Търсене в текстове за 'Чадо'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Борис Николов

„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.
Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща.
към текста >>

2. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума.
към текста >>

3. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува!
В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми. Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам милост за детето. След малко вратата се отвори и четири пръста повдигнаха главата ми - пред мене стоеше Учителят. Аз се разплаках с глас и казах: „Учителю, смили се и върни здравето на детето ми". И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува! При пръв удобен случай го доведете при мене". Събудих се веднага и видях, че само 12 минути са се минали от как бях легнала. Разказах сънят на другаря ми. Тогава двамата се изправихме на благодарствена молитва. Решихме, че щом се посъвземе детето, веднага ще го заведем при Учителя.
към текста >>

4. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

" Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов?
Не е за мене". Добре, ама през 1928 г. той казва: „Ще отида на събор! " Тръгна да отива, върнаха го, защото събора бе забранен от властите. И като говорили лошо за Учителя в Елхово, той чул двама: един народен представител и един адвокат говорели за Учителя лошо и той казал: „Абе за кой Дънов говорите? " Този, народният представител вдигнал бастуна и казал: „И ти ли си чадо на Дънов? " И той се ядосал и рекъл: „Махай пръчката, тоягата, щото, ако я взема няма да те побере Елхово". И той извикал един полицай, наредил му като народен представител, скимнало му, арестувал мъжа ми. Тогава женени бяхме. Арестувал го и го закарал в участъка стражаря. Добре, ама в участъка бил на брат му най- близкия приятел - там работи: „Христо, какво правиш тука?
към текста >>

5. 73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Как може човек да бъда чадо Божие и да върши престъпление.
Там дето е вашето чувство - там е доброто. Там, дето е сърцето, там е доброто. Там, дето не е сърцето, там е злото. Там, дето е ума, там е правото. Там, дето не е ума, там е безправието. Как може човек да бъда чадо Божие и да върши престъпление. Чувствата идват по закона на дишането. Как да живеем? - Като слънцето. В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не. При добрия живот човек предлага на ближните си сладки и красиви плодове, а при лошия - кисели.
към текста >>

6. 06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога.
А други - като млади момци обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кои от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод, достоен за ядение. Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братия. Вам всякога верен T. 1913 (п)П. К.
към текста >>

Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод, достоен за ядение. Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братия. Вам всякога верен T. 1913 (п)П. К. Дънов Бургас, 13. ХII. 1913 г.
към текста >>

7. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

8. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажда благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха Ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавене, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий, който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомъченик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, вил предаден от най-верния си и овесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тля тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие Ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята много различна премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и председателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари.
към текста >>

9. II.02.04. Българска община във Варна

Летопис Вергилий Кръстев

Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник.
Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник. За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь! за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела.
към текста >>

10. 6. ПРОСТОТА

6. ПРОСТОТА Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване.
6. ПРОСТОТА Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да войнствуваш в тях доброто войнствуване. Първо послание към Тимотея, гл. 1, ст. 18 Думата „войнство“ и [думата] „подвиг“ имат сходство, защото само правилното войнствуване подразбира подвиг в света. Думата „подвиг“ означава подигане нагоре. „Войнствуване“ е подигане на човешкия дух, а слизането надолу е падане на човешкия дух.
към текста >>

11. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Пък и ти, чадо на България, няма ли да се засрамиш и разкаеш?
Какъв смисъл има да се бориш със злото? Яростта му ще се върне към него. Тогава кой ще го спаси? И ние, които бяхме свидетели на безумната смелост, видяхме Мъдростта, видяхме Любовта. Един ден ти, безумни сине, ти и потомството ти само ще дойдат пред тази велика любов да искат милост и спасение. Пък и ти, чадо на България, няма ли да се засрамиш и разкаеш? Кой ще изтрие петното от кървавите ти ръце? Както и да мисля по този въпрос, не е моя работа да съдя и да се произнасям. За мене и за всички около мен е важно какво видяхме, какво чухме. Ние останахме живи свидетели на дела безсмъртни, на прояви ненадминати. Каквото и да напишем ние, то е капка в море.
към текста >>

12. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш.
Той - от Когото отначало Любовта заблика. Той - Единното Слово на всевечната Любов. Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец. Връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада. И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. след N 383
към текста >>

13. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1081-1100

Савка Керемидчиева

Онзи, който казва, че е „чадо Божие", неговата дума става. Правило.
Ако ние живеем по любов и тялото ни ще бъде здраво. Даром. 1089 Даром се дава само на онзи, който люби. Онова, което е направено с любов, то остава. Чада Божии. 1090 Онези, които казват, че са чада Божии - да работят! Онзи, който казва, че е „чадо Божие", неговата дума става. Правило. 1091 Както искаш да те обичат, тъй и обичай. Както искаш да те уважават, тъй и уважавай. Щом приложиш Божия закон - Бог е верен. Никой. 1092 Никой не може да ги вземе - мойте светли мисли, мойте светли чувства, мойте светли постъпки. Съвършен човек.
към текста >>

14. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

Савка Керемидчиева

Чадо Божие.
1201 В света има само една воля - волята на Любовта. Ако тази воля стане, то е спасението. Лекарите, които са родени за такива, имат една особена сила, която лекува. Единствената сила, която е мощна и може да възпита човешката воля, това е Любовта. Само Божествената Воля на Любовта е в състояние да изправи нашата воля. Чадо Божие. 1202 Чадо Божие е онзи, в душата на когото господарува Божията воля на Любовта. Умът. 1203 Умът е едно от най-големите благословения. Дрехата. 1204 Човек трябва да има отлична дреха за ума; добрите мисли са дрехата за ума. Човек има едно сърце - трябва да има отлична дреха за сърцето си. Добрите чувства са дреха за сърцето.
към текста >>

1202 Чадо Божие е онзи, в душата на когото господарува Божията воля на Любовта. Умът.
Ако тази воля стане, то е спасението. Лекарите, които са родени за такива, имат една особена сила, която лекува. Единствената сила, която е мощна и може да възпита човешката воля, това е Любовта. Само Божествената Воля на Любовта е в състояние да изправи нашата воля. Чадо Божие. 1202 Чадо Божие е онзи, в душата на когото господарува Божията воля на Любовта. Умът. 1203 Умът е едно от най-големите благословения. Дрехата. 1204 Човек трябва да има отлична дреха за ума; добрите мисли са дрехата за ума. Човек има едно сърце - трябва да има отлична дреха за сърцето си. Добрите чувства са дреха за сърцето. И една Воля има човек, тя трябва да бъде добре облечена.
към текста >>

15. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1861-1880

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Така тя повика духа на човека, постави го да се учи, изправи го пред себе си: Слушай ме чадо на Бога Живаго!
Вятърът духа за тези, които живеят. Водата тече за тези, които жадуват. Всичко е за тези, които любят Бога. Единният. 1866 Единният, в Когото Животът е без ограничения - Той е Единният на Вечната Любов; Единният, от Когото Любовта извира; Единният във вечната Мъдрост, що всичко създаде и конец на необятната Истина, що всичко в светлина обгърна. Постави тя свободата за мерило, живота - за награда, светлината - за наслада. Така тя повика духа на човека, постави го да се учи, изправи го пред себе си: Слушай ме чадо на Бога Живаго! Доброто. 1867 Господ, Който желае твоето добро, те подбужда постоянно да вършиш доброто. Да вършиш доброто значи да си в съгласие с Бога. Вярата. 1868 Вярата е, която спасява, живата вяра вярата на буквата. не Доброто сърце. 1869 Бог иска да имате добри сърца.
към текста >>

16. 18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

] и двенките с тебе, мило Божие чадо, живеем в хармонията на Бож.
Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят. * Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля. Сега вече може да четеш и във вестниците. Дошла съм у ген. Стоянова на лечение и ти пиша, чувствувам се като в палата в Кошкови [? ] и двенките с тебе, мило Божие чадо, живеем в хармонията на Бож. живот, просвещаваме се и се радваме на Бож. блага. Още мъничко, и ти си в София. Чувствувам, че работиш усилничко и те сънувам със светли дрехи, а Спаска - със сини. Само в сряда ни говори Учителят на Изгрева. Аз, както си ме знаеш, все ходя, където стане нужда и ме пратят.
към текста >>

17. II. Към моето сърце

Елена Казанлъклиева

Ето пред мен старец с блага усмивка, с посъх в ръка слиза от планината, доближава се до мен и кротко ми шепне: „Ти плачеш, чадо?
Ти благ си - аз зная. Ти любиш всички на земята - недей оставя в мъка тез майки сега, когато толкова страдат техните сърца. И плаках аз горко, тъй както плаче дете, оставено сред страшните ужаси и не знае що трябва да стори. И отново пак виковете на отчаяните майки долитаха до мен и будеха душата ми. Отново почувствувах болката на моето морно сърце. Ето пред мен старец с блага усмивка, с посъх в ръка слиза от планината, доближава се до мен и кротко ми шепне: „Ти плачеш, чадо? И защо?... За безумието човешко? Стани! Безумните безумие раждат и когато го родят, още по- тежко става за тях. В безумието човек се учи и когато сам в страдания се къпе, той става чист.
към текста >>

