Търсене в текстове за 'Юмрук'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя.
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз.
към текста >>

2. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат!
Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона на земята, разделя се с "Дървото на живота". Паша мълчи. Знае тя, че по това време крадците ги наричат апаши. Знае също, че има една игра, която децата в София играят - "стражари и апаши". Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат! " и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя.
към текста >>

3. 3_74 Политически събития

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук.
Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
към текста >>

А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение.
към текста >>

4. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре.
По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник. Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант.
към текста >>

5. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

ТОМ 2

Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори.
Чорбаджи Пенчо дава адреса на дядо ми, Ботю-Житото, защото е бил пощальон още през турско време, бил е на Шипка по време на войната, познава Балкана и е честен човек, защото не се е полакомил за медали и за пенсия, а живее бедно, скромно, но честно. Един ден моя дядо получава писмо от този стар румънец на български език, който е бил четник в България. Как така румънец пък знае български да чете и пише. По онова време в Румъния има десетки хиляди българи изселили се още през време на войните, особено през 1828 г. В това писмо се пише, че в Габровските пещери, където река Янтра прорязва високата стена, тези скали, които отиват от Габрово до Севлиево и тук в пещерите на устието се намират съкровищата на Търновските боляри, заровени преди да дойдат турците. Тези земи били на владетеля боляра - Драгула и са били от Юмрук Чал до Медер - безкрайни гори. Тогава Габрово е наброявало 20 къщи. Болярите скриват тук и хазната на Второто българско царство. Този четник пише на дядо ми, описва всичко, дава плана, имало скица както и знаците, които са обозначени в пещерите. А дядо ми като прочел всичко става му ясно къде са тези неща, защото е познавал лично тези пещери, когато по турско време там са се криели и са укривали разни неща - ту стока, ту покъщнина. Дядо ми не ламтеше за богатство и пари.
към текста >>

6. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме.
към текста >>

Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане.
Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме. Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка! " А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно.
към текста >>

7. 54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук.
54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ Бяхме в село Арбанаси, Търново една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни.
към текста >>

Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите.
54. СЪРМИТЕ НА КОЛЮ КАИШЕВ Бяхме в село Арбанаси, Търново една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Колю беше там и реши да ни нагости като обяви, че ще ни направи сърми със ориз. Откъсна листа от лозите в двора, едни големи листа, после започва да завива с тях приготвения ориз и станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи те почнаха да поемат течност и станаха колкото два юмрука всяка една от сърмите. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдаваме и се облизваме, а той най-тържествено заявява, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихваме, пълни със слюнка в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първият котел, започнахме да ядем. Той беше забравил да сложи сол.
към текста >>

8. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

БОРИС НИКОЛОВ

А ръката ми е дълга и юмрукът ми е голям колкото детска глава.
А жените им вместо да ги вразумят крещят: „Набийте го! " Аз им казвам: „Вървете си, тук няма да влизате, няма да ви пуснем! " А те: „Че ти кой си? " И изваждат джобни ножчета и искат да се бият с тях. Аз тогава бях много як, повдигах тежести гдето четирима човека не могат да вдигнат. А ръката ми е дълга и юмрукът ми е голям колкото детска глава. А съм и висок и по-висок от тях. Първият налита да се бие с мен, отворил ножче и иска да ме изтърбуши с него. Беше набит на ръст, но като го ударих с юмрука си, превъртя се и се търколи на земята. Кат видяха това жените писнаха, после насъскаха другите трима: „Какво гледате? Вижте му сметката!
към текста >>

Беше набит на ръст, но като го ударих с юмрука си, превъртя се и се търколи на земята.
" И изваждат джобни ножчета и искат да се бият с тях. Аз тогава бях много як, повдигах тежести гдето четирима човека не могат да вдигнат. А ръката ми е дълга и юмрукът ми е голям колкото детска глава. А съм и висок и по-висок от тях. Първият налита да се бие с мен, отворил ножче и иска да ме изтърбуши с него. Беше набит на ръст, но като го ударих с юмрука си, превъртя се и се търколи на земята. Кат видяха това жените писнаха, после насъскаха другите трима: „Какво гледате? Вижте му сметката! " Онези тръгнаха към мен. Брат Ради в това време приближава и веднага влиза в бой. Той това и чака, нали е бил на времето борец и знае разни хватки.
към текста >>

9. 39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА

БОРИС НИКОЛОВ

Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по масата.
Но при разпитите Жечо се бе поддал на натиска на следователите и се бе подписал под лъжливи сведения, че ми е давал милиони. Когато следователят ми показа този документ аз му го върнах и казах: „Това е лъжа." Следователя реши да ми устрои очна ставка с Жечо Панайотов по мое настояване. Когато Жечо влезна в стаята на следователя целия трепереше като лист от трепетлика. Аз го изгледах и се обърнах към следователя: „Какво сте направили от този човек? Вие сте го смазали психически и морално. Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по масата. Следователят скочи веднага: „Ти знаеш ли къде се намираш, че така ни тропаш? " „Знам! Аз се намирам в 13-тия кръг на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си. „Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там.
към текста >>

10. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

" „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм!
Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана. С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене? " Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа? " „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не? " Разсмяхме се. Бяхме трима.
към текста >>

11. ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

Като видя това Учителят, упъти се към него, отиде до него, сви ръката си в юмрук, протегна я под носа му и каза: „На целувай!
Веднъж видях как Борис Николов стоеше настрана от паневритмията, когато тя свърши. Всички се изредихме да целуваме ръка. Само Борис стоеше в страни и ни наблюдаваше. Всички го гледахме и чакахме, че ще дойде да целуне ръка на Учителя. Но той не дойде и не си помръдна краката. Като видя това Учителят, упъти се към него, отиде до него, сви ръката си в юмрук, протегна я под носа му и каза: „На целувай! " Борис нямаше какво да прави и целуна ръката Му. Тогава това на всички направи потресающо впечатление. Той винаги странеше още през време на Учителя от общата група. И така си остана до края. А след заминаването на Учителя той стана председател на Братския съвет.
към текста >>

Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува.
В 10 часа ние музикантите застанахме в средата на кръга, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем. Някой каза: „Да почакаме Борис и Мария." А те се виждаха като точки, които слизат по билото. За да дойдат при нас им трябва най-малко 30 минути. Ние зачакахме. Минаха 15 минути и някои почнаха да се изнервят от чакане. Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува. Разказах го на смаяните музиканти. Някои от тях го знаеха, бяха го видяли и чули. Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува. Дадохме знак и паневритмията започна. Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в кръга да играят.
към текста >>

Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува.
Ние зачакахме. Минаха 15 минути и някои почнаха да се изнервят от чакане. Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува. Разказах го на смаяните музиканти. Някои от тях го знаеха, бяха го видяли и чули. Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува. Дадохме знак и паневритмията започна. Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в кръга да играят. Бяха крайно недоволни от това, че към 200 човека не са ги дочакали, за да могат те да слезнат от върха и да ни удостоят със своето присъствие още от самото начало. Трябва да споменем, че техните палатки бяха горе, на върха, а целият лагер и цялото Братство беше долу при 2-рото езеро. Братският живот течеше по своите писани и неписани правила.
към текста >>

12. ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ

Онзи се връща и казва всичко на Учителя, а Учителят промълвява: „За пръв път виждам такъв стиснат и скържав човек." И му показва дясната си ръка, свита в юмрук.
Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти. Защо не ги държеше в шкаф, а лежеше на тях, това и не разбрахме. Искаше да лежи върху тях, да ги пази и съхранява. Всички знаехме, че в него са парите и в неговата барака и през цялото време никой не се опита да влезе без негово знание и да вземе дори една банкнота. Веднъж Учителят беше изпратил един приятел да вземе пари за някаква работа, а Тодор му иска бележка от Учителя. Онзи се връща и казва всичко на Учителя, а Учителят промълвява: „За пръв път виждам такъв стиснат и скържав човек." И му показва дясната си ръка, свита в юмрук. Но Учителят му дава бележка, на която написва само с цифри сумата. Като казват на Тодорчо всичко това, което е продумал Учителят, той го изглежда изпитателно: „Може да е така, както казва Учителят. Но ние почнахме с Него отначало с няколко гроша. Само аз знам какво означава това. Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите.
към текста >>

13. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Ние не можехме да се примирим с вдигнатия юмрук срещу лицето на Учителя.
97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА Ние продължавахме да се вълнуваме от тази предизвикателна дързост. Ние не можехме да се примирим с вдигнатия юмрук срещу лицето на Учителя. За стоварените юмручни удари върху лицето на Учителя ние нямахме никакво обяснение. Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него? Ето че се върнахме с мислите си 2000 години назад, по времето на Христа.
към текста >>

14. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар!
Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите.
към текста >>

15. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер.
Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха. Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му.
към текста >>

16. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата.
Сега ще ви представя два примера, за да видите как едните и другите действат. Случи се така, че Никола Антов, който бе представител на едното посвещение и Боян Боев, който беше представител на дясното посвещение, се договорят по един проблем и вземат решение как да се действа. Но след ня-колко дена Боян Боев си променя решението под влияние на онези, които бяха около него. Никола Антов отива при него и търси обяснение по въпроса. Боян Боев му казва: „Принудиха ме да си променя решението". Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата. През това време там е имало една сестра, която наблюдава целия случай. Избягва и вика за помощ. Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме! " А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв.
към текста >>

17. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай".
Беше играл Паневритмия, но не беше се наредил, за да си чака реда. Стои там и ни гледа. Гледа ни така както една театрална публика наблюдава на сцената как играят артистите. Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай". Борис мига и не знае какво това означава и отново не мърда. „Рекох, на вземи ръката ми и я целувай". Тогава Борис си навежда главата без да мърда тялото си и му целува ръката свита в юмрук. Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите.
към текста >>

Тогава Борис си навежда главата без да мърда тялото си и му целува ръката свита в юмрук.
Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай". Борис мига и не знае какво това означава и отново не мърда. „Рекох, на вземи ръката ми и я целувай". Тогава Борис си навежда главата без да мърда тялото си и му целува ръката свита в юмрук. Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините.
към текста >>

18. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

ТОМ 5

" През това време с десният си юмрук удря в лявата си длан.
Аз знаех, че тя ме ревнува като жена от Учителя. В Учителя аз виждах Живия Бог и тя като ученик в Школата не трябваше да ме ревнува заради това. Аз се отстраних, защото Учителят ми направи знак и застанах на няколко метра и чувам целият разговор. А Савка му говори повелително: „Не искам Марийка да идва при вас! Не искам, не искам! " През това време с десният си юмрук удря в лявата си длан. След това си отиде така, както си бе дошла. Аз отивам при него и питам: „Учителю, чухте ли? " А той ми отговаря: „Това не беше Савка, а бе един дявол! " Ето какво същество беше сложено до Учителя. И той с идеална хармония и с Любов изнесе всичко.
към текста >>

Та в случая онази, която биеше десния си юмрук в лявата си длан не беше Савка, а това бяха събрани и фокусирани в нея сили воюващи срещу Учителя и беше станала проводник на един нисш свят.
" А той ми отговаря: „Това не беше Савка, а бе един дявол! " Ето какво същество беше сложено до Учителя. И той с идеална хармония и с Любов изнесе всичко. Само един Велик Учител е свободен. Ограничаваше се доброволно, особено когато ние му създавахме само спънки'. Та в случая онази, която биеше десния си юмрук в лявата си длан не беше Савка, а това бяха събрани и фокусирани в нея сили воюващи срещу Учителя и беше станала проводник на един нисш свят. Беше жестоко да се слуша това от устата на Учителя, а колко по-жестоко бе да се изнесе от неговите плещи. По един сходен такъв случай аз отново отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, за мен Савка не е никакъв ученик, а една ревнива жена". Учителят ме погледна: „Това е един факт, а срещу факт не може да се каже нищо". Да, това беше наистина жалък факт. Последните дни на Учителя през декември на 1944 г.
към текста >>

