Търсене в текстове за 'Широта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 110 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Простор, широта, свобода!
Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания! " Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от село. Простор, широта, свобода! Радост! С жива радост се пълни погледът. – Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд. Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори. Ние вървим по селският отъпкан път, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади". Стихотворна сбирка от Асен Разцветников. Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
към текста >>

3. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта.
Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.
към текста >>

Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието.
Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
към текста >>

Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя.
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!...
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
към текста >>

5. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Красота. Широта. Мощ. Покой.
Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна!
към текста >>

И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.
към текста >>

6. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

7. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но за да се постигне това иска се широта на ума.
Защото: всяка скръб, тъга се трансформират в него на движение, което дава сили. А чувства ли човек, че има сили, той винаги е бодър, весел, енергичен. Душевно състояние, което е много ценно за живота. Защото и той става едно голямо удоволствие. Да бъде човек винаги радостен, това при днешните времена е едно благо. Но за да се постигне това иска се широта на ума. Умът, това е бисер в човека, който не е напълно проявен. Като казваме ..непроявен”, ние разбираме, че умът още много малко е проявен по отношение на Доброто, на морала в живота. С ума често се спекулира, убива, с него се върши зло. И затуй той не може да расте, да се разширява. И умът, още не е пречистен.
към текста >>

8. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност.
към текста >>

На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
към текста >>

9. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта.
А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>

10. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората.
Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца.
към текста >>

11. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите.
Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
към текста >>

12. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си!
Спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни наумява за тези разумни сили, които регулират така природните процеси, за да доставят нам и другите природни царства условия, годни за развитие, за проява на божествените заложби, скрити в нас! Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години! Те знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и ще се прояви в края на краищата. И те работят от любов към това красивото, което се крие в човека макар и още да не е проявено. Те са въодушевени от това, което ще стане с човека. И тогаз изгрев и залез, всяко мръкване и съмване не ни ли трогват, не ни ли изпълват с дълбоко чувство на благоговение към тези същества, чието съзнание е далеч над нашето по широтата си! Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа.
към текста >>

13. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам.
Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа.
към текста >>

14. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание.
Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие. В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард. Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование.
към текста >>

15. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал.
към текста >>

16. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля.
Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания.
към текста >>

17. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах.
Една книга из областта на психологията и философията. Увод към редица съчинения, в които поставените проблеми ще бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка и съотношение. Това изразява и самата дума асоционизъм – от думата асоциация. В самата книга кратко, сбито и вярно са изложени философските и реални учения относно най-важните въпроси: за Бога, вселената и човека. Най-важното и ценното е, че всички тези учения – взаимно отричащи се – са изложени, съпоставени обективно, нещо, което твърде рядко се среща. Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах. Особено са ценни главите за мистицизма, окултизма, християнството, за подсъзнанието и пр. въпроси, върху които офиц. учени у нас малко и едностранчиво са писали по простата причина, че не са ги изследвали от първоизворите и обективно. В това отношение Д-р Кир. Паскалев прави щастливо изключение и има всичкия шанс да ни даде нещо оригинално и твърде ценно.
към текста >>

18. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания.
Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел.
към текста >>

19. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото.
Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания.
към текста >>

20. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него.
Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му.
към текста >>

21. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много часовникари имат голяма длан) търпение, широта на сърцето.
извити (нагоре) Всички тия особености на ръката, изброени по-горе, съставляват основата, почвата и най-същественото и трайното в човека, върху което са изградени неговия темперамент, склонности, характер, живот и произлизащата от всичко това щастлива или нещастна съдба - (в обикновения смисъл на тая дума). Всяка от тия особености ще ни даде сведения за отделни области на човешкия живот. Температурата ще ни говори за едни процеси, за една област и сили, влагата или сухотата за друга област и преобладаване на известни системи, коравината и мекотата за преобладаване на трети вид системи и т.н. Всичко това са резюмета на природата, зад които са скрити сложни апарати, двигатели, системи и функции, зад които работят разумни сили. Тука накратко ще дадем обяснение за всяка особеност на дланта и пръстите, за да преминем към линиите и знаците. Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много часовникари имат голяма длан) търпение, широта на сърцето. Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия.
към текста >>

Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост.
Тука накратко ще дадем обяснение за всяка особеност на дланта и пръстите, за да преминем към линиите и знаците. Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много часовникари имат голяма длан) търпение, широта на сърцето. Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания.
към текста >>

Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност.
Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти.
към текста >>

22. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява.
Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек.
към текста >>

23. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Широтата, жестът, щедростта му са чужди.
Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото.
към текста >>

24. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността.
Стомашният, хранителен и почивен натюрел не рядко доизграждат характера на практичните хора. По отношение планетните типове, трябва да кажем, че у ръководният и практичен човек са изящно съчетани всичките положителни качества на планетните типове. У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора. Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва. Бургер от наблюдение установил един основен физиогномичен закон, който опредял практичността на човека.
към текста >>

Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота.
У него има разума и извисеността на Аполон, благородството и вярата на Юпитер, критичността и самобитността на Сатурн, които още предварително пречистват фантастичността на Луната и разнежеността на Венера. Меркурий със своята ловкост, разсъдливост, изобретателност и любознателност заема също голям дял от вътрешното естество на този тип хора. Всичката тази пъстрота и сбор от качества се провеждат със силата, издръжливостта и упоритостта на Марс. В туй отношение широтата на главата се явява типична особеност за хората на практичността. У тях е също така добре сложена и развита и задната част на главата. Хора, без широта на главата и без добре развита задна част, не могат да осъществят нищо в живота. Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва. Бургер от наблюдение установил един основен физиогномичен закон, който опредял практичността на човека. Той е основния закон за формите на лицето и техните съотношения. Според него, силата и способността да може човек да реализира нещо, се крие в разстоянието между очите и външната линия на лицето.
към текста >>

От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края.
Те не могат да противостоят на спънките, страданията и неуспехите. Тям често не им върви и нещастието ги преследва. Бургер от наблюдение установил един основен физиогномичен закон, който опредял практичността на човека. Той е основния закон за формите на лицето и техните съотношения. Според него, силата и способността да може човек да реализира нещо, се крие в разстоянието между очите и външната линия на лицето. От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края. Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата.
към текста >>

Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата.
От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края. Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете.
към текста >>

25. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
към текста >>

26. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце.
Друго изпитание за младата майка е била жестоката замисъл на Ирод да убие детето - бъдещия „цар Израилев". Това е предизвикало бягството в Египет. Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън. „Който изпълнява волята на моя Отец, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка". Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка.
към текста >>

27. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете.
За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк. Споменах за тия опити, едно за да покажа на какво почива, от научно гледище, достоверността на графологията, и друго, за да подчертая, че почеркът на човека, твърде чувствителен за промените, които настъпват в душевните му състояния, може да послужи като прекрасно средство за диагностицира не на тия състояния. А щом човек може да установи диагнозата на своите душевни състояния, той може вече съзнателно да си въздействува чрез мисъл и воля. Измежду разните графологични белези, характеризиращи почерка, които служат за изследване характера и темперамента на човека, за определяне на неговото душевно разположение - форма на буквите, свързаност на буквите, големина, размери, наклон на почерка, широта или сбитост, графична простота или натруфеност, темп на писането, натиск и др., аз ще се спра само на един - вид и посока на редовете. Избирам този признак, защото е особено характерен за определяне на душевното състояние у пишещия - състояние на възбуда и подем, състояние на самообладание и равновесие или състояние на упадък, потиснатост и обезсърчение. Ясно е, следователно, че като следи човек почерка си, покрай другите променливи величини, които постоянно се вмъкват при писането под влияние на постоянно променливите му душевни състояния, той може да установи - по вида и посоката на редовете - основната тенденция на своето душевно раз¬положение. Да я установи и разчете тъй, както разчита и по лентата на самопишещия барометър тенденцията на барометричното налягане. Разгледаме ли почерците на хората откъм вид и посока на редовете, установяваме следното. Някои пишат така, че редовете са изобщо хоризонтални, успоредни на горния и долен рcб на листа, успоредни, следователно, и помежду си.
към текста >>

28. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Хармоничните линии на ръцете и правилните черти на лицето, говорят по-вече за широтата на характера ù, както и за способността да се вглъбява в проблемите на живота.
Нейните романи, някои от които ù създават всесветовна слава, заслужават да бъдат отбелязани Тя почва с „Танците на Ина Рафлай (1921)", после се редят „Свят без грехове (1922)" „Але джуджето 1924)". „Студентката по химия Елена Вилфюр (1929), „Хора в хотела (1929)", .Случка в Ловинкел (1930)" и др. Волята на В. Баум, нейната голяма амбиция и желание за творчество е изписана в цялото ù лице, в носа, погледа, брадата. На ръка ù е изразено това в кръста на Юпитеровия хълм, който най-често изразява амбиция с добър успех и край. Хармоничните линии на ръцете и правилните черти на лицето, говорят по-вече за широтата на характера ù, както и за способността да се вглъбява в проблемите на живота. Проницателният и мек поглед изявява благородството на душата ù. Двете напречни линии на ръба на Меркуриевия хълм, сведочат за нейните два брака, а перпендикулярните към тях 2 линийки - за двете ù деца. Вики Баум - един образ на пълно, хармонично развита жена, жени и майки от род най-необходим на земята. Ръката на Синклер Люис Роден на 7. II. 1885 г.
към текста >>

29. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Равнината дава идеята за широта и простор.
Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода. Тя може да се движи във всевъзможни посоки лежащи в тая равнина, може да лъкатуши във всички форми на един двуизмерен произвол. Равнината дава идеята за широта и простор. Тя е елемент на чувствено разрастване, на безпределно плъзгане в страни, без углъбяване и височина. Точката ще владее по особен начин равнината, т.е. двуизмерното пространство, но никога не ще узнае същинския "смисъл" - същност на двуизмерния континиум, ако тя не го напусне. Геометрията на равнината има за свои елементи точката, правата, ъгълът, триъгълникът, четириъгълникът, многоъгълникът, окръжността и кръгът. Геометрията на равнината може да разреши най-съществения проблем за разстоянието от точка до права.
към текста >>

30. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето. На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота.
към текста >>

Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето. На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа.
към текста >>

Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето. На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух.
към текста >>

Широтата на духа е наука за съзнанието на човека.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето. На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа.
към текста >>

Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа.
На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота.
към текста >>

Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа.
Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл.
към текста >>

Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух.
Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм.
към текста >>

Благородството му е израз на тази широта на духа.
Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство.
към текста >>

Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух.
Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава.
към текста >>

Широтата на духа е една жива наука за делото в живота.
Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа.
към текста >>

Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм.
Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл.
към текста >>

Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство.
Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах".
към текста >>

Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа.
Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека.
към текста >>

В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл.
Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване.
към текста >>

Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота.
Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание.
към текста >>

Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека.
Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите.
към текста >>

Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди.
„Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности. Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав.
към текста >>

Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности.
Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности. Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят.
към текста >>

Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа.
Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности. Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа.
към текста >>

Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа.
Да схванеш, че всякаква тревога е излишна, когато другите не могат да разберат и направят нещо, това е първа здрава крачка към широтата на духа. Днешният век е прекомерно нервен, сприхав. Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа.
към текста >>

Творчество и красота в живота внася широтата на духа.
Наистина, много са причините за това. Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка.
към текста >>

Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа.
Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа. Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си. Всяка клетка на човешкото естество да диша и живее в това разположение на духа. Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет.
към текста >>

Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си.
Тя е вечно освобождение от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл. Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си. Всяка клетка на човешкото естество да диша и живее в това разположение на духа. Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо състояние е то!
към текста >>

– Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа.
Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си. Всяка клетка на човешкото естество да диша и живее в това разположение на духа. Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо състояние е то! Ти растеш във вечна свобода и пролет на душата. Това е величието, в което те въвежда широтата на духа. Тя е благословение за живота. Е.
към текста >>

Това е величието, в което те въвежда широтата на духа.
Ти ще намериш разковничето на всяко благополучие и разцвет. – Кое би могло да се бори с тебе? – Няма сила, няма спънки, които да дойдат срещу широтата на духа. Несломимо творческо състояние е то! Ти растеш във вечна свобода и пролет на душата. Това е величието, в което те въвежда широтата на духа. Тя е благословение за живота. Е.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те внасят светлина и широта в съзнанието.
От него черпи той вдъхновение за творчество. Да твориш, значи да обогатиш живота с блага, полезни за всички. Значи да създаваш условия за по-хармоничен живот. Творчеството е издигане на съзнанието до света на Мъдростта и Истината. Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика. Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото тяло. Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт.
към текста >>

32. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>

33. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин.
за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви". Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип.
към текста >>

34. ЗАГАДЪЧНИ УСЛОВИЯ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ти даваш замах и широта във всяко дело на човека.
Когато радостта огрее сърцето, пролет е дошла. Когато любовта се разцъфти в човека, пролетта разнася навсякъде своите блага. Добре дошла пролет животворна! Ти си тихо докосване на светлината, която раздвижва и разширява всяка мозъчна клетка. Ти събуждаш с твоя дъх топлината в сърцето. Ти даваш замах и широта във всяко дело на човека. И вдъхновението, което събуждаш в нас, ни свързва вечно с теб, по чиито стъпки вървим - пролет благотворна! Е.
към текста >>

35. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
към текста >>

36. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Естествено, на тия хора им липсва широта и замах.
да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност. както кривата, нито изящество и естетичен вкус. Но затова пък той показва практичен усет за живота, прям и отворен поглед за света, с неговите противоречия и несгоди, както и готовност за борба с грубите условия на живота. Един от най-положителните ъгловати почерци е оня, в който буквите - доволно "праволинейни" - имат еднаква височина и еднакъв наклон. Такъв почерк показва прями и честни натури, с малко сурова обхода, твърде непреклонни, но устойчиви в своите убеждения. Естествено, на тия хора им липсва широта и замах. Те често правят впечатление като че ли се движат в рамки. Интересни от психологично гледище са и смесените почерци, в които се борят за надмощие криви и ъгли. Често те показват борба между темперамент и воля. Един мек по природа човек, попаднал в една груба среда, по необходимост ще реагира така, че да изглежда и той по-твърд, по-суров, по-предприемчив. Това намира отражение в кръглия му почерк чрез появата на известни ъгли, а също и на така наречените "линии на упоритост", "линии на агресивност", за които говорят графолозите.
към текста >>

37. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Здраве, полет на мисълта, духовна широта зависят от нашето съзнателно отношение към тях.
А ние, заровени в големия, мръсния, шумен град, колко малко се сещаме да оценим свежия, пресния въздух! Колко малко излизаме всред природата, за да го оценим и се ползваме на воля от тази върховна благодат! Светлина и въздух, ето първите нужди на живота. Това са първите малки наглед, неосезаеми, но велики дарове, които Природата ни е дала. И целият ни живот зависи от тях. Здраве, полет на мисълта, духовна широта зависят от нашето съзнателно отношение към тях. Дълъг път е пред теб. Носиш тежкия товар на твоя собствен живот. Вървиш из полета и планини. Имаш никаква цел, към която се стремиш. Тя е близка и толкова далечна.
към текста >>

38. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота.
В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна. С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства".
към текста >>

39. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността.
Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността. Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг! Много методи са посочвани в миналото във всички окултни школи, във всички религиозни системи. В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни.
към текста >>

40. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност.
Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко. В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек.
към текста >>

Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси.
За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13). Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл.
към текста >>

В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>

41. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо.
Той е предтеча, той говори за идването на месията, но сам той отказва да е такъв. Затова, може би, той не е краен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан.
към текста >>

43. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост.
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание. Как става това предаване върху лицето ни?
към текста >>

44. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя носи мир в себе си и широта на човешката душа.
Хората вярват в Бога, но тая вяра е празна. Трябва едно верую, което да обхваща цялото човечество и не само човечеството, но и животните, и растенията, и минералите, и всичко. Туй верую съществува, но ние не го познаваме още. Единственото нещо, в което всички хора вярват и го познават, то е светлината. Най-първо трябва да познаваш законите на светлината. Тя носи мир в себе си и широта на човешката душа. Щом човек престане да възприема светлината, той страда вече, спъва се в живота, неразположен е. Светлината е сила, с която трябва да знаем да работим. Ако искате да разберете живота без светлина, тоя живот не може да се разбере. Светлината носи всичките възможности за човешкия ум на земята, за човешката душа, за човешкото сърце и за човешкия дух. Тия възможности трябва да се изучават.
към текста >>

45. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По този начин главата добива в основата си широта, сиреч стабилност на земята.
И те са прави. — Защото героичността, която най-много се вижда, тя е проявата на борчество и храброст. Дори храброст и героизъм са у хората днес едно и също нещо. С горните бегли характероложки бележки ние искаме да разширим понятието за героичността в живота на хората днес, да разберем тази особена сфера на действие и мястото й в живота. Интересно е, че центровете обуславящи героичността у хората, природата, която върши всичко целесъобразно, ги е поставила в основата на главата от двете й страни. По този начин главата добива в основата си широта, сиреч стабилност на земята. Освен това, поставени са между центровете на притежанието — отпред и тези на личните и обществени чувства — отзад. Ясно е, че тези центрове лъчат преди всичко чисто земни, по-низши сили. Когато висшите центрове на главата господствуват — разсъдителни и духовни, морални и религиозни,—тогава героичността, нейните центрове са само източник на сили, които сублимират, които се претворяват във висши духовни прояви. Прочее, мястото на центровете на героичността в главата ни говори, че тя служи главно за земни придобивки и за лична защита, предимно в любовта — лична, семейна и обществена. Вярното за отделната личност е вярно и за общността, понеже последната е съставена от отделни личности, които дават своя дух на общността.
към текста >>

46. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Всички те са напоени с една човечност и широта.
Скрябин обичал да казва на близките си, че когато свирил, той виждал цветове. Към края на живота си (1914 г.). Скрябин пише от Лондон на свой приятел в Москва: „Всяка моя работа има и цветове. Тя изразява една моя съкровена идея." Скрябин е писал много. Оставил е 74 големи опуса. Всички те са напоени с една човечност и широта. По-важни от тях са: „Божествена поема" (в нея рисува отвлечения човек), „Прометей" (поема на огъня) за симфоничен оркестър, пиано, хор и clavier a lumieres (пиано със светлини). „Поема на екстаза" за симфоничен оркестър (с текст към нея), много клавирни пиеси (сонати, прелюдии, поеми, етюди и др.). В „Поема на екстаза" Скрябин говори за човека в космоса. По негово указание било приготвено пияно с малки цветни крушки. Всяка крушка била прикачена към отделен клавиш.
към текста >>

47. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта.
АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5. КОЗАТИВНИ СИЛИ V година / I том (София, 1925-1926) Човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Всяко нещо, всяка проява трябва да се разбира в нейния дълбок символистически смисъл за да се придобие дух на широта. Съвременните хора са Забравили смисъла на буквите. Те включват в себе си формативни сили. Формативните сили служат като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пък, които градят се наричат козативни. В това отношение музиката представлява формативна сила.
към текста >>

48. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий.
И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий. До това той може да постигне с работа, с учене и със служене на висшите Божествени принципи. Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е. Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него. Това е процес, в който всеки, рано или късно се включва за да излезе от него по-съвършен.
към текста >>

49. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата се потапя в неговите глъбини, чувства широта и нежното галене на неговото скрито дихание.
Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка. Душата се потапя в неговите глъбини, чувства широта и нежното галене на неговото скрито дихание. Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, сребриста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце застила земята и прави далечното — близко и близкото — далечно. Живот — вода — тече.
към текста >>

50. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път.
инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти?
към текста >>

51. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности.
Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света. Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича. В човека са вложени всичките възможности на Битието. Но не трябва да се мисли, че само формата, която виждате, това е човекът. И друг път съм казвал, че всички материални светове са населени с човешки същества. Човешката раса населява цялата видима вселена.
към текста >>

52. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.
А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи. Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства. Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието.
Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието.
Ето защо, на нас, обикновените хора, ученици или кандидати за ученици в различните школи на това единно Братство, ни се налага да бъдем крайно скромни и въздържани в съжденията си за различните школи и различните Учители, защото нямаме нито право, нито пък възможност да преценим правилно значението на всяка и всеки от тях. Разумно е да си останем там, където сме поставени от Живата Природа — в тази школа, в която сме и която най-добре отговаря на нашите нужди и нашето развитие. Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда. Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални. Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината. Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Престъплението на Ева произтече именно от това, че тя беше недоволна от оня възвишен свят, в който се намираше, и пожела да влезе а един свят с по-голяма широта.
Причините съществуват, но как да се справим с тях? В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне. Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил. Да кажем, някой мислят, че не с достатъчно учени, и са недоволни от това; други са недоволни, че не са достатъчно силни, красиви, практични и пр. Престъплението на Ева произтече именно от това, че тя беше недоволна от оня възвишен свят, в който се намираше, и пожела да влезе а един свят с по-голяма широта. Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. И това, което Ева някога направи, вие го правите сега. Някой, само ви бутна и веднага ставате недоволен, това е по атавизъм. Мнозина искат да изучават другия свят, но за това се изисква да бъдете умни. Ако отидете с това съзнание нищо няма до видите, или ако видите, може да паднете в изкушение.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта.
Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Всички тия науки и изкуства използват силите на природата.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен“. ту като „космичен“, ту като „мистичен“. Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката МИСЪЛ . И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият“ Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде с говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път.
Знаете ли какво значи вегетарианство за тях? — Това е непоклатима канара, това е въздуха, без който те не могат да дишат, това е нещо, от което никой не може да ги отклони и нищо не може да ги съблазни. А аз познавам десетици и дори стотици „интелигентни“ вегетарианци, дори лекари, учени. адвокати и какви ли не още, които при първите изпитания, оправдавайки се с една или друга причина, напуснаха позициите на единственият здрав, разумен и етичен хранителен режим. И само това ли? Невъзможно ми е тук да опиша подробно здравината на убежденията, правилността на възгледите и широтата на схващанията у тия здрави, непокътнати народни сили, които първи са възприели новото учение и вървят смело и твърдо в неговия труден път. Древното богомилство възкръсва! То е възкръснало вече, но ние още не можем да го видим във всичкото негово величие и красота, защото то с още в началото си, още не се е напълно проявило, не е станало това, което утре ще бъде. Но в сините будни и искрени очи на нашите добри селяни, вървящи твърдо по духовния път, аз виждам оная стара славянска жилка, аз откривам в тях същите ония древни богомили, които изградиха най-великото, макар и непознато дело на нашия народ, като запалиха мощна светлина всред мрака на средновековието и разбудиха спящите до тогава други народи. Сега те идват отново, възкръснали пак, след хиляда години, за да довършат великото си дело, започнато тогава и удавено в кръв и огън от палачите, гонителите на всяка светлина. Днес, обаче, никой не ще може да угаси светлината!
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Повече широта Новата година (стих.) – Д. Антонова.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 204 - год. X. Севлиево, 26 декември 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Пред Новата година – С. К. Повече широта Новата година (стих.) – Д. Антонова. Пътят към радостта – Г. Т. Словото на Учителя. Мъртъв бе и оживя. (из неделната беседа – 31 октомври 1937 г.) Моят мироглед – проф. Алб. Айнщайн На прага.
към текста >>

ПОВЕЧЕ ШИРОТА „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език“.
Нека ги намерим и тръгнем след тях, защото само така ще разрешим всичките си неразрешени до сега индивидуални и колективни задачи. Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина. Да потърсим тази светлина, да я намерим и да не преставаме да черпим от нея! Само тогава ние ще прогледне м, ще вид им къде сме, какво трябва да правим и накъде да вървим! С. К. ПОВЕЧЕ ШИРОТА „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език“. Човек дълбоко в душата си трябва да пожелае да се освободи от лъжливи устни и от измамлив език, той трябва да вложи мисълта в себе си — да пречисти мислите си, чувствата си и желанията си така, че нищо нечисто, нищо лъжливо и измамливо да не остане в него. Нечистото, лъжливото и фалшивото в човека са унаследени неща. Те му са предадени от неговите прадеди. Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата.
Формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми. В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органически енергиите се проявяват чрез кръвта.
към текста >>

В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта.
Всека енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. В физическия свят ще има тенденция към създаване на големи. масивни форми. В психическия свят в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всека форма и зад всека психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организъма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органически енергиите се проявяват чрез кръвта. Защото, всека енергия е свързана и със съответната материя.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие.
Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние. Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи.
към текста >>

Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота.
И в астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла”. Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера.
към текста >>

(следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл.
Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. (следва) КНИЖНИНА Пътят на звездата, от Георги Радев Под това общо заглавие са събрани редица есета — опити, чиято цел е да се проникне по-дълбоко в живота, да се обгърне той с по-голяма широта, да се разкрият в него непознати тайни, да се достигне до един неизвестен до сега за обикновения ум смисъл. Животът в своята целокупност е нещо много по-велико, много по сложно, много по-дълбоко, отколкото изглежда за повърхностния поглед. Нещата — предметите и явленията в него, в природата, крият във себе си велики истини; те имат един особен, символичен, свещен език, и само този, който разбира този език, само нему природата разкрива своите тайни. Георги Радев е един от малцината, на които се удава с успех да разкриват, да тълкуват свещените писмена на разумната Жива Природа. Той с един от малцината, които дочуват нейния глас, разбират нейния език, прониквайки методично и смело през нейните външни форми прояви, до тяхното вътрешно съдържание и, оттам, още по-дълбоко — до техния скрит смисъл. Природата е скрила в много обвивки великите и свещени неща, великите и свещени истини, които представляват жизнения нерв, сърцевината на живота.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието.
Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не с имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна“, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на дуката, западноевропейският окултизъм е един вид археология — той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбуди отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо“ естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието. за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните позна пия. обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота.
към текста >>

Като изучавате степента на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина.
Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между тях. Значи, от Ерусалим е излязъл пророк, но от Галилея още не му е времето. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират. Докато е носител на една Божествена идея, човек е на прав път, обаче, в който момент помисли, че може да оправи света, той изпада в заблуждение. Като изучавате степента на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина. Животът трябва да се изучава. Той е бил изучаван от най-стари времена до днес. Той ще се изучава и в бъдеще, като едно от великите блага, дадено на човека. Сам по себе си, животът е добър, чист, изправен — няма какво да се оправя. Ако има нещо неестествено в живота, това са приноси, вложени от самия човек.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта?
* — Беседва ш ли с Учителя на Любовта? — Каза ли ти: „чети, прилагай! “ — с яснота? :Душата ти е в пеперуди рой градина. :Очаквай Госта си с нектарена съдина. * — Пчелар ли е Учителят на Любовта, та кошери строи с различна широта? :Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи. :И люшва ни към Бога със святите копнежи. Елвилюри ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя. Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им. Има два вида погрешки: едни, които са дошли мимо нашата воля; те са несъзнателни погрешки; другите са съзнателните.
към текста >>

64. -

Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход.
Елате да издигнем, да реформираме, да дадем мощен тласък за развитие на нашето село, и с това да постигнем нещо ново и много по-хубаво от това, което можем да научим на запад или на изток. Ние не се нуждаем от чужди идеи! Ние няма какво да учим от другите народи когато въпроса е да изградим тук, у нас, нещо ново, нещо по-здраво и по-хубаво. Ние имаме на разположение всички възможности, всички външни и вътрешни, материални и духовни условия, за да започнем още днес, веднага, без никакво отлагане, и без да очакваме никакви външни или вътрешни промени, онова творческо пресъздаване на нашия основен национален бит, което ще издигне страната ни и народа ни до висините, от които той ще може да даде пример от световно значение. . . Малко повече смелост, малко повече широта, малко повече вяра и упование в способности на българския творчески гений, и ние ще отправим всичките, днес все още пръснати в различни посоки сили на нацията, по правия път — по единствения път, по който можем да очакваме истински успехи, истински траен и самобитен национален възход. Ние трябва да стъпим на здрава почва. Това е първото нещо. Нищо, истински ново и истински хубаво, не може да се изгради върху една нездрава почва, там където се кръстосват разнообразните вредни влияния на една чужда на българският бит психика, на едно чуждо мировъзрение. Обновата на българския народ трябва да започне от българското село. Ние, разбира се.
към текста >>

Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти.
независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход. Постиженията на различните народи в тая насока не могат да бъдат едновременни а още по-малко те могат да бъдат напълно еднакви своята широта, по своята сила и по своите характерни черти. В устрема към създаване на новите форми на живота, българският народ е призван да вложи нещо свое, нещо самобитно. Той е призван да вложи известно творчество във всеобщия процес на социалната еволюция. Вземайки, с пълно право, поука от досегашните социални опити и постижения на другите народи, и съобразявайки се със специфичните свои външни и вътрешни условия и възможности, той може и трябва да създаде в тая насока нещо още по-хубаво и по-съвършено. Да се посочи пътя към това, да се укажат, макар и непълно, етапите, по които може да мине българският народ в устрема си към социално творчество и към всестранен възход, това е задачата, която си е поставил автора на пиесата „Ново село“ Тъкмо нашето село, според автора, е средата, най-пригодна и с най-големи вътрешни и външни възможности, за запо чване опитите за коренни социални реформи за изграждане на един съвършено нов свят не всеобщо добруване и на всестранен духовен и икономически разцвет. Из недрата на нашата досегашна селска кооперация, с упоритите усилия, с творческия жар и беззаветния идеализъм на най напредничавите и най-способни елементи в нея, се изгражда постепенно, бавно но сигурно, една съвършено нова форма на обществен живот, чисто наша, но която в никой случай не отстъпва, по силата на своя размах, по своите високи постижения и по безграничните си възможности, на това, което се изгражда и съществува в другите страни.
към текста >>

