Търсене в текстове за 'Червей'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Попитай оня червей защо се влече?
В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
към текста >>

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>

2. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Борис Николов

Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде.
Като наближихме Търново, той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците и на толстоистите. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща, може би преди хиляда години направена. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред лехи с цветя. Беше месец август.
към текста >>

3. 80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

БОРИС НИКОЛОВ

Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив.
Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се?
към текста >>

Тази мисъл го гложди като червей и го плаши.
Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях. Генчо беше художник. Той умееше не само да яде на тъмно череши, но умееше на светло да рисува.
към текста >>

4. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя.
За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства. Формата е език в живата природа. УЧИТЕЛЯТ познаваше този език. Богатото съдържание и великият смисъл, вложени във формата, бяха известни на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

5. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе.
Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб.
към текста >>

6. 142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Например, ако видиш едно червейче, как ще го погледнеш?
И когато иска да се очисти се отделяше. В такива случаи Той го казваше, че се отделя. Но аз това го преживях с Него. Помня на Изгрева беше, пак така се беше отделил Учителя и аз Го срещам, току що излиза от стаята. Той ме погледна с такъв поглед с какъвто се гледа да речем една буболечица. Например, ако видиш едно червейче, как ще го погледнеш? Такова нещо изпитах. Така като някое пигмейче ме погледна. Строг, съсредоточен поглед, но чужд за мене. Чужд и когато после разбрах, че Той излизал от тялото си, ми се струва, че този момент беше такъв. Не беше Учителя, а беше както Той го наричал „Добрият ученик", който оставал да Му пази тялото.
към текста >>

7. 18 - 11. ЧОВЕКЪТ КОЙТО С ЮМРУК РАЗБИВАШЕ ЧЕРЕПИ И КОСТИ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Единият е земният човек, влачещ се като червей по земята.
Щом най-голямото Добро е посетило българите в лицето на Всемировия Учител Беинса Дуно - Петър Дънов, то и най-голямото Зло е посетило също българите. Тези неща вървят заедно, ръка за ръка за человеците земни. Онези, които вървят със Словото на Учителя Дънов, от человеци земни ще се превърнат след време в человеци небесни, в животворящия Адам, който е животворящият Дух, носен от Словото на Учителя Дънов. Онези, които вървят, завладяни от Духа на Заблуждението, стават слуги на своя господар и ще си продължават по своя път на человеците земни от хиляди години. Ето защо има двама човека на земята. Единият е земният човек, влачещ се като червей по земята. Другият е небесният човек, крачещ свободно по земята в Дух и Истина. Амин.
към текста >>

8. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са раззядани, покосени и духом отслабнали и пропаднали.
Христа ще намирате само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката - ума и сърцето, ще имате и камък - Христос, и ще можете да воювате. Човек без изкушение и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. Само страданията са ни докарали до това положение, до което се намираме днес. Досега Христос ви е само носил, и не само вас е носил, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са раззядани, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постоянно израства и укрепва душата им. А зародишът за вярата е у нас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и че сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас?
към текста >>

9. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей.
Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онова, което е във вас най-благородно и възвишено. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте да избягвате закона на стълкновението. Не давайте място на никакво стълкновение, не допущайте такива. Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, дали следваме Господа и пр. Защото аз зная, че всички вие ще излезете от това блато, в което се намирате. Има хиляди ръце на ваши братя, които се простират от невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни, откровени спрямо вашите ближни.
към текста >>

10. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Бог се грижи и за най- малките червейчета.
Вие имате чрезмерни желания. Гледайте да имате съществени мисли във вас, да не са в разрез с околните ви. Човек, който работи, много енергия губи. Следователно вие трябва да пестите вашата енергия. Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил всичко. Бог се грижи и за най- малките червейчета. Един косъм от главата ви не може да падне без Неговата воля. Всяка мисъл и желание, които поискате, ще ви се даде, но трябва да имате непоколебима вяра. Всяко нещо, което не ви стане, не съжалявайте за него, то не е за вас. Някоя мома напусне я годеникът й - това става, защото той не е за нея. Понякога вие искате големи гащи или голяма рокля, както малкото дете иска като на баща си, но не му е времето.
към текста >>

11. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.“ Той е като една тения, срещу която взимате лекарства, изхвърля се тя навън, но главичката й пак остава.
Като извършите едно престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си. Защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва.“ Той е като една тения, срещу която взимате лекарства, изхвърля се тя навън, но главичката й пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения? “ Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смуче. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако научите закона да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да калите вашата воля, че там, гдето е тенията, да я отправите от това й място вътре в една минута.
към текста >>

12. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Те вземат една малка въдица и поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата погълне червейчето и се закача на въдицата.
Злото си е пак зло, та ако ще някой да се облече и в златни дрехи, ако тялото му е прокажено, той не може да бъде обичан. Душата е, която дава тон на тялото. Когато душата ви е чиста, когато в нея е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост. Не забравяйте, че земният живот не е живот на удоволствия. Наблюдавайте как малките деца ловят риби на реката. Те вземат една малка въдица и поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата погълне червейчето и се закача на въдицата. Често и вие поглъщате въдицата и дяволът ви изважда навън. Като глътнете въдицата, вие мислите, че вървите по пътя. Първото нещо, което ви предстои, е да прережете въжето, а после да викате лекар, който да извади въдицата от гърлото ви. Аз виждам у вас много такива въдици, които са останали от миналото ви. Колко куршуми има останали у войниците.
към текста >>

13. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда.
Де е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Трябва да теглим едно заключение. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата.
към текста >>

14. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления?
“ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш. Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления? Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра! “ За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия.
към текста >>

15. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство.
От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност. Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика.
към текста >>

16. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Може ли човек да влезе в кожата на един червей?
Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може. Ами тогава? Светия не може да има в плът. А защо ли? Духът може да дойде, Святият Дух може да дойде и да влезе в небесния човек, който има връзка с Бога.
към текста >>

17. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната.
Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди. Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници.
към текста >>

18. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

Савка Керемидчиева

Казва Господ: „Разбираш ли защо този червей пълзи?
1304 Основа на Новото Учение, това е Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина. Вашето сърце. 1305 Най-красиво е когато човек говори на себе си. Всички трябва да говорят на себе си и да блика сърцето ви от любов. Да усещате благоволение, което излиза към всички живи същества, не само за хората. Казва Господ: „Разбираш ли защо този червей пълзи? Разбираш ли защо птиците летят? Защо растенията растат? " Когато вашето сърце се изпълни с живот и с любов, само тогава ще разберете смисъла. Работници трябват. 1306 Онези от вас, които са родени от Духа, по- магат на онези, които сега се приготовляват.
към текста >>

19. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Аз съм наблюдавал някое изсъхнало дърво, външна причина, нещо червей няма, правя си заключение, някой убиец се е спрял под него и то като чувствувало аурата му, е изсъхнало.
Вследствие на това, вие ще останете при всяко по колкото трябва. Вие не сте наблюдавали природата. Ако стоите в тихо време между дърветата, чува се едно тихо шумоление. Листата са дихателната система на дърветата, те чувствуват и се раздвижват от вашето присъствие. Ако дойде някой лош човек под едно дърво, някой убиец, дървото може да изсъхне, този човек внася една отрова в него. Аз съм наблюдавал някое изсъхнало дърво, външна причина, нещо червей няма, правя си заключение, някой убиец се е спрял под него и то като чувствувало аурата му, е изсъхнало. Добрите животни, и те предчувствуват аурата на хората. Птичките половин час по-рано предчувствуват аурата на ловците и бягат. Всичките мъчнотии, с всички същества са докато се свържат съзнателно с Бога. Докато сме в туй състояние, Божието съзнание не се занимава с вас. Докато се ровите в пясъка.
към текста >>

20. 1929 година - продължение

Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася.
Известни мисли тия дни, особни, обземат ума ми и размътват чистите състояния на душата ми. Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям. Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други. Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка.
към текста >>

21. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли.
На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично. Времето облачно, студено. Вятър няма. Вчера следобед бе топло, слънце хубаво грееше, а днес - студено. Четох 5 лекция на общия окултен клас - лекция „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли", XIIIгодина * . Както червивата круша е осакатена от влезлия в нея червей, така и човек се осакатява от лошите мисли. Висшият свят „Девакан" представлява високото, девственото място. В Божествения свят „дева" означава най-високото място, дето Божеството се проявява и до което човек не може да достигне. Чувствата, мислите, душата и духът на човека не са подготвени за това място. Когато влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за да остане там. Първо човек трябва да стане учен.
към текста >>

22. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

Онези, които не служат на истината, ще станат храна на малките червейчета.
Имали големи знания. Питам го ходил ли е на Слънцето. Както сегашните бомби трошат прозорците, така и вашият страх, съмнение, са бомби. Ако се бориш без любов, ще те мачкат. Когато те мачкат, без любов [загиваш]. Онези, които не служат на истината, ще станат храна на малките червейчета. Интересува ме любовта, мъдростта като красота, и истината, която е сложила ред в света. Вие мислите, че познавате Учителя. Видял си някого, то не е познаване. Да познаваш Учителя, то е да любиш, да служиш, да работиш като него. В природата два пъти едно и също нещо не се повтаря.
към текста >>

23. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота — от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време” и „съдбата” - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хроноса, гръцкото име на Сатурна. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя.
към текста >>

24. 2. ЕССЕ HOMO

Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей.
Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден може да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е: тия ваши умове, да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си» (Беседи IV, стр. 199). «Щастливи ли сте били досега? - пита той своите слушатели. - Онези, които са щастливи, не прилагайте мойто учение.
към текста >>

25. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей.
Учителят казва: „Сега се отваря този широк път да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука досега, то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството.
към текста >>

Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде.
Туй, което се говори и пише за окултната наука досега, то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството. Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство.
към текста >>

Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с.
То е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството. Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство. „Във всеки човек е заложен стремеж да бъде добър и да се подмлади.
към текста >>

26. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

пролетта се появи калин- ковият червей по люцерините, а някъде - по захарното цвекло.
Колко по скъпи сте вие от птиците! » А ние мислим, че ние ги храним, та ги убиваме, да не изяждат труда ни, а то Бог ги храни - както тях, така и нас. Драги читателю, Аз ще докажа, че враните не ни ядат труда, а го пазят. Ето примерите: В 1928 г. пак се биха птиците по същия закон, а в 1929 г. пролетта се появи калин- ковият червей по люцерините, а някъде - по захарното цвекло. Люцерините бяха унищожени, останаха само дънерите на стеблото. Опасността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива. Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките.
към текста >>

Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ.
пак се биха птиците по същия закон, а в 1929 г. пролетта се появи калин- ковият червей по люцерините, а някъде - по захарното цвекло. Люцерините бяха унищожени, останаха само дънерите на стеблото. Опасността беше голяма да не би да се появят и в другите земеделски посеви - в житото, царевицата и други такива. Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд.
към текста >>

Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите.
Ще направят тази райска земя на ад и какво би станало от нас, които чакаме от зеленината! Тогава аз отивам в Околийското агрономство и им казвам опасността от калинковия червей и им искам тяхната помощ. Те казаха, че лекарство не могат да дадат, понеже е отровно и ще се изтрови добитъкът, и ми казаха да съм вземел кокошките и да съм ги откарал на нивата, да събират гъсениците, като съм си направел подвижен кокошарник на колелета, и с него да откарвам и докарвам кокошките. Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин.
към текста >>

27. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр.
Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция? Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр. Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост?
към текста >>

28. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото.
. . . Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не! А това се вижда, че от досегашния си прираст человека още с нищо не е доказал, че той е дал и дава ухо на тия светли идеи! .. . Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото. Погледнете в ежедневните несъгласия, ръмжения и обиди, що царуват посред всеки дом, общество, религия, народ и чужда нация, близка или по- далечна, как злия този гений изнамира и кове все по-нови: пушки, бомби, газове, аероплани, мини и топове за братоубийствени страшни бъдещи войни, призрака на който кървав ясен ни се вижда с поглед жесток и свиреп, ненаситен жаден за кръв и мъст човешка безчет!... Виждам как той гордо марширува с кървав факел в ръка и с остра коса на смъртта всред човешките тълпи, като че ли после в гроба всичко земно там се слага при самия мъртвец!... И все пак, учените - мислители, философи, учители, непрестанно семе сеят, слова пръскат те навред за идеален братски живот, за съзнание, ум и разум на заспалите души, но кой чува!? Така человека, роб на сатаната, на тъмните слепи мисли и дела, следва вековете и по техния път отъпкан крачи и върви!... Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи!
към текста >>

29. 7. Евангелско събрание

Червейчета като намериш, гъсенички и други такива, яж, но щурците остави." Свраката се обърна към мене, вдигна си главата.
Една сврака беше кацнала нататък и ми каза: "Добре ще сториш да слезеш да им поговориш на тези хора там." Аз се обърнах към свраката и й казах: "Моля, много ви благодаря за добрия съвет, който ми давате. Но аз ще обичам да не закачаш нашите музиканти." Някой щурец, както си пее, те го хващат. Казах: "Музикантите да не буташ! Други работи като намериш, яж, но щурците да не буташ. Това е морал! Червейчета като намериш, гъсенички и други такива, яж, но щурците остави." Свраката се обърна към мене, вдигна си главата. Аз я питам: "Какво правиш? " Тя казва: "Гледам нещо." Казах й: "Всичко гледай, но само щурците да не закачаш." Сега, аз отнасям това към вътрешния живот на човека - към умствения и сърдечния му живот. Много пъти вие се безпокоите за нищо и никакво. Изпитанията не са нещо лошо. Всяко изпитание добре трябва да се издържи и разреши.
към текста >>

30. 175. Употреби музиката за собствено издигане

Весела Несторова

Детето с едно червейче улавя цялата риба и я изважда от водата, и с няколко зрънца хваща под коритото птичката.
Сега бялата ложа ще върже черните. Черните духове са много хитри. Природата борави с големи числа. Един човек е почти незначителна единица. Широта на духа трябва. Детето с едно червейче улавя цялата риба и я изважда от водата, и с няколко зрънца хваща под коритото птичката. Има нещо непроучено в живота. Човек трябва да си пробие път, та да успее. Каквото и да дадеш в музиката, все ще рекат нещо - че си го взела от Бетховен, но тогава се е родило от Бетховен, а сега ще се прояви музиката му чрез сегашната музика." Ценното е скрито в Учителевата музика. "Човек вътре в духа си трябва да е в хармония с природата. Един камък по пътя си не го ритай, ами вземи чука си, че го направи на прах, та след теб, който мине, да се не удари.
към текста >>

31. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ли и Учителят се обърна така много строго и каза: "В друг живот ще те направя червей и ще те заровя в земята, за да се научиш да работиш, да се трудиш." В: Тя не искаше да работи?
Там беше и Магдалена [Магдалена Попова - вж "Изгревът", т. VII, снимка № 5; т. XVIII, снимка № 2], презимето й не мога да се сетя. Тя беше учителка, владееше много езици, поддържаше се с предаване на частни уроци, но и много така бих казал направо безпокоеше Учителя да й услужва със средства. И в един такъв момент, тя каза, че й трябвали там 200 ли, 300 лв. ли и Учителят се обърна така много строго и каза: "В друг живот ще те направя червей и ще те заровя в земята, за да се научиш да работиш, да се трудиш." В: Тя не искаше да работи? Д: Ами да. И един друг случай. Бяхме музиканти около 10-тина души пред вратата на малката къщичка. Това е много интересно. Говореше Учителя, и в това време идва не възрастен човек, към 35 години, превит на две, с Паркинсонова болест.
към текста >>

Понякога, като тъй казано по нашему, като позакъса, отива при Учителя и веднъж така беше пред Салона, пред вратата, прозорец има, до прозореца Учителя говори, тя пак нещо се обади: "Трябват ми 200 лева." Учителят така строго я погледна и каза: "В друг живот ще те направя червей в земята да се научиш да се трудиш, да работиш." Ама така, нали, просто изтръпнахме, бяхме там 4-5 души.
В: Да, но ние още не сме стигнали до този етап. Д: Веднъж и с Магдалена [Магдалена Попова - виж "Изгревът", т. XVIII, снимка № 2], аз презимето й не помня как се казваше. Културна жена, с много езици, само с това се издържаше, предаваше частни уроци. Тя след туй напусна като учителка и много безпокоеше Учителя за пари. Понякога, като тъй казано по нашему, като позакъса, отива при Учителя и веднъж така беше пред Салона, пред вратата, прозорец има, до прозореца Учителя говори, тя пак нещо се обади: "Трябват ми 200 лева." Учителят така строго я погледна и каза: "В друг живот ще те направя червей в земята да се научиш да се трудиш, да работиш." Ама така, нали, просто изтръпнахме, бяхме там 4-5 души. И той след време каза: "Да, не бива човек да разчита само на благодеяния. Трябва да се труди." А червея, за да излезе нагоре копае, работи, гълта нали пръст и работи, за да излезе отгоре." М: Зародиша, от който човек в началото говоря, за първите хора, не тези хора сега, които са в резултат на желания и мисли, много често глупави, но първите хора носят зародиша на една висша разумност. Д: Даже Учителят е казал: "Лъжата е причина за всички злини, които идват на Земята." М: Хората повече са свикнали да искат, да получават, а вече е станало да взимат насила. А сега точно обратното трябва да бъде - да се научат да дават, най-напред на висшето в себе си, на истинското, а не да искат, а да дават. В: Сега тука интересно е в едно от писмата на Учителя до вашия баща, той вече се прибира в София, и писмото е от 26.06.1918 г., а от 3.09.1917 г.
към текста >>

32. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

В другия живот ще те сложа в земята като червей, да се научиш да работиш." И след туй й каза.
Д: Страница 281 - Магдалена, верно е, че правеше големи бели на Учителя, просто Го тормозеше да й дава пари, да я подържа. Аз веднъж бях на Изгрева, долу, точно пред вратата на салона, където е прозорецът. Аз бях там, Учителят говореше и мисля, че беше и Асен Арнаудов, дойде Магдалена и поиска пари от Учителя. Дай ми каза 200 лв., ще заминавам. Учителят й каза: "Ти трябва да се научиш да работиш. В другия живот ще те сложа в земята като червей, да се научиш да работиш." И след туй й каза. така Той се смути от тези силни думи, които каза, и каза: "Защото ти бездействаш, не работиш, чакаш само да ти подадат, за да живееш." В: Значи, за ония бели, които е правила на Учителя е верно. Д: Верно е, много бели. Тя, обаче, разнасяше Словото на Учителя из чужбина. Тя проповядваше, както пак казва в тази книга "Изгревът", че срещала се е с Кришнамурти, с Щайнер. Това е верно, много полезна е била, щото е разпространявала учението на Учителя.
към текста >>

33. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува.
Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш. Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци. Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей.
към текста >>

34. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче. А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто... Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай. Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали. Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя. Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин.
към текста >>

35. 23. Не други, а те...

