Търсене в текстове за 'Хубавото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство.
Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика. Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи. И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.
към текста >>

2. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял.
И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико.
към текста >>

3. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето.
И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия.
към текста >>

4. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>

5. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той има най-хубавото, безкрайно много по-красиво от всяка красота – това, че вечно ще върви.
Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем. Вечен друмник по безконечността е човек. Той вечно ще върви и нивга няма да ce спре. И радостен трябва да бъде, че вървежът му няма край. Той има най-хубавото, безкрайно много по-красиво от всяка красота – това, че вечно ще върви. Не ме спирайте по моя път! Тъмни и печални ми се виждат дните, в които гинат душите ни, задушени от нашето безумие. Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, защото не ще успея да достигна мястото, откъдето се вижда изгрева на моя вечен ден! Аз нявга загубих заедно с всички вас в далечната и мрачна далнина онова, що трябва всеки пак да намери. Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него!
към текста >>

6. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид.
Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал. И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля. Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля.
към текста >>

7. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7.
И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12.
към текста >>

8. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното.
От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде.
към текста >>

9. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си.
Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е.
към текста >>

10. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото".
" Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота. А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено.
към текста >>

А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото.
Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество. Те идат и в растенията, и в животните, и в човека. Праведникът, в когото тези Божествени мисли се явяват, хваща ги и ги култивира. А друг чака някое грандиозно явление в своя живот. Те са грешници. А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме. Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята опитност. Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив.
към текста >>

11. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души.
Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот.
към текста >>

12. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност.
Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време.
към текста >>

13. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Арфа от най-хубавото дърво.
Кой те научи тъй хубаво да пееш? – Айя, – рече На-Ну. – За кого пееш? – За Айя. – Каква награда искаш за твоята чудна песен? – Арфа от най-хубавото дърво. – Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор. В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О. Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ. Сам беше огън и седеше сред огън.
към текста >>

14. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото.
И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце.
към текста >>

Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта.
Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
към текста >>

15. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде.
ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус. В Европа той се нарича Теофан. Аз го срещнах за трети път в Ласа, дето се бях установил, идейки от Сиам, но след извършването на голям кръг през Китай, Монголия и Киаща. Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен.
към текста >>

16. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие.
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).
към текста >>

17. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там.
Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя. Следователно, съвременните хора знаят де е хубавото, красивото в света, но смърт има там; те знаят, де е богатството, но робство има там; те знаят, де е животът , де е щастието, което търсят на земята, но грозота е там. Обаче въпреки всичко, хората често налитат там и казват: това ще бъде! Ще ни е неприятно да гледаме всеки ден тази картина, но няма какво да се прави, трябва да се живее! Казвате: човек трябва да бъде свободен, но как ще придобие свободата си? И този въпрос е един от неопределените и незнайните. Когато се говори за свободата на човека, разбираме, че той трябва да се освободи от ред ограничения, които спъват неговата мисъл и неговите чувства.
към текста >>

18. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа.
на Лаз. М. Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа. И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда, любов, чистота. Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6.
към текста >>

19. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление.
Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода. Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него.
към текста >>

20. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното.
Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И.
към текста >>

21. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете.
II, 18 кн., септ. 1932 г.) статия под заглавие: „Всемирното Бялоо Братство": тая статия ще продължава и в следващите книжки. Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство. Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни. Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи". Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания.
към текста >>

22. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове.
Само умът е в състояние да се справи с противоречията на сърцето. Сърцето представя гъстото течение в природата, или венозната кръв в човека. Умът представя рядкото течение, или артериалната кръв. Ако венозната кръв не се пречиства в свещения огън на ума, и кръвообращението не става правилно. Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека. Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот?
към текста >>

23. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той е заел най-хубавото место.
Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „Пътят на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния.
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кое е най-хубавото в поста?
За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста. Това е оная част от бялата Магия, учението за Любовта и самоотричането от радости и удоволствия за полза на другите.
към текста >>

25. ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта.
Онзи, който е създал световете, който е направил всичко, който всичко е изпълнил с живот, който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, с своя „хладен разсъдък", не можел да люби! Христос слезе на земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум" не можели да любят! Пропътувайте цялото небе, цялата вселена, пропътувайте всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Господ! ”, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ! ” Спомнете си думите от Писанието : „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – своя „единороден Син,” за да по-дигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е лъжа! Любовта не признава никакви народности. Любовта не признава никакви религии. Любовта сама създава религиите.
към текста >>

26. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо.
А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности. От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв. Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен. Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години. Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо. А и кой ли ме е учил на това ?! - Бях чел видни философи - те всички ме пращаха към мене самия, но никой не беше смогнал да докосне струните на моята душа, никой не ми посочваше пътеките към самия мене. Отдавна бях захвърлил храненето с телата на божии създания, ала все ми липсваше нещо - не бе ме докоснал слънчев лъч, не беше досегнал още очите ми пръста на Великия. Бих казал с езика на обикновените: това беше една случайност, когато веднъж мои приятели по безмесно хранене ме поканиха да чуем беседата на един от най-странните хора в България. Тази беседа беше за мене всичко.
към текста >>

27. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи.
Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки. До преди няколко години това място беше само ливади; само лятно време се мяркаха няколко палатки. Оттогава насам като гъби изникнаха тия малки постройки и се образува цяло селище. Постройките са разхвърляни някак си безразборно и са прости в своето устройство. Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи. Да, на това място, на Изгрева, както от десетина и повече години се нарича, се гради нещо велико по своята същност! То още е разхвърлено както постройките по Изгрева, но тъкмо това говори за туй, което има да стане, за това, което се гради. С окото на един астроном човек ще види в разхвърлеността на малките постройки магическите, трудно разчетливи фигури на небесните съзвездия. На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души. Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор.
към текста >>

28. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден.
Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания. Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата. "ПРИ СПОРНАТА ГОРА", разказ от Любомир Лулчев Цена 5 лева. Авторът в този разказ ни разкрива новото, което се ражда сега в съзнанието на съвременния човек, това ново, което ще донесе красивата култура на братство на земята. С увлекателен художествен език авторът ни въвежда в скритите глъбини на чов. душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден. Препоръчваме тая книжка на читателите си. „МНОЗИНА КАЗВАХА", беседи от Учителя, десета серия, том първи, стр. 225. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", 66, София. Цена 30 лева.
към текста >>

29. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде.
Ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства. Ще ги пазиш. Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина. Тя е лозе, насадено с най-хубавото грозде. Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич. Така, ти получаваш и плод, и неговото благословение.
към текста >>

30. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога.
към текста >>

31. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Хубавото в живота произтича от един хармоничен свят.
Но когато тя не е посята, дъждът не носи благословение. Човек трябва да изхвърли всички свои идоли, за да стане здрав. И трябва да се освободи от всички гривни и букаи на краката си. Трябва едно знание, за да поправим живота си. Щастието на човека - това е наука. Хубавото в живота произтича от един хармоничен свят. Често издигай мисълта си към Вечното, към Възвишеното! Молитвата прилича на онази река, която тече, на онзи извор, който извира. Този извор прави големи добрини. И ако той престане да тече, страданията идват. Иде нещо много по-велико, отколкото си мислим!
към текста >>

32. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света.
" И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки. Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл.
към текста >>

33. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи.
Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание. Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода. Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чувството за хубавото, доброто и истинното е силно застъпено у тях.
Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост. Гъвкави пръсти означават способност за приспособяване, за лесно възприемане, изразителност в мислите, чудесна способност за разказване, но малко кураж и храброст. Много гъвкавите пръсти означават безличие. Остри пръсти. Това са пръстите на хора с голямо въображение, интуиция, мечтателност и мистика. Чувството за хубавото, доброто и истинното е силно застъпено у тях. Те са повече хора на чувството. При известни белези на ръката показват похот, садизъм и лъжа. Ако са много остри: утопични мисли, облачни построения. Те не могат да реализират идеите, които имат. Квадратни пръсти.
към текста >>

35. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него.
Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него. Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес. За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани. Човек да не се самозаблуждава.
към текста >>

36. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа.
Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата. От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр. когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството. Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура? Велико преселение на народите, хаос навсякъде!
към текста >>

Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа.
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота.
Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А.
към текста >>

38. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто.
ЗДРАВЕ. СИЛА И ЖИВОТ Значението на мисълта. - По-голямата част от страданията на хората идват от тяхната собствена мисъл. Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех.
към текста >>

Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо.
Един човек без улегнала и права мисъл живее в постоянен страх и безпокойство, а страхът е началото на всяка болест. Първото правило е, човек да не се плаши от нищо. А и когато се разболее, ако няма страх, нека мисли за здравото състояние на нещата, за хубавото, доброто. Така той ще оздравее много по-скоро. Човек е здрав, а в съзнанието му, обаче, има всевъзможни лоши и отрицателни образи; този човек е много по-лесно предразположен към заболяване. Той, прочее, отдавна е душевно болен, щом не може да види хубавото в нищо. Заболи го човек глава, стомах, нека съсредоточи своята мисъл и да забрави, че го боли нещо. Ако първия път до десетия не би имал никакви резултати, то по-нататъшните опити ще го увенчаят с успех. Той ще се научи да се съсредоточава и да си въздействува с мисълта. Ако човек разбере, каква сила се крие в мисълта, той непременно ще разреши най-тежките въпроси на живота много лесно, ще разбере, че щастие, здраве и успех в по-голямата си част зависят от самия него. Нека всеки обърне сериозно внимание върху себе си, върху пречистването и засилването на собствената си мисъл.
към текста >>

39. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота.
Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
към текста >>

40. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното.
За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството.
към текста >>

41. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото.
Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта. Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество.
към текста >>

42. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Последният заема най-хубавото място.
В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РИЛСКИ ВЕЧЕРИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

* * * Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвършенствува.
Днес хората мислят само за себе си. * * * Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенствуват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвършенствуват. Всички тия неща трябва да се проявят, а не да се самоусъвършенствуват. Да се проявят! * * * Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвършенствува. Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, човек първо ще работи за името Божие и Неговата Слава, после за доброто на своите ближни, и на трето място за себе си. Така той ще постигне всичко, каквото желае. Този е правият ред на нещата.
към текста >>

44. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне.
Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем. Да обичаш един човек, това значи да виждаш в неговата душа нещо красиво, хубаво. Човек, който е намерил любовта, е намерил всичко! Там дето има любов, всякога има постижения.
към текста >>

45. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото.
Изящната работа е една мярка за самия човек. Изящен трябва да бъде целият живот на човка. Изяществото подразбира известно вътрешно съдържание. Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание. Думата е за онази красива проява в целокупния живот на човека, която е интуитивен израз на дълбоко залегналия в него висок идеал. Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото. Изяществото е качество на човека - художник, Високият идеал създава артистите; високият създава художниците, той създава учените, всички големи майстори в различните отрасли на живота. Високият идеал е най-големия динамичен фактор. Той гради най-хубавите неща в живота. Всичко онова, което оставя вечни следи, което пребъдва вечно е дело на високия идеал на човека, на един народ, на човечеството. И в всичко това, било то малко или голямо, живее духът на изяществото.
към текста >>

46. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота.
Ще се запитаме, какви ще бъдат отношенията между хората в тази нова култура, щом личността отстъпи от своите собствени искания. Бихме могли да кажем, че тогава отношенията ще бъдат чисто биологични - такива, каквито съществуват в живите организми. Там има една вътрешна целесъобразност и всички части и органи биват еднакво задоволени. Съвременният човек непрестанно би се запитал, какво би станало в живота, ако личността отстъпи от своите собствени искания, от своите желания и нужди, когато днес се счита, че задоволяването нужди на личността се явява като двигател в живота. Развитието е резултат на егоизма, на борбата на отделните личности помежду си, на сблъскване на техните интереси. Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота. Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество.
към текста >>

47. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности.
Защото, наред с всяка придобивка, иде и загуба. За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме. Но често хората страдат и от прекомерен прилив. Много неща, които ние придобиваме стават нерядко причина за големи страдания. И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности. Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота. Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество. Страданията, които идат от голямо изобилие най-често обезсмислят живота, а тези които идат от загуба и недоимък дават тласък на човека да дири нов смисъл. На всеки случай, природата не търпи мъртва точка, застой. Затова се явяват страданията.
към текста >>

48. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават.
Тия машини са предназначени да освободят човека от механичния труд. Тогава човек ще може да посвещава много повече време на други, по-плодотворни занятия. Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание. Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават. Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество. Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни.
към текста >>

49. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То е най-хубавото пение на тая песен, което съм слушал.
Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен". Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най-хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук.
към текста >>

50. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот.
Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
към текста >>

Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота.
Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека.
към текста >>

Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека.
Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости. Той разбира и разграничава правилно, докъде се простира човешкото като слабост и физическа невъзможност и откъде почва стремежът като вътрешен подтик към хубаво и завладяна, постигната степен на съвършенство.
към текста >>

Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде.
Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце. И всяка долна постъпка засенчва величието на човешката душа и дух. Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
към текста >>

51. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи.
Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най-хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раз¬движва нещата. Органична, която ги организира.
към текста >>

52. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки.
ПОДПУШВАНЕ Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си. Разбира се, всяка проява трябва да има своята граница. Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт.
към текста >>

Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече.
ПОДПУШВАНЕ Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си. Разбира се, всяка проява трябва да има своята граница. Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата. Всяко такова подпушване е жива смърт. Защо ще спираш една река, която си тече, която върши своята голяма творческа работа в природата! Най-много, можеш да направиш някои поправки в нейното корито, да не прави пакости, ала да я спреш, това ще рече да си навлечеш много беди. Така е и в по-тънкия душевен живот на човека.
към текста >>

При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост.
Да имаш контрол върху своите чувства, върху своите мисли, своите постъпки, това е само хубаво и полезно. Не всякога и не навсякъде трябва да показва човек бисерите на своята душа, своите хубави стремежи, своите благородни чувства, възвишени копнежи и светли намерения, въжделения и мисли. Не всякога и не всякъде, защото през зима и буря не се изважда нежно цвете навън. То ще се попари. От голямо значение е да знае човек границата на своята проява, макар тя да е най-добра и с красиви подбуди. При такъв случай, човек може да се приучи да превръща нуждата от външно изявяване на хубавото в един дълбок вътрешен живот, който обогатява човека с плодове на творческа мисъл, възвишени изживявания и голяма радост. Човек има наследствени предразположения и слабости, има лоши навици. Обикновеният човек е тяхна играчка всякога. Човекът, който е почнал да се замисля в своя живот, почва постепенно, но постоянно да пресъздава и облагородява в хубави стремежи и прояви всичкото това наследство от спъващи елементи. Това е път на разумност - бавно, но сигурно, като алхимик човек пресъздава всичко в благородно. Или по право, очиства себе си от всичко натрупано и излишно.
към текста >>

53. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката.
Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо.
към текста >>

54. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Не може, не може да се забрави хубавото на зимата!
Единство има зимата в себе си – тая царствена белина държи всичко в едно – тя обединява всички цветове в себе си, тя заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява. За всеки, който е опитал и опознал зимата като вълшебна приказка, в която всичко е омагьосано, той не може никога да забрави устрема, който събуждат в него бурите и мраза – как иска човек да живее тогава. Той не може да забрави приятната болка, когато в зимен слънчев ден диша с пълни гърди свежия въздух до ненасита. Сякаш сърцето ти ще се пукне при такива моменти. Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив.
към текста >>

А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме.
И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи.
към текста >>

55. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено.
Според окултната наука съществува един специален род жизнена енергия в нощта, която е абсолютно необходима за човека. Ней той дължи своето обновяване през нощта. След залез-слънце въздухът е богат с жизнена сила, акумулирана през деня. По навик хората са се научили да лягат твърде късно и да стават твърде късно. По този начин те изпускат най-добрия дял от богатата трапеза, която природата им сервира всяка нощ и обират само трохите. Онзи, който рано ляга, отива пръв на пиршеството и може да яде до насита от най-хубавото, което е сложено. Първите часове от 8-9 до 12 часа са сметаната, от 1 до 4 часа са млякото, а от там насетне остава суроватката. Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици.
към текста >>

56. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр. Орлеан (Франция).
към текста >>

57. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух.
Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот?
към текста >>

58. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното.
Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е защото един от основните принципи, които действуват във венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света – хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и "шик". За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети – меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън.
към текста >>

За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло.
Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света – хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и "шик". За това спомага, без съмнение и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети – меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Tе искат да им се създаде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседи в тях – това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти – това също е по негов вкус.
към текста >>

59. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто.
Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид. Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто. Един човек, една личност е фактор за създаването на много блага на земята. Изчезне тя от сцената на живота. Може би привидно, привременно да се почувствува загубата на тази личност. Ала животът е разумен в своята основа. В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията.
към текста >>

60. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Вижда хубавото в него.
Аз говоря за душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда. Един ден вие ще се озовете пред голяма изненада - ще видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. В тоя, когото обичаш, ще оценяваш всичко добро, което той има. Когато човек обича никого, не вижда погрeшките му. Вижда хубавото в него. А когато не го обича, повтаря погрeшките му в ума си. Ако виждате погрeшките на човека, това значи, че вашата любов се е намалила. Не че той няма погрeшки, но вие не трябва да ги виждате, за да се изправи той. Щом му виждате погрeшките, той не може да се изправи. Това е много мъчно изкуство.
към текста >>

61. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете.
Буча Бехар ПРЕД ВЕЛИКДЕН Той живееше в село от много години. Още когато се запопи, бяха го изпратили в тоя край и ето, от тридесет години, от село не мръдна. Сега той беше близо шестдесет годишен, среден ръст, със сухо и слабо тяло, което се губеше в широкото му расо, с продълговато лице, гладко и умно, с прошарена брада и кротки очи, които гледаха и виждаха всичко, което ставаше край него, най-често, разбира се, хубавото и доброто, което го трогваше и радваше като дете. Ходеше още изправен и стъпваше твърдо и уверено. Казваше се поп Грую. В цялата околия той минаваше за един от най-добрите свещеници, а в село го обичаха и почитаха. Но човешка слабост! Може ли да бъде човек винаги изправен, па макар тоя човек да бъде и поп Грую?
към текста >>

62. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него.
Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека. Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него. Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки човек, който иска да живее с истински импулси в живота. Е. К. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота.
към текста >>

63. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите.
Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото вярвам малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз 6их искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видехме "Изгрева", ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи. е една велика действителност. Така, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин: чрез примера на нашия живот. Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на "Изгрева", ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина, светлината на тези, които не живеят живота на обикновени хора.
към текста >>

64. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя обича хубавото.
Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен. Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе.
към текста >>

65. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека.
Това е една обстановка на физическия свят. 5]Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика" от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите-предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, че след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет – евангелието на Матея – налиташ пак на едно дълго родословие – това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т.н. и т.н. – цели четиридесет и два рода.
към текста >>

66. КОНТУРИТЕ НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК - GEORG NORDMAN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тия мъчения, които преживяваме, всички тия хора, които загиват, те стават жертва, за да се роди хубавото в света.
Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Всичките страдания, които съвременните хора преживяват, тази кръв, която се пролива, това са родилни болки. Колко милиона клетки стават жертва, когато ражда една жена! Същият закон е в природата. Тия мъчения, които преживяваме, всички тия хора, които загиват, те стават жертва, за да се роди хубавото в света. Като казваме това, ние само констатираме факта. То значи, че всичко, което става в природата, е разумно и добро. Или, другояче да се изразим: Всичко, което Бог е създал е обмислено и всичко в края на краищата ще се обърне за добро. Да имаме вяра в това! Щом дойдем до Божественото, никого да не вземаме за авторитет.
към текста >>

67. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тяхната мисъл, освободена от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството.
Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота. Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота. Тяхната мисъл, освободена от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството. в образите им е изпи¬сано това. И вие четете, долавяте хармонията, мира, красотата, които живеят в техните души. Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им. Вие сте виждали, когато скулптор вае своята статуя. Той е в екстаз.
към текста >>

68. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът.
ДОБРОТО И ЗЛОТО В ЖИВОТА Животът е най ценното за човеците, затова той интересува всички. Животът има две страни. Съвременната наука и пък всичките науки от памтивека доказват, че животът се проявява по две посоки: по посоката на доброто и по посоката на злото. Най-хубавото нещо в света е животът; най-грозното е пак животът. Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света.
към текста >>

69. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота.
Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист.
към текста >>

По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното.
И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите. Безспорно, обществото с всичкия си порядък, колективни удоволствия и бавен механически развой, действува върху отделния човек, още от люлката до смъртта му, твърде приспивателно, твърде зловредно. У малките се явява желанието да подражават на големите, у юношите на възрастните, а у възрастните на състоятелните, на високопоставените. Така се създава в отделния човек безразличието към хубавото, благородното, напредничавото в живота. По този начин, чрез въздействието на самото общество се затъпява още от рано онова естествено предразположение в човека да бъде деен и да възприема и работи за хубавото, идейното, възвишеното. Във връзка с това ние мислим, че истински идейни и творчески хора остават само тези, които от ранни младини, в своя радостен копнеж към истина и красота, са. прегърнали и поставили като основа на живота чистата, висша идейност. Тия хора остават вечно млади, с дейно участие във всичко, що поставя живота на основата на „високия идеал", на творчеството и доброто. Стремежът към по-големи удоволствия отнема силите на човека и го прави груб материалист. Каква мисъл, какви чувства и светли желания ще се събудят в такъв човек.
към текста >>

И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото.
Традицията е също една голяма причина, която поддържа безразличието. Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята? Нашите бащи са създали всичко, мислили са и за нашето добро. Какво има да прибавим ние? И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото. Истинското чувство за красота, обаче, не е чувство към хубавото съществувало и изживяно в миналото. Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре. Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване.
към текста >>

Истинското чувство за красота, обаче, не е чувство към хубавото съществувало и изживяно в миналото.
Тя заставя човека да приеме нещата такива каквито са били в миналото. Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята? Нашите бащи са създали всичко, мислили са и за нашето добро. Какво има да прибавим ние? И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото. Истинското чувство за красота, обаче, не е чувство към хубавото съществувало и изживяно в миналото. Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре. Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява.
към текста >>

70. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кръчмарят вика някого да опита хубавото вино.
Обича го, защото е богат. Като изгуби богатството, не го обича. Докато е добър, докато е здрав, обича го — това са Божии благословения. Като загуби здравето, добрината, престава да го обича. Има една любов, която може да наречем кръчмарска. Кръчмарят вика някого да опита хубавото вино. Понеже иска да продаде виното си. Оня отива, пие от виното и му плаща. Той посещава кръчмата, докато изхарчи всичкото си имане. В случая печели само кръчмарят; онзи, който пие виното, какво печели? Каква любов има кръчмарят, който продава виното с пари?
към текста >>

71. НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човекът има неща, пред които бледнее красотата на най-хубавото цвете.
Всяка физическа форма представя една духовна, която се съдържа в нея, но която духовна форма ръководи проявите на физичната. Мъдростта на брамина представя духа по следния начин: „Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея". Човек е най-висшето стъпало между формите на битието. Духът му е придал качества, каквито никое друго същество не включва в себе си. Човекът има неща, пред които бледнее красотата на най-хубавото цвете. Той може да надмине кротостта на агнето и да прояви самопожертвователността на една пчела. Думите „по образ Божи е сътворен" са една истина.
към текста >>

72. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не можеш да обикнеш някого, ако не си способен да виждаш хубавото, светлото в него.
Не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. При любовта нещата стават ясни, досещаш се, идва ти на ум, как да постъпиш и се радваш. Любов можеш да имаш само към Красотата! Ти можеш да обичаш само Красотата. Като обикнеш някого, виждаш нещо хубаво в него. Не можеш да обикнеш някого, ако не си способен да виждаш хубавото, светлото в него. Да обичаш някого, това значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, Защото като обичаш хората, ти се оглеждаш в тях. Като ги обичаш, ти обичаш себе си – Божественото, което работи в тебе. То работи и у тях. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях – Вечната Красота в света. – В що е вечното благо?
към текста >>

73. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Наближава времето, когато ще се изяви хубавото в живота и ще избави хората от робството на злото.
Този, Който е създал света, е дал всичките условия на народите да се развиват. Той сега ще им покаже, че земята не е място за война, но място за земеделие, за индустрия, за наука, за култура. За всички има условия да живеят и да работят. Нов порядък ще настане в света. Никой да не се противопоставя и да рита срещу новото. Наближава времето, когато ще се изяви хубавото в живота и ще избави хората от робството на злото. Всички да приемем новото, което иде и да бъдем негови изразители. В живота ще се изяви братството между човеците. Всички ще бъдем братя. Тази идея е основата. Доброто е основата в природата.
към текста >>

74. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение.
Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: „Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото разположение. Ще знаеше, че Великото Разумно Начало е във въздуха! Никога човек да не оставя на ума си нездравословна мисъл, в сърцето си — нездравословно чувство и в тялото си — нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта, да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. И след като се усети спокоен, да си легне и ще има спокоен сън. Човек трябва да диша с Любов!
към текста >>

75. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща.
Като гладува човек се подмладява. За да оживее човек, трябва да гладува. За да стане нещо от човека, трябва да гладува. Гладът е мощно нещо във физическия свят. Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети. За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща. Гладът е най-чистото нещо. Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Да не смесваме глада с насилието. Гладът е основен подтик в организма, да възприемем онова благо, което ни е дадено в първичния живот.
към текста >>

76. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си.
Трябва да се съобразяваме със законите на природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка — един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. в допълнение на казаното в миналата книжка, за психичните условия на дишането, Учителят дава още следните разяснения (24): „Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор.
към текста >>

77. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него.
Може да са малки радости, но те ще внесат смисъл. Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и сляпо, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко. В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост. Тя ще му отвори очите, той ще види, че в него има нещо друго, което живее друг живот — по-висш, по-светъл. Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него. А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива. Започне ли човек да се радва на малките, едва забележими неща, започне ли да се възхищава, от красивото и доброто, той започва да чувствува, че живее, започва да добива смисъл. С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко.
към текста >>

А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива.
Отруденият човек днес, за когото всичко в живота е механично и сляпо, за когото няма смисъл, трябва да се остави спокоен за малко. В него ще забушува цял ад от мисли, чувства и желания, които се борят помежду си. Като утихнат тия борби, в него ще избликне една малка радост. Тя ще му отвори очите, той ще види, че в него има нещо друго, което живее друг живот — по-висш, по-светъл. Така човек ще почне да се вглежда в себе си и вън от себе си, — да намира малки радости в себе си и да се радва и въодушевява на доброто и хубавото, което е извън него. А доброто и хубавото е безспорно във всичко, което расте, цъфти и живее, което се развива. Започне ли човек да се радва на малките, едва забележими неща, започне ли да се възхищава, от красивото и доброто, той започва да чувствува, че живее, започва да добива смисъл. С това той почва да се приобщава с нещата, с природата, с всичко живо. В приобщението с всичко се крие истинското религиозно чувство. И тъй, началото на истинското религиозно, чувство, което е в приобщение с всичко в природата, седи в малката радост, която избликва от дълбочините на душата, а също и във въодушевяването — сърадването на всичко. По този път са идвали до истинската религиозност и признаване космичния Разум мнозина големи учени на модерното време.
към текста >>

78. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете?
Как може да са толкова тъжни очите на младо момиче? — Рекох си аз — А по-рано тя беше като птичка, господарю. В очите на Селим пламна светкавица. Гняв пропълзя по лицето му и над веждите му се вряза мръщина. — Грях е това, Селиме — продължи смело старият Адем, който поради мъдростта и годините си, единствен имаше кураж да говори така. — Не виждаш ли, че мъка разяжда сърцето и трови живота на хубавото ти дете? — Не се меси в чужди работи, Адем! — отвърна рязко и студено Селим. — Аз зная по-добре от тебе, кое е справедливо и кое не. — Справедливостта си научил, Селиме, но милост нямаш, а без милост справедливостта е като безводни дни, когато се умира в пека на пладнето. Ще разгневиш Аллаха, господарю, зещото пророкът в светия Алкоран говори за обич някъде.
към текста >>

От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее.
Тогава бе денят на големия празник, но той бе нищо, в сравнение с празника, който настана в него, защото от мига, когато съзря очите ù, в сърцето му цъфна голямо цвете на обич за целия свят. — Защо петниш рода на баща си? — попита веднъж Селим. — Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач момичето. В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров. От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее. Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство. Един ден Селим трябваше на тръгне на далечен път. Като пазач на Зиннет, той остави суровия и зъл роб Кадим, който я следеше ден и нощ. Дълго пътувал господарят из необятната и знойна Нефуд. Вечер, когато слънцето залязвало, той спирал камилите, постилал на пясъка пъстро килимче и със свити колене, както подобава на правоверните, благодарил на Всемогъщия за преминалия ден.
към текста >>

79. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си.
КЪМ НОВ СВЯТ За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа. Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура. Тя е създала небето и земята.
към текста >>

80. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И от сърцето и душата на всеки човек ще се роди най-хубавото на земята – братството, правдата и обичта към другите, към всичко, което Бог е създал.
Една култура, родена в любов и братство е истинска основа за трайно творчество, живот в преизобилие, радост и мир. И тази култура, този живот е толкова близко до човека! Пространство и време не ги дели. Необходимо е само едно просто насочване на погледа към себе си и дейността навътре, в сърцето и душата. В тази безшумна дейност ще намерим себе си, ще намерим пътя към Бога и любовта към ближните си. И от сърцето и душата на всеки човек ще се роди най-хубавото на земята – братството, правдата и обичта към другите, към всичко, което Бог е създал. От сърцето и душата на всеки човек ще се роди новият живот, в който разрушенията и смъртта ще изчезнат. Човек ще стане средище на най-хубавия живот, в който мисълта за себе си е еднаква с любовта към ближните и служенето на всичко, на цялото. В Учителя (Възможности за Щастие, стр. 359), намираме една от най-красивите и велики мисли в това отношение. Той казва: "Да изпълняваш волята на Бога, значи да служиш на себе си.
към текста >>

81. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ - Е. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.
Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности. Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички. В това отношение, всеки човек, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Това е неговото богатство. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот.
към текста >>

82. ТВОРЧЕСТВО - Г. АХЧИЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас.
Нещо повече, за истински живущите тъкмо времето и пространството най-малко разделят нещата и събитията. Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество... * В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен. * Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие. * Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост! * Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов.
към текста >>

83. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Хубавото в човека не се губи.
Някой път виждаш в хората само обикновеното, а понякога имаш прозрение за красивото, което живее в тях. Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние. — Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека. Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. Вие питате, как да постъпвате.
към текста >>

84. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си.
Ако изгубиш истината — ще изгубиш всичко. Светът ще остане неустроен. Що е безлюбие? — Светът, който няма никаква форма, няма никакви възможности, няма никакви условия. Помни закона: Че Бог, който иска да ни обикне, най-напред ще ни тури на едно пречистване през огън и при това пречистване страдаме. И като ни пречисти, ще вложи най-хубавото, което има у себе си. Ще вложи истината у човка. Истината не може да се вложи в едно омърсено същество. Ние не искаме да страдаме. Ако страдаме, ще се пречисти нашият съд, в който ще се вложи истината в живота. Какво нещо е истината?
към текста >>

85. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек.
Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо? — Защото той не е знаел, кога е бил здрав. Той не познава себе си в здравно отношение, не е имал почит към хубавото, вечното в себе си и не е имал самочувствието на един здрав човек. Ние, хората, като че ли преживяваме дните си в сън, без да имаме самопочитание към това, което е вложено в нас. Ние търсим да видим нещата винаги вън от себе си, да видим нещо, излъчено от нас, изявено във физически форми, като жертвуваме за това понякога и нашите сили. Ние искаме да материализираме всичко, което е вложено в нас и му се радваме като наше творение. Но това ли е задачата ни? — Нам липсва едно пълно себепознание, а като последствие от това — вяра в личното съществуване.
към текста >>

86. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той е мислил и измислил най-хубавото заради нас.
Всички работи се нареждат там, гдето е Господ. Затова ние трябва да обичаме Бога. Когото и да обичате, светът няма да се поправи. Но, ако обичате Бога, светът ще се поправи. Ние съществуваме, понеже Бог е мислил заради нас. Той е мислил и измислил най-хубавото заради нас. Тия блага, които съществуват в нас се дължат на Божията мисъл. Тя е създала най-добрите условия, при които можем да живеем. Нам ни остава да изпълним Божия план. Да носим идеите на Божественото. И въпреки това вие страдате.
към текста >>

87. ИЗБРАНИТЕ - ПРЕВОД ГЕО ЧАЧАРОВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи".
Учителят казва: — Животът без музика не може да бъде разбран. В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи". Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
към текста >>

88. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лека усмивка заигра по хубавото й лице.
Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа. Млада жена го посрещна. Лека усмивка заигра по хубавото й лице. Децата спяха в сладък сън. — Зехрий, запита жената, защо лицето ти тъй свети? Ти си по-хубав от други път. О, Зехрий, такъв те видях за пръв път в градината при стария кипарис. Тогава те възлюбих със сърцето си, а животът ми се превърна в празник, озарен от щастие и блаженство.
към текста >>

89. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Беше ли, прочее, отрова хубавото жълто златно зърно?
Един друг факт, който привидно нямаше общо с моряшкият болести, бе пелаграта, болест, която бе почнала да се проявява и бе наречена болка на розата от испанския лекар Гаспар Казал Де Овиедо. Той я считаше като една форма на проказа. В 1735 год. почна да се проявява също и в северна Италия, в Унгария, в Полша, а в 1800 год., във Франция и после в Египет. Забележително е, че пелаграта се беше разпространила, когато употребата на мамалигата, въведена от Бразилия, се разширяваше из цялата средиземно-морска област, близо до Европа. Беше ли, прочее, отрова хубавото жълто златно зърно? Ако ли не, кои бяха причините на тая незаразителна проказа, която жънеше хиляди жертви? А междувременно разнообразността на неизвестни болести се увеличаваше, като се почне със скрофулата, с елефантиазията, с проказата, но цареше едно смешение на понятията по въпроса. И ето, един италианец, Гаетано Страмбио в своите статии, публикувани в Милано, в 1784-86-87 години, пояснява положението. Той събира различните инфекциозни микроби в болницата в Леняно, която управляваше, установявайки точната характеристика на всеки микроб, за да може ясно да го различи от всички други форми, с които се смесваше. В 1886 год.
към текста >>

90. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния.
Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст. Учителят говори още в беседите си, че особено е важен периодът на бременността за жените. Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния. Защото само при такива условия майките ще могат да раждат здрави, силни, красиви, дълголетни, способни, даровити, с висши стремежи, идеали и добродетели деца. И само такова поколение би могло всякога да е радостно и щастливо. Само народ с такива люде може да има светло бъдеще. Учителят казва още, че ако майката през време на бременността си най-много се възхищава и вълнува от музиката, стреми се да се занимава с музика и най-силно желае детето й да бъде музикант, непременно това и ще стане. Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности.
към текста >>

91. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ти си гладен, и онзи човек ти дава най-хубавото ядене.
Някой ме пита: „Какво нещо е Любовта? " Казвам му: „Ела на обяд". После ще говорим за Любовта. След обяд той пак казва: „Какво нещо е Любовта? " Казвам му: „Ела утре пак." Какво нещо е Любовта? Ти си гладен, и онзи човек ти дава най-хубавото ядене. Уморен си, дава ти най-хубавото легло. Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта. Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост.
към текста >>

Уморен си, дава ти най-хубавото легло.
" Казвам му: „Ела на обяд". После ще говорим за Любовта. След обяд той пак казва: „Какво нещо е Любовта? " Казвам му: „Ела утре пак." Какво нещо е Любовта? Ти си гладен, и онзи човек ти дава най-хубавото ядене. Уморен си, дава ти най-хубавото легло. Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта. Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост. Любовта е най-силното, но не е сила.
към текста >>

92. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа.
Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известно процеси, ще излезе от там съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени подържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае, как да постъпва спрямо разумната природа, и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. По причина на това, хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения.
към текста >>

93. Новото човечество - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения "Слънчеви лъчи".
Учителят казва: - Животът без музика не може да бъде разбран. В Божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения "Слънчеви лъчи". Радвайте се, че сте родени в този век - изходната точка на едно ново време. Боян Боев Материалът е отпечатан в сп. "Житно зърно", брой 5, 1943 г.
към текста >>

94. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.
Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което не мога да ви науча, е да се молите.
към текста >>

95. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души.
Тези са най-важните неща за човека. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата и да се ползуваш от благата на тази работа, в това седи новото учение, в това се заключава новата философия на живота.*** 4. ЦЕННИ МИСЛИ ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ (1932) Туй което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.*** 5. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Беседи от Учителя, държани на Витоша (1934) Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов.*** 6. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА (1935) Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си!
към текста >>

96. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен!
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ III година (София, 192з-1924) Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Така че, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от природата, ще знаете, че грешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен! Това е то великият идеал, високият идеал, който всички трябва да имате.*** Борис Николов - графика 4. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ IV година (София, 1924-1925) Aз взимам справедливостта като велик закон за възможностите на добродетелите, които може да се проявят в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Абсолютна справедливост! То е красивото в живота! Това е закон, според които, ако се водите, ще дадете на света една нова насока, те небето чрез вас ще даде нова насока на живота.Тази абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас,за да може всички онези добродетели да дойдат и да може да реализирате Божественото във вас.*** 5.
към текста >>

97. Музикални упражнения Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Работата е най-хубавото свирене.
Не е важно, дали по-рано, или по-късно ще възприеме. Законът действува до една година.*** 20 октомври 1943 Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота.
към текста >>

Мисълта е най-хубавото свирене.
Законът действува до една година.*** 20 октомври 1943 Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота. /Учителят свири/ Разумността, която иде, носи красивото в света.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

Доброто чувство е най-хубавото свирене.
Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота. /Учителят свири/ Разумността, която иде, носи красивото в света.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

Добрата постъпка е най-хубавото свирене.
Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфонията на живота.*** Казвам: Свърши се старата епоха, иде новата симфонията на живота. /Учителят свири/ Разумността, която иде, носи красивото в света.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

98. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всичко онова, хубавото, красивото в света е свързано с музиката.
- Божественият свят е свят на вечна хармония, външният израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова, хубавото, красивото в света е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо.
към текста >>

99. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните.
Ще ви изпита като Авраама; ще ви изпита като апостолите; ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх. Трябва да се мине седем пъти през Божествения огън! Това е най-голямото благословение. Това е свещеният огън на Любовта, който ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и как трябва да го изпълните. Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Някой от вас е търговец, заплете се в сметките си, няма пари; отиде си вкъщи,стисне си главата - отчая се. Не стискай главата си! Като дойдете вкъщи, седнете, отправете ума си към Бога, към своето разумно сърце, послушайте, какво ще ви се каже да направите в дадения случай.
към текста >>

100. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе.
Отивате при друг, започвате да му разправяте за мисълта, но и той казва: Какво ми разправяш за мисълта? Не виждаш ли, че се пребивам от болки в стомаха? Вие ходите от човек на човек, но виждате, че един се оплаква от сърце, друг - от стомах, трети - от глава и т.н. Болестите показват, че хората не мислят. Великият, Който е създал човека, казва: Дете мое, научи се да мислиш! Да мислиш, това е най-хубавото, най-красивото, което съм определил за тебе. И когато постави първите човеци в рая, Бог им каза: “От дървото, което е всред рая, няма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповед, трябва да мислите." Без да мислят много, те ядоха от забранения плод и сгрешиха. Ако бяха мислили, нямаше да сгрешат. Когато върши работи без да мисли, човек всякога греши.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17363595962524