65. -

Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни.
Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността, — човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голема илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство — в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, в не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката — тялото. Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света. Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота не са способни да обхванат, в неговата широта и пълнота, великият План, който предстои на българския народ да изпълни. Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно, — един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа. Защото истинска култура се гради с дух, а не с материални, външни средства. Ето защо, за да може българският народ да изпълни успешно задачата, която му е зададена.
към текста >>

Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота.
Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат. Не учен, не интелигентен, но дори образован не може да бъде наречен човекът, който гледа по повърхността на живота, наблюдава външната, достъпна и за простака страна на явленията и от там вади заключението, че това е всичко, че друго няма и не може до има, че нищо скрито, нищо тайно за него в живота не съществува, а че всичко е пред очите му, под носа му. ясно и безсъмнено като бял ден. Тази материалистическа простащина, това съзнателно себезаслепяване на хиляди и милиони наши съвременници, не е нищо друго освен една болест, едно ненормално състояние на човешкия ум, който, хипнотизиран от известни чувства и от един сбор от фалшиви идеи, намира за необходимо да вярва, че човешкият дух, човешкото съзнание и човешката мисъл изчезват завинаги при разпадането на физическото тяло. Опитайте се само да кажете на съвременните материалисти, че съществуват факти, хиляди и милиони факти, които доказват безсмъртието на човешкия дух, запазваното на човешката индивидуалност след смъртта на тялото и последователното превъплъщение на тази индивидуалност в различни човешки тела; опитайте се до ги накарате да се заинтересуват, да проучат, да прочетат, или поне да изслушат търпеливо и внимателно изложението на тия факти и вие ще се уверите, че това са в известна смисъл душевно болни хора, които са завладени от натрапената на съзнанието им идея, че „това не може да бъде,“ че „такива факти не могат да съществуват“. Ясно е — тяхното съзнание е затворено за действителността вън от известни строго определени граници, те не искат и като че ли не могат да я приемат или дори да се заинтересуват от нея, в нейната широта и пълнота; те не искат и като че ли не могат да излязат вън от тия тесни граници, в които материалистическия мироглед е заключил техния ум, карайки го до вярва в реалността на една фалшива картина за живота. Действително, това е една истинска болест: съзнателно да си затваряш очите, да не искаш да погледнеш настрана, да отказваш да хвърлиш поглед на действителността, такава, каквато тя е. Това е наистина болест, това е наистина, най-малко, едно ненормално, хипнотично състояние, защото нормалният ум, здравият, човешки разум никога не може да отрече една действителност и да откаже да в проучва, поради предварително съставената идея, че „такава действителност не може до съществува“. Въпреки всичко, обаче, тази действителност съществува. Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на действителността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелстващи ясно, в своята съвкупност, че „душата“ съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта но тялото, тя се възвръща отново на земята, въплъщавайки се в ново. детско тяло, за до започне отново своята еволюция.
към текста >>

66. -

Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък.
Всички да кажат. че този закон е за учениците, за учителите, за всички. Ако учителят преподава с любов, учениците ще отговорят с любов. Ако учениците учат с любов. учителите ще преподават с любов. Казвам: ако в целия обществен строй влезе любовта да привлече хората, знанието да им дава широта, истината да ги движи, тогава ще имаме един нов порядък. Само любовта е, която ще издигне света. Любовта сега влиза в света. Ако вие, вярващите, я приемете, станете най-първо нейни слуги, после станете нейни любимци. Тогава всичко ще се оправи. Старата любов е неразбраната любов.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40156507492065