Глава 2. Образи и идеи

Така в света се ражда фанатизма - този зловреден червей на прогреса и на свободната човешка мисъл.
Историята, както и всичките стръкове на изкуството имат своята периодизация. Но дали интересните явления се развиват по един и същи начин и в определената среда. Различно е, и пътя по който те се развиват е възходящата спирала. Иначе, не би имало смисъл това повтаряне на събитията през равни амплитуди, ала различно по форма, по съдържание и замисъл. Когато нещата променят само формата, а съдържанието и смисъла си остава едно и също, ние знаем, че движението е неправилно, взела е връх рутината и еднообразието, формализмът е станал закон. Така в света се ражда фанатизма - този зловреден червей на прогреса и на свободната човешка мисъл. Те, а не други се заловиха с непристойната работа да пишат навремето срещу Учителя, да клеймят Неговото дело, да петнят Неговото име и де се опитват да Го дискредитират пред официалните власти. Порнографиите книжлета тогава не излизаха от държавните печатници - не бяха държавни издания, а частни - авторите на този арсенал от лъжи, които пущаха против Него не бяха и дело на светски хора, а излизаха от църковното тяло - свещеници и владици се криеха зад платените автори. Не за тази работа те заемаха тези места. Всичко това е минало за нас и ако сега се връщаме на него, правим го не за да съдим, има кой да съди, и ще бъде най-добре, ако чувството на чест и доблест не липсва сами да отчетат, прави ли бяха или не. За нас фактите от онова време са необходими до толкова, доколкото те ще ни отведат до Неговото виждане и разбиране по въпроса за мястото и ролята, които те заемаха в обществото, за да го просвещават и да го насочат по правия път.
към текста >>

36. 26. Толстоистите в България,

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Злото търси да види нещо хубаво, за да отиде някъде като червей да го разруши, това е моя лична констатация.
Май, че са имали и печатарска машина и почват там да печатат отделяйки се. То не е трябвало да бъде много години, но както и да е, там те работят самите те лично, имат земя така известно количество и същевременно печатат списание „Възраждане”. Сега дали там е сложено началото на „Възраждане” или там е продължено, това не мога да кажа положително. И сега там, колко време са били там, не мога да определя и коя е причината да не просъществува, може би до известна степен е било, как да ти кажа, че при такива случаи се явяват винаги противодействия, нали. Как да ти кажа, там дето е доброто, там е и злото. Злото търси да види нещо хубаво, за да отиде някъде като червей да го разруши, това е моя лична констатация. В.К.: Това е закона, поляризация. С.К.: Такъв е закона, както един Юда при Христа, както и до известна степен и Толев изигра тази роля при Учителя, до известна степен подобна роля. И други хора стават проводници на такива сили. Сега допустимо е донякъде известно несъгласие между комуната, защото едни по им се работи, а други не им се работи и т.н. Но може би окончателно и най-съществено така да е намесата на военни там, щото те са били близо до границата и не им е било приятно там да има хора, които са против всяка военщина, които са против военна служба, вегетарианци и т.н., като че и те са оказали известно влияние, да ги разгонят от там.
към текста >>

37. 76. Белият комунизъм.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

През всичкото време седеше там в кухнята и си боде така, направи един костюм на Колю Драгнев, един костюм на този Христо, другия брат и туй бе целия принос в нашата комуна, а плюс, туй като червей така да им внуши на другите някои такива.
Напечатахме тази книга, по него време горе-долу беше Бертоли ни пратил, брат Бертоли пък какво беше, „Тайната на науката за дишането", той я превел от италиански. И нея книга напечатахме. Сега първото издание на „Човек и Бог” не знам тогаз ли излезе, не, тя излезе по-късно и аз я печатих при баща си още. Но почна работа и така уж нали всички с една идея обединени, той по-късно дойде този, без да сме го канили, този дето ти казвам от Горско Сливово, един, който минаваше за толстоист, обаче, така стана проводник на някои отрицателни неща. И той е дошъл, шивач беше, там почти нищо не работеше, само един-два костюма направи през лятото. През всичкото време седеше там в кухнята и си боде така, направи един костюм на Колю Драгнев, един костюм на този Христо, другия брат и туй бе целия принос в нашата комуна, а плюс, туй като червей така да им внуши на другите някои такива. Щото виж какво, винаги, когато нещо трябва да се случи явяват се проводници сега, почти несъзнателни проводници на тази идея. Тъй че през зимата вече се оформи у тях едно такова отрицателно отношение, така, той на таз тема главно, държеше, че не сме били осигурени. В смисъл, той понеже е работил нали, вадят им книжка, а пък аз не че се противопоставям, но и на ум не ми е идвало така, че трябва да им се извади книжка, марки да се облепят и т.н. Туй не беше въведено даже и в нашата печатница още, по-късно така ни заставиха, но всеки случай законът е бил вече в сила. От тази точка и тогава си спомням, че като почнаха така, между другото се спомена и за тази работа, която би могла много по мирен начин да се разреши.
към текста >>