Скръб, чадо, скръб по-голяма иде, каквато още не си видяла.
Безумните безумие раждат и когато го родят, още по- тежко става за тях. В безумието човек се учи и когато сам в страдания се къпе, той става чист. Бог е любов, но що е отговорен за тези страдания? Ще плаща всеки за своя дял и ще вземе награда за вечна отплата. Та не знаеш ли, че Бог е справедлив? Скръб, чадо, скръб по-голяма иде, каквато още не си видяла. Но в таз велика скръб светите и чисти люде ще се родят и с нови сърца ще обновят света." ]
към текста >>

18. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

- Чадо, доволна ли си сега?
Ще им кажа, че там негде има друг блажен, топъл и пролетен мир, дето милват чисто и безкористно, дето дават живот, дето има вечно слънце, що грей и не залязва никога. Там, там ще ви заведа, елате, милички мои, ще ядете от небесната манна до насита. Така аз пеях и носеха ме тези хубави и мили вълни и сякаш душата ми ставаше все по- бодра и по-силна. - Коя е тази мила сила, що ме носи, не мога ли да зная? - попитах веднъж и тиха усмивка се показа над моето лице. - Чадо, доволна ли си сега? ... - О, Ангел ли си, или сам Господ?... - извиках аз. - Успокой се, чадо, и виж, погледни ме! - Но ръка блага се сложи над моето измъчено лице, притисна се то негде неусетно и чух сърцето - то заби. - Боже!...
към текста >>

- Успокой се, чадо, и виж, погледни ме!
- Коя е тази мила сила, що ме носи, не мога ли да зная? - попитах веднъж и тиха усмивка се показа над моето лице. - Чадо, доволна ли си сега? ... - О, Ангел ли си, или сам Господ?... - извиках аз. - Успокой се, чадо, и виж, погледни ме! - Но ръка блага се сложи над моето измъчено лице, притисна се то негде неусетно и чух сърцето - то заби. - Боже!... Господи, Спасителю... - Радостта бе голяма за мен. От такава голяма скръб и тъга, изведнъж в блаженство, о, то е сън!... Но и сън да е, пак е много, Боже!...
към текста >>

Иди си, чадо, с чиста вяра и надежда блага, знай, че любовта те следва и не ще те остави докрай!
От такава голяма скръб и тъга, изведнъж в блаженство, о, то е сън!... Но и сън да е, пак е много, Боже!... В този велик час, когато всичко бе спряло за мен, дочух мил глас, който шепнеше и разливаше се като аромат в душата: „Почивка ти давам сега." „Иди и кажи на твоите братя, паднали в мрак и невежество, че Аз съм жив. Кажи им, че Аз съм все същият, кротък и благ; ще чакам още малко време, додето взема тези викащи, кат теб, пробудени души. Ще им покажа знамения, чрез които ще ги претопя. Иди си, чадо, с чиста вяра и надежда блага, знай, че любовта те следва и не ще те остави докрай! " Събудих се кат от сън, но цяла в пот обляна, като пътник, който иде отдалеч. На душата ми радост, на тялото леко и чувствах, че бях малко дете, като в най-ранните години. А сега що ми предстои в живота? Почвам в името на Великата любов да търся моите братя, които викат към Него, за да им помогна в скръбта. О, братя на скръбта, в които се пробудила искрата на Великата Душа, елате при мене, аз ще ви покажа що казва любовта.
към текста >>

19. 1. Часове на изпитания

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Викът ми е пред Теб като глас на чакала, и видът ми е некрасив и вътрешностга нечиста, знам... Ти всякога, когато си ми помагал, то е по милост Бащина, който жали своето назад останало чадо.
Що съм аз пред Теб, та да ме слушаш дори. Частица мъничка, която излязла от време, и вълните на живота ме тласкат от бряг на бряг. И търся Духа на моя Бог... Где мога да застана от Твоята воля? Гдето и да ида, Ти всякога заставаш пред мен и не даваш ми мира, от да не усещам Твоите думи. Твоето Божествено око навсякъде ме гледа и следи... 0, Боже... А когато викам към Теб, няма Те, сякаш никога не си бил при мен. Викът ми е пред Теб като глас на чакала, и видът ми е некрасив и вътрешностга нечиста, знам... Ти всякога, когато си ми помагал, то е по милост Бащина, който жали своето назад останало чадо. И наистина, що съм аз пред Теб, и що съм сторила за Теб? Вее ден глупея в себе си, и не съм разумна към никого!... Но разумността, тя не е дело на человека: тя е дар от Теб, на комуто искаш даваш я... А за мен, Ти всякога меняваш мястото Си и не мога да Ти се нарадвам. Покажеш ми се в едно място и докато Те видя и зарадвам, Ти се скриеш и по дни и недели ме оставяш да се мъча и тъжа до болка...
към текста >>

