Търсене в текстове за 'Хубавото'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство.
Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея. "Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената? Ние от 2 000 години вече говорим за човешката душа. Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него." Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята. Понечих да я взема. Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство. Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели? " "Мен никой не ме пита за тези неща. Когато ме питаха, бяха я вече превели. Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват. Не ме послушаха и я издадоха.
към текста >>

2. 3_31 Истинската работа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
към текста >>

3. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство.
Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване. Но тя се влюби в Ангел Янушев. Всеки има право да се влюби във всекиго. Но той, Ангел, със своето лекомислено поведение през време на Школата, накара много сестри да изгорят заради него.
към текста >>

4. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Там имаше всичко и то най-хубавото.
По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
към текста >>

5. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>

6. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е упазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам.
към текста >>

7. 26. ЖЪТВАТА

Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме.
към текста >>

8. 63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО

Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше.
към текста >>

9. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя.
Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

10. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя.
Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр. Най-идеалната храна, която Учителят препоръчваше бяха плодовете -ябълки, круши, сливи и грозде. Той употребяваше много плодове. От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня.
към текста >>

И от него изпращаха най-хубавото на Учителя.
От провинцията имахме братя овощари с хубави градини и добри стопани, които отглеждаха плодове и зеленчуци. И от най-хубавото, което получаваха изпращаха на Учителя. Хем да благодари, хем да Му се благослови плодородието. Понякога те идваха и задаваха практични въпроси на Учителя. Той отговаряше, а те ги провеждаха на опити берекет изпълваше домовете им. И от него изпращаха най-хубавото на Учителя. Голяма част от тези продукти Учителят даваше на общата кухня. Деликатното здраве на Учителя. Самият организъм на Учителя беше деликатен и нежен. Той не беше физически грубо устроен. Имаше деликатно здраве.
към текста >>

11. 194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ

Че и ние с Мария намазахме и пихме от хубавото мляко.
Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека. А това бе Учителят и Георги Куртев. Ние не се сетихме и не можехме да се досетим, че има разрешение в този случай. Разреши го Небето по този необикновен начин. Че и ние с Мария намазахме и пихме от хубавото мляко.
към текста >>

12. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор.
към текста >>

13. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
към текста >>

14. 105. АЛХИМИЯТА

Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор.
105. АЛХИМИЯТА Сестра Паша разправя следующето: „Отивахме на екскурзия на Мусала. Всички се радвахме на хубавото време, на слънцето, на потоците, на горите, на планината, а аз усещах, че съм в затвор. Като че съм зад някаква решетка. Всичко ми е мрачно, нищо не ме радва, като че нищо не виждам. В това състояние се качвам, в това слязох от Мусала, приятелите разговарят, пеят, смеят се, възхищават се, а аз нищо не усещам. Като се върнахме и отивам при Учителя по работа, а това беше 1925/26 г., сварвам Учителя като парализиран, не може да движи единия си крак и едната си ръка и почти не може да говори. Като видях Учителя в това състояние, изпитах ужас.
към текста >>

15. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина.
И аз казвам: „И какво ще бъде". А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар-пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде. Митар-пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина. Михалаки Георгиев е роден в гр. Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина.
към текста >>

16. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

Тук той си е приготвил най-хубавото място.
Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Боян да не го обича.
към текста >>

17. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Погледна хубавото време и каза: „То като че ли е добре да поостанем още някой ден." А сестрите се обаждат: „Учителю, свърши се хлябът!
Сега ще ви кажа една такава беседа, която се състоеше от две изречения и която Учителят държа на Молитвения връх една сутрин. „Когато доброто те покани да направиш нещо за него, кажи - да. Когато злото те покани да направиш нещо за него, кажи - не". Това беше беседата. Върнахме се от Молитвения връх и Учителят погледна небето. Погледна хубавото време и каза: „То като че ли е добре да поостанем още някой ден." А сестрите се обаждат: „Учителю, свърши се хлябът! " А ние сме към десетина човека. Аз казах: „Учителю, отивам за продукти в София и ще се върна още утре сутринта". Отговори ми:" Хубаво! " Метнах празната раница на гърбът си и се готвя да тръгвам. Прощавам се и ето аз съм си направил вече плана, че ще мина през Говедарци и Самоков и оттам с рейса до София.
към текста >>

18. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

„Най-хубавото място на Витоша е това." Ето защо сутрин само там отивахме, между Големия резен и Черни връх.
Топли, тихи дни и Учителят беше много разположен. Обикновено на това място, на тази котловинка Учителят сутрин държеше кратки беседи. След като посрещахме слънцето, правехме нашите шест упражнения и прекарвахме до обед, след което се връщахме в наблюдателницата. Обикновено Учителят държеше кратка беседа, която стенографите записваха. Ето какво каза един път за туй място. „Най-хубавото място на Витоша е това." Ето защо сутрин само там отивахме, между Големия резен и Черни връх. Учителят беше отслабнал и ние повече гледахме да Му създадем условия да си почива, затуй не Го безпокояхме с онези въпроси, които по-рано Му задавахме ежедневно. Така прекарахме 3-4 дни. След туй Учителят каза: „Е, хайде да слезнем и на долната хижа „Алеко". И действително слезнахме. Хижата „Алеко" бе празна.
към текста >>

19. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде".
към текста >>

20. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Ето ти най-хубавото легло.
В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас. Ето ти най-хубавото легло. От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия.
към текста >>

21. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85.
Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост. А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше. Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко.
към текста >>

22. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма.
Няма дълго да стоите в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! "
към текста >>

23. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко.
Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека. Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>

24. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Галилей Величков

Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място.
Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ. А Той, когато котаракът направи скока и се метна на бялата възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж. Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви: - Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда. Не само това, но владиката няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл.
към текста >>

25. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но хубавото е, че Пеню Ганев има две дъщери, които няма да му изневерят и да го провалят в никакъв случай.
1,1993 г. и накрая, отдолу на материала, снаха му Божанка се подписа. Е, какво ще кажете на това? Има моменти, когато синовете не заслужават да носят имената на бащите си. Тук точно това стана. Но хубавото е, че Пеню Ганев има две дъщери, които няма да му изневерят и да го провалят в никакъв случай. Особено малката му дъщеря Иванка, която беше свидетел в онези години, когато аз водих голяма борба срещу противодействията и успях с Пеню Ганев да реализирам моя план. Аз вярвам, че дъщерите ще защитят баща си по-добре, отколкото любимият му син Петърчо. А на Пеню Ганев, аз ще довърша работата му при всички случаи. Аз няма да го предам. Ние работихме двамата по Дух за Школата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

26. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи.
Ти чувствуваш ли, че като те тури Господ във всички страдания, че можеш да се жертвуваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля! " Ако чувствуваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувствуваш - не може. Но да изпрати Бог чистата, святата Любов чрез тебе, това не може. Тя не може да се прекара в малки, нечисти канали. Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство?
към текста >>

27. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи.
Ти чувствуваш ли, че като те тури Господ във всички страдания, че можеш да се жертвуваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля! " Ако чувствуваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувствуваш - не може. Но да изпра ти Бог чистата, святата Любов чрез тебе, това не може. Тя не може да се прекара в малки, нечисти канали. Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство?
към текста >>

28. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А ние се препичахме и греехме на хубавото слънце и си почивахме.
Ето сега ще ви я разкажа като че ли е на едно и също място и като че ли е за един и същи човек и че е една и съща опитност. Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя. Една сутрин със сестра Граблашева се греехме на слънцето в двора на ул. „Опълченска" 66. Други посетители нямаше, но Учителят си имаше вътре своя работа и ние бяхме осведомени лично от него и така спокойно чакахме, за да си свърши той своята работа и да дойде нашият ред за посещение. А ние се препичахме и греехме на хубавото слънце и си почивахме. По едно време вратата се отвори и видяхме, че Учителят заслиза по стълбите и след това се насочи към приземния етаж, там където беше трапезарията, отивайки да закуси. Ние скочихме и се отправихме натам, слезнахме долу при него и го заобиколихме. Той ни посочи свободните места, ние ги заехме и го загледахме. Той се усмихна и ни запита: „Защо не останахте да се греете на слънцето? " Аз отговорих: „Учителю, ние си дойдохме при Слънцето".
към текста >>

29. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън.
Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години. В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство. Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина. Ако светлината и топлината се изтеглят от света, в него ще останат само мъртви форми, формите имат значение благодарение на светлината и топлината, инак те са мъртви. Когато ти четеш една книга и намериш някоя хубава идея тя в книгата ли е или в тебе? Разбира се, че е в теб, Ти си намерил нещо хубаво и книгата ти става ценна, но другите не го виждат и книгата за тех няма тази цена. Когато гледаш звездите и се роди в тебе някоя идея, ти четеш по тези звезди, разговаряш се с тях и те ти дават много нещо."
към текста >>

30. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят.
Някой път страдаш, за да опиташ положенията, в които се намират другите хора. Ето защо ще стоиш над страданията на народа, над страданията на домашните ти, над своите страдания и ще ги наблюдаваш от друго гледище. Така ще можеш да въздействаш и на вашите домашни. Ще гледаш как Господ работи. Ангелите като гледат твоите страдания ти казват: „Не бой се. Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят. Когато някой се влюби, той иска най-напред да хване този, когото обича с ръцете си, защото ръцете са Божествената част у него. Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича. После той пожелава да го опита с устата си, да го целуне. След това го пожелава със сърцето - то е по-интимна връзка. Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
към текста >>

31. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в близост с Бога.
Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила. Затова да пазиш връзката си Бога. Да живеем винаги в близост с Бога. Например аз излеза и се пека на слънце, то е близост. Също наблюдавам изхода и течението на извора. То е най-хубавото положение, което човек може да има, да е в близост с Бога. Отношението се отнася към мъртвите тела. А съотношение имат живите същества. А Бог обхваща всичко. Бог е Бог на живите, а не на мъртвите."
към текста >>

32. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото.
Учението трябва да придобиеш сама, а колкото за сърцето то ще дойде после само без дато търсиш. Трябва да учиш, да учиш в широк смисъл на думата. Когато Господ иска да благослови някого то го благославя и всичко ще се нареди, ще дойдат по-добри условия. Най-напред мъчнотиите са отвънка, после са отвътре, а най-после са отвън и от вътре и тогава ако издържиш и тех то идва някой, който да ти съдейства от небето. Сега ти предстои този изпит, а после ще дойдат и други задачи. Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото. Каквото и да му направят другите - да търпи. Той да знае в себе си какво има у него, но да си мълчи и да живее с онова вътрешно разбиране, с дълбоката духовна връзка, която има с небето. Ти само учи и за нищо няма да мислиш. За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат.
към текста >>

33. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

" Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото".
Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя? " Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото". Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш. Ти или трябва да се издигнеш във въздуха високо, или трябва да слезеш надолу и да минеш през големи страдания. Само така можеш да придобиеш чистота. Водата как се пречиства? Като дойде в твърдо или въздухообразно състояние?
към текста >>

34. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Тези неща взаимно стават и това е хубавото в Любовта.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Този когото обичаш първото нещо, което ще ти направи, ще те мушне с един нож и ако не се уплашиш ще видиш, че този нож е книжен. Сега ще се учиш на пълната жертва. Учителят ти ще поиска да му оставиш всичкото си богатство и да си заминеш. После пък той ще ти остави богатството си и ще си замине. Тези неща взаимно стават и това е хубавото в Любовта. Ще има някои, които ще искат да те накарат да се отдалечиш от мене. Ти няма да ги слушаш. Те и на Савка и на другите постоянно пращат тези мисли, които доста са им навредили. Духовете, които те преследват карми-чески искаха да ти отрежат главата, но аз те спасих. Никой няма право да реже главата на другия.
към текста >>

35. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Сега е най-хубавото време за събиране на прана.
Ще превръщаш енергиите си, ще ги трансформираш една в друга. Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева. Сега е най-хубавото време за събиране на прана. Представлявай си, че праната прониква в тялото ти. Ти си от бързите, искаш за малко време големи резултати да добиеш. Стомахът ти и проблемите с него ти се дължи на чувствата. Трябва да работи човек върху чувствата си и ще си подобри състоянието и работата на стомаха. Здравият може да греши, а болният не греши, а той поправя грешките си".
към текста >>

36. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината.
Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората? Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината. Когато страдаш спомни си за търпението на растенията, на които главите са заровени в земята. Трябва да бъдеш герой." „Учителю, аз не съм ли? " „Си! "
към текста >>

37. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото.
Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
към текста >>

38. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия.
Някой път вие трябва да отидете при Господа; при Вярата на душата. Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра, за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората - до Изгрев; третата - до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е волята Божия. Ние сме дошли на земята да изпълним волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим е: - да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, нямо по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тука, че е накарал слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни.
към текста >>

39. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Най-хубавото, което е във вас да се прояви.
Може да четете това, което съм говорил за Любовта. Ако има някой да е говорил за Любовта, аз съм говорил най-много. Едвам съм започнал да говоря за Любовта. Тя е най-великата наука в света. Аз желая вие да цъфнете, да узреете, като хубави плодове. Най-хубавото, което е във вас да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил. Ако ме питате: Какво да правим? ще ви кажа: дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях.
към текста >>

40. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Най-хубавото, което е във вас да се прояви.
Може да четете това, което съм говорил за Любовта. Ако има някой да е говорил за Любовта, аз съм говорил най-много. Едвам съм започнал да говоря за Любовта. Тя е най-великата наука в света. Аз желая вие да цъфнете, да узреете, като хубави плодове. Най-хубавото, което е във вас да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва една хубава статуя, така и във вас да се пази това, което Бог е вложил. Ако ме питате: Какво да правим? ще ви кажа: дишайте Любов. Навсякъде да виждате любящи същества в хората, като съзнавате, че Бог. живее в тях.
към текста >>

41. 263. ЧИСТОТАТА

Ще се държиш за хубавото, което има у всички ученички тук на Изгрева.
„Учителю, какво трябва да правим? " „Савка, тя сега е забогатяла с онова, което аз й диктувам. В нея има нещо хубаво. Ти от нея ще се учиш да се държиш все за Учителя си. А от Паша ще се учиш на ония хубави пориви на душата. Ще се държиш за хубавото, което има у всички ученички тук на Изгрева. Това са пориви на душите ви и това са плодовете на чистотата, в която живее вашата душа."
към текста >>

42. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Затова ще вземеш от двамата си родители онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито.
Другите и това го нямат. Затова бъди благодарна от малкото, което получаваш. За повече ти нямаш вместимост, толкова побираш и толкова ти се дава." „Ти си наследила от майка си някои хубави неща. У майка ти е развито сърцето и практичния ум. А у баща ти е развит много добре ума, но пък се спъва в сърцето. Затова ще вземеш от двамата си родители онова, което е хубавото, а пък ще работиш върху онова, което не е доразвито. Така като работиш върху себе си и изправяш недъзите на родителите ти, ти помагаш първо на тях и след това работиш върху себе си. Ще дойде време когато ще направиш едно стъпало по-нагоре и по този начин ще измъкнеш родителите си на следващото стъпало, което следва. Така ще се отблагодариш на родителите си затова, че са ти дали тяло и че са те свалили на земята и че си се родила в плът. А раждането на човека става чрез Духа. Днес имаш възможност да се родиш и чрез Духът, а това може да стане чрез Словото на Великият Учител, който е пред теб." Аз станах и целунах ръка на Великия Учител и тихичко се измъкнах от поредният урок, който имах с него.
към текста >>

43. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми!
Обърнах се към поезията, към природата. Ходех си всяка седмица в града. Връщах се с пълно куфарче с книги и литературни списания, с които брат ми ме снабдяваше. Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах. Опитвах се да пиша и сама. Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми! Надвечер излизах на разходка. Опивах се от нежните краски на хоризонта при залез и след залез слънце. Вечер до късно се разхождах на двора и разговарях с луната и звездите. Оплаквах им се. Питах ги какво е там при тях, какво са те, има ли жители там, има ли Бог, от какво зависи човешката съдба, от какво зависи моята съдба, от мене самата ли и как да си помогна?
към текста >>

44. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък. Но все таи отидох с писмото при кака Райна да се посъветвам с нея. Тя ахна от радост и удоволствие: „Разбира се, ще идеш. По такъв начин ще излезеш от селото.
към текста >>

45. 30. НА ПИАНОТО

Наталия Чакова

Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен.
Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета-ученички. Той стана. И ние след Него. Излязохме. На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността тук, на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1, 2, 3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова.
към текста >>

46. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

А на хубавото Му лице около устата имаше една гънка на неудоволствие, на отвращение!
Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма скръб и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой? Как? И защо? Защо? Защо?! А на хубавото Му лице около устата имаше една гънка на неудоволствие, на отвращение! От какво? От кого? - Тайна! Може би от земята, от нейните жители, за които Той напуснал Небесните обиталище, цели 60 години се раздаваше и беше неоценен за сега. Но това е само мое 127 мнение.
към текста >>

47. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Този Новият човек, който иде в света, той е синтез на всичко, ще внесе хубавото и красивото, ще покаже пътя, по който светът ще може да се оправи.
Хората в бъдеще ще имат правилни черти. Типът на шестата раса е почнал да се оформява вече. Навсякъде вече по земята се явяват такива типове. Те се отличават. . Хората на шестата раса ще имат ясновидство. Този Новият човек, който иде в света, той е синтез на всичко, ще внесе хубавото и красивото, ще покаже пътя, по който светът ще може да се оправи. Те ще се различават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на съвременните хора са затворени и затова те не могат да влязат във връзка с Невидимия свят. Бъдещите хора, на следващата раса ще стават видими и невидими. Не можеш да го затвориш. И десет пъти да го затвориш, той изчезва.
към текста >>

Господ е оставил хубавото за най-после.
Ще се въведе за всичко електричеството. Шестата раса е блудният син, който се връща при баща си. В Новата култура всички хора ще бъдат красиви. Грозни хора няма да има. Зазоряването на Новата култура ще дойде по-рано, но шестата раса в пълния си разцвет и красота ще бъде на земята след 2100 години. Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е закона.
към текста >>

48. 11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА

Цанка Екимова

За единствената си дъщеря тя не пестеше средства да й се ушие най-хубавото като плат в Габрово и като модел.
11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА Завърших гимназия. Майка ми желаеше децата й да бъдат елегантно облечени, държеше много за това. Дори накара моите братя да носят костюми с връзки. А тогава образованите мъже ходеха много добре облечени. За единствената си дъщеря тя не пестеше средства да й се ушие най-хубавото като плат в Габрово и като модел. Като разглеждам старите фотографии и оглеждам какви госпожици сме били, бяхме красавици и желани от всички женихи. Постепенно майка ми постави въпроса, че трябва да ми се намери съпруг и да ми се създаде дом и семейство. Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам разположение към този живот на съпруга. Тя внимателно започна да ми изрежда по име всички стари моми в града и да ми описва техния живот и ме запита: „Ако ти харесва техния път ще вървиш ли по него? " Случи се така, че по тези години в Габрово всички тези стари моми на времето си са били големи красавици, но с големи претенции и накрая не се намерил нито един жених да им отговори на изискванията и така те останали стари моми.
към текста >>

49. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Най-хубавото му пожелайте.
Тогаз няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Това, което пожелаеш на хората, то се връща на тебе. До новата година, когото срещнете, кажете му нещо много хубаво. Най-хубавото му пожелайте. Пожелай доброто на всички добри хора в света. Един човек може да греши, пак да бъде добър, ако го мъчи мисълта, че греши. Когато имаш доброто желание, без разлика на верую, да ги подкрепите с вашите добри чувства и мисли и това благо, което направим на тях, то ще се повърне върху нас". На 5 декември Учителят каза (в сряда) да съберем известна сума, която ще видим за какво ще употребим. В следната сряда, на 12 декември всички донесоха суми в пликове.
към текста >>

Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление.
Един ученик ще научи, като слуша. Ние (Духът) постоянно сме с нея. Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато.
към текста >>

В света хубавото ще възтържествува.
Ако европейските народи не побързат да се поправят, ще дойдат нещастия катастрофални. Трябва възпитание на народите, на масите, трябва едно друго възпитание. По структура (строеж) трябва да се вземат тия хора, които са готови и на тях да се говори за новото. По структура хората трябва да се изберат. Има някои хора, които не са готови. В света хубавото ще възтържествува. Национализмът трябва да отстъпи място и да дойде разумното, човешкото. Всеки ден отделяй по два часа за размишление. Вие като излизате между хората, светът все изтегля нещо от тебе. Трябва да бъдеш силен от вътре, за да можеш да трансформираш тия енергии и разумно да дадеш и разумно да възприемеш. Сутринта като се събудиш да влезеш чрез размишление във връзка с Ония, Които ръководят съдбините.
към текста >>

50. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли.
Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на архангелите и хората. Волът ти оре заради архангелите. Той казва, като ги погледне: Заради тях от любов дойдох. Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново, има ново, има противоречия. Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли. Каквито са възвишените ти мисли, такова е и дишането. Не можеш да дишаш добре, докато не мислиш добре. Никога не възпитавайте един човек. Оставете го да се прояви такъв, какъвто Господ го създал. Големите певци се изпращат да събудят хората.
към текста >>

51. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение.
Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам. „Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча. Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия.
към текста >>

52. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях.
Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута). Беше много тържествено и хванати за ръце пред пастора, при хубавото му слово, Жоро ми прошепна през воала, че цяла вадичка шурти по гърба му и аз се разсмях. Когато ни благословиха започнаха поздравленията. Аз и Сашка ревяхме, а Софка, приятелката от младини на Жоро, министърката Софка Башева, дойде до мене и при поздрава ми каза: „Толкова си хубава, че и аз бих се оженила за тебе". В такъв случай се помнят такива думи. След церемонията навън се бяха наредили редица коли и една трябваше да ни заведе първа за снимки при фото Даков. Помня това.
към текста >>

53. ПЕНКА КРАЕВА

Йорданка Димитрова Колева

Най-хубавото от това, което стана там беше, че се запознах с брат Петър Арабаджиев от Варна.
Тогава зет ми Пенчо Рачев, мъжът на сестра ми, който знаеше голямото ми желание да уча веднага дойде с колело, където работех и ми каза: "Пенке, отиваш да учиш в София". И наистина завърших Славянска филология в Софийския университет 1931 - 1936 г. Първата година учителствувах в Полски Тръмбеш. Втората година закриха гимназиалния клон в Полски Тръмбеш и ме преместиха в Омуртаг. Там учителствувах пет години. Най-хубавото от това, което стана там беше, че се запознах с брат Петър Арабаджиев от Варна. От него научих за Учителя, за Неговите идеи, за окултното учение, за вегетарианството и станах ученичка на Учителя. Трябва да кажа, че първото ми назначение беше в Самоков, но аз пожелах да бъда някъде по-близодо Русе. Тогава ме преназначиха в Полски Тръмбеш. Една година бях учителка в Полски Тръмбеш, но като закриха гимназиалния клон и откриха в Омуртаг, преместиха всички учители, които бяхме в Омуртаг. Там сварих като помощник-директор брат Петър Арабаджиев.
към текста >>

54. 8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

Марийка Великова Марашлиева

Хубав беше живота ни там, обаче хубавото не трае дълго на земята.
Свири Петър Камбуров „Идилията", „Овчарската" и други подготвени песни. Накрая съобщи: „Сега другари по желание музика". И то такова вдъхновение се създаде, та сега им каза, че ще има по желание музика. И те започнаха: кой „Ален мак", кой от Шуберт, кой от Бетховеи, който, от когото иска музика, а той им изпълни и се разделиха с голямо въодушевление. Благодариха му на Петър и мина концерта много хубаво. Хубав беше живота ни там, обаче хубавото не трае дълго на земята. В едно землище две ТКЗС-та не можеше да има. И земята беше в землището на Главница на дядо Борис и затуй ние вече нямахме право и не можехме да останем при тия хора да работим и тогава дойдохме на вегетарианското стопанство в Прослав. И дойдоха и ни поканиха и напуснахме. Казаха, че щом ликвидират тука, който си има къщи си отиват по градовете, а Маринови и ние нямаше къде да идем. И така направихме, че дойдохме тука в Прослав.
към текста >>

55. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици.
Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам! Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии работници - на окултни ученици. Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето! Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене. Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш.
към текста >>

56. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото сирене на рибите, това е просто престъпно.
" „Добри го прави! ", казва той. „Ама прекрасен го прави, бе, чуден". В спалнята на кораба оставена другата половина от хляба и едно голямо парче сирене. Викам: „Момчета не хабете хляба, защото ми е мъчно. Аз съм сиромашка дъщеря - да хвърлям хляба и хубавото сирене на рибите, това е просто престъпно. Недейте момчета! " Отивам след това при капитана на кораба или по право идва политическия командир, застава мирно пред мене, един голям мъж такъв и казва: „По нареждане на капитана вие ще трябва да се храните горе при офицерите". Казвам: „Ама защо, аз тука съм много добре". „Тоз въпрос капитана го решава", козирува и излезе. Сега, за да отида да се храня при капитана аз три пъти на ден ще трябва да се преобличам, защото ще трябва да си сменя тоалета.
към текста >>

57. 5. Кой подписа договора в Крайова

Георги Йорданов Добрев

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

5. КОЙ ПОДПИСА ДОГОВОРА В КРАЙОВА Разбираш ли, което е най-знаменателното и хубавото беше, че Учителят уважи на най-малкия желанието, та на концерт да го вземе.
5. КОЙ ПОДПИСА ДОГОВОРА В КРАЙОВА Разбираш ли, което е най-знаменателното и хубавото беше, че Учителят уважи на най-малкия желанието, та на концерт да го вземе. Той не правеше разлика между този и онзи и по тоя случай аз ще продължа малко с брат Руси. Един брат Руси, който беше гърбавичък, но вършеше много хубава работа. Носеше коректурите долу за печат на беседите на Влад Пашов. Подарили билети на Учителят за концерт. Да излезе като сам това не правеше, да излезе някой път, викаше някой от нас за в града.
към текста >>

58. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си подреди домът, обичаше хубавото, музикален е.
На първо място магнетофонния запис и обработването му, прехвърлянето му на машинописен текст. 2. Грижата за неговата обхода. 3. Организация на онези, които се грижат за него - помощ и пречки. Ще трябва да допълня още нещо. Не трябва да забравяме, че всеки болен, колкото и внимателен да е с течение на времето става капризен. Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си подреди домът, обичаше хубавото, музикален е. И сега пее постоянно, което като че поддържа духът му. Брат му е музикант, но му е казвал понякога, понеже Гради го е издържал да следва в консерваторията, че е трябвало лично той да следва музика. Но независимо от това признание брат му Атанас не се грижеше за Гради и не се интересува от него. Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам". Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си.
към текста >>

59. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка.
Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен. Аз не само го гледам, но искам да си го опитам, да видя вкусно ли е, сладко ли е, горчиво ли е? Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка. Аз хубавото го опипвам и зная цената му. С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите. Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения.
към текста >>

Аз хубавото го опипвам и зная цената му.
Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен. Аз не само го гледам, но искам да си го опитам, да видя вкусно ли е, сладко ли е, горчиво ли е? Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка. Аз хубавото го опипвам и зная цената му. С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите. Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя.
към текста >>

60. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

И сега думам на тия младите, не знаете вие що е лошото и що е хубавото.
Кожата за опинци. И като се сдерат тия опинци кърпиме ги пак от кожата с ремички. Слагаме подлоги отдоле, кърпиме ги. Немотия голема. Ех, големи ядове и аз заварих тия подлоги. И сега думам на тия младите, не знаете вие що е лошото и що е хубавото. Ама питайте ме мене какво съм аз изживял на тия лошотии по-рано. В.: А те какво викат? Т.: А, викат вятър и мъгла е вашето. Не признават нищо. Не са ходили те по опинци, по подлоги, със закърпени потури и гладурясали.
към текста >>

61. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Хубавото се ражда в противоречията на живота.
Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая. Хората са щастливи и не знаят, че са щастливи.
към текста >>

Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал.
И благодарение на тях светът върви напред и ще върви напред. Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Любовта е врата за намиране на Мъдростта и Истината. Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал. Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“.
към текста >>

62. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

Разбира се, защото не им дава нищо лошо, взима най-хубавото от Учителя и други учения.
И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа. В: Да, това е пророческо видение. Сега аз съм слушал, че има доста той последователи в Канада, Африка, Европа. А: Има, има, навсякъде има последователи. Разбира се, защото не им дава нищо лошо, взима най-хубавото от Учителя и други учения. Лошо не ги учи на лошо, разбира се, затуй има последователи. В: Значи на мен ми е чудно, че при него има две неща. Първо, че той досега не е превел нито една беседа, не е издал нищо от Учителя. А: Е, не, нищо. В: Това е най-интересното.
към текста >>

63. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора.
От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои“. В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки.
към текста >>

64. 33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.