38. 1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г.,

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Върху тази ябълка са работили слънцето, въздухът, земята, влагата, разни червейчета, хиляди ангели са работили и ти ставаш господар.
Трябва да бъдем строги, но милостиви. Да скъсаш нещо, да го счупиш, да го смачкаш, това не е нищо. Изял някой една ябълка. Най-първо, тази ябълка не е твоя. Ти дигаш шум защо тази ябълка е изядена. Върху тази ябълка са работили слънцето, въздухът, земята, влагата, разни червейчета, хиляди ангели са работили и ти ставаш господар. Правиш въпрос, че са ти взели ябълката. Че имаш малко право, не отричам. Но ние, съвременните хора, сме взели такива прерогативи, като Бога. Само Бог може да съди. Само онзи, който люби, може да съди.
към текста >>

39. 2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАЯ"... „Земен червей" си човече!
Гледаме - но много малко виждаме. Търсиме - но много малко намираме, много малко разбираме. Много малко - безкрайно малко знаем ний. Като океан безбрежен, от вси страни, велика тайна ни обгръща. Затуй отдавна казал е Мъдрецът от Елада: ..ЗНАМ САМО ТУЙ. ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАЯ"... „Земен червей" си човече! Не се гордей напразно! Смири се пред Величието на Безкрайността! Съзнай своето нищожество - смири се пред Бога! Само спед като се смириш, ще се изяви Вепичието на Бога в твоята Душа. Очите ти ще се отворят.
към текста >>

От човек, от земен червей, ти ще се превърнеш в Ангел!
А свършим ли земното училище, безкрайни светове разкриват се пред нас: - Вечността на времето е наше. Безкрайността на пространството е наша. Милиардите звезди, милиардите съвършенни светове са наши. Стълбата на безкрайното съвършенство е наша; великото Наследство, което Бог - нашият Любящ Баща. от Вечни времена ни е за нас приготвил. От човек, от земен червей, ти ще се превърнеш в Ангел! Дух Светъл, с живот безсмъртен надарен. Дух мощен, кой с крилата на Светлината лети в Безкрайността. Дух Любящ, кой Живот раздава, който като нежна Майка, храни с Любовта си милиони същества. Дух Слънчев ще да станеш ти, човече! Във Вечността, в Безкрайността, ти ще станеш Слънце Божие!
към текста >>

40. 2.3. Давай - давай и прощавай (1972 г.). 2.3.1. Давай!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Ако ти мислиш, че си само земен червей - че ти си само земно, смъртно тяло, за теб ще бъде недостъпна Божията Наука.
Той знае, как, кога, кому какво да даде. БЪДИ ИЗПЪЛНИТЕЛ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ. Бъди скромен касиер на Божията банка. Бъди послушен на Божия глас. Той ти говори винаги, когато е нужно. Ако ти мислиш, че си само земен червей - че ти си само земно, смъртно тяло, за теб ще бъде недостъпна Божията Наука. Не ще можеш да даваш, както Бог дава - само за себе си ще мислиш. Ще искаш само да вземаш, а не и да даваш. Друг е тогава твоя път и ти ще вървиш по него, докато той до безизходица те заведе. До студа на самотността, на отделността, на омразата. Но, ако ти знаеш, че си ДУХ БОЖЕСТВЕН, Дух безсмъртен, че Бог те е родил, че във Бога ти живееш, ако познаваш своя Баща - Бога, по Неговите стъпки ще вървиш, като Него ще даваш: ще се научиш всичко да раздаваш; И пак в ИЗОБИЛИЕ ЩЕ ЖИВЕЕШ.
към текста >>

41. 8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25

Вергилий Кръстев

Веднъж Той се ядоса и каза: „Ще те направя на червей, за да се научиш да работиш." 8.20.
А той отива и казва на Учителя: „Митко го викат да влезне в Партията - БКП." Обърна Се към мене и каза: „Ти ще влезеш в Партията и 10 години ще работиш да им покажеш как се работи за една идея. А след 10 години ще те освободят. Ще наваксаш онова, за което ред години не са могли другите. Ще отидеш на върха." Това всичко се случи. 8.19. Имаше една Магдалена, която непрекъснато създаваше бели на Учителя, когато идваше на Изгрева, и Му искаше пари. Веднъж Той се ядоса и каза: „Ще те направя на червей, за да се научиш да работиш." 8.20. По времето на управлението на Александър Стамболийски през 1922-1923 г., Минчо Сотиров срещнал се е с него и той отказва да бъде с него. А Учителят му казва: „Това ти спаси живота." На 9 юни 1923 г. свалиха Стамболийски чрез преврат, и го убиха. 8.21. Аз съм виждал как Георги Куртев и баща ми Минчо Сотиров бяха възрастни старци, и когато се срещаха с Учителя, целите са се разтрепервали, и пот е излизала от тях. Те са усещали и виждали Духа, Който е бил в Дънов. 8.22.
към текста >>