19. 21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ

Петър Камбуров

21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др.
21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ" През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др. бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. От Арбанаси отидохме в Габрово аз и брат ми Марин, сестра Гена Папазова от с. Дебелец и Стоянка Илиева - Учителка в с. Стражица. Имахме братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето пренощувахме на тъй наречената „Папратлива поляна".
към текста >>

На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа).
Аз носех две раници - моята и тази на брат Иларионов върху моята, а върху двете раници 20 хляба в един чувал, провиснал от двете страни върху раниците. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствувахме умора. Най-напред решиха да се консумира общия хляб от чувала, който носех аз, за да ме разтоварят. След като свърши всичкия хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порцията ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към групата се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на един висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастически упражнения.
към текста >>

Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на един висок връх, какъвто е Юмрукчал.
След като свърши всичкия хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порцията ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към групата се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на един висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастически упражнения. След обяд старозагорци и казанлъчани се спуснаха на юг през Калофер, а ние към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо, миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се удава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха ще помнят през целия си живот.
към текста >>

20. 31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

Цанка Екимова

Тогава там на тържествения обед на младоженците бе подхвърлена идеята да направим една екскурзия през Балкана като направим един преход от Узана до Юмрукчал.
Въпреки всичко, че родителите ми вътрешно не я приемаха, но в знак на добро поведение и благоприличие бяха ги поканили на гости в Габрово, за да видят снахата, която много добре я познаваха от Изгрева. Борис и Мария пристигнаха в Габрово, бяха посрещнати като скъпи гости - първият син на родителите ми си води булката, за да я видят всички. Но Борис се бе нарочил, имаше повод да идва в Габрово. Имаше молба към мене да му ушия една хубава и голяма палатка за двама човека за лагеруването на 7-те езера на Рила. Аз се съгласих, защото можех да шия всичко и бях ушила вече няколко такива палатки. Тогава там на тържествения обед на младоженците бе подхвърлена идеята да направим една екскурзия през Балкана като направим един преход от Узана до Юмрукчал. Щяхме да бъдем трима: Борис, Мария и аз. Но Мария като чу предложението на Борис обърна се към мен и каза: „Ти с нас може да дойдеш само до Узана, а повече не, защото ние сами ще ходим нататък! " На Борис му стана неловко пред мен и пред родителите ми и твърдо каза: „Мария, ние си отиваме веднага за София". Получи се сконфузно положение. Всички станахме от масата.
към текста >>

21. 6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука.
Усъмних се в себе си. Бяхме на полянката, където играехме Паневритмия. Борис Николов, който никога не идва да играе Паневритмия, дойде, застана пред мен точно на първото упражнение и го игра със свити юмруци и после си отиде. Не беше ли това знак от горе? И още нещо. Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори.
към текста >>

Говори за свития юмрук с палец отгоре.
Бяхме на полянката, където играехме Паневритмия. Борис Николов, който никога не идва да играе Паневритмия, дойде, застана пред мен точно на първото упражнение и го игра със свити юмруци и после си отиде. Не беше ли това знак от горе? И още нещо. Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение.
към текста >>

Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията.
Борис Николов, който никога не идва да играе Паневритмия, дойде, застана пред мен точно на първото упражнение и го игра със свити юмруци и после си отиде. Не беше ли това знак от горе? И още нещо. Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук.
към текста >>

Но нашите приятели защо избягват юмрука?
Не беше ли това знак от горе? И още нещо. Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук. На тази снимка тя показва първото упражнение.
към текста >>

Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори.
Намерих един цитат от Учителя, където се говори за значението на юмрука. Говори за свития юмрук с палец отгоре. Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук. На тази снимка тя показва първото упражнение. Ето ви сега една загадка, която трябва да се разреши. И то от вас.
към текста >>

Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук.
Щом като така високо цени свития юмрук с палец отгоре, естествено Той това ще го приложи и в Паневритмията. Но нашите приятели защо избягват юмрука? Защото го свързват с комунизма. Юмрукът, това е затворена пъпка, която трябва да се разтвори. И така аз знам това упражнение. Но ето дойде един брат и ми показа снимка на Ярмила, която е заснета в поза, където ръцете не са свити в юмрук. На тази снимка тя показва първото упражнение. Ето ви сега една загадка, която трябва да се разреши. И то от вас. Сега научавам, че една група от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията. Показаха ми няколко снимки, при което Ярмила и Мария Тодорова играят заедно и позират пред фотографа дадено упражнение.
към текста >>

22. 11. СКИТНИЦИ

Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми.
Той баща ми казваше, че на младини двамата са обикаляли цяла България с Р. В. Радев с колело. Често ходехме при него на гости. Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка. Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един параход. Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила.
към текста >>

23. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв.
Нали аз бях шофьор и това веднага ми направи впечатление. Аз се загледах натам. Двама души слезнаха, дойдоха при мене и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна напред към салона, а другия носеше пистолет затъкнат на колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, той счупи с юмрук стъклото на прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му порязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, той се отправи към салона. А там беше Учителят. Влезна вътре и се нахвърли върху Него и започна да Го удря с юмруците по главата с окървавените си ръце от счупеното стъкло. Аз като разбрах това, единствено, което можах да направя вдигнах един стол над главата си и стоях така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата.
към текста >>

24. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая.
Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действуваше чрез бичът Божий, който бе даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г. и възстановиха новата власт, която просъществува 45 години. Двамата побойника отначало видели Йордан-шофьора и го попитали за Учителя. По това време той е бил в салона и той го показал. То не е знаел за какво го търсят. Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая. Това е вярно, но за приемната стая. Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба. Та Неговата собствена кръв течеше по белия My костюм. Ex, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислих, че това са обикновени побойници и хулигани.
към текста >>

25. 6. МЪЛЧАЛИВИЯТ ВЪПРОС

Геновева Жекова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Казвам си на ум, че като протегна ръка и тупна с юмрук по катедрата, където е седнал Учителя, ще ги събудя всички.
Така веднъж заставам на една-две крачки от катедрата на Учителя и изведнъж наблюдавам как Той говори, но като говори минава погледа Му през всеки един от присъствуващите в салона. Виждам как погледа Му досущ като светъл конец минава от човек на човек и ги свързва всички в една верига. Това се повтаря много пъти. Гледам ги, а те са унесени и слушат. А аз смятам, че те спят. Казвам си на ум, че като протегна ръка и тупна с юмрук по катедрата, където е седнал Учителя, ще ги събудя всички. От време на време тази невидима операция и невидимо зашиване със светлия лъч се повтаря и като завърши обиколката си през всички, винаги Учителят ме поглежда и лекичко се усмихва. С това ми дава знак, че знае какво аз виждам. А аз виждам, че Той непрекъснато ги свързва с погледа си и със светлинния лъч, който върви с Него и ги нанизва един след друг. После накрая Учителят си отмести погледа и каза една хубава смешка, а те се разбутаха, разсмяха се и се събудиха. После им светнаха очите и се раздвижиха.
към текста >>

26. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон.
Българският народ е добър и умен и ако управниците му го слушаха, много малко грешки щяха да направят. Човекът от екватора не може да живее на северния полюс и обратно. Ескимосът не може да живее на екватора. За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон. За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан. Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен.
към текста >>

Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“.
За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан. Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“. И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си.
към текста >>

27. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

9. С ЦИГУЛКА, С ЮМРУК И С БРАДВА КЪМ ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ На Изгрева имаше един чудак, казваше се Игнат Котаров.
9. С ЦИГУЛКА, С ЮМРУК И С БРАДВА КЪМ ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ На Изгрева имаше един чудак, казваше се Игнат Котаров. Хем живее на Изгрева, хем слуша беседите на Учителя, хем пее и свири песните Му, хем е от Братството, но накрая се държеше грубо към Учителя и Го наричаше „дядо Петър“. Това огорчаваше приятелите, създаваше проблеми на Учителя и ставаше изкушение за другите, да преценяват неговите постъпки по различен начин. Не можах да разбера този човек с неговите крайности. Отивам веднъж при него, а той ме обичаше много и единствено мен ме приемаше от сърдечно, по-сърдечно. Застанал съм пред него и виждам как той държи цигулката с един пръст върху грифа.
към текста >>

И както е бил як по тези години, хваща всеки от туристите за яката, удря ги с по един юмрук в лицето и ги изхвърля навън.
Когато се обръщаше към Учителя с неговото „дядо Петре“, ние го възприемахме като кощунство към Учителя. След като си замина Учителят, Игнат стана служител на наблюдателницата на Черни връх на Витоша. Дошли някакви туристи, започнали да говорят за това и онова и накрая започнали да говорят срещу дъновистите и срещу Учителя. Той скочил и започнал да ги убеждава с думи в светостта на Учителя като историческа даденост и за Неговата историческа мисия на земята. Те се изсмяли и започнали да му се подиграват. И както е бил як по тези години, хваща всеки от туристите за яката, удря ги с по един юмрук в лицето и ги изхвърля навън. Те изобщо не очаквали такава дива реакция от негова страна. Изпоплашени слезнали в хижата на Алеко и започнали да се оплакват срещу него. Хижарят му се обажда по телефона, за да разбере каква е работата, а Игнат ги предупредил, че ако следващия ден не се махнат от Черни връх, той лично ще се разправя с тях. Така по свой начин бе решил да защитава делото на Учителя. Също такъв сходен случай той имаше и на връх Мусала, където също беше пазач на наблюдателницата известно време.
към текста >>

28. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки.
на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига. Иначе пред хората казват, че постят. Издебвали са хората когато идват и така ставало, че те вместо да отидат най-напред при Учителя, отивали най-напред при тях.
към текста >>

29. 34. Пълната кошница

Любезна сестра Димитрина Антонова, Изгрев, 4.октомври 1954 г.