За първи път след хубавото утринно Слово направихме гимнастически упражнения с музика след дългата зима.
За получаването на настоящето, моля отговорете с една отворена карта. Поздрав от Учителя на всички братя и сестри. 10.март 1938 г. Изгревът, София С братски поздрав: П. Епитропов Фактически празникът започна в неделя на 20.Ш.1938 г. За първи път след хубавото утринно Слово направихме гимнастически упражнения с музика след дългата зима. Свири оркестър под диригентството на брат Калудов. Не е по-хубав от този на брат Симеон Симеонов, но все пак благодарим му. Направи си доста труд човека. А какво е всъщност музиката на Учителя! Тя трябва да се чуе, да се преживее, за да се оцени.
към текста >>

65. 34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Детето е най-хубавото за своята майка.
34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Какъв беше Учителят? Той беше най-хубавият. Той пленяваше сърцата и оставаше там. Той просветваше в умовете и оставаше там. Като топлина оставаше в сърцата, и като светлина в умовете. Детето е най-хубавото за своята майка. Първият син е най-хубавия за своя баща. Възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Възлюбеният е най-хубавия за своята възлюбена. Защото: Майката е възлюбила своето дете преди да го е видяла. Бащата е възлюбил своя син преди да го е видял.
към текста >>

Той е най-хубавият, тъй както детето на майката е най-хубавото за майката.
И ние Го търсехме. Ние Го очаквахме. И когато Го срещнахме, ние казахме: Този е. Той влезе в сърцата ни като топлина и ги превзе. Той влезе в умовете ни като светлина и ги превзе. Най-хубавият. Той е най-хубавият, тъй както детето на майката е най-хубавото за майката. Той е най-хубавия, тъй както първия син е най-хубавия за своя баща. Той е най-хубавия, тъй както възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Той е най-хубавия, тъй както възлюбеният е най-хубавият за своята възлюбена. Той е най-хубавия, защото Факелът е запален за човека от преди вековете. . Защо детето е най-хубавото за своята майка?
към текста >>

Защо детето е най-хубавото за своята майка?
Той е най-хубавият, тъй както детето на майката е най-хубавото за майката. Той е най-хубавия, тъй както първия син е най-хубавия за своя баща. Той е най-хубавия, тъй както възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Той е най-хубавия, тъй както възлюбеният е най-хубавият за своята възлюбена. Той е най-хубавия, защото Факелът е запален за човека от преди вековете. . Защо детето е най-хубавото за своята майка? Защо първият син е най-хубавия за своя баща? Защо възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен? Защо възлюбеният е най-хубавия за своята възлюбена? Защото майката е погледнала своето дете с очите на Любовта, заради Искрата. Защото бащата е погледнал своя първи син с очите на Любовта, заради Искрата.
към текста >>

66. 43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си.
Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Всичко ще дойде на своето време, обаче законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека. Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например: Ако си внушавате когато сте раздразнени или разтревожени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението. Колкото човек е по-разположен -законът работи по-добре.
към текста >>

67. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото.
Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа. Но той после защо се толкова отклони, че пък два пъти се жени? И мисля, че две деца има. Но си замина. Не знам от каква болест, но беше много слаб физически. Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото. Учителят казва, че всеки мъж като идея държи в главата си една жена. Това е идея. Това няма нищо с пошлостта в света. Та видях, че беше дошла жена му, някой от неговите хора бяха я предупредили, щото се уплашила, че мъжът й се е влюбил в някоя сестра. Страхуват се от тази сестра да не го увлече някъде и тя да остане без мъж.
към текста >>

68. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Хубавото беше хубаво.
Но милата сестра успя да я отстрани и ние се намерихме на открит път, откъдето се откри и нашата цел. Палатките привлякоха погледа. Посрещаните още пееха. Езерото се вълнуваше. Ние пристъпвахме полека, полека, защото силите се бяха изчерпали, защото - нямаше защо да бързаме. Хубавото беше хубаво. А то беше около нас, пред нас - навсякъде. Мостчето, което правихме тук някога заедно с Учителя ни поспре. Внимателно го минахме и поехме височината. Последната височина, която ще ни отведе на нашия бивак, и която е последното изкачване за днескаш-ния ден. В следващите дни нови излети ще бъдат проектирани.
към текста >>

69. 22. НЕОБЯСНИМОТО

Хубавото, интересното беше, че Учителят ни заведе на юго-из-точния край на върха и когато наближаваше, защото слънцето не беше още изгряло, започна беседата.
Беше Георги Радев, Славчо Печеников, Борис Николов, Боян Боев, аз бях там, Славчо, сестра ми беше и Учителят ни поде още сутринта в два часа от хижата. И някакъв момент беше така, беше много концентриран, много затворен и още на съмване, още не беше изгряло слънцето, се качихме точно на върха. От дясната Му страна вървеше Георги Радев, от другата страна вървеше Неделчо Попов, аз вървях зад Неделчо, а точно зад Учителя вървеше Славчо Печеников Славянски. Той тогава живееше с една идея да си построи една съща специална и Учителят се обърна и му каза: "Слушай, когато дявола иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща! " И продължи нататъка. Хубавото, интересното беше, че Учителят ни заведе на юго-из-точния край на върха и когато наближаваше, защото слънцето не беше още изгряло, започна беседата. Боян Боев извади тефтера си. Той винаги пише нали, Учителя му каза така: "Значи тази беседа няма да се записва". И тогава аз бях най-малкия между тях и наострих уши, казвам си: значи трябва да се помни. Тази беседа беше за Христос. Той каза така: "Преди да дойде Христос на земята, астралното тяло на земята не е било организирано и душите, които си заминавали са чувствували големи смущения.
към текста >>

70. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Най-хубавото й качество според мене е, че тя не се влияеше.
В: Но после са ми казвали, когато влезна в Братството, тя отиде в другата крайност. Д: Е, може да се приеме така. В: Неглиже се обличаше. Д: Виж какво, тя имаше един самостоятелен характер. Тя не се влияеше от общественото мнение. Най-хубавото й качество според мене е, че тя не се влияеше. В: Тя контактуваше много, но единствено беше близка с Паша, с духовна близост. Д: Да, и Паша, и Елена, Боян Боев. На общественото мнение Учителят много не държеше. В Питагоровата школа нали знаеш как са ги поставяли, за да се освободят от това нещо. Гледай сега, има две обществени мнения.
към текста >>

