развитие било на едната или на другата фаланга на палеца, т. е. по-голям ли е или по-малък, отколкото позволява нормалното съотношение, ще преодолява или ще бъде по малко развита у съответното дете или разсъдъчната способност, или инициативата, или и волята, отколкото те се явяват при нормално проявяващ се дух.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева.
При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече. Изненадващия резултат бил, че на плочата се явила фигура, подобна на два стиснати юмрука с разпръснати в безредие линии наоколо: това, според неговото мнение, било фотография на гнева. Изображението било червено боядисано. По същия начин е направен експеримент и с един амбулантен продавач, който бил изхвърлен от къщата и после повикан обратно. Дали на този случай може да се даде голямо значение, това не може да се твърди с положителност. В всеки случай изображенията напомнят на Барадюковит „Vortex tourbilloa“, изображение на силни вълнения от тъга и печал. Председателят на австрийското теософско общество г-н Йон Кордес ми обърна вниманието още, че дадената от майор Дарже „фотография на гнева“ много прилича на един психогон, изобразен в съчинението на Безант.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана.
Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят.
към текста >>

Също и свиването на палела при свиване на юмрука у децата е признак на скъпернически и долен характер, както и знак на волева слабост.
При това трябва да се забележи, че има наистина деца, които са скъперници и завистливи, защото скъперничеството без завистта е немислимо, но има завистливи, които по право не трябва да бъдат скъперници! Скъперничеството се открива на хирогнома от ръчички. които изглеждат не като на малко дете, но като на едно старо лице, защото са сухи, тънки, твърде мършави и възловидни. Също и. изкривените нокти като на граблива птица показват характерните белези на скъперничеството, както и палецът на едно такова дете обикновено е много изкривен навътре към ръката. Също и свиването на палела при свиване на юмрука у децата е признак на скъпернически и долен характер, както и знак на волева слабост. Това е един навик, от който с време децата, заради некрасивостта, ще трябва да се отвикнат, понеже свиването на юмруците наистина винаги е знак на суровост и бруталност. Казва се също за безчувствения човек: „свил си палците“, а с това иска да се каже, че той се предал на свободната воля на действие. Значи, при всички обстоятелства свиването на палеца у децата се взема като неблагоприятен признак и това немирство трябва да се отстранява с разумно увещание. Подобно на скъперническото дете, и завистливото има сухи, мършави и дълги кокалести ръце, обаче, палеца му е винаги с дълга нокътна става, което означава силна воля, когато втората — логиката — повечето е къса у такива деца; най-подир като последен знак за завистта трябва да споменем още за много късите нокти. Много по-начесто, обаче, се срещат завистливи деца като скъперници, а това е също много лесно за обяснение, защото скъперникът търси да натрупа богатство и не пита дали и други не се нуждаят, стига само той да умее; но завистникът завижда преди всичко, за дето и другият има и би го ограбил, макар и често да има малка полза, даже и никаква, от това.
към текста >>

Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух.
Същото туй е казано някога и от Петрарка така: Di lor par piu che d’altri, invidia s'abbia. Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях. Едно друго израждане на завистта е, когато децата, които по-мъчно могат да се контролират, отколкото по-възрастните, проявяват желание да имат и да лапат всичко, което видят. Значи, както завистта и скъперничеството са почти сродни морални недъзи, така и техните хирогномични белези си приличат едни на други, следователно, завистта се познава по слабите с изкривени нокти и с лош цвят ръце. По някога може да не изпжкват тези знаци тъй много, както при скъперничеството, ала някои характерни жестове може да ги издадат. Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите. Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

балканската звезда или еделвайса (Gnaphalium leontopodium) или неговия заместник по много наши планински върхове: белия смин (Gnaphalium dioicum) който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Манзул, много родопски и рилски върхове и пр.
Те могат да изтеглят малко вода от земята, понеже растат на сухи, скалисти, припечни места. А понеже мястото е припечно, то има опасност да изпарява много вода. И ето: листата се обвиват с дебела кожица, която не позволява силното изпарение и 2) натрупва в листата си много вода, която да стигне до следващия дъжд. По-нагоре в планината можете да срещнете разни космати растения, цели бели,поради мъха или космиците, с които са покрити. Такава е напр. балканската звезда или еделвайса (Gnaphalium leontopodium) или неговия заместник по много наши планински върхове: белия смин (Gnaphalium dioicum) който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Манзул, много родопски и рилски върхове и пр. После има много други бели (космати) алпийски растения: мъхнатия очиболец. (Potentilla nitida), алпийска гладница (Draba tomentosa) и пр. Какво предимство има еделвайсът със своята мъхнатост? То е една друга мярка против силното изпарение. Но може да има и на по-низко място мъхнатост на растенията пак като средство против силното изпарение. Напр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2968430519104