След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло.
На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница. Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“. В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака.
към текста >>

30. 85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ

ТОМ 8

Като срещнеш Благой, наблюдателя на Юмрук чал, поздравете го сърдечно от мен.
Вие живеете там в поетична местност. Вярвам да сте доволни от красивото: от цветята, горите, реките, от мистичната тишина на планината. Там имате условие за съзерцание, размишление и вдъхновение. Сигурно пишете поезия и като си дойдете ще ми я прочетете. Използвайте условията там, за да пишете. Като срещнеш Благой, наблюдателя на Юмрук чал, поздравете го сърдечно от мен. Ние станахме близки. Ето някои мисли от Учителя: "Ако ти не виждаш Бога в един човек, не можеш да му станеш приятел. И ако той не вижда Бога в тебе, не може да ти стане приятел. Почитанието е предпоследната врата на Любовта. Човек, който не се е научил да почита, не може да разбере живота.
към текста >>

31. 9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО

ТОМ 8

и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев".
Изгревът се изпразни от дееспособни мъже и жени. А Никола Антов и другите останаха тук на Изгрева и правеха каквото си искат. А това беше груба грешка. Непоправима и фатална. 4. Когато дойде милицията на 7.XII.1957 г. и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя.
към текста >>

Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева.
А Никола Антов и другите останаха тук на Изгрева и правеха каквото си искат. А това беше груба грешка. Непоправима и фатална. 4. Когато дойде милицията на 7.XII.1957 г. и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя. Започнаха големите гонения.
към текста >>

Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона.
А това беше груба грешка. Непоправима и фатална. 4. Когато дойде милицията на 7.XII.1957 г. и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя. Започнаха големите гонения. На мен много пъти ми се правиха обиски.
към текста >>

32. 112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Да, подал си юмрука и казал: „На целувай!
В.К.: Значи след Паневритмия се струпват около Учителя целуват му ръка и започват разговори. Е.А.: Разговори, да и целуване на ръка. Знаеш ли какво ми казаха веднъж. При един събор Борис Николов не отива да целуне ръка на Учителя. И след като стои така дълго време настрана Учителят отива при него и му подава ръка. В.К.: Да, подал си юмрука и казал: „На целувай! " Е.А.: Така ли? В.К.: Да. Е.А.: А, едва ли ще Го каже така. Не Той иска да му покаже че целуването не е лично нещо, ами то е, за да получиш. Не за да вземеш.
към текста >>

33. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ТОМ 9

Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости.
Накрая ще им изпратя една снимка на Боян Боев с Учителя, за да видят какво е трябвало да се сложи като корица на книгата и да разберат защо не е сложено. И тогава всички ще разберат кому Вие служите. За мене е ясно кому служите. Вие служите на майстор Борис и чрез него работите срещу Борис Николов и срещу Школата на Учителя. 10. Вие бяхте свидетели как майстор Борис извика от Айтос Надка Куртева в Бургас по идея и настояване на Кралю, за да й забранят да ми предаде писмата на Учителя до Георги Куртев. Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости. А това бе юмрукът на майстор Борис, който провали цяло Братство и всички около него включително Вас и Кралюви. Надка Куртева бе възмутена от него, но му се подчини. Като свидетел бе и Койна, които разказаха в Айтос всичко. След този случай аз реших да се разведа с Милка след като е имала 9-годишен брак с мен, от които само три месеца съпружество. Реших да организирам чествуване по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев, като за първи път аз изведох музикантите на сцената на зала България, като реализирах желанието на Учителя.
към текста >>

А това бе юмрукът на майстор Борис, който провали цяло Братство и всички около него включително Вас и Кралюви.
И тогава всички ще разберат кому Вие служите. За мене е ясно кому служите. Вие служите на майстор Борис и чрез него работите срещу Борис Николов и срещу Школата на Учителя. 10. Вие бяхте свидетели как майстор Борис извика от Айтос Надка Куртева в Бургас по идея и настояване на Кралю, за да й забранят да ми предаде писмата на Учителя до Георги Куртев. Вие помните как той е удрял по масата и е казал, че с този юмрук той разбива черепи и кости. А това бе юмрукът на майстор Борис, който провали цяло Братство и всички около него включително Вас и Кралюви. Надка Куртева бе възмутена от него, но му се подчини. Като свидетел бе и Койна, които разказаха в Айтос всичко. След този случай аз реших да се разведа с Милка след като е имала 9-годишен брак с мен, от които само три месеца съпружество. Реших да организирам чествуване по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев, като за първи път аз изведох музикантите на сцената на зала България, като реализирах желанието на Учителя. Съставих един сборник, в който нарочно не включих разказите на Верка и Надка Куртеви, защото те се подчиниха на майстор Борис.
към текста >>

Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости.
След този случай Кралю Кралев няма да смее да стъпи вече в Айтос защото се доказа, че той работи срещу Куртев. Освен това той на времето се опита чрез властта да спре един събор в Айтос. Като последица от всичко това братята и сестрите от гр. Бургас отстраниха Кралю от ръководството. А защо му се случиха тези неща? Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости. А Вие бяхте свидетелка там, че това е точно така, както аз го описвам. А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11. Научавам, че в последните години имате връзка с разни чужденци, че ходите в Англия, че искате да се омъжите за англичанин и да прехвърлите някои неща в Англия. Вие не знаете постановката на Учителя за работата с чужденците. Тезата на майстор Борис е погрешна и тя създаде сума неприятности и провал на Братството за работата с чужденците.
към текста >>

А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11.
Като последица от всичко това братята и сестрите от гр. Бургас отстраниха Кралю от ръководството. А защо му се случиха тези неща? Защото стана жертва на майстор Борис, на онзи който тропаше с юмрук в неговия дом и крещеше, че с този юмрук троши черепи и кости. А Вие бяхте свидетелка там, че това е точно така, както аз го описвам. А днес можете да проследите последиците на този юмрук на майстор Борис. 11. Научавам, че в последните години имате връзка с разни чужденци, че ходите в Англия, че искате да се омъжите за англичанин и да прехвърлите някои неща в Англия. Вие не знаете постановката на Учителя за работата с чужденците. Тезата на майстор Борис е погрешна и тя създаде сума неприятности и провал на Братството за работата с чужденците. Всички опити от групата на Крум - на Мария Митовска, на Жиката от Габрово, на Йонна Стратева, на Ина Дойнова, на Милка Кралева и др. са напълно погрешни и са насочени срещу Учителя и Неговото Дело.
към текста >>

34. VI. ПРОМЯНА НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ПОДМЕНЯНЕТО МУ С ЛИТЕРАТУРНИ РАЗРАБОТКИ

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Вдигна голямата си ръка и длан, сви я на юмрук и с все сила я удари по масата: „Със сила съм взел това място".
„Борисе, видя ли е разликата? " „Няма разлика. Много добре са направили". „Борисе, ти това място, като ръководител на Братството след заминаването на Учителя със сила ли го взе или с любов братска и сестринска? " На този въпрос Борис се промени изцяло. Вдигна голямата си ръка и длан, сви я на юмрук и с все сила я удари по масата: „Със сила съм взел това място". Мария подскочи от стола. Аз се смея гръмогласно. След като спрях да се смея, той каза: „Дай да напиша отгоре „Опит несполучлив" . И така остана досега. Казах му „Борис, този Гриша промени оригиналния текст на Паневритмия, одобрен от Учителя.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ

11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ?
Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ? / 1.Синьото око 2.За кармата се плаща навреме 3.Истинският лечител и спасител 4.Пани Славов – Ямбол - /1895 -1988 г./ - Как се изпълняват съветите на Учителя 5.Янка Панайотова Грънчарова – ясновидката 6.Спомени на Янка Симеонова Шопова /по мъж Грънчарова/. Как намерих Учителя 7.Спомени за Ямболското Братство 8.За Тодор Попов и орелът 9.Писма на Йорданка Попова до Вергилий Кръстев ЕЛЕНКА СТОЯНОВА ЧИЛИКОВА Първата среща на Руска ТОДОР АТАНАСОВ ПОПОВ - /1895 – 1966/ Моята среща с Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно 1.Разболелият се подпоручик 2.Човешката наука и Божествената наука 3. Ученикът има един Учител 4. Едно важно правило 5. Вратата на Агарта 6.
към текста >>

36. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Вдясно, долу накрая е Неделчо Попов, до него - Георги Събев, с вдигнат ляв юмрук, до него е Стоянка Илиева.
Седнал до каменната ваза е Георги Събев, с бялата риза. Над него вляво е Буча Бехар с превързаната кърпа, до нея е Мария Златева - права. Снимка 85. Учителя на Рила, Елени връх -1931 г. Отляво на Учителя със сламената шапка е Савка Керемидчиева, а отдясно е Катя Зяпкова. Вдясно, долу накрая е Неделчо Попов, до него - Георги Събев, с вдигнат ляв юмрук, до него е Стоянка Илиева. Снимка 86. Отляво Георги Събев, Кръстю Христов и Учителя в разговор. Снимка 87. Разговори с Учителя на поляната на Изгрева. Вляво мъже очила, пред него е Георги Събев със закрита брада.
към текста >>

37. 07 - 32. НЕЛЕГАЛНО СЪБРАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата.
Сънувал, че Учителят идва при него и с поглед му посочил пръснатите книжа по масата - да ги прибере. Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива. Учителят идва за втори път. Събужда го. Но той пак не става и наново заспива. Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата. Събужда се. Става. Събрал всички разхвърлени книжа от масата, пъха ги в печката и ги запалва. Наново си ляга. Не бил още задрямал, когато на вратата му се почуква силно. Станал и отворил.
към текста >>

38. 07 - 46. НА ОБЯД ПРИ БЕДНИТЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица.
И всеки мислел, че има право. Когато станало обяд, трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички го посрещнали със ставане на крака. Чели молитва и обядът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене. Когато обядът привършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато. Всички се изненадали и попитали Учителя: „Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте.
към текста >>

39. 07 - 68. ЦЕКО ОТ ДАЛЕКО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„Казал, не казал, сега ще те пратя." И ударил с юмрук по бюрото.
Идвам от Слънцето. Нося багажа на сестрата. Отивам на Изгрева." - „Гражданино, защо така отговаряш? Знаеш ли, че мога да те пратя в затвора? " - „Можеш, само ако е казал Господ", отвърнал Цеко. „Казал, не казал, сега ще те пратя." И ударил с юмрук по бюрото. В същия миг лампите се залюляли. Следователят и всички агенти избягали долу на двора. Цеко Ятугов видял, че няма никой около него, слязъл, влязъл отново в пирамидата и поел пътя за Изгрева, без някой да го спре. Който е жител на Слънцето и носи от 3-4 километра багаж на сестрата, не може да бъде арестуван. Тъй свършва разказът за Цеко от далеко.
към текста >>

40. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата.
Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо. Пак заспива. Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата. Тогава той станал, прибрал всичко от масата, изгорил ги в печката и тогава легнал отново да спи. Но едва задрямал и от полицията започнали за чукат на вратата му. Учителят му бил казал: „Бързай, че после ще бъде късно." И Игнат наистина побързал и като му направили обиск, не намерили нищо и си отишли разочаровани. Всичко това Игнат го сънува и го разказал на Гради и Гради ми го разказа лично. „Гледай високо." - Петко Епитропов беше възрастен човек, висок, с брада и мустаци и работеше в Застрахователно дружество „Витоша".
към текста >>

41. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" - „Ще ме пратиш, ако Господ е казал." Той му казал: „Казал, не казал, сега ще видиш ти." И ударил с юмрук един път бюрото.
И отива, а към 12-1 часа има там дежурен следовател. Отива, качва се на втория етаж, като оставя багажа долу и се качва, Следователят го пита: „Как се казваш? " - „Цеко от далеко" - „От где си? " - „От слънцето." - „Абе, гражданино", викнал той и чукнал на бюрото. Казал: „Ти се шегуваш, бе, знаеш ли, че аз мога да те пратя в затвора? " - „Ще ме пратиш, ако Господ е казал." Той му казал: „Казал, не казал, сега ще видиш ти." И ударил с юмрук един път бюрото. В тоя момент лампата се разлюляла. Разбрали, че има земетресение. Следователят забравил следствието, забравил всичко, скочил и бяга навънка. Всички се разбягали. Цеко останал сам, никой не го търси, слязъл долу, вземал си багажа, никой не го спира.
към текста >>

42. 08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене?
След като послушал малко, той нищо не разбрал от говореното, казал на ума си: „Шарлатанин." Учителят в същия миг се обръща към него и му казва така: „Аз не съм шарлатанин, аз уча хората как да живеят." Гражданинът бил поразен от това обстоятелство, че Учителят бил прочел мисълта му и веднага му бил отговорил. Той променил отношението си към Учителя. Това не помня кой ми го разказа. Телепатия от разстояние. Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич. Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене? " Той дойде в същия момент, боксира ме и ме събори на земята. Туй нещо веднага се занесе на директора и директорът веднага отложи турнето, без да даваме някакво представление. Колкото билети бяхме продали, върнахме парите на хората и веднага натоварихме всичко и се върнахме в София. Цяла нощ пътувахме. Сутринта бързам да отида на Изгрева, за да слушам беседата.
към текста >>