71. 24. НА РИЛА С КОНОПЕНИТЕ РОКЛИ

Рила беше великолепна, време чудно, но душата ми виждаше най-хубавото -Учителят.
Не исках даже да чакам да получа пари от родителите си. Благословено бе това силно притегляне към Тебе, свят Учителю. Нека то ме ръководи всякога в живота. Помня, че Учителят беше на мостчето, от което изтича водата от второто езеро към първото. Посрещна ни и ме попита как сме пътували. Рила беше великолепна, време чудно, но душата ми виждаше най-хубавото -Учителят. Той още не беше ме научил да виждам прелестите на природата. Щастливи дни сме преминали с Него, които днес съзнавам по-пълно. Исках да построя палатката си близо до Учителя. И бях доволна, че като минава и от палатката си мога да Го съзерцавам. Благодаря, Господи, за онези дни, които ми даде.
към текста >>

72. 27. ЗАЗОРЯВАНЕ Из беседите на Учителя

Но по-добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото.
Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота. Противоречия и страдания ще има, и те ще продължават до тогава, докато дойде Любовта в света. Любовта е силата, която преодолява всичко, която разкрива истинския път на развитие и живот. Човечеството страда и изпитва ударите на злото поради своето непослушание, поради нарушение на великите закони на живота. Но по-добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. И тъй, този, който иска да служи на Бога, да приложи служенето като вътрешна работа върху себе си, за да може да прояви любовта по нов начин. Новото Учение не трябва да дига шум около себе си. Всеки на своето място да проявява Любовта.Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това. А ние ще сеем семена и ще ги отглеждаме тихо и спокойно докато израстат.
към текста >>

73. 50. ТИШИНАТА НА НОЩА

Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден?
Откъсната, в някоя пустиня, където няма никой и където Бог ще ми проговори. Тишина. Никога не съм чувствала тишината така. Като една стена. Аз пробивам стената и от дупката протича нещо. Мляко. Тук в тази стая вечерите, нощите са чудни. Ако ме запитат: "Кое е най-хубавото, най-чудното от твоя живот в Безден? " Ще кажа: нощите. Всичко е особено. Подрънкват звънци на овци. И сякаш не овците, а самата нощ отронва тия звуци. Звънците на нощта.
към текста >>

74. 52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА

Тя дойде при нас, остави ни най-хубавото и си отиде.
Той сведе очи, помълча, помълча и рече: "Когато облаци закрият слънцето, то не значи, че слънцето е престанало да грее. Трябва ли да се сърдим на слънцето, че то не ни обича? " По-нататък: "Любовта дойде, налее ни кофите с вода и си отива. А ний мислим, че наша е водата. Любовта се спира само за миг. Тя дойде при нас, остави ни най-хубавото и си отиде. Тя отива на друго място да дава." Какво още снощи каза Учителя? - "Когато обичаш някого, Бог е, Който го обича." Някой каза: "Този, когото обичам, Учителю, ми се струва, че е в мене". "Когато човек обича някого, себе си обича", каза Учителя.
към текста >>

75. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото.
Понеже тя функционира в една много деликатна среда. Един закон съществува: ти като не обичаш онзи, който те обича, то няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш онзи, който те обича, поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде и обичта. Не боли когато не обичаш, но боли когато не оценяваш. Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш ще го придобиеш. Но ще работиш едновременно. Когато вие сте нервни, изпускате вашето щастие. Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате.
към текста >>

76. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя.
И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност, Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите.
към текста >>

77. 10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ

Най-хубавото от 7-те рилски езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро.
10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ Дойде време за лагера на Рила, на второто рилско езеро. Най-хубавото от 7-те рилски езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро. До второто езеро се строяха палатките, направени от американ, с колци и американа беше намазан със смес от бензин и парафин. Служеха ни чудесно. Сега вече има готови палатки. Ние имахме палатка. Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила.
към текста >>

78. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н.
Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми.
към текста >>

79. 12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ

В.К.: Така ли, значи на балкона, в средата, най-хубавото място, в средата, там взимаха.
Е.А.: Да. Генералната репетиция разбираш ли, така една взаимност имаше в отношенията между Учителя и музикантите, да. В.К.: Когато идваха големи музиканти от чужбина, кой Му взимаше билети? Е.А: Някой от приятелите. Горе на балкона, втори ред, официално разбира се, Учителят трябва да чуе всичко и да види всичко. В.К.: Така ли, значи на балкона, в средата, най-хубавото място, в средата, там взимаха. Е.А.: Щото ми се е случвало и аз да присъствам и съм виждала къде е, на което място е Учителят. Избираха място централно за Него. Пък и централна личност беше. В.К.: Да. Е.А.: Нали, защото шу, шу, шу, Дънов, Дънов, Дънов, ето Го ще кажат: Дънов идва.
към текста >>

80. 27. НА МУСАЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Защото в най-малките неща човек се показва, в неудобствата при които сме били, разбира се който е егоистичен, ще си избере най-хубавото място и не мърда от него, не се сеща че другият е замръзнал и да каже, ха полегни сега ти да се стоплиш, разбирате ли?
Защото едни ходят бързо, други ходят бавно, пък имаше възрастни сестри и братя, които едвам ходят. На моите години имаше хора, които идваха. Осемдесет години, сега брат, това не е малко нещо, да. Но в тези екскурзии, аз опознах приятелите. И опознах хората като хора. Защото в най-малките неща човек се показва, в неудобствата при които сме били, разбира се който е егоистичен, ще си избере най-хубавото място и не мърда от него, не се сеща че другият е замръзнал и да каже, ха полегни сега ти да се стоплиш, разбирате ли? Това нещо, тогава опознах братята и сестрите. И така, щото биват в контакт с мене, иначе много официално беше в салона, се събираме, е обмени се някаква мисъл или някакъв образ, ама то не е така, вече в тези и на Рила и по екскурзиите познах много неща.
към текста >>

81. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И на тях заради онова хубавото което носят.
Значи той - Лулчев видял в моята обич онова, което аз виждах, защото аз и досега го казвам. Аз даже и на Мария Тодорова, на Борисовата Мария казах, че обичам Борис. Но аз никога не съм ги търсила. Нали, по работа, като се свърши, добре дошли, но аз никога не проявих тази обич, нали да бъде с това. Радвала съм им се, както човек се радва на един цвят, както се радва на едно дърво, както се радваме на слънцето. И на тях заради онова хубавото което носят. Аз съм чувствала у Жорж нещо хубаво, деликатно. Аз даже малко се стеснявах защото ми се струва че съм много груба за него. Ами аз никога не поисках никаква услуга от Жорж. Той ми каза нещо, знаете ли какво ми каза един път: „Еленке, когато дойда в друг живот ще искам хората да не знаят нищо от това, което аз зная". Сега, аз после си мислех, това като ми каза, аз разбрах, колко хората са му вземали от времето защото много неща знаеше.
към текста >>