42. 2.44. Скворчето

Борис Николов

Учените биолози са наблюдавали, че една двойка на ден принася 600 червейчета и личинки и едва ли успяват да се нахранят те самите.
Тази песен се пее от мъжкото скворче, докато женската мъти яйцата. Тук сърчицето прелива от нежни чувства, тук има радост от живота и благодарност. В своите песни скворчето отива в гами, които човешкото ухо не може да долови. Но когато дойдат грижите за малките, които са лакоми, растат бързо, двете птички едва смогват да ги нахранят. Те непрекъснато носят червеи, личинки, скакалци, бръмбари. Учените биолози са наблюдавали, че една двойка на ден принася 600 червейчета и личинки и едва ли успяват да се нахранят те самите. Чудно е от къде намират толкова много храна! - Човките им винаги са пълни - и двете птички се стараят до изнемогване. През този период те отслабват и се смаляват. Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат и все отлитат и се връщат. След това започва възпитаването на малките.
към текста >>

43. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Борис Николов

Правил съм опити, от които се вижда, как животните приемат мислите на хората: една буболечка влезе в една дупка, за да изкара един червей.
Ако има мухи в стаята и отвориш прозореца, и им говориш с мисълта си, няма да мине [........], и всички излезят навън. Аз им казвам, че вън има хубава храна за тях. Охлювът долавя мислите. Казвам им: „Яжте долните листа, а не горните.” Те тогава отиват при долните листа и ядат. А някой път, когато не казвам това, те отиват при по-горните листа. Правил съм опити, от които се вижда, как животните приемат мислите на хората: една буболечка влезе в една дупка, за да изкара един червей. Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката, и тя не ще може да излезе. Тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние и чакаше. После като видя, че няма опасност, върна се и изкара червея. На Витоша веднъж видях, че един копой гонеше заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.” Копоя се спря, помисли си малко и след това се обърна назад и си отиде.
към текста >>

44. 23. Новогодишна беседа: 31 дек. 1941 г. срещу 1 ян. 1942 г., 12 часа полунощ

Боян Боев

Всичките негови служители и тези книги казват, „Червейчета!
Когато вие умирате, и то е от кокошката. Господ не иска това. Но кокошката спаси хората. Като умре някой, казвате: „Е, какво стана? ” Те идват, вземат го и го изяждат. Всичките негови служители и тези книги казват, „Червейчета! ” Викат ги на угощение! Като умре някой човек, угощават го, понеже трябва да се подкупи с ядене и пиене. Дяволът като е сиромах, жертва хората. Та не е виновен Дявола! Виновати са кокошките, понеже на кокошките ги дали, колкото, за да задържат храната, а пък те се повлияха от човека и дойдоха в курника да живеят, изгубиха способността си да хвъркат.
към текста >>

45. 112 Учителят Дънов: „Римската империя разпъна Христа на кръста. Той възкръсна и Христовият Дух я разруши.”

III. В Кабинета на Учителя

Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост.
Римската империя, да я разрушат дотам, щото да не остане от нея камък върху камък - дотам щото германците и разни грубияни да могат да я завладеят!... Християнинът и анархистът, и двамата неспособни да действуват другояче, освен по начин разрушителен, отровен, задушващ, те всекиму изсмукват кръвта, и двамата по инстинкт питаят смъртна омраза към всичко съществуващо, всичко трайно, към всичко що обещаваше бъдеще на живота... Християнството бе вампира на Римската империя! В една само нощ, то унищожи грамадното дело на римляните, делото за създаване почва на една велика култура, която разполага с време! Не разбирате ли още това? Римската империя, която ние познаваме, с която историята на римската провинция все по-добре ни запознава, това най-достойно за адмириране художествено дело на великия стил, бе едно начало, неговата постройка бе с разчет да бъде доказана с хилядолетия -никога до ден днешен не е бивало така строено, нито даже се мечтаеше някога да се строи с равна на тази мярка... Тази организация беше достатъчно силна, за да издържи лоши императори: въпросът за личностите не трябва да има никакво значение в подобни работи - пръв принцип на всяка велика култура. Но тя не беше достатъчно силна против най-покварения вид развала - против християнството... Този таен червей, който пролазваше до всекиго всред нощта, мъглата и двусмислието, и всекиму изсмукваше сериозността за истинските неща, инстинкта на действителностите, въобще тази подла, женствена и лъстива банда, стъпка по стъпка отчужди „душите” от грамадната постройка - онези скъпоценни мъжествено благородни натури, които виждаха в римската кауза собствената си кауза, собствената си гордост. Скритостта на лицемерието, потайността на вертепите, мрачни понятия като пъкъла, като пожертвуването на невинния като чрез всмукване на кръвта, преди всичко бавно раздухвания огън на отмъщението, отмъщение на париите - това стана господар на Рим, същият вид религия, против предсъществуващата форма на която Епикур още бе воювал. Четете Лукреция, за да разберете против що се е борил Епикур. Това не бе езичеството, а „християнството”, искам да кажа развалата на душата, чрез понятието за греха, покаянието и безсмъртието. Той е ритуал против подземните култове, цялото латентно християнство - в онези времена отрицанието на безсмъртието бе вече едно изкупление. И Епикур щеше да победи, почтен ум в Римската империя беше епикуреец.
към текста >>