" Значи аз бях предизвикал, заканвах му се със свит юмрук.
Сутринта бързам да отида на Изгрева, за да слушам беседата. Застанах в ъгъл до вратата, където брат Васил продаваше книгите и съм се заслушал. Щом влязох и се обърнах към Учителя, Учителят прекъсна беседата и направи същите движения, които направи оня, който ме боксира да ме събори. Туй може би е учудило хората, които слушаха. И тогава Учителят ми каза: „На ученика не е позволено да предизвиква! " Значи аз бях предизвикал, заканвах му се със свит юмрук. Смота ме като нищо и веднага ме събори на земята и стана скандал. Хората си казаха - „Артистите се сбиха в кръчмата." Какво впечатление ще направи на гражданите, когато те се бият на това място и затова директорът намери за разумно веднага да отложи турнето. Бай Васил продаваше беседи, които излизаха от печат, да ги продава на посетителите на беседи, които искат да си купят, да четат. Той продаваше и други братски издания от Севлиево. Имаше доста книги за продаване.
към текста >>

43. 09 - 287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

" - викала баба Тодора и удряла с юмрук по коляното.
" - казала тя. - „Защо, джанъм? Нали има? Нека му дадем малко храна." - „Не! Не! " - викала баба Тодора и удряла с юмрук по коляното. Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят. Любопитно е да се знае какво е станало след този харман. Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира.
към текста >>

44. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ Тази история трябва да се разкаже и опише.
11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ Тази история трябва да се разкаже и опише. Тук мнозина платиха с онова, което бяха изработили вътре в себе си като качество на вярност, преданост към Великия идеал от Словото на Учителя Дънов. Платиха и се провалиха по всички посоки. Бяха изпитани. И в изпита си паднаха. Но ги затриха онези Сили, които влезнаха в тях и бяха Силите на Духа на Заблуждението.
към текста >>

Той толкова бил озверен, че с големия си юмрук тропал по масата и крещял: „Аз с този юмрук разбивам черепи и кости." Надка и Койна стояли като втрещени.
Ще разберете. 4. Един ден отивам при Марийка Марашлиева и тя ми разказа, че предния ден при нея е дошла Надка Куртева и разказала следното: В един хубав ден тя е била извикана чрез Кралю Кралев в Бургас от името на Борис Николов, който е гостувал на Кралю в Бургас. За да не бъде сама, тя взима със себе си и сестра Койна, за да я придружава и с голямо разположение пристигат в дома на Кралю от град Бургас, понеже знаят, че отиват при духовен брат. И то заслужил и възвисен брат. Непосредствено при срещата си с Борис той започнал да крещи и да вика срещу Вергилий Кръстев и заплашвал Надка да не предава никакви писма на Вергилий. Той толкова бил озверен, че с големия си юмрук тропал по масата и крещял: „Аз с този юмрук разбивам черепи и кости." Надка и Койна стояли като втрещени. На Надка й прилошало, станало й толкова лошо, че веднага си тръгнали за Айтос. „За малко не ме убиха тези думи" - разказвала Надка. Цяла седмица лежала на легло в Айтос, не могла да стане и да се окопити от случилото се. Когато крещял и викал срещу Вергилий, там е била и малката Мария Кисова, неговата нова спътница в живота, 40 години по-млада от него. Тя направила забележка на Борис: „Така не се говори." Но той продължавал да тропа с юмрук и крещи.
към текста >>

Тя направила забележка на Борис: „Така не се говори." Но той продължавал да тропа с юмрук и крещи.
Той толкова бил озверен, че с големия си юмрук тропал по масата и крещял: „Аз с този юмрук разбивам черепи и кости." Надка и Койна стояли като втрещени. На Надка й прилошало, станало й толкова лошо, че веднага си тръгнали за Айтос. „За малко не ме убиха тези думи" - разказвала Надка. Цяла седмица лежала на легло в Айтос, не могла да стане и да се окопити от случилото се. Когато крещял и викал срещу Вергилий, там е била и малката Мария Кисова, неговата нова спътница в живота, 40 години по-млада от него. Тя направила забележка на Борис: „Така не се говори." Но той продължавал да тропа с юмрук и крещи. На срещата присъствували Кралю Кралев с жена си, Милка Кралева, дъщеря на Кралю Кралев и съпруга на Вергилий Кръстев. Ето това ми разказа през лятото на 1988 година Марийка Марашлиева. 5. Аз бях толкова възмутен от всичко чуто. Знаех че това е вярно. Пред Марийка Марашлиева заявих: „Аз ще се разведа с Милка Кралева.
към текста >>

Написах им писмо на Кралеви и им казах, че знам за посещението на Борис у тях, за привикването на Надка Куртева и за юмрука, който трошал черепи и кости.
Тези хора са обсебени от майстор Борис и му се подчиняват безпрекословно." След няколко дни се срещам с Надка Куртева. Тя ми повтори същото в присъствието на Марийка. Запита ме и ми се скара: „Ти защо си им разказал за писмата? " - „Ами тя ми е съпруга и съм споделял своите планове и тайни с нея." - „Те те предадоха и то за нищо." - „Аз ще се разведа. И то незабавно." 6. Написах им писмо на Кралеви и им казах, че знам за посещението на Борис у тях, за привикването на Надка Куртева и за юмрука, който трошал черепи и кости. Изпратих им копието, което бях предал на адвоката, копие с молба за развод. На 8.08.1988 година подадох молба за развод. Беше заведено дело за развод на 16.01.1989 година. Второто дело се гледа на 22 май 1989 година и получих развод. Разноските по бракоразводното си дело ги поех лично аз, равняващи се на две лекарски заплати.
към текста >>

Юмрукът на майстор Борис, който трошеше черепи и кости, разруши този брак.
Второто дело се гледа на 22 май 1989 година и получих развод. Разноските по бракоразводното си дело ги поех лично аз, равняващи се на две лекарски заплати. Издръжки плащах доброволно, равняващи се на две лекарски заплати годишно, т.е. на шест месеца по една лекарска заплата за издръжка на дете на име Богдана, родено на 6. 06.1981 година в град Бургас. Юмрукът на майстор Борис, който трошеше черепи и кости, разруши този брак. И то умишлено! 7. Аз следвах своята програма. Бях работил над 35 години сам, неотклонно към една цел: да се опише историята на Школата на Учителя Дънов. Бяха излезнали 9 тома от Изгрева. Бях задвижил да се набира 10 том, който бе историята на Айтоското Братство.
към текста >>

Но когато стигнахме до онзи етап, където той в Бургас, майстор Борис, е вдигал и стоварвал юмрук по масата с викове, че трошал черепи и кости, то тя спря, Написа го, но се спря.
На 5 май 1999 година отивам в дома на Марийка Марашлиева след обяд. Обясних й, че трябва да се опише от нея в декларация протокол цялата история с онзи случай, поради който аз се разведох. Тя се съгласи. Седнахме на масата и тя започна да пише на пишуща машина, като се уточнявахме предварително за последователността на разказа, които трябваше тя лично да напише. И да се подпише. Но когато стигнахме до онзи етап, където той в Бургас, майстор Борис, е вдигал и стоварвал юмрук по масата с викове, че трошал черепи и кости, то тя спря, Написа го, но се спря. Не искаше да го напише. „Това не го е казал." - „Как да не го е казал? Ти нали сама ми го разказа. Та нали аз като го чух от теб, пред теб реших, че ще се разведа. Разведох се.
към текста >>

" И така юмрукът, дето трошеше черепи и кости, строши още един череп.
Прибрах си касетките, които и бях дал да ги изважда на машинописен текст, На следващия ден. 6 май 1999 година Вихър ми докара електрическата машина и онези книги от „Изгревът", том 9, които бях оставил при нея. А Вихър сподели: „Марийка не е същата вече." Разказах му всичко. Той едва ли можеше да ме разбере през какъв ад бях минал. На следващия ден Марийка Марашлиева обяснява на Вихър Пенков: „Такова нещо не е имало." На още по-следващия ден казва: „ Имаше такова нещо, но аз не мога да го напиша." Казах му: „Вихър, ти чу това и го запомни добре! " И така юмрукът, дето трошеше черепи и кости, строши още един череп. Но не моят. Провали още един човек, и то този, който досега работеше по моята програма. Но и тя се определи. Тя се върна при своите си, при ония, с които бе завързана. И то окончателно.
към текста >>

И този майстор Борис вдигаше юмрук и трошеше черепи и кости на своите съвременници. 11.
Ти продължаваш. Ние ще бъдем с теб, които сме горе. В никакъв случай да не им отстъпваш." Прегърнахме се и се разделихме. Следващите срещи ме посрещаше майстор Борис. Борис Николов беше си напуснал тялото. И този майстор Борис вдигаше юмрук и трошеше черепи и кости на своите съвременници. 11. А сега ще разкажа как майстор Борис насъска псетата срещу мене. Аз съм в дома на Марийка Марашлиева и работя. Аз диктувам, а тя пише на пишуща машина. Пристига Илия Узунов и от вратата съобщава: „Борис нареди на Вергилий нищо да не се дава." А аз слушам от другата стая. Извиках го.
към текста >>

И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости.
Ще лаят, защото техния Господар ги е насъскал срещу мен. Но спомените на Илия Узунов. Драган Петков, Георги Йорданов съм записал аз и са вече публикувани в „Изгревът", том IV и том VII. Публикувани са и спомените на Марийка Марашлиева в „Изгревът", том VI, Но това стана благодарение на Вергилий. Това не стана от псетата, защото те бяха псета, за да лаят. И това не стана от майстор Борис, с чийто юмрук трошеше черепи и кости. И претроши много черепи и кости. Неговата работа, на майстор Борис, аз не я свърших, но работата на Борис Николов я свърших и съм я публикувал в том II и III на „Изгревът". А имам материал от него, който аз съм записал за още два тома. Да, но това го направих аз, а не другите, И не псетата. Това е разликата.
към текста >>

45. 28 - 3. Писмо на Жана Иванова до Милка Кралева от 31 май 1999 г.

Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам.
Тя не Ви е познавала до този момент, тя се отказва да търси парите и компютъра, а сама продължава работата си. Така че Вие пишете Вашите писма на чужд компютър. Със същия компютър издавате променено Слово на Учителя Дънов. И то умишлено и целенасочено. Предадох на моя сътрудничка да напише писмото ми на компютър, купен за Програмата, която издава оригиналното Слово на Учителя. Когато Ви предупредих у Вас, че издавате на Лалка промененото Слово, Вие се ударихте с юмрук в гърдите и ококорено ми казахте: „Променено, непроменено, аз ще издавам. Аз трябва да съществувам." След като разказах за това на Вергилий Кръстев, той се смя и каза, че така говори майстор Борис, който Ви е обсебил. И след написването на писмото от 16 март т.г., Вие идвате „ни лук яла, ни лук мирисала" в моята книжарница, смирена. А защо? За да ме заблудите ли? Това не може да стане.
към текста >>

46. VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА

От тетрадката на Тереза Керемидчиева

ТОМ 11

Мълчат уплашени от майстор Борис, който с юмрук разбиваше черепи и кости на масата им в тяхно присъствие. 29.
И затова те искат да те махнат от България. Това е план на майстор Борис, който е в майка ти. Милка не е това, което беше по-рано. Тя сега е съвсем друга. Това го знаят родителите й - но те мълчат заради позора и безсрамието си. Мълчат уплашени от майстор Борис, който с юмрук разбиваше черепи и кости на масата им в тяхно присъствие. 29. Когато ти бе зачената и си подготвяше човешко тяло, бе под знаците на съвпада на Юпитер и Сатурн в знака на Дева. Няколко месеца аз наблюдавах този съвпад на небето с просто око, докато с майка ти те бяха вече откраднали в Бургас. А това означава, че той действува 20 години и че те откраднаха за 20 години. Сега този аспект отново ще се повтори и вече се вижда на небето Юпитер и на две педи от него Сатурн! И точно сега е планът да те откраднат за нови 20 години, като след това те продадат в робство.
към текста >>

47. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло.
Това аз наричам „джунгур-лунгур-пух“, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите?
към текста >>

48. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук.
Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук. Третата жица е флегматическият темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат.
към текста >>

49. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

ТОМ 12

- На юмрука.
Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът? - На юмрука. А копието? - На езика. Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в природата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията.
към текста >>

50. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него.
И той навярно с джоб, пълен с банкноти, седнал в лека колесница, със съзнание на голям герой, полетя към мястото на вечногреещето слънце, оттам да изпълни замислената си задача. Като вихър се носеше към това място, опиянен от бъдещата си слава. И наистина, къде се токово чудо видяло, син - нероден от майка, да се осмели всичката си ярост да отправи към Слънцето на живота. Това реши и го направи. Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето. Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него. Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност.
към текста >>

51. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Тя застана на средата на салона и с ръце, свити на юмрук, се обърна с поглед към Учителя и силно възбудена започна да говори енергично: „Докога ще заблуждаваш тия хора?
Ето тия думи прозвучаха един ден през 1920 година в малкия салон, находящ се на ъгъла на улиците „Раковски" и „Граф Игнатиев", който Братството беше наело за беседите на Учителя. И тъй, слушаме беседа в новия салон на улица „Раковски". Часът е вече десет и половина преди обяд. Учителят говори и ние слушаме с внимание и разположение. В този момент вратата на салона се отваря неочаквано и вътре влиза една жена, на вид скромна и скромно облечена, на всички непозната. Тя застана на средата на салона и с ръце, свити на юмрук, се обърна с поглед към Учителя и силно възбудена започна да говори енергично: „Докога ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя им? Докога ще объркваш умовете им? " Повече тя нищо не можа да каже. Възбудата и беше голяма. Тя спря да говори, като че очакваше да получи нещо.
към текста >>

52. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Заплашва Надка Куртева, че с неговия юмрук троши черепи и кости.
Трябваше да се прибавят писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева в Айтос. За тези писма само аз знаех, но като съпруг бях споделил с Милка Кралева, която беше моя съпруга от 1980 г. и която живя само три месеца при мене, колкото да зачене и след това избяга. Като разбраха, че аз ще съставя сборник за Айтоското Братство, тогава Кралеви извикват в Айтос Борис, а след това извикват Надка Куртева от Айтос. В присъствие на Койна, той започва да тропа по масата и да крещи срещу мен, да не ми се дават никакви писма. Заплашва Надка Куртева, че с неговия юмрук троши черепи и кости. Надка едва не получава удар и се прибира уплашено. След това споделя със свои близки. Всички са недоволни от поведението на Борис, но му се подчиняват. А това не беше Борис Николов, а онзи мозайкаджия Борис, който провали цяло Братство. Ти знаеш много добре как Кралю искаше да разтури един събор в Айтос.
към текста >>

53. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи.
Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения. Когато тя, Аверуни, завършила университета, Учителят й казва следното: „Е, сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си, ще я направиш себепедагогика." Той й създавал много изпитни положения, при които тя сама да се справя и проучава силата и възможностите, с които тя разполага.
към текста >>

54. VII.ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ШКОЛАТА

ТОМ 14

(Юмрук с палеца нагоре.
Дай ми широко поле за работа, това е моята задача пред вечността, в това е моята радост." 7 Познаване. Формула : „Господи, помогни ми да Те позная, както Ти ме познаваш . Помогни ми да имам първоначалната чистота и невинност , която съм имал преди създанието на света. Те са в мене, помогн и ми да ги изявя." 8 Единството на Битието. Формула : „Господи, искам да обичам . (Юмрук с палеца нагоре. ) Искам да почувствам Единството на Битието." 9 Връзката. Формула : „Господи , искам да приема всеки де н една нова Твоя мисъл и ново откровение за Любовта. Постави ме в съзнателна лична връзка с моя ръководител. Аз му изпращам своята Любов. " 10 Душата.
към текста >>

55. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих.
До късна вечер всичкото туй правили. На Игнат му се доспало и оставят всичките позиви на масата. „По едно време, идва Учителя и ме пипа, и ми показва на масата, на мен ми се спеше и се обърнах на другата страна. Той сънува. Втори път идва Учителят и ме бута по-силно и ми показва на масата, а ми се спеше и се обърнах на другата страна. Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих. Тъкмо ги запалих и изгоряха, и полицията дойде. Ако ги беше намерила тези позиви на масата щях да пострадам много." В.К. Спасява го Учителя. Значи, бил много остър и непрекъснато е апострофирал Учителя? Н.Д. Обичаше да апострофира, да се заяжда в тоз смисъл сега, не че непрекъснато, но обичаше от време навреме така. В.К.
към текста >>

56. 34. МЕЗОНИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Един път, срещу Нова година, разправя той, тръгнах за Юмрук- Чал, балканският първенец.
Без планините не мога". И той с наслада говори, за онези напрегнати преживелици със стихиите на планината. Веднъж, той поклати глава и каза: „За голямо съжаление не всичко свършва благополучно. Шега с планината не бива". Това беше Игнат Котаров от Изгрева. Един път, срещу Нова година, разправя той, тръгнах за Юмрук- Чал, балканският първенец. С мене пожелаха да дойдат баща и син, мои добри приятели. Имаше вече сняг и те бяха добри скиори. Взехме раниците и ските, тръгнахме с влака до Карлово и оттам за хижата. Сутринта времето е странно. Вали сняг, виелица и мъгла.
към текста >>

Знаех, че около Юмрук-Чал има пропасти, както ги наричат „джендеми", в които човек лесно може да намери своя край.
Нощта ми се видя безкрайно дълга. Никога не съм прекарвал такава ужасна дълга нощ. Най-после се развиделя, вятърът започна да утихва и мъглата се поразреди. Тръгнах. Вървях без да зная накъде. Вървях предпазливо. Знаех, че около Юмрук-Чал има пропасти, както ги наричат „джендеми", в които човек лесно може да намери своя край. Вървях доста време и най-после гледам пред мене нещо се тъмнее. Като повървях още малко, гледам някаква постройка. Когато стигнах при нея, разбрах, че тя е същата онази горска барака, край която бяхме минали предният ден с моите приятели. Сега наново се намирам тук, но вече сам, без моите другари. Влязох клатушкайки се.
към текста >>

57. СЪДЪРЖАНИЕ

ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30.
МАТУРАТА.....................................................................................................................................40 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА......................................................................................................41 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ....................................................................................................................41 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА..........................................................................................................42 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ...........................................................................................................43 29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ...............................................................................................46 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО.......................................................................................................46 32. УЧИТЕЛ В СЕЛО КРЕПЧА...........................................................................................................47 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА.....................................................................................................47 34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ......................................................................48 35.
към текста >>

58. 29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ

29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ Съборът през 1925 г.
29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ Съборът през 1925 г. беше определен пак за Велико Търново, обаче властите не ни дадоха да се проведе. Казаха, че е забранено дъновистите да правят събор и надошлите братя веднага решиха и тръгнахме. Борис Николов ни поведе 25 души, от които аз помня Ради Аврамов, Стоянка Илиева, Борис, Цанка, Колю Нанков и много други. Другите не ги помня, защото не ги познавах. Тръгнахме да отидем за Юмрукчал.
към текста >>

Тръгнахме да отидем за Юмрукчал.
29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ Съборът през 1925 г. беше определен пак за Велико Търново, обаче властите не ни дадоха да се проведе. Казаха, че е забранено дъновистите да правят събор и надошлите братя веднага решиха и тръгнахме. Борис Николов ни поведе 25 души, от които аз помня Ради Аврамов, Стоянка Илиева, Борис, Цанка, Колю Нанков и много други. Другите не ги помня, защото не ги познавах. Тръгнахме да отидем за Юмрукчал. Преди това щяхме да направим среща с братя и сестри, които щяха да дойдат от Казанлък и от Крън (имахме братство там). Беше уговорено да се срещнем на 20 август на връх Свети Никола. И отидохме и спахме в Соколовския манастир. Сутринта рано, още през нощта, потеглихме за върха. Борис познава добре Балкана и за изгрев слънце бяхме на връх Свети Никола.
към текста >>

И оттам Борис ни поведе към Юмрукчал.
Сутринта рано, още през нощта, потеглихме за върха. Борис познава добре Балкана и за изгрев слънце бяхме на връх Свети Никола. Ето, от юг се задават нашите хора, пеят „Братство, единство" и се срещнахме там тържествено, на връх Свети Никола. Посрещнахме изгрева на Слънцето, четохме молитва, изобщо, нарядът се изпълни. Молитвата - това ни е нарядът. И оттам Борис ни поведе към Юмрукчал. Минахме през Габровския балкан. Имаше една голяма поляна, която се казваше Узана. На нея имаше хижа построена. Там лятно време дене пладнуваха добитъците на околните села и на Габрово и дето е наторена така оная хубава поляна, намерихме една гъба, голяма като тава - такава една печурка. И вечерта накладохме буен огън и я опекохме, тая печурка, и на 25 души я разделихме.
към текста >>

И рекохме, сега ще спим в подножието на Юмрукчал и сутринта ще посрещнем Слънцето на връх Юмрукчал, като се срещнем с карловци.
На нея имаше хижа построена. Там лятно време дене пладнуваха добитъците на околните села и на Габрово и дето е наторена така оная хубава поляна, намерихме една гъба, голяма като тава - такава една печурка. И вечерта накладохме буен огън и я опекохме, тая печурка, и на 25 души я разделихме. Спахме там, в Узана, и на другия ден отидохме на друга хижа - „Мара-Гидик". Там обядвахме и започна да се мръква. И рекохме, сега ще спим в подножието на Юмрукчал и сутринта ще посрещнем Слънцето на връх Юмрукчал, като се срещнем с карловци. От Карлово щяха да дойдат братя и сестри. Вечерта духаше силен студен вятър откъм запад и когато дойдохме в подножието на върха, Борис каза: „Сега тук вече не можем да излезем. Ако излезем, ще измръзнем до сутринта. Налягайте сега тука, върху смриката, върху голата земя, но ще се натискате един в друг, колкото можете, за да се топлите, защото ще замръзнем през нощта." Само най-крайните не можеха да се натискат, щото бяха най-накрая. Така до сутринта прекарахме, налягали на голата земя, натиснати един в друг, да се топлим.
към текста >>

