Търсене в текстове за 'Чадо'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ГОСПОД МИНАВА ВСРЕД ЦВЕТЯТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий Бог...
Мара Белчева ЧАДА БОЖИИ Те влизат и излизат - рой се нижат – и любят се, кълнат и ненавиждат. И в плач и смях, зоват се чужд и свой. Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули. Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд. И приближават се, и отчуждават, - и всеки в себе си се продължава. И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий Бог...
към текста >>

2. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму.
Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия.
към текста >>

Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир.
Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния.
към текста >>

3. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек.
СФЕРА НА ЮПИТЕР Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствали прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чадо, е бил успешен, благополучен човек. "Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага.
Защото няма друга сила в света, освен самите вас, която може да ви отнеме уречения дял от живота. Бъдете разумни, и не се лишавайте от него. Ставай рано! Всяко утро при изгрев слънце майката природа слага богата трапеза и кани на пир своите мили чада. Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце. Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага. Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота. Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред!
Той допуска и търпи нашите грехове и престъпления, защото иска ние съзнателно и свободно да отидем при Него. И затова, в своята безгранична мъдрост, той е поставил Страданието като компас, като вечно бдящ ръководител, който ни показва винаги кога сме сгрешили и ни напътва в правата посока на живота. Чрез Страданието, което идва винаги когато нарушаваме Божествените закони на живота, Бог ни учи и така превръща всичко, което става около нас и което ние вършим, за наше добро. Напред! Напред, в несгоди не унивай! Не се плаши от тежък земен дял! Напред, по святий път отивай — По святий път ще стигнеш свойта цел Да, зная, пътя дълъг е, неравен, — Скали и тръне, пропасти навред, Но трудний път е най-велик и славен — Не бой се чадо, пак тръгни напред! Не си самин, над теб око свещено — Око па Бога зорко севга бди. Не ще пропаднеш. Бог е яко звено — Висок твой стълб е, Нему се подпри! Олга Славчева Прентис Мълфорд НЯКОИ ЗАКОНИ НА СИЛАТА И КРАСОТАТА (Из „Нашите сили — как да ги използваме“) Нашите мисли оформяват лицето ни и му дават своя личен отпечатък. Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да бъдеш чадо Божие, това е мощното в света.
Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си. По-добри жени от тези, които сега имат, не могат да им се дадат. Често ние се спираме върху идеята, че сме чеда Божии. Да бъдеш чадо Божие, това е мощното в света. Сега ние живеем в най добрата епоха от досега съществуващите. В бъдеще ще има по добри епохи, но това е въпрос на време. Преди тази епоха, хората са живели още по-лошо. И след всичко това. вие се осмелявате да казвате, че не можете да живеете добре.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо.
