Търсене в текстове за 'Червей'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута.
Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ. Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва.
към текста >>

3. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

[6] Внж „Наблюденiя над регенерацiей у червей", от Е. Я.
II, кн. 5 - 6. [5] Виж Journ. Ехреr. Zool 33 том, стр. 395 - 408, 1921 год. [6] Внж „Наблюденiя над регенерацiей у червей", от Е. Я. Шулц, 1904 година [7] също [8] Виж Е. Я, Шульц: „Наблюденiя над регенерацiей у червей" 1904 година [9] Виж „La genèse des espèces animales” от L. Cuénot, 1911
към текста >>

Я, Шульц: „Наблюденiя над регенерацiей у червей" 1904 година [9] Виж „La genèse des espèces animales” от L.
[5] Виж Journ. Ехреr. Zool 33 том, стр. 395 - 408, 1921 год. [6] Внж „Наблюденiя над регенерацiей у червей", от Е. Я. Шулц, 1904 година [7] също [8] Виж Е. Я, Шульц: „Наблюденiя над регенерацiей у червей" 1904 година [9] Виж „La genèse des espèces animales” от L. Cuénot, 1911
към текста >>

4. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици.
И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад.
към текста >>

5. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила.
- Те обясняват, че интимността на жизнените и еволюционните процеси, които в случая ни интересуват, се обуславят от някакъв план, лежащ вътре и вън от организма, където те се извършват. И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия.
към текста >>

Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей.
И с оглед на този именно план, в жизнените процеси е на лице целесъобразност и вътрешна интимност. Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план.
към текста >>

Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей.
Ясни прояви на целесъобразност забелязваме във всевъзможните случаи на регенерация на части от тялото на някои животни (в миналите книжки на списанието от т г. се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления.
към текста >>

6. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е.
А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е. първия човек още е бил месоядец, защото иначе не би се заразил от тения; следва, че месото е естествена храна за човека", заключава той. Ние мислим, обаче, че това е едно неточно, несолидно твърдение, защото къде е живяла тази тения, ако действително е по-стара от вида човек, преди човек да е бил обособен като човек, защото ние не я намираме в маймуните, които се третират като родоначалници на човека (а и те са също по-млади от типа червеи). А от друга страна нека се има пред вид и следното: В природата всякога са се създавали нови видове, било чрез бавни промени или мутации. Така, че Tenia solium може би е един нов вид, приспособен да живее в човешкия организъм от времето, когато човек си е присадил привичката да се храни с месо, макар и да принадлежи към действително стария тип червеи. Следователно положението, че човешкият прадед е бил месоядец, съдено от развоя и местожителството на поменатата тения, не търпи никаква научна критика.
към текста >>

7. Из поемите на Кабир Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ти, който промисляш за вселените и за малкото червейче!
Аз чувствувам Твоя глас да ме зове към светлите висини на съвършенство! Аз чувствувам Твоята пресвета десница да ме направлява през юдолите земни на борби, страдания и изпитни, на познание и творчество - към пресветлите Твои висини!... Аз чувам Твоя свещен зов! Зовът на най-великата, най-святата любов! О, Всевечний, Вселюбящий Отче! Ти, който промисляш за вселените и за малкото червейче! Да бъде Твоята пресвята воля! За нов живот, за творчество и подвиг пробужда се душата ми! С химна за Тебе през самите бездни на ада ще премина. Никаква преграда от моя път не ще ме отклони! Защото това е Твоето желание и Твоята свещена воля!
към текста >>

8. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн.
към текста >>

9. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото.
Същото се получавало и при разменяне на десни и леви крайници. Десният крайник тогава ставал ляв и обратно. Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част.
към текста >>

10. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Като класически примери се сочат хидрата, дъждовният червей, тритонът.
Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете. Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание. - Регенерацията е процес на възстановяване на загубена част в организма. Като класически примери се сочат хидрата, дъждовният червей, тритонът. Ако разрежем един полип от хидрата - това са. една група от мешестите животни - ще видим, че всяка отделна част от полипа ще възстанови загубената част. Задната, прикрепена част ще възстанови предната част, да я наречем главата и пипалата, а тази част с пипалата ще възстанови задната, прикрепена част. Интересен, пълен с вълшебство жизнен процес! В него се случват понякога и други чудеса, когато вместо загубената част у хидрата, се възстановява подобна на останалата.
към текста >>

Един дъждовен червей, нарязва се на късове.
Задната, прикрепена част ще възстанови предната част, да я наречем главата и пипалата, а тази част с пипалата ще възстанови задната, прикрепена част. Интересен, пълен с вълшебство жизнен процес! В него се случват понякога и други чудеса, когато вместо загубената част у хидрата, се възстановява подобна на останалата. Тогава се получава едно животно с двустранна, полярна симетрия. И животното продължава да си живее нормално. Един дъждовен червей, нарязва се на късове. Всяка отделна част възстановява загубената. Получава се отново цял червей от всеки отрязан къс. На тритона, изважда се едното око. Загубеното око се възстановява целеничко. Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с гущери - тези жалки наследници на гигантите гущери - бронтозаври, динозаври и пр.
към текста >>