Сутринта, като излязохме на Юмрукчал, ето идат карловци и от Калофер други и пак направихме една тържествена среща.
От Карлово щяха да дойдат братя и сестри. Вечерта духаше силен студен вятър откъм запад и когато дойдохме в подножието на върха, Борис каза: „Сега тук вече не можем да излезем. Ако излезем, ще измръзнем до сутринта. Налягайте сега тука, върху смриката, върху голата земя, но ще се натискате един в друг, колкото можете, за да се топлите, защото ще замръзнем през нощта." Само най-крайните не можеха да се натискат, щото бяха най-накрая. Така до сутринта прекарахме, налягали на голата земя, натиснати един в друг, да се топлим. Сутринта, като излязохме на Юмрукчал, ето идат карловци и от Калофер други и пак направихме една тържествена среща. Пяхме, молихме се, обядвахме общо и най-после се разделихме. Казанлъчани се върнаха към Казанлък, карловци също слязоха надолу заедно, а ние тръгнахме на север, към село Кръвеник, Колю Нанков бе родом оттам. Ние не познавахме Балкана, Борис го знаеше, той ни водеше и понеже вече трети ден бяхме по планината, поогладняхме. Вечерта вече стигаме в Кръвеник, минаваме покрай една градина и гледаме -една круша, нависнала с едри жълти круши и по земята нападали много. Наоколо ливадата оградена с тараби и един стар човек - вътре в градината.
към текста >>

59. 46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ

" - „Е, рекохме, щом ти не можеш да вървиш, и ние ще останем тука." И аз тогава си спомних, че едно време, през 1925 год., като мина съборът, Борис Николов ни заведе на Узана, оттам да отидем на Юмрукчал, че ни накара в полите на Юмрукчал да спим, ама, каза, ще се наредите един до други и ще се натискате един о други, за да се стоплите, защото един вятър вееше, ама пронизва.
С артистката Цветана Арнаудова тръгнахме нанагоре. Стойна каза: „Аз не мога вече да вървя, оставете ме тука." - „Как ще те оставим тука? " Някъде, малко поравно, където е, не може да се излезе на отсрещното било, че оттам да тръгнем нататък, да отидем до седмото езеро и после да хванем пътеката надолу - невъзможна работа. Стъмни се съвсем, сестрите съвсем се умориха и спряха. Стойна каза: „Вече оставете ме, не мога, тука ще умра! " - „Е, рекохме, щом ти не можеш да вървиш, и ние ще останем тука." И аз тогава си спомних, че едно време, през 1925 год., като мина съборът, Борис Николов ни заведе на Узана, оттам да отидем на Юмрукчал, че ни накара в полите на Юмрукчал да спим, ама, каза, ще се наредите един до други и ще се натискате един о други, за да се стоплите, защото един вятър вееше, ама пронизва. А пък сутринта на Юмрукчал ще излязат и казанлъчани, че там ще се срещнем Северна България с Южна България. Това си спомних и този опит на Борис го направих и аз. Рекох: „Сега легнете един до други, лягайте и се натискайте един о други, да се затопляте, защото не може иначе - Георги Радев е много слаб." Няма дърва там, да запалим огън, а пък е студено. Така прекарахме нощта. Ставахме и играхме даже - някои братя и сестри тропаха, играха, защото иначе щяха да замръзнат.
към текста >>

А пък сутринта на Юмрукчал ще излязат и казанлъчани, че там ще се срещнем Северна България с Южна България.
Стойна каза: „Аз не мога вече да вървя, оставете ме тука." - „Как ще те оставим тука? " Някъде, малко поравно, където е, не може да се излезе на отсрещното било, че оттам да тръгнем нататък, да отидем до седмото езеро и после да хванем пътеката надолу - невъзможна работа. Стъмни се съвсем, сестрите съвсем се умориха и спряха. Стойна каза: „Вече оставете ме, не мога, тука ще умра! " - „Е, рекохме, щом ти не можеш да вървиш, и ние ще останем тука." И аз тогава си спомних, че едно време, през 1925 год., като мина съборът, Борис Николов ни заведе на Узана, оттам да отидем на Юмрукчал, че ни накара в полите на Юмрукчал да спим, ама, каза, ще се наредите един до други и ще се натискате един о други, за да се стоплите, защото един вятър вееше, ама пронизва. А пък сутринта на Юмрукчал ще излязат и казанлъчани, че там ще се срещнем Северна България с Южна България. Това си спомних и този опит на Борис го направих и аз. Рекох: „Сега легнете един до други, лягайте и се натискайте един о други, да се затопляте, защото не може иначе - Георги Радев е много слаб." Няма дърва там, да запалим огън, а пък е студено. Така прекарахме нощта. Ставахме и играхме даже - някои братя и сестри тропаха, играха, защото иначе щяха да замръзнат. Като се съмна, чак тогаз излязохме горе към едно езеро, че после по билото, по билото, отидохме на шестото езеро и оттам слязохме и си отидохме.
към текста >>

60. 1931 година

Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен.
Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен. Ако сега кажеш: „Е, аз на Тебе, Боже, служа, а ето що стана, така ли трябваше да стане? " - щом възроптаеш или даваш съвети на Бога, ти си пропаднал в изпита си." „Остави в тебе да бушуват нисшите желания и стремежи. Не им обръщай внимание. Занимай се с добри мисли, чувства, идеи и деяния в момента и щом не обръщаш внимание на тия си долни състояния, то те ще си отминат. Не се занимай с тях, защото колкото повече се занимаваш с тях, те по-дълбоки корени спущат и по-устойчиви стават.
към текста >>

61. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

„Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък.
Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога.
към текста >>

62. 1934 година

„Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък.
Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога.
към текста >>

63. VIII. 21 упражнения от Учителя предадени от Пеню Ганев

Късай-хвърляй И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение, свити в лактите, пръстите свити в юмрук.
Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 2. И. П.: Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото. Ход на движенията: Същото както при упражнение 1,, но с приклякане и силен удар с ръцете нагоре и напред. Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Същият начин на повторение както при упражнение 1. 3. Късай-хвърляй И.П.: Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение, свити в лактите, пръстите свити в юмрук. Ход на движенията: - Десният крак се изнася надясно с леко приклякване на левия и едновременно с това ръцете се изнасят встрани, като пръстите се разтварят и се издишва. Движението на ръцете изразява късане и хвърляне. - Прибиране на ръцете и краката в изходно положение - вдишване. - Същите движения се повтарят, като се започва с изнасяне на левия крак. Упражнението се прави 21 пъти, като всяко изнасяне на крака се брои за един път. 4.
към текста >>

64. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал.
Закусихме аз и той. Дойде и друг селянин, Сребро, братовчед на дядо Велко. Той ме поведе и отправи за Тодорини кукли. В 9ч бях вече на път. Ясно - прозрачен ден. Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал. Вреченските планини, селата - всичко се вижда ясно. С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа. Замръзналият сняг и земя бяха лъскави. Аз паднах много зле, но не повредих нищо -хлъзнах се. В 12 и 1/2 бях на Петрохан.
към текста >>

65. 6. Духът на бабата

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В Русе при един сеанс от 25 души духът на бабата на присъствуващата учителка влиза в учителката и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: „Искам да ме учите, искам да ме учите!
6. Духът на бабата 1944 г. Обед в малкия салон. След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе при един сеанс от 25 души духът на бабата на присъствуващата учителка влиза в учителката и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: „Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало 2 часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат й стискал ръката й, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат 3 пъти „Отче наш". Брат й пак й държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: „Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
към текста >>

66. 27. Истинската наука

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си.
Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават.
към текста >>

67. 68. Знанието

Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си.
Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие - с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане. Човек да е извор, който постоянно тече.
към текста >>

68. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Едни се само чудят, други стискат юмрук и викат: „Затворете ги тия развратници и набийте ги, нека там да изгният!
Досега каквото лошо се е видяло, привнесено е у нас и се е възприело от разни безнравствени четива, театри, шантани, и на всяка крачка публични заведения. Имаме на тефтер проститутки повече от 25 000 в София, а за скритите и да не говоря. Недоносени хвърлени, родени хвърлени и из канали хвърлени и разкъсани от кучета и пр. Ами удушени, отровени? Престъпленията се увеличават и никой мерки не взема. Едни се само чудят, други стискат юмрук и викат: „Затворете ги тия развратници и набийте ги, нека там да изгният! " А същите видят по-хубава, посмигнат й и се поувличат подире й. И тъй, има днес разврат навсякъде. И той е на категории. Престъпления в палат и престъпления в колиба и вън на полето. Разврат, полян с парфюми, облечен в разкош и последния става в дрипи.
към текста >>

69. 19. Мария Гушавата

Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша.
Тя се развълнува. - Трябва да ви кажа, че аз съм милосердна сестра. Обичат да ме викат и аз им помагам. Видите ли, аз самата съм слаба, болнава. И аз знам защо: защото не питах, защото не слушах. Тя показа с пръст голямата колкото юмрука на възрастен мъж гуша. Очевидно дялове от нея притискаха дихателната тръба и когато искаше да каже нещо с жар, тя се задъхваше. - И така, реших да се оперирам, без да питам. Легнах на масата и започнаха да режат. По едно време взе, та се скъса конецът. Хирургът се караше на асистента си.
към текста >>

70. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти.
Мускулите при него не са само един инструмент на движението, но са и работници за здравето и носители на красотата. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена. Това е типът Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира.
към текста >>

При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена.
Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена. Това е типът Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира. Когато е на границата между другите домове, е също добре, но се изразява в no-слаба форма.
към текста >>

71. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

- На юмрука.
- На Слънцето. Книгата! - На Меркурий. Следователно, силите енергиите, които човек употребява за ползуване, или за прилагане на тия предмети са различни Тези енергии са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които взимат участие при служене с един или друг от тия предмети. Сега пък помислете, на кои удове в човешкото тяло отговарят изброените предмети. На кои уд отговаря чукът? - На юмрука. - Копието? - На езика. Светилникът със свещта? - На мозъка. - Чашата?
към текста >>

72. 1926 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Както се създала земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците, кракът й е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й.
Русе, 1927, с. 6 ÷ 9 „Значи, знанието започва с един вътрешен акт. За да обясня мисълта си ще ви приведа една алегория, т. е. ще ви преведа един древен бит. Когато Господ създал Слънчевата система, когато създал разните светове и планети, най-напред направил Юпитер, после Марс и дошло време до Земята, а Венера и Меркурий не съществували още, за тях само се създавали условия. Както се създала земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците, кракът й е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й. Едно време тя била много стройна млада и хубава. Тогава един от небесните богове се влюбил в нея и решил да слезе на земята и да я устрой. Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име – Саваат - Амон-Ра, Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато.
към текста >>

73. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

Казва някакъв аспект и започва да вика, да крещи, да удря с юмрук по бюрото.
Няма какво да се криеш от мене. Ти си.” И каза кой съм. Позна ме. Аз мълча. Отново ми разглежда аспектите, но вече от друга позиция. Казва някакъв аспект и започва да вика, да крещи, да удря с юмрук по бюрото. „Слушай какво, с този аспект, няма да позволяваш на никого да те командва, да властвува над теб.” Посочва друг аспект и казва: „Небето те е поставило да взимаш решения и на никому няма да си преотстъпваш първородството.” Но крещи, вика, удря вече с длани по бюрото. Говори ми още неща, които не искам да споделям. Тази среща свърши. Та той бе единствения астролог, който ме позна кой съм по астрологичната ми карта. Но позна ме по Дух.
към текста >>

74. II. БУНТ

- и той хлопаше с юмрук и махаше с ръце.
Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание! - и той хлопаше с юмрук и махаше с ръце. - Извънреден пратеник! Извънредният пратеник беше Генко. Водачът имаше благоразумието да премълчава на кого и откъде е пратеникът. Наближаваше десет часа вече, когато «извънредният пратеник» седеше пред «извънредния комисар», който се оказа... Чалгънов. Само че сега той беше много важен.
към текста >>