Сега веч разбирам, че винаги с будно око и снизходителна усмивка търпеливо си чакал и бдял над моята неравна пътека. за да развържа веригите на моята личност и да разтворя дверите на душата си за безграничната любов, за съвършената хармония. Сега веч разбирам, защо моите братя и сестри ме срещат със сияйнали лица, с нежна усмивка и с ободрителен поздрав. Защото Ти благоволи да разкопаеш почвата на моите ум, сърце и душа и да разкриеш извора на чисти, кристални струи. Защото Ти пожела да си изградиш светъл дом в глъбините на моя дух, за да даваш отмора на странници, утеха и радост на страждущи и неволни. Защото дълго, много дълго съм Те търсил, със поток от сълзи на очите си, аз, безпомощното, изгубено от векове твое чадо. О, Татко Благий, нека не остане друго стремление в мен, освен завинаги да пребъдвам в светлината на Твоето присъствие, да съзерцавам величието на Твоите творения, да пея за Твоята вечна слава и мощ, да се вслушвам в кроткия Ти любещ зов и да служа на Неговата върховна повеля. В. С. Недев ВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ Живеем във времена, когато злото като черна птица е разперило крила над хорските души и забулило със сенки и сетната искрица добро в тях. Днес всички открито заявяват.че „живота е борба“ и по най-цинични начини отричат вечните Исусови принципи за взаимна любов и в лицето на ближния си виждат само свой съперник и враг. Една чудно жажда за надмощие, за овладяване на повече материални блага стимулира днес човека и заангажира неговия активитет.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото един такъв велик народ ще бъде под постоянната закрила на Бога, озарен от Неговата благодат, той ще бъде Негово любимо чадо.
Такъв велик народ ще бъде за пример и образец в света. Той ще пръска навсякъде светлина, ще грее като слънце и към него ще бъдат отправени очите на всички останали народи. Такъв велик народ ще пребъде във виковете. Неговата слава и мощ няма да рухнат като картонен замък, както рухва всяко величие, изградено със силата на меча. В такъв велик народ ще се родят велики души, велики умове, велики характери и сърца — велики гении във всички области на живота, които ще създадат наука, литература, изкуство и всестранен културен напредък, каквито светът досега не е виждал. Защото един такъв велик народ ще бъде под постоянната закрила на Бога, озарен от Неговата благодат, той ще бъде Негово любимо чадо. Обичайки отечеството си и схващайки, че то има нужда от един истински разумен и здрав национален идеал, който не ще го изведе към катастрофи, ние сочим именно този току що описан идеал за идеал на нашия народ, за идеал на всички братя и сестри, българи, в чийто души блика истинско чисто национално чувство, неопетнено от омраза към който и да било чужд народ и неподтикващо към никакво насилническо действие. Разглеждайки нашия национален идеал за велика България, ние не можем да отминем с мълчание и въпроса за „нашето“ —въпроса за българите и българските земи под чужда власт. Това, което е истински наше, никой не може да ни го отнеме — то не може да избяга от нас. Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него.
Помислете само колко работници работят заради вас. Щом започнете да се храните, те веднага започват да работят. За какво мислите работят? За вас ли? — Не, те работят от любов към Бога, за Божията любов. Те казват: понеже си чадо Божие понеже Бог те е изпратил на земята, ние ще работим заради Бога, от любов към Него. Като ви накарат на никаква работа, вие веднага започвате да роптаете и казвате: Не съм му роб, не съм му слуга. Питам: тия десет милиона работници роби ли са на вас? И най-после, Бог като видял недоволството на хората, казал на смъртта да дойде на земята. Той е допуснал смъртта заради недоволството на хората. И смъртта казва: Понеже тези твои деца не те слушат, остави ги малко на мене, аз ще ги възпитам.
към текста >>

Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите.
Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят, като че само вие сте на света. Мислете за вашите братя. Мислете за ония ваши братя, които ви обичат и които са образец за вас. Търсете ги навсякъде по света.
към текста >>

10. -

Също има чувство на чадолюбие.
Не покварявай ума си с нечисти мисли. Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо. После има чувство за самоуважение, у някои е по-силно у други — по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена.
към текста >>

Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо.
Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ е определил правата му. Те са органи на един общ организъм. Френолозите казват, че в мозъка на човека има един център, който определя чувствата на патриотизма. Също има чувство на чадолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки това чувство е слабо. После има чувство за самоуважение, у някои е по-силно у други — по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина.
към текста >>

11. -

Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на много страдалното си дете.
Това е новото, което иде и за което ни говори всека Пролет и топлия слънчев лъч. Дим. Станев ГЕНКО ОРЛЕТО от Любомир Лулчев Повестта „Генко Орлето“ е история — път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена, там някъде в едно диво балканско село, без грижи на майко и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия. Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на много страдалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път, всред бездушното егоистично общество. Не може човек с топло сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действа затрогващо на читателя — сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която като е чела повестта да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствала героя като свое дете.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“.
Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб.
Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете. Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена виделина, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха. Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“. „А когато ти набереш достатъчно опитности в новия си живот, чрез които ще можеш да тръгнеш към мене, към великото мое царство, от което ти някога излезе с най-благородните пориви на сърцето си: да бъдеш полезен на по-малките свои братя, Аз ще изпратя тогава един светъл лъч от мене, който ще се всели в сърцето на един избран от твоето семе и ще ти покаже и освети пътя, по който ти ще дойдеш към мене“. „И ще смаже главата на твоя прелъстител, а той ще му нарани петата! “ И изгони Бог Адама и Ева из рая и ги посели в новото им отечество, което се нарече: земя — долина печална на скръбта, долина на вечната борба между злото и доброто — висшата и низша природа у човека.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О мой Емануиле, чадо на утробата ми, радост на живота ми, майчино щастие, изгубено за винаги!
Ако би било възможно да се претегли болката ми, да се измери тя както измервате световете, тежината ще бъде толкова голяма, че Вие бихте се ужасили да помислите, че би могло една човешка душа да бъде докарана до такава степен на измъчване: трябва да има нещо адско в съдбата ми! Нито нажежените железа, нито клещите не са способни да произведат такива страдания! Детето ми, обожаваното ми дете! Искам, искам да го видя! Не искам нищо от небето без него! О мой Емануиле, чадо на утробата ми, радост на живота ми, майчино щастие, изгубено за винаги! Има ли Бог? Той ли позволява тези ужаси на земята? Г-н Фламарион, смилете се, смилете се, смилете се! В името на ония, които Вие обичате и които Ви обичат, недейте остава безчувствен пред най-великата човешка скръб, която някога е убила едно сърце, кажете ми нещо, вие, които владеете тайните на небето, вие, които знаете, а не сте като нас, просто- смъртните, които не можем да знаем и да разберем. Кажете ми да ли душите преживяват, да ли те си спомнят и обичат още ония, които остават на земята, дали ни виждат, ако ги повикаме при себе си?
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“.
И сега, може ли да се чутите. че аз оплаквам моята зла съдба? Нали с право съм наречен „Мурад-Нещастникът“? С тая ваза угаснаха всички мои надежди в тоя свят: сто пъти би било по-добре никога да не съм се раждал! Нищо, което съм сторил или предприел, не е било успешно. Моето име е Мурад-Нещастникът, защото аз съм чадо на злата съдба“. Оплакванията на Мурада бяха прекъснати от влизането на Саладина. След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза. Но, благодарение на уравновесения му характер и доброто му сърце, той започна да утешава Мурада, и, като събра късовете, разгледа ги внимателно и ги нареди парче по парче. Като намери, че краищата на вазата не са повредени, той каза, че би могъл да ги залепи тъй, че да не личи, че вазата е била счупена.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И изкуственият елементал, роб, чадо на Тутанкамона, върши волята на създателя си, като руши и убива всекиго, когото засегне.
Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му. И изкуственият елементал, роб, чадо на Тутанкамона, върши волята на създателя си, като руши и убива всекиго, когото засегне. Ако този пример ни се вижда много далечен, нека приведем един друг, от времето на Пиетра Амиенски, инициатора на кръстоносните походи. Тогава едно малко момче се молило на баща си да го вземе с себе си, на което старият рицар най-сетне склонил. Обаче, детето пада като първа жертва от страна на кръстоносците. Съкрушеният баща се молил в продължение на много и много години така: „Боже, дай, щото в бъдеще никой от нашето семейство да не умира от неочаквана смърт. Дай някакъв знак, който да предупреждава, че някой от нас има скоро да умира.
към текста >>

Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение.
Този последният тогава се привлича от тая магнетична връзка, все по-близко и по- близко, и то всякога, когато мислите ви се съсредоточат върху вашето създание, до тогава, до когато предметът окончателно ви засегне. Усърдието, честото повтаряне, настойчивостта на просбите ви и съсредоточението ги привличат всякога по-силно. Истинският окултист никога не разрушава нито една от своите умствени картини. Дванадесето правило: увереността, с която изпълнявате един неизменен закон, ускорява опитите ви. Откажете се от старото теологическо вярване, според което Бог ви е надарил с блага като награда за вашите заслуги. Откажете се от идеята, че вие сте избрано чадо на Бога и че той ви дарява с специално благоволение. Проникнете се от идеята, че вие сте студент-окултист и че, като работите с умствения закон, ще станете способен да правите бързи опити и да видоизмените обстановката си· Знайте, че вие си служите с един неизменен закон, за изпълнението на които нищо не може да попречи — даже Бог не би му препятствал, без да измени естеството си. Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг.
към текста >>

0.29998397827148