Получава се отново цял червей от всеки отрязан къс.
В него се случват понякога и други чудеса, когато вместо загубената част у хидрата, се възстановява подобна на останалата. Тогава се получава едно животно с двустранна, полярна симетрия. И животното продължава да си живее нормално. Един дъждовен червей, нарязва се на късове. Всяка отделна част възстановява загубената. Получава се отново цял червей от всеки отрязан къс. На тритона, изважда се едното око. Загубеното око се възстановява целеничко. Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с гущери - тези жалки наследници на гигантите гущери - бронтозаври, динозаври и пр. и пр., които са. достигали до 30-40 м.
към текста >>

11. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи.
„Философия на неорганичното” и др. Въз основа на свои наблюдения върху различни случаи, когато един организъм възстановява свои изгубени части, било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг някой начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност — „да запазва своята нормална форма при въздействие на нормални външни деятели". Следователно, според него, трябва да се допусне някакъв деятел, който действува в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организмът като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, напр. дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стъблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тази служба в организма? — Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. Клетките на епитела на млечните жлези избират из кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмозата.
към текста >>

12. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод.
Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода. Дето мисълта не е затворена в рамките на партия, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода! Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта!
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей!
Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация. Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ... М. Б о р е л Из друго писмо: Лион, 18. юли 1932 „ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов. На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей! ... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“. М. Борел * Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932 Мили брат, Получих от сестрата Ел. Г-ва.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Влад Пашов (следва) Т В О Р Е Ц Ти в слънцето ме викна да живея, Аз червей бях от прашната земя.
Защото ние живеем в един жив свят, оградени сме от всевъзможни същества, които също като нас се стремят към щастие, и не всички от тях са благосклонно настроени към човека. И ако ние не можем да пазим, да задържаме благата, които природата ни е дала, винаги ще живеем в нещастие. Щастието стои в това да използваме и задържим тези блага, които природата ни е дала, като не отнемаме също и благата на другите. Човек които отнема благата на другите, по какъвто и да е начин, не може да бъде щастлив. Пътя към щастието е в това, да можем да споделим благата с окръжаващата ни среда. Влад Пашов (следва) Т В О Р Е Ц Ти в слънцето ме викна да живея, Аз червей бях от прашната земя. Но Ти с любов ме сладостна огрея. И горе там в небето ме взема. Преобрази душа ми погрозняла И ме изми със обич и любов. И от снега направи ме по-бяла И ме прие под благи си покров. И стъпките ми вече бързокрили Високо бягат в сините лазури.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце.
Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа. Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място.
към текста >>

16. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда.
По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни. Въпросът в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или Да се проявим ли като Синове Божии или не? Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле, Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Сега Господ е дошъл и поглежда на вас. Той намира, че във вас има един червей, който суши. Вие питате: „Не е ли достатъчна само вярата, която имаме? “ — Не е достатъчна. Ами надеждата?
към текста >>

Той намира, че във вас има един червей, който суши.
Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле, Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Сега Господ е дошъл и поглежда на вас. Той намира, че във вас има един червей, който суши. Вие питате: „Не е ли достатъчна само вярата, която имаме? “ — Не е достатъчна. Ами надеждата? “ — И тя не е достатъчна. „Ами Любовта?
към текста >>

17. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота!
„Изпитвал ли си неговата смъртна сила? „Видел ли си ти неговия тъмен образ? „Знаеш ли що е той? — Царя на безгранична световна алчност? „О, сине мой! „Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като гробовен червей къса и разрушава свещените нишки на живота! Той е този песимистически дух, който навява на душата тези низки, но за съжаление, толкова разпространени мрачни мисли: „Светът! Това е люлката на вечното тегло! Юдол плачевна, в която човекът се мъчи, по-сред жупелите на преизподнята! „Човекът! —това е най-голямото нищожество, посред суетата на живота, което се смята за цар на земята!
към текста >>

18. -

Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света.
обикаля кичорите. Като изтегли и последното от зъбите си, погледна към Нонко и рече: „Не е така, Нонко, не е така. Душа има човек, и тя си иска своето. Пилето защо пее. Кой го кара за това? Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави. Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли. Дарба е то - другояче как ще си обясниш?
към текста >>