- и го удари от все сила с юмрук зад ухото.
Заградени отвсякъде, те стреляха до последния момент, докато ги разсякоха на парчета... Генко гледаше и мислеше, че сънува-така странно и невероятно бе всичко, което виждаха очите му. И докато се още мъчеше да разбере добре какво става, зад него вратата се отвориха с шум, хлопнаха до самата стена и десетина пушки се насочиха едновременно към гърдите му. - Ето го и главния - викна някой и изкрещя: - Горе ръцете, болшевишка сволач! Генко си вдигна покорно ръцете нагоре. Излезе напред офицер и като го изгледа с кръвясал поглед, викна: - Болшевишка република, а! - и го удари от все сила с юмрук зад ухото. Генко се залюля, побледня и падна. Офицерът го ритна презрително и с псувня каза: - Затворете го някъде! Тези предатели за пример трябва да бъдат наказани. Живи да ги издерат, малко им е... Другите слизайте - бегом! Двама да останат.
към текста >>

75. II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП

И сега дори той стиска юмрук ядно.
Но не бе ли по-добре, ако и той сам би се съгласил да го отложи, защото не беше дошъл тоя, за когото бе устроено? Но Попов каза, че трябва... да се скрият следите... Хубаво се скриха!... Гърмът и трясъкът ги направиха видими за всички*. Спомня си той за бледите лица на Маня и другите при мисълта, че само няколко минути ако бяха дошли по-рано, както настояваха всички, всичко би било свършено, те биха лежали на кървавия под... После те всички в къщи пиха шампанско за своето избавление, а само той - за своето тържество. Нали само той едничък знаеше страшния смисъл на тоя гръм - една от думите на неговите желания - негова собствен глас! И сега дори той стиска юмрук ядно. Смаяни, уплашени, всички бяха изгубили ума си. На сутринта София кипеше. Страшни слухове за тъмни организации, за руски нихилисти, за тайнствени маски се носеха една през друга. Министрите бяха уплашени, в двореца - смутени, а стохилядната уста на столицата питаше ежеминутно: - «Кой? » - и не получаваше никакъв Отговор.
към текста >>

76. (35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука.
191 Това не е изпълнение [на] волята Божия. Много внимателни трябва да бъдат, защото работите са сложни и добре вървят. Германия се старае, за да може да издържи обсадата. Изслушай хубаво царя, то ще ти дойде какво да му кажеш. Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо. Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука. Ако хората не постъпят Божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия - всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях - ако не работят, ще изчезнат! 192 ... С чехите германците направиха погрешка - не е хубаво това, което направиха. Има една тъмна фаза, която ще мине.193 Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи... лош гений където стъпи, никой не прокопса.»194 После Вижданието с Царя: «Пред Англия трябва да се настоява да си вземем Добруджа, защото инак [води] да се каже, че военните ще отидат с Германия. Не може, докато не се поправят дефектите, да се пусне машината в работа.
към текста >>

77. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

Когато влизахме, Кирил, който остана вън, ми направи знак с юмрук - да го понатупаме... (В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.) Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов - срещу него, а аз - от страна към царя и се приготвих да слушам.
Царят заминал вече затам. По пътя, като минахме вече Говедарци и навлязохме в гората, на едно място, поляна, видях автомобила на Севов, и Багрянов бил вътре, бяха се спрели и чакаха да мина аз, защо - не разбрах. В Овнарско ме чакаше царят и Кирил. След пет минути пристигна и Багрянов със Севов. Поразходихме се и си поговорихме няколко минути на разни теми - общи и незначителни, - след което царят извика мене и Багрянов да влезем в кабинета му, за да видим и тая работа. Когато влизахме, Кирил, който остана вън, ми направи знак с юмрук - да го понатупаме... (В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.) Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов - срещу него, а аз - от страна към царя и се приготвих да слушам. - По негово желание - каза царят, като посочи мене - и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха. - Да - каза Багр[янов], - ний бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи. Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних: - Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу.
към текста >>

78. (48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.

Та, и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила - това ни учи историята, той се съгласяваше с това, а после избухваше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: «Моята авиация ще разгроми Лондона в един час» и пр.
Рапортът на Т. Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ. Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод посещението на Павел там; между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза: - Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земледелци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та, и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила - това ни учи историята, той се съгласяваше с това, а после избухваше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: «Моята авиация ще разгроми Лондона в един час» и пр. Същото - и за религията; тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства - то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това. А колкото се отнася до Полша, вярно е, че той наложи на Германия пакта с нея в 1934 година и че прусите не мразят поляците, защото ги считат недостойни, но ги презират. Чете след това някои писма. Изобщо, е недоволен от Драганов, който не взима никакво активно участие, а пише като кореспондент. Решихме него да преместим в Рим, белградския - в Рим, Шишманов326 - в Белград, и тогава ме заговори за мъжа на жената на Кьосето, който беше в Тирана, и сега иска да му намери място.
към текста >>

79. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

Сталин е физ[ическият] юмрук; Хитлер минава за честен; Сталин - за справедлив, а Мусолини - за умен.
Ако бяха слушали... Всички искат да се налагат, а насилието нищо не допринася. Хубавите работи трябва да се опитват. Латвийците, които пътуваха, оттук нататък не са изгубили нищо и навсякъде са ги посрещали добре, но не е така било с другите пътници - видели Божествената ръка над себе си.399 Сега е потребно човек да носи Бога в душата си и да Му слугува. Светът, който ще дойде, той ще спаси хората. Мусолини, Хитлер, Сталин - те са един човек. Сталин е физ[ическият] юмрук; Хитлер минава за честен; Сталин - за справедлив, а Мусолини - за умен. От Невидимия свят ръководят Русия, тя е на опасен път.400 Иде нещо страшно. Когато нещо може да се избегне, се казва, а когато не може - не се казва (предсказва), като не може да се коригира. Сега остава по-важното - да се въздействува върху умовете на хората. Хитлер е сега натясно - Русия е в гърба му.401 В Берлин разделиха Сан-Стефанска България, Русия извършва Божествения план с освобождението на България, а те попречиха и сега ще си понесат и наказанието. Никой човек не трябва да коригира Божия план!
към текста >>

80. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи.
Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия. Но той не издържа, английската политика го насочва на изток за война със СССР - съветска Русия. Така се проваля и не изпълнява ролята си на пристав, и то на Бога. 443. Англия е обещала да се коригира след Версайския договор, чрез който се прекрояват границите на Европа за нейна сметка. Но не го прави и след това идват германски бомбардировки върху английските градове. 444. Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи. А това всъщност е еврейска идея, която идеолозите на нацизма възприемат, без да се усещат и без да знаят за това. Приемат идеята на евреите и след това ги изгарят в пещите на концлагерите. 445. Учителят Дънов дава пример с човешкото тяло, че всеки народ на земята заема даден уд - представлява даден орган в общочовешкия организъм. За българите казва, че те са представители на черния дроб. А това е най-важният орган, защото през него преминава всичко, което идва от стомаха и червата.
към текста >>

81. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи.
Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия. Но той не издържа, английската политика го насочва на изток за война със СССР - съветска Русия. Така се проваля и не изпълнява ролята си на пристав, и то на Бога. 443. Англия е обещала да се коригира след Версайския договор, чрез който се прекрояват границите на Европа за нейна сметка. Но не го прави и след това идват германски бомбардировки върху английските градове. 444. Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи. А това всъщност е еврейска идея, която идеолозите на нацизма възприемат, без да се усещат и без да знаят за това. Приемат идеята на евреите и след това ги изгарят в пещите на концлагерите. 445. Учителят Дънов дава пример с човешкото тяло, че всеки народ на земята заема даден уд - представлява даден орган в общочовешкия организъм. За българите казва, че те са представители на черния дроб. А това е най-важният орган, защото през него преминава всичко, което идва от стомаха и червата.
към текста >>

82. 57. РЕБУС. ХРОНИКА (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)

ТОМ 21

Самите хора, настървени от войните, изкарват като последен довод на своите схващания юмрука, нагайката, цепеницата, картечницата.
следователно е акт напълно конституционен, понеже армията го извърши по повеленията на законите в страната.” Редакцията ще даде премия - мястото на тоя, който не казва истината - на всеки читател, който от горните цитати може да разбере и разгадае кой от двамата генерали не казва истината. ХРОНИКА Отпразнувайието на 9-ий юни не стана с оня първоначален блясък и трясък, който се проектираше. И много хубаво. Всеки истински българин трябва да скърби, че работите в България стигат дотам, че да се празнува отърваванието на България от българи!... Политическите нрави в нас са загрубели. Самите хора, настървени от войните, изкарват като последен довод на своите схващания юмрука, нагайката, цепеницата, картечницата. Срамно е това. В 20-ия век да се разрешават въпросите по такъв варварски начин.
към текста >>

83. 31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

ТОМ 21

Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал.
1) - Какво ви интересува? - Верният път в живота. - Добре, слушайте тогава! Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристьпяне. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият.
към текста >>

84. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Юмрук по главата Елена кърми детето повече от година.
* Тези подвързани беседи аз поисках да ги прибера, но сестра му беше свикнала да ги гледа. Написа ми писмо до нейния племенник след смъртта те да се предадат. Но не можах да се срещна с него. Пропаднаха и при мен, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 118. Юмрук по главата Елена кърми детето повече от година. Гледаше го, а аз работех. Павел порасна. Веднъж ме попита защо сме го кръстили Павел, когато няма никой в рода ни става име. Помисли малко и каза: „Понеже съм много палав! ” Действително беше много палав и подмладяваше майка си, като обикаляше по няколко пъти блока, и тя - след него.
към текста >>

Павел го удариха с юмрук в главата и през пролетта на 1987 г.
Павел влезе в детската градина и Елена стана чистачка в училището, за да го наблюдава. По характер и живот той беше много различен от другите комунистически деца и те не го обичаха. Често го биеха и тормозеха. През лятото ходехме на Мусала и езерата. През есента на 1986 г. Павел го удариха с юмрук в главата и през пролетта на 1987 г. започна да има епилептични припадъци. Започнахме да го лекуваме по Димков с квас на главата и пиеше лекарства с алое. Падаше на земята в кома, спираше сърцето и дишането му и лежеше повече от 20 минути. Взимах цигулката и му свирех „Аин Фаси” и той се връщаше. Разтривах го и го слагах на леглото.
към текста >>

85. 50. Ангел Керемедчиев

Позвънил, но никой не се обадил, ударил с юмрук по вратата, но и двете хазяйки ги нямало.
Учителят му отговорил: „На какъвто искаш." И той започнал да свири на физармоника. На другият ден работил целият ден и вечерта усетил силна болка в стомаха си. Той има Плутон съвпад Лилит, съвпад Сатурн в пети дом в знак Рак, което дава много чревни и стомашни разстройства и любовните отношения с жените са табу за него. Излязъл на двора да намери колата на ректора, но я нямало и другите две коли били някъде по работа. Вкарал моторетката вътре в университета, но стомаха още по- силно го заболял - качил се на трамвая и отишъл в квартирата си, като си мислел, че там ще намери хазяйката си, която била аптекарка и обслужвала като лекар цялата махала. Позвънил, но никой не се обадил, ударил с юмрук по вратата, но и двете хазяйки ги нямало. Влязъл в стаята си и се замислил. Спомнил си думите на Учителя. Имал електрически чайник, в който брат му всяка сутрин си варял чай и го пиел преди да отиде на работа. Напълнил чайника и го включил. Изпил горещата вода от чайника и се почувствал малко по-добре.
към текста >>

86. III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят

Юмрукът е символ на Сатурн - символ на кармата на човека.
1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят „ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА " Състои се от 10 части: 1. „ПРОБУЖДАНЕ " Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот. Всички са наредени по двама, по елипсата на полянката, като от дясната страна е брат, а от лявата - сестра, един зад друг. Ръцете са поставени на раменете със събрани пръсти, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45° . Някои приятели слагат ръцете си свити на юмруци на раменете. Юмрукът е символ на Сатурн - символ на кармата на човека. Значи тези приятели пробуждат кармата в живота си. Десният крак прави крачка напред, като едновременно разтваряме ръцете встрани хоризонтално с дланите нагоре на височината на раменете. Учителят така правеше това първо упражнение и чрез него се отваряше за Бога и за силите на Небето. Някои умни глави по-късно го промениха да се играе с длани надолу, т.е. да се свързваме със силите на Земята и бъркотиите, които съществуват в земния живот.
към текста >>

87. II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него

Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието.
Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграмът. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика.
към текста >>

88. 5. Учителят за разрушителната сила на българина

КОЙТО СЕ УЧИ: Неделна беседа; 30 ноемврий, 1924 г.