82. 81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО

И да ти кажа, това е Учителят, хубавото на Учителя, че Той никъде не можеш да Го обвиниш в туй, което го е казал.
Е.А.: На следователя му казал, че до една година ще си замине. И той си заминава. Ама става по съвсем други причини. Не могат да обвинят Учителя в нищо. Така става, че не могат да обвинят Учителя, че нарочно е пратил хора или нещо такова. И да ти кажа, това е Учителят, хубавото на Учителя, че Той никъде не можеш да Го обвиниш в туй, което го е казал. Ами сега толкоз знам... Учителят пътува във влака, не знам откъде, във влака пътува и една жена Го пита: „Ти от къде си? " „Ами от София съм казва". „Ама от къде си" „Ами аз съм от Слънцето". Сега тази жена се смутила може би защото кой човек може да каже, че е от Слънцето? В.К.: Той си казва истината.
към текста >>

83. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Щото като го има един, може да се надяваме и другите да го развият и добият, но хубавото беше това, че го видях че го имаше.
В това отношение той имаше изработена черта, много красива черта. Сестра Попова, тази старата Попова и от нея също не съм чула. Оттам нататък нямаше други за съжаление. Казвам ви, двама души. Радвам се, че е имало. Щото като го има един, може да се надяваме и другите да го развият и добият, но хубавото беше това, че го видях че го имаше. В туй отношение Учителят ни е дал много правила: „Никога не говорете отрицателно. Като видите погрешката, като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете". Да ви кажа един пример такъв с брат Ради. Брат Ради отива на пазара да купува нещо. Той ни доставяше за стола продуктите и там имаше солник, сега го няма в София, но така се казваше.
към текста >>

84. 142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

Но аз си казвам, не е това най-хубавото, защото пари можеш да спечелиш, но те нищо не дават на човека, ако не омекне сърцето му.
" И се обърна към Николай и го попита: „Ти Николай какъв искаш да станеш? " И той стана и каза: „Учителю, искам да бъда Крез, богат като Крез! " Целият клас се засмяхме, защото ни се виждаше невероятно, нали така да станеш богат, това са несметни богатства, които Крез е имал. Но впоследствие наистина Николай стана много богат и когато беше национализацията взеха му 30 милиона, които ги беше спечелил само в няколко години. Той беше намерил начина как се печелят пари. Но аз си казвам, не е това най-хубавото, защото пари можеш да спечелиш, но те нищо не дават на човека, ако не омекне сърцето му. Парите правят сърцето на човека кораво. Богатите хора мислят, че са нещо повече от другите и по този начин те се отделят от другите хора и се отделят, и от самата природа. Щото друго е да имаш ти меко сърце към хората и да им помагаш когато са в нужда, друго е когато си богат да ги караш да работят и да печелят от тях по-бедните. Щото богатите не трябва да използват бедните, за да печелят. Това вече не е братство.
към текста >>

85. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Не знам, не знам, кое е най-хубавото.
Е. А.: Следяха Учението, идеите, които Учителят казваше. Планът е бил да дойде Учителя в размерите на Сан-Стефанска България и да работи. Но, намериха се хора, които да попречат на това и това не стана. И естествено е, че, ако България беше в тия размери на Сан-Стефанска други щяха да бъдат условията. Не знам, пък каквито сме си запалянковци, можехме да направим други бели. Не знам, не знам, кое е най-хубавото. В.К.: Понеже той идва в името на границите, на една обединена България, на всички български земи, след това се попречва, попречват англичаните. Е.А.: Англичаните главно. В.К.: Германци. Е.А.: Да, германци, всички попречиха. В.К.: Най-интересното е, че се отваря Първата световна война, че Балканска, че еди какво си, че Втората световна и в разстояние на пребиваването на Учителя на земята, колко много пречки Му създават.
към текста >>

86. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

от тефтерчето на Елена Андреева

За хубавото ядене трябват хубави материали.
След Учителя. И при Боев съм го гледала и при други нуждаещи се съм гледала, но след Учителя. През другото време съм гледала моята работа, стенографската. А после ми дадоха и много други работи. Не, че сестрите са лоши, но всяка иска да направи колкото се може по-хубаво ядене. За хубавото ядене трябват хубави материали. Не всякога имаме подходящо било това, пък не всякога и те са знаели как да го направят както трябва, да ви кажа право. Имаше сестри, които не бяха така сръчни. Не умееха така да правят вкусно както други го правеха. В.К.: Ясно. Е.А.: Това е едното, което ми е било трудно.
към текста >>

87. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Най-хубавото нещо е, че ние се стремим към Бога и Бог се стреми към нас.
Една разлика има: Бог се проявава в своето съвършенство, пък ние се приближаваме, учим се от Него. И всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени, да се приближаваме към нашето съвършенство. Ако искаш да бъдеш като Бога, трябва да се слееш с Него. Ти като се слееш, ставаш едно. Ако искаш да си вън от Него, да Го виждаш, да се приближиш. Най-хубавото нещо е, че ние се стремим към Бога и Бог се стреми към нас. Бог, като се стреми към нас, повдига ни. Ние, като се стремим към Бога, ние се въздигаме. /19 год. Общия клас, 28 лекция/ Да познавате Бога като същество, което обича всички, в което всички живеем. И То ни обича без разлика.
към текста >>

Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, това е Бог.
Без любов към Бога, никого не може да обичате. /19 год. 34 лекция/ Реално нещо е онова нещо в света, което носи мир, което носи светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, това е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което освобождава, то е Бог. Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог създал света, Той е освободил всичките. Сега показва само по кой начин човек може да се освободи.
към текста >>

88. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Ако това ваше желание вие го турите на най-хубавото място, това желание ще ви се отблагодари ли?
Вие можете ли да съберете един съвременен вол, да го поканите в една приемна стая и вечерно време да го турите на вашето легло? При това да го покриете с юрган. Вие можете да направите това, но питам, този вол ще оцени ли всичко това? Сега преведете това, имате едно желание или една мисъл, която е подобна в своето развитие на един вол, т.е. представлява един вол. Ако това ваше желание вие го турите на най-хубавото място, това желание ще ви се отблагодари ли? Няма да ви се отблагодари. Може това желание да няма никаква лоша мисъл към вас, но то не може да ви се отблагодари. И аз ви казвам, мнозина от вас вървите по един много крив път. И последствията за бъдеще, след 20, 30 години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете, трябва да се живее.
към текста >>

89. 01 - 11. ТВОЕТО МЯСТО НЕ Е ТУК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тогава разбрали, че най-хубавата църква е вътре в нашата душа, в която най-хубавото кандило е нашето сърце.
Те прекарвали до късно през нощта в четене на молитви и пеене на песни. Пеели църковни песни, като: „Ангел вопияше", „Богородице Дево", „Протимен глас осми" и други. Понякога осъмвали с песните и чак тогава си отивали. Така се работело тогава. Поповете, като научили, взели да ги гонят и преследват, ето защо те престанали вече да ходят на църква. Тогава разбрали, че най-хубавата църква е вътре в нашата душа, в която най-хубавото кандило е нашето сърце.
към текста >>

90. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

„Ето най-хубавото питие", казваше той.
" Брат Георги, за когото става дума по-горе, бе възприел от Учителя между многото други правила за живот още и това: Да не се смесват храните. Ако човек иска разнообразие, то може да се постигне, като на всяко ядене се яде различна храна, но да не се смесват. Веднъж, при една негова среща с Учителя, последният му казал: „Искаш ли да имаш бистра мисъл, пий само чиста вода. " По отношение на питиетата брат Куртев бе преминал на краен режим, като бе изключил от употреба не само алкохолните питиета, но даже боза и газирани напитки. Само чиста бистра вода. „Ето най-хубавото питие", казваше той. Здравият стомах изисква: подбор на храните, добро дъвкане и умерено ядене. Добре е да се дава почивка на стомаха поне веднъж седмично. Крайностите вредят. В това се убедихме. Убеди се и брат Куртев и пое с благодарност храната от братята, поднесена с любов.
към текста >>

91. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта!
И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ!
към текста >>

Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта!
Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност. Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно.
към текста >>

Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела.
Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво!
към текста >>

92. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Най-хубавото място е сега.
Като минава по „Граф Игнатиев", нагоре като тръгва, там, срещу игрището я вървяла отстрани на платното, един камион се отделя от пътя и я завлича с това нещо и след туй тя губи съзнание, смоталя там нещо и когато дошла в съзнание, се видяла в болнична обстановка. Чудила се какво е станало. После си спомнила, че колата я завлякла. Заради туй, казва Учителят, никъде, нищо не почвай без молитва. Тя чакала да отиде на по- хубаво място, там да си направи молитвата. Най-хубавото място е сега. Направи си молитва и тогава тръгвай, Като отиваш там, пак направи бе, много ли ще ти стане? Няма да стане много. Тръгнала, значи, без молитва и след туй три месеца в болницата и на легло и пр. и пр. Искала да си направи молитва на по-хубаво място, на по-чисто място.
към текста >>

93. 08 - 20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

То е най-чисто и най-хубавото езеро.
20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА Д-р Михаил Стоицев, зъболекар е той. Михаил Стоицев разказва един път на моя дядо, Геогри Куртев, на градината, следната своя опитност: Един път се бяхме събрали много хора на езерата на летуване и Учителят каза: „Днеска ще отидем на екскурзия до Съзерцанието". То е на едно закътано място и много трудно се отива до него и туристи почти не минават оттам. То е най-чисто и най-хубавото езеро. Като отидеш там, се чувстваш като в църква, по време на молитва така. Много хубаво, мистично настроение дава. И като казал Учителят, че ще отидем на „Съзерцанието" след закуска, брат Стоицев решил да тръгне по-рано, защото върви бавно и едва се крепи. После из планината, там няма пътека. От камък на камък стъпваш, някои камък се мърда, някой не се мърда, всеки момент можеш да паднеш.
към текста >>

94. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни.
" Това ми разказа Костадин Спасов от Бургас. Сега ще ви разкажа за смъртта на един бръмбар. „През 1928 година синодът забрани събора ни в София. Ето защо отидохме на Мусала, там да го проведем. Съборът мина при хубаво време и добро разположение. Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар! " Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани.
към текста >>

95. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Че със същите камъни направиха същата чешма и похарчиха само пари и развалиха хубавото нещо.
За Стойка, тя се представяше за ясновидка и много хора и вярваха, особено жените, и тя направи някои работи за които не искам да говоря, защото под нейно влияние, че уж Учителят се явявал чрез нея, и развалиха чешмата, която направи Учителят чрез Борис Николов и други. Направиха през 1929 година хубавата чешма. Под нейно влияние дойдоха и я развалиха и я направиха отново, защото трябвало да се обновява, и по тоя начин чешмата се обезобрази и сега не струва. В. К.: Е, те защо я ремонтираха, беше развалена ли вече? Г. С.: Не беше развалена, ама тъй, уж бил казал Учителят чрез устата на Стойка, че старите дрехи трябва да се сменят, че камъните трябва да се съборят, че наново да се направи. Че със същите камъни направиха същата чешма и похарчиха само пари и развалиха хубавото нещо. Повече не искам да говоря за нея. Е. К.: Да, слушам най-различни работи. Тя направо разделя братството в Тополица. Г.С.:Тя направи много поразии, Господ да й прощава, ако може. Тоя, третият е Слави Иван Милевски, за него говорихме.
към текста >>

96. 08 - 32. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това е най-хубавото, което е създал.
Сега, доколкото аз си спомням, вие ми предадохте една книжка, биографичен очерк на художника Генчо Алексиев от Врана. Как дойде при вас тази идея, да напишете очерк за него и то тези неща? Г. С.: Живеехме на Изгрева, бяхме приятели, бяхме съседи и всеки си имаше свое жилище и от тогава се познаваме. По-късно, кам 1940 година, той напуска Изгрева и отива в Тополица, няма да го повтарям това нещо. След Тополица отива в Айтос, от Айтос отива на градината и на градината нарисува последните си най-хубави картини, които аз съм нарекъл неговата трилогия или това е неговата лебедова песен. Това е най-хубавото, което е създал. Картините са изложени в Айтос, в салона на градината, на братската градина в салона са изложени и са запазени там. Те са цветни табла с акварел. Той е един от най-добрите акварелисти. Понеже в тази насока малко хора са работили, той си замина към 1956 година. И по случай 36 години от неговото заминаване, трийсет и няколко години, ми дойде на ума да запиша тези спомени за него и да дам някои обяснения върху картините, които са изложени в салона, за които вече казахме.
към текста >>

97. 09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всеки ден по еднаж и по дваж обикалял той бостана и му се радвал, както майка се радва на своята рожба, предвкусвайки онова, хубавото, което има да види в близко бъдеше.
18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ Преди години брат Петър Камбуров посадил бостан на една близка до братското лозе нива край град Търново. Орал, торил, сял и копал, бостанът бил добре и обещавал много плод. Всеки ден обикалял бостана добрият стопанин и като гледал изобилния плод, приисквало му се да отиде да откъсне най-едрата диня или пъпеш и да ги вкуси, но още било рано. Процесът на зреенето наближавал, но все още имало време дотогава. Всеки ден по еднаж и по дваж обикалял той бостана и му се радвал, както майка се радва на своята рожба, предвкусвайки онова, хубавото, което има да види в близко бъдеше. Един ден след обяд взело да се заоблачава, дори да се затъмнява. Подухнал вятър, превърнал се в буря. Загърмяло, забучало. Завалял силен дъжд и град. Затъмнило се дотолкова, че едва можело да се види на няколко крачки.
към текста >>

98. 09 - 189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха.
189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала. Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха. Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна межу камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна. Разказал: Пантелей Карапетров
към текста >>

99. 09 - 310. ХЛЯБ ЗА ЛАГЕРА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ще мине хубавото време, си мисля аз, ще почнат дъждове, а аз още съм далеч от планината, далеч от оная чиста, девствена природа.
310. ХЛЯБ ЗА ЛАГЕРА НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА От много години Братството летува при седемте езера в Рила. Така беше и през 1954 година. От цял месец приятелите вече са на Рила, а аз още нямам разрешен отпуск. Ще мине хубавото време, си мисля аз, ще почнат дъждове, а аз още съм далеч от планината, далеч от оная чиста, девствена природа. Най-после получих очаквания отпуск, стягам малкия си багаж и потеглям за София - Изгрева. Там сякаш сестра Севдалина мен чакала и тръгнахме заедно с влака през Станке- Димитрово. Пристигнахме късно през нощта. Леглата в хотела, заети. Разрешиха ни да останем в салона.
към текста >>

100. 09 - 316. ЛЕКУВАНЕ НА УХО