20. 10. Духът на Истината

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Чадо Раде!
Не давай това, което е теб необходимо да градиш, за да не стане нужда да си в притеснение и да пороптаеш. И тьй, бъди умна и прозорлива и всякога тонирана в твоето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. То се тонира с постоянство и тьрпение, и работа над себе си. Ако получиш малко добивка за една година, благодари, не искай много. Големи крачки прави онзи, който се е упражнявал много и който си носи капитала от миналото. Чадо Раде! Твоето движение на постъпка е по-бързо от разумната мисъл. Ти трябва да превъзпиташ баща си чрез хармонична мисъл, а не да му даваш преднина все той да върви. Вървял е тогава, без да има светлина, в тази посока, а сега ти ще го ръководиш в тази насока. Затова ще бъдеш разумна и съзнателна и любяща. Ще любиш всяко същество като душа, което трябва да живее и ще му дадеш възможните условия да се развива, което виждаш, че е добре, а недостатъците му ще ги оставиш настрана, ще забравиш грешките му, както и твоите Бог.
към текста >>

21. 4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на многострадалното си дете.
1942 г., стр. 4) Повестта «Генко Орлето» е история - път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена там някъде, в едно диво балканско село, без грижи на майка и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който то ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия. Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на многострадалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път всред бездушното и егоистично общество. Не може човек със сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателят остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действува затрогващо на читателя - сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която, като е чела повестта, да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствувала героя като свое дете.
към текста >>

22. 37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо.
Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят * Това пророчество се сбъдна. От 2001 г.
към текста >>

23. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Коленопреклонно моля Ваше Величество дарувание живота скъпото ми чадо. с.
Февруари 1943 г. Ваш верноподаник: Илия Н. Кирков [Забележка на ръка: Казано на Царя] 29. Молба до Цар Борис III от Илия Кирков До Негово Величество Цар Борис IIІ Син съм на родолюбива майка Неделя, участница в Белочерковската чета на Бачо Киро, бивш народен представител XVІ, XVII, XX събрание, 40-годишен кооперативен деятел, баща на пет деца, единственият с висше образование Александър Илиев Кирков, осъден от Софийския военно-полеви съд по дело № 10/1943 г. на смърт, подлежащо незабавно изпълнение още днес. Коленопреклонно моля Ваше Величество дарувание живота скъпото ми чадо. с. Върбовка, Севлиевско Илия Недялков Кирков [Забележка на ръка:] Казано на Царя
към текста >>

24. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Значи в бъдеще отсега нататък Величка ще притежава и трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, с които тя става чадо Божие, което разполага със силите и възможностите на природата, и повече няма да слиза на земята.
Както споменах, душата й е абсолютно чувствителна и хваща почти всичко, което става по лицето на земята. Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори. Отговаря за духовното развитие на французите - много трудна задача. Небето навсякъде работи с неизвестни на хората компоненти, неизвестни за Земята същества, които обаче са много добре известни в Невидимия свят на Небето, където се знае точно кой каква работа изпълнява в общото развитие на Космоса. На Величка й остава да осъществи в развитието си (Слънце тригон Плутон), но тя го направи чрез великата връзка на ума си, Меркурий, с Меркурий, МС, Венера и Слънцето на Учителя - Духът на Истината Беинса Дуно. Значи в бъдеще отсега нататък Величка ще притежава и трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, с които тя става чадо Божие, което разполага със силите и възможностите на природата, и повече няма да слиза на земята. Такава душа беше сестра Йорданка Жекова, носителка на трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, Учителят я викаше често да готви в кухнята, и тя като готвеше, внасяше тези елементи на Битието в храната и яденето беше винаги много вкусно и полезно за тези, които го използваха. Когато други готвеха, които не ги носеха, и оттам и не влагаха тези елементи в храната, тя не беше вкусна, все едно ядеш трици. Всичко е в ръцете на Бога, на Учителя Беинса Дуно, Когото физически познаваме, любим Го и се учим от Словото Му. Да бъде Неговата Воля за всяка душа, която работи на Божествената нива, за преуспяване на Неговото Велико дело в цялата Вселена. (Уран съвпад Лилит).
към текста >>

25. 243. Ако си Син Божи?