Като се срещнат двама англичани, които са огорчени един от други, ще ги видиш единият удря с юмрук в лицето на другия, и той му отвръща със същото.
Българинът е поставен при известни условия, и той трябва да ги разбира, трябва да разбира тия динамически сили, които минават през него. Той трябва да разбира всички течения, които минават през България. Българите още не знаят , че и под тях живеят множество същества . Но да оставим тия въпроси. Нека разгледаме някои от отличителните черти между българина и англичанина. Като се срещнат двама англичани, които са огорчени един от други, ще ги видиш единият удря с юмрук в лицето на другия, и той му отвръща със същото. В няколко минути „трака-трука, трака-трука", видиш, че се задоволили. Като се ударят в носа, с това искат да си кажат един друг: "Ти ще мислиш добре, разбираш ли"! И работата се свършва. Българите пък като се огорчат един друг, другояче се разправят: единият вземе един кол, и другият вземе един кол и се набиват хубаво, кой де завърне. Българинът казва: Ако не ме разбираш, ще видиш колът.
към текста >>

89. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

(Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има характер.
Да дойдат плодове, скъпоценни камъни - дохаждат. То е сила. Вашата мисъл не е така силна. Да употребявате сила. Всякой ден да привличате добра мисъл и да я турите в действие. (Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има характер. Щом се съмняваш, оглашен си. Който ме обича, и аз го обичам. Аз пращам светлина - ако не ме обича, светлината, която му пращам, се обръща на тъмнина. Господ ще скрие лицето Си от ленивите ученици! Настроението е пустиня, доброто желание - поле с треви, а идейният живот - планинско място, извори, птички, деца играят.
към текста >>

90. 12. ДЕВЕТТЕ УПРАЖНЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МАЛКИТЕ ЮНАЦИ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Ръцете долу, свити в юмрук, краката прибрани, (фиг.
Краката прибрани, ръцете кръстосани пред гърдите, (фиг. 1) 3. Стъпка напред с левия крак, лявата ръка горе, а дясната назад. 4. Както 2 - краката прибрани и ръцете кръстосани пред гърдите, (фиг. 1)(6 пъти) III. Ръцете долу, свити в юмрук, краката прибрани, (фиг. 4) 1. Стъпка с десния крак напред, ръцете бавно се издигат встрани, свити от лактите на височина до раменете, (фиг. 5) 2. Стъпка напред с левия крак, ръцете се издигат нагоре, успоредно една на друга. (фиг. 6) 3.
към текста >>

91. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Крум показваше, че първото упражнение - «Пробуждане», се прави с ръце, свити в юмрук, понеже така му казал Борис Николов.
Така че аз съм този човек, който му е свършил работата. Ще спомена и нещо важно. Когато свършихме протокола на 27 май 1990 г., то Крум ми каза: «Искам да работя с тебе.» Аз се съгласих и си изпълних обещанието. А имаше един много забавен случай тогава. Аз занесох няколко снимки от оригиналните. Крум показваше, че първото упражнение - «Пробуждане», се прави с ръце, свити в юмрук, понеже така му казал Борис Николов. Аз извадих точно тази снимка, където Ярмила и Мария Тодорова изиграват упражнението със свободно спуснати пръсти на двете рамена. Подавам му снимката: «Круме, познаваш ли тези хора? » А Ярмила е неговата съпруга, с която са се разделили. Крум мига и мига, и не може да повярва. «Круме, това е Ярмила, твоята жена.
към текста >>

92. 212. Само Бог е, за Когото е първото място в света

Весела Несторова

ТОМ 24

Сутрин със свит юмрук кажи: "Искам моето сърце, моя ум и моята душа да бъдат с Господа".
Петър - зелен се отрече от Христа. Ако се отричаш от Любовта, Мъдростта и Истината, от движението, учението и работата, ти не си узрял. Само узрелите хора имат бъдеще. За да узреете всички хубаво, ще направите една реформа, като поставите Господа на първо място в ума, сърцето и душата си. Всичко ще ви тръгне напред и ще се подмладите. Сутрин със свит юмрук кажи: "Искам моето сърце, моя ум и моята душа да бъдат с Господа".
към текста >>

93. III. УТОЧНЕНИЕ И ОБЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОТ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Светозар Няголов

ТОМ 24

Ръцете се поставят върху раменете със събрани пръсти (не в юмрук).
796-797, т. XXI - брат ми Костадин посочва правилното изпълнение на „Зум ме зум". По точка 13 Тя е еднаква с точка 7 от първа част и аз съм отговорил. По точка 14 Грешки при игрането на Паневритмията - XXII том от „ Изгревът " С. 364 - № 1 „Пробуждане". Ръцете се поставят върху раменете със събрани пръсти (не в юмрук). Разтваряме ги встрани хоризонтално с длани нагоре на височината на раменете. С. 367 «Отваряне». Дясната ръка се отваря хоризонтално надясно с дланта надолу до успоредно положение с предната част на тялото, а лявата остава на кръста. Отварянето с дясната ръка трае 28 такта, а с лявата 10 такта - не с повече такта с лявата. С. 369 «Летене».
към текста >>

94. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери".
А току на изток от изворите й, под окото на вражеска "Калугерица" изтягаше своята гола снага дълга седловина, за да свърже к. 2031 (крайния пункт на дясната половина) с каменистия гигант - к. 2449 - навъсен и мрачен, застрашително изправен на десния край на другата половина на позицията. Надвесен тежко над долината на р. Червена, гиганта заканително бе вирнал плоското си и грапаво чело срещу "Калугерица" - набраздена с много линии вражески окопи, плътно затворени в няколко пояса телена мрежа. Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери". С високо издигната в облаците глава (2610 м.), увенчана със сребърна диадема от вечния тук сняг, царят на планините "Перистери" стърчеше гордо и величествено, вторачил властелинския си поглед на изток над "Дервишка", "Камена планина", "Калугерица", к. к. 2090, 2212, "Муза" и "Маришица", в скалите на които пъплеха и се ровеха пъстроцветните пълчища на врага. Източният му склон, отначало полегат, образуваше малка тераса, подпряна от изток с висока, отвесна и скалиста стена, а оттук стръмно се спущаше надолу, за да се срещне със западния склон на "Камена планина" и заедно образуват долината на р. Червена - слаба, но буйна и шумлива, водите на която се плъзгаха и гонеха по скалистото й корито, за да се излеят някъде в р. Шемница. Западният му склон почти отвесен, осеян с грамадни блокове гранит, с висока и буйна растителност, непроходими в долната му половина, гъсти гори и храсталаци, криещи в тъмните си недра страшни пропасти и пещери, слизаше до дъното на р. Широка.
към текста >>

95. 6.7. БЪЛГАРИТЕ И ВОЙНИТЕ

ТОМ 25

Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави.
Русе, [1924], с. 27-30. "... После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат - този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си - герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как!
към текста >>

96. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Той в туй отношение, инак беше така в къщи - юмрука, строг, да се изпълни всичко, каквото нареди, но тогава между хората ходи, в групите, туй-онуй и отиде той от "Богомиди", то е може би към 200 метра до Околийското управление и аз вървя все след него така на 3-4 метра.
" Той не може да не изпълни, защото тати беше главния началник. И тръгна тати между тях, пита тоз, пита оня, там каза освободете ръководителите. В: Те какво искат? Д: Ходи между тях. Ще се оправят нещата, спокойствие. Той в туй отношение, инак беше така в къщи - юмрука, строг, да се изпълни всичко, каквото нареди, но тогава между хората ходи, в групите, туй-онуй и отиде той от "Богомиди", то е може би към 200 метра до Околийското управление и аз вървя все след него така на 3-4 метра. Качи се горе и след малко показаха се на балкона и тримата ръководители: Житаров, Максимов и Ради Яков и казват на народа: "Въпросът е уреден, разпръснете се." Добре, ама те си викат: "Смърт на управлението, смърт на управлението! " После тати казва, когато и полека- лека нали пръснаха се. Той нареди, махнаха картечниците там, свалиха ги, накара войската да се отдели, остави само полиция тогава. Началник на полицията беше на Иван Котев чичо му. Помня го един така доста строен, с брада малко, Околийски началник и Тодоров беше, на Гаванюгови зет, той води, тя беше моя съученичка, Надя ли как се казваше Гаванюгова.
към текста >>

97. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя се суети покрай мен и все крещи и свива юмрук.
” Книжлето вече е хвърлено в оджака, под закаченото на верига котленце, в което ври качамак. Пламъците грабват книгата и за миг я глътват. Отиде. Там отидоха и други преди нея: „Тайните на Илдъзкьошк”, „Миньон, прегрешенията на една светица”, „Градината на мъките” от Мирбо; но нека, за тях не съжалявам, нека горят. Те оставят в душата нещо неутолено, тъмно, неясно. Но ако някой посегне на моите любимци, сякаш и душата ми заедно с тях ще изгори. Тя се суети покрай мен и все крещи и свива юмрук. Време е вече да се женя, да се махна от семейството - така не може. Преставам да навивам масури, изправям се и въпреки моя ужас от гневното й лице и закани, тихо, но твърдо заявявам: - Мамо, заминавам за София. - Какво?... - Ще си търся работа. Зная буря, която чупи клонове и изкъртва големи дървета, но все някое, и то някое слабичко и самотно, ще остане.
към текста >>

98. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа.
Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите. Мамините подигравки за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата. Настига ме някое дете изневиделица, дърпа ме за сплитките и вика: - Царицата, светицата, дзърр, дзърр! Царицата - фуу, светицата... За тях тия думи са нещо много обидно. Всички деца си имат прякори: Мута циганин, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили. Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа. Наистина, чакам нещо, но и аз самата не зная що е. Люси тъй силно ме блъсна вчера в коридора (уж случайно), че ако не се подпрях на ръцете си върху циментовия под, щях да си счупя главата. Ако блъскането бе случайно, но думите й не бяха случайни: „Поетеса проклета”. Летен ден. Отивам при Саша Гладиева.
към текста >>

99. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Той каза при обезсърчение да си стисваме здраво юмрука и да изговаряме: „Мога!
Колко и да е мрачна „проблемата”, Той винаги казва: „Всичко ще се оправи! ” и с такава усмивка и със завидна самоувереност. Оплаках му се, че мъчно уча, а Той казва: „Учете, учете! Не е да не може! ” Разбира се, щом „не е да не може” и аз почвам отново под лъчите на благия насърчителен поглед. Той каза при обезсърчение да си стисваме здраво юмрука и да изговаряме: „Мога! Мога! ” Аз винаги пея. И да мълчат устните ми, нещо в душата ми винаги пее. Богаташката Котева ми даде една пълна бохча с чорапи да ги изкърпя. Дадено! Тъй изкусно върша тая работа и тъй бързо.
към текста >>

100. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.