19. -

Вие ще забележите, особено на пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата на разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си помислите, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето.
Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели! Те са Божии създания невинни, и при гладът не могат да не бъдат привлечени там, където има открита храна, за да задоволят най-големия инстинкт на всяко живо същество - гладът, без да имат съзнанието, че тази храна, от която е привлечено тяхното внимание, е събирана и поставена там не за тях, а за други техни посестри или за други цели. При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат. Вие ще забележите, особено на пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата на разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си помислите, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето. Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме. М. Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден.
към текста >>

20. -

Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите.
Има само три пътя, по които като умреш можеш да идеш на хубаво място: ако умреш за любовта, на едно хубаво място ще идеш. Ако умреш за истината на едно хубаво място ще идеш. По хубаво място няма. Ако за тях не умреш, никъде няма да се намериш. Ще се намериш къде? Ще се намериш както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата. Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта. Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта. и когато в нас не боравят божествените мисли и чувства на истина, ние се обезобразяваме.
към текста >>

21. -

Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог.
Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги с използвал за добро.“ От това по-ясно няма: ний трябва да изправим грешките си, и едва тогава ще можем да очакваме с право едно по-добро бъдеще. Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух. И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота“.
към текста >>

Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло.
Така, човекът наистина е творец на съдбата си. А тази съдба, казахме, е велика и славна: цялата вечност, безграничната вселена, всяко съвършенство, очакват човека в неговия безкраен път в живота. Безбройните светове, безграничното царство на Бога, което нощта разкрива пред нашите смаяни очи — милиардите огньове, разпръснати в неизбродимото пространство — очакват нас. Те са нашето истинско Отечество, те са царството на нашия истински и вечен Баща, те са нашето безсмъртно наследство. Човече, ти си червей и, все пак, ти си един Бог. Червей си, доколкото ти си едно смъртно физическо тяло. Бог си - със своята безсмъртна душа, със своя мощен дух. И тук ние пак ще припомним думите на Учителя: „Помнете, казва Той, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота“. За това ни е дадено прераждането!
към текста >>

който се мисли за червей.
Дошло е време истината за прераждането, заедно с подразбиращата се с нея истина за безсмъртието на човешката душа, да проникне в умовете на днешния материалистически свят и да озари неговото със знание. Какво с човекът без съзнанието за своята същност? Какво е човекът, който живее с илюзията за материалния характер на своето истинско „аз“? —Той с един слепец, който не вижда величието, красотата, безкрайността, необятните простори и възможности, всред които живее и които са оставени и разположението на безсмъртната човешка душа. Той е един бог. който се мисли за червей. Той е едно същество, което парализира само себе си със своята фалшива, противоречаща на действителността мисъл. Истината за прераждането трябва да проникне навред. Тя трябва да изгони мухъла на материализма, свил гнездо в човешката душа. Едно ценно помагало за изпълнение на тази задача е новоизлязлата книга „Прераждането — надеждата но човечеството“ от английския писател - окултист Ървин С. Купър, В нея той е събрал и изложил с вещина и последователност всички логични доводи, които ни водят към схващането, че прераждането е не само необходимост, но и действителност в живото.
към текста >>

22. -

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец.
В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне.
Фауст е пантеист. Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер.
към текста >>

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз употребих всичките старания, за да се повдигна до истината; но ако аз, нищожен червей, роден и израсъл в граха, съм казал какво да е недостойно за Тебе, тогава, о!
. . . Ето, аз завърших тази книга, в която се съдържат резултатите на всичките мои трудове. Аз вложих в нея всичките си способности, с които Ти си ме надарил. Аз съобщих на хората за всичките Твои дела: аз им дадох всичките обяснения, които моя ограничен ум ми е позволил да обгърна безконечното. . . . Аз употребих всичките старания, за да се повдигна до истината; но ако аз, нищожен червей, роден и израсъл в граха, съм казал какво да е недостойно за Тебе, тогава, о! Боже, научи ме, как да поправя погрешката си. Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите.
Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в рицаря. „Махай се от тук! “ извикал сърдито рицарят… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми? “. „О-хо! “ изсмяло се джуджето. „Знай ти, пълзящ червей по земята, че аз съм Пипо, царят на гномите. Мой е Унтерсберг и неговите богатства. Що търсиш ти в моята територия? “ Когато Бъркхарт чул тия думи, той разбрал, че е благоразумно да говори учтиво на царя на гномите. Той му обяснил положението си и го помолил да му заеме грамадната сума пари, като му обещал за това вечна признателност. Царят започнал да се смее: „Нямам нужда от твоята признателност“, казал той.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.
То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си! Препоръчвам изучването на „Ентомологически възпоминания“ от Фабр. Когато почне учителят да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпва, и често както той, така и учениците ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучват цел ден, могат да проследят пътищата им. прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват. Могат да се правят опити с дъждовния червей в градината след дъжд как те, макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват. * * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре? “ Детето разбира тези аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
към текста >>

0.40464210510254