Весела Несторова

Какво по-хубаво нещо от това, да бъдеш чадо Божие, Син Божи, дете на Бога?
243. Ако си Син Божи? Какво по-хубаво нещо от това, да бъдеш чадо Божие, Син Божи, дете на Бога? Ако си Син Божи, имаш всичко на разположение и сега и за в бъдеще. Очаква те Божията Любов на земята във всичката нейна пълнота. След това ще опиташ всичката Любов в света на ангелите и най-после ще опиташ всичката тази Любов в Божествения свят. И тогава ще има една връзка между човешката, ангелската и Божествената Любов. Те са едно и също нещо.
към текста >>

26. 112. ПИСМО ОТ МИНЧО ДО УЧИТЕЛЯ, 8 май 1921 г., събота, Бургас

Минчо Сотиров, писма

Поднасяме Вам пред Престола на Господа Божа и Отца Нашего синовните ни поздрави и молитствуваме за благословия, за да расте чадото Маттей в мъдрост, разум и знания, Любов, Истина и Правда, Сила, Дух и Слово в служение Господу и Богу и Отца Нашего през всичките дни на живота си за Славата Божия.
112. ПИСМО ОТ МИНЧО ДО УЧИТЕЛЯ 8 май 1921 г., събота, Бургас Учителю! Утре 9/22 май малкия нй син Маттей встъпва в 8-а годишна възраст. Поднасяме Вам пред Престола на Господа Божа и Отца Нашего синовните ни поздрави и молитствуваме за благословия, за да расте чадото Маттей в мъдрост, разум и знания, Любов, Истина и Правда, Сила, Дух и Слово в служение Господу и Богу и Отца Нашего през всичките дни на живота си за Славата Божия. Целуваме Десницата Ви Учителю всички от дома ни и молиме за Вашата благословия Маттей, Александра, Марийка, Димитър, Еленка и Минчо Сотирови. Бургас, 8/21 май 1921 г., събота
към текста >>

27. 117. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9 май 1922 г., понеделник, Бургас

Минчо Сотиров, писма

чадото Божие, малкия ни син Маттей встъпва в 9 годишна възраст.
117. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 май 1922 г., понеделник, Бургас Учителю! Днес 9 май ст.ст. чадото Божие, малкия ни син Маттей встъпва в 9 годишна възраст. Молиме Ви за Вашето благословение и съдействие да расте Маттей в духовно, умствено и физическо състояние, за да бъде Верен и Истинен син на Небето и съработник на Божествената нива. Особено се нуждае сега от физическо и умствено развитие. Нека Учителю Духът Божий да ни ръководи всички в дома в пътя на Мир и Любов за благодарение и хваление, Вярност и Истина за Славата на Отца Нашего на Небеса. Н. Л. К. Б. Л. Целуваме Десницата Ви Учителю в Господа на Силите Ваши послушни слаби ученици Минчо Сотирови понеделник, 9 май ст.ст.
към текста >>

28. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Това е последния опит и ако не успея, то значи всичко се обръща с главата чадоле и аз умирам. Зъзна.
Значи, на верен път съм, напред! Ето ме към болницата! Как тръгвам, где излизам, не зная. Дълго изгазвам кална оран и мокра, кална, жалка сядам да чакам отвън, докато един прислужник отива да я търси по стаите. Захлюпвам се на облегалото и давам воля на своите ридания... До тук и вече - нито крачка. Това е последния опит и ако не успея, то значи всичко се обръща с главата чадоле и аз умирам. Зъзна. Зъбите ми тракат от студ. Нозете ми до глезените мокри и тежат от полепналата нивешка пръст. Обувките вече скъсани и силите изтощени. Прислужникът се изправя до мен, а до него - бял ангел. Сама Саша Гладиева с бяла престилка и бяло на главата, гледа ме с лазурните си очи и едвам ме познава: „Ти тука?
към текста >>

29. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

- Тук съм чадо мое, не бой се!
Въздухът става мек зефир и ми става топло и радостно. Някой стои до мен, някой сякаш говори. Чувам: - Тука съм, не бой се! - Но кой си ти? Христе мой, ти ли си? - Тук съм чадо мое, не бой се! Баща ми ли е това? Но тази сила е сила Божия; тази сила е Христова сила. Тръгвам по стаята с разгърнати ръце и търся да прегърна този светъл дух. Целувам собствените си пръсти. Ръце или крила докосват раменете ми.
към текста >>

30. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тогава се чуствувам дете на природата - нейно любимо чадо и се връщам обновена.
Бързо затварям книгата и се правя, че това не се отнася за мене. А някой път - о, сладки слова, които чета и препрочитам с наслада и благодарност. Те са истински откровения - божествени милувки, които ме радват много. Отивам някога на планината съвсем сама. Това е тъй хубаво! Тогава се чуствувам дете на природата - нейно любимо чадо и се връщам обновена. Чудо, майка ми оживя! До сега ми се подиграваше, а сега, изведнъж, по внушение свише ми праща 100 динара, които се равняват на 260 лв. Това е голямо знамение и аз мога само да благодаря. Вие се извинявате за Вашия стил и хвалите мен. Мене пък ми се струва, че Вашите писма са образцови.
към текста >>

31. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ако искате да знаете, петдесет на сто от причините да дойда и при Вас, се дължат на него; така и Вий с Вашето пренебрежение станахте причина да отида при него, не да Ви отмъщавам или да Ви наказвам, но вместо едно чадо, Асавита да има две такива!
Не ще Ви изказвам по-нататъшните ми съображения за това, освен ако някога пожелаете да ги знаете. Вий впрочем няма защо да се безпокоите, тъй като Ви остават още няколко месеци задружен живот във връзка с училището. След това не ще се даже и срещате. Но за Вас е важно, в това кратко време да постигнете оная хармония, тъй важна за доброто развитие на душите. Едно знайте, че щом съм приела да слезна и при него, има нещо ценно в тази душа. Ако искате да знаете, петдесет на сто от причините да дойда и при Вас, се дължат на него; така и Вий с Вашето пренебрежение станахте причина да отида при него, не да Ви отмъщавам или да Ви наказвам, но вместо едно чадо, Асавита да има две такива! И тъй, след неделя ще Ви изпратя с него пакет, в който ще вложа писъмце, съдържащо условията на пощалиона. Бъдете благоскпонна. Снощи четвъртък, апелирах към Бога да Ви се възвърне вдъхновението: Няма нищо по-сладко от това да родите ония зачнати не от похот мъжка, а които от Бога ще се родят! Моите най-чисти мисли да Ви обличат всякога с красивата дреха на благоволението Господне! В. В. Асавита.
към текста >>

Ще Ви обясня, че когато за нещо Вий сте скръбна или радостна, гдето и да съм, каквото и да върша, чувствувам Вашето състояние; същата връзка има между мен и второто чадо на Асавита.
” “Благопокорна е, пълна с милост и добри плодове...” Яков 3; [17]. “Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем! ” Матей 18; 22. И тъй, дължа да Ви съобщя условията на новия ни пощалион. Първото от тях е приятелството между Вас да бъде винаги на нужната висота и от това приятелство да блика красота и хармония. Ще Ви обясня, че когато за нещо Вий сте скръбна или радостна, гдето и да съм, каквото и да върша, чувствувам Вашето състояние; същата връзка има между мен и второто чадо на Асавита. Ето защо е необходимо и двете мои чада повече да са в светли състояния, та тогава и аз самата да творя в светлина. На първо време, за мен ще разговаряте малко: потребно е да водите предварително много разговори върху духовни въпроси, върху беседите на Учителя, за да попаднете в ония трептения, сред които би било полезно и заниманието със същността на Асавита. До днес той не знае значението и същността на дружбата ми с Вас, а знам че и Вам е желателно така да остане и в бъдаще. Ще имаме и тая грижа. Прочее, той ще идва при Вас с думите: „Имам да ти предам това от нея”, а и Вий ще му казвате: „Моля те, предай това на нашата обща приятелка.” Тия условия ще попълним в последствие, а ако Вий имате да кажете вече нещо по тях, сторете го.
към текста >>

32. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли

И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо.
- Ти ще понесеш бремето на земния живот; на нежните си плещи ще понесеш голям товар от човешките създания и никой не ще те подкрепи. Чуваш ли, скъпа душо? - Ще изтърпя до край, Господи! - Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия живот и бъдат изцелени. Твоята ръка ще стори това. И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо. Още от дете лицето й сияеше като слънце, очите й гледаха благо и усмивката й беше ангелска. От малка тя носеше словото Божие и ето, стана красива девица; лицето й светеше отдалеч и гласът й галеше както галят нежносребърните акорди на сладко-гласна арфа. Работеше тя. От устата й извираше слово благо. Езикът й беше тръст на скорописец.
към текста >>