46. 268. Болестите са арести за престъпилите природни закони

IV. През очите на Христов. Посвещение

Също както, ако една котка или едно куче са живи, мухите минават и заминават край тях или кацват върху тях, но нищо не могат да им направят, но като умре котката или кучето и почне да се разлага, то привлича мухите, те снасят своите яйца и от тях се излюпват червей, които ядат от трупа.
Болния бива обсебен, обхванат от болестта от съществата на това царство, и те започват да живеят за негова сметка, както паразитите живеят за сметка на жертвите си, точно както и хората живеят за сметка на кравите, овцете... като ги доят, използват за храна тях и децата им. - Извинете ме господин Христов, но Вие пак навлязохте във въпрос за някакви същества, които защо хората на науката не знаят, не познават? - Как да не ги познават, познават ги - това са микробите, микрогъбите, вирусите и още много други открити и неоткрити още. Хората с неправилния си начин на живот, на мислене, чувстване и постъпване, образуват храна в своя организъм за тях и те идват и се настаняват в организмите им, и остатъците от техния живот тровят нашия организъм или нещо подобно. Ако ние не създаваме в организма си храна за тях, те минават и заминават край нас и през нас и отминават, без да могат нещо да ни направят. Също както, ако една котка или едно куче са живи, мухите минават и заминават край тях или кацват върху тях, но нищо не могат да им направят, но като умре котката или кучето и почне да се разлага, то привлича мухите, те снасят своите яйца и от тях се излюпват червей, които ядат от трупа. Такива трупове са нашите черва и органи за микробите на различните болести.
към текста >>

47. 381. Вие сте хипнотизирани - не виждате отровния вкус на лъжата и кражбата

VII. Кооперацията ли?

Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх.
381. ВИЕ СТЕ ХИПНОТИЗИРАНИ - НЕ ВИЖДАТЕ ОТРОВНИЯ ВКУС НА ЛЪЖАТА И КРАЖБАТА Христов говореше строго, смело, вдъхновено и всяка своя мисъл набиваше в съзнанието на Андрей, както гвоздей се набива в чамова дъска от чука на майстор. На всяка своя мисъл придаваше движение, импулс. Всички кътчета на душата му, до които се докосваха тези думи, предаваха техните качества и съдържания - движение напред и нагоре. - Не Ви разбирам, но чувствувам, че е вярно... - говореше Андрей унесено както човек, който наднича през висок стобор в един друг свят, в света на повдигнатия корен квадратен от минус единица на четвърта степен. Андрей пожела да бъде пеперуда, а не червей какъвто е бил досега, за да види, постигне великото, красивото, което се разкрива пред далечните хоризонти на вътрешния му поглед, и отново се видя на лъчезарния връх. И непосредствено пожела този момент на висша радост, която не можеше с нищо да изрази - да продължи, да му стане постоянен живот. Закопня да придобие Красотата, Светлината, Мирът и Радостта на този свят! Обаче Христов, който с мощния полет на мисълта си го водеше от светове в светове, вдигаше го високо... Обаче Андрей, под тежестта на силните си желания, които носеха в себе си мъката, грижата... падаше като прострелян. Христов извади от един албум една картичка - едно бебе, което учеха да върви. То беше паднало и плачеше.
към текста >>

48. 20. Отношението между Словото и музиката. Музикалните тактове са човешко изобретение. Човешкият глас е израз на човешката душа. (10.04.1942, петък, София - Изгрев)

Преди грехопадението славеите не са се хранели с мушички и червейчета.
Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек; по начина, по който пее тоновете, се познава какво общуване и какви връзки има с Ангелския свят. Славеите са представители на Ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10,000 (десет хиляди) години на человечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадението славеите не са се хранели с мушички и червейчета. След падането на Адам и Ева, и те са съгрешили. След идването на Шестата раса те ще станат пак вегетарианци. Учителят продължи: Ученикът на новото пеене трябва да знае как да живее, как да се храни, как да диша, как да ходи, как и каква вода да пие и кога да я пие, за да могат гласните струни и неговият гортан20 да се преустроят с нови музикални клетки, които ще дойдат от новото Слънце на новите слънца. Гърлото на окултния певец трябва да съответствува на видимото Слънце, което е израз на музикалния живот на висшите същества и то пее, и предава музиката на цялата вселена. Това гърло предава мислите и чувствата на ангелите.
към текста >>

0.8907299041748