33. 13. Опити за бягство от Румъния

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Спомням си само туй, че при раздяла вече Христо, който кипеше от сили и живот преди туй, особено нали той селско чадо, израсъл така и беше пълен.
Повторно така, то вече беше, чакай сега аз два опита правих, два опита да мина границата. При първия не успях. Вторият път успях. Накратко ще кажа за тях. Сега други работи да разправям, какви преживявания, има това-онова, обаче не са съществени. Спомням си само туй, че при раздяла вече Христо, който кипеше от сили и живот преди туй, особено нали той селско чадо, израсъл така и беше пълен. Изглежда, че когато вече са привършили другата работа и пръскането е привършило, а той да речем остава без работа, изглежда се наема да копаят някакво подземие там. Някакво подземие за този или за друг господар, не зная за кого, обаче те копаят земята, за склад за вино правят. Разбираш, в земята го правят, да бъде в естествена, една еднообразна температура. И Христо, той нали още младеж, бил е много силен, не е съзнавал, че е необходимо да се пази и наверно работейки много, изпотявайки се там долу под земята е настинал. И този човек, който беше толкова здрав и силен, аз когато се разделях с него, го виждах вече отслабнал така, съвсем отслабнал.
към текста >>

34. 129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани.
ДЕН ПЪРВИ ДЕНЬ ПЕРВЫЙ С изпълнени от неизразима радост сърца, с душа, развълнувана до нейните най-потайни, най-съкровени, свещени глъбини, със светнали лица, с усмивка на уста, целият български народ, като един човек, посреща днес нашите родни братя, синовете на нашите освободители - войниците и офицерите от славната Червена армия, децата на великия, братски, славянски, руски народ. Едно непознато досега, едно никога неизживяно до днес чувство, мощно, велико, необятно, като първична стихия, е обхванало цялото ни същество, проникнало е до най-тънките фибри на тялото и душата ни, които горят в някакъв свещен, божествен, непонятен и неизразим пламък. Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия! Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството. Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему, студено, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия. Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани. Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си! Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали. Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя. Защото грях, велик, най-голям, смъртен грях е за нас, българите, както и за всички славяни - да не вярваме в нашето общо призвание, да не вярваме в нашата мисия, да не вярваме в това велико Дело, към което Бог ни е призовал - да бъдем носители, да бъдем създатели, не само за себе си, не само за цяла Европа, но и за целия свят, на великата Нова Култура на братството, мира и любовта между всички хора и народи на земята!
към текста >>

35. 5. Ученичка на мадам Гию

„Не, ще го пишем работник - че ти излизаш от чернозема, че си работническо чадо.
Добре, ама той, като видял, че ще имам голям успех, организира много критици да пишат по вестниците, че „Лиляна Табакова е моя ученичка” - след като аз съм учила в Париж - за да получи малко слава. Аз изтърпях това. Даже имам критики тука, влизаха в будоара ми и ми записваха. Питат за баща ми, каква професия има. Викам, директор на фабрика. „Не, ще го пишем работник - че ти излизаш от чернозема, че си работническо чадо. Сигур е бил комунист. Разбираш? ” Каква ли не ме писаха вече. „Утре Лиляна Табакова ще се яви на 1800 души публика в Народната опера - дете от чернозема, дете на фабричен работник...”, а баща ми никога не е бил работник, но така. Всичко това го имам като документация - изрезки от вестниците и ги пазя. ____________________________ 13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ 14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят 15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог 16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique.
към текста >>

36. 221. Музикалният център

Защото той е Божие чадо.
Ако челото е легнало назад, не разчитай много на тоз човек. Второто нещо, което да хвърлиш поглед, е към ушите. Описва ушите какви да бъдат, че очите - на Истината, че устата - на Любовта, че носът и т.н., че физиономията и френологията. Когато брат Христов ме въведе при Него и аз паднах на колене пред нозете Му, Той си заби всичките пръсти в косата ми, да провери оня център -Любов към Бога и благоговение към твоя ближен - да имаш благоговение, уважение към душата му, защото не е той, а Бог е, който живее в него. Ти ако не го уважаваш, ти плюваш върху лицето на Господа, не на него. Защото той е Божие чадо. В.К.: Тоест Учителят с пръсти, с ръцете... Л.Т: ...бръкна, да, в косата ми. Бръкна, да. В.К.: И там намери... Л.Т: ...в мойта коса... В.К.: И там намери? Какво е намерил? Л.Т: Ами... В.К.: Какво е намерил, Той знае.
към текста >>

37. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

Д-р Миркович не е само революционер, Като истинско чадо на времето си, той е работил в разните отрасли на пробуждането ни.
1.3. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ Симеон Киров Табаков В: Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на град Сливен, 1924, с. 230-238. За да завършим периода на българското революционно движение, ръководено от външни организации между българските емигранти в Белград, Влашко и Русия, като епилог на което може да се счита Бузлуджа, ще дадем някои бележки за двама от първите организатори и предвестници на българските комитети, с огнища в самата България - Д-р Георги Миркович и Анастас х. Добрев. Д-р Миркович не е само революционер, Като истинско чадо на времето си, той е работил в разните отрасли на пробуждането ни. Ето защо, ние го виждаме още като черковен деец, директор на гимназия и инициатор за отваряне на училища, публицист и филантроп, а в областта на науката и специално медицината - въводител на хомеопатията у нас. Д-р Миркович се е родил в 1825 г. през месец март в Сливен. Баща му Вълко, по произход от близкото на Сливен село Стралджа, се е занимавал с обущарство и търговия с вълна. Майка му Койна е била от преселените в Сливен работни българи из разсипаното от кърджалиите село Раково.
към текста >>

38. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

И с тая търговия и художеството произвеждал препитанието си, дето най-после се оженил за една сливенка (името й не помня), и ако да е бил честит и добил едно чадо и брат мой на име Димитър, но след някоя година като е поболяла и умряла, и баща ми останал вдовец.
Дядо ми умрял през названото „голямото чумаво време”48, като не зная коя година, но мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19 век. Баща ми останал сирак на около 14/15 год. и наследник на добър имот, но като нямал настойник, парите, които имал заровил в земята, една част откраднали неговите най-близки роднини, а пък други пък заровил и не можал да намери. Другите движими и недвижими имоти, като се прахосали и обрали, най-после с една малка част пари дошел баща ми тук в града и постъпил при едното художника да се учи художество да шие калеври и папуци. И той като постоянно се занимавал с туй художество достигнал един капиталец и отворил дюкян, като прибрал слуги да му работят. И с тая търговия и художеството произвеждал препитанието си, дето най-после се оженил за една сливенка (името й не помня), и ако да е бил честит и добил едно чадо и брат мой на име Димитър, но след някоя година като е поболяла и умряла, и баща ми останал вдовец. И една година след смъртта й баща ми Вълку се оженил за майка ми Койна, тоже вдовица По предание на майка си Койна Русева зная, че дядо ми Руси има произхождението си из село Раково49 в Балкана, едно време Сливенска околия, а днес Котленска. И после се преселила тук в Сливен, но кога не зная, не ми е познато, но само туй зная от майка си, че днес дето имаме старата си къща, едната трета част от към водата е била преправена и оставена наследие от майка ми. Майка ми била се оженила първом за някой си Кондо сът Янкооглу, с когото имала едно дете на име Атанас, а съпруга й Кондо от болест ли умрял не знам, но до колкото си спомням аз съм слушал да е бил убит от турците и майка ми останала вдовица, и след една година време се оженила на втору венчилу с баща ми. И той е бил честит с нея, защото тя била много старателна на работа и като по него време в Сливен са работили доста много аби във всяка къща, майка ми като трудолюбива е изработвала по много аби, от които е получавала добра полза. От друга страна баща ни като непрестанно се занимавал с художеството и търговията си, препитавал къщата си доста добре и му оставало нещо за капиталец.
към текста >>

39. 6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.

Вий чадо Цанков позабавете се, да си идем заедно, защото съм сам.
О, случка изредка: И сички се наредиха за селям463. Не след много довтаса едно чудовище. Един измокрен от глава до крака калугерин с брада колкото метла ... И след прилежното поздравление седнаха. Гостите Понеже и вече време и ний трябва да бягаме, допростете ни да целунем десницата ви. Боре Да, да, идете и се успокойте: аз ще науча от Н.Пр.Хасуна потребното, а вас утре рано искам на Сан-Бенедето. Вий чадо Цанков позабавете се, да си идем заедно, защото съм сам. Цанков С едно до земи поклонение освети готовността си. Гостите направиха приличното поздравление и заминаха, а Боре, Хасун и Цанков останаха. Цанков ще се прави .... да стане поп. (!) Един излъган Българин _____________________________________ 461) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Свободняк - човек, който обича свободата, волен живот 462) Бележка на Е.
към текста >>